Анатолий Оноприенко: Украинския терминатор

Анатолий Оноприенко: Украинския терминатор

Анатолий Оноприенко е украински сериен убиец, известен още като „Звяра от Украйна“, „Терминатора“ и „Гражданина О“. Той действал по определен модел. Избирал изолирана къща, застрелвал всички в нея и подпалвал сградата.

Извънработно време

Украйна е втората по големина държава в Европа и е разположена в източната част на континента. Страната често е попадала под чуждото владичество на Полша, Литва и Русия. Населението на Украйна е приблизително 50 милиона души.

Територията на Украйна е предимно равнинна и незалесена, като изключим Кримската планина и Карпатите. Климатът е умерен и зимите са сравнително меки. Благодарение на тези благоприятни климатични условия Украйна по традиция се явява земеделски район. Там се отглеждат пшеница, царевица, елда и голямо разнообразие от плодове и зеленчуци. Украйна също така е един от световните центрове за производство на захар.

Страната е богата и на природни ресурси, като желязна руда, въглища, петрол, газ и др. и разполага с най-разнообразни индустрии, концентрирани главно около големите градове, като Киев, Запорожието, Днепропетровск и т.н. Те произвеждат самолети и кораби, автомобили, автобуси, локомотиви, компютри и електронно оборудване, земеделски машини. Главните пристанища на Украйна са Одеса, Севастопол, Николаев, Керсон и Керч.

В град Яворив, намиращ се в западна Украйна, навремето била разположена огромна съветска военна база, но след края на Студената война в района на почит е главно религията. Никой не работи в неделя, още повече на Великден. Никой, освен полицията, за която всеки празник означава двойни смени и нежелано извънработно време.

Полицай Игор Куней обикновено почивал в неделя, но в 10:00 часа в утрото на 7 април 1996 година той патрулирал из жилищната част на военната база, тъй като бил натоварен с допълнително дежурство по време на празниците. В полицейското управление в другата част на града неговият началник Сергей Крюков седял в кабинета си и разбърквал петата чаша чай за деня. Той бил на работа от полунощ на предния ден и се опитвал с всички сили да остане буден. Двамата мъже били подготвени за дълга празнична вечер, което обикновено означавало повече пияни по улиците. Никой от тях не подозирал, че само след няколко часа двамата ще участват в ареста на човек, заподозрян в серия от най-тежките убийства в модерната история. Нито пък предполагали, че няма да получат никакво признание за работата си.

Убиецът без маска

Някъде към обяд Куней получил странно обаждане от човек на име Пьотр Оноприенко, който се бил натъкнал на оръжия, скрити в дома му. Той подозирал, че те принадлежат на неговия братовчед Анатолий Оноприенко, с когото живеели заедно. Пьотр бил казал на братовчед си да си събира багажа и да се изнася. Анатолий се ядосал и му отвърнал да внимава какво говори, защото иначе щял да се погрижи за семейството му на Великден. Очевидно страхувайки се за сигурността на близките си, Пьотр настоял Куней да провери заплахата. Той казал на полицая, че братовчед му сега живее в дома на някаква жена и децата й близо до град Житомир. Информацията за този подозрителен субект заинтригувала началник Крюков, който току-що бил получил сигнал за открадната от района на Житомир пушка TOS-34, с която било извършено скорошно убийство в Яворив.

„Беше малко вероятно, но си помислих, ето, имаме въоръжен мъж в Житомир и липсващо оръжие. От Житомир не идват много хора тук. Ако не бях получил сигнала, нямаше дори да си го помисля. Но така се случи, че трябваше да помисля по въпроса“. Загриженият Крюков бързо се обадил на началството си в полицията в Лвов, за да получи съвет как да процедира. Началникът на полицията в Лвов генерал Богдан Романук инструктирал Крюков да сформира специален екип и да извърши претърсване на апартамента на Анатолий Оноприенко.

В рамките на един час били събрани над 20 полицаи и детективи и групата потеглила към улица „Иван Кръстител“ в необозначени коли. Заподозреният живеел заедно с фризьорката Ана и нейните две деца. Изходите на сградата били блокирани с цивилни коли и двама мъже заели позиции на четвъртия и втория етаж. Останалите служители обградили сградата. Тогава Куней, Крюков и полицай Владимир Кенсало се доближили до вратата на заподозрения.

Анатолий Оноприенко
Анатолий Оноприенко

Крюков нямал представа дали Ана и децата й са у дома, но те били отишли на църква, а Анатолий Оноприенко, когото децата наричали „татко“, ги очаквал да се приберат всеки момент. Когато Крюков натиснал звънеца, Оноприенко предположил, че това е Ана и отворил вратата без колебание. За негова изненада бил моментално повален и окован с белезници. Крюков започнал да оглежда апартамента и забелязал видеокасетофон „Akai“ във всекидневната. Той грабнал вниманието му, защото същият уред бил изчезнал от дома на семейство, убито на 22 март 1996 година в близкия град Буск. „Носех в себе си списък с откраднати в района вещи, в който бяха описани марките и серийните им номера“ – казва Крюков. Видеокасетофонът съвпадал с изчезналия от местопрестъплението в Буск.

Полицията поискала документите на Оноприенко и той ги повел към килера. Един от полицаите отворил вратата, а Оноприенко измъкнал отвътре пистолет, но той бързо му бил отнет преди да успее да го използва. Впоследствие се оказало, че този пистолет представлява второ доказателство, тъй като бил откраднат от мястото на убийство в Одеса. Осъзнавайки сериозността на ситуацията, полицаите закарали Оноприенко в управлението и предприели щателно претърсване на жилището. До края на деня там били открити 122 предмета, включително и рязана пушка Tos-34, които имали връзка с многобройни случаи на неразкрити убийства.

Претърсването било почти приключено, когато Ана се прибрала вкъщи. „Тя разбра, че се е случило нещо сериозно и ме попита какво става“ – разказва Крюков. – „Нямаше как, дръпнах я настрана и я попитах „Помните ли онези убийства в Браткович?“, а тя рухна и се разплака“.

Тишина

Макар да разполагал с планина от веществени доказателства, Крюков имал нужда от признание. Но Оноприенко дал ясно да се разбере, че няма намерение да говори. Когато Крюков го изправил пред фактите, Анатолий почти не показал реакция и просто се усмихвал. „Ще говоря с генерал, но не и с теб“ – казал той.

Научи повече за:   Айвън Милат: Австралийският убиец на странстващи авантюристи

Главният следовател на Яворив Богдан Тесля не бил участвал в ареста и в първоначалния обиск. По времето на акцията той бил у дома си, празнувайки със семейството. В около 21:00 часа вечерта, малко след като претърсването в жилището на Оноприенко приключило, той получил обаждане от Крюков, който го молел да дойде и да проведе разпита. Тесля бил смятан от Куней и останалите за най-добрия следовател в областта, заради способността му да разговаря спокойно със заподозрените.

В полицейското управление Оноприенко се бил отказал от правото си на адвокат и продължавал да мълчи. Въпреки изявлението му, че ще говори само с генерал, Тесля счел за необходимо да се опита да измъкне колкото се може повече информация от него. „Страхувах се, че нещо може да се обърка“ – разказва той. – „В подобни случаи никога не знаеш какво може да се случи. Той можеше да се обеси през нощта в килията си и тогава никога нямаше да успеем да приключим случая. Налагаше се да го накараме да говори“. В 22:00 часа, докато очаквали пристигането на генерал от Министерството на вътрешните работи, Тесля седнал сам с Оноприенко в стаята за разпити и се опитал да накара заподозрения да говори за себе си.

В началото Оноприенко мълчал, но постепенно започнал да говори за живота си, разказвайки на Тесля, че е роден в град Ласки в Житомирска област. Казал на следователя, че майка му починала, когато бил съвсем малък и че баща му го бил оставил в детски дом. Оноприенко все още бил ядосан, че баща му го е изоставил, но предпочел да задържи по-големия му брат. Смятал, че двамата лесно биха могли да се грижат за него. Разстройвал се, когато говорел за това. Подхващайки тази нишка на разговора, Тесля запитал Оноприенко дали чувства омраза към семействата по принцип. Анатолий се поколебал за момент и поклатил глава, заявявайки отново, че ще говори единствено с лице, което има чин генерал.

„Тогава опитах нещо ново“ – разказва Тесля. – „Казах му: „Ще ти доведем генерал. Ще ти доведем десет генерала, ако искаш. Но как ще изглеждам аз, ако ги доведем, а ти нямаш какво да им кажеш? Защото може би няма нищо за казване. Как ще изглеждам аз тогава?“. И тогава той го каза. Каза: „Не се тревожете. Със сигурност има какво да им разкажа““.

Признанията на един луд

Тесля напуснал стаята за разпити малко след 23:00 часа и излязъл в коридора, където чакал генерал Романук. След кратко съвещание, двамата мъже и асистентът на Романук Мариан Плиюк влезли в стаята и Оноприенко започнал своето признание.

Първо признал, че е откраднал пушката и после признал, че я е използвал в едно скорошно убийство. Оноприенко казал на следователите, че бил извършил първото си убийство през 1989 година. Тогава бил срещнал своя приятел Сергей Рогозин във фитнеса, където тренирали. Двамата се сближили, започнали да прекарват много време заедно и скоро станали партньори в престъпленията. Започнали да обират домовете на хората, за да допълват мизерните си доходи.

Една нощ, докато ограбвали изолирана къща извън града, собствениците ги усетили. Двамата били въоръжени и решили, че ще трябва да убият семейството, за да се измъкнат. Така, прикривайки следите си, избили цялото семейство, което се състояло от двама възрастни и осем деца. Осем месеца по-късно Оноприенко прекъснал всякакви връзки със Сергей. След това сам застрелял петима души, сред които и 11-годишно момче, спящо в кола. После изгорил телата им. „Исках само да ограбя колата“ – казал той. – „Тогава бях съвсем различен човек. Ако знаех, че вътре има петима души, щях да си тръгна“. Казал, че не е изпитвал удоволствие от убийствата. „Труповете са грозни“ – заявил той. – „Смърдят и излъчват лоша енергия. След като убих семейството, седях два часа в колата с телата им, без да зная какво да правя с тях. Миризмата беше непоносима“.

След тези убийства Оноприенко се оттеглил за няколко години и се преместил да живее при своя далечен братовчед. Тогава, на 24 декември 1995 година, той убил отново. В онази нощ проникнал в изолираната къща на семейство Зайченко, която се намирала в село Гармарния в централна Украйна. Убил учителя по лесовъдство, заедно със съпругата му и двамата му малки синове, използвайки рязана пушка двуцевка. След това откраднал техните брачни халки, едно малко златно кръстче на верижка и куп износени дрехи. Преди да напусне местопрестъплението, подпалил къщата. „Просто ги застрелях. Не че ми достави удоволствие, но почувствах тази необходимост“ – казал той. – „От този момент нататък, всичко беше като в някаква космическа игра“.

Оноприенко уведомил следователите, че е имал видение, пратено от Бог, който го командвал да убива. Само девет дни по-късно той убил четиричленно семейство и отново изгорил къщата им. Казал, че докато е напускал местопрестъплението, бил забелязан от човек на пътя. Оноприенко решил, че трябва да убие и него, за да не оставя след себе си очевидци, които биха могли да го разпознаят. След по-малко от месец, на 6 януари 1996 година, Оноприенко убил още четирима души в три отделни инцидента. Докато се мотаел по магистралата Бердянск-Днепровская, му хрумнало да спира колите на пътя и да убива шофьорите им. Заявил, че в онзи ден е убил четирима души, сред които мичман от флота на име Касаи, таксиметровия шофьор Савицки и колхозния готвач Кочергин. „За мен това беше като лов. Лов на хора“ – обяснил той. – „Обикновено седях отегчен и нямаше какво да правя. И изведнъж ми хрумна тази идея. Бих направил всичко, за да я махна от главата си, но не можех. Беше по-силно от мен. Затова се качвах в колата си или хващах влака и отивах да убивам“.

Командван да убива

Анатолий Оноприенко изчакал да минат 11 дни след убийствата на магистралата, преди да удари отново. На 17 януари 1996 година потеглил към Браткович и проникнал в дома на семейство Пилат. „Гледах на това, като на нещо естествено“ – казал той на следователите. – „Като животно. Гледах ги с очите на вълк, който наблюдава овцете“. Застрелвял петчленното семейство, включително и шестгодишния им син. Преди да си тръгне на зазоряване, подпалил къщата. Докато се измъквал, Оноприенко бил забелязан от двама очевидци – 27-годишната железопътна работничка Кондзела и 56-годишния Закарко. Без да губи време той ги застрелял хладнокръвно.

Научи повече за:   Франк Списак: Женствения Хитлер

След по-малко от две седмици, на 30 януари 1996 година в град Фастов, Киевска област, Оноприенко застрелял 28-годишната медицинска сестра Марусина, двамата й малки синове и гостенина й Заграничний. Казал на следователите, че не е можел да спре и е бил обсебен от убиването.

Един месец след убийствата във Фастов, на 19 февруари 1996 година, Оноприенко заминал за град Олевск в Житомирска област, където проникнал в дома на семейство Дубчак. Той застрелял бащата и сина, а майката и дъщерята пребил до смърт с чук. Разказал, че момичето го видяло как убива родителите й и когато влязъл в стаята й, тя се молела. „Секунди преди да размажа главата й, аз и наредих да ми покаже къде крият парите си“ – разказва той. – „Тя ме погледна с безумно ядосан поглед и каза: „Не, няма“. Невероятна сила. Но аз не почувствах нищо“.

На 27 февруари Оноприенко пристигнал в Малина, Лвовска област, и проникнал в дома на семейство Бондарчук. Застрелял бащата и майката и след това убил техните две дъщери, на възраст седем и осем години. Вместо да застреля децата, ги посякъл с брадва. Час по-късно Оноприенко видял, че навън се мотае съседът Цалк и решил да убие и него. Застрелял човека и после го удрял със същата брадва, с която бил убил децата. „Ох, знаете ли, убих ги, защото ги обичах толкова много – онези деца, онези мъже и жени. Трябваше да ги убия, вътрешният глас говореше в главата и сърцето ми и ме тласкаше толкова силно!“.

Оноприенко заявил, че е извършил последното си убийство на 22 март 1996 година, когато заминал за малкото селище Буск и убил четиричленното семейство Новосад. Той ги застрелял и подпалил дома им, за да унищожи доказателствата. „Не съм маниак“ – казал той. – „Ако бях, щях да се хвърля върху вас сега и да ви убия. Не, не е толкова просто. Аз бях обладан от по-висша сила, нещо телепатично или космическо, което ме тласкаше към това. Аз съм като опитно зайче в лаборатория. Част от експеримент, целящ да докаже, че човек е способен да убива и да се научи да живее с престъпленията си. Да покаже, че мога да се справя, че мога да издържа на всичко, да забравя всичко“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Следователите разпитвали Оноприенко до 6 часа сутринта, като той си признал, че е извършил над 50 убийства за период от 3 месеца. На няколко пъти заявил, че би искал да бъде изследван като природен феномен и че е бил командван да убива от някакво по-висше същество.

Гражданинът О

Анатолий Оноприенко в затвора
Анатолий Оноприенко в затвора

В деня след първия разпит Оноприенко бил преместен в град Лвов. Тесля отишъл при него и провел петдневна серия от разпити насаме със заподозрения. Оноприенко казал на Тесля, че е бил командван да убива от Бог, който го бил избрал за същество от по-висша раса. Твърдял, че притежава могъщи хипнотични способности, че би могъл да контролира животните чрез телепатия и да спира собственото си сърце със силата на ума. „Казах му, че намирам хипнотичните му сили за интересни и го попитах дали би могъл да ги изпробва върху мен“ – разказва Тесля. – „Но той каза, че те действали само на слаби хора, а аз не съм бил слаб човек“.

Оноприенко разкрил, че навремето е бил хоспитализиран в киевска болница с диагноза шизофрения, но Тесля не можел да тръгне по тази следа, тъй като бил следовател от Лвов. Твърдението на Анатолий било интересно, защото непосредствено след ареста му, следователят от Вътрешното министерство в Киев Александър Тевашченко казал, че Оноприенко – когото тогава наричали „Гражданина О“ – е изписан умственоболен пациент и чийто лекари трябва да са знаели, че той е убиец.

В петък, 19 април 1996 година, разследването било отнето от ръцете на Тесля и предадено на федералното следствие на Министерството на вътрешните работи. След като приключил разпита, Тесля стигнал до заключението, че Оноприенко в действителност е луд и е действал самостоятелно. „Носеха се много слухове, че е част от някаква банда, но аз чувствам, че говореше искрено за мотивите си и за своите специални сили. Може и да греша, но това е моето мнение“ – казал той. – „Освен това, ако помислим рационално, не смятам че друг, освен самотен убиец, би могъл да извърши толкова много убийства. В една банда винаги някой говори, друг пие, трети споделя с приятелката си и всичко излиза наяве“.

Психиатрите обявили Анатолий Оноприенко за умствено годен да се яви пред съда, но заседанията започнали чак през ноември 1998 година. Невероятно, но съдебните дела в Украйна не могат да започнат, преди обвиняемият да се запознае, без да бърза, с всички доказателства, събрани срещу него. В случая на Оноприенко имало доста за преглеждане – 99 албума със зловещи фотографии, показващи разчленени тела, коли, къщи и различни вещи, които бил откраднал от жертвите си. Друга причина за отлагането на процеса били парите. Чак когато главният съдия на делото отправил телевизионен апел, украинското правителство се съгласило да осигури средства за провеждането на проточения процес.

На 23 ноември 1998 година украинският съд постановил, че 39-годишният Анатолий Оноприенко е умствено годен и би могъл да бъде държан отговорен за престъпленията си. Районният съд в Житомир заявил: „Оноприенко не страда от никакви психически заболявания. Той е с ясно съзнание и в състояние да контролира действията си и не се нуждае от допълнителен психиатричен преглед“.

Правосъдие в клетка

Анатолий Оноприенко
Анатолий Оноприенко

Процесът срещу Оноприенко започнал на 12 февруари 1999 година в град Житомир. Оноприенко седял в желязна клетка, също като своя прочут съотечественик Андрей Чикатило, а зрителите в залата го плюели и проклинали. В неотоплената съдебна зала се били събрали стотици разгневени хора. „Дайте ни го да го разкъсаме“ – изкрещяла една жена в дъното. – „Той не заслужава да бъде разстрелян. Той трябва да умре от бавна и мъчителна смърт“. Страхувайки се тълпата да не поеме правосъдието в собствените си ръце, полицията претърсвала чантите и всеки минавал през метален детектор, преди да влезе в залата. Мнозина от присъстващите се опасявали, че убиецът може да получи само 15 години затвор – максималната възможна присъда според украинския закон, с изключение на смъртното наказание.

Научи повече за:   Смъртоносната одисея на Алтон Коулман и Дебра Браун

Оноприенко не говорил много в съда. Когато го попитали дали иска да каже нещо, той свил рамене и отговорил: „Не, нищо“. Когато го информирали за правата му, изръмжал: „Това са вашите закони“. Когато го запитали от каква националност е, казал: „Никаква“. Съдия Дмитри Липски отбелязал, че това е невъзможно, а Оноприенко завъртял очи и отговорил: „Е, според органите на реда съм украинец“.

Обвиняемият заявил, че се е чувствал като робот, тласкан години наред от някаква тъмна сила, и настоял, че не може да бъде съден, докато властите не открият източника на тази сила. „Вие не сте в състояние да проумеете какво съм аз“ – изкрещял той на съдия Липски. – „Вие не виждате всичките добрини, които се готвя да направя и никога няма да ме разберете. Тази зала също се контролира от могъща сила. Вие никога няма да разберете това. Може би чак внуците ви ще разберат“.

Адвокатът на Оноприенко Руслан Мошковски хвърлил вината за големия брой убийства върху некомпетентността на полицията и заявил, че детството, прекарано от клиента му в дом за сираци, следва да се разглежда като смекчаващо вината обстоятелство. Прокурорът Юри Игнатенко го оборил, казвайки че прегледите на Оноприенко, извършени по време на разследването, са опровергали независимата диагноза за шизофрения, направена преди ареста му. Прокурорът казал, че мотивите на Оноприенко се коренят в неговата собствена жестока натура.

Сетне Оноприенко казал на съда, че е бил подтикнат от дявола, от по-висши сили и тайнствени гласове. Уверил съда, че е виновен по всички обвинения, но настоял, че не чувства угризения. „И сега бих убил, напук на всичко“ – казал той. – „Днес аз съм звярът на Сатаната“.

Заключителните речи започнали през април 1999 година. Прокурорът Юри Игнатенко настоял за смъртна присъда. „Предвид изключителната опасност, която представлява Оноприенко като личност, смятам, че неговото наказание трябва да бъде също толкова извънредно – смъртна присъда“.

В своята заключителна реч адвокатът на Оноприенко Руслан Мошковски се опитал за последен път да спечели съчувствието на съда. „Още на четиригодишна възраст моят клиент е бил лишен от майчина обич и грижите, необходими за формирането на един истински човек“ – казал той. – „Апелирам към съда… за по-лека присъда“.

С това процесът приключил и съдиите се оттеглили да решават присъдата.

Епилог

Само след тричасово заседание съдия Дмитри Липски свикал ново заседание. Докато четели присъдата му, Оноприенко стоял с наведена глава, втренчен в пода на металната си клетка. Съдия Липски обявил: „Съобразно криминалния кодекс на Украйна, осъждам Оноприенко на смърт чрез разстрел“.

В своето последно обръщение към съда, Оноприенко възкликнал: „Ограбвах и убивах, но аз съм робот, не  чувствам нищо. Бил съм близо до смъртта толкова много пъти, че сега дори ми е интересно сам да се потопя в отвъдния свят и да видя какво има там след смъртта“.

Смъртната присъда на Оноприенко поставила Украйна в неловко положение. Като част от задълженията на страните кандидат-членки за Европейския съюз, те са обвързани с обещанието да премахнат смъртното наказание. Въпреки това и обществото и политиците смятали, че в случаят на Оноприенко трябва да се направи изключение.

След произнасянето на присъдата му, Оноприенко, когото медиите нарекли „Терминатора“, дал обширно интервю на репортер от лондонския „Таймс“. По време на срещата им разказал за убийствата, които бил извършил.

Анатолий Оноприенко
Анатолий Оноприенко

„Започнах отдавна да се подготвям за затвора – постих, занимавах се с йога и не се страхувам от смъртта“ – казал той. – „Смъртта за мен е нищо. Предпочитам смъртното наказание. Нямам никакъв интерес към взаимоотношенията с хора. Аз ги предадох.

Първият път, когато убих, застрелях елен в гората. Тогава бях на двайсетина години и си спомням, че много се разстроих от вида на мъртвото животно. Не можех да си обясня защо го направих и изпитах жал за него. Никога повече не усетих това чувство.

Ако някога бъда пуснат на свобода, ще започна да убивам отново, но този път ще бъде по-лошо, десет пъти по-лошо. Нуждата си стои вътре в мен. Възползвайте се от този шанс, защото съм предопределен да служа на Сатаната. След онова, което научих там, нямам никаква конкуренция в моята област. И ако не бъда убит, ще избягам от този затвор и първото нещо, което ще направя, ще бъде да намеря Кучма (президент на Украйна до 2005 г.) и да го обеся за тестисите на някое дърво“.

Съучастникът на Оноприенко в първата серия убийства, 36-годишният Сергей Рогозин, бил осъден на 13 години затвор. Анатолий лежал в единична килия №8 на затвора в Житомир, където четял криминални романи, гледал телевизия и понякога разговарял със свещеник.

Украинският терминатор умира в килията си на 27 август 2013 година в 17:15 часа от сърдечен удар.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, wikipedia.org, serial-killers.ru

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
dinko.gospodinov17selzihir Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
selzihir
Гост
selzihir

Егати дълбоките халюцинаций, и при все „труповете го отвращавали“ ??!

dinko.gospodinov17
Гост
dinko.gospodinov17

Природна грешка,факсове получавал,дъра-дъра…Как би му се зарадвал хан Крум в едни други времена…?