Денис Нилсън: Удушвача с вратовръзката

Денис Нилсън: Удушвача с вратовръзката

Денис Нилсън e един от най-прочутите британски серийни убийци. В периода от декември 1978 до февруари 1983 г. той подмамил и убил в своя лондонски апартамент около 15 младежа, като се отървава от телата им практически под носовете на своите съседи.

Опасният непознат

Къщата на 195 Мелроуз Авеню
Къщата на 195 Мелроуз Авеню

През 1978 г. 33-годишният Денис Нилсън се запознал с младеж в лондонска кръчма и го поканил в апартамента си. Там продължили да пият и накрая допълзели до леглото и легнали да спят заедно. Нилсън се събудил призори и осъзнал, че неговият нов приятел ще си отиде. Прокарал ръка по тялото му и се възбудил. Сърцето му забило силно и учестено и той започнал да се поти.

Докато съзерцавал спящия младеж, хвърлил поглед към купчината дрехи, които двамата били съблекли миналата вечер. Там забелязал вратовръзка и станал от леглото, за да я вземе.

„Надигнах се и я пъхнах под врата му“ – разказва Нилсън по-късно, – „после бързо го възседнах и започнах да стягам с всичка сила. Той моментално се събуди и започна да се съпротивлява и двамата паднахме на пода“.

Нилсън затегнал хватката си, нямайки намерение да губи тази битка със смъртта. Жертвата се отблъсквала с крака, придвижвайки се лежешком по килима, заедно със седналия върху него Нилсън. Когато младежът се опрял в стената, тялото му започнало да се предава и той се отпуснал. Нилсън се успокоил, но осъзнал, че младежът все още не е мъртъв, а само в безсъзнание. Изтичал в кухнята и напълнил пластмасова кофа с вода, за да удави момчето в нея. Вдигнал младежа и го сложил да легне върху няколко стола, след което потопил главата му в кофата с вода. Жертвата вече не се съпротивлявала, макар водата да се разплискала по целия килим.

„След няколко минути“ – спомня си Нилсън, – „мехурчетата спряха да излизат. Повдигнах го и го сложих да седне на фотьойла. Водата капеше от къдравата му, късоподстригана, кестенява коса“.

Току-що бил убил човек, а дори не си спомнял името му.

Нилсън седял, целият треперещ, без да осъзнава напълно какво е сторил и какво му предстои да стори в резултат на това. Направил си чаша кафе и изпушил няколко цигари, опитвайки се да обмисли какво да прави. Неговото черно-бяло куче Блийп дошло от градината и подушило трупа на фотьойла. Той изпъдил кучето и отново седнал, изпадайки в пълна неадекватност от шока. Нилсън свалил вратовръзката от шията на мъртвеца и просто стоял и го гледал втренчено. След това станал, покрил прозореца с кърпа и метнал трупа на раменете си, за да го отнесе в банята.

Нилсън внимателно положил младежа във ваната, пуснал водата и измил косата му. „Той беше много отпуснат и мек“. С усилие го извадил от ваната и го изсушил. Сетне го отнесъл обратно в другата стая и го положил на леглото. Неговият нов приятел вече не можел да си тръгне.

Началото на края

Нилсън прокарал ръка по все още топлата му плът и забелязал слабото обезцветяване по лицето и устните му. Дръпнал чаршафа върху него и седнал на леглото, опитвайки се да мисли.

Денис Нилсън
Денис Нилсън

„Това беше началото на края на моя досегашен живот“ – казва Нилсън. – „Бях тръгнал по пътя на смъртта и сега разполагах с един нов вид съквартирант“.

Вместо да бъде отвратен от вида на трупа, той го намирал за доста красив. Нилсън не знаел наистина защо бил убил младежа. Просто не искал приятелят му да си тръгва. Той бил прекарал Коледата сам и не искал да посрещне и Новата година по същия начин. Сега вече имал с кого да я отпразнува.

По-късно през деня Нилсън посетил железария, откъдето купил електрически нож и голяма тенджера, но установил, че не може да нареже тялото така. Вместо това, извадил чисто ново бельо и облякъл трупа. След това си взел вана.

Тогава решил да се опита да прави секс с тялото. Качил се на леглото, но не могъл да получи ерекция, затова свалил младежа от леглото и го положил на пода, където го покрил със завеса. След това си легнал и заспал.

По-късно станал, направил си вечеря и гледал телевизия, докато тялото все още лежало на пода, недалеч от него.

В крайна сметка решил, че трябва да предприеме нещо. Нилсън разковал няколко дъски от пода и се опитал да натика тялото в дупката отдолу, но то вече се било вкочанило. Изправил трупа до стената и решил да изчака, докато послесмъртното вкочаняване отмине.

Но на следващия ден тялото все още стояло изправено до стената и Нилсън решил да го положи на земята и да се опита да раздвижи крайниците му, за да ги отпусне. В крайна сметка успял да вкара трупа в дупката и го покрил с дъските.

След една седмица, изгаряйки от любопитство, Нилсън вдигнал килима и махнал отново дъските. Трупът бил мръсен, затова Нилсън го отнесъл пак в банята и го изкъпал. След това и той се изкъпал в същата вода. Докато отнасял тялото в съседната стая се почувствал толкова възбуден, че паднал на колене и мастурбирал върху корема на мъртвеца. Тялото останало под дъските на пода в продължение на седем и половина месеца, преди Нилсън най-накрая да го извади и да изгори останките му в огън, запален на двора. Той хвърлил гума в огъня, за да прикрие миризмата на горяща плът. Сетне разнесъл пепелта по земята.

Години по-късно, през 2006 г., когато Нилсън вече излежавал доживотната си присъда, този младеж бил идентифициран като 14-годишния Стивън Дийн Холмс.

Нилсън бил изненадан, че е успял да се измъкне безнаказано и смятал, че това никога няма да се случи отново. Но грешал. Това щяло да се случи още четиринадесет пъти.

Вкус към смъртта

Една година след първото убийство, през октомври 1979 г., Нилсън завел в дома си младия китайски студент Андрю Хо. Младежът искал да бъде връзван с въжета. Нилсън не бил особено въодушевен от това предложение и му го показал като стегнал шията му с вратовръзка и му казал, че играе опасни игрички. Хо успял да си тръгне и информирал полицията, но срещу Нилсън не били повдигнати никакви обвинения.

През 1981 г. Нилсън вече бил убил дванадесет души в своя апартамент. Само четирима от тях били идентифицирани: Кенет Окендон, Мартин Дъфи, Били Съдърланд и Малкълм Барлоу. Много от тях вероятно са били безработни или бездомни младежи, които са търсели начин да изкарат малко пари. Някои от тях били хомосексуалисти, а други мъжки проститутки.

Скица на Нилсън на Окендон в гардероба
Скица на Нилсън на Окендон в гардероба

Втората жертва на Нилсън бил канадският турист Кенет Окендон.

Той срещнал Нилсън на обяд в една кръчма на 3 декември 1979 г. Двамата пили заедно в продължение на няколко часа, направили туристическа обиколка на Лондон и накрая се озовали в апартамента на Нилсън. Разбирали се много добре и колкото повече Нилсън се наслаждавал на компанията на Окендон, толкова по-отчаян се чувствал при мисълта, че канадецът си заминава у дома на следващия ден.

Той удушил Окендон с електрически кабел и после поседнал да послуша малко музика, докато тялото лежало на пода. Сетне свалил дрехите му и го отнесъл в банята, за да го изкъпе. Щом свършил, положил трупа на леглото и спал до него през цялата нощ, прегръщайки го. На сутринта Нилсън натикал тялото в шкаф, изхвърлил дрехите му и отишъл на работа.

През деня трупът се вкочанил сгънат на две.

Дъските, под които Нилсън криел труповете
Дъските, под които Нилсън криел труповете

След един ден Нилсън го извадил от шкафа и отново го изкъпал. След това го облякъл, сложил го да седне на стол и го снимал в най-различни пози. Когато приключил с това, отнесъл младежа в леглото си и го поставил върху себе си. Нилсън говорел на Окендон, сякаш той можел да го чуе и се търкал в тялото му, докато еякулира. Накрая отново го низвергнал в дупката под дъските. Изваждал го още няколко пъти, за да могат двамата да гледат телевизия заедно.

„Смятах, че тялото и кожата му са много красиви“ – казва Нилсън по-късно. Той го обличал в чисти дрехи, слагал го да си легне и му пожелавал лека нощ.

Изминали пет месеца преди това да се случи отново. На 13 май 1980 г. изчезнал 16-годишният Мартин Дъфи. Той бил бездомен и приел поканата на Нилсън да прекара нощта в апартамента му. След две бири момчето си легнало да спи. Нилсън го възседнал, заклещвайки ръцете му под завивките и започнал да го души. Тялото му се отпуснало, но той бил все още жив, затова Нилсън го отнесъл в кухнята и го удавил в пълната с вода мивка. След това го занесъл в банята и влязъл във ваната при него. „Аз му говорех и му казах, че неговото тяло е най-младото, което съм виждал“. Нилсън го отнесъл обратно в леглото, целувал го по цялото тяло и накрая мастурбирал върху корема му.

Дъфи прекарал в шкафа цели две седмици, след което бил натикан в дупката под дъските на пода.

Следващият, 27-годишният Били Съдърланд, спял с мъже за пари. Нилсън дори не искал да го води у дома си, но Били го последвал, след като двамата обикаляли заведенията цяла нощ. Нилсън почти не си спомня как го е удушил и се е озовал с тялото му на следващата сутрин.

24-годишният Малкълм Барлоу бил сирак с умствени проблеми. Освен това бил патологичен лъжец. Нилсън се натъкнал на Барлоу, който се мотаел пред дома му и се оплаквал от слабост след епилептичен припадък. Прибрал го вкъщи и се обадил на бърза помощ. Когато Барлоу бил изписан от болницата, той се върнал и седнал на стъпалата на Нилсън, чакайки го да се прибере от работа. Нилсън го поканил вътре и двамата пили заедно, преди Барлоу да заспи дълбоко. Нилсън намирал присъствието му за досадно, затова го удушил. На следващия ден натикал Барлоу в шкафа под кухненската мивка. В апартамента вече имало половин дузина тела. Нилсън държал някои от тях в леглото си по повече от седмица за сексуалните си нужди. Това че имал контрол над тези мъже го възбуждало, а загадката на мъртвите им, неподвижни тела, го очаровала. Той смятал, че ги оценява много по-дълбоко, отколкото са били оценявани някога преживе.

Научи повече за:   Черния барон: Странният живот на Жил дьо Ре

Градината на Нилсън

Нилсън пръскал препарати в дома си по два пъти на ден, за да се отърве от излюпващите се мухи. Негова съседка се оплакала от разпростиращата се смрад, но Нилсън я уверил, че това е миризмата на гниещата стара сграда.

Градината на Нилсън
Градината на Нилсън

В един момент обмислял самоубийство, но тогава в стаята влязло кучето му, размахващо радостно опашка и той се отказал. Вместо това започнал да заплюва образа си в огледалото.

За да се отърве от труповете, той изкарвал кучето и котката си в градината, събличал се по бельо и нарязвал жертвите си върху каменния кухненски под с кухненски нож. Понякога сварявал главите им в тенджерата, която бил купил за първата си жертва. Той бил работил като касапин, затова знаел как най-добре да разфасова едно тяло. Органите слагал в найлонови торбички. След това връщал целия пакет в дупката до следващата стъпка.

Кучето Блийп
Кучето Блийп

В един момент под пода имало две цели тела и едно нарязано. Държал парчета и в градинската барака или ги хвърлял в дупка, край един храст отвън. Вътрешните органи поставял в празнината между двойната ограда на двора му. Няколко от отрязаните торсове натъпкал в куфари. Когато имал възможност, замъквал чантите и куфарите навън в двора и изгарял телата на няколко метра от градинската ограда.

Винаги го бил учудвал фактът, че никой не проявява интерес към действията му или се опитва да го спре. Дори когато веднъж апартаментът му бил ограбен, на място дошли детективи от полицията, които останали в пълно неведение, че стоят върху останките на двама мъже. Кварталните деца идвали да се наслаждават на горящия по цял ден огън, а Нилсън ги предупреждавал да стоят по далеч от него.

Когато огънят изгасвал, той разбивал останалите кости на прах и разнасял и набивал пепелта в земята.

Нилсън се готвел да сменя квартирата си и за малко да забрави, че е оставил ръцете на Мартин Барлоу до някакъв храст. Погрижил се за този последен детайл и потеглил, надявайки се да остави тази част от живота си зад себе си. Когато бил арестуван шестнадесет месеца по-късно, полицията открила над хиляда парченца от кости в неговата бивша градина.

Таванът

Нилсън изгубил преимуществото на градината и пространството под дъските на пода. Новата къща, в която се преместил, била разделена на шест апартамента, като неговият се намирал на тавана. Той бил убеден, че това ще попречи на компулсивните му убийства. Но се случили още три убийства и новата му квартира се оказала сложен проблем, що се касае до отърваването от телата.

Първата жертва бил Джон Хаулет, когото Нилсън наричал Джон Пазача. Те се били срещали веднъж в кръчмата, където разговаряли надълго и нашироко. Един ден Нилсън си пийвал сам, когато Джон влязъл и го разпознал. Побъбрили и решили да отидат в дома му. Там се почерпили с по няколко чашки и Джон си легнал в леглото на Нилсън, който се опитал да го изгони, но онзи отказвал да си тръгне. Тогава Нилсън откъснал ивица от разпадащата се тапицерия на фотьойла и я използвал, за да удуши нахалника. В един момент се уплашил, че Джон ще го надвие и затегнал още повече хватката си, пристягайки ивицата докато бил сигурен, че жертвата му е мъртва.

Сандъчето за чай
Сандъчето за чай

Тогава Нилсън се оттеглил разтреперан в другата стая, но скоро чул, че Джон все още е жив.  Отново увил тапицерията около шията му и я затегнал за две-три минути. Обаче сърцето на Джон не спирало да бие и Нилсън го завлякъл в банята, където го удавил и го оставил във водата за цялата нощ. След това сложил тялото в дрешника, докато обмисли как да се отърве от него.

Решил да го нареже на малки парченца и да ги пусне в тоалетната. Трябвало да побърза, тъй като очаквал един приятел да му дойде на гости. Когато видял, че номерът с тоалетната отнема твърде много време, той сварил част от плътта, заедно с главата, ръцете и краката, в кухнята си. Отделил костите и ги сложил в боклука. По-големите кости запратил в пустото място зад оградата на двора, а другите сложил в чанта, поръсил ги със сол и ги прибрал в сандъче за чай, което покрил с червена завеса.

Предателство

Вторият мъж бил Арчибалд Греъм Алан. Нилсън му направил омлет, а онова, което си спомнял за неговата смърт, е доста особено: „Както си седеше там, изведнъж сякаш заспа или изпадна в безсъзнание, а от устата му висеше голямо парче от омлета“. Нилсън си помислил, че го е удушил, но не си спомнял да го е направил. После предположил, че човекът може би се е задавил с яйцата. „Дали омлета го е убил, не знам“. Тъй като един омлет не може да остави червени следи по шията на някого, Нилсън предположил, че самият той е отговорникът за случилото се.

Той сложил Алан във ваната и го държал там три дни, след което го нарязал, както бил направил с Джон Пазача.

Третата и последна жертва бил 20-годишният Стивън Синклеър, който взимал наркотици и се мотаел на площад „Лестър“. На 23 януари 1983 г. няколко негови познати го видели да си тръгва с някакъв непознат. Двамата отишли в дома на Нилсън, където Денис седнал да послуша музика, а Синклеър си бил една доза и заспал на стола. Нилсън отишъл в кухнята, намерил дебела връв и си помислил: „Пак се почва“. Връвта била твърде къса и той я прикрепил към една вратовръзка. След това си сипал питие, седнал и започнал да размишлява за цялата болка в живота на Стивън. Накрая решил, че трябва да го отърве от мъките. Нилсън се уверил, че той е дълбоко заспал и използвал връвта-вратовръзка, за да го удуши. Стивън се съпротивлявал слабо и бързо изпаднал в безсъзнание. Нилсън му казал: „Нищо не може да те нарани сега“. След това махнал превръзките, които Стивън носел на ръцете си и установил, че младежът наскоро е правил опит да си пререже вените.

Сетне Нилсън го изкъпал и го сложил в леглото си. После поставил отстрани на леглото две огледала и свалил дрехите си, за да може да гледа двама им голи заедно. Помислил си, че в този момент разбира значението на живота и смъртта. Нилсън говорил на Стивън все едно е още жив. Кучето скочило в леглото при тях и подушило Стивън. Нилсън обърнал главата на младежа към себе си и го целунал. Нямал представа, че този труп щял да го предаде и най-сетне да сложи край на пагубната му мания.

Самотно детство

Според Нилсън причината за неговите проблеми се кореняла в травматизиращата гледка на трупа на дядо му, който бил видял като малък.

Олав и Бети Нилсън
Олав и Бети Нилсън

Нилсън е роден в шотландския град Фрейзбург на 23 ноември 1945 г. и е единственото дете на Бети и Олав Нилсън. Бракът на родителите му бил конфликтен, заради пиянството на Олав и дългите му отсъствия от къщи.

Бети се развела с Олав след седем години. Тя и трите й деца вече живеели в дома на родителите й, тъй като съпругът й така и не направил нищо, за да им осигури собствен дом, така че те просто останали където са.

Родният дом на Нилсън
Родният дом на Нилсън

Малкият Денис много обичал дядо си Андрю Уайт, но той починал, когато момчето било на шест години. Без да му каже какво се е случило, майка му го завела да види трупа, което породило у него чуството за опустошителна загуба. Той казва в ретроспекция, че гледката била причинила у него нещо като емоционална смърт.

Когато бил на осем години, за малко щял да се удави в морето, но бил спасен от по-голямо момче, което си играело на брега. Момчето трябва да се е възбудило от проснатото му тяло, защото махнало дрехите му и мастурбирало върху него. Нилсън се свестил и открил на стомаха си лепкава бяла субстанция.

Касапин в армията
Касапин в армията

Когато майка му се омъжила повторно след две години, той се отдръпнал и се превърнал в самотник. Тя родила още четири деца и имала твърде малко време за Денис.

Той никога не бил показвал ярост, жестокост към животните или към други деца, или каквато и да било агресивност, която обикновено се свързва с момчетата с поведенченски проблеми, които по-късно се превръщат в убийци. В действителност даже се ужасявал от жестокостите, на които ставал свидетел у околните.

Веднъж участвал в търсенето на изчезнал човек и заедно с негов приятел открили трупа на мъжа на брега на реката. Човекът се бил удавил през нощта. Тялото напомнило на Нилсън за това на дядо му, чиято смърт и постоянна загуба така и не успял да проумее. Почувствал се странно откъснат от реалността.

Нилсън нямал сексуални връзки като подрастващ и макар да изпитвал влечение към други момчета, до голяма степен бил запазил своята невинност.

През 1961 г. той се записал в армията и станал готвач, откъдето научил тънкостите на касапската професия.

Фантазии пред огледалото

Нилсън започнал да разчита на алкохола, за да се бори със самотата, макар да продължавал да страни от околните. Когато най-сетне се сдобил със собствено жилище, придобил навика да лежи пред огледалото, така че да не вижда главата си и да се преструва, че е в безсъзнание. „Чуждото тяло“ го възбуждало и той мастурбирал, докато го съзерцавал.

В последните месеци от службата си срещнал мъж, с когото завързал близко приятелство. Другият младеж не бил гей, но влюбеният Нилсън успял да го накара да се преструва на умрял, докато го снима с домашна видеокамера. Раздялата им причинила огромна болка на Нилсън и той унищожил филмите.

През 1972 г. решил да стане полицай. Едно от нещата, които изисквала подготовката, било да гледа аутопсия на тела в моргата. Това напълно го очаровало. Но тази работа не била за него и след една година напуснал. След това започнал работа във фирма за набиране на персонал и останал на тази позиция до ареста си.

Там се запознал с младия Дейвид Пейнтър, който си търсел работа. По-късно Нилсън случайно го засякъл на улицата и го поканил на гости. Пейнтър заспал в леглото му и по някое време се събудил, за да види как Нилсън го снима. Пейнтър вдигнал голям скандал, при който се наранил сам и трябвало да бъде закаран в болницата. Нилсън бил разпитан от полицията и освободен.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275

Животът му продължил с подобни случайни свалки, но той бил обезпокоен от тяхната преходност и незадълбоченост. Търсел нещо по-трайно. Готов бил да се отдаде, само ако имало кой да се отдаде на него. Фантазиите му пред огледалото придобили по-странни форми. Сега мислел за „чуждото тяло“ като за мъртво – състояние, което за него представлявало емоционално и физическо съвършенство. Дори използвал грим, за да постигне по-добър ефект и забърквал изкуствена кръв, за да изглежда сякаш е бил убит. Представял си как някой идва, взима го и го погребва. Понякога се тревожел, че е толкова влюбен в собственото си мъртво тяло.

През 1975 г. се преместил на адрес „Мелроуз Плейс“ 195 в северен Лондон – в апартамент с двор на приземния етаж – заедно с мъж на име Дейвид Галичан, който впоследствие отричал, че тяхната връзка е била хомосексуална. Купили си кученце, което нарекли Блийп и по-късно добавили и котка.

Две години по-късно техните твърде различни характери започнали да правят съжителството им невъзможно и Нилсън накарал Галичан да си върви. След това обаче страшно се изплашил, че ще свърши сам. „Самотата е дълга и непоносима болка“ – казва той. Отдал се на работата си, започнал да се интересува твърде много от политика, да пие повече и да гледа много телевизия.

Убийствата започнали година и половина след напускането на Галичан.

Грешката на Нилсън

Последното тяло, което Нилсън нарязал – това на Стивън Синклеър – минало по същата процедура, като предишните две. Той сварил главата, ръцете и краката и ги сложил в найлонови торби.

Скица на Нилсън на долната половина от тялото на Синклеър
Скица на Нилсън на долната половина от тялото на Синклеър

Част от тях сложил в ниша в банята, а останалите в сандъка за чай. Част от плътта и органите били пуснати в тоалетната.

Научи повече за:   Бела Кис: Целувката на смъртта

Нилсън вероятно изхвърлял и по-големи парчета, тъй като веднъж един мъж намерил недалеч от къщата му скъсана торба, в която имало нещо като гръден кош и гръбнак. Мъжът не подал сигнал за находката си и тя изчезнала след няколко дни.

В къщата живеели още петима наематели, но никой от тях не познавал добре Нилсън. През първата седмица на февруари един от тях забелязал, че тоалетната на долния етаж не работи както трябва. Той се опитал да я отпуши с киселина, но безуспешно. Тоалетните в останалите апартаменти също създавали проблеми, но Нилсън твърдял, че при него всичко е наред. Пристигнал водопроводчик, за да разреши проблема, но неговите инструменти не свършили работа. Той повикал специалист.

Нилсън се опасявал, че проблемите с водопровода се дължат на неговото хоби, затова натикал останалата част от тялото на Стивън, заедно с полусварената глава, в найлонови торби.  Заключил останките в килера и спрял да пуска водата в тоалетната.

Два дни по-късно вечерта компанията „Дайно-Род“ пристигнала, за да проучи задръстването на тръбите. Техникът Майкъл Катран решил, че проблемът е под земята и слязъл в канала отстрани на къщата.

Отворът на канала
Отворът на канала

Той усетил особена миризма. Катран бил убеден, че тя идва от нещо мъртво. Забелязал на дъното на канала някаква хлъзгава купчина, дебела около 20 см и установил, че се състои от 30-40 парчета плът. Идвала от тръбата, която водела към къщата. Той съобщил за находката си на своите началници. Наемателите, сред които и Нилсън, се били събрали около него, докато говорел по телефона и споменавал, че сигурно ще трябва да се извика полицията. Но все пак фирмата решила да проучи по-добре нещата на слънчева светлина. След това Катран взел Нилсън и още един наемател и ги завел да видят купчината гниеща плът.

През нощта Нилсън слязъл в канала, за да премести парчетата плът и ги хвърлил зад оградата. Обмислял идеята да сложи на тяхно място пилешко месо, купено от магазина. После се замислил за самоубийство. В крайна сметка останал в апартамента си и се напил, заобиколен от останките на трима души.

Наемателите на долния етаж обаче били забелязали движението му. Когато Катран се върнал на следващия ден и видял, че каналът е изпразнен, те му казали за своите подозрения. Катран се заровил по-надълбоко в тръбата, измъкнал едно парче гниещо месо и се обадил в полицията.

Торбите с човешки останки
Торбите с човешки останки

В службата си Нилсън казал на свой колега: „Ако не дойда утре на работа, значи или съм болен, или съм мъртъв, или съм в затвора“. Двамата се посмели на шегата.

Но Нилсън усещал, че му се готви нещо. Когато стъпил на тъмната алея, водеща към дома му, видял че го чакат трима мъже.

Главен инспектор Джей му казал, че са тук заради тръбопровода. Той казал на Нилсън, че тръбите са запушени от човешки останки.

Нилсън възкликнал от изненада и после попитал: „Откъде идват?“.

Те му обяснили, че останките биха могли да идват единствено от неговия апартамент и го попитали къде е останалата част от тялото.

Банята на Нилсън
Банята на Нилсън

Нилсън се предал и казал, че ще дойде в управлението. Знаел правата си и заявил, че ще говори. Разказвайки всичко, той свалил от плещите си своя непоносим товар. Колкото повече го слушали, толкова повече полицаите осъзнавали, че през последните четири години са се натъквали на следи, които, ако били проверили, щели да спрат убийствата много по-рано.

Обискът в апартамента на Нилсън разкрил няколко торби с мъжки останки в различни стадии на разлагане.

Те били отнесени в моргата за изследване. Нилсън им казал да погледнат в сандъка за чай и под едно чекмедже в банята. Насочил ги също към предишния си апартамент, където бил убил „дванадесет или тринадесет“ мъже. Признал си, че е имало и седем други, които се бил опитал да убие, но не успял.

В полицейския участък Нилсън казал: „Жертвата е като мръсната чиния след обилен пир, а нейното измиване е една съвсем рутинна задача“.

Признанието на Нилсън

Нилсън веднага започнал да изплюва подробности за убийствата, въпреки че бил предупреден за правата си. Официалният му разпит започнал на 11 февруари. Продължил повече от тридесет часа, разпределени през цялата седмица. Нилсън описал техниките си и помогнал на полицаите да идентифицират частите на жертвите. Не чакал да го питат два пъти. Информацията се изливала от него, сякаш искал по този начин да изтрие съвестта си и да се отърве от всеки възможен спомен. Не отстъпвал от казаното и не молел за съчувствие. Но не показал и никакви угризения. Дал на полицаите всичко, което щяло да им послужи, за да го осъдят, но не им казвал нищо лично. Вътре в себе си бил много уплашен и дълбоко разстроен от онова, което бил извършил.

Денис Нилсън
Денис Нилсън

Благодарение на Нилсън, властите успели да сглобят от намерените човешки части цялото тяло на Стивън Синклеър. Долната половина на трупа му била открита в найлонова торба в банята. Щом веднъж успели да го идентифицират, полицаите вече можели да повдигнат обвинения срещу Нилсън и да го задържат за по-нататъшното разследване.

Освен това Нилсън придружил полицаите до предишния си адрес на авеню „Мелроуз“ 195 и им показал къде е заравял неща и е палил огньове.

Нилсън вече имал съдебно назначен адвокат на име Роналд Мос, който изслушал заедно с полицията неговите подробни самопризнания.

Когато един от полицейските служители заявил, че Нилсън е злонамерен хищник, той отговорил: „Преди всичко търсех компания и се надявах, че нещата ще потръгнат“.

По-късно той написва своите зловещи мемоари и ги дава на младия писател Брайън Мастърс, който превръща неговите хаотични спомени в книга. Както казва Мастърс:

„Нилсън е първият сериен убиец, който предоставя толкова обширен и задълбочен архив на спомените си. Неговият затворнически дневник представлява уникален по рода си документ в криминалната историята на убийствата“.

След като направил самопризнанията си, Нилсън бил преместен в затвора „Брикстън“, където останал в очакване на процеса си. Той бил притеснен от реакцията на пресата, която незабавно последвала ареста му. „Никой не иска да повярва, че съм просто един обикновен човек“ – размишлявал той – „който бе поставен в една необикновена и по-силна от него ситуация“.

Оживелите

Много млади мъже и дори жени били посещавали дома на Нилсън и си тръгвали живи и здрави, но някои от тях едва успявали да се измъкнат, а други дори били подавали сигнали в полицията. Едно по-задълбочено разследване щяло да спаси доста човешки животи. Нилсън твърдял, че е правил седем опита, в които или жертвата се е оказвала по-силна от него, или той самият е променял намерението си. Спомнял си имената само на четирима от тези оцелели, а трима от тях свидетелствали срещу него в съда.

Неуспешната му жертва Андрю Хо бил направил своето оплакване през октомври 1979 г. Той казал в полицията, че Нилсън го е нападнал, но не се съгласил да даде писмени показания, нито да се яви като свидетел в съда, затова случаят приключил дотук. Вероятно Хо се е притеснявал да не излязат наяве собствените му чудновати предпочитания в секса.

Почти една година по-късно, на 11 август 1980 г.,  Дъглас Стюарт подал сигнал, че Нилсън го е нападнал. Разказал, че бил заспал на фотьойла в дома му. В един момент се събудил и видял, че краката му са вързани, а Нилсън увива вратовръзка около шията му. Стюарт ударил домакина си и го повалил и Нилсън му казал да си върви. Стюарт извикал полицията на „Мелроуз Плейс“ 195, но те забелязали, че той е доста пиян. Полицаите почукали на вратата на Нилсън, а той се направил на изненадан от това, което му казали, че се било случило. Служителите на реда сметнали това за битов скандал между хомосексуалисти, в който и двете страни криели истината. Написали доклад, но Стюарт така и не подал официална жалба.

Нилсън живял в своя апартамент в Кренли Гардънс по-малко от година и половина, през което време убил трима мъже. Можел да убие още няколко.

На 36-ия си рожден ден, на 23 ноември 1981 г., Нилсън поканил у дома си 19-годишния студент и гей Пол Нобс и двамата седнали да пийнат заедно. След това отишли в леглото и Нобс се събудил към 2:30 ч. през нощта с ужасно главоболие. Унесъл се пак и се събудил отново към 6:00 ч. и отишъл в кухнята. Там в огледалото видял около шията си тъмно червени следи. Очите му били кървясали, а лицето му изглеждало натъртено. Нилсън отбелязал, че изглежда ужасно и го посъветвал да отиде на лекар. През този ден Нобс посетил университетската амбулатория и научил, че синините по шията му означават, че някой се е опитвал да го удуши. Не пожелал да докладва за инцидента.

Жертва след него станал Джон Хаулет, който обаче не успял да се измъкне.

Нилсън бил поканил свои съседи на гости за Нова Година, но те имали други планове. Освен това изглеждал пиян, което ги притеснило. Чули, че той излиза от къщата и се връща в къщи с някого. След това чули някаква суматоха на горния етаж. Някой взел стълбите на бегом, ридаейки, и изтичал през входната врата. Този мъж бил Тошимицу Озава. Той казал на полицията, че Нилсън се е опитал да го убие с вратовръзка. Разследване обаче не последвало.

През април 1982 г. Нилсън забавлявал в дома си 21-годишния травестит Карл Стотър. Двамата пили заедно и отишли в леглото. Нилсън започнал да души Стотър, но той се събудил, задушавайки се. В началото Стотър си помислил, че домакинът се опитва да му помогне, но съвсем не било така. Нилсън го отнесъл в банята, където го сложил във ваната пълна с вода и го потапял няколко пъти, докато Стотър започнал да го умолява да спре. Накрая потънал под водата и престанал да се бори. Нилсън си помислил, че е мъртъв и го отнесъл на дивана. Блийп скочил и започнал да ближе лицето на Стотър, усещайки че е жив. Нилсън го занесъл в леглото си и го обвил с тялото си, докато младежът започнал да идва в съзнание. Казал му, че гърлото му е било притиснато от ципа на спалния чувал, с който се бил завил. Стотър приписал случилото се на някакъв лош кошмар, макар и да отишъл на лекар, където разбрал, че неговото състояние е показателно за последици от жестоко душене. Дори се съгласил да се срещне с Нилсън отново, но не дошъл на срещата. Стотър също не отишъл в полицията.

Подготовка за процеса

Докато чакал процеса си, Нилсън решил да освободи своя защитник Роналд Мос, но след това го назначил отново. Малко преди началото на делото отново го уволнил и назначил на негово място Ралф Хеймс, който бил адвокат на затворника, в когото Нилсън се бил влюбил междувременно – Дейвид Мартин. Хеймс решил да използва за защитата си довода „намалена отговорност“, визирайки умствените проблеми на Нилсън.

Тъжните скици на Нилсън
„Тъжните скици“ на Нилсън

Нилсън проучил снимките от местопрестъплението и се почуствал зле от своите отвратителни престъпления. Чудел се дали „семействата на жертвите ще могат някога да ми простят“.

Той изписал над петдесет тетрадки със своите мемоари, за да съдейства на обвинението и също нарисувал серия от „Тъжни скици“, изобразяващи какво е правил с някои от жертвите си.

В навечерието на делото написал: „Аз съдя себе си много по-сурово, отколкото някой съд би могъл да ме осъди“.

Нилсън бил обвинен в шест убийства и два опита за убийство. Прокурорът поддържал тезата, че Нилсън е убивал в пълно съзнание за онова, което е вършел, и следва да бъде признат за виновен в убийство. Неговото основно доказателство било дългото самопризнание на Нилсън в полицията, докато защитата разчитала главно на психиатричната експертиза.

Делото и присъдата

Процесът започнал на 24 октомври 1983 г. Обвиненията били прочетени и Нилсън пледирал за невинен по всяко едно от тях.

Денис Нилсън
Денис Нилсън

Обвинението описало събитията от сутринта на неговия арест, но не настояло журито да разглежда снимките на зловещите останки.

Научи повече за:   Артър Шоукрос: Удушвача от Дженеси Ривър

Като свидетели срещу Нилсън се явили Пол Нобс, Дъглас Стюарт и Карл Стотър. Нилсън се опитал да подрони правдоподобността на показанията им, помагайки на адвоката си да забележи някои несъответствия в твърденията им. Нилсън казал, че Стюарт бил останал за още едно питие след предполагаемото нападение, което Стюарт не могъл да обясни и защитникът успял да го накара да признае, че е продал историята си на медиите, и то доста разкрасена. Нобс признал, че е правил секс с Нилсън и казал, че той е изглеждал доста приятелски настроен през цялата вечер. Стотър, който ужасно се притеснявал и страхувал от заседанията, също казал, че Нилсън е бил сговорчив и дружелюбен. Все пак неговите спомени нанесли съкрушителен удар върху защитата.

Разпитът на Нилсън в полицията бил прочетен дума по дума, което отнело четири часа. Доказателствата, представени в съда, включвали тенджерата за готвене, дъската за рязане, използвана за дисекцията на една от жертвите, и комплект ножове, които принадлежали на Мартин Дъфи.

Карл Стотър излиза от съда
Карл Стотър излиза от съда

Експертният свидетел на защитата д-р Джеймс Маккийт описал различните аспекти на неопределеното личностно разстройство, от което смятал, че страда Нилсън. След това разказал как Нилсън винаги е изпитвал трудности да изразява чувствата си и е бягал от връзки, които са отивали на зле. Неговата неспособност да се адаптира е била налице още в деството му. Притежавал способността да разделя своите умствени и поведенчески функции до изключителна степен, което давало предпоставка за намалена отговорност за действията му. Психиатърът описал също връзката между безжизнените тела и сексуалната възбуда у Нилсън. Той бил нарцистичен и претенциозен и страдал от празнини в паметта, в резултат от прекаленото пиене. Имал разстроено чувство за идентичност и бил в състояние да обезличава жертвите си до степен, в която вече не чувствал, че прави нещо лошо с тях.

По време на изнурителния кръстосан разпит д-р Маккийт бил принуден да вземе назад преценката си за намалена отговорност. Той казал, че съдът трябва да реши това.

Вторият психиатър д-р Патрик Голуей диагностицирал Нилсън с „гранична фалшива самоличност, предполагаща псевдонормално личностно разстройство“. Той бил по-склонен да приеме „Синдрома за фалшива самоличност“, което означавало, че Нилсън е имал случайни изблици на шизоидни смущения, които през по-голямата част от времето е успявал да подтиска. Такъв човек е по-вероятно да се разпадне при условията на социална изолация. Следователно Нилсън не бил виновен за „злонамерена предумишленост“.

Дори съдията направил забележка за сложния медицински жаргон на д-р Голуей, чийто показания изобщо не били разбрани от съдебните заседатели.

Денис Нилсън
Денис Нилсън

Обвинението призовало своя експерт-психиатър д-р Пол Боудън, който бил прекарал 14 часа с Нилсън – много повече от експертите на защитата. Той не бил намерил доказателства в подкрепа на повечето от тезите, изложени от другите психиатри. Според него Нилсън бил манипулативен. Гледал на него, като на уникален случай – умствена аномалия без умствено разстройство. Неговото обяснение за разликата между двете не било много ясно.

В четвъртък, на 3 ноември, журито се оттеглило да заседава. На следващия ден, в 11:25ч., съдията казал, че ще приеме мажоритарен вот, тъй като по всяко обвинение имало по двама несъгласни заседатели, с изключение за убийството на Нобс. В 16:25 ч. журито било готово с решението си: Виновен по всички обвинения.

Съдията осъдил Денис Андрю Нилсън на доживотен затвор без право на помилване през първите 25 години. Тогава Нилсън бил на почти 38 години. Впоследствие държавният секретар отменил напълно правото му на помилване, което означавало, че той никога няма да бъде освободен.

В момента Нилсън излежава присъдата си в затвора с максимална степен на сигурност в Ийст Райдинг, Йоркшир.

Той се оказал трън в очите на затворническата управа, подавайки жалба срещу забраната за достъп до гей порнография. Жалбата му била отхвърлена.

През 2003 година Нилсън се опитал да отмени решението на съда да не му се позволява да публикува автобиографията си, озаглавена „Историята на едно давещо се момче“. Възнамерявал да обжалва тази „несправедливост“ пред Европейския съд по правата на човека.

Денис Нилсън умира на 75 години в болницата в Йорк на 12 май 2018 г., където бил откаран два дни преди това заради болки в стомаха. Смъртта му се дължала на усложнения след операция.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
КАРИНАДонка Жечева Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Донка Жечева
Гост
Донка Жечева

Денис Нилсън е извънземен от групата на дервишите.

КАРИНА
Гост
КАРИНА

Според мен психоаналитичния портрет , който е направен на този индивид идеално съответства на неговата личност.Той е действал съвсем съзнателно и осъден справедливо за своите чудовищни деяния.За съжаление много рядко надделява справедливостта.