Публикувано на: 18 май, 2008

Антон Коста е въплъщението на маркиз дьо Сад и изгряващо дете на цветята от ерата на хипитата. Той оставя кървавата си следа от град Провинстаун на полуостров Кейп Код в Масачузетс, чак до Калифорния. Всичките му жертви са жени, с които той се сприятелявал заради наркотиците и после ги убивал и правел секс с обезобразените им тела.

На 12 май 1974 г. той е намерен обесен в затворническата си килия.

Коста е роден през 1945 г. Той е още бебе, когато неговият баща загива във Втората световна война. На около седемгодишна възраст Коста казва на майка си, че „някакъв мъж“ влизал в стаята му през нощта и разпознава в една снимка на баща си този тих среднощен посетител. През ноември 1961 г., на 16-годишна възраст, той прониква в един апартамент в Сомървил, Масачузетс и се надвесва над леглото на едно младо момиче, което се събужда и го прогонва с писъците си. Три дни по-късно, той се връща в стаята й и започва да я влачи надолу по стълбите на жилищната кооперация, но съседите се намесват и спасяват девойката. На 4 януари 1962 г., той е осъден за влизане с взлом и нападение, за което излежава една година в затвора и след това е освободен условно.

През април 1963 г. Коста сключва брак, от който му се раждат три деца. Той се пристрастява към наркотиците и породеното от тях странно и безотговорно поведение довежда до усложнения в брака му. През юни 1966 г., той довежда в дома си две хипарки – Бони Уилямс и Даян Федероф – с обещанието, че ще ги закара до Пенсилвания, а оттам ще продължи сам за Калифорния. По-късно той казва на полицията, че е закарал момичетата до Хейуърд, Калифорния, но те никога не били пристигали там. Десет дни след това, Коста се връща у дома си в Масачузетс, а изчезналите момичета се смятат за първите негови известни жертви.

През август 1967 г., по време на един туристически преход в горите Труро близо до Провинстаун, Коста прострелва една своя позната със стрела и после се извинява за „инцидента“. В началото на 1968 г. бракът му вече бил съвсем разклатен и в края на януари той заминава за Калифорния, където за кратко се установява в известния с освободените си нрави квартал на Сан Франциско „Хейт-Ашбъри“. Там той започва връзка с Барбара Сполдинг и в деня, когато си тръгва обратно за Масачузетс, тя изчезва, оставяйки детето си при роднини. Полицията смята, че тя също е станала негова жертва.

На 17 май, вече в Масачузетс, Коста прониква в кабинета на един лекар и открадва оттам най-различни хирургически инструменти и лекарства на стойност 5 000 долара. Една седмица по-късно, 18-годишната Сидни Монзон изчезва от дома си в Провинстаун; сигналът за нейното изчезване е подаден в полицията на 14 юни. През август Коста се развежда; неговата нова любовница Сюзан Пери живее с него в продължение на една седмица, преди да изчезне на 10 септември. Коста казва на приятелите си, че тя е „отишла в Мексико“.

В средата на септември Коста е арестуван за шофиране с изтекла книжка. По-късно, на 25 септември, той е прибран за неплащане на издръжката на бившата си съпруга и е задържан до 8 ноември. След освобождаването си, той започва да прекарва времето си и да взима наркотици заедно с хипарката Кристин Галант. На 23 ноември Галант е открита мъртва в своя нюйоркски апартамент, удавена във ваната след свръхдоза барбирурати.

На 24 януари 1969 г. в Провинстаун изчезват Патриша Уолш и Мери Ан Високи.

Първото тяло – на Сюзан Пери – е открито на 8 февруари, докато полицията търсела телата на другите две жени – Патриша Уолш и Мери Ан Високи. Тялото й било разрязано на осем парчета и било в напреднал стадий на разлагане. Един месец по-късно, в една голяма дупка недалеч от малка полянка, на която очевидно била отглеждана марихуана, полицията открива главата и торса на Високи. Скоро след това са намерени и останалата част от тялото на Високи и трупът на Уолш. Телата им били обезобразени с нож, но причината за смъртта на жертвите бил изстрел в главата. Под техните тела е открито разчлененото и разложено тяло на Сидни Монзон.

Полицията установява, че четирите жени са познавали Антон Коста. Властите научават, че точно той е отглеждал марихуана на полянката, близо до намерените трупове. Той имал скривалище за наркотиците си в гористата местност. Това, което кара полицията да претърси района на първо място, е откритият наблизо изоставен Фолксваген на Уолш. Недалеч от него е намерена скъсаната корица от наръчника за ползване на автомобила и лабораторните тестове установяват, че отпечатъците по нея принадлежат на Коста. Макар и находката на телата да предизвиква сензация, изказването на областния прокурор Едмънд Динис причинява истинска медийна буря: „Сърцата на момичетата са били извадени от телата им и не бяха намерени в гробовете им. Всяко от телата е било нарязано на части“. Динис казва също, че по останките са открити следи от човешки зъби.

Когато един репортер го пита дали това е дело на „Вампира от Кейп Код“, Динис кимнал утвърдително. Въпреки че коментарите на Динис свършват чудесна работа за първите страници на вестниците, те не са изцяло верни. Сърцата на жертвите не били извадени, но наистина липсвали органи от поне едно от телата. Динис успява да превърне убийствата в национална сензация и пресата от цялата страна се стича в Кейп Код. „Медиите са лоши“ – казва полицейският началник в Провинстаун, Берио, – „но туристите са още по-лоши“.

„Градината“ на Антон Коста се превръща в туристическа атракция. Търсачите на силни усещания се стичат в горите на Труро, с надеждата да се натъкнат на още гробове или на някоя част от труп, останала незабелязана от полицията. Слухове за култ към Сатаната, които продължават и до днес, започват да обгръщат случая.

Задържаният заподозрян променя историята си няколко пъти, като два пъти хвърля вината върху невинни свои приятели и неколкократно се проваля на тестовете с полиграф. Неговият първи психиатричен преглед приключва с диагнозата „шизоидна индивидуалност“. Три месеца по-късно, втори психиатър характеризира Коста като „един съвременен маркиз дьо Сад“ и „сексуално опасен човек, способен на убийство„.

През май 1970 г. Коста е съден и признат за виновен в две от убийствата. Неговият адвокат се опитва да го обрисува като психопат, но Коста осуетява намеренията му. В заключителната част на процеса, обвиняемият произнася пред журито една доста здравомислеща и интелигентна реч, която не само ги убеждава, че той е убиец, но и че е напълно с всичкия си. На 29 май той получава доживотна присъда и започва да пълни килията си с книги за окултното и ритуални магии, сред които присъства и едно копие на Сатанинската библия на Антон Ла Вей. Четири години след това, на 12 май 1974 г., Коста е намерен обесен с кожен колан в килията си. Смъртта му е обявена за самоубийство. Тогава Коста е на 29 години.

В действителност, той никога не признава за убийствата. В затвора Коста написва книгата „Възкресение“, в която казва, че отговорността за убийствата лежи върху „Карл“, един псевдоним, който той използвал за един свой приятел. Карл бил този, който застрелва Мери Ан Високи и Патриша Уолш в горите на Труро. Сюзан Пери и Сидни Монзон били починали от свръх дози – едната в горите, а другата в апартамента на Карл. И двете били разчленени след смъртта си и погребани. Коста твърди, че не е имал нищо общо с тяхната смърт, освен че е знаел за нея.

Коста е погребан в безименен гроб в Провинстаун, до този на майка му. И днес има хора, които го помнят. Някои от тях вярват, че той е бил невинен и че истинският убиец никога не е бил заловен.

Много жители на Кейп Код, които някога са били близки с Тони Коста, смятат, че той е бил по-скоро „гробар“, отколкото сериен убиец. Но има и такива, които смятат, че той е убил най-малко още две дузини жени на Западния бряг, преди убийствата в горите на Труро.

3 Коментари за “Антон Коста: Вампирът от Кейп Код”

  1. AvatarPashata

    Imam leki kritiki kam tekstovete koito zapo4vat po tozi nachin.Shte ni e po interesno da ne znaem do kraq sydbata na vaprosniq geroi,otkolkoto da ni s epodnasq o6te v parvite redove na tepsiq.

  2. AvatarСилвия

    Разбирам те, напълно:) Това обикновено го правя за по-мързеливите хора, които просто търсят бърза информация и не им се чете докрая – нещо като резюме. Но тъй като за тази цел има Уикипедия, ще гледам да се ограничавам в бъдеще

  3. AvatarPashata

    Radvam se na barziq otgovor.Saita e edin ot lubimite mi,i imam za cel da pro4eta vsi4ki statii.Pozdravleniq za dobrata rabota.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –