Публикувано на: 17 май, 2010

Слабостта на счетоводителя мормон от Юта Артър Гари Бишъп към детската порнография ескалира в отвличането, измъчването и убийството на пет малки момчета. От отличен ученик и почетен бойскаут Бишъп се превръща в маниакален педофил и убиец на деца. Впоследствие той заявява, че вината за престъпленията му се дължи на порнографията. Убиецът мормон е осъден на смърт чрез летална инжекция и е екзекутиран на 10 юни 1988 г.

Бойскаут

Малкото пустинно градче Хинкли в щата Юта има по-малко от 700 жители. То се намира на 100 мили югозападно от Солт Лейк Сити, в сушавия окръг Милард, където туристите са рядкост, а местните хора с мъка изтръгват прехраната си от изпепелената от слънцето земя. Този пейзаж ражда корави мъже и жени, скорпиони и гърмящи змии.

През 1951 г., без никакво предупреждение, той ражда и едно чудовище.

Дълго след този факт адвокатите от защитата щели да опишат Артър Гари Бишъп като „самотно, уплашено дете“, но нищо от спомените на неговите близки не потвърждава техните твърдения. Той бил образцов син и никога не е подлаган на насилие. Неговите родители мормони го напътствали в своята вяра и Бишъп бил отличен ученик и горд бойскаут. Бившите му съученици го описват като задръстен и не особено популярен сред момичетата.

Неговият по-малък брат Дъглас Бишъп боготворял своя батко. Щели да минат близо три десетилетия преди изуменото общество да научи колко много общи неща имат двамата братя помежду си в действителност.

През 1969 г., след като завършва гимназията, Гари последвал догмите на своята църква и заминал за Филипините в ролята на мисионер. Когато се върнал у дома, той постъпил в колежа „Стивънс-Хенагър“ – бизнес училище в Юта, което обещава на учениците си „динамично, кариерно ориентирано образование“ – и взел дипломата си за счетоводител с отличен успех. Бишъп бил готов да прекрачи прага към истинския свят.

Но светът не бил готов за него.

Гари Бишъп имал тъмна страна, която бавно изплувала с течение на годините и не била забелязана нито от близките, нито от колегите му. Образцовият син бил пристрастен към порнографията и по-специално към детското порно. Това, което отвращава повечето хора, очаровало Бишъп. Той подхранвал своите сложни фантазии години наред, но накрая те вече не му били достатъчни.

Никой не знае със сигурност точно кога Гари Бишъп е пресякъл границата от злокобните си мечти към активната педофилия. Години по-късно голям брой родители от Юта щели да се оплачат, че той е посягал на децата им, но преди това никой от тях не направил нищо – дори, когато фантазиите му преминали в убийство. Хората си мълчали, предупреждавали децата си да избягват непознатите и никой не си направил труда да се свърже с полицията навреме.

Първият сблъсък на Бишъп със закона няма нищо общо с децата или секса. През февруари 1978 г. той откраднал 8 714 долара от една компания за продажба на автомобили втора ръка, в която започнал работа като счетоводител през юли 1977 г. Приятелите и семейството му били изумени, но Бишъп изглежда си взел поука от случката. Той пледирал за виновен и получил пет години затвор в замяна на обещанието, че ще върне парите. Разкаянието му изглеждало напълно истинско.

Поне, докато не си плюл на петите.

Гари Бишъп минал в нелегалност и през следващите пет години живял под различни псевдоними, като крадял пари, когато не можел да си намери работа.

Следващият път Бишъп щял да влезе в затвора за убийство и да се превърне в най-прочутия убиец на 20-и век в щата Юта.

Големият брат

Бишъп не отишъл далече, когато тръгнал да бяга от закона. Една проста смяна на името се оказала достатъчна, за да заблуди полицията, и той останал в Солт Лейк Сити, прероден като „Роджър Даунс“. Използвайки това име, той се присъединил към благотворителната програма „Големи братя“, поставяйки се в непосредствена близост до момчета, лишени от бащинска фигура в живота си. По-късно говорителят на организацията признава, че управата на програмата е получавала сигнали, че „Даунс“ е посягал на поне две деца, докато е бил техен член. Тези оплаквания били докладвани в полицията, която не предприела никакви действия.

Мормонската църква изключила Бишъп от редиците си през октомври 1978 г., но дори и да го знаел, той не показал никакво притеснение от този факт. Той продължавал да си намира временни работи в близост до деца и да се бори с тайните си импулси.

Година след изключването му от църквата, той загубил тази битка и се отдал на обземащата го тъмнина.

Алонзо Даниълс

Алонзо Даниълс

На 14 октомври 1979 г. четиригодишният Алонзо Даниълс изчезва безследно от двора на кооперацията, където си играел. Неговата разтревожена майка и роднините му претърсили комплекса и околните улици, разпитвайки хората от врата на врата. Един от първите посетени съседи бил Роджър Даунс, който живеел в апартамента отсреща, но той отрекъл да знае нещо за местонахождението на момченцето.

Полицаите не можели да знаят, че Алонзо е вече мъртъв, когато пристигнали в сградата. Бишъп го бил подмамил в жилището си, обещавайки му бонбони, и се бил опитал да съблече и да насили момчето. Той се паникьосал, когато детето започнало да плаче и да го заплашва, че ще каже на майка си за случилото се. Бишъп заудрял малкия с чук, но Алонзо запищял още по-силно. Накрая Бишъп го отнесъл в банята и го удавил във ваната. Сетне натикал трупа в един голям кашон и, понасяйки го към колата си, подминал в двора майката на Алонзо, която викала името на детето си.

Стотици цивилни се присъединили към търсенето на момченцето. Снимките и описанието на Алонзо били разпространени из целия щат. Полицията разпитала стотици хора, но никой не бил виждал детето.

В нощта на 14 октомври Бишъп откарал трупа на малкия Алонзо в Сидър Форт, намиращ се на 20 мили югозападно от Солт Лейк Сити, и го погребал в пустинята.

Връщайки се у дома, той бил обладан от смесени чувства. Отвращението към убийството се съревновавало със страха му от залавяне и перверзна еуфория. Но, доминираща над останалите му емоции била увереността, че ще убие отново.

Кънкьорът

През следващата година Бишъп решава да потърси по-безопасен отдушник за своите убийствени копнежи. Вместо деца, той започнал да убива кученца. През следващите 13 месеца той прибрал 15 или 20 палета от приюта за животни и ги използвал като заместители на децата.

„Беше толкова стимулиращо“ – казва той по-късно. – „Кученцата скимтяха също като Алонзо. Аз се дразнех от скимтенето и ги удрях с чук, давех ги, или ги удушавах“.

Съседите на Бишъп изглежда не забелязвали неговото хоби. Но кученцата не можели да задоволят напълно неговите нужди. Той продължавал от време на време да посяга на деца, като използвал чара си или лакомства, за да им попречи да говорят. Единствено съпротивата или страхът от затвора подклаждали неговия инстинкт на убиец и го принуждавали да прекрачи границата.

Ким Петерсън

Ким Петерсън

В събота на 8 ноември 1980 г. 11-годишният Ким Петерсън се среща с Бишъп на ледената пързалка в Солт Лейк Сити. Те се заговорили за кънки и Ким споменал, че иска да продаде неговите и да си купи нови. Бишъп проявил интерес и казал, че ще ги купи за 35 долара. На 9 ноември в неделя Петерсън излязъл от дома си, казвайки на родителите си, че е намерил купувач. Той не им казал името на човека, но обещал да се прибере у дома веднага след сделката.

Ким не удържал на обещанието си.

Когато той не се прибрал за вечеря, родителите му извикали полицията. Започнало поредното безплодно издирване. Кънкьорите, които били посетили ледената пързалка в събота, били разпитани, и няколко от тях си спомнили, че Петерсън е разговарял с очилат мъж на около 25-30 години, с пълно лице, сини джинси и маскировъчно яке или парка. Двама от очевидците се съгласили да бъдат подложени на хипноза и в резултат на сеанса осигурили още подробности: тъмна коса и гъсти вежди, тегло около 90 кг. Един от кънкьорите заявил, че мъжът е потеглил в сребърен Шевролет Камаро с регистрационни номера от друг щат, вероятно от Невада.

Следите били безполезни.

Полицията отново разпитала „Роджър Даунс“, който живеел на няколко пресечки от дома на Ким Петерсън. Те не направили връзка с убийството на Алонзо и не забелязали прилика с описанието на очевидците. Нищо в поведението на 29-годишния мъж не подсказвало, че той е пребил Ким Петерсън до смърт е заровил трупа му до този на Алонзо, край Сидър Форт.

В пустинята има предостатъчно място, а второто убийство се получило много по-лесно. Бишъп все още се страхувал от арест и продължавал да щади жертвите си, които обещавали да не говорят, но бързо се учел, че убийството му носи единствена по рода си тръпка.

С времето той щял да се пристрасти към нея като към наркотик.

Красиво момченце

Дани Дейвис

Дани Дейвис

Изминали единадесет месеца преди Бишъп да убие отново. На 20 октомври 1981 г. той се разхождал в един местен супермаркет, когато видял едно красиво малко момченце да коленичи на алеята. Четиригодишният Дани Дейвис си играел с машината за дъвки, опитвайки се да извади от нея лакомството без да пуска пари. Бишъп му предложил шоколадче, но момчето не пожелало да го вземе. Отказвайки се, Бишъп тръгнал да излиза от магазина, когато видял, че детето го следва към изхода. Той го изчакал и го повел към паркинга.

Бабата на Дани усетила липсата му, когато приключила с покупките. Разтревожената жена извикала управителя, и служителите и клиентите в магазина се впуснали да търсят детето, но вече било твърде късно. Няколко очевидци си спомнили за малкото момче при автомата за дъвки, с което говорел някакъв млад и усмихнат мъж, но не могли да разпознаят Дани Дейвис на снимка.

Издирването се пренесло към близката пустиня и планините. През нощта температурите паднали под нулата, което напомнило на полицията, че Дани за последно е бил облечен само по фланелка, сини джинси и гумени сандали. След два дни водолази претърсили дъното на Биг Котънууд Крийк на изток от града. Шерифите драгирали езерата, оглеждали крайпътните канавки и ровели в боклука по алеите.

Всичко било напразно.

Търсенето на Дани Дейвис бързо се превърнало в най-напрегнатото издирване в историята на Солт Лейк Сити. Снимката на момчето била разпространена из цялата страна, а наградата за всякаква информация, в размер на 20 000 долара, не дала никакви резултати.

„Роджър Даунс“, който живеел на една пресечка от магазина, където изчезва Дани, нямал какво да сподели с полицаите, когато те почукали на вратата му. Въпросите им и този път били рутинни. Отново никой не осъзнал, че същият този съсед живее в непосредствена близост до изчезналите жертви Алонзо Даниълс и Ким Петерсън. Впоследствие жителите на квартала разказали  на полицията и пресата, че „Даунс“ е проявявал необичайна привързаност към децата. В същото време обаче, той канел на гости в дома си разни хипита и чорлави мотористи.

Хората си спомнили всичко това едва години по-късно. Твърде късно.

„Роджър Даунс“ не се изкушавал от обявената награда. Той имал достатъчно пари от последната си измама. Няколко седмици преди отвличането на Дейвис счетоводителят „Лин Джоунс“ започнал работа в един магазин за ски екипировка в Солт Лейк Сити. Един ден той просто не се върнал след обедната си почивка и собственикът на магазина установил, че му липсват 10 000 долара – заедно с личния файл на „Джоунс“.

Когато полицията дошла в дома на Бишъп, за да му зададе въпросите си, Дани Дейвис вече бил мъртъв. След като изнасилил момчето, Бишъп прекратил неговите ридания, като защипал носа му с пръсти и покрил устата му с другата си ръка. На следващия ден той предприел още едно пътуване до Сидър Форт и погребал своята трета жертва до другите две.

Всичко вървяло като по мед и масло.

Полицията в Солт Лейк Сити нямала представа за съществуването му.

Паника

Полицията в Юта може и да била безсилна пред лукавството на Бишъп, но щатските законодатели били галванизирани от честотата на детските изчезвания. Когато през август 1982 г. тригодишната Рейчъл Ръниън е отвлечена от училищния двор в Сънсет, градче на 30 мили от Солт Лейк Сити, публичното недоволство достига невиждани размери. Откриването на удушения й труп не след дълго, превърнало страха в паника. Притиснати от призивите за незабавни действия, политиците направили онова, което правят обикновено: прокарали нов закон.

Убийството от първа степен вече се считало за наказуемо със смърт в Юта, но законодателите показали своята загриженост с нов указ за детските отвличания, който по строгост се нарежда на едно от първите места в страната. В зависимост от обстоятелствата на дадено отвличане, осъдените похитители ги очаквали присъди в размер на 5-15 години затвор. Гражданските групи аплодирали това усилие, но то не допринесло с нищо за откриването на убиеца на деца.

Разследващите скоро отхвърлили възможността за връзка между убийството на Рейчъл Ръниън и изчезналите момчета от Солт Лейк Сити. Из целия щат се получавали сигнали за непознати, които притесняват деца по улиците, парковете и детските площадки – но никой все още не забелязвал педофила Артър Бишъп, подвизаващ се като „Роджър Даунс“. Плъзнали слухове за някакви окултни мотиви в престъпленията, но полицията ги игнорирала напълно.

Властите били объркани. Отчаяни за нови следи, каквито и да са те, представителите на полицията, шерифите и агентите на ФБР се събрали и преразгледали неразкритите си случаи, търсейки някаква обща нишка между тях. Всяко от липсващите момчета било отвлечено по различно време, в различен ден от седмицата, което пречело да се установи каква би могла да е професията на похитителя. Повечето убийци преследват жертви от собствената си раса, но Алонзо Даниълс бил афроамериканец, а другите две жертви светлокоси и бели деца. Ким Петерсън бил двойно по-голям от Даниълс и Дейвис, което хвърляло съмнение върху образа на педофил, преследващ деца от предучилищна възраст.

Срещата не довела разследващите до никъде. До 23 юни 1983 г. случаят вече бил изстинал. От последното изчезване в Солт Лейк Сити били изминали почти две години, но убиецът щял скоро да се върне с гръм и трясък.

Трой Уорд

Трой Уорд

Трой Уорд празнувал шестия си рожден ден в тази сряда следобед. Неговите родители му позволили да си играе в близкия парк, откъдето щял да бъде прибран в 16:00 ч. от един семеен приятел. В уговорения час обаче от Трой нямало и следа. Неговият шофьор отишъл в дома на момчето, решавайки, че то се е прибрало само, но Трой все още не се бил върнал от парка.

Полицията била извикана веднага и патрулките започнали да обикалят улиците около парка. Един очевидец си спомнил момче с описанието на Трой, което си било тръгнало с някакъв мъж пеша няколко минути преди 16:00 ч. Мъжът и момчето изглеждали като баща и син.

Всъщност, този човек бил Артър Гари Бишъп и неговата четвърта жертва изчезнала без следа. В дома си Бишъп повторил своя злокобен ритуал с опипването и изнасилването. Първоначално той смятал да пусне Трой, но в последния момент, когато момчето заплашило, че ще го издаде, променил решението си. Чукът и ваната чакали. След това, вместо да отиде в своето частно гробище край Сидър Форт, Бишъп потеглил на изток и погребал Трой близо до Биг Котънууд Крийк.

Всичко минало толкова лесно.

Той не искал да чака още две години, за да погуби следващата си жертва.

Всъщност, той не могъл да изчака дори до края на месеца.

Играта свърши

Греъм Кънингам

Греъм Кънингам

В четвъртък 14 юли 1983 г. Греъм Кънингам (13 г.) очаквал с нетърпение да замине на къмпинг. Той бил приготвил багажа си и това приключение била главната му тема на разговор с приятелите. Той щял да бивакува с един свой съученик и възрастния им придружител на име Роджър Даунс.

Греъм така и не стигнал до къмпинга. Той изчезнал безследно от квартала си още през същия този следобед и родителите му се разтревожили, когато не се прибрал за вечеря. Изчезването му било отразено в новините, а Роджър Даунс предложил на майката помощта си. По-късно той казал на детективите, че импулсът му е бил искрен. „Аз исках да й помогна“ – казал той. - „Просто не знаех как да й кажа, че аз съм убил сина й“.

Още преди края на седмицата той щял да разказва тази история в полицията.

Властите предприели обичайните си действия при изчезването на Греъм Кънингам. Издирването му било безплодно; въпросите им предизвиквали единствено празни погледи или загриженост към скърбящото семейство. Този път обаче, нещо прещракало в главите на детективите, които разследвали детския убиец в Солт Лейк Сити от 1979 г. насам. Те най-сетне разпознали името „Роджър Даунс“.

Все още не знаели истинското му име, но осъзнали, че „Даунс“ е бил разпитван след всяко едно от петте неразкрити отвличания. Невероятно било и това, че той живеел в непосредствена близост до четири от жертвите и познавал родителите на петата.

Възможно ли било това да е отговорът, след всичките тези напразни усилия? Преди четири години Джон Уейн Гейси бил заловен, благодарение на подобна грешка, след като бил видян на говори с последната от 33-те си жертви, малко преди младежа да изчезне. В действителност, много от серийните убийства се разрешават точно по този начин – убиецът става твърде самоуверен, сваля гарда си и допуска някоя глупава грешка.

Сержант Брус Уайт и детектив Стивън Смит отишли да разпитат „Даунс“ отново. Те все още не разполагали с доказателства срещу него, но нещо в поведението му им подсказвало, че са на прав път.

Артър Бишъп

Артър Бишъп

След кратък разговор „Даунс“ се съгласил да отиде в управлението. Той нямал търпение да помогне в откриването на Греъм Кънингам. Ветеранът от Отдел Убийства, детектив Дон Бел, очаквал пристигането на „Даунс“. Опитният полицай бавно и уверено започнал да разбива на пух и прах историята на лъжеца. Скоро Бел се сдобил с истинското име на Артър Бишъп. До залез слънце Бишъп признал и за петте убийства, извършени в период от четири години.

Бел и Бишъп прекарали по-голямата част от нощта заедно, изяснявайки подробностите.

Намирането на телата трябвало да изчака до сутринта.

„Бих го направил отново“

Артър Бишъп на път към съда

Артър Бишъп на път към съда

На следващата сутрин Бишъп отвел полицията до останките на жертвите си – три скелета край Сидър Форт и още два по-пресни трупа край Биг Котънууд Крийк. Той давал неясни причини за мотива на убийствата, първоначално заявявайки, че е убивал само онези жертви, които са заплашвали да го издадат, но впоследствие си признал, че е изпитвал удоволствие от убийствата. И в двата случая престъпленията му били компулсивни. „Радвам се, че ме заловиха“ – казва Бишъп, – „защото бих го направил отново“.

След публичното обявяване на ареста и признанията на Бишъп полицията била залята от обаждания на родители, които обвинявали Бишъп в насилие над децата им през изминалите десет години. Но никой от тях не бил предприел нищо, докато той бил на свобода и властите били объркани от това продължително мълчание. „Иска ми се да знам“ – казва капитан Джо Полей, – „къде бяха тези хора преди две-три години, когато нямахме нищо“.

Чукът - оръжието на убийствата

Чукът - оръжието на убийствата

Обискът на последното жилище на Бишъп осигурил доказателства в подкрепа на неговите признания. Полицията конфискувала един .38-калибров револвер, окървавени чукове и дузина фотографии на голи момчета. На повечето от снимките нямало лица, което правело разпознаването на децата невъзможно, но те представлявали достатъчно свидетелство за дългата кариера на Бишъп като педофил. В дома му била намерена книгата „100 начина да изчезнеш и да живееш свободно“, която подсказвала на детективите, че Бишъп е учил усърдно за ролята си на беглец от правосъдието.

Артър Бишъп

Артър Бишъп

Срещу Артър Бишъп били повдигнати пет обвинения в убийство, пет отвличания, две обвинения за принудителен секс и едно за сексуална гавра с малолетен. Последните се отнасяли единствено до най-скорошните му жертви, при които все още можели да се открият улики за сексуално посегателство. Артър Бишъп бил изправен пред реалната опасност да получи смъртна присъда.

Неговият пример очевидно не останал подминат от брат му. Докато Артър очаквал процеса си, станало ясно, че неговият по-малък брат Дъглас е бил задържан за сексуално насилие над малки момчета в град Прово, намиращ се южно от Солт Лейк Сити. Нищо не подсказвало двамата братя някога да са действали заедно, но новината предизвикала догадки за това, какво в миналото им би могло да е повлияло на техните престъпни импулси.

Денят на правосъдието

Екипът от защитници на Бишъп не хранел никакви надежди, че ще може да оневини клиента си. Неговите самопризнания му гарантирали най-малко живот зад решетките, но адвокатите все пак се опитали да се борят за осъждането му за непредумишлено убийство, вместо за убийство от първа степен, с аргументите, че неговият емоционален и психологически „дефицит“ го е подтикнал към престъпленията.

Един от козовете им, решили те, щяла да бъде порнографията. Свидетелят-експерт на защитата д-р Виктор Клайн заявил, че порното е изкривило разума на Бишъп до такава степен, че той повече не можел да се бори с привличането си към децата и желанието си да ги убива.

Артър Бишъп изслушва присъдата си

Артър Бишъп изслушва присъдата си

Това обаче никак не впечатлило съдебните заседатели. Те го признали за виновен по всички обвинения.

В съда били пуснати записите от разпита на Бишъп, в които той признавал за деянията си, кикотейки се и имитирайки с фалцет молбите за милост на жертвите си. За никого не било изненада, че съдебните заседатели препоръчали той да получи смъртна присъда.

Съдията се съобразил с тяхното искане и осъдил Бишъп на смърт. Според щатските закони убиецът можел да избира между екзекуция чрез разстрел или летална инжекция.

Без да се замисля много той избрал иглата.

„Нетърпелив съм да умра“

Скоро след произнасянето на присъдата му, когато вече бил изпратен в отделението за смъртници в затвора „Пойнт оф дъ Маунтин“, плъзнали слухове, че неизвестно лице е обявило награда в размер на 5000 долара за онзи, който убие Бишъп. Не само това, но според историята, същата сума била обявена и за главата на брат му Дъглас.

В действителност, нямало посегателства срещу живота на братята, макар че статутът им на насилници на деца ги превръщал в изгнанници дори сред главорезите в затвора. Артър си имал по-важна работа, като това да преоткрие религията от детството си. „С огромна тъга и разкаяние“ - казал той, – „осъзнавам, че съм позволил да бъда подведен от Сатаната“. Неговите адвокати се опитали да обжалват присъдата му, но Върховният съд в Юта отхвърлил молбата им на 3 февруари 1988 г. Едва тогава Бишъп престанал да се надява и се примирил със смъртта. Той освободил адвокатите си и се явил пред съда, където прочел кратко изявление:

„Гледайки назад в миналото си“ – казал той, - „аз помня много добри неща, но те са помрачени от злините, които съм сторил. Иска ми се да можех да върна всичко назад, но не виждам как. Бих искал да дам живота си в замяна на този на петте невинни деца. Аз наистина искрено съжалявам за цялата мъка, която съм причинил“.

Без да се трогне, съдията подписал официалната му смъртна присъда и насрочил екзекуцията на Бишъп за 10 юни 1988 г.

Психологът на затвора казал пред репортерите, че Бишъп изглежда е нов човек. Той бил прочел Книгата на Мормон от кора до кора цели десет пъти. Той обаче се страхувал, че старите му импулси ще се върнат, ако някога бъде пуснат на свобода.

Артър Бишъп споделял с пазачите си, че е „готов и няма търпение да умре“.

Кърваво изкупление

Има причина за това щатът Юта да дава право на осъдените да избират смърт чрез разстрел. Това не се прави от обикновена вежливост, а идва от ранните години на Църквата на Мормон, когато през 50-те години на 19-и век нейните лидери Бригам Йънг и Хебър Кимбъл проповядвали своята доктрина за „кърваво изкупление“. През декември 1857 г., в една от зловещите си проповеди, Кимбъл заявява, че Юда Искариотски не се е обесил, както е описано в Библията, а останалите апостоли са „го ритали, докато червата му изхвръкнат“. В онези дни Църквата учела последователите си, че грешниците най-добре могат да покажат разкаяние, като пролеят собствената си кръв – а, ако не го направят, другите членове на сектата са длъжни да им помогнат.

Масата за екзекуция с летална инжекция в Юта

Масата за екзекуция с летална инжекция в Юта

За щастие, тази мрачна доктрина е изоставена днес, като се спазва единствено от екстремисти като „Мормонския Менсън“ Ървил Лебарон и неговия полигамен култ, но тя оставя отпечатъка си в законите на Юта, която е единственият щат, в който се практикува екзекуция чрез разстрел. През 1977 г. двойният убиец Гари Гилмор избира този начин да умре и, макар той да е последният разстрелян, изборът все още съществува.

Преоткрилият религията Артър Бишъп обаче, се спрял на леталната инжекция.

Той се срещнал с родителите си за последен път на 8 юни 1988 г., след което прекарал последните си часове в пости и молитви.

Артър Бишъп се среща със смъртоносната инжекция на 10 юни 1988 г. Юта най-сетне си отдъхнала.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

8 Коментари за “Артър Гари Бишъп: Счетоводителят, убиец на деца от Юта”

  1. AvatarPreor

    Такива би трябвало да ги изтъркват със ситна шкурка от лицето на земята… От краката към главата. С преливане на кръв и инжекция адреналин за да не припада докато трае процедурата.

  2. pingback pingback:
    Tweets that mention Артър Гари Бишъп: Счетоводителят, убиец на деца от Юта | Педофили | Криминални Досиета - Библиотека на престъпленията -- Topsy.com

    [...] This post was mentioned on Twitter by Криминални Досиета. Криминални Досиета said: "Артър Гари Бишъп: Счетоводителят, убиец на деца от Юта" http://bit.ly/9yAkMP [...]

  3. AvatarNanny

    Защо толкова се бави статията за Д. Д. Хей? Нямам търпение.

  4. AvatarСилвия

    @Nanny – Статията за Хей ще излезе вероятно във вторник или сряда. Този сайт ми е просто хоби и понякога, когато имам много работа, не ми остава време за него. Благодаря ти за интереса, ще се постарая да има повечко статии:)

  5. Avatargabi_kt

    Леле нямам думи…какви хора има ненормални…

  6. AvatarVifa

    Boje gospodi .. chak se razrewah .. nemoga da powqrwam 4e ima tolkowa jestoki hora .bez gram surdechnost i milosurdiq ;x

  7. AvatarUnknown

    Този би трябвало да го оставят да гние и да се мъчи в някоя килия.. Те са си казали, че ние хората сме най голямата грешка на природата.

  8. Avatarанонимно

    Първо трябвало е да го оставят насаме със затворниците , а след това ако оцелее на инжекцията. Изрод

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –