Публикувано на: 21 януари, 2010

Брутална серия от изнасилвания и убийства на млади жени се случва в района на Йоханесбург в Южна Африка. Главният заподозрян Дейвид Селепе е убит от полицията при опит за бягство. След смъртта му се появяват още тела. Заловен е Моузес Ситоле, когото полицията смята за имитатор на Селепе. Пресата изважда наяве множество противоречиви факти, които поставят под съмнение вината на Селепе. Дали той е бил единственият извършител на убийствата? Дали е бил просто съучастник на Моузес Ситоле? Или може би е бил напълно невинен човек? На тези въпроси никой не успява да отговори.

Началото

Денят e 12 септември 1994 г., едва четири месеца и половина откакто за първи път в историята на Южна Африка всички възрастни граждани получават право да гласуват на изборите. Апартейдът е официално мъртъв и разкъсаната страна се опитва да излекува дълбоките белези, оставени от десетилетия на несправедливости. Черните все още не се доверявали на полицията – едно наследство от недалечното време, когато властите подчинявали с груба сила потиснатото мнозинство. През този ден полицията открила, че някой е тръгнал на лов за чернокожи жени в индустриалното предградие Кливланд в Йоханесбург. От началото на септември били намерени три тела. Обстоятелствата били много подобни и в трите случая.

Първото тяло е открито на 3 септември, в храстите близо до една жп гара в Хериътдейл (предградие на Йоханесбург). На 7 септември край една магистрала край Хериътдейл е открито второто тяло. По-късно през същия ден край една миньорска дига пак в този район е намерено третото тяло. Нито една от жените не носела у себе си документи за самоличност. Те били открити частично съблечени и по всичко си личало, че са били изнасилени и удушени.

Въпреки съдействието на медиите, полицията срещнала трудности в разпознаването на жените. Идентифицирането на жертвите е от съществено значение за всяко разследване на серийни убийства, тъй като подробностите за последните им действия биха могли да разкрият къде са срещнали убиеца си, а внимателното проучване може да установи определени сходства между тях. Известно е, че серийните убийци са склонни да набелязват жертвите си по определен модел, без значение дали критериите им са очевидни или невидими за окото.

Осем мъртви жени

Първата идентифицирана жертва щяла да бъде разпозната едва девет дни по-късно и тя не била една от трите. Тази жена била убита и открита още през юли.

В медиите започнали да се появяват съобщения за възможен сериен убиец, а междувременно Отделът за убийства и обири свързал към случая още две жени, които били открити в същия район на 16 и 31 юли.

На 19 септември е открито шестото тяло. Блузата й била вдигната над главата, а роклята събрана над бедрата й. Детективите се чудели, защо никоя от тези жени не е обявена за издирване.

На 21 септември 140 полицейски служители, две кучета и един хеликоптер предприели претърсване на района в Кливланд, където в радиус от 3 мили били открити шестте тела. Усилията им били наградени с още две тела в напреднал стадий на разлагане, както и с множество части от женско бельо. Дрехите на поредните жертви също били вдигнати над главите им и те очевидно били удушени със собствените им колани или долни дрехи.

Последната находка загръглила бройката на осем мъртви жени. Всичките черни, добре облечени и на възраст между 23 и 30 години.

В края на деня изгрял лъч светлина. Откритата на 31 юли жена била идентифицирана от своя съпруг. Тя била Хермина Папенфус на 25 години, работеща като медицинска сестра в клиниката Сандрингам.

Претърсването на Кливланд продължило на 23 септември. Този път била открита една окървавена риза, чифт женски сандали и един опръскан с кръв камък. Ризата била намерена в храстите, на около 15 метра от една пътека, лъкатушеща между фабриките. Полицията смятала, че тя принадлежи на петата или шестата жертва. Те разширили радиуса на търсене, но този път не се наложило да използват чувалите за трупове.

Междувременно, патологът намерил доказателства, че поне две от жертвите са били изнасилени.

Жената, открита близо до жп гарата в Хериътдейл, била идентифицирана от баща си на 26 септември. Тя била 23-годишната Нтомби Мария Макаши, която живеела в Орландо Уест Совето и учела в Училището по дизайн „Елна“ в Йоханесбург. Тя била казала на съучениците си, че ще отстъства от часовете на 2 септември, защото щяла да навести болната си майка в провинция Квазулу-Натал. На 2 септември тя изчезва. Нейният баща казал на полицията, че Нтомби обикновено е пътувала с таксита и автобуси. Другата известна жертва – Хермина Папенфус, също се придвижвала с такси.

Таксиметровата индустрия в Южна Африка е огромна, тъй като голяма част от населението живее в мизерия и не може да си позволи собствен транспорт. Такситата представляват преустроени минибуси с множество седалки, които могат да поберат учудващо голям брой пътници. През годините се наблюдават чести сблъсъци между конкуренти, борещи се за контрол над този или онзи маршрут.

Профилът

Мики Писториъс

Мики Писториъс

Мики Писториъс – първият профайлър в Южна Африка – посетила местопрестъпленията на 28 септември. Разследващият офицер сержант Тимъти Мнгомолузу й казал, че жената, открита на 16 юли, е имала множество бележки изписани по тялото си. На вътрешната страна на дясното й бедро убиецът бил написал с черно мастило и с доста правописни грешки: „Тя е кучка и аз няма да се разправям с теб“. На лявото й бедро пишело: „Ще останем тук, докато не разбереш“. Осемнадесетгодишната ученичка щяла да бъде идентифицирана на 10 ноември.

Мики Писториъс започнала да работи по профила на убиеца. Той най-вероятно е черен мъж, в средата на 20-те или началото на 30-те си години. Чаровен, добре облечен, има собствен бизнес или лесен достъп до пари и скъпа кола. Съдейки по външния вид на жените, изглеждало малко вероятно те да тръгнат с някого, чиято личност, външен вид и принадлежности не говорят за човек с определени възможности. Вероятно е женен. Следователите подозирали, че е възможно той да има предишна история, свързана с измами и/или кражби. Освен това е арогантен, интелигентен човек, който чете вестници и е особено добре осведомен за всичко, свързано с убийствата.

Убиецът не само не се притеснявал да оставя телата в един и същи район, но ги изхвърлял на едно и също място, сякаш маркирал територията си. Мики Писториъс предложила на полицията да постави под наблюдение мястото, но по това време убиецът вече бил прочел достатъчно за усилията на властите и предвидливо бил сменил гробището си.

Убиецът очевидно изпитвал гняв и омраза към жените, за което говорело естеството на престъпленията му. Бележките написани върху една от жертвите показвали, че той изпитва нарастваща нужда да изрази своя гняв, наричайки жената кучка. Профайлърът заключил, че той е бил излъган от някоя жена и това е отключило у него желанието да убива (смятало се, че жената с бележките е първата му жертва). Бележките също предполагали, че той изпитва трудност да се изразява. Той не би могъл да покаже чувствата си към жената, докато е жива, затова ги е изписал по тялото й след смъртта й. Мики Писториъс чувствала, че това би могло да се дължи на някакъв говорен дефект, но тази идея била в разрез с убеждението й, че извършителят е чаровен индивид, който с лекота омайва жените.

Още жертви

До началото на октомври детективите все още трескаво се опитвали да идентифицират шестте тела, следвайки всяка диря, която имали. Но убиецът кротко се скатавал.

На 8 октомври близо до гарата в Гелденхайс, която е на една спирка от Кливланд, е открито поредното тяло. Един бърз поглед върху картата показал, че тези спирки образуват триъгълник, а Хериътдейл се пада точно в средата му. Тази жертва била лежала в полето в продължение на дни. Тя била удушена с чорапогащника си, в устата й били натикани дрехи и имало индикации, че е била изнасилена.

Детективите се разровили в архивите и бързо попаднали на още две жени, които били намерени близо до гарата в Гелденхайс – на 6 август и на 3 септември. Моделът на действие в тези два случая предизвикал у полицията усещане за дежа ву.

На 13 октомври Отдел Убийства провежда пресконференция. Началникът на отдела полковник Ван Дик Крюгер предал по медиите следното съобщение на убиеца:

„Ние сме по следите ти. Рано или късно ще те хванем. Знаем, че имаш нужда от помощ и ще ти осигурим специалисти, които ще те разберат и ще ти помогнат. Позволи ни да ти помогнем, преди нещата да се влошат. Моля те, обади ни се, преди да е станало твърде късно“.

Говорителят на полицията полковник Дейв Брус обявил награда от 200 000 ранда (32 786 долара) за всякаква информация, която би могла да доведе до залавянето на убиеца. Той наблегнал на важността от идентифицирането на жертвите и апелирал гражданите да сигнализират за изчезнали лица в полицията. Мики Писториъс споделила някои елементи от профила си, заявявайки че убиецът се чувства мъртъв отвътре. Той вероятно мисли за смъртта през цялото време. Фантазира за всяко убийство и се опитва да извърши перфектното престъпление, защото нещо го подтиква да убива, но той не разбира какво е то. Единствено убивайки, успява да освободи чувствата и идентичността си. Като заключение Мики Писториъс заявила, че той няма да спре да убива. Просто не бил в състояние да го направи.

На 17 октомври един мъж идентифицирал дъщеря си от снимка във вестника. Нейното име било Аманда Тете (26 г.) и тялото й било открито на 6 август. Аманда излязла от дома на родителите си в 09:00 ч. на 2 август, за да плати някаква сметка в Йоханесбург, след което щяла да отиде на работа в Сошангуве, северно от Претория, където била учителка.

През същия ден още една жертва е идентифицирана от родителите си. Това била 25-годишната Малесу Бети Фалахади. Интересното е, че тя не само изчезнала в същия ден като Нтомби Макаши, на 2 септември, но и двете били открити заедно на следващия ден – Нтомби близо до жп гарата в Хериътдейл, а Бети близо до гарата в Гелденхайс. Но това не е единственото интересно нещо около убийството на Бети.

На 19 октомври една жена се обадила на майката на Бети и я попитала дали знае къде е дъщеря й. Майката задала на жената същия въпрос, при което непознатата я посъветвала да се обади в полицията и затворила телефона. Коя била тази жена и защо се обаждала чак месец и половина след изчезването на Бети? Какво знаела тя, и още по-важното – откъде го знаела?

Въпроси без отговори. Бети Фалахади е разпозната от своя годеник, който бил полицейски служител и случайно видял нейните дрехи сред уликите, събрани от детективите в Отдел Убийства.

Връзката Претория

Досега телата били намирани в сравнително тесен район. Но детективите хранели съмнения, че две жертви, открити в западна Претория, биха могли да са свързани със случая. Първото тяло било открито на 19 август в едно поле от един кравар. Същият човек открил и второто тяло на 7 октомври, захвърлено на около 300 м. от първото. Тези жени също били чернокожи и спретнато облечени. Те били удушени с чорапогащниците си и оставени полуголи, без документи за самоличност. Някои от жертвите в Кливланд идвали от Претория и околностите, или пътували с такси или влак в този район по времето на изчезването им.

Между Кливланд и Претория лежи магистрала от 49 мили. Това затвърждавало убеждението на полицията, че убиецът разполага със собствена кола.

На 25 и 26 октомври властите идентифицирали още две жертви. Дора Молека Мокоена (25 г.) работела като касиерка в Претория. Тя излязла от дома си в утрото на 9 септември, за да отиде с такси на работа, но така и не пристигнала. Нейното тяло било открито на 19 септември в Хериътдейл. Дикеледи Дафне Папо (28 г.) била безработна. Нейното тяло също било открито в Хериътдейл на 21 септември.

Детективите научили, че някакъв мъж се е обаждал на шефа на Дора Мокоена на 12 септември, три дни след изчезването й. Човекът твърдял, че тя е претърпяла инцидент и няма да се върне на работа. Той поискал от шефа й да преведе заплатата й по нейната сметка, заявявайки че тя е в критично състояние и има нужда от пари. Когато работодателят го попитал кой е, мъжът замълчал за момент и после казал, че се казва Мартин.

На 2 ноември е идентифицирана Рефилве Аманда Мокале. Тя изчезнала на 5 септември, а тялото й било открито два дни по-късно край магистралата в Хериътдейл. Идентификацията на 24-годишната Рефилве снабдява разследването с възможна следа за решаване на случая.

Тя изучавала моден дизайн в колежа „Интек“ в Претория. В деня преди изчезването й един очевидец я бил забелязал да говори с някакъв мъж, който й предлагал работа като продавачка на мобилни телефони. Тя си уговорила среща с него за следващия ден и повече никой не я видял жива. Очевидецът описал мъжа като чернокож, на възраст 25-30 години, говорещ езика Зулу. Тогава се появили и други жени, които били получавали предложения за работа от подобен човек. На 10 ноември медиите разпространили неговия фоторобот.

Междувременно били идентифицирани двете жертви, открити в западна Претория. Пеги Бодайл (30 г.) имала среща с някакъв непознат мъж на 4 октомври пред статуята на Пол Крюгер. Нейното тяло било открито три дни по-късно.

Джойс Такане Машабела (32 г.) напуснала дома си, за да посети сестра си, на 9 август. Пет дни по-късно някакъв мъж, който се представил като Моузес Сима, телефонирал на нейния работодател, заявявайки, че е намерил нейните документи за самоличност в едно поле. Той оставил адреса и телефона си и семейството на Джойс се свързало с него, за да вземе документите. Мъжът повторил историята си, но възниквал въпросът откъде знаел той къде работи Джойс и какъв е служебният й номер? Тялото на Джойс било открито на 19 август.

Тялото, открито на 16 юли, което полицията смятала за първото от серията убийства, е идентифицирано на 10 ноември. Това била Мария Монене Монама. Мария била само на 18 години и все още ходела на училище. Тя излязла от дома си в утрото на 14 юли, за да отиде в Претория и, макар че тялото й било открито само след два дни, нейните родители не знаели какво се е случило с дъщеря им през следващите четири месеца.

Последно е идентифицирано тялото на Маргарет Нтомбени Ледваба (24 г.), която била открита на 7 септември.

Заподозрян

До 18 ноември детективите вече разполагали със заподозрян. Той бил един чернокож мъж, живеещ в къща в Боксбурк, който се намира на изток от Йоханесбург и на около 12 и половина мили от Кливланд. Той бил собственик на компютърен колеж – специализиращ в обучаването само на жени – наречен Колеж за английски момичета „Вижън“. Училището се помещавало в няколко офиса в Претория, което свързвало мъжа и с двата града, в които били открити тела. Освен това карал Мерцедес-Бенц, което точно съвпадало с мнението на Мики Писториъс, че убиецът разполага със скъпа кола.

В момента обаче той изпитвал някои сериозни финансови проблеми. Мерцедесът бил регистриран на името на една чернокожа жена, но заподозряният плащал всички разходи и вноски по него. Той бил назад с 20 000 ранда (3279 долара). Освен това дължал 50 000 ранда (8197 долара) за наем и сметки за електричество. Неговите четирима служители в колежа не били получавали заплатите си. Той бил напуснал града преди две седмици под предлог, че ще пътува по работа в чужбина.

Заподозряният бил описван като изискан и добре облечен  мъж, с много приятели. Той бил собственик и на няколко таксита. Бил женен, макар че не живеел заедно със съпругата си и често се движел в компанията на други жени. Една жена се свързала с полицията, идентифицирайки заподозряния като мъжа, който й предложил работа, но след това се опитал да я изнасили.

Детективите се чувствали уверени, че най-сетне са пипнали своя човек. Само трябвало да го открият. Въпреки че не разкрили името му пред пресата, те знаели много добре кого търсят.

Неговото име било Дейвид Ейбрахам Селепе.

В края на месеца полицията разширила търсенето си извън пределите на Южна Африка. На 15 декември 31-годишният Дейвид Селепе е задържан в Мапуто – пристанищен град и столица на съседен Мозамбик. Той карал своя Мерцедес, който очевидно се опитвал да продаде там. В багажника на колата детективите открили изрезки от вестници за серийните убийства в Кливланд, както и отпечатъци от обувки, които подсказвали, че някой е бил затворен вътре. Той бил върнат в Южна Африка, подложен на разпит и заключен в ареста на Отдел Убийства и Обири.

Следващият ден, петък 16 декември, бил национален празник. Това означавало, че Селепе щял да остане в килията си през целия уикенд. Детективите продължили да го разпитват усилено през цялото това време. Накрая той си признал за убийството на 15 жени в района на Кливланд – с четири повече от известните на полицията. Не бил разпитан за двете тела, открити в западна Претория. Селепе споменал имената на двама мъже, които можели да помогнат на разследването. Той отхвърлил правото си на адвокат, но освен това отказал и да подпише самопризнанията си, потвърждавайки ги само устно – нещо, за което полицията щяла да съжалява горчиво много скоро.

Селепе се съгласил да отведе детективите на местата, на които бил захвърлял телата на жертвите си. На 17 декември той им показал три от тези места. След това ги завел на други четири неизвестни за полицията местопрестъпления. На 18 декември, докато Селепе им показвал мястото, където било открито тялото на Аманда Тете, се случила беда.

Трима детективи – Феликс Тиед, Тимъти Мнгомозулу и Джозеф дю Тоа – придружавали окования Селепе. Те трябвало да пресекат доста труден терен, за да стигнат до едно от местопрестъпленията при жп гарата в Гелденхайс. Те махнали оковите от глезените на Селепе, за да не се спъне и нарани. Селепе им посочил мястото, на което била открита Аманда Тете. Той също им показал къде е заровена една найлонова торба, в която било скрито бельото й. Белезниците на Селепе били свалени, за да може да им покаже торбата. Когато детектив Тиед се навел, за да вдигне плика, той бил ударен отзад с дебела цепеница и паднал на земята. Чул детектив Мнгомозулу да крещи „Спри! Спри!“ и още нещо, казано на друг език. Прозвучали десет изстрела и Селепе се свлякъл на земята с огромна рана в главата си. Той бил закаран в болницата в Йоханесбург, където починал в 17:00 ч.

Този инцидент опозорил разследването напълно.

Словесен линч

Полицията била словесно линчувана от медиите. Пресата твърдяла, че тримата детективи би трябвало да могат лесно да обуздаят един мъж, въоръжен само с клон. И защо са стреляли в главата, а не в краката му? Някои журналисти предполагали, че Селепе може да е бил невинен човек, който е платил за престъпленията на едно все още блуждаещо на свобода чудовище.

Фактът, че полицията пропуснала да съобщи на отчуждената съпруга на Селепе за смъртта му и жената научила от съседите и пресата, също не помогнал за репутацията на властите. Както и противоречивите изявления на един от полицейските говорители, който първо заявил, че Селепе е бил окован по време на нападението, но по-късно поправил грешката си. Той бил уволнен в опит да се поправи разрушеният имидж на полицията.

Полицията обяснила пред медиите, че Селепе не си бил признал напълно, че е Удушвача от Кливланд, но бил казал неща, които затвърдили съмненията на детективите. Това хвърлило още по-голяма сянка върху факта, че заподозряният не бил подписал самопризнанията си.

Министърът на сигурността по онова време се опитал да измъкне полицията от бедствената ситуация. Той организирал пресконференция, на която заявил, че смъртта на Селепе не означава, че случаят е разрешен. Той започнал официално разследване на инцидента, довел до кончината на задържания.

Детективите издирили двамата мъже, които Селепе бил споменал. Единият, на име Тито, незабавно им осигурил проби от кръвта и космите си. Той бил щателно разпитан, но властите не могли да открият връзка между него и убийствата. Другият мъж, Мандла, бил в затвора по време на убийствата, където очаквал процес. Той също бил разпитан и съмненията към него отпаднали.

На 23 декември полицията разкрила, че Селепе би могъл да бъде свързан с поне шест от жертвите от Кливланд. В колата му била открита човешка кръв, вероятно принадлежаща на една от жертвите. По гащичките на една от убитите жени била намерена кръв от Селепе. Допълнителни доказателства свързвали Селепе и с други четири жертви, но полицията не поискала да изложи повече подробности. Това навеждало на мисълта, че властите се опитват да отклонят срама от себе си.

Сред цялата тази бъркотия вдовицата на Селепе Линда заявила по телевизията, че може би ще съди полицията за смъртта на съпруга си.

Макар повечето хора да смятали, че смъртта на Селепе е сложила край на една мрачна глава от историята на Йоханесбург, тя се оказала само прелюдия към нещо още по-злокобно.

Още един сериен убиец?

На 7 февруари 1995 г. докладът от аутопсията на Селепе е предаден на министъра на правосъдието. Той щял да прегледа материалите и да реши, дали някой трябва да бъде подведен под отговорност за случая.

След по-малко от седмица, на 13 февруари, в едно поле близо до Вилидж Дийп, на 6 мили от Кливланд, е открито тялото на млада чернокожа жена. Дрехите й били вдигнати над бедрата и тя била удушена с бельото си. Вестниците не пропуснали да направят връзката между това тяло и убийствата в Кливланд, макар полицията да заявила, че това престъпление е дело на имитатор.

През последната седмица от февруари четири жени се свързали с полицията и разказали, че някакъв мъж им е предлагал работа през октомври и ноември миналата година. Те го описали като привлекателен мъж, с големи очи и скъпи дрехи, който говорел езика Сото. Той бил вегетарианец и пиел мляко. Когато жените повдигали темата за убийствата в Кливланд, той бързал да се изпари.

Междувременно жената, открита на 13 февруари, била идентифицирана от своя брат като 22-годишната Нелсив Ланга. Тя била изчезнала две седмици преди да бъде открито тялото й.

На 6 март полицията съобщила, че Нелсив не е убита от същия човек, отговорен за убийствата в Кливланд. Въпреки очевидните прилики, съществували и съществени разлики. Полицията обаче все още не знаела, че няколко тела, убити по сходен с този на убиеца от Кливланд начин, са намерени в Атъриджвил, близо до Претория.

Няколко дни по-късно министърът на правосъдието обявил, че никой няма да бъде подвеждан под отговорност за смъртта на Селепе.

През април полицията открила четвърто тяло в близост до Атъриджвил и съобщила на пресата, че е възможно в района да действа друг сериен убиец. Около 20-годишната жена била чернокожа и полугола. Ръцете й били вързани зад тялото със сутиена й. Гащичките й липсвали. Предишните три тела били намерени при подобни обстоятелства.

С изтичането на годината телата започнали да се трупат. На месец било откривано поне по едно, а понякога и повече. До 19 юни в Атъриджвил били открити осем жени.

Загадката Селепе се задълбочава

Загадката, обгръщаща случая на Селепе, се задълбочила още повече на 21 юни, когато полковник Ейдриън Ийгър заявил, че съществуват подозрения, че Дейвид Селепе не е истинското име на убития заподозрян. Очевидно той бил осъден за измама на 2 май 1985 г., когато бил заловен с лична карта на името на Дейвид Селепе. Тогава властите не могли да установят, на кой принадлежи документът, нито какво е истинското име на задържания. Той бил осъден като Дейвид Селепе и продължил да използва това име и занапред.

След като се появили още тела южноафриканската полиция се свързала с бившия профайлър от ФБР Робърт Реслър. Той пристигнал на 23 септември. Съвместно с Мики Писториъс, Реслър стигнал до заключението, че (1) доказателствата сочат, че Селепе е бил замесен по някакъв начин в убийствата в Кливланд; (2) доста вероятно било убиецът от Атъриджвил да има съучастник; и (3) възможно е Селепе и убиецът от Атъриджвил да са се познавали и дори да се работили заедно.

Моузес Ситоле

Моузес Ситоле

Когато Моузес Ситоле е задържан във връзка с убийствата в Атъриджвил през октомври 1995 г., полицията не успяла да установи връзка между него и Селепе.

Когато Ситоле е изправен пред съда, обвиненията срещу него включвали четири от убийствата в Кливланд, които първоначално били приписвани на Селепе. Ставало въпрос за жертвите Мария Монама, Аманда Тете, Джойс Машабела и Рефилве Мокале. Пресата полудяла най-вече заради факта, че Селепе бил застрелян, докато показвал мястото, на което бил захвърлил тялото на Аманда Тете. Трагедията около смъртта на Селепе продължавала да преследва полицията.

Дали Дейвид Селепе е бил сериен убиец? Ако е бил замесен в убийствата в Кливланд, каква е била степента на неговото участие? Дали е работил сам? Какво е имал предвид, посочвайки Тито и Мандла като свои съучастници? Дали той и Моузес Ситоле са се познавали?

Това са само въпроси без отговор. За разлика от романите и филмите за измислени убийци, в които винаги има някаква развръзка, в истинския живот никога нищо не е сигурно.

3 Коментари за “Дейвид Селепе: Удушвачът от Кливланд, Южна Африка”

  1. AvatarПРО
  2. Avatarmal3chka

    Аз само да попитам, накрая вторият задържан Моузес Ситоле или Ситхоул се казва? Или е просто грешка?

  3. AvatarСилвия

    Ситхоул е грешно, първоначално смятах, че така се произнася името и впоследствие го поправих

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –