Публикувано на: 2 юли, 2009

Артър Шоукрос, известен като „Удушвача от Дженеси Ривър“, поема отговорността за убийствата на 11 жени, извършени в периода 1988-90г. Шоукрос набелязвал плячката си сред жените упражняващи високорискови професии, като проститутките например. Този сексуален садист и сериен убиец обикновено захвърлял жертвите си в реката и понякога се връщал на местопрестъплението, за да мастурбира.

Шоукрос умира на 10 ноември 2008 г.  в затвора в Олбъни, където излежавал 250-годишната си присъда.

Първата жертва

Реката Дженези, намираща се извън Рочестър в щата Ню Йорк, представлява живописно ваканционно място, благодарение на трите водопада разположени по течението й. Местността е подходяща за походи и пикници сред природата, както и за лов и риболов. Дългото 35 километра дефиле се слави като „Гранд каньона на Изтока“. Никой не си представял, че тук може да бъде извършено убийство. Поне не преди 1988 г.

През тази година на Саймън Крийк, близо до Път 31, един ловец и неговата дружинка се натъкнали на гледка, която никога нямало да забравят. На 24 март наближавал краят на зимата и ледът по реката бил започнал да се разпуква. На повърхността на водата било изплувало покритото с тиня тяло на мъртва жена, облечена с джинси и суичер. Първоначално ловците я сметнали за изхвърлен манекен, но само един поглед към замръзналото й лице бил достатъчен, за да опровергае тази теория.

Мъжете повикали полицията и тялото било извадено от водата. От жестоките синини по него веднага ставало ясно, че жената е била бита, но полицаите решили да изчакат доклада от аутопсията на съдебния лекар Ник Форбс, преди да правят заключения. Докторът забелязал, че жертвата е била удушена. Налице била и вагинална травма, заобиколена от следи от зъби, които биха могли да са оставени и след смъртта. Жената изглежда била ритана жестоко в слабините. В дробовете на жертвата нямало вода, следователно убиецът я бил изхвърлил в реката след смъртта й.

Не след дълго тя била идентифицирана като 27-годишната Дороти „Дотси“ Блекбърн, която била майка на три деца и работела като проститутка на „Лайел Авеню“ в Рочестър. Нейната сестра била подала сигнал за изчезването й на 18 март и тя била тази, която разпознала тялото.

Д-р Форбс установил, че раните на Блекбърн са били причинени от тъп предмет, но не могъл да разбере от какво бил оставен назъбеният отпечатък минаващ през гърдите й.

Убийствата на проститутки не са нещо необичайно, а тази жена освен това била пристрастена към кокаина и дължала пари. Недоволен клиент, измамен дилър или ядосан сводник – почти всеки би могъл да е отговорен за това, а без физически доказателства щяло да бъде трудно да свържат жертвата с убиеца й. Полицията в Рочестър разгледала още два случая на убити с нож проститутки  в района, но не намерила нищо, с което да ги свърже. Те създали файл за Дотси и го оставили настрана.

Минала една година и случаят се забравил. Тогава започнали да се появяват още мъртви жени.

Сметището за тела

През месеците последвали откриването на Дороти Блекбърн не се случило много и нейното убийство останало неразкрито. През лятото на 1989 г. били убити още няколко проститутки, но случаите изглежда нямали връзка помежду си и не се отличавали с нищо необичайно. Една от жените била изхвърлена край пътя, другата била застреляна, а третата била блъсната от кола.

Тогава се случило нещо, което привлякло вниманието на полицията. На 9 септември един човек, който събирал празни бутилки, се натъкнал на човешки останки. Той забелязал една стърчаща кост, която първоначално помислил за част от умрял елен, но приближавайки се видял и купчина дрехи. Човекът осъзнал какво е намерил и се свързал с полицията.

Тази жена се била носила по течението на реката, докато тялото й не се заклещило в някакви строителни отпадъци. Тя била престояла там дълго време и тялото й било доста разложено, което затруднило д-р Форбс да определи причината за смъртта, макар да имал съмнения за задушаване. По костите нямало следи от рани с нож или огнестрелно оръжие.

Опитвайки се да установи самоличността на жертвата, полицията открила 138 възможни съвпадения в докладите за изчезнали жени, но всички те в крайна сметка били елиминирани. Тогава полицията се обърнала към криминалния антрополог Уилям Родригез ІІІ, който използвал черепа на жертвата, за да реконструира лицето й. Снимката от реконструкцията била публикувана в местните вестници и скоро бащата на Анна Стефен разпознал дъщеря си. Данните от нейния зъболекарски картон потвърдили самоличността й. Баща й смятал, че тя е била убита от някой сводник или дилър на наркотици.

Тялото й било открито далече от мястото, където били намерени останките на Блекбърн, и макар начинът на смъртта и отърваването от тялото да изглеждали подобни, никой все още не говорел за сериен убиец.

Шест седмици по-късно, в събота на 21 октомври, трима спортисти от Пенсилвания се натъкнали в дефилето на обезглавен разложен труп, състоящ се предимно от кости, който бил скрит във високата трева край речния бряг. Вратът на жертвата бил счупен, но действителната причина за смъртта била трудна за определяне.

Докато събирали останките й, никой не осъзнавал, че убиецът стои наблизо и наблюдава действията на полицията. Той приличал на обикновен рибар, някой, който често посещава местността, така че никой не му обърнал особено внимание.

Жертвата била идентифицирана, отново с помощта на антрополога Родригез, като 60-годишната Дороти Кийлър, която била изчезнала от известно време.

Шест дни по-късно, малко преди Хелоуин, едно момче, търсещо топката си в купчина отпадъци близо до „Младежката християнска организация“, намираща се недалеч от дефилето, видяло в боклука един стърчащ крак. То повикало полицията, която открила един разложен и нападнат от личинки труп, облечен в черни панталони и пуловер. Мъртвата жена се оказала Пати Айвс, някога красива проститутка от „Лайел Авеню“, чието изчезване било хвърлило сводника й в отчаяние. Той обаче не се оказал търсеният заподозрян.

С това случаите на удушаване ставали четири, като три от тях били станали бързо един след друг. Пресата започнала да пише за „Удушвача от Рочестър“ и за „Убиеца от Дженези Ривър“. Някои от жените били покрити с отломки, сякаш да не се виждат от въздуха, което карало полицията да предполага, че извършителят има или криминален, или военен опит. Поради липсата на признаци за съпротива от страна на жертвите се смятало, че удушвачът убива бързо и вероятно е доста силен.

Тъй като целите му били главно проститутки, полицаите от Отдела за борба с порока започнали да разпитват жените от занаята.

Около 35 жени работели постоянно в този район. Полицията седяла в цивилни коли, наблюдавайки ги и позволявайки им да упражняват професията си. Жените подхождали с предпазливост към това необичайно положение, без да се доверяват изцяло на полицията, че няма да ги арестува. Никоя от страните не била свикнала да работи една с друга, но жриците на любовта се чувствали доста по-сигурни.

Ченгетата знаели, че няколко от тези жени са доста нахакани и предполагали, че ако удушвачът попадне на някоя от тях, това би било голяма грешка от негова страна. Джун Сисеро, например, имала обичай да удря всекиго и при най-малкия признак за зла умисъл. Тя дори избягвала да се приближава до коли, които не е виждала преди това. Момичето имало инстинкт за разпознаване на гнилите ябълки сред клиентите.

Една друга по-зряла и яка проститутка, на име Джо Ан Ван Ностранд, разказала на полицията за клиент подвизаващ се под името „Мич“, с когото била прекарала една нощ и който изглеждал потенциално агресивен. Освен това бил и доста особен. Той бил споменал за удушвача, бил я откарал доста навътре в полето, и я бил накарал да се престува на умряла.

„Той беше доста нервен“ – разказва тя по-късно за книгата „Умът на един сериен убиец“, – „и това изнервяше и мен самата.  Усещах, че нещата не отиват на добре и космите на главата ми настръхнаха“.

Тя извадила ножа си и му казала, че ще го използва. Той сякаш не се разтревожил от това и дори изказал възхищението си от нейната смелост. Но тя била сигурна, че той на няколко пъти се бил опитал да се докопа до гърлото й. След като свършили той й казал, че иска да я види отново, но след този случай тя го отбягвала упорито.

Момичетата се предупреждавали една друга да внимават за подозрителни клиенти. Те били нервни, но не толкова, че да спрат да се качват в колите на клиентите. Те разказали на ченгетата за някакъв подозрителен „сив микробус“, който обикалял в района, но, когато такъв микробус бил проверен от полицията, шофьорът му се оказал съвсем обикновен човек. Следи изниквали всеки ден, но нито една не довела до нещо съществено.

Скоро изчезнали и други проститутки, като например русата Мария Уелч, която приличала на убитата Пати Айвс. След това друга дребна блондинка била открита захвърлена в едно дълбоко дере в дефилето, обута единствено с чифт ботуши. Причината за смъртта й била удушаване, а синините по тялото й показвали, че жертвата е била пребита. Първоначално всички предположили, че тази жертва е Мария, но се оказало, че грешат. Нейното име било Франсиз Браун, която една вечер била тръгнала с клиент на име „Майк“.

Разпитани били няколко клиенти, но никой от тях не изпъкнал като заподозрян. Полицията смятала, че шест или осем жени са били убити от един и същи човек. Проверката за сексуални престъпници живеещи в горната част на щата Ню Йорк не показала наличието на такива в района.

Тогава един по-възрастен човек, чиято 26-годишна приятелка липсвала от осемнадесет дни, решил да подаде сигнал за изчезването й. Тя имала умствени проблеми и друг път се било случвало да изчезва без да се обади. Но този път отсъствието й било продължило твърде дълго. Той я бил научил да не се качва в коли на непознати мъже и се съмнявал, че тя е станала жертва на някого, но все пак се тревожел. Тъй като тя не била проститутка, полицията не смятала, че момичето би могло да бъде застрашено от фантома-убиец. Информацията за изчезналата Джун Стот била разпространена между патрулните екипи. Но тяхната главна грижа в момента била потенциалната следваща жертва на удушвача.

Ескалация

На 5 ноември черната проститутка Кимбърли Лоуган, която работела на „Лайел Авеню“, била открита затрупана под купчина листа в нечий двор. Тя била пребита и ритана в корема. Съдебният лекар намерил листа натикани в гърлото й. Въпреки че тялото й не било захвърлено в дефилето, случаят бил прибавен към растящата планина от неразкрити убийства на нощни жрици в района.

Осем дни по-късно, в Деня на благодарността, Марк Стецел разхождал кучето си в блатистия район близо до индустриалните докове. Кучето надушило някаква следа и той го последвал, натъквайки се на захвърлен на земята килим, покрит с ледена коричка. Когато се приближил, видял, че отдолу се подава бос крак и извикал полицията.

Денят бил суров и вещаещ сняг, а повечето криминалисти и следователи били по домовете със семействата си, вечеряйки с печена пуйка. Въпреки това им се наложило да станат от масата и да отидат на местопрестъплението. Към тях се присъединил и заместник-областният прокурор Чък Сирагуза. Той искал да наблюдава отблизо тези убийства, за да е подготвен, ако се окаже, че в района действа истински сериен убиец.

Жената, която била запазена до известна степен от студеното време и килима, лежала с лице към земята. Петната по кожата й говорели за стартирал процес на разлагане, като вероятно смъртта й била настъпила преди две или три седмици. Значително количество кръв се било събрало в задната част на тялото й, което означавало, че тя е лежала по гръб след смъртта си и чак после е била обърната по корем. Положението на тялото й говорело, че жената е била изнасилена анално след смъртта си. Освен това била удушена, но това не било всичко. Когато я преобърнали, станало ясно, че тя е била изкормена от гърдите до срамните части като животно. По-внимателният оглед показал, че срамните й устни са отрязани. Този убиец се бил върнал на местопрестъплението, за да си достави малко перверзно удоволствие. Изследванията обаче не отрили следи от сперма във и по тялото. Криминалистите открили в бурените един нож и окървавена хавлия, но по тях нямало улики и отпечатъци. Както обикновено физическите доказателства били повече от оскъдни.

Жертвата скоро била разпозната като изчезналата Джун Стот. Всички знаели, че тя не е проститутка и не взимала наркотици. Това накарало следователите да се чудят дали това убийство е част от серията или е дело на друг убиец. Тялото й също било захвърлено на 7 мили разстояние от реката. С няколко убийци ли си имали работа, или с един, който захвърля телата където му падне? Жертвата била покрита също като някои от останалите и била удушена.

Чувствайки се в безизходица, капитан Джонстън решил да се свърже с ФБР. За една година време той бил затрупан с 11 неразкрити убийства на проститутки във и около Рочестър. Средно статистически в града се случвали само три-четири такива престъпления годишно и капитанът осъзнавал, че са изправени пред сериозен проблем.

Той бил прехвърлен на специален агент Грег Маккрари от Отдела за анализ на поведението, който изслушал неговите обяснения за епидемията от убийства от пролетта на миналата година и се съгласил, че вероятно става въпрос за сериен убиец ловуващ в района. Маккрари поканил лейтенант Ед Грант, който току-що бил завършил програмата на ФБР за криминално-разследващ анализ, да се присъедини към него в Рочестър.

Още преди да пристигнат на 27 ноември един ловец намерил тялото на проститутката Елизабет Гибсън в блатото на един съседен окръг. Тя била удушена. Това, което я свързвало с останалите, бил един очевидец.

Предният ден Джо Ан Ван Ностранд била видяла клиента „Мич“ с проститутка, която познавала – Елизабет Гибсън. Когато видяла по телевизията новината за откритата мъртва жена, тя отишла директно в полицията и им разказала за Мич. За съжаление, тя не знаела истинското име на мъжа, нито къде работел той. Все пак, полицай Ленърд Бориело вярвал, че тя им е дала солидна следа. Най-малкото вече знаели как действа този човек и каква кола кара. Това, което не знаели било, че той можел да сменя колите си и да не се набива на очи.

Профил

Маккрари и Грант пристигнали на 13 декември, две седмици след откриването на Джун Стот, и поискали да разгледат различните местопрестъпления. Те започнали от „Лайел Авеню“, откъдето се предполагало, че убиецът взима жертвите си, и продължили към района на „Младежкия християнски съюз“ и каньона, взимайки под внимание всяка подробност, която би била от полза за техния анализ. След това се заровили в папките с докладите от аутопсиите, снимките от местопрестъпленията, изявленията на очевидците, и всичко друго, събрано от полицията досега.

Те подредили папките по реда на убийствата и ги разпределили в три кръга, изхождайки от начина на живот и от начина на смърт на жертвите В първия кръг попадали онези случаи, за които било повече от ясно, че са дело на серийния убиец – удушени проститутки, захвърлени във или около дефилето. След това идвал кръгът на онези случаи, които носели известни прилики, и накрая оставали случаите, които изглежда нямали никаква връзка с останалите. В седем от случаите се наблюдавал ясен стил на действие.

Жертвата, която най-много ги притеснявала, била Джун Стот. Тя била удушена, но освен това й били нанесени послесмъртни наранявания, каквито не се наблюдавали при останалите жени.

За профайлърите било ясно, че убиецът не отвежда жертвите си твърде далеч от „Лайел Авеню“ – само на няколко мили. Според тях в този район той се чувствал най-удобно, тъй като го познавал добре. Той би трябвало да разполага с кола, понеже местата, на които захвърлял телата, били твърде далеч, за да стигне до тях пеша. Ако познавал района, той вероятно го посещавал често, вероятно тичайки за здраве, или ходейки на лов и риболов.

Жените изглежда се чувствали удобно в негово присъствие. Те се качвали в колата му без да се страхуват, въпреки че знаели, че в града върлува сериен убиец. Тъй като повечето от жертвите му били бели жени, вероятно и убиецът бил от бялата раса.

Фактът, че при никоя от жертвите не се наблюдавало сексуално насилие показвал, че този мъж може би има проблеми от сексуално естество. Възможно било пребитите жени да са се подигравали с неговата импотентност.

Когато профайлърите решили да включат Джун Стот в серията, те се заровили по-дълбоко в случая й. Фактът, че тялото й било изкормено им подсказвал, че убиецът вероятно има опит в разфасоването на дивеч. Той се чувствал удобно да борави с тела. Според тях той щял да продължи да се връща при жертвите си и да ги обезобразява дотогава, докато е сигурен, че няма да бъде заловен.

Когато били готови, Грант и Маккрари представили резултатите от своя анализ на разследващия екип.

Изхождайки от поведенческите улики открити на местопрестъплението, те казали на полицията, че убиецът най-вероятно е бял мъж в края на 20-те или началото на 30-те си години. Те посъветвали детективите да не елиминарат заподозряните на база на несъотвествия в профила, тъй като било възможно в него да има грешки. Разследващият екип трябвало да използва техния анализ просто като ориентир. Според тях извършителят имал опит в престъпленията – особено в сексуалните нападения – и вероятно вече имал досие. Освен това работел сам, сигурно бил спортна натура, и вероятно изглеждал представително. Той бил човек, който не изпъква сред останалите, и вършел зловещото си дело под носа на своите близки и познати. Той би трябвало да изглежда нормално, да кара обикновена кола, и да се облича в удобни дрехи.

Той вероятно имал някаква лакейска професия и сигурно бил женен, или имал приятелка. Икономическото му положение било сходно с това на жертвите му, той живеел и работел в града и познавал добре живота на улицата. Те смятали, че той работи или живее в района на „Лайел Авеню“.

На базата на тези заключения профайлърите предложили някои стратегии. Те вярвали, че убиецът е познат на полицията по някакъв начин. Възможно било той често да се заседява в кафенетата и баровете в района.

Полицаите убедили собственика на нощния бар „Маркс Тексас Ред Хот“ да организира томбола с награда телевизор. Чрез това състезание те успели да се сдобият с голям списък с имена на хората, които често посещавали това място.

Междувременно, от компютърното търсене на базата на критериите от профила изкочил един заподозрян – един 38-годишен сексуален престъпник, който карал сив микробус, падал си по перверзии, и на няколко пъти бил забелязван на „Лайел Авеню“. Разследващият екип вярвал, че това е техният човек, но справката с неговия работодател доказала, че той има алиби за повечето от убийствата.

Тогава, в седмиците преди Нова Година, изчезнали още няколко жени, като една от тях била момиче с борбена натура, за което никой не вярвал, че би могло да стане жертва на убиец.

Под пълна пара

Джун Сисеро била една от най-оправните на улицата проститутки в Рочестър, а Дарлийн Типи някога си партнирала с Джо Ан Ностранд, за да се чувства в безопасност. От известно време никой не ги бил виждал. Джун Сисеро даже се била хвалила пред ченгетата, че не тя трябва да се страхува от убиеца, а той от нея.

Освен тях липсвали и чернокожата проститутка Фелиша Стивънс и по-отдавна изчезналата Мария Уелч.

На 31 декември сутринта един полицай, патрулиращ в покрайнините на Рочестър, забелязал чифт черни джинси, захвърлени и замръзнали край пътя. Той спрял да ги разгледа и пребъркал джобовете им. В тях намерил личната карта на Фелиша Стивънс. След тази находка всички предположили, че тя е мъртва. Освен това ставало ясно, че убиецът се връща към старите си места за изхвърляне на тела, тъй като джинсите били открити недалеч от Салмън Крийк. Ботушите на Стивънс били намерени на съвсем друго място. Тя не би могла да издържи на ниските температури без дрехи и обувки.

Но по това време на годината, когато всичко било покрито със сняг и лед, не било възможно да се проведе старателно търсене, дори с кучета.

Нищо не се случило в Новогодишния ден, но на 2 януари 1990 г. щатската полиция възобновила търсенето на телата по земя и от въздуха. За съжаление от езерото Онтарио задухали силни ветрове и се наложило операцията с хеликоптерите да продължи на следващия ден.

Един от хеликоптерите се издигнал от Нортамптън Парк за последен полет над Магистрала 31, където били открити джинсите, и обратно към града. Първата от осемте жертви била открита на същото място преди около две години и те решили да опитат за последен път да открият нещо.

Те прелетели над Салмън Крийк, оглеждайки се за нещо необичайно. Внезапно забелязали нещо близо до един мост. Снижили хеликоптера и различили очертанията на човешка фигура, лежаща по очи на снега. Тя била облечена единствено с бяла блуза, същата като онази, с която Фелиша Стивънс била видяна за последен път.

Кожата на жената изглеждала тъмна, но не и черна. Тя не би могла да бъде Фелиша Стивънс, но вероятно била някоя от другите три изчезнали жени. Тогава забелязали, че на моста е паркиран Шевролет Селебрити и веднага сигнализирали на колегите си по радиостанцията да го проверят. До автомобила стоял някакъв едър мъж, който изглеждал така сякаш уринира. Сетне той се качил в колата си и потеглил.

Тялото се оказало на оправната и борбена Джун Сисеро, за която се говорело, че отбягва да се качва в непознати коли. Тя била удушена и обезобразена след смъртта си. Гениталиите й били гладко отрязани, вероятно след като тялото й вече било замръзнало.

Сега детективите трябвало да разберат кой бил онзи мъж на моста и да му зададат някои въпроси. Възможно било той да е видял нещо, което да им помогне да разкрият случая.

По тънко въже

Патрулните екипи вече били по следите на мъжа в Шевролета, а хеликоптерът ги последвал. Те наблюдавали как колата отбива в обществения паркинг срещу старческия дом в Спенсърпорт.

Артър Шоукрос

Артър Шоукрос

Шофьорът влязъл в дома, а проверката на регистрационния му номер показала, че автомобилът е собственост на жена на име Клара Нийл. Наземните полицаи се заели с мъжа, а хеликоптерът се върнал да пази местопрестъплението. Там забелязали, че в снега има следи от стъпки. Оградили мястото и повикали подкрепления.

Щатският полицай Джон Стендинг поискал документите за самоличност на мъжа и той му ги дал. Неговото име било Артър Джон Шоукрос, на 44 години. Той им казал, че е помислил, че го следят, понеже бил уринирал на обществено място. Той се съгласил да им съдейства. Когато му поискали шофьорска книжка, заявил, че няма такава, и си признал, че е лежал в затвора за непредумишлено убийство.

Това признание изострило вниманието на всички. Човекът не бил просто някакъв обикновен гражданин, озовал се близо до местопрестъплението. Той бил убивал преди. Профайлърите били казали на полицията, че нападателят има навика да се връща при жертвите си, и сега изглеждало така, сякаш Шоукроус бил заловен докато правел точно това.

Все пак властите не били сигурни, че са попаднали на точния човек. Налагало се да бъдат много предпазливи.

Арестът на Шоукрос

Арестът на Шоукрос

Следователят Денис Блайт съумял да убеди Шоукрос да го придружи до Управлението на щатската полиция за по-обстоен разпит. Шоукрос с радост се съгласил и дори дал писменото си съгласие за претърсването на автомобила и дома му. Полицията отвела него и Клара Нийл, в отделна кола, в Брокпорт.

Опитният в разпитите Чарли Милитело асистирал на Блайт в задаването на въпросите и двамата скоро накарали Шоукрос да опише местата, на които обичал да ходи за риба – повечето от тях се оказали същите, на които били захвърляни жертвите.

Той също признал, че преди шестнадесет години е бил арестуван в Уотъртаун, защото „две деца умряха“. Той не пожелал да даде повече подробности за тези престъпления.

Той настоявал, че бил паркирал по чиста случайност на моста над Салмън Крийк, под който се намирало тялото. Просто си бил карал наоколо и бил спрял да се облекчи, когато хеликоптера минал над него. Не бил видял нищо.

Макар да били развълнувани от чутото, и да смятали, че най-сетне са попаднали на убиеца, детективите избягвали да го притискат за подробности. Те искали да го накарат да се чувства удобно в тяхно присъствие, тъй като възнамерявали да го разпитват отново, и предпочитали той да се съгласи доброволно на това. Те го държали в стаята за разпити в продължение на пет часа, като преди да го пуснат откарали Клара Нийл у дома й. В крайна сметка той им разказал повече подробности за убийството на децата в Уотъртаун. Той бил изнасилил едното момиченце анално и след това я бил удушил. Полицаите били отвратени, но се опитали да не показват чувствата си. Шоукрос също им казал, че е имал сексуални отношения с по-малката си сестра, което според него било причината за последвалите детеубийства и за многобройните хора, които бил убил по време на войната във Виетнам. Той обичал да говори за своите „геройства“ от войната. Чувствал се като велик войник.

Докато го разпитвали, един „експерт-профайлър“ изразил пред детективите мнението си, че един педофил не би сменил типа на жертвите си от деца на зрели жени. Този „експерт-профайлър“ обаче не бил нито Ед Грант, нито Грег Маккрари, които добре знаели, че някои убийци просто използват удобния случай да нападнат някоя уязвима жертва. Шоукрос бил лежал в затвора петнадесет години. Там, той би могъл да е развил фантазии от различно естество, или просто да е стигнал до извода, че на убийството на деца се гледа с доста по-лошо око, отколкото на това на проститутки. Не всички серийни убийци преследват един и същи тип жертви. Това е погрешно схващане, което се върти из кръговете на академичната психология.

Скоро станало ясно, че Шоукрос има готови самооправдателни обяснения за всичко и полицаите с право очаквали, че ако си признае за скорошната серия от убийства, той щял да я обоснове с куп извиняващи го причини.

Преди да го освободят те го помолили да му направят снимка и Шоукрос се съгласил.

Детективите показали снимката му на няколко от проститутките работещи на „Лайел Авеню“. Една от тях била Джо Ан Ван Ностранд, която била разказала на полицията за клиента на име „Мич“, който я бил карал да се прави на умряла. Тя моментално го разпознала: „Това е човекът!“.

Тя осъзнала, че тогава е била на косъм да загуби живота си. По време на половия акт той на няколко пъти се бил опитвал да я сграбчи за гърлото, но тя успявала да отблъсне хватката му. Тя също споменала, че Шоукрос е бил клиентът, с когото една от жертвите, Елизабет Гибсън, била видяна за последно. Няколко други проститутки също го идентифицирали. Всички те го познавали като редовен клиент, с когото никога не са имали проблеми.

Историята се разгръща

Разследващият екип бързо проверил миналото на Шоукрос. Те искали да са запознати с фактите преди да говорят отново с него. Те също искали да разберат как един сексуален насилник, който е лежал в затвора за непредумишлено убийство и педофилия, е бил пуснат в техния район без никакво предупреждение.

Шоукрос си бил признал за няколко престъпления извършени в Уотъртаун щата Ню Йорк. Той бил израснал на това място. Напуснал училище в началото на девети клас. На 19-годишна възраст се записал в армията и бил пратен във Виетнам, където преживял доста травматични моменти. Имал три провалени брака и сега имал четвърта съпруга. Престъпната кариера на Шоукрос била започнала с обири, след това с палежи, и накрая с убийства.

Джак Блек

Джак Блек

През май 1972 г. той взел своята първа жертва – 10-годишния Джак Блек. Той бил изчезнал близо до апартамента, в който живеел Шоукрос. Майката на Джак подозирала 27-годишния Шоукрос, който бил завел Джак и неговия по-голям брат на риба преди няколко дни. Когато тя му поставила въпроса право в очите, той й предложил няколко противоречащи си истории. Това изглеждало подозрително, но без тяло и без доказателства полицаите не можели да направят нищо. Търсенето на момчето се оказало безуспешно.

Шоукрос разказал на разпитващите го детективи, че момчето го било нападнало и затова той го бил ударил и убил без да иска. Тази история щяла да се промени няколко пъти.

Карън Ан Хил

Карън Ан Хил

Четири месеца по-късно изчезнала осемгодишната Карън Ан Хил, която била на гости в града с майка си Хелън. Тялото й било открито под един мост над Черната река. Тя била изнасилена и убита. Кал, листа и други отпадъци били натикани в гърлото й и под дрехите й. Шоукрос, който често ловял риба под този мост, бил заподозрян. Детектив Чарлз Кубински от полицията в Уотъртаун го познавал. С упоритост и ловкост той успял да накара Шоукрос да си признае за престъплението. Той също успял да получи от него достатъчно информация за местонахождението на тялото на Джак Блек. Поради напредналия стадий на разлагане не било възможно да се установи дали момчето е било сексуално насилено, но станало ясно, че е било удушено също като Карън Ан. Шоукрос си признал, че е изнасилил момичето.

Той отишъл в затвора за тези престъпления. Шоукрос бил примерен затворник и получил възможност да кандидатства за предсрочно освобождаване. Комисията решила, че той не представлява повече риск за обществото, но един опитен надзорник в района на Бингамтън бил на мнение, че Шоукрос „е вероятно един от най-опасните индивиди, пускани в тази общност от много години“. Властите се опитали да го настанят в Бингамтън, но разгневените граждани разбрали за това и се възпротивили. Тогава било решено да бъдат покрити следите му. Досието му било направено недостъпно (дори и за другите полицейски управления) и той бил настанен в Рочестър заедно с жена си.

Два месеца след установяването си в Рочестър Шоукрос си намерил работа в една кетъринг компания, но нещата там не потръгнали и се наложило да си търси друго занимание. Той използвал свободното си време, за да развие интимна връзка с Клара Нийл, чиято кола често взимал назаем и използвал за собствените си нужди.

Полицаите поискали от Клара да им покаже местата, на които двамата са провеждали романтичните си рандевута – оказало се, че това са същите места, на които Шоукрос бил захвърлял жертвите си.

Никой не можел да повярва, че Комисията по освобождаванията е освободила този убиец и дори се е постарала да засекрети досието му. Той би могъл да бъде засечен, разпитан и поставен под наблюдение преди да успее да убие толкова много жени.

Заковаването на убиеца

Сега подозренията на детективите били потвърдени, но властите от различните агенции изпаднали в пререкания за това кой трябва да получи юрисдикцията за разпита и следователно и заслугата за разкриването на случая. Стигнало се до компромис, който удовлетворявал всички страни – за провеждането на разпита на Шоукрос били избрани Денис Блайт от щатската полиция в Ню Йорк и Ленърд Бориело, ключовият следовател от полицията в Рочестър. Но още преди двамата да се изправят срещу Шоукрос случаят претърпял значително развитие.

Малко преди седем часа сутринта, в местност недалеч от мястото където била открита Джун Сисеро, един ловец на елени се натъкнал на замръзналото тяло на Фелиша Стивънс, чийто джинси и документи били намерени по-рано край пътя. Тя лежала с лицето надолу също като останалите жертви. Ловецът се обадил в полицията.

Сега Блайт и Бориело разполагали с още едно убийство, за което да говорят с Шоукрос.

Те попитали Шоукрос дали има нещо против да им изясни някои неща и той дружелюбно се съгласил. Те заговорили за Джо Ан Ностранд, като му дали да разбере какво знаят и спирали на съществените места, очаквайки от Шоукрос да запълни празнините. Но той не поддавал. Те му казали, че е бил забелязан с една от жертвите в последния ден, когато тя е видяна жива, но той заявил, че това е било чиста случайност.

Те му припомнили правата, но той казал, че няма проблеми да говори с тях без адвокат. Когато увеличи натиска върху него, Шоукрос започнал да се ядосва, но после пак се успокоил. Те се страхували, че разпитът няма да доведе доникъде, но тогава Шоукрос споменал, че се тревожи за Клара Нийл и Блайт осъзнал, че в нейно лице имат средство, с което да го манипулират. Той намекнал на Шоукрос, че тъй като колата е собственост на Клара, то тя би могла да се счита за негова съучастничка. Шоукрос се почувствал притиснат в ъгъла. Блайт го попитал отново: „Замесена ли е Клара?“.

„Не“ – признал той, клатейки глава, – „Клара не е замесена“.

Те знаели, че са го хванали натясно. Той започнал да разказва за убийството на Елизабет Гибсън. Тя се опитала да открадне портфейла му и той започнал да я удря. В един момент толкова му заприличала на неговата майка, че продължил да я удря. Тя го ритала и счупила скоростния лост на колата му, което още повече го вбесило. Той я стиснал за гърлото и я държал, докато не престанала да мърда. След това намерил място, на което да захвърли тялото й, съблякъл дрехите й, и я оставил в гората. На път за в къщи изхвърлил дрехите й през прозореца на колата.

Когато станало въпрос, че в колата на Клара била открита обица, която съвпадала с тази на Джун Сисеро, Шоукрос отново се отдръпнал. Той не вярвал, че полицаите наистина разполагат с доказателства. Те довели в управлението съпругата и приятелката му и му заявили, че ще бъде най-добре, ако спести на двете жени един дълъг и изтощителен разпит. Той размислил и поискал карта и снимките на жертвите, които му били показали преди това. Те поставили пред него шестнадесет случая и той елиминирал онези, които не били свързани с него. Той казал, че убийствата които е извършил, са „работа като всяка друга“.

Той имал основателна причина за всяко убийство. Някои от жертвите му се подигравали, други се опитвали да го ограбят, една от тях не искала да млъкне, няколко го били заплашили, че ще го издадат като убиеца, а една била казала, че ще каже на съпругата му за неговите похождения. Първата жертва, Дороти Блекбърн, била захапала пениса му по време на орален секс. „Имаше кръв навсякъде“ – казал той. – „Помислих си, че ще умра“. В отговор, той я стиснал за гърлото, хапал я по гениталиите, и накрая я удушил до смърт. „Душих я в продължение на десет минути“.

Той удушавал някои от жертвите си, поставяйки нещо върху лицата им, или стискайки ги за гърлото. Колкото до обезобразяването на Джун Стот, която била честа гостенка в дома му, той казал, че го е направил, за да „забърза разлагането“, защото го било „грижа“ за нея. Обясненията му били плоски, но той поне предлагал подробности, които разяснили няколко мистерии.

Докато говорел станало ясно от какво са били странните белези открити по гърдите на Дороти Блекбърн. Той бил използвал въже за бънджи, за да върже тялото й за предната седалка преди да го изхвърли.

Детективите му показали снимки на двете изчезнали жени – Мария Уелч и Дарлийн Трипи. Той признал, че е убил и двете и отбелязал на картата къде ги е захвърлил. По-късно вечерта отвел полицаите на точните места. Едното от телата било оставено в храстите край реката, а другото било хвърлено във водата, близо до няколко къщи. И двете жени били удушени, както обикновено.

На връщане детективите нарочно минали край мястото, където била открита Фелиша Стивънс, и забелязали, че Шоукрос дава признаци, че познава района, макар първоначално да бил отрекъл това убийство с думите: „Аз не оправям черни жени“. Сега го притиснали и той си признал. Според него, тя била дошла до колата му, за да говорят за бизнес, и главата й се била заклещила в автоматично вдигащия се прозорец, така че той я изтеглил вътре, за да я довърши. Той настоявал, че не бил правил нищо интимно с нея. Не харесвал черни проститутки.

Според Грег Маккрари, Шоукрос бил отговорен за още едно убийство – това на черната проститутка Кимбърли Лоугън, която била захвърлена в един двор и покрита с листа. В гърлото й също били натикани листа – същият метод на действие, като този от убийството на осемгодишното момиченце в Уотъртаун. Но Шоукрос не искал да поеме отговорност за този случай и никога не бил съден за него.

Когато официалното му признание най-накрая било предадено на съдебния стенограф, то било достигнало 79 страници. По съвет на неговия съдебно назначен адвокат Дейвид Муранти, Шоукрос пледирал за невинен. Скоро щял да промени тактиката си и да пледира за невинен поради невменяемост.

Подготовка за процеса

„Щом заловим подобен убиец“ – казва Маккрари, – „ние винаги го сравняваме с нашия профил. Шоукрос представляваше точно онова, което си представяхме“.

Той бил обикновен клиент – бял, женен, със слугинска професия, живеел близо до местопрестъпленията, и имал история на предишни жестоки сексуални провинения. Често ходел за риба на Дженези Ривър и повечето проститутки изобщо не го подозирали. Профайлърите били объркали възрастта му с десетина години, но според тях, времето, което бил прекарал в затвора, било послужило като спирачка за престъпленията му. Веднага щом бил освободен, той продължил да безчинства така, сякаш никога не е спирал.

Заместник-областният прокурор Чък Сирагуза бил работил по случая от месеци, приготвяйки се да осъди този човек с пълната сила на закона. По онова време щатът Ню Йорк не изпълнявал смъртното наказание, но прокурорът щял да направи всичко възможно той да няма повече възможност да убива.

Една от жертвите не попадала под неговата юрисдикция, но Сирагуза и така разполагал с десет убийства, с които да работи. Обвинението имало на разположение физически доказателства, няколко очевидци, и дългите самопризнания на Шоукрос. Но след като той пледирал за невменяем Сирагуза се приготвил за тежка битка. Някои от нещата, които Шоукрос бил разказал на психиатъра, изобщо не присъствали в показанията му пред полицията. Изглежда той доизмислял и добавял още неща към историята си както му било удобно.

Самопризнанията на убийците са винаги съмнителни и е необходимо да се доказват допълнително. Това означавало да се задават много въпроси на хората, които го познавали. Родителите на Шоукрос и неговата сестра напълно отрекли твърденията му, според които той е бил малтретиран физически и сексуално като дете. Те признали, че той е биел сестра си, но родителите му никога не били прилагали физически наказания у дома. Той се справял добре в началното училище, ходел на църква, и се отнасял добре с животните. Не подмокрял леглото си (Шоукрос бил казал, че се е напикавал до тринадесетгодишна възраст), не бил подпалвач, и не показвал агресия към другите деца. Тези фактори, според психолозите, са индикации за един бъдещ сериен убиец. Неговото твърдение, че за пръв път му е била правена орална любов от сестрата на майка му, също било под въпрос, тъй като майка му заявила, че няма сестра с такова име. Неговият по-малък брат казал, че Арти е бил щастливо дете, макар и да имал малко по-избухлив характер. Съседите потвърдили, че никога не са забелязвали жестоко отношение към него от страна на майка му.

Колкото до описаните от него подвизи във Виетнам и военните му травми, репортерите разкрили, че той е служил в район, където почти не е имало военни сражения. Никои от неговата част дори не си спомнял за него и той не бил награждаван с почетни медали. Полицията заключила, че разказите му за Виетнам са чиста измислица.

За да опровергае твърдението за невменяемост Сирагуза наел криминалния психиатър Парк Диец. Той му препоръчал да се обърне към профайлъра Робърт Реслър, който да провери досието на Шоукрос от Виетнам.

Робърт Реслър се бил пенсионирал от ФБР, но все още консултирал криминални случаи. Тъй като част от стратегията на защитата за доказването на невменяемостта на клиента им почивала върху неговата травма от войната, Реслър анализирал корените на това предполагаемо посттравматично стресово разстройство. Той стигнал до заключението, че Шоукрос е измислил повечето от военните си истории и неговият доклад разклатил до такава степен стратегията на защитата, че тя се отказала да я използва в съда.

Медицински оценки

За да успее да убеди съда, че Шоукрос е невменяем според законите на щата Ню Йорк, неговият екип от защитници трябвало да докаже, че по времето на различните нападения е страдал от умствен дефект, поради който или не е знаел какво върши, или не е можел да прецени вредата от постъпките си. Те трябвало да докажат, че той е страдал от някакъв вид органично мозъчно разстройство, или от продължаваща дисфункционална психоза.

Шоукрос в съда

Шоукрос в съда

Адвокатът му наел психиатъра д-р Ричард Краус като експертен свидетел в процеса в окръг Уейн и психиатърката Дороти Луис от нюйоркската болница Белвил за процеса в окръг Монро.

Д-р Краус стигнал до заключението, че Шоукрос е измамлив, объркан, социопатичен, разумен, не страда от посттравматично стресово разстройство, склонен е да си измисля истории и да променя драматично истинските факти, малко вероятно е да е бил жертва на насилие като дете, и не страда от мозъчни увреждания.

Краус не желаел да допусне версията за невменяемост, тъй като не виждал никакви признаци за такава. Той наблюдавал как Шоукрос променя историите си, когато е интервюиран от други хора. Например, твърденията му, че е упражнявал канибализъм се появили чак след като бил попитан за това. Д-р Краус установил, че в урината на Шоукрос се съдържа субстанция, която допринася за честата смяна на настроенията, агресията, неспособността за понасяне на стрес и краткотрайни проблеми с паметта. Докторът не свидетелствал на процеса, но предал доклад в размер от 20 000 думи.

В окръг Монро д-р Луис изпълнила очакванията на защитата. Тя разбрала, че адвокатите му са установили (чрез тест поискан от д-р Краус), че Шоукрос има допълнителна Y-хромозома, и стигнала до съмнителната теория, че подобни мъже са по-склонни към насилие. Тя също така твърдяла, че при прегледа с ядреномагнитен резонанс била открита малка, пълна с течност киста в десния му преден дял на мозъка. Според нея това било от съществено значение.

„Мозъкът е чувствителен орган“ – казва тя. – „И най-незначителният белег или киста при определени условия биха могли да задействат необичайна електрическа активност и да доведат до припадъци“.

Според нея той проявявал всички признаци на увреждане на темпоралния дял, като нарушена памет, виждане на ярки светлини преди да изпадне в епизод на агресия, последван от дълбок сън. По време на сеансите си с него тя забелязала, че той често бърка едно убийство с друго. Шоукрос обаче не бил показал подобна тенденция в полицията. По време на разпита си той знаел името на всяка своя жертва и точно как и кога е извършил убийствата. Изглежда той знаел как да я накара да повярва, че има умствени проблеми. Шоукрос бил като хамелеон и разказвал на разпитващите го онова, което чувствал, че искат да чуят от него.

Тя поискала от адвокатите на Шоукрос да наемат нейния партньор Джонатан Пинкус, за да извърши задълбочен неврологичен преглед. Вместо това те казали, че разполагат с ЯМР и наели един неврохирург от Харвард. Тя така и не видяла резултатите от неговия преглед, но въпреки това се поддала на натиска на защитниците и написала доклада си.

Д-р Луис подложила Шоукрос на хипноза, за да разбере дали някакви по-ранни травми не са причина за неговия гняв към жените. Той описал епизоди на жестоко насилие, като например как неговата майка е завирала дръжка от метла в ануса му (в друга своя версия той казал, че тя е използвала четка за тоалетна, но очевидно по-късно решил да промени историята, защото му било посочено, че по онова време семейството му е ползвало външна тоалетна). Пак под хипноза той се превърнал в „Ариемес“ – канибал от 13-и век, жадуващ за кръв.

Д-р Луис издирила медицинския му картон и установила, че на деветгодишна възраст е бил хоспитализиран заради частична парализа, от която бързо се бил възстановил. В картона му нямало данни за физическа травма, но Луис решила, че парализата му е била на психична основа, породена от някакво насилие. Луис се чувствала уверена в диагнозата си, но не осъзнавала, че не е подготвена за процеса.

Шоукрос в затвора

Шоукрос в затвора

След пет седмици изпълнени с драматични показания и демонстрации в съдебната зала журито не било особено впечатлено от усилията на защитата и д-р Луис да изкарат Шоукрос невменяем. Заседателите го решили, че той е умствено здрав и е виновен в 10 убийства. Той получил по 25 години за всяко убийство, което означавало, че щял да лежи зад решетките в продължение на 250 години.

На 10 ноември 2008 г. Артър Шоукрос получава сърдечен арест в медицинския център към затвора в Олбъни и умира там в 21:50 часа.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

5 Коментари за “Артър Шоукрос: Удушвачът от Дженеси Ривър”

  1. AvatarIvanka

    Na takiva,psehichno bolni hora,prisudata zaduljitelno trqbva da bude-SMURT.

  2. AvatarМарина

    И на такива неграмотни като теб, също !

  3. AvatarМарина

    И на такива неграмотни като теб, също !:Д

  4. Avatarbinks

    До колкото си спомням имаше направен филм върху тези събития,но за съжаление нямам спомен как се казва….

  5. AvatarBetty

    „Интервю със сериен убиец“ се казва филма.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –