Публикувано на: 26 септември, 2011

Малко се знае за Бела Кис, освен че е един от най-прочутите серийни убийци в Европа. Неговата история напомня на приказката за „Синята брада„, който наказвал непослушанието на жените си с жестока смърт. Мотивите на Кис обаче били доста по-практични от тези на неговия приказен колега. Той убива 30-ина свои любовници и се пренася успешно в света на легендите благодарение на Първата световна война.

Тенекиеният левент

Къщата на Бела Кис (вляво)

Къщата на Бела Кис (вляво)

В началото на 20-и век младият унгарец Бела Кис се нанася да живее под наем в къща на улица „Кошут“ 9 в предградията на тихото малко градче Чинкота край Будапеща.

Кис бил доста привлекателен мъж с руса коса и забележително живи сини очи. Той се прехранвал като тенекеджия и бил на 37 години, когато получил повиквателно за армията през 1914-а.

Кис бил не просто самоук тенекеджия, но и страстен четец със завидни познания в областта на изкуството, литературата и историята. Макар да нямал никакво образование, той можел да говори буквално на всякаква тема дори с най-интелигентните и начетени хора в града.

Неговите съграждани го смятали за приветлив и трудолюбив човек, чиято слабост била да организира гуляи в местния хотел. Славел се като щедър човек. Всички харесвали Бела Кис, а жените в града го смятали за най-желания ерген.

Кис обаче не изгарял от особено желание да се жени и наел възрастната г-жа Якубец да върши домакинската работа, която обикновено се полага на една съпруга.

В Чинкота изборът на женска компания бил ограничен и затова Кис държал апартамент в Будапеща, като публикувал обяви за запознанства в столичните вестници. Радвал се на богата кореспонденция с женския пол.

Слуховете разказвали, че през годините доста хубавици от Будапеща гостували за кратко в дома на Кис в Чинкота, но никой в града, дори г-жа Якобец, не бил запознаван с тези млади жени, които идвали и си отивали така бързо.

Резервоари на смъртта

През юли 1916 година доктор Карл Наги – главен детектив на полицията в Будапеща, получил тревожно обаждане от един хазяин в Чинкота, който твърдял, че е открил доказателство за убийство в своя имот.

Хазяинът обяснил, че войник на име Бела Кис е бил наемател в къщата му на улица „Кошут“, но отдавна не си бил плащал наема и се говорело, че е станал военнопленник и дори че е загинал във войната. Хазяинът отишъл в къщата си, за да види дали се нуждае от ремонт преди да я пусне отново под наем.

Варелите с телата

Варелите с телата

В двора намерил няколко големи метални варела. Когато пробил един от тях, отвътре се разнесла отвратителна воня. Съседът-химик му казал, че това без съмнение е миризма на гниещо човешко тяло. Хазяинът помолил д-р Наги да предприеме незабавно разследване. Не можел да даде отново къщата си под наем, докато този проблем не бъдел разрешен.

Наги взел двамата си най-добри детективи и забързал към тихото градче Чинкота. Щом стигнали до къщата на улица „Кошут“, хазяинът се втурнал да ги посрещне. Но възрастната г-жа Якубец, която била обещала на господаря си да пази вещите му, разгневено закрещяла на полицаите да оставят собствеността на шефа й на мира.

Без да обръща внимание на старицата, Наги накарал да отворят един от варелите и потвърдил най-лошите опасения на хазяина. Вътре, напъхано в чувал, лежало запазеното тяло на млада жена с дълга и гъста тъмнокестенява коса. Въжето, с което била удушена, също било вътре. Варелът бил пълен с дървесен спирт, който бил изиграл ролята на консервант.

Г-жа Якубец казала, че се била изненадала, когато Бела Кис донесъл големите метални контейнери в дома си преди войната. Хората започнали да говорят, че той сигурно съхранява незаконен алкохол в тях. Полицейският служител на Чинкота отишъл да си поговори с него по въпроса с варелите. Кис спокойно го уверил, че не се занимава с варене на ракия. Войната идвала и затова се запасявал с гориво.

Детективите отворили и другите шест варела и във всеки от тях открили тяло на гола млада жена. Всички жертви били удушени.

След като изнесли телата, полицаите се заели да претърсват къщата и двора на Кис, при което открили още тела, този път погребани. Всяка жертва, дори заровените, била запазена в алкохол. Телата все още били разпознаваеми и лесно биха могли да бъдат идентифицирани, ако детективите разполагали с имена, с които да работят.

Тайната стая

Карл Наги

Карл Наги

Изправен пред най-сериозния случай в кариерата си, детектив Карл Наги предприел незабавни мерки. Първо, уведомил военните, че, ако Бела Кис е все още на фронта, следва веднага да го арестуват. Заповедта за арест стигнала до армията само за час. Второ, Наги задържал и разпитал ужасената икономка. Сетне, разтревожен от мисълта, че Кис може да е имал съучастник, наредил на пощенските и телеграфни служби в областта да задържат всички съобщения, предназначени за Бела Кис. Новините за зловещата находка се разпространявали бързо из Чинкота и скоро щели да стигнат до вестниците в Будапеща. Наги искал да се увери, че евентуалният съучастник няма да може да предупреди Кис.

Няколко факти правели разследването доста по-трудно от обикновено. Хиляди унгарски войници били пленени, а армията – разпръсната и дезорганизирана. И още по-лошо – имената Бела и Кис са изключително често срещани в Унгария. Вероятно имало много, много мъже със същото име в армията.

Едно от телата във варелите, снимано отгоре

Едно от телата във варелите, снимано отгоре

Накрая д-р Наги се фокусирал върху идентифицирането на жертвите. Следите в металните контейнери били много оскъдни. Наги открил върху парче облекло бродираните инициали „К. В.“, а върху една носна кърпичка – избледнели букви, приличащи на „М. Т.“.

Вътре в къщата, поддържана безупречно от вярната прислужница цели две години, Наги заварил г-жа Якубец да седи в кухнята, парализирана от страх.

„Моля ви, господине“ – замолила го тя, - „не знам нищо за това ужасно нещо. Познавам Бела Кис само като човек, който беше добър с мен и ми плащаше добре“.

Тя показала на Наги и неговите детективи спалнята на Бела Кис, която била старателно претърсена, но не донесла нищо съществено в полза на разследването. Тогава Наги забелязал една друга заключена врата.

„Това е тайната стая на Бела Кис“ – казала г-жа Якубец. - „Той ми каза никого да не пускам вътре“.

Г-жа Якубец извадила от престилката си един старовремски ключ и отворила вратата. Наги веднага обърнал внимание, че помещението е пълно с рафтове, отрупани с книги. Единствените мебели били огромно бюро и стол.

Вътре в бюрото Наги открил масивната кореспонденция на Кис с най-различни жени. Намерил и албум с фотографиите на повече от сто дами.

В този момент главният детектив започнал да се тревожи, че жертвите може би са много повече от вече откритите.

Д-р Наги се върнал към стотиците писма, сортирани в пакети, така че пощата от всяка жена да бъде отделно. Тези жени отговаряли на обявата за запознанство на Кис във вестниците. Всички търсели брак. Впоследствие се установило, че Кис бил получил 174 предложения за женитба. Той бил дал съгласието си на 74 от тези жени и бил продължил да си пише с тях.

Още нещо се изяснило на Наги, докато четял многобройните писма. Бела Кис измъквал спестяванията на тези жени, като в много от случаите ги лишавал от всичките им източници на доходи. Някои от писмата датирали от 1903 година.

Наги оставил писмата за малко, за да разгледа многото книги в стаята. Удивил се от количеството на литература, посветена на отровителство и методи за удушаване.

Запитал се как е възможно Кис да е кореспондирал и да е водил в дома си толкова много жени, без никой да заподозре намеренията му.

Със сигурност някой трябва да е имал представа какво се случва.

Приветлив млад мъж

Д-р Наги започнал с г-жа Якубец. Вторачил се в нея както си седяла в кухнята. Тя не издържала и викнала: „Аз съм просто една стара жена! Не ме изпращайте в затвора!“.

Наги я успокоил и тя му разказала, че се грижела за Бела Кис от 1900 година, когато той бил дошъл в Чинкота.

„Беше толкова хубаво момче на 23. Толкова бяхме привързани към него. Той беше мил с всички; не би наранил живо същество. Веднъж прибра едно куче със счупен крак и му постави шини и го излекува. Сигурна съм, че това е грешка – той не е убил тези жени! Някой друг го е направил!“.

Тя признала, че е виждала много различни жени да посещават Бела Кис през годините, но твърдяла, че не знае имената им.

„Аз почти не говорех с тях. Само прислужвах и прекарвах нощите у дома си. Какво правеше Бела Кис с онези жени не ми влизаше в работата. Те всичките бяха градски дами, а не селянки като мен. Идваха за по ден-два и после си отиваха“.

Колкото повече Наги я притискал за подробности, толкова по-истерична ставала тя: „Невинна съм!“ – изкрещяла накрая старицата.

Наги извадил от джоба си един документ, който бил намерил в бюрото на Кис.

„Виждате ли това?“ – и й показал завещанието на господаря й. - „Той ви оставя доста значителна парична сума“.

„Нищо не знаех за това“ – настояла жената и избухнала в сълзи.

Наги и неговите колеги разпитали всички съседи на Кис и всеки в града, който го познавал. Всички харесвали Бела Кис и не смятали, че е особено необичайно един привлекателен ерген да се забавлява с голям брой жени. Женените мъже в града дори му завиждали.

Чудовището от Чинкота

Наги се свързал с полицейските управления навсякъде, където Бела Кис си бил писал с жени. Постепенно започнал да разбира техниката, която той използвал, за да улови жертвите в капана си.

Когато получел писмо от жена, живееща сравнително наблизо, Кис отивал да посети своята кандидат-жертва и я засипвал с пари и внимание. Междувременно, проявявал настойчив интерес към роднините й. Интересувал се единствено от жени, които нямат родственици наблизо и които няма да липсват на никого, ако изчезнат.

Много от писмата показвали, че жените са му изпращали пари, понякога дори всичките си спестявания. Щом усетел, че жертвата се готви да го предаде на полицията, той незабавно пристъпвал към елиминирането й.

Катарина Варга

Катарина Варга

Д-р Наги проследил инициалите К. В., които бил намерил на дрехите на една от жертвите, до мадам Катарина Варга – привлекателна, млада и доста заможна вдовица от Будапеща. Тя държала изгоден шивашки бизнес, който продала, за да отиде в Чинкота при своя бъдещ съпруг Бела Кис.

Катарина Варга нямала роднини, на които да липсва.

После настъпил още един пробив в случая. Наги бил намерил в къщата на Кис дрехи с извезано на тях името Юлиана Пасчак. Един от детективите на Наги прегледал старите съдебни архиви и открил две жени – Юлиана Пасчак и Елизабета Комероми, които били съдили Бела Кис за това че бил отнел парите им и ги бил излъгал, че ще се ожени за тях. Делата пропаднали, тъй като никоя от тях не се явила в съда. И двете изчезнали безследно.

До този момент Наги вече разполагал с достатъчно доказателства, че Кис е убил 30 жени, но все още една от жертвите в металните варели оставала неидентифицирана.

Маргарета Тот

Маргарета Тот

Тогава две жени посетили д-р Наги – г-жа Тот и нейната доведена дъщеря. Г-жа Тот разказала на детектива за другата си дъщеря Маргарета, която била заминала да работи в Будапеща. При едно от посещенията на майка си Маргарета я запознала с Бела Кис, който убедил г-жа Тот да му даде малко пари с обещанието, че ще се омъжи за дъщеря й. Но след известно време Маргарета обвинила Кис, че се отмята от обещанието си. Когато г-жа Тот отишла в Чинкота, за да му иска обяснение, Кис й заявил, че просто е искал да отложи женитбата, а Маргарета се ядосала и заминала за Америка.

В крайна сметка д-р Наги сглобил парченцата от пъзела и разбрал какво се е случило. През 1906 година, когато Маргарета Тот посетила Кис в дома му, той я заставил да напише писмо до майка си, в което твърдяла, че не може да понесе срама от отхвърлянето на Бела Кис и ще замине да търси нова любов в Америка. Щом привършила с писмото, Кис я удушил, скрил тялото й в металния контейнер и изпратил писмото на майка й.

Жертва на войната?

На 4 октомври 1916 година д-р Наги получил съобщение от една сръбска болница, в което се твърдяло, че войник на име Бела Кис е починал от тиф там през 1915 г. То било последвано от още едно писмо, което казвало, че Кис е жив и е пациент в същата болница. Д-р Наги потеглил незабавно към болницата, която тогава била на австро-унгарска територия.

„Смятаме, че вашият човек е при нас“ – казал военният комендант на д-р Наги. Той изтръпнал от радостна възбуда. Пристигнали в болницата чак по тъмно, но когато влезли в крилото на пациента се оказало, че той е мъртъв и съвсем не е Бела Кис.

Наги предположил, че някой е предупредил убиеца и той е сложил в леглото си тялото на друг войник.

Д-р Наги се постарал цяла Унгария да разбере, че Чудовището от Чинкота е все още живо. Завалели сигнали от всяка част на страната. После запристигали сведения, че Бела Кис е бил забелязван на най-различни места по света. Един човек твърдял, че е видял серийния убиец да се разхожда по улиците на Будапеща през 1919 година.

През 1920 година член на Френския легион отишъл в полицията и споделил съмненията си, че един от неговите колеги може би е Кис. Мъжът, представящ се под името Хофман, което Кис понякога бил използвал като псевдоним в писмата си, се хвалел колко е добър в удушаването. Полицията отишла да разпита въпросния Хофман само за да разбере, че той е дезертирал без предупреждение.

Друг унгарски войник твърдял, че Бела Кис лежи в румънски затвор за обир с взлом. Трети пък казвал, че той бил умрял от жълта треска в Турция.

Нюйоркският детектив Хенри Осуалд бил убеден, че е видял Бела Кис да излиза от станцията на метрото на Таймс Скуеър през 1932 година. Осуалд бил наричан „Орловото око“ от колегите си, защото имал необикновена памет за физиономии. Поради тази причина много хора повярвали на твърдението му. Но голямото стълпотворение на Таймс Скуеър попречило на детектива да проследи заподозряния. Благодарение на неговия сигнал, мнозина били убедени, че Кис, който вече би трябвало да е на около 60 години, живее в Ню Йорк.

През 1936 година се разнесли слухове, че Кис работи като чистач в една жилищна сграда. Полицията отишла да говори с него, но той вече бил изчезнал.

Въпреки всички тези „появи“ на Кис из земното кълбо, повече убийства не са му приписвани. Но това не означава, че Бела Кис, ако, разбира се, е бил жив, е спрял да убива. По-скоро никой не се е сетил да свърже убийствата с него.

Вампирската версия

Съществува и друга по-различна версия за живота и престъпленията на Бела Кис. Според нея през 1912 той се оженил за красива, руса жена на има Мария и двамата заживели в Чинкота. Но младата съпруга на тенекеджията скоро изчезнала безследно. Кис бил необщителен и неразговорлив човек, който се интересувал от астрология и окултни науки. Всички се изненадали, когато постъпил в армията малко след избухването на Първата световна война.

Преди войната в района се случвали много изчезвания. Племенницата на министъра на търговията Изабел Коблиц изчезнала от дома си. Друга млада жена – Луиза Руц твърдяла, че е била нападната от кръвожаден звяр с дълги кучешки зъби, докато вървяла по осветената от луната улица.

Шест месеца след заминаването на Кис на фронта в селото му пристигнала новина, че е загинал в битка. Съседите се заели да опразват къщата от имуществото му, когато се натъкнали на няколко варела, пълни с промишлен алкохол и грижливо запазеното тяло на неговата изчезнала съпруга Мария. В още четири варела имало тела, а претърсването на имота разкрило телата на още 26 млади жени. Също като Мария, всички жени били удушени, но по гърлата им се наблюдавали серии от дълбоки разрези. Кръвта била източена от телата им.

Появили се още жени, които идентифицирали Кис като техен нападател. Той никога не бил заловен и много от жителите на селото вярват, че Бела Кис е безсмъртен хищен демон, който все още ходи между нас, избирайки плячката си в лунните нощи.

———————————————————————————————————————————————

Източници: trutv.com, crimezzz.net, wikipedia.org

2 Коментари за “Бела Кис: Целувката на смъртта”

  1. AvatarSecret

    Много добре написана статия!

  2. AvatarХристо Димитров

    Прекрасна статия, изпипана до нюанси!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –