Да убиеш за историята, част 2: Репортерът Владо Танески

Да убиеш за историята, част 2: Репортерът Владо Танески

Убийствата и медиите винаги са вървели ръка за ръка. Някои от най-великите и провокативни журналистически творби дължат появата си на мрачния и смущаващ свят на жестоките престъпления.

Един от най-големите пробиви, за които може да си мечтае репортерът в своята кариера е да се спъне в случай на серийни убийства.  Подобна тема може да изстреля журналиста в светлината на славата. Пример за този феномен е амбициозният политически карикатурист Робърт Грейсмит, който бил младши сътрудник във вестник „Сан Франциско Кроникъл“ преди да предприеме неофициално разследване на неразкритите убийства на Зодиака, което му донася международна слава, сделка за книга и холивудски филм.

Жаждата за подобна слава и признание обаче може да бъде опасно пристрастяваща за някои хора и да ги подтикне към поемане на рискове и съмнително етично поведение. Може би най-известният пример за това е Фил Станфорд, който кореспондирал с Кийт Хънтър Джесперсън (Убиеца с усмихнатото лице) и не се съобразил с препоръките на местните власти, публикувайки серия от статии, описващи детайли от текущото разследване на убийство, които спомогнали двама невинни да влязат в затвора за първото убийство на Джесперсън.

Всички сме чували теориите за това, че писмата на Джак Изкормвача са писани от журналист, който отчаяно искал да продаде труда си, тъй като вестниците се разпродавали като топъл хляб при подобни новини.

Медиите като че ли почти винаги знаят къде да теглят чертата. Понякога границата е твърде далече, за да се хареса на хората, а друг път е твърде близо до болното място. В много случаи тази граница е онова, което възпира репортера от неетични или незаконни действия. Малко журналисти в западния свят биха си позволили да прекрачат тази черта, но някои се доближават твърде близо. Пример за това е скандалът в британските медии през 2011 година, когато двама уважавани журналисти си позволиха да хакнат съобщенията от гласовата поща на изчезнало момиче. Това доведе до съдебно разследване на културата, практиките и етиката на британската преса.

За нещастие съществуват примери за медийни лица, които сами прекрачват границата и се потапят в мрачния и шокиращ свят на жестоките престъпления.

Романтичен традиционалист

Действието на случая се развива в съседна Македония – държава, в която серийните убийства са нещо на практика несъществуващо. Точно затова привидно случайните убийства на три възрастни жени създават голям медиен шум и донасят звездна слава за един определен журналист.

На високопланинско плато в западна Македония, само на километри от албанската граница, се намира град Кичево. Селището рядко се споменава по македонската телевизия, а туристическите сайтове му отделят само няколко реда. Градът изглежда странен избор за амбициозен журналист, издирващ вълнуващи истории. Но Владо Танески – някогашен репортер за вестник „Нова Македония“ – намирал Кичево и околностите му за сродни с неговия романтичен дух. Той копнеел за идилията на македонския провинциален живот и пишел дълги хвалебствени есета за труда на овчарите и орачите.

Владо Танески
Владо Танески

Като изключим случайните пориви на поетична фантазия, Танески бил преди всичко репортер. Основната част от работата му се съсредоточавала върху малкото национални новини, които градът можел да произведе. В късите си ежедневни материали той съобщавал за растежа на безработицата, незаконната сеч, корумпирани политици, отбелязването на патриотични събития, дребни престъпления и понякога убийства. Танески бил социално ангажиран журналист, който не се стеснявал да заема противоречива, макар и консервативна, позиция. Статиите му били пропити с тъга по времената отпреди разпада на Югославия и той гледал на капитализма като на смъртоносно нахлуване в родината му. Изпитвал своего рода политическа носталгия, породена от личната му фиксация в миналото. Материалите му били пример за солидно писане, но той никога не поемал рискове, нито се отклонявал от традиционната журналистика. Дори методите му били консервативни: все още работел на пишеща машина и предавал новините си по телефона, вместо по факс. Но когато възрастните жени в Кичево започнали да изчезват, Танески получил възможност да скрепи своите разсъждения за културния упадък на Македония с една постоянно разгръщаща се криминална мистерия. История, която изглежда бил роден на напише.

Виновници

През ноември 2004 г. внезапно изчезнала възрастната чистачка Митра Силяноска (61г). Жената се славела с разпуснат морал и много хора смятали, че може би е била убита или избягала от ревнив любовник. Но след около два месеца, на 12 януари 2005 г., вехтошар намерил тялото й, захвърлено в плитка дупка в изоставения строеж на спортно съоръжение край града.

Напредналото разлагане на трупа подсказвало, че Силяноска е била убита преди няколко седмици. Тя била брутално изнасилена и удушена, а тялото й било завързано с телефонен кабел и натикано в найлонов чувал. Градът бил в шок. Нищо подобно никога не се било случвало там. Дори по време на войната през 2001 г., когато албанските сепаратисти от Косово навлезли в територията на Македония и започнали да сеят хаос и насилие в близкия град Тетово, обстановката в Кичево била останала сравнително спокойна.

След бързо разследване местните власти обявили, че са арестували виновниците. Градът можел да спи спокойно. Двама млади, около двайсетгодишни мъже – Анте Ристески и Игор Мирчески, били обвинени в убийствата на Силяноска и на Радослав Божиновски – възрастен човек, който бил ограбен и убит в дома му през декември 2004 г. в съседното село Малковец. Божиновски бил застигнат от ужасяваща смърт в ръцете на мъчителите си, които упражнили върху него содомия с предмети и дърпали половите му органи с нагорещена маша, преди да го довършат. Тъй като Силяноска била насилвана по подобен начин, прокуратурата установила връзка между двете престъпления и решила да ги третира като двойно убийство. По време на разпитите им Ристески и Мирчески били признали и за двете убийства, но в съдебната зала настоявали, че са убили само мъжа и нямат нищо общо със смъртта на Силяноска.

Владо Танески отразявал съдебните заседания за вестник „Нова Македония“. Седял в съдебната зала и слушал внимателно обвинението, свидетелите и защитата. После написал: „Оковани в белезници и с търсещ поглед, 28-годишният Анте Ристески и неговият приятел Игор Мирчески, обвинени в ужасно двойно убийство, влязоха в съдебната зала. Те зяпаха отсъстващо в тавана и от време на време прошепваха, сякаш на себе си: всичко свърши и сега ще платим за престъпленията си.”.

Ристески и Мирчески получили доживотен затвор за двете убийства. Но впоследствие изникнало обезпокоително доказателство. Съдебномедицинската експертиза била открила следи от сперма в тялото на Силяноска и се оказало, че тя не съвпада с ДНК-то нито на Ристески, нито на Мирчески. Нима имало и трети убиец? Нима съдът е пратил в затвора грешните хора? Възможно ли било убиецът на Митра Силяноска да е още на свобода? Отговори нямало.

Научи повече за:   Йоаким Крол: Човекоядеца от Дуйсбург

Върлува сериен убиец

През ноември 2007 г., точно три години след изчезването на Митра Силяноска, от Кичево изчезнала още една жена. Петдесет и шест годишната Любица Личовска била чистачка също като Митра и живеела в същия квартал. Когато забелязали тези прилики властите внезапно се сетили за Горица Павлеска. Тя била 73-годишна пенсионирана чистачка, която изчезнала през месец май 2003 г. Тогава на случая не било обърнато кой знае какво внимание. Смятало се, че може да е получила удар на усамотено място или да е отишла да работи в Скопие. Не била открита нито следа от нея и скоро случаят бил забравен.

Но сега изглеждало, че малкото градче е станало дом на сериен убиец и редакторът на Владо Танески надушил голяма история.

“Любица беше скромна и мила жена. Бореше се с мизерията и работеше като чистачка, за да храни семейството си“, разказали роднините на Личовска на Танески. Той интервюирал и нейния син Дуко: „Два дни след изчезването на майка ми съобщих в полицията. Говорих с хората, чиито домове чистеше и търсих наоколо за улики, но не можах да открия нито следа от нея. Полицията ми каза, че работи по случая.“. Градът отново бил на ръба на нервна криза.

Най-лошите опасения се потвърдили, когато тялото на Личовска било открито в местността Стража, близо до бензиностанция на „Лукойл“. Тя била убита по сходен със Силяноска начин: изнасилена и удушена, завързана с телефонен кабел и натикана в найлонов чувал. Според съдебния лекар смъртта й била настъпила само преди дни, което означавало, че жената, която липсвала от три месеца, е била държана някъде в плен и през цялото време е била измъчвана и изнасилвана.

“Новото престъпление е главна тема в Кичево“, написал възторжено Танески в статия за „Утрински вестник“ на 6 февруари 2008 г. “Слуховете са в изобилие. Докато полицията работи по случая, мнозинството от жителите на Кичево смятат, че това убийство е свързано с двойното убийство в Малковец и Кичево, когато двама възрастни граждани бяха убити за много дребна сума пари.”. Но как било възможно това при положение, че убийците на Силяноска вече били зад решетките? В същата статия Танески предполага, че Личовска може да е била бутната от кола и шофьорът, вместо да я закара в болницата, е решил да се възползва от нея по най-отвратителен начин. „Полицията в Кичево все още не е обявила заподозрян, но според нашите източници разследването е на път на разреши случая“, съобщавал Танески.

Страх и паника

Преди полицията да успее да извърши арест се появил поредният труп. Живана Темелковска била открита изнасилена и удушена, завързана с телефонен кабел и натикана в найлонов чувал. Приликите в престъпленията и в профила на жертвите били болезнено очевидни. Новата жертва била жена на 65 години, която някога била работила като чистачка в местното уличище и живеела в същия квартал като останалите жертви. Тя изчезнала на 7 май 2008 г., но за разлика от другите жени била открита мъртва само след седмица. Осакатеният й труп, гол под пеньоара, с който била увита, бил хвърлен на бунище край местния стадион. Съдебномедицинската експертиза показала множество външни и вътрешни наранявания, сред които пет счупени ребра и тринайсет порязвания по черепа. Жертвата била насилвана със стъклена бутилка и флакон от афтършейв. В тялото била открита семенна течност. Телефонът на Живана бил открит случайно край детска градина в другия край на града.

Трупът на Живана Темелковска
Живана Темелковска била открита изнасилена и удушена, завързана с телефонен кабел и натикана в найлонов чувал

Ужас сковал Кичево. Възрастните жени не смеели да излизат от къщи, а майките не пускали децата си да играят на улицата. На 19 май Танески написал в статия за „Нова Македония“: „Хората в Кичево живеят в страх и паника след като поредното обезобразено тяло на жена от града бе открито през уикенда. Местната полиция, както и жителите на града, гледат на загадъчните изчезвания и ужасяващата смърт на Живана Темелковска и Любица Личовска като на дело на един единствен човек – сериен убиец. Мотивите на Чудовището от Кичево са все още неясни”.

Владо Танески интервюирал детективите, работещи по случая, които му казали, че имат няколко заподозрени, всички от които са местни жители. За съжаление те били разпитани и освободени. Следи от убиеца били открити и по двете жертви и били пратени за анализ. Танески искал да вземе интервю от близките на Темелковска, което щяло да бъде лесно, тъй като те живеели през няколко къщи от него на същата улица. Не само семейство Темелковски били негови съседи, а и всички останали жертви.

Психопрофил

В Кичево заприиждали детективи от цяла Македония. Между трите убийства и случаят на изчезналата жена се забелязвали неопровержими прилики. Всички жертви били работили като чистачки; били на сходна възраст и живеели близо една до друга; всяка от тях била измъчвана и убита по идентичен начин. С помощта на тези следи бил изготвен профил на убиеца. Извършителят бил най-вероятно жител на същия квартал и познавал жертвите си лично. Вероятно бил мъж на средна възраст и относително силен. Интелигентността му се оценявала над средното ниво, тъй като престъпленията били внимателно планирани и организирани така, че да му позволят да запази пълен контрол над местопрестъплението. Страдал от дълбоко стаена сексуална фрустрация, произхождаща от ранното му детство или юношество, която постепенно била прераснала в патология от садомазохистични желания. Най-вероятно действал сам, макар присъствието на съучастник не би могло да бъде изключено.

Психологическият профил сам по себе си не бил достатъчен. Полицията имала нужда от нещо повече от това грубо описание, за да попадне на следите на убиеца. Щастливият пробив дошъл с анализа на стара тениска, открита край тялото на Темелковска. Експертизата открила следи от кръв, която не принадлежала на мъртвата жена. Кръвната група (според слуховете B положителна) стеснила кръга от заподозрени от 150 до 10-ина души, от които полицията възнамерявала да вземе ДНК проби за сравнителен анализ. Сред главните заподозрени били таксиметров шофьор, няколко съседи на жертвите и журналистът, отразяващ случая – Владо Танески.

Трагичен арест

“Чухме, че някой е задържан във връзка със случая“, спомня си редакторът на в-к „Нова Македония“, „но не знаехме кой е той. Решихме да се обадим на Владо, който беше нашият репортер в Кичево, но никой не отговаряше на телефона. Тогава позвънихме в Министерството на вътрешните работи и оттам ни казаха: „Вече нямате репортер в Кичево““.

Арестът на репортера Владо Танески
Владо Танески бил арестуван в дома си в ранния петъчен следобед на 20 юни 2008 г.

Владо Танески бил арестуван в дома си в ранния петъчен следобед на 20 юни 2008 г. Три независими експертизи били потвърдили, че неговото ДНК съвпада напълно с пробите, взети от телата на Митра Силяноска и Живана Темелковска. Резултатите от пробите на Личовска все още не били окончателни в момента на задържането му, но две седмици по-късно говорителят на МВР лично потвърдил, че седем косъма, открити край тялото, принадлежат на Танески, което директно го уличава и в третото убийство. Тениската от последното местопрестъпление също се оказала негова, а зеленият пеньоар на точки, в който била увита Темелковска, принадлежал на неговата майка. Изглежда той бил обличал всичките си жертви в дрехите на майка си преди да ги изнасили и убие.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
Лятната вила на Владо Танески, където държал жертвите си
Лятната вила на Владо Танески, където държал жертвите си

Обиските на къщата му в Кичево и на лятната му вила край града, където бил държал жените преди да ги изхвърли като купчини боклук, донесли допълнителни улики, сред които части от облекла и обувки, които според полицията принадлежали на някои от жертвите. Съпругата на Танески обаче опровергава техните твърдения и казва, че дрехите са принадлежали на нейната свекърва. Статиите на Танески, в които усърдно бил описвал убийствата, представлявали само косвени доказателства, въпреки че детективите ги били чели с интерес през цялото време. В неговия последен материал за Темелковска особено изпъквала една определена подробност. Танески бил написал, че жената е била удушена със същия телефонен кабел, с който впоследствие е била вързана. Но полицията не била съобщавала подобен детайл на медиите. Само таен източник от разследването или самият убиец биха могли да знаят това.

Обискът в къщата и вилата на Владо Танески
Обискът в къщата и вилата на Владо Танески

Владо Танески запазил мълчание по време на разпитите. Давал уклончиви отговори на многобройните въпроси или казвал, че не си спомня. Настоявал, че е невинен и не е познавал жените лично. Детективите описали разговорите с него като мъчителни и безплодни. По-късно той казал на съпругата си, че не са го принуждавали със сила да говори, но в края на деня чувствал слабост и изтощение. Изразил намерение да се защитава сам в съда, затова му назначили съдебен защитник и на следващия ден го прехвърлили в затвора в близкия град Тетово.

Научи повече за:   Серийният убиец Айвън Милат направи гладна стачка заради PlayStation

Пристигайки в тетовския затвор, Танески бил настанен в килия с трима други затворници, поради недостиг на място. Килията разполагала със спално помещение с две двуетажни легла и отделна баня с тоалетна чиния и умивалник. Понеже често се случвали спирания на водата, в банята имало и голяма бяла кофа за санитарни нужди. Точно там, в около 2 часа през нощта на 23 юни, три дни след ареста му, един от съкилийниците на Танески намерил опозорения репортер на колене с глава, потопена в кофата с вода. След безуспешен опит за реанимация Владо Танески бил обявен за мъртъв.

Владо Танески бил обявен за мъртъв
След безуспешен опит за реанимация Владо Танески бил обявен за мъртъв.

Уважаван гражданин

Владо Танески е роден през 1952 г. в Кичево. Неговият баща Трайче Танески бил нощен пазач, а майка му Горица работела като чистачка в местната болница. Според съседските разкази и двамата били раздразнителни и коравосърдечни родители. Ако децата му не слушали, бащата изваждал каиша. Майка им била също толкова жестока; семеен познат я описва като „зла жена“. Братът на Владо Люпчо Танески е по-мек в характеристиката си: „Родителите ни бяха строги“, казва той, „но чий родители не са такива?”.

Последните години от живота си Трайче прекарва в семейната лятна вила, намираща се на няколко километра от града. Там отглеждал кози и садял зеленчуци, като отбягвал хората колкото се може повече. Той бил самотник и си падал малко мизантроп – яростно защитавал собствеността си и се държал грубо със съседите. Може би затова, когато се обесил във вилата си през месец август 2002 г., никой не се затъжил особено, освен близките му. Никой не тъгувал и след смъртта на Горица, която си отишла през декември същата година, нагълтвайки се случайно със свръхдоза приспивателни.

Братът на Владо го описва като нормално дете. Информацията за живота му като възрастен е също толкова оскъдна. Той посещавал техникум и след завършването си постъпил на работа като шлосер в местната фабрика. Скоро след това станал ръководител на младежката комунистическа организация в Кичево. Бюрократичната машина го изпратила в политическо училище в Хърватия. Когато се върнал в родния град през 1980 г., Танески вече бил важна личност по местните стандарти и не му подхождало да се върне да работи във фабриката. Направили го редактор в радиото на Кичево и така започнала закъснялата му кариера в журналистиката. Междувременно бил успял да се ожени и имал две деца.

През 1985 г. Танески започнал работа във вестник „Нова Македония“ като щатен репортер. Останал на тази позиция до 2003 г., когато във вестника се случили мащабни промени. Работата била добре платена и той се ползвал с доста привилегии, както преди, така и след 1991 г., когато Македония се откъсва от Югославия и става независима държава. Танески имал свободата да пише на всякаква тема, макар че трябвало да се въздържа от твърде явни критики по адрес на комунистическия режим. Редовно го обвинявали в политически опортюнизъм, но в онази епоха малко журналисти зад желязната завеса могат да твърдят, че не са прибягвали до подобно поведение. Част от колегите му го описват като добър журналист и абсолютно нормален и скромен човек.

Други обаче проявяват различно отношение. Носели се слухове, че когато не разполагал с информация, Танески имал навика да представя статиите на колегите си като свои. Обичал да произвежда сензации.

Като цяло Владо Танески бил уважаван от жителите на Кичево. Хората му имали доверие, но, странно за малкия град, личният му живот оставал пълна загадка. Текстовете на Танески понякога били единственото доказателство, че той съществува. Разговарял по телефона с редакторите в Скопие, продавал им статии и дори посещавал събития, организирани от вестниците, за които пишел, но основно държал на усамотението си. Не пиел и не пушел. Рядко излизал с приятели по кафенета и ресторанти и още по-рядко канел гости у дома. Всъщност Танески нямал приятели.

Прекрасен съпруг

Владо среща съпругата си Весна през 1973 г. на сбирка по поетично четене, където той взима първа награда, а тя трета. Той бил на 21 години, а тя на 19. Събрала ги любовта към литературата. Връзката им продължила четири години преди да се оженят през 1977 г. Тогава Весна имала голяма нужда от подкрепа, тъй като наскоро била претърпяла автомобилна катастрофа, в която загинали брат й и баща й. Владо бил много мил и грижовен с нея през целия им брак. Помогнал й да завърши право и дори й обособил офис в къщата им само за нея. Съпругата му не може да повярва, че той е извършил чудовищните убийства. Тя споделя, че Владо е бил изключително нежен любовник и не обичал грубостите в брачното ложе.

Репортерът Владо Танески и неговата съпруга Весна
Репортерът Владо Танески и неговата съпруга Весна

Владо обожавал децата си и прекарвал много време с тях. Когато не пишел си стоял вкъщи, чистел двора или поправял нещо. Според Весна той бил прекрасен съпруг, син и баща. Би дал всичко за семейството си.

Танески бил изключително педантичен и организиран, дори прекалено. Много обичал професията си и не би могъл да живее без журналистиката. Искал да бъде най-добрият журналист в града и истината била най-важното нещо за него. От всичките медии, за които работел, бил най-привързан към „Нова Македония“, но когато вестникът сменил собственика си през 2003 г., Танески бил освободен. В разстояние само на месеци след това той изгубил двамата си родители и стабилните им пенсии, които подпомагали семейния бюджет. Весна отрича слуховете, че бащата на Владо се е самоубил и казва, че е умрял от естествена смърт. Танески трудно успявал да издържа семейството си и Весна си намерила работа в Скопие като инспектор в Министерството на образованието, оставяйки съпруга си да живее сам в Кичево. С парите от новата си работа Весна подпомагала образованието на синовете си и се връщала у дома само през уикендите или Владо отивал при нея в столицата.

Научи повече за:   Джерард Шейфър: Ченгето убиец

Междувременно Танески започнал да се окопитва, пишейки на свободна практика за „Утрински вестник“, „Време“ и отново за „Нова Македония“. Научил се да използва компютър. За да увеличи приходите си отворил фирма за климатици. Смятал да продаде къщата и вилата в Кичево и да се премести при Весна в столицата за постоянно.

Весна разказва, че двамата с Владо били останали в дома на родителите му цели 25 години, защото майка му била приела напускането на брат му много тежко. По-малкият брат на Танески Люпчо не се разбирал с родителите си и напуснал семейния дом, при което те се отрекли от него и го лишили от наследство. Не след дълго и дъщеря им Траянка отишла да работи в Скопие. Владо бил единственото дете, което останало да се грижи за тях. Весна описва свекърите си като авторитарни, твърдоглави хора, с изостанало мислене. Те често се карали със сина си и това са единствените моменти, в които Весна виждала Владо да проявява агресия. Въпреки това той често заемал тяхната страна. Веднъж Весна казала нещо лошо за майка му и той не й говорил със седмици.

След ареста му Весна отишла да го види в районното, където полицаите й казали, че няма нужда да си хаби парите за адвокати, тъй като имали солидни доказателства срещу него. Попитала го дали е виновен и той казал: „Не знам за какво говориш“. Казала му, че ще му прости всичко, ако само й каже истината. Той се заклел в децата си, че не е виновен. Казал й: „Поздрави децата от мен и им кажи, че не съм сторил нищо лошо. Един ден всичко ще се изясни“.

Да се удавиш в кофа вода

Медии от целия свят заприиждали в Кичево, жадни да се сдобият с всяка подробност за странния живот и още по-странната смърт на Владо Танески – журналист, който изнасилвал и убивал жени, силно приличащи на неговата майка и след това пишел статии за престъпленията си. Първият сериен убиец в Македония, който скоро след ареста си се удавил сам в кофа с вода.

След няколко дни международният интерес позатихнал, но местните медии продължавали да се питат какво точно се е случило. „Утрински вестник“ поставя въпроса най-директно: „Възможно ли е край това семейство да е живял подобен убиец, толкова умело скрит зад маската на лоялен и верен съпруг, горд баща, внимателен зет и примерен син?“. Много роднини, съседи и колеги отказват да повярват, че скромният и учтив Танески би могъл да извърши подобни ужасяващи деяния. Местните жители говорят, че е бил натопен, а истинският убиец е още на свобода.

Необичайната смърт на Танески още повече засилва тези съмнения. Как е възможно човек да се удави в кофа с вода? Появява се низ от теории на конспирацията, от слабо вероятни, като например, че е станал жертва на изтезания по време на разпит, до явно абсурдни – че е бил убит, за да му бъдат извадени органите. Макар да бил оставил писмо под възглавницата си, което гласяло: „Не съм убил жените. Гордея се със семейството ми“, това не разсеяло съмненията. Служителите на затвора били замърсили местопрестъплението, докато се опитвали да го съживят и някои от уликите, които биха могли да изяснят загадката – като например позицията, в която било намерено тялото му – били загубени завинаги.

Кофата с вода, в която се "самоубива" Владо Танески
Кофата с вода, в която се „самоубива“ Владо Танески

Колкото повече време минавало, толкова по-противоречива ставала историята на Танески. Той ту бил виновен, ту невинен. Ту бил извършил самоубийство, ту бил убит. Дори се разнесла мълва, че е убил собствените си родители и имал списък с още жени, които планирал да убие, сред които и съпругата му.

Съдебномедицинската експертиза потвърдила, че Владо Танески е умрял от удавяне. Дробовете му били пълни с вода. Главата му била останала потопена дълго след като загубил съзнание. Нямало следи от съпротива, нито от явно насилие, с изключение на леко охлузване по челото и по ръба на носа. Танески бил добре сложен и дори трима здрави мъже като неговите съкилийници биха се затруднили да го надвият и да държат главата му в кофата с вода докато умре. Тримата щели вероятно да бъдат покрити със синини и рани от защитаващия се Танески.

Според друга теория не съкилийниците му, а властите били режисирали смъртта на Танески. Това също изглежда малко вероятно. Надявайки се да влязат в Европейския съюз, македонските власти нямат търпение да покажат ефикасността на правосъдната си система и загадъчната и широко раздухвана смърт на Танески е последното нещо, което биха искали.

Гробът на Владо Танески
Гробът на Владо Танески

Според най-непопулярната теория Танески е имал толкова силна воля и е бил толкова отчаян, че е успял да потисне естествения си рефлекс и наистина се е удавил сам в кофата с вода. Едва ли някой вярва сериозно в това.


Източници: crimemagazine.com, express.hr, theguardian.com, документалният филм: Evil Up Close – Vlado Taneski, globusmagazin.com.mk , The Mask of Sanity: On the Trail of a Serial Killer in Macedonia от Dimiter Kenarov, Greg Antrim Kelly

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме