Освободиха ученик, несправедливо осъден за убийство, извършено от Пологовския маниак Сергей Ткач

Украинските власти пуснаха на свобода младеж, който като ученик бе несправедливо осъден за престъпленията на сериен насилник и убиец. Дори след като истинският маниак бе заловен и хвърлен зад решетките, украинската Темида продължи да държи юношата в затвора. Сега потърпевшият и неговите близки се опитват безуспешно да получат компенсация за несправедливия съд и изфабрикуваното углавно дело.

Яков Попович вече е на 22 години и е на свобода само от месец. На 14-годишна възраст той бе осъден на 15 години затвор за изнасилването и убийството на своята малолетна племенница. Но впоследствие се оказа, че за това престъпление е отговорен бившият следовател от милицията Сергей Ткач, който се сдобива с прозвището „Пологовския маниак“.

Яков Попович
Яков Попович

Углавното дело за престъпленията на „Пологовския маниак“ се счита за най-големия позор на украинското правосъдие. Сексуалният маниак Сергей Ткач от запорожския град Полог разбива всички национални рекорди с броя на жертвите си. При разпита той признава за убийството на сто души, претендирайки за третото място в списъка с най-страшните маниаци в световната история. Повече животи е погубил само Педро Алонсо Лопез, който в периода от 1973 до 1980 година убива 300 момичета в Еквадор, Перу и Колумбия, както и Бернхард Приган – този престъпник удушава, а след това изнасилва 147 жени, в периода от 1948 до 1952 година. Следователите успяват да докажат в съда вината на своя бивш колега само за 29 случая на убийство и изнасилване на момичета и жени на възраст от шест до осемнадесет години.

Най-шокиращото обстоятелство е това, че почти за всяко от доказаните убийства на Ткач, зад решетките бил вкарван невинен човек. Милиционерите от Запорожка и Днепропетровска област просто „избивали“ самопризнанията от заподозряните. Често следователите дори не си правели труда да търсят заподозряни, а хващали първия срещнат, обикновено някой от близките на жертвата. Така, Владимир Светличний от Павлоград бил обвинен в убийството и изнасилването на собствената си деветгодишна дъщеря. Той не дочакал съдебния позор и се обесил в килията на следствения изолатор.

Повече от десетина невинно осъдени излежават пълните си присъди за престъпленията на Ткач. Например, Игор Рижков е осъден през 1997 година и излиза на свобода след 10 години. Когато произнасяли присъдата му, в Украйна все още действало смъртното наказание. Неговите адвокати успяват да го спасят от разстрел.

В момента на произнасянето на присъдата на самия Ткач, на свобода излизат още двама невинно осъдени, а шест продължават да излежават наказанията си за престъпленията на „Пологовския маниак“. Най-младият от тях е именно ученикът Яков Попович.

Полицейска месомелачка

Живеещото в Полог момиченце Яна Попович изчезва на 23 септември 2002 година. На следващата сутрин зверски изнасиленото тяло на детето е намерено в тръстиките.

Милиционерите отвеждат осмокласника Яков право от часа по английски език. Те незабавно започнали да изтръгват от него признания, обвинявайки го в убийството на племенницата му. Като основание за ареста послужили показанията на един учител. Той съобщил на властите, че Яша е предложил да потърсят изчезналата му племенница в тръстиките край моста, където все още никой не бил погледнал. Логиката на оперативните служители била проста – щом малкият е посочил къде да се търси, значи сам я е скрил там.

Майката на Яков Галина Попович казва, че милиционерите бързо успели да стреснат момчето, заплашвайки го, че ще се разправят с близките му. „Не, моето синче даже не са го били. Две денонощия не са давали на Яша да спи, заплашвали го с побои, издишвали в лицето му цигарен дим, насочвали пистолет срещу него“ – разказва майката. – „Той се държал, но когато милиционерите го заплашили, че ако не признае за убийството, ще се разправят с родителите му – Яша се изплашил и под диктовка написал пълни самопризнания“.

Яков не бил от плашливите и заплахите срещу него самия едва ли биха свършили работа. Затова пазителите на реда заявили, че ще пребият майка му или ще счупят краката на баща му, който е бивш военен летец. „Момчето не се усъмнило, че така и ще стане. Репутацията на полицейската месомелачка не му дала никакъв повод за съмнение“ – пише едно издание.

Научи повече за:   Албърт Десалво: Бостънския удушвач

Яков мечтаел да стане летец също като баща си. Но от страх за родителите си той бил признат за виновен в зверското убийство на малолетната си племенница и изпратен в колония за петнадесет години.

На процеса Яков се опитал да се защити и казал, че много обичал племенницата си и не я е убивал. Но съда и народните заседатели не обърнали внимание на „измислиците на момчето“.

Когато Върховният съд потвърждава присъдата му, семейство Попович е принудено да бяга от Полог, защото в тихото степно градче започнал истински лов на вещици. Роднините на други момичета, убити по сходен начин, искали да отмъстят за своето отчаяние и страх. Тях не ги спирало дори това, че близките на предполагаемия маниак сами били загубили любим човек – Яна Попович.

Семейството на Яков избягало на запад, в далечния горист Житомирщин. Точно една година след убийството на Яна кошмарът в Полог започнал отново: в канала открили трупа на изнасилена 13-годишна ученичка. Жертва на аналогично престъпление една след друга станали пет местни момичета.

Почеркът на зверските престъпления си приличал, но властите упорито отричали версията, че в градчето действа маниак. А след като нямало маниак, то за всеки конкретен случай било необходимо да се намери виновник. Конвейерът на следствието заработил на двойни обороти.

Сергей Ткач
Сергей Ткач

През лятото на 2005 година поредното изнасилено момиче в Полог успява да оживее. Милиционерите изготвят фоторобот на нападателя по нейното описание. Въпреки това маниакът успява да се разправи с още три жертви, преди да бъде заловен. В средата на юли изчезва едно 12-годишно момиче, в началото на август в пустошта е открито тялото на млада жена, а на следващия ден от езерото изваждат трупа на деветгодишна ученичка.

Приятелките на загиналите ученички си спомнят за някакъв „чичо“, който „се въртял около тях на плажа“. Тази подробност довежда следователите до 52-годишния Сергей Ткач.

Задържаният веднага показал кладенеца, в който хвърлял изчезналите момичета. Освен това предложил такива подробности, за които би могъл да знае само убиецът. В това число той детайлно описал и убийството на Яна Попович – как видял момичето на полето край разрушения завод, как я хванал и удушил, а после я откарал с велосипеда си на реката, където извършил полов акт с вече мъртвото дете.

Повечето от жертвите си маниакът убивал преднамерено в други области на Украйна, за да заличава по-лесно следите си. Само в Полог за последните три години той лишава от живот девет момичета, уверен в своята безнаказаност.

Бюрокрация без правосъдие

Сергей Ткач
Сергей Ткач

Веднага след ареста на Сергей Ткач началството на милицията и съдебните служители изпадат в състояние, близко до паника. Признанията на маниака можели силно да навредят на професионалния им имидж и да унищожат кариерите им. На специална пресконференция органите на реда заявили: всички по-рано осъдени – остават осъдени, независимо от текущите събития.

Научи повече за:   Вещите на Юнабомбър ще бъдат продадени на търг

„Ние разбрахме за Ткач и веднага се обърнахме към запорожската прокуратура с молба да ходатайства за преразглеждане на делото в светлината на новите обстоятелства. Отговориха ни – докато маниакът не бъде осъден, Яша остава зад решетките“ – спомня си Галина Попович.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275

Властите разсъждавали подобно на героя от съветския филм „Мястото на срещата не се променя“ Глеб Жеглов, който твърди, че наказание без вина няма. Високопоставените чиновници се опитват да убедят в това и обществото. Самият прокурор на Запорожска област публично заявява на гражданите, че вината на Яков Попович е напълно доказана и потвърдена с допълнително разследване. А признанието на Ткач за убийството на Яна – празни приказки. На злодея му било все тая – едно убийство повече, или по-малко.

Все пак Генералната прокуратура се обръща към Върховния съд с молба за преразглеждане на присъдите на всичките седем невинни, осъдени за престъпленията на Ткач. Сред тях е и Яков Попович. При това прокурорите изведнъж си спомнили за цял куп несъответствия и различия в делото: в частност, трябвало да обяснят, чий сиви косми са открити по тялото на убитото момиче, след като 14-годишният Яша нямал сиви коси; или защо не са обърнали внимание на свидетелите, разказващи за някакъв възрастен мъж, който карал на велосипеда си през полето голям черен чувал.

Цяла година Върховният съд обмисля новия развой в случая на Яков Попович. И накрая отказва на Генерална прокуратура да проведе допълнително разследване.

„Много ни заболя. Аз и мъжа ми бяхме поканени през 2008 година в Москва в предаването „Нека говорят“ – разказва Галина Попович. – „Там имаше трима мъже, които бяха лежали в затвора за престъпленията на Ткач, и момичето Олга, което оцеля след нападението на маниака и състави неговия фоторобот. Всички ни подкрепяха, всички бяха уверени, че скоро ще пуснат нашия Яша. А то какво стана…“.

Малко преди да се състои новото съдебно заседание по това скандално дело Галина Попович получава обаждания от непознати мъже и жени, които настоявали тя да напише заявление за това, че след освобождаването си синът й няма да има никакви претенции нито към милицията, нито към прокуратурата или съда. В противен случай, заплашвали анонимните, жената нямало да види Яков на свобода. Освен това в затвора щели да му „разкажат играта“.

„Аз тези гласове ги пратих, меко казано, знаете къде. Защото бях убедена – моят син никакво престъпление не е извършвал, а справедливостта трябваше да бъде възстановена“ – казва Галина Попович.

Същата твърдост и стремеж да стигнат до края проявяват и останалите членове на семейството. Но това струва живота на някои от тях.

Дядото на Яков Кирил, заслужил ветеран от Втората световна война, посетил внука си в колонията за непълнолетни. На връщане старецът получава инфаркт. В къщи разгневен от съдебния произвол, старият човек написва писмо до централния вестник за това, че никога, дори когато неговите другари на фронта са падали покосени от фашистките куршуми, не е изпитвал такова страдание. Той твърдял, че навсякъде се вършат беззакония и невинни деца отговарят за чуждите злини. Дядото не преживява втория си инфаркт. Скоро след него умира и бабата на Яков.

Научи повече за:   Актьор от "Грозната Бети" обезглави майка си със самурайски меч

Галина продължавала да подкрепя сина си. Той й пише от затвора, че постъпва правилно, като отказва да се примири с несправедливостите на властта.

Чак в края на 2010 година Върховният съд на Украйна отменя присъдата на Яков Попович.

В края на януари 2011 година Яков най-сетне напуска „зоната“. Но животът и здравето на младия човек са безвъзвратно унищожени. Без паспорт и като освободен затворник Яков могъл да се устрои на работа като дървосекач в селцето Скоморохи. Сега той не мечтае да види небесния хоризонт от пилотската кабина, а се стреми към професията на механик или шофьор.

Оскърбление към властта

Галина Попович
Галина Попович

На 25 февруари, на първата годишнина от встъпването си на власт, президентът на Украйна Виктор Янукович разговаря с гражданите право в телевизионния ефир. Организаторите на националния телемост заявяват, че всеки който желае може да му зададе въпрос по безплатния телефон или по интернет.

Едно денонощие преди мероприятието сайтът на президента публикува всички получени въпроси, „с изключение на нецензурни и оскърбяващи достойнството такива“. В седемхилядния списък незнайно защо не фигурирал въпросът на Галина Попович. Жената искала да узнае от лидера на нацията, кой ще отговори за загубената младост на сина й. „Властите знаеха, че моят Яша е невинен. Защо Върховният съд не го пускаше от колонията“ – питала майката на невинно осъдения.

Въпреки всичко, жената, която пресата нарича „мъжествена украинка“, не губи надежда в правосъдието даже в условията на безразличието на върховната власт към нейната съдба. Сега Галина ще търси справедливост в съда в Страсбург. Тя е твърдо решена да подаде жалба срещу Украйна за компенсация в размер на 8 милиона гривни (1 милион долара), заради осемте години на незаконно пребиваване на сина й зад решетките.

Този иск едва ли ще бъде удовлетворен в пълния му размер. Неотдавна Европейският съд по правата на човека задължи Украйна да изплати на жителя на карпатска Калуша Алексей Захаркин само 10 хиляди евро. Пред седем години той също бил изтезаван в милицията.

В същото време истинският сериен убиец и некрофил Сергей Ткач предлага своята история на сценаристите в Холивуд за 3 милиона евро. Преговорите за филма са в разгара си.

Анатолий Оноприенко: Украинският терминатор
Анатолий Оноприенко: Украинският терминатор

Историята на разследването на престъпленията на бившия милиционер Сергей Ткач напомня за случая на серийния маниак от Западна Украйна Анатолий Оноприенко, който убива 52 души. В последните години преди ареста си той застрелва 43 души, в това число и 10 деца. Ревностните служители на реда задържат 26-годишния Юрий Мозол, след което три дни го измъчват с огън и ток, в опит да изтръгнат самопризнанията му. Мозол умира по време на изтезанията, а след две седмици залавят истинския маниак.

Още по тематаСергей Фьодорович Ткач: Украински маниак и криминалист от милицията
Анатолий Оноприенко: Украинският терминатор

———————————————————————————————————————————————

Източник: newsru.com, wikipedia.org, cripo.com.ua, svpressa.ru

The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
dinko.gospodinov17klachiankata Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
klachiankata
Гост
klachiankata

Неописуемо.Там явно хич не им пука за ближния.Е не е чудно че едни от най-опасните серийни убийци са украинци,мизантропията си им е в кръвта.

dinko.gospodinov17
Гост
dinko.gospodinov17

Запазили са доста азиатски методи в правосъдието си,а уж са в Европа?Не,че ние сме много по-различни…