Публикувано на: 15 август, 2009

Офицерът от SS Карл Адолф Айхман, началник на Отдела по еврейските въпроси към Гестапо от 1941 до 1945 г., ръководел операциите по депортирането на милиони евреи в лагерите за унищожение.

В края на войната Айхман е арестуван и затворен в американски лагер за военопленници, от който успява да избяга преди да бъде разпознат. Той се спасява в Аржентина, където в продължение на десет години живял под името Рикардо Клемент, след което през 1960 г. бил отвлечен от агенти на израелския Мосад и изправен на съд в Йерусалим. Този скандален и широко обсъждан процес продължава от 2 април до 14 август 1961 г. Айхман е осъден на смърт и екзекутиран в затвора Рамлех на 31 май 1962 г.

Встъпление

Жертви на Холокоста

Жертви на Холокоста

Този демоничен и ужасяващ кошмар не би могъл да се опише подобаващо с думи. Окончателното решение, каквато била терминологията на нацистите за унищожението на европейските евреи през Втората световна война, представлявало план за масово убийство, който е безпрецедентен в историята на човечеството. Опасният расист и психопат Адолф Хитлер построява фабрики за масово унищожение, в които хората били убивани педантично и методично.

Второстепенната цел на неговия план била лагерите да носят финансова изгода. Това се осъществявало чрез ограбването на почти всички материални притежания на жертвите, преди и след смъртта им. Тонове злато били извадени заедно със зъбите на погубените евреи. Човешката коса била събирана, за да бъде използвана в комерсиални продукти. По двадесет и четири часа в денонощието и 365 дни в годината убийствата на конвейера на смъртта продължавали да бъдат усъвършенствани от нацистката изобретателност. Някои от лагерите имали капацитет да убиват по 10 000 души на ден. Места със странни имена, като Аушвиц, Дахау, Берген-Белзен, Треблинка и Бухенвалд завинаги се превръщат в синоним на злото. Хитлер искал да създаде перфектна раса от арийски същества, които да управляват света хиляди години. Той искал да се разправи с недъгавите, слабите и старите. За известно време неговите Blitzkrieg армии изгеждали непобедими, всемогъщи и неуязвими. Но накрая той бил победен от обединената мощ на Съюзническите сили.

Това е историята на архитекта на злите мечти на Хитлер. Той е роден в Германия, но израснал в Австрия – люлка на множество крайни антисемити. Той бил строен мъж, със забележимо криви крака и обикновени черти, които трудно се помнели и лесно се забравяли. Той обичал да слуша възвишените композиции на Рихард Вагнер, свирел на цигулка и бил пристрастен към сладостта на шоколада. В него нямало нищо специално и той изглеждал като всеки друг германец. Той бил учил за строителен инженер; не защото се интересувал от тази материя, а защото баща му смятал, че това му се отдава. Следването в тази специалност изглеждало лесно, особено за момче, което не било успяло да завърши средното си образование. Във всяко отношение като младеж той бил лишен от амбиции, разочарование за своето семейство, и изглежда му предстоял един посредствен и анонимен живот. Може би точно осъзнаването на факта, че е никой дори в очите на близките си му помага да се превърне в онова, което е.

Неговото име е Адолф Айхман, човекът който създава и ръководи сатанинската машина на смъртта, която успява да унищожи милиони невинни мъже, жени и деца.

Раждането на злото

Невъзможно е да се опише чувството за поражение, унижение и подчинение, изпитано от германския народ след края на Първата световна война. Напълно смазани от враговете си и оставени беззащитни от обидните клаузи на Версайския договор, много германци се чувствали излъгани от изхода на войната.

Адолф Хитлер

Адолф Хитлер

Германското правителство, което през 1919 г. се съгласило с условията на мирния договор, било презирано и дори мразено от средностатистически германски гражданин. Амбициозният политически активист Адолф Хитлер наричал онези, които участвали на преговорите във Версай „Ноемврийските престъпници“ и често в речите и публикациите си споменавал с обидни епитети тяхното предателство. Вярата на Хитлер, че с германската чест е била сключена сделка в полза на победителите, стои в основата на нацистката философия. Колективната идентичност на германския народ в годините след войната била изпълнена с чувство на дълбок срам и кипящ гняв. През 1933 г. Ню Йорк Таймс характеризира германците като хора, които са самовглъбени, изолирани, болни за власт и вярващи, че целият свят е техен враг.

Тази ситуация довежда до мълниеносния възход на Адолф Хитлер и неговите лъжовни идеи за съдбата на Германия. Роден в Австрия и ветеран от Великата война, Хитлер сграбчва традиционните вярвания за национална гордост и арийско превъзходство, за да захрани своя стремеж към империализъм и световно господство. Макар да се въздигал устремено в политическия лабиринт на следвоенна Германия, неговото обсебване на властта не минало без кръвопролития. Хитлер винаги бързо се обръщал срещу приятелите и враговете си и показвал тази тенденция през целия си живот.

Входът на лагера Дахау

Входът на лагера Дахау

Когато се превръща в абсолютен господар на Германия през 1933 г., Хитлер продължил своята маниакална кампания на омраза срещу евреите, християните, циганите и други етнически групи, които не били от чисто Нордическо потекло. В началото Хитлер искал просто да ги изгони от Германия. С помощта на изфабрикувани криминални обвинения и без процес той вкарва в затвора хиляди от тях. Той набелязвал нежеланите и ги изпращал в заточителни лагери. Първоначално евреите били прокуждани в тези лагери, за да бъдат отстранени от обществото. Но с течение на времето заточениците станали толкова много, че било трудно да се контролират. Тогава убийствата станали част от работата на служителите от SS, като били игнорирани от веригата на военното командване. През 1933 г. близо до една изоставена фабрика за муниции в град Дахау бил построен първият истински концентрационен лагер под ръководството на нацистите.

Трудът носи свобода

Трудът носи свобода

Заобиколено от бодлива тел и пазачи от SS, въоръжени с картечници, мястото се състояло от дузини бетонни бараки, които приютявали 2000 задържани. До 1936 г. затворниците били принуждавани сами да строят бараки, работилници, складове, килии и накрая крематориуми. Над портата на лагера се мъдрел злокобният надпис: „Arbeit Macht Frei“ (Трудът носи свобода). Но единственият шанс за свобода от Дахау била смъртта. Първият комендант на лагера бил човек на име Тиодор Айке – бивш пациент от клиника за душевно болни. Под неговото ръководство Дахау се превръща в ад на земята. Масови екзекуции, безразборни убийства и варварски мъчения представлявали само някои от ужасите, на които били подлагани затворниците.

През януари 1934 г. един млад ефрейтор от SS бил прехвърлен от Берлин в Дахау на новото си местоназначение. Негова задача била да описва вещите иззети от еврейските затворници. Двадесет и осем годишният ефрейтор Адолф Айхман бил добър нацист – раболепен, добросъвестен, изпълняващ повелите на родината, и най-вече покорен. „Ако ми бяха казали, че моят собствен баща е предател и трябва да го убия“ – казва Айхман по-късно, – „щях да го направя!“. В Дахау той щял да изучи фундаменталните принципи на арийските мечти на Хитлер и за първи път да бъде изправен пред гниещата душа на нацистката идеология.

Адолф Айхман

Адолф Айхман е роден на 19 март 1906 г. в град Солинген в Германия – място известно с производството на специализирани ножове и хирургически инструменти. Той имал петима братя, но въпреки пренаселеното домочадие, израснал откъснат и самотен. Той не бил добър ученик и никога не се стремял към високи оценки.

Адолф Айхман

Адолф Айхман

Неговият баща решил да премести семейството си в Австрия, докато Адолф бил още дете. Там, в едно село наречено Линц, Адолф продължил трудния си път в училище. Поради тъмния му тен и отличителните му черти, неговите съученици често го дразнели, наричайки го „Der kleine Jude!“ (Малкият евреин). Авторът Куентин Рейнолдс пише в „Оръдието на смъртта“ (1960 г.):

„Пренебрегнат от родителите си и отбягван от съучениците си, той се разви като проблемно дете, чийто настроения никога не бяха разбрани от неговото семейство и учителите му“.

Но по-късно Адолф успява да завърши професионално училище, от което получава сертификат за строителен инженер. След това си намира работа като търговски посредник в една австрийска петролна компания. Като пътуващ търговец Айхман често се срещал с клиентите си в барове и кръчми. Той бил позната гледка в клубовете по маршрута си и развил доживотна и тежка пристрастеност към употребата на алкохол.

През 1932 г. Айхман се присъединява към Националсоциалистическа германска работническа партия (NSDAP). Макар в действителност да не се интересувал от политика, постепенно той бил погълнат от скверните идеи за един Хилядолетен Райх. Хана Арендц, пише в своята книга „Аайхман в Йерусалим“:

„Той нямал време и още по-малко желание да се информира, той дори не бил запознат с програмата на партията и никога не бил чел `Моята борба`. Но NSDAP предложила на Айхман шанс да се превърне в някой, а той, повече от всичко друго, искал да бъде важен. Той станал част от SS и се посветил на изкачването си във властта. Понеже за кариерата му било добре да бъде семеен, той поискал разрешение да се задоми. За членовете на SS било обичайно да искат разрешение за брак, при което се проверявало дали невестата им е с чисто расово наследство. В едно писмо, намерено в досието му години по-късно и публикувано в `Оръдието на смъртта`, Айхман пише: `С настоящето писмо, аз, Адолф Айхман, искам разрешение да се оженя за г-ца Вероника Либел и прилагам необходимите за това документи. Насочвам тези документи за анализ в Института за потвърждаване на расовата чистота“.

След физическия преглед на избраната булка Айхман получил разрешение и се оженил за Вероника през 1935 г.

Неудачникът Айхман винаги гледал да угажда на началниците си. Той бързо бил повишен и, когато дочул, че Хайнрих Химлер създава нов клон на SS, наречен Служба за сигурност, подал документите си за прехвърляне. През 1935 г. Айхман бил назначен в отдел, който се занимавал с евреите, и започнал да проучва така наречения Еврейски въпрос. Той прочел всичко до което могъл да се добере, отнасящо се до еврейския народ.

„Аз не посрещнах това назначение с апатия“ – пише той в мемоарите си, – „а бях очарован от него“. Той изучил историческото минало на ционисткото движение и се записал на курсове по еврейски език, който изучил перфектно. Скоро станал експерт по германо-еврейските въпроси и останалите служители в SS често се съветвали с него. Дори посетил Палестина и се върнал в Германия с повишената репутация на човек, който наистина разбира еврейския народ.

Той знаел, че позицията на Хитлер при затворени врати е, че всички евреи трябва да напуснат Германия и окупираните територии. Но първо цялата им собственост трябвало да бъде конфискувана. Тази схема била повтаряна отново и отново през идващите години. Преди да се случи каквото и да било, цялото имущество на евреите – пари, бижута, земи и всичко останало, дори и обувките им – бивало конфискувано от нацистките бюрократи. Тази кражба била надзиравана, описвана и осъществявана чрез проницателната ефективност на личния персонал на Айхман. За първи път в живота си Айхман разполагал с истинска власт и я използвал безпощадно.

Арийската конспирация

Отначало вихрушката на смъртта настъпвала бавно. Нейното начало било заложено преди години в податливите умове на гневното общество. Макар антисемитите в Германия да били много, планът за унищожение на европейските евреи не бил формулиран за една нощ.

Хитлер говори на митинг

Хитлер говори на митинг

Отговорниците за нацистката кампания трябвало да бъдат убедени, че изолацията на евреите е добро нещо, и постигането на тази цел е жизнено важно за добруването на държавата. Още през 1931 г. един нацистки памфлет, който бил пуснат в широко обръщение из цяла Германия, предлага всички евреи да бъдат изпратени в изгнание на остров Мадагаскар.

„По този начин“ – пишел авторът – „ще можем да си позволим контрол и ще доведем до минимум опасността от инфекция на арийците с всички онези физически и духовни болести, за които се знае, че се пренасят от евреите“.

Макар Хитлер да бил писал нашироко за еврейския проблем и неговата омраза към тях да била добре известна, той изпитвал неохота да обяви публично своите истински амбиции: пълно унищожение на евреите по света. Германия била облъчвана с мита за арийското превъзходство от десетилетия насам. Мнозина вярвали, че Хитлер би могъл да постигне Хилядолетен Райх, неопетнен от покварата на расовата нечистота. През 1933 г. нацистката партия в Германия предприема своята първа официална стъпка срещу еврейското население. От тази година насетне евреите нямали право да работят на държавна служба. Онези, които вече заемали такава позиция, били отстранени от постовете си.

Вестниците били изпълнени с истории за евреите, в които се пишело как те в действителност не са част от родината и как за тях религията е по-важна от Германия. Всякакви слухове, които осквернявали еврейския народ, били публикувани от пресата и приемани като неоспорим факт. В селските райони на Германия тихичко били създадени трудови лагери, които да се разправят с най-непокорните евреи. Те били изпращани там, за да се поправят и индоктринират. Стотици хора изчезнали от домовете, работните си места и улиците, за да не бъдат видени никога повече. Никой не можел да се оплаче, защото нямало на кого. Ако член на семейството се опитвал да издири свой близък чрез някоя държавна агенция, самият той също изчезвал. Този калкулиран метод за лишаване от граждански права продължил с години и накарал хиляди хора да се опитат да избягат от Германия с всички възможни средства.

Еврейски магазин след Кристалната нощ

Еврейски магазин след Кристалната нощ

През ноември 1938 г. започва организиран изблик на насилие срещу евреите в Германия. Използвайки като предлог убийството на един нацистки офицер в Париж, извършено от еврейски младеж, Кафявите ризи на SA започнали да изнасят по площадите речи, изпълнени с омраза към евреите. Това било началото на Кристалната нощ, (Kristallnacht), в която нацистките войници нападат евреите в цялата страна. Над 8000 бизнеси, притежавани от евреи, били разрушени и изгорени. Синагогите бивали изгаряни до основи в оргия от омраза. Библиотеките и книжарниците бивали ограбвани, а книгите в тях изгаряни в огромни клади. Дори гробищата били унищожени. За ирония, средностатистическият германец не бил отвратен от насилието срещу евреите, но бил възмутен от липсата на ред и организация в редиците на Кафявите ризи. Кристалната нощ не се ограничила само до унищожаването на имущество. Около 20 000 евреи били изпратени в концентрационни лагери, като Бухенвалд и Дахау. Повечето от тях изчезнали завинаги. Под ръководството на Министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс, и с пълното съдействие и знание на самия Адолф Хитлер, одобреният от държавата процес за убийството на евреите официално влязъл в ход.

Айхман се издига във властта

През 1939 г. Германия, управлявана от желязната ръка на Адолф Хитлер, завършила процеса на Аншлус, или анексирането на Австрия. През същата тази година Айхман бил повишен в лейтенант и изпратен във Виена.

Нацистката инвазия в Полша

Нацистката инвазия в Полша

Той бил назначен за началник на Центъра по емиграция на австрийските евреи, чиято работа била да принуди еврейското население да напусне Австрия. Нямало значение дали те са законни граждани, дали са лекари, адвокати, държавни служители, бедни или богати. Всички трябвало да си вървят и то незабавно. Айхман предприел процедури, които доста успешно реализирали това.

Задействайки своя план за лишаване на евреите от всичките им материални притежания, за период от осем месеца Айхман заставил 45 000 души да напуснат Австрия. До края на годината изчезнали над 150 000 евреи. Повечето напуснали страната само с дрехите на гърба си. Останалите били заточени в лагерите на смъртта. „До момента на прехвърлянето ми“ – казва по-късно Айхман с гордост, – „цифрата нарасна на 224,000 или 234,000″. Неговите методи за отнемане на имуществото на евреите, и изгонването им в чужбина или лагерите, се оказали неимоверно успешни. Когато през септември 1939 г. нацистите нахлуват в Полша и дават началото на войната, Айхман бил призован обратно в Берлин, където станал началник на прочутия Отдел ІV B 4 на Гестапо. Това бил офисът, който щял да ръководи мащабния план за унищожението на милиони човешки същества.

Айхмайн депортирал евреи от всички окупирани територии и ги пращал в Полша. Стотици хиляди, лишени от средства евреи и цигани от Австрия, Холандия, Балтийските страни, Франция и Югославия, били „разпределени“ в Полша. Варшавското гето се превърнало в площадка за жестоки и зрелищни екзекуции. Нацистките мъчители отцепили района и построили стени, оградени с бодлива тел, около Еврейския квартал, в който не било позволено внасянето на храна и вода. Десетки хиляди души умрели от глад. Хиляди други били застреляни или обгазени в мобилни газови камери. Педантичните сводки на Гестапо показват, че 316,322 евреи са били изведени от града и „ликвидирани“. Но Айхман бил безразличен към невероятните страдания на хората във Варшавското гето.

„Евреите трябва да са ми благодарни, че им дадох шанс да опознаят съвместния живот в гетото“ – пише той години по-късно, – „Това беше отлично училище за бъдещето на Израел -  всъщност повечето евреи се чувстваха щастливи от живота си в гетото“.

Тела на загинали от глад във влаковете

Тела на загинали от глад във влаковете

Скоро се наложило да бъдат изнамерени по-систематични методи за унищожение. В Аушвиц, Дахау и Треблинка били построени огромни газови камери. Айхман направил влаковете си по-големи и по-ефикасни. Той натъпквал хиляди пленници в малките вагони, без вода и храна, и ги транспортирал в лагерите на смъртта. При всяко пътуване стотици хора умирали във влаковете преди да пристигнат. „Не знаех за това, защото то не беше моя отговорност“ – казва Айхман по-късно, – „но съм чувал и чел, че се е случвало“. През 1941 г. унищожението на евреите се превърнало в официална политика на нацистката държава. Преди това основната задача на Айхман била да депортира и транспортира евреите до 164-те концентрационни лагери в Източна Европа. Сега, когато курсът бил пределно ясен, той можел да се концентрира върху убиването им – една процедура, която щяла да изисква всичките му организаторски способности, както и фанатичната му преданост към Адолф Хитлер.

Проблемите на масовото убийство

Като човек, отговорен за Еврейския проблем в завладените територии, Адолф Айхман се изправил срещу множество предизвикателства. Депортирането на милиони хора против волята им в чужди страни не било лесна работа. Повечето държави не искали да приемат стотиците и хиляди бежанци.

Човешки останки в пещите

Човешки останки в пещите

А, тъй като пристигали без една стотинка, след като бивали ограбвани преди това от нацистките крадци, те щели да имат нужда от държавна помощ, за да стъпят на краката си. Оказвало се много по-експедитивно просто да ги убиват. В идващите години, докато политиката на масовите убийства лека-полека се превръщала в реалност, депортацията се превърнала в синоним на смъртна присъда.

Айхман скоро насочил талантите си в подобряването на смъртоносната ефективност на нацистките лагери. Всяко съмнение за това, което правят нацистите, изчезнало, когато станало съвсем очевидно, че хилядите хора изпращани в Аушвиц се убиват и хвърлят в масови гробове. Хората бивали обгазявани в огромни стаи без прозорци, предрешени като обществени душове. Хиляди други били изгаряни в бетонните крематориуми, построени специално за тази цел.

Симон Уайзентал

Симон Уайзентал

Симон Уайзентал, който някак си успява да оцелее през четирите години прекарани по лагерите, и по-късно се превръща в един от най-известните ловци на нацисти в света, веднъж казва:

„Имаше милиони начини да умреш, като започнем с гладната смърт, болестите, изнемогата, треската, лишаването от свобода, садизма и екзекуциите по съкратената процедура. Нацистките специални отряди не бяха по-добри. Наречени Einsatzgruppen, тези подвижни екипи за убийства, покосяваха гражданското население в окупираните територии, избивайки всички до крак“.

Оцелелият от Холокоста писател Зви Ахарони пише в „Операция Айхман“, че през втората половина на 1941 г. четирите мобилни Einsatzgruppen на SS, наброяващи 3000 мъже, са погубили около 500 000 човешки същества, повечето от които евреи.

В един прочут случай във Франция в края на 1942 г. Айхман заповядва да бъдат събрани всички еврейски граждани в Париж. След два дни 7000 евреи, сред които 4051 деца, били затворени в Зимния Велодром. Айхман искал да ги изпрати в концентрационните лагери, но властите в Париж били категорично против. Преговорите продължили пет дни, а през това време лишеното от вода и храна хилядно множество изпитвало нечовешки страдания. Десетки починали, а някои загубили разсъдъка си. На шестия ден всички родители били изведени и качени във влаковете на Айхман. Няколко дни по-късно Айхман заповядал децата да бъдат натъпкани в товарни камиони и изпратени в газовите камери на Аушвиц. Но в ума си Айхман не носел отговорност за техните убийства. „След пристигането на доставката на уреченото място“ – казва той след години на израелската полиция, – „… моята власт приключваше“.

Отровният газ Zyklon B

Отровният газ Zyklon B

По-късно, когато наистина посещава лагерите, Айхман за първи път вижда резултатите от своята работа. „Посещавах Аушвиц многократно. Там се носеше неприятна миризма“ – пише той. Айхман си взел бележки за ефикасността на методите, използвани в убиването на затворниците. Те изисквали твърде много усилия, а производството на въглероден едноокис било твърде скъпо. Години по-късно, по време на Нюрнбергския процес, бившият комендант на Аушвиц казва: „Ние не взехме решение по въпроса. Айхман се готвеше да проверява за друг газ, който да бъде по-лесен за употреба и да не изисква такива специални инсталации, и после щеше да се свърже с мен“. В крайна сметка Айхман пуска в употреба отровния газ Zyklon B. Това негово действие впоследствие се превръща в първото от 15-те криминални обвинения, повдигнати срещу него на процеса.

„Спомням си първия път, когато той (комендант Хьос) ме разходи из лагера“ – казва Айхман в мемоарите си, – „… накрая той ме заведе до един гроб, в който върху яка метална решетка лежаха натрупани телата на обгазените евреи. Хората на Хьос ги заляха с някаква възпламенима течност и ги подпалиха… Все още мога да видя тази планина от трупове пред мен“.

Беглецът

В крайна сметка изкривеният мираж на Адолф Хитлер за Хилядолетен Райх приключва безславно. През април 1945 г. Хитлер, заедно с любовницата си Ева Браун и някои от най-верните си последователи, извършва самоубийство в дълбините на един подземен бункер в Берлин.

Затворниците в Дахау чакат освобождението си

Затворниците в Дахау чакат освобождението си

Неговото тяло било извлечено навън и изгорено от нацистките войници, които не искали останките му да попаднат в ръцете на Съюзниците.

Междувременно членовете на нацистката йерархия в Германия хукнали да спасяват живота си. Те знаели, че ако бъдат заловени, правосъдието ще бъде бързо и фатално. Мнозина, като Айхман, избягали в планините на Австрия. Други се отървали от униформите си и се опитали да се смесят с цивилното население. „Аз живеех в състояние на шок“ – разказва Айхман. – „Когато всичко накрая се срина, аз изгубих желание за живот. Много други се чувстваха по същия начин – те се бяха борили, работили, тревожили и страхували за Райха, а сега той се бе разпаднал. Волята за живот ни беше напуснала!“

Адолф Айхман

Адолф Айхман

Когато Съюзническите войски започнали да наближават, Айхман решил да бяга. През май 1945 г., докато се придвижвали на север през град Улм, Айхман и други нацисти се сблъскали с американски патрул. Те били задържани като военнопрестъпници. Когато го разпитали, Айхман казал, че се казва Адолф Барт – ефрейтор от германската армия. Той поддържал тази самоличност в продължение на няколко месеци, като впоследствие вдигнал ранга си на лейтенант, за да получи по-добро отношение. Но Айхман бил притеснен. Когато следвоенната обстановка започнала да се стабилизира, все повече внимание било отделяно на нацистките военнопленници. Американците подозирали, че някои престъпници с висок ранг може би вече са задържани, и започнали да полагат усилия за тяхното откриване. В началото на 1946 г. Айхман успял да избяга от лагера и се отправил дълбоко в северна Германия.

Той се установил в град Еверсон под името Ото Хенингер. С помощта на нацистки симпатизанти, някои от които знаели неговата истинска самоличност, той живеел в покрайнините на града и отглеждал пилета, преструвайки се на фермер.

Рудолф Хьос

Рудолф Хьос

Той изкарал малко пари и започнал да планира бягството си от Германия. Дотогава Нюрнбергските процеси вече били свършили. Десетки от неговите бивши колеги били осъдени на смърт за военните си престъпления, които потресли целия свят. Името на Адолф Айхман било споменавано отново и отново по време на процесите. Обвиняемите Херман Гьоринг и комендантът на Аушвиц Рудолф Хьос се изказали с високо мнение за отдадеността му към Фюрера. Те похвалили неговите организационни умения и способността му да допринася за добруването на Райха. Но преди всичко, останалите нацистки убийци се възхищавали от ентусиазма на Айхман в отърваването от евреите. „За първи път срещнах Айхман около четири седмици след като получих заповедта (да убия евреите)“ – казва комендант Хьос, – „Той пристигна в Аушвиц, за да обсъди с мен подробностите около изпълнението на заповедта… Аз щях да получа по-нататъшни указания от него“.

Тайната била разкрита. Айхман се превърнал в преследван човек.

ODESSA

След като Германия загубва войната нацистките господари напускат Берлин, насочвайки се към неизвестни точки от света. Те се превръщат в бегълци, които, ако бъдели заловени, със сигурност щели да бъдат изправени пред отряд за разстрел или провесени на бесилото. С мнозина се случило точно това. Тъй като не можели да живеят открито, тези престъпници, също като Айхман, трябвало да разчитат на помощта на приятели и симпатизанти. Тези контакти стават част от една тайна подземна мрежа, финансирана от германски бизнесмени, които били спечелили от войната. Те оказвали съдействие на нацистките бегълци, опитващи се да избегнат правосъдието на Съюзниците. Те наричали себе си ODESSA (Organisation der SS Angehorigen: Организация на бившите членове на SS). Макар съществуването на ODESSA да не е доказано със сигурност, трябва да е съществувала някаква форма на ръководен апарат, който е помагал на укриващите се военнопрестъпници.

Вероятно с помощта на ODESSA Айхман напуска северна Германия и тръгва на юг. Той минава по маршрута, който много бягащи нацисти използвали в онзи период, избягвайки големите градове и установявайки се за кратко в някой манастир. Айхман пътувал през нощта и спял през деня. Той квартирувал в католическите манастири с пълното съдействие на духовенството, което изгаряло от желание да помага на бившите военни. В периода непосредствено след войната нацистите от всякакъв ранг, и особено тези от висшите ешелони на властта, бивали укривани под защитния чадър на Католическата църква.

Личните документи на Рикардо Клемент

Личните документи на Рикардо Клемент

В началото на 1948 г. Айхман пристигнал в Италия и се отправил към Рим. Той останал в сигурните ръце на францисканските монаси, докато неговите поддръжници подготвяли фалшивите му документи за нова самоличност. Скоро Айхман приел името Рикардо Клемент и бил снабден с пълен набор документи и паспорт. Междувременно съпругата му се появила в един германски съд и се опитала да обяви мъжа си за мъртъв – ход, който целял да прекрати усилията по неговото залавяне. Но Симон Уайзентал успял да докаже пред съда, че твърденията й са лъжливи и целят да заблудят неговите преследвачи.

Когато Айхман научил, че израелците са по петите му, той напуснал сигурното си убежище в Рим и с помощта на ODESSA заминал за Сирия. В Дамаск се представял за вносител на дребни оръжия. Той въртял бизнес с Полша, Швейцария, Германия и Чехословакия. За две години, докато израелските наемници тършували из Италия и Сицилия за нацистките убийци, Айхман живял и работел в Дамаск като търговец на оръжие. Междувременно той и съпругата му Вероника комуникирали и кроели планове за бъдещето.

В началото на 1950 г. Айхман напуснал Сирия, за да предприеме бизнес пътуване до Генуа. От там той тайно се завърнал в Рим, където бързо организирал ново пътуване. През юни напуснал Рим на борда на кораба „Джована С“. На 14 юли 1950 г. най-търсеният мъж в света пристигнал в Буенос Айрес, Аржентина и започнал нов живот.

Аржентина и Айхман

Когато Айхман пристигнал в Буенос Айрес той носел тъмни очила, голям мустак и зимно палто с високо вдигната яка. Той бил посрещнат от бивши приятели от SS. Рикардо Клемент бил отведен в Тукаман, на около 600 мили от Буенос Айрес, където получил работа под покровителството на други нацистки бегълци. През следващите две години работил за една водоснабдителна компания, където бил повишен няколко пъти. Но Айхман ставал нетърпелив. Неговата съпруга и трите му деца били все още в Австрия. Въпреки опасността, той се свързал с нея и чрез серия от писма организирал нейното преместване в Аржентина. На 28 юли 1952 г. Вероника Айхман и децата Клаус (16г.), Хорст Адолф (13г.) и Дитер (10г.) пристигнали в Буенос Айрес.

Събраното отново семейство заживяло в просторна ферма в слабонаселения район на Тукаман. Сред гъстите гори и вълнисти хълмове на северна Аржентина семейство Айхман се радвало на успокояващо уединение, нещо, което не били изпитвали досега. Децата започнали да яздят кон и да посещават местните училища. Айхман изкарвал достатъчно пари, за да живеят подобаващо добре. В тази великолепна пустош, която била тъй далеч от пълната разруха на Германия, те отново заживели заедно като семейство. Децата научили испански и ловяли риба в реките. Те се сприятелили със съседите, много от които също били германци. Тукаман бил дом за стотици бивши членове на SS, които се криели от правосъдието. Никой не задавал въпроси, защото всички те споделяли еднакви страхове и подозрения. Впоследствие Вера Айхман сменила името си на Каталина Клемент и се сдобила с местна карта за самоличност.

Но, въпреки относителната безопасност на Аржентинската провинция, Айхман все още се чувствал застрашен. Той знаел, че израелците все още го търсят и никога няма да се успокоят, докато не го заловят. Той живеел в постоянен страх да не бъде разкрит. През следващите няколко години Айхман започнал да се мести от място на място, от работа на работа, без никога да се застоява задълго. През 1956 г., загрижен за мястото си в историята и какво биха си помислили децата му, когато разкрият че баща им е масов убиец, той започнал да пише мемоарите си.

Далеч в Австрия, в родния си град Линц, ловецът на нацисти Симон Уайзентал също нямал спокойствие. Макар да знаел, че Айхман е още жив, неговото точно местонахождение било неизвестно. През 1954 г. Уайзентал посетил един свой приятел, който, също като него самия бил колекционер на марки. Докато двамата разговаряли, човекът казал, че наскоро е получил писмо от един познат, който се бил преместил в Буенос Айрес, където за ирония имало доста голяма еврейска общност. Когато Уайзентал прочел писмото, той почти се задавил от вълнение. „Видях онази мръсна свиня Айхман“ – пишел човекът. – „Той живее близо до Буенос Айрес и работи за една водна компания“. Уайзентал предал тази информация на Израел.

Преследване

След края на войната израелците събрали всеки къс информация, касаещ нацистките бегълци, които се укривали по всички краища на земята. След като името на Айхман изпъкнало на Нюрнбергските процеси през 1946 г. от еврейските тайни служби Мосад обърнали специално внимание на неговия случай. Те знаели, че семейството на Айхман внезапно е изчезнало от своя дом в Линц Австрия. Слуховете сочели, че те сигурно са заминали за Южна Америка, вероятно в Бразилия. Изралците знаели, че много страни в региона подслоняват нацистки военопрестъпници. Скоро подозренията се насочили към Аржентина и град Буенос Айрес.

Израелските агенти били изпратени в Буенос Айрес, за да съберат още сведения. Тъй като действали без знанието и одобрението на аржентинското правителство, те трябвало да бъдат двойно по-внимателни. Седмици наред те наблюдавали подозрителни адреси и следели хора, за които се знаело, че са нацистки престъпници. Но нито един от тях не бил Айхман. Агентите знаели, че той използва името Рикардо Клемент. С помощта на еврейски информатори израелските агенти установили местонахождението на Клемент, който живеел със семейството си в района на Сан Фернандо. През следващите няколко дни те държали къщата под наблюдение, надявайки се да зърнат Клемент и да го идентифицират като Адолф Айхман. На няколко пъти видели Вера Айхман и децата му. Най-сетне, на 19 март 1960 г., агентът от тайните служби Зви Ахарони видял Айхман да излиза от дома си. „Видях го в около два часа следобед“ – пише той в „Операция Айхман“, – „Видях среден на ръст и тегло мъж, на около петдесет години, с високо чело и частично оплешивяване, който събираше прането“. Ахарони бил сигурен, че това е Айхман.

Но доказателството дошло чак след три дни. Докато агентите държали заподозряния под непрекъснато наблюдение, те видели същия човек да влиза в местния магазин и да купува букет цветя. Тогава той се качил на автобуса и потеглил към къщи. Тръгнал по улицата, на която се намирал домът му, носейки цветята, докато агентите се криели наблизо. Когато стигнал до ул. „Гарибалди“ 16, агентите видели, че децата му са облечени като за специален случай. На входната врата мъжът подал цветята на съпругата си. Израелските агенти едва можели да сдържат въодушевлението си. На този ден, 21 март 1960 г., Адолф Айхман празнувал 25-ата годишнина от сватбата си.

Убиецът на милиони бил открит.

„Ich bin Adolf Eichmann“

Специален екип от агенти на Мосад пристигнал в Аржентина на 24 април 1960 г. Тяхната мисия била да наблюдават дома на Клемент и да изучат движенията на домочадието му. Те забелязали, че Айхман минава по един и същи път за работа всеки ден. Той се качвал на автобус някъде в близост до службата си и слизал от него приблизително на две пресечки разстояние от улица „Гарибалди“. Ако искали да отвлекат Айхман, агентите трябвало да го пресрещнат между автобуса и дома му. Каквото и да решали да предприемат, те трябвало да действат бързо и без шум, защото Аржентина не била уведомена, че израелските агенти са в страната. Правителството не знаело дори, че един от най-търсените военнопрестъпници в света е бил открит на тяхна територия.

На 11 май агентите от Мосад заобиколили потайно адреса на ул. „Гарибалди“. Айхман обикновено слизал от автобуса, връщайки се от работа, в около 19:35 ч. Двама агенти се престрували, че поправят една кола, паркирана на няколко метра от автобусната спирка. Останалите обикаляли района, чакайки подходящия момент. Минали два автобуса, но Айхман не бил в тях. В 20:05 ч. пристигнал още един автобус. Този път Айхман слязъл от него и тръгнал по ул. „Гарибалди“.

За секунди двама агенти скочили върху заподозряния, който незабавно паднал на земята и закрещял. Една кола спряла рязко до мъжете и другите агенти изкочили от нея. Те хвърлили ужасения Айхман на задната седалка и затръшнали вратата. Колата отпрашила в облак от прах. На ул. „Гарибалди“ агентите от Мосад започнали спокойно да се разпръскват сякаш нищо не се е случило. Отвличането протекло за 60 секунди, броени от момента, в който мишената им била слязла от автобуса. Вътре в колата те запушили устата и завързали очите на Айхман. Завързали краката и ръцете му, и му казали, че ако не стои тихо, ще го застрелят незабавно. Човекът спокойно им отговорил на немски: „Аз вече съм приел съдбата си“.

Айхман бил отведен в едно убежище в покрайнините на Буенос Айрес, където бил съблечен чисто гол и прегледан. Под лявата му мишница агентите открили издайническия знак на SS: татуировка, която била частично премахната. Всички служители на SS от нацистката ера били длъжни да носят тази татуировка, като форма на идентификация. Когато го попитали за името му, той отговорил: „Ich bin Adolf Eichmann!“ (Аз съм Адолф Айхман!).

„Айхман е тук!“

Айхман останал скрит в убежището, докато се извършвали последните приготовления за нелегалното му измъкване от Аржентина. Той получил интравенозна инжекция, за да бъде покорен и съдействащ. Агентите на Мосад го отвели на летището в Буенос Айрес, където той бил качен на борда на полет на Ел Ал за Испания. Всяка секунда от тази операция била критична, тъй като разкриването й от аржентинската полиция означавало затвор за тях, и още по-лошо – свобода за Айхман. Малко след полунощ на 21 май 1960 г. самолетът се издигнал във въздуха и се насочил към Атлантика.

Давид Бен Гурион

Давид Бен Гурион

Два дни по-късно, по време на среща на Кнесета (израелският Конгрес), премиер-министърът и основател на Израел Давид Бен Гурион отправил шокиращо и напълно неочаквано съобщение към света.

„Искам да уведомя Конгреса“ – започнал той, – „че преди известно време, тайните служби за сигурност на Израел откриха един от най-големите нацистки военопрестъпници Адолф Айхман, който заедно с останалите нацистки водачи е отговорен за… унищожението на шест милиона европейски евреи. Адолф Айхман е вече под арест в тази страна и ще бъде изпавен на законен съд“.

Няколко седмици по-късно списание „Тайм“ публикува подробната история за отвличането на Айхман. Статията потвърждава подозренията на Аржентина, че Израел е нарушил техния суверенитет, изпращайки тайни агенти на територията й. Аржентинските посланици настояли Израел да бъде наказан за това нарушение. Израел се извинява на Аржентина, но отказва да върне Айхман. Премиер-министърът Бен Гурион казва по-късно:

„Този човек, Айхман, е човекът директно отговорен за… Окончателното решение… шест милиона от нашите хора бяха погубени… по един гигантски и безпрецедентен по мащаби начин из цяла Европа… Сигурен съм, че повечето хора по света ще разберат дълбоката ни мотивация и изключителното морално удовлетворение, което изпитваме от неговото залавяне“.

Аржентина не била задоволена и се явила пред Обединените нации, обвинявайки Израел в нарушване на Хартата на ОН. Но не всички в Аржентина били безчувствени. Според автора Куентин Рейнолдс, един от членовете на аржентинския Парламент произнесъл реч, в която казал:

„Разбира се, ние, не-еврейските аржентинци, не можем да го разберем. Нашите деца не са били хвърляни в пламъците, нашите старци не са били изгаряни живи, телата на нашите синове и дъщери не са били правени на сапун!“.

Политическото напрежение продължило още няколко седмици, но в крайна сметка Аржентина и Израел закърпили различията си.

Пътят бил разчистен за процеса в свещения град Йерусалим.

Процес за света

Нюрнбергските процеси, които се провеждат през 1945-49 г., осъждат мнозина от нацистките убийци и донасят чувство за справедливост на близките на мъртвите. Но през 1960 г. живеело ново поколение, на което трябвало да се припомнят невероятните зверства извършени от Хитлер, Айхман и останалите от висшето военно командване на Германия.

Айхман в стъклената клетка

Айхман в стъклената клетка

Израелските прокурори били събрали милиони страници с уличаващи доказателства, много от които се състояли от собствената, прецизно водена документация на нацистите през войната. През 1945 г., докато Съюзниците се приближавали към Берлин, нацистките чиновници трескаво унищожавали уличаващите документи, които описвали всяка чудовищна стъпка на Окончателното решение. Но те не успели да унищожат всичко.

През пролетта на 1960 г. стотици репортери, наблюдатели и телевизионни екипи от десетки страни заприиждали в Израел, за да присъстват на процеса на Айхман. Било дадено съгласие делото да се излъчва на живо, което го прави един от първите предавани по телевизията криминални процеси. Айхман бил поставен в клетка от бронирано стъкло, където му била дадена кана с вода и молив и хартия, за да си води бележки. Уайзентал го описва като слаб, безцветен и запуснат човечец… той носел евтин, тъмен костюм и създавал представата за празна, двуизмерна фигура изрязана от картон.

Жертви в концентрационен лагер

Жертви в концентрационен лагер

На 11 април 1961 г. били прочетени 15 обвинения срещу Адолф Айхман. Той бил обвинен в престъпления срещу човечеството, които се състояли в убийството на милиони в лагерите на смъртта, пускането в употреба на отровния газ познат като Zyklon B, в планирането на убийството на 80 000 души в Литва, 30 000 души в Латвия, 45 000 души в Беларус, 75 000 в Украйна и 33 000 в град Киев. Докато Айхман седял стоически в стъклената си клетка, съдът го обвинил в издаването на заповедите за изпращането на стотици хиляди в Аушвиц, за нечовешките страдания причинени във Варшавското гето през 1939-40 г., избиването на 500 000 унгарски евреи само за осем месеца през 1944 г., поробването на милиони в Източна Европа в трудовите лагери, извършването на насилствени аборти върху бременни жени, насилствената стерилизация на хиляди еврейски мъже в Германия, и накрая той бил обявен за човека, стоящ зад цялата нацистка бюрократична система, която докарва до гладна смърт, мизерия и смърт милиони хора, преди и след началото на Втората световна война.

През следващите четири месеца оцелелите от ужасите на Нацизма се изправяли храбро на свидетелската скамейка. Сърцераздирателните им показания, които често карали присъстващите да ридаят от скръб, описвали с покъртителни подробности варварската жестокост на нацисткото кралство на смъртта. Ден след ден отвратителната история за масовите убийства на милиони била разказвана на света, който за първи път чувал очевидци да описват какъв е бил животът им в ада. Обгазявания, побои, безразборни убийства на хиляди, пещи за хора, изтезания, неописуеми медицински експерименти и унищожаването на цели градове и села били само някои от зверствата извършени от нацистите. А начело на този убийствен погром стоял мъжът в стъклената клетка, понякога изпълнен със страх, друг път с негодувание, притеснен, горд и очевидно неизмъчван от вина. Той изглеждал повече като чиновник, счетоводител или касиер в бакалия. Той не изглеждал като в ранните си фотографии, в които гордо носел нацистката униформа със странна полуусмивка на лицето си. Но всички свидетели знаели неговото име: Адолф Айхман, директорът на Отдел IV B 4 към Гестапо, нацисткият служител отговорен за решаването на измисления Еврейски проблем, чудовището, което се представяло за човешко същество.

„Коленете ми затрепериха!“

На 20 юни 1961г. 55-годишният Адолф Айхман се качва на свидетелското място, за да говори в своя защита. По целия свят милиони гледали как този кротък на вид човечец най-сетне излиза от стъклената си кутия. Айхман бил твърдо решен да представи своята перспектива за нацистката ера на бъдещите поколения. Макар през 1960 г. от войната да били изминали вече 15 години, той оставал отдаден на идеите и принципите изложени от Адолф Хитлер и неговата любима Нацистка партия. Адвокатът на Айхман, германецът д-р Робърт Серватиус, повел свидетеля си през ранните години на нацисткия възход към властта. Макар Айхман да имал добра памет, той споделял спомените си избирателно по време на кръстосания разпит.

Когато го запитали за масовите депортации, той призовал за разбиране:

„Днес аз не съм в състояние да изразя мнение… и не желая нито да го отрека, нито да го обява за факт. Аз вече не си спомням всички подробности. Ако е възможно да погледна документ, в който се говори за това, може би ще мога да кажа повече“.

Той се опитал да се измъкне от отговорността за милиардите, откраднати от жертвите на Третия Райх.

През следващите дни обвинението разгледало уличаващите доказателства за обгазяването на затворниците. Айхман първоначално се опитал да избегне отговорността за убийствата, но после бил принуден да признае, че е знаел точно какво се върши в Аушвиц.

Обясненията на Айхман следвали същия модел и що се отнася до гетата, където милиони хора били убити от ръцете на нацистите. Първо той отрекъл участието си. След това казал, че просто е следвал заповеди, на които е бил длъжен да се подчинява. Накрая, когато бил изправен пред доказателствата, той признал ролята си.

Въпреки че във влаковете пътуващи към лагерите били загивали стотици хора, Айхман казал:

„Първите мъртви тела, които видях, бяха нещо, което не можах да понеса… коленете ми започнаха да треперят… гледката беше нещо съвсем ново и невероятно за мен… след това, трябва да призная, смъртта изгуби влияние над мен“.

Присъдата била обявена на 15 декември 1961 г. Айхман бил намерен за виновен по всичките 15 обвинения и бил осъден на смърт заради престъпленията си срещу човечеството.

„За нищо не съжалявам“

В утрото на 31 май 1962 г. Айхман лежал в килията си, очаквайки решението на президент Бен-Зви за неговото обжалване. През целия този ден президентът получавал стотици телеграми и молби за милост за нацисткия убиец. Някои хора вярвали, че екзекуцията на Айхман би представлявала единствено акт на отмъщение от страна на Израел.

Айхман пише в затвора

Айхман пише в затвора

Президент Бен-Зви не бил съгласен с това. Той направил кратко изявление за пресата, в което обявил решението си да не помилва или намалява присъдата на Адолф Айхман. Израелският Върховен съд, на който Айхман разчитал да промени присъдата му, бил още по-прям: „Ние знаем твърде добре, че тази смъртна присъда е крайно неадекватна, в сравнение с извършените от него милиони жестоки убийства“.

Приблизително в 19:00 ч. Айхман получил последната си вечеря, която се състояла от грах, маслини, хляб и чай. След това изпил половин бутилка израелско вино. Той казал на протестантския свещеник, който чакал заедно с него: „Кажете на жена ми да го приеме спокойно, аз съм в мир със себе си“. На 50 метра от него работниците довършвали издигането на бесилката – първата, която някога е използвана в държавата Израел. Айхман  разговарял със свещеника до идването на пазачите.

Затворникът бил изведен от килията си и ескортиран до бесилото. Глезените и коленете му били завързани заедно. Ръцете му били завързани зад гърба му. Когато пазачите понечили да нахлузят черна качулка на главата му, той казал: „Нямам нужда от това“. Той стоял изправен и не трепнал нито веднъж. „Не след дълго, всички ние ще се срещнем отново“ – казал той. – „Такава е съдбата на всеки човек. Да живее Германия, да живее Аржентина, да живее Австрия! Аз няма да ги забравя!“. Примката била сложена на врата му и пристегната. „Готово!“ – казал високо един от пазачите. Секунди по-късно капакът на платформата се отворил и Айхман паднал в ръцете на смъртта.

След това Израел прави кратко изявление:

„Адолф Айхман бе екзекутиран чрез обесване в съгласие със смъртната присъда, дадена му от Районния съд в Йерусалим на 15 декември 1961 г… тялото бе прегледано от правителствен лекар и обявено за мъртво в 23:58 ч. Един час по-късно останките на Айхман бяха кремирани. Същата тази сутрин, в 03:45 ч., прахът му бе качен на полицейска лодка и разпръснат в тъмните води на Средиземно море“.

„С две думи“ – пише Айхман в своите мемоари, – „трябва да кажа, че не съжалявам за нищо… Хитлер някак си бе толкова способен да накара хората да вярват в него. Аз с радост повярвах в него и все още го защитавам. Няма да се унижавам или разкайвам по никакъв начин… Но, ако трябва да съм честен, ако наистина сме убили всичките тези 10 милиона евреи, както пишат статистиците, то тогава бих казал `Браво, унищожили сме врага`“.

Мнозинството от нацистските убийци, които избягаха от Германия след войната, никога не бяха намерени. Смята се, че повечето от тях са изживели живота си в различни страни в Южна Америка.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

38 Коментари за “Адолф Айхман: Архитектът на Холокоста”

  1. Avatarbebs

    da ne e evrein toq deto e pisal tva ,kak 6te nare4ete hitler psihopat ve eiiiiiiii opital e da ni izbavi ot edna papla4 a vie ste neblagodarni

  2. Avatarlegion

    И двете теми за Менгеле и сега за Айхман… като гледам са писани от евреи. Аи след като са толкова толкова мъчени и трепани, защото са толкова много сега, това навежда на определени мисли за това, че цялата работа е доста раздута, особенно като се вземе на предвид, че повечето медийни магнати, актьори и милиардери са евреи, които спонсорират цялата тази пропаганда. Сладурите вече са превзели света, а все се оплакват, че са ги тормозили – типично за евреи – все ги тормозят, все ги мъчат, дори сега за по друг повод де, а на края какво се оказва…Всички ние им изпълняваме косвено заповедите и т.н.

  3. AvatarГалина

    Абе бебс, ти си малоумен. Защо да са „паплач“ (браво за думата, от някой интелигентен човек си я чул), с какво са по-лоши от нас? От нашата раса са, просто изповядват малко по-различна религия. Също както и католици, протестанти или евангелисти. Но на никого не му идва наум да се разграничава така яростно от немците, примерно, поляците или които и да било други. Не разбирам наистина в какво се корени омразата и изобщо различният поглед върху евреите. А, легион, това, че са по-успели от нас, се дължи на факта, че са по-надарени генетически. Напълно закономерно е най-умните да управляват света и да държат кинтите. Защо няма негри милиардери (или ако има, те са 3 в целия свят)? Стига сте плюли по евреите, а по-скоро се поучете от тоя народец и се замислете, че не са убили, наранили или унизили никого, за да стигнат там, където са сега. Всичко дължат на себе си.

    ПП: Не, аз не съм еврейка, нито пък имам връзка с евреи. Познавам евреи, учила съм с евреи и съм изградила наблюденията си пряко.

  4. AvatarМарина

    бебс, почети малко история и чак тогава прави (малоумни) изказвания !

  5. Avatardoberman

    izviniavam se che pisha na latineca …. izlishno e da se komentira vshicho tova to e ostanalo v minaloto no v minaloto mnogo deca na parvo miasto slagam i posle vazrastni sa stradali zverski predi da ymrat predstavete si vasheto dete i vas straha za deteto vi kato vi razdeliat ot deteto vi i s vashata sadba ami ako ne eimalo spravedliv sad na tozi sviat to na onia ako sashtestvyva niama proshka!!!!!

  6. AvatarМоше-Соломонов

    Марина и Галина да сте живи и здрави!

    Но, трябва и да мислите,когато четете. Я сравнете цифрите и техниката.Помислете,защо са го обесили и след това кремирали?! А,защо ли кремацията им е отнела почти 4-ч е т и р и часа при напредналата техника и при условие,че изгарят само един, защо го изгарят?
    Мислете, мислете,мислете и внимателно четете!

  7. AvatarМоше-Соломонов

    Марина и Галина да сте живи и здрави!

    Но, трябва и да мислите,когато четете. Я сравнете цифрите и техниката.Помислете,защо са го обесили и след това кремирали?! А,защо ли кремацията им е отнела почти 4-ч е т и р и часа при напредналата техника и при условие,че изгарят само един, защо го изгарят?
    Мислете, мислете,мислете и внимателно четете!
    Защото тежко ви,ако се оставите на писаната история!

  8. Avatarанонимно

    Този бебс трябва да чете малко повече и задълбочено историята. Всички имаме право на живот на тази планета независимо от религията.
    Рано или късно всеки получава наказание.

  9. Avatarаз

    ей тоя—-> „ве ейййй“ под мен, нека се научи на грамотност, а след това да прави изказвания…То м/у другото повечето с неговото мислене, ми прави впечатление, че освен, че са първични слабоумници, са и слабо-интелектуални..така, че що не си траят по-добре, вместо да се излагат..А да, сещам се защо! Защото са си тъпи и от това не им пука! :) ))))))

  10. Avatarаз

    да уточня, за bebs ставаше дума..;)

  11. AvatarВиктория

    Подкрепям legion :)

  12. AvatarВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ

    НАЦИСТКИТЕ МАЛОУМНИЦИ, КОИТО СЕ УЧАТ НА ПИСАНЕ ТУК – ТОВА МАЦАНЕ С ФЕКАЛИИ, ТАКА ХАРАКТЕРНО ЗА ТАЗИ ПОРОДА, – ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕГЛЕДАТ НА ПСИХИАТЪР. НЕИЗБЕЖНО Е. ПАТОЛОГИЧНАТА ОМРАЗА Е ЗАБОЛЯВАНЕ, А ТУК И В ИНТЕРНЕТ ИМА ДОСТА БОЛНИ ХОРА, КОИТО СЕ УПРАЖНЯВАТ В ХЕЙТЪРСТВО. ОБАЧЕ НАЙ-ДОБРОТО СРЕДСТВО ЗА ТЯХНОТО ЛЕЧЕНИЕ Е САМО НА ЕЗИКА, КОЙТО РАЗБИРАТ – НАСИЛИЕ И БОЙ.
    КАКТО И ДА ГО ИЗВЪРТАТ, ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО НА ЛЮБИМИЯ ИМ РАЙХ, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ФАЛШИФИКАЦИИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА, ОМАЛОВАЖАВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА НАЦИЗМА/ФАШИЗМА – САМО ТАКА МОЖЕ ДА ДОВЕДАТ ДО НЯКАКВА ПРИЕМЛИВА ФОРМА ИДЕЯТА, ЧЕ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Е НЕЩО ОБИКНОВЕНО – НЕ, ТЯ НЕ Е ОБИКНОВЕНА И ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, ИЗВЪРШЕНИ В НЕЯ НЕ СА ОБИКНОВЕНИ – ОСВЕН МИЛИОНИТЕ ЖЕРТВИ, ЗА ПЪРВИ ПЪТ ТОЛКОВА ОЧЕВИДНО И КРЕЩЯЩО ЧОВЕШКИЯ МОРАЛ ДЕГРАДИРА – НА ПЪРВО МЯСТО, „БЛАГОДАРЕНИЕ“ НА НЕМЦИТЕ, „ОБИКНОВЕНИЯ“ ГЕРМАНЕЦ ИСКРЕНО И НЕПОДПРАВЕНО СЕ ВЪЗХИЩАВА НА СТОРЕНОТО И НЕ ИЗПИТВА СЪЖАЛЕНИЕ ИЛИ ВИНА… ТОВА НАИСТИНА Е НОВА „ЕПОХА“, КОЯТО ОБАЧЕ ЗА ЩАСТИЕ БЪРЗО БЕ СМАЗАНА, МАКАР И С ЦЕНАТА НА МИЛИОНИ ЖЕРТВИ.
    НО НЯКОИ КОМЕНТАРИ НА НАРИЧАЩИТЕ СЕ СРАМЕЖЛИВО „РЕВИЗИОНИСТИ“ НЕОНАЦИСТЧЕТА, НАИСТИНА ПОКАЗВАТ, ЧЕ ПРОСТОТИЯТА И НЕВЕЖЕСТВОТО Е БОЛЕСТ, КОЯТО ХОДИ ПО ХОРАТА, КЪМ КОИТО, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, И ТЕЗИ ЕКЗЕМПЛЯРИ СЕ ПРИЧИСЛЯВАТ.

  13. AvatarВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ

    … А АКО НЯКОЙ ТОЛКОВА МНОГО НЕНАВИЖДА ИЗРАЕЛ И ИЗРАЕЛСКИЯТ НАРОД – НЕКА ПОКАЖЕ КОЛКО МУ СТИСКА КАТО ОТИДЕ В ИВИЦАТА ГАЗА ДА СЕ БИЕ СРЕЩУ „ВРАГА“ :) )) ЕВРЕИТЕ СА ПЛАШЛИВ НАРОД :) )) ОЩЕ КАТО ВИ ВИДЯТ, ЩЕ СЕ РАЗБЯГАТ :) ))
    НО ВСЕ ПАК ДРУГО Е ДА СИ ЧЕШЕШ ЕЗИКА НА БЕЗОПАСНО МЯСТО
    И ДА ВИКАШ „ХАЙЛ“, НАЛИ ? …
    СМЯТАМ, ЧЕ ИНТЕРНЕТ ВЪПРЕКИ АНОНИМНОСТТА СИ, СЪЩО ТРЯБВА ДА Е СРЕДА ЗА НОРМАЛНИ ХОРА И ЗА НОРМАЛНО ОБЩУВАНЕ… БЕЗОЧЛИВИТЕ КОМЕНТАРИ НА НЕОНАЦИСТИ ТРЯБВА ДА СЕ ТРИЯТ. СВОБОДАТА НА ИЗРАЗЯВАНЕ Е СВОБОДА, САМО КОГАТО Е В ГЛАВИТЕ НА НОРМАЛНИ ХОРА. МАЛОУМНИЦИ БЕЗ СПОСОБНОСТТА ДА СЪПРЕЖИВЯВАТ И ДА СЪЧУВСТВАТ НЯМАТ МЯСТО ТУК!

  14. AvatarGergana

    Абсолютно съм съгласна с коментара преди мен. Преди всичко сме човешки същества. Лесно е да говориш така без капчица мисъл и трепет в сърцето за неща които са ти далечни и не си преживял и нямаш тази мисъл и съчувствие да я преживееш сега чрез историята.

  15. AvatarАнонимен

    Съгласен съм със Веселин Василев и Марина. Но…
    Идеята на Хитлер, не е толкова лоша, но е прекалена. Помислете за всичките пари, които отиват по инвалидите само за да могат да си пият лекарствата и въпреки всичко да живеят в мъка жалките животи изпълнени с физическа болка. И за всичките луди, които пречат на обществото по всякакъв начин защо тези пари не се отделят за подобряване на пътища за намаляване на данъци. Заради тези болни от всички, категорий хора сме в това положение да слагат ДДС на ДДС-то! Колкото и перверзно и груби да ви звучи е истината. Но дори и да се премахнат инвалидите и лудите с нищо няма да ни помогне това защото живеем в скапана държава със скапани политици… Ако бяхме другаде – да – но не и тук!

  16. Avatarxaxa

    инвалидите и лудите не са проблем, това са неща, които могат да се случат на всеки… но циганите са проблем, доживотните присъди също са проблем.. трябва да има максимална присъда 10 години, с по 22 часа на денонощие – тежък физически труд – каторга, ако оцелееш – браво, ако не – в трапа.. не да храним разни до живот… циганите да се съдят и пращат в каторгата за всяка издънка, без да се слушат лигльовците от ЕС… и тогава ще настанат по-добри времена в държавата ни…

  17. AvatarLegion

    Голям майтап – това за оправянето на реда в държавата ))) Всеки ред идва чрез осъзнаване, изграждане на идеали и ценности. Ако човека казва, че няма проблем да се краде, че има „добри“ цигани(да вземе някоя от тези какички да мине през някой цигански квартал вечерно време, та да видим как ще и се промени мисленето). Редът е възможен само чрез безкомпромисни идеали – ако се трепят цигани, евреи, негри – та да се трепят наред, защото когато лекуваш една болест с местни намеси – тя не се премахва, а само се развива повече. Този свят няма да се оправи – за да се оправи, всеки индивид трябва да бъде лишен от възможност за агресия или мнение, което няма как да стане. Както вече споменах, само няколко мегатонен взрив ще оправи земята, и то не се знае, че хората не са толкова лесни за изтребление, както се говори.

  18. AvatarНякой си

    Окривам 2 фрапиращи фактологически грешки:
    1) според казаното в текста е написано така,че се разбира,че Хитлер идва на власт 1932г. „Когато се превръща в абсолютен господар на Германия през 1932 г., Хитлер продължил…“ – Това абсолютно не е вярно, Хитлер печели изборите на 30 ян. 1933г, а окончателна власт над държавата придобива чак след 1934г.,когато изгонва част от депутатите в Райхстага и по този начин,той си осигурява небходимото парламентарно мнозинство, което до този момент не е имал.
    2) официалното название на нацистката партия в Германия, преведено на български трябва да е НСГРП (Националсоциалистическа германска работническа партия) или на немски NSDAP / Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei .

  19. AvatarНякой си

    А НЕ както е посочено в текста, НСП -Националсоциалистическа партия.

  20. AvatarСилвия

    Оправих грешките, благодаря ти, Някой си

  21. Avatar...

    Е,като се има предвид,че Германия е била буквално срината в средата на 20-ти век,а сега е една от наи-напредналите държави… сами си правете сметката…за разлика от нашата мила родина която век и половина не може да се оправи…

  22. AvatarНатали

    Само не забравяйте 2 факта :
    1)Германците сами избират Хитлер и затова съжаляват доста.
    2)Хитлер е смятал за арииска раса само част от германците.Ако е продължил да побеждава щял да изпрати и всички славяни в лагерите.Всички ,които не са германци са нисша класа за него ,така че спрете с тъпите изказваня за това как щял да прочисти света!!!

  23. AvatarМосквич 412

    Това със славяните са пълни глупости,недобросъвестното отношение към тях идва,защото Мусолини непрестанно говори на Хитлер и го настройва против тях.Един от най-големите тактици на Вермахта-Федор фон Бок е бил славянски привърженик и основен радетел за основаването на КОНР,РОА и „Украински лъв“.През 1941 в Украйна и Беларус селяните посрещат немските войски с плакати „Хитлер освободител“,защото сталин и престъпната му шайка взимат зърното на селяните и те измират от глад,Чикатило е пряк потърпевш от „5-ти летния план на всеобщата колективизация“.Условията в руските военнопленически лагери са били лоши с цел,колкото се може повече доброволци да влязат в редиците на Вермахта и Вафен СС.

  24. Avatardinko.gospodinov17

    И Хитлер,и Сталин са имали подходящите за времето си условия да си развяват байрака и да я карат както те си знаят.Ама Хитлер се взел прекалено на сериозно,избивайки маса народ и нападайки толкова държави,дори и СССР/голяма грешка направил/…Сталин не е падал по долу,избивайки милиони в собствената си страна,а големия глад в „житницата“на страната Украйна и в Беларус/стигало се и до канибализъм/,е само малка част от твърдата линия на партията.

  25. AvatarМосквич 412

    Има райони на Русия,които също са силно засегнати от колективизма.

  26. Avatarlucifer69

    Ако говорим за геноцид защо си мислите че само евреите са били изкупителна жертва в историята? Нима забравихте 5-вековното изтребление на българите от страна на турците , или какво толкова тогава хората не са били чак толкова цивилизовани ? Или пък днешните така наречени американци които са изтребили не само милионите бизони намиращи се на континента но са затрили и цели цивилизации .

  27. AvatarМосквич 412

    Подкрепям напълно коментара отгоре!Ами Палестина и кражбата на земята на палестинският народ?А турският геноцид продължава над българите,особено в районите,където българите са малцинство…

  28. AvatarМира

    Четейки коментарите, за съжаление видях, че има хора, които яросто подкрепят Хитлер и неговата идеология. Това ми припомни за един брой на немското политическо списание Spiegel, което беше посветено изцяло на новата „неонацистка вълна“ в Германия. Там имаше публикувана анкета с изумяващи (лично за мен) резултати, че 52% от немското население иска да бъде управлявано от диктатор. Доста обезпокоителни са тези данни, защото наистина виждам хора в интернет простанството (и не само), които са с промити мозъци и като че ли тяхната бройка нараства все повече и повече, но да се надяваме, че всички онези изрващения, които са се случили в близкото минало, никога няма да се повторят.

  29. Avatarivan

    Всички вие се базирате на данни който са ви дали победителите а те меко казано не са истини.
    Нали германците са искали да депортират другите националности от Германия а от Франция са ги отвели в Германи и то според писача само да ги кремират /чиста глупост -толкова разходи във военно време/
    После как така само от зъби са набрали тонове злато??????не е за вярване то всеки ерВейн да е имал 32 златни зъби включително и децата. И накрая се оказва че Айхман не е имал пари даже да замине а е посъбрал/според статията и писача който я е написал/
    И как ще обясним че Германия се е възстановила до най-великата икономическа, индустриална сила само за 15 години след като е била разрушена от първата война???? Ами сегашната система не е била в действие а мнго от нас знаят кое е въвел сегашния начин на обирджийство.А ние виждате ли без да сме разрушени вече 20 години затъваме и то много дълбоко. Тук разумния свят търси отговорноста от банките чийто собственици са ХАЗАРИТЕ/сегашните еврей ешкенази който са 9/10 от всички който се наричат еврей. Тези хора са юдей но не и еврей, юдеизма е религия а не националност. Те не са на свойте земи на дедите си, техните земи са в Азия където са се били с нашите деди -прабългарите и за съжаление са ни победили и разпръснали по света.
    Боже господи колко неща излязнаха на яве в днешни дни ама кой да чете че ХОЛОКОСТ е измислен като термин много години след войната.
    В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ЗАЩИТАВАМ УБИЙСТВАТА ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА АМА РАДУВАМ ЗА ИСТИНАТА КОЯТО В ТОЗИ СЛУЧАЙ Е В ЗОНАТА НА ЗДРАЧА И ТО О НА ДЪЛБОКА ТЪМНИНА.

  30. AvatarThe Undertaker

    Силвия кафяводрешковците не са от СС а СА

  31. AvatarСилвия

    Прав си, поправих го. Странното е, че в източника беше СС – не съм обърнала внимание, че там е сгрешено. Благодаря ти за сигнала!

  32. AvatarРодолюбец

    Статията съдържа множество лъжи. Ще посоча НАЙ-ГОЛЯНАТА ЛЪЖА В СТАТИЯТА:
    Написаното за избити 6 милиона евреи – „Адолф Айхман, който заедно с останалите нацистки водачи е отговорен за… унищожението на ШЕСТ МИЛИОНА европейски евреи.“ е лъжа. От откриването на мемориала „Освиенцим“ след края на Втората световна война до 3 април 1990 г. паметната плоча пред бившия концлагер е била ето тази:
    http://img85.imageshack.us/img85/5379/ausplaq1948.gif
    На нея пише:“Four million people suffered and died here at the hands of the Nazi murderers between the years of 1940 and 1945″.
    В превод това означава: „Четири милиона души са измъчвани и загинали тук от ръцете на нацистките убийци между 1940 и 1945 година“.
    ////
    След 45 години ПЛОЧАТА Е ТИХОМЪЛКОМ ПОДМЕНЕНА и текстът вече гласи друго: „Forever let this place be a cry of despair and a warning to humanity where the Nazis murdered about one and a half million men, women, and children, mainly Jews from various countries of Europe, Auschwitz-Birkenau, 1940-1945″. Което означава: „Нека това място завинаги бъде вик на отчаяние и предупреждение към човечеството, където нацистите „убиха“ ОКОЛО ЕДИН МИЛИОН И ПОЛОВИНА мъже, жени и деца, ПРЕДИМНО ЕВРЕИ от различни страни на Европа“.
    ////
    Тук е мястото да запитаме авторът на статията – На коя от двете плочи е изписана лъжа – тази от средата на 20 век или на тази от края на 20 век?

  33. AvatarРодолюбец

    А ето и подменената плоча:
    http://img26.imageshack.us/img26/7933/ausplaq1990.gif

  34. AvatarДончо Стражара

    „Шест милиона – изгубени и намерени“ – Ернст Цундел … прочетете я

  35. AvatarЗрител-Читател
  36. AvatarИзпаднал германец

    В някакъв сайт прочетох, че преди да му сложат въжето на врата, Айхман е казал с подигравка: – И какво сега? Ще убиете още един евреин.
    По – нататък се казва, че всички в нацисткото ръководство са били с еврейска кръв с едно изключение – Херман Гьоринг, който обаче е бил женен за еврейка. А днешните т.н. евреи нямат нищо общо със земите на Палестина и не са никакви евреи, а хазари, чиито предци са приели юдаизма между 7-ми и 10-ти век. Нацистката партия е била финансирана също от евреи като Паул Варбург, който е притежавал концерна ИГ „фарбен“, където се е произвеждал и газът Циклон Б.

  37. AvatarРодолюбец

    300 финландски евреи се бият срещу Червената армия през Втората Световна война.
    Финландски евреин удостоен с Железния Кръст от Хитлер, за храброст проявена по време на комунистическата инвазия на СССР във Финландия по времена Втората Световна война.

    http://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/sluchaiat-na-finlandskite-evrei-syiuznici-na-hitler-6007324

  38. AvatarKonrad

    Холокоста е достапреувеличен всъщност!Да,имало е жертви,да мизерията е била пълна,болести,като тиф са върлявали там,страшен глад,но в по-късните години на войната,същото е имало и сред самите германци!Просто технически не е било възможно да бъдат убити толкова хора в газовите камери,а има и доста изследвания в наше време,които го доказват категорично!Историите,които се публикуват,са написани от евреи,или по техни поръчки!Вменява са умишлено на света,че дължи нещо на евреите,че те са онеправдани и винаги са прави!Неща,които в голямата им част са пълни неистини и лъжи!!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarАЛЕЛуис Върмилия: Гробарката отровителка { СТРАХОТНО Е ЧЕ ИМА НОВА СТАТИЯ. ТОВА СИГУРНО Е ЕДИНСТВЕНИЯТ... } –
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –