Роналд Бигс и Големият влаков обир

Роналд Бигс и Големият влаков обир

Никой не знае със сигурност на кого първи му хрумнала идеята да ограби пощенския влак Глазгоу-Лондон, но едно е сигурно – това довело до едно от най-дръзките престъпления в историята на Великобритания.

Големият влаков обир от 1963 г., при който изчезват безвъзвратно 2,6 милиона британски лири, пленява въображението на световните медии и обикновените граждани и успява да превърне Роналд Артър Бигс в легенда.

Планът

Според някои източници мозъкът, стоящ зад оригиналната идея за обира, бил неизвестен лидер от лондонския подземен свят, отстранен в началото на 60-те, понеже бил твърде амбициозен. Според други планът бил роден в главата на неназован ирландец, добре известен с това, че планирал обири и продавал идеите си на други престъпници.

Без значение от източника, планът бил приведен в действие през 1962 г. Лондонският дилър на антики и виден крадец Брус Ричард Рейнолдс чул за тази идея от своя съкилийник в затвора и използвал последните месеци от присъдата си, за да я доразвие.

След освобождаването си Рейнолдс обсъдил плана със своите съучастници, известни като Югозападната банда. За своя дясна ръка Рейнолдс избрал изискания Дъглас Гордън Гууди – добре облечен лондонски фризьор и понякога крадец, доста известен в криминалните среди със своя кураж и хладнокръвието си в напрегнати ситуации.

Макар да била лоялна и компетентна, бандата на Рейнолдс не разполагала с достатъчно хора, за да извърши удар от подобна величина. Тук се появил Бъстър Едуардс. Бившият боксьор Роналд Бъстър Едуардс сега бил лидер на Югоизточната банда и собственик на клуб по бокс. Той бил близък приятел на Рейнолдс и Гууди. След кратка среща между тримата било решено, че двете банди ще обединят сили в името на голямата печалба.

Друга ключова фигура в изпълнението на плана бил букмейкърът Чарлз Фредерик Уилсън. Той бил доверен партньор на Рейнолдс и притежавал ясната мисъл, така необходима при обмислянето на план от подобна величина.

Противно на всеобщото мнение, без съмнение подхранено от медиите, Роналд Бигс не участвал в обмислянето на обира и в действителност имал съвсем малка роля в него. Бигс бил дребен престъпник още от младежките си години. След като попаднал няколко пъти в затвора, изгубил вяра в престъпния живот и започнал работа в строителството, използвайки дърводелските си умения придобити в затвора. По-късно станал партньор на собственика на тухларна и бизнесът му постепенно започнал да се развива.

Макар бизнесът да вървял добре, скромните му печалби се стопявали при изплащането на надниците на служителите и разноските по строителните материали. Желанието му да запази бизнеса си и нежеланието му да се връща към криминалния живот, го накарали да се свърже със своя приятел Брус Рейнолдс с намерението да му поиска на заем 500 лири, с които да закърпи положението.

Рейнолдс изразил съчувствие към несгодите му, но му обяснил, че не е в състояние да му помогне, тъй като повечето му средства отивали за разработването на един удар, но ако Бигс проявявал интерес и за него можело да се намери място в работата.

Бигс искал да чуе повече и поканил Рейнолдс в дома си, където той му изложил плана. Рони Бигс бил заинтересован, но се колебаел дали да вземе участие, понеже не му се влизало отново в затвора. Тогава Рейнолдс му споменал, че неговият дял щял да бъде 40 000 лири – огромна сума в онези дни.

Бигс захвърлил предпазливостта и се съгласил да се срещне с останалите членове на бандата. Тогава Рейнолдс му поставил условието, че ако иска да участва, ще трябва да намери някого, който да може да кара дизелов локомотив. За късмет на Бигс, той познавал точно такъв човек.

Бигс бил извършвал ремонт в дома на човек на име Питър, който работел като машинист в местните железници. Той разбирал от дизелови локомотиви и искал да помогне, особено когато научил за какви пари става въпрос. Ключовите фигури в екипа били избрани и планът изглеждал непробиваем, така че Рейнолдс бил готов за следващата си стъпка.

Сигналите

Пощенският влак Глазгоу-Лондон се състоял от 12 вагона, теглени от дизелов локомотив. Представлявал нещо като подвижен офис за сортиране и превозване на поща и пари от най-различни банки в Шотландия. Парите и другите ценности се съхранявали и сортирали във „Вагона за ценности“, разположен в два вагона точно зад локомотива.

Пощенският влак Глазгоу-Лондон
Пощенският влак Глазгоу-Лондон

Благодарение на контактите си в подземния свят, Рейнолдс с лекота успял да се добере до влаковото разписание, местоположението на парите и броя на служителите във влака. Изчислил, че превозваната сума ще бъде значително по-голяма след банков почивен ден. Такъв ден се падал на 5 август 1963 г. в понеделник, което идеално устройвало Рейнолдс. Единственото нещо, което не знаел със сигурност, било в кой ден след уикенда парите ще бъдат превозени до Лондон. Тази информация получил от вътрешен човек – ирландец, когото медиите по-късно кръщават Улстърмен. С негова помощ Рейнолдс определил датата на обира за 6 август 1963 г.

Оставало да се отработи още една критична подробност. Оригиналният план изисквал крадците да се качат на влака, да разкачат локомотива и първите два вагона от останалите и да ги закарат на предварително определено място, където да прехвърлят плячката в чакащите ги камиони. Истинското предизвикателство се състояло в това как да спрат влака, без да предизвикат подозрение.

Отговорът на този въпрос бил даден от Роджър Джон Кордри, член на бандата на Бъстър Едуардс. На пръв поглед той изглеждал крайно неподходящ за участие в обир, в който се изисква смелост, хладнокръвие и цепене на секундата. Кордри бил заклет комарджия с дълбоки емоционални проблеми, но същественото в случая било, че знаел много за влаковете и бил способен електротехник.

Решението му било просто. Той щял да промени светлините на семафорите, заставяйки влака да спре. Бърз поглед към маршрута показал, че най-доброто място за това е районът, познат като Лейтън Бъзард в Бедфордшир. Точно извън града се намирал сигналът, известен като Далечния сигнал, който, в зависимост от железопътния трафик и състоянието на линиите, показвал или зелена светлина, означаваща, че влакът може да мине, или жълта, която означавала, че композицията трябва бавно да премине към следващия сигнал и да се приготви да спре. Следващият сигнал, наречен Базов сигнал, се намирал на около 1300 ярда разстояние, в Сиърс Кросинг. Синхронизацията също била перфектна, което значело, че влакът щял да достигне Лейтън Бъзард в 03:30 ч, което щяло да даде на обирджиите достатъчно време да спрат влака, да разтоварят парите и да се измъкнат под прикритието на мрака.

Планът на Кордри бил посрещнат със скептицизъм, но той бързо го разпръснал, демонстрирайки уреда, създаден специално за целта. Той се състоял от няколко батерии, жици, кожени ръкавици и парчета черна хартия. Ръкавиците и черната хартия щели да бъдат използвани, за да покрият зелената светлина, а батериите щели да запалят жълтия сигнал при Лейтън Бъзард и червения сигнал при Сиърс Кросинг.

Допълнителният бонус бил, че на 800 м разстояние от Сиърс Кросинг железопътните линии минавали по моста „Брайдгоу“ – тясна, извита структура, простираща се над тесен селски път – идеалното място за разтоварване на влака.

Фатална слабост

Планът изисквал и намирането на сигурно убежище. То трябвало да бъде изолиран имот в близост до железопътните линии, където да се съберат мъжете преди и след обира и откъдето да могат да се разпръснат без да се страхуват да бъдат забелязани. Първоначално Рейнолдс възнамерявал да закара парите в дома на свои приятели в Оксфордшир и по-късно да ги разпредели между членовете на бандата. Това негово предложение срещнало силна съпротива, понеже останалите не искали да му доверяват дяловете си.

Притиснат от времето и от липсата на друга възможност, Рейнолдс предложил да използват една ферма наблизо, която изглежда щяла да им свърши работа.

Фермата Ледърслейд
Фермата Ледърслейд

Фермата „Ледърслейд“ се намирала в сърцето на малко фермерско поселище, на около 43 км от мястото, планирано за обира. Състояла се от двуетажна, разнебитена къща и няколко по-малки постройки, като предлагала достатъчно място за мъжете и колите им.

Идеята била проста, но необмислена. Бандитите щели да говорят с отсъстващите собственици чрез адвокат и да им предложат да купят имота. След това, за да забавят продажбата, новите собственици щели да поискат да доведат във фермата „декоратори“, които в продължение на няколко дни да я подготвят за живеене. Дръзкият план успял, но този път вродената интелигентност и внимание към детайлите изглежда били напуснали Рейнолдс, защото той не само че използвал свой познат, който да играе ролята на фалшивия купувач, но наел лесно проследяваща се адвокатска фирма, която да преговаря за сделката, без да направи никакво усилие да прикрие собствените си следи.

Когато всички парченца от пъзела били на мястото си, на 6 август 1963 г. членовете на бандата напуснали домовете си и се насочили към фермата, където зачакали потвърждение, че парите са поели по пътя си.

В онази сутрин Бигс излязъл от дома си и се качил на влака на гара Редхил. Казал на съпругата си, че отива на работа някъде в Уилтшир и ще отсъства две седмици. В същия влак, но в друга част на вагона, пътувал и машинистът Питър, който също бил съчинил подобна история, за да обясни своето отсъствие.

Пристигайки на гара Виктория, те се срещнали в едно кафене с Рейнолдс и неговия зет Джон Дейли, след което се качили в краден ленд ровър и потеглили за фермата. В колата пътувал и бившият парашутист Джими Уайт, който отговарял за провизиите, и още един човек, когото Бигс по-късно нарича просто г-н Три.

Пристигнали още преди обяд, разопаковали багажа си и седнали да чакат идването на останалите членове на бандата.

Втората група пристигнала следобед в откраднат военен камион. Тя се състояла от Бъстър Едуардс, Том Уисби, Джим Хъси, Боб Уелч и още двама души, които Бигс впоследствие нарича г-н Едно и г-н Две. Последните двама, заедно с г-н Три, никога не били идентифицирани и арестувани. Боб Уелч донесъл със себе си няколко бутилки бира – дребен детайл, който се оказал изключително важен в последвалото разследване.

Скоро след тях, в още един откраднат ленд ровър, пристигнали Чарли Уилсън и Роу Джеймс, последвани от Роджър Кордри на мотопед. Последният член на бандата, Гордън Гууди, бил в дома на своя приятел Брайън Фийлд, очаквайки обаждане от вътрешния човек Улстерман, който трябвало да потвърди, че парите са потеглили.

Докато бандата чакала новини, членовете й се успокоявали с бира и игри на карти и Монополи. Малко преди полунощ Гууди пристигнал във фермата с лоши новини – парите нямало да бъдат изпратени преди следващия ден. Налагало се да чакат.

До секундата

Следващият ден преминал тихо и спокойно. Единственото изключение било неочакваното посещение на съседа г-н Уайът, който искал да говори с новия собственик за някаква нива наблизо. Брус Рейнолдс съумял да го отпрати с обещанието да каже на собственика за посещението му.

В късния следобед бандата разгледала плана си още веднъж и се приготвила да тръгне в полунощ. Тяхното намерение било да се престорят на военна част, излязла на нощни маневри, за което щели да им послужат откраднатите военни возила. Джими Уайт раздал на групата военни униформи и фалшиви официални документи, които да използват в случай, че възникне проблем.

Научи повече за:   Антъни Морли: Мистър Гей канибал

В 22:00 ч Гууди напуснал фермата, за да се обади на Улстерман и се върнал с новината, която всички очаквали. Не само че парите били потеглили, но сумата този път била необичайно голяма.

Няколко минути след полунощ на 8 август конвоят се насочил към Лейтън Бъзард. Бигс, чиято основна задача била да наблюдава машиниста Питър, пътувал в предния ленд ровър, заедно с Рейнолдс, Дейли и Кордри. Г-н Две карал колата. В камионът, управляван от г-н Едно, пътували повечето от останалите, с изключение на Гордън Гууди, Рой Джеймс и Джими Уайт, които идвали отзад във втория ленд ровър. Спазвайки ограниченията за скоростта, пристигнали на местоназначението си след по-малко от час.

След като стигнали до Далечния сигнал, оставили Джон Дейли и Роджър Кордри да се погрижат за светлините и продължили към моста Брайдгоу, където навлекли сини работни гащеризони, с които да скрият военните си униформи. Рейнолдс бил измислил тази предпазна мярка, в случай че бъдели забелязани от някого да се мотаят около линиите. Така бандата приличала на група работници от поддръжката на железниците.

Екипът се разделил и заел предварително определените си позиции. Бигс и Питър се покатерили на дигата и тръгнали към Сиърс Кросинг, докато останалите разгъвали ленти над линиите, за да определят мястото, на което влака да бъде спрян за разтоварване. Друг член на бандата прерязал телефонните жици на близката кутия за спешни обаждания, както и кабелите, които обслужвали целия район.

Рейнолдс отишъл с колата си до своя пост по-нагоре по линиите, откъдето можел да види приближаващия влак и да осведоми останалите по радиостанцията. Когато всички били по местата си, седнали и зачакали.

През следващите няколко часа минали няколко влака и най-сетне, в малко след 03:00 ч, Рейнолдс обявил, че влака пристига и фалшивите светлини били активирани. Три минути по-късно пощенският влак Глазгоу-Лондон намалил скоростта си и спрял точно там, където мъжете чакали в тъмнината.

Огнярът на влака Дейв Уитби бил първият човек, който се показал от кабината. Според правилата той се запътил към кабината за спешни обаждания, за да получи инструкции. Когато открил, че телефонът не работи, се обърнал и видял до линиите някакъв мъж (Бъстър Едуардс), облечен в работни дрехи. Предполагайки, че е железопътен работник и има някаква представа каква е причината за спирането на влака, Уитби тръгнал към него, но бил спрян от други двама мъже с маски, които го бутнали на земята, сложили му белезници и му казали да не издава нито звук.

Най-едрият член на бандата, г-н Три, влязъл в кабината, където се сблъскал с ядосания машинист Джак Милс, който не харесал това нахлуване и опитал да окаже съпротива. Той бързо бил надвит с един удар по главата. Силно кървящ от дълбоката рана, машинистът бил завлечен в дъното на кабината, а Питър заел мястото му.

Групата, ръководена от Рой Джеймс, откачила ненужните вагони и Питър получил заповед да придвижи локомотива и пощенските вагони към маркирания участък от линиите. Но влакът отказал да помръдне и Гууди нетърпеливо поискал да знае какво става. Питър се опитал да му обясни, че налягането в спирачките на влака е много ниско и не би могъл да потегли, но бил безцеремонно изхвърлен от кабината и заменен с все още замаяния Джак Милс.

Под заплахата от още удари Милс освободил вакуумната спирачка, която Питър не бил забелязал, и скоро влакът бавно поел към моста Брайдгоу. Стигайки на определеното място, влакът бил спян, а Бигс получил заповед да заведе посрамения Питър в ленд ровъра и двамата да чакат там. С това участието на Роналд Бигс в същинския обир приключило.

Предупредени от звука при откачването на вагоните, пощенските служители във Вагона за ценности усетили, че нещо не е наред, но преди да успеят да реагират, група, водена от Гордън Гууди, нахлула вътре и ги завързала и запушила устите им. Разтоварването на вагона започнало.

Бандата се подредила в човешка верига, предавайки си тихо от ръка на ръка обемистите пощенски торби, докато колите не се напълнили догоре. Във вагона оставали седем торби, но вече се зазорявало и Рейнолдс дал сигнал за потегляне. Цялата операция, от спирането на влака до оттеглянето на бандата, отнела само 40 минути.

Промяна в плановете

Натоварените с тежки пощенски чували коли бавно се придвижвали назад към фермата „Ледърслейд“. Бигс получил задачата да следи полицейската честота по радиостанцията, но радиото оставало необичайно тихо. На зазоряване, когато конвоят минал през портите на фермата, радиото се съживило, предавайки кратко съобщение за обира.

Изморените мъже се захванали със задачата да разтоварят колите преди изгряването на слънцето.

Торбите били струпани в главната стая, при което един от чувалите се скъсал и мъжете, обезумели от вида на толкова пари, започнали да ги броят. Рейнолдс сложил край на това, като дал на всеки от тях задача. Няколко мъже били поставени на пост пред прозорците, а другите трябвало да разопаковат всички торби и да ги проверят за евентуално скрито в тях проследяващо устройство. Наредил на Кордри и Уилсън да преброят и разделят парите.

Три часа по-късно задачата била изпълнена и бандата се събрала, за да чуе крайната сума. Пред тях била струпана огромна купчина пари на стойност 2 631 784 британски лири.

Всеки от тях получил своя дял и, с изключение на постовите, бандата прекарала следващите няколко часа в игри на карти и Монополи, разменяйки си щастливи коментари за своя успех.

Оригиналният план предвиждал бандата да остане във фермата две седмици, докато се уталожат нещата, но едно полицейско съобщение по радиостанцията променило това.

Те научили, че обирът е предизвикал фурор и всички полицейски части в района търсят виновниците. Тогава се появило съобщението, че крадците са използвали военни превозни средства и се предполагало, че се крият в някоя ферма в околността.

Налагало се планът да бъде преосмислен и Рейнолдс знаел, че разполагат с по-малко от ден, за да изчистят фермата, да се отърват от доказателствата и да избягат. Той изпратил една група да пребоядиса камиона в жълто, а друга група да събере празните пощенски торби и да ги изгори. Този план обаче скоро бил изоставен, тъй като се оказало, че заради огъня коминът бълва огромно количество пушек, който би могъл да привлече нежелано внимание, имайки предвид, че това се случвало в летния сезон.

Решили да изнесат боклука навън и да го заровят. В този момент Роджър Кордри предложил да отиде с мотопеда си до близкото село, за да провери какви са новините и да уреди друг транспорт. Рейнолдс се съгласил и бандата зачакала завръщането на Кордри.

Мъжете се изнервяли все повече с всяка изминала минута, а съобщенията по радиото с нищо не успокоявали страховете им. Според сведенията полицията била убедена, че крадците са все още в района и била удвоила усилията си в търсенето им.

Няколко часа по-късно непозната кола спряла пред къщата, което накарало всички да се вцепенят от ужас, докато от нея не излязъл Роджър Кордри с вестник в ръка.

Тяхното приключение било на първите страници на всеки вестник в страната и полицията обещавала незабавно правосъдие. Всички присъстващи се съгласили, че е време да потеглят и двама от бандата били избрани да отидат с Кордри и да се върнат с достатъчно транспортни средства за цялата група.

Гордън Кордри трябвало да се обади на свой неизвестен съучастник да дойде във фермата след заминаването на бандата и да се погрижи за премахването на всички следи, включително и на отпечатъците. Макар мъжете да били избърсали всичко във фермата, Бъстър Едуардс предложил вместо това да изгорят къщата и околните постройки. Този вариант бил разгледан доста сериозно, но бързото развитие на събитията направило невъзможно осъществяването му. Това щяло да им струва твърде скъпо.

Другата страна

Два дни след обира полицията сформирала специален екип от най-добрите детективи, чиято цел била да открие и накаже виновниците. Екипът бил под прякото командване на старши детектив Томи Бътлър, известен сред колегите си като „Сивия призрак“.

Когато разследват големи престъпления, повечето детективи разчитат на информацията, която биха могли да изкопчат от информаторите си и други познати на властите престъпници, които са извършвали подобни престъпления.

Първоначално разследването било затруднено не само от огромната открадната сума, но и от това, че никой от познатите на полицията престъпници не знаел нищо за обира. Фактът, че не е изтекла никаква информация по време на и след обира бил индикация, че полицията си има работа със злодеи професионалисти.

Първият пробив настъпил осем дни след началото на разследването, когато бил получен сигнал за някаква подозрителна кола във ферма, намираща се на по-малко от 50 км от мястото на обира. Обаждането, направено от работник, първоначално било пренебрегнато, но после било взето под внимание и скривалището на бандата било разкрито.

Полицията била в екстаз, казвайки на репортерите как мястото представлява огромна следа. Членовете на бандата били възмутени, когато научили, че човекът, когото били наели да заличи следите им във фермата, е взел парите им без да свърши никаква работа.

Томи Бътлър наредил районът да бъде отцепен и инструктирал екипите от криминалисти да снемат всеки отпечатък и да приберат всяка улика от мястото.

Само ден след откриването на фермата бил арестуван първият член на бандата. Роджър Кордри бил обвинен за участието му в обира. Смята се, че за неговия бърз арест са виновни криминалното му минало и познанията му за влаковете, които били добре известни на полицията.

Роналд Бигс бил вече достатъчно разтревожен от новината за залавянето на Кордри, но когато куфар с 100 000 лири бил открит в горите на няколко мили от дома му, неговата тревога бързо преминала в паника и той започнал да се страхува за свободата си.

Страховете му се оправдали, когато в Лондон бил арестуван Чарли Уилсън и полицията съобщила, че търси Брус Рейнолдс, Джими Уайт, Рой Джеймс и Бъстър Едуардс, за да ги разпита. Той знаел, че е само въпрос на време полицията да го свърже с Рейнолдс.

Два дни по-късно полицията наистина дошла. Първото посещение в дома на Бигс било неофициално. Няколко кратки въпроса, бърз оглед и край. Второто обаче, което се състояло след един месец, било напълно различно. Бигс бил арестуван и закаран за разпит в Скотланд Ярд. Томи Бътлър лично провел интервюто. След няколко повърхностни въпроси Бигс отказал да отговаря и Бътлър го осведомил, че дори да не разкрие никаква информация за своето или на другите участие в обира, пак щял да бъде обвинен, тъй като срещу него имало много уличаващи доказателства. След това Бътлър наредил на хората си да отведат Бигс в полицейското управление в Ейлсбъри, където го фотографирали, снели му отпечатъците и го обвинили официално в престъплението.

Мисли за бягство

На следващия ден Бигс се явил пред мирови съдия, който решил той да остане в ареста до събиране на по-нататъшни сведения. Изпратен бил в затвора „Бедфорд“, където щял да изчака процеса си. Там били също Чарли Уилсън, Томи Уисби, Джим Хъси и Боб Уелч. След като сравнили историите си, те се убедили, че са били посочени като съучастници на Рейнолдс от неизвестен предател.

Тази теория бързо била опровергана, когато Шърмейн Бигс пристигнала в затвора с обезпокоителна новина, която била научила от свой приятел/ка, работещ в Скотланд Ярд. Причината Бигс и приятелите му да бъдат арестувани била, че отпечатъците им били открити във фермата. Още по-депресиращ бил фактът, че въпросните отпечатъци били свалени от бутилка кетчуп, бирени шишета и няколко фигурки от играта Монополи – предмети, които лесно биха могли да вземат със себе си.

Научи повече за:   Арчибалд Хол: Иконома убиец
Брус Рейнолдс
Брус Рейнолдс

След известно време задържаните научили, че Гордън Гууди е бил арестуван и разпитан, но срещу него не са повдигнати обвинения, поради липса на достатъчно доказателства. По-късно той ги посетил в затвора и им казал, че Рейнолдс им е уредил адвокат. Няколко седмици по-късно, след като си поиграл на котка и мишка с полицията, той също бил арестуван и се присъединил към другарите си в пандиза.

Преди настъпването на ноември Бигс вече замислял бягство, но преди да предприеме каквото и да било, петимата бандити били прехвърлени в затвора „Ейлсбъри“, където били настанени в болничното крило, специално изпразнено за тях. Сигурността била засилена и всякакви мисли за бягство трябвало да почакат.

Няколко дни след преместването си научили, че Джон Уийтър – адвокатът, който бил преговарял за продажбата на фермата – е обвинен и също очаква процес. Неговият главен секретар и приятел на Гууди Брайън Фийлдс също бил задържан.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Следващият заловен бил зетят на Рейнолдс Джон Дейли, който скоро бил последван от Рой Джеймс, след весела полицейска гонитба по покривите на къщите. Двамата били изпратени в Ейлсбъри.

След няколко седмици охраната на крилото била поотпусната и на членовете на бандата било разрешено да прекарват повече време заедно. Главната тема за разговор, освен залавянето им, бил предстоящият процес. Знаели от адвоката си, че срещу тях има силни доказателства, означаващи дълги присъди за повечето от тях и разговорът отново се насочил към бягство. Мъжете се сприятелили с един от пазачите и в замяна на пари се сдобили с някои предмети, които да им помогнат в бягството. Главният предмет бил неизпилен ключ, който оформили, за да използват за отключването на килиите си и другите врати.

Планът се развивал добре, но бил осуетен в последната минута, когато един от ключовите играчи, Бил Боъл, се уплашил и разказал на пазачите за бягството. Килиите на конспираторите били претърсени и всички подозрителни предмети били конфискувани. Самите пазачи били сменени, охраната била засилена и всички привилегии, включително външните посещения и общуването един с друг, им били отнети. Това означавало, че групата щяла да бъде държана постоянно под ключ.

Членовете на бандата останали под зорко наблюдение до началото на процеса, който започнал на 20 януари 1964 г. Тъй като обирът бил извършен в Бъкингамшир, те били закарани в съда в Ейлсбъри, където се явили пред съдия Едмънд Дейвис, който имал репутацията на строг съдник на криминалните кариеристи.

Той не успял да упражни строгостта си върху Джон Дейли обаче, който извадил невероятен късмет. Дейли бил обвинен на основание на отпечатъците, снети от играта Монополи, намерена във фермата. Той вече премислял идеята да се признае за виновен и да се остави на милостта на съда. Никой не бил по-изненадан от него самия, когато адвокатът му представил тезата си, според която отпечатъците на обвиняемия биха могли да са попаднали върху Монополи-то, преди играта да бъде занесена във фермата. Съдебното жури се съгласило с него и обвиненията били снети от Дейли.

На 14-ия ден от процеса Бигс извадил неочакван късмет, когато полицейски инспектор неволно споменал, че Бигс е лежал в затвора и преди. Това според британските закони щяло да попречи на журито да вземе безпристрастно решение. След кратко съвещание съдия Дейвис наредил Бигс да бъде отстранен от съда и да бъде върнат в затвора, където да изчака преразглеждането на процеса си.

На 23 март 1964 г., докато Дейли се наслаждавал на новооткритата си свобода, журито се оттеглило в продължение на два дни, решавайки, че всички обвиняеми са виновни в конспирация за обир, а Том Уисби, Рой Джеймс, Чарли Уилсън, Джим Хъси и Гордън Гууди били намерени за виновни в обир, извършен с насилие.

Произнасянето на присъдите било отложено, тъй като Бигс очаквал преразглеждане на процеса си, чиято дата била насрочена за 8 април.

Всякакви мисли, че едно ново дело пред нови съдии би могло да му даде предимство, бързо били изоставени, когато влязъл в съда. Новият процес бил кратък и безкомпромисен. Решението било виновен. На следващия ден получил присъдата си – 30 години затвор.

Вкусът на свободата

Членовете на бандата били изпратени в затвори из различни краища на страната. Бигс бил изпратен първо в затвора „Линкълн“ и по-късно в „Уондсуърт“ – британският вариант на Алкатраз.

Бигс започнал да мисли за бягство още от първия си ден там. На 12 август 1964 г., докато все още обмислял плана си, Чарли Уилсън го изпреварил, измъквайки се от затвора „Уинсън Грийн“ в Бирмингам, с помощта на други трима затворници.

След неговото бягство останалите членове на бандата били сложени под засилена охрана.

Макар и строги, новите ограничения все още позволявали на Бигс време за тренировка и по време на упражненията си започнал да замисля план за бягство заедно с двама други затворници – Пол Сийборн и Ерик Флауърс.

Ерик бил осъден на 12 години за обир, но Пол бил излежал своите четири години и скоро щял да излезе, което го превръщало в идеален кандидат за съучастник отвън.

Планът бил прост. В уречения ден Бигс и Флауърс направили така, че да отидат заедно на фитнес. Малко след 15:00 ч в четвъртък на 8 юли 1965 г. един камион спрял до стената на затвора, над нея били прехвърлени въжета и, докато двама други затворници разсейвали пазачите, Бигс и Флауърс се прехвърлили през стената. Долу, на покрива на камиона, в който била скрита кола за бягството, ги чакал Сийборн. Единственото усложнение било това, че още няколко затворници се възползвали от възможността за бягство, при което в предназначената за четирима пътници кола трябвало да се набутат седем души.

Издирва се Роналд Бигс
Издирва се Роналд Бигс

След като изминали няколко километра колата била сменена и другите затворници тръгнали по пътя си, а Бигс, Сийборн и Флауърс се насочили към предварително уреденото си скривалище.

По-късно Сийборн щял да бъде заловен и върнат в затвора за четири и половина години заради участието му в бягството, докато Бигс и Флауърс продължили да се крият няколко месеци в различни краища на страната и накрая минали нелегално през Ламанша. Пристигнали в Антверпен в Белгия, където срещу голяма сума пари се уредили с нови паспорти, дрехи и лицеви реконструкции.

Преди настъпването на Коледа Бигс се възстановил от операцията си и вече пътувал към Сидни, Австралия, под името Теренс Фърмингър. По-късно се събрал отново със семейството си и Ерик Флауърс, прекарвайки няколко години в криене и адаптиране към новите условия.

През 1968 г. те все още живеели и работели в Австралия, когато научили, че Брус Рейнолдс, Чарли Уилсън и Джими Уайт са били задържани и осъдени на дълги години затвор. Две години преди това Бъстър Едуардс се бил предал на полицията, което означавало, че сега Бигс е единственият член на бандата на свобода.

Прекарали остатъка от тази и следващата 1969 г. в Австралия, но скоро се разнесъл слух, че двамата може би се крият в Мелбърн. Полицията сформирала специален екип, който да разследва тази възможност.

Осъзнавайки, че шансът да бъде заловен отново е много голям, Бигс и съпругата му решили да се разделят, той да напусне страната, а тя и децата да останат в Австралия.

След няколко дни Бигс вече се криел в планински район във Виктория, а Шърмейн останала в Мелбърн.

„Операция Рио“

Само няколко дни по-късно полицията нахлула в дома им и отвела Шърмейн в ареста. Тя била обвинена за незаконно влизане в страната, но впоследствие била освободена. Ерик Флауърс бил арестуван на 24 октомври 1969 г. в Сидни.

С помощта на приятели Бигс успял да се крие в продължение на няколко месеци, но когато дочул, че полицията подозира за местонахождението му, събрал малко пари и си купил самолетен билет за Панама. В Панама се качил на самолет за Рио де Жанейро, минавайки през Каракас, Венецуела.

Той се приземил в Рио на 11 март 1970 г. под името Майкъл Хейнс и отседнал в евтин хотел. Бигс имал много малко пари, тъй като бил похарчил голяма част от своя дял, за да се измъкне от ръцете на полицията.

Живеейки бедно и прехранвайки се с уменията си на дърводелец, Бигс постепенно привикнал към живота в Рио. Той все още държал връзка със съпругата си, но същевременно се забавлявал с най-различни жени и създал многобройни приятелства. В този период получил трагичната новина, че неговият най-голям син Ники е загинал в автомобилна катастрофа.

Роналд Бигс и Реймунда
Роналд Бигс и Реймунда

Бигс бил опустошен и това, добавено към факта, че вече бил депресиран от финансовия недоимък и липсата на семейството си, го накарало сериозно да се замисли дали да не се предаде. За да усложни още повече нещата, неговата сегашна приятелка Реймунда го уведомила, че носи неговото дете. Бигс накарал свой приятел да се свърже с британските вестници и да им предложи неговата ексклузивна история в замяна на 50 000 в брой.

През януари 1974 г. редакцията на „Дейли Експрес“ се свързва с неговия приятел и предлага да купи историята. След като Бигс им изпратил писмо със своите отпечатъци и подпис, за да докаже самоличността си, вестникът се съгласил да изпрати в Рио репортер, който да се срещне с него.

Репортерът пристигнал на 30 януари и уредил срещата с Бигс да се състои в хотела му. Рони пристигнал в хотел „Трокадеро“ в компанията на млада, привлекателна приятелка. Срещата с репортера Колин Макензи и фотографа Бил Ловданс минала добре. Накрая Макензи уведомил Бигс, че вестникът се е съгласил да му плати само 35 000 за историята. Бигс с готовност приел парите.

Сделката била сключена и Бигс и Макензи се захванали за работа. Интервюто протекло през следващите два дни и те все още работели по него в сутринта на третия ден, когато на вратата се почукало и в стаята нахълтала група мъже. Това били местният полицейски началник, британският консул, бразилският вицеконсул и двамата детективи от Скотланд Ярд.

Последвал месец на законови препирни, докато британското правителство се опитвало да екстрадира Бигс. Това не било лесно, тъй като между двете страни нямало споразумение за екстрадиция. В крайна сметка местните власти решили, че Бигс трябва да бъде вкаран в затвора за 90 дни, преди да се предприемат по-нататъшни действия. На 4 февруари той бил качен на самолет за столицата Бразилия, където щял да бъде затворен. Докато бил в самолета, у него попаднал вестник, от който разбрал истината за ситуацията си. Когато полицията се появила в хотела, той предположил, че са проследили репортера до Рио. Сега осъзнал, че всичко е било нагласено от самото начало. Полицията заловила своя човек, а „Дейли Експрес“ получил своята история, и то без да даде нито цент!

В затвора Бигс научил, че тъй като живее с жена, която чака дете от него, бразилските власти трудно щели да се съгласят да го депортират.

Научи повече за:   Милионерът Джон Джамелски и неговите секс робини
Шърмейн Бигс
Шърмейн Бигс

След няколко седмици Шърмейн дошла да го посети и въпреки че не била щастлива от изневярата му, все пак се радвала да го види. Репортерът от „Дейли Експрес“ Колин Макензи също дошъл и успял да убеди Бигс, че не е имал нищо общо със залавянето му. Бигс решил да му повярва, особено след като Макензи му съобщил, че възнамерява да напише книга за него. Бигс се съгласил и след няколко седмици Макензи го посетил отново с новината, че британско издателство е купило в аванс правата за книгата за 65 000 лири.

С тези пари зад гърба им първата им работа била да наемат адвокат, който да попречи на депортирането на Бигс. Макензи се обърнал към услугите на видния бразилски защитник д-р Пауло Сепулведа Пертенс.

Случаят на Бигс се радвал на особена популярност в пресата, особено след като адвокатът му го накарал да се яви в семейния съд и да потвърди официално бащинството си за нероденото дете на Реймунда. Претенс уредил Бигс да бъде освободен веднага след изтичането на 90-те дни.

На 6 май 1974 г. чакането свършило. Бигс бил освободен и заминал за Рио. Прибрал се в дома си под собственото си име и щял да бъде свободен човек при условие, че останел в Бразилия.

Слава

Бигс се радвал на голям интерес в продължение на седмици след освобождаването си. Въпреки че му бил наложен вечерен час и не му се позволявало да работи, той се наслаждавал на свободата си. След няколко седмици неговата съпруга и синовете му пристигнали в Рио и след известен труден период, двамата решили да сложат край на брака им.

През следващия август Реймунда родила Майкъл Фернанд Насименто де Кастро Бигс – четвъртият син на Роналд.

Година по-късно Реймунда заминала за Европа, за да преследва театрална кариера и оставила Бигс да отглежда сина им. Предполагало се, че ще отсъства три месеца, но тя се върнала чак след две и половина години.

Бигс живеел от парите, които получавал от интервютата, но те никога не стигали. През годините получавал предложения за многобройни договори за филми и книги, но, с едно-две изключения, те никога не му носели повече от няколко хиляди.

Месец по-късно с Бигс се свързал мениджърът на британската пънк група „The Sex Pistols“ и го помолил да се появи с групата по време на концерта им в Рио. Бигс не само че се появил, но и написал песен с тях, която се наричала „Никой не е невинен“ и която продала над седем милиона копия в целия свят. Бигс твърди, че не е получил финансови облаги от това.

Точно тази финансова депресия довела до поредната драма в живота му. Бигс се съгласил да даде интервю на репортер, който твърдял, че е от „Нешънъл Джиографик“. По време на интервюто чувствал, че нещо не е както трябва, но все пак се съгласил да се срещне с репортера и съпругата му на другия ден на обяд.

Датата била 16 март 1981 г. Срещата била в ресторант в заможното предградие „Урка“, намиращо се под хълма „Захарна глава“. Бигс пристигнал в уреченото време, но вместо на репортера, се натъкнал на няколко мъже, които го сграбчили отзад и след кратко боричкане го завлекли в чакащия наблизо микробус.

Увит в чувал и захвърлен в задната част на движещия се бус, Бигс разпознал някои от гласовете около себе си. Това били същите мъже, които се били опитали да го отвлекат преди две години, примамвайки го извън Рио под предлог, че ще го снимат във филм. Тогава Бигс бил предупреден и подал сигнал в полицията. Сега се били завърнали и изглежда били твърдо решени да довършат започнатото.

Мъжете били бивши военни от шотландска войскова част, известна с умствената си и физическа подготовка. Водачът на тази група бил човек на име Джон Милър – мъж с груб характер, добре познат със своето жестоко поведение и участието си в различни рискови операции.

След кратко пътуване микробусът спрял и Бигс бил отнесен на борда на самолет.

След няколкочасово пътуване самолетът се приземил и Бигс отново бил прехвърлен в някакво превозно средство. Радиото в колата било пуснато и от него Бигс разбрал, че се намира в град Белем – пристанище в северна Бразилия, намиращо се на около 3 200 км от Рио.

Той бил откаран на яхта, където най-сетне бил освободен от превръзките и се изправил лице в лице с похитителите си.

Разбрал, че 62-футовата яхта на име „Ноукани ІІ“ е наета от Милър и хората му в Антигуа на Карибите. Тя била напълно оборудвана и била в състояние да пътува навсякъде по света.

Милър казал на Бигс, че вместо да го предава на властите, предпочита да продаде историята за отвличането му на онзи, който плати най-висока цена за нея. На следващия ден яхтата отплавала без Милър на борда.

Бигс изгубил всякаква надежда, че ще бъде освободен от бразилските власти. Прекарал времето си на яхтата в пиене, ядене, спане, слънчеви бани и пушене на джойнт.

Два дни по-късно бил грубо събуден от двама мъже, които му наредили да се качи на палубата. Бигс, все още махмурлия от изпития алкохол, се запрепъвал нагоре, за да види малък, сив военен кораб, който бил спрял наблизо. След като се идентифицирал, един офицер му обяснил, че яхтата е била задържана от Бреговата охрана на Барбадос и ще бъде откарана обратно в Бриджтаун.

При пристигането му в Барбадос от Бигс били снети отпечатъци, той бил прегледан от лекар и отведен в полицейския участък, където се отнесли добре с него и му дали легло за през нощта. На следващия ден се срещнал с местен адвокат, който му обяснил, че похитителите му са били освободени и са заминали с яхтата си към Антигуа.

За следващия ден било насрочено заседание, на което щяла да се реши съдбата му, но адвокатът го уверил, че ще направи всичко възможно да го върне в Бразилия. Той не успял да изпълни обещанието си и съдът решил, че Бигс трябва да се върне във Великобритания и да бъде предаден на съответните власти.

Той бил преместен в затвор с по-засилена охрана и зачакал депортирането си.

Адвокатът му обаче подал молба за обжалване на решението на съда. Обжалването било добре обмислено и 25 минути след като съдийския състав се оттеглил, за да вземе решението си, Бигс отново получил свободата си!

Приток на пари

Не след дълго медийното внимание приключило и Бигс отново се върнал към грубата реалност на живот без доходи. Отговорът на неговите финансови неволи дошъл от неочакван източник – неговият 6-годишен син Майкъл.

По време на медийния цирк, последвал отвличането на Бигс, Майкъл бил дал интервю за телевизията и бил изпълнил импровизирана песничка и танц, научени от приятел на баща му. Този момент бил забравен, но след няколко седмици служител на телевизия CBS се свързал с Бигс, предлагайки му да направят запис на Майкъл и още две местни деца.

Договорът бил подписан и децата били събрани, за да направят първия си запис. Под името „Бандата на вълшебния балон“, групата пожънала незабавен успех. Последвали турнета и парите заваляли. Бразилското правителство дало на Бигс специално разрешение да придружава сина си на турнетата.

Бигс направил достатъчно пари, с които да живее, да купи апартамент на името на сина си и да отдели нещичко за бъдещето на Майкъл. След пет години магията напуснала „Бандата на балона“ и групата се разпаднала.

По-късно Бигс инвестирал повечето от парите в бар, който фалирал и повлякъл голяма част от спестяванията му със себе си. Не след дълго той отново продавал историята си на всеки, който искал да я чуе, но с годините публиката му намалявала все повече.

Това се променило с нарастването на туризма. Бигс се превърнал в ходеща туристическа атракция. Постоянен поток от туристи прииждали в дома му и се радвали на неговата гостоприемност. Хората го снимали и му искали автограф, като това им струвало по 50 долара на калпак!

Годините идвали и си отивали, както и туристите, писателите, филмовите продуценти и обещанията за богатство. Бигс не успял да изкара големи пари от своята слава. Хилядите лири, които бил направил през годините, отивали за изплащане на дългове, сметки и храна.

През май 2001 г. Роналд Бигс изпратил имейл до началника на Отдела за организирана престъпност към Скотланд Ярд главен детектив Джон Коулс:

„Бих искал да се предам. Трябва ми паспорт, за да пътувам до Великобритания. Готов съм да бъда арестуван, когато пристигна на летище „Хийтроу“ и да се предам в ръцете на закона“.

Навършилият 71 години Бигс бил претърпял три удара за две години и здравето му било силно влошено. Искал да свърши дните си на родна земя. Той казал за телевизия BBC: „Аз съм болен човек. Моето последно желание е да се разходя до „Маргейт пъб“ като англичанин и да си купя пинта бира. Надявам се, че ще живея достатъчно дълго, за да го направя“.

На 7 май 2001 г. частен самолет, превозващ на борда си Роналд Бигс, докоснал земята на военното летище „Нортоп“ в Мидълсекс в Обединеното Кралство. Главен детектив Коулс и контингент от полицаи посрещнали самолета, арестували Бигс и го транспортирали до болницата на затвор „Белмарш“. По-късно същия ден той се явил пред лондонския съд, който постановил, че Бигс трябва да бъде изпратен обратно в затвора, където да излежи остатъка от 28-те години, оставащи от 30-годишната му присъда.

Роналд Бигс (вляво) и Брус Рейнолдс
Роналд Бигс (вляво) и Брус Рейнолдс

Бигс и синът му Майкъл се опитвали години наред да уредят освобождаването му, но без успех. През това време той претърпял серия от удари и периоди на влошено здравословно състояние. Най-сетне, на 6 август 2009 г., малко преди 80-ия му рожден ден, Роналд Бигс бил освободен от затвора.

След освобождаването на Бигс здравето му се подобрило и той скоро напуснал болницата и бил преместен в старчески дом. В отговор на твърденията, че е симулирал влошено здраве, за да може да получи предсрочно освобождаване, адвокатът му заявил: „Този човек ще умре. Няма да възкръсне като Лазар от мъртвите, той е болен, сериозно болен“. Но самият Бигс казал следното: „Имам още да живея. Дори мога да ги изненадам като доживея до Коледа и това би било фантастично“.

Рони Бигс наистина преживял още няколко Коледи. Той починал 18 декември 2013 г.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме