Публикувано на: 15 октомври, 2009

В продължение на 31 години едно чудовище всява ужас на територията на Уичита в щата Канзас. Този кръвожаден сериен убиец, наричащ себе си „BTK“ – акроним на „Вържи, измъчвай, убий“ – погубвал мъже, жени и деца, изплъзвайки се на полицията и хвалейки се със своите зловещи подвизи на медиите. Нацията е шокирана, когато този демон най-сетне е заловен и се оказва Денис Рейдър – дружелюбен съсед, предан съпруг, татко на бойскаут и уважаван член на своята църква.

Раждането на серийния убиец

Основаният през 1868 г. Уичита е най-големият град в Канзас и неговото име идва от индианците Уичита, които населявали този район.

В този процъфтяващ град, който се гордее с една от най-добрите икономики в страната, се ражда нещо ужасно. Трудно е да се каже точно кога се случва това и колко време му е било необходимо, за да се развие. Без съмнение всичко е започнало като фантазия на една гневна душа, разкъсвана от омраза и безсилие. Бавно, фантазията се превръща във фикс-идея, която трябвало да бъде задоволена на всяка цена. Планирането и изпълнението на това зачатъчно деяние се оказало по-силно от съзнателната му мисъл. Само веднъж, казвал си той, и ще бъда освободен от тази непосилна нужда. Нямало да има нужда да рискува втори път.

Но той се самозалъгвал. Трофеите, фотографиите и спомените били жалки заместители на наелектризиращата тръпка и освобождаването, което му било донесло извършеното. Мощта, която той почувствал, когато държал един човешки живот в ръцете си, била несравнима. Трябвало да има някакъв начин да продължи да го прави без да бъде заловен. Спирането не било вариант.

Естествено, че имало такъв начин. За някого с неговия интелект винаги имало начин. Ченгетата са глупави и той знаел това. Не можели да се мерят с него. Сред служителите на полицията в Уичита нямало служители завършили в Харвард. Ако действал внимателно, нямало причина да не може да го прави колкото пъти си поиска. А и честно казано, този елемент на опасност още повече увеличавал неговото удоволствие и го карал да стои нащрек.

В мразовития зимен ден на 15 януари 1974 г. 15-годишният Чарли Отеро се връщал от училище. Чарли, неговите родители и четиримата му братя и сестри наскоро се били преместили в малка къща, в едно тихо и спокойно предградие на ул. „Норт Еджмур“ 803.

Джули Отеро

Джули Отеро

Щастлив, че е свършил още един училищен ден, Чарли весело вървял по тротоара към дома си. Когато отворил входната врата и влязъл във всекидневната, първоначално всичко изглеждало наред. „Ехо, има ли някой вкъщи?“ – провикнал се той в тихата къща. Нямало отговор. Дори кучето му не излаяло. Тази тишина не била обичайна. С леко безпокойство Чарли се запътил към спалнята на родителите си. В него нараствало някакво странно чувство на ужас.

Бащата на Чарли, 38-годишният Джоузеф, лежал по очи на пода до леглото; китките и глезените му били вързани. Неговата майка, 34-годишната Джули, лежала на леглото в подобна поза, само че устата й била запушена.

Джоузеф Отеро

Джоузеф Отеро

Чарли замръзнал за няколко секунди, не знаейки какво да прави. Когато се осъзнал той се втурнал отчаяно да търси помощ за родителите си, без да е наясно, че е видял само част от ужаса, който се бил случил в дома му.

Един от съседите, който се притекъл на помощ в къщата, осъзнал, че телефонните линии са прекъснати, когато се опитал да се свърже с полицията.

Когато властите пристигнали и започнали да претърсва къщата, полицаите били шокирани да намерят 9-годишния Джоузеф ІІ, който лежал по очи на пода до леглото си. Китките и глезените му били завързани, също като на баща му, с единствената разлика, че върху главата му имало нахлузена качулка – а според един репортер качулките били три.

Джозефин Отеро

Джозефин Отеро

Най-лошото предстояло. Долу в мазето била открита 11-годишната сестра на Чарли Джозефин, която висяла обесена за врата си от една тръба; тя била частично гола, облечена само в суичер и чорапи и със запушена уста.

Следователите били потресени от това масово убийство, извършено посред бял ден в едно спокойно предградие.

Още от самото начало на случая полицията много предпазливо преценявала какви точно подробности за убийствата да разкрие пред медиите. Те казали само, че четири от жертвите са били удушени с въжета от венециански щори. В къщата нямало такива въжета, следователно убиецът бил донесъл тях, както и качулките, тиксото, клещи за рязане на жици, и вероятно някакво огнестрелно оръжие.

Джозеф Отеро младши

Джозеф Отеро младши

Според капитан Пол Дотсън от полицейското управление в Уичита, в къщата били открити следи от семенна течност, което предполагало, че убиецът е мастурбирал върху някои от жертвите, макар никоя от тях да не била изнасилена. От местопрестъплението липсвал часовникът на Джоузеф Отеро и той така и не бил открит никога. Освен липсващия часовник и захвърлената чанта на Джули Отеро, нямало други предпоставки за влизане с взлом с цел грабеж, както и следи от борба.

Съдебният лекар установил, че четирите убийства са се случили преди обяд, най-вероятно в около 8-9 ч. сутринта. Полицията предполагала, че убиецът е проникнал в къщата, докато Джоузеф Отеро откарвал трите по-големи деца на училище, а Джули и двете по-малки деца били останали сами. Щом убиецът е надвил и завързал трите жертви, той е останал да чака Джоузеф да се прибере и го е изненадал. Известното със свирепостта си куче на Отеро било изведено от някого в задния двор.

Убиецът се бил мотал в къщата около час и половина, след което бил взел семейната кола на Отеро и я бил оставил до близкия магазин за хранителни стоки. Съседите на Отеро били забелязали някакъв мъж с тъмен тен, който напуснал дома на Отеро в тяхната кола.

Полицията се питала кои са тези Отеро и с какво точно са заслужили подобна брутална екзекуция. Очертавали се няколко мотива, но нито един от тях не бил съществен.

Джоузеф Отеро е роден в Пуерто Рико и, премествайки се в Щатите, постъпил в армията. Точно преди смъртта си той се бил пенсионирал от Военновъздушните сили, където работел като инструктор по пилотаж и механик. Той бил добре сложен физически и бил отличен боксьор. Неговите колеги го харесвали и никой от тях не могъл да се сети за мотив за убийството му.

Полицейска скица на убиеца

Полицейска скица на убиеца

Положението било почти същото и що се отнасяло до Джули. Наскоро тя била съкратена от компанията „Коулман“, но би могла да бъде наета отново при раздвижване на бизнеса. Тя също била дружелюбен човек и много добра майка. Подобно на съпруга си и тя била майстор в самозащитата, понеже била тренирала джудо.

Децата на семейство Отеро се представяли много добре в училище и били харесвани от повечето хора, които ги познавали. Те също се занимавали с джудо и били доста умели в изкуството на самозащитата.

И така, какви заключения биха могли да се извадят от всичко това? Това било едно брилянтно планирано и извършено престъпление, което би изисквало предварително проучване, изчисление на времето и възможността да бъде надвита една група от хора, които били повече от способни да се защитават сами. То носело белезите на една военна операция, но присъствали и някои тревожни подробности, които полицията не желаела да обсъжда. През януари 1974 г. полицейският началник Флойд Ханън казал за „Учита Ийгъл“, че „начинът, по който е убито това семейство, говори за наличието на някакъв фетиш от страна на убиеца“.

Фетиш

Девет месеца след убийството на семейство Отеро журналистът от „Уичита Ийгъл“ Дон Гренджър получава анонимно обаждане от самия убиец, който го насочва към един учебник по машинно инженерство в Обществената библиотека на Уичита. Вътре в него Грейнджър намерил писмо, което поемало отговорността за убийствата на семейство Отеро и обещавало още жертви. Автентичността на писмото била извън всякакво съмнение, тъй като то съдържало подробности, които само полицията и убиецът можели да знаят.

Писмото било адресирано до „Програма таен свидетел“, чрез която хората могат да оставят информация за дадено престъпление на полицията чрез вестника и да останат анонимни. Следователите незабавно поискали писмото да не става обществено достояние, за да не доведе до порой от фалшиви признания. Вестникът се съобразил с искането на полицията.

Репортерката Кати Хенкел, която работела за друг вестник, се обадила в „Уичита Ийгъл“, сдобила се с копие от писмото, и на 11 декември 1974 г. публикувала част от него.

Убиецът пишел, че тримата индивиди, които били разпитвани за убийствата, не са замесени в тях.

„Пиша това писмо до вас за доброто на данъкоплатците и за да не губя вашето време. Онези тримата, които сте арестували, правят признания само, за да се сдобият с популярност покрай убийствата на Отеро. Те не знаят абсолютно нищо. Аз го извърших сам без чужда помощ. „

„Съжалявам, че това се случва на обществото. Обикновените хора страдат най-много. Трудно ми е да се контролирам. Вероятно ще ме наречете психопат със склонност към сексуални перверзии. Не знам кога това чудовище влезе в главата ми. То не иска да си отиде. Как човек би могъл да се излекува сам? Ако потърсиш помощ, задето си убил четирима души, ще ти се изсмеят и ще натиснат паник бутона, за да извикат ченгетата.“

„Не мога да спра чудовището и то ще продължава да наранява мен и обществото. Обществото трябва да бъде благодарно, че за хората като мен има начини да се облекчават, като си фантазират как измъчват жертвите си. Това е една голяма и сложна игра – да избереш жертвите, да ги следиш, да ги проверяваш, да ги чакаш в тъмното, да чакаш и да чакаш… напрежението е огромно и понякога чудовището играе играта както на него му харесва. Може би вие ще можете да го спрете. То вече е избрало следващата си жертва или жертви. Аз още не знам кои са те. Ще разбера на следващия ден, когато прочета вестника, но тогава ще бъде твърде късно. Късмет в лова.“

„ВАШ, ИСТИНСКИ ВИНОВЕН“

Писмото не било подписано, но имало послепис:

„П.П. Тъй като сексуалните престъпници са неспособни да променят метода си на действие и аз няма да променям своя. Кодовите думи за мен ще бъдат… Вържи, измъчвай, убий, (Bind, Torture, Kill) – B.T.K. Ще ги видите отново при следващата жертва.“

Въпреки няколкото непохватни опита да се покаже като неграмотен, изписвайки неправилно някои думи в писмото, B.T.K. е доста добре образован и пише без грешка, когато не се опитва да измами публиката. Той бил изчел доста книги посветени на криминалната психология. Прочутите писма от калифорнийския убиец Зодиака и писмата на Джак Изкормвача са широко разпространени из вестниците и книгите. Интересното е, че Зодиакът започва своята серия от убийства на 30 октомври 1966 г. и написва първото си писмо до полицията след около един месец, на 29 ноември. Вероятно B.T.K. бил чел за това във вестниците и бил решил да осъществи комуникация с медиите и полицията подобно на прочутия си колега.

Катрин Брайт

Катрин Брайт

На 4 април 1974 г., три месеца след убийството на Отеро, 20-годишната Катрин Брайт и нейният 19-годишен брат Кевин, отишли в дома й, където ги чакал неканен гост.

Непознатият им казал, че му трябват пари и кола, за да се измъкне от полицията. Под дулото на оръжие Кевин бил заставен да завърже сестра си за един стол, след което бил отведен в друга стая, където бил вързан на свой ред. Няколко минути по-късно мъжът се опитал да удуши Кевин с въже, но момчето се съпротивлявало и получило два куршума в главата. За щастие раните не били много сериозни. Кевин чул виковете на сестра си от съседната стая. Той успял да се измъкне и да потърси помощ, но сестра му починала пет часа след като била закарана в болницата от три прободни рани в стомаха.

Полицията обърнала внимание, че Катрин е частично съблечена и по шията й ясно се виждали следи от душене. Кевин помогнал на полицията да направи скица на нападателя, но той не бил идентифициран. В онзи момент полицията не направила връзка между това убийство и B.T.K.

Шърли Вайън

Шърли Вайън

Три години по-късно, на 17 март 1977 г., полицията в Уичита получила сигнал за проблем на улица „Саут Хидролис“ 1311. Когато влезли в къщата, полицаите открили мъртва 26-годишната Шърли Вайън. Тя лежала частично разсъблечена на леглото с вързани ръце и крака и найлонова торба на главата. След като махнали торбата детективите забелязали подписа на B.T.K. – въже, стегнато около шията й. Въоръженият нападател бил заключил трите деца на Шърли в килера. Децата успели да се освободят и да извикат полицията.

И този път детективите смятали, че престъплението е било обмислено предварително. Убийството било извършено посред бял ден и нямало следи от влизане с взлом. Същата сутрин убиецът бил спрял един от синовете на жертвата на улицата и му бил показал снимка на жена и дете под предлог, че търси къде живеят тези хора.

Изчезване

Жителите на Уичита изпаднали в дива паника. Стотици хора, прибирайки се вечер у дома, проверявали дали телефонните им кабели не са прекъснати, което било запазена марка на BTK. Работещите жени бързали да се приберат и да заключат вратите си. BTK бързо се превръщал в страшна история разказвана на новодошлите по партита и барове.

Нанси Фокс

Нанси Фокс

На 8 декември 1977 г. BTK се обадил на телефона за спешни случаи и казал на диспечерката „Отидете на този адрес. Там ще намерите убита Нанси Фокс“. Детективите бързо проследили обаждането до една телефонна будка в центъра, където очевидците ясно си спомнили за някакъв рус мъж, висок около 1,80 м., който бил използвал телефона преди минути. За съжаление качеството на записа от обаждането било прекалено лошо, за да може да бъде направен гласов анализ.

Следвайки инструкциите от обаждането, полицаите се запътили към улица „С. Пършинг“ 843, където веднага забелязали счупен прозорец, през който можело да се влезе в къщата. Влизайки в апартамента, те открили 25-годишната Нанси Джо Фокс, която лежала мъртва в спалнята си с увит около врата й чорапогащник. За разлика от предишните жертви тя била напълно облечена. Шофьорската книжка на Фокс липсвала. Детективите предполагали, че убиецът е взел книжката като сувенир от местопрестъплението. Убийството било извършено през нощта, на местопрестъплението била открита семенна течност, но последвалата аутопсия установила, че Фокс не е била изнасилена.

През 1977 г. убийствата спрели също толкова внезапно, колкото били започнали. Изглеждало така сякаш BTK е изчезнал. Но така ли било?

На 31 януари 1978 г. BTK изпраща писмо до „Уичита Ийгъл-Бийкън“, което съдържало кратка поема за убитата през март 1977 г. Шърли Вайън. Писмото по погрешка попаднало в рекламния отдел на вестника и останало там с дни без да бъде забелязано.

Разтревожен от липсата на публичност, на 10 февруари 1978 г.  BTK написал още едно писмо до една местна телевизия.  „Колко още трябва да убия“ – пишел той, – „за да попадне името ми във вестника или да получа малко публично внимание?“. В това си писмо удушвачът заявявал, че е убил седем жертви, последната от които била Нанси Джо Фокс. Убиецът хвърлял вината за своите престъпления върху „демон“ и мистериозния „фактор Х“, сравнявайки работата си с тази на Джак Изкормвача, Хилсайдските удушвачи и Сина на Сам.

Той твърдял, че съжалява за убийствата и че някакво чудовище е обсебило разума му. Той предупреждавал, че е избрал следващата си жертва.

На 28 април 1979 г. той прониква в една къща в Саут Пайнкрест и изчаква 63-годишната й собственичка да се прибере. Когато тя не се появила, BTK се ядосал и изпратил на жената бележка заедно с един от нейните шалове. „Радвай се, че не беше тук“ - писал той, – „защото аз бях“. Това било последното потвърдено появяване на BTK чак до март 2004 г.

Без повече нови следи и сигнали, разследването на BTK изпаднало в летаргия през по-голямата част от началото на 80-те години.

Ловци на духове

През 1983 г. два екипа от детективи получили задачата да преразследват убийствата. Те предприели пътуване из цялата страна, събирайки слюнка и кръвни проби от над 200-те човека, които компютърът бил посочил като възможни заподозрени. Повечето от пробите били дадени доброволно, като само петима от мъжете отказали. Кръвните тестове елиминирали всички, освен 12 от имената в списъка (петимата, които отказали да направят теста също отпаднали).

През юли 1984 г. бил сформиран специален екип от детективи, с прякор „Ловци на духове“, към който бил прикрепен компютърен консултант. Задачата на отдела била да се опита да открие самоличността на BTK. След като въвели в компютъра масивната колекция от ДНК улики, той започнал да изплюва списък от заподозрени.

„Ловците на духове“ открили доста обещаващи следи по време на разследването си. Една от най-стряскащите било откритието, че всички убийства са извършени на 3 и половина мили едно от друго. Това накарало следователите да вярват, че удушвачът BTK се чувства удобно да убива само в познат за него район.

През есента на 1984 г. един от детективите занесъл писмото на BTK от 10 февруари 1978 г. в централата на Ксерокс в Сиракюз щата Ню Йорк. Там, един лабораторен техник стигнал до заключението, че писмото е пето копие от оригинала, което го правело напълно невъзможно за проследяване. Освен това техникът заявил, че машината, използвана за копието, се намира в Щатската университетска библиотека на Уичита.

Съдържанието на поемите в писмата също било разглеждано като възможна следа. Скоро било установено, че поемата за Вайън е написана по подобие на детското стихче „Къдрици“, което било публикувано в списание „Игри“. Детективите побързали да се сдобият със списък на всички абонати на въпросното списание.

Поемата за Фокс, озаглавена „О, смърт за Нанси“, била написана по модел от фолклорната песен „О, смърт“, която била публикувана в един учебник на Университета в Уичита. Учебникът бил използван в класа по американски фолклор и детективите събрали имената на записалите се в него.

С помощта на всички налични доказателства, детективите започнали да сглобяват списък с имената на всеки бял мъж, който някога е живял в радиус от четвърт миля от къщата на Отеро, в периода на месец януари 1974 г. Те направили подобен списък и за домовете на Вайън, Фокс и Брайт. Бил съставен и списък на мъжете, живущи  в радиус от 1 1/4 миля от домовете на жертвите, както и на студентите, които били посещавали щатския университет в Уичита в периода между 1974  и 1979 г. Най-краткият списък съдържал имената на осем души, които били взимали от библиотеката учебника по механоинженерство, в който било открито писмото за Отеро.

След като съставили тези списъци детективите използвали компютъра, за да получат по-точен списък от заподозрени. Компютърът им дал 225 възможни заподозрени, повечето от които вече не живеели в Уичита. Детективите започнали да елиминират всеки от тях един по един.

Една от ключовите улики оставени от убиеца била неговата семенна течност. Лабораторните техници успели да установят, че тя е от типа сперма, който се среща при по-малко от 6 процента у мъжете.

На 31 октомври 1987 г. било открито тялото на 15-годишната Шанън Олсън. То било захвърлено в едно езеро в един индустриален район, частично съблечено и с множество прободни рани. Ръцете и краката й били завързани.

На 31 декември Мери Фейгър, майка на две дъщери, се върнала у дома, след като прекарала извън града 2 дена и половина. Влизайки в къщата, тя открила съпруга си Филип Фейгър мъртъв. Той бил прострелян два пъти в гърба. Нейните дъщери, 16-годишната Кели и 10-годишната Шери, били открити удушени в джакузито в мазето на къщата. Ръцете и краката на Шери били завързани с черен изолирбанд, а Кели била гола.

Скоро след убийствата някой изпратил писмо на Мери Фейгър, твърдейки, че е удушвачът BTK. Писмото заявявало, че макар да не е извършил убийствата, той бил фен на онзи, който ги е направил.

Според лейтенант Лендуър, един местен предприемач си признава, че е бил извикан в дома на Фейгър, за да извърши някаква ремонтна дейност и там се натъкнал на тялото на бащата. Той разказал, че бил чул някакъв шум в къщата и бил избягал със семейната кола. Предприемачът бил арестуван четири дни по-късно във Флорида. Лендуър разказва, че мъжът твърдял, че не си спомня абсолютно нищо за случилото се.

Арестуваният предприемач бил обвинен и съден за убийствата на Фейгър, но съдебните заседатели го оправдавали.

Лейтенант Лендуър казва, че случаят Фейгър е бил затворен, понеже полицията била убедена, че предприемачът е търсеният убиец.

Профил

През 1997 г. бившият профайлър от ФБР Робърт Реслър, който за първи път вкарва в употреба термина „сериен убиец“, помага на полицията да състави профил на BTK. Според Реслър мъжът вероятно е бил студент или професор по криминално правосъдие в щатския университет в Уичита, бил в средата или края на 20-те си години по времето на убийствата, и бил запален читател на книги и вестникарски истории, разказващи за серийни убийства. Понеже убийства с неговия почерк не били наблюдавани в Уичита от 70-те години насам, Реслър смятал, че той вероятно „е напуснал района, умрял е, постъпил е в заведение за душевно болни, или е в затвора“.

Според ФБР профайлъра Джон Дъглас, убиецът е използвал оръжие, за да контролира жертвите си, тъй като по тях не се наблюдавали рани от самозащита. Понеже писмата на убиеца до полицията съдържали твърде много подробности, той смятал, че извършителят вероятно е направил снимки на местопрестъплението, за да може да фантазира за него по-късно.

Дъглас твърди, че убиецът е използвал полицейски жаргон в писмата си – според него, той би могъл да е полицай или да се представя като такъв – вероятно чете детективски списания и може би си е купил полицейска значка. Той би се опитал да се внедри в разследването. Сигурно се чувства изкушен да се хвали със стореното или да оставя нарочни следи.

Според Дъглас, убиецът вероятно е неадекватен самотник, на около 20-30 години, и е възможно да е бил арестуван за влизане с взлом или воайорство, но не и за изнасилване.

Дъглас също смята, че убиецът е спрял да убива защото е в затвора, в клиника за душевно болни или е мъртъв.

На 4 август 2000 г. Дейвид Лор се свързва с д-р Дебора Шърман-Кауфлин, президент на Института по жестоки престъпления, с молбата да състави профил на убиеца, базиран на наличната информация. Профилът гласял следното:

„От предоставената ми информация, която е ограничена (няма снимки от местопрестъплението, полицейски доклади и т.н.), аз съставих най-вероятния типаж на човека, който е отговорен за убийствата през 70-те години. Според мен убийствата от 80-те години са дело на друг извършител.

  1. Самотен, бял мъж на възраст 28-30 години.
  2. Живеел е близо до семейство Отеро или е прекарвал време в този район, за да си фантазира за Джоузефин (която е била основната му мишена). Живеел е в къща, а не в апартамент.
  3. Над 1,80 м., висок и стегнат. Спретнат, с къса коса. Предпочита тъмни дрехи.
  4. Тези, които го познават, го смятат за тих и консервативен. Скромен. Вярвам, че хората го бъркат за мил, подведени от тихия му характер. Но той страда от крайна степен на психопатия.

Няма гласове или демони. Този човек знае точно какво върши.

Той е изключително тъжен индивид. Тъжен за себе си и своята болка. Абсолютно погълнат от собственото си аз.

Понеже нямам достъп до писмата му, ми е трудно да се произнеса за неговата професия. Чувствам, че неговата работа е от второстепенно значение за него. Парите също не са важни. Неговото влечение да убива е и ВИНАГИ ще бъде на първо място. Той не може да се задоволи само с фантазии. Ще бъде принуден да действа. Следователно, трудно ми е да повярвам, че той не е убивал в периода между 1974 и 1977 г. Ако тогава не е имало убийства в Канзас, то той е бил някъде другаде.

Той е много незрял – игрите, списанията, изборът на детски жертви. Фактът, че не е изнасилвал, също потвърждава това. Той е мастурбирал върху жертвите си, но не е прибягвал до сексуално насилие.

В същото време той е много търпелив в престъпленията си, дебне и убива без да бъде забелязан.
Чувствам, че той обича книги и вероятно разполага с голяма библиотека в дома си. Не просто няколко, а много, много книги, посветени на престъпленията, които подхранват неговите фантазии. Той е умен и крайно интелигентен.

Това не е човек, който би злоупотребявал с наркотици или алкохол. Те не са причината за престъпленията му. Може би пие понякога, но не това го кара да убива.

Той има кола, която също е тъмна на цвят. Въпреки това е човек, който се наслаждава на разходките из квартала, наблюдавайки хората и жертвите си.

Поради своята незрялост, той се чувства удобно в компанията на много по-млади от него. Няма много приятели, само познати, които в действителност нищо не знаят за него. Всичките му връзки са били повърхностни. Едва ли е женен и всяка връзка с жена е била краткотрайна и безсмислена.

Това не е човек, който би спрял да убива от само себе си. Три неща биха го накарали да спре:

  1. Смърт
  2. Затвор
  3. Инвалидност или тежка болест

В заключение, това е компулсивен психопат, който се наслаждава на убийствата и няма да се откаже от тях.

Обикновено предоставям по-подробен анализ, но поради ограничената информация, това е всичко което мога да дам“.

Д-р Дебора Шърман-Кафлин
Президент на Института за жестоки престъпления

BTK се завръща

Макар полицията в Уичита да инвестира 100 000 часа в половин дузина разследвания от 1974 до 1991 г., BTK не бил заловен. ФБР определя случая като най-голямата неразкрита мистерия.

Екипът, разследващ „Удушвача BTK“, бил намален до един единствен детектив – лейтенант Кенет Лендуър.

Вики Уегърл

Вики Уегърл

След близо 30 години мълчание BTK за пореден път хвърля в ужас град Уичита. Убиецът се появил отново на 19 март 2004 г., когато изпратил писмо до редакцията на „Уичита Ийгъл“, в което поемал отговорност за убийството на Вики Уегърл, която била удушена в дома през 1986 г. BTK предоставял някои много убедителни подробности, като снимки от местопрестъплението и шофьорската книжка на Уегърл. Тя била майка на две деца, едното от които било в къщата по време на убийството.

Полицията предпочела да не прави съдържанието на писмото публично достояние, но някои източници от медиите съобщават, че обратният адрес на писмото бил от „Бил Томас Килман“ (BTK) – улица „Саут Олдменър“ №1684. Проверката установила, че името е измислено, а адресът е празен парцел.

Обратният адрес - Бил Томас Килман

Обратният адрес - Бил Томас Килман

От писмото бил свален един отпечатък, но според лейтенант Лендуър, той щял да се окаже на служител във вестника, а не на убиеца.

Междувременно всеки си задавал един и същи въпрос: Ще се опита ли отново да осъществи контакт? Или още по-важно: Ще убие ли отново? Само времето щяло да даде отговор на тези въпроси.

На 5 май 2004 г. още едно писмо от BTK било изпратено до канзаската телевизия KAKE-TV. Писмото се състояло от три страници. На първата страница било напечатано „Историята на BTK“, под което следвало съдържанието, взето от сайта на Court TV’s Crime Library. Втората страница била озаглавена „Глава 8″ и съдържала пъзели с букви. На последната имало фотокопия от личните документи на двама мъже – на един бивш служител от телефонната компания „Саутуестърн Бел“ и на един бивш служител на училище в Уичита. Служителят от телефонната компания бил издирен, но той бил в неведение как личните му документи са попаднали в писмото. Оказало се, че училищният служител не съществува, а логото на училището, което било използвано в личната му карта, вече е излязло от употреба. Писмото било подписано с името Томас Б. Кинг (TBK), вместо с Бил Томас Кинг (BTK).

Мнозина се питали защо убиецът е избрал точно този момент, за да се появи отново. Някои вярвали, че му е липсвало медийното внимание, за което така силно жадувал. Съществувала и възможността тази негова комуникация да се явява предупреждение, че ще удари отново в близкото бъдеще.

На 17 януари 2004 г. сред върнатите книги в Обществената библиотека в Уичита било открито още едно писмо, отново в учебник по машинно инженерство. То незабавно било предадено в полицията, която установила, че писмото е автентично. Този път писмото съдържало подробности за убийството на семейство Отеро от 1974 г., както и други неща.

Съдържанието на цялото писмо не било направено обществено достояние от властите. Все пак, смята се, че в него е имало още следи, които свързвали убиеца с щатския университет в Уичита.

На 22 октомври 2004 г. в пощенската кутия пред сградата на „Омницентър“ в Уичита било пуснато едно подозрително писмо. Полицията смятала, че то е написано от BTK и го изпратила за анализ във ФБР. Писмото било пуснато точно на 30-та годишнина от началото на комуникацията на BTK с властите. Шансовете това да е съвпадение били минимални.

Полицията разпитала очевидци, с надеждата някои да си спомни кой е пуснал писмото в кутията. На 26 октомври 2004 г. в новините по телевизия KAKE-TV били цитирани думите на един анонимен очевидец: „по очите му си личеше, че е нервен… Точно завивах зад ъгъла и той ме видя и си тръгна“. Този мъж вярвал, че подозрителният тип, който бил видял, е BTK. Смятало се, че убиецът в момента е на около 50-60 години, с посивяваща коса и средно телосложение.

Игра с имена

Междувременно властите продължавали да блъскат глави над следите оставени от убиеца BTK. Очевидно било, че той се е постарал да заблуди и обърка полицията, смесвайки истинските факти с фалшива информация. Ясно било, че той е високообразован, или поне доста начетен, съдейки по употребата му на статистически жаргон и стила му на писане „а ла Джеймс Джойс“. Използването на името на Томас Кинг в едно от писмата му вероятно представлява още една нишка към избора му на литература. Това е канадски автор на статии, истории и поеми, който пише най-вече за индианския начин на живот.

Томас Кинг и Джеймс Джойс са само двама от многото автори, чийто трудове се изучават от студентите по литература в щатския университет на Канзас. Уликите навеждали на мисълта, че BTK e бил студент или е работил в университета.

На 30 ноември 2004 г. полицията прави официално съобщение пред медиите, в което излага много подробности за живота на BTK, които самият той бил описал в писмата си.

  • BTK твърдял, че е роден през 1939 г., следователно в момента е на 64-65 години.
  • Баща му бил умрял във Втората световна война. Той бил отгледан от майка си и нейните родители.
  • Той изпитвал слабост към влаковете и между 1950-55 г. майка му имала връзка със служител в железниците.
  • В началото на 50-те той бил създал любителско радио. Освен това бил запознат с фотографията и можел да проявява снимки.
  • Обичал да ловува, да лови риба и да бивакува.
  • BTK твърдял, че през 1960 г. е посещавал техникум и после се е присъединил към армията. Когато бил освободен през 1966 г., той се преместил да живее при майка си.
  • Той работел като техник на копирни машини и бизнес оборудване.
  • Той си признавал, че се възползва от услугите на проститутки.

Това е безпрецедентно в историята на серийните убийци. Често чуваме по новините и във филмите как някой сериен убиец „иска да бъде заловен“. Това е чиста фантастика. Серийните убийци са психопати. Те се интересуват само и единствено от себе си. Те не биха се изложили нарочно на опасност. Психопатите са прочути лъжци и BTK не прави изключение.

Ако BTK е искал да разкрие самоличността си, той е щял просто да влезе в някой полицейски участък и да го направи. Но той не го прави, защото е психопат, който се наслаждава да измъчва полицията и обществото. Сега, когато бил „разкрил“ биографията си, той можел да бъде сигурен, че безбройни аматьори-детективи, както и ФБР и полицията, ще бъдат напълно погълнати да я изучават и разнищват. Какво по-задоволяващо от това за един абсолютен нарцисист?

Фактът, обаче, че BTK се опитвал да привлече внимание, разказвайки за „факти“ от живота си, вместо за наскоро извършени убийства, говорел, че в момента той може би не е в състояние да действа свободно без да бъде разкрит.

През есента на 2004 г. полицията продължавала да търси усилено BTK, като този път се вгледала в собствените си редици. Според някои, убиецът разполагал с твърде много „вътрешна информация“ за полицейската работа. Голям брой серийни убийци се фокусират върху разследването на собствените си престъпления. Някои от тях, като прочутият сериен убиец от Южна Каролина „Дребосъка“ Гаскинс, както и кливландският убиец от Кингсбъри Рън д-р Франк Суини, имали навика да посещават заведенията, в които се събират полицаите, и да ги подлъгват да говорят за разследването.

В средата на декември един неназован мъж открива подозрително изглеждаща бяла, найлонова торбичка в Мърдок Парк. Той отнесъл плика в къщи, погледнал вътре и за своя изненада видял предмети, които биха могли да принадлежат на някои от жертвите на BTK.

Полицията прегледала съдържанието на торбата и открила шофьорската книжка на Нанси Фокс, писмо и някои други предмети. Писмото било подобно на онова от май 2004 г.

Найлоновата торбичка била предадена на ФБР. Информацията за пълното й съдържание била запазена в тайна, за да не попречи на разследването.

Арестуван е заподозрян

Полицията поддържала кореспонденция с BTK, опитвайки се да спечели неговото доверие. В едно от писмата си до полицията BTK попитал дали е възможно да се проследи информация от флопи диск. Полицаите му отговорили, че няма начин да се разбере на кой компютър е използвана дискетата, но всъщност начини има. Тогава BTK изпратил до полицейското управление една дискета, която съдържала документ, написан на Microsoft Word. При проверка на метаданните на файла станало ясно, че той е бил създаден от човек на име Денис. Детективите открили и, че този човек е свързан с Лютеранската църква. Когато полицията потърсила в интернет за „Лютеранска църква Уичита Денис“, те открили неговата фамилия, и най-накрая разполагали със сериозен заподозрян: Денис Рейдър – църковен настоятел. Полицията вече знаела, че BTK кара черен джип Чероки. Когато пристигнали пред дома на Рейдър, отпред бил паркиран точно такъв джип.

Денис Рейдър

Денис Рейдър

Сега властите разполагали със силни косвени доказателства срещу Рейдър, но имали нужда от директни такива, за да го задържат. По не особено честен начин те се сдобили със заповед, позволяваща им да направят тест на цитонамазка от дъщерята на Рейдър, която й била взета в Медицинската клиника на Канзас, докато момичето учело там. Когато било сравнено с ДНК-то на убиеца, това от намазката показало, че дъщерята на Рейдър е близка роднина на извършителя. Точно от това имала нужда полицията, за да извърши ареста.

На 25 февруари 2005 г. Рейдър бил арестуван близо до дома си в Парк Сити и срещу него били повдигнати обвинения за убийствата извършени от BTK. Първоначално той пледирал за невинен, но после на 27 юни 2005 г., за изненада на всички, пледирал за виновен и описал с крещящи подробности убийствата в съда. На 18 август 2005 г. получил 10 последователни доживотни присъди – по една присъда за всеки отнет човешки живот. Рейдър щял да има право да се яви пред комисията за предсрочно освобождаване чак след 175 години. Това гарантирало, че той ще прекара остатъка от живота си в затвора.

Рейдър се измъкнал от смъртното наказание, понеже в периода, когато бил извършил убийствата си, щат Канзас бил отменил смъртните присъди. Те били въведени отново през 1994 г.

След 31 години символът на Уичита, серийният убиец BTK, най-сетне бил заловен. Сега въпросът в ума на всички бил „Кой е Денис Рейдър?“.

Рейдър е роден през 1945 г. и израства в Уичита заедно с тримата си братя.

От 1965 до 1969 г. Рейдър служил във Военновъздушните сили във Виетнам. Неговата жертва Джоузеф Отеро също бил във Военновъздушните сили по онова време.

Рейдър бил работил на щанда за месо в магазина за хранителни стоки в Парк Сити и след това в компания за къмпинг оборудване, където срещнал две от първите си жертви.

От 1974 до 1989 г. той работил за охранителна компания, а през 1989 г. работил и за Бюрото по преброяване на населението, като ходел от врата на врата да събира информация. Докато работел на тези две места, Рейдър имал достъп до домовете на много хора. Смята се, че той е подбрал някои от жертвите си благодарение на тези професии.

Някъде през 70-те години Рейдър сключва брак с жена си Пола и двамата имат две деца, момче и момиче. По същото време посещавал щатския университет в Уичита и през 1979 г. завършил със степен по Администрация на правосъдието.

В свободното си време Рейдър помагал в скаутската група на сина си и бил активен член на своята църква. Никой не си представял, че той е способен да навреди на някого. Мнозина го описвали като човек, който трудно се забелязва и не се отличава с нищо. В действителност, точно тази негова способност да се „смесва“ с тълпата, му позволила да не бъде разкрит години наред.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

6 Коментари за “BTK: Денис Рейдър – Вържи, измъчвай, убий”

  1. Avatarpa6ata

    Film4eto vav vbox-a http://vbox7.com/play:82d4da60

  2. AvatarПРО

    ааабе тия двамата си мязат-
    http://www.youtube.com/watch?v=GiT8sZR9rxM

  3. AvatarПарфюми

    На този от един километър си му личи че нещо не му е в ред. С този злобен поглед в които се чете зверска омраза към всичко.

  4. AvatarDark_Child

    Такива уроди като този мазен,затлъстял несретник гледат “така“ понеже не ги е изпреварил някой още по-сдухан от тях,за да им сипе малко от тяхната отрова!

  5. AvatarД-р Уотсън

    Ако него бяха заловили щяха да го превърнат в безсмъртна легенда,като малцина убийци който и до днес са мистерия и в това се крие големият интерес към тях,в един филм за убиеца БТК в който той още не бе разкрит тъй като филма бе направен преди да го заловят тои имаше образа на зловещ ,неуловим еквивалент на Джак Изкормвача или на Зодиака а то накрая след толкова години анонимност всяваща ужас се оказва средностатистически скучен американец въобще неприличащ на свръх интелигентния и неуловим образ на представата за него преди да го пипнат

  6. AvatarИван

    И аз мисля, че двете групи случаи са извършени от различни хора. Въпросът е, кои са дело на Рейдър. Също не казват за причината, поради която е спрял с престъпленията, което не съвпада с 3-те, изброени от профайлъра. Залавянето му някак е доста лесно, при положение че бил толкова интелигентен – защо ще пита полицията за евентуална улика срещу него и по-учудващото ще ѝ се доверява.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –