Питър Дюпас: Обикновеното чудовище

Питър Дюпас: Обикновеното чудовище

Питър Дюпас е хищно сексуално чудовище от най-лошия вид. Той е нисък и очилат, с коса зализана на челото. Напълно обикновен и незабележим. В същото време е жесток и пресметлив злодей, който старателно извършва извратеното си деяние и после мигновено се слива с тълпата. Подлъгани от безобидната му външност, жертвите му отново и отново го допускали до себе си.

Обикновено чудовище, обикновено начало

Роден в дом пълен с любов на 6 юли 1953 г., Питър Норис Дюпас е най-малкото от три деца. Семейството му се мести да живее в Мелбърн, Австралия, още докато той е бебе. Неговите брат и сестра били много по-големи от него, а родителите му – достатъчно възрастни, за да му бъдат баба и дядо – го третирали като единствено дете. Самият той потвърждава по-късно, че е бил разглезено дете, а прекалената закрила на майка му и перфекционизма на баща му го карали да се чувства неадекватен.

Питър Норис Дюпас

Децата в училище му се подигравали, защото имал бавен ум и излишни килограми – наричали го „Пъгсли“, на името на момченцето от филма „Семейство Адамс“. Питър бил двойкарят в класа и повтарял 5-и клас. Когато навършил 15 години, се захванал с криминалната си кариера по начин, който щял да се превърне в негова запазена марка – нападение на жени с нож.

На 3 октомври 1968 г., облечен в училищната си униформа, Питър почукал на вратата на своята 27-годишна съседка, която кърмела петседмичното си бебе, и я попитал дали би могла да му услужи с остър нож, за да обели картофи. Докато жената го хвалела какво добро момче трябва да е, щом помага на майка си в готвенето, той се хвърлил върху нея с ножа и я пробол в стомаха без да каже нито дума.

Съборил я на земята, седнал върху нея и продължил да замахва с ножа, нанасяйки удари по ръцете, лицето и шията й. В един момент казал: „Твърде късно е, не мога да спра сега, ще ме затворят“.

После покрил устата й с ръка и ударил главата й няколко пъти в пода. Впоследствие казал на полицията, че не знае защо е нападнал жената и никога не би наранил някого умишлено.

„Не помня да съм държал нож в ръка“, казал той, „Сигурно съм се опитвал да я убия или нещо такова“.

Невръстният нападател бил изпратен в болницата за психиатрична оценка. Съдът заключил, че Питър е бил „в капана на емоционален конфликт, затворен между нуждата да изпълни очакванията на родителите си и подсъзнателните пориви да изрази своята агресия и развиваща се мъжественост“. Получил условна присъда от 18 месеца и задължителна терапия при психиатър.

Зло лъжливо бебе

Междувременно Питър напуснал кошмара на училището и започнал да чиракува като механик в „Дженерал Илектрик“ в близкия Нотинг Хил. Както често се случва с много социално отритнати сексуални насилници, изпитващи удоволствие да дехуманизират и да доминират над безпомощни жени, Питър кандидатствал за работа в полицията, за да може да упражнява законно властта си. За щастие го отхвърлили, защото не му достигал 1 см ръст.

На 10 март 1972 г. 19-годишният Питър бил хванат от един мъж да наднича през прозореца на банята, докато съпругата му се къпела. На 15 ноември 1973 г. отново бил разпитан от полицията, която получила сигнал, че зяпа и се усмихва на 12-годишно момиче.

Две седмици по-късно Питър Дюпас бил арестуван за изнасилването на омъжена жена, извършено на 5 ноември. Той почукал на вратата й и я помолил за помощ под предлог, че колата му се е развалила пред дома й. Докато жената търсела инструменти, Дюпас се промъкнал вътре и заплашил нея и 18-месечното й бебе с нож. След това я вързал и изнасилил.

Питър Дюпас

В двете седмици преди да бъде арестуван Питър бил използвал същия номер, за да влиза и в други домове, но не бил нападал жените. От първата къща откраднал пари, а от втората избягал, когато жената му казала, че съпругът й всеки момент ще се върне.

Още в онези ранни дни детективите осъзнали потенциалната опасност у Дюпас и началникът на разследването го описал на репортерите като „зъл, студенокръвен лъжец с лице на бебе“.

По време на обезсърчаващия разпит станало ясно, че Питър е ненадминат лъжец. Отричал всичко дори в лицето на неопровержими доказателства. Понякога сякаш се пречупвал, но точно когато изглеждало, че ще направи признание, отново се окопитвал и отричал всичко.

Детективите открили също, че Питър не е обикновен изнасилвач, който избира произволно своите жертви. Той планирал всичко до най-малкия детайл. Избирал жертвите си предварително и се заемал за работа изключително хладнокръвно и премерено. Запазвал спокойствие на духа във всеки един момент, дори по време на ареста си.

Научи повече за:   Боб Бердела: Канзаския касапин

След като му повдигнали обвинение в изнасилване и го пуснали под гаранция, Питър бил изпратен в психиатрична болница, но можел да излиза оттам, когато си поиска. Докато уж бил под лекарско наблюдение, го арестували още няколко пъти във връзка със серия от инциденти на близкия плаж Роузбъд.

Дюпас бил забелязан три пъти да влиза в женските тоалетни и душове и да съзерцава момичетата, преди полицията да му устрои капан. Отново го завели в болницата, където го приели като доброволен пациент. Останал там от 8 януари до 22 февруари 1974 г.

Поривите на Дюпас

Разглеждайки обвиненията в неприлично поведение заради инцидентите на плажа, съдът изслушал уверенията на психиатрите, че не са могли да открият никакви сериозни психични отклонения у 21-годишния Дюпас, макар да не изключвали възможността от появата на такива в бъдеще. Питър бил глобен 140 долара.

Питър Дюпас

Шест месеца по-късно обаче, когато се изправил пред съда по обвинението в изнасилване, съдия Джон Леки не бил толкова снизходителен. Нарекъл престъплението на Питър Дюпас отвратително и казал:

„Макар да приемам, че сте умствено неуравновесен, вярвам, че сте напълно отговорен за действията си”.

А изказването пред съда на д-р Алън Бартолъмю, един от най-добрите криминални психиатри в Австралия, който прегледал Дюпас в ареста, щяло да се окаже пророческо:

„Доста уверен съм, че този младеж страда от сериозен психо-сексуален проблем, че използва отричането като механизъм за справяне и че на него трябва да се гледа като на потенциално опасен.“.

Съдия Леки осъдил Дюпас на 9 години затвор с възможност за пробация след 5 години.

Но затворът и опитите за реабилитация очевидно нямали никакъв ефект върху него, защото скоро след като излязъл от затвора на 4 септември 1979 г., Питър нападнал четири жени в период от 10 дни, причинявайки им тежки психически травми за цял живот. Този път бил оборудван с екип, който щял да се превърне в негова запазена марка – нож и качулка.

Дюпас изнасилил първата си жертва в обществена тоалетна в мелбърнското предградие Франкстън. Следващите му три жертви се спасили, но една от тях – възрастна жена – била наръгана с нож в гърдите, докато се съпротивлявала.

Когато най-накрая полицията го прибрала, той признал за всичките нападения и казал, че се радва, че са го хванали. Единственото му обяснение за атаките било, че имал „пориви“, които не можел да потисне.

Дюпас бил обвинен в изнасилване, три нападения с цел изнасилване, злонамерено нараняване, неприлично нападение и нападение с цел грабеж. Съдията обаче шокирал прокуратурата, давайки на подсъдимия само 6 години и половина затвор, въпреки че това било второто му изправяне пред съда по подобно обвинение.

Заредена бомба

Изминали 5 години и три месеца и Питър Дюпас отново излязъл от затвора. Само четири дни след това, на 27 февруари 1985 г. изнасилил 21-годишно момиче на плажа. Двама мъже, които жертвата помолила за помощ, го заловили малко по-късно на пътя.

Дюпас не предложил друго обяснение за поведението си, освен че си почивал на плажа, когато видял младата жена и не могъл да се спре. Казал, че съжалява за нападението и че просто иска да води нормален живот.

Той не могъл да помогне на полицията, когато го разпитали за убийството, извършено 16 дни преди това – точно докато бил в домашен отпуск от затвора. Хелън Микмен, майка на четири деца, била пребита до смърт на пясъчните дюни на плажа Рай.

Отново изправен пред съда за изнасилване, Дюпас осъзнал, че няма да има предишния късмет. Попаднал отново на съдия Джон Леки, който го бил осъдил преди 11 години.

Съдия Леки нарекъл предишната присъда на Дюпас неадекватна и го описал като „човек, ходещ със заредена бомба в джоба си.”, преди да го осъди на 12 години затвор, с възможност за пробация след 10 години.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275

В затвора Питър се подложил на лечение, за да намали сексуалната си енергия. През 1987 г., все още затворник, се омъжил за медицинска сестра с 16 години по-възрастна от него.

Освободен на 3 март 1992 г., след като излеждал точно 7 години, Дюпас се кротнал за 18 месеца. На 23 септември 1993 г. нападнал 15-годишно момиче, яздещо кон край град Кайнтън. За щастие момичето проявило достатъчно съобразителност да се скрие зад коня и така осуетила атаката му. Дюпас не бил идентифициран.

На 3 януари в 11:30 ч. той нападнал 26-годишна касиерка в банка, която прекарвала уикенда с годеника си и приятели край езерото Епалок в северозападна Виктория, докато седяла в обществената тоалетна. Той нахлул в кабинката с маска на главата и насочил нож в лицето й.

Научи повече за:   Дъг Кларк и Каръл Бънди: Убийствата на Сънсет Стрип

Креснал й да се обърне с лице към стената, но тя се възпротивила. Той се опитал да я измъкне от кабинката, но тя се съпротивлявала с всичка сила, при което получила тежки порязвания по ръцете от ножа му. Обезкуражен от този отпор, Дюпас внезапно я пуснал и спокойно се запътил към паркинга.

Докато той се отдалечавал в колата си, жената го описала на годеника си – офицер от австралийската федерална полиция – който се впуснал да преследва Дюпас заедно с приятелите си. Скоро го настигнали и го принудили да забие автомобила си в храстите край пътя.

Полицията открила ролка изолирбанд и чифт белезници в джобовете на Дюпас. В колата му намерили зловещ комплект с инструменти, така необходими на всеки добре подготвен пътуващ изнасилвач – ножове, черна маска с дупки за очите, презервативи, тиксо и – най-смразяващото – голямо парче найлон и лопата.

Насилието поражда убийство

Полицията нямала съмнение, че Питър Дюпас педантично е подготвял отвличане с цел изнасилване, убийство и скриване на тялото. Но прокуратурата не смятала, че разполага с достатъчно доказателства, за да успее да осъди Дюпас за опит за изнасилване. За съжаление обвиненията срещу него били сведени до противозаконно лишаване от свобода.

Ударът бил силен за полицията и прокуратурата. Съдията нямал друг избор освен да даде на Дюпас, който пледирал виновен, само 3 години и девет месеца, с възможност за пробация след около 2 години.

По време на заседанията съдът научил, че жената, която Дюпас нападнал и се опитал да отвлече, била все още толкова изплашена, че не смеела да отиде до тоалетната в собствения си дом през нощта.

Питър излежал минимума от присъдата си и бил освободен на 29 септември 1996 г., само за да научи, че съпругата му го е напуснала. Намерил си работа като работник във фабрика и по-късно заживял с жена, която не знаела нищо за миналото му, в квартал Паскоу Вейл в Мелбърн.

На 4 октомври 1997 г. 40-годишната Маргарет Меър, местна проститутка и бивша наркоманка, която често пазарувала в Паскоу Вейл, била отвлечена и убита. Тялото й било открито във високата трева в индустриална зона в предградието Сомъртън. Меър била прободена многократно с нож, а гърдите й били гротескно обезобразени.

Четири седмици по-късно, на 1 ноември 1997 г., 25-годишната Мерсина Халваджис била нападната с нож и оставена да умре в гробището „Фокнър“, където отишла да остави цветя на покойната си баба. По странно стечение на обстоятелствата гробът на дядото на Питър Дюпас се намира в същото гробище, само на стотина метра от мястото на убийството.

Мерсина Халваджис

В 6:30 ч. на Новогодишния ден на 1997 г. крехката 95-годишна Катлийн Даунс, преживяла два инсулта и едва стояща на краката си, била открита убита с нож в стаята й в старческия дом, където живеела от 8 години. Детективите установили, че от дома на Питър Дюпас са правени телефонни обаждания до старческия дом в седмиците преди смъртта на г-жа Даунс. Не били в състояние да открият каквато и да е предишна връзка между двата адреса, нито причина за обажданията.

Катлийн Даунс

В около 18:00 ч. на 19 април 1999 г. Рина Хофман отишла на чай у своята приятелка Никол Патерсън. Притеснила се, когато никой не й отворил вратата и затова влязла в къщата, където Патерсън работела като психотерапевт. Намерила приятелката си да лежи мъртва на пода в кабинета й.

Уличаващи доказателства

Никол Патерсън била гола от кръста надолу. Дрехите й били разкъсани и срязани. Наоколо имало кръв, но самото тяло изглеждало почистено.

Аутопсията разкрила, че 28-годишната Никол Патерсън е мъртва от сутринта и е била намушкана с нож 27 пъти. По двете й ръце имало множество защитни рани. Невъзможно било да се каже дали е била изнасилена. Двете й гърди били отрязани и от тях нямало следа на местопрестъплението. Това осакатяване приличало на случая с Маргарет Меър, убита през 1997 г.

Никол Патерсън

Съседка на Патерсън била чула женски писък в около 9:30 ч., а друг очевидец бил чул два вика по същото време. Трети съсед казал, че е чул вик на болка и след около 10 минути бил видял някакъв мъж да се задава с решителна крачка от дома на Патерсън.

Убиецът бил действал старателно. Той бил почистил след себе си. Нямало отпечатъци или следи от стъпки. Сякаш къщата била излъскана до блясък. Извършителят бил отмъкнал дори чантата на жертвата, съдържаща шофьорската й книжка и телефона й.

Научи повече за:   Анхел Матурино Ресендиз: Железопътния убиец

Но нападателят бил пропуснал най-уличаващото доказателство. Под купчина дрехи на кушетката детективите открили книгата за записване на часове. Същата сутрин в 9 ч. при психиатърката имал час някой си „Малкълм“, а срещу името му бил отбелязан телефонен номер.

„Малкълм“ се оказал студент, който нямал представа коя е Никол Патерсън. Полицията го попитала дали наскоро е давал номера си на някого и той им дал списък. Едно от имената светнало на компютъра – Питър Дюпас.

Полицията сглобила пъзела. Патерсън рекламирала бизнеса си в местните вестници, така че не било трудно да се открие адресът й. Убиецът си бил записал час под фалшиво име, използвайки фалшив телефонен номер, но не предположил, че полицията ще открие книгата с часовете.

Когато след три дни полицията нахлула в дома на Питър Дюпас, който се намирал само на 30 минути път от къщата на Патерсън, по лицето му имало драскотини от нокти. Обискът донесъл зелено яке с кървави петна, скрито сред купчина дрехи в работилницата. ДНК експертизата установила, че съществува шанс по-малък от едно на 6.5 милиарда кръвта по якето да не принадлежи на Патерсън.

Питър Дюпас

Детективите открили черна маска с отвори за очите и страница от вестник „Херълд Сън“ със статия за убийството. Снимката на Никол Патерсън в статията била нарязана. В кошчето за боклук намерили скъсани парчета от вестник и когато ги сглобили, се получила написана на ръка бележка с думите: „девет часа Ники“ и „Малкълм“. Освен това Питър бил записан от камера за видеонаблюдение да зарежда бензин близо до дома на жертвата.

Жестока и безсмислена смърт

Въпреки планината от доказателства, Питър Дюпас продължавал да отрича вината си, казвайки, че полицията е подхвърлила уликите, за да го осъди. Повдигнали му обвинение за смъртта на Никол Патерсън и го оставили в ареста до началото на процеса.

Сглобявайки доказателствата, следователите открили, че „Малкълм“ е направил първото си от 15 обаждания до Никол на 3 март. Записал си час за 19 април под претекст, че има проблем с хазарта.

Питър Дюпас пристигнал малко след 9 ч. и нападнал психиатърката, докато приготвяла кафе за двама им. Възседнал я и й нанесъл многобройни и жестоки удари с ножа, който бил донесъл със себе си. Но Никол оказала силна съпротива, за което свидетелствали порязванията по ръцете й и виковете, чути от съседите.

Щом я убил, Питър се заел да почисти стаята с присъщата му деликатност. Отстранил всички улики, които биха могли да доведат до него. Послед прибрал трофеите си – чантата на Никол и гърдите й. За щастие пропуснал книгата за записвания, която довела полицията право при него.

Справедлива присъда

Процесът срещу Питър Дюпас се провел през август 2000 година пред съдия Франк Винсънт. Той описал заниманието си като мебелист на непълно работно време и казал на съда, че всички доказателства са подхвърлени от полицията, а той самият никога не е стъпвал в дома на Никол Патерсън. Казал, че ако нейната кръв е по якето му, полицията я е сложила там. Признал, че е записал час при нея, но заявил, че го е отменил по-късно.

Въпреки това на 17 август 2000 г. съдебното жури се върнало с решението „виновен“ и Питър Дюпас най-сетне получил доживотна присъда. Впоследствие получил още две доживотни присъди за убийствата на Маргарет Меър и Мерсина Халваджис. През февруари 2018 г. е обвинен и в убийството на 95-годишната Катлийн Даунс.

Питър Дюпас

Понастоящем Питър Дюпас излежава присъдата си в затвор с максимална сигурност. Той прави три неуспешни опита за самоубийство, а служителите на затвора го описват като „примерен“ затворник или „изплашено момченце в тялото на 66-годишен мъж“.


Източници: truecrimecases.blogspot.com, wikipedia.org, theage.com.au, murderpedia.org, abc.net.au, heraldsun.com.au

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
ТаняАни Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Ани
Гост
Ани

Социопат от най-лошите ! Нече има добри !

Таня
Гост
Таня

Що за изрод! Що за объркани гени?!!