Публикувано на: 26 януари, 2010

Между 14 юни 1962 и 4 януари 1964 г. тринадесет самотни жени от района на Бостън стават жертва на един или повече серийни убийци. Поне 11 от тези убийства са приписани на Бостънския удушвач. Макар полицията да не смятала,че всички престъпления са дело на един и същи човек, обществото било на друго мнение. Жените били убивани в апартаментите си, подлагани на сексуално насилие и удушавани с част от собственото им облекло. Тъй като нямало признаци за влизане с взлом, полицията предполагала, че жертвите са познавали или са пускали доброволно своя нападател.

Въпреки че никой не е осъден официално като Бостънския удушвач, мнозина вярват, че Албърт Десалво – който си признава с подробности за всяко от единадесетте убийства, както и за още две – е убиецът. Повечето му познати обаче смятат, че той не е способен на подобно престъпление. Днес наяве излизат доста убедителни факти, че Десалво изобщо не е бил истинският убиец.

Анна

Анна Слесърс

От единадесетте жертви на Бостънския удушвач шест са на възраст от 55 до 75 години. Две други жертви, за които само се предполага, че са негови, са на 85 и 69 години. Останалите са значително по-млади, на възраст от 19 до 23 години.

Петдесет и петгодишната адвокатка по разводи Анна Слесърс била напуснала родната си Латвия преди десет години и се установила в района на Бек Бей със сина си и дъщеря си.

Анна работела като шивачка и живеела в малък апартамент на третия етаж в сградата на 77 „Гейнсбъроу Стрийт“.

Във вечерта на 14 юни 1962 г. тя щяла да ходи на мемориална служба в латвийската църква. Синът й Юрис щял скоро да дойде да я вземе и тя влязла в банята, за да се приготви. Малко преди седем часа Юрис почукал на вратата, но никой не му отворил. Синът на Анна се разтревожил да не би нещо да се е случило с майка му и разбил вратата.

Най-лошите му страхове се оправдали, когато я заварил в банята с въже около врата й. Той се обадил на полицията и на сестра си в Мериленд, за да й каже за трагичното „самоубийство“. Полицията заварила жената с разтворен отпред халат. Тя лежала широко разкрачена на пода в банята. Синята платнена връв на халата била стегната около шията й, а краищата й висяли вързани на панделка под брадичката й.

Апартаментът изглеждал като след обир. Чантата на Анна била широко отворена, а съдържанието й разсипано по пода. Кошчето за боклук в кухнята също било разсипано по земята. Чекмеджетата били отворени и в тях очевидно било тършувано. Касетофонът работел, но звукът му бил изключен. Въпреки цялото тършуване, златният часовник и бижутата на жената били непокътнати.

Анна била удушена с връзката на халата си. По вагината й имало следи от насилие с някакъв неизвестен предмет.

Подробното разследване на живота й разкрило една жена, напълно отдадена на църквата, на децата си, на работата си и на класическата музика. Тя не била много общителна и имала малко приятели. Освен сина й, в живота й нямало други мъже.

Полицията предположила, че престъплението е започнало като обир. Когато крадецът е видял жената в халата, той е бил обладан от непреодолимото желание да я насили, след което я е убил, за да я премахне като свидетел.

Още възрастни дами

Две седмици по-късно, на 30 юни, 68-годишната Нина Никълс е убита в апартамента си на 1940 „Комънуелт Авеню“ в Бостън. В жилището бил инсцениран обир: всички чекмеджета били издърпани и вещите били разхвърляни безразборно по земята. В едно от отворените чекмеджета обаче имало комплект сребърни прибори, който бил недокоснат, както и парите в чантата на жертвата, нейният скъп фотоапарат и часовникът на ръката й. Поради някаква неизвестна причина, убиецът се бил ровил в тефтера с адресите и пощата й.

Тя била намерена с широко разтворени крака и халат вдигнат високо на кръста. Около шията й бил стегнат собственият й чорапогащник, а краищата му били вързани на панделка. Тя също била насилена сексуално. Във вагината й била открита кръв. Времето на смъртта й  било изчислено на 17:00 ч.

Пенсионираната психотерапевтка водела много тих и скромен живот. Тя била вдовица от двайсет години и нямала мъже приятели, с изключение на девера си.

Хелън Блейк

През същия този ден на около 15 мили от Бостън, в предградието Лин, Хелън Блейк загинала по подобен начин, между 8 и 10 часа сутринта. Шестдесет и пет годишната разведена жена била удушена с чорапогащника си. Сутиенът й бил омотан около врата й и вързан на панделка. Вагината и анусът й били разкъсани, но нямало следи от семенна течност. Тя била открита лежаща по лице в леглото си, с широко разтворени крака.

Нейният апартамент също бил старателно претършуван. Този път обаче, диамантените пръстени на Хелън били изтръгнати от пръстите й. Убиецът се бил опитал безуспешно да отвори един метален сейф и една кутия.

Полицейски комисар Едмънд Макнамара бил силно разтревожен. Полицията предупреждавала жените в района на Бостън да заключват вратите си и да се пазят от непознати. Той отменил отпуските на служителите си и прехвърлил всички детективи в Отдел Убийства. Започнало старателно разследване на познатите сексуални насилници и на умствено болни и агресивни пациенти, които били пуснати от болниците.

Айда Ирга

На 19 август изключително свенливата и пенсионирана вдовица Айда Ирга става жертва на Удушвача. Седемдесет и пет годишната женица била открита след два дни в апартамента си на 7 „Гроув Авеню“ в бостънския Уест Енд. Както и при другите случаи, нямало следи от влизане с взлом. Тя вероятно била пуснала убиеца си доброволно.

Айда лежала във всекидневната си, а нощницата й била разкъсана, излагайки на показ тялото й. Около врата й била омотана калъфка от възглавница. Краката й били разкрачени на около 1,50 м. един от друг и вдигнати върху седалките на два стола. Под задника й била поставена възглавица без калъфка. Повечето от тези детайли били скрити от пресата.

Тя била удушена. Изсъхнала кръв покривала главата, устата и ушите й. Тя също била насилена сексуално, но и при нея не били открити следи от семенна течност.


Джейн Съливан

Двадесет и четири часа след убийството на Айда Ирга е убита 67-годишната медицинска сестра Джейн Съливан. Тя живеела на 435 „Колумбия Роуд“ в Дорчестър и била открита десет дни след смъртта си.

Полицията я открила на колене във ваната, с глава под канелката. Тя също била удушена с чорапогащника си, вероятно в кухнята, спалнята или коридора, където по земята имало доста кръв. Възможно било тя да е била сексуално насилена, но разлагането на тялото й било в твърде напреднал стадий, за да може да се установи със сигурност. По дръжката на една метла била открита кръв. Нямало следи от влизане с взлом и апартаментът не бил претършуван, макар чантата на Джейн да била отворена.

Паника обзела Бостън.

Млада жертва


Софи Кларк

Изминали три месеца без инциденти, през които полицията имала достатъчно време да провери заподозрените си. Всичките им усилия се увенчали с дълъг списък от хора, които най-вероятно не били Удушвачът.

Почивката свършила на 5 декември 1962 г., когато популярната и привлекателна афроамериканска студентка Софи Кларк е открита от нейните две съквартирантки. Апартаментът на Софи се намирал на 315 „Хънтингтън Авеню“, само на две пресечки от жилището на Анна Слесърс.

Софи лежала гола, с широко разтворени крака в гостната и била удушена с три преплетени чорапогащника. Фустата й също била омотана около врата й. И този път имало следи от сексуално насилие и била открита семенна течност по килимчето близо до тялото.

Софи била много предпазлива и била поръчала втора ключалка за входната врата, но признаци за влизане с взлом нямало. Тя била толкова подозрителна, че даже не отваряла вратата преди да попита кой стои отвън, но убиецът някак си бил успял да я убеди до го пусне. Софи се била противопоставила на нападателя си. Той бил ровил из чекмеджетата й и бил разглеждал колекцията й от плочи.

В този случай се наблюдавали някои разлики. Софи била черна, млада и не живеела сама. Също за първи път била открита семенна течност на местопрестъплението.

Когато полицията разпитала съседите, г-жа Марчела Лулка споменала, че в около 14:20 ч. през онзи следобед някакъв мъж бил почукал на вратата й и казал, че го праща домакинът на сградата, за да боядиса апартамента й. Той направил комплимент на фигурата й и я попитал: „Мислили ли сте да станете модел?“.

Тя му направил знак с пръст да пази тишина, което изглежда го ядосало, тъй като изражението му се променило напълно.

„Съпругът ми спи в другата стая“ - казала му тя. Тогава той заявил, че е объркал апартамента и бързо си тръгнал. Според описанието й, той бил на възраст между 25 и 30 години, среден на ръст, с медна на цвят коса и облечен с тъмно яке и тъмно зелени панталони.

Дали това бил Удушвачът? Твърде вероятно, тъй като домакинът не бил изпращал никого да боядисва.

Още жертви

Патриша Бисет

Три седмици по-късно секретарката Патриша Бисет (23 г.) е открита мъртва от шефа си, който дошъл да я вземе за работа. На 31 декември 1962 г. той позвънил на вратата й, но никой не му отворил. Когато тя не дошла на работа, той се върнал в жилището й да провери какво става. С помощта на домакина се покатерил през един от прозорците й.

Тя лежала завита до брадичката в леглото си и изглеждала така сякаш спи. Около шията й били омотани няколко чорапогащника и една блуза. Имало следи от скорошен полов акт и момичето било в начален стадий на бременност. Наблюдавали се и разкъсвания по ректума. Убиецът бил претърсил апартамента й.

Нещата утихнали за около два месеца. Полицията отново проверила перверзниците и откачалките, но без кой знае какъв резултат.

В началото на март 1963 г. на 25 мили северно от Бостън, в град Лоурънс, в апартамента си е открита пребитата до смърт 68-годишна Мери Браун. Тя била удушена и изнасилена.

Бевърли Семънс

След още два месеца убийствата отново се преместили в Бостън. На 8 май 1963 г. хубавата 23-годишна студентка Бевърли Семънс пропуснала репетицията си в църковния хор. Нейният приятел отишъл в апартамента й и отворил вратата със собствения си ключ.

Тя лежала на дивана с широко разтворени крака. Ръцете й били вързани зад гърба й с един от нейните шалове. Два преплетени чорапогащника и една кърпичка били завързани около врата й. Върху устата й било поставено парче плат, а вътре в нея бил натикан друг парцал.

Макар да иглеждало, че Бевърли е удушена, в действителност тя била убита от трите прободни рани в гърлото си. По тялото й имало общо 22 прободни рани, като осемнадесет от тях били нанесени точно в центъра на лявата й гърда. Връзката около шията й била „декоративна“ и не била достатъчно стегната, за да я задуши. В кухненската мивка бил намерен окървавен нож.

Момичето учело за оперна певица. Полицията предположила, че пеенето е укрепило мускулите на шията й до такава степен, че убиецът е срещнал трудности в удушаването й и затова е решил да я убие с нож.

Екстрасенсът

Полицията започвала да се отчайва. Те се свързали с човек на име Пол Гордън, който твърдял, че има екстрасенски способности. Пол описал убиеца на Анна Слесърс така:

„Виждам го като сравнително висок мъж, с кокалести ръце, бледа кожа, червендалест, с хлътнали очи. Очите му ми направиха особено впечатление. Той има навик да отмята един кичур коса, който пада на челото му. Той има липсващ зъб в горната дясна част на устата си. Живее в нещо като пансион или приют. Не е затворник, защото го виждам да ходи през широка поляна. Той може да се придвижва свободно и често присяда по пейки или на земята“.

„Той има много проблеми. Някога жестоко е биел майка си – луда, доминираща жена – а двете му сестри живеят нещастно. Семейството му идва от Мейн или Вермонт. Той е ужасно самотен – когато е в града. Виждам го да спи в мазета. Обича да се скита по улиците и да наблюдава жените. Иска му се да се приближи към тях. Разбирате ли, този нещастник е в постоянно търсене на майка си, но не може да я намери, защото тя е мъртва“.

Един от детективите предоставил на Пол фотографиите на престъпници, залавяни за влизане с взлом в района на Бек Бей. Гордън идентифицирал един от тях на име Арнолд Уолъс като Удушвача. Уолъс съвпадал напълно с неговото описание.

Той бил 26-годишен умствено болен пациент в щатската болница в Бостън, който имал привилегията да се движи сравнително свободно. Преди няколко дни бил избягал от болницата и спял по мазетата на жилищните сгради. Той бил агресивен и посягал на майка си.

Тогава Гордън се заел да тълкува убийството на Софи Кларк. Той описал съвсем точно апартамента й, сякаш бил влизал в него. Убиецът, казал Гордън, е огромен черен мъж, когото Софи е познавала. Детективите били изумени от подробностите, с които той описал жилището. Не само това, но един от заподозрените в убийството на Софи, мъж на име Луис Барнет, съвпадал с описанието на Гордън. Той бил излизал с нея преди и било напълно възможно тя да го е пуснала в апартамента си.

Гордън казал, че Удушвачът скоро ще се идентифицира и ще си признае.

Когато полицията проверила Арнолд Уолъс се оказало че той е бягал от болницата пет или шест пъти, които съвпадали по време с убийствата. Гордън също отишъл в болницата, за да види Арнолд Уолъс с очите си. „Той е човекът“ - заявил екстрасенсът.

Обаче полицията решила да проучи миналото на Гордън преди да се заеме сериозно с Арнолд Уолъс. Оказало се, че той е лежал в болницата преди да говори с полицията, така че би могъл да е виждал Уолъс там. Може би всичките му пророкувания са измама и всъщност самият Гордън е Удушвачът.

Арнолд, чийто коефициент на интелигентност е около 60-70, бил подложен на детектор на лъжата. Неговата ниска интелигентност и невъзможността му да различава фантазиите от реалността правели комуникацията изключително трудна. Тестът не показал категоричен резултат. Той бил върнат в болницата, докато полицията се опитвала да провери всички косвени улики.

Убийствата продължават

Юли и август на 1963 г. изминали без убийства. Тогава на 8 септември в Салем била открита мъртва 58-годишната Евелин Корбин.

Тя била удушена с два чорапогащника и лежала гола по гръб напряко на леглото си. Бельото й било натикано в устата й. Във вагината й не била намерена семенна течност, но такава била открита в устата й. Около леглото били разхвърляни изцапани с червило кърпички, по които също била открита сперма.

Апартаментът й бил претърсен, но нищо не било взето. Една странна улика не се поддавала на обяснение. Отвън пред прозореца й, на пожарния изход, била намерена прясна поничка, която не била оставена или изхвърлена там от никой от живеещите в сградата.

На 25 ноември Бостън все още оплаквал загубата на президента Джон Кенеди, който бил убит три дни по-рано. Докато повечето американци стояли залепени пред телевизорите си, Джоан Граф била изнасилена и убита в апартамента си в Лоурънс.

Много консервативното и религиозно 23-годишно момиче било убито малко преди президента. Два чорапогащника били завързани на сложна панделка около шията й. По едната й гърда имало следи от зъби. Външната част на вагината й била окървавена и разкъсана.

В 15:25 ч. през онзи ден студентът, който живеел над Джоан Граф, чул стъпки в коридора. Тъй като неговата съпруга му се оплаквала, че някой дебне из сградата, той залепил ухо на вратата. Когато чул почукване на отсрещната врата, студентът отворил своята и се озовал лице в лице с един около 27-годишен мъж с гелосана коса, облечен в зелени панталони и тъмна риза и яке.

„Джоан Граф тук ли живее?“ – попитал той, произнасяйки името й неправилно.

Студентът му казал, че тя живее под него. Минути по-късно чул вратата на долния апартамент да се отваря и затваря и помислил, че Джоан е пуснала мъжа в жилището си. Десет минути по-късно една приятелка се обадила на Джоан, но никой не вдигнал телефона.

Сутринта преди смъртта на Джоан една жена, живееща в другия край на коридора на нейния етаж, чула, че някой стои пред вратата й. Тя видяла как човекът отвън пъха някаква хартия под вратата й. Жената гледала в захлас как хартията се движи в процепа. Тогава изведнъж хартията изчезнала и тя чула отдалечаващи се стъпки.

Мери Съливан

След малко повече от месец, на 4 януари 1964 г., две млади момичета се прибрали от работа в апартамента си на 44А „Чарлс Стрийт“. Те заварили своята нова съквартирантка, 19-годишната Мери Съливан, убита по абсурден и шокиращ начин.

Също като другите жертви тя била удушена: първо с черен чорапогащник; над него бил вързан на панделка под брадичката един розов копринен шал; и върху всичко това бил сложен още един розов шал на бели цветя. На краката й била подпряна цветна весела картичка за Нова година.

Но това не било най-лошото: тя била поставена в седнало положение на леглото, с гръб опрян в таблата. Гъста течност, която приличала на сперма, капела от устата върху разголените й гърди. Дръжката на метлата била завряна на 10 см. във вагината й.

Бюро „Удушвачът“

Чашата преляла. Разбира се, хората обвинявали полицията, но в действителност серийните убийци са много трудни за залавяне, особено по-хитрите от тях, които не оставят следи. Въпреки паниката, която обзела Бостън, жените продължавали да пускат убиеца в жилищата си. Полицията можела само да гадае дали те го пускат, защото го познават, или той ги изиграва по някакъв начин да отворят на непознат.

Две седмици след убийството на Мери Съливан със случая се заел началникът на правосъдния отдел в Масачузетс Едуард Брук. Той бил единственият афроамериканец на този пост в цялата страна.

Той започнал да сформира група, която да координира действията на различните полицейски звена. За случая на Удушвача бил назначен постоянен екип, който щял да се занимава само с него. Брук строго забранил укриването на информация между различните отдели.

За началник на този отдел, формално наречен „Специално подразделение за разкриване и разследване на престъпления“, той назначил своя близък приятел и заместник Джон Ботъмли.

Опитният екип на Ботъмли се състоял от детективите на бостънската полиция Филип Динатал и Джеймс Мелън; офицерът от столичната полиция Стивън Дилейни; детективът от щатската полиция лейтенант Андрю Туни. Д-р Доналд Кенефик застанал начело на екип от медицински психиатри.

Два месеца по-късно губернатор Пийбоди обявил награда от 10 000 долара за всякаква информация, която би могла до доведе до залавянето на убиеца.

Бюрото „Удушвачът“, както става известен отделът, трябвало да свърши няколко неща, преди да започне разследването си. Отделът трябвало да събере, организира и разучи над 37 хиляди страници от най-различните полицейските отдели, които се били занимавали със случая досега.

Медицинският екип имал за задача да разработи профил на престъпника. Експертите забелязали съществени разлики между убийствата на възрастните и по-младите жени. Те смятали, че е малко вероятно те да са дело на един и същи човек. С други думи, Удушвачът имал имитатор/и.

Според д-р Кенефик, полицията трябвало да търси следния тип човек:

„Той е поне на 30 години, но може и да е доста по-възрастен. Той е спретнат, подреден и педантичен. Той или работи с ръцете си, или хобито му е свързано с ръчен труд. Най-вероятно е сам, разделен или разведен. Обикновеният наблюдател не би го определил като луд. Той няма близки приятели от никой от половете“.

Петер Хуркос

По настояване  на Ботъмли, Брук най-сетне склонил да предприеме едно рисковано действие: привличането към случая на известния холандски екстрасенс Петер Хуркос. За неговите разходи били събрани пари от две частни организации.

Хуркос наистина идентифицирал един заподозрян – когото Бюрото вече било разследвало. Това бил един обущар с история на умствено заболяване. Но нямало достатъчно доказателства, за да бъде свързан обущарят с убийствата. В крайна сметка човекът сам постъпил в заведение за душевно болни.

Репутацията на Бюрото „Удушвача“ пострадала тежко заради намесата на Хуркос.

Човекът с мерките

Две години преди началото на убийствата в района на Кембридж се случва странна серия от сексуални нападения. Един мъж в края на 20-те си години чукал по вратите на апартаментите и, ако му отворела млада жена, той се представял така:

„Казвам се Джонсън и работя за модна агенция. Вие ни бяхте препоръчана от някого, който смята, че бихте били добър модел“.

Той уверявал момичетата, че няма да позират за голи снимки, най-много по нощница или бански костюм. Заплащането било по 40 долара на час. Той бил изпратен да вземе мерките на момичето, ако то прояви интерес. Очевидно доста девойки проявявали интерес и го пускали в дома си, за да измери обиколките им.

Той бил приятен младеж, с чаровна момчешка усмивка. Преди да си тръгне им казвал, че ако мерките им са подходящи, с тях ще се свърже г-жа Луис от агенцията. Разбира се, г-жа Луис никога не се обаждала, защото нито тя, нито агенцията съществували. Впоследствие някои от жените се свързали с полицията.

На 17 март 1961 г. полицията в Кембридж заловила мъж, който се опитвал да проникне в една къща. Той не само си признал за опита за влизане с взлом, но споделил и че е „Човекът с мерките“.

Неговото име е Албърт Десалво – 29-годишен мъж, с многобройни арести за влизане с взлом зад гърба си. Той живеел в Молден с германската си съпруга и двете си малки деца. През деня работел като оператор на преса във фабрика за гума.

Когато го попитали, защо е прибягвал до тези клоунски номера, той отговорил:

„Аз не съм привлекателен, не съм образован, но успях да изиграя тези колежанки. Никога не съм имал нищо в живота си, но се оказах по-умен от тях“.

Съдията, който се съжалил над трудностите на Десалво, намалил присъдата му на 18 месеца. Той бил освободен за добро поведение през април 1962 г., два месеца преди да бъде открита първата жертва на Удушвача.

Албърт Десалво

Албърт Десалво е роден в Челси Масачузетс на 3 септември 1931 г. Неговите родители Франк и Шарлот имали още пет деца. Баща му редовно биел жена си и децата си. Като момче Албърт бил непокорен и неведнъж бил арестуван за нападение и побой.

Неговата майка Шарлот се омъжва повторно и полага големи усилия да държи сина си далеч от неприятности. Въпреки всичките разочарования, които той й причинявал, отношенията помежду им били сравнително добри.

Той служил в армията от 1948 до 1956 г. и бил разпределен в Германия, където срещнал съпругата си Ирмгард Бек. В един момент бил повишен, но по-късно го понижили до редник, заради неизпълнение на заповед. Десалво бил освободен от армията с почести.

През 1955 г. той е арестуван за опипване на малко момиче, но обвиненията срещу него са свалени. През същата година се ражда първото му дете, Джуди, която имала вродено тазово увреждане. Този проблем оказал огромно влияние върху семейство Десалво.

Съпругата му изпитвала ужас, че може да роди второ дете инвалид и правела всичко възможно да избегне секса. Десалво, от друга страна, изпитвал ненаситен глад за любов и изисквал секс по няколко пъти на ден.

Между 1956  и 1960 г. той е задържан няколко пъти за влизане с взлом. Всеки път получавал висяща присъда. Синът му Майкъл е роден през 1960 г. без физически увреждания.

Въпреки проблемите си със закона, Албърт успявал да задържи работата си. Повечето му познати го харесвали. Неговият шеф го описва като добър, свестен, семеен човек и отличен служител.

Освен че бил крадец, той страдал и от друг сериозен недостатък: Албърт бил хроничен самохвалко. Той винаги се опитвал да се покаже по-добър от останалите, независимо от ситуацията.

Зеленият човек

В началото на ноември 1964 г., почти три години след като е освободен от затвора, Десалво е арестуван отново. Този път обвиненията са доста по-сериозни от влизане с взлом и взимане на мерки.

На 27 октомври една младоженка легнала в леглото си и задрямала малко след като съпругът й тръгнал за работа. Внезапно в стаята й се озовал някакъв мъж, който опрял нож в гърлото й. „Да не си гъкнала или ще те убия“ – казал й той.

Той натикал бельото й в устата й и я завързал с разперени ръце и крака за стълбовете на леглото със собствените й дрехи. Той я целувал и опипвал известно време, след което я попитал как да излезе от апартамента. „Стой тихо за десет минути“ – казал той и изчезнал.

Тя успяла добре да разгледа лицето му. Полицейската скица напомнила на детективите за Човека с мерките.

Те докарали Десалво в управлението, където жената можела да го види през еднопосочно стъкло. Тя го разпознала без съмнение. Десалво бил освободен под гаранция. Според процедурата, неговата снимка била изпратена до всички полицейски участъци и скоро се получило обаждане от Кънектикът, че там издирват някакъв сексуален насилник, наречен „Зеленият човек“, защото носел зелени панталони.

Полицията го арестувала отново и призовала жертвите да го идентифицират. Той бил ужасен, че жена му ще го види в белезници. Но тя не се изненадала. Албърт бил обсебен от секса. Той не можел да се задоволи с една жена. Зеленият мъж бил нападнал четири жени в един и същи ден в четири различни града в Кънектикът. Неговата съпруга го посъветвала да не крие нищо.

Той си признал за 400 влизания с взлом и за две изнасилвания. Той бил нападнал 300 жени в четири щата. Имайки предвид склонността на Десалво да преувеличава, трудно е да се каже дали тази бройка наистина е толкова висока.

Десалво бил изпратен за наблюдение в щатската болница в Бриджуотър. Макар полицията да не смятала, че той е Удушвачът, тя искала той да бъде прегледан от психиатрите.

Скоро след пристигането на Десалво в Бриджуотър там бил затворен един опасен човек на име Джордж Насар. Той бил обвинен в жестокото убийство-екзекуция на един служител на бензиностанция. Насар не бил обикновен главорез. Неговият коефициент на интелигентност доближавал нивото на гениалността, а способността му да манипулира хората била изключително развита. Докато лежал в затвора за едно предишно убийство, той бил изучавал руски език и други предмети. Сега бил сложен в килията на Десалво и се превърнал в негов довереник.

Десалво признава

Албърт Десалво

В началото на март 1965 г. Ирмгард получила обаждане от някакъв мъж на име Ф. Лий Бейли, който заявил, че е адвокатът на Албърт. Той я посъветвал да си смени името и да напусне града заедно с децата си веднага, за да избегне публичността, която щяла да се изсипе върху нея.

„Нещо ще се разчуе за Албърт и след 24 часа името му ще бъде по първите страници на вестниците. Утре се качвам на самолета, за да се срещна с вас и да ви помогна лично“.

На следващия ден тя разбрала, че Албърт си е признал, че е Удушвачът. Тя не можела да повярва, че той е способен на подобна бруталност. Това сигурно бил един от опитите му да се направи на важен. Или някои от вестниците му бил предложил пари. Нямало друг начин.

Албърт наистина бил започнал да мисли за пари, с които да издържа семейството си, докато е в затвора. В главата му се зародила идеята да продаде историята си и да прибере парите от наградата.

Няколко месеца преди Албърт да бъде изпратен в Бриджуотър той попитал тогавашния си адвокат Джон Асгиерсън:

„Какво би направил, ако някои ти предложи най-голямата история на века?“.

„Бостънският удушвач ли имаш предвид?“. Албърт казал да.

„Замесен ли си във всички тези убийства, Албърт? Извършил ли си някои от тях?“.

„Всичките“ – признал Албърт. Той смятал, че тази история ще донесе пари на семейството му.

Асгиерсън не бил сигурен какво да прави с тази информация и сериозно се замислил над възможността, че Албърт е ненормален.

Джордж Насар

Междувременно Албърт отишъл в Бриджуотър и се сприятелил с Джордж Насар. Неясно по чия идея, двамата започнали да обсъждат парите от наградата за залавянето на Удушвача. Насар и Десалво погрешно смятали, че за всяка жертва ще бъдат платени по 10 000 долара, което правело 110 000 долара за единадесетте официални жертви. Ако Насар го предаде и Десалво си признае, те щели да си разделят парите.

Десалво, който очаквал да прекара остатъка от живота си в затвора, не очаквал да бъде екзекутиран. Все пак, никой не бил екзекутиран в щата от 17 години. Той щял да убеди психиатрите, че е луд и щял да прекара живота си болницата, вместо в затвора.

Ф. Лий Бейли всъщност бил адвокат на Джордж Насар и сега станал защитник и на Десалво. На 6 март той посетил Десалво, въоръжен с диктофон. Албърт не само признал за единадесетте „официални“ убийства, но добавил и още две – Мери Браун и още една възрастна жена, която била умряла от сърдечен удар преди да може да я удуши.

Бейли вярва

Бейли искал да накара Десалво да си признае без да го застрашава екзекуция. Той се свързал с лейтенант Донован и му казал, че може би разполага със заподозрян, но първо поискал Донован да го снабди с няколко въпроса, които да му помогнат да определи, дали човекът казва истината.

Въоръжен с диктофон, Бейли отишъл да посети Десалво на 6 март 1965 г. Албърт споменал, че детектив Динатал от Бюрото „Удушвач“ е проявил внезапен интерес към него и е взел отпечатък от дланта му предишния ден. Бейли осъзнал, че трябва да действа бързо, за да може да защити клиента си.

Десалво описал нападението си над 75-годишната Айда Ирга през август 1962 г.:

„Казах й, че трябва да свърша малко работа по апартамента й, но тя не ми се довери заради нещата, които се случваха, и не искаше да пуска никого без да знае със сигурност, че е този за когото се представя. Аз й казах да не се притеснява и че ще дойда утре. Тръгнах надолу по стълбите и тя каза: „Добре, влизайте“. Отидохме в спалнята, където уж трябваше да проверя някакъв теч до прозореца и, когато тя се обърна, аз я сграбчих отзад…“.

[Бейли го пита как е стигнал до спалнята]

„Мисля, че минах през..ъ-ъ… гостна, трапезария и спалнята. О, преди спалнята имаше кухня, а спалнята беше най-отзад. Леглото беше бяло. Не беше оправено… Тя сигурно го е оправяла, когато съм почукал. Имаше един стар дрешник и аз отворих чекмеджетата, но в тях нямаше нищо, абсолютно нищо. Бяха празни. И, ъ-ъ, когато я хванал за врата и я удуших…“.

[Бейли го пита, дали я е сграбчил отзад]

„Да. С ръце. Видях, че потича кръв от ухото й, много тъмна… дясното ухо. Помня това. Там имаше трапезна маса, много тъмна, със столове около нея. Аз поставих краката й на два стола, широко разтворени, по един крак на всеки стол…“.

[Бейли го пита, защо е избрал да нападне толкова възрастна жена.]

Десалво му казва, че „привлекателността няма нищо общо с това“. Тя е жена. Това било достатъчно.

След това Десалво описва нападението над Софи Кларк – 22-годишната студентка, която била убита през декември 1962 г:

„Тя носеше много светъл, тънък халат и беше много висока, добре сложена, около 36-22-37. Много красива…“

„Апартаментът й имаше жълтеникава врата, избеляла жълта врата… И тя не искаше да ме пусне, точка. Защото съквартирантките й не бяха там в момента… и аз й казах, че мога да я уредя като модел и ще й давам от 20 до 35 долара на час за тази работа“.

Полицията вярва

Албърт Десалво

Повечето от нещата, които Десалво си спомня, можели лесно да бъдат сверени с полицията. Бейли се свързал с лейтенант Донован и неговия колега лейтенант Шери и им пуснал записа, като усилил скоростта, за да не могат да разпознаят гласа на Албърт.

Детективите изслушали много внимателно описанието на нападението над Софи Кларк:

Десалво казвал, че когато се опитал да изнасили Софи, се оказало, че тя е в менструация. Той описал превръзката, която махнал измежду краката й и стола, зад който я бил хвърлил. Докато претърсвал шкафовете на Софи, търсейки чорапогащник, той бил бутнал пакет цигари на пода. Той назовал марката им и описал точно къде на пода ги бил оставил. В този момент Шери грабнал куфарчето си и извадил от него една фотография, на която се виждали цигарите описани от Албърт.

Комисар Макнамара и психиатърът от Бриджуотър д-р Еймс Роби били извикани за консултация. Бейли разговарял с Десалво и успял да го убеди да съдейства на полицията и да се подложи на тест с детектор на лъжата.

Впоследствие възникнали множество законови проблеми, докато Бейли се опитвал да спраси клиента си от екзекуция, а директорът на правосъдния отдел Брук искал да държи разследването под контрол. Залогът за Брук бил твърде висок, тъй като той смятал да се кандидатира за сенатор на предстоящите избори. Разкриването на случая с Удушвача щяло да бъде отличен трамплин за кариерата му.

Десалво бил разпитан подробно за всички убийства и всеки детайл от признанията му бил подложен на щателна проверка. Разпитът приключил на 29 септември 1965 г. Докато твърденията на Албърт били проверявани, Ботъмли, Брук и Бейли се опитвали да се разберат какво ще предприемат по-нататък.

Първоначалните съмнения, че Десалво е Удушвачът бързо започвали да се стопяват:

Той знаел, че под леглото на осмата жертва Бевърли Семънс е имало тетрадка; той знаел, че на вратата на Патриша Бисет са били окачени коледни звънчета. Нарисувал подробни скици на апартаментите на жертвите. Казал, че е взел един шлифер от апартамента на Анна Слесърс, защото бил свалил оцапаните си с кръв дрехи. Детективите открили, че г-жа Слесърс е купила два еднакви шлифера и е подарила единия на свой роднина. Те показали дубликата на Десалво, заедно с други 14 шлифера в различни стилове. Десалво избрал правилния.

Той описал и неуспешното си нападение над една датчанка. Той я бил убедил да го пусне в апартамента си и я сграбчил с ръце за гушата, но тогава погледът му се спрял на голямото огледало на стената. Той се ужасил, виждайки се в ролята на убиец, отпуснал хватката си и заплакал. Казал й, че съжалява и я умолявал да не се обажда в полицията. Момичето никога не съобщило за този инцидент. Детектив Динатал успял да я издири и тя потвърдила случилото се.

В крайна сметка Бюрото „Удушвач“ стигнало до същото заключение като Ф. Лий Бейли – Албърт Десалво бил Бостънският удушвач.

Съмнения – Уликите

Албърт Десалво

Никой, който познавал Десалво, не вярвал, че той е Удушвачът. Всички го смятали за много мил и свестен семеен мъж, който за съжаление имал лошият навик да краде.

Един от най-силните аргументи за невинността на Десалво е, че не съществува нито едно физическо доказателство, което да го свързва с убийствата. Няма очевидци, които да са го виждали на местопрестъпленията или близо до тях. Лицето на Албърт е лесно за запомняне, най-вече заради месестия му нос.

Удушвачът (или Удушвачите, според някои експерти) е забелязван от няколко очевидци.

Един от тях е Кенет Роу, който живеел над апартамента на Джоан Граф. Той не разпознал снимката на Албърт Десалво.

Джул Венс, собственик на кръчма близо до жилището на Джоан Граф, не разпознал Десалво като мъжа, който бил облечен точно според описанието на Роу. Човекът бил влязъл в заведението на Венс и се държал така, сякаш някой го преследва.

В пепелника до леглото на Мери Съливан били открити три фаса от цигари „Сейлъм“. Нито Мери, нито нейните съквартирантки пушели от тази марка цигари. Същата цигара била открита в тоалетната в апартамента на Софи Кларк. Албърт Десалво бил непушач.

Съмнения – Очевидците

Още по-забележителни са реакциите на двама много важни очевидци, когато виждат Албърт и неговия приятел, убиецът Джордж Насар. Марчела Лулка, която живеела в сградата на Софи Кларк, била говорила с някакъв мъж на име „г-н Томпсън“, който почукал на вратата й. Човекът бил висок около 1,80 м., със светло червеникава коса сресана назад. Тя изчислила възрастта му на около 25 години.

Г-жа Лулка направила скица на „г-н Томпсън“ за полицията. На рисунката се вижда млад мъж с деликатни черти, с дълго, тясно лице, много тънък нос, заострена брадичка и големи, бадемови очи. Той изобщо не приличал на Десалво.

Когато Албърт започнал да си признава за убийствата, Ботъмли завел г-жа Лулка и Гертруд Груен в затвора, за да могат да видят тайно Десалво. Гертруд Груен се смятала за единствената до момента жена, която е оцеляла сред срещата си с Удушвача. Тя му оказала силна съпротива и той избягал.

Двете жени мислели, че ще видят само един човек – Албърт Десалво. Но освен него, те видели и един друг мъж – Джордж Насар. Жените били вкарани като посетителки в залата за свиждания. Насар бил първият затворник, който влязъл вътре, за да се срещне със социалния работник на затвора.

Насар хвърлил един поглед към Груен и после я погледнал отново. Тя си помислила, че има нещо тревожно, нещо плашещо познато в този човек. Възможно ли е той да я познава?

В този момент влязъл Десалво и седнал на масата срещу д-р Алън. Гертруд го погледнала. Не, това не бил мъжът, който се опитал да я удуши.

Но другият мъж, който я погледнал толкова изпитателно с тъмните си очи…

Минути по-късно в кабинета на д-р Роби, заобиколена от полицията, тя казала възбудено: „Не знам какво да кажа… толкова съм разстроена“. Жената изглеждала на ръба на нервна криза. Накрая тя започнала да говори.

Не е Албърт Десалво, казала тя. Когато й показали негова снимка преди една седмица, тя си помислила, че вижда някаква прилика. „Сега, съм сигурна, че той не е онзи мъж. Но първият мъж, който влезе – Джордж Насар – бях шокирана като го видях. Очите му, косата му, ръцете му, цялото му изражение…“. Той страшно приличал на мъжа, който я бил нападнал. Но тя не била напълно сигурна в това.

Марчела Лулка не била сигурна, че познава Албърт Десалво, когато й показали снимката му преди няколко дни. Сега, когато го видяла с очите си, тя категорично го елиминирала. Но затворникът преди него – Насар – когато той влязъл, сърцето й подскочило. Той почти по всичко приличал на мъжа, който почукал на вратата й – очите му, походката му, набразденото му лице и тъмният му, преценяващ поглед. Единствено косата му била различна. „Г-н Томпсън“ имал червеникава коса, а този мъж черна.

Мотивът за признанията на Десалво си оставал същият, независимо дали бил извършил убийствата или не. Той вярвал, че ще прекара остатъка от живота си в затвора, заради нападенията на Зеления човек, и искал, признавайки си, да осигури пари за семейството си. Освен това, за самохвалко като него сигурно е било примамлива идея да се престори на прочутия Бостънски удушвач.

Съмнения – Признанието

Друг ключов проблем е точността на многотомните признания на Десалво и хилядите дадени от него подробности, някои от които били точни, а други не съвсем. Как Албърт Десалво, който не е особено интелигентен човек, е успял да запомни толкова много подробности за жертвите и техните апартаменти, ако не е Удушвачът?

Според някои Албърт притежава изключителна памет. Д-р Роби свидетелства, че той има „изключителна, стопроцентова фогографска памет“. Един от неговите адвокати Джон Асгиерсън посочва, че „Албърт притежава феноменална памет“.

Д-р Роби описва как е тествал способността на Албърт да запечатва в ума си хора, места и предмети:

„Направихме събрание на персонала в Бриджуотър. Албърт влезе и излезе. На следващия ден го доведохме обратно. Всички носеха различни дрехи и седяха на други места. Аз казах: `Албърт, помниш ли, че вчера беше тук? Опиши какво видя“. И Албърт го направил с поразителна точност.

Освен това Албърт разполагал с доста източници, от които би могъл да научи подробности за престъпленията:

  1. Статиите във вестниците били изключително подробни. В тях се описвало как са били облечени жертвите, техните хобита, връзки и т.н.
  2. Бюрото „Удушвач“ и съдебният лекар били критикувани нееднократно за изпускане на конфиденциална информация пред пресата.
  3. Като крадец, Албърт бил посещавал много от сградите, в които живеели жертвите. Той добре познавал разпределението на апартаментите.
  4. Той нарочно бил захранван с информация от лицата, замесени в разследването, като например Джон Ботъмли, който бързал да приключи със случая.
  5. Друг заподозрян му предоставя информацията. Полицията спекулира, че това вероятно е бил Джордж Насар.

И накрая, според експертите, убийствата не са дело на един и същи човек. Методът на действие не е идентичен, а жертвите не принадлежат към една и съща група.

Серийните убийци са склонни да избират и да се придържат към определен тип жертви. Например Джак Изкормвача избирал проститутки; Тед Бънди убивал хубави, дългокоси момичета; Джеф Дамър млади момчета и т.н. Жертвите на Удушвача са твърде различни по-външност и възраст.

Случаят с Мери Браун повдигал някои интересни въпроси. Тя била изнасилена, удушена и пребита до смърт в град Лоурънс в началото на март 1963 г. Признанието на Албърт за това престъпление е доста повърхностно и много от подробностите са неправилни. Може би, неговият съкийлиник в Бриджуотър му е разказал за убийството, което в действителност той самият бил извършил. Мери Браун живеела на същата улица, на която живеел един мъж, когото Джордж Насар застрелва през 1948 г.

Присъда и нови разкрития

Самопризнанията на Десалво не били достатъчни, за да го изправят на съд за убийствата на Удушвача. Той е съден единствено за престъпленията си като Зеления човек.

Процесът започнал на 10 януари 1967 г.  Обвинението изложило историите на четирите жертви. Зеленият човек или разбивал ключалката, или убеждавал по някакъв начин жените да го пуснат вътре. Той ги завързвал, събличал ги, опипвал гърдите им и ги карал да му правят фелацио, но не ги изнасилвал. Той използвал нож или пистолет играчка, за да ги накара да му съдействат. Накрая открадвал парите и бижутата на жертвите.


Албърт Десалво в затвора

Журито заседавало в продължение на четири часа и решило, че Десалво е виновен по всички обвинения и следва да получи доживотна присъда. Надеждите му, че ще бъде изпратен в психиатрична клиника, не се оправдали.

Албърт Десалво е изпратен в Щатския затвор Уолпоул, който сега се нарича MCI-Cedar Junction. През ноември 1973 г. той е намушкан до смърт в лечебницата на затвора. В нощта преди да бъде убит той се обадил на д-р Еймс Роби и го помолил да се видят незабавно. Десалво бил много уплашен. Роби обещал да го посети на следващата сутрин, но Албърт бил убит през нощта.

Освен Роби, Албърт извикал на срещата и един репортер. Според Роби:

„Той щеше да ни каже кой е Бостънският удушвач в действителност и защо е направил цялото това нещо. Той бил помолил да го преместят в лечебницата още преди една седмица. Нещо се случвало в затвора и, според мен, той е усетил, че трябва да проговори възможно най-бързо. Някои хора в затвора, включително и пазачите, не бяха доволни от присъствието му там. Някой е трябвало да намаже доста врати и да плати на доста хора, за да мине незабелязано през охраната“.

Според властите, смъртта на Албърт се дължи на участието му в мрежа за разпространение на наркотици в затвора.


Ричард Десалво

Въпреки че Албърт Десалво никога не е съден за убийствата на 11-те жени поради липса на доказателства, мнозина смятат, че той е Бостънският удушвач. Но двама близки до случая вярват, че това не е така. Единият е братът на Албърт Ричард Десалво, а другият е Кейси Съливан, племенник на последната известна жертва на Удушвача Мери Съливан.

През октомври 2000 г. двете семейства се обединяват в усилията си, за да ексхумират останките на Съливан и да ги подложат на ДНК анализ – технология, която не съществувала преди 37 години.

На 13 декември 2001 г. излизат резултатите от ДНК анализа. Нито една от пробите не могла да бъде свързана по никакъв начин с Албърт Десалво. Изглежда твърде вероятно, че Бостънският удушвач все още броди на свобода.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –