Публикувано на: 16 май, 2011

Фамилията Коломбо е най-младата от „Петте фамилии“, които контролират престъпната дейност в Ню Йорк. Създадена от един от най-презираните босове в историята на американската мафия  – Джо Профачи „Краля на зехтина“, сагата на фамилията Коломбо преминава през смяна на името и три бурни и кървави семейни войни, които отслабват някогашната й мощ и я превръщат в лесна мишена за властите.

Митингът

На 28 юни 1971 година десетки хиляди души се стичат на манхатънския площад Кълъмбъс Съркъл за втория годишен митинг на Италиано-американския съюз за граждански права. Полицейски барикади отклонявали трафика далеч от събитието. Видни политически фигури и местни знаменитости се качили на украсената с червени, бели и сини ленти сцена. Знамето на Италия се веело до американския флаг. Оператори от телевизията и фотографи от пресата си пробивали път през тълпата, за да се доближат колкото се може повече до подиума. Горди италиано-американци от цял Ню Йорк се събрали, за да изразят неодобрението си към предразсъдъците на правителството срещу техните хора. Те изпитвали особено недоволство към ФБР. Чувствали, че всички американци от италиански произход се слагат в един кюп с Мафията. Само защото няколко италианци са създали Коза Ностра не означавало, че всички са престъпници, но ФБР, според протестиращите, очевидно се отнасяло с тях като с такива.

Джоузеф Коломбо

Джоузеф Коломбо

Тълпата заликувала, когато забелязала основателя на Съюза за граждански права Джоузеф Коломбо да излиза от колата си и да си пробива път през множеството. Странното „съвпадение“, че Джо Коломбо е управляващият бос на едноименната нюйоркска престъпна фамилия, като че ли не притеснявало поддръжниците на Съюза.

Коломбо създал съюза година преди това, за да се опълчи на, както той смятал, нечестното отношение на ФБР към неговите хора. На 30 април 1970 година синът на Коломбо Джоузеф младши бил арестуван за това, че разтопил известно количество монети, за да извлече тяхното сребърно съдържание, надявайки се да спечели повече от фактическата им стойност. Задържането му представлявало тактика за упражняване на натиск върху бащата на младия човек, но Джо Коломбо надал вой за нечестна игра и побързал да отвърне на удара, изпращайки група свои хора да протестират пред щаба на ФБР в Манхатън.

Но протестите не били достатъчни за Коломбо. Скоро той обявил, че сформира Италиано-американски съюз за граждански права, който да се занимава с проблема за дискриминацията срещу неговите хора. За удивление на органите на реда, хиляди съблюдаващи закона граждани от италиански произход застанали на негова страна, изпращайки доброволно десетте долара членска вноска в новоучредената организация. Страхувайки от отдръпването на италианските гласоподаватели, местните политици също изказали подкрепата си. Само за няколко седмици съюзът се превърнал в стихийна сила.

Петдесет хиляди души се събрали на първия митинг на площад Кълъмбъс на 29 юни 1970 година. Мафията затворила пристанищните докове за през деня, за да могат работниците, членуващи в нейните профсъюзи, да присъстват на събитието. Магазините в италианските квартали в целия град също затворили врати в чест на протеста. Огромната обществена подкрепа на съюза оказала своя ефект. Главният прокурор на САЩ Джон Мичъл и губернаторът на Ню Йорк Нелсън Рокфелер обявили, че терминът „Мафия“ няма повече да бъде използван в техните юрисдикции.

Съюзът обявил Джо Коломбо за свой „Мъж на годината“ през месец май, макар че през март той получил присъда от две години и половина, попълвайки грешна информация в молбата си за издаване на разрешително за търговия с имоти.  Присъдата била отложена в очакване на решението от обжалването, а Коломбо се заел с удвоена сила да рекламира Съюза. Той дори се появил в едно вечерно телевизионно токшоу, за да говори за дискриминацията срещу италиано-американците. Някои от босовете на другите фамилии не останали доволни от това. Този вид целенасочено саморазкриване било нечувано за един главатар на Мафията. Дори енигматичният Джон Готи не се осмелил на такава публичност по време на царуването си като бос на фамилията Гамбино в края на 80-те и 90-те години на 20-и век.

Така, още преди провеждането на втория митинг, Джо Коломбо вече вървял по тънък лед. Докато си проправял път през тълпата в онзи летен ден на 1971 година, той без съмнение знаел, че е разрошил доста перушини, но очевидно не осъзнавал колко много е прекалил. Ножовете вече били извадени.

„Зеленчук“

След първия митинг през 1970 година Джо Коломбо успял да убеди много от своите колеги босове и техните капитани да помогнат за каузата. Как иначе е бил в състояние да затвори доковете заради събитието? Но на 16 декември 1970 година агентите на ФБР арестували войника от фамилията Коломбо Роко Мираля и претърсили куфарчето му. Специалните агенти намерили в него списък с имена или псевдоними и парични суми.

Коломбо, който бил с Мираля по време на ареста му, се явил пред федералното Голямо жури и бил разпитан за списъка. Вместо да използва Петата поправка, както би направил всеки нормален гангстер, той заявил, че тези суми са парични дарения за каузата на Съюза. „Карл“, свидетелствал той, е босът Карло Гамбино. До неговото име била записана сумата 30 000. Без съмнение Гамбино и всички останали мафиоти в този списък биха искали Коломбо да не беше свидетелствал. Скоро те оттеглили първоначалната си подкрепа. Босовете чувствали, че той е привлякъл твърде много обществено внимание, а в Мафията това никога не е добре за бизнеса.

Джоуи Гало (вляво) и неговият брат Лари (вдясно)

Джоуи Гало (вляво) и неговият брат Лари (вдясно)

Джо Коломбо се сблъсквал със сериозна опозиция и вътре в собствената си фамилия. Братята Гало – Лари, Албърт и прочутият Луд Джоуи – отдавна се дразнели от началството и вече се били опитвали да превземат фамилията в началото на 60-те години. Джоуи Гало току-що бил освободен от щатския затвор през февруари 1971 година, след като излежал деветгодишна присъда, и неговите горчиви чувства към управлението на фамилията си оставали същите. Гало и неговите братя смятали, че усилията им заслужават по-голямо парче от баницата. Те били доказали през годините, че са готови, склонни и способни да се вдигнат на война, за да получат онова, което искат. Освен това братята имали могъщ съюзник в лицето на капитана от Дженовезе Винсънт „Брадичката“ Джиганте, който един ден щял да стане бос на фамилията си.

Простреляният Джоузеф Коломбо

Простреляният Джоузеф Коломбо

Докато Джо Коломбо си пробивал път през тълпата, за да стигне до сцената, внезапно прогърмели три изстрела. Хората залегнали, закрещели от паника и се разбягали да търсят укритие. Полицаите се борели с настъпващата човешка маса, за да стигнат до източника на проблема. Те заварили Джо Коломбо да лежи на паважа, а кръвта изтичала от трите рани на главата му. Над него стоял някакъв чернокож мъж с пистолет в ръка.

Полицията сграбчила мъжа, но докато се опитвали да го оковат, един от верните васали на Коломбо извадил оръжие и изстрелял три куршума в гърба на атентатора, убивайки го на място. Впоследствие властите научили, че мъжът, който застрелял Коломбо, е уличен измамник на име Джером Джонсън, който някак си се бил сдобил с журналистически достъп до митинга. Подозренията моментално паднали върху Джоуи Гало, за когото се знаело, че работи с чернокожи престъпници. Гало вярвал, че мафията може само да спечели от съвместната работа с черни криминални групировки, но много гангстери не одобрявали близките му отношения с тях.

Джером Джонсън

Джером Джонсън

Но полицейските следователи и вътрешното разследване, проведено от самата мафия, не открили връзка между Гало и Джером Джонсън, нито пък могли да докажат, че стрелецът е бил нает от Карло Гамбино, или някой друг бос, враждуващ с Коломбо. Джонсън изглеждал като типичния луд самотен стрелец.

Коломбо не починал от раните си. Той останал в кома през остатъка от живота си, или, както живописно го характеризирал Джоуи Гало – превърнал се в „зеленчук“. Стрелбата по Джо Коломбо е само една от главите в жестоката и раздирана от конфликти историята на фамилията Коломбо – сага, която започва с един от най-презираните босове в историята на американската мафия.

Кралят на зехтина

Джо Профачи - Кралят на зехтина

Джо Профачи - Кралят на зехтина

Джо Профачи, първият и най-дълго управлявал бос на фамилията Профачи, бил мразен от хората си. Веднага щом Джо Коломбо заел мястото му след неговата смърт, името на фамилията било променено на Коломбо, в опит да се изтрие спомена за неговото скъперническо и жестоко владение на трона. Законният бизнес на Профачи с внос на зехтин и доматено пюре му спечелил прозвището „Кралят на зехтина“, но той бил само малка частица от неговата империя.

Профачи живеел в огромно имение в Лонг Айлънд с площ 328 акра, което можело да се похвали с ловна хижа и свое собствено частно летище. Но, докато останалите босове щедро раздавали богатството си, Профачи бил скръндза, който таксувал хората си за правото да членуват в неговата фамилия. Освен обичайния процент, който получава един бос, Профачи наложил допълнителна такса върху всички престъпни дейности, упражнявани от хората му. Всеки член на фамилията трябвало да плаща и по 25 долара на месец. Много от гангстерите на Профачи се оплаквали зад гърба му, че той е поредният подъл, стиснат „мустакат Пийт“, но Профачи виждал себе си като традиционалист, живеещ според законите на оригиналната сицилианска Мафия.

Профачи знаел как да оцелява и умело се отдръпнал от Кастеламарийската война през 1931 година, запазвайки фамилията си, докато младите немирници, предвождани от Лъки Лучано,  си разделяли остатъците от фамилията на Салваторе Маранзано. Фамилията Профачи, базирана в Бруклин и част от Стейтън Айлънд, се занимавала с обичайните мафиотски дейности – рекет, хазарт, грабежи, лихварство, изнудване, като по-късно добавила и вноса на хероин в своето портфолио. Профачи поддържал близък съюз с боса на фамилията Бонано Джоузеф Бонано и заедно те били достатъчно могъщи, за да държат настрана другите изгряващи нюйоркски фамилии.

Профачи управлявал своята фамилия три десетилетия без сериозна заплаха за лидерството му. Но в началото на 60-те години босовете на Гамбино, Лукезе и Дженовезе решили да внесат промяна в баланса на силите. Съюзът Профачи-Бонано се бил превърнал в огромна горила, която често се изпречвала на пътя им. Карло Гамбино започнал да им подлива вода, като привличал на своя страна някои от хората им.

Братята Гало и техният екип от доста време не били доволни от управлението на Профачи. Те едва свързвали двата края, тъй като босът взимал голяма част от печалбите им. Особена горчивина изпитвали от факта, че Профачи бил поръчал екзекуцията на техния колега Франк Абатемарко.

Джоузеф Маглиоко

Джоузеф Маглиоко

С настъпването на февруари 1961 година бандата на Гало решила, че й стига толкова. В дързък ход те отвлекли няколко видни членове на фамилията, сред които дългогодишният заместник-бос Джоузеф Маглиоко и капитанът Джо Коломбо. След това изпратили послание до Профачи, че искат да се промени начина на разпределяне на печалбите. Профачи изпратил своя съветник Чарлз „Наденицата“ Лосисеро да преговаря с тях. След седмици на преговори двете страни стигнали до съгласие и заложниците били освободени. Всички изглеждали доволни от изхода на ситуацията.

Но шест месеца по-късно Профачи отвърнал на удара. Един от заложниците – войникът Джон Шимоне, подмамил Лари Гало в един бар в Бруклин, където двама убийци метнали въже около шията му и започнали да го душат. Те заплашили да го убият, ако не каже на братята си да дойдат в бара. Лари Гало знаел, че той и братята му ще загинат, ако го стори, и отказал да им съдейства.

Лари Гало

Лари Гало

Въжето се стегнало още повече и Гало щял да умре, ако точно в този момент в заведението не бил влязъл един полицай. Предната врата била открехната и, тъй като Синият закон изисквал всички магазини да са затворени в неделния ден за църква, ченгето решило да провери какво става. Шимоне и неговите хора побегнали. Партньорът на ченгето се опитал да ги спре, но един от гангстерите го прострелял в лицето. Те се измъкнали с чакащия ги наблизо Кадилак.

Сетне братята Гало научили, че няколко дни преди това хората на Профачи са убили техния главнокомандващ Джо „Желето“ Джоели. Бандата им се хвърлила в атака, стреляйки по всеки срещнат привърженик на Профачи. Полицията нахлула в щаба на бандата в Бруклин, надявайки се да прекрати радикална война вътре във фамилията. Насилието спряло, но лошите чувства останали.

Джоуи Гало

Джоуи Гало

Проблемите на Профачи не се свеждали единствено до вътрешни раздори. В началото на 1962 година Карло Гамбино и Томи Лукезе се изправили пред Комисията на Мафията и предложили Профачи да се оттегли като бос за доброто на неговата фамилия и на мафията като цяло. Джо Бонано ожесточено се противопоставил на подобно решение, страхувайки се, че ще изгуби своя най-важен съюзник. Комисията решила да не разглежда засега този проблем и това се оказал мъдър ход, тъй като Профачи починал от рак на 6 юни 1962 година.

Неговият заместник Джоузеф Маглиоко бързо заел мястото му, което не се харесало на Лукезе и Гамбино. Маглиоко давал всички знаци, че вярно ще се придържа към политиката на Профачи, в това число и близкия съюз с Джо Бонано. Така, враговете на стария бос автоматично се превърнали във врагове на новия.

Неприятности и още неприятности

Кармайн Джуниър Персико

Кармайн Джуниър Персико

Джо Маглиоко вероятно понякога е съжалявал, че е станал бос на фамилията Профачи. Бандата на Гало била все така недоволна и твърдо решена да го свали. С надеждата да отслабят влиянието на Маглиоко върху фамилията, те се прицелили в най-силните му хора и особено в свирепия Кармайн Джуниър Персико. Колата на Персико била взривена през 1963 година, но той се отървал само с леки наранявания. На 19 май същата година той бил прострелян в лицето, ръката и рамото от една минаваща кола. Персико се оказал толкова жилав, че изплюл един от куршумите, които пробили лицето му. В друг инцидент главнокомандващият на Персико – гигантът Хю Макинтош, бил нападнат и прострелян в засада, но оцелял.

Но бунтът на Гало приключил внезапно през есента на 1963 година, когато двама от ключовите членове на бандата били убити, а 17 други обвинени в рекет. Джоуи Гало излежавал вече две години от дългата си присъда в затвора и бандата на Гало просто не разполагала с нужните човешки ресурси, за да продължи борбата.

Стефано Магадино

Стефано Магадино

Маглиоко вероятно е бил облекчен да се отърве от досадните Гало, но истинските му неприятности тепърва започвали. Той бил наследил съюза на Джо Профачи с фамилията Бонано, но като нерешителен лидер приемал съветите на амбициозния Джо Бонано. Преди смъртта на Профачи той и Бонано замисляли убийството на техните върховни врагове – босовете Карло Гамбино, Томи Лукезе и Стефано Магадино от фамилията Бъфало (който бил братовчед на Бонано). Целта на Бонано била да се отърве от своите врагове и да се провъзгласи за „капо ди тути капи“ (бос на всички босове) и глава на Комисията. Следвайки желанията на Профачи, Маглиоко продължил със заговора. Бонано му дал за задача да премахне Гамбино и Лукезе, а той предал работата в ръцете на своя най-верен наемник Джо Коломбо. Маглиоко бил уверен, че Коломбо ще свърши работата.

Но Коломбо имал собствено мнение и виждал накъде духа вятъра. Той преценил ситуацията и решил, че Бонано е твърде алчен за власт и неговият опит да превземе Комисията ще пропадне, оставяйки фамилията Профачи да опере пешкира. Така че, вместо да извърши екзекуциите, Коломбо информирал Лукезе и Гамбино за заговора. Те от своя страна отишли при Комисията и поискали правосъдие.

Карло Гамбино

Комисията не искала да предизвика нова Кастеламарийска война и, упражнявайки регулаторната си власт, повикала Маглиоко и Бонано да се явят пред нея. Бонано пренебрегнал заповедта и се укрил. Маглиоко се подчинил и признал за участието си в заговора. Комисията го съжалила, знаейки, че лукавият Бонано вероятно стои зад всичко. Маглиоко бил глобен 50 000 долара и принуден да се оттегли. Те пощадили живота му, но Маглиоко получил инфаркт и починал няколко месеца по-късно.

По предложение на Карло Гамбино Джо Коломбо бил награден за разкриването на конспирацията и получил титлата на нов бос във фамилията Профачи. Гамбино щял да съжали за добрината си, когато Коломбо и неговата любов към публичността хвърлили нежелана светлина върху организираната престъпност в подземния свят.

Звездна власт

Младият Джоузеф Коломбо

Младият Джоузеф Коломбо

Като млад мъж Джо Коломбо оставил своя знак в елитния екип за екзекуции на Джо Профачи, в който участвали Лари и Джоуи Гало. Освен да изпълнява задълженията си на наемен убиец, Коломбо първоначално работил като надзорник на доковете, а сетне се захванал с организирането на хазартни игри, кражби и лихварство. Но, може би, от всички тези престъпни преживявания онова, което най-много повлиява на неговия начин на мислене, е гангстерското убийство на неговия баща Антъни Коломбо, който бил удушен с връв в колата си заедно с неговата приятелка. Джо Коломбо знаел от първа ръка колко бързо един мафиот може да загуби благоразположение и да бъде премахнат. Той вероятно си е помислил за съдбата на своя баща, когато решил, че съюзяването с Карло Гамбино и Томи Лукезе е по-добър залог от верността към собствения му бос Джо Маглиоко и алчния за власт Джо Бонано.

Босът на Ню Джърси Сам Декавалканте

Босът на Ню Джърси Сам Декавалканте

През януари 1964 година 41-годишният Коломбо се превърнал в един най-младите босове в мафията. Мнозина гангстери приветствали смяната в режима, но някои от тях се съмнявали в способностите на Коломбо. „Какъв опит има той?“ – оплакал се босът на Ню Джърси Сам „Водопроводчика“ Декавалканте в един разговор, записан от ФБР. – „Какво знае той?“. Но, докато Коломбо се установявал на новата си позиция, доста хора почувствали, че той е най-прогресивният лидер от доста време насам. Други обаче го смятали за егоцентричен фукльо, който се облича в твърде скъпи костюми и се наслаждава на вниманието на пресата.

Когато основал Съюза за граждански права, неговите колеги мафиоти не знаели какво да мислят. От една страна, те били съгласни с каузата му, смятайки, че всички американци от италиански произход са нечестно преследвани от ФБР само заради техния произход. Но от друга страна, те по традиция виреели най-добре в сенките, далеч от критичния поглед на обществото. Според тях, Коломбо привличал твърде много внимание. Макар първоначално да му оказали подкрепа, мафиотите се опитали да се дистанцират от него, особено когато ФБР открило уличаващия списък с имената на гангстерски донори.

Опитът за убийството на Коломбо на митинга през 1971 година бил твърде публичен, за да бъде дело на Мафията. Въпреки твърденията на полицията, това просто не е начинът, по който мафията се справя с подобни проблеми. Те биха избрали изолирано място, късно през нощта и далеч от свидетели, също както бил убит някога баща му. Въпреки това, покушението над Коломбо зарадвало онези, които чувствали, че той прекрачва твърде опасни граници.

Коломбо оцелява след стрелбата, но на косъм. Той живял още седем години в мозъчна смърт и накрая починал през 1978 година. През това време фамилията Коломбо засекретила редиците си и избрала да не разкрива самоличността на своя нов бос. ФБР работило три години, за да открие кой е той. Накрая установили, че новият бос е Томас Дибела – гангстер, който почти не присъствал на радарите им. Той имал само едно осъждане за контрабанда през 1932 година и те нямали представа колко важен е Дибела в йерархията на фамилията.

Да се пази това в тайна било добра идея, но скоро след като един мафиот звезда се превърнал в зеленчук, друг попаднал в светлините на прожекторите. Тази нова звезда заплашвала да засвети дори по-ярко от Джо Коломбо.

Завръщането на Лудия Джоуи

Джоуи Гало

Джоуи Гало

Опитите на фамилия Коломбо да се скатае били застрашени от освобождаването на Лудия Джоуи Гало от затвора през 1971 година. Прякорът му е подвеждащ. Традиционалистите мафиоти го нарекли луд заради прогресивните му идеи. Той виждал бъдещето на организираната престъпност и то отивало много по-далеч от социалните клубове в Малка Италия и сборищата на италиано-американските гангстери в Бруклин. В Харлем също имало пари за изкарване, както и в другите черни квартали, и той искал мафията да се добере до тях. Гало призовавал за партньорство с черните гангстери, като се обосновавал, че това ще позволи на Мафията да получи достъп до далавери, които не би могла да пипне по-друг начин.

Гало бил попил малко култура по време на престоя си в нюйоркския затвор Грийнхейвън. Поглъщал книгите и вестниците като топъл хляб и се захванал да рисува. Вече можел да се произнася авторитетно за великите художници, които изучавал. Скоро след излизането му от затвора по кината тръгнал един филм, направен по книгата на Джими Бреслин „Бандата, която не можеше да стреля направо“. Книгата и филмът представлявали комично изобразяване на бруклинската банда на Гало. Измислената банда държала лъв в мазето си, за да плаши с него длъжниците. Всъщност, бандата на Гало наистина имала лъв, който често запознавала със своите редовни „клиенти“. Джоуи Гало не намерил филма за много забавен и особено се разстроил от изобразяването на Хлапето Сали Палумбо – героят, който уж бил вдъхновен от него самия.

Джери Орбак

Джери Орбак

Актьорът, който играел Сали Хлапето, е Джери Орбак (който впоследствие играе ролята на детектив Лени Бриско в сериала „Закон и ред“). Гало искал да изясни на Орбак как живеят истинските гангстери, затова поканил него и съпругата му на вечеря в дома си. Орбак приел поканата и бил толкова впечатлен от познанията на Гало за книгите и изкуството, че двамата станали приятели. Орбак представил Гало на няколко свои приятели от шоубизнеса. Скоро Гало започнал да се появява из града в компанията на знаменитости. Дори се преместил от Бруклин в Гринуич Вилидж, за да бъде по-близо до новото си обкръжение.

На 7 април 1972 година Гало празнувал своя рожден ден в нощния клуб „Копакабана“ с група приятели, сред които Орбак, комикът Дейвид Стайнбърг и журналистът Ърл Уилсън. Партито приключило в ранните утринни часове и Гало, неговият бодигард, и четири жени тръгнали към Малка Италия в търсене на отворен ресторант. Озовали се в „Умбертос Клем Хаус“ на „Мълбери Стрийт“. Гало и неговият бодигард Пийт „Гръка“ Диапулас направили грешката да седнат с гръб към вратата, смятайки, че са в безопасност на свещената мафиотска земя. Но тогава се появил някакъв стрелец с пистолет .38-ми калибър и започнал да стреля. Жените се разпищели. Клиентите залегнали на пода. Гало предположил, че той е мишената, станал от масата и побегнал към вратата, привличайки огъня към себе си. Убиецът насочил оръжието си към него и продължил да стреля. Гало успял да стигне до тротоара, където се свлякъл на земята до своя Кадилак и умрял.

Също като Джо Коломбо, Джоуи Гало научил по трудния начин, че Мафията не обича светлините на прожекторите.

Войната на Джуниър

Фамилията Коломбо потънала в хаос, когато застаряващият Томас Дибела доброволно се отказал от властта. Негов логичен наследник бил най-могъщият капитан Кармайн Джуниър Персико, но той бил зад решетките с 13-годишна присъда. Все пак, Персико успявал да ръководи фамилията като бос от затвора, предавайки заповедите си на своя брат Алфонс и Генаро Лангела. През този период фамилията концентрирала усилията си върху наркотиците и профсъюзните измами.

Но, когато правителството засилило кампанията си срещу организираната престъпност в Америка, Персико и Лангела се изправили срещу обвинения по случая с Комисията на Мафията, в който властите използвали Закона за рекета и корупцията (RICO), за да смачкат главите на нюйоркските фамилии.  Персико, който избрал да се представлява сам в съда, бил вбесен от факта, че правителството може да го съди само защото е член на Коза Ностра. Той показал раздразнението си в съда, като изкрещял: „Без Мафията, тук нямаше да има никакъв случай!“. В крайна сметка, Персико и Лангела били признати за виновни и всеки от тях получил по 100 години затвор.

Виктор Орена

Виктор Орена

Персико знаел, че никога няма да излезе отново на свобода, но нямал намерение да се предава толкова лесно. Той и преди бил управлявал фамилията от затвора и отново щял да го направи – поне, докато неговият син Алфонс Персико не излезел от затвора, за да поеме поста на баща си. Междувременно Кармайн Персико назначил своя далечен братовчед Вик Орена за действащ бос.

Орена обаче харесал тежестта на короната. С подкрепата на узурпатора на фамилия Гамбино Джон Готи, Орена лобирал пред Комисията през 1990 година за свалянето на Персико и разпознаването на самия него като истински бос. Членовете на фамилията Коломбо се разделили на два лагера. Напрежението започнало да расте. Привържениците на Персико нанесли първия удар.

На 20 юни 1991 година петчленен отряд от наемни убийци, предвождани от съветника на Персико Кармайн Сеса, се появили пред дома на Орена в Лонг Айлънд, готови да го застрелят. Но един от стрелците натиснал неволно спусъка преди останалите да заемат позициите си. Орена ги видял и успял да избяга. Този опит за покушение го заставил да потърси помощ от другите фамилии. Орена подновил молбата си към Комисията за детронирането на Персико. Сеса говорил пред Комисията от името на Персико, описвайки Орена като парвеню, което предава боса си.

Грег Скарпа

Грег Скарпа

Комисията не била в състояние да осигури дълъг мир за фамилията Коломбо и адът избухнал на 18 ноември 1991 година, когато две коли с поддръжници на Орена нападнали от засада капитана на Персико Грег Скарпа в Бруклин, докато той карал дъщеря си и внучката си към дома им. Убийците изскочили от колите си с извадени оръжия и се хвърлили към колата му. Но Скарпа – един от най-коравите гангстери в историята на мафията, натиснал газта и потеглил, блъскайки се във всичко по пътя си. Разлетели се парчета от бронята и куршуми. Няколко минувачи пострадали, но Скарпа и неговите любими същества се измъкнали невредими. След този инцидент Скарпа, който бил диагностициран със СПИН през 1986 година, след като получил заразена кръв от един друг член на бандата си, се включил в битката като подивял звяр. Той нямал какво да губи.

Интересен факт е, че Скарпа бил таен информатор на ФБР в продължение на 30 години, играейки и от двете страни на оградата за своя собствена изгода. Колкото до неговата легендарна издръжливост, той се доближавал до Кармайн Персико, който някога бил изплюл куршум от лицето си. През 1992 година Скарпа получил куршум в окото. Той се закарал сам вкъщи, налял си уиски и се обадил в полицията. Скарпа загубил окото си.

Пет дни след опита им да убият Скарпа хората на Орена се върнали отново, застрелвайки Хенри Ханк пред една лавка за понички в Бруклин. Този ударен екип бил предвождан от Дивия Бил Кутоло.

Избухнала война, в която загинали общо 12 души. Самият Кутоло убил трима, както сторил и Скарпа за лагера на Персико. Две от жертвите били невинни минувачи. Петнадесет други били сериозно ранени.

Властите предприели действия срещу двете страни, за да спрат насилието. Четиридесет и един от хората на Персико били изпратени в затвора, както и Орена и неговият най-могъщ капитан Паскуале Амато.

Последната жертва във Войната на Коломбо – капитанът на Орена Джон Скопо, е дело на 18-годишният наемник Джон Папа, който бил изпратен от Грег Скарпа. Папа, който имал огромна татуировка с две заплашителни очи на горната част на гърба си, носеща надписа „Morte prima di disonore“- „По-добре смърт от безчестие“ – след това застрелял двамата си партньори в убийството на Скопо, защото си приписвали незаслужени заслуги за удара. Впоследствие Папа бил осъден за четири убийства и сега излежава четири доживотни присъди.

В крайна сметка лагера на Персико отбелязал победа, но войната отслабила фамилията. Някои може би си мислели, че е време за обявяване на примирие и прегрупиране на силите, но Кармайн Персико все още не бил приключил.

Зад решетките

Управлявайки фамилията от своята килия във федералния затвор Ломпок в Калифорния, Кармайн Персико продължавал да дърпа конците с надеждата, че ще качи своя син Алфонс на трона. Образованият в колеж Али Персико щял да излезе от затвора през май 1993 година, след което щял да заеме поста на баща си. Но властите имали други идеи. Те го обвинили в престъпления, свързани с участието му във Войната на Коломбо, надявайки се да го задържат зад решетките, но той бил обявен за невинен.

Андрю Русо

Андрю Русо

Вероятно не желаейки да наруши условията на предсрочното си освобождаване, Алфонс Персико мирувал известно време, докато един от братовчедите на баща му, Андрю Русо, поел управлението като действащ бос през 1996 година. Три години по-късно Русо бил осъден за рекет и подкупване на съдебни заседатели. Алфонс заел мястото си, но след няколко месеца бил арестуван от Бреговата охрана във Флорида за притежание на оръжие. Претърсването на моторната му лодка донесло още един зареден пистолет и пушка. През 2000 година той бил съден по тези обвинения и получил присъда от 18 месеца в затвора.

В деня на освобождаването си – 24 януари 2001 година, Алфонс бил обвинен в лихварство и задържан без право на гаранция като заподозрян в убийството на Дивия Бил Кутоло.  Заклет привърженик на Орена по време на войната, Кутоло бил назначен за заместник-бос от Персико през 1999 г., като част от мирното споразумение, но внезапно изчезнал по пътя си към срещата с боса. Седмица след задържането му по новите обвинения Алфонс Персико и още десет ключови членове на Коломбо били обвинени във федерални нарушения.

Според Ganglandnews.com, Алфонс Персико се предал на 20 декември 2001 година, пледирайки за виновен в лихварство, пране на пари и рекет. Той сключил сделка, според която трябвало да плати 1 милион долара глоба и да лежи в затвора 13 години. Персико все още е изправен пред възможността от екзекуция, ако правителството реши да го съди за убийството на Дивия Бил Кутоло.

През януари 2005 година списание „Ню Йорк“ споменава Кармайн Джуниър Персико като официален бос на фамилията Коломбо, с Джон Дерос като негов заместник, Джоел Каркаче като негов съветник, и Томас Джоели като уличен бос. Според списанието, Джоели е успял да запълни пропастта, която съществува между гангстерите, които се разстрелвали един друг преди едно десетилетие. Но, имайки предвид тяхната история, можем само да се чудим дали раните от Войната на Коломбо ще заздравеят някога.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

2 Коментари за “Семейните войни на престъпната фамилия Коломбо”

  1. Avatarnsda

    интересно…особено след 99-та не знаех кво се случва с тях

  2. AvatarNikolai

    Здравейте може ли да напишете статия за Инок „Нъки“ Джонсън ..сериала Престъпна империя е направен по неговата история. Смятам че е много интересен персонаж в организираната престъпност и най вече в периода на сухия режим. Благодаря Ви предварително. :) п.с. С Майер Лански не сбърках смятам че и сега ще е така :)

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –