Публикувано на: 5 февруари, 2010

„Заслужилият маниак“ Анатолий Сливко бил много популярна личност в Ставрополския край. Той бил буквално боготворен от всички деца в град Невиномиск. Родителите без никакво притеснение доверявали децата си на Сливко. И дори, когато маниакът бил арестуван, никой в града не можел да повярва, че заслужилият учител на РСФСР и кумир на подрастващите би могъл да стори онова, в което го обвинявали. Доказателствата обаче били твърде очевидни и в съда не възникнали никакви съмнения, че Сливко е виновен в убийството и разчленяването на няколко момчета на възраст от 12 до 15 години.

Кръв по пионерската връзка

Малкият Толя

Малкият Толя

Анатолий Емелянович Сливко е роден през 1938 г. в дагестанското градче Избербаш. Той замалко не загинал по време на раждането си – пъпната връв се била увила около шията му. Лекарите успели да спасят младенеца. Последствията от тази травма тепърва щели да се проявяват. През целия си живот Сливко страдал от тежки главоболия. В детството си той бил слаб и болнав, страдал от безсъние и липса на апетит. Той се стеснявал от своята външност и непохватност и избягвал шумните игри с връстниците си и спортните занимания. Родителите му отглеждали зайци и Толя с удоволствие си играел с малките животинки. Любовта му към зайчетата не му пречела да ги умъртвява и разчленява. Странното е, че според твърденията на негови роднини, Сливко припадал при вида на кръв или отрязани рибешки глави.

Все пак, понякога Сливко взимал участие в игрите на другарчетата си. По онова време (точно след Великата отечествена война), почти всички момчешки игри били посветени на войната. Толя много обичал да играе на „партизани“. Той бил пионер-герой, когото екзекутирали – обесвали на примка.

Морякът Толя

Морякът Толя

На два пъти тези игри приключвали със загуба на съзнание за малкия Сливко и, както можем да се досетим, с оргазъм – известно е, че силното пристягане на шията може да предизвика ерекция и дори еякулация. Очевидно, именно по онова време (в момента на половото му съзряване), изтезанията, удушаването и сексуалното удоволствие се преплели в съзнанието на Сливко.

През 50-те години родителите на Толя се преместили да живеят в химическия град Невиномиск. През 1959 г. Сливко е вербуван в армията. Той попада на служба в Тихоокеанския флот, където се случва едно събитие, което предопределя неговите по-нататъшни сексуални предпочитания.

През 1961 г., малко преди демобилизацията му, Сливко става очевидец на една катастрофа. Някакъв моторист, каращ с превишена скорост, се врязва в отряд пионери. Едно момче загива на място. Впоследствие Сливко си спомня:

„Той лежеше на пътя, бялата му риза беше цялата в кръв, която магически се сливаше с цвета на пионерската му връзка. Но онова, което наистина ме омагьоса, бяха черните му, полирани обувки…“.

По-късно той разказва, че споменът за тази катастрофа постоянно го преследвал, предизвиквал ерекцията му и го карал да мастурбира.

В Далечния изток се случва и още нещо, което допълва почерка на маниака. Сливко вече се приготвял да се връща у дома, когато командирите му го наградили с ценен подарък – кинокамера. И Сливко наистина сериозно започнал да се увлича от киното – и фотографията.

Удушвачески игри и първата жертва

Връщайки се в Невиномиск, Сливко постъпил в химическо-технически техникум и след като завършил, започнал работа в местния химически завод „Азот“. Той се трудел така, както бил служил в армията – отлично. Но нещо все повече го теглело към децата. Особено към момчетата. Първо той се устроил като пионерски ръководител на обществени начала в едно училище. След това, на същите обществени начала, оглавил туристическия клуб „Романтик“.

Анатолий Сливко със своите възпитаници

Анатолий Сливко със своите възпитаници

Той с удоволствие общувал с децата, намирайки с всяко от тях различен подход. Неговият клуб бил посещаван с радост както от „трудните“ подрастващи, така и от момчетата отличници. Освен момчета, там имало и момичета. Но Сливко им отделял много по-малко внимание. В няколкодневните преходи из Ставрополския край, организирани от Сливко, ежегодно участвали по 1000 души. Хората слушали песните на Висоцки и Никитин и романтиката ги зовяла да приседнат край лагерния огън след трудния преход. Но дори и в онези години на поголовно увлечение по палатки, лодки и ски, бъдещият маниак изпъквал измежду средностатистическите ръководители на туристически клубове. Той наистина безкористно се занимавал с децата, отвличайки ги от пагубното влияние на улицата и развивайки в тях жажда за приключения и взаимност, и любов към романтиката на планините, долините и песните край лагерните огньове. Напълно е възможно това да е било просто прикритие на истинския, кървав живот на маниака. Но не можем да не отбележим, че твърде много ученици си спомнят походите на Сливко с носталгия. Тези спомени са помрачени от истината, която излиза наяве по-късно. Засега обаче, звездата на „най-добрия приятел на децата“ присветвала все по-често. За него започнали да пишат статии и постоянно го споменавали на заседанията на Градския отдел за народно образование и Градския комитет на КПСС.

През 1966 г. в „Романтик“ избухва пожар. Градската управа незабавно осигурила ново и по-удобно помещение за клуба. Сливко измислил ново име за новия клуб, който влиза в историята като едно от най-опасните места за децата на СССР. Маниакът нарича новия си клуб „Чергид“, което се разшифрова така — „ЧЕрез Реки, Горы И Долины“ (През реки, планини и долини). Именно в този клуб впоследствие той намирал жертвите си. Но първото убийство на Сливко не било свързано с клуба.

Той бил прочел в някакъв медицински справочник, че „ретроградната амнезия“ би могла да настъпи в резултат от задушаване. Човек, страдащ от такава амнезия, губи паметта си за събитията, станали преди инцидента. Сливко помислил, че това би могло да бъде много удобно – ако удуши някое момче, то ще загуби съзнание и няма да помни нищо след това (следователно няма да може да се оплаче на родителите си).

През 1964 г. маниакът провежда първия си „медицински опит“. Той убедил едно случайно момче да играят на война. Момчето било пионер-герой, който, според правилата на играта, трябвало да бъде заловен и обесен от немците. Маниакът и жертвата му „играли“ в гората. Цялата „игра“ била заснета от Сливко на кинолента. Момчето загубило съзнание, а Сливко жадно попивал с очи безчувственото му тяло и онанирал, спомняйки си за катастрофата. Той свършил в обувката на момчето. Когато детето дошло на себе си, то наистина не си спомняло какво му се е случило.

Няколко месеца след този случай Сливко извършил първото си убийство. Впоследствие той твърдял, че смъртта била настъпила случайно. Жертвата му била един безпризорен 15-годишен младеж. Сливко му казал, че пише дисертация за пределите на човешките възможности и го убедил да участва в „научен експеримент“. Момчето умряло, задушавайки се в примката. Убиецът се опитал да го спаси с изкуствено дишане и масаж на сърцето, но това се оказало безполезно. Изплашеният Сливко се заел незабавно с отърваването от тялото – той разчленил трупа на няколко части и ги хвърлил в река Кубан. Унищожил и лентата, на която било запечатано убийството, опасявайки се, че някой може да я намери.

Особен фетиш

Анатолий Сливко (вероятно със съпругата си)

Анатолий Сливко

Сливко се затаил за няколко години, страхувайки се, че милицията може да го залови. Ще намерят останките, ще ги разпознаят, оттам ще открият свидетели… Но никой и не помислял да го търси. Тялото така и не било намерено. А Сливко си спомнял за разчленяването на трупа и изпитвал възбуда. Засега обаче, нямал намерение на опитва повторно.

През 1967 г. Сливко се оженил. Той не изпитвал физическо влечение към жена си, но въпреки това изпълнявал от време на време съпружеските си задължения. След раждането на втория му син през 1975 г. (първият се родил през 1971 г.), той съвсем престанал да спи с жена си и нощувал в друга стая.

Сключвайки брак, Сливко се опитал преди всичко да стане като „всички останали“. Но природата си иска своето. Той извършил следващото си убийство през 1973 г. Маниакът се забавлявал с тялото на 15-годишното момче доста дълго. Той облякъл мъртвеца в бяла риза, вързал му червена връзка и му обул черни и полирани до блясък обувки. Така се опитвал да пресъздаде образа на загиналото в катастрофата момче. Липсвала само кръвта. Сливко се заел бавно да разчленява трупа на момчето, започвайки от върховете на обувките му.

Той отрязал с ножовката си краката, ръцете, главата и гениталиите… Маниакът дълго подреждал частите от тялото и щателно фиксирал всичко на кинолента, докато онанирал. Сливко обръщал особено внимание на обувките, което в медицината се нарича фетиш. Всъщност, интересувал се доста и от гениталиите. Той ги осолил в буркан и често ги изваждал, когато гледал кървавите си филми собствено производство.

Когато тези кинодоказателства били демонстрирани на закритото съдебно заседание, някои от роднините на жертвата припаднали и се наложило да бъдат откарани в болницата. Те губели съзнание, не издържайки гледката на онова, от което маниакът получавал несравнимо удоволствие.

Фрагменти от убийствата на Анатолий Сливко, заснети със собствената му кинокамера

Почти всенародна слава…

През 1977 г. Анатолий Сливко получава званието „Заслужил учител на РСФСР“. Въпреки че нямал педагогическо образование и съвсем не бил учител, чиновниците били страшно впечатлени от успехите му в сферата на извънучилищното възпитание. Славата на маниака пораснала и той бил избран за депутат на градския съвет в Невиномиск, за него постоянно пишели в „Пионерска правда“ и говорели по Централното радио. Почти никой не знаел, че в града и околностите със завидно постоянство изчезват момчета на възраст от 12 до 15 години.

Възползвайки се от високия си авторитет сред членовете на турклуба, Сливко щателно проучвал подробностите за живота на момчетата. Обикновено той избирал за свои жертви онези, чийто родители не биха усетили веднага, че децата им са изчезнали. След това, под голям секрет, той споделял с „избраниците“, че ще участват в таен експеримент за изследване на човешките възможности в екстремни ситуации. И строго ги предупреждавал, че за тези опити не бива да знае абсолютно никой. Страхувайки се да не разочароват своя кумир, момчетата наистина не споделяли с никого. Те доброволно тръгвали с наставника си към горската полянка, чиято главна особеност била отдалечеността й от града и оживените пътеки. Опитите се делели на смъртоносни и несмъртоносни, но за това знаел единствено Сливко. Момчетата не предполагали, че отправяйки се към гората с радостно възбудения чичо Толя, могат и да не се върнат. Той карал опитните си зайчета да обещаят, че няма да ядат нищо дванадесет часа преди експеримента, за да предотврати евентуално гадене и повръщане.

Една от жертвите на Сливко

Една от жертвите на Сливко

Там, Сливко монтирал камерата си на триножник, преобличал момчето в предварително приготвена пионерска униформа (убеждавайки го, че трябва да изглежда прилично за пред камерата) и… за детето започвал адът. На някои от жертвите си той слагал на лицето противогаз и ги заставял да дишат етер, на други надявал на главата найлонова торба, прекъсвайки притока им на въздух, но най-често използвал примка, направена от полиетиленов маркуч. В случай, че Сливко провеждал смъртоносен експеримент, той свалял жертвата си от въжето след 10-15 минути. Разбира се, за да не наруши „чистотата“ на опита, надлежно завързвал ръцете и краката на момчетата.

Това продължило до есента на 1985 г. За това време в Невиномиск и околностите изчезват около 50 момчета. За някои от тях било организирано търсене, в което Анатолий Сливко взимал активно участие.

… И гръмко падение

Жертва на Анатолий Сливко

Жертва на Анатолий Сливко

Маниакът извършил последното си убийство на 23 юли 1985 г. Жертвата му бил 13-годишният Сергей П. В този ден, в 7 часа сутринта, момчето излязло от къщи, казвайки на родителите си, че отива за риба. На най-добрия си приятел обаче, Сергей споделил, че Анатолий Сливко го е поканил да участва в секретен експеримент.

Търсенето на Сергей не довело до нищо. Но помощник градския прокурор Тамара Лангуева не се отказвала лесно. Тя проверила всички дела за изчезнали лица от последните няколко години и забелязала странна закономерност: повечето от децата били членове на клуб „Чергид“, славата и гордостта на целия Ставрополски край. Прокурорката започнала да разпитва момчетата за онова, което се случва в клуба.

Анатолий Сливко по време на обиска

Анатолий Сливко по време на обиска

Тя обърнала внимание на няколко откъслечни намеци за някакви експерименти, извършвани от Сливко. Възпитаниците на клуба все още боготворяли своят наставник и не искали да споделят тайните му. Но Лангуева успяла да разпита приятеля на изчезналия Сергей. Появила се първата следа, свързваща Сливко със случая. Когато прокурорката успяла да разговаря с Вячеслав Х., момчето й разказало, че е участвало в един от експериментите.  Вячеслав разказал, че Сливко го бил бесил на примка, при което той загубил съзнание и се чувствал зле през следващите няколко дни. След това още няколко момчета дали показания за участието си в опитите на Сливко и градскит прокурор подписал заповед за обиск в клуб „Чергид“ и в жилището на Сливко.

Милицията дошла в „Чергид“ на 28 декември 1985 г., на рождения ден на Сливко. В този момент той провеждал поредното си занятие с децата. Чувайки, че в помещението ще бъде проведен обиск, Сливко пребледнял. Той обаче бързо се окопитил и напълно спокойно наблюдавал процедурата по претърсването. Когато милиционерите се приближили до един шкаф с надпис „Не пипай – опасно за живота!“, лицето му бързо се изменило. Вътре били намерени пионерска униформа, фотографии и стотици метри кинолента, на която били запечатани убийствата и разчленяването на жертвите му.

Точният брой на жертвите остава в тайна

Жителите на Невиномиск дълго не можели да повярват, че заслужилият учител и най-добър приятел на децата Анатолий Сливко се е оказал кървав маниак. По-късно, когато неясните слухове започнали да се потвърждават, тълпа от разярени граждани подпалила клуб „Чергид“, заедно с цялото му имущество. Милицията наблюдавала тяхната саморазправа отблизо и не направила нищо, за да възпрепятства унищожаването на социалистическата собственост.

Анатолий Сливко в следствието

Анатолий Сливко в следствието

Сливко признал за седем убийства и показал местата, на които бил заровил жертвите си. Останките на четири от момчета били открити, а на останалите три – не. Лицата им обаче били запечатани на лентите на маниака. Органите на реда не си направили труда да изясняват колко точно души е погубил кървавият „учител“. Седем доказани убийства били напълно достатъчни за произнасянето на смъртна присъда. Психиатричната експертиза била проведена в рекордно кратък срок. Половин година след ареста на Сливко съдът го осъдил на разстрел. Когато узнала за присъдата, третата секретарка на партийната организация на града, която толкова била настоявала Сливко да получи званието „Заслужил учител“, отнела живота си. А началникът на градската милиция бил уволнен заради бездействието си по случая с изчезналите деца. Не е ясно какво би се случило със съпругата и децата на Сливко, ако в деня след ареста му милицията не ги била отвела в друг град.

Присъдата е приведена в действие през септември 1989 г. Няколко часа преди разстрела Сливко бил посетен от следователя Исса Костоев, който работел по случая с Канибала от Ростов – Андрей Чикатило. Костоев, подобно на Кларис Старлинг от „Мълчанието на агнетата“, хранел надежда, че Сливко ще може да му помогне да разбере психиката на маниака от лесополосата, но от това нищо не излязло.

Учените подбират не малко медицински термини, с които да характеризират психическото състояние на Сливко в момента на извършване на престъпленията му. В неговото поведение се наблюдават вампиризъм, фетишизъм, некрофилия и садизъм. Неговите извращения ставали все по-сложни с времето. Психиатрите обръщат внимание и на неговата пиромания. Тя се изразявала в това, че маниакът изгарял обувките на жертвите си, заливайки ги с бензин. В други случаи ги режел с ножовка без да ги събува от краката на убитите деца.

Сливко режел обувките на жертвите си

Сливко режел обувките на жертвите си

Из материалите на углавното дело: „Садизмът и некрофилията на Сливко се изразяват в това, че той разчленявал трупа, без да има за цел да се отърве по-лесно от него. Той отрязвал главата, ръцете, краката, торса, отстранявал вътрешните органи,  отварял гръдния кош и коремната кухина, отрязвал скротума, половите органи, ушните миди и меките тъкани на лицето. Понякога убиецът нарочно повреждал предмет, явяващ се за него сексуален символ. Например обувките, които той разрязвал и подпалвал“.

Случаят на Сливко и сега се изучава от съдебните психиатри и криминалистите. За него се пишат дисертации и се снимат филми (документалният филм „Дневник оборотня„). Но все още остава загадка, колко ли свои възпитаници е убил „Заслужилият маниак на РСФСР“?

6 Коментари за “Анатолий Сливко: Заслужилият маниак на Руската федерация”

  1. AvatarМосквич 412

    „Лучший друг детей“ в бившия СССР.

  2. AvatarГалина

    Е тоя сигурно е най-побърканият от всички, за които четох. Ненормален. И филмчето като гледах, пак не мога да повярвам лудостта му.

  3. AvatarMarti

    На снимката по-горе Е жената на Сливко. Ето и един интересен линк за тези, които знаят руски:
    http://proza.ru/2004/11/08-73

  4. AvatarЮля

    Тва същество тука е педеруга,че и педофил.Единтсвеният вариант за него е да мине през някоя месомелачка и после да се нахранят псетата с неговите жалки вмирисани останки.Жалко,че е пукнал по такъв достоен начин.В наши дни хората няма въображение-изродите трябва да се късат парче по парче.

  5. AvatarBoom

    този е за тук заедно с повечето http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/shiro-ishii-eksperimentite-v-otryad-731/

  6. Avatarivy

    Глупости – пъпната му връв се увила около врата и затова станал изрод! Познавам много хора, които са се появили на този свят така, но са абсолютно нормални хора, някои от тях с кариера, за която бихме им завидели!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –