Патрик Дейвид Маккей: Чирака на Дявола

Патрик Дейвид Маккей: Чирака на Дявола

Никой не е роден да бъде убиец. Но ако все пак съществува такъв човек, то това е Патрик Дейвид Маккей.

Осъден за три убийства и заподозрян в още осем, Маккей се сдобива с прякорите „Чудовището от Белгрейвия“, „Чирака на Дявола“ или просто „Психопата“. Неговият случай предизвиква вълна от обществено недоволство във Великобритания заради провала на системата да се справи с този очевидно опасен престъпник.

Необуздана агресия

Обикновено свещениците се възприемат като символ на утеха и опрощение, но техният образ предизвиква у някои хора брутална агресия. Точно такъв изглеждал случаят, с който се сблъскала полицията на 21 март 1975 г., когато се озовала на кърваво местопрестъпление в градчето Шорн в графство Кент във Великобритания.

Шестдесет и четири годишният отец Антъни Крийн лежал мъртъв във ваната, напълно облечен във водата, почервеняла от кръвта, стичаща се от отворените рани по главата му. Сериите от алени пръски по стените на банята и тавана подсказвали, че ударите са били многократни. Отецът не бил умрял мигновено – нападателят му имал време да се наслади на своето дело. Изглежда свещеникът бил удрян с острието на брадва, съдейки по отворения череп и изложения на показ мозък. Освен това жертвата била наръгана с нож, а по лицето му имало пресни охлузвания. По всичко изглеждало, че това нападение се дължи на дълбоко личен мотив.

Отец Крийн бил свещеник от ордена на Кармелитите, известен със своята добряшка природа. Той вярвал, че христовата любов може да преобрази грешниците. През 1973 г. отецът доказал огромното си търпение и добрина, сприятелявайки се с един младеж, който за отплата се обърнал срещу него, проникнал в дома му и го ограбил. Но подобно на благия свещеник от „Клетниците“ на Виктор Юго, който подарява на Жан Валжан среброто, което каторжникът открадва от него, отец Крийн продължил да бъде търпелив. Това се оказало фатална грешка, защото се превърнал в лесна мишена, когато гневът взел превес в обърканата душа на младежа.

Полицията не губила време да открие извършителя на кървавото престъпление, защото знаела, че свещеникът общува с кварталния нехранимайко. Открили го само за 48 часа и го задържали. Той си признал незабавно, като описал с невероятни подробности как е наблюдавал смъртта на отеца. Оказало се обаче, че това нападение е едва последното му деяние от цяла серия престъпления, сред които и много други убийства.

Травматизиран

Когато го арестували, Патрик Дейвид Маккей казал на полицията, че е градинар, но в момента няма работа. Истината била, че той не можел да се задържи на каквато и да било работа. Казал, че живее в Лондон, макар че всъщност нямал дом. Едва 23-годишен, той бил видял и сторил много неща, повечето от които жестоки и порочни.

Патрик Дейвид Маккей се появил с мъка на бял свят на 25 септември 1952 г. в Дартфорд, роден от майка креолка и баща шотландец. Това съвсем не било първото страдание на малкото човече. Той усетил болка още месеци преди това в утробата на майка си, когато пияният му баща Харолд я ритнал мощно в корема. Този физически и емоционален тормоз щял да продължи в следващите 10 години, докато алкохолизмът най-сетне не вкарал Харолд преждевременно в гроба.

Ветеранът от Втората световна война Харолд Маккей пиел, защото не се чувствал щастлив като счетоводител. Пиенето се отразявало зле на работата му и на семейните финанси, което го потапяло в още по-голяма депресия и влошавало алкохолизма му. Той се напивал редовно, прибирал се у дома и пребивал съпругата си, обвинявайки я във въображаеми провинения. По-късно започнал да посяга и на сина си, но Патрик твърди, че баща му никога не бил вдигал ръка срещу двете му сестри. Харолд бил толкова отдръпнат и нелюбящ баща, че малкото момче започнало да помни единствено оскъдните си приятни моменти с него.

Семейство Маккей

Когато Патрик станал на 10 години баща му се споминал от усложнения, свързани с алкохолизма му и слабо сърце, оставяйки най-накрая близките си на спокойствие, но и в много трудно финансово положение. Последните му думи към сина му били: „Помни да бъдеш добър“ – ироничен съвет от страна на баща, който превръща живота на сина си в кошмар.

Малкият Патрик съвсем не бил облекчен от кончината на баща си, а много травматизиран. Понеже не му позволили да присъства на погребението и да види тялото на баща си, той не могъл да се справи адекватно със загубата му. Започнал да казва на хората, че той е още жив и винаги носел у себе си негова снимка. Най-вероятно изпитвал огромна вина за това, че си е пожелавал смъртта му заради многото пълни с насилие нощи и може би вярвал, че е причинил края му по някакъв начин. Това е тежко бреме за едно десетгодишно дете и трудна за споделяне тайна.

Ярост

В следващите няколко години Патрик отчуждил онези, които биха могли да му дадат утеха. Мръсното и занемарено момче, живеещо в мизерия и социална изолация, се превърнало в побойник на по-малките деца, както често се случва, когато жертвата реши да се сдобие с власт. Освен това Патрик страдал от екстремни изблици на ярост и пристъпи на гняв.

Доктор Лони Атенс, автор на „Създаването на опасните и агресивни престъпници“, вярва, че подобно антисоциално поведение се развива чрез конкретни стъпки. Според неговата теория децата по начало са добри. Благодарение на научното му изследване на опасни затворници, д-р Атенс стига до заключението, че хората стават жестоки, преминавайки през четири етапа на „агресизация“, както той я нарича. Те са:

  • подлагане на насилие и подчиняване
  • враждебност
  • заучаване на насилието
  • криминална дейност

Първо, детето става жертва на насилие (обикновено у дома) и се чувства безпомощно да го избегне, както се случва с Патрик Маккей. Освен безпомощност, чувства страх и унижение, особено когато насилието се повтаря. Въпреки това, докато наблюдава насилника, детето се научава как и кога самото то да проявява агресия и как да извлича ползи от това. Не след дълго се сдобива с достатъчно теоритичен опит, за да се почувства готово да поеме контрол и да упражни върху околните онова, което са причинявали на него. Изборът му на възможности се стеснява до тази, която му изглежда най-силна и детето често я заимства.

Този модел до голяма степен отразява развитието на Патрик Маккей.

Очарование от смъртта

Патрик Маккей бил известен в училище като лъжец и размирник. Превърнал се в мъчител на животни и изгорил семейната костенурка жива. Заковавал птици на пътя и после гледал отстрани как колите минават през тях. И не на последно място, последвал примера на баща си в пиенето, което от своя страна го вдъхновило към още по-голяма агресия. Крадял от хората на улицата и прониквал с взлом в домовете на възрастни жени, за да отмъкне каквото му попадне. Подпалил една католическа църква, както и други сгради.

Постепенно развил силна фиксация към смъртта. Очевидно баща му го бил гощавал с истории от войната за убити и взривени войници. Самият Маккей прекарвал доста време с трупове на животни и птици. Подхвърлял ги във въздуха и си играел с тях. Възможно е в този период да е развил фантазии за настъпването на смъртта, които впоследствие да са се превърнали в еротични. Живо го интересувало и дали костите на баща му гният в земята.

Научи повече за:   Сериен убиец сатанист реже пръстите на жертвите си

Неговата майка Марион позволила на властите да изпратят сина й в няколко различни заведения за момчета с проблемно поведение, но в крайна сметка го прибрала обратно у дома, въпреки съветите на психиатрите. В един момент решила, че е добра идея да започне наново живота си на друго място и заминала с децата в родната Гаяна. Но семейството не издържало дълго там. Не успели да се приспособят и скоро се върнали обратно в Англия.

Патрик Маккей

Преместили се да живеят у сестрите на Харолд, където насилието в дома се превърнало в норма. Патрик успял достойно да заеме свободното място на глава на семейството и следвайки примера на баща си, редовно биел сестрите, майка си и лелите си. Непрекъснато си създавал и проблеми със закона.

Не след дълго Патрик се опитал да удуши майка си и направил опит за самоубийство. Казал на полицаите, които го разпитали, че живее с баща си и често вижда змии. Понеже не получил наказание, нито диагноза за умствена болест, скоро се опитал да удуши по-малко момче. Не успял, само защото му попречили навреме.

След този случай Патрик попаднал в първата от няколко психиатрични институции, където най-накрая разпознали проблемите му. Психиатърът д-р Ленърд Кар му поставил диагнозата „психопат“ и предрекъл, че 15-годишното момче ще се превърне в „хладнокръвен психопатичен убиец“.

Психиатрично лечение

Във Великобритания съществували три болници със специално ниво на сигурност, където Патрик Маккей би могъл да бъде затворен за лечение за неопределен период от време. През октомври 1968 г. младежът постъпил в болница „Мос Сайд“ в Ливърпул като диагностициран психопат. Там го подложили на поредица от тестове, за да го приготвят за терапия. Психиатрите проучили нетовото насилническо поведение, жестокост към животните, склонност към кражби и палене на огньове, бягане от училище и социално отдръпване. Научили, че се е забъркал в неприятности със закона още на 11 години, когато ограбил съседите и обвинил за стореното друг.

Докторите си отбелязали, че освен това майка му е била хоспитализирана заради нервно разстройство за четири месеца, което, в комбинация със смъртта на баща му, трябва да го е накарало да се чувства съвсем изоставен и самотен. Според доклад от съда за непълнолетни, служителят по пробацията на Патрик вярвал, че момчето просто ще надрасне пристъпите си на буйност.

За експертите било ясно, че гневът и агресията на Маккей вероятно са неговият начин да оцелее, а семейната обстановка просто прави нещата по-лоши. Екипът от психиатри таял надежда, че момчето може да се промени.

Резултатите от теста на мозъчните му вълни се оказали в рамките на онези фактори, за които през 70-те години на XІX в. се смятало, че са свързани с антисоциали разстройства. Въпреки това един от психиатрите вярвал, че Патрик е наследил генетичен дефект от баща си, който го прави вероятен психопат. Нездравата връзка с майка му още повече засилвала тази тенденция. Някои от най-агресивните му пристъпи се случвали в нейно присъствие.

Лоша прогноза

По онова време не съществувала диагноза за Периодичното експлозивно разстройство, което сега е в Учебника по диагностика и статистика на психическите разстройства на Американската психиатрична организация. То се характеризира с повтарящи се внезапни епизоди на импулсивно, агресивно, насилствено поведение или гневни вербални изблици, в които реакцията е грубо непропорционална на ситуацията.

Патрик Маккей със сигурност се вписва в този модел на поведение. Дори по време на по-кратките му престои в други болници, когато бил между 11 и 14-годишен, доста доктори смятали, че Патрик трябва да бъде хоспитализиран за неопределено време и подложен на терапия. Повечето вярвали, че момчето е изключително неуравновесено.

Патрик Маккей

Противно на чудовищния му образ, Патрик спял с кукла в леглото си и дори карал хората да я целуват за лека нощ. Тази негова незрялост накарала един от психиатрите да мисли, че нанесените на психиката му щети са необратими. Друг пък предрекъл, че е момчето е „потенциален убиец на жени“.

Повечето специалисти хвърляли вината за състоянието му върху неумението на неговата майка като родител и безразличието й към проблемите му. Но все пак това били времена, в които майките поемали повечето от вината за детските разстройства. Често, когато невежеството пречи да бъде разбрана причинно-следствената връзка, най-лесната мишена е мама.

Специалистите по умствено здраве вярвали, че Патрик Маккей е психопат без мания. С други думи той имал разстройство на личността, но не психотично нарушение. Независимата комисия, която го прегледала, не видяла нищо нередно – може би, защото подобни хора не показват явно, че умът им е объркан в поведението и външния си вид.

Патрик Маккей прекарал два дълги периода на хоспитализация в тази болница и два пъти го освобождавали, въпреки страховете на психиатрите, че може да бъде опасен. Неговата склонност към насилие била допълнително подхранвана от растящата му обсебеност по философиите на нацизма.

Запалване на мрака

Почти незабавно след излизането си от болницата Патрик се потопил в своите интереси, наблягайки на основния сред тях, а именно нацизма. Макар нацистката философия да е забранена със закон в Германия след поражението на Адолф Хитлер във Втората световна война, тук и там отделни политически групи съживяват идеите й като нео-нацистки. Схващането, че някои раси са по-висши от други продължава да упорства, давайки основание за прояви на арогантност и агресия у онези, смятащи се за избрани по рождение.

Патрик боготворял Хитлер, а снимката на Химлер красяла нощното му шкафче. Колекционирал текстове, снимки и дори успял да събере цяла реплика на есесовска униформа, в комплект с изкуствени медали, ботуши и лента на ръката. Представял се като „Франклин Болволт, Първи – световен диктатор“. Смятал се за изключително могъщ и вярвал, че един ден ще промени света.

В своята книга „Портите на Янус“ британският детеубиец Йън Брейди, който заедно със своята съучастничка Майра Хиндли извършва прочутите „Тресавищни убийства“, коментира серийните убийства и идеологията, стояща зад тях. Той самият бил вдъхновен от австрийския философ Фридрих Ницше да се превърне в нихилистично същество, изпълнено с презрение към другите и уверено в своето превъзходство.

Изхождайки от тази гледна точка и от факта, че извършва убийства в същата страна само десетилетие преди Патрик Маккей, Йън Брейди предлага перспектива за мотивите на неговите себеподобни:

“…повечето хора съблюдават законовите, морални и етични граници заради непосредствения си личен комфорт или от боязливост. Престъпникът е по-привлечен и стимулиран от възбудата, родена от предизвикателството към правилата, от стъпването в забранена територия, подобно на самотен изследовател, постоянно жадуващ да изпита онова, което мнозинството не смее да почувства…”

Брейди нарича своя подход „духовно включване на мрака“. Забраненото е естествена примамка, а някои от хората, поддаващи му се с лекота, притежават „напреднал криминален потенциал“. Серийният убиец „е лишен от търпението да прави компромиси и да понася затъпяващата апатия на обикновения съвременен живот. Той… иска повече СЕГА… в този очевидно изключително несигурен и кратък живот.”.

Научи повече за:   Московски катаджия убива по заповед на Луцифер

Йън Брейди казва, че веднъж щом човек е извършил своя първи или втори акт на убийство без да бъде възпрепятстван, „той постепенно ще приеме действията си като нормални или отвъд нормални“. Той създава „свой собствен микрокосмос, в който е единствен владетел, и става равнодушен към животите на другите хора точно като повечето управляващи”. Серийният убиец е до известна степен огледален образ на определени общества, които ценят властта повече от човешкия живот.

Патрик Маккей бил освободен от болница „Мос Сайд“ на 20-годишна възраст през 1972 г. Не след дълго започнали истинските неприятности.

Опасен неудачник

Необременен с каквито и да било адекватни умения, Патрик се опитвал и провалял многократно да се задържи на работа, тъй като не желаел да зависи от майка си. Горе-долу по същото време една от сестрите му била приета в болница заради нервен срив, за което обвинявала него. Така в петчленното семейство Маккей, четирима се оказват с история на психологичен дисбаланс.

Патрик се изнесъл да живее у приятели в Лондон и прекарвал по-голямата част от времето си пиян или дрогиран. Отказал се да живее с майка си, основно защото непрекъснато му натяквала, че не дава пари за нищо. Трудно съжителствал и с други хора, сред които неговите лели и приятелите му. Всички в крайна сметка го прогонвали заради неговите настроения, заплахи и безотговорност.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: MimLyubomirPavelKaterinalilly
350
15

Едно от нещата, стряскащи околните, бил навикът на Маккей да сглобява модели на чудовището на Франкенщайн и да забожда игли или да прогаря дупки в очите им. Продължавал да бъде все така обсебен от нацизма и често обличал есесовската си униформа. Изтреблението на евреите очаровало въображението му и той редовно се тревожел за собствената си смесена кръв.

Патрик Маккей

Нямал дългосрочни цели, губел работат след работа. Понякога прониквал с взлом в чужди домове, за да се снабди с храна, цигари и пари. Приятелите му се брояли на пръсти, но тогава срещнал отец Крийн.

Сприятеляване с психопат

Един ден Патрик се разхождал в горите край дома на майка му, когато се натъкнал на кармелитски манастир, дом на осем монахини, полагащи грижи за възрастни хора. Отец Антъни Крийн живеел в близката вила заедно с кучето си. Божият човек приемал за свой дълг да се сприятелява с хора, нуждаещи се от другарска ръка, а Патрик попадал в тази категория. Но никой не може да се сприятели с психопат – те не притежават емоциите, необходими за едно истинско сближаване.

Отец Антъни Крийн

Крийн почерпил Патрик питие в близката кръчма и скоро двамата започнали да се виждат редовно. Патрик наградил неговата добрина, като проникнал в дома му и задигнал 30 паунда. Крийн го предал на полицията и Маккей бил арестуван.

Свещеникът не искал да го дава под съд, но полицията била на друго мнение. Случаят отишъл в съда и Патрик се отървал само с глоба, която естествено никога не платил. Този инцидент разрушил „приятелството“ им, а Маккей никога не могъл да забрави „предателството“ на отеца.

Той заминал отново за Лондон, където работил за кратко на няколко места, сменил няколко квартири и свършил в ареста за поредното криминално нарушение. Отново получил глоба и условна присъда, защото системата просто не знаела какво да прави с човек с неговия непостоянен и потенциално опасен темперамент. Нямали ресурсите, за да се справят с подобни случаи и нямали основание да го задържат за по-дълго.

Според Тим Кларк и Джон Пеникейт, автори на книгата „Психопат: Случаят на Патрик Маккей“, той вече бил убил петима души в последните месеци на 1973 г. Самият Маккей признава по-късно, че е удавил един бездомник в Темза, но полицията го подозирала в много по-жестоки престъпления. Той никога не е съден за това убийство, поради липса на доказателства.

Но убийството, извършено през февруари 1974 г., е друга история.

Време за убиване

През месец февруари Патрик Маккей следвал обичайния си курс на влизане с взлом, когато завързал необичайно приятелство с 84-годишната Изабела Грифитс. Старицата вървяла по улицата, натоварена с торби с покупки и когато Патрик предложил да й помогне, тя го поканила в дома си и двамата се сприятелили.

Малко след това Патрик направил опит за самоубийство. Психиатърът, който провел разговор с него, заключил, че той не е умствено болен, въпреки богатия му списък от престои в заведения за психично болни. Той вярвал, че Маккей страда от личностно разстройство и го вкарал в болница за наблюдение. Патрик бързо се приспособил и не след дълго го освободили. Излизайки от болницата на 14 февруари, той бил по-опасен от всякога.

Запътил се право към дома на Изабела Грифитс, но тя му казала, че днес не се нуждае от помощта му. Той я блъснал вътре и само за минути я удушил. Нямал основателна причина да го стори, освен гневът му, че не го поканила вътре веднага.

Изабела Грифитс

Издърпал старицат в кухнята, помотал се малко наоколо и накрая решил да излее яростта си върху мъртвото тяло. Грабнал един 30-сантиметров нож и го забил в стомаха й. Чувствайки се вече много по-добре, седнал да хапне и да пийне, докато слуша радио. Мястото засега му принадлежало и той смятал да му се наслади.

После му го заляло неочакваното желание да се самоубие. Извадил ножа от трупа и го огледал. Но бързо си променил намерението. Обладан от странно настроение, наместил тялото така, че да се „чувства по-удобно“, затворил очите му и го покрил. Сетне оставил чиниите в мивката, заедно с чифт обувки и пуснал водата. От дома задигнал единствено запалка, а ножът изхвърлил в някакви храсти на път за вкъщи.

Тялото на г-жа Грифитс лежало на пода в продължение на две седмици преди да го открият. Странното е, че първоначално полицията сметнала смъртта й за естествена, въпреки че тялото било покрито от някого. Едва по-късно забелязали раната от пробождане в стомаха и тогава случаят бил прехвърлен на отдел „Убийства“. Властите пуснали обръщение към гражданите с молба за информация, но малцина познавали жертвата, а на местопрестъплението нямало улики, така че разследването приключило бързо без резултат.

За пореден път Патрик Маккей се отървал безнаказано. Разбира се, щял да опита отново.

Отново на работа

През следващата година Патрик Маккей бил подслонен неохотно от социален работник, пожелал да остане анонимен. Той разказва, че Маккей говорел непрекъснато за своите жестоки фантазии и се чудел дали не е обладан от демони. В крайна сметка социалният работник не издържал и го изгонил. Патрик отново се озовал на улицата, тъй като никой от роднините му не го искал край себе си.

Затова се върнал в дома на социалния работник и го ограбил. Прекарал 4 месеца в затвора и бил освободен на 22 ноември. Зад решетките имал достатъчно време да измисли план как да си отмъсти на обществото за това, че го отхвърля. Първо ограбвал жени, използвайки чара си, за да ги накара да му се доверят, а после решил да ограбва домовете на възрастни дами. Не бил забравил колко лесно бил проникнал в дома на Изабела Грифитс.

Научи повече за:   Александър Николаевич Спесивцев: Маниакът надомник

Патрик очевидно се наслаждавал на чувството за власт, което получил след убийството й, защото на 10 март 1975 г. почукал на вратата на 89-годишната Адел Прайс. Тя му предложила чаша вода и той я последвал в апартамента. Докато му наливала вода от чешмата, се промъкнал зад нея и я удушил, оставяйки я да падне по лице на пода.

Впоследствие Маккей разказва, че това убийство му дало „особено“ чувство, което продължило няколко дни и се появявало и в другите му убийства. Нямал никакъв мотив да убие старицата.

След стореното Патрик полегнал на кушетката на г-жа Прайс и подремнал. Събудил се от шум от входната врата – внучката на жертвата, която също живеела там, се опитвала да влезе. Тя не успяла да отвори вратата и отишла да се обади по телефона, през което време Маккей избягал, подминавайки я на стълбите.

Първоначално смъртта на Адел Прайс била сметната за сърдечен удар, но разни подозрителни неща в апартамента скоро променили статуса на случая на убийство.

Понеже Патрик нямал връзка с жертвата, полицията не могла да открие извършителя и престъплението останало неразкрито. Маккей продължил по смъртоносния си път.

Свещеникът

Само 5 дни след убийството на Адел Прайс Маккей бил готов да действа отново. След като негови приятели го подразнили с шегите им за някогашните му отношения с отец Крийн, намеквайки, че връзката им е била хомосексуална, Патрик решил да отиде в графство Кент и да намери свещеника. Смятал да сложи край на подобни подигравки.

В петък, на 21 февруари, Патрик се качил във влака, въоръжен с два ножа. Първо се отбил в дома на майка си и й казал да му сготви пилето, което бил купил. После се запътил към манастира. Вратата на вилата на свещеника била леко открехната и той влязъл и повикал стария си приятел. Когато отец Крийн го видял, се опитал да се измъкне, но Маккей го спрял. Двамата се сборичкали, което засилило гнева на Патрик. Ударил свещеника с юмрук в лицето. Крийн се изплъзнал от хватката му и се опитал да се заключи в банята, но Маккей го настигнал преди да успее и го блъснал във ваната.

Домът на отец Крийн

Продължил да го удря с юмруци, а после използвал нож, с който го пробол в шията и в главата, но не успял да пробие черепа му.

„Грабнах брадвата“, разказва Маккей, „и започнах да го удрям по главата“. Сякаш не бил на себе си и продължавал да нанася удари. „Нещо в мен сякаш избухна“.

Той удрял жертвата си по лицето и главата и гледал как черепа на мъжа се пука. Отец Крийн все още давал признаци на живот, когато Маккей напълнил ваната с вода и седнал на ръба, за да гледа как жертвата му помръдва немощно, неспособна да контролира собствените си движения.

Изминал цял час преди отец Крийн най-накрая да осъзнае, че ще умре. Той вдигнал ръка към черепа си, докосвайки отворения си мозък, което Маккей намерил за страшно еротично. После умрял. Патрик наблюдавал тялото още четвърт час, напълно очарован от него, и след това се върнал в дома на майка си, за да вечеря.

По-късно същата вечер една от монахините открила окървавеното тяло на отец Крийн и се обадила в полицията. Те имали отлична представа кой би могъл да е извършителят.

В ареста

Патрик Маккей бил арестуван след 48 часа в дома на негови приятели. Признал всичко в рамките на половин час. Арестувал го същият полицай, който го бил задържал преди две години, когато ограбил дома на отец Крийн. Междувременно открили и съвпадение на негов отпечатък в един от домовете, които бил ограбил. Изпратили го в затвора „Брикстън“, за да очаква процеса си.

Първоначално Патрик Маккей признал за 3 убийства – на двете възрастни жени и свещеника. Съдебноназначеният му защитник смятал, че има добър шанс клиентът му да пледира за невменяемост. Но когато Патрик разказал на затворниците за другите убийства, които бил извършил, информацията бързо стигнала до полицията и детективите отново го подложили на разпит.

Всичко на всичко Маккей признал, че е отнел живота на 11 души в период от 2 години. Списъкът включвал жена, намушкана с нож в гърлото във влака; три възрастни жени, пребити в домовете им; жена и нейният внук, наръгани с нож в апартамента им; мъж, хвърлен в реката; и пребит до смърт собственик на магазин. Маккей никога не бил съден за тези убийства и по-късно се отрекъл от признанията си.

В затвора

В затвора го подложили на психиатрична оценка. Мненията за състоянието на ума му по време на извършване на убийствата като цяло се припокривали. Повечето специалисти били съгласни, че Маккей е психопат. Тоест имал личностно разстройство, а не умствена болест. Знаел какво върши, знаел, че не е правилно, но не изпитвал разкаяние.

Обявен за вменяем от психиатрите, Патрик Маккей бил изправен пред съда по обвинения в 3 убийства на 21 ноември 1975 г. Пледирал за виновен в непредумишлено убийство при смекчаващи отговорността обстоятелства. Казал, че изпращането му в болница за дълго време е неговата „последна надежда да оцелее като човешко същество“.

За да избегне дълъг и скъп процес, прокуратурата оставила нещата така и съдията произнесъл присъдата: нарекъл Маккей „изключително опасен човек“ и го изпратил до живот в затвора

Днес Патрик Маккей не е сред най-прочутите осъдени във Великобритания и дори не е признат за най-дълго лежалия зад решетките затворник. С тази титла неуместно бил закичен убиецът Джон Маси преди да бъде освободен през май 2018 г., въпреки че попада в затвора седем месеца след Маккей. Понастоящем се смята, че рекордът се държи от „най-прочутия затворник“ Чарли Бронсън, но истината е че именно Патрик Маккей е бил зад решетките най-дълго време.

Маккей успява да избледнее от съзнанието на британското общество повече от всеки друг сериен убиец от неговата ера. Дори успява да смени името си и получава право да живее в открит затвор с минимална сигурност – първата стъпка към евентуална свобода.

„Няма да пролея сълза“, пише той в дневника си, „Животът е пълен с всякакви удари и те трябва да бъдат посрещнати… Аз съм просто един пример сред многото лоши.“.


Източници: thecriminalcode.com, British Murder: A Compendium: 1901-2000 By William Wright, truecrimecases.blogspot.com, crimeandinvestigation.co.uk, dailymail.co.uk

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: MimLyubomirPavelKaterinalilly
350
15
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
Пич от класаВяраЯна Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Яна
Гост
Яна

Направете българска поредица!!

Вяра
Гост
Вяра

Страхотна работа, много интересна статия, браво, Силвия!:-)

Пич от класа
Гост
Пич от класа

Прилича ми на един познат М.В.