Публикувано на: 27 февруари, 2012

Доскоро руските правоохранителни органи предпочитаха да не си спомнят за Анатолий Нагиев. Не защото делата му са чак толкова секретни. И не защото маниакът преследвал прочутата легенда на руската естрада Алла Пугачова. А защото Нагиев успява да стори невъзможното: той избягал от стражите точно в момента, когато щели да го разстрелят. С бягството си маниакът, убил най-малко четири жени, си подарява още месец живот на свобода. И ако не била бдителността на обикновените граждани, неговите зверства може би щели да продължат много по-дълго.

„Бесния“ – Малък, но опасен

Kой е Анатолий Гусейнович Нагиев–Бесния? Роден някъде в Дагестан през 1958 година в бедно семейство на баща ингуш и майка–казачка, на 23 години е осъден и разстрелян за шест зверски убийства. Достигнал височина от само 157 сантиметра, както много от “непорасналите” младежи, компенсирал ръста с качества, придаващи му авторитет сред приятелите. Усилено се занимавал със спортна гимнастика и притежавал изключителна сила. Едва завършил училище, 16-годишен изкарал курс за киномеханик. Свободният живот неочаквано бил прекъснат през 1975 година. Седемнадесетгодишният Нагиев получил шест години лишаване от свобода по един от най-позорните членове на НК – 117-ти (изнасилване) и бил изпратен в Коми АССР. Да те изпратят там, особено по 117-и, било опасно за здравето и сексуалната невинност. От “зековата” (затворническа) справедливост никаква физическа сила не помагала. От “горещото“ момче се получавало лагерно момиче.

Животът в затвора изобщо не е песен, особено за “петлите”, както наричат изнасилвачите. Трите години и половина, които Анатолий Нагиев прекарал в колонията, се превърнали в пълен кошмар за него. Целият този ад бил съпроводен от песните на Алла Пугачова. Фонотеката не се отличавала с богат асортимент и касетата с нейни хитове се въртяла целодневно.

Нагиев бил освободен предсрочно в началото на 1978-ма година. Бившият затворник пристигнал в Курск и се устроил на работа. Но гласът на Пугачова не спирал да звучи в главата му. Още в колонията решил да убие певицата за да отмъсти на всички жени, които не му обръщали внимание и го довели до затвора.

Нагиев не можел да напуска Курск задълго, защото трябвало да се подписва в милицията. Но работата му като киномеханик налагала пътувания до отдалечени места, където прожектирал филми на селяните. Правоохранителните органи спрели да обръщат внимание на честите му отсъствия.

Извършил убийство през януари 1979 година. Второ – на 28 май същата година във влака “Чикшино-Печора”. Двете жертви били жени, които по нещо му напомняли за Алла Пугачова. Всичко това минало незабелязано.

Маниакът се възползвал от това и започнал често да пътува до Москва. Открил къде живее Алла Пугачова, бил наясно с графика на гастролите й, знаел кога обикновено се връща у дома. Веднъж дори я причакал, но не успял да изпълни своя замисъл заради охраната. “- Реших първо убия стария глупак – портиера, а после – нея. Трябваше да я накажа за всичко, което ми причиниха жените!” – признал по-късно Нагиев пред следователите.

След неуспешния опит той се отправил към гарата – имал обратен билет, а на следващия ден трябвало да се подпише в милицията. Нагиев бил превъзбуден от срещата очи в очи с Пугачова. Нейното лице, прическа и фигура не излизали от главата му. Качил се на влака “Москва-Харков”. Било 4 юли 1980. Не след дълго, улисан в своите мисли, маниакът забелязал в съседното купе жена, която му заприличала на певицата. В това нямало нищо необичайно – по това време много жени имали прически а ла Пугачова. Но той бил непоколебим – това е ТЯ! Завлякъл жената в своето купе, изнасилил я зверски и я удушил. Трупът изхвърлил през прозореца. Но не се успокоил. Излязъл от купето и пак тръгнал на лов.

За един ден – колкото е пътят от Москва до Курск, Нагиев изнасилил и убил още три жени, едната от които служителка във влака. Телата изхвърлял през прозореца! По-късно сътрудниците на милицията се опитали да изтръгнат признания от маниака за други подобни убийства в периода 1979-1980 година, а те били повече от четиридесет! Нагиев, преминал ”затворническия университет”, не признал нищо. Но когато бил вече осъден, се хвалел на пазачите в затвора, че е убил много повече жени, отколкото е доказало следствието.

“- Във всяка от тях виждах Алла и всяка умираше, защото жените са ми носели само страдания!” -казвал убиецът.

Ако разследващите бяха успели да докажат всичките четиридесет убийства и изнасилвания, за които е имало съмнения, че са негови, то Нагиев щял да надмине по “знаменитост” своя колега Чикатило. Той убил само 36 човека и то за 12 години, а Нагиев над четиридесет за година! Ето защо някои съвременни изследватели на маниаците в СССР го нарекли Експрес-Чикатило.

Алчността, както е известно, погубва

Алчност и невнимание погубили Нагиев. Преди да изхвърли труповете на жените през прозореца на влака, той ги обирал. Събрал купища златни украшения, които започнал да продава в заложни къщи като дори използвал собствения си паспорт! За негово нещастие една от жертвите била от семейство, където фамилните ценности се предавали по наследство и се отличавали от бижутата по магазините. Убиецът пробвал да продаде старинен пръстен, обяснявайки, че бил го купил за жена си преди година от обикновена бижутерия. Опитният приемчик от оказиона веднага позвънил в милицията. Оперативните сравнили пръстена с описаните скъпоценности, които изчезнали от жертвите във влака “Москва-Харков”. Веднага станало ясно, че са попаднали на сериозна следа.

Задържали Нагиев в заложната къща, когато дошъл да провери дали е продаден пръстена. При обиск в дома му намерили още бижута от жертвите в злополучния влак. Повдигнали веднага обвинение за изнасилването и убийството на четирите жени. Както споменахме, Нагиев не се признал за виновен по други сходни случаи. Но на съда са били достатъчни само тези зловещи убийства за да даде най-тежкото наказание – смърт! Нагиев изслушал решението на съда най-спокойно. В главата му вече имало план за бягство. Чакайки изпълнението на присъдата в килията постоянно се занимавал с физически упражнения, поддържал формата си за учудване на охраната. Дори не подал молба за помилване, която, всъщност, биха отказали.

Храбро бягство

През 1981 година смъртните присъди се изпълнявали на няколко места. За осъдените в Европейската част на страната това било Новочеркаск. Натам повели Нагиев заедно още няколко осъдени. Влакът пристигнал на станция Хотунок, малко преди Новочеркаск, късно през нощта на 19 август 1981 година със закъснение. Там осъдените трябвало да бъдат предадени на охраната от местния затвор. Тези, които ги съпровождали, нямали търпение да се освободят от “товара” си и да отдъхнат. Най-вероятно затова забравили да предупредят колегите си, че в досието на Нагиев е отбелязано с червено ”Изключително опасен. Склонен към съпротивление и бягство”. Предаването минало бързо. Заповядали на затворниците да клекнат (така се процедирало по онова време) в очакване на камиона, който , незнайно защо, също закъснявал. Ръцете на Нагиев били закопчани с белезниците отпред, а не зад гърба, както се полагало за потенциални бегълци. В това време на мястото на спецвагона дошъл товарен влак. Когато приближил, Нагиев бързо скочил под колелетата му. Шансът да не загине бил едно на хиляда, но той рискувал. И не само че успял, а и се скрил! Спрели влака, довели следови кучета, но маниякът бил изчезнал.

Бягство на “смъртен” – това било извънредно произшествие. Веднага съобщили лично на всемогъщия министър на МВД Николай Шчолков. Той разпоредил за три дни да бъде намерен беглеца. Заповедта не била изпълнена нито след три дни, нито след седмица, въпреки че в преследването били включени не само милиционерите от Новочеркаск, но и оперативни работници и доброволни отрядници от съседните области.

След двуседмично търсене няколко началници в УВД и Главното управление на затворите били понижени в длъжност. От беглеца нямало и следа… Появила се версия, че Нагиев е далеч, вече не само че не е в района, а е напуснал страната. А той през цялото време бил пред очите им! Хванали го след месец съвсем случайно. Дори тогава, когато отрядниците открили неговото скривалище, маниакът едва не се изплъзнал. Попречила… сватба!

Доброволният отрядник от селцето Янково до Новочеркаск забелязал, че над една купа сено се вие тънък дим, но сеното явно не горяло и той отишъл да провери. Под сеното открил малка землянка, в която на огъня къкрела тенджера, имало мъжки и женски дрехи, посуда, продукти, но обитателите ги нямало. Отрядникът се усъмнил. Знаейки за избягалия “смъртник”, веднага съобщил за намереното леговище в щаба по издирването.

“Ще ми помогнеш ли да избягам?”

Буквално след половин час местността около Янково била претърсена до основи, но не намерили никого. Ясно било, че не може да избяга на далеч и все пак? Изведнъж вниманието на милиционерите било привлечено от странна гледка. Недалеч, близо до крайните селски къщи, бягала някаква циганка, гонена от група пийнали мъже. Верен на инстинкта си, старшият на групата издирвачи заповядал да се стреля по бегълката – щом бяга-значи нещо не било наред. Ранили “циганката” в корема, въпреки че било заповядано да се стреля в краката. Когато отишли до падналото тяло, милиционерите разбрали, че това е издирваният Нагиев, преоблечен като циганка!
“- Защо я гонехте?” – попитали униформените мъжете.

Оказало се, че отскоро в селото започнали да изчезват дрехи и храна – нищо ценно, но все пак неприятно. В същия ден имало сватба. Мъжете пийнали, излезли навън да попушат и видели някаква циганка. Някой се сетил, че тя може да е крадлата. Викнали й, а тя не спряла. Те я подгонили и така привлекли вниманието на милицията. Нагиев бил ранен доста тежко. Но въпреки че бил осъден на смърт, преди да го разстрелят, се наложило да го лекуват. Силен бил организмът на маниака, оживял. Разказали “подвизите“ на Нагиев на лекаря, който го оперирал, и той с отвращение се заел с работата си. Казват, че изгребал кръвта от раните на убиеца с обикновена стъклена чаша, но той все пак оживял. Когато след два дни отворил очи и видял медсестрата, първият му въпрос бил ”- Ще ми помогнеш ли да избягам?”. Тя не се поддала на уговорките. След още седмица го закарали в затвора. Месец по-късно чул наново окончателната присъда, която прочели още веднъж. Когато го повели на разстрел успял да се отскубне и отхапал цяла фаланга от пръста на един от пазачите. А после се разкрещял: ”- Аз нападнах сътрудник на органите! Това е ново престъпление, трябва отново да ме съдите!”

Разчитал, че пак ще го поведат на съд и пак ще има шанс за бягство. Но не би – управата на Новочеркаския затвор, видяла какво ли не, не смятала да бави изпълнението на присъдата. Маниакът не дочакал отсрочка. Нагиев бил погребан под инвентарен номер в затворническото гробище сред много други като него.

———————————————————————————————————————————————
Автор: Христинка Тинчева
Източници: wikipedia.org, allpersons.name, allkriminal.ru

4 Коментари за “Анатолий Гусейнович Нагиев: Бесният ловец на Алла Пугачова”

  1. Avatarklachiankata

    Благодаря,чудесна статия.:)

  2. Avatartrevomania

    nice

  3. Avatarпреносими рампи

    Много добра статия, поздравления.
    В тази Русия като гледам е пълно с всякакви психари. Те и УСА си делят първото място по НЕнормалници.

  4. AvatarЕфрат Г.

    Поздравления за статията! Друго, което ме радва, е че напоследък сайтът обръща повече внимание на руските престъпници. Там има много заслужили артисти, които са интересни за публиката. :)

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –