Публикувано на: 4 ноември, 2009

Привлекателният, изискан, ерудиран и речовит Андрю Кънанан още на съвсем крехка възраст притежавал качествата да покори света. На 21-годишна възраст гениалният му мозък бил усвоил до съвършенство седем езика и умението да разговаря в кръговете на доста по-възрастни от него приятели. Той познавал като енциклопедия дизайнерските етикети, надминавал по остроумие и най-духовитите житейски личности и винаги бил център на вниманието, благодарение на своето безгрижно и самоуверено поведение. Той бил гей и се гордеел с това. Андрю Кънанан не се притеснявал от нищо. От нищо.

Но вътре в него се таял адът, чакайки да избухне и да помете след себе живота на няколко души, сред които и този на световноизвестния моден дизайнер Джани Версаче.

Първи стъпки

Още преди раждането на Андрю Филип Кънанан на 31 август 1969 г. бракът на неговите родители бил доста разклатен. Офицерът от Военноморския флот Модесто Кънанан, в когото се влюбва Мери Ан Шилачи, съвсем не се оказал предан съпруг. След раждането на първото им дете Кристофър през 1961 г. двамата започнали да се карат. Роденият във Филипините Модесто често отсъствал от къщи и започнал да си въобразява, че съпругата му му изневерява. Когато през 1963 г. се родила дъщеря им Елена, той дори заявил, че детето не е от него. През 1967 г. се родило третото им дете Реджина. Когато Андрю се появил на бял свят, семейството живеело в Сан Диего.

Модесто Кънанан със сина си Андрю

Модесто Кънанан със сина си Андрю

Мери Ан не била способна да се грижи адекватно за бебето, понеже се лекувала от депресия. Обвиненията на съпруга й за невярност нанесли непоправими белези в душата на отдадената католичка. Модесто, от своя страна, изпитвал егоистична гордост от факта, че отглежда сина си сам.

Детството на Андрю не било мелодраматично. Съседите, които го познавали добре, нямали причина да го сочат с пръст. Семейство Кънанан изглеждало щастливо и сплотено. Когато Андрю бил на четири години починала баба му по майчина линия и оставила на семейството наследство, което те мъдро инвестирали в нов дом в малкото предградие Бонита.

С течение на годините скандалите между родителите му станали постоянни. Те действали съкрушително на малкия Андрю, но той открил лек за това: момчето се оттегляло в стаята си и се потапяло във фантастичните светове от страниците на комиксите и приключенските книги.

Той рядко се оплаквал, когато в неделя сутрин майка му измъквала децата от леглата, за да отидат на църква, нито пък се бунтувал, когато го карали да чисти стаята си или да помага в домакинската работа.

Андрю със семейството си

Андрю със семейството си

Благодарение на неразбирателството между родителите му, Андрю започнал да ненавижда самата идея за брак, понеже вярвал, че всички семейства са нещастни като неговото. Той се заклел, че ще остане ерген завинаги.

Когато комиксите и романите загубили очарованието си, Андрю решил сам да се превърне в герой в очите на околните. Той започнал да се хвали пред приятелите си колко богат, храбър и грижовен е баща му, как му купувал това и онова.

Приятелите му първоначално се усмихвали на неговите фантазии и мечти, но разказите му станали толкова невероятни, че скоро Андрю се сдобил с репутацията на патологичен лъжец.

Междувременно Модесто се пенсионирал от армията и решил да вземе университетска диплома. Той се записал на курсове за борсов агент и получил сертификат за практика. За да затвърди новия си имидж, той завел своя любим син Андрю по магазините и го облякъл от главата до петите в дизайнерски дрехи. Момчето било не на себе си от щастие и гордо се перчело по училищните коридори с новите си премени.

Андрю със свой приятел

Андрю със свой приятел

Неговите модни дрешки натрили сол в раните на съучениците му, облечени в дънки и фланелки. Те започнали да шушукат зад гърба му, че Андрю е гей. Той не приемал слуховете на сериозно, защото за него външният вид бил по-важен от всичко останало.

Когато бил на 12 години, родителите му го записали в престижното училище Бишъп, близо до Сан Диего.

Умният и словоохотлив Андрю веднага съумял да изпъкне в училището. Вътрешно обаче, той бил изплашен от своето подрастване. Зад образа на момчето-купонджия се криел един объркан тинейджър. Той изпитвал страх от по-напористите момичета. Андрю ги сравнявал със своята любяща майка, но никоя от тях не приличала на нея. Той изпитвал все по-голямо влечение към по-тихите и слаби деца – а много от тях били момчета.

Светът на Андрю

Андрю Кънанан преживял своя първи хомосексуален контакт в ранните си тинейджърски години. Странното в случая е, че той се похвалил за новооткритата си страст, описвайки я с големи подробности на другите момчета, които първоначално си помислили, че се шегува. Тъй като изобщо не се притеснявал от сексуалните си предпочитания и говорел за тях без никакъв срам, Андрю не бил подложен на обичайния тормоз, който преживяват обикновено момчета с неговите влечения. Учениците го приемали като някаква любопитна забележителност.

Андрю на снимка за годишника

Андрю на снимка за годишника

На 15 години Андрю бил по-едър за възрастта си и далеч по-опитен от връстниците си. Тъмнокосият хубавец можел спокойно да посещава и да пие в гей заведенията в Сан Диего, без никой да му задава въпроси.

Но всичко това бил един повърхностен маскарад. Андрю Кънанан не харесвал много неща у себе си. Блясъкът за него бил ключовата дума; той искал да бъде звезда. Не искал да бъде филипинец и започнал да се представя като латино, играейки тази роля като същински Антонио Бандерас. По баровете бил познат като Андрю Дасилва или Дейвид Моралес. Като същински хамелеон той сменял дрехи и роли с такова умение, че хората в баровете не можели да го разпознаят на следващата вечер.

След завършване на гимназията Андрю се записал в Калифорнийския университет, за да учи история, но среднощните разходки от бар на бар го разсейвали от ученето. Колежът бил желание на родителите му, а не негово, и той предпочитал да прекарва времето си в леглото с някой як жребец.

Но дори мускулестите бицепси и трапчинките на тези „сладки момчета“ скоро заели второ място в стратегическия ум на Андрю. Наблюдавайки поведението на по-популярните хомосексуалисти на неговата възраст, той скоро осъзнал, че най-умните от тях предлагат телата си на по-зрелите и финансово подплатени мъже. Повечето от тези мъже водели таен живот, за който съпругите, децата и колегите им в службата не подозирали нищо. Те плащали добре за добре свършена работа; това били хората с парите – изпълнителни директори, архитекти, адвокати и политици.

Андрю осъзнавал, че е вкусна хапка и цената му е висока. Той станал мъжка проститутка, но не се интересувал от клиенти за една вечер. Предпочитал дълго да дои възрастните си любовници.

Андрю посещавал клубовете в компанията на няколко по-възрастни мъже, от които получавал най-различни подаръци – автомобил за 30 000 долара, кредитни карти и др. Те го водели на светски събирания, представяйки го като свой „асистент“ или „служител“. Андрю се срещал с политици и звезди. Той усвоил начина на говорене, походката и стила. И се научил да пази тайни.

Модесто и Мери Ан Кънанан нямали представа, че синът им е хомосексуалист. Майка му би била особено ужасена. Те хранели подозрения за произхода на новите му дрехи, скъпи часовници и очевидно охолния му живот, но когато му задавали въпроси, той ги лъжел или ги игнорирал.

Мери Ан може би щяла да се тревожи повече, ако не били други, по-належащи семейни проблеми. Модесто се бил провалил с трясък в новото си начинание на борсов посредник и ставал все по-паднал духом. Той бил обвинен във финансова злоупотреба в размер на 106 000 долара и не след дълго напуснал страната, спасявайки се в родните Филипини.

Неговото бягство оставило Мери Ан без приходи. Тя била принудена да продаде къщата и да се премести в по-малък дом в по-лош квартал. Децата й помагали доколкото можели. Андрю не обичал да я посещава, защото слуховете за неговия начин на живот били стигнали до нея. Един ден двамата си разменили тежки думи и, загубвайки контрол, Андрю блъснал майка си в стената с такава сила, че й изместил рамото. Той се чувствал много виновен и се опитал да й се извини, но тя отказвала да приеме обясненията му. За да й направи напук, Андрю напуснал колежа и заминал при баща си във Филипините.

Това посещение било кратко и катастрофално. Андрю с ужас видял, че баща му живее в някаква мизерна колиба: без подови настилки, без канализация, на осеяна с боклук и фекалии улица. Опитвайки се да стои колкото се може по-далеч от това място, той обикалял улиците с червените фенери, за да спечели пари за връщане в Щатите. Той се продавал всяка нощ; без значение, че мъжете били мръсни и некъпани с дни, и понякога го карали да се облича като жена. Той правел всичко за пари. Най-сетне спечелил достатъчно за обратен полет до Сан Франциско, напускайки Филипините без да се сбогува с баща си.

Нощният живот в Сан Франциско го накарал бързо да заличи вкуса на Филипините от устата си. Там, в Града на Залива, той навестявал скандалния квартал Кастро – същински мини Лас Вегас за гейовете. Неговите разнообразни кафенета, нощни клубове, бистра, барове и спа центрове можели да удовлетворят всички потребности на хомосексуалния живот. Представяйки се под няколко различни имена, Андрю добил най-голяма популярност като младия, вежлив и изискан лейтенант от флота Дрю Къмингс.

Обладан

Най-накрая в квартал Кастро Андрю открил онова, което търсел, и дори повече – вниманието на много, много богати господа. Един от неговите нови приятели, адвокатът Ели Гулд, го въвел в един свят, за който Андрю винаги бил мечтал – свят на безкрайни партита, изобилстващ от холивудски звезди, супермодели и хора от първите страници на вестниците.

Един от тези известни хора бил кралят на модата Джани Версаче. Представителният и хомосексуален Версаче провел разговор с Андрю на едно следоперно парти в дискотека „Колосус“, взимайки го за друг човек. Естествено, Андрю не му казал, че греши и продължил играта.

Джани Версаче със сестра си Донатела

Джани Версаче със сестра си Донатела

Дизайнерът влязъл с голям антураж… той бил представен на бързо на няколко човека. След като в продължение на 15 минути разговарял и помахал на няколко младежи, нетърпеливи да се запознаят с него, Версаче започнал да оглежда помещението. Той забелязал Андрю, който стоял до адвокат Ели Гулд, и се запътил към тях. „Аз ви познавам“ – казал той на Андрю. – „Езерото Комо, нали?“. Версаче имал предвид своята къща, намираща се на езерото Комо близо до швейцарската граница. Андрю бил зашеметен, а Ели не можел да повярва. „Точно така“ – отговорил бързо Андрю. – „Благодаря ви, че ме помните, синьор Версаче“.

Това бил един от най-светлите моменти в живота на младия Кънанан. Той се забавлявал страхотно.

Но кристалният живот на богатите бил само едната страна на неговия нов живот в Сан Франциско. Андрю бил преминал в другия край на спектъра, където изкуството означава порно филми, а културата доста прилича на зоология. Той се потопил в мрачната поквареност на садомазохизма и паралелния еротисизъм, който бил така разпространен сред калифорнийското гей общество в началото на 90-те години. Андрю и неговите любовници се вихрели в един безкраен лабиринт на оргии, камшици, кожи и вериги.

Андрю се снимал във филми, които все още се продават в еротичните магазини. Той бързо се превръщал в най-търсения сексуален роб в подземния порно свят.

Постепенно Андрю започнал да проявява агресия и да изпада в мрачни настроения.

Трейл и Медсън

Андрю имал симптоми свързани със СПИН. В началото на 1997 г. той отишъл да си направи изследване, но така и не се върнал за резултатите, самозалъгвайки се, че не е заразен. Тъмнината започнала да поглъща мислите му. Притеснявал го факта, че в гей средите мъжете се считат за стари, след като навършат 25 години, а той току-що бил направил 28. Той ставал все по-унил и запуснал външния си вид. Косата му пораснала дълга и несресана, качил 13 килограма и сменил модерните дрехи с евтино и размъкнато облекло. Андрю започнал да взима болкоуспокояващите, които понякога продавал за пари, и да ги смесва с големи количества водка.

През 1997 г. той вече бил изоставен от богатите си любовници. Кредитните му карти започнали да надвишават лимита си. Андрю осъзнал, че е фалирал и няма никакъв изход.

Освен това изгарял от ревност. Двама от неговите по-млади любовници, Джеф Трейл и Дейвид Медсън, се срещали зад гърба му.

Джеф Трейл

Джеф Трейл

Джеф Трейл бил млад офицер-стажант от флота, който се запознал с Андрю през 1992 г. Двамата започнали да се срещат често, но в един момент на Трейл му омръзнали ограниченията на военния живот и напуснал армията, за да приеме работа в Минеаполис Минесота. Кънанан бил съкрушен, но обещал да посещава често любимия си.

По време на една от тези визити Андрю забелязал една друга своя бивша изгора – богатият, млад архитект Дейвид Медсън от Сан Франциско, който също като Трейл се бил преместил в Минеаполис. Архитектът предложил да помогне на Трейл в новия град, като го запознае със своите гей приятели. Това подразнило Андрю, който все още харесвал и двамата мъже и не му допадала възможността те да станат прекалено близки.

Дейвид Медсън

Дейвид Медсън

Още нещо гризяло Андрю. Трейл и Медсън били станали нещо, което той никога не би могъл да бъде. Те се развивали професионално и имали много общи неща, докато той тъпчел на едно място.

Ревността му растяла и в края на април 1997 г. Андрю бил обладан от някакъв бяс. Воден от импулса си, той се обадил на Трейл, за да го разпита. Последният отрекъл да има връзка, но Андрю го обвинил в лъжа. Последвала размяна на обидни епитети и, преди да тресне слушалката, Андрю изкрещял „Ще те убия!“.

Същата вечер в един бар той казал на свой приятел: „Заминавам за известно време. Трябва да свърша една работа“. След което си купил самолетен билет.

На 26 април 1997 г. Дейвид Медсън го посрещнал на летището в Минеаполис и го закарал в своя шикозен апартамент в престижната част на града. Той обещал да успокои подозренията на Андрю, като покани Джеф Трейл в дома си, и двамата щели да го убедят, че помежду им няма нищо. Междувременно Медсън получил обаждане от свои приятели от Западния бряг, които го предупредили да внимава с Андрю. Но Медсън им отговорил: „Според мен той просто се нуждае от приятел и се опитва да оправи живота си. Той просто има нужда от подкрепа“.

Когато Трейл пристигнал на следващата вечер, във въздуха се усещало напрежение. Той говорел с Андрю за първи път след онзи разгорещен телефонен разговор. Само след минути двамата започнали да си разменят отново обиди и, въпреки опитите на Медсън да ги успокои, спорът преминал в насилие.

В средата на скандала Андрю се втурнал към кухнята и се върнал, държейки в ръка един огромен чук. Преди двамата мъже да могат да реагират, той спуснал с всичка сила чука върху черепа на Трейл – отново и отново. Кръвта оплискала стаята и убиеца, а пребитият Трейл се сгърчил на земята.

Умът на Медсън се парализирал от видяното. Той се усетил, че помага на Андрю да претърколят трупа върху персийския килим във всекидневната. При първа възможност трябвало да се отърват от тялото. Но жертвата останала опакована в килима в един ъгъл на стаята през следващите два дни, докато двамата мъже обмисляли следващата си стъпка.

Когато Медсън не се явил на работа в продължение на два дни, един негов колега му позвънил. Понеже не получил отговор, той заподозрял, че нещо може да не е наред и помолил хазяина му да провери какво става. Хазяинът изпратил домакина на сградата, който влязъл в апартамента и открил кървави петна по пода и стените, както и пребитото тяло на Джеф Трейл натъпкано в килима. Убиецът и неговият съучастник, научавайки, че тайната им е разкрита, напуснали Минеаполис в червения джип Чероки на Медсън. В джоба на якето си Андрю държал един .40-калибров пистолет, в чийто цилиндър имало три куршума. В другия си джоб носел още седем.

Полицията намерила раницата на Андрю в апартамента на Медсън. В нея имало негови документи, както и празен кобур и кутия от патрони. Когато претърсили жилището на Джеф Трейл, намерили съобщение на телефонния му секретар, в което Андрю го канел у Медсън, за да си изяснят нещата.

Убиването не било приключило. Андрю се чувствал на гребена на вълната и това чувство му харесвало. Приятно било да освободи цялата тази враждебност. На 45 мили от Минеаполис Андрю отбил джипа на Медсън встрани от пътя и изстрелял три куршума в главата на приятеля си.

Милин

Никой не знае кога Андрю среща следващата си жертва, ако изобщо двамата са се виждали преди вечерта на 3 май 1997 г. Но на този ден, по-малко от седмица след като Дейвид Медсън бил открит мъртъв в Минесота, той извършил още една атака над нищо неподозиращ човек. Следващата му жертва бил 72-годишният, богат строителен предприемач от Чикаго Лий Милин.

Лий Милин

Лий Милин

Семейство Милин били добре известни с благотворителните си мероприятия в полза на града, в който живеели и обичали. Съседите ги намирали за топли и дружелюбни хора.

Във вечерта на 3 май съпругата на Милин Мерилин била в града на бизнес обиколка. Рано вечерта един съсед забелязал Лий да стои сам пред дома си. Предполага се, че Андрю е обикалял из района и вероятно под влиянието на наркотиците е решил да излее омразата си върху първия срещнат.

Той отвел Милин, вероятно под дулото на оръжие, в гаража до къщата. Там, Андрю завързал китките му, облепил лицето му с тиксо, оставяйки само пролука за носа му, и започнал да го изтезава методично, може би черпейки вдъхновение от собствените си снъф филми. Той го удрял с юмруци, ритал го и накрая забил няколко пъти градинските ножици в гърдите му. Докато Милин все още дишал, Андрю бавно прерязал гръкляна му с резачка. Но това не го задоволило и той поставил тялото му под колата и започнал да я движи напред-назад, докато то не се превърнало в пихтия.

За да отпразнува отнемането на човешки живот, Андрю влязъл в дома на Милин, където се подкрепил със сандвичи, ябълка и чаша портокалов сок, изгледал няколко домашни видеофилми и прекарал нощта в семейното ложе. На сутринта откраднал няколко златни монети и напуснал Чикаго в зеления Лексус на Милин.

Андрю не направил никакъв опит да прикрие следите си в Чикаго. Даже напротив. Когато полицията открила джипа на Дейвид Медсън, паркиран на няколко пресечки от дома на Милин, по предната седалка били разхвърляни негови снимки, на които той предизвиквал полицията да го хване.

ФБР издирва се Андрю Кънанан

ФБР издирва се Андрю Кънанан

ФБР поело случая и незабавно поставило Андрю Филип Кънанан в своя списък с „Десетте най-търсени престъпници“. Плакати с неговия лик били разлепени из цялата страна. Андрю бил използвал телефона в Лексуса и ФБР успяло да проследи движението му. Когато агентите научили, че той наближава Пасадена, те предупредили тамошната полиция да спре колата му, обявявайки го за „въоръжен и опасен“. Главните, второстепенните, черните пътища и железопътните линии били наблюдавани, но Андрю Кънанан изчезнал без следа.

Зад волана на открадната си кола той слушал новините по радиото и се надсмивал над издирващите го полицаи. Осъзнавайки грешката си с телефона в колата, той го изхвърлил през прозореца.

Органите на реда били объркани. Как така били успели да го изпуснат? Къде бил отишъл? Андрю Кънанан бил намерил рай, в който никой не би се сетил да търси жив човек. Едно гробище.

Рийс

Гробището „Финс Пойнт“ в Пенсвил Ню Джърси датира на повече от сто години. Точно това мирно и изобилстващо от история място бил избрал Андрю Кънанан за почивка и скривалище.

Той разбрал по радиото, че е издадена общонационална заповед за ареста му. Той осъзнал, че регистрационните номера на Лексуса са в мерника на всяко ченге и трябва да смени колата. Обикаляйки из гробището, забелязал един червен Шевролет пикап от 1995 г., паркиран пред къщичката на гробаря. Той спрял пред дома и почукал.

Уилям Рийс

Уилям Рийс

На почукването отговорил Уилям Рийс. Той намалил госпелите, които слушал по радиото, и отворил вратата. Само след минута щял да бъде мъртъв.

Четиридесет и пет годишният Рийс бил бивш електротехник, който напуснал работата си, за да се грижи за гробището, което обичал. Той бил историк-ентусиаст и основател на местна група за възстановки на Гражданската война. За него всеки гроб бил изпълнен с история. Той бил тих човек, винаги готов да помогне. В сутринта на 9 май Рийс бил целунал съпругата и сина си и им бил обещал да се прибере за вечеря.

Чернокосият непознат на вратата попитал дали може да получи чаша вода, с която да преглътне аспирина си. Рийс поклатил утвърдително глава и въвел Андрю в малката кухня. Когато се обърнал да му подаде чашата с вода, той се изправил срещу дулото на пистолет. „Дай ми ключовете от колата си!“ – заповядал Андрю. „Разбира се, не искам проблеми“ – казал Рийс, бръкнал в джоба си и му подал ключовете. Андрю се усмихнал, взел ги и го застрелял. От упор.

Полицията била озадачена. На всички плакати били изобразени няколко от лицата на Андрю Кънанан, за да се илюстрира неговия талант да „изглежда различен“, когато си поиска. Онова, което наистина плашело полицията, освен неговата нечовешка неуловимост, бил фактът, че никой не знаел къде ще отиде той и кога ще удари отново. А било сигурно, че ще удари пак.

Джани Версаче

Цялата нация, ФБР, семейството и приятелите на Андрю Кънанан си задавали един и същи въпрос: Каква е неговата мотивация? Гей обществото в Сан Франциско спекулирало с две версии – че ревността, или знанието му, че е болен от СПИН, са го докарали до лудост.

Следващото убийство на Андрю изглеждало предварително обмислено. Това било подкрепено от факта, че той избрал за своя дестинация Маями Бийч, мястото, където се знаело, че пребивава неговата цел. Там Андрю не се криел в сенките. Колкото и странно да звучи, убиецът, който бил в списъка с Десетте най-издирвани престъпници на ФБР, почти не направил усилие да прикрие следите си. Той се движел безпрепятствено сред хората ден и нощ, в продължение на повече от два месеца.

Андрю пристигнал в Маями Бийч на 10 май 1997 г., паркирал откраднатия Шевролет на Рийс на един обществен паркинг и се регистрирал в хотел „Норманди Плаза“. През 40-те години хотелът бил често посещаван от холивудски звезди, но през 70-те вече се бил превърнал в евтин подслон за шофьори на камиони и пътуващи търговци.

Фактът, че е издирван от полицията, не го спрял да посещава гей заведенията и да се прибира в къщи с интересни любовници. Разбира се, носел маскировка. Понякога дори бръснел краката си и обличал женски дрехи, за да привлича мъже които намират трансвеститите за привлекателни.

Къщата на Джани Версаче в Маями Бийч

Къщата на Джани Версаче в Маями Бийч

Но мозъкът му никога не спял. Той бил винаги нащрек, но продължавал да мечтае за следващото си завоевание, за което знаел, че ФБР не е подготвено. Най-голямото завоевание. Следобедите често минавал по 11-та улица и се спирал пред ренесансовата фасада на имението на Джани Версаче, надявайки се да зърне човека, когото възнамерявал да убие. Само един поглед би бил достатъчен.

Името на Джани Версаче е синоним на новаторската модна линия, която той създава; то говори за блясък и великолепие. Роден в бедност в Калабрия в Италия, Версаче внася нова концепция за модата, вдъхновена от чувствеността на женските форми – и грабва вниманието на целия свят. Това, че стилът му провокира еротиката, му донася освен почитатели и врагове, но феминистките, които отритвали с презрение неговите творби, успяват само да увеличат популярността му и желанието му за работа.

През 1995 г. Версаче вече осъществявал приходи от 900 милиона долара на година. Филмови звезди, кралски особи и рок икони се обличали в неговите уникални произведения на премиерите. Много от тях, като принцеса Даяна, били негови близки приятели.

На 12 юли синьор Версаче и неговият антураж пристигат в Маями Бийч след успешно и широко рекламирано турне в Европа. Изтощен от тежкия си график, Версаче възнамерявал да си отдъхне в усамотение. Той бил на 50 години и имал нужда от малко спокойствие, за да се наслади на живота.

Андрю Кънанан тръгнал да го търси из скъпарските гей барове, които Версаче обичал да посещава. Неговите любими места били „The Twist“, „KGB Club“ и „Liquid“. Всяка сутрин Андрю изминавал пътя от желязната порта на Версаче на 11-та улица до „Нюс Кафе“ на Оушън Драйв, където знаменитостта често пиела кафето си. При една от тези разходки Версаче се оказал сам.

В утрото на 15 юли 1997 г. Андрю засякъл Версаче и го последвал от „Нюс Кафе“ до дома му. Все още не е известно какво точно е имал той против световноизвестния дизайнер – според една от теориите на ФБР, някога Версаче бил отказал да даде на Андрю работа като модел – но, когато Джани пъхнал ключа в портата на имението си, Андрю пристъпил зад него и изстрелял два куршума от .40 калибър в главата му.

Комедия от грешки

Пресата полудява след убийството на Версаче. Убиецът, на който никой не обръщал внимание, докато оставял трупове след себе си от Минесота до Ню Джързи, изведнъж се превръща в диаболична икона в американския медиен цирк и всеки нищожен детайл свързан с него, независимо дали верен или не, се публикувал незабавно на първите страници.

Благодарение на усърдието на медиите, всяка стъпка на полицията в Маями Бийч и ФБР се следяла отблизо, с очакването за бързи резултати. Стотици агенти на ФБР били призовани към случая, а местната полиция изоставила всички други случаи в полза на издирването на Кънанан.

Макар да имало потвърдени сведения, че Кънанан е бил забелязван в Маями Бийч преди убийството, станало ясно, че гражданите никога не са били предупредени за присъствието му. Градът се разярил след тази новина – особено гей обществото, в чийто кръгове се бил движил убиецът.

В действителност Кънанан щял за малко да бъде заловен само четири ден преди убийството на Версаче. Служител в закусвалня го разпознал и отишъл да се обади на 911 от кухнята. Полицията пристигнала, но през това време друг служител дал поръчката на Кънанан и несъзнателно го оставил да си тръгне.

Шевролетът на Уилям Рийс, който Андрю бил докарал от Ню Джързи и който бил оставил на обществен паркинг близо до хотела си, останал неидентифициран до убийството на Версаче. Гневната общественост настояла да разбере защо полицията не е разследвала това очевидно изоставено превозно средство, особено след като присъствието на Кънанан в града е било установено.

Но най-съкрушаващият от всички пропуски била ведомствена грешка, която, ако можела да бъде избегната, е щяла почти със сигурност да доведе до залавянето на Андрю и оцеляването на Версаче. На 7 юли, осем дни преди убийството, Андрю бил закъсал за пари. Той спрял в заложна къща, за да продаде една от златните монети, които бил откраднал от дома на Милин. Служителят му дал за нея 200 долара. Тази процедура изисквала от Андрю да покаже две форми на идентификация, подпис и местожителство. Задържайки дъха си, той извадил два документа за самоличност, подписал се с истинското си име и посочил като адрес хотел „Норманди Плаза“, в който наистина бил отседнал. Действайки според закона, служителят незабавно изпратил по факса този формуляр в полицейското управление в Маями Бийч. Документът обаче, останал на бюрото на един от служителите в управлението, който бил в отпуска, чак до след смъртта на Версаче.

Комедията от грешки не свършва дотук. В хотел „Норманди Плаза“ бил изпратен специален екип, който заварил стаята му празна. Но два дни по-късно управата на хотела осъзнала, че е направила грешка, давайки на ФБР друг номер на стая. Този път те нахлули в стая 322 и намерили няколко вещи на Кънанан, но, както и се очаквало, собственикът им отдавна вече се бил изпарил.

Осем дни след убийството на дизайнера, на 23 юли 1997 г., ФБР най-накрая се добира до своя човек. През този следобед един португалски иконом правел рутинната си обиколка из къщата за лодки на германския милионер Торстен Райнек, намираща се на Индиан Крийк Канал. Човекът забелязал, че вратата на дома е открехната и влязъл да провери какво става. Качвайки се на горния етаж, той се озовал лице в лице с някакъв млад мъж, който, виждайки го, изтичал в спалнята на хер Райнек и треснал вратата зад себе си. Икономът излязъл и се обадил на полицията.

Мъртвият Андрю Кънанан

Мъртвият Андрю Кънанан

Само след минути къщата била обградена. Четиристотин агенти и полицаи заели позиции на пристана, а снайперистите се разположили по прозорците на отсрещния жилищен комплекс; по реката обикаляли полицейски лодки, а във въздуха кръжели хеликоптери. Обсадата започнала. В продължение на три часа ФБР затягало обръча около къщата, готово да убива, ако се наложи. След като Андрю не отговорил на обичайния призив, отправен по мегафона, да „излезе с вдигнати ръце“, в 20:15 ч. била дадена заповед за атака. Хвърляйки сълзотворен газ през прозорците, агентите нахлули в къщата, готови да посрещнат лунатика с огън. Но всичко било тихо.

Първият етаж бил обявен за чист и агентите се заизкачвали по стълбите, а пръстите им нервно държали спусъка на оръжията. На горната площадка спрели и се ослушали. Тишина… Нищо… Точно когато вече мислели, че са изпуснали Кънанан за пореден път, те го намерили.

Той лежал на пода до леглото в една от спалните, с пистолет в ръка. Мозъкът му, който някога бил приютявал мрачни и зловещи мисли, сега се разливал от дупката над дясното му ухо.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

2 Коментари за “Андрю Кънанан и убийството на модния дизайнер Джани Версаче”

  1. AvatarЕлена

    Баси, какви гнусни отрепки ходят по този свят, направо ми се повдига!

  2. AvatarТаня

    Напразно пропилян живот и неизползван капацитет. Как може да сееш смърт, за да лекуваш демоните в попадналата си комплексиран душичка

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняАндрю Кънанан и убийството... { Напразно пропилян живот и неизползван капацитет. Как може да сееш... } –
  • User AvatarЖелязкоКултът на Небесните Порти { Много е трудно да си представиш как толкова много хора... } –
  • User AvatarЖелязкоНани Дос: Веселата Черна... { Доста ми беше забавно на моменти, определено е била интересен... } –
  • User AvatarТаняНародният храм и масовото... { Колко много ненужна смърт, колко много семейни трагедии са белязали... } –
  • User AvatarТаняПодмяната: Изчезването на Уолтър... { Много объркана и странна история. Жалко за децата и родителите.... } –
  • User AvatarЖелязкоИрина Гайдамачук: Блондинката с... { Благодаря за интересната статия, надявам се да пускате по -... } –