Хърб Баумайстер: Удушвача от Фокс Холоу

Хърб Баумайстер: Удушвача от Фокс Холоу

Хърбърт Ричард Баумайстер е уважаван местен бизнесмен, който подобно на Джон Уейн Гейси, прикрит зад маската на грижовен баща и всеотдаен съпруг, тероризира гей средите в Индианаполис, Индиана през 80-те и началото на 90-те години. Макар и никога да не се изправя пред съда, властите разполагат с неоспорими доказателства, уличаващи го в отнемането на животите на най-малко двадесет и един млади мъже в интервал от около шестнадесет години.

Ранно детство и юношество

Хърб се ражда на 7-и април през  1947 г. в Индианаполис, щата Индиана, в семейството на Елизабет и д-р Хърбърт Баумайстер. Хърб е първото от общо четири деца – има сестра (Барбара), която се ражда година след него и двама братя (Брад и Ричард), съответно със седем и девет години по-малки от него.

Първите девет години от живота на Хърб семейството прекарва в квартал Бътлър-Таркингтън, разположен в северозападната част на Индианаполис, в който живеят предимно хора от работническата и средната класа. Макар Елизабет да не работи, изглежда д-р Баумайстер е припечелвал солидно от работата си като анестезиолог, тъй като след раждането на последното дете, семейството се премества в Уошингтън Тауншип, просперираща област в северен Индианаполис. До този момент малкият Хърб не се отличава по нищо от другите деца и развитието му е напълно нормално, но с настъпването на пубертата започва да демонстрира обезпокояващо поведение, което се превръща в индикатор на по-сериозен проблем.

Хърб все по-често проявява интерес към неща, които останалите считат за отблъскващи и неприятни, развива садистично чувство за хумор и често демонстрира неспособност да различи правилна постъпка от неправилна. Пускат се слухове, че е уринирал върху учителското бюро в класната стая и че е занесъл мъртва врана в училище, като отново потърпевшо е бюрото. В резултат на подобни постъпки, не е никак изненадващо, че съучениците му започват да странят от него. По време на часовете положението не е много по-различно – поведението на Хърб е неприемливо, затова учителите се виждат принудени да се обърнат към родителите му за съдействие.

Междувременно семейството му също забелязва необичайните промени в поведението. Като лекар, баща му не остава безучастен и го води на редица изследвания, за да може Хърб да получи цялостна медицинска оценка. Изглежда опасенията не са били безпочвени – крайната диагноза на лекарите е шизофрения със съмнения за раздвоение на личността.

През 60-те години на XX век най-разпространеният метод за лечение на шизофрения и умствени разстройства е електрошоковата терапия. В много от случаите се е прилагала върху по-буйни пациенти по няколко пъти на ден, с цел да се улесни работата на болничния персонал. Запознат с тази неефективна и меко казано нехуманна практика, д-р Баумайстер взима решение да не подлага сина си на лечение, за което е трудно да бъде винен. Едва през 70-те години електрошоковите процедури биват заменени от лечение с медикаменти, но не е известно дали Хърб е бил подложен на медикаментозна терапия.

Гимназия, университет  и брак

Хърб продължава образованието си в държавна гимназия, където поддържа хубав успех, но така и не успява да се приобщи, да създаде приятелства и да си намери приятелка. Както в повечето гимназии, най-значимата извънкласна дейност е спорта, затова членовете на футболния отбор, както и хората от близкото им обкръжение, са считани за най-популярната и харесвана група. Хърб изпитва страхопочитание към въпросната група, да бъде част от тях е негова единствена цел в създаването и поддържането на социални контакти. Прави непрекъснати опити да се приобщи, но бива отхвърлен многократно . Така остава абсолютно сам и без никакви приятели до завършването си.

През 1965 година посещава университета в Индиана, където отново е в позицията на аутсайдер, благодарение на чудатото си поведение. Прекъсва още по време на първия семестър, но насърчен от баща си, две години по-късно се записва да учи анатомия, само за да повтори предишния си опит и да прекъсне преди края на семестъра. Този път обаче престоя му не е изцяло лишен от смисъл. Там се запознава с Джулиана Сейтър, която е гимназиален преподавател по английски и задочник в университета. Хърб и Джулиана започват да излизат и откриват, че имат много общи неща. Освен че и двамата имат еднакви политически виждания, става ясно, че споделят предприемачески дух и мечтаят да притежават и развиват свой собствен бизнес.

Хърб се запознава с Джулиана Сейтър и двамата се женят през 1971 г.

През 1971 година двамата се женят в методистката църква в Индианаполис, но шест месеца по-късно, поради неизвестни причини, бащата на Хърб го вкарва в психиатрична клиника, където той остава два месеца. Тъй като Джулиана истински обича Хърб и приема всичките му странности, този престой в клиниката не попречва на брака им и те остават заедно.

Успехи и провали в кариерата

Бащата на Хърб не се отказва от него и отново се намесва в живота на сина си, този път използвайки връзките си, за да го уреди на работа във вестник ,Индианаполис Стар‘‘. Позицията му във вестника не е  особено престижна, той е от така наречените ,,копирачи’’, чиято длъжност се изразява в копирането на написан материал от една страница на друга. Въпреки това младия Баумайстер полага огромно старание и върши работата си с ентусиазъм.

Негови колеги по-късно си спомнят, че Хърб всеки ден се появява на работното място безупречно облечен и в готовност за изпълнение на задачите си, надявайки се кариерата му да потръгне. За негово огромно съжаление, подобно на неуспеха му да се впише в гимназията, Хърб удря на камък и в упоритите си опити да се издигне в очите на по-висшестоящите до такава степен, че чак става досаден за околните. Опустошен и неспособен да приеме незначителния си статус, той напуска вестника и започва работа в Бюрото за моторни превозни средства в Индианаполис.

На новото работно място Баумайстер предприема коренно различен подход и заличава напълно инфантилното си поведение. Още в началото изпъква със своята деспотичност и често проявява агресия спрямо колегите си, без да има основателна причина, само и само да се наложи.

Разбира се, не след дълго цялата тази фасада се пропуква и лицето му на вечен странник и аутсайдер отново излиза на показ. Освен с обичайните си странности, Хърб привлича негативно внимание към себе си със своята несъобразителност и с неспособността си да направи правилна преценка в някои ситуации. Една година разпраща на всичките си колеги коледни картички, изобразяващи него и друг мъж, облечени като жени. Постъпка, която в днешно време би се приела с чувство за хумор, но не и през 70-те, когато хората са имали по-консервативни виждания. Очаквано, колегите му започват да си шушукат зад гърба му с шеговит тон, че е откачалка и прикрит хомосексуалист.

Сякаш напук на слуховете относно сексуалната ориентация на Хърб, той и Джули най-сетне създават семейство. След девет години брак набързо наваксват липсата на деца и в рамките на едва пет години стават родители на две момичета и едно момче. Първородната им дъщеря Мари се ражда през 1979 година. Две години по-късно се ражда синът им Ерих, а през 1984 година е родена и по-малката им дъщеря Емили.

Хърб, Джулиана, Мари и Ерих

Макар взаимоотношенията му с колегите да не са особено добри, те го намират за предприемчив и успешен в работата си. В резултат на усърдната работа, той получава повишение и става програмен директор. Предвид непостоянството в университета и предишната работа във вестника, след този неоспорим успех, както и факта, че се задържа в Бюрото цели десет години, по всичко изглежда, че Хърб сякаш най-накрая намира правилния път и успява най-после да загърби миналото на неудачник.

Щастието не продължава дълго. Хърб е уволнен от Бюрото през 1985 година, едва една година след дългоочакваното повишение, извоювано с усилен труд и постоянство. Причината? Уринирал върху писмо, адресирано до тогавашния губернатор на Индиана Робърт Д. Ор. Освен до уволнението на Хърб, тази постъпка води и до разкриването на мистерията около въпроса кой е уринирал върху бюрото на управителя месеци по-рано.

Първи сблъсъци със закона

Преди Хърб да загуби работата си, нещата изглеждат добре за семейството от финансова гледна точка и Джули напуска работата си, за да се отдаде на грижи за семейството.  Но след като Хърб не успява да си намери постоянна работа, се налага двамата да си разменят ролите – тя се връща на работа, а той остава у дома, за да се грижи за децата, начинание, в което се справя повече от успешно.

Хърб остава у дома, за да се грижи за децата

Семейната идилия е само привидна. Безработен и разполагащ с  много свободно време, без съпругата му да подозира, Хърб започва активно да посещава гей барове и да злоупотребява с алкохол.

Не минава много време преди Хърб отново да се забърка в неприятности, този път със закона.

На 3-и септември 1985 година удря с колата си човек, докато е под въздействието на алкохол и бяга от местопрестъплението. Макар да не получава голямо наказание, само месеци по-късно, на 27-и март 1986, е обвинен в кражба на автомобила на свой приятел, но отново се разминава с наказание. Уви, несгодите на Хърб не приключват, през същата година умира една от най-големите му опори в живота – баща му д-р Баумайстер.

В следващите години Хърб сменя различни работни места, но не намира особен успех, докато не започва работа в магазин за втора употреба. В началото не е доволен и гледа с пренебрежение на работата си, тъй като смята, че е под нивото му, но постепенно стига до извода, че от това би могъл да излезе доходоносен бизнес.

През следващите три години се съсредоточава върху изучаването на бизнеса, а през 1988 година, след като взима пари от майка си назаем, Хърб и Джули отварят собствен магазин за употребявани стоки, наречен ,,Sav-a-lot’’, където продават запазени дрехи и мебели. Бизнесът им процъфтява до такава степен, че дори отделят процент от доходите си за благотворителност. След първата повече от успешна година, отварят още един магазин, а след няколко години, семейството им става заможно и доскорошните им финансови проблеми остават в миналото.

Семейство Баумайстер

Преместване във Фокс Холоу

През 1991-ва година семейство Баумайстер купува своя дом-мечта на стойност милион долара – имението Фокс Холоу, с площ от петнадесет акра, намиращо се в Уестфийлд – богато предградие на Индианаполис.

Домът мечта на семейство Баумайстер – имението Фокс Холоу

Новият им луксозен дом разполага с всевъзможни удобства, включително конюшня и закрит плувен басейн.

Хърб Баумайстер сбъдва мечтата си. След дълги години той най-сетне се чувства значим, печелейки уважението на хората, които виждат в негово лице преуспял бизнесмен и филантроп.

И докато бизнесът върви стремглаво нагоре, положението с брака му не е цветущо. Още от самото основаване на ,,Sav-a-lot’’, Хърб третира съпругата си Джули не като съдружник, а като подчинен. Заради редовните и често безпричинни скандали, които ѝ вдигал, тя се научила да си мълчи и да не поставя под съмнение неговите бизнес решения, но това охладнило отношенията им и се оказало пагубно за брака им. Без знанието на околните, двамата се разделят и събират на няколко пъти през следващите години.

И докато ,,Sav-a-lot’’ се слави с абсолютен ред и дисциплина, същото не може да се каже за имението Фокс Холоу. На посетителите им прави впечатление, че стаите са непочистени и неподредени, същото се отнася и за някога поддържаните земи, които към този момент трудно се забелязвали заради израсналите треви. Изглежда състоянието на Фокс Холоу отразявало настроенията на обитателите и поддръжката му не била сред приоритетите им.

Единствената част, за която Хърб Баумайстер полага старание да приведе в безупречен вид, е басейна. Никога не оставя бара незареден и декорира помещението с манекени в реален ръст, които облича собственоръчно, за да изглежда, по ирония на съдбата, сякаш има оживление край басейна през цялото време.

Закритият басейн на семейство Баумайстер

За да избяга от нестихващите скандали и западащия им брак, Джулиана прекарва все повече време с децата при майката на Хърб. Оставайки сам и с цялото имение на свое разположение, Хърб тръгва на лов по гей баровете, където примамва млади мъже в дома си.

Пред потенциалните си жертви споделя, че има фетиш към еротичната асфикция и им предлага да се присъединят към изпълняването на фантазиите му, канейки ги у дома си. Тези, които проявяват неблагоразумието да го последват, се озовават във Фокс Холоу, където Хърб ги черпи с обилни количества алкохол. Когато са в достатъчно безпомощно състояние, Хърб влиза с тях в басейна, където ги задушава до смърт с голи ръце или с маркуч, а телата изхвърля из горите, само на стотина метра разстояние от дома си.

Чувствайки се буквално и преносно в свои води, Хърб става все по-дързък и в рамките на по-малко от половин година отнема животите на петима мъже. Тъй като в недалечното минало предполагаемите престъпления, извършени срещу хомосексуалисти не са били взимани присърце от властите, Хърб вероятно е смятал, че близките на жертвите му не биха алармирали гласно изчезванията им. Само че грешал.

Първи следи

През юли 1993 тридесет и двегодишният Роджър Гудлет излиза от дома на майка си, за да отиде на бар и никога повече не се връща. Към 10:30 ч. същата вечер обезпокоена, майка му се обажда на приятеля му Рик, за да го пита дали е виждал сина ѝ. Познавайки приятелите на Роджър, както и местата, които обикновено посещава, Рик започва да търси приятеля си, но не намира успех – няма и следа от Роджър. След 48 часа неизвестност, в абсолютна паника, майката на Роджър подава сигнал в полицията, че синът ѝ е изчезнал, само че през онези години по закон полицията в Индианаполис не се заема с издирване на лице преди да са изминали 30 дни от изчезването.

Роджър Гудлет излиза от дома на майка си, за да отиде на бар и никога повече не се връща

Семейството му няма намерение да чака цял месец, затова поема разследването в свои ръце, обръщайки се за помощ към Върджил Вандагриф, бивш шериф, понастоящем частен детектив, занимаващ се със случаи на изчезнали хора. Само няколко дни след началото на разследването, Върджил получава нов сигнал от друго семейство за изчезнал млад мъж на име Алън Брусар.

Алън Брусар

Приликите в двата случая са поразителни – и двамата мъже са хомосексуални, посещават еднакви барове, имат сходно телосложение и външен вид. Върджил Вандагриф е убеден, че приликите не са случайни и двете изчезвания са свързани, само че проследяването и на двамата се оказва невъзможно. Нито един от двамата не разполага с кредитна карта или мобилен телефон, нито пък преглеждането на личните им вещи води до следа.

Слуховете за безследно изчезналите бързо се разпространяват из гей средите. Разлепени са множество флаери във връзка с мъжете, разпитани са много хора, сред които собственици на барове, клиенти, бармани и.т.н. Тази тактика на Вандагриф води до напредък. Става ясно, че Роджър Гудлет е бил забелязан да се качва в кола с регистрационен номер от Охайо. Минават седмици без никаква друга следа, докато екипа на Вандагриф не започва да получава още и още сигнали за изчезнали хомосексуалисти. Опитът и инстинктът му подсказват, че си имат работа със сериен убиец, и то такъв, който отлично умее да прикрива следите си.

Върджил Вандагриф

Вандагриф научава и за течащо разследване на територията на Охайо, свързано с убийствата на хомосексуалисти. В рамките на две години са намерени няколко трупа в непосредствена близост до междущатски път №70. Намерените жертви са граждани на Индианаполис.

Някои хора твърдят, че са виждали съмнителен мъж в района на междущатския път и въз основа на описанията им е изготвена скица.

Скица на убиеца от Охайо

След изтичането на тридесетте дни, полицията в Индианаполис поема случая с изчезналите мъже, чиято бройка нараства до осем. Не след дълго полицията има заподозрян – мъж, който е имал връзки с две от жертвите. Смятайки, че са открили точният човек, властите съсредоточават усилията си в намирането на връзка между останалите мъже и заподозрения. Усилията им имат известен успех, установява се, че още една от жертвите е имала лични взаимоотношения със заподозрения. Доказателствата до този момент са предостатъчни, за да се издаде заповед за обиск на имота на предполагаемия извършител, но там не са намерени нито тела, нито каквито и да е улики.

Зловеща находка

През есента на 1994-а година, докато си играе в горите на имението, тринадесетгодишният син на Хърб Баумайстер се натъква на човешки череп. Запитан от майка си къде го е намерил, Ерих води Джули на мястото, където двамата откриват още кости. Когато Хърб се прибира от работа същата вечер, Джули го информира за находката на Ерих. Той я уверява, че няма повод за притеснение, тъй като костите са част от стар анатомичен модел на покойния му баща, използван при изучаването на анатомия. Макар да не разбира как точно са попаднали в горите, Джули все пак приема обяснението на Хърб и повече не повдига темата пред него. Години по-късно признава, че няколко дни след случилото се забелязала, че костите са изчезнали, но предположила, че се разнесени от животни.

Важен свидетел

Минават цели три месеца без нови следи, докато мъж, желаещ да запази в анонимност истинското си име, не предоставя на Вандагриф крайно любопитна информация, касаеща разследването.

Информаторът, назован в медиите като Тони Харис, разказва за странната си среща с някакъв непознат мъж в гей бар преди време. Мъжът, по думите на Тони, бил сам и наблюдавал запленено един от разлепените постери, свързани с изчезналия Роджър Гудлет. Тъй като Тони се познава с Роджър, намира продължителното взиране на непознатия за странно, затова решава да се приближи и да го заговори. Непознатият се представя с името Брайън Смарт, казва, че е от Охайо и че работи като озеленител. По някое време Тони прави опит да вмъкне изчезването на Роджър в разговора, но Брайън сменя темата.

С напредването на вечерта, Брайън кани Тони в къщата, в която твърди, че живее временно и чийто двор озеленява в подготовка за новите собственици. Тони се съгласява и двамата се качват в колата на Брайън, буик с регистрационен номер от Охайо. Тони признава, че не познава добре северната част на Индианаполис, затова не успява да даде точно описание на местонахождението на къщата. Въпреки това му прави впечатление наличието на големи къщи и ранчота в областта. Друго, което си спомня е надпис ,,Ферма‘‘ в началото на алеята, в която завива Брайън.

Табелата, който е видял Тони Харис

Двамата влизат през странична врата в къщата, която Тони описва в стил Тюдор, изпълнена с множество мебели и кутии навсякъде. Слизат надолу по стълбите и се озовават край закрит басейн с бар. Брайън предлага питие на Тони, но той отказва. По някое време Брайън оставя Тони сам за кратко, а след като се връща при него изглежда в по-приповдигнато настроение и видимо по-разговорлив. Тони подозира, че причината за това е употреба на кокаин. В даден момент Брайън повдига темата за еротичната асфикция и убеждава Тони да я приложи върху него. Съгласявайки се, Тони започва да го души с парче маркуч, докато Брайън мастурбира. След това Тони се съгласява да повторят процедурата с разменени роли, но когато Брайън започва да го души, Тони осъзнава, че той няма намерение да го пуска, затова се преструва че губи съзнание и така спасява живота си. След като отваря очи, Брайън изглежда нервен и казва, че се е уплашил от припадъка на Тони.

Според Върджил Вандагриф вероятно не са предприети други действия, тъй като Тони е трезвен и значително по-едър – обстоятелства, които не са в полза на Брайън. Брайън закарва с колата си Тони обратно и двамата си уговарят среща за следващата седмица, но тя не се състои, понеже Брайън така и не се появява.

Вандагриф намира историята на Тони Харис за правдоподобна и отново се обръща за съдействие на полицията, като този път се свързва с детектив Мери Уилсън, работеща в отдела за изчезнали лица. Детектив Уилсън кара Тони Харис из богатите квартали на Индианаполис, с надежда, че ще успеят да идентифицират къщата, но не постигат успех.

Година по-късно Тони съвсем случайно среща Брайън в бар. Този път си записва регистрационния номер на колата му и го предава на детектив Уилсън. Направена е проверка и се установява, че притежател на автомобила не е Брайън Смарт, а Хърбърт Баумайстер, собственик на верига магазини за употребявани стоки.

Притиснат

Изучавайки миналото на Хърбърт Баумайстер, властите са все по-сигурни, че именно той е човекът, когото търсят. Решават да действат директно. Отиват в един от магазините ,,Sav-a-lot’’, където го конфронтират и го уведомяват, че е заподозрян във връзка с изчезванията на няколко мъже. Властите са с вързани ръце и са принудени да търсят съдействие от Хърб Баумайстер, понеже не разполагат с други доказателства, освен разказаната история от Тони Харис, а тя е недостатъчна за издействане на заповед за обиск. Хърб запазва хладнокръвие, твърдо отказва претърсването на дома си и ги предупреждава в бъдеще да се обръщат към адвоката му. Пред съпругата си Джули отрича да има нещо общо с обвиненията и тя го подкрепя.

По същото време бизнесът на семейство Баумайстер е на крачка от фалит – факт, който не дава мира на Хърб и го докарва до нервни кризи. Ставайки пряк свидетел на все по-плашещото и налудничаво поведение на съпруга си, Джулиана се улавя, че все по-често си мисли за намерените от сина ѝ череп и кости в горите на имението, както и за разговора с детективите по повод обвиненията срещу Хърб.  Три месеца по-късно властите научават, че Хърб вече не живее във Фокс Холоу, а Джулиана е подала документи за развод. Изпробват същата стратегия като при Хърб, надявайки се, че ще я пречупят и ще получат разрешението ѝ за обиск, но тя категорично отказва.

Бизнесът им официално фалира и магазините са затворени. Докато развода им е в процес на осъществяване, Хърб отчаяно се опитва да вземе децата при себе си. Адвокатът на Джули, който е наясно с всички обвинения, както и с историята за намерения череп, я съветва да говори с полицията. Само че точно тогава Ерих е заедно с Хърб, който отказва да го върне при майка му. Джули е притеснена, че Ерих може да бъде наранен, затова предприема стратегически ход и разрешава на властите да направят обиск.

Разкрит

На 24-и юни 1996, властите от окръг Хамилтън са допуснати в собствеността на семейство Баумайстер. Не минава много време преди да се натъкнат на фрагменти от кости на стотина метра зад къщата, точно там, където Ерих намира черепа. Още на същия ден експертизата доказва, че намерените кости са човешки.

Когато полицията намира човешките останки, Джулиана изпада в паника за безопасността на сина си. Властите също изразяват опасенията си, че Хърб може да нарани момчето, когато медиите разпространят новината за находките в дома му, затова си сътрудничат с други институции и правят всичко възможно Хърб да получи документи за попечителство, изискващи Ерих да бъде върнат при майка си.

Съдията одобрява молбата на Джули и синът ѝ е върнат невредим. Разминавайки се с арест за пореден път, Хърб вероятно не подозира за обиска и смята, че Джули прави това само заради развода.

 На следващият ден в имота на семейство Баумайстер се струпват десетки полицаи и пожарникари, в търсене на още останки. За броени дни са открити хиляди фрагменти от кости, както и човешки зъби, някои от тях съвсем близо до съседен имот. След като се приключва с разкопките, се стига до заключението, че откритите останки принадлежат на единадесет мъже, като някои от тях са идентифицирани. Сред тя е и Роджър Гудлет, чието изчезване води до най-значимата следа към разплитането на случая.

Въпреки зловещите открития във Фокс Холоу, властите от окръг Хамилтън не издават заповед за арест на Хърб Баумайстер, тъй като няма улики, доказващи, че именно той е извършител. Влизайки в имението обаче виждат, че интериора, най-вече този около басейна, напълно съвпада с описанията на Тони Харис.

Три години след изчезванията на Роджър Гудлет и Алън Брусар, истината най-сетне излиза наяве. Научавайки от медиите новината, майката на Роджър Гудлет е съкрушена и по-късно признава, че ѝ се е искало да отиде и да намери сама сина си сред хилядите кости.

Други смущаващи открития са съвпаденията в отсъствията на Джули и децата с изчезванията на някои от жертвите, както и обезпокояващ разказ на Джули относно чифт белезници, които тя твърди, че изчезват от един от магазините им преди време и които са намерени, заключени върху кост, открита по време на разкопките.

След като случаят е разгласен навсякъде, с полицията се свързва един от братята на Хърб, информирайки ги, че Хърб е поискал да получи паричен трансфер до Мичиган, съвсем близо до границата с Канада. Очевидно е, че Хърб възнамерява да напусне страната, но за всеобща изненада, властите не правят нищо съществено, за да го спрат.

Според мнозина, включително детектив Вандагриф и майката на Роджър Гудлет, властите не предприемат арест, понеже до последно не вярват, че човек с възможностите на Хърб, живеещ в толкова луксозен квартал, може да е отговорен за единадесетте убийства.

Още убийства

Новините за гробницата във Фокс Холоу достигат и до детектив Дейвид Линдлоф, разследващ убийствата край междущатски път №70 на територията на щата Охайо, извършени през 80-те. Линдлоф вярва, че Баумайстер е отговорен и за тези убийства. Труповете в Охайо спират да се появяват в началото на 90-те, точно когато семейство Баумайстер се премества във Фокс Холоу. За да събере повече доказателства, уличаващи Хърб в убийствата от №70, детектив Линдлоф търси съдействие от Джули, която този път без никакво колебание предоставя важна информация, сред която дати, на които Хърб е пътувал по посока Охайо. Посочените от Джули дати съвпадат с намирането на две от телата.

Освен тези доказателства, с детектив Линдлоф се свързва мъж от Охайо, който виждайки снимката на Баумайстер във вестниците, се сеща, че преди години е видял Майкъл Райли, една от жертвите, да се качва в кола със същия мъж. Майкъл Райли никога повече не е видян жив.

Свързвайки всичко това, за Дейвид Линдлоф няма съмнение, че Хърб Баумайстер е убиецът от междущатски път №70.

Заедно с убийствата от Охайо, общата бройка на жертвите нараства до двадесет и една.

Без изход

Хърб няма намерение да поема отговорност за престъпленията, които му приписват. На 3-и юли 1996 канадските власти намират кола, паркирана встрани от пътя, в която има труп на мъж, извършил самоубийство чрез изстрел в главата. Трупът принадлежи на Хърб Баумайстер.

Когато Джули и децата научават новината на следващия ден, те са сломени и все още им е трудно да повярват, че любящ и грижовен баща като Хърб е способен да води двойнствен живот в продължение на дълги години и да извърши тези жестокости. Още същото лято напускат Фокс Холоу и се връщат в старата къща, където Джули и Хърб прекарват първите години от брака си.

Хърб оставя и предсмъртна бележка, в която като причини за фаталния си край посочва провалите в брака и неуспехите в бизнеса. Не споменава нищо за обвиненията срещу себе си.

Ден преди самоубийството полицейска служителка забелязва спящия в колата си Хърб край един път. Тя си записва името и адреса му, но не го задържа, тъй като американските власти не предупреждават канадските си колеги, че го издирват. Липсата на сътрудничество не само лишава близките на жертвите от справедливост, но и оставя още много въпросителни относно бройката на жертвите, която вероятно е над двадесет и една.

Понеже Хърб никога не е арестуван за престъпленията си, единствените документирани кадри с него са едно случайно интервю за местна телевизия в началото на 90-те, в което коментира куриозната смърт на миеща мечка в близост до дома му:

Съдбата на Фокс Холоу

Обикновено къщите, в които са извършени тежки престъпления биват разрушавани след като приключи разследването. Такава съдба например сполетява къщата на Джон Уейн Гейси. Фокс Холоу не само, че оцелява, ами дори се продава успешно за една трета от реалната си цена.

Имението Фокс Холоу се превръща в атракция за търсачите на силни усещания

Малко след нанасянето си, новите собственици споделят пред познати, че в къщата се чуват странни шумове, а в двора се появяват сенки на мъжки фигури. Не след дълго къщата се превръща в атракция за търсачите на силни усещания и семейството решава да инвестира в това, подписвайки споразумение с туристически фирма, занимаваща се с организиране на екскурзии до ,,обитавани от духове‘‘ места.

Към днешна дата, според bumpinthenight.net, цената на нощувка за един човек във Фокс Холоу струва деветдесет и два долара.


Източници:  документалният филм ,, Herb Baumeister A.K.A.: Herb – The I-70 Strangler‘‘, thoughtco.com, allthingscrimeblog.com, nydailynews.com

The following two tabs change content below.
Надявам се, че статията ти е харесала! Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Последни досиета от Ивелина Георгиева (виж всички)

Един коментар on “Хърб Баумайстер: Удушвача от Фокс Холоу

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *