Дани Ролинг: Изкормвача от Гейнсвил

Дани Ролинг: Изкормвача от Гейнсвил

На 20 август 1990 г. красивото университетско градче Гейнсвил във Флорида е избрано за 13-ото най-добро място за живеене в Съединените Щати от списание „Мъни“. В края на следващата седмица, след като били открити телата на пет студентки, брутално убити в съня им, американските вестници кръщават града „Зловещия Гейнсвил“. Въодушевлението от началото на новия семестър бързо се превърнало в ужас и стотици студенти напуснали града.

След една седмица медиите съобщили, че полицията е задържала главния си заподозрян. Това дало началото на невъобразим кошмар за Едуард Хъмфрис и неговото семейство. Той бил класическият пример за човек, попаднал на грешното място в грешното време. Хъмфрис имал дълга история на емоционална нестабилност и изблици на жестокост, което дало основание на полицията да го обяви за основния си заподозрян. Властите не разполагали с доказателства срещу него, но някак успели да разтеглят границите на закона и да го задържат, докато се опитвали да изградят случая си срещу него. Но преди да успеят да го направят бил открит истинският убиец.

Дани Харолд Ролинг бил арестуван за въоръжен грабеж в Окала, щата Флорида. Изминало известно време преди да бъде свързан с убийствата, но името на Едуард Хъмфри останало опетнено дълго след това.

Историята на Дани Ролинг сякаш потвърждава теорията, че средата, в която израстват серийните убийци, е предопределяща за развитието им като такива. Трудно е човек да не изпита съжаление към детето, насилвано, бито и тормозено от умопомрачения му и жесток баща. Невъзможно е човек да не изпита гняв към неговата майка, която никога не предприемала нищо, за да защити сина си.

Но Дани вече не бил дете, когато убил жестоко пет млади момичета. Дали психологическите белези от неговото детство са се оказали толкова дълбоки, че не е бил в състояние да контролира зловредните си импулси? Дали човекът, станал известен като „Изкормвача от Гейнсвил“, е бил просто жертва на жестокото си минало? Нужно ли е към него да бъде проявена снизходителност или трябва да почувства цялата тежест на закона?

Това са въпросите, на които съдебните заседатели и съдията трябвало да отговорят през 1994 г., когато Дани Ролинг бил изправен пред съда по обвинение в пет убийства.

Терор в града

Полицейският участък в Гейнсвил за първи път бил въвлечен в серията от убийства на 26 август 1990 година в 4:00 ч сутринта . Офицер Рей Барбър точно се готвел да приключи смяната си, когато получил сигнал по радиото за оплакване от силна музика. Това не било необичайно за това време от годината. Новият семестър щял скоро да започне и младежите празнували през целия уикенд. Вторият сигнал също не го разтревожил особено – някакъв гражданин имал нужда от помощ. Барбър решил да провери двата сигнала на път за вкъщи.

Когато спрял в двора на жилищния комплекс „Уилямсбърг Вилидж Апартмънтс“, човекът от продръжката излязъл да го посрещне. Казал му, че двама разтревожени родители искали от него да отвори вратата на жилището на дъщеря им, защото не отговаряла на тропането им. Тъй като не желаел да поема сам тази отговорност, човекът се обадил в полицията.

Кристина Пауъл

Първоначално Барбър реагирал равнодушно, тъй като се бил сблъсквал с десетки сигнали за „изчезнали“ младежи, които после се появявали без да имат представа за тревогите, които са причинили. Чак когато родителите Франк и Патриша Пауъл му казали, че тяхната дъщеря Кристина (17 г.) е знаела за идването им и никой не я бил виждал от петък вечерта, макар колата й да била паркирана наблизо, Барбър започнал да се чувства неспокойно. Това чувство се засилило, когато семейство Пауълс му споменало, че съквартирантката на Кристина Соня Ларсън (17 г.) също не се била обадила на майка си предния ден.

Соня Ларсън

Родителите неохотно се съгласили да изчакат извън сградата, докато Барбър и икономът се качили на втория етаж. Тропането по вратата не дало резултат и Барбър решил да я разбие. От апартамента се разнесла силна и неприятна миризма. Вътре Барбър се натъкнал на кървавото, голо тяло на млада жена, която била разположена в гротескна поза на леглото, с ръце вдигнати над главата й. Открил другото момиче на стълбите, водещи към долната част на жилището. И двете жени били намушкани многократно, осакатени и нарочно поставени във възможно най-шокиращи пози.

Семейството с нетърпение очаквало новини от Барбър. Щом видели лицето му и бягащия му поглед, разбрали, че ще чуят нещо ужасно. Първият им инстинкт бил да се втурнат към дъщеря си, но Барбър знаел, че ще е най-добре за всички, ако не го правят. Той се обадил в участъка, за да съобщи за двойното убийство и помолил да изпратят някой от кризисния център да помогне на родителите да се справят с шока.

Жадни за информация

Подкрепленията пристигнали след броени минути. На местопрестъплението се изсипали около 20 полицая и техният началник Уейланд Клифтън. Медиите също не закъснели да се появят. Лейтенант Сейди Дарнел получила задачата да направи изявление пред тях. Всичко, което можела да им каже било, че две млади жени са били убити от някого, който е проникнал в жилището им с взлом. Убийствата били извършени в периода между 23:30 ч на 23 август и 4:00 ч на 26 август.

Още преди новината да се появи във вестниците слухът за убийствата се разнесъл из жилищния комплекс. Макар полицията да не обявила официално имената на жертвите, събралото се множество шушукало помежду си, че двете момичета са студентки първа година, като едната е от Палм Бийч, а другата от Джаксънвил. Никой не ги познавал. Всички се чудели как това се е случило без никой да чуе нещо. Един от съседите си спомнил, че рано в петък сутринта е чул някой да се къпе под силните звуци на песента на Джордж Майкъл „Вяра“. След това последвали силни удари, но съседът предположил, че момичетата окачват картини по стените.

Зяпачите наблюдавали как млада жена слиза от колата си и се насочва към сградата, в която били открити двете жертви. Тя била извън града през уикенда и не била чула нищо за последните събития. Когато се приближила до вратата на сградата, униформен полицай я попитал за името й. Тя казала, че се казва Елза Стреп и полицаят уредил да бъде придружена до кризисния център, където й било съобщено, че двете й съквартирантки са убити. Тя почти припаднала от шок. Не след дълго Елза осъзнала, че е била на косъм от това да последва съдбата на приятелките си.

Докато полицията продължавала да разпитва съседите, да търси отпечатъци и други улики, навън се разнесли още подробности за престъплението. Разчуло се, че едно от момичетата е било обезобразено по някакъв начин – нещо било направено на гърдите й. Новината напуснала границите на квартала и започнала да всява страх и ужас в целия град.

Преди полицаите да успеят да приключят с работата си и да запечатат местопрестъплението, били извикана на друго място, където ги очаквали служителите на шерифското управление в окръг Алачуа.

Криста Хойт

Криста Лий Хойт

Гейл Барбър прекарала ранната вечер със съпруга си Рей Барбър – полицаят, който открил телата на Кристина и Соня. Тя също била служителка на реда и тази вечер застъпвала на нощна смяна. Не след дълго диспечерът помолил някой от полицаите да се отбие в апартамента на Криста Лий Хойт. Осемнадесетгодишната Криста работела като чиновник в шерифското управление в Алачуа и тази вечер не била дошла на работа и не вдигала телефона си. Часът бил 00:30 ч.

Гейл познавала Криста добре и била сигурна, че момичето има основателна причина да не се яви на работа. Шансовете двама души от едно и също семейство да попаднат на две отделни убийства в една и съща вечер били твърде невероятни.

Когато Барбър и нейният партньор О’Хара почукали на вратата на Криста, никой не им отворил. Те сметнали, че вече е тръгнала за работа. Но тогава видели колата й, стар нисан „Сентра“, паркирана наблизо. Почукали отново и натиснали дръжката на вратата, но било заключено. Домакинът на сградата Елбърт Хувър чул шума и дошъл да види какво става. Тримата заобиколили откъм задната част на жилището. Хувър разбрал, че нещо не е наред в момента, в който видял, че портата и оградата са бутнати. О’Хара и Барбър продължили към задния двор и казали на Хувър да ги чака отпред. Опитали да влязат през плъзгащата се стъклена врата, но тя била заключена отвътре.

Забелязали, че щорите на вратата не са спуснати до долу. Двамата се навели, за да погледнат в стаята през пролуката. В светлината на фенерчетата им се появило голо тяло, разположено на края на леглото. То било наведено в кръста, а в краката му, обути с обувки и чорапи, имало малка локва кръв. Двамата с ужас осъзнали, че тялото няма глава.

Двамата офицери се затичали към колата си, за да съобщят за откритието си в управлението. Часът бил 01:00 ч. Само след минути пристигнал първият разследващ екип. Барбър и О’Хара набързо описали видяното на сержант Бакстър и лейтенант Нобълс и им казали, че са чули течаща вода в апартамента. Тъй като било много вероятно убиецът да е все още вътре, Барбър и О’Хара се заели да охраняват жилището, докато дойдат още подкрепления. След половин час властите били готови да проникнат вътре.

Влезли през входната врата, придвижвайки се бавно, готови за всичко. Банята била първа. Чували капенето на водата от душа, но вътре нямало никой. На пода имало кървави петна. Когато излезли от банята, се натъкнали на безжизнената глава на Криста, която ги гледала от лавица за книги в спалнята. Обезглавеният труп на някога красивата Криста седял на края на леглото. На леглото до нея били поставени двете зърна на гърдите й. Затаявайки дъх, полицаите проверили под леглото и в гардеробите, за да се уверят, че убиецът си е отишъл.

Когато излезли навън, видели, че на местопрестъплението е пристигнал началникът на полицията в Гейнсвил Уейланд Клифтън, заедно с останалите от екипа, който бил изпратен да разследва убийствата в „Уилямсбърг Вилидж Апартмънтс“. Този район не бил под юрисдикцията им, но те искали да проверят дали убийствата не са свързани по някакъв начин.

След предварителния оглед главният следовател на окръг Алачуа наредил тялото да бъде изнесено. Никой не бил подготвен за онова, което последвало. Полицаите изхълцали от ужас, когато тялото на Криста било положено назад и станало ясно, че е било внимателно разрязано от гръдната кост до половите органи.

Научи повече за:   Изчезването на Кейли Антъни или Хроничните лъжи на една майка

Специален отдел

Скоро се установило, че трите убийства определено са свързани. И от двете местопрестъпления липсвало бельото на жертвите. Трите момичета били убити с нож с 10-15-сантиметрово острие и ясно си личали следите от тиксото, с което са били вързани. И в двата случая липсвали части от телата на жертвите.

Шериф Лу Хиндъри бил заобиколен от тълпата журналисти пред апартамента на Криста. В отговор на лавината от въпроси, той им казал някои от зловещите подробности преди да се качи в колата си. До следобеда на същия ден информацията предавана на пресата вече строго се контролирала. Повечето от важните детайли били станали всеобщо достояние, а където фактите липсвали, празнините бързо се запълвали от страха и богатото въображение на хората.

Първите истории във вестник „Гейнсвил Сън“ били зловещи и без доукрасяване. Вестниците се продавали като топъл хляб. Новините се разнесли мълниеносно из студентското общество. Студентките, които лесно можели да се идентифицират с жертвите, се чувствали уязвими. Жестокостта на престъпленията и идеята за въоръжен с нож убиец, който се спотайва между тях, засилвали страха им още повече. Убийството на Криста означавало, че убиецът вероятно не познава жертвите си и ги избира произволно. Кристина и Соня били първокурснички в Университета във Флорида, а Криста била второкурсничка в Обществения колеж на Санта Фе. Всеки би могъл да е следващата жертва.

В понеделник сутринта шериф Лу Хиндъри от окръг Алачуа и началникът на полицията в Гейнсвил Уейланд Клифтън се събрали и сформирали специален отдел за разследване. Към него били зачислени най-добрите криминалисти и следователи от двете управления, както и представители на Главното управление и Междущатския патрул на Флорида, и десет специалисти по поведенчески реакции от ФБР. Специалният отдел се ръководел от трима души: лейтенант Р. Б. Уорд от Гейнсвил, капитан Анди Хамилтън от Алачуа и специален агент Дж. О. Джексън от Главно управление.

Паника

В понеделник вечерта се състояла първата пресконференция. Полицията се опитала да успокои гражданите и да сложи край на някои от най-зловещите слухове, но тъй като се налагало да пазят в тайна голяма част от подробностите около убийствата, усилията им не се увенчали с особен успех. Обществото било наясно с факта, че три млади жени са убити в домовете им вероятно от един и същи убиец, който все още е някъде навън. Каквото и да говорела полицията, ситуацията си оставала все така плашеща.

Телефонните линии в Гейнсвил се претоварили от обажданията на родителите на студенти, искащи да се уверят, че децата им са добре. В полицейското управление пристигали обаждания от цялата страна, с въпроси дали наистина в Гейнсвил има сериен убиец. Страхувайки се да останат сами в апартаментите си, студентите се събирали на групи от 10-12 души и нощували заедно. Никой не смеел да излезе през нощта, а и през деня също. Младите жени странели от непознати. Никой не вярвал на никого.

Паниката и страхът достигнали връхната си точка на следващия ден, вторник 28 август, когато били открити още две тела. Този път едната от жертвите била мъж. Сега не само жените в Гейнсвил се страхували за живота си. Да бъдеш мъж или да имаш такъв до себе си, вече не предлагало никакво чувство за сигурност.

Трейси и Мани

Трейси Инез Паулес

Жертвите били Трейси Инез Паулес и Мануел Табоада, и двамата на 23 години. Те били приятели от гимназията и живеели заедно на приземния етаж в жилищния комплекс „Гаторууд Апартмънтс“. Атлетът Мани, който бил висок 1,90 м и тежал над 90 кг, се струвал на родителите на Трейси добър избор за съквартирант. Благодарение на неговото присъствие, смятали, че няма защо да се тревожат за дъщеря си. Но грешали.

В 7:00 ч сутринта един от приятелите на Мани, Томи Карол, дошъл да провери какво става с двамата съквартиранти по молба на друг техен общ приятел, който живеел в района. Крис Паскарела се бил опитвал да се свърже с Мани по телефона още от неделя и бил разтревожен, че той не отговаря. Той се обадил на домакинката на сградата и тя се съгласила да изпрати чистача Кристофър Смит да посрещне Томи и двамата заедно да проверят апартамента.

Мануел Табоада

Когато Томи казал на Кристофър, че никой не отговаря на чукането му по вратата, той извадил универсалния си ключ и отворил апартамента. Двамата нямало нужда да влизат вътре, за да видят какво се е случило. Голото, окървавено тяло на Трейси лежало в коридора между двете спални. Близо до главата й на пода лежала тъмна на цвят торба. Кристофър затръшнал вратата и я заключил. Когато се върнал пет минути по-късно с полицията, вратата била отключена, а торбата я нямало.

На място дошли сержант Алан Бакстър и другите следователи, които преди това били извикани в апартамента на Криста. Този път нямало обезобразявания; възможно било убиецът да е бил прекъснат, преди да довърши садистичните си планове. Под бедрата на Трейси била поставена хавлиена кърпа, а косата й била мокра. Мани бил убит в леглото си, а раните по ръцете му показвали, че е оказал силна съпротива преди смъртта си.

С откриването на петото и шестото тяло Гейнсвил попаднал в полезрението на националните медии, които бързо направили някои сравнения. Вниманието на убиеца към млади колежанки върнало спомените за най-прочутия убиец на Флорида Тед Бънди. Бънди бил екзекутиран на електрическия стол едва предната година. Журналистите споменавали и приликата между убийствата в Гейнсвил и тези на най-известния убиец в историята Джак Изкормвачът. Историите за Изкормвача от Гейнсвил бързо се превърнали в основно средство за вдигане на медиен рейтинг.

Полицията била засипана от обаждания и разполагала с хиляди възможни заподозряни. Бившите приятели и съпрузите били считани за най-силни кандидати. Всеки, който се държал „странно“, бивал докладван на властите. Всички тези сигнали бивали проверявани за евентуална връзка с убийствата. Едно име се появявало отново и отново. Изглежда полицията била надушила първия си истински заподозрян в лицето на странния младеж Едуард Луис Хъмфри.

Зелен хайвер

Когато офицер Лони Скот от полицията в Гейнсвил споменала на началниците си за своя съсед Едуард Хъмфри, те вече имали голям брой подобни сигнали от най-различни хора.

Домакинката на „Гаторууд Апартмънтс“, където били убити Трейси и Мани, разказала, че Хъмфри бил изгонен от общежитието, тъй като се биел със съквартирантите си, а те от своя страна казали, че той е странен и ходи насън. Когато домакинката и човекът от поддръжката се опитали да го изгонят, станал агресивен и ги замерил със стол. Правел проблеми и преди, докато живеел в съседна сграда, където влизал неканен в апартаментите на хората и надничал през прозорците им.

В началото на август Едуард Хъмфри отново се забъркал в неприятности. Той бил арестуван в Ордуей, Колорадо, за неприлично поведение. Колата му била конфискувана и бил задържан за 24 часа. Неговата баба Елна Хлавати дошла да го измъкне от затвора и му намерила ново жилище в Гейнсвил.

Полицията бързо събрала доста информация за агресивното поведение на Едуард към баба му, което бил проявил, докато двамата обикаляли града в търсене на апартамент. При тях постъпили многобройни сигнали за други буйни прояви и сбивания на Едуард, както и един случай, в който бил извадил нож в общежитие, когато отказали да го пуснат вътре.

Едуард Хъмфри определено бил странен индивид и полицията вярвала, че е възможно да е убиецът. Разследването се фокусирало върху него и той бил поставен под непрекъснато наблюдение. На 28 август, докато пътувал с колата си към дома на баба си в Индиатлантик, над главата му кръжали полицейски хеликоптери. На 30 август Едуард Хъмфри дал на полицията повод да го задържи.

„Заподозрян №1“ в ареста

Хъмфри се скарал жестоко с баба си и я ударил. Майка му се обадила в полицията, която убедила Елна да подаде срещу него жалба за нападение. Хъмфри бил арестуван незабавно и отведен в Регионалния медицински център. Скоро след това пристигнали агентите от ФБР и разпитът започнал. Той бил разпитван в продължение на 24 часа без присъствието на адвокат. Когато общественият му защитник най-сетне пристигнал, го отпратили. Агентите му казали, че няма нужда от него, тъй като Едуард не е арестуван за убийствата в Гейнсвил поради липса на доказателства. Той бил задържан само по обвинение в нападение. Въпреки че бабата на Едуард оттеглила жалбата си още същата вечер, внукът й останал в ареста.

На следващата сутрин полицията отново повдигнала обвинението в нападение и Едуард бил изпратен в окръжния арест. Гаранцията му била определена на 1 милион долара, абсурдно висока сума за толкова нищожно обвинение, и Едуард очаквал процесът му да започне през октомври. Почти веднага след ареста му, медиите подзели кампания срещу Едуард. В пресата се появила полицейската му снимка и той бил наричан повсеместно „Изкормвача от Гейнсвил“ и „Заподозрян №1“. Полицията не направила нищо, за да изясни нещата, въпреки факта, че разполагала с още дузина други заподозрени. Единственото име, което било обявено пред медиите, било това на Едуард Хъмфри.

След четири дни полицията успяла да убеди един съдия да издаде заповед за обиск на апартамента и колата на Хъмфри. Искали да претърсят и дома на баба му, смятайки, че може да е скрил някои улики там. Продължилият няколко часа обиск в апартамента на Хъмфри не дал никакъв резултат. Същото се случило и в къщата на Елна Хлавати, където полицията пристигнала в 9:00 ч на същия ден. Елна не си била у дома и обискът започнал без нейно присъствие. Старата жена изпаднала в такъв шок, когато се върнала и заварила полицаите да тършуват из нещата й, че се наложило да бъде извикана линейка.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Въпреки пълната липса на доказателства, които да свържат Едуард с убийствата, полицията продължавала да го смята за основния си заподозрян. Тъй като след ареста му не се случили нови убийства, това още повече убеждавало властите и медиите в правотата им. Хората искрено вярвали, че полицията е задържала убиеца. Студентите се върнали и възобновили учението си. Интересът към убийствата започнал да спада и на 12 септември 1990 г. историята най-сетне напуснала първите страници.

През октомври Едуард Хъмфри бил изправен пред съда по обвинение в нападание. Въпреки че баба му свидетелствала, че не я е удрял, Едуард бил осъден на 22 месеца в Щатската болница в Чатахучи, където повечето от пациентите са осъдени убийци. Той бил освободен чак на 18 септември 1991 г. и все още бил считан за заподозрян дори след като истинският убиец Дани Ролинг бил осъден през 1994 г. До този момент името му не е официално изчистено и той никога не получил публично извинение за болката страданието, причинени на него и на семейството му.

Научи повече за:   Антъни Джон Харди: Изкормвача от Камдън

Убиецът

Дани Харолд Ролинг
Дани Харолд Ролинг

Когато на 28 август 1990 г. полицията започнала да следи Едуард Хъмфри, истинският убиец Дани Харолд Ролинг се измъкнал на косъм от арест по обвинение в обир на банка. Той бил заедно с Тони Данзи в горите близо до Арчър Роуд, където била убита Криста Хойт. Ролинг си бил направил там лагер в деня на първите убийства. Когато се връщал в гората с новото си приятелче Данзи, който го снабдявал с наркотици, полицията ги забелязала. Данзи спрял да изчака полицаите, но Ролинг побягнал. Двамата полицаи, втурнали се да го гонят, се натъкнали на лагера. Там открили някои предмети, които по-късно щели да свържат Ролинг с петте убийства, но в онзи момент единственото нещо, което хванало погледа на полицията, било чувалче за пари, покрито с розова боя. Извършителят на обира на Първа обединена национална банка от предния ден бил идентифициран. За нещастие той не бил заподозрян като „Изкормвача от Гейнсвил“ и вещите му били запазени в случай, че бъде заловен по-късно.

Когато Данзи и Ролинг се срещнали на следващия ден, Данзи заплашил, че ще се обади в полицията. Ролинг отново бил беглец и възнамерявал да напусне района. Без кола и без пари, решил да си ги набави по единствения начин, който познавал. Нахлул в апартамента на студента Кристофър Осборн, откраднал ключовете от неговия буик „Регал“ и потеглил за Тампа. Там разбил няколко къщи, но не успял да постигне нищо друго, освен да остави отпечатъците и космите си. За малко щял да бъде заловен, докато се оттеглял след обира на един магазин, но успял да избяга в гората. Късметът му обаче започвал да се изчерпва.

Ролинг откраднал друга кола и се насочил към Окала, където предприел дързък обир на супермаркет точно в най-натовареното време, в събота следобед на 8 септември 1990 г. Докато подкарвал управителя на магазина към сейфа, счетоводителката се обадила в полицията. Ролинг успял да се качи в колата си и да потегли преди да пристигнат властите. Управителят видял в коя посока се отдалечава крадецът и полицията се втурнала да го преследва. Ролинг разбил колата си и се опитал да се скрие в един офис, но полицията го очаквала пред задния вход, откъдето се опитал да се измъкне.

На 11 септември 1990 г., три дни след ареста на Ролинг, историята за „Изкормвача от Гейнсвил“ слязла от първите страници на вестниците за първи път. Градът искал да забрави ужаса от онази зловеща, смъртоносна седмица. На 10 октомври, денят, в който Едуард Хъмфри бил осъден за нападение, Ролинг изпратил на майка си коледна картичка от окръжния арест, където очаквал да бъде разгледан случая му за множеството грабежи.

От момента на ареста си Ролинг пасивно приел съдбата си и охотно сътрудничел на полицията и управата на затвора, но на 1 януари 1991 г. разкрил другата страна на своята личност. В изблик на ярост изтръгнал една тоалетна чиния от пода и я захвърлил през общото помещение. Съмнявайки се в психическото му здраве, неговата адвокатка Виктория Лисардейл поискала да бъде прегледан от психиатър и решила да оттегли пледирането му за виновен по обвиненията във въоръжен грабеж, и да се опита да докаже пред съда, че е невменяем.

Важна следа

Междувременно в родния му град Шрийвпорт в Луизиана местните власти забелязали прилики между убийствата в Гейнсвил и тройно убийство, случило се през ноември 1989 г. Разбрали също, че Дани Харолд Ролинг, издирван за опита за убийство на баща си през май 1990 г., понастоящем е задържан в затвора. Първоначално специалният отдел не смятал връзката за сериозна, докато не научили, че убиецът от Шрийвпорт е измивал жертвите си с течен, зелен сапун и е разполагал телата им във възможно най-шокираща поза.

Убийствата в Шрийвпорт и Гейнсвил били сравнени и показали още повече стряскащи прилики. И двамата убийци очевидно били наясно с полицейските методи на разследване, защото старателно почиствали местопрестъпленията; телата били измити, а тиксото, с което били връзвани жертвите, и от което биха могли да се вземат добри отпечатъци, го нямало; двамата били влизали с взлом по идентичен начин и били използвали подобни ножове; жертвите били изнасилени, обезобразени и изложени на показ по драматичен и шокиращ начин. Приликите били твърде силни, за да бъдат пренебрегнати и разследването най-сетне се насочило към Дани Ролинг.

Първо, специален агент Денис Фишър изпратил запитване до затвора за статуса на Дани Ролинг. Той бил информиран, че Ролинг е затворен по две обвинения – въоръжен грабеж и автокражба. Срещу него имало обвинения от две други юрисдикции – опит за убийство в Шрийфпорт и кражба на кола във Флорида. Фишър поискал да бъде уведомен, ако Ролинг бъде преместен от ареста.

Следващата стъпка довела до откриването на най-важната връзка между Дани Ролинг и убийствата в Гейнсвил. Специалният отдел преразгледал всяко от престъпленията, случили се в района по време на убийствата. Разбрали, че вещите на извършителя на обира на Първа обединена банка са прибрани от полицията в Алачуа. Сред тях имало завивки, пистолет, ски маска, касетофон и отвертка.

Когато получили резултатите от лабораторните тестове, служителите на специалния отдел с трудност задържали въодушевлението си. Отвертката съвпадала с прободните рани на жертвите, а един косъм съвпаднал с ДНК-то на Криста Хойт. Аудиокасетата в касетофона започвала с думите: „… аз съм Дани Харолд Ролинг под звездното небе“. Записът завършвал с думите: „… Е, трябва да приключвам. Имам работа за вършене“.

„Изкормвача от Гейнсвил“

Най-важното доказателство необходимо, за да се установи, че Дани Ролинг е „Изкормвача от Гейнсвил“, било ДНК съвпадението на телесните течности, открити на местопрестъпленията. Ролинг бил преместен от килията му и пазачите събрали някои от личните му вещи и завивките му. Един от зъбите му, изваден на предния ден от затворническия зъболекар, и космите от последното му подстригване, също били изпратени за изследване.

Притеснен, че тези улики няма да бъдат приети в съда, щатският прокурор Лен Реджистър настоял от Ролинг да бъдат взети нови проби, но този път със съдебна заповед. Резултатите от тестовете установили без съмнение връзка между Ролинг и трите местопрестъпления в Гейнсвил.

На медиите не им трябвало много време, за да научат, че специалният отдел се е сдобил с нов главен заподозрян и скоро публикували историята на миналото на Дани Ролинг. Всеки аспект от неговия живот станал публично достояние; неговото детство с баща-насилник и майка-мъченица; неговата дъщеря от неуспешния му брак; неговите проблеми в училище; уволняването му от Военновъздушните сили заради злоупотреба с наркотици и алкохол; арестът му за воайорство; осемте години, прекарани в затвора по най-различни обвинения за кражби; прострелването на баща му и бягството му във Флорида; и накрая пристигането му в Гейнсвил.

Докато очаквал Голямото жури да реши дали има основание да бъде обвинен в убийствата, Ролинг бил изправен пред съда по другите, по-леки обвинения. През август 1991 г. бил обявен за виновен в обира на банката и магазина в Окала и получил доживотна присъда. През септември и октомври бил съден за няколко кражби, обири и влизания с взлом, и още преди Голямото жури да вземе решението си за убийствата в Гейнсвил, вече бил получил четири доживотни присъди. Ролинг направил няколко опити за самоубийство, които се оказали неуспешни.

Хъмфри е чист

Докато съдът разглеждал престъпленията на Ролинг, семейството на Хъмфри било подложено на постоянен тормоз от медиите. Едуард все още не бил изчистен от подозренията и се въртели спекулации, че той и Ролинг са действали заедно. Нещата излезли от контрол, когато репортер отишъл в дома на баба Елна и започнал да блъска безцеремонно по вратата, настоявайки да отговори на въпросите му. Ядосаната жена излязла да се разправя с него, но по средата на разгорещения им спор Елна внезапно пребледняла и започнала да се бори за въздух. Минути по-късно починала от масивен инфаркт.

Два дни по-късно, на погребението на Елна, семейството на Хъмфри научило, че Голямото жури е повдигнало обвинения срещу Дани Ролинг за пет убийства, три сексуални нападения и три въоръжени грабежа. Името на Едуард не се споменавало в обвинителния акт; неговата невинност най-сетне била призната.

Най-накрая любов

През май 1992 г. Ролинг бил изпратен в щатския затвор във Флорида и настанен в психиатричното крило, заради опитите му за самоубийство и честите му гневни изблици. Той прекарвал свободното си време в упражнения, рисуване, писане на песни и писма. През юни започнал да си кореспондира със Сондра Лондон, бивша приятелка на серийния убиец Джерард Шейфър. В момента тя изкарвала парите си, публикувайки истории и рисунки на убийци, осъдени на смърт. Скоро между двамата се появила взаимна любов. Прокуратурата конфискувала писмата им и скоро във вестниците се появили откъси от тях, разкриващи опитите на Лондон да накара Ролинг да опише подробностите от убийствата в Гейнсвил. Въпреки твърденията й, че не е водена от мисълта за финансова изгода, тя държала авторските права върху рисунките и писмата му и го била накарала да подпише договор с нея.

Когато родителите на Ролинг изразили опасенията си, че Лондон го използва, той пръв излязъл в нейна защита. В свое писмо от 23 февруари пише:

„Обичам я и ме боли, че хората навън я нараняват, защото тя намира нещо достойно за обич в Дани Ролинг“.

Убиецът си признава

Докато чакал началото на процеса си, Ролинг трудно си държал устата затворена и много от останалите затворници се свързвали с разследващия екип, за да им сигнализират за „признанията“ му. Сприятелил се със затворника Боби Луис. Ролинг знаел, че бягството е единственият начин да се спаси от затвора. С времето разказал на Луис за убийствата с крайни подробности. Признал, че е решил да убива, докато бил в затвора през 80-те години, дълго преди да дойде в Гейнсвил. Осъзнавал, че има лоша страна, която не може да контролира, но обвинявал за това насилието и пренебрежението на баща си, сексуалното насилие, на което бил подложен в затвора, и бившата си съпруга. Двамата планирали Ролинг да инсценира самоубийство, за да може да остане в същото крило и по-късно да предприеме бягство.

Бягството му така и не се осъществило и на 31 януари 1993 г. Ролинг уведомил следователите, че иска да направи самопризнания чрез Боби Луис. По време на тричасовото признание Ролинг не отговарял директно на въпросите, а потвърждавал отговорите, давани от Луис от негово име. Ролинг признал за планирането и извършването на петте убийства в Гейнсвил. Прехвърлил цялата отговорност за убийствата върху лошата половина от своята личност, която нарекъл „Близнак“.

Научи повече за:   Питър Сътклиф: Йоркширския изкормвач

Макар да били доволни от признанията на Ролинг, следователите не повярвали на историята със „злия Близнак“, тъй като знаели, че той е гледал филма „Екзорсистът 3“ през седмицата на убийствата. Убиецът в този филм, известен като Близнака, обезглавява и изкормва женската си жертва.

Три седмици преди началото на процеса Ролинг поискал да се срещне с адвоката си Ричард Паркър. По време на срещата изразил желанието си да пледира за виновен. Паркър се опитал да го разубеди, вярвайки, че ще успее да го измъкне от смъртната присъда с помощта на историята за трудното му детство и психиатричните оценки на умственото му състояние. Паркър помолил Ролинг да обмисли добре решението си, но вторият се притеснявал твърде много, че ако пледира за невинен, в съда ще бъдат показани снимки на жертвите му от местопрестъпленията.

В седмицата преди процеса Ролинг подписал официално новото си решение да пледира за виновен.

Процесът

Ако Ролинг се надявал, че пледирайки за виновен, ще си спести срама от публичното разгласяване на подробностите от престъпленията му, то останал жестоко разочарован. Щатският прокурор нямал намерение да спестява каквото и да било. Той представил пред съда всички улики, събрани срещу Ролинг, както и неговите признания, и описал с продробности как е изтезавал жертвите си. Ролинг им бил казвал точно какво ще направи с тях преди да ги убие.

За да подкрепи тезата си, че Дани Ролинг е бил жертва на постоянен физически и психически тормоз от страна на баща му, че е умствено болен и не е отговорен за действията си, екипът на защитата призовал многобройни негови роднини и приятели, и куп психиатри. Най-въздействащ бил видеозаписът с показанията на майката на Ролинг, която била тежко болна от рак и не можела да присъства лично на процеса.

Клодия Ролинг разказала историята на нейното семейство и на най-големия си син.

Създаването на чудовището

Майката на Дани се омъжила за Джеймс Ролинг едва деветнадесетгодишна през 1953 г. в Джорджия. Клодия забременяла с него само след две седмици, за огромно отвращение на Джеймс. Той я удрял многократно по време на бременността й. Тя го напуснала за първи път още преди да роди, премествайки се при родителите си, но той я последвал и я убедил да се върне при него.

След раждането на Дани на 26 май 1954 г., отношението на Джеймс към бащинството не се подобрило. Той често крещял по мъничкото бебе. Първият инцидент на физическо насилие се случил, когато Дани едва бил започнал да лази. Вместо да пълзи като другите деца, той се влачел по дупе, избутвайки се с крак. Баща му бил вбесен от неговото поведение и един ден грабнал Дани за крака и го понесъл през коридора, блъскайки го в стените.

Когато Дани бил на четири, а брат му Кевин на три години, Клодия отново напуснала Джеймс и се преместила в Кълъмбъс, Джорджия. Останали разделени за шест месеца, но накрая Клодия се предала на молбите му и двамата се събрали. Живяли в Кълъмбъс четири години, преди Клодия пак да го напусне заради лошия му нрав. Сдобрявайки се за пореден път, двамата се преместили в Шрийвпорт.

Клодия описала отношенията между Джеймс и двамата му синове и своите плахи опити да защити децата си. Тя обикновено сервирала вечерята на децата преди Джеймс да се прибере у дома, тъй като постоянно ги тормозел за някакви въображаеми провинения – не седели както трябва на стола, не държали приборите си нормално и дори ги карал да дишат по определен начин. Децата сядали на масата със страх, когато Джеймс си бил в къщи. Освен вербалния тормоз, Джеймс ги наказвал и физически. Понякога ги биел с колан, а друг път ги удрял по главите с кокалчетата на юмрука си. Заплашвал ги, че ако плачат, ще ги накаже още повече.

Насилието се изсипвало главно върху Дани и се превърнало в постоянна част от живота му. Момчето било подложено ежедневно на психически тормоз и било бито поне един или два пъти в седмицата. С порастването си момчетата осъзнали и насилието, което баща им упражнявал върху майка им, и я молели да го напусне. Децата никога не получавали подаръци за рожденните си дни, а Коледите неизменно бивали проваляни от насилническото поведение на баща им.

На една Коледа, когато Дани бил в трети клас, насилието преляло чашата и Клодия натоварила момчетата и коледното дърво в колата си, и си тръгнала. Разбира се, това не продължило дълго. Скоро след това Клодия изпаднала в нервна криза и била приета в болница. През тази година Дани се разболял тежко и дълго отсъствал от училище. Учителите му посъветвали Клодия, че ще е най-добре да повтори годината. Препоръчали й също детето да посещава психолог, заради нервността му и проблемите с характера му. Дани никога не получил тази помощ.

Надолу по спиралата

След това Клодия разказала как Дани е направил опит за самоубийство. Той бил в началото на тийнейджърските си години и точно бил започнал първата си работа. Баща му му казал, че не може да се върне на работа, тъй като оценките му в училище са твърде слаби. Дани толкова се разстроил, че избягал от къщи, но баща му го последвал. Джеймс го застигнал в задния двор, изправил го срещу стената на бараката и понечил да го удари с юмрук в лицето. Но Дани се навел и ръката на баща му се забила в стъклото на прозореца, причинявайки му сериозни порязвания. Докато Джеймс бил в болницата, за да зашият ръката му, Дани влязъл в банята и останал там доста дълго. Когато Клодия се качила да го провери, банята била празна, а на огледалото било написано с червило: „Опитах се. Просто не мога да се справя“. Той бил излязъл през прозореца, взимайки бръснач със себе си. По-късно Дани казал на майка си, че се е опитал да си пререже вените, но не могъл да го направи.

Историите за насилие и тормоз продължили. Джеймс, който бил полицейски служител, дори хвърлил сина си в изправително заведение за няколко седмици, защото хванал Дани да пие бира с един приятел. Отношенията между Дани и баща му не се подобрявали с времето, а проблемите на момчето започвали да излизат на бял свят. През 1971 г. той се присъединил към Военновъздушните сили, но бил уволнен заради сериозна злоупотреба с алкохол и наркотици. През 1974 г. Дани се оженил, но въпреки раждането на дъщеря му, бракът продължил по-малко от три години. Съкрушен, той напуснал бащиния си дом и започнал да се скита из страната. Клодия не била чувала нищо от него, чак до ареста му за въоръжен грабеж в Монтгомъри и Кълъмбъс. Дани й казал, че се е надявал да бъде застрелян по време на обира. Отново се опитал да се самоубие, но и този път не се престрашил. Докато бил в затвора, направил два неуспешни опита за бягство. Дани се върнал у дома след освобождаването си, но тъй като положението там не се подобрявало, тръгнал да скита отново.

В Мисисипи Дани бил арестуван и осъден за въоръжен грабеж. Когато Клодия отишла да го посети, той й се сторил много стресиран и отслабнал, но при второто й посещение, промяната в него била удивителна. Бил наддал на тегло и мускули, и изглежда се бил научил да се справя с обстановката в затвора. През 1988 г. Дани отново се върнал у дома, но имал трудности с намирането и задържането на работа, и изпаднал в постоянна депресия.

Клодия описала ситуацията, когато видяла за последен път сина си. Прибрала се от работа и веднага усетила, че между съпруга й и сина й има голямо напрежение. Докато разпитвала Дани какво се е случило, баща му влязъл в стаята и започнал да крещи по него, но този път той не преглътнал обидите му. Дани предизвикал открито баща си. Джеймс излязъл от стаята и се върнал с пистолета си. Дани побягнал през задната врата, а баща му го подгонил. Клодия чула три изстрела отвън и когато съпругът й се върнал сам, помислила, че синът й е мъртъв. Тогава Дани влязъл в къщата, но тя не видяла оръжието в ръката му. Последното нещо, което видяла, преди да закрие очите си с ръце, било как Джеймс надига пистолета си. Чула пет изстрела, бягайки към спалнята си. След това всичко утихнало и Клодия помислила, че и двамата са мъртви. Когато се върнала в кухнята, заварила Джеймс да лежи на пода, все още в съзнание, въпреки куршума в главата му. Обадила се в полицията. Джеймс оцелял след стрелбата, но тя не видяла Дани повече, чак до следващия му арест.

Присъдата

Показанията на Клодия дали много материал за размисъл на съдебните заседатели. Въпреки това след два дни журито стигнало до съгласие, че Дани Ролинг трябва да получи смъртна присъда по всичките пет обвинения. Съдията се съгласил с тяхното решение.

Ролинг бил изпратен в щатския затвор „Старк“, където изчакал изпълнението на екзекуцията си, която била извършена чрез летална инжекция на 25 октомври 2006 г. Не показал никакво разкаяние и отказал да направи коментар, или да се извини на роднините на жертвите си, някои от които присъствали на екзекуцията. Неговото последно ястие се състояло от опашка от омар, кралски скариди, ягодов чийзкейк и чай.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
kleo70СилвияSvilen Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Svilen
Гост
Svilen

Пише се Медиите, а не Медийте.

kleo70
Гост
kleo70

Подробно и аналитично. Адмираций.