Боби Джо Лонг: Убиеца по обява

Боби Джо Лонг: Убиеца по обява

Боби Джо Лонг (роден на 14 октомври 1953 г.) е американски сериен убиец, който в момента очаква екзекуцията си в щата Флорида. Той е далечен братовчед на прочутия сериен убиец Хенри Лий Лукас. През 1984 г., за период от осем месеца, Лонг отвлича, изнасилва и убива най-малко десет жени в Тампа Бей. Освободил последната си жертва, след като се гаврил с нея в продължение на 26 часа. Жената се свързала с полицията и им предоставила достатъчно информация, за да го открият и заловят.

Първото тяло

В ранната вечер на 13 май 1984 г. двама тийнейджъри, разхождащи се през полето близо до междущатска магистрала 75 на изток от град Тампа в щата Флорида, усетили лоша миризма. Приближили се до строителния обект, от който се носело зловонието, и осъзнали, че почернялото нещо в бурените, на което се натъкнали, не е труп на елен или крава, a обезобразените останки на жена. Момчетата хукнали да кажат на родителите си.

Тялото лежало там от около три дни и вече гъмжало от личинки, особено в областта на лицето, което затруднявало разпознаването му. Жената лежала с лице към земята, ръцете й били хлабаво завързани на гърба, а около шията й имало примка от тройно омотано въже, което вероятно било използвано като каишка. Слънцето на Флорида и насекомите били нанесли непоправими щети.

На местопрестъплението пристигнали капитан Гари Тери и детектив Лий Бейкър от шерифския офис в Хилсбъроу. Те огледали останките и по жестоките наранявания заключили, че жертвата е била безмилостно пребита преди смъртта й. Въжето, с което били вързани ръцете й, било различно от това, омотано около шията й. Под лицето на жертвата било намерено бяло, копринено шалче, вероятно използвано за запушване на устата й. Бедрата на младата жена били жестоко счупени, така че краката й да могат да се разтворят встрани от тялото под прав ъгъл. Изглеждало много вероятно да е била изнасилена, но това щяло да се разбере при аутопсията.

Следователите открили следи от гуми, които водели навътре и извън полето. По взетите отливки се установило, че лявата задна гума е с необичайна шарка. Това би могло да е от полза в разпознаването на извършителя.

Съдебният лекар Чарлз Диг установил при аутопсията, че причината за смъртта е най-вероятно удушване. Потвърдил, че жертвата е била изнасилена. Трудно било да се определи расата и възрастта й, но според него била азиатка.

Капитан Тери се свързал със специален агент Майкъл П. Малоун, експерт по анализ на влакна към лабораторията на ФБР, който се съгласил да проучи доказателствата. Малоун открил червена, триделна, найлонова нишка върху шала и заключил, че тя е от евтини стелки за автомобил – вероятно същият, с който жертвата е била транспортирана до местопрестъплението.

Този инцидент не получил голямо отражение в пресата.

Сигнал за изчезнала млада азиатка, подаден от Джон Коркоран, съвпадал с физическото описание на жертвата. Тъй като ДНК анализите все още не се използвали тогава, идентичността й била установена чрез пръстови отпечатъци. Тя била 20-годишната Нгун Тай Лонг, известна като Лана Лонг, танцьорка в бар „Слай Фокс“ в Тампа. Полицията открила, че е била наркоманка и се е опитвала да събере достатъчно пари, за да се върне при семейството си в Калифорния.  Предположили, че е излизала с клиентите на заведението срещу пари и е попаднала на неподходящия човек в неподходящото време. Освен това нямала кола и често се возела на стоп. Лонг за последен път била видяна да си тръгва от бар на име „При СиСи“.

Нейният приятел бил заподозрян за кратко, но той имал желязно алиби. До този момент Лана Лонг била просто поредното момиче без късмет, убито в Тампа. Никой не се замислил особено много над случая, но само след две седмици нещата щели да се променят.

Връзка?

На 27 май 1984 година строителен работник се натъкнал на още едно женско тяло, захвърлено на любовната алея близо до Плант Сити, на север от магистрала I-4 в окръг Хилсбъроу. Служителите на шерифството пристигнали на местопрестъплението само за да установят, че то изглежда странно познато.

Почти голата жена лежала по гръб, облечена само с разкъсана отпред фланелка. Ръцете й били вързани зад гърба (отново хлабаво), а около врата й било омотано три пъти въже. Също като при предишното убийство двете въжета били различни. Подобното на каишка въже било частично прерязано с нож, вероятно същото оръжие, с което били прерязани гърлото и бузите на жертвата. Най-сериозната рана представлявала широк, 30-сантиметров разрез на шията й, който бил прекъснал главен кръвоносен съд. Освен това жертвата имала масивна контузия причинена от тъп предмет над лявото ухо.

Жената била намушкана, удушена и бита до смърт. Който и да бил извършителят, той бил шокиращо брутален.

Бяло яке и бял чорапогащник, вероятно принадлежащи на полуголата жена, били открити да висят от клона на едно дърво. До лявата гърда на жертвата била открита червеникава нишка, а по корема и под дясната й ръка, няколко косъма. Те щели да бъдат анализирани, заедно със съдържанието под ноктите й.

Отново били открити следи от гуми, а също и отпечатък от бос крак в калта. На една от отливките, взети от тези отпечатъци, ясно се виждала буквата „V“, заедно с други нечетливи букви.

Жертвата била мъртва от около 12 часа. Аутопсията установила, че черепът й е претърпял жестоки удари и е била душена по или около времето на смъртта й. Освен това била изнасилена. Официалната причина за смъртта била определена като задушаване и жестоки травми по главата.

Неизвестната засега жертва била в късните си тийнейджърски години, висока 1,67 м, с тегло 54 кг, тъмнокестенява коса и кафяви очи. Колкото по-бързо успеели да я идентифицират, толкова по-добре щяло да бъде за разследването.

Мишел Денис Симс
Мишел Денис Симс

Оказало се, че тя е проститутка. Жертвата била идентифицирана като поредното 22-годишно момиче пристрастено към наркотиците и работещо на улицата, на име Мишел Денис Симс. Тя била в града само от два дни и за последен път била забелязана да говори с двама бели мъже близо до булевард „Кенеди“. Рисковата й професия я правела лесна плячка и затруднявала разкриването на престъплението, тъй като произволните убийства са далеч по-трудни за решаване.

Специален агент Малоун разгледал уликите и забелязал очевидни съвпадения. Отливките от гуми си приличали, затова били изпратени на експерт в Охайо. Той установил, че дясната задна гума е „Гудиър Вива“, а лявата е с марка „Воуг Тайър“, скъп модел, използван предимно при кадилак.

Имало съвпадение и във влакната. Червените нишки, открити при двете тела, показвали, че жените са убити от един убиец. Малоун намерил второ различно червено влакно, което показвало, че вероятно в колата има два вида стелки.

По семенната течност, открита по дрехите на Симс, се установила кръвната група на убиеца – AB. Космите, открити по Симс, били дълги 20 см, кафяви и на бял човек.

Тогава никой не подозирал, че търсеният от тях мъж вече е издирван и като прочут изнасилвач.

ФБР се намесва

Шерифският офис в Хилсбъроу изпратил на ФБР докладите от местопрестъпленията и агентите разработили профил за вероятното минало на убиеца и неговия характер. Според агентите следните фактори от двата случая представлявали най-голяма важност в изготвянето на профила:

  • жертвите са разчитали на чужд превоз.
  • жертвите са открити почти голи.
  • жертвите били вързани по сходен начин, а позата на едната била нагласена.
  • били са качени в Тампа.
  • били са захвърлени близо до ненаселени местности, намиращи се край магистрали.
  • и на двете местопрестъпления са открити отпечатъци от гуми.
  • жертвите са открити доста далече от мястото, на което са били видени за последен път.
  • влакната от килим потвърждават връзката между престъпленията.

От тези факти ставало ясно, че убиецът е подвижен и вероятно е взел автомобил назаем. Въжетата около врата и бруталните побои показвали известни отклонения. Изглеждало по-вероятно жертвите да са подбрани случайно, защото представлявали лесна плячка, отколкото да са познавали убиеца.

Той бил обявен за бял мъж, в средата на 20-те години, екстровертен и манипулативен. Като цяло убиецът съвпадал с определението „организиран“. Държал се нормално в обществото, но бил свадлив, егоцентричен и показвал малко или никакви емоции – присъщи на психопат черти. Бидейки нарцистичен, вероятно се стреми да е център на вниманието. Би могъл да бъде импулсивен, но не чак толкова, че да позволи да бъде заловен. Умел лъжец е и смята себе си за мъжкар.  Може би дори има татуировки и носи оръжие като символ на своята мъжественост.

Той би трябвало да има най-много средно образование. Дори да е посещавал колеж, най-вероятно е имал проблеми с дисциплината и е отпаднал. Интелигентен е, но има проблем с авторитетите. Неизпълнителен е и подривен. Вероятно, за да поддържа мачовския си имидж, предпочита тежкия физически труд или професия, в която може да използва манипулативните си умения. Едва ли се задържа за дълго на една и съща работа.

Навярно е бил непокорно и трудно за контролиране дете, противопоставящо се на всякакви усилия да бъде дисциплинирано. В детството си може би е подмокрял леглото, причинявал е пожари и е измъчвал животни.

Ако е служил в армията, е бил в изразразено мъжкарска част, като военноморския флот например. Дори там проблемите му със зачитане на авторитетни фигури сигурно са му носели неприятности.

В личните си връзки, типично за серийните убийци, вероятно е имал приятелка. Излизал е често с жени, но едва ли има дълготрайна връзка. Вероятно обича да се хвали със сексуалните си постижения и предпочита по-млади от него момичета. Ако е женен, то със сигурност изневерява, а съпругата му би трябвало да е зависима и лесна за контролиране жена.

Научи повече за:   Уейн Уилямс и убийствата на деца в Атланта

Колата му би трябвало да е лъскава и спортна.

Също така е много вероятно да е лежал в затвора или да е имал проблеми със закона. Преди тези убийства може да е извършвал други нарушения, като воайорство и влизане с взлом. Ако някога е бил в затвора, е бил образцов, но и манипулативен затворник.

В тези престъпления показвал садизъм: вероятно е използвал някаква схема, за да подмами жените в колата си и после да ги измъчва психически и физически, оставяйки ги живи за известно време. Оставял малко или никакви улики след себе. Твърде вероятно било да убие отново.

Възможно било да се прикрепи към полицията. След престъплението можел да се върне на мястото и да направи опит да помогне на разследването – едновременно за да обърка следователите и да преживее отново стореното. Нямало да промени живота си след извършеното. Възможно било, като начин да преживее отново убийствата, да се свърже със семействата на жертвите си, полицията или медиите.

Профайлърите отправили и препоръки за разпита на убиеца, ако той бъдел арестуван. Съветвали разпитващия да бъде добре запознат с фактите по случая и да задава въпросите си твърдо и уверено. Трябвало бъде облечен по протокола  и да изглежда като авторитетна фигура, която владее положението и е трудна за манипулация.

ФБР изпратило този профил на шерифството в Хилсбъроу, но убиецът вече бил ударил отново и този път имало разлика.

Върлува сериен убиец

На 8 юни 1984 г. 22-годишната Елизабет Лаудънбек, срамежливо момиче, което работело на производствена поточна линия, тръгнала на разходка от парка за каравани, в който живеела, и така и не се върнала. Нейната майка я обявила за изчезнала.

Жестоко разложеното й тяло било открито в портокалова горичка чак след две седмици. Трупът бил в почти течно състояние. За разлика от предишните две жертви, тя била напълно облечена, но гръдната й кост била счупена, което говорело за смърт чрез задушаване. Тъй като в този случай нямало въжета и магистрала наблизо, той не бил свързан веднага със серийния убиец. Освен това тя не била проститутка, наркоманка, стопаджийка или танцьорка. Чак когато изследвали дрехите й, били открити същите червени влакна. Първоначално била смятана за жертва на случайно убийство, възможно имитация на предишните.

Но не било така.

Минали няколко месеци преди на убиеца да бъдат приписани още жертви:

Шанел Девън Уилиямс
Шанел Девън Уилиямс

Четвъртите останки били открити на 7 октомври 1984 г., близо до ферма за добитък на север от щатския парк в Хилсбъроу. Мъртвото от една седмица тяло било натикано под ограда от бодлива тел, с лице към земята. Главата й представлявала пиршество за личинките. Дрехите й били разпръснати наоколо, гащичките на оградата, а сутиенът закачен на портата. Момичето било изнасилено и душено, а след това убито с изстрел в задната част на главата – различен метод от останалите. Тя била идентифицирана по отпечатъците си като Шанел Девън Уилиямс, 18-годишно чернокожо момиче, току-що освободено от ареста след задържане за проституция. ФБР открило по дрехите й и двата вида червени нишки, кафяв пубисен косъм от бял човек на пуловера й, и петна от сперма (А и нулева кръвни групи), които не съвпадали като кръвна група с онази от случая на Симс, но тъй като и двете момичета били проститутки, останалите съвпадения в случаите надделявали над тази разлика.

Карън Бет Динсфренд
Карън Бет Динсфренд

На 14 октомври 1984 г. в североизточната част на окръг Хилсбъроу било открито петото тяло. Ръцете й били завързани с червена кърпа, а краката и вратът й с дълга, дебела връзка за обувки. Жълтият й суитшърт бил вдигнат до шията, разривайки охлузеното й и окървавено тяло, свидетелстващо за влачене. Останалата част от дрехите й били разпръснати наоколо. Причината за смъртта била задушаване. Полицията я разпознала веднага, тъй като момичето било известна на органите проститутка и наркоманка. Тя била официално идентифицирана по отпечатъците си като 28-годишната Карън Бет Динсфренд. По дрехите й били открити двата вида влакна, както и кафяви пубисни косми и семенна течност с кръвни групи А и нулева.

Кимбърли Кайл Хуупс
Кимбърли Кайл Хуупс

Следващото тяло било открито след две седмици, на Хелоуин, от 71-годишен мъж,който почиствал канавката на магистрала US 301, на северната граница на окръг Хилсбъроу.  Този път трупът бил мумифициран и било трудно да се установи кога е била убита и захвърлена тук. Полицията не я изключила от разследването на серийните убийства, но разполагала с твърде малко следи, по които да работи. Опитали се да я идентифицират, но установили самоличността й доста по-късно, след като вече успели да задържат убиеца. Тя била 22-годишната проститутка Кимбърли Кайл Хуупс, известна като „Захарчето“. Била задушена до смърт с черното шалче, което носела около врата си.

На 6 ноември 1984 г. в съседния окръг Паско било открито поредното женско тяло. На него попаднала жена, излязла да поязди в земите на ранчото си. Части от трупа били разхвърляни из полето. Д-р Джоан Уудс, главен съдебен лекар в окръг Паско, установила, че жертвата е мъртва от около две седмици.

Вирджиния Лий Джонсън
Вирджиния Лий Джонсън

Около шията й била увита два пъти 23-сантиметрова връв, а китките й били вързани с връзка за обувки.   Нямало следи от огнестрелни рани и причината за смъртта била определена като удушаване. Въпреки разчленяването на трупа, приликите с предишните убийства били многобройни. Жертвата била бяла жена на около 20 години, висока около 1,60 м. Тя била идентифицирана чак след залавянето на убиеца като 18-годишната Вирджиния Лий Джонсън, проститутка от Тампа.

На 12 ноември 1984 г. художник на фирмени табели в Тампа се натъкнал на още едно тяло. Полицията в Тампа се свързала с шерифството в Хилсбъроу, за да направят оглед на местопрестъплението.Тази жертва имала примка на шията и следи от протриване от въже по тялото си. Лицето й било удряно жестоко, а краката насилствено разтворени под шокиращ ъгъл. Дрехите й били захвърлени наблизо, като по ризата й открили фекалии. Д-р Милър установила, че е мъртва от два-три дни, като причината за смъртта била задушаване.

Ким Мари Суон
Ким Мари Суон

В джоба на джинсите й открили шофьорска книжка на името на Ким Мари Суон. Тя била на 21 години и, също като една от предишните жертви, работела като танцьорка в клуб „Слай Фокс“ в Тампа. Отново подобно на останалите случаи, по нея били открити нишки от червен мокет и няколко кафяви косъма.

Полицията работела неуморно по случая, притисната от големия брой тела, открити в кратък период от време, но следите били оскъдни. Отчаяно се опитвали да намерят заподозрян.

Оцеляла

Следователите усилено разпитвали хора и наблюдавали подозрителните участъци в Тампа. Използвали доказателствата и съставения от ФБР профил на убиеца, за да стеснят търсенето, но без полза. Самоличността на убиеца им убягвала.

Лиза Маквей
Лиза Маквей

Тогава била отвлечена 17-годишната Лиза Маквей. Тя оцеляла след похищението на серийния убиец и разказала на полицията всичко, което знаела за него.

Една вечер, на 3 ноември 1984 г., докато се прибирала от работа, Лиза била свалена от колелото си и завързана от някакъв човек, криещ се в храстите край пътя. Той имал пистолет и й казал, че има и нож. Бързо сложил превръзка на очите й и насила я вкарал в колата си. Тя била уверена, че се готви да я убие.

Лиза му се примолила да не я наранява и казала, че ще направи всичко, което иска от нея. Той й заповядал да си свали дрехите и да му направи орален секс. Возили се известно време наоколо и накрая я завел в апартамента си, където я държал като заложница. Изпитанието й продължило 26 часа, през които многократно я изнасилвал, гаврел се с нея, заставял я да му прави орален секс и дори я накарал да се къпе с него. Постоянно я уверявал, че няма намерение да я наранява.

Въпреки целия този ужас, Лиза успяла да запази разсъдъка си ясен. Наблюдавала за знаци, по които би могла впоследствие да го открие, ако успее да се измъкне от лапите му. В един момент похитителят й спрял пред банка, за да изтегли пари, а тя надникнала изпод превръзката на очите си и се опитала да запомни интериора на колата. Продължила да хвърля бегли погледи, докато не пристигнали пред бяла сграда с гипсова мазилка и изкачили няколко червени стъпала.

Мъжът й наредил да си държи очите затворени докато я изнасилвал, но тя успяла добре да огледа наоколо. Дори пуснала нарочно шнолата си до леглото без той да забележи, за да може да докаже, че е била там.

След изтощителния секс-маратон нейният нападател се унесъл. Когато се събудил, заявил, че вече й има доверие. Усетила, че докато говорят, той се успокоява и не е толкова брутален. Спрял да я нарича „кучка“ и започнал да се обръща към нея със „скъпа“. Дори казал, че му се иска да може да я задържи при себе си. Нямала представа какви са намеренията му, но се стараела всячески да не го ядосва.

След това той внезапно загубил интерес. Качил я отново в колата си и тя знаела, че сега ще се реши, дали ще живее или ще умре. За нейна изненада, той спрял колата и й казал да си върви. Пуснал я, с думите „Пази се“.

Лиза незабавно се прибрала вкъщи. Събудила баща си, казала му какво й се е случило и той се обадил на полицията. Следователите, работещи по случая със серийния убиец, все още не го осъзнавали, но това бил техният голям пробив в разследването.

Научи повече за:   Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

Лиза описала нападателя си като бял мъж в средата на 30-те му години. Имал дълбок глас и кестенява коса, подстригана на етажи. Веждите му били тънки, имал къс мустак, голям нос, малки уши и хубави зъби. Бил стегнат, но леко напълнял и правел впечатление на женствен тип. Тя споменала за пистолета и след това описала колата му, тъмночервен или кестеняв додж „Магнум“, с червен волан и табло, бели седалки и интериор. Не си спомняла нищо за стелките. Момичето си спомнило подробности и от апартамента, в който била изнасилвана и се опитала да определи местонахождението му, както и това на банката, където били спрели за кратко, но превръзката на очите й ограничавала детайлите, които можела да предложи.

Шерифството в Хилсбъроу изпратило доказателствата на агент Малоун, за да провери, дали случаят има връзка със серийните убийства.

Междувременно бил сформиран специален екип от членове на шерифството в Хилсбъроу, това в окръг Паско, полицията в Тампа и органите на реда във Флорида, които комбинирали усилията си в разследването на серията от убийства в района. За отговорник на екипа бил определен лейтенант Гари Тери.

Първата им среща се състояла на 14 ноември 1984 г., когато дошла новината, че след анализ на доказателствата по случая Маквей, лабораторията на ФБР е открила същите червени влакна, които присъствали и в останалите случаи. За убиеца вече имало доста информация, като описанието му, колата му, апартамента му и неговата банка. Профилът съвпадал в някои точки. Мястото, където била освободена Лиза, им давало добра представа къде да търсят червената кола.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126

Още докато Лиза разказвала историята си, убиецът вече работел по следващата си жертва – жена, която охотно се качила в колата му. Тя се защитавала, той я удушил и след това карал наоколо с трупа й до себе си. Дори спрял да зареди на бензиностанция, като тялото й било на предната седалка, но никой не забелязал това. След това я закарал извън града и се отървал от нея.

Залавянето

На 12 ноември детективите Улф и Хелмс патрулирали из Тампа, когато забелязали сред бавно движещите се коли червен додж „Магнум“. Отбили колата и проверили документите на шофьора.

Робърт Джо Лонг
Робърт Джо Лонг

Името на мъжа било Робърт Джо Лонг, по-добре известен като Боби Джо, а адресът му съвпадал с района, в който според полицията се намирал апартаментът на убиеца. Интериорът на колата също съвпадал с описанието, дадено от Лиза Маквей.

Казали му, че издирват човек, заподозрян в кражба, така че той им съдействал и им позволил да го снимат. Когато го пуснали да си върви, бил видимо облекчен.

Сега, когато имали вече следа, разследващите проверили банковите извлечения и установили, че Лонг е теглил пари точно по същото време, което споменала Маквей. След това проучили криминалното минало на Лонг и разбрали, че в момента е в изпитателен срок за тежко нападение, извършено по-рано същата година. Профилът на ФБР също предполагал, че убиецът може да има криминално досие.

Боби Джо Лонг, 1984
Боби Джо Лонг, 1984

Поставили го под наблюдение и започнали да подслушват телефона му. Издействали заповед за обиск на автомобила му и заповед за ареста му по обвинение в отвличане и сексуално насилие. За залавянето му били сформирани четири екипа: един за ареста и транспортирането му, втори за обиска на колата му, трети за претърсването на жилището му и четвърти, който да разпита съседите на Лонг.

Цял рояк полицаи се струпали върху Лонг и го арестували, когато излизал от едно кино. Тогава и останалите екипи влезли в действие.

Щом се сдобили с колата на Лонг, взели проби от стелките й и ги изпратили в лабораторията на ФБР за сравнение. Специален агент Малоун потвърдил сходството на влакната. Интериорът на колата бил разнищен в търсене на влакна от дрехите на жертвите или въжетата, както и техни отпечатъци, кръв и други потенциални улики.

В апартамента на Лонг, който изглеждал точно както го била описала Лиза, детективите открили шнолата й. Намерили множество снимки на голи жени, включително и такива, на които Лонг се бил снимал как изнасилва жертвите си. В жилището открили и части от женско облекло.

Разпитът

Лонг подписал съгласие за разпит, който бил проведен от детективите Латимър и Прайс. Научили, че той е безработен рентгенов техник, живеещ в Тампа, Флорида. Бил разведен от пет години и имал две деца. Бившето му семейство живеело при свекърва му в Холивуд, Флорида.

Лонг бързо си признал за отвличането на Маквей и че бил правил секс с нея много пъти. Обаче твърдял, че тя не е искала да си тръгне. Заявил, че бил изхвърлил куршумите от пистолета в боклука, за да не се изкушава да я нарани. Лонг казал, че е подготвил превръзката, която Лиза носела на очите си, два дни преди отвличането – ей така, за всеки случай. Не употребявал наркотици, рядко пиел и не страдал от загуба на паметта.

Тогава разпитващите повдигнали въпроса за веществените доказателства. Обяснили на Лонг колко много улики могат да бъдат събрани от едно местопрестъпление и му показали снимки на петте убити жени, питайки го дали ги познава.

„Не“ – отговорил той.

Помолил да отиде до тоалетната. Когато се върнал, детективите отново го подхванали за веществените доказателства и специално за лявата задна гума с марка „Воуг Тайър“. Лонг изглежда разбрал накъде духа вятърът. „Мисля, че имам нужда от адвокат“ – казал той. Вместо да прекрати разпита в този момент, както повелява законът, сержант Латимър насърчил Лонг да бъде откровен, защото въз основа на веществените доказателства срещу него вече имало изграден случай.

Лонг се усмихнал и казал: „Е, май ме спипахте натясно… Да, аз ги убих… Всички онези от вестника. Убих ги всичките“. Поискали от него да опише всеки един от случаите и той го направил с подробности. Осъзнал, че се е прецакал като не е убил Лиза Маквей, както бил сторил с останалите.

„Знаех си, че така ще стане, когато я пуснах“ – казал той, – „знаех, че е само въпрос на време. Дори не й казах да не се свързва с полицията… Просто вече не ми пукаше и исках да спра. Бях болен отвътре“.

Лана Лонг
Лана Лонг

Ако някой е предопределен да бъде сериен убиец, то това бил Боби Джо Лонг. Далечен братовчед на прочутия Хенри Лий Лукас , който си признава за стотици убийства, Лонг също като него бил претърпял многобройни травми на главата: падане от люлка, падане от колело, падане от пони, мотоциклетна катастрофа. Освен това се оказало, че има допълнителна Х-хромозома, която произвеждала ненормални количества естроген по време на пубертета му. Нещата ставали още по-лоши от факта, че спял в леглото на майка си до 13-годишна възраст, а когато впоследствие се оженил, бил под чехъл. Страдал от ужасни главоболия и бил обсебен от секса. Освен това бил способен да прави секс многократно, няколко пъти един след друг.

Елизабет Лаудънбек
Елизабет Лаудънбек

Лонг описал как бил поканил Лана Лонг в колата си, защото имала нужда от превоз. След като не могъл да удуши Мишел Симс, я бил ударил по главата – не искал да я намушква с нож, тъй като не желаел да страда.

След това описал убийството на Елизабет Лаудънбек, която смятал да пусне, докато не започнала „да го ебава“. Удушил я с въже, след което взел чантата й и използвал кредитната й карта, преди да я изхвърли. Описал и убийството на Шанел Уилиямс и заявил, че тя е убита със същия пистолет, който използвал, за да сплаши Маквей. Това било същото оръжие, с което бил извършил нападението, докарало му присъда по-рано същата година.

Разказал за убийството на Карън Динсфренд, която започнал да души в една портокалова горичка, но там се разлаяли кучета, така че я сложил обратно в багажника и я преместил в друга горичка, където довършил започнатото.

Вики Елиът
Вики Елиът

Описал и убийството на „Захарчето“ (по-късно идентифицирана като Кимбърли Хуупс), която бил захвърлил в канавката. Разказал и за момичето, чийто останки били разхвърляни из полето. Не знаел името й, но познавал Ким Суон, която видял да шофира пияна и да криволичи с колата си по пътя и затова я качил при него. Ударил я няколко пъти по главата, за да я „усмири“.

Когато полицията го запитала дали знае нещо за 21-годишната Вики Елиът, която изчезнала през септември, прибирайки се посред нощ от работа, той признал, че я е убил. Тя приела да се качи при него, но когато се опитал да я върже, го нападнала с ножици, които извадила от чантата си. Това го вбесило и я удушил. Нарисувал карта, за да насочи следователите към тялото й.

Самопризнанията му се простирали на цели 45 страници.

В допълнение към убийствата, Лонг хвърлил светлина и върху серия от изнасилвания в района, които се били случили през последните няколко години.

Изнасилвач по обява

Лонг бил развил успешен метод на действие: между 1980 и 1983 г. преглеждал обявите за продажби във вестника. Бившият му съквартирант Тед Генсел си спомня в полицията как Лонг често се обаждал на разни хора във връзка с обявите им. В частност търсел спалня (която, както по-късно обяснил, трябвало да изпробва преди да купи). Също така посещавал домове, обявени за продажба, и често влизал насила вътре. Няколко пъти бил изнасилвал малки момичета, на възраст едва 12-13 години.

Щом си харесал някоя обява, той се обаждал и уреждал среща на място, за да види предмета, обикновено през деня, когато съпрузите са на работа. Ако съпругът си бил вкъщи, той се отказвал от покупката и си тръгвал. В повечето случаи вратата му отваряли самотни жени. Пускали го вътре, защото бил добре облечен и изглеждал порядъчен.

Научи повече за:   Престъпната фамилия Дженовезе

Той упражнявал тази си практика в различни квартали, заобикалящи Окала, Маями и Форт Лодърдейл. Когато вратата му отворела сама и беззащитна жена, изваждал нож и я заплашвал. След това завързвал жертвата си и я изнасилвал, като често преди да си тръгне ограбвал дома.

В свое писмо Лонг пише, че „на някои от тях им харесваше“ и дори го питали дали има нещо против. Докато ги изнасилвал, ги карал да му говорят. Повечето не се съпротивлявали, но онези, които го правели, получавали юмрук в стомаха, за да проумеят кой води парада. „Дай на кучката избор – да го поеме, или да яде бой“ – казвал той, – „и познай какво ще избере“.

Според него им правел услуга, като ги спасявал от жалкия секс, който правели със съпрузите си. Вярвал, че ако не бил започнал да убива, щял да продължи с криминалната си практика до безкрайност. Наслаждавал се на заглавията във вестниците, описващи го като „Изнасилвача по обява“. Според него методът му бил железен и полицията никога нямало да го хване.

Полицията смятала, че първите изнасилвания са станали през 1980 г., но Лонг казва, че бил започнал през 1975 или 1976 г. „Правех го заради тръпката“ – признал той. Особено много му харесвал „заплашителният фактор“ на неговия „остър, лош нож“.

ФБР го определя като „търсещ власт изнасилвач“, което означава, че е вършел престъпленията си, за да потвърди пред самия себе си своята мъжественост.

Методът му обаче не бил толкова железен, колкото смятал. На няколкто пъти почти щял да бъде разкрит. Имало и свидетели.

През 1981 г. даже бил осъден за изнасилване, но в последвалото обжалване се появил свидетел, който заявил, че жертвата всъщност била дала съгласието си за секс. Лонг бил освободен и продължил с нападенията си.

Смята се, че е изнасилил около 50 жени, но според някои изчисления те може да достигат до 150. Според една хипотеза изнасилванията на Лонг следвали цикъла на пълнолунието.

Събиране на доказателства… и жертви

Следователите тръгнали по картата, дадена им от Лонг, и открили деветата жертва. Скелетът й бил със счупена гръдна кост, а ножиците били намерени в скелетната кухина на срамните й части.

Полицейска снимка
Полицейска снимка

Нейната самоличност била установена чрез зъболекарския й картон. Открити били и малки червени влакна, които окончателно свързали случая с Лонг.

Сигнал за изчезнало лице, на името на Вирджиния Джонсън, съвпадал по описание с непознатата жертва. Медальонът с формата на сърце, открит на трупа, бил свързан с нея и тя била положително разпозната по зъбите й.

Ножът, използван при убийството на Мишел Симс, бил открит в апартамента на Лонг и картотекиран като доказателство.

Боби Джо Лонг бил обвинен в осем убийства, девет отвличания и едно висящо убийство за случая на Вирджиния Джонсън. Обвинен бил и в нарушаване на пробацията си чрез извършване на тежко нападание. Поради обвиненията в убийство му била отказана гаранция.

Тогава се появили още тела.

На 19 ноември 1984 г. от река Хилсбъроу изплувал женски труп. Тя била удушена с някакъв уред. Тялото никога не било идентифицирано, но жертвата съвпадала с профила на Лонг. На 22 ноември 1984 г. бил открит скелетът на още една жена. Тя била идентифицирана като Артис Уик, а останките й били отпреди 6-8 месеца. Ръцете й били вързани, а смъртта й била приписана на Лонг от шерифството в Хилсбъроу и ФБР, макар че той никога не признава за това престъпление и не е съден за него. Полицията смята, че тази последно намерена жертва е всъщност първият смъртен случай.

Лонг бил официално обвинен в изнасилването и грабежа на жена от Палм Харбър и бил заподозрян в още редица подобни случаи.

Отнемането на човешки живот заради секс е убийство, което комбинира фаталната ярост със сексуалния елемент. Яростта обикновено води до смъртта на жертвата и често е предшествана от най-различни сексуално-анормални действия.

Често тя се води от ярки фантазии, свързани с контролиране на жертвата. Понякога извършителите консумират части от жертвите си или ги режат, което е част от сексуалната им стимулация. Понякога използват фетиши, като обувки и бельо, или изпълняват различни ритуали. Не могат да се контролират и действията им стават компулсивни и маниакални. Престъпленията на Лонг са определено компулсивни.

След всяко престъпление Лонг се прибирал вкъщи и заспивал дълбоко. Той твърди, че когато се събудел, случилото се му приличало повече на сън, отколкото на реалност. След това отивал да си купи вестник, за да прочете за деянието си. Чрез пресата узнавал повече за жертвите си. Мразел тези жени, вярвайки, че са „боклуци“ и заслужават да умрат. Не искал да спира.

Най-сетне случаят на Лонг отишъл на съд. Няколко пъти.

Къс фитил

През 1985 г. Лонг бил подложен на психиатрична оценка и бил обявен за годен да бъде изправен пред съда. Имало признаци за разстройство, свързано с травмите по главата му, но лекарите не сметнали, че това ще му попречи да се яви на процеса. Някои психиатри считали, че проблемите на Лонг произлизат от мозъчните му увреждания, поради което не би трябвало да бъде държан отговорен за действията си. Вероятно още един фактор, отговорен за поведението му, бил неговият хормонален дисбаланс, но в рода на Лонг имало и други страдащи от този проблем, които не се били превърнали в серийни убийци.

Ако Лонг е разбирал, че неговият проблем е от медицинско естество, би трябвало да се опита да го излекува. Той обаче не показвал подобни признаци. Арогантните му изявленията, че бил направил добро на жертвите си като ги изнасилвал, едва ли се дължат на физическото му разстройство. То едва ли е причината за омразата му към проститутките и жените като цяло.

Лонг си признал, че е бил наясно с последствията от постъпките си. Контролирал престъпленията си и внимавал да не бъде заловен, което било достатъчно основание да бъде съден като нормален човек. Казвал, че е разглеждал варианта да отиде на лекар, но го е отхвърлил от страх да не бъде предаден на полицията. Следователно е знаел какво върши и че би могъл да попадне под ударите на закона.

Лонг се изправил пред серия от процеси във Флорида, които се опитвал да проточи колкото се може по-дълго. Адвокатите му идвали и си отивали. Две от смъртните му наказания били отхвърлени от Върховния съд във Флорида, защото заседателите сметнали, че полицията е превишила правата си при разпита му.

На дневен ред не била толкова вината на Лонг, колкото дали да бъде осъден на смърт или на доживотен затвор. На процеса се изредили върволица здравни експерти, които се опитали да докажат, че травмите на главата му и неговите генетични аномалии са причина за неговото поведение. Обвинявали също за това родителите му и прекалено достъпната порнография.

Боби Джо Лонг
Боби Джо Лонг

Д-р Хелън Морисън, която прекарала с Лонг 23 часа, му поставила диагнозата „атипична психоза“. Той имал изкривена представа за реалността и не бил способен да взема морални решения. Разсъжденията му били накъсани и несвързани още от ранна детска възраст. Постепенно бил изгубил способност да се контролира. Следователно не би трябвало да бъде държан отговорен за криминалните си деяния. Друг психиатър заявил, че веднъж щом се доберял до жертвата си, той се превръщал в „пръчка динамит с къс фитил“.

Във всички процеси обвинението се борело за смъртна присъда, в случай че някоя от тях бъдела отхвърлена. Едновременно с това Лонг бил съден и за изнасилванията си. Защитата непрекъснато повдигала въпроса за неговите неврологични проблеми с надеждата, че така ще стане ясно, че Лонг не може да бъде отговорен за превръщането си в сериен изнасилвач и убиец. На един от процесите адвокатите му дори изтъкнали, че той е рядък екземпляр, който следва да се запази и изследва заради науката.

Към случая бил призован и д-р Джон Моуни, признат за труда си по обърканата полова самоличност. Той обяснил за последствията от допълнителната женска хромозома, подсилена от травмите по главата и крехкото му его. Тези фактори били създали у Лонг Синдрома на д-р Джекил и мистър Хайд.

Скорошна снимка на Лонг в затвора
Скорошна снимка на Лонг в затвора

Обвинението разчитало на психиатри, които признали, че Лонг има антисоциално личностно разстройство, но не е умствено болен. Той бил лъжец и пределно ясно е знаел какво върши, когато е изнасилвал и убивал.

В крайна сметка, нито едно жури не се съгласило с оценката на психиатрите на защитата. Когато Флорида приключила с Боби Джо Лонг, той получил две смъртни присъди и 34 доживотни, плюс допълнителните 693 години затвор.

След произнасянето на първата му смъртна присъда, Лонг напуснал съдебната зала, подсвирквайки си. Според него, тъй като не бил такъв „убиец, като останалите осъдени на смърт“, присъдата му се дължала на някакви политически игри.

Боби Джо Лонг очаква екзекуцията си вече 23 години.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
danielСилвияklachiankata Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
klachiankata
Гост
klachiankata

„и петна от сперма (А и нулева кръвни групи), които не съвпадали като кръвна група с онези от случая на Симс, но тъй като и двете били проститутки, останалите съвпадения в случаите надделявали над тази разлика.“ – това не означава ли че Боби Джо не е убивал сам щом има сперма от двама души?

daniel
Гост
daniel

това е просто един социопатили дефект на природата смърт и смърт и нищо ддруго за тозиизрод като неговия братовчет

—————————————————————————————————————
Коментарът е транслитериран от модератор. ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА!