Загадъчните убийства край река Темза

Загадъчните убийства край река Темза

Докато ножът на Джак Изкормвача прецизно режел на парчета общественото спокойствие във викториански Лондон, съвсем незабелязано се случвала друга серия от брутални убийства. Наречена „Загадките на Темза“ или „Убийства край брега“, тази зловеща поредица тънела в сянката на истерията, заобикаляща престъпленията на Изкормвача в Уайтчапъл. Макар убийствата край Темза да покриват доста по-дълъг период от време и въпреки че са много по-жестоки от тези на Изкормвача, те съвсем незаслужено почти не се споменават в хрониките на криминалната история.

Убийства край брега – 1887-89 г.

Доказателство, че кръвожаден убиец се е заел за работа се появява за първи път през май 1887 г. в енорията Рейнъм, в долината на река Темза, когато работници изваждат от водата вързоп, от който изпада женски торс. През май и април още много части от същото тяло се появяват в различни части на Лондон – докато накрая било събрано почти цялото тяло, без главата и горната част на гръдния кош.

Медицинските лица, сред които полицейският хирург д-р Томас Бонд, изказали мнение, че в деянието е очевидна известна степен на медицински познания, но според тях тялото не било разрязано с медицинска цел. Докторите не могли да установят причината за смъртта или да докажат извършено насилие, така че разследващите нямали друг избор освен да картотекират случая просто като „Намерена мъртва“.

Втората жертва от речната серия била открита през септември 1888 , в разгара на издирването на Убиеца от Уайтчапъл. На 11 септември женска ръка била открита в Темза край квартал Пимлико. На 28 същия месец още една ръка изкочила в квартал Ламбет, а на 2 октомври бил открит и торсът на жената, отново без главата.

Точно по онова време се строяла нова сграда край Темза за Скотланд Ярд, които отдавна вече не се побирали в щаба си на булевард „Уайтхол“. Женските останки били намерени на строителната площадка на новата сграда и пресата кръстила находката „Загадката от Уайтхол“. Така, по ирония на съдбата, столичната полиция трябвало да разгадава случай на убийство още преди да се нанесе на новото място.

„Загадката от Уайтхол“ (от седмичника „Илюстрирани полицейски новини“, октомври, 1888 г.)

И този път съдебните лекари се съгласили, че извършителят притежава познания по медицина, но отново не могли да установят причината за смъртта. Доктор Чарлз Хибърт, който прегледал една от ръцете, заявил, че:

„Смятам, че ръката е отрязана от човек, който, макар да не е задължително анатом, със сигурност знае какво прави – наясно е къде се намират ставите и вероятно редовно ги реже“.

В крайна сметка разследването на причината за смъртта отново закрило случая с присъдата „Намерена мъртва“, въпреки факта, че очевидно ставало въпрос за убийство.

1888-а се смята за „Годината на Изкормвача“ в историята на Лондон. По време на неговото десетседмично царство Изкормвача успява да разтърси викторианския град до основи. Въпреки това до края на годината интересът към него вече започвал бързо да се топи. С настъпването на юни 1889 г. били изминали почти седем месеца без се случи негово убийство и се протягала плахата надежда, че кървавото му проклятие е прогонено. Същото не можело да се каже обаче за серията от убийства край Темза, която била на път да се възобнови.

На 4 юни край Хорслидаун от реката бил изваден женски торс, а горе-долу по същото време ляв крак от същото тяло бил издърпан изпод моста Албърт в Челси. Само за седмица многобройни части от злощастната жертва се появили във или край Темза.

Научи повече за:   Сергей Фьодорович Ткач: Украинския маниак-криминалист

На 11 юни вестник „Лондон Таймс“ съобщава, че останките намерени досега:

„… са както следва: вторник – левият крак и бедро край Батърси, долната част на коремната област в Хорслидаун; четвъртък – черният дроб край Найн Елмс, горната част на тялото в Батърси Парк, вратът и раменете край Батърси; петък – дясното стъпало и част от крака в Уондсуърт, лявото стъпало в Лаймхаус; събота – лявата ръка в Бенксайд, задните части и тазът в Батърси, дясното бедро в Челси; вчера – дясната ръка в Бенксайд.“.

Любопитен е фактът, че една от частите на тялото била хвърлена нарочно през оградата на имението на писателката Мери Шели, която за ирония по-рано издава романа „Франкенщайн“, разказващ за чудовище, съшито от различни човешки части.

Останките на жертвата били прегледани на 17 юни и медиците заключили, че:

„… разделянето на частите показва умение и замисъл; не анатомичните умения на хирург обаче, а практическите знания на касапин. Наблюдава се голяма прилика между нарязването на това тяло и останките, намерени в Рейнъм, както и онези, открити на строежа на новата полицейска сграда.“. 

На 5 юни вестник „Лондон Таймс“ съобщава, че: „Според мнението на докторите жените са били мъртви само от 48 часа, а телата са нарязани грубо от човек, който има някаква представа за ставите в човешкото тяло.“.

И този път не била установена причината за смъртта, но сега случаят бил обявен за „Умишлено убийство на неизвестно лице или лица“. Както и при другите подобни случаи главата на жертвата никога не била открита, но за сметка на това самоличността й била ясно установена. Тялото се оказало на проститутката Елизабет Джаксън от Челси. Тази следа не била от голяма помощ, тъй като убийството останало неразкрито, както и останалите.

През юли Уайтчапъл се събудил, изправен пред възможността да си има работа с още едно престъпление на Джак Изкормвача. Проститутката Алис Маккензи била открита мъртва в сърцето на квартала. Докато полицията и гражданите си играели с теорията, че Джак се е върнал в бизнеса, Убиеца от Темза ударил отново, този път в задния двор на Изкормвача.

На 10 септември полицай Уилям Пенет обикалял маршрута си по улица „Пинчин“ в Уайтчапъл, когато открил торса на жена под железопътния тунел. Както и в случая с Маккензи, убийството създало оживена полицейска суматоха в района. Минути след откриването на тялото комисарят на полицията и неговият заместник, заедно с орда детективи, работили по разследването на Изкормвача, побързали да дойдат на местопрестъплението. Но в крайна сметка полицията щяла да прибави и това убийство към останалите неразкрити случаи с намерени край Темза човешки останки.

Полицай Уилям Пенет отрива женски торс в жп тунела на ул. „Пинчин“ в Уайтчапъл .

Разказът за Убийствата на брега на Темза няма да бъде пълен без да бъдат спомени и други подобни престъпления, случили се 14 години по-рано.

Загадките на Темза – 1873- 74 г.

На 5 септември 1873 г. полицейски патрул близо до Батърси изважда от водата лявата четвърт от женски торс. Скоро след това се появили още части – дясната гърда в Найн Елмс, главата в Лаймхаус, лявата предмишница в Батърси, тазът в Уулуич и т. н., докато не било събрано почти цялото тяло. Подобно на случая в Рейнъм от 1887 г., в продължение на месец пресата кажи-речи всеки ден съобщавала за намерени човешки части.

Полицията изважда от водата женски торс близо до Батърси Парк

По съвет на главния действащ хирург д-р Бонд трупът бил „сглобен“, като зашили частите му. Лицето се оказало по-голямо предизвикателство, понеже носът и брадичката били отрязани, а главата скалпирана. Кожата на лицето на жертвата била нагласена „възможно най-естествено“. Макар този ранен опит за съдебномедицинска реконструкция да бил изпълнен с „находчивост и вещина“ , тялото можело да бъде разпознато единствено от онези „близко запознати с физическите характеристики на починалата“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: MimLyubomirPavelKaterinalilly
350
15
Научи повече за:   Денис Нилсън: Удушвача с вратовръзката

Наложило се полицията да отпраща много хора с „нездраво любопитство“, желаещи да видят съшитото тяло. Сред тях имало от така наречените „търговци на ужаси“, които се опитвали да се сдобият с рисунка на останките. На онези, които имали основателна причина да видят трупа, полицията показвала първо фотография.

Коментирайки нараняванията на жертвата, медицинският журнал „Лансет“ съобщава, че:

„Противно на всеобщото мнение тялото не е било насечено, а сръчно разрязано; ставите са били отворени, а костите грижливо разчленени – дори сложните стави при глезените и лактите. Единствено при раменните стави и тазобедрената става костите са били прерязани.“.

Заключението на разследващите било: „Умишлено убийство на неизвестно лице или лица“. Правителството обявило награда от 200 паунда и помилване на всеки възможен съучастник в престъплението, който би могъл да ги насочи към действителния убиец. Никой не се появил, нямало арести и случаят останал неразкрит.

През юни 1874 г. разчлененото тяло на жена било извадено от река Темза край Пътни. Трупът нямал глава и имал само един крак. Съдебният лекар заключил, че тялото е било разделено при гръбначния стълб и се е разлагало в негасена вар преди да бъде изхвърлено в Темза. Въпреки че очевидно ставало въпрос за убийство, следователите не могли да стигнат до категорично становище по въпроса. Също като при другото подобно престъпление от миналата година и това останало загубено в историята.

Мистерията на „Тотнъм Корт“ – 1884 г.

На 24 октомври 1884 г. вестник „Таймс“ съобщава:

„Вчера бе породена значителна възбуда в квартала край бул. „Тотнъм Корт“ заради откритието на човешки останки, според сведенията на жена, при обстоятелства, предполагащи извършено престъпление“.

Ставало въпрос за череп с все още висяща от него кожа, както и бедрена кост с голямо парче плът по нея. По същото време пакет, съдържащ човешка ръка, бил открит на площад „Бедфорд“. Ръката предоставяла възможна следа за установяване на самоличността на жертвата – татуировка – която повече от вероятно отзаначавала, че жената е била проститутка.

Пет дни по-късно един полицай минавал край площад „Фицрой“ №33, когато забелязал голям кафяв хартиен пакет. Разтваряйки го, намерил вътре част от човешки торс. Изглежда убиецът бил изключително дързък или просто имал невероятен късмет в отърваването от телата. Според вестник „Пал Мал“:

„… тротоарът пред къщата е постоянно патрулиран от полицията… смята се, че пакетът е оставен между 10:00 – 10:15 ч., когато е почивката на патрула“.

Сградата, пред която били оставени останките, се използвала за военни тренировки и оръжеен склад.

Разследването на причината за смъртта започнало на 11 ноември. Взети били показания от свидетелите, имали лошия късмет да намерят човешките части. Вестник „Таймс“ съобщил, че частите принадлежат на една и съща жена и са били „разделени от опитен човек, но със сигурност не заради изучаване на анатомията“.

Разследването продължило няколко седмици с надеждата, че ще се появи нова информация. На 9 декември се появила такава под формата на пакет, намерен на улица „Морнингтън-Кресънт“, съдържащ кости от дясна ръка, дясно и ляво стъпало и дясна предмишница. Съдебният лекар заключил, че костите принадлежат на жени, подложени на умела дисекция. Частите били съхранявани известно време в моргата и след това изгорени. Тези две мистерии, подобно на останалите, щели да останат неразкрити.

Научи повече за:   Руската милиция прегръща организираната престъпност

Река Темза

Криминалната история на Лондон помни многобройни убийства с разчленяване. Но никога убийствата не са били по-чести от годините, обхващащи „Убийствата на брега на Темза“. Загадъчните и зловещи находки от 1873 и 1874 г. са много сходни с „Убийствата на брега“.

Възможно ли е един единствен човек да е отговорен за двете серии? Може би този мъж, вероятно млад студент по медицина, е бил изпратен в затвора по други обвинения или вкаран в лудница в средата на 70-те години на XІX в., само за да бъде пуснат после на свобода, за да продължи смъртоносната си поредица?

Добър пример за подобен случай е канадският сериен убиец Джон Крофърд Мартин, който е осъден през 1981 г. на 10 години затвор за убийство. Когато го освобождават, той продължава да убива и разчленява труповете на три жени в град Саскатун.

Река Темза около 1895 г.

Река Темза от край време се явява края на пътя за склонни към самоубийство лунатици, жертви на престъпления и на злощастни инциденти. Архивите от 1882 г. споделят, че в реката са открити 544 тела, от които 277 с неясна причина за смъртта.

Лондонският „Таймс“ публикува статия на 15 юни същата година, озаглавена „Незабелязани убийства“, която посочва, че: „удобствата, които реката предлага, за извършването на потайни убийства“, са проблемът, който трябва да бъде решен.

„Няма да е приятно да разсъждаваме над факта колко много главорези бродят из Лондон, които вече са извършили безнаказано зверства край реката и биха могли да бъдат изкушени да извършат нови, разчитайки на повсеместната слабохарактерност, преобладаваща в нашите усилия да установим със сигурност причините за подозрителните смъртни случаи.“.

Труповете, намерени в река Темза, се третирали по-различен начин от тяло, намерено на сушата. Пораженията, които водата оставя върху тялото, правела работата на медицинските експерти много по-трудна. Разлагането, времето на престой във водата, наранявания по тялото, причинени от лодки и речни обитатели – всички тези фактори превръщат задачата да се различи убийството от самоубийство или нещастен случай в почти невъзможна.

За нещастие, в случая на „Загадките на Темза“, реката може би никога няма да издаде своите тайни.


Източници: casebook.org, wikipedia.org, whitechapeljack.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: MimLyubomirPavelKaterinalilly
350
15
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме