Ричард Куклински: Ледения човек

Ричард Куклински: Ледения човек

За семейството и съседите си Ричард Куклински бил пример за семеен мъж мечта – предан съпруг, любящ баща и успял бизнесмен. Неговите колеги в мафията го наричали „Човека армия“ или „Жив дявол“, заради страховитата му репутация и величественото му, почти двуметрово телосложение. А полицията го нарекла „Ледения човек“, заради интересния подход в отърваването от телата на жертвите му.

„Оприличавате ли се на наемен убиец?“ – запитал го веднъж един журналист.

“Наемен убиец? Звучи толкова екзотично“, отговорил Куклински леко развеселен. След това станал сериозен като гладна акула и казал: „Бях просто убиец“.

Мнозина са скептични по отношение на броя на убийствата (200-300), за които претендира Ричард Куклински, но властите са убедени, че той е сериен убиец, отнел живота на поне няколко десетки души по поръчка на мафията или по собствена инициатива.

Труп под леглото

Отравянето с цианид е ужасен начин да умреш. Той блокира клетъчния ензим, отговорен за абсорбацията на кислород в клетката. В резултат на това клетките са пълни с кислород, но не могат да го усвоят. Цианидът причинява изгаряне на устата и гърлото, а жертвата бързо загубва ориентация и съзнание.

Отровата има бързо и мъчително действие, но все пак е възможно да оцелееш. Често патолозите не се сещат да го търсят като причина за смъртта, понеже розовите петна, наблюдаващи се по кожата след смърт от цианид, се появяват и вследствие на отравяне с въглероден окис. Ако бъде засечен преди тялото да го усвои обаче, от устата на трупа се долавя горчива миризма на бадеми, която подсеща досетливите криминалисти за наличието на цианид.

Убийствата чрез отрова обикновено се извършват в семейна среда или в затворена група от хора. Жертвата трябва да погълне токсичното вещество, а това изисква сближаване с нея и спечелване на доверието й.

Точно на това разчитал Ледения.

Наемният убиец Ричард Куклински бил научил как да използва цианид, за да отстранява онези, които го нервират, а сега трябвало да се погрижи за един от своите партньори. Гари Смит му помагал да крадат коли, които продавали, но бил слабохарактерен човек, а полицията го притискала. Властите имали заповед за ареста му по обвинения в кражба и осребряване на чекове.

В предколедната суматоха на 1982 г. вместо да бъде със семейството си, Куклински трябвало да мести Смит от мотел на мотел в Ню Джързи, за да го предпази от полицията. Не защото го харесвал. Страхувал се, че партньорът му ще проговори. Смит веднъж вече бил доказал, че е безотговорен като се прибрал вкъщи на стоп, за да види дъщеря си. Очевидно нямало начин да бъде контролиран… освен един.

На Куклински помагал неговият колега автокрадец Дани Депнър, но и за него имало издадена заповед за арест и той също не можел да си държи устата затворена.

Не след дълго Куклински предал на Депнър кодирано съобщение, че е време Гари Смит да „замине за Флорида“, което всъщност означавало, че му е време да ходи на оня свят. Ричард се бил уморил да го крие, да му плаща сметките и да му носи храна всеки ден по мотелите. Тревожел се, че някой от двамата мъже ще сключи сделка с властите, за да отърве собствената си кожа, а той нямало да позволи това да се случи. Куклински бил всичко друго, но не и непредпазлив.

В една декемврийска вечер Куклински донесъл хамбургери в стая №31 на мотел „Йорк“, край тунела „Линкълн“. Смит обичал бургери, което улеснявало нещата. Куклински подал един от опакованите сандвичи на Депнър, който знаел, че неговият е безопасен. Двамата гледали как Смит поглъща своя хамбургер, но първоначално изглеждало сякаш нищо му няма.

Куклински бил объркан. Той бил смесил кетчупа с цианид и очаквал всичко да приключи много бързо, но Смит не показвал никакви признаци на отравяне. Дори отхапал още една хапка. И тогава започнал да се дави.

Куклински се отпуснал доволен. Отровата най-накрая действала. Смит се гърчел, но все още отказвал да умре. Тогава Куклински дал знак на Депнър, че е време за следващата стъпка. Депнър взел един кабел и го увил около врата на Смит. Затегнал го няколко пъти, докато колегата му спрял да диша. Докато вършел това, вероятно подозирал, че и него го чака същата смърт… и то скоро.

Когато съпругата на Депнър не спазила уговорката да дойде с кола, с която да изхвърлят тялото, Куклински напъхал трупа под пружината на леглото. Нека някой друг го открие.

И някой го открил. Четири дни по-късно, точно след Коледа, четвъртата двойка, резервирала стаята след убийството, се оплакала на рецепцията от ужасна миризма. Когато подвигнали матрака, се натъкнали на подутото и почерняло тяло, задушавало се през цялото това време в добре отоплената стая. Идентифицирали го като Гари Смит.

Макар да извършил убийството, Депнър започнал да осъзнава, че знае твърде много. Куклински не харесвал това качество у никого. Когато хората узнавали твърде много за работата му – изчезвали. Депнър знаел, че идва неговият ред и нищо не може да направи. Полицията имала заповед за задържането му за обири и кражба на коли и подобно на Смит той се криел в различни мотели, на разноските на Куклински.

Куклински решил този проблем в един януарски ден на 1983 г.

Чак през месец май местонахождението на Депнър било издадено от един лешояд. Велосипедист забелязал птицата да кълве някакъв предмет и когато се приближил, видял нещо голямо, опаковано в зелени найлонови торби за боклук. После зърнал лице и ръка, стърчащи от скъсания найлон и се обадил в полицията.

Мястото, на което бил изхвърлен трупът, се намирало само на около 5 км от ранчото за конна езда, често посещавано от Куклински и неговото семейство. Тялото било идентифицирано с помощта на снимките, открити у него. Причината за смъртта била „неустановена“, макар розовите петна по кожата да били забелязани и фотографирани.

Куклински се превърнал в главния заподозрян, но се оказало изключително трудно на намерят доказателства срещу него. Той бил умен и хлъзгав.

Това не били първите убийства на Куклински. Всъщност той убивал още от 14-годишна възраст, обикновено за изгода, но понякога за да се отърве от проблем. По времето, когато отстранил Смит и Депнър, вече бил наемен убиец на Мафията.

Но не неговият социопатичен характер му спечелва псевдонима „Ледения човек“, а нещо съвсем друго.

Наемен убиец

Ричард Куклински винаги въртял някаква далавера, обикновено по няколко наведнъж. Крадял коли и търгувал с оръжия, наркотици и порнография.

За първи път отнел човешки живот през 1949 г., когато бил едва на 14 години. Защитавайки територията си, пребил фатално друго момче и се изненадал, когато узнал на следващия ден, че то е починало. Новината го изпълнила с усещане за власт. Почувствал се „някой“. Скоро се превърнал в контролиращ мъж, нетърпящ пренебрежение и неуважение от никого.

Куклински описва своето първо предумишлено убийство така: Една вечер в Ню Джързи използвал бомба, задействаща се от бензин, за да убие мъж в колата му. Докато се отдалечавал от горящата кола, не чувствал нищо. Това бил неговият стил. Откъсвал се мислено от жертвите си така, както бил свикнал да се откъсва от насилието на пияния си баща като малък.

Той имал брат на име Джоузеф, който попаднал в затвора на 25 години, след като изнасилил и убил 12-годишно момиче. След това хвърлил тялото й от покрива на една сграда. Запратил долу и кучето й да й прави компания. Накрая получил доживотна присъда.

Куклински нямал намерение да последва съдбата на брат си. Не му пукало кого наранява, стига да не го заловят.

В крайна сметка се забъркал в мафиотските занимания на базирания в Бруклин гангстер Рой Демео – някогашен касапски чирак и най-всяващият страх наемен убиец на престъпната фамилия Гамбино. Макар Куклински да не се справял добре със събирането на дългове, Демео видял, че „полякът“ има куража да убива хора. Куклински не криел, че би направил всичко за пари и един ден Демео го извел на разходка. Посочил му мъж, разхождащ кучето си и Куклински го застрелял без да му мигне окото. Това му позволило да бъде част от близкото обкръжение на Демео, както и да стане свидетел на непостоянните настроения на шефа си.

Научи повече за:   Истинският Ужас в Амитивил: Убийството на семейство Дефео

Особеност на Рой Демео представлявала конвеерната организация на убийствата му, силно напомняща на производствен процес в завод. Един човек застрелвал жертвата, друг я опаковал, трети я пробождал в сърцето. Следващите по веригата я почиствали от кръвта, нарязвали и изхвърляли.

Не след дълго прочутият лош нрав и манията му за убийства станали толкова хаотични и биещи на очи, че Демео загубил благосклонността на фамилия Гамбино. Босовете поръчали убийството му и през януари 1983 г. бил открит застрелян в багажника на колата му. Макар убийството да се приписва на гангстера Нино Гаги, Куклински приема всеки намек, че може би той е бил извършителят с доволна усмивка. „Демео надживя своята полезност“, казвал той. Гангстерът, отговорен за над сто убийства, вече го нямало, но преди да си отиде бил успял да научи Куклински на някои номера от занаята.

Куклински бил извършил няколко убийства още през 70-те години, но първото, с което го свързва полицията е това на Джордж Малибенд от Пенсилвания, с когото въртял порнографски бизнес. Малибенд дължал пари на Рой Демео и тъй като Куклински бил гарантирал за него, сега и двамата ги грозял гневът на боса, който нямало да се поколебае да им свети маслото. Но, докато пътували за съдбоносната среща с Демео, между двамата партньори се случил разрив.

Малибенд изобщо не осъзнавал каква неприязън таи към него Куклински от миналото лято. Той се бил появил неканен в дома му, а Ледения не позволявал на никого да набърква мръсния бизнес в личния му живот. Последната фатална грешка на Малибенд била, че докато пътували си позволил да отправи завоалирана заплаха към Куклински, че знае къде живее семейството му. Чувайки това, Куклински отбил микробуса и го застрелял на място.

Но тогава се изправил пред нов проблем – как да се отърве от тялото? Решил да го натика в 200-литров варел, само че Малибенд бил висок 1.90 м и тежал 136 кг – почти колкото самия Куклински. Нямало да бъде лесно. Наврял трупа с главата надолу във варела, но краката не влизали. Решил да счупи един от тях. Разразял сухожилията зад коляното и прекършил крака напред. После затворил здраво капака и търколил варела от една 18-метрова скала.

Сетне се разплатил с Демео и така се отървал от проблема Джордж Малибенд завинаги.

На 5 февруари собственик на сграда в подножието на скалите забелязал вдлъбнатия варел. Капакът се бил отворил и нещо се подавало навън. Когато се приближил да види какво е, видял два окървавени човешки крайника и изтичал да повика полицията. Властите успели да идентифицират тялото и скоро научили от брата на Малибенд, че мъртвият е изпитвал ужасен страх от Куклински. Вече разполагали със заподозрян.

Изминала година и половина преди да се случи подобно убийство и още по-дълго преди да бъде идентифицирана жертвата. Това забавяне се дължало най-вече на гениалната идея, която Куклински получил от мъж на име Робърт Пронгей, известен още като „Мистър Софти“.

Мистър Софти

Докато разигравал в ума си всевъзможни сценарии за перфектно убийство, Робърт Пронгей се занимавал с най-невинното нещо на света – продавал сладолед от своя фургон на малките деца. Той бил обучен в армията експерт по разрушаване на сгради с изключителни познания в изкуството на унищожението. Работел с Куклински по няколко порно далавери и от време на време изпълнявал мокри поръчки за Рой Демео. Ледения научил много неща от Мистър Софти, кръстен на франчайз компанията за сладоледени камиони, чрез които си изкарвал прехраната.

Пронгей умеел отлично да борави с лекарства и химикали, за да отнема живот, като предпочитал цианида. Той научил Куклински как да вкарва цианид в спрей флакон и да го използва, за да отстрани бързо и лесно жертвата си. Щом отровата проникнела в носа на някого, всичко приключвало. Пронгей демонстрирал тази техника като убил човек на улицата за по-малко от 15 секунди. Мистър Софти се сдобивал с цианид много лесно, но Куклински никога не научил кой е снабдителят му.

Пронгей експериментирал и с други неща. Искал да знае например дали замразяването на едно тяло би попречило на патолозите да разберат истинското време на настъпване на смъртта.

Опитно зайче в този експеримент станал Луис Масгей, който щял да плати на Куклински доста пари, за да купи партида с празни видеокасети. Той вече няколко пъти се бил опитвал да осъществи тази сделка, но Ледения му връзвал тенекия. Масгей не осъзнавал, че това е част от начина на действие на Куклински – той карал жертвите си да повярват в някаква несъществуваща сделка и после ги разигравал, като по този начин увеличавал нетърпението им за бърза и лесна печалба.

На 1 юли 1981 г. Масгей напуснал дома си в Пенсилвания с около 95 000 долара в брой, очаквайки голяма печалба. Но никога не се завърнал. Единственият знак, че нещо се е случило с него бил изоставеният му микробус. Тайният панел, в който държал кеша, бил изкъртен, а парите ги нямало.

Мистър Софти помогнал на Куклински да скрие тялото във фризера на камиона за сладолед, а по-късно Куклински го преместил в голям индустриален фризер, който взел под наем.

Изминали две години преди тялото на Масгей да бъде открито. Той бил застрелян и увит в найлонови торби за боклук. Странен бил фактът, че бил облечен със същите дрехи, които носел в деня на изчезването си. Съдебният лекар първоначално сметнал, че тялото изглежда прясно. Но по време на аутопсията се оказало, че в тъканите има ледени кристали, което разкрило какво наистина се е случило.

Тялото на Луис Масгей

Ако Куклински бил изчакал тялото да се размрази напълно, вероятно щял да успее да изиграе разследването. Но сега се превърнал в главния заподозрян. Ченгетата започнали да го наричат „Ледения човек“.

Но това не спряло Куклински. Следващата му жертва станал фармацевтът Пол Хофман през пролетта на 1982 г. Куклински го накарал да вярва, че може да му продаде изгодно пратка с лекарство за язва на много ниска цена. Казал му, че товарът е пристигнал и трябва да донесе 25 000 долара в брой. Хофман събрал парите и с нетърпение се запътил към мястото на срещата в гаража, който Куклински държал под наем в Ню Джързи. Това бил последният път, когато семейството му го видяло.

Куклински го застрелял и пребил с манивела, а след това го циментирал в метален варел. Оставил варела пред един мотел, точно до сергия за хот-дог. От време на време се отбивал да си купи хот-дог и да види дали варелът е още там. В един момент той просто изчезнал. Някой го бил преместил и до ден днешен тялото на Хофман остава в неизвестност.

С настъпването на 1984 г. дошъл редът на Мистър Софти да умре. Той се скарал за нещо с Куклински и направил грешката да заплаши семейството му. Така подписал смъртната си присъда. Робърт Пронгей бил намерен мъртъв в камиона си за сладолед, паркиран в гаража му… намиращ се точно срещу гаража на Куклински.

За нещастие този развой на събитията оставил Куклниски без източник на цианид, за което щял да съжалява в бъдеще.

„Операция Ледения“

След като събрали достатъчно информация за Ричард Куклински, органите на реда създали специален отдел за неговото залавяне. В онзи момент нямали представа, че той е способен да използва всякакво оръжие – бомба, нож, пистолет, въже, отрова – за да постигне смъртоносната си цел. Веднъж дори решил да опита с арбалет. Отворил прозореца на колата си под предлог, че ще попита за посоката и когато нищо неподозиращият човек се приближил, пуснал стрелата. Тя минала през главата на мъжа и го убила. Куклински останал доволен. Друг път застрелял по същия начин мъж на светофара.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
Научи повече за:   Джак Изкормвача: Убиецът от Уайтчапъл

Макар властите да не осъзнавали това в онзи момент, той вече бил изпратил на оня свят над сто души. Най-много го дразнели отворковците. Напомняли му на баща му, който с огромно удоволствие би убил, ако можел.

Целеустремеността му в отстраняването на мишената била толкова голяма, че веднъж дори се преоблякъл като гей, за да може незабелязано да се вмъкне в една дискотека и да инжектира жертвата си с отрова.

Няколко правителствени агенции обединили усилия в залавянето на Куклински – Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия, Главната прокуратура на щат Ню Джърси и Отделът за борба с организираната престъпност на щатската полиция. Специален агент Доминик Полифрон, който работел под прикритие в мафията, се заел със задачата на подмами Куклински да сключат сделка, покрай която да го накара да си признае нещо или да го спипа в планиране на убийство. Агентът бил известен сред престъпниците като Майкъл Доминик Провенцано или просто Дом.

Отнело му цяла година и половина да се свърже с Куклински, но накрая успял. Дом му предложил голяма печалба в сделка с кокаин и оръжия и за негова изненада Ледения го попитал дали може да му намери и цианид. Това подсказвало, че със сигурност крои нещо. Двамата разговаряли само чрез публични телефони и пейджъри, и се срещали от време на време в крайпътно заведение на магистралата.

За всеобща изненада Куклински разкрил доста неща пред този човек, когото едва познавал, което означавало, че или не е чак толкова предпазлив или се готви да убие федералния агент. Хвалел се за метода си с цианида и дори говорил за замразения мъж. Не споменал имена, но подробностите съвпадали с жертвите му.

„Напръскваш някого в лицето“, казал той за цианида, „и той заспива“.

Неговите признания, записани от полицията, представлявали истинска златна мина. От тях ставало ясно, че Куклински се нуждае спешно от цианид, за да се погрижи за пореден „проблем“ – тоест планирал ново убийство.

След като се сближили, Дом помолил Куклински да му помогне да убият едно „богато еврейско хлапе“, което щяло да му донесе много пари в замяна на няколко пакета с кокаин. Планът бил да отровят сандвича му с цианид и да си разделят парите. Тъй като не намерил цианид, Куклински решил да използва хинин.

Денят настъпил – 17 декември 1986 г. – и Куклински казал на Дом, че всичко е организирано за удара. Взел сандвичите, приготвени от агента, качил се в микробуса и казал, че ще се върне. Само че не се върнал и по-късно бил забелязан от друг агент да се прибира вкъщи. Специалните агенти сметнали, че животът на Дом е в опасност и решили веднага да извършат арест.

Съпругата на Куклински Барбара не се чувствала добре в онази сутрин и той я качил в колата, за да я закара на лекар. Така тя също попаднала в ареста. Това се оказало щастливо обстоятелство за федералните агенти, тъй като сега можели да използват Барбара, за да манипулират Куклински.

Въпреки че Куклински биел съпругата си от време на време и на няколко пъти бил застрашавал живота й, семейството му било свещено за него. Самата мисъл, че полицията държи Барбара в ареста по обвинение в притежание на оръжие, (което било открито в колата), предизвиквала у него дива ярост. Той настоявал да я пуснат и твърдял, че тя не знае нищо за заниманията му. Но в замяна на нейната свобода, трябвало да даде нещо на прокуратурата. Така и направил след първия му съдебен процес.

Семейство Куклински

Понеже Куклински наистина бил поръсил сандвичите с хинин, щяло да бъде лесно да се докаже в съда намерение за убийство. Повдигнали му обвинения в пет убийства, за които бил съден в две отделни дела.

Процесът

Процесът срещу Куклински за убийствата на Даниъл Депнър и Гари Смит започнал на 25 януари 1988 г. Държавните обвинители заявили, че ще се борят за смъртно наказание, макар че разполагали само с косвени доказателства. Не се появил нито един свидетел, който да потвърди, че е видял Куклински да извършва убийство. Все пак прокурорите имали няколко аса в ръкава си.

Ричард Куклински

Бившият годеник на дъщерята на Куклински Рич Патерсън признал, че веднъж без да знае бил помогнал на Ледения да пренесе труп. Оставили тялото близо до ранчото за езда, често посещавано от семейството. Мъртвият бил убит в апартамента на Рич, докато той отсъствал. Повече от вероятно било, че става въпрос за Даниел Депнър. Детективите се отправили към жилището на Патерсън, за да търсят улики и открили кръв под почистения килим.

Патерсън споменал също, че в жилището му имало оставени кутии от храна, много приличащи на тези в дома на Куклински, което би могло да означава, че той е носил провизии там.

Обвинението призовало на свидетелската скамейка съпругата на Депнър. Страхът й от подсъдимия бил очевиден. Тя разказала за две жертви, които се криели по мотелите и си спомнила, че съпругът й й бил казал, че Куклински възнамерява да убие Смит.

Адвокатът се опитал да дискредитира един от свидетелите на обвинението, но Куклински насочил пръста си към мъжа като въображаем пистолет и това било повече от достатъчно да убеди съдебните заседатели в искреността на човека.

Тогава свидетелското място заел агент Полифрон и описал взаимоотношенията си с Куклински. Съдебните заседатели чули част от подслушаните от полицията разговори между двамата и останали особено впечатлени от описанието на употребата на цианид в храната. Куклински говорел и за това колко дълго отнема на жертвата му да умре и как има нужда от още от отровата, за да се погрижи за двама-трима доносници.

Адвокатът на Куклински заявил, че приказките на клиента му пред Полифрон са били чисто и просто безобидно фукане. Той просто се опитвал да го впечатли. Освен това, казал защитникът, аутопсията не била открила никакви признаци за отравяне с цианид по двете жертви.

Обвинението обаче призовало като експертен свидетел един патолог, който обяснил, че цианидът се разгражда в тялото до естествените си елементи въглерод и азот. След няколко дни от него не остава нито следа, нито миризма. Единствено розовите петна по кожата биха могли да загатнат за недостиг на кислород. Такива петна се виждали на снимките на двата трупа.

Показанията на следващия експерт патолог, който разказал за следите от удушаване по врата на жертвата, напълно убедили журито във вината на подсъдимия. На 25 май 1998 г. Ричард Куклински бил обявен за виновен.

Смъртната присъда обаче му се разминала, поради липсата на свидетелски показания, които с пълна сигурност да го уличат в извършването на убийствата.

След края на процеса прокуратурата се възползвала от предимството си срещу Куклински, за да му извие ръцете. Предложили му сделка – да си признае за убийствата на Масгей, Хофман и Малибенд, а в замяна на това обвиненията срещу съпругата му щели да бъдат свалени. Срещу едно от децата му също имало подвигнати обвинения в притежание на наркотици.

Куклински нямал голям избор. Признал вината си за смъртта на Малибенд и Масгей, а сред това завел властите до мястото, където бил оставил варела на Хофман. Твърдял, че няма идея къде е изчезнал той или кой го е преместил.

Ледения получил общо пет доживотни присъди, всяка с минимум на излежаване от 30 години. Изпратили го в същия затвор, в който брат му излежавал присъдата си за убийство.

За Ричард Куклински доживотната присъда била много по-страшна от смъртта, но той продължил да поддържа известността си жива. Вниманието на медиите изглежда му носело огромно удоволствие.

Жив дявол

През 1991 г. телевизия HBO решава да направи документален филм за Ледения човек. По време на снимките в затвора Куклински им разказва безстрастно и без извинение за убийствата, които бил извършил. Проявил емоция единствено, когато било споменато семейството му. Той обичал съпругата си и трите си деца.

Научи повече за:   Андрей Луговой и убийството на Александър Литвиненко

Споделил колко неприятно се чувства, че няма контрол върху ежедневието си и му се налага да спазва правила и да изпълнява заповеди в затвора. Нямал приятели зад решетките и не желаел да има. Веднъж бащата убиец Джон Лист се опитал да се сближи с него, но Куклински не искал да има нищо общо с човек, който би наранил семейството си.

Разказал за убийството на корумпирано ченге и за специалната коледна изненада, която подготвил за гангстер, който му дължал 1600 долара. През 2003 г. получил 30-годишна присъда за убийството на полицая.

Въпреки това този хладнокръвен убиец успявал да поддържа донякъде адекватен семеен живот. Не изпитвал никакви чувства, докато отнемал живот, но когато станело въпрос за семейството му – едва сдържал емоциите си.

Личността на Куклински

Ричард Куклински се появил на бял свят на 11 април 1935 г. в дома на семеството си – апартамент на улица „Четвърта“ в Джърси Сити, Ню Джърси. Неговият баща, полският евреин Станислав Куклински, работел като тухлар, а майка му Анна Макнали била дъщеря на ирландски имигранти от Дъблин и работела в месарски цех.

Станислав и Анна Куклински

Ричард имал по-малки брат и сестра. Той казва за брат си Джоузеф, който е убиец също като него: „Идваме от един и същи баща“. Някога Куклински имал и по-голям брат на име Флориан, който загинал от юмруците на баща му, когато бил на 8 години. Семейството излъгало полицията, че момчето е паднало по стълбите.

Куклински израснал, мразейки баща си, заради неописуемия тормоз и унижения, които изтърпял в ръцете на този алкохолик. Майка му не била по-добра – биела го с дръжката на метлата и с други домакински пособия до счупването им. Веднъж станал свидетел на семеен скандал, в който майка му се опитала да убие баща му с кухненския нож.

Анна била ревностна католичка и вярвала, че суровата дисциплина трябва да бъде съчетана със строго религиозно възпитание. Тя отгледала и двамата си синове като католици, но по-късно Куклински се отрекъл от църквата.

Ричард от малък проявявал жестокост към животните. Убивал кварталните котки като завързвал опашките им с въже и ги хвърлял върху въжетата за простиране, за да ги гледа как се разкъсват взаимно. Друг път ги изгарял в пещта в мазето, гледайки през дебелото стъкло как ужасените животни описват панически кръгове преди да ги погълнат пламъците. Понякога фантазирал как убива баща си, докато изтезавал улични кучета.

Ричард Куклински като малък

За да понесе психически побоите, Ричард се отдръпвал в себе си и мислел за други неща. Брат му минал през същото кошмарно детство и също се превърнал в убиец по-късно.

Преди да се превърне в наемен убиец, Куклински работел в склад в Ню Джърси, където се запознал със секретарката Барбара. Вече имал брак с друга жена на име Линда преди да я срещне. Линда била по-възрастна от него с 9 години и му родила двама синове.

Барбара разказва по-късно, че веднъж, когато се осмелила да каже на Ричард, че иска да излиза с други мъже, той опрял нож в гърба й и натиснал острието толкова силно, че можела да почувства как се забива в нея. По гърба й се стекла кръв. Казал й, че му принадлежи и че ако се опита да го напусне, ще избие цялото й семейство. Тогава Барбара се разпищяла и той й запушил устата и я държал, докато не изпаднала в безсъзнание.

Тя останала с него.

Двете лица на Ледения

Спомените за емоционалното отдръпване на Куклински напомнят на разказите на хора, развили дисоциативно разстройство на идентичността, тоест имащи повече от една индивидуалност. Всяка отделна самоличност се грижи за специфична област от живота на индивида и се появява обикновено под стрес, точно както по време на тормоза в детството.

Барбара и Ричард се оженили през 1961 г. и имали две дъщери и един син. Макар да не показвал признаци на раздвоение на личността, неговата съпруга го възприемала като човек с две различни лица – Добрия Ричард и Лошия Ричард. Появата им зависела от настроенията му. Ако бил в добро състояние на духа, Ричард бил любящ, щедър и загрижен. Лошото му настроение от друга страна означавало побои и заплахи. Носът на Барбара бил чупен няколко пъти и поне два пъти претърпяла спонтанен аборт заради юмруците му. Една от дъщерите му разказва, че баща й убил кучето й пред очите й, за да я накаже, че се е прибрала късно вкъщи.

Барбара и Ричард Куклински

Куклински вероятно се бил научил на разделно мислене, тоест можел да изключва чувствата си, когато му е удобно и напълно да разграничава части от поведението си в различни ситуации. Убийствата са бизнес. Семейният му живот е съвсем друга работа.

Семейството на Куклински и техните съседи нямали представа за заниманията му и вярвали, че той е успял бизнесмен. Барбара подозирала, че съпругът й може би участва понякога в криминални далавери, най-вече заради големите суми в брой, които носел у себе си, но никога не посмяла да му задава въпроси.

Освен жестокия си и агресивен нрав, Куклински не притежавал пороците, така често срещани сред престъпниците. Не пиел алкохол, не взимал наркотици и не ходел по жени. Сериозна негова слабост обаче бил хазартът и той изгубил огромна част от спечелените си незаконно пари в залагания.

Макар някои ФБР профайлъри да класифицират Ричард Куклински като сериен убиец, той не попада в тази категория, тъй като не е задвижван от психосексуални мотиви. Интересувал се единствено от изгодата. Повечето от убийствата му всъщност са измами, приключили със смъртта на жертвата, или мокри поръчки за Рой Демео. Можел да убие три пъти в месеца и след това да се покрие в продължение на години. Престъпленията на серийните убийци обикновено ескалират – те изпитват нуждата да убиват още и още, а превъзбудата ги кара да стават все по-невнимателни и дезорганизирани. Добър пример за това е Тед Бънди.


През октомври 2005 г., след почти 18 години зад решетките, Ричард Куклински е диагностициран с болест на Кавазаки (възпаление на стената на кръвоносните съдове). Освен това страдал от деменция и не можел да си спомни дори телефонния номер на съпругата си и имената на децата си.

Преместили го в болница и въпреки че помолил докторите да се опитат да го съживят, ако получи кардиопулмонален арест или сърдечен удар, неговата вече бивша съпруга Барбара била подписала съгласие да не бъде съживяван. Седмица преди смъртта му от болницата се обадили на Барбара, за да я попитат дали не иска да си промени мнението, но тя отказала.

Ричард Куклински починал на 5 март 2006 г., на 70-годишна възраст. Тялото му било кремирано.


Източници: murderpedia.org, книгата „The Iceman“ на Anthony Bruno , Документалната поредица „The Iceman“ на HBO, wikipedia.org, krazykillers.wordpress.com, allthatsinteresting.com
Филм: „Ледения“ (2012) с участието на Майкъл Шанън, Уинона Райдър и Рей Лиота

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме