Публикувано на: 17 март, 2010

Анри Ландру се прочува със серията от убийства на жени, които извършва във Франция след Първата световна война. Подобно на „Синята брада“, той убива десетина от своите любовници, но за разлика от приказния герой, причините за престъпленията му са чисто финансови. Неговата схема била да намира богати и самотни вдовици чрез обявите за запознаства във вестниците, и да ги омайва да му припишат богатството си. След това Ландру ги убивал и изгарял телата им в огромната пещ на своето имение.

Легендата за Синята брада

Имало едно време един богат мъж, който притежавал огромно имение. Замъкът му бил пълен с богатства, а той самият бил величествен мъж, но бил прокълнат със синя брада и видът му бил толкова страховит, че всички жени се разбягвали от ужас.

Една от неговите съседки, вдовица, имала две красиви дъщери. Синята брада поискал да се ожени за една от тях и оставил избора на майка им. Обаче нито едно от момичетата не го искало за мъж. Онова, което най-много ги плашело бил фактът, че Синята брада се е женил седем пъти преди това, но никой не знаел какво се е случило с жените му.

След дълги ухажвания по-малката и хубава сестра, Фатима, се съгласила да се омъжи за него.

Скоро Синята брада казал на новата си съпруга, че заминава на важно пътуване по работа.

„Ето“ – казал той, подавайки й ключовете от замъка, – „това е ключът за моя сейф, където пазя златото и скъпоценните си камъни. А с този ключ можеш да отвориш всяка врата в замъка“.

„Но този малък ключ“ – продължил Синята брада с внезапно потъмняло лице, – „е за вратата на килера в дъното на мазето. Можеш да отваряш всяка стая, която искаш, но никога не влизай в мазето и не отключвай килера. Ако някога го направиш, ще изпиташ гнева ми „.

Фатима обещала да се подчини на желанието му. Двамата се прегърнали и Синята брада потеглил. По-голямата сестра на Фатима дошла в замъка, за да й прави компания, докато съпругът й отсъства.

Прахът от каляската му още не се бил слегнал, а Фатима вече вървяла към мазето, твърдо решена да разбере какво се крие зад вратата на килера. Тя извадила малкия ключ и с трепереща ръка отворила вратата.

В началото не можела да види нищо. Но скоро очите й свикнали със здрача и Фатима видяла нещо чудовищно. Стаята представлявала истинска кланица; подът бил покрит със съсирена кръв, в която лежали телата на седемте бивши съпруги на Синята брада. Гърлата им били прерязани от ухо до ухо.

Зашеметена, тя изпуснала ключето на земята. Когато дошла на себе си, тя го вдигнала от пода и избягала от ужасното място. Фатима забелязала, че ключът е изцапан с кръв и се опитала да го почисти. Но кръвта не искала да се махне.

Синята брада се върнал от пътешествието си още същата вечер. Пребледнялата от страх Фатима, потръпнала когато той хванал ръката й.

„Защо трепериш?“ – попитал я той.

„Господарю мой, треперя не от страх, а от благодарност“ – отговорила Фатима. – „Толкова много ми липсвахте, че сърцето ми се бе изпълнило със студена самота. Сега, когато сте тук, аз треперя от щастие“.

„Разбирам“ – казал Синята брада. – „В теб ли са ключовете ми?“.

„Разбира се, съпруже мой“.

„Ще сляза долу да се стопля край огъня. Донеси ми ги там“ – казал Синята брада и оставил Фатима сама в покоите й.

В отчаянието си, тя скрила кървавия ключ сред дрехите си в гардероба и върнала останалите на съпруга си.

„Кажи ми, любима. Защо го няма ключът от килера в мазето?“ – попитал я той.

„Господарю, не може да го няма“ – възкликнала фалшиво бедната Фатима.

„Жено! Няма го тук. Донеси ми го веднага!“ – гневно повишил глас Синята брада.

Фатима се върнала в стаята си и взела скрития ключ.

„Защо“ – попитал я той с глас, който смразил костите й, – „има кръв по този ключ?“.

„Нямам представа!“ – изплакало момичето, пребледняло като смъртник.

„Не знаеш нищо ли?!“ – изревал Синята брада, сграбчвайки жена си за китката. – „Но аз знам много добре! Влизала си в килера. Сега, мадам, ще заемеш мястото си до дамите, които си видяла там!“.

Фатима се хвърлила в краката му, умолявайки го за прошка, но със същия успех можела да се моли и на скала.

„Дайте ми поне малко време, за да се помиря с Господ, преди да умра“ – замолила го тя.

„Давам ти четвърт час, не повече“ – казал той и я оставил сама в стаята.

Тогава Фатима извикала сестра си Ани.

„Моля те, качи се горе на кулата и виж дали братята ни идват; те обещаха да ме посетят. Ако ги видиш, направи им знак да побързат“.

Скоро Синята брада я повикал да слезе долу, за да посрещне съдбата си.

„Ани, сестрице, не ги ли виждаш да идват?“ – умолявала Фатима сестра си.

„Виждам ги“ – отговорила Ани, – „двама ездачи идват насам, но все още са доста далече“.

„Слава на Бога“ – проплакала Фатима. – „Това са братята ми. Накарай ги да побързат“.

Гласът на Синята брада прокънтял отдолу толкова страховито, че разтърсил целия замък. Фатима нямала друг избор, освен да слезе при него. Той я извел на двора и ръката му се спуснала надолу, но преди острието да докосне алабастровата й шия, портите на замъка се отворили. Синята брада видял двама ездачи да се приближават към него с мечове в ръка. Страхливецът разпознал в тях братята на съпругата си и побягнал за живота си. Но братята го застигнали и го посекли със сабите си.

Оказало се, че Синята брада няма наследници и цялото му богатство останало за Фатима. След време тя се омъжила за един силен и добър човек, и двамата напълнили имението с деца. Синята брада бил забравен и те живели дълго и щастливо.

Анри Дезире Ландру

Анри Дезире Ландру

Анри Дезире Ландру

Той бил дребен човечец с плешива глава и гъста, червеникаво кафява брада. Косматите му и бухнали вежди се извивали над тъмните му очи, създавайки впечатлението, че той вечно е учуден от нещо. Външният вид на Ландру с нищо не подсказвал, че той е в състояние да завърти главите на повече от 300 жени и да заграби спестяванията им. Имало нещо специално в този буржоазен търговец на употребявани мебели  и автомобилен механик, което по-уязвимите жени намирали за неустоимо. За десет от тях вярата им в Ландру се оказал пагубна – те заплатили с живота си, поддавайки се на магията на истинската Синя Брада от 20-и век.

Роден през 1869 г., в скромно семейство, детството и ранните години на Ландру не се отличавали с нищо особено. Неговата майка била домакиня, а баща му работел като пожарникар в пещите на парижката стоманолеярна. Младият Анри бил смятан за умно момче. Той посещавал католическо училище и бил приет за младши дякон в религиозния орден Сен Луи ен Лаи. Той завършил престижното Училище по механоинженерство на 17 години.

Ландру бил извикан в армията на 18 години, където се проявил като отличен войник и се издигнал до сержант, преди да бъде освободен с почести четири години по-късно.

Очевидно още като младеж Ландру осъзнавал, че е по-умен от останалите и се представял много добре пред дамите. През 1891 г. той прелъстил своята братовчедка, мадмоазел Реми, която забременяла и му родила дъщеря. Две години по-късно Ландру се оженил за нея и си намерил работа като чиновник.

Неговият работодател обаче се оказал безкрупулен мошеник и задигнал доста пари от Ландру. Това му оставило голямо впечатление и той се заклел да си отмъсти.

Въпреки дяконството и членството си в църковния хор, Ландру се превърнал в измамник. Той имал законен бизнес за мебели и притежавал автосервиз. Доста самотни жени идвали при него, за да продадат имуществото си. Ландру ги омайвал и ги убеждавал да му поверят скромните си пенсии под предлог, че ще ги инвестира с голяма печалба. В действителност той просто ги прибирал за себе си.

Тази схема работила добре известно време, но през 1900 г. Ландру се явил за първи път пред съда в ролята си на престъпник. Той получил две години затвор, след като се опитал да изтегли пари от една банка, използвайки фалшива самоличност. Ландру се опитал (или поне се престорил) да се самоубие при ареста си.

Той все още бил женен за Реми, от която вече имал четири деца.

През следващото десетилетие Ландру влизал и излизал от затвора седем пъти. През 1908 г. той вече бил разработил схемата, която впоследствие щяла да го отведе на гилотината.

През тази година Ландру, който лежал в затвора за измама, бил призован пред съда за едно друго престъпление. Той бил пуснал обява за запознаство във вестника, представайки се за заможен вдовец, който си търси другарка. Така се запознал с 40-годишната вдовица мадам Изор, от която успял да измъкне 15 000 франка. Жената потърсила помощта на правосъдието, но, докато жандармите се натъкнат на следите му, Ландру вече бил изхарчил парите.

Той бил освободен от затвора малко след края на Първата световна война. Междувременно баща му се самоубил, отчаян от беззаконията на сина си, а майка му починала през 1910 г. Ландру се скитал из провинцията, пределно наясно с факта, че е осъден задочно за най-различни престъпления и, ако го хванат, ще бъде депортиран до края на живота си в Нова Каледония.

Уникален убиец

С началото на войната Ландру, който все още бил женен, но отчужден от Реми, започнал да забърква измамите си, които в крайна сметка довеждат до неговото падение. Вероятно точно войната, с нейното безхаберие към човешкия живот, го превръща в убиец, или причината може би се дължи на годините, прекарани в тежките условия на френските затвори.

Действията на Ландру очертават ясно профила на истинската Синя брада. Неговите жертви, и живите и мъртвите, били сред най-уязвимите членове на обществото. Той излъчвал романтизъм и бил в състояние да покоси всяка самотна женица, а тъй като външният му вид бил повече от комичен, Ландру вероятно е разчитал най-вече на умението си да говори. Според слуховете, сексуалният му апетит бил неутолим.

Ландру бил интелигентен и речовит не само с дамите, но и с колегите си войници и с другите мъже. Докато се възползвал от жените, той отмъквал и пенсиите на наскоро уволнилите се войници.

Той не бил просто психопат като останалите серийни убийци. Ландру различавал ясно границата между добро и зло, но не прилагал тези правила върху собственото си поведение.

Трудно е да се сложи етикет на Ландру, тъй като той не попада в нито една престъпна категория. Най-добре като че ли му приляга званието многократен убиец.

Той не би могъл да се счита за сериен убиец, тъй като тези престъпници убиват три или повече жертви, с период на застой между убийствата. В повечето случаи, убивайки, те освобождават натрупалите се в тях гняв или похот, и убийството им носи облекчение. Те упражняват контрол над избора си на жертва и местопрестъпление, и обикновено самоличността им се разбира чак в момента на ареста им. Ландру съответства на някои от тези критерии, но изчакванията между убийствата му се дължали на нуждата му да се сближи с жертвата, за да извлече от нея финансова изгода. Ако сексът или гневът са били водещите му импулси, той лесно би могъл да убива жертвите си веднага, и изборът му на такива щял да бъде доста по-произволен.

Спонтанните убийци, от друга страна, извършват престъпленията си дезорганизирано, на различни места и в кратък период от време. Често, те нямат контрол над избора си на жертви по време на убийството. Обикновено те са бегълци от закона. Анри Ландру имал пълен контрол над жертвите си и времето на смъртта им. Той не бил принуден да бърза от страх, че ще бъде заловен, и като че ли не се криел особено усърдно от закона, въпреки че бил осъден задочно.

Повечето убийци, които убиват за изгода, не унищожават доказателствата за смъртта на жертвите си. Когато обаче става въпрос за завещание или застрахователна измама, причината за смъртта е от особено значение – малко убийци искат да чакат с десетилетия, за да приберат плячката си. Но Ландру правел всичко възможно, за да прикрие престъпленията си. Никой, освен него, не знаел, че жертвите му са мъртви.

Ландру създава една различна категория за многократен убиец; той е мъжката версия на Черните вдовици.

Жените на Синята брада

През 1914 г. във френските вестници се появява следната обява: „Вдовец с две деца, на 43 години, с приличен доход, сериозен и с добър статус в обществото, търси вдовица с цел брак“.

За френските вдовици, обречени на самотата и мизерията в икономическата криза след войната, тази обява изглеждала като изпратена от небесата. Ландру нямал никакъв проблем да се уреди с жертва.

Мадам Куше

Мадам Куше

Първата жена, която се срещнала с Синята брада от 20-и век, е 39-годишната мадам Куше, която имала 19-годишен син на име Андре. Куше работела в магазин за бельо в Париж и едва свързвала двата края преди да срещне Ландру. Той й се представил като мосю Диард и й казал, че е инженер. Връзката им разцъфтяла, но не липсвали и сътресения.

Схемата на Ландру замалко да бъде разкрита, преди той да има шанс да обере плодовете й. Куше и „Диард“ се скарали и разделили. След известно време вдовицата не издържала на раздялата и помолила семейството и зет си да я придружат до вилата на Диард, близо до Шантили, с надеждата там да изгладят различията си. Ландру отсъствал, когато те пристигнали, но семейството очевидно се почувствало като у дома си и си позволило да претърси вилата. Зетят намерил едно сандъче, пълно с писма от други жени, и казал на Куше, че любимият й е измамник. Тя обаче отказала да последва съвета на семейството си да се раздели с него и наела една вила във Вернуле. Скоро Диард се нанесъл да живее при нея и сина й. Последният път, когато Куше и Андре били видяни живи, е през януари 1915 г. Скоро след като тримата се преместили във Вернуле, Ландру си отворил банкова сметка, в която вкарал 5 000 франка, които уж бил наследил от баща си. Най-вероятно това били парите на Куше. Малко след изчезването й, съпругата на Ландру получила като подарък нейния часовник.

Мадам Лаборд-Лине

Мадам Лаборд-Лине

Следващата му жертва е аржентинката мадам Лаборд-Лине, вдовица на хотелиер. Тя разказвала на приятелите си, че ще се омъжва за един очарователен инженер от Бразилия, но в крайна сметка решили да пропуснат церемонията и просто да заживеят заедно. След известно време един мъж, когото съседите идентифицирали като Ландру, дошъл да прибере мебелите й. Той отнесъл някои от тях във вилата си, а останалите складирал в един гараж в Нюли. Лаборд-Лине била видяна за последно жива през юли 1915 г., когато пристигнала във вилата на Ландру с двете си кучета.

Мадам Гюлен

Мадам Гюлен

Вдовицата мадам Гюлен (51 г.) била видяна за последно в същата вила, един месец по-късно. През същата година още една вдовица, мадам Хеон, посетила Вернуле и изчезнала завинаги.

През март 1917 г. изчезва и 19-годишната слугиня Андри Бабелей, която отивала на гости при майка си. Не е ясно защо Ландру би убил момичето. Тя била бедна като църковна мишка и не можела да предложи на Ландру друго, освен чара си. Дали и тя, подобно на Фатима от приказката за Синята брада, се е натъкнала на тайната му? Напълно е възможно.

След изчезването на Бабелей Ландру, който междувременно бил зает да измъква пенсиите на войниците и да върти измами с бензин, напуснал Вернуле и наел друга вила в Гамбас, където незабавно монтирал огромна пещ от ковано желязо. Той пазил поведение в продължение на две години, но скоро отново се върнал към смъртоносните си занимания.

Мадам Бизо

Мадам Бизо

Ландру ухажвал богатата вдовица мадам Бизо в продължение на една година и накрая успял да я откъсне от семейството й. Тя се преместила при него в Гамбас, без сина си, който останал да живее при една своя леля. Тя била видяна за последно през април 1917 г.

Следващата му жертва е мадмоазел Лоуиз Леополдин Жоме, която изчезва през септември 1917 г. Съседите на Ландру забелязали, че от комините на вилата му се извива гъст, зловонен дим.

Анет Паскал (38 г.) последвала Жоме, изчезвайки през пролетта на 1918 г. Последната му жертва е „артистката“ Мари Терез Маршадир, която била доста популярна сред войниците с псевдонима „Красивата нимфа“. Тя се била оттеглила в сравнителна анонимност в Париж и един ден била посетена от Ландру, който искал да купи мебелите й. Между тях разцъфтяло приятелство и в края на 1918 г. тя придружила убиеца в Гамбас, изчезвайки завинаги.

Всичко на всичко, най-малко десет жени, едно момче и две кучета изчезнали след срещата си с Ландру, но полицията никога не го заподозряла в каквото и да било. Нужен бил гневът на две неутешими семейства, за да изправи Синята брада пред правосъдието.

Ареста и разследването на Ландру

Ландру полагал големи усилия да раздели жертвите си от семействата им, но след смъртта им взимал също толкова строги мерки да увери роднините, че близките им са живи и са добре. Двама от приятелите на Гюлен получили пощенски картички от нейно име. Той подправил едно писмо на Бизо до шивача й, и друго до пазача на апартамента й в Париж. Ландру се представил като адвоката на мадам Жоме, която се развеждала със съпруга си, и успешно закрил банковите й сметки.

Мадам Коломб

Мадам Коломб

Две години след като Бизо среща Ландру, починал нейният син, който живеел при сестра й. Естествено семейството пожелало да осведоми мадам Бизо за трагедията, но не успяло да я намери. Нейната сестра си спомнила, че тя имала намерението да избяга в Гамбас при „мосю Фремие“. Тя писала на кмета на Гамбас, търсейки помощта му в намирането на сестра си и нейния любовник. Кметът отговорил, че не познава никой от тях, но вероятно тя щяла да поиска да се срещне със семейството на мадам Коломб, която също била изчезнала при подобни обстоятелства в Гамбас през 1917 г., отивайки да живее при годеника си „мосю Диард“.

Наемателят на въпросната вила не бил годеникът на мадам Бизо, а човек на име мосю Дюпонт. Но, когато полицията отишла в имението, известно като Вила Ермитаж, тя не могла да намери нито Фремие, нито Дюпонт, нито Диард. Вилата била празна, но очевидно от съвсем скоро.

Сестрата на Бизо, мадмоазел Лакост, не се предавала лесно. Тя била виждала „Фремие“ и започнала да обикаля улиците близо до старото му жилище. През 1919 г. търсенето й донесло резултат. Тя забелязала Ландру да излиза от един магазин и го проследила, но го изгубила в тълпата. Тя се върнала в магазина и разбрала, че името на човека не е Фремие, а мосю Гиле, който живее на улица „Рошешоар“ със своята любовница. Лакост незабавно отишла в полицията и Ландру бил арестуван.

Но полицията се чудела какви обвинения да повдигне срещу него. Те го подозирали в убийство, но къде било тялото? Нямало доказателства, че Ландру е убивал някого, а Синята брада упорито отказвал да обсъжда каквото и да било с властите.

Тетрадката на Ландру

Тетрадката на Ландру

Те се върнали в Гамбас, където провели старателно претърсване. Градините били разкопани за кости, но полицията открила единствено два кучешки скелета. Те претърсили старата му вила във Вернуле и не открили нищо и там. Всичко, с което разполагали, била една закодирана тетрадка, в която Ландру бил записвал приходите и разходите си.

Сред шифрованите бележки били открити няколко имена, които заинтересували властите. На една от страниците било написано: „А. Куше, Г. Куше, Брезил, Крозатир, Бизо, А. Коломб, Андри Бабилей, Лоуиз Жоме, А. Паскал, М. Маршадир“.  Бизо и Коломб били изчезнали и скоро властите установили, че двамата Куше също липсват. Полицията смятала, че това е списъкът с жертвите на Ландру, но не разполагала с никакви тела.

Ландру в ареста

Ландру в ареста

Уверен в погрешното си мнение, че не може да бъде осъден за убийство без наличието на труп (което е напълно възможно, според френските закони), Ландру продължавал да мълчи. Властите разследвали изчезването на жертвите му в продължение на две години. Постепенно научили, че преди да изчезне, всяка от жените в тетрадката е срещнала Ландру чрез обявата му във вестника. Освен това Ландру бил купувал еднопосочни билети за жертвите си от Париж за Гамбас, а за себе си двупосочни.

Градините в Гамбас и Вернуле били разкопавани отново и отново. Властите се опитали да свържат Ландру с покупки на киселини или други химикали, но без успех. Накрая, съседите в Гамбас казали на властите, че от комина и кухнята на вилата често е излизал смрадлив пушек.

Печката на Ландру

Печката на Ландру

Печката, която Ландру монтирал малко след нанасянето си, била старателно прегледана и в нея били открити зловещи доказателства за убийство.

Полицията намерила в пепелта малки костици, без съмнение човешки, както и обгорени закопчалки от женски дрехи. Ландру се бил отървавал от жертвите си, изгаряйки ги във фурната.

Две години след ареста му Ландру бил обвинен в 11 убийства и изправен пред съда.

Ландру се среща с мадам Гилотината

Анри Ландру в съда

Анри Ландру в съда

Само за два часа съдебното жури взело решението си, че Анри Ландру е виновен по всички обвинения. Наказанието за престъпленията му било смърт на гилотината.

Гилотината е любопитен метод за екзекуция и макар да се смятал за хуманен, съществуват доста въпроси за това колко бързо умира човек, когато е обезглавен.

Двама доктори от 60-те години пишат, че смъртта не е незабавна. „Всеки жизнен елемент оцелява след обезглавяването… това е една жестока вивисекция, последвана от преждевременно погребване“.

Разказите на очевидците също поставят под съмнение бързината на смъртта чрез обезглавяване. Според легендата, когато през 1793 г. френската революционерка Шарлот Корде била убита на гилотината, а палачът вдигнал главата й и я зашлевил, лицето й не само се изчервило, но показало и ясни признаци на негодувание и възмущение.

В едно още по-живописно описание от 1905 г. един френски учен експериментира с главата на екзекутиран престъпник:

„Главата падна и застана върху отрязаната част на шията си… Дори не ми се налагаше да я пипам, за да я изправя. Онова, което забелязах веднага след обезглавяването: клепачите и устните на гилотинирания мъж се движеха ритмично в продължение на пет-шест секунди. След това лицето се успокои, а клепачите се затвориха наполовина, оставяйки видима само бялата част на очите… Тогава аз извиках името му и видях, че клепачите му леко се повдигат, сякаш го бях събудил. След това погледът му определено се фиксира върху мен. Това не беше безжизненият, замаян поглед на умиращ човек – очите му бяха съвсем живи и разбиращи. След това клепачите се затвориха отново. Аз извиках името му отново и клепачите му пак се надигнаха, като погледът му беше дори още по-проницателен от първия път. Опитах се да го извикам и трети път; клепачите леко потрепнаха и очите му придобиха стъкления поглед на мъртвец. Цялото нещо продължи около 25-30 секунди“.

Анри Ландру преди екзекуцията си

Анри Ландру преди екзекуцията си

Въпреки това, през февруари 1922 г., Ландру е отведен на гилотината.

Той се сбогувал с адвокатите си и им подарил една своя картина, нарисувана в затвора. Ако тогава били погледнали в рамката, адвокатите щели да намерят саморъчно написаните му признания, но те били открити чак след петдесет години. Той отказал последно причастие и традиционната чаша с бренди.

Ландру застанал пред гилотината, коленичил и след секунди острието се спуснало, и един от най-хладнокръвните убийци на всички времена умрял, без никога да се разкае за престъпленията си.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –