Библейския Джон от Глазгоу

Библейския Джон от Глазгоу

Библейския Джон е прякор на неразкрит сериен убиец, опериращ на територията на град Глазгоу в Шотландия в края на 60-те години, за когото се смята, че е отнел най-малко 3 живота. Наречен е така, защото сестрата на една от неговите жертви си спомня как той непрекъснато цитирал пасажи от Библията, най-вече за Мойсей. Описван е като симпатичен мъж, висок около 1,80 м., с къса рижава коса. Убийствата изглеждали безцелни, никоя от жертвите не била сексуално насилена и най-странното е, че всички жени били в менструация по време на смъртта си.

Шотландската полиция не разполагала с никакви улики и дори днес, след повече от 40 години, самоличността на този забравен син на Глазгоу не е известна. И трите жертви са намерени лежащи във входове и алеи; една от тях била гола, а останалите напълно облечени; всички те били удушени и вероятно ритани и удряни по лицето след настъпването на смъртта им. Всяка една от трите жени била посещавала поне веднъж заведението „Бароуленд Болрум“.

Патриша

Патриша
Патриша

Патриша имала нужда да си почине от натовареното ежедневие. През 1968 г. 25-годишната жена вече можела да се похвали със завършен живот: брак, прохождащо бебе и работа като медицинска сестра в голяма болница в Глазгоу.

Нейният съпруг бил ефрейтор в Кралските военновъздушни сили, разквартируван в Англия и тя и синът й живеели от известно време при нейните родители. Във вечерта на 22 февруари Патриша решила да излезе с приятелки и оставила детето на грижите на бабата и дядото.

Нейните приятелки обичали да ходят на танци в „Бароуленд Болрум“, където във вторник вечер обикновено пускали тяхната любима музика. Вечер с приятелки, танци (и може би някой невинен флирт) – точно от това се нуждаела Патриша. Тя облякла най-хубавите си дрехи, оправила прическата и грима си и излязла на тъмните улици на Глазгоу.

Бароуленд Болрум
Бароуленд Болрум

Патриша не изпъквала сред тълпата в Бароуленд онази вечер, така че било трудно да се проследят движенията й и партньорите й в танците. Някои хора си спомнят, че е танцувала и в двете зали на заведението, но нищо повече. Очевидно била изпратена до дома си от някого, когото срещнала в „Бароуленд“.

В петък сутринта на 23 февруари по изгрев слънце човек, отиващ на работа, забелязал нещо странно, лежащо на една алея по пътя му. Той с ужас установил, че това е голо женско тяло и хукнал към полицията.

Пристигайки на местопрестъплението, полицията бързо установила, че жената е мъртва от няколко часа и е удушена със собствения й чорапогащник. След бързо претърсване на района се оказало, че липсват всичките й дрехи и други лични вещи, което навело детективите на мисълта, че тя е убита другаде, а тялото й е захвърлено в алеята впоследствие.

На родителите на Патриша се паднала тежката участ да разпознаят тялото, намерено само на няколко пресечки от дома им.

Полицията разпитала местните жители и претърсила района за дрехите и вещите на Патриша. Водолази се гмурнали в студените води на близката река Карт, но нищо не открили.

Съседка казала на полицията, че в ранните часове на 23 февруари й се сторило, че чува викове за помощ, но тази информация не била достатъчна, за да бъде от полза за разследването.

Когато полицията разбрала, че журналист е организирал парти близо до местопрестъплението в същата вечер, разпитали гостите му – репортери и фотографи – с надеждата, че те, като по-наблюдателни, може да са забелязали нещо, но и това не довело до нови следи.

Фотографията на полицайка, облечена в дрехи, подобни на онези, които носела Патриша, била разпространена в района с надеждата, че някой може да се сети, че я е виждал след като си е тръгнала от танците.

Но разследването попаднало в задънена улица и въпреки че детективите все още не го осъзнавали, в сенчестата история на Глазгоу щяла да бъде добавена нова мрачна глава.

Тъмната страна на Глазгоу

Името на града идва от галски език и означава „зелена падина“, но процъфтяващата индустриална зона, разположена край река Клайд, е нанесла непоправими щети на миналия пасторален облик на селището.

С годините градът се превръща в метрополис, който сега приютява културни бисери, като Галерията за модерни изкуства и Галерията Маклелан, престижни музеи и университети, Ботаническата градина на Глазгоу, Кралския шотландски национален оркестър и многобройни архитектурни шедьоври.

Но ярките светлини, както се знае, хвърлят по-тъмни сенки и на града „не му липсват главорези… зловещи убийци… и дребни крадци.“ – пише журналистът Ръсел Лийдбетър в градския „Ивнинг Таймс“.

Една бърза обиколка из тъмната страна на глазгоуското минало разкрива някои прочути престъпници и техните престъпления:

Маделин Смит
Маделин Смит

Маделин Смит – изправена пред съда през 1857 г. по обвинение в отравянето на любовника си Емил Ланжел, който я заплашил, че ще разкрие връзката им, тъй като тя се готвела да се омъжи за богат ухажор. Емил пазел любовните й писма (те предизвикали скандал, когато били прочетени във викторианската съдебна зала), които доказвали, че тя е имала мотив, но обвинението не успяло да докаже, че е имала възможност да извърши отравянето и Маделин била освободена.

Доктор Едуард Притчард
Доктор Едуард Притчард

Д-р Едуард Уилям Притчард – съпругата му била покосявана многократно от някаква загадъчна болест, но бързо се възстановявала, когато той не бил около нея. След като най-сетне убил жена си (и за всеки случай и тъща си, която им била на гости) с помощта на отровата антимон, властите получили анонимно писмо, което ги убедило да ексхумират телата и добрият доктор се сдобил със славата на последния публично екзекутиран човек в Шотландия.

Оскар Слейтър
Оскар Слейтър

Оскар Слейтър – допусната била очевидна съдебна грешка, когато Оскар бил осъден за убийството на пребита до смърт старица в Глазгоу през 1908 г. Слейтър изобщо не отговарял на описанието, дадено от очевидците, и присъдата виновен дори предизвикала гнева на сър Артър Конан Дойл, който написал книга в защита на Слейтър.

Научи повече за:   Хенри Лий Лукас: Видео биография

Арчибалд Хол – този местен злодей се издигнал от скромното си потекло, за да стане иконом в елита на глазгоуските семейства през 1924 г..

Иън Брейди и Майра Хиндли
Иън Брейди и Майра Хиндли

Той убил някои от богатите си работодатели и след това и своята приятелка (защото не му позволила да заложи откраднати бижута) и брат си (който задавал твърде много въпроси за произхода на парите му), преди да бъде осъден на доживотен затвор.

Иън Брейди – роден в гетата на Глазгоу през 1938 г., той направил комбина с Майра Хиндли и заедно извършили серия от убийства, известни като Тресавищните убийства, в периода 1963-65 г.

Питър Мануел
Питър Мануел

Питър Мануел – през краткия му живот – през 1958 г. той станал последният обесен човек в Глазгоу – Мануел извършил най-малко осем убийства и многобройни обири и нападения. Изправян бил многократно пред съда и умело се защитавал сам, спасявайки се неведнъж от затвора. Така умело извъртал нещата в своя полза, че една от вдовиците на жертвите му била хвърлена в затвора вместо него. Неговото психопатично безочие се задълбочавало с времето и след като убил тричленно семейство навръх новата 1958 година, той често се връщал обратно в тяхната къща, за да се подкрепи с остатъците от празничната им вечеря и да кара семейната кола на жертвите си. Дори се сещал да нахрани котката на убитото семейство по време на визитите си.

Глазгоу си отдъхнал с облекчение след екзекуцията на Мануел, но само десет години по-късно тялото на младата майка Патриша било открито захвърлено в тиха уличка.

Джемайма

Година и половина изминала от намирането на тялото на Патриша близо до дома на родителите й и повечето от жителите на Глазгоу забравили за жестокото неразкрито убийство.

Джемайма
Джемайма

Във вечерта на 16 август 1969 г. това старо престъпление било последното нещо в ума на 32-годишната Джемайма, майка на три деца. Също като Патриша тя очаквала с нетърпение да отиде с приятелки в „Бароуленд Болрум“ и оставила децата при сестра си Маргарет за през нощта.

Според книгата на Алън Кроу и Питър Самсън „Библейския Джон: На лов за един убиец“, Джемайма пристигнала в Бароуленд и се захванала с ритуал, който бил доста популярен сред младите жени по онова време: да запази обилно напръсканата си с лак за коса прическа на всяка цена. Джемайма прекосила града с шал на главата и, влизайки в заведението, се насочила право към женската тоалетна, където махнала ролките си и пооправила грима си, преди да отиде в залата за танци.

Другите посетители забелязали, че Джемайма почти през цялата нощ танцувала с висок мъж в син костюм. Той изглеждал около 30-годишен, симпатичен на външен вид, с къса светла коса.

В ранните часове на 17-ти август няколко минувачи забелязали Джемайма и същия мъж да се отдалечават от „Бароуленд“ и да изчезват в нощта.

Маргарет се озадачила, когато Джемайма не дошла да прибере децата си на следващата сутрин. Времето минавало и тя започнала да се тревожи. Не обърнала внимание на съседското дете, което разказвало под прозореца й за някаква зловеща находка, открита в изоставена сграда наблизо.

Когато най-сетне обърнала внимание на слуха, Маргарет попитала децата за мястото и следвайки указанията им открила тялото на Джемайма в рушащата се сграда.

За разлика от Патриша Джемайма била напълно облечена. Но също като нея била удушена със собствения й чорапогащник, чантата й липсвала и тялото й било открито близо до дома й. Когато полицията сравнила двата случая изпъкнало и друго съвпадение: Патриша и Джемайма били в месечен цикъл по времето на смъртта им.

Полицията направила оглед в района и се опитала да разпита посетителите на „Бароуленд“ в нощта на 16-и август, (което се оказало трудна работа, тъй като повечето били женени и били казали на половинките си, че са на друго място). Във вечерта на 19-и август полицаите спрели музиката и апелирали за информация от сцената на заведението.

Роднините на Джемайма обявили награда от 100 лири за всякаква информация, която би довела до арест, но така и не се появили заподозрени.

Хелън

Не разполагайки със солидни следи полицията увеличила усилията си в разследването.

В опит да раздвижи спомените на гражданите полицайка, приличаща на мъртвата жена, била облечена с подобни на нейните дрехи и била пусната по предполагаемия маршрут на Джемайма. Това донесло някои нови следи, но все още не бил открит заподозрян.

Създадена била груба скица на човека, видян да напуска „Бароуленд“ заедно с Джемайма и за пръв път шотландската полиция публикувала портрет в медиите (обикновено скици на заподозрени лица се разпространявали само в органите на властта).

Преди разследването да има възможност да затихне поредно убийство дало на полицията следата, която търсели: жив свидетел, който бил поделил таксито си с жертвата и убиеца.

Хелън
Хелън

Започвайки да празнува Хелоуин отрано, 20-годишната Хелън решила да прекара вечерта на 30 октомври 1969 г. в „Бароуленд Болрум“. Съпругът й се съгласил да остане вкъщи с двете им малки момчета, но я предупредил да бъде внимателна. Хелън не взела на сериозно загрижеността му: тя не се притеснявала от скорошното убийство, защото нямало да бъде сама. Щяла да отиде със сестра си Джийн и била сигурна, че двете ще бъдат в безопасност заедно.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Според очевидците и сестра й Хелън прекарала цялата вечер в компанията на висок, млад мъж и двамата танцували заедно през цялото време.

Около полунощ двете сестри се приготвили да си тръгват и новият приятел на Хелън им предложил да ги изпрати до дома им с такси – пътуване, споменът за което щял да преследва Джийн до края живота й.

Научи повече за:   Черната Далия: Убийството на Елизабет Шорт

По време на пътуването тя научила, че името на човека е Джон. Той споменал, че има сестра и двамата били отгледани в толкова стриктно религиозно семейство, че все още можел без проблеми да цитира пасажи от Библията. Споменал също, че е лош голф играч, но има братовчед, който вкарва топките с един замах.

Пътуването минало без инциденти. Джийн била оставена пред дома й и гледала след таксито, в което Хелън и Джон продължили към неизвестността.

Съвпадения

Според друга версия на случилото се пътуването е било по-злокобно. Джон бил разстроен, че не е останал насаме с Хелън и очевидно не бил доволен от присъствието на Джийн. Той обрисувал с тъмни краски покварените жени, които посещават места като „Бароуленд“ и напълно игнорирал Джийн до края на пътуването, отказвайки дори да се сбогува с нея.

Без значение как се бил държал Джон по време на пътуването, прощалният поглед, който Хелън хвърлила към сестра си през стъклото на таксито, е последният път когато тя е видяна жива. Рано в сутринта на Хелоуин човек, разхождащ кучето си, се натъкнал на, както му се сторило в началото, купчина дрипи, захвърлени на улицата. Вглеждайки се по-отблизо открил, че това е напълно облеченото тяло на Хелън и побързал да извика помощ.

Точно като първите жертви Хелън била удушена с чорапогащника й и чантата й липсвала. Тя също била в менструация като Патриша и Джемайма, но този път убиецът бил махнал дамската превръзка и я бил поставил под мишницата й.

За разлика от предишните престъпления убиецът бил оставил две следи, които можели да доведат до него: отпечатък от ухапване по тялото на Хелън и петно от семенна течност по дрехите й. За момента тези улики не можели да помогнат особено, но били запазени и влезли в употреба години по-късно.

Джийн била подробно разпитана за Джон и полицията разпространила в медиите огромно количество информация с надеждата да получи помощ от гражданите в залавянето на убиеца. Неговата способност да цитира Библията била подхваната от журналистите, които бързо му лепнали псевдонима „Библейския Джон“ – прякор, който щял да преследва Глазгоу години наред.

Между трите жертви имало многобройни съвпадения:

  • И трите били прекарали последната нощ от живота си в „Бароуленд Болрум“.
  • И трите били удушени със собствените им чорапогащници.
  • Всяко от телата било оставено в близост до дома на жертвата.
  • След убийствата били взети чантите на трите жертви (вероятно за трофей?)
  • И трите жертви били в месечния си цикъл.

Всяка от тях била забелязана да напуска „Бароуленд“ с човек с подобно описание, което било публикувано във вестниците след убийството на Хелън:

  • между 25 и 30-годишен.
  • Средно телосложение, висок около 1,80 м.
  • Късо подстригана рижава коса и сиво-сини очи.
  • Един от горните му десни зъби се застъпвал със съседния.
  • Ръчен часовник с каишка във военен стил.

Въпреки че детектив от разследването заявява, че Библейския Джон е творение на медиите и полицията никога не е смятала, че един и същи човек е убил трите жени, все пак има ясни индикации, че след убийството на Хелън глазгоуската полиция е започнала да вярва, че има връзка между трите престъпления. Всъщност властите дават ход на най-мащабното разследване, което градът някога бил виждал.

Следи

Художник от Училището по изкуства в Глазгоу създал цветен портрет на убиеца по описания на очевидците, който бил широко разпространен из целия град. Комична подробност, свързана със създаването на портрета е, че докато бил разпитван един от свидетелите посочил към куче, минаващо наблизо и казал, че цветът на козината му съвпада точно с косата на Библейския Джон. В името на точността офицерите подгонили изплашеното куче, сгащили го в един ъгъл и отрязали малко от козината му, за да бъде използвана като модел от художника на портрета.

Портретът генерирал повече от 4000 обаждания от хора, твърдящи че са виждали или познават мъжа от рисунката. Наложило се някои от мъжете, носещи злощастна прилика с портрета, да носят специално издадени от полицията карти, удостоверяващи че са били разпитвани и не са замесени в престъпленията.

Съпругът на Хелън апелирал публично към убиеца да се предаде. Предложил и награда, която възлизала на всичките му спестявания.

Телевизия BBC излъчила възстановка на последната нощ на Хелън, използвайки полицайка за нейната роля и един от мъжете, които били разпитвани заради приликата им с убиеца.

След убийството на Хелън свидетел се свързал с полицията и казал, че в ранните часове на Хелоуин е видял раздърпан млад човек с драскотини по лицето да се качва в автобуса и да слиза на спирка на улица „Грей“. Полицията претърсила района за следи и за мъже с описанието на Библейския Джон, но без успех.

В един момент по случая работели повече от 100 полицейски служители и били събрани над 50 000 показания. Проведени били многобройни интервюта с шофьори на автобуси и таксита – а по-младите офицери започнали да ходят под прикритие в „Бароуленд“, преструвайки се на любители на танците и дебнели за мъже с описанието на убиеца.

Описанието на Джийн накарало полицията да фокусира разследването си и върху въоръжените сили, тъй като късата прическа и каишката на часовника на Джон, говорели за някаква евентуална връзка с армията.

Полицаите разпитвали стоматолози, търсейки пациент със застъпващи се зъби, а освен това посещавали голф игрища из цялата страна, за да проверят историята с отлично играещия голф братовчед на Джон.

Глазгоуски вестник се свързал с холандски екстрасенс, който бил помагал в подобни случаи и след като му дали името, възрастта и мястото, където било открито тялото на Хелън, гадателят нарисувал подробна карта на квартал в Глазгоу, където евентуално се криел убиецът. Районът бил претърсен – отново без успех.

Научи повече за:   Д-р Притчард: Последният обесен в Глазгоу

В средата на 1970 г. психиатър направил профил на Библейския Джон – според него убиецът правел впечатление на дружелюбен, но някак си превзет човек. Предполагал, че Библейският Джон обича да ходи на кино сам и да чете книги с разнообразна тематика – от Третия Райх до магьосничество.

Джийн била викана в полицията повече от 250 пъти, за да разпознава заподозрени с подобно на убиеца описание, но не успяла да идентифицира нито един от тях като Джон.

Библейския Джон и трите убити жени започнали да напускат обществения интерес с настъпването на новото десетилетие.

Джон М.

Въпреки че само убийствата на Патриша, Джемайма и Хелън са официално приписани на Библейския Джон, предполага се че той е извършил и други подобни убийства. Например едно убийство от 1977 г. насочило отново фокуса на общественото внимание върху него, тъй като жертвата била прекарала последната си нощ в заведение за танци и била намерена удушена и без чанта.

През 1983 г. заможен глазгоуски гражданин наел частен детектив, за да издири свой приятел от детството, който приличал на портрета на Библейския Джон. Въпросният човек бил открит в Холандия, но след подробно проучване съмненията върху него отпаднали напълно.

Друг човек, познат като Джон М., бил заподозрян в първоначалното разследване. Неговата прилика със скицата била забележителна и с течение на годините той продължава да бъде главният заподозрян, дори след като извършва самоубийство през 1980 г.

В края на 90-те години съдебната криминалистика достига висини, несънувани през 60-те, и полицията решава да сравни зъбните отпечатъци и най-вече спермата, открита по дрехите на Хелън, с ДНК-то на Джон М. След като тестовете, извършени с ДНК проба, взета от негови братя/сестри, не дават задоволителен резултат, полицията започва постъпки за ексхумацията на тялото му.

През февруари 1996 г. Мери Касиди от Университета в Глазгоу наблюдавала изваждането на тялото на Джон М. от гроба му и взела проби за ДНК сравнение с уликите, събрани от тялото на Хелън. Касиди изразила увереността си, че тестът „…ще докаже със сигурност, дали това е Библейския Джон“ и заявила още: „Ако по времето на Джак Изкормвача съществуваха ДНК тестове, нещата щяха да бъдат съвсем различни“.

За съжаление медиите огласили името и историята на Джон М. в цяла Шотландия и неговите деца и роднини били преследвани от журналистите още преди да излязат резултатите от експертизата. Многобройни познати на Джон М. давали интервюта и всяка дребна подробност от живота му украсявала заглавните страници на вестниците.

Съпругът на Хелън възроптал срещу някои медии, които обявили жена му за „проститутка“. „Това боли най-много“, казва той, „Тя беше страхотна майка и прекрасна жена“.

За съжаление обещаните бързи резултати не били чак толкова бързи. Най-сетне на 5 юли резултатите били публикувани в пресата: „Главен офицер от шотландската полиция… призна, че ДНК тестовете… не успяват… да свържат Джон М. с петната от сперма по дрехите на Хелън или да докажат, че той е оставил отпечатъците от зъби по китката й“.

На следващия ден вестниците публикуват изявление на Джийн, в което тя твърди, че „… винаги е знаела, че Джон М. не е убиецът на Хелън и многократно е казвала на полицията, че са по следите на грешния човек“.

Джон М. бил тихичко погребан за пореден път и разследването попаднало в задънена улица за следващите осем години.

Още един опит

През декември 2004 ловът на Библейския Джон се завърнал отново в заглавията, когато вестниците съобщили, че „… ДНК проба взета от човек, замесен в скорошно престъпление, извършено в Глазгоу… съвпада на 80% с пробата от дрехите на Хелън“.

Полицията не съобщила името на заподозрения, вероятно за да избегне медиен цирк подобен на онзи, който се развихрил около семейството на Джон М. преди няколко години. Изглежда подозренията падали върху някои от по-възрастните роднини от мъжки пол на човека, от когото била взета пробата.

През май 2005 г. полицията усилено събирала ДНК проби от това семейство, а говорител на полицията заявил за медиите: „Науката ще разреши тези убийства. Не се съмняваме в това“.

Портрет на убиеца днес
Портрет на убиеца днес

Като цяло популярността на Библейския Джон се стопява с времето, тъй като за съжаление е надмината от други още по-ужасни престъпления. Ако тестовете установят самоличността на убиеца, това ще донесе някакво успокоение за семействата на жертвите, но легендата за убиеца-танцьор ще продължава да живее.

Библейския Джон се превръща в част от фолклора – торбалан, с който родителите плашат непослушните си деца. Той е в основата на детективския роман на Иън Ранкин „Черно и синьо“ и се говори, че певецът Шейн Макгоуън възнамерява да напише песен за убиеца, която ще бъде включена в следващия му албум.

Ловната площадка на Библейския Джон „Бароулен Болрум“ е единственият оцелял в този убийствен маратон. Заведението успешно се отърсва от негативните асоциации с убийствата и на неговия сайт можете да прочете гордия надпис „Най-доброто рок заведение в Шотландия“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Йоанна Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Йоанна
Гост
Йоанна

Всъщност има улики отностно теорията, че това е Питър Тобин. Сериен убиец, арестуван през 2008 г., а това може би е началото на дългогодишния му опит с жените. От 1968 до 2008 година той признава за 48 убииства на жени.