Публикувано на: 31 май, 2010

Бившият сладкар и настоящ електротехник Дийн Корл отвлича, изтезава, изнасилва и убива най-малко 27 момчета в град Хюстън в началото на 70-те години, подпомаган от двама негови съучастници тинейджъри. „Масовите убийства в Хюстън“, както става известен случаят, се превръщат в едни от най-ужасяващите серийни убийства в историята на Щатите.

Купонът

Уейн Хенли направил голяма грешка, когато завел своята добра приятелка Ронда в къщата на Дийн Корл. Той не осъзнавал опасността, на която излагал себе си и своите приятели.

Дийн Корл бил електротехник, но повечето от приятелите на Хенли го познавали като Сладкаря – псевдоним, който Корл получил заради работата в сладкарския цех на майка си. Корл много обичал да раздава сладкиши на децата.

Къщата на Дийн Корл

Елмър Уейн Хенли и неговият приятел Тим Кърли напуснали дома на Корл, намиращ се в предградието Пасадена в Хюстън, в ранните утринни часове на 8 август 1973 г., за да се срещнат с Ронда. Предната вечер Хенли бил на гости у Ронда и чул как пияният й баща крещи по нея. Той обещал да се върне за нея.

С лицето на дете и тялото на жена, дребничката Ронда Уилямс страдала от жестоки емоционални травми. Нейната майка умряла, когато тя била съвсем малка, а баща й бил деспотичен човек. Той наложил забрана на повечето й приятели да посещават дома му. Уейн бил единственият, когото харесвал. На всичкото отгоре приятелят й Франк Агир наскоро изчезнал безследно.

През онази нощ, изплашена от гнева на пияния си баща, тя стегнала малко багаж и решила да се махне от къщи, докато той изтрезнее. Уейн дошъл да я вземе от дома й заедно с Тим, и й казал, че отиват в дома на Корл. Първоначално тя не искала да ходи там, но накрая се съгласила. Тим й дал да пие бира.

Тримата тинейджъри пристигнали в къщата на Корл в около 3 часа сутринта. Ронда не осъзнавала, че Корл е бесен за това, че двете момчета са довели жена в дома му, но усещала, че нещо не е наред. Хенли успял да успокои гнева на домакина и малкото парти било възобновено. Докато Корл пушел трева и пиел бира, момчетата пийнали малко домашен алкохол, правен от таткото на Уейн. Ронда се присъединила към тях, пушила малко трева и заспала седнала с гръб до стената.

Часове по-късно Хенли се събудил, усещайки, че Корл слага белезници на китките му. Глезените му вече били вързани. Изхождайки от богатия си предишен опит, Хенли разбрал, че мъченията и болезнената смърт са неизбежни. Оглеждайки се, той видял, че Тим е съблечен и двамата с Ронда също са вързани с въже. Устите им били залепени с изолирбанд.

„Ще ви убия всичките!“ – крещял Корл. – „Но първо ще се позабавлявам“.

Хенли му се примолил. Казал му, че ще му помогне да изтезава Тим. Корл можел да се забавлява с Тим, а той щял да изнасили Ронда. След това щели да убият Тим и Ронда заедно.

Заплашвайки го с един .22-калибров пистолет и нож, Корл склонил на предложението му и свалил белезниците от ръцете му. Корл казал на Хенли, че ако не направи нищо на Ронда, той също ще стане жертва.

Тогава Корл отвел Ронда и Тим в една от спалните си, където държал една дълга маса за изтезания. Ръцете им били завързани за таблата, а краката им вързани с въже. Хенли убедил Корл да махне изолирбанда от устите им.

„Разрежи й дрехите!“ – казал му Корл и му подал един голям нож.

Хенли прошепнал в ухото на Ронда обещанието, че няма да позволи нищо да й се случи. Тя го помолила да не срязва ризата й, защото я била взела назаем от приятелка, и той започнал да реже панталоните й, шепнейки извиненията си.

Корл се опитал да изнасили Тим, но младежът му оказал силна съпротива. Хенли казал, че отива до тоалетната и на връщане взел пистолета, който Корл бил оставил на нощното шкафче.

Лицето на Корл се изчервило от гняв, когато видял насоченото срещу него оръжие. „Убий ме, Уейн“ – предизвикал го той. – „Убий ме!“. Хенли се отдръпнал назад, а Корл подскачал срещу него. „Няма да го направиш!“ – надсмивал се той над ужасения тинейджър.

Историята

В около 8:30 ч. сутринта полицията в Пасадена получила истерично обаждане от Уейн Хенли. Патрулиращият полицай А. Б. Джеймисън се отзовал на адреса – „Ламар Драйв“ 2020. Пред къщата го чакали трима тинейджъри – две момчета и едно момиче.

Едно от момчетата, стеснителен и слаб младеж със светлокестенява коса и рехаво катинарче, пристъпило напред и се представило като Уейн Хенли. Той показал на полицая тялото на Корл, което лежало на пода вътре в къщата.

Корл бил огромен мускулест мъжага, висок над 1,80 м. и тежащ около 90 кг. Тъмнокестенявата му коса, посивяваща на слепоочията, била сресана на малки вълнички. По документи той се казвал Дийн Арнълд Корл, 33-годишен електротехник в „Електроразпределение Хюстън“. Корл бил прострелян шест пъти в гърдите, рамото и главата. Тялото му било откарано в моргата, а тримата тинейджъри се озовали в полицейското управление за разпит.

Междувременно детективите пристигнали, за да разследват оскъдно мебелираното местопрестъпление – едно от най-интересните, които били виждали от известно време насам. Те отделили особено внимание на спалнята, тъй като тя очевидно била пригодена за някаква специална цел.

Килимът бил покрит с найлони, за да не се цапа от капещата кръв. Чаршафите на единичното легло били целите омотани и разхвърляни. Най-зловещо изглеждала голямата, дебела шперплатова дъска, за която били закрепени няколко чифта белезници, въжета и връвчици. На пода лежали един нож, приличащ на байонет, едно огромно дилдо, тиксо, стъклени епруветки и вазелин.

В бараката на двора била открита една шперплатова кутия, в която били пробити дупки за въздух, а вътре в нея имало кичури човешка коса.

Съседите разказали, че къщата е собственост на бащата на Дийн Корл Арнълд, който също бил електротехник и бил отстъпил дома на сина си, след като се преместил другаде. Дийн се грижел за имота и не давал каквото и да е основание за подозрения на съседите в тихото предградие.

Двете момчета имали доста неща за споделяне с полицаите в управлението. Според Тим Кърли, Хенли му бил казал преди време: „Ако не ми беше приятел, можех да взема за теб 1 500 долара“.

Хенли казал на полицията, че Корл е бил хомосексуалист и педофил, който му плащал, за да му доставя жертви, които убивал и погребвал в бараката си за лодки.

Детективите се отнесли предпазливо към неговите „откровения“, както биха постъпили с всеки младеж, твърдящ, че убитият от него човек е зъл престъпник. Когато бащата и втората майка на Дийн говорили с полицията, наяве излязла друга история. Те казали, че твърденията на тинейджърите са лъжа и че Дийн никога не е бил хомосексуалист или агресивен човек. В действителност Дийн даже обичал децата и винаги бил щедър към младите хора. Според тях, тези младежи са се възползвали от гостоприемността на сина им, и после, подлудени от дрогата, са го убили в собствения му дом.

Ако полицията не била открила уредите за сексуални мъчения в дома на Корл, тя вероятно би приела версията на родителите му за чиста монета. Но в случая, ченгетата били по-заинтересовани да чуят признанията на Елмър Уейн Хенли и да разберат кой в действителност е бил Дийн Корл – сексуален психопат, или жертва на лоши, дрогирани младежи.

Жертва или мъчител?

Докато полицията се ровела в репутацията и миналото на Дийн Корл, първите данни навеждали на мисълта, че 33-годишният мъж е бил жертвата, а не чудовището, което Хенли го изкарвал.

Появила се една негова стара приятелка – разведената Бети Хокинс, майка на две малки момчета. Тя познавала и излизала с Дийн в продължение на пет години, и казала само добри неща за него:

„Дийн беше един от най-милите мъже, които съм познавала. Той би дал всичко свое на някой, който се нуждае от него. Доколкото знам, той нямаше някакво специално хоби, освен да помага на другите. Този човек смени 15 телевизора за пет години. Всеки път, когато се обърнех, телевизорът му го нямаше. Някой просто идваше, казваше, че му трябва, и той му го подаряваше.

Той ме караше да се чувствам като личност, а по-голямата част от мъжете винаги са ме карали да се чувствам като нищожество, и единственото, което са искали от мен, е да ме вкарат в леглото. За пет години Дийн и аз никога не сме правили истински секс. Понякога се прегръщахме и целувахме. Друг път стигахме и по-далеч в близостта си, но така и не го направихме. Той вярваше, че трябва да си женен, за да го правиш. Не са останали много хора като него.

Той казваше неща като: `Знаеш ли, напоследък си мисля, че трябва да се установя и да се оженя`. Но после внезапно си променяше мнението и казваше, че не може да си позволи да се ожени. И аз казвах: `Аз бих могла да работя`. Но той отговаряше: `В никакъв случай. Ако се оженим ти няма да работиш. Няма начин`“.

Тогава се появила информация, която променила картинката. Един тинейджър хомосексуалист, наричащ себе си „Гай“, заявил, че Корл бил направил опит да го сваля в мъжката тоалетна. „Аз просто не проявих никакъв интерес“ – казал Гай, - „и двамата станахме много близки приятели“. Корл бил изключително нежен и внимателен към него, но в къщата му имало една спалня, в която Гай нямал право да влиза. „Никога няма да те отведа там“ – казвал му Корл.

Гай твърдял, че Корл се отнасял много критично към гей заведенията. Той бил поставил бариера между себе си и открито показния начин на живот на гей обществото.

Той притежавал някакъв загадъчен ореол. Сякаш имал друг живот, в който всеки момент можел да отиде, и не бил част от този. Гай нямал желание да прониква в другото му царство.

„Той поставяше бариера и искаше аз да стоя от другата й страна. Другите аспекти от живота му бяха табу. Знаех, че той има приятел на име Уейн, но всеки път, когато споменавах приятелите му, той прекратяваше разговора… не искаше да се срещам с тях“.

Корл бил повлиян от тревогите, които вдъхновяват пословицата: „никой не те обича, когато си стар гей“. В субкултурата, която поставя на главно място младостта и външния вид, Гай виждал, че Корл страда от безкрайно ниско самочувствие:

„Той се чувстваше като нищожество, особено по отношение на възрастта. Той беше свръхчувствителен към възрастта си, към външния си вид, дали изглежда млад, дали косата му е наред. Имаше непрекъсната нужда от комплименти и конструктивна критика“.

Сладкаря

Корл говорел на Гай как иска да се махне от Хюстън и да отиде на място, където никой не го познава – като Мексико или Южна Америка. Никога, за времето през което се познавали, Гай не бил виждал у него каквито и да било признаци на агресия.

Дийн Корл е роден на 24 декември 1939 г. във Форт Уейн щата Индиана. Негови родители са Арнълд и Мери Корл. Техният брак не бил щастлив и, когато Дийн бил на шест години, двамата се развеждат. Дийн и неговият брат Станли останали при майка си.

През 1950 г. Арнълд и Мери дали втори шанс на брака си и се преместили в Хюстън. Различията в характерите им ги накарали да се разделят отново. През 1953 г. Мери си намерила нов партньор, продавач на име Уест, който живеел със своята дъщеря от предишен брак.

В този момент от младия си живот Дийн бил диагностициран с шум на сърцето, което сложило край на всякакви атлетични начинания. Вместо това той се захванал с музика и свирил на тромбон в училищния оркестър. Оценките му в училище били средни, но той винаги бил спретнат и възпитан.

В края на 50-те години Мери се захванала с производство на орехови сладки, а Дийн й помагал да събира орехи. Авторът Джон К. Гъруел разказва за Дийн в своята книга „Масовото убийство в Хюстън“:

„Това е основната, повтаряща се тема във всичките описания на Дийн Корл през годините – той правел онова, което му се казвало да прави, и винаги бил учтив. Проявявал голямо разбиране и лесно се привързвал, особено към децата. Никога не противоречал на майка си“.

Дийн помагал на майка си в сладкарския бизнес от момента, в който завършил гимназия през 1958, до 1960 г., когато заминал за Индианаполис, за да се грижи за овдовялата си баба.

Когато Дийн се върнал обратно в Хюстън през 1962 г., Мери била отворила цех за сладки в дома си и била превърнала гаража си в магазин. Дийн се превърнал в дясната й ръка и заживял в апартамента над гаража. Той правел сладки през нощта, а през деня работел като електротехник в „Електроразпределение Хюстън“.

Дийн Корл в армията

Дийн Корл в армията

През 1964 г. Дийн бил привикан в армията, но бил уволнен след една година заради негодност. Той се върнал да помага на майка си в сладкарския бизнес. Междувременно, Мери била решила да се разведе със съпруга си и имала нужда от помощта на сина си повече от всякога. Дийн поддържал добри отношения с баща си, който се бил оженил повторно и живеел в къщата на „Ламар Драйв“.

Сладкарският бизнес се преместил на „Уест Стрийт“, близо до Основно училище „Хелмс“ в района Хайтс в Хюстън. Дийн черпел всички местни деца със сладкиши и скоро станал известен като „Сладкаря“.

Мери си намерила поредния съпруг, този път моряк от търговския флот, но и този съюз се разпаднал през 1968 г. Цехът за сладки затворил врати и Мери се преместила в Колорадо, където отворила нов.

Със затварянето на сладкарницата Дийн се обърнал към другия семеен бизнес, електричеството. Той упражнявал тази професия до момента на смъртта си.

Тайният живот, който Дийн водел без знанието на родителите си, започнал да му се отразява. Неговото семейство виждало признаците за емоционално страдание, без да осъзнава причините. Мери разказва, че Дийн е бил много депресиран няколко дни преди смъртта си, и споменал, че има неприятности. Той говорел и за самоубийство, но после се съвзел и обещал да я посети в Колорадо. Дийн дори намекнал за брак с Бети Хокинс. Бащата и втората му майка също знаели за неговото лошо настроение, и се тревожели от присъствието на хора със съмнително поведение в дома му. Те наистина смятали, че Дийн е попаднал под влиянието на някой сериозно опасен човек.

Уейн и Дейвид

Възможността прикритият хомосексуалист Дийн Корл да е станал жертва на безскрупулни млади наркомани, които са се възползвали от неговата щедрост, също била разгледана. Но проверката установила, че единствените близки приятели на Дийн са Елмър Уейн Хенли и Дейвид Брукс, а никой от тях, поне на пръв поглед, нямал вид на такъв тип човек.

Уейн Хенли бил пъпчив, незавършил училище младеж, с проблем с пиенето. Той бил продукт на много разбито семейство и бил натоварен с издръжката на майка си и тримата си братя. Уейн работел и денем и нощем и му оставало много малко време за образование. Той се опитал да постъпи в армията, но липсата на средно образование му попречила.

Неговият приятел Дейвид Брукс го запознал с Дийн Корл през 1970 г. Първоначално, а може би и докрая, тяхната връзка почивала единствено на финансовата изгода. Корл предлагал на Уейн пари – по няколкостотин долара – за да му осигурява млади мъже.

Дейвид Брукс е роден в Бюмонт Тексас през 1955 г. Също като Дийн и Уейн, и той идвал от разбито семейство. Родителите му се развеждат в началото на 60-те години, когато той е едва на пет. Оттогава той прекарвал част от времето си при своя баща в Хюстън, а останалото при майка си в Бюмонт.

Уейн Хенли (вляво) и Дейвид Брукс

Уейн Хенли (вляво) и Дейвид Брукс

Въпреки развода на родителите си, Дейвид имал обещаващо начало като ученик и изкарвал отлични оценки в основното училище. Но в гимназията оценките му рязко се влошили. Точно по това време той се запознава с Дийн Корл, който му заплащал за сексуални услуги. Корл имал такова влияние върху младежа, че той напуснал училище само, за да бъде през цялото време с него.

Дейвид, Уейн и Дийн често прекарвали времето си заедно в дома на Корл, или обикаляли наоколо с неговия микробус, срещайки се с други тинейджъри хомосексуалисти.

Авторът Джак Олсън описва тяхната ситуация в книгата си „Мъжът със сладките“:

„Корл и двете момчета представляваха едно странно трио; в началото на 70-те той вече бе над 30-годишен, а момчетата още караха пубертета си. На пръв поглед те нямаха нищо общо помежду си…

Повечето хора в Хайтс зърваха чудатото трио така, както ястребът понякога се вижда в гората: бърз силует, или подсъзнателна сянка, която изчезва за секунди. Индивидуално, Корл, Хенли и Брукс се стараеха да не привличат внимание към себе си; те бяха смятани за загубеняци, пълни нули в тинейджърското общество. Тримата, събрани заедно, спазваха старото математическо правило: нулата умножена по нула е равна на нула“.

Бегълци?

Факт е, че не всички родители могат да бъдат сигурни, че децата им не са избягали от къщи, а са станали жертва на нечестна игра. Често родителите са в пълно неведение за напрежението, нещастността или външния натиск, които карат младежите да напуснат дома си. Но има и много ситуации, в които родителите знаят пределно добре какво се случва в живота на децата им и имат достатъчно силна връзка с тях, за да знаят, че те не биха избягали. Често тяхната твърда вяра е подкрепена и от други фактори: липсата на следи за планиране на бягството. Младежите не взимат със себе си дрехите, любимите си вещи или пари. Няма данни за жестоки скандали, наказания или неприятности в училище, които биха могли да доведат детето до такова отчаяние. Младежът изчезва при обстоятелства, които не отговарят на поведението на един типичен беглец. Например, тинейджърът изчезва, връщайки се от плувния басейн или кино салона, или след като се качва в колата на непознат. Списъкът с обстоятелства, които оспорват вероятността дадено дете да е беглец е много дълъг.

Защо тогава полицейските управления по целия свят автоматично предполагат, че един изчезнал тинейджър е беглец, освен ако не са налице други доказателства? Да, децата наистина бягат. В действителност, много деца бягат от къщи не само, за да избегнат отговорността за нещо, което са направили, или защото са стресирани от обстановката у дома или в училище, или защото мислят, че родителите им не ги обичат и разбират, а понякога бягат към нещо или някого, когото смятат за по-вълнуващ, по-толерантен, по-забавен…

Историята на серийните убийства е пълна със стотици случаи на изчезнали младежи, които властите избират да поставят в графата бегълци. Защо? Някои от причините се дължат вероятно на факта, че в отделите за издирване в полицейските управления често не достигат квалифициран персонал и средства. Много малко полицейски отдели са склонни да похарчат ограничените си ресурси, освен ако не е кристално ясно, че е извършено престъпление. Освен ако не става въпрос за особено нашумял случай, като скорошния скандал с Чандра Леви, в който бе замесен един конгресмен и родителите й не позволиха на полицията да погребе случая в архивите.

В страшно много случаи на серийни убийства – детските убийства в Атланта, Тресавищните убийства във Великобритания, и престъпленията на Тед Бънди, Джеф Дамър и Джон Уейн Гейси например – списъкът с жертвите едва ли щеше да бъде толкова дълъг, ако полицията беше положила повече усилия да отдели подозрителните изчезвания на млади хора от тези на очевидните бегълци.

Първите жертви

Първите жертви на Корл

Първите жертви на Корл

Такова било положението и в Хюстън в началото на 70-те години. Градът бързо се разраствал и служителите на полицията били недостатъчни, за да могат да контролират престъпната вълна. Изчезналите лица стояли на заден план, особено ако са деца от по-бедните квартали. Подобен квартал бил и Хайтс – стара част на града, която процъфтявала в края на 19-и век, но западнала след Втората световна война.

На 29 май 1971 г. в Хайтс започва тихичко да изплува една огромна трагедия. Тринадесетгодишният Дейвид Хилигист и неговият 16-годишен приятел Грегъри Моли Уинкъл не се върнали у дома след посещението си в кварталния плувен басейн. Според авторът Джак Олсън, полицията казала на семейство Хилигист следното:

„Времената се промениха. Днес момчетата бягат и от най-добрите семейства, ще трябва да включим Дейвид в списъка с бегълците. Не, няма да проведем официално търсене на детето, но ако той бъде забелязан по време на училищните часове, ще бъде спрян и разпитан. Това е всичко, което позволява законът. Беглецът не е престъпник“.

Родителите на момчетата положили херкулесови усилия да разберат какво се е случило с децата им. Същата вечер, в малко преди полунощ, г-жа Хинкъл получила едно много странно телефонно обаждане от Моли. Когато го попитала къде е, настъпила дълга пауза.

„Ние сме във Фрийпорт, мамо“ – казал накрая синът й. – „Обаждам се, за да ти кажа къде съм“.

Тя много се ядосала, че той е отишъл на 60 мили от Хюстън, и го попитала какво прави там и с кого е. Той й казал, че просто е отишъл да плува с група момчета и те щели да го приберат у дома по-късно. На следващия ден тя дочула, че Моли и Дейвид са били видяни в бял микробус, но никой от приятелите им не знаел какво се е случило с тях.

Семейство Хилигист заминало за Фрийпорт да търси момчетата, раздавало флайери, предложило награда, и дори наело частен детектив с оскъдните си средства, но без резултат.

Тогава един от приятелите на Дейвид – вече познатият ни Уейн Хенли, се отбил в дома им и предложил помощта си в разлепването на плакатите с лика на децата. По-малките братя на Хенли били приятелчета и си играели с братята на Дейвид.

Няколко месеца по-късно, на 17 август, бабата на 17-годишния Рубен Уотсън му дала пари за кино, но той така и не се прибрал у дома след филма.

Десет месеца по-късно, на 24 март 1972 г., приятелят на Ронда Франк Агир свършил смяната си в ресторант „Дългият Джон Силвър“ и казал на майка си, че ще се прибере до 22:00 ч. Той се обадил и на Ронда и й казал, че е на път към дома й. Тя го чакала отвън, но той така и не се появил.

Месеци след това, когато Ронда и някои нейни приятели се отбили в ресторант „Дългия Джон Силвър“ след училище, там дошъл да я търси Уейн Хенли. Той я дръпнал настрани и й казал да спре да мисли, че Франк някога ще се върне. Уейн й казал, че той се е забъркал в някакви неприятности с мафията и е бил пречукан. Не можел да й каже нищо повече, защото се страхувал от онези хора, и се поставял в опасност само като й говорел за Франк. После Уейн напуснал ресторанта и се качил в микробуса на Дийн Корл.

Без следа

Четирима приятели от един и същ квартал изчезват безследно. Семействата и приятелите им знаели, че те не са бегълци, но полицията? Там нещата стояли различно. Те били обявени за бегълци и разследването приключило дотук.

Но това не бил краят за семействата в Хайтс. На 21 май 1972 г. изчезнал 16-годишният Джони Делом, заедно със 17-годишният си приятел Били Болч. Три дни след изчезването им г-н Болч получил писмо от Медисънвил Тексас, намиращ се на 70 мили от Хюстън:

„Скъпи мамо и татко, съжалявам, че постъпвам така, но Джони и аз си намерихме по-добра работа като товарачи на камион, който пътува от Хюстън за Вашингтон, и ще се върнем след три или четири седмици. След седмица ще изпратя пари, за да ви помогна. Обичам ви, Били“.

Семейство Болч не изпитало облекчение, прочитайки писмото. Макар адресът на плика да бил написан с почерка на Били, самата бележка или била подправена, или момчето я било написало по принуда. Освен това г-н Болч, който също си изкарвал хляба като шофьор на камион, осъзнал зловещия факт, че работа като тази, описана в бележката, в действителност не съществува.

Семейството на Джони също получило подобно писмо, което сякаш било с почерка на сина им, но правописът бил толкова безупречен, че те знаели, че той не го е писал без чужда помощ.

Полицията не помагала с нищо и семейство Болч решило само да търси следи. Докато пресявали подозрителните инциденти в миналото на сина си, те си спомнили, че Дейвид Брукс бил давал на Били дрога, за което те били уведомили полицията. Те също си спомнили Дийн Корл, приятелят на Брукс, който постоянно канел в дома си Били и останалите деца от махалата.

Когато г-жа Болч попитала Били какво правят с часове в дома на Дийн Корл, той й отговорил:

„Слушаме музика, гледаме телевизия и Дийн ни показва разни неща. Един път ни показа белезниците си. Бяхме там с още две момчета, Дейвид Брукс и още един, и те започнаха да си правят майтап с белезниците, като ги сложиха на едно от момчетата, а после Дийн не можа да намери ключа“.

Когато бащата на Били чул това, той изразил негодуванието си: „Не е нормално за мъж на тази възраст да си играе с малки момчета“.

Семейство Болч тръгнали да търсят Сладкаря. Когато го намерили, Дийн Корл се държал учтиво и почтително, но им казал, че няма представа къде са Били и Джони.

Невероятно, но тази история се повтаряла в продължение на една година, до август 1973 г. Никой не разбирал мащабите на разгърналата се трагедия до момента, когато Уейн Хенли отвел полицията в навеса за лодки.

Навеса за лодки

Уейн Хенли твърдял, че Корл е убил няколко момчета и е погребал три от тях в един навес за лодки, намиращ се на няколко мили южно от Хюстън. В късния следобед той завел полицията и група „доверени“  затворници на улица „Силвър Бел“, където се намирала бараката на Дийн Корл с номер 11. Авторът Джон Гъруел описва мястото:

„Бараката нямаше прозорци и офицерите се движеха бавно, докато очите им свикнат с тъмнината на дълбокия интериор. Землистият под бе покрит с два избелели килима – един зелен и един син. Вляво от вратите стоеше огромен, празен кашон от някакъв уред. В дясната, задна част на бараката имаше наполовина разглобено купе на кола, покрито с брезент… зад варела в ъгъла лежеше една найлонова торба, а вътре в нея имаше празен чувал от вар“.

Затворниците копаят край навеса за лодки

Затворниците копаят край навеса за лодки

Затворниците, които били доведени от полицията с тази цел, започнали да копаят.

В изнурителната августовска жега те достигнали до един пласт вар. Потта се леела от затворниците, докато разравяли бялата вар. Няколко сантиметра по-късно детективите видели някакви найлони, в които било увито голото тяло на момче, на видима възраст около 13 години.

„Аз съм виновен“ – скимтял Уейн на детективите. – „Чувствам такава вина, сякаш аз съм убил тези момчета. Те са мъртви заради мен. Аз ги заведох право при Дийн“.

Уейн Хенли крие лицето си

Уейн Хенли крие лицето си

Под първото тяло лежал един скелет. Когато започнали да копаят вляво от първия гроб, изскочили телата на още двама тинейджъри. Единият бил застрелян, а другият удушен.

Собственичката на кея за лодки г-жа Мейниър разказала на полицията какъв приятен човек е Дийн Корл. Той държал навеса под наем от почти три години и го посещавал няколко пъти в седмицата. Тя не знаела какво има в бараката, но Корл й бил казвал, че е пълна догоре и искал да наеме допълнително място.

Докато траели разкопките, медиите дочули новината и се изсипали на мястото. До полунощ били изровени телата на осем жертви.

До края на деня семейство Хилигист, г-жа Уинкъл и няколко други родители най-сетне разбрали какво се е случило с изчезналите им момчета.

Признание

На следващия ден, вече разполагаща с осем тела, полицията пожелала отново да говори с Уейн Хенли. Уейн казал, че не е участвал в мъченията и убийствата, но е бил свидетел на зверствата на Корл. Когато чул, че Дейвид Брукс е направил самопризнания, той решил да последва примера му.

Разказите на Дейвид Брукс и Уейн Хенли разкрили една история на предателство, мъчения, осакатяване и убийства. Уейн най-сетне си признал, че е взимал участие в садизма и убийствата, както и в доставянето на нови жертви.

Кандидат-жертвите трябвало да бъдат млади и да изглеждат добре. Корл, Хенли и Брукс ги набирали поединично или и тримата заедно. Те редовно организирали купони с алкохол и марихуана. Изумителното е, че Хенли и Брукс подбирали за жертви своите приятели от детинство, знаейки много добре, че ще бъдат подложени на изтезания и смърт. Някои от момчетата били кастрирани; пенисът на едно от тях бил дъвкан; други били пребивани или ритани до смърт.

В края на втория ден от разследването бройката на телата достигнала 17. Хенли и Брукс трябвало да съставят списък с имената на всички жертви. Хенли, който не спирал да говори, казал на полицията, че няколко момчета са погребани край езерото Сам Рейбърн и на плажа в Хей Айлънд. Незабавно било предприето пътуване до тези места и съвсем скоро били изровени още няколко тела.

През следващите дни край навеса за лодки били открити 17 тела и преди края на разследването труповете се увеличили на 27.

С изравянето на всяко тяло се увеличавали доказателствата срещу Хенли и Брукс. Бъдещето на двамата младежи не изглеждало никак розово.

Правосъдие

Хенли влиза в съда

Хенли влиза в съда

Уейн Хенли раздал правосъдие на Дийн Корл на 8 август 1973 г., застрелвайки го при самозащита. Уейн и Дейвид Брукс още преди това планирали да убият Корл, защото се страхували от него и го смятали за луд. Те винаги се били считали за потенциални жертви и се опасявали, че времето им наближава. Освен това, Дийн се държал доста странно напоследък и те се страхували, че неговата растяща нужда от нови жертви и нарастващата му жестокост с последните, представляват заплаха за общата им сигурност.

Въпреки признанията си в убийството и измъчването на няколко жертви, нито Хенли, нито Брукс били подходящи кандидати за смъртно наказание.

През 1974 г. Уейн Хенли е осъден на шест последователни 99-годишни присъди за убийството на шест момчета. През 1975 г. Дейвид Брукс получава доживотна присъда за убийството на едно момче.

Една от картините на Хенли

Една от картините на Хенли

По закон те имат право да се явяват пред Комисията по предсрочно освобождаване на всеки три години, но молбите им досега са отхвърляни всеки път.

В затвора Уейн Хенли се захваща с изкуство, рисувайки цветя и други неагресивни неща. Продажбата на неговите картини и други лични вещи в eBay причинява протести в Хюстън и на други места. За разлика от други щати, в Тексас го няма закона „Синът на Сам“, който забранява на престъпниците да печелят от своите книги, картини и др., които стават популярни заради тяхната криминална слава.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –