Публикувано на: 18 май, 2008

Тази „грижовна“ педиатрична сестра, страдаща от странна форма на индиректен Синдром на Мюнхаузен, успява да осакати и убие голям брой бебета преди болничната управа да установи, че има проблем.

Тя се превръща в един от най-прочутите серийни убийци в Англия. Престъпленията й изглеждат още по-шокиращи от факта, че отнемайки четири невръстни живота и опитвайки се да убие още девет деца, тя междувременно се сприятелява с родителите на жертвите, благодарение на своя внимателен и грижовен подход.

Нейният главен метод за убийство е чрез инжектиране на инсулин или калий, което причинява сърдечен арест. През 1993 г. Бевърли Алит е осъдена на доживотен затвор и излежава присъдата си в строго охранявано болнично заведение в Рамптън.

Първата жертва

Новата сестра се държала много внимателно с болните деца, макар и да изглеждало странно, че никога не прегъща плачещите бебета и не показва емоции, когато някое от тях умре. Двадесет и тригодишната Бевърли Алит се захваща с ентусиазъм за новата си работа в Детско отделение 4 на болницата „Грантам и Кестевен“ в Линкълншир, Англия. Никой не знаел нищо за миналото й, иначе биха се замислили два пъти преди да я допуснат близо до беззащитните малки пациенти.

Според книгата на Тери Менърс „По-смъртоносни от мъжете“, районът на централна Британия, където Алит работела като медицинска сестра, е с население приблизително 100 000 души, като една трета от тях са деца. Повече от 2000 деца се раждат всяка година, като най-голям процент от тях идват на бял свят в болницата, в която работела Алит. Макар от досието й да ставало ясно, че има навика да отсъства прекалено често от работа по болест и многократно се е проваляла на изпитите за медицинска сестра, болничната управа я назначава за шестмесечен пробен период, тъй като изпитвали недостиг на персонал. Алит въздъхва с облекчение, въпреки че все още се чувствала обидена от това, че била отхвърлена от друга болница в Нотингам. Тя била твърдо решена да покаже на болничната управа колко компетентна е в действителност и същевременно да получи вниманието, за което така отчаяно копнеела.

На 21 февруари 1991 г. майката на седемседмичния Лайъм Тейлър го донася в болницата със задръстени бели дробове. Според автора Менърс бебето имало пневмония, но Келърхърс твърди в книгата си „Най-рядкото убийство“, че детето е страдало от проста гръдна настинка. Бащата на Лайъм също пристига в болницата и Алит се явява на разположение на двамата родители. Тя ги уверява, че момчето им е в добри ръце и ги изпраща вкъщи да си починат. Когато се връщат, Алит им казва, че състоянието на Лайъм се е влошило. Той бил откаран по спешност в интензивното и сега се възстановявал.

Докато бебето се възстановявало, Алит още веднъж уверила родителите му, че ще бди над него. Тя дори доброволно поела допълнителната смяна през втората му нощ в болницата. Родителите на Лайъм също решили да останат и си легнали в стая в болницата, предназначена за тази цел.

Точно преди полунощ Лайъм отново изпада в респираторна криза, от която успяват да го измъкнат. Алит била оставена насаме с момчето и тогава нещата започнали наистина да се влошават. Тя изпратила две от сестрите да й донесат някакви неща, от които имала нужда, и когато едната от тях се върнала, заварила Алит да стои над Лайъм, който изглеждал блед като призрак. На лицето му се появили червени петна и Алит извикала спешния екип.

Останалите сестри били объркани. Медицинските уреди би трябвало да дадат сигнал, ако Лайъм е спрял да диша, но такъв нямало. Момчето изпаднало в сърдечен арест и докторите с всички сили се опитали да го накарат да диша отново. Но усилията им били напразни. Лайъм Тейлър продължавал да живее единствено благодарение на животоподдържащите системи, които карали дробовете му да работят. Той бил претърпял жестоки мозъчни увреждания и нямало причина да се опитват да го съживяват. Неговите родители взели трудното решение да изключат бебето от системите и да го оставят да умре. Това малко момче, което нямало история на сърдечно заболяване, починало от спиране на сърцето.

Бевърли Алит наблюдавала целия инцидент без да продума и след това облякла палтото си и се прибрала у дома. Никой не се усъмнил в нея. Върнала се на работа същия следобед, сякаш нищо не се било случило. Тя била извършила убийство и вярвала, че никой никога няма да разбере за това.

През следващите два месеца, Бевърли Алит напада девет деца и убива четири от тях. Но за скърбящите семейства тя представлявала истински ангел на милосърдието, който бил винаги насреща за техните нужди.

Ескалация

Грижата за болните зависи от доверието, защото мединските сестри често остават насаме със своите пациенти. Ако те злоупотребят с доверието им, от това страда цялата медицинска система.

Бевърли Алит

Бевърли Алит

На 5 март, две седмици след смъртта на Лайъм Тейлър, в Детско отделение 4 постъпва нов пациент. Единайсетгодишният Тимъти Хардуик имал церебрална парализа. Той бил докаран в болницата след епилептичен припадък. Алит бързо го взела под своите грижи. Тя с голямо желание се суетяла около момчето, но само няколко минути, след като била оставена насаме с него, се втурнала да вика за помощ, защото детето било изпаднало в сърдечен арест. Персоналът се втурнал в стаята на Тимъти и установил, че сърцето му е спряло и той започва да посинява. Един от лекарите се опитал да го спаси, но накрая го обявил за мъртъв. Това било напълно неочаквано. Аутопсията не успява да установи причината за смъртта и вината официално е хвърлена върху епилептичния припадък.

Пет дни по-късно, на 3 март, в болницата постъпва Кейли Дезмънд, момиченце на една годинка със секрет в белите дробове. Алит поема грижите над нея и детето изглежда се оправяло за радост на всички. Но тогава, в същото легло, в което бил починал Лайъм, Кейли изпада в сърдечен арест. Спешният екип я съживява и тя е преместена в болницата в Нотингам. Там лекарите я подлагат на обстоен преглед и откриват странна следа от убождане под мишницата й. Те го отдават на убождане с инжекция по невнимание и случаят не е разследван.

Потисната от тази пропусната възможност Алит удря отново и отново – още три пъти през следващите четири дни.

На 20 март петгодишният Пол Крамптън е диагностициран с бронхит. Случаят не е сериозен, но той е изпратен в детското отделение. Точно преди да го изпишат нещо се обърква. Алит се грижела за него сама, когато се обадила, че състоянието му се влошава. Той изглежда страдал от инсулинов шок и цели три пъти бил на път да изпадне в кома. Всеки път докторите го измъквали, но се чудели защо кръвната му захар продължава да пада. Когато го качили в линейката, за да го откарат в близката болница в Нотингам, Алит се качила при него и при пристигането си детето отново било с повишено количество инсулин. Той не умрял, но бил на косъм от смъртта.

На следващия ден петгодишният Брадли Гибсън, който страдал от пневмония, изведнъж получава сърдечна криза. Екипът го спасява след половинчасови напрегнати усилия и, за изненада на всички, кръвните му резултати показват твърде високо ниво на инсулин. Това нямало никакъв смисъл. Когато по-късно същата нощ той получава още една сърдечна атака под грижите на Алит, момчето е изпратено в Нотингам, където се възстановява.

До този момент положението би трябвало вече да изглежда подозрително, но никой от колегите на Алит не я гледал с подозрение. Тя продължила с тихата си агресия, но си починала един ден, преди да удари отново.

Този път, отново под грижите на Алис, двегодишният Йик Хънг Чан изпада в някаква криза, от която посинява целия, но се пооправя след като му дават кислород. Няколко часа по-късно кризата се повтаря и той е откаран в по-голямата болница в Нотингам. Той бил на косъм от смъртта, но симптомите му били отдадени на факта, че детето било паднало от прозорец и било счупило черепа си.

Тогава Алит насочва вниманието си към близнаци, с чиято майка дори успява да стане приятелка.

Още смъртни случаи

Двете момиченца били едва на два месеца. Кейти и Беки Филипс били родени преждевременно и били задържани за известно време в болницата, преди да могат да ги изпишат. В началото бебетата се развивали добре, но после развили гастроентерит. Беки постъпва в Детско отделение 4 на 1 април 1991 година и Алит поема грижата за нея. Два дни по-късно „образцовата“ сестра се втурва да търси помощ, защото детето изпаднало в хипогликемия. Алит твърдяла, че момиченцето е студено на допир, но сестрата която се притичва на помощ не установява нищо нередно. Малката Беки се връща у дома при майка си.

През нощта обаче, детето изпада в конвулсии и започва да плаче от очевидно силна болка. Родителите й се опитали да направят каквото могат, дори извикали лекар, но той сметнал, че това са просто колики. Родителите й я сложили в леглото си при себе си, за да я наблюдават и бебето тихо умряло между тях.

Малкото телце на Беки било отнесено обратно в болницата, където било подложено на тестове, но патолозите не могли да установят ясна причина за смъртта.

Кейти Филипс

Кейти Филипс

Другото близначе Кейти било закарано в болницата Грантам като предохранителна мярка, но по желание на злата съдба на смяна била Бевърли Алит. Не след дълго тя тичала по коридора с бебето в ръце и крещяла „Сърдечен арест! Сърдечен арест!“. Дишането на Кейти било спряло и детето бързо вехнело от липсата на кислород.

Тя била спасена, но същото нещо се случило отново след два дни. Този път колабирали белите й дробове и дишането й било възстановено с голяма трудност. Щом лекарите успели да го направят, те изпратили детето в Нотингам, където се установило, че пет от ребрата й са счупени. Предположили, че детето е претърпяло сериозни мозъчни увреждания, причинени от липсата на кислород.

Сю Филипс

Сю Филипс

За ирония, майката на Кейти Сю Филипс се чувствала толкова благодарна на Алит, че е спасила бебето й, че я помолила да стане кръстница на Кейти. Алит приела тази чест. Тя се държала така, сякаш е герой, а в дествителност сега, благодарение на нея, детето страдало от церебрална парализа, паралич и увредени слух и зрение.

Алит продължава да напада децата в болницата. Още четири деца стават жертва на подобни кризи. Алит била замесена във всеки един от случаите, но все още никой в болницата не си задавал въпроса как за толкова кратко време толкова много деца, оставени под грижите на една и съща сестра, изпадали в еднакво животозастрашаващо състояние. Но служителите на болницата в Нотингам започвали да подозират, че нещо не е както трябва.

Онова, което най-сетне слага край на смъртоносните дежурства на Алит, е смъртта на едно 15-месечно момиченце.

Хваната на място

Клеър Пек претърпява пристъп на астма и е отведена в манипулационната, за да й поставят тръба в гърлото, с която да може да диша. Алит била оставена насаме с нея за няколко минути и точно тогава детето получило сърдечна криза.

Спешният екип успява да я съживи. Те отново оставят Алит сама с детето и същото се повтаря. Докторите се опитали повторно да стабилизират Клеър, но този път не успели. Когато тя умряла, един от тях казал: „Това не трябваше изобщо да се случва“. Той бил прав.

Макар аутопсията да показва, че Клеър е починала от естествени причини, било проведено разследване за високия брой сърдечни арести в детското отделение през последните два месеца. Направена била проверка за вируси, предаващи се по въздушно-капков път, но нищо не било открито. Един от тестовете на последната жертва показал високо ниво на калий в кръвта, което направило разследването още по-усилено. Изминали 18 дни, преди да бъде въвлечена полицията.

Властите ексхумират Клеър, за да направят още тестове и откриват следи от лидокаин в тъканите й. У старши полицейски офицер Стюарт Клифтън възниква подозрението, че си имат работа с убиец.

Той проучва някои от другите объркващи случаи и открива при тях необикновено високо ниво на инсулин. Освен това научава, че сестра Алит била сигнализирала, че ключът от хладилника, в който се съхранява инсулинът, се е изгубил. Той проверява всички документи, разговаря с родителите на жертвите и инсталира охранителна камера в Отделение 4. Дори се запознава с индиректния Синдром на Мюнхаузен, при който хората нараняват някого, за да получат някакъв вид внимание и който се среща особено често сред медицинската общност.

Детективите, които преглеждали всекидневния журнал на медицинските сестри, установяват, че от него липсват страниците от периода на смъртта на Пол Крамптън. Това било подозрително. След това преброяват 25 отделни подозрителни инциденти, включващи 13 жертви, четири от които били мъртви, и решават да потърсят нещо общо помежду им. Моделът бързо се изяснил: Бевърли Алит била единственият човек, който имал участие във всеки отделен епизод. Три седмици след началото на разследването тя била арестувана.

Алит отрича да е имала нещо общо с инцидентите, освен това, че се е грижила за пациентите. Тя не показва никаква нервност по време на разпита, но при претърсването на дома й са открити липсващите страници от журнала.

Въпреки наличието на тези уличаващи доказателства, родителите на малката Кейти, които били помолили Алит да стане кръстница на детето им, наемат детектив, който да й помогне да изчисти името си. Скоро те щели да съжаляват за доверието си към нея.

Междувременно, полицията прави проверка на миналото на Алит. Тя открива един повтарящ се модел, който подсказвал за много сериозно личностово разстройство.

Въображаеми болести

Смята се, че Бевърли Алит страда едновременно от Синдром на Мюнхаузен и от индиректен Синдром на Мюнхаузен. Тези състояния принадлежат към групата на изкуствените разстройства, които се характеризират с неистински, преувеличени и самонанесени физически и психически симптоми. Обикновено те не се наблюдават едновременно у един и същи човек, но коренът на мотивацията – да се получи внимание чрез болестта – е присъща и на двете. Нека първо разгледаме Синдрома на Мюнхаузен – разстройство, при което хората симулират болест, за да получат медицински грижи и внимание.

Един от най-тежките познати случаи е този на Уенди Скот – британка, която е приемана в болница повече от 600 пъти за 12 години и е претърпяла шокиращия брой от 42 ненужни операции. Скот вярва, че нейното разстройство се е развило от вниманието, което била получила в детството си от грижовна медицинска сестра. Тя никога преди това не била изпитвала подобно преживяване. Като възрастна Уенди започва работа на твърде депресираща служба и не след дълго осъзнава, че болестите й носят вниманието, което така отчаяно търсела от околните. Така започва нейната одисея на „болничен бездомник“. В крайна сметка тя успява да се възстанови и основава група за взаимопомощ, но все още не осъзнавала, че си е причинила много по-голяма вреда.

Когато наистина изпитала проблеми със здравето си, се оказало много трудно да намери помощ. Лекарите в Лондон знаели за нейния обичай да прави фалшиви оплаквания и я отпращали. Тя опитала на други места, но многобройните белези по корема й предупреждавали медицинските лица за нейното разстройство. Накрая тя намира помощ в Съединените Щати, но се оказва, че страда от неподлежащ на операция рак на вътрешностите. Уенди Скот умира шест месеца по-късно.

Психиатърът от Университета в Алабама д-р Марк Федман казва, че хората, страдащи от Синдрома на Мюнхаузен, обикновено представят доста драматични симптоми. Те се самонараняват и се инжектират с токсини. Често се връщат многократно в болничното заведение. Като цяло търсят внимание и грижа, макар че малък процент от тях имат различен мотив: изпитват нуждата да видят объркването на лекаря, за да се почувстват могъщи. Ако медицинският персонал заподозре преструвките им, те се преместват на друго място.

Повечето Мюнхаузън-пациенти са мъже и на възраст варират от деца до старци, но като цяло разстройството достига своя връх в средната възраст. Жените обикновено се придържат към едни и същи симптоми и се привързват към определен лекар, но и двата пола знаят как да лъжат и с големи подробности да замаскират онова, което правят. Те обикновено са запознати с въображаемите си болежки, колкото и самият доктор.

От процента пациенти, които симулират заболяването си, само 10% страдат от Синдрома на Мюнхаузен, макар че е трудно това да се изчисли с точност.

Британският доктор Ричард Ашър публикува първия познат случай на Синдрома на Мюнхаузен през 1951 г. Той описва трима души, които прескачат от лекар на лекар с фалшиви оплаквания. Тъй като тези пациенти често разказвали опашати лъжи, Ашър нарича заболяването им на името на барон фон Мюнхаузен – германски благородник от 18-и век, който смайвал приятелите си, разказвайки им безкрайни истории за своите измислени екзотични приключения.

Мюнхаузен-пациентите имитират почти всяко познато заболяване, но Синдромът не е хипохондрия. Тези хора знаят, че не са болни и здравето им никога не се подобрява. Те не желаят това да стане. Синдромът също се различава и от симулацията, която е преструване с цел получаването на някаква придобивка. Например престъпниците, които се преструват на умствено болни, за да избегнат затвор, са симуланти. За страдащите от Синдрома на Мюнхаузен главната цел е лечението и те биха направили всичко, за да го получат. В своята книга „Лъжи! Лъжи!! Лъжи!!!“ Чарлз Форд описва пациент, който имитирал болки в бъбреците толкова добре, че повече от веднъж успял да приземи по спешност самолета, с който пътувал.

Изглежда в детството на много от тези хора присъства садистичен, небрежен или отчужден родител. Освен това те обикновено са се сблъсквали с някаква грижовна фигура, която им е отделила внимание по време на болестта, карайки ги да се почувстват специални. Така те стигат до извода, че преструвайки се на болни, ще получават повече внимание, отколкото когато не са. Мотивите им са лесно разбираеми, но състоянието им е почти невъзможно за лечение.

Колкото и опасни да са тези хора за самите себе си, страшното започва когато синдромът замести собственото „Аз“ с околните. Точно това се случва с Бевърли Алит.

Синдромът на Алит

Като дете Алит носела превръзки и лепенки дори на най-дребните си рани, за да получава внимание, без да позволява те да бъдат прегледани. Тя е едно от четирите деца в семейството и като малка имала щастливо детство, но в пубертета натрупва много излишни килограми. От този момент нататък Алит започва да проявява променлив характер. Тя става агресивна към околните и се оплаква от поредица от физически неразположения, които накрая я пращат в болница. Тя страдала от болки в жлъчката, главоболия, уринарни инфекции, неконтролируемо повръщане, замъглено зрение, леки наранявания, апендисит, болки в гърба, язва и много други. Освен това се самонаранявала с помощта на чук и стъкла. Докторите скоро прозират през номерата й и тя започва да ходи от лекар на лекар.

Бевърли става медицинска сестра, но дори по време на обучението си правела странни неща. Когато работела в старчески дом, тя била заподозряна, че размазва изпражнения по стените или ги слага в хладилника. Алит  отсъствала прекалено често от работа по болест. Нейният приятел, с когото имала двегодишна връзка, по-късно разказва, че тя е била агресивна, манипулативна и лъжлива, като дори се преструвала на бременна пред него. Веднъж му казала, че е била изнасилена.

Когато Алит установява, че нейните болежки не привличат някогашното позитивно внимание, тя намира друг начин да го постигне, като започва да наранява деца. Това нейно поведение е пример за индиректен Синдром на Мюнхаузен. За първи път забелязан през 1977 г., синдромът обикновено се изразява в лицето на някой прекалено загрижен родител, който води детето си от лекар на лекар, за да излекува някаква негова загадъчна болест, която отказва да изчезне. Майката е тази, която разболява детето си, но отказва да признае, че знае нещо за източника на болестта. Тя би могла да даде на детето си отрова, за да предизвика у него стомашни болки, да инфектира съществуващите му рани, да прекъсне дишането му чрез задушаване, да изкълчи или счупи костите му. Една такава майка дори инжектирала фекалии в организма на детето си. С други думи, страдащите от този синдром нараняват някой друг, за да получат внимание за себе си.

Една майка страдаща от индиректен Синдром на Мюнхаузен прави впечатлението на светица, водейки детето си от един специалист на друг. Обикновено тя се опитва да попречи на лечението. Мери Бърк е дете на такава майка, която била медицинска сестра и дъщеря на лекар. Мъките на Мери започват с „падане“ по стълбите, след което майка й удряла краката й с чук, за да попречи на костите й да зараснат. Освен това бъркала в раните й пирон. Пред всички останали обаче, тя изглеждала като грижовна майка. Предупреждавала Мери, че ако каже на някого, ще бъде заключена, което ефективно затваряло устата на детето. Когато Мери най-сетне се опълчва на майка си, насилието над нея спира, но се пренася върху по-малкия й брат.

Хората с това разстройство получават чувство за важност и значимост, когато нараняват дете и след това го „спасяват“, откарвайки го в болницата. Ако детето остане болно, този човек е спокоен, но ако състоянието му се подобри, човекът се дразни.

Психиатърът Филип Резник казва, че в 85% от случаите на индиректен Синдром на Мюнхаузен, майката е вероятният извършител.

Бевърли Алит

Бевърли Алит

Алит е посетена в затвора от психиатър, който потвърждава, че тя страда от това разстройство. Той не могъл да я накара да си признае какво е направила. Алит е обвинена в четири убийства, единайсет опита за убийство и единайсет тежки телесни повреди. Тя бързо отслабва, докато чака да започне процесът срещу нея и развива анорексия нервоза – още един признак за психологическите й проблеми.

След многобройни отлагания заради нейната „болест“, тя е изправена пред съда в Нотингам, където прокурорът доказва на журито, как тя е присъствала във всеки един подозрителен епизод, как е търсила внимание през по-голямата част от живота си и как е показвала липса на емоции, когато бебетата са страдали. Обвинението посочва също, че мистериозните инциденти са престанали веднага след като е била отстранена от отделението и набляга на високото ниво на инсулин и следите от инжектиране на други лекарства при всяка от жертвите. Тя е обвинена, че е прекъсвала притока им на кислород или чрез задушаване, или чрез изключване на уредите.

Професор Рой Медоу обяснява Синдрома на Мюнхаузен и индиректния такъв, посочвайки че Алит проявява симптомите и на двете разстройства. Той говори също и за нейното странно поведение след ареста й. Тя била приета в болницата през 1991 г., където повишила нарочно показанията на термометъра си, за да обърка сестрите и лекарите и освен това си била инжектирала вода в дясната гърда. Медоу отбелязва, че такива хора могат да нараняват околните без да осъзнават колко голяма вреда им причиняват. Те не допускат тази мисъл в съзнанието си. По негово мнение, Бевърли Алит не би могла да бъде излекувана и представлява голяма опасност за обществото.

На 23 май 1993 година Алит получава 13 доживотни присъди за убийство и опит за убийство.

Отиването в затвора обаче не успява да я спре. Тя започнала да се наранява сама, за да привлече внимание, като се бодяла с кламери и изливала вряла вода върху ръцете си. Впоследствие си признава за три от убийствата и за шест нападения.

3 Коментари за “Бевърли Алит: Медицинската сестра детеубийца”

  1. AvatarВесела Тодорова

    В крайна сметка този изрод убит ли е?

  2. AvatarJuliet Ilieva

    Мен също ме интересува какво е станало с нея ?

  3. AvatarТаня

    Ами, убита как не. Жив и здрав си е този изрод.Да се е лекувала като е откачалка с медицинско образование, какво е тръгнала да наранява беззащитни дечица!!!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняБевърли Алит: Медицинската сестра... { Ами, убита как не. Жив и здрав си е този... } –
  • User AvatarТаняДоктор Харолд Шипман:... { Лудо, откачено старче! Никой никога няма да узнае кои са... } –
  • User AvatarТаняЧерната Далия: Убийството на... { Много жестоко и мистично убийство. Жалко за посеченият млад живот,... } –
  • User AvatarТаняСлучаят на Оскар Слейтър... { Луда работа! Нали един напълно невинен е "опрал пешкира" какво... } –
  • User AvatarТаняПортрет на един сериен... { Да, точно така Хана Монтана, напълно съм "за" това, което... } –
  • User AvatarТаняДженийн Джоунс: Смяната на... { Още първия поглед на физиономията й издава невероятен изрод- душегубка.... } –