Публикувано на: 12 юли, 2010

Австралийското семейство и серийни убийци Дейвид и Катрин Бърни обичали разнообразието в секса. Двамата се запознават още като деца и започват криминалната си кариера със серия от обири. Излизайки от затвора през 1985 г., те започват да отвличат млади момичета, които завързвали за леглото у дома си, за да може Дейв да ги изнасилва многократно, докато Катрин наблюдава отстрани. Когато той приключел с мъченията, те отвеждали момичето на някое усамотено място, където го удушавали и захвърляли тялото му.

Улица „Мурхауз“ №3

Къщата на улица "Мурхауз" №3

Къщата на улица „Мурхауз“ №3 в предградието Уиладжи в град Пърт Западна Австралия представлявала неподържано бяло бунгало с две спални. Градината била буренясала и изсъхнала, а стените плачели за бояджийска четка.

Това била най-грозната къща на улицата и единствената й хубава черта била, че в сравнение с нея останалите къщи наоколо изглеждали като дворци.

Точно тази неугледна постройка щяла да се превърне в най-прочутата къща в Австралия. Хората щели да намаляват колите си, минавайки покрай нея. Тя щяла да стане също толкова скандална за австралийците, колкото стаята на ужасите на 213 „Оксфорд Апартмънтс“ в Милуоки е за американците, или 10 „Рилингтън Плейс“ и 25 „Кромуел Стрийт“ в Лондон за британците.

Точно в 213 „Оксфорд Апартмънтс“ от 1988 до 1991 г. 28-годишният Джефри Дамър убива 17 млади мъже, изнасилва и осакатява труповете им и яде от телата им.

В началото на 50-те години на 10 „Рилингтън Плейс“ благодушният бивш полицейски служител, некрофил и сериен убиец Джон Кристи убива жертвите си, прави секс с труповете им и погребва телата им в задния си двор, под дъските на пода или в кухини в стените.

През 70-те и 80-те години на 25 „Кромуел Стрийт“ работникът Фред Уест и неговата съпруга Роуз изнасилват, изтезават и убиват жертвите си, погребвайки девет от телата им в задния си двор.

Къщата на улица „Мурхауз“ №3 се превръща в австралийската „Къща на ужасите“. Тя била любовно гнездо, килия за мъчения и зала за екзекуции за Дейвид и Катрин Бърни, които, също като семейство Уест, са семейна двойка серийни убийци – най-рядката форма на серийни убийци в света.

Семейство Бърни не било много придричиво към жертвите си. Важното било да са жени. Възрастта на жертвите им варира от 15 до 31 години. Когато чувствали нужда да убиват, те потегляли по магистралите на Пърт и качвали в колата си стопаджийки или други жени, които имали нужда от транспорт.

Техните жертви никога не се усъмнявали в дружелюбната двойка, докато не станело твърде късно. Под острието на нож, те бивали откарвани на улица „Мурхауз“, където семейство Бърни ги завързвало и подлагало на извратените си сексуални фантазии. Късметлийте бивали приспивани със свръх доза приспивателни и след това удушавани. По-малко благополучните бивали убивани с нож или брадва, докато седяли в собствения си плитък гроб в една борова гора, намираща се недалеч от Пърт.

Сериен убиец в Пърт

Денис Карън Браун

На 5 ноември 1986 г., когато изчезва 21-годишната Денис Карън Браун, детектив Пол Фъргюсън решава, че си има работа със сериен убиец. Тя била четвъртата изчезнала млада жена за последните 27 дни. Такива неща обикновено не се случвали в Пърт. В другите големи австралийски градове като Сидни и Мелбърн, да, но не и в Пърт.

Всички липсващи жени идвали от добри семейства и било крайно невероятно да изчезнат без основателна причина. Фъргюсън бил елиминирал всяка възможност за връзка между тях, търсейки евентуални тайни женени любовници или проблеми с наркотиците, но без резултат.

Инстинктите на детектива, тренирани от годините опит, му казвали, че в града вилнее сериен убиец. Сериен убиец, който има силата да отвлича младите жени и да ги кара да изчезват. Това, което обърквало Фъргюсън, е, че две от издирваните момичета не били изчезнали напълно, защото техните приятели и роднини получавали писма и телефонни обаждания от тях, след обявяването им за издирване.

Петнадесетгодишната Сузана Кенди изпратила две писма на родителите си – едно от Пърт и другото от близкото пристанище Фримантъл, в първите две седмици след изчезването си. В тях тя казвала, че е добре и че скоро ще се върне. А Денис Браун телефонирала на една приятелка в деня след изчезването си, за да й каже, че всичко е наред. След това никой не чул нищо повече от тях. Нещо определено не било както трябва. Фъргюсън се опасявал от най-лошото.

Той се консултирал с бившия шеф на Отдела за криминално разследване Бил Нийлсън, който се съгласил с неговата теория за серийния убиец.

Навремето Бил Нийлсън заловил серийния убиец Ерик Едгар Кук – добродушен шофьор на камион, който убива безмилостно шестима души, и вероятно още двама, в началото на 60-те години, което го превръща в най-прочутия убиец в историята на Западна Австралия. Нийлсън го изправил пред правосъдието и с очите си видял как Кук увисва на въжето в затвора във Фримантъл през 1964 г.

Пробивът

На 10 ноември, пет дни след изчезването на Денис Браун, детектив Фъргюсън и сержант Винс Катич попаднали на следата, на която така отчаяно се надявали. Те чули по радиостанцията, че една млада, полугола жена е влязла с препъване в малкия търговски комплекс в Уиладжи и е отведена в полицейския участък в Палмира.

Смятайки, че това може да е липсващата Денис Браун, двамата се забързали към участъка. Там обаче заварили едно 16-годишно момиче, което им разказало удивителна история. Ужасената тинейджърка казала, че предната вечер е била заплашена с нож и отвлечена от мъж и жена, които я попитали за посоката, докато тя си вървяла по улицата недалеч от дома си.

Тя била откарана в една къща в Уиладжи, където двамата разкъсали дрехите й, преди да оковат ръцете и краката й за леглото. Момичето казало,че мъжът я изнасилил многократно, докато жената гледала отстрани. Двамата дори обсъждали как възнамеряват да инжектират кокаин в главичката на пениса на мъжа, за да продължи ерекцията му по-дълго.

На следващата сутрин след като мъжът отишъл на работа, жената освободила момичето от веригите и я накарала да се обади на родителите си и да им каже, че е пренощувала при приятели и всичко с нея е наред. Докато говорела по телефона, девойката проявила достатъчно съобразителност да запомни написания на апарата номер.

Тогава се позвънило на входната врата и жената излязла от спалнята, за да отвори, както девойката предположила, на наркодилъра. През това време момичето успяло да намери един отворен прозорец и избягало. Тя дала на полицията подробно описание на похитителите си, както и техния адрес и телефонен номер.

Когато момичето споменало на детективите Фъргюсън и Катич за телефонното обаждане до родителите си, което била принудена на направи, те веднага заподозрели, че същата двойка може би е отговорна за отвличането на други две жени, които били изчезнали при подобни обстоятелства.

Те не се съмнявали също така, че щом похитителите са позволили на момичето да види лицата им, то те са възнамерявали да я убият, когато приключат с нея. В такъв случай е много вероятно двамата да са убивали и преди, може би многократно.

Катрин Маргарет Бърни

Катрин Маргарет Бърни

Момичето завело въоръжения екип от детективи до порутената бяла къща на улица „Мурхауз“. Там нямало никого. Двама от полицаите се скрили в микробуса, който бил паркиран на алеята и задържали много нервната и напрегната Катрин Маргарет Бърни, когато тя се прибрала вкъщи. Тя им казала къде могат да намерят мъжа й. Минути по-късно другите детективи прибрали Дейвид Джон Бърни от склада за резервни части, където работел.

Семейство Бърни енергично отричало обвиненията на момичето. Те заявили, че тя е дошла с тях, за да пушат заедно марихуана, и е участвала доброволно в секса. Дейвид признал, че е правил секс с нея, но твърдял, че не я е изнасилвал. При обиска на къщата им била открита чантата на девойката и един пакет цигари, който тя нарочно била скрила като доказателство, че е била там. Нищо обаче не доказвало обвинението в изнасилване или свързвало семейството с другите изчезнали жени.

Осъзнавайки, че ще им трябва самопризнание, което да потвърди подозренията им, Фъргюсън и Катич се надявали, че един от двамата ще се пречупи по време на тежкия разпит и поне ще си признае за изнасилването на момичето. В момента била нейната дума срещу тяхната. Фъргюсън и Катич въртяли на шиш двамата Бърни поотделно. В крайна сметка Дейвид бил този, който не издържал.

В малко след 19:00 ч. същата вечер детектив Катич казал на Дейвид полу на шега: „Вече се стъмва. Най-добре да взимаме лопатите и да ги изкопаем“.

За негово удивление, Бърни отговорил: „Добре. Те са четири“. Детективът не могъл да повярва на ушите си.

Откриването на телата

Дейвид Бърни

Дейвид Бърни

Когато й казали за самопризнанието на любимия й, Катрин Бърни също се пречупила. Двамата се съгласили да отведат полицията до мястото, където били погребани телата, недалеч от града. Дейвид Бърни се държал така, сякаш е свалил някакъв товар от плещите си. Той говорел спокойно с детективите, докато насочвал конвоя на север от града към гората Стейт Форест.

Конвоят се движел по „Уоннеру Роуд“ и навлязъл в боровите гори. Бърни бил толкова спокоен и бъбрел толкова много, че изпуснал мястото и се наложило да правят обратен завой. Мижейки в мрака, Дейвид разпознал черния път, който водел от магистралата към тъмнината на боровата плантация Нангара.

На около 350 м. навътре в гората Бърни ги инструктирал да спрат. Той посочил към една пясъчна могила. „Копайте там“ - казал той. След минути полицаите разровили трупа на Денис Карън Браун, която била обявена за изчезнала само преди пет дни.

Гробът на една от жертвите на Бърни

Гробът на една от жертвите на Бърни

След като оставили охрана до плиткия гроб, Бърни насочил конвоя по магистралата към пикник района в Гленийгълс, близо до Армадейл. След половинчасов път той казал на полицаите да отбият в гората по един тесен черен път. Разложеното тяло на 22-годишната Мери Франсиз Нийлсън, която била изчезнала на 6 октомври, било открито на един склон на 35 м. от пътя.

След още един километър надолу по пътя Бърни посочил към гроба на 15-годишната Сузана Кенди, която била изчезнала на 19 октомври. Детектив Катич бил изумен, че никой от двамата Бърни не показва каквато и да е емоция или притеснение от изравянето на телата. Те дори изглежда се наслаждавали, че са център на вниманието.

Тогава Катрин Бърни казала, че е неин ред. Тя изявила желание да посочи местоположението на следващия гроб, където била заровена 31-годишната Ноелин Патерсън, която двамата  отвлекли и убили на 30 октомври.

Катрин надълго и нашироко обяснила на полицията, че не била харесала Ноелин още от мига, в който тя и Дейвид я отвлекли. Тя била доволна, че жената е мъртва. Когато показала гроба на полицията, тя се изплюла върху него. Освен това Катрин като че ли се гордеела с факта, че е успяла да открие гроба сама. Сякаш не искала Дейвид Бърни да обере цялата слава.

Когато вече си тръгвали, Дейвид Бърни коментирал пред Катич: „Каква безмислена загуба на млад живот“.

Детективите не хранели абсолютно никакви съмнения, че ако младото момиче не се било измъкнало през този ден, убийствата са щели да продължат. Психиатрите, призовани към случая, се съгласили, че Катрин Бърни не би могла да убива сама. Тя не била от този тип жени. Но тихата майка на шест деца била тотално обсебена от Дейвид Бърни и би направила всичко за него, включително и убийство.

Тя дори била готова да отнеме и собствения си живот заради него. Когато той се привързал твърде много към една от жертвите им, Катрин обърнала ножа към себе си и казала, че предпочита да умре от собствената си ръка, отколкото да го види как се влюбва в друга.

Дейвид Бърни бил напълно различна история. Продукт на отчайващо бедно семейство, той бил израснал по държавни заведения и в затвора и винаги се връщал зад решетките.

Като Бони и Клайд

Дейвид Джон Бърни е най-голямото от шест деца. Маргарет и Джон Бърни правели всичко за децата си, но времената били трудни. Властите непрекъснато ги отнемали от родителите им и ги вкарвали в домове. Майката и бащата на Дейвид имали дълга история на хронични алкохолици.

По времето на убийствата майката на Дейвид живеела в бедстваща мизерия. Нейният мъничък апартамент бил затрупан от хранителни отпадъци, мръсни съдове, пълни пепелници и счупени мебели. Мястото било покрито с прах и мръсотия. Тя не била виждала най-големия си син от години. Бащата на Дейвид Бърни починал през 1986 г. след дълго боледуване.

Катрин и Дейвид се срещнали за първи път като деца, когато семействата им живеели врата до врата. Животът на Катрин също бил изпълнен с отчаяние и обреченост. Майка й умряла, когато тя била само на десет месеца и тя била изпратена да живее при баща си в Южна Африка. Той я изпратил обратно в Австралия след две години и тя била осиновена от баба си и дядо си. Тъжното малко момиченце, което рядко се усмихвало, нямало много приятели. На другите деца им било забранено да си играят с нея и още преди да тръгне на училище нейното съзнание било белязано от самотата. Тя отчаяно искала да бъде обичана. Тя щяла да открие тази любов в лицето на Дейвид Бърни по-късно в живота си. Но това чувство щяло да й донесе самота и отчаяние, които дори не подозирала, че съществуват.

Дейвид Бърни се срещнал отново с Катрин, когато и двамата били тинейджъри. Той вече разполагал с дълго криминално досие. Единственият път, когато показал някакво желание за промяна, било в началото на 60-те, когато започнал да се обучава за жокей.

Но, както с повечето неща в живота му, и това не продължило дълго. Неговият треньор Ерик Парнам си спомня Бърни като бледо, болнаво момче. Когато отишъл да го вземе от дома му, той бил шокиран от вида на порутената колиба, заобиколена от глутница кучета. Бърни останал в конюшните почти цяла година и показал достатъчно способности, за да се превърне в добър жокей.

Парнам го изгонил, когато дочул, че Бърни е ограбил възрастния собственик на един пансион. Той извършил този обир заедно с Катрин. Те започнали една криминална кариера, която вкарала и двама им в затвора.

На 11 юни 1969 г. Дейвид и Катрин пледирали за виновни по 11 обвинения в кражба. Съдът разбрал, че Катрин е бременна от друг мъж. Тя получила условна присъда, а Бърни бил изпратен в затвора за девет месеца.

Най-сетне заедно

На 9 юли 1969 г. двамата отново били изправени пред съда по още осем обвинения във влизане с взлом и кражба. Те пледирали за виновни и Бърни получил още три години към присъдата си. Условната присъда на Катрин била удължена с още четири години.

На 21 юни 1970 г. Бърни избягал от затвора Карнет и се събрал отново с любимата си. Когато били заловени на 10 юли, срещу тях били повдигнати 53 обвинения в кражба, взлом и незаконно отнемане на превозни средства. Сред вещите им били открити дрехи, перуки, завивки, радиа, храна, книги, 100 пръчки експлозив и три фитила. Катрин признала, че е знаела, че върши нещо лошо, но обичала Бърни толкова много, че би направила всичко заради него. Тя щяла да получи възможност да докаже думите си през следващите години.

Бърни получил две и половина години, а Катрин шест месеца затвор. Новороденото й бебе било изпратено за отглеждане в държавно заведение. Когато излязла от затвора след няколко месеца, Катрин си намерила работа като домашна прислужница при едно семейство във Фримантъл.

За първи път в живота си кльощавата млада жена изглежда била намерила щастието. Синът на семейството Доналд Маклоглан се влюбил в нея и двамата се оженили на 31 май 1972 г. Това бил и 21-ят рожден ден на Катрин. Скоро след това тя родила и първото от шестте им деца. Те нарекли момченцето „Малкия Дони“, на баща му. Седем месеца по-късно Дони бил прегазен от кола пред очите на майка си. Впоследствие, психиатрите наблягат на значението на тази трагедия за бъдещото развитие на Катрин.

Освен това бракът й не бил от щастливите. Катрин тъгувала по Дейвид Бърни.

Никой не се изненадал, когато тя зарязала семейството си. Те живеели в общинско жилище в работническото предградие Виктория Парк. Катрин трябвало да се грижи за безработния си съпруг, няколкото си деца, баща си и чичо си. Мястото приличало на кочина. Тя не се гордеела нито с децата, нито с дома си. Парите никога не стигали за храна. Един ден тя позвънила на съпруга си, за да му каже, че няма да се върне повече. Тя се срещала тайно с Дейвид Бърни през последните две години и сега щяла да остане с него.

Тя се събрала с Дейвид след тринадесет години раздяла. Макар двамата никога да не се оженили, Катрин сменила името си на Бърни и станала негова съпруга по съжителство.

Нестандартно семейство

Джеймс Бърни

Джеймс Бърни

Но съжителството в семейство Бърни далеч не било нормално. Сексуалният апетит на Дейвид бил неутолим. Неговият по-малък брат Джеймс отседнал при тях за кратко, когато бил освободен от затвора, където лежал за гавра с шестгодишната си племенница. Той казал на репортерите:

„Когато излязох от затвора нямаше къде да отида. Не можех да отида при майка ми, защото я бях ударил и имах ограничителна заповед. Така че Дейвид и Катрин ме приютиха. Те не ми се зарадваха особено и Дейвид постоянно казваше, че ще ме убие ако не се държа прилично“.

Джеймс разказал също, че Дейвид Бърни имал малко приятели, страшно си падал по извратения секс и притежавал огромна колекция от порнографски филми.

„Той трябваше да прави секс по четири-пет пъти на ден“ – разказва Джеймс. – „Виждал съм го да си бие подкожна инжекция, за да обезчувстви пениса си. След това правеше секс. Дейвид имаше много жени. Винаги се намираше някоя, с която да го прави“.

Убийствата започнали през 1986 г. Дейвид и Катрин вече били опитали всички сексуални номера и имали нужда от нова тръпка. Те обсъдили възможността за отвличане и изнасилване. Бърни възбудил съучастничката си, казвайки й, че ще получи невероятни оргазми само като го гледа как обладава някоя вързана жена. Катрин му повярвала.

Мери Нийлсън

Мери Нийлсън

Първият им шанс се появил на 6 октомври 1986 г., когато в дома на Бърни дошла 22-годишната студентка Мери Нийлсън, която искала да купи от него автомобилни гуми.

Мери учела психилогоия в Университета в Западна Австралия и работела на непълен работен ден в един деликатесен магазин.

Тя била видяна за последен път да си тръгва от магазина, отивайки на лекции. Но Мери така и не се появила в университета. Колата й била открита шест дни по-късно на един паркинг, намиращ се срещу полицейско управление. Дейвид Бърни я бил закарал там.

Щом Мери Нийлсън влязла в къщата на Бърни, тя била заплашена с нож, вързана и окована за леглото със запушена уста. Катрин гледала как нейният любим изнасилва многократно момичето. Тя му задавала въпроси кое го възбужда най-много. Така щяла да знае как да го задоволява сама.

Катрин знаела, че Мери Нийлсън ще трябва да умре. Но тя и Дейвид все още не били обсъждали този въпрос. Същата нощ те откарали момичето в Националния парк Гленийгълс, където Бърни я изнасилил отново, след което увил найлоново въже около врата й и бавно го затегнал с клон от дърво.

Мери Нийлсън се задушила до смърт в краката му. След това Бърни я намушкал по цялото тяло с нож и я погребал в плитък гроб. Той казал на Катрин, че прободните рани ще позволят на газовете да излязат от тялото, докато то се разлага. Той бил прочел това в някаква книга.

Страст към убийство

Дейвид Бърни

Дейвид Бърни

Второто убийство се случило след две седмици, когато те отвлекли хубавата 15-годишна Сузана Кенди, която стопирала коли на магистралата Стърлинг в Клеърмонт. Отличната ученичка живеела в Недландс с родителите си, двамата си братя и сестра си.

Баща й бил един от най-добрите офталмолог-хирурзи в Западна Австралия. След изчезването й семейство Бърни я накарало да изпрати писма до семейството си, в които ги уверявала, че е добре. Но нейните близки се страхували за живота й.

Двамата Бърни обикаляли от часове в търсене на жертва преди да попаднат на Сузана. Щом се качила в колата им, те опряли нож в гърлото й и завързали ръцете й. Тя била откарана в къщата в Уиладжи, където била окована за леглото и изнасилена.

Когато Бърни приключил с изнасилването, Катрин се присъединила към тях в леглото. Тя знаела, че това възбужда любимия й. След като утолили страстите си, Бърни се опитал да удуши момичето с найлонова връв, но тя изпаднала в истерия и станала неконтролируема. Тогава убийците натъпкали гърлото й с приспивателни хапчета. Щом Сузана заспала, Дейвид отново увил кордата около врата й и казал на Катрин да му докаже неугасващата си любов, като убие момичето.

Катрин охотно се подчинила. Тя затегнала бавно въжето около шията на Сузана, докато тя спряла да диша. Дейвид Бърни стоял до леглото и наблюдавал. Когато я попитали по-късно защо го е направила, Катрин отговорила:

„Защото исках да видя колко съм силна вътре в себе си. Не почувствах нищо. Беше точно както очаквах. Бях готова да го следвам до края на света и да направя всичко, за да задоволя желанията му. Тя беше женска. Женските нараняват и унищожават мъжете“.

Те заровили Сузана Кенди близо до гроба на Мери Нийлсън в гората Стейт Форест.

На 1 ноември те видели 31-годишната Ноелин Патерсън да стои край колата си на магистралата Канинг в Източен Фримантъл. Тя била управител в голф клуба в Недландс и се връщала от работа, когато й свършил бензинът. Ноелин живеела с майка си в гористото предградие Биктон на брега на река Суон.

Тя била много популярна дама и членовете на клуба я описвали като чаровна и учтива.

Ноелин не се поколебала да се качи в колата на дружелюбната двойка. Щом влязла, те опрели нож в гърлото й, завързали я и й казали да не мърда, или ще бъде убита. Откарали я на улица „Мурхауз“, където Бърни я оковал за леглото и я изнасилил многократно.

Катрин Бърни намразила Ноелин Патерсън още в мига, в който я видяла. Красивата, елегантна Ноелин била всичко, което Катрин искала да бъде. Още повече, че Дейвид бил във възторг от нея. Първоначално те смятали да убият Ноелин още същата вечер, но Дейвид отложил смъртта й и това вбесило Катрин. Тя виждала, че губи мъжа си. В един момент насочила нож към сърцето си и заплашила да се убие, ако той не избере една от тях.

Бърни държал Ноелин като затворник в продължение на три дни, докато Катрин не настояла да я убият. Той я заставил да изпие свръх доза приспивателни и я удушил под зоркия поглед на Катрин. Те отнесли тялото й в гората и го погребали край другите. Катрин Бърни с огромно удоволствие хвърляла лопатите с пръст връху лицето на мъртвата жена.

Убийствата продължават

На 5 ноември зловещите любовници отвличат 21-годишната Денис Браун, която чакала автобуса на магистрала Стърлинг. С опрян в гърлото нож, тя била откарана на улица „Мурхауз“, където преживяла съдбата на предшественичките си. На следващия следобед Катрин и Дейвид я откарали в боровата плантация Уоннеру. Пътувайки натам, те замалко щели да качат в колата си още една жертва. След залавянето на семейните убийци една 19-годишна студентка казала на полицията, че двамата й били предложили да я закарат.

Тя се връщала от университета и вървяла по „Пинджар Роуд“ в Уоннеру, когато една кола спряла до нея. Вътре имало двама души отпред и още един човек свит на задната седалка. По-късно момичето осъзнало, че това вероятно е била Денис Браун.

Студентката разказва:

„Почувствах се неспокойно. Шофьорът беше мъж, а до него седеше жена. Мъжът гледаше надолу, избягвайки погледа ми, а жената пиеше ром с кола от кутия. Стори ми се странно, че тя пие по това време на деня. Той не ме погледна през цялото време. Само жената говореше. Тя ме попита дали искам да ме закарат донякъде. Аз казах:`Не, живея наблизо`“.

„Те продължиха да стоят там и аз погледнах на задната седалка, където видях една малка фигура с къса, кестенява коса да лежи на седалката. Помислих си, че това е синът или дъщеря им. Човекът приличаше на заспал и, въпреки момчешката прическа, имах чувството, че е момиче. Казах им отново, че не искам да се качвам при тях, защото ходенето е добро упражнение. Мъжът вдигна очи за първи път и ме огледа добре, преди да извърне поглед отново. Тогава се появиха и други коли и аз си тръгнах, а те продължиха да седят в колата. Накрая потеглиха и направиха обратен завой, насочвайки се към боровата плантация. Чак когато видях наистина ясна снимка на Катрин Бърни във вестника, осъзнах кои са били те. Някой трябва да е бдял над мен в онзи ден. Не знам какво би ми се случило, ако се бях качила в онази кола“.

Оказвайки се на сигурно място в гората, Дейвид Бърни изнасилил отново Денис на задната седалка, преди да настъпи нощта. След това двамата извлекли момичето от колата и той я нападнал отново, забивайки нож във врата й, докато я изнасилвал за пореден път.

Денис не умряла веднага. Катрин Бърни извадила един по-голям нож и настояла Дейвид да я наръга отново. Той не се дърпал много. Бърни забивал острието отново и отново, докато Денис не затихнала в краката му. Убедени, че момичето е вече мъртво, двамата изкопали плитък гроб и хвърлили тялото му в него.

Докато заравяли Денис с пясък, тя се надигнала и седнала в гроба си. Бърни грабнал една брадва и я забил с всичка сила в черепа й. Но момичето се изправило отново. Тогава той обърнал брадвата от тъпата страна и разбил главата й. След това двамата довършили заравянето на дупката.

На Катрин й идва до гуша

Катрин Бърни

Катрин Бърни

Бруталното убийство на Денис Браун оказало лош ефект върху Катрин Бърни. Тя харесвала секса, който правели с жертвите си. И нямала нищо против жените да бъдат удушавани и намушквани до смърт. Но след последното убийство решила, че не би могла да се справи с това още веднъж. Може би затова тя оставила следващата им жертва незавързана и сама в спалнята.

По-късно тя казва на полицията:

„Някак си стигнах до решението, че рано или късно трябва да се сложи край. Стигнах до положение, в което не знаех какво да правя. Реших, че съм готова да й дам шанс“.

„Знаех, че Дейвид ще я убие, и то вероятно още същата нощ. Просто ми беше дошло до гуша от убийства. Помислих си, че ако нещо не се случи скоро, ще продължим да го правим до без край“.

„Дълбоко вътре в ума ми имаше и друг страх. Ужасно се страхувах, че ще ми се наложи да присъствам на още едно убийство, като това на Денис Браун, момичето което той уби с брадва. Исках да избегна това на всяка цена. Подсъзнателно бях стигнала до решението, че наистина не ми пука дали момичето ще избяга или не. Когато установих, че е избягала, почувствах тръпка на ужас да минава по гърба ми. Помислих си: `Дейвид ще бъде бесен. Какво ще му кажа?`“.

На 12 ноември 1986 г. Дейвид Джон Бърни и Катрин Маргарет Бърни се явяват пред съда, където са обвинени в четири предумишлени убийства. Обществото било възмутено от престъпленията им и пред сградата на съда се събрала голяма тълпа. Самата зала била строго охранявана от полицията.

Дейвид и Катрин Бърни били въведени в съда, оковани с белезници за ръцете на придружаващите ги полицаи.

Те стояли безучастно, докато се четяли обвиненията срещу тях. Никой от тях нямал адвокат. Гаранцията им била официално отказана и двамата останали зад решетките до началото на процеса.

Процесът започнал на 10 февруари 1987 г. и пред Върховния съд в Пърт се събрала огромна тълпа, която скандирала за връщането на смъртното наказание. „Обесете копелетата!“ – крещяли хората. – „Окачете ги на въжето!“. Двамата убийци били въведени в сградата на съда под засилена полицейска охрана.

Присъдите

Катрин Бърни

Катрин Бърни

Дейвид Бърни пледирал за виновен по четири обвинения в убийство и едно в отвличане и изнасилване, спестявайки на роднините на жертвите си агонията на едно дълго и мъчително дело. „Това е най-малкото, което мога да направя“ – казал той на един детектив. Катрин Бърни не пледирала нищо, тъй като адвокатът й все още очаквал психиатричния доклад, който да установи умствената й стабилност. Тя била призована пред съда по-късно през същия месец.

Съдията осъдил Дейвид Бърни на доживотен затвор под строга охрана. Той добавил:

„Законът не е достатъчно силен, за да изрази ужаса на обществото към този садистичен убиец, който измъчва, изнасилва и убива четири жени. По мое мнение, Дейвид Джон Бърни представлява такава опасност за обществото, че не бива никога да бъде освобождаван от затвора“.

Дейвид Бърни стоял треперещ на скамейката, докато слушал присъдата си. Самоувереността му се възвърнала, когато бил изведен под строга охрана от залата. Гневната тълпа отвън настоявала за главата му, а той докоснал устните си с ръка и им изпратил въздушна целувка.

След като е обявена за вменяема, Катрин Маргарет Бърни е изправена пред съда, където признава участието си в убийствата. На 3 март 1987 г. съдията не се поколебал да издаде същата присъда, която получил и нейният любим. Той казал:

„Според мен, вие никога не бива да бъдете освобождавана, за да сте заедно с Дейвид Бърни. Трябва да ви бъде забранено да го виждате отново някога“.

Живот в затвора

Дейвид Бърни е пребиван многократно в затвора и през 1987 г. прави опит за самоубийство, след което е преместен, за негова собствена сигурност, в старото крило на смъртниците в затвора Фримантъл.

През следващите години семейство Бърни рядко слиза от първите страници на вестниците. През първите четири години от раздялата им, те си разменят 2600 писма, но получават отказ на молбите им да сключат брак, да разговарят по телефона и да се срещат на живо.

През 1990 г. Дейвид Бърни заявява, че отказът на тези негови права представлява „много по-сурово наказание, от наложеното ми от закона“. Той казва, че той и Катрин търпят физически и психически страдания и наложената им забрана за свиждания се прави с цел да бъдат докарани до нервен срив и самоубийство.

През 1992 г. полицията дава редкия шанс на Дейвид Бърни да излезе за кратко от затвора, надявайки се, че ще може да изкопчи от него признания и за други убийства. Петчасовата обиколка на Пърт в компанията на детективите не дала никакъв резултат.

През 1993 г. личният компютър на Дейвид Бърни е конфискуван от килията му в затвора Кашуриана, когато в него е открито порнографско съдържание.

На 22 януари 2000 г. първият съпруг на Катрин Бърни и баща на шестте й деца умира внезапно на 59-годишна възраст. Тя поискала да присъства на погребението му, но молбата й е отхвърлена.

Според законите в Западна Австралия, Дейвид и Катрин Бърни трябва да получат право на предсрочно освобождаване 20 години след извършването на престъпленията им. Малко вероятно е обаче, която и да е комисия да отмени решението на съдията за доживотен затвор.

Опасенията, че Дейвид Бърни някога ще бъде освободен изчезват завинаги на 2 октомври 2005 г. в 4:30 ч., когато 55-годишният убиец е открит обесен в своята строго охранявана килия. За смъртта му не са установени никакви подозрителни обстоятелства.

4 Коментари за “Дейвид и Катрин Бърни: Убийствата на улица „Мурхауз“”

  1. AvatarGalina

    Tiq dvamata sa neopisuemi 4udovi6ta, Osobeno kato 4etoh za tova momi4e, koeto se nalojilo da doubivat nqkolko puti, mi se izpravi kosata.

  2. Avatar55905

    Абе не случайно навремето са пращали престъпниците в Австралия и Америка, нормално е да има толкова много подобни отрепки там!

  3. Avatarваня

    кошмар не искам да повярвам че съществуват такива хора

  4. AvatarА. Ив.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –