Айлийн Уорнос: Проститутката убийца

Айлийн Уорнос: Проститутката убийца от Флорида

Някои от нещата, които сте чували за Айрлийн Уорнос са верни.

Да, тя наистина убива седем мъже във Флорида. Айлийн дава изчерпателно шокиращи показания и по време на процеса е законно осиновена от една набожна женица. Запомнена е със скверните й избухвания в не една съдебна зала и е екзекутирана на 9 октомври 2002 г., след като получава шест смъртни присъди. Всичко това е вярно.

Тя обаче не е първата жена убиец в Съединените Щати. Жените убиват откакто и мъжете правят това, само че техните жертви обикновено са членовете на семейството им или познатите им. Тяхното предпочитано оръжие е отровата. Медиите използват необичайния, но не безпрецедентен факт, че Уорнос убивала жертвите си с огнестрелно оръжие и жестоко го раздухват. Дейностите на Уорнос като проститутка са нелепо преувеличени. Нейното твърдение, че е правила секс с 250 000 мъже (което се публикува като чистата истина), е абсурдно; подобен подвиг би означавал тя да спи с 35 различни мъже всеки ден, в продължение на 20 години. Уорнос не притежавала нито издръжливостта, нито организационните умения, за да постигне този рекорд.

Въпреки невярността на тези сензационни твърдения, Айлийн Уорнос остава един много интригуващ случай. Тя е едновременно отблъскваща, но и странно затрогваща. Нейната войнственост подпечатва съдбата й още от момента на залавянето й и предизвиква презрението на мнозина. Нейното перчене и твърденията й, че жертвите й са се опитвали да я изнасилят, са почти толкова нелепи, колкото хвалбите й, че е спала с 250 000 клиента.

Злочесто начало

Айлийн Уорнос като дете
Айлийн Уорнос като дете

Да се опише стартът в живота на Айлийн Уорнос като злочест е чисто подценяване на фактите. Това било ужасно начало – още от момента на раждането й на 29 февруари 1956 г. като Айлийн Каръл Питман. По ирония на съдбата едно от хубавите неща в младия й живот било това, че биологичният й баща Лио Дейл Питман никога не срещнал дъщеря си. Питман бил детски насилник-психопат, който се обесил в затвора през 1969 г.

Майка й Даян Уорнос се омъжила за Питман на 15-годишна възраст и му родила две деца в град Рочестър, щата Мичиган. По-големият брат на Айлийн Кийт се родил през 1955 г. Даян се развела с Питман след по-малко от две години – няколко месеца преди раждането на Айлийн. Страхувала се от него и то с пълно основание.

Даян не можела да се справи с отговорността на самотното майчинство и през 1960 г. изоставила Айлийн и брат й, които били осиновени от нейните родители Лори и Брита Уорнос.

Бабата и дядото отгледали Айлийн и Кийт заедно със собствените си деца в Трой, Мичиган. Те не им разкрили истината, че в действителност са техни баба и дядо. Айлийн открила това на 12-годишна възраст и тази информация влошила още повече и без това трудната ситуация. Лори Уорнос пиел твърде много и бил доста строг с децата. Когато Айлийн и Кийт разбрали истината за осиновяването си, те се разбунтували.

През 1962 г., на 6-годишна възраст, Айлийн била жестоко обгорена, докато тя и брат й палели огньове със запалителна течност. Лицето й било белязано за цял живот.

Тя често била бита с колан от Лори. Той я карал да си свали гащичките, да се наведе над кухненската маса и започвал да налага ужасеното дете със сгънат на две колан. Друг път я карал да легне по корем на леглото, гола и с разперени ръце и крака, за да получи бичуването си.

Айлийн се запознала със секса на съвсем ранна възраст. По-късно разказала на полицията, че била правила секс с брат си като малка, но роднините й дълбоко се съмняват в тази история.

Айлийн забременяла на 14-годишна възраст и била изпратена в дом за неомъжени майки. През 1971 г. родила момче и за щастие на детето го дала за осиновяване.

През юли същата година Брита Уорнос починала от проблеми с черния дроб. Майката на Айлийн Даян вярвала, че Лори я е убил. Другата дъщеря на Брита обаче смятала, че майка й е починала, защото била започнала да пие много вследствие на стреса от бременността на Айлийн.

Потапяне в престъпния живот

Айлийн Уорнос
Айлийн Уорнос

Айлийн напуснала училище, избягала от къщи и се превърнала в пътуваща на стоп проститутка.

През следващите няколко години Кийт починал от рак на гърлото на 21-годишна възраст, Лори се самоубил, а Айлийн се насочила към Флорида. На 20 години тя била взета на стоп от богат 69-годишен президент на яхт клуб, на име Луис Фел. Той веднага се влюбил в момичето. Когато двамата сключили брак през 1976 г., събитието дори било отразено във вестниците. Това бил невероятен късмет, но Айлийн била твърде дива и разрушителна, за да го осъзнае. Отнасяла се зле с Фел, замесвала се в сбивания по баровете и накрая попаднала в затвора за нападение. Само месец и нещо след сватбата Фел осъзнал каква грешка е допуснал и бракът бил анулиран.

През следващото десетилетие тя проваляла връзка след връзка, като междувременно се занимавала с проституция, фалшификации, кражби и въоръжени грабежи. В един момент дори се опитала да отнеме живота си. Пиенето, наркотиците и саморазрушителният й начин на живот я превърнали в емоционална и физическа развалина. Когато през 1986 г. се запознала с 24-годишната Тайрия Мур в гей-бар в Дейтона, Айлийн била самотна, гневна и готова за нещо ново.

За известно време всичко вървяло чудесно. Тай я обичала и стояла до нея; дори напуснала работата си и позволила на Айлийн (Лий) да я издържа с приходите си от проституирането. С времето страстта им се охладила и парите не достигали – но Тай продължавала да следва Лий от един евтин мотел в друг. Пазарната цена на Лий като проститутка, която никога не била кой знае колко висока, паднала още повече. Съществуването им станало още по-мъчително. Очевидно нещо трябвало да се направи.

Мистериозни убийства

Ричард Малори
Ричард Малори

Ричард Малори – собственик на електронен сервиз в Клиъруотър, Флорида – обичал да се забавлява от време на време. Затварял сервиза си без предупреждение и изчезвал за няколко дни, впускайки се в запои и секс. Той бил сменил ключалките на апартамента си осем пъти за последните три години. Единствените постоянни неща в живота му били алкохолът, сексът и параноята. Така че, когато не отворил сервиза си в началото на декември 1989 г., никой не обърнал особено внимание. Изчезването му се установило чак след няколко дни, когато кадилакът му бил намерен в покрайнините на Дейтона.

На 13 декември 1989 г. двама млади мъже търсели метал за скрап край черен път близо до междущатска магистрала 95 в окръг Волушия, Флорида. Вместо желязо, открили тяло, увито в килим. Внимателно снетите отпечатъци от доста разложените ръце установили, че това е Ричард Малори, видян за последно преди 13 дни. Той бил убит с три изстрела от 22-калиброво оръжие. Няколкомесечното разследване на неговия съмнителен начин на живот и сенчести познати не донесло никакви следи. Първоначалните подозрения паднали върху една стриптизьорка, работеща под името Частити, но тя бързо била изчистена от подозренията.

На 1 юни в горите на окръг Цитрус във Флорида било открито още едно неидентифицирано голо тяло на мъж. Жертвата била разпозната на 7 юни като 43-годишният Дейвид Спиърс от Сарасота. Той бил оператор на тежки машини и бил видян за последен път на 19 май. Дейвид бил казал на шефа си, че отива в Орландо, но така и не пристигнал там. Скоро след това камионът му бил открит на междущатска магистрала 75 със заключени врати и липсващи номера. Спиърс бил застрелян няколко пъти с 22-калиброво оръжие, а близо до тялото му бил открит използван презерватив.

Научи повече за:   Харис и Клеболд: Клането в гимназията Колумбайн

Междувременно на 50 км на юг в окръг Паско, край магистрала 75 било открито още едно голо мъжко тяло. То било намерено на 6 юни и било толкова разложено, че съдебните лекари не успели да снемат отпечатъци и да установят времето на смъртта. Деветте куршума, намерени в останките, идвали от 22-калиброво оръжие. Впоследствие жертвата била идентифицирана като Чарлз Карскадон.

Убийствата продължават

На 4 юли една кола се килнала от щатския път 315 близо до Ориндж Спрингс, Флорида, и се забила в храстите. Ронда Бейли, която седяла на верандата си и наблюдавала инцидента, разказала по-късно, че от колата слезли две френетични жени, които хвърлили бирени кутии в гората и започнали да се псуват помежду си. Ронда се опитала да разговаря с тях, брюнетката не говорела много; русата обаче, чиято ръка кървяла, я помолила да не се обажда в полицията, казвайки, че баща й живее малко по-нагоре по пътя. Тя и приятелката й се качили в колата и я изкарали от храстите. Повреденият автомобил не ги закарал далече. Изоставили го малко по-надолу на пътя и продължили пеша. Хюбърт Хюит от Доброволния пожарен отряд се отзовал на обаждане за инцидента и попитал двете жени дали са били в колата. Русата го напсувала и му казала, че не са били те и че не нямат нужда от помощ. Той ги оставил на мира и те си тръгнали.

Шерифите от окръг Марион намерили колата там, където жените я били оставили. Това бил сив понтиак „Сънбърд“, модел 1988 г. с четири врати. Стъклата на предните врати и предното стъкло били счупени. Във вътрешността на колата имало ясни кървави петна, а номерата липсвали. Компютърната справка установила, че колата принадлежи на Питър Сиймс, изчезнал на 7 юни, отивайки да посети роднините си в Арканзас. Сиймс бил 65-годишен пенсиониран моряк от търговския флот, който посвещавал по-голямата част от времето си на църквата. Полицията разпространила описанието на двете жени и не хранела големи надежди, че ще открие Сиймс жив.

Доставчикът Трой Бърис тръгнал по маршрута си в утрото на 30 юли. Когато не се върнал същия следобед, шефката му започнала да звъни по телефона и установила, че не е направил доставките си. Тя и съпругът й тръгнали да го търсят. В 2:00 ч той бил обявен за изчезнал. В 4:00 ч шерифите открили камиона му на банкета на щатски път 19, на 30 км източно от Окала. Той бил отключен, а ключовете липсвали. Бърис също.

Той бил открит пет дни по-късно. Семейство, отиващо на пикник в Националната гора Окала, се натъкнало на тялото му, на около 12 км от мястото, където бил открит камионът му. Жегата и влагата били забързали разлагането, но съпругата му успяла да го идентифицира по брачната халка. Той бил убит с два изстрела от 22-калиброво оръжие – в гърдите и в гърба. Първоначално полицията заподозряла един скитник, но той бързо бил оневинен.

Извършителите са жени

Дик Хъмфрис не се прибрал у дома след последния си работен ден в Здравната социална служба. Той специализирал в работа с изложени на насилие деца и щял да се прехвърли в отдела в Окала. Дик бил на 56 години и това не била първата му кариера; преди това бил полицейски началник в Алабама. На 10 септември отпразнувал 35-тата годишнина от сватбата си, а на 11 септември изчезнал. Във вечерта на 12 септември тялото му било открито в окръг Марион. Той бил застрелян седем път с 22-калиброво оръжие. Колата му била открита в края на септември в окръг Суейни.

След около месец на един дърварски път в окръг Дикси било открито голото тяло на Уолтър Джино Антонио. Шестдесетгодишният Антонио бил тираджия, понякога работел като пазач и бил член на резервите на полицията. Той бил прострелян четири път с 22-калиброво оръжие. Когато бил намерен на 19 ноември, бил мъртъв от по-малко от 24 часа. Колата му била открита след пет дни в другия край на щата.

Капитан Стив Бинегар бил началникът на Отдела за криминално разследване към шерифството в окръг Марион. Той знаел за престъпленията в окръзите Цитрус и Паско, и не можел да игнорира приликите между тях. Съвместно с представителите на полицията от другите области, в които били открити жертви, формулирал една теория. Никой вече не качва стопаджии, смятал той, така че извършителят (или извършителите) на тези престъпления вероятно изглеждат безобидно. Подозирал жени – по точно двете жени, разбили колата на Питър Сиймс. Бинегар се обърнал за помощ към пресата. В края на ноември „Ройтерс“ публикували история за убийствата и вестниците в цяла Флорида последвали техния пример, публикувайки историята и полицейските скици на издирваните жени.

Разследването дава резултати

Не след дълго започнали да валят следи и до средата на декември полицията получила няколко сигнали, свързани с тези жени. Мъж от Хомосаса Спрингс казал, че преди една година двете били наели от него каравана. Имената им били Тайрия Мур и Лий. Жена от Тампа казала, че жените са работили в нейния мотел на юг от Окала. Техните имена били Тайрия Мур и Сюзан Блаховец. Според сигналите Лий/Блаховец била доминантната фигура и работела като проститутка. Двете били лесбийки.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Големият пробив обаче дошъл от Порт Ориндж, близо до Дейтона. Полицията там проследила следите на Лий Блаховец и Тайрия Мур и осигурила подробен отчет за техните движения от края на септември до средата на декември. Те били живяли основно в мотел „Феървю“ в Харбър Оукс, където Блаховец се била регистрирала под името Ками Марш Грийн. Прекарали известно време в малък апартамент, близо до Феървю, но после пак се върнали в мотела. В началото на декември двете напуснали Феървю. После Блаховец се върнала сама и останала там до 10 декември.

Бързата комютърна справка осигурила информация за шофьорските книжка и криминалните досиета на Тайрия Мур, Сюзан Блаховец и Ками Марш Грийн. Мур нямала криминални прояви, освен едно обвинение за влизане с взлом, което било свалено от нея. Блаховец имала един арест за нарушение на частна собственост, а за Грийн нямало никакви сведения. Снимката от шофьорската книжка на Блаховец не съвпадала с тази на Грийн.

Самоличността на Грийн донесла най-добрите следи. Полицията в окръг Волушия проверила местните заложни къщи и установила, че Ками Марш Грийн е заложила фотоапарат и радарно устройство в Дейтона. На квитанцията бил открит отпечатък от палец. Вещите били собственост на Ричард Малори. В Ормънд Бийч била заложила комплект с инструменти, които съвпадали тези на Дейвид Спиърс.

Отпечатъкът бил ключът към загадката. Той се появил във връзка с обвиненията за притежание на незаконно оръжие срещу лице на име Лори Гроуди. Отпечатък от кървава длан, открит в колата на Питър Сиймс, също съвпаднал с отпечатъците на Лори Гроуди. Тази информация била изпратена в Националния криминален информационен център. Обажданията започнали да пристигат от Мичиган, Колорадо и Флорида. Лори Гроуди, Сюзан Блаховец и Ками Марш Грийн се оказали имената, използвани от Айлийн Каръл Уорнос.

Научи повече за:   Наташа Кампуш: Австрийската пленница

Ловът на Уорнос

Айлийн Уорнос в белезници
Айлийн Уорнос в белезници

Ловът на Уорнос започнал наистина на 5 януари 1991 г. Двамата офицери под прикритие Майк Джойнър и Дик Мартин тръгнали из улиците с надеждата, че ще я засекат. Във вечерта на 8 януари двамата я забелязали в заведението „Порт Ориндж Пъб“. Възнамерявали да подходят постепенно, за да разполагат със солиден случай, но полицията в Порт Ориндж нахлула внезапно в бара и изкарала Уорнос навън. Майк Джойнър панически се обадил на командния пост в мотел „Пайрътс Коув“, където служителите от шест юрисдикции се били събрали да следят хода на операцията. Това развитие не се дължало на изтичане на информация; просто полицаите си вършели работата. От поста се обадили в полицията на Порт Ориндж и им казали да не арестуват Уорнос при никакви обстоятелства. Това съобщение било предадено на ченгетата незабавно и Уорнос била пусната да се върне в бара. Джойнър и Мартин завързали разговор с нея и я почерпили с няколко бири. Тя си тръгнала към 22:00 ч, отклонявайки предложението им да я закарат. Внимателният им подход щял за малко да бъде провален повторно. Двама полицаи последвали с патрулната си кола Уорнос и вероятно щели да я спрат, но командният пост се свързал с отдела им и Уорнос продължила необезпокоявана. Пристигнала в бар „Ласт Ризорт“. Джойнър и Мартин я последвали там и я почепили още няколко бири. Тръгнали си малко след полунощ. Уорнос прекарала последната си нощ на свобода на задната седалка на една стара кола на паркинга.

На следващия следобед Джойнър и Мартин се върнали в „Ласт Ризорт“. Носели микрофони и се надявали да я задържат до по-късно вечерта, но заведението се готвело за барбекю и клиентите щели да заприиждат всеки момент. Командният пост взел решението арестът да се извърши веднага. Джойнър и Мартин попитали Уорнос дали желае да се освежи в тяхната мотелска стая. Тя приела предложението им и тръгнала с тях. Щом излезли навън, към нея се приближил Лари Хорзепа от шерифството в окръг Волушия и й казал, че е арестувана във връзка със заповедта за издирване на Лори Гроуди. За убийствата не станало дума и медиите не били уведомени, че заподозряната е арестувана. Това бил мъдър ход от страна на полицията, тъй като все още не разполагали с оръжието на убийствата и с Тайрия Мур.

Признание

Тайрия Мур
Тайрия Мур

Мур била открита на 10 януари. Живеела при сестра си в Питстън, Пенсилвания. Джери Томпсън от окръг Цитрус и Брус Мънстър от окръг Марион заминали за Пенсилвания, за да я разпитат. Те й прочели правата, но не повдигнали срещу нея никакви обвинения. Мънстър се уверил, че знае какво е лъжесвидетелстване, накарал я да се закълне в Библията и изслушал показанията й. Тя казала, че е разбрала за убийствата, когато Лий се прибрала у дома с колата на Ричард Малори. Лий открито си признала, че е убила човек. Мур й казала: „Не искам да чувам нищо повече“. След това всеки път, когато Айлийн се прибирала вкъщи и започвала да й разказва разни неща, Мур отново отказвала да я слуша. Имала подозрения за онова, което се случва, но искала да знае колкото се може по-малко. Колкото повече знаела, толкова по-силно щяло да става желанието й да предаде Лий на властите. А не искала това. „Просто бях уплашена“ – казала тя. – „Постоянно ми казваше, че никога няма да ме нарани, но знаех, че не мога да й имам вяра и не бях сигурна какво би направила“.

На следващия ден Мур придружила Мънстър и Томпсън обратно във Флорида, за да им помогне в разследването. Те искали Мур да им асистира в изтръгването на признание от Лий. Щели да я настанят в мотел в Дейтона, откъдето щяла да се свърже с Айлийн в затвора. Разговорът им щял да се подслушва и Мур трябвало да каже, че властите са разпитвали семейството й и че се страхува, че ще бъде обвинена погрешно в убийствата. Мънстър и Томпсън се надявали, че Уорнос ще си признае, водена от лоялността й към Мур.

Първият им разговор се състоял на 14 януари. Айлийн все още смятала, че е задържана единствено във връзка с незаконното притежание на оръжие на Лори Гроуди. Когато Мур й изразила опасенията си, Уорнос я уверила: „Тук съм само заради онези обвинения от 1986 г. Казвам ти, чета вестници и там не пише, че съм една от онези заподозрени“. Тя била наясно, че телефонът в затвора може би се подслушва и споменавала убийствата с кодови думи, и се постарала да си измисли нещо като алиби: „Мисля, че някой в твойта работа им е казал, че приличат на нас. Ама това не сме ние, нали? Това е случай на сгрешена самоличност“.

Телефонните им разговори продължили три дни. Мур ставала все по-настоятелна, че полицията е по петите й и Уорнос изглежда започнала да разбира какво се очаква от нея. Дори изразила съмнение, че Мур не е сама и че някой подслушва разговорите им. Но с течение на времето станала по-невнимателна в думите си. Не би позволила на Мур да потъне заедно с нея: „Давай, кажи им каквото знаеш и каквото искат да знаят. Няма да допусна да влезеш в затвора. Слушай, ако трябва да си призная, ще го направя“. И в сутринта на 16 януари тя го направила.

По време на признанията си Уорнос постоянно наблягала на две неща. Първо, дала ясно да се разбере, че Мур не е имала нищо общо с убийствата. Освен това категорично заявила, че самата тя също не носи никаква вина нито за убийствата, нито за обстоятелствата, които са я довели до тях. Всички убийства били извършени при самозащита. Всяка от жертвите я била нападала, заплашвала или изнасилвала. Очевидно измисляла историята си в движение. Когато се хващала, че казва нещо уличаващо, се връщала отново на този момент и го преразказвала, променяйки подробностите, за да паснат на сценария й. Била изнасилена няколко пъти през последните години и чашата й била преляла. Когато жертвите й ставали агресивни, ги убивала от страх. Нейният обществен защитник неколкократно съветвал Уорнос да спре да говори и накрая възкликнал с отчаяние: „Осъзнаваш ли, че тези хора са полицаи?“. Уорнос отговорила: „Знам. И те искат да ме обесят. И това е окей, защото може би, човече, аз го заслужавам. Просто искам да приключа с всичко това“.

Лавина от предложения за книги и филми се изсипала върху полицаите, роднините на жертвите, Мур и самата Уорнос. Айлийн изглежда смятала, че ще изкара милиони от историята си, без да осъзнава, че във Флорида съществува закон, забраняващ на престъпниците да получават изгода от престъпленията си. Ппоявявала се постоянно в местните и национални медии. Чувствала се известна и продължавала да говори за престъпленията си на всеки, който искал да я чуе, постоянно променяйки историята си и описвайки се във все по-добра светлина.

Научи повече за:   Майкъл Суанго: Докторът с лиценз за убийство

Защитата на Айлийн

Арлийн Прол
Арлийн Прол

В цялата тази суматоха се появила 44-годишна „преродена“ християнка, собственик на развъдник за коне и приют близо до Окала. Тя била видяла снимката на Уорнос в един вестник и й написала писмо: „Казвам се Арлийн Прол. Аз открих наново религията. Ще ме сметнеш за луда, но Исус ми каза да ти пиша“. Тя осигурила телефонния си номер и на 30 януари Уорнос й се обадила за пръв път. Прол незабавно се превърнала в неин усърден защитник и помощник. Посъветвала я, че обществените защитници ще се опитат да извекат облаги от историята й, както и всички останали. Уорнос я помолила да й намери нови адвокати и ги получила. Прол разговаряла с репортерите, описвайки връзката си с Уорнос като „душевен съюз“.

„Ние сме като Йонатан и Давид от Библията. Сякаш част от мен е в затвора при нея. Винаги знаем какво мисли и чувства другата“. Прол казала на един друг репортер: „Ако светът познаваше истинската Айлийн Уорнос, нямаше да има съдебни заседатели, които да я осъдят“.

През цялата 1991 г. Прол се появявала в телевизионните предавания и таблоидите, описвайки истинската, добра природа на Уорнос. Уредила на Айлийн интервюта с репортери, за които смятала, че ще се отнесат съчувствено към случая й и на които Уорнос продължавала да разказва своята фантастична история. Двете усилено подчертавали тежкото детство на Айлийн и обвинявали в корупция и съучастничество полицията, адвокатите и особено Тайрия Мур. Точно, когато изглеждало, че нещата не могат да станат по-странни, те станали. На 22 ноември 1991 г. Арлийн Прол и нейният съпруг законно осиновили Айлийн Уорнос. Прол заявила, че Господ й бил казал да го направи.

Процесът

Айлийн Уорнос в съда
Айлийн Уорнос в съда

Адвокатите на Уорнос уредили сделка, с която тя се съгласила. Трябвало да пледира за виновна по шест обвинения и да получи шест последователни доживотни присъди. Но един окръжен прокурор смятал, че трябва да получи смъртна присъда и на 14 януари 1992 г. Уорнос била изправена пред съда за убийството на Ричард Малори. Доказателствата и свидетелите срещу нея били разрушителни. Съдебният лекар, който извършил аутопсията на Малори, заявил, че той е агонизирал 10-20 минути преди да умре. Тайрия Мур свидетелствала, че Уорнос не  изглеждала разстроена, нервна или пияна, когато й разказала за убийството. Дванадесет мъже разказали за срещите си с Уорнос по магистралите на Флорида.

Във Флорида съществува закон, наречен „Правилото на Уилямс“, който позволява в съда да бъдат допускани доказателства от други престъпления, ако те помогнат да се установи някакъв модел. Благодарение на този закон, информацията за другите убийства била представена на журито.

Една от обществените защитнички на Уорнос не искала клиентката й да свидетелства и й го казала. Но Уорнос настояла да разкаже историята си. В момента спомените й за убийството на Малори почти по нищо не приличали на първоначалната й история. Малори я бил изнасилил (по всякакъв начин) и я бил изтезавал. Обвинението сринало цялата й достоверност при кръстосания разпит. Когато върху лъжите и несъответствията в разказа й била хвърлена светлина, Уорнос станала раздразнителна и гневна. Авокатите й няколко пъти я съветвали да не отговаря на въпросите и тя се позовавала на Петата поправка цели 25 пъти. Тя била единственият свидетел на защитата и, когато слязла от скамейката, почти никой нямал съмнения за изхода от процеса.

На 27 януари журито се оттеглило и се върнало с присъдата си след по-малко от два часа. Съдебните заседатели намерили Айлийн Уорнос за виновна в предумишлено убийство, при което тя изпаднала в дива ярост и закрещяла: „Аз съм невинна! Аз бях изнасилена! Надявам се и вас да ви изнасилят! Американски боклуци!“. Съдебните заседатели не й простили за тези думи и препоръчали на съдията да я осъди на смърт на електрическия стол. Той последвал съвета им на 31 януари.

Неразкаяна

Срещу Уорнос нямало повече процеси. На 31 март тя пледирала за виновна в убийствата на Дик Хъмфрис, Трой Бърис и Дейвид Спиърс, заявявайки, че иска да се „помири с Бог“. В своето объркано изявление пред съда казала: „Искам да си призная, че Ричард Малори ме изнасили брутално, както ви казах. Но другите не са. Само се опитаха“. Приключила монолога си като се обърнала към един от прокурорите, изсъсквайки: „Надявам се жена ти и децата ти да бъдат изнасилени отзад!„. На 15 май съдията произнесъл още три смъртни присъди. Тя му показала неприличен жест и измърморила: „Шибаняк“.

През юни 1992 г. пледирала за виновна в убийството на Чарлз Карскадон и получила петата си смъртна присъда. В началото на февруари 1993 г. Айлийн пледирала за виновна в убийството на Уолтър Джино Антонио и отново била пратена на електрическия стол. Тялото на Питър Сиймс никога не било открито и тя не била съдена за неговото убийство.

За известно време се въртели спекулации, че Уорнос може да получи преразглеждане на делото за Ричард Малори. Новите доказателства сочели, че той е лежал десет години в затвора за сексуално насилие и адвокатите й смятали, че журито би погледнало различно на нещата, ако е знаело този факт. Обаче нов процес не се задавал. Щатският върховен съд потвърдил всичките шест присъди на Уорнос.

„Аз сериозно мразя човешкия живот и бих убила отново“ – писала Айлийн в писмо до Върховния съд, който през април й позволил да уволни адвокатите си и да спре обжалванията си. Получила също разрешение да замени електрическия стол с летална инжекция.

Чарлийз Терон във филма "Чудовище"
Чарлийз Терон във филма „Чудовище“

Айлийн Уорнос е екзекутирана в 9:47 ч, на 9 октомври 2002 г., на 46-годишна възраст. Тя е десетата жена пратена на смърт в щата, откакто смъртното наказание било възобновено през 1976 г.

„Искам само да кажа, че ще отплавам със Скалата и ще се върна в Деня на независимостта с Исус, като във филма с големия кораб-майка и всичко останало. Ще се върна“ – заявила Уорнос от залата за екзекуции.

Историята й вдъхновява филма „Чудовище“, в който ролята й е изиграна блестящо от Чарлийз Терон, както и няколко книги и операта „Уорнос“ от Карла Лусеро.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

15
Напиши коментар

avatar
15 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
13 Автори на коментари
ПавелТедиS.R.CvetiНина 33 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Искам да кажа,че навярно това ще бъде единствения случай на убиец,който аз НЕ обвинявам за престъпленията си.Единственият слъчай!Тя е била жертва на тежко детство и е имала нещастен живот… смъртната й присъда за мен е неоснователна.Къде по-жестоки престъпници са били толерирани със доживотен затвор вместо със смъртл

Elena
Гост

Ако всички с трудно детство бяха такива убийци,като нея,докъде щеше да стигне света?А и като гледам е доста хитра и не ми се струва много объркана заради детството си.Напълно заслужава това,което е станало с нея.Убила ги е заради детството й,ама и заради това ли е крадяла от тях?Много ясно й е било в главата какво прави.То,почти всички убийци са с трудно детство,дайте всички да ги остави живи?!А,хората,които са били убити,за тях какво ще кажете?!

Discip
Гост
Discip

И аз имах тежко детство компютъра ми беше осембитов, а телевизора Юност ама него си го взех 89-та някъде понеже исках да си имам мой телевизор, а за цветен не ми стигнаха парите.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

ЕЙ,аз не съм казала,че тя не е била наясно с действията си.Просто аз лично и съчувствам имайки в предвид,че тя “само“ ги е застреляла,не ги е мъчила с клещи,не ги е драла живи.Тежкото детство не задължително предполага бъдещ престъпник или убиец но е една голяма предпоставка за неговото формиране.Аз може да съм имала тежко детство но не съм деградирала до там,че да избивам хора.Човешката психика е много крехка и когато понасяш години и години тормоз от най-близките настъпва разпад,разпад на личността,на морала на ценностната система.Не казвам,че убийствата и са оправдани,напротив..но как да кажа не я съдя,незнам защо но за мен… виж още »

Pashata
Гост
Pashata

Hana Montana e prava.

Kpaxian
Гост
Kpaxian

Съгласна съм напълно с написаното от Хана. Препоръчвам филма „Животът и смъртта на един сериен убиец“ направен за Айлийн, където е и последното интервю с нея преди изпълнението на екзекуцията й. Жената е била е**на през целия си живот – в буквален и преносен смисъл. Което не я оневинява за убийствата, разбира се. Просто не е заслужавала да бъде убита от правосъдието.
Има жестоки серийни убийци, извършвали садистични престъпления, които умират в затвора, защото са получили шанса на доживотната присъда. Нейните деяния далеч не са съвместими с техните, но все пак я екзекутират.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Аз най-искрено съчувствам на Аилийн Уорнос за нещастната й съдба.
По принцип съм от хората твърдо вярващи и поддържащи смъртното наказание но в този случай не само,че не подкрепям тази екзекуция но и я смятам за напълно неоснователна.
В криминологията са известни безброй много случаи на безпощадни и жестоки убийци,убийци на деца и жени,които получават присъди,които не отговарят на тежестта на извършените от тях злодеяния.
Затова съм много снизходителна към Айлийн,дълбоко в мен аз мога да я разбера.Съжалявам за нея и смятам,че най-суровата присъда,която е можело да получи е бил доживотния затвор и то с право на замяна.

един човек
Гост
един човек

Съчувствам и … американският начин на живот е в дъното на помийната яма !
Една нация, която е изградена върху смъртта на милиони индианци ! След като е смърт, защо трябва да е най-ужасната…електрическият стол,стотици са умъртвени по този начин, който е най-ужасният и жесток, по-голяма гавра от това няма !

Юля
Гост
Юля

Аийлин е била много точна женица-ей така,на всички изнасилвачи и въобще мъже ходещи при “нощни пеперуди“ им се полага един нож в гърлото..и дуло в аналния отвор,както във филма “I spit on your grave“.

Silence
Гост
Silence

Hanna Montana – Вместо да проявяващ снизходителност към Айлийн, прояви суровост и гняв към цялата политическа система, която налага „несправедливо“ правосъдие за едни и „справедливо“ за други. Така и така нищо няма да промениш, но нека поне бъдем честни, че независимо от причините убийството не се опровергава, особено когато говорим за няколко и то хладнокръвни убийства! Тя е била напълно с всичкия си, дори е умряла с желанието да убива. Присъдата е на място, дори процеса се е забавил прекалено. Ясно, че много убийци са на свобода или се осъждат на няколко години затвор и това е цялото наказание, което… виж още »

Нина 33
Гост
Нина 33

Тая Хана-Монтана навсякъде си изказва „компетентното мнение“, че чак и не търпи възражения! Егати самочувствието! В статията за българските удушвачки не видях колко пъти ми се навират коментарите в очите ми,че чак и снимка си закачила на профила!
Ти друга работа нямаш ли се, бе момиченце, за следователка ли учиш, че ни навираш коментарите си под всяка статия!Което си е твое право, то за това е този сайт, но хайде малко да не се надуваш толкова и да се правиш на важна в Интернет-пространството…
Ау, да и някъде предупреждавала, „да не се пишели отзиви относно нейния профил“… Ще падна от смях..

Цветелина
Сътрудник

Интерсено защо,но тази жена не буди в мен омраза или отвръщение!Гледала съм филма „Чудовище“ и там определено можех да оправдая действията й!Знам,че никой няма право да отнема нечий живот,но има далеч по-брутални убийци от нея с далеч по-леки присъди…

S.R.
Гост
S.R.

Захванах се да чета и горните коментари, но после се отказах, че са пълна загуба на време- нищо интересно. Смятай Айлин за много скучна, след като вярно, че имала тежко детство и човешката психика била крехка; по скоро има силни и слаби характери, а нейният очевидно не се вписва в шаблончето на слабия. Да, тя не е изтезавала хората и има вероятност наистина да са искали да я изнасилят, но все пак тя е убивала стреляйки и крадяла, което прави нещата много по- безскупулни. Да не говорим за цирка след като е хваната; съвсем ефтини трикове. Смятам, че стол или… виж още »

Теди
Гост
Теди

Към Нина 33 .
Що за нелеп , безмислен , не на място и изпълнен с глупост и злоба коментар ?

Павел
Гост
Павел

До 33 пълен комплексар си пич. Момичето ще си пише и коментира колкото си иска.
Колкото до Айлин наистина гадна история. И за толкова много клиентела да е шатнала само 7мина. Е наистина ме навява на мисълта, че са били некви извратеняци които са си го търсили.