Публикувано на: 22 юли, 2008

Милият и добродушен на вид герой на тази история хитро примамвал децата в своя смъртоносен капан, след което ги сготвял и изяждал. Албърт Фиш е живото лице на Ханибал Лектър и представлява истинска загадка за криминалната психология.
Този садо-мазохистичен мъчител, сериен убиец и канибал е известен още като „Сивия човек“, „Върколака от Уистерия“, „Вампира от Бруклин“ и „Торбалан“. Той се хвали, че е имал „деца във всеки щат“, определяйки бройката на около 100, макар да не става ясно дали говори за сексуално насилие или канибализъм, и дали това изобщо е вярно. През живота си той е заподозиран в най-малко пет убийства. Фиш признава за три случая, които полицията успява да потвърди. Той е осъден за отвличането и убийството на Грейс Бъд и на 16 януари 1936 г. е екзекутиран на електрическия стол.

Някой чука на вратата

Едуард Бъд бил предприемчив младеж на 18 години. Той бил твърдо решен да сполучи и да се измъкне от отчайващата бедност на семейството си. На 25 май 1928 г. той пуснал обява в неделното издание на „Ню Йорк Уърлд“, която гласяла: „Млад мъж на 18 години, търси работа в провинцията. Едуард Бъд, 406 Уест 15 Стрийт“. Снажният младеж бил нетърпелив да започне работа и да подпомогне семейството си. Хванат в капана на мръсния, смрадлив и претъпкан град, живеещ в мизерно жилище заедно с баща си, майка си и още четири по-малки деца, той жадувал да работи в провинцията на чист въздух.

В следващия понеделник, на 28 май, на вратата се почукало и майката на Едуард, възпълничката Делиа, отворила вратата. Човекът отвън се представил като Франк Хауърд, фермер от Фармингдейл, Лонг Айлънд, който искал да интервюира Едуард, за да го наеме на работа.

Делиа пратила петгодишната Беатрис да извика брат си от апартамента на един негов приятел. Старецът се усмихнал сърдечно на детето и му дал монета от пет цента.

Докато чакали Едуард, Делиа имала възможност да разгледа по-добре стария човек. Той имал много мило лице, обрамчено със сива коса, на което доминирал един огромен провиснал сив мустак. Той обяснил на мисис Бъд, че навремето си е изкарвал хляба като вътрешен декоратор в града, но след като се пенсионирал, купил фермата със спестяванията си. Той имал шест деца, които бил отгледал сам, тъй като жена му ги изоставила преди повече от десет години.

С помощта на децата си, петима работници и един шведски готвач, той бил превърнал фермата си в преуспяващо предприятие с няколкостотин пилета и половин дузина млекодайни крави. Тъй като един от работниците му напускал, той имал нужда от някого, който да заеме мястото му.

В този момент влязъл Едуард и се запознал с мистър Хауърд, който похвалил момчето за неговия ръст и силно телосложение. Едуард уверил стария човек, че е трудолюбив работник и мистър Хауърд му предложил 15 долара на седмица, на което момчето се съгласило веднага. Хауърд дори се съгласил да вземе на работа и най-добрия приятел на Едуард, Уили.

Мистър Хауърд бързал за среща и си тръгнал с обещанието да се върне в събота, за да ги вземе. Момчетата били много развълнувани, а семейство Бъд били щастливи, че на обявата на техния син се е отзовал такъв мил стар човек и то предлагайки му доста добра позиция.

Големият ден дошъл в събота на 2 юни, но мистър Хауърд не се появил. Вместо това те получили бележка от него, в която пишело, че нещо го е задържало и ще им се обади на следващата сутрин.

На следващата сутрин в около единайсет часа, Франк Хауърд пристигнал в апартамента на семейство Бъд, носейки ягоди и прясно сирене. „Тези продукти идват право от фермата ми“ – обяснил той.

Делиа убедила стария човек да остане за обяд. Албърт Бъд старши за пръв път имал възможност да говори с новия работодател на сина си. Това бил щастлив разговор за бащата на момчето. Срещу него стоял този мил и учтив стар джентълмен и възторжено описвал своите 20 акра фермерски земи, сплотения екип от работници и простичкия и сърдечен живот в провинцията. Бащата знаел, че синът му иска точно това.

Грейси

Алберт старши бил портиер в една живото застрахователна компания и имал излъчването на постоянно мачкан човек. Той не бил особено впечатлен от външния вид на Франк Хауърд, заради измачкания му син костюм, но старецът му се сторил възпитан и достоен за доверие.

Грейси Бъд

Грейси Бъд

Щом седнали да обядват, вратата се отворила и влязло едно прекрасно 10-годишно момиченце. Грейси си тананикала някаква песничка. Огромните й лешникови очи и тъмно-кестенява коса, контрастирали с много бялата й кожа и розовите й устни. Някой ден тя щяла да разбие много мъжки сърца.

Тя се връщала от църква и носела неделните си дрехи: бяла копринена рокля, бели копринени чорапи и перлена огърлица, която я правела да изглежда с десет години по-голяма.

Франк Хауърд, също като останалите мъже, които се сблъсквали със сияещата Грейси, не можел да свали погледа си от хубавото момиче. „Хайде да видим добре ли броиш“ – казал той и й подал огромна връзка банкноти. Семейство Бъд се слисало от размера на сумата, която старецът носел в себе си.

„Деветдесет и два долара и петдесет цента“ – бързо пресметнала Грейси.

„Какво умно малко момиче“ - казал мистър Хауърд и й дал пет цента, за да купи бонбони за себе си и сестричката си Беатрис.

Хауърд казал, че ще се върне вечерта, за да вземе Едуард и Уили, защото първо трябвало да отиде на рожден ден на едно от децата на сестра си. Той дал на момчетата два долара да отидат на кино.

Точно преди да си тръгне той поканил Грейси да дойде с него на рождения ден на племеницата му. Казал, че ще се грижи добре за нея и ще я прибере преди девет часа вечерта.

Делиа попитала къде живее сестрата на мистър Хауърд и той й дал адреса на една жилищна сграда, намираща се на „Кълъмбъс“ и 137 улица.

Делиа не била сигурна дали да я пусне, но Албърт старши я убедил, казвайки, че за Грейси ще бъде добре да отиде. „Пусни бедното дете. Тя и без това няма много забавления“.

Делиа облякла на Грейси най-хубавото й палто и сивата й шапка и изпратила дъщеря си и мистър Хауърд до вратата, гледайки след тях докато се отдалечавали по улицата.

Същата вечер нямало и помен от мистър Хауърд и Грейси. Родителите изкарали една безсънна нощ без никаква вест от красивата им дъщеричка. На сутринта те изпратили Едуард до полицейското управление, за да обяви сестричката си за изчезнала.

Безследно изчезнали

В полицията ги очаквали лоши новини – лейтенант Самюъл Дрибън казал на семейство Бъд, че адресът, на който „Франк Хауърд“ бил казал че живее сестра му, е измислен. Милият старец бил измамник. Нямало никакъв Франк Хауърд, никаква ферма във Фармингдейл, Лонг Айлънд. Всичко било лъжа.

Полицията започнала разследването по обичайната процедура. Те проверили всеки с името „Франк Хауърд“ и накарали семейството да разгледа албумите със снимки на регистрираните насилници на деца, умствено болни пациенти и други престъпници. Но това не помогнало – от Грейси нямало и следа.

Полицейските листовки

Полицейските листовки

На 7 юни нюйоркската полиция изпратила 1000 листовки до полицейски управления в цялата страна със снимката на Грейси и описанието на мистър „Хауърд“. Това, заедно с цялата местна публичност по случая, довело до епидемия от мними обаждания и писма на хора, които твърдели, че са виждали Грейси. Всяко едно от тях било старателно проверено от над двадесетте детективи, назначени да разследват случая.

Все пак имало и две солидни следи. Полицията открила офиса на „Уестърн Юниън“, от който „Франк Хауърд“ бил изпратил съобщението си на семейство Бъд, както и оригинала на бележката. От почерка и граматиката ставало ясно, че „Хауърд“ е образован и изискан човек. Полицията открила и сергията, от която старецът бил купил сиренето, което донесъл в дома на семейството. И двата адреса се намирали в Източен Харлем и полицията удвоила усилията си в района.

Били Гафни

Били Гафни

Полицията в Ню Йорк имала опит в отвличанията на деца. Даже имали един странно подобен случай едва миналата година. На 11 февруари 1927 г. четиригодишният Били Гафни си играел в коридора пред апартамента си с тригодишното си съседче, което също се казвало Били. Към тях за малко се присъединило едно 12-годишно съседче, което гледало спящата си сестричка, но момчето бързо се прибрало вкъщи, когато чуло бебето да плаче.

След няколко минути същото момче забелязало, че двамата Били са изчезнали и отишло да каже на бащата на по-малкия Били. След трескаво търсене, бащата намерил тригодишния си син сам на последния етаж на сградата.

„Къде е Били Гафни?“ - попитал той сина си.

„Торбалан го взе“ – отговорило малкото момче.

Армията от детективи, която дошла на следващия ден да разследва изчезването на малкия Гафни, напълно игноририла тригодишния свидетел, който се придържал към простичкото си обяснение. Полицията смятала, че липсващото момче се е залутало в някоя от изоставените индустриални сгради в околността, или още по-лошо, че е паднало в канала „Гоуанос“ на няколко пресечки от дома му. Хората в района организирали претърсване и каналът бил драгиран, но от малкия Били нямало и следа.

Торбалан

Полицията най-сетне се вслушала в думите на тригодишния свидетел, който им дал описание на „Торбалан“. Това бил слаб старец с посивяла коса и мустаци. Полицията, обаче не се сетила да свърже това описание с едно друго престъпление, извършено от убиец с псевдонима „Сивия човек“ преди няколко години.

Албърт Фиш - Сивият човек

Албърт Фиш - Сивият човек

През юли 1924 г. осемгодишният Франсис Макдонъл играел пред дома си в пасторалното предградие Чарлтън Уудс в Стейтън Айлънд. Неговата майка седяла наблизо и кърмела новородената си дъщеричка, когато видяла някакъв мършав старец с посивели коси и мустаци да стои по средата на улицата. Тя се вторачила в странния, опърпан старец, който стискал и отпускал юмруците си и нещо си мърморел. Мъжът докоснал прашната си шапка, за да я поздрави и се отдалечил надолу по улицата.

По-късно в същия следобед старецът бил забелязан отново да наблюдава Франсис и други четири момчета, които заедно играели на топка. Дядото извикал Франсис при себе си, а останалите деца продължили играта. След няколко минути старецът и Франсис изчезнали. Пак в този следобед един съсед забелязал някакво момче, приличащо на Франсис, да влиза в една гориста местност заедно с възрастен сивокос старец.

Изчезването на Франсис било открито чак когато дошло време за вечеря. Неговият баща, който бил полицай, организирал търсенето. Те открили момчето в гората, затрупано с клони. Състоянието му било ужасно. Дрехите му били съдрани от тялото и той бил удушен с тирантите си. Франсис бил пребит толкова жестоко, че полицията се усъмнила, че „старият“ скитник е наистина чак толкова стар и крехък, колкото изглеждал. Те предположили, че може би старецът има съучастник, достатъчно силен, за да нанесе подобни удари на момчето.

За кратко време към случая били прикрепени експерти по отпечатъците от Манхатън, полицейски фотографи и около двеста полицейски служители. Мащабното разследване довело до няколко обещаващи заподозряни, само че нито един от тях не бил сивокос и мустакат старец. Лицето му било завинаги запечатано в паметта на Анна Макдонъл: „Той се влачеше по улицата, мърмореше си нещо и правеше странни движения с ръцете си. Никога няма да забравя тези ръце. Потръпнах, когато ги видях… той ги стискаше и отпускаше, стискаше и отпускаше. Забелязах, че гледа към Франсис и останалите. Видях гъстата му сива коса и увисналия сив мустак. Цялата му външност бе сива и извехтяла.“

Въпреки мащабните усилия на полицията и гражданите, „Сивият човек“ изчезва без следа.

Писмо от ада

През ноември 1934 г. случаят Бъд бил все още отворен, но вече никой не очаквал той някога да бъде разкрит. Само един човек, Уилям Ф. Кинг, продължавал да разследва отвличането. От време на време Кинг се обаждал на журналиста Уолтър Уинчъл, за да го осведоми за хода на разследването. На 2 ноември 1934 г. Уинчъл пише в своята рубрика:

„След проверка по загадъчния случай с осемгодишната Грейс Бъд, която изчезна преди шест години, от полицията ме увериха, че случаят ще бъде разрешен, както се надяват, след не повече от четири седмици.“

Десет дни по-късно Делиа Бъд получава писмо, което слава богу не успява да прочете, поради липсата си на образование. Синът й Едуард го прочита вместо нея и се втурва да намери детектив Кинг. Писмото било безчовечно жестоко:

„Скъпа моя мисис Бъд,

През 1884 г. моят приятел капитан Джон Дейвис се качи на борда на парахода Такома, който отплава от Сан Франциско за Хонг Конг, Китай. Когато пристигна, той и двама други моряци, слезли на брега и се напили. Когато се върнали на пристанището, корабът бил заминал.

Тогава в Китай царял глад. Месото струвало от два до шест долара за килограм. Гладът бил толкова силен сред най-бедните, че те продавали децата си под 12 години за храна. На улицата не било безопасно за деца под 14-годишна възраст. Във всеки магазин предлагали пържоли и месо за готвене. Желаното от клиента парче се режело направо от голите детски телца. Най-скъпо стрували най-крехките месца на децата, които били продавани за телешки котлети.

Джон прекарал там толкова дълго време, че привикнал към вкуса на човешкото месо. Когато се завърнал в Ню Йорк, той отвлякъл две момчета на 7 и 11 години. Завел ги вкъщи, съблякъл ги голи и ги завързал в един килер. След това изгорил всичките им дрехи. Всеки ден по няколко пъти той ги наплясквал – измъчвал ги – за да стане месото им вкусно и крехко.

Първо той убил 11-годишното момче, защото имало по-дебел задник и съответно повече месо. Всяка част от тялото му била Сготвена и изядена, освен главата, кокалите и вътрешностите. Той бил Изпечен във фурната, сварен, ожарен, пържен и задушен. По-малкото момче минало по същата процедура. По онова време аз живеех наблизо – на 409 Ийст 100 Стрийт. Той толкова често ми разказваше колко вкусно е Човешкото месо, че аз се реших да го опитам.

В неделя, на 3 юни 1928 г., аз ви посетих на 406 Уест 15 Стрийт. Донесох ви сирене и ягоди. Обядвахме. Грейс седна в скута ми и ме целуна. Аз реших да я изям.

Предложих да я заведа на парти. Вие казахте Да, тя може да дойде. Заведох я в една празна къща в Уестчестър, която предварително бях избрал. Когато стигнахме там, аз й казах да ме изчака отвън. Тя набра диви цветя. Качих се на горния етаж и съблякох дрехите си, за да не ги изцапам с кръв.

Когато бях готов я повиках през прозореца. След това се скрих в килера и я зачаках да влезе в стаята. Когато ме видя чисто гол, тя се разплака и понечи да избяга надолу по стълбите. Аз я сграбчих и тя каза, че ще каже на мама.

Първо я съблякох гола. Как риташе само – хапеше и драскаше. Задуших я до смърт, нарязах я на малки парченца, за да мога да взема месото й с мен. Сготвих я и я изядох. Колко вкусен и крехък бе задникът й изпечен на фурна. Отне ми 9 дни да изям цялото й тяло. Не я чуках, но можех да го направя, ако исках. Тя умря девствена.“

Следа

Никой не искал да повярва, че написаното в писмото е истина. Сметнали, че това са бълнувания на някакъв перверзен, садистичен ненормалник. Но детектив Кинг осъзнал, че подробностите за посещението при семейство Бъд отговарят на случилото се. Почеркът в ужасното писмо бил идентичен с този от бележката, която възрастният похитител бил написал в „Уестърн Юниън“ преди шест години.

На плика имало важна следа: малка шестоъгълна емблема с буквите Ч.Б.А.Ш.Н.Й., съкращение от „Частна Благотворителна Асоциация на Шофьорите в Ню Йорк“. Със съдействието на президента на асоциацията било свикано извънредно събрание на членовете й. Междувременно полицията сравнила почерка на „Франк Хауърд“ с попълнените на ръка бланки за членство в асоциацията. След това детектив Кинг помолил членовете – онези, които били минали проверката на почерка – да докладват за всеки, който е взимал канцеларски материали от асоциацията.

Напред излязъл един млад чистач и си признал, че е взел два-три листа и няколко плика. Той бил оставил взетото в стаята си на 200 Ийст 52 Стрийт, където живеел под наем. Хазяйката била шокирана, когато й дали описанието на „Франк Хауърд“. Той приличал досущ на стария човек, който бил живял тук два месеца и, който се бил изнесъл само преди два дни.

Бившият наемател се наричал Албърт Х. Фиш. Хазяйката споменала, че той очаквал да получи писмо от сина си, който работел към Гражданския корпус за опазване на околната среда в Северна Каролина. Синът редовно изпращал пари на стария си баща.

От пощата съобщили на детектив Кинг, че са засекли писмо предназначено за Албърт Фиш. Но той не се свързвал с бившата си хазяйка, за да си го вземе и детективът започнал да се притеснява, че нещо го е подплашило.

Кинг арестува Фиш

Кинг арестува Фиш

На 13 декември 1934 г. хазяйката се обадила на детектив Кинг и му съобщила, че Албърт Фиш е дошъл да си вземе писмото. Старецът се наслаждавал на чашата с чай, предложена му от хазяйката, когато Кинг отворил вратата. На въпроса дали той е Албърт Фиш, старецът се изправил и кимнал утвърдително.

Неочаквано Фиш бръкнал в джоба си и извадил един бръснарски нож, който размахал пред себе си. Вбесеният Кинг сграбчил старческата ръка и грубо я извил зад гърба му. „Падна ли ми сега“ – извикал тържествуващо той.

Признание

Признанието на Албърт Фиш било изслушано от много служители на властта и психиатри, но във вестниците била публикувана само силно орязаната му версия. То представлявало една одисея на перверзии и неописуеми извращения, които изглеждали невероятни, докато не били обстойно проверени детайл по детайл. Още по-удивително било колко немощен и безпомощен изглеждал Фиш. Той бил попрегърбен, крехък стар човечец, висок 1, 68 см. и тежал само 59 килограма.

Детектив Кинг бил първият, който чул признанието. Фиш му разказал, че през лятото на 1928 г. бил завладян от „жажда за кръв“ и имал нужда да убива. Отзовавайки се на обявата на Едуард Бъд, той възнамерявал да примами него, а не сестра му, на някое изоставено място и да отреже пениса му, оставяйки го да изкърви до смърт.

След първото посещение в къщата на Бъд, Фиш си купил инструментите, от които щял да има нужда за осакатяването на момчетата: секира, трион и касапски нож. Той увил тези уреди във вързоп, който скрил в една будка за вестници, преди да посети дома им за втори и последен път.

Когато Фиш видял снажния млад Едуард – един напълно оформен млад мъж – и неговия приятел Уили, той бил уверен, че ще може да надвие двете момчета. Все пак имал богат опит в това отношение.

Но когато съзрял Грейси, той променил решението и плановете си. Точно нея той отчаяно искал да убие.

Водейки Грейси със себе си, той спрял при будката за вестници, за да прибере вързопа с инструментите и след това хванал влакът за Бронкс и после за селцето Уъртингтън в Уестчестър. За Грейс той купил еднопосочен билет.

Грейс била очарована от 40-минутното пътуване в провинцията. Тя била напускала града само два пъти през живота си и това за нея било едно чудесно приключение.

На гарата в Уъртингтън Фиш бил толкова вглъбен в чудовищния си план, че забравил вързопа с инструментите си във влака. За ирония, Грейс забелязала това и той се върнал да си вземе пакета.

Те тръгнали по един отдалечен път и стигнали до една изоставена двуетажна сграда, известна като „Вила Уистерия“, която била разположена в гориста местност. Докато Грейси се забавлявала навън, късайки диви цветя, Фиш се качил в спалнята на втория етаж, отворил вързопа с инструментите и съблякъл дрехите си.

След това повикал Грейси да се качи при него.

Зверството

Грейси влязла в къщата, носейки букет от диви цветя, и се запътила нагоре към спалнята. Когато видяла, че старецът е гол, тя се разпищяла за майка си и се опитала да избяга. Но Фиш я сграбчил за гърлото и я задушил, което му донесло сексуална възбуда.

Той нагласил главата й над една тенекиена кутия и я отсякъл, като по този начин повечето от кръвта изтекла вътре в кутията. След това изхвърлил кутията с кръв на двора. Той съблякъл обезглавеното дете и с помощта на касапския нож и секирата разрязал тялото му на две.

Той увил няколко парчета от тялото й във вестник и ги взел със себе си. Другите части оставил там и след няколко дни се върнал и ги хвърлил през каменната ограда зад къщата. От инструментите се отървал по същия начин. След като изслушал всичко това, Кинг му задал последния си въпрос: Какво го е накарало да извърши подобно ужасно нещо?

„Знаете ли“ – отговорил Фиш, – „никога не съм можел да си го обясня.“

Капитан Джон Стийн го попитал защо е написал писмото до семейство Бъд  и Фиш отговорил, че не знае. „Просто изпитах непреодолимо желание да пиша“.

Полицията търси останките на Грейси

Полицията търси останките на Грейси

Още същия ден полицията отишла във „Вила Уистерия“, за да прибере останките на Грейси. Албърт Фиш стоял наблизо, без да покаже каквато и да е емоция.

Вечерта в 22:00 ч. той бил разпитан от областния прокурор П. Франсис Маро. Когато Маро запитал Фиш защо е убил Грейси, той обяснил, че е бил завладян от „някаква жажда за кръв“, но след като всичко свършило, бил преизпълнен със скръб. „Половин час след като го извърших, бих дал живота си, за да върна нейния.“

Маро го попитал, дали е изнасилил Грейси и Фиш заявил твърдо: „Изобщо не ми е хрумвало подобно нещо“.

До този момент никой не го питал, а и той нищо не казвал за канибализма, споменат в писмото му до семейство Бъд. Полицията смятала, че всичко това звучи твърде шантаво, за да е истина. Или може би са се опасявали, че ако включат и тези отвратителни детайли в обвинението, това би помогнало на адвокатите на Фиш да пледират за невменяемост в съда.

Същата нощ новината за залавянето на Албърт Фиш изтекла в пресата и репортерите първи поднесли новините на семейство Бъд. Малко по-късно детектив Кинг откарал мистър Бъд и сина му Едуард в полицията, за да идентифицират Фиш.

Едуард не просто разпознал Фиш, той се нахвърлил върху него: „Ти дърто копеле! Мръсен кучи син!“

Мистър Бъд бил изненадан от липсата на емоции от страна на Фиш. „Не ме ли познаваш?“ – попитал той стареца.

„Да“ – отговорил учтиво Фиш, – „Вие сте мистър Бъд.“

„А ти си човекът, който влезе в дома ми като гост и отне малкото ми момиченце“ – казал през сълзи бащата.

Криминално минало

Не е изненадващо, че Албърт Фиш бил стар познайник на полицията. Неговото досие се простирало назад до 1903 г., когато бил в затвора за кражба. Оттогава той бил арестуван още шест пъти за най-различни дребни провинения, като изпращане на неприлични писма и дребни кражби. Половината от тези арести се били случили по времето на изчезването на Грейси и всеки път обвиненията били сваляни от него. Той неведнъж бил пациент в психиатрични клиники.

Полицейска снимка от 1903г.

Полицейска снимка от 1903г.

Когато го попитали за миналото му, той отговорил:

„Роден съм на 19 май 1870 г. в град Вашингтон. Баща ми беше капитан Рандал Фиш, масон 32-степен и е погребан в Голямата ложа на Гробището на Конгреса. Той бе капитан на кораб, плаващ по река Потомак, от столицата до Маршал Хол, Вирджиния.

Баща ми пада мъртъв на 15 октомври 1875 г., на старата гара в Пенсилвания, където бе прострелян президента Гарфийлд, и аз бях даден за отглеждане в сиропиталището Сейнт Джон във Вашингтон. Останах там почти до деветгодишна възраст и на онова място започнах да се променям към зле. Бяхме безмилостно бичувани. Виждах как някои момчета правят неща, които не би следвало да правят. Пеех в хора от 1880 до 1884 г. – сопрано. Дойдох в Ню Йорк. Бях добър бояджия – интериори и други работи.

Взех си апартамент и доведох майка си от Вашингтон. Живеехме на 76 Уест 101 Стрийт и там се запознах с жена си. След като ми роди шест деца, тя ме напусна. Взе всичките мебели и дори не остави матрак, на който да спят децата.“

„Все още се тревожа за децата“ – подсмърчал той. В онзи момент шестте му деца били на възраст от 21 до 35 години. - „Изобщо не идват да видят стария си баща в затвора.“

Канибалски апетити

Албърт Фиш го очаквали две обвинения от Манхатън и Уестчестър Каунти. Уестчестър Каунти го обвинява в убийство от първа степен, докато Манхатън подготвял обвинителен акт за отвличане.

Междувременно полицията направила голям пробив. Един шофьор на тролейбусна линия в Бруклин видял снимката на Фиш във вестника и го идентифицирал в полицията като нервния стар човек, видян от него на 11 февруари 1927 г., който се опитвал да спре плача на малкото момченце седящо до него в тролея. Пенсионираният вече шофьор Джоузеф Мийхан ги наблюдавал внимателно. Малкото момче, което нямало връхна дреха, не спирало да плаче за майка си и трябвало да бъде извлечено насила от тролея от стареца. Оказало се, че малкото момче е отвлеченият Били Гафни.

Впоследствие, Фиш си признава за неописуемите неща, които бил причинил на Били Гафни:

„Заведох го на бунището на Райкър авеню. Там има една изоставена къща. Съблякох го гол, завързах ръцете и краката му и натъпках в устата му един мръсен парцал, който намерих сред боклуците. След това изгорих дрехите му, а обувките му изхвърлих на бунището. Тогава си тръгнах, хванах тролея за 59-та улица в 2:00 ч. и оттам се прибрах пеша вкъщи.

На следващия ден в около 14:00 ч. си взех уредите – саморъчно направен бич с къса дръжка. Направих го като разрязах един от коланите си наполовина, и всяка половина срязах на шест ивици с дължина около 20 сантиметра. Бичувах го по задната част на краката, докато не рукна кръв. Отрязах ушите и носа му и сцепих устата му от ухо до ухо. Извадих очите му. Тогава той умря. Забих ножа си в корема му и пих от стичащата се кръв.

Намерих четири стари торби за картофи и събрах купчина камъни. Носех с мен чанта, в която сложих носа, ушите и няколко резенчета от стомаха. След това нарязах тялото и го поставих в чантата увито в много хартии, а главата, краката под коляното, и ръцете под лактите, поставих в торбите пълни с камъни, които хвърлих в мочурливите гьолове покрай пътя отиващ за Норт Бийч.

Прибрах се у дома с месото. Най-много харесах предната част на тялото му, която изпекох на фурна. Направих си задушено от ушите, носа, парчета от лицето и стомаха. Прибавих лук, моркови, репи, целина, сол и пипер. Беше вкусно.

След това отрязах половите му органи, измих ги, поставих ивици бекон на всяка буза на задника му и сложих всичко това във фурната. Когато месото се запече, налях малко вода за сос и прибавих лук. На чести интервали поливах печеното със соса, за да бъде месото вкусно и сочно.

След два часа месото беше добре запечено с кафява коричка. Печените пуйки, които бях ял дотогава, не можеха да сравняват с това ястие. Изядох всичкото месо за четири дни, без половите органи. Не можех да ги сдъвча и ги хвърлих в тоалетната.“

Няколко дни по-късно един мъж от Стейтън Айлънд се свързва с полицията и идентифицира Фиш като човека, който се бил опитал да подмами осемгодишната му дъщеря в горите, недалеч от мястото където след три дни бил убит Франсис О’Донъл. Момичето, вече тинейджърка, го разпознава в килията му. „Сивият човек“ бил открит.

Фиш бил свързан и с убийството на 15-годишната Мери О’Конър във Фар Рокауей, извършено през 1932 г. Пребитото тяло на момичето било намерено в гората, близо до една къща, която Фиш бил нает да боядисва.

С всички тези обвинения от различни места, Фиш имал много малки шансове да бъде оправдан. Единствената възможност да се пребори със смъртното наказание била психиатрите да го обявят за невменяем.

Психиатърът

Доктор Фредрик Уъртам описва в книгата си „Шоуто на жестокостта“ своята първа среща с Албърт Фиш в неговата затворническа килия. Той бил шокиран от това колко „хрисим, благ, добродушен и възпитан“ изглеждал Фиш. „Ако търсите някого, на когото да поверите децата си, бихте се спрели на него без колебание.“

Д-р Фредрик Уъртам

Д-р Фредрик Уъртам

Отношението на Фиш към ситуацията, в която се намирал, било напълно равнодушно. „Нямам особено желание да живея. Нямам особено желание и да бъда убит. За мен няма никакво значение. И без това не смятам, че съм съвсем наред.“

Когато д-р Уъртам го попитал, дали има предвид, че не е с ума си, Фиш отговорил: „Не точно… Никога не съм можел да се разбера.“

Д-р Уъртам установил, че психозата е често разпространено явление в рода на Фиш:

„Един негов чичо страда от религиозна психоза и умира в щатската болница. По-малкият му брат е слабоумен и умира от хидроцефалия. Майка му била смятана за ‘голяма чудачка’, която вижда и чува разни неща. Леля му по бащина линия пък била ‘напълно луда’. Друг негов брат страдал от хроничен алкохолизъм, а сестра му от някаква форма на ‘умствено разстройство’.“

Албърт твърдял, че истинското му име е Хамилтън Фиш. Той бил кръстен на някакъв далечен роднина, който бил държавен секретар при управлението на президент Грант. Той сменил името си на Албърт, защото му омръзнало да му се подиграват.

На 26 години той се жени за едно 19-годишно момиче, което му ражда шест деца. Когато най-малкото дете било на три години, тя го напуска заради друг мъж и го оставя сам да се грижи за децата. Впоследствие той се жени още три пъти, но браковете му не били законни, тъй като той нямал развод с първата си съпруга.

Според доктор Уъртам, безподобната перверзия на Фиш е единствена по рода си в аналите на психиатричната и криминалната литература. „Садо-мазохизмът насочен към деца, особено към момчета, взема превес в неговото сексуално-регресивно развитие.“

Фиш му казва: „Винаги съм имал желанието да причинявам болка на другите и другите да причиняват болка на мен. Като че ли винаги съм се наслаждавал на всичко свързано с болката.“

Уъртам описва, че Фиш „е експериментирал с телесни нечистотии от всякакъв тип и активно и пасивно. Взимал парченца памук, напоени с алкохол, вкарвал ги в ректума си и ги подпалвал. Същото прилагал и върху детските си жертви.“

Фиш доверил на доктора огромен брой детски жертви – „поне стотина“. Той ги подмамвал с пари или бонбони. Обикновено избирал афроамерикански деца, защото смятал, че полицията няма да обърне толкова внимание на липсата им.

Никога не се връщал втори път в един и същи квартал. Казал, че бил живял в най-малко 23 щата и бил убил поне по едно дете във всеки от тях. Понякога върху него падали подозрения и това му коствало работата.

Той често изпитвал натрапчив импулс да пише неприлични писма и го правел. Според д-р Уъртам „това не били обикновените неприлични писма, които се пишат, за да се получи наслада от споделянето на фантазии с нищо неподозиращия получател. Това били предложения за осъществяване на неговите влечения, които той отправял към хората в силно живописен стил.“

Игли и карфици

Първоначално д-р Уъртам имал леки подозрения, че Фиш го лъже, особено когато той разказал на психиатъра, че от години забива игли в областта между ректума и скротума си:

Рентгеновата снимка

Рентгеновата снимка

„Каза, че го е правил и на други хора, особено на деца. В началото само ги забивал и после веднага ги изваждал. Но после започнал да ги забива толкова дълбоко, че не можел да ги извади и те си оставали там.“ Докторът го пратил на рентген и наистина в областта на пелвиса му имало най-малко 29 игли.

На 55-годишна възраст Фиш започнал да страда от халюцинации и делюзии. „Имал видения на Христос и Неговите ангели… бил погълнат от религиозни теории, че трябва да се очисти от пороците и греховете си, изкупвайки ги чрез физическо страдание, самонараняване и човешки жертви… Той цитирал до безкрайност Библията, вмъквайки свои собствени мъдрости, като например ‘Блажен е този, който взема Твоите младенци и разбива главите им в камъните’.“

Фиш вярвал, че Бог му е наредил да измъчва и кастрира малки момчета. И той го бил правил неведнъж.

Уъртам бил изумен, когато Фиш му описал чудовищния канибализъм, на който било подложено тялото на Били Гафни. „Неговото умствено състояние, докато описваше с подробности всяка една минута от онези си деяния, представляваше особена смесица. Той разказваше съвсем прозаично, както една домакиня би разказвала за любимите си рецепти… Но понякога гласът и изражението на лицето му издаваха нещо като задоволство и възторжена възбуда. Тогава си казах: Където и да сложим границите на здравия разум, това със сигурност е отвъд тях.“

Че Фиш страдал от някаква религиозна психоза било повече от сигурно за д-р Уъртам. Децата на Фиш го били виждали да „удря голото си тяло с гребло, в което са забити пирони, докато не му потече кръв. Те също го били виждали да застава сам на един хълм и вдигайки ръце да крещи: ‘Аз съм Христос’.“

Фиш му казал: „Това, което направих, трябва да е правилно, иначе някой ангел щеше да ме спре, както ангелът спира Авраам в Библията (да не пожертва сина си).“

Психиатърът на защитата Доктор Уъртам вярва, че Фиш е невменяем пред закона: „Аз определям неговата индивидуалност като интровертна и извънмерно инфантилна… Той е умствено болен и според мен диагнозата е параноична психоза… Тъй като Фиш страда от делюзии и е особено объркан по въпросите за наказанието, греха, изкуплението, изтезанията, религията и самонараняването, той има перверзна, изкривена – ненормална, ако щете – представа за добро и зло. Той го доказва с изявлението си, че ако не е било правилно, някой е щял да го спре, както Авраам е бил спрян от ангел.“

Уъртам смята, че Фиш в действителност е убил петнадесет деца и е осакатил около стотина други. „Тази цифра многократно бе доказана от полицията през годините.“

Още двама експерти на защитата свидетелстват, че Фиш е невменяем. Четиримата психиатри призовани от обвинението свидетелстват, че той е с всичкия си. Един от тях бил главният лекар на психиатричната болница, в която Фиш бил командирован за наблюдение, две години след Бъд и другите убийства, и където той бил обявен за „безобиден и нормален“.

Процесът

Процесът срещу Албърт Фиш за предумишленото убийство на Грейс Бъд започва в понеделник, на 11 март 1935 г., под председателството на съдия Фредерик П. Клоуз. Начело на обвинението е главният областен прокурор Елбърт Ф. Галагър, а адвокат на защитата е Джеймс Демпси.

Фиш и Демпси

Фиш и Демпси

Планът на Демпси бил да атакува компетентността на експертите от болница „Белвю“, които били наблюдавали Фиш през 1930 г. и го били обявили за нормален. Той също планирал да изложи пред съда възможността Фиш да страда от отравяне с олово, което се среща често при бояджиите и понякога причинява деменция.

Основите на стратегията на прокурора Галагър били изложени в началото на делото:

„В този случай се подлага на съмнение здравия разум на обвиняемият. Ще се докаже, че подсъдимият е вменяем пред очите на закона и е способен ясно да разграничава правилното от грешното, както и причините и последиците от действията си. Той не е умствено ощетен и паметта му е чудесна за човек на неговата възраст. Обвиняемият е в състояние да се ориентира без проблеми в заобикалящата го среда и не страда от умствени разстройства, а е сексуално обременен или на езика на медицината е сексуален первезник, или сексуален психопат. Неговите действия са анормални, но отвличайки жертвата от дома й, предварително подготвяйки инструментите за престъплението, и отвеждайки я в изоставената къща в онази гориста местност, той е бил с ясното съзнание, че върши нещо нередно. Следователно, той е вменеям пред закона и трябва да отговаря за постъпките си.“

Адвокатът на защитата Демпси се фокусирал върху странния живот на Фиш и самобичуването му с подкованото с пирони гребло и забиването на иглите. След това наблегнал на грижовния облик на Фиш като баща и любовта му към децата му: „Въпреки всички тези брутални, криминални и порочни наклонности, обвиняемият си има и друга страна. Той е бил отличен баща. Никога не е удрял децата си. Казвал е молитвата на масата всяка вечер. През 1917 г., когато най-малкото му дете е на три годинки, жена му го напуска. Оттогава, до момента на убийството на Грейс Бъд през 1928 г., той е бил и баща и майка на тези деца.“. Той приключил изявлението си, напомняйки на журито, че от обвинението зависи да докаже, че човек, който убива и яде деца може да е нормален.

Делиа и Албърт Бъд

Делиа и Албърт Бъд

На свидетелската скамейка се изправили родителите на Грейс и нейният брат Албърт младши. Демпси изглежда бил твърдо решен да направи голям въпрос от факта, че Делиа и Албърт старши били дали съгласието си Грейс да отиде на рожден ден с Фиш. Когато дошъл редът на бащата на Грейс да свидетелства, човекът бил толкова завладян от емоциите си, че започнал да ридае с глас.

На третия ден от процеса, въпреки усилените възражения на защитата, в съдебната зала била внесена кутия с останките на Грейс Бъд и детектив Кинг пресъздал, позовавайки на признанията на Фиш, начина, по който било убито момичето. Сетне Галагър се пресегнал в кутията и извадил малкия череп на мъртвото момиче. Това бил много драматичен момент, заради който Демпси настоял, че делото трябва да се анулира, поради неправилно провеждане.

За да докаже невменяемостта на клиента си, Демпси се фокусирал върху канибализма. Това, че Фиш бил изял части от тялото на момичето, очевидно не било постъпка на нормален човек. Но той не успява да докаже, че Фиш в действителност е направил онова, което твърдял.

Фиш изглеждал абсолютно незаинтересован през цялото време на процеса. Само веднъж той изразил пред адвоката си желание за живот, тъй като „Бог все още има работа за мен.“

Демпси призовал няколко от децата му да свидетелстват за странното поведение на баща си – самобичуването и забиването на игли в тялото, както и религиозните му делюзии. Те твърдяли, че въпреки това той е бил добър баща и никога не ги е наранявал физически.

Признак за психоза

За да демонстрира още повече странното поведение на Фиш, Демпси призовава на свидетелската скамейка една жена, която била получила няколко неприлични писма от него. Залата била изпразнена от представителките на нежния пол, докато Демпси четял неприличната кореспонденция.

Друг свидетел на защитата била и 17-годишната доведена дъщеря на Фиш, Мери Никълъс. Тя разказала за една игра, която баща й бил показал на нея и братята и сестрите й: „Той отиваше в стаята си и обуваше едни малки, кафяви шорти. След това идваше в гостната, носейки една пръчка, с която обикновено разбъркваше боите си.

Той даваше пръчката на някой от нас, след това заставаше на ръце и колене, а детето с пръчката го яхваше наобратно. Целта на играта беше той да познае, без да гледа, колко пръсти му показваме. Той вдигаше ръка, показвайки предполагаемата бройка и, ако не отгатнеше, а той никога не отгатваше, детето с пръчката трябваше да го удари по задника толкова пъти, колкото пръсти сме показали.“

Понякога вместо пръчката, използвали за играта четка за коса. Тя разказала и че той си забивал карфици под ноктите пред децата.

На Демпси му се удава случай да атакува психиатрите експерти на обвинението. След тричасово интервю с Фиш, доктор Чарлз Ламбърт го бил обявил за „психопатична личност без психоза.“

Демпси попитал Ламбърт: „Да предположим, че този човек не просто е убил момичето, но е изял и плътта й. Ще твърдите ли, че е възможно човек да яде човешко месо цели девет дни и все пак да няма психоза?“

Ламбърт отговорил: „Вкусовите възприятия не са подсъдни, мистър Демпси.“

Демпси настоял: „Кажете с колко случаи в практиката си сте се сблъсквали, в които човек да яде човешки изпражнения.“

„О, познавам доста известни индивиди… има един, когото всички познаваме, който даже ги използва като гарнитура към салатата си“ – подхвърлил небрежно Ламбърт.

Изпържен

Процесът продължил десет дни, а на журито му трябвало по-малко от час, за да стигне до присъдата.

„Намираме обвиняемия виновен по обвинението“ – обявил председателят.

Фиш на 64 години

Фиш на 64 години

Фиш не бил щастлив от присъдата, но пък перспективата да бъде електрифициран го привличала. Един репортер от „Дейли Нюз“ пише: „воднистите му очи светнаха при мисълта, че ще бъде изгорен от пламъци, много по-горещи от онези, с които той самият изгарял жертвите си, за да утоли глада си.“

Фиш благодарил на съдията за смъртната си присъда на електрическия стол. На 16 януари 1936 г. той влязъл в стаята за екзекуции и три минути по-късно бил обявен за мъртъв. Погребан е в гробището на затвора Синг Синг. Преди екзекуцията бил чут да казва, че го чака „най-голямото удоволствие в живота му“, а точно преди да включат електричеството заявил: „Дори не знам защо съм тук.“

Фиш отричал да има нещо общо с други убийства, но детектив Уилям Кинг смятал, че той стои и зад псевдонима „Вампира от Бруклин“ – изнасилвач и убиец, чийто жертви са предимно деца. Една от жертвите му е 12-годишната Йета Абрамович от Бронкс, която през 1927 г. била удушена и пребита на покрива на една пететажна сграда на 1013 „Симпсън Стрийт“. Тя умира в болницата малко след като е открита. Убиецът се измъкнал, а 20 детективи и голям брой редови полицаи били по следите на „висок млад мъж“, за когото имало сведения, че се е опитвал да примами няколко млади момичета от квартала в тъмни входове и алеи.

19 Коментари за “Албърт Фиш: Върколакът от Уистерия”

  1. AvatarНики

    Тоя ме потресе наистина.. не мога да повярвам че мож еда има такива хора

  2. AvatarМери

    Този човек е меко казано брутален.Нещата които е извършил са трябвали да се накажат,с това което той е направил на тези дечица.Историята за 3-годишния Били Гафни е наистина зверска.Как може едно малко дете да предизвика подобни садистични чувства у някой човек бил той и Албърт Фиш???Трябваше него да го нарежат,много лесно му се е разминало само с електрическия стол,едва ли болката е същата когато някой меко казано те умъртвява по един такъв брутален начин.Радвам се,че този човек не е сред нас.Това заслужаваше той-смърт и нищо друго!

  3. AvatarСнежанка

    Това е може би най-бруталното нещо, за което съм чувала и ако този „човек“ попадне пред мен не знам какви ли неща мога да му причиня – но всичко ще е нищожно в сравнение с това ковто е направил. Това са деца, със какво са заслужили такава участ? Не мога да си обясня и как е възможно приридата да създаде грепка като Албърт Фиш.

  4. Avatardora

    spored men e mn interesno i lybopitno kak sa jivqli tezi hora.tqhnata psihika e mn dalboka.te nesa prosto seriini ubiici a sas sigurnost mn intelegentni hora.nqma samnenie 4e vsi4ko koeto sa var6ili e ujasno no za6to?i kak vapreki tova sa bili tolkova inteligentni i e mojelo s 4asove da se govori stqh???

  5. AvatarHH

    Албърт Фиш – ГОЛЕМЕЦ!!!

    по него е направен образа на Фреди Крюгер,тъй като е обичал да се боде с кърфици и други железни предмети,а и защото е отвличал и убивал малки деца. дори първия път на ел. стола не умира веднага,защото дав на късо. :)

  6. AvatarGinka

    Nqkolko p1ti se opitah da pro4eta cqlata kniga „m1l4anieto na agnetata“.. e ne mojah moje bi imam tv1rde leka psihika filmat go izgledah no bqh potresena i se pak sled kato pro4etah vsi4ko tova i na nqkolko p1ti se razplakah ot yjas , ot strah ili ot s14yvstvie ;( neznam :x ^ dora e prava psihikata na takiva hora e izklu4itelno razvita i dori interesna i sama po sebe si nikalna i se pak takiva s izvinenie izrodi :x zaslujavam ne da se p1rjat na el stola a da b1dat ybiti 10 p1ti po m14itelno ot jertvite si :|

  7. AvatarDiscip

    Само 1 поправка „Мълчанието на агнетата“ е вдъхновена от Ед Гийн, а не от Албърт Фиш ама и оня си е бил перко дерял е трупове, за да си направи костюм понеже е искал да бъде жена хаха. Щом Фиш ви се струва брутален нз ако прочетете за Ед Кемпер какво ще кажете там психарията достига невероятни висоти ако не се беше предал като нищо щеше да надмине Чикатило като бройка, като бруталност го достига даже задминава.

  8. Avatartimi

    Toq e bil mnogo mradnal,no e razbiraemo pri polojenie,4e cqloto mu semeistvo se e sastoqlo ot palni nenormalnici.

  9. Avatarselzihir

    Нее, не, определено този старик е бил с всичкия си, когато е вършил тези престъпления – така добре подготвени, изпълнени.. и сготвени..

  10. AvatarАделайде

    За съжаление подобни „грешки на природата“ са съществували от доста по-ранни периоди на историята. Който има интерес, нека прочете енциклопедията ГОЛЕМИТЕ ТРАГЕДИИ на издателство Ларус. Ей там има много такива случаи. Дано не се случи да има такива хора в нашето съвремие, защото бих се страхувала за децата си, ако има такива изверги.

  11. AvatarMaria Aleksandrova

    Имам чувството, че тази история, дори и да беше измислена, нямаше да е толкова брутална!!! Ето заради такива безподобни изроди смятам, че смъртното наказание трябва да фигурира в Наказателния кодекс на всяка една държава!!!

  12. AvatarHanna Montana

    Искам да добавя нещо относно 2 предни коментара.Та значи..за да разберем природата на убиеца,сериен,масов или “просто убиец“ си има подходяща литература по въпроса-психология на психопата и нейните производни.Това е в отговор на първия коментар,който ми направи впечатление.Относно Descip,не е зле да хване една книга наречена “Ловец на мозъци“ и друга “Пътуване в мрака“ на пенсионирания агент на ФБР Джон Дъглас където става ясно откъде и от кои серийни убийци е вдъхновена първо книгата а после и екранизацията на “Мълчанието на агнетата“.Не е един а много случаи приплетени в едно,след като Томас Харис посетил отдела на ФБР и помолил за съдействие с материали и информация за написването на бъдещата си книга.Той е взел фрагменти и идеи и от Джери Брудос,които колекционирал крайници и прочие 4овешки останки…Запознайте се с тази Библия на престъпния ум и тогава ще знаете всичко от самия източник вместо да стреляте думичките на сляпо.Без лоши чувства…

  13. AvatarAntonov

    странен тип не е лош , но мисля че за него май се споменаваше и в филма на роб зомби “ къщата с 1000 трупа “ тама сцената със влакчетата.

  14. AvatarТипът

    „странен тип не е лош“, не е лош викаш, а? Ако попаднеш на такъв типаж и си вързан, ще ми е интересно дали ще мислиш по същият начин, докато ти реже ушите, носът и ей така за удоволствие ти избоде очите. Невежа.

  15. AvatarРоко

    Злото никога не спи . Някой хора се раждат със Злото .
    Колко ли са неговите жертви . Колко ли кръв е изпил , колко човешко месо е изял , колко болка ли е причинил.
    Един живот създаден да разрушава и убива , един живот изпълнен със ясното съзнание и цел да убива , а храненето или готвенето на жертвите като изтънчен вкус , гения на апетита .
    Патологията на този тип убийци , в никакъв случай не е първична , а по-скоро доминантна . Този тип убийци се смятат не само за по-големи човеци от нормалните хора , но и по големи от останалите убийци .За тях ние сме не само Непросветени ,и ниши човешки същества , а представляваме средство за задоволяване на тяхните нужди . Били те физически или психологически . Това са хора със ясно съзнание и бистър ум , хора който контролират риска ,контролират почти всякакви ситуаций , проблемите за тях са вид предизвикателство . Тяхната практика ражда рутина ,и като хора извършващи и подложени на динамичен рисков живот ,преодоляват сложните ситуаций с лекота , в никакъв случай не загрубяват . Те се стремят да еволюират , бързо да се адаптират и да достигнат необходимото съвършенство , което на свой ред означава че са отворена система , доставя им удоволствие да експериментират и да постигат по-големи резултати .
    Често пъти 99-100%. семействата на тези Убийци , близки , роднини или приятели са знаели .
    Този тип убийци
    - Не могат да бъдат разкрити , ако те не го искат . Означава да си променят начина на мислене -вярата .
    - Могат да бъдат разкрити , ако допуснат грешки или фатални такива . Което 80-100% не се случва .
    - Могат да бъдат разкрити , ако разследващите органи притежават стандартно-нестандартно мислене , имат необходимата мащабност и дълбочина на мислене , работохолици имат достъп до информация и поле на действие . И най-вече нестандартна оценка за времето .

  16. Avatarсмятай

    баси от тоя сайт направо не можеш да вярваш на никой човек… всеки може да е всякъв… не можеш да имаш вяра на никой…дори на „приятелите“ ти!…

  17. Avatarslavi

    Аиде сега некой идиот защитник на осъдените,и твордо против за смъртното наказание да се обади и да каже“нее е трябвало да го осъждат на смърт“"по_добре доживотна“не стол,не инжекция,а на парчета рязане,лелелелеле аз ако бях съдия,или да давам присъди,един убиец няма да е с доживотна,а кой както е убил,така свършва и неговият живот,ОКО ЗА ОКО!!!!!!!

  18. AvatarТаня

    Лелее много е страшно, как може да се изроди човешката природа

  19. Avatarsplatterhouse

    Браво, Силвия, работата ти ме радва много. Чуденсе начин на писане и разказване. Един от най-добрите, които съм срещал.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarsplatterhouseАлбърт Фиш: Върколакът от... { Браво, Силвия, работата ти ме радва много. Чуденсе начин на... } –
  • User AvatarТаняДж. Едгар Хувър: Създателят... { Страшната статия! Браво! } –
  • User AvatarПавелАйлийн Уорнос: Проститутката убийца... { До 33 пълен комплексар си пич. Момичето ще си пише... } –
  • User AvatarТаняАнри Ландру: Френският убиец... { Подобаващ край на един жестоко изживян живот } –
  • User AvatarТаняДжерард Шейфър: Ченгето убиец... { Този тип води класацията на най- противните нищожества, на които... } –
  • User AvatarСър Стенли РойсИрина Гайдамачук: Блондинката с... { Намалили са ѝ с 5 години присъдата защото била майка... } –