Публикувано на: 14 юни, 2010

„Убийствата Зебра“ са поредица от расово мотивирани покушения, които се случват в Сан Франциско Калифорния от октомври 1973 до април 1974 г.

Те са дело на група наречена „Ангели на смъртта“, която е част от „Нацията на исляма“. Според догмите на организацията, бялата раса е била създадена от чернокож учен на име Якуб. Освен това „Ангелите на смъртта“ вярват, че колкото повече бели хора убиват, толкова по-голям е шансът им да отидат в рая. Ученията на „Нацията на исляма“ представят белите не като човешки същества, а като сбирщина от „синеоки дяволи“, „бели демони“ и „лукави змии“.

Нападение с мачете

В една късна есенна вечер на 1973 г. един професор и съпругата му минавали с колата си през индустриалната зона на Сан Франциско, когато от сенките към тях се запрепъвал някакъв човек.

Районът бил пуст, осветен само от редките и мътни улични лампи, и двойката си помислила, че мъжът е поредния блуждаещ пияница.

Тогава забелязали, че ръцете му са вързани отзад на гърба.

Професорът излязъл от колата и предпазливо се приближил към непознатия, който мърморел неразбираемо и се опитвал да се задържи на крака. Професорът го повикал. Когато мъжът се обърнал с лице към него, професорът ахнал. Непознатият бил чудовищно обезобразен – кожата висяла на кървави парцали от черепа му, сякаш някой бил сякъл лицето му с мачете.

Точно това се било случило.

Няколко часа преди това  група мъже отвлякла Ричард Хейг и съпругата му Кита, които се разхождали след вечеря из квартала си, и ги вкарали насила в един микробус. Те прерязали гърлото на жена му с мачете, като почти я обезглавили. След това се нахвърлили върху Ричард, но го оставили, когато той спрял да мърда, предполагайки, че е мъртъв. Но грешели. Щом микробусът им се отдалечил, Ричард се добрал до улицата, където бил открит от професора и съпругата му.

Това е първото от серията брутални нападения, извършени от Убийците Зебра. Името им идва от радио честотата „Z“, която полицията използва за цялата комуникация отнасяща се до случая. Безчувствените убийци до такава степен тероризирали Сан Франциско, че жителите му се страхували да излизат на улицата след залез слънце, а туристите предпочитали да прекарват ваканцията си другаде.

Шокиращо престъпление

Ричард Хейг (30 г.) и Кита (28 г.) били женени от седем години. Ричард бил минен инженер и работел в местния офис на „Международна компания Юта“. Кита била репортер за „Индъстриъл Сити Прес“ в Южен Сан Франциско.

На 19 октомври те вечеряли в дома си и решили да се разходят. Двамата вървели, държейки се за ръце, когато забелязали пред себе си двама чернокожи мъже, стоящи от двете страни на тротоара. Когато двойката минала покрай тях, един от тях се пресегнал и сграбчил Ричард за ръката.

Кита се втурнала да бяга, но мъжът извадил оръжие и заплашил, че ще убие Ричард, ако тя не се върне. Съпругът й я убеждавал да съдейства на нападателите и тя се съгласила неохотно, което се оказало най-голямата й грешка – ако Кита била избягала, мъжете едва ли щели да убият Ричард, тъй като тя можела да ги опише на полицията.

Мъжете подкарали двойката към един бял товарен микробус и ги накарали да легнат по лице в задната част. Ръцете им били вързани зад гърба с канап. Младото семейство за малко щяло да бъде спасено, когато офицерите в една минаваща патрулна кола надушили нещо нередно и спрели до микробуса. Един от тях смъкнал прозореца си и попитал мъжете дали всичко е наред.

„Всичко е наред, офицер“ – отговорил учтиво шофьорът. – „Трябваше да сменим гумата“. Мъжете били облечени добре и гледали открито в очите на полицаите. Те не приличали на престъпници и ченгетата си тръгнали.

Докато бусът се движел към магистралата, един от мъжете пъхнал ръката си под блузата на Кита. Съпругът й протестирал, но бил ударен по лицето с кръстат ключ, който счупил челюстта му на две места.

Микробусът навлязъл в промишления район на Сан Франциско и спрял край железопътните линии. Един от мъжете измъкнал Кита от буса, държейки 40-сантиметрово мачете в ръка. Той задърпал Кита до релсите и с няколко удара отсякъл главата на молещата се за милост жена.

Ричард като по чудо оцелял след ударите на мачетето и успял да се добере до улицата, където бил открит от професора и съпругата му, зашеметен и обезобразен до неузнаваемост.

Един се измъква

Десет дни по-късно, на 29 октомври 1973 г., Ангелите на смъртта се заели с втората си жертва. Франсиз Роуз (28 г.) шофирала своя златист Мустанг към Калифорнийския университет, когато един черен мъж се изправил пред колата й. Той вдигнал ръка, карайки я да спре, след което се надвесил над прозореца и я помолил да го закара. Нещо в него накарало Роуз да настъпи газта, но дясната врата била отключена и мъжът я отворил и стрелял в колата, пронизвайки я в шията, бузата и гърдите.

Робърт Стокман имал повече късмет.

На 9 ноември в около 20:00 ч. чиновникът от компанията „Пасифик Газ & Илектрик“ бил по работа на „Арми Стрийт“, където един добре облечен чернокож мъж го доближил и го попитал как да стигне до еди къде си. Черният мъж, който по-късно бил идентифициран като 35-годишния бивш затворник Лирой Доктър, му благодарил за помощта.

След като свършил работата си на адреса Стокман с изненада видял, че Доктър го чака на улицата.

„Той ме избута зад оградата, извади оръжието си и го насочи в устата ми“ – разказва Стокман. - „Аз го наблюдавах през цялото време и той не изглеждаше прекалено възбуден, сякаш редовно се занимаваше с подобни неща. Огледа се в двете посоки и аз усетих, че се готви да стреля. Наклоних се на една страна и куршумът ме ожули по врата…“

„Препънах се няколко крачки и паднах по лице. Сигурно е помислил, че съм мъртъв, но аз установих, че мога да се движа. Той беше точно над мен и опираше оръжието си в стомаха ми, но този път му се противопоставих“.

„Сграбчих оръжието, което за щастие беше револвер, а аз го държах за цилиндъра и той не можеше да стреля, ако цилиндъра не се върти. Отместих оръжието далеч от мен, разтърсих го и то отлетя някъде в двора“.

Двамата мъже се втурнали едновременно към револвера, но Стокман пръв се добрал до него.

„Обърнах се, а той се приближаваше към мен. Този път обаче, изглеждаше леко разстроен. Тъй като не спираше, аз стрелях по него, но нищо не се случи. Стрелях отново и пак нищо. Внезапно се уплаших, че оръжието може да е заредено с халосни патрони. Но след това си спомних за раната на врата ми. Стрелях отново и той се просна на земята“.

Полицията открива Доктър по-късно, скрит под една железопътна естакада с огнестрелни рани в ръката, рамото и стомаха. Той казва на полицията, че Стокман го е нападнал пръв, но впоследствие е осъден за нападение със смъртоносно оръжие.

Бакалинът и наркоманът

Неговото име е Салим Еракат, но клиентите му казвали „Сами“. Петдесет и три годишният йорданец, собственик на бакалията на 452 „Ларкин Стрийт“ от 13 години, бил убит защото изглеждал твърде бял.

Еракат и съпругата му Сомиха имали четири деца и цялото семейство работело в магазина, който обслужвал клиентите си седем дни в седмицата. Бакалията се намирала близо до един Граждански център и държавните служители го посещавали в обедната си почивка, за да си купуват сандвичи, студени напитки и плодове.

Неделният ден на 25 ноември 1973 г. започнал мразовито и дъждовно. Еракат бил сам в магазина, когато вътре влязъл един чернокож мъж, носещ шлифер и дипломатическо куфарче, и го поздравил на арабски.

Еракат го познал; той бил редовен клиент.

„За ябълка ли сте дошли днес?“ – пошегувал се бакалинът.

„Не точно“ – отговорил черният мъж и извадил оръжие от куфарчето си.

Мъжът подкарал Еракат към задната част на магазина, където бакалинът му посочил една торба с пари и му казал да ги вземе. Мъжът не проявил интерес. Той завързал ръцете на Еракат с една от собствените му вратовръзки и го заставил да коленичи в тясната тоалетна. Движенията на мъжа били бавни и методични. Той обвил едно дебело парче плат около дулото на оръжието си и го опрял зад дясното ухо на Еракат. Мъжът натиснал спусъка и сложил край на живота на един баща, и на американската мечта на един имигрант.

Пол Данчик не бил толкова амбициозен. Той бил 26-годишен зависим от хероина наркоман.

В последния ден от живота си, 11 декември, Данчик умирал за дозата си. Той току-що бил освободен от затвора за притежание на наркотици и нямал търпение да се надруса. Вървял по „Хейт Стрийт“ и се оглеждал за обществен телефон.

Когато Данчик застанал пред телефона с монета в едната си ръка и парче хартия с номера на дилъра си в другата, един чернокож мъж го доближил из отзад.

„Хей, ти“ – извикал го мъжът. Данчик се обърнал и чернокожият изтрелял три куршума в гърдите му. Наркоманът зяпнал недоумяващо нападателя си преди да се свлече на паважа.

Пиратки

Във вечерта на 13 декември 1973 г. бъдещият кмет на Сан Франциско Артър Агнос (35 г.) присъствал на една среща, на която се обсъждало издигането на финансирана от държавата здравна клиника в район, обитаван предимно от черно население.

Убийците Зебра също били в този квартал и търсели бели жертви. След края на срещата Агнос спрял на тротоара, за да си поговори с две жени. Един мъж се приближил зад него и го прострелял два пъти в гърба, разкъсвайки белите дробове, далака и бъбреците му. Той едва оцелял.

„Жените видяха този човек да се приближава към нас и предположиха, че ще пита за посоката. Те го видяха да изважда оръжието си и да стреля. Аз не го видях. Помислих си, че някой хвърля пиратки“.

„Почувствах тъп удар в гърдите, но предположих, че една от пиратките ме е ударила. Жените се отдръпнаха с писъци, а аз понечих да ги успокоя, че нищо ми няма. Те казаха: `Той се опитва да те убие` и чак тогава аз се обърнах назад“.

„Аз бях на около 18 метра от този човек, който се опитваше да ме убие. Никога не го бях виждал преди. Той стоеше там с оръжието в ръката си. Гледаше ме с празен поглед, без да мига. Не правеше заплашителни физиономии. Сякаш беше в някакъв транс“.

Мъжът избягал в нощта, а Агнос бил отнесен в една от къщите наблизо, откъдето някой се обадил на бърза помощ.

Твърдо решен да не позволи на това нападение да го стресне, Агнос се върнал в същия квартал по-късно, за да присъства на друга среща за здравната клиника. Но този път бил придружен от и до колата си от четирима полицейски служители и четирима огромни черни мъже, и нищо не се случило.

Мариета Диджироламо (31 г.) била нападната в същата нощ като Агнос.

Жената се уморила да чака приятеля си и излязла да го търси на улицата в малко след 21:00 ч. Тя тръгнала към „Дивисадеро“, оживена улица с много барове и бутици.

Докато вървяла по улицата един черен мъж внезапно я натикал във входа на една бръснарница, извадил оръжие и я застрелял два пъти в гърдите. Тя се завъртяла с лице към вратата на бръснарницата и мъжът я прострелял отново в гърба.

Тя се свлякла по гръб на тротоара и умряла заобиколена от непознати.

Плюшено мече

Двадесетгодишната студентка Анджела Росели била в отлично настроение в нощта на 20 декември 1973 г. Тя се връщала от коледното парти, където била пийнала с приятели, и с нетърпение очаквала да си почине от ученето по време на празниците.

Докато паркирала колата си пред апартамента си в „Хейт“, тя забелязала двама черни мъже, които си говорели в автомобил паркиран по-надолу на улицата. Един от тях слязъл от колата и тръгнал към нея. Тя си помислила, че той ще я сваля.

„Той имаше наистина хубаво палто, светло на цвят, може би от камилски косъм, с дължина три-четвърти“ - разказва тя по-късно. – „И носеше бяло кепе“.

„Изражението му, преди да се обърна и да ме простреля, беше като на зомбиран. Сякаш беше в транс – гледаше през мен“.

„Не видях оръжието. Сигурно е било в ръкава му. Помислих си, че първите два изстрела са пиратки. Третият изстрел подкоси краката ми. Аз паднах и вероятно това ме спаси от куршум в главата“.

Третият изстрел засегнал гръбнака й. Росели минава през седмици на физическа терапия, но оцелява.

Иларио Бертучио, който бил прострелян през същата нощ, не успява.

Осемдесет и една годишният чистач работел в бутилиращата компания на „7-Up“, намираща се в района Бей Вю в Сан Франциско, известен с високата си престъпност. След като приключил с метенето на товарачната рампа, той взел полагащата му се безплатна бутилка 7-Up и я прибрал в хартиена торба.

Бертучио трябвало да измине цяла миля пеша до апартамента си, но той се наслаждавал на тази разходка, както и на работата си. Макар семейството и приятелите му да го карали да се пенсионира, той обичал да води активен живот. Той бил дребен човек, висок 1,60 м. и тежал 60 кг., и можел да се похвали с гъсто кече бяла коса.

Старецът едва ли е видял нещо нередно във фигурата, която се задала срещу него по тротоара. Било твърде тъмно, за да се види оръжието в ръката му. Когато непознатият се приближил, той открил огън по Бертучио, прострелвайки го четири пъти в рамото и гърдите. Скъпоценната бутилка 7-Up на стареца се разбила на цимента, когато той паднал на земята. Бертучио умрял почти моментално.

Два дни по-късно, на 22 декември, загиват още двама белокожи.

В малко след 20:00 ч. Нийл Мойнихан (19 г.) вървял по една улица близо до Гражданския център. Той току-що бил привършил с коледното пазаруване и бил купил плюшено мече за малката си сестричка. Докато минавал край хотела на Центъра, един черен мъж се приближил до него и го прострелял в лицето, врата и сърцето. Той се свлякъл безжизнено на тротоара, опръсквайки с кръвта си плюшената играчка.

Убиецът на Мойнихан избягал по една алея и се натъкнал на Милдред Хослър (50 г.), която вървяла към автобусната спирка. Той я застрелял четири пъти в лявата гърда, преди да продължи да бяга надолу по улицата, без съмнение много доволен от себе си: бил елиминирал двама бели само за шест минути.

Тези спонтанни стрелби обърквали полицията. Наблюдавало се пълно отсъствие на мотив. Нямало грабежи. Нямало изнасилвания. Нямало гневни изблици преди да се разлетят куршумите.

Това е най-големият кошмар за всеки гражданин – произволна и необяснима агресия. Никой не бил в безопасност. Еднакво тревожно било и етническото естество на престъпленията. Във всеки един от случаите убиецът бил черен, а жертвите бели.

Властите знаели някои неща за убийците. Стрелецът винаги се приближавал до жертвата, изстрелвал няколко куршума от упор в човека, и след това се отдалечавал пеша. Убиецът предпочитал 32-калибров пистолет; гилзите били разпръснати по паважа на всяко местопрестъпление.

Полицейският началник Доналд Скот обявил, че радио честотата „Z“ ще бъде резервирана за всякакви комуникации отнасящи се до случая, който пресата започнала да нарича „Убийствата Зебра“.

Най-смъртоносната нощ

В нощта на понеделник 28 декември дебнещите стрелци отнемат живота на четирима бели.

През тази вечер Джейн Холи (45 г.) решила да посети обществената пералня, намираща се на няколко пресечки от дома й.

Тя била единственият бял човек в пералнята и, докато дрехите й се въртяли в машината, си пийвала газирана напитка и четяла вестника си заедно с един друг клиент – черен мъж, който седял до нея.

Когато понечила да извади дрехите си от сушилнята, един чернокож мъж вдигнал оръжието си към нея и я прострелял два пъти в гърба. Тя паднала върху редицата от неръждаеми перални, а другият черен мъж, с когото  била споделила вестника си, се втурнал към нея и я подхванал преди да се свлече на земята.

Очевидците описали убиеца като висок, слаб черен мъж, облечен с кожено палто с дължина три-четвърти и мустак „а ла Фу Манчу“. Мъжът бил напуснал местопрестъплението в Кадилак от 1969 г.

Секретарката Тана Смит (32 г.) живеела сама в апартамент на 2908 „Калифорния Стрийт“.

Тя била отслабнала наскоро и решила да си купи плат от един магазин наблизо, за да си ушие нови дрехи. В около 20:00 ч. Смит спряла на кръстовището на „Гиъри Булевард“ и „Дивисадеро Стрийт“. Един не много мургав чернокож мъж с мустак и тъмно палто се приближил зад нея и я прострелял два пъти в гърба.

Мъжът избягал и се събрала тълпа. Друг чернокож свалил палтото си и го подпъхнал като възглавница под главата й. Когато пристигнала линейката, Смит се оплакала от силна болка. Тя умряла малко след това.

Полицията открила на местопрестъплението гилзи от 32 калибър и моментално разбрала, че това е дело на Убийците Зебра.

Винсънт Уолин бил убит на 69-ия си рожден ден. Пенсионираният служител на Брегова охрана живеел в старчески дом. Той обичал да храни гълъбите на стъпалата на Общината и да играе на домино с приятелите си.

За да отпразнува рождения си ден, той спрял да хапне понички с кафе – любимата му закуска.

След това зяпал купувачите напиращи към „Мейси“ и „Сакс“ на „Юниън Скуеър“, след което се отправил към залата за билярд, намираща се на няколко пресечки… По-късно през същия следобед играл домино, след което се наслаждавал на залеза над моста „Голдън Гейт“.

Той бил застрелян в гърба, 10 минути след убийството на Тани Смит, на улиците „Дивисадеро“ и „Фултън“. Той паднал по лице на тротоара. Очевидците описали убиеца му като млад черен мъж, среден на ръст, с къса афро прическа и светлосиво поло.

Когато пристигнала линейката, Уолин бил все още жив, но починал по пътя към болницата.

И този път полицията открила 32-калиброви гилзи на местопрестъплението.

Петнайсет минути по-късно дошъл редът и на Джон Бамбик.

Бамбик (84 г.) живеел в пансион на 285 „Найнт Стрийт“. Той се обличал в дрипи и бил изгубил повечето си зъби. Допълвал социалните си помощи с ровене в боклука и връщане на празни бутилки. Хората мислели стария човек за скитник.

Бамбик бил застрелян в гърба от упор, докато ровел в поредната кофа за боклук. Когато усетил жилването на куршума, той се обърнал, сграбчил убиеца за гушата и започнал да вие в лицето му. Един жител от съседната сграда чул шума и погледнал през прозореца си, за да види черния мъж и стареца вкопчени в битка. Двама мъже, които току-що излизали от някакъв бар, също станали очевидци на тази сцена. Чернокожият крещял на Бамбик да го пусне. Бамбик най-сетне го направил и паднал мъртъв в боклука на улицата.

Роксан Макмилан (23 г.) току-що се била преместила в Сан Франциско със съпруга си и четиримесечното си бебе. Апартаментът им се намирал на първия етаж на 102 „Единбург“.

Докато Макмилан пренасяла кашони с покъщнина от колата към новото си жилище, един черен мъж се изравнил с нея и я поздравил.

Той я прострелял един път в гърба и втори път отстрани, когато тя се обърнала. Стрелецът избягал, а съпругът й се втурнал към нея.

Макар да я чакали години на болезнено възстановяване и живот в инвалидна количка, тя била късметлийка. Роксан е единствената жертва, която оцеляла през онази нощ.

Фанатична черна секта?

Полицията в Сан Франциско обявява събитията от 28 декември за най-насилствената нощ в града от края на 20-те години насам, когато един таксиметров шофьор на име Бък Кели полудява и застрелва няколко човека.

Градът се свивал от страх. Нарисуваните с жълт тебешир очертания на жертвите по улиците напомняли на всеки минувач, че той може да е следващият. С падането на зимния здрач хората бързали за дома, където заключвали вратите и дърпали завесите си.

Полицията се обърнала за помощ към гражданите.

„В този случай обществото е нашият най-добър детектив“ – казал главен инспектор Чарлз Барка. – „Престъпленията са безмислени и немотивирани и е трудно да ги разберем“.

Барка признал, че неговият отдел не разполага с много следи по случая. Те знаели, че нападателите са млади, слаби черни мъже, които предпочитат 32-калиброви пистолети. Те знаели, че жертвите са произволни бели, които просто се оказват на грешното място в грешното време. Общо взето това било всичко, с което разполагали.

Полицията уверила гражданите, че ще запази анонимността на всеки очевидец, който се свърже с нея.

Вестниците започнали да бълват репортажи, че убийствата са част от обред за ритуално приемане в някаква „фанатична секта от чернокожи“, които убиват бели хора в цялата страна.

Във всеки един от случаите нападателите били описвани като учтиви, добре облечени черни мъже, с късо подстригани или обръснати глави.

Градът задишал малко по-леко, когато насилието спряло в продължение на няколко месеца.

Тогава настъпил месец април.

Убийствата започват отново

В първия ден от месеца убийците си набелязали двама млади кадети от Армията на спасението.

Томас Рейнуотър (19 г.) и Линда Стори (21 г.) били курсанти първа година в Тренировъчния център на 1450 „Лагуна Стрийт“.

Двамата излезли в междучасие в 21:00 ч. и се запътили да хапнат към пазара Мейфеър, намиращ се на две пресечки. Те разполагали с час и половина преди следващите занимания в 22:30 ч. Улиците около тренировъчния център били пълни с други млади кадети, облечени в морскосините сака на Армията на спасението.

Малко преди да стигнат до пазара черният мъж, който ги бил следвал през цялото време, внезапно ги изпреварил и се изправил пред тях с пистолет в ръка. Ужасените младежи се втурнали да бягат, но мъжът ги прострелял два пъти в гърба, след което избягал. Рейнуотър загинал, но Линда Стори оцеляла.

Две ченгета седели в патрулната си кола наблизо, когато чули изстрелите. Те потеглили към мястото и пристигнали 15 секунди след нападението.

„Ако той беше побягнал в другата посока, към нас, щяхме да го хванем“ – казал по-късно един от полицаите на репортерите.

Около 50 полицаи били изпратени да претърсят града за убиеца, но това било безплодно усилие. Единствената следа, с която разполагали, били 32-калибровите гилзи оставени на паважа.

Убийците Зебра ударили отново на Великден. Уорд Андерсън и Тери Уайт чакали автобуса, когато били простреляни от някакви черни мъже.
След това дошъл редът на 23-годишния Нелсън Т. Шийлдс IV, който бил застрелян на „Върнън Стрийт“.

Туризмът замира

След кратката пауза градът бил хвърлен в състояние на шок. Улиците се изпразнили. Непознатите се скупчвали един до друг по автобусните спирки, нервно разговаряйки и хвърляйки нетърпеливи погледи в очакване на твърде бавния транспорт.

Когато шокиращите истории за Убийците Зебра се появили по медиите из цялата страна, процъфтяващият туризъм на Сан Франциско се сринал. Потенциалните посетители резервирали почивките си другаде. Дори Норт Бийч, известен с бурния си нощен живот и италианските си заведения и секс магазини, опустявал след залез слънце.

Междувременно, обърканите ченгета обикаляли града в цивилни коли и не откривали нищо подозрително.

В деня след убийството на Шийлдс полицията в Сан Франциско свикала пресконференция и обявила един нестандартен план, чрез който се надявала да сложи край на убийствата.

Полицейските скици

Полицейските скици

Те раздали на репортерите първите завършени скици и описанието на един от неизвестните Убийци Зебра – черен мъж с късоподстригана афро прическа и тясна брадичка. Едната скица го показвала с плетена шапка, а другата без.

„Това е необикновена ситуация, за която са необходими извънредни мерки“ - казал кметът Джозеф Алиото пред пресата. – „Ние ще спираме всеки човек в Сан Франциско, който отговаря на определен профил. Ще спираме много хора. Молим гражданите за съдействие и искаме да ги уверим, че техните конституционни права ще бъдат строго съблюдавани“.

Ловът

Стотици полицаи се разпръснали из града, за да спират, претърсват и разпитват младите, чернокожи мъже, които имат дори далечна прилика със скицата. Те нарекли това „Операция Зебра“.

Един от първите спрени мъже бил Робърт Брукс, 23-годишен личен охранител. Той носел дълго черно палто с кожена яка, обувки с платформа и оранжево-кафява плетена шапка. Брукс чакал автобуса, когато до него спряла цивилна полицейска кола.

„Те ме вкараха в колата и ми задаваха въпроси за убийствата“ – разказва впоследствие Брукс. – „Искаха да знаят дали имам някаква информация от първа ръка“.

Брукс казал на полицаите, че единственото което знае за Убийствата Зебра е онова, което е гледал по телевизията и е чел във вестниците.

Първото нещо, което направил, след като бил пуснат от ченгетата, било да изхвърли плетената си шапка, за да избегне повече проблеми със закона.

„Мисля, че кметът преследва черното общество, заради действията на няколко луди типове“ – казал Брукс. – „Ако убийствата продължат, ще последват репресии срещу черните. Това ще бъде много лошо. Положението е достатъчно зле и сега“.

Над 500 черни мъже били спрени и претърсени преди Операция Зебра да бъде прекратена.

Разглеждайки иск, подаден от Националната Асоциация за развитие на цветнокожите и Американския съюз за граждански свободи, областният щатски съдия Алфонсо Зирполи се произнесъл, че поголовното профилиране на афроамериканци е противоконституционно.

Неговото решение било удар за полицията в Сан Франциско, която за пореден път се оказала безсилна да защити града срещу мистериозните убийци.

Ангели на смъртта

Антъни Харис

Антъни Харис

Полицията опитала с друг трик – предлагайки 30 000 долара награда за информация, която би довела до ареста на убийците, на която се отзовал Антъни Харис, служител на хамалската фирма „Черна помощ“.

Харис се борел да издържа съпругата и бебето си и 30 000 долара били доста пари за него. Няколко часа след като подал сигнала от един обществен телефон, полицаите го вкарали в управлението за разпит. Харис изплюл всички камъчета, разказвайки им за Ангелите на смъртта и за тяхната точкова система за убиване на бели хора.

Тази черна мюсюлманска секта вярвала, че белите хора са низша раса, създадена от зъл учен на име Якуб, и че, убийвайки „синеоките дяволи“ и „лукави змии“ – както наричали белите – ще получат гарантиран достъп до райските порти. Ченгетата не можели да повярват на ушите си. Но слушайки разказа на Харис, те скоро осъзнали, че всичко това е реално. Само човек, който е бил свидетел на убийствата, би могъл да ги преразкаже с такива подробности.

Лари Грийн

Лари Грийн

Харис им казал за едно убийство, за което не било писано във вестниците – на млад бездомен мъж, който бил отвлечен от групата от площад „Джирардели“. Мъжете закарали мъжа в „Черна помощ“, съблекли го гол и го завързали за една колона. След това всеки от тях си избрал оръжие – нож, сатър и мачете – и се редували да го режат на парчета. Харис казал на детективите, че той бил изхвърлил тялото на бездомника в Залива Сан Франциско.

Той им дал имена, дати, адреси и подробности – всичко, от което полицията се нуждаела, за да залови убийците.

В ранните утринни часове на 1 май над 100 ченгета участвали в две едновременни акции за залавяне. Четиридесет офицери нахлули в сградата на 844 „Гроув Стрийт“, където живеели Дж. С. Саймън и Лари Грийн. Двадесет ченгета обградили хамалската фирма „Черна Помощ“ на „Маркет Стрийт“, където живеели двамата други заподозрени – Джеси Лий Кукс и Мануел Мур. Нито един от арестуваните не оказал съпротива.

В акциите били задържани общо седем души, трима от които били освободени по-късно.

Процесът

Дж. С. Саймън

Дж. С. Саймън

Кметът Алиото казал на пресата, че всичките заподозрени са членове на мрежа черни мюсюлмани, наречена Ангели на смъртта, която той описал като група „отдадена на убийството и осакатяването на бели хора и чернокожи дисиденти“.

Местните черни лидери се обидили от изявлението на кмета.

„Това твърдение навежда на мисълта, че човек трябва да се пази от хора, които се обличат като черни мюсюлмани“ - казал пред пресата говорител от Националната Асоциация за развитие на цветнокожите.

Лидерът на „Черните мюсюлмани“ Джон Мухамад настоял за извинението на кмета и казал, че арестът на заподозрените „не е нищо друго освен тормоз“. Той осмял теорията за „Ангелите на смъртта“ и отрекъл съществуването на национална конспирация за убийството на бели хора.

Мухамад също атакувал достоверността на Харис като информатор, описвайки го като бивш пациент на психиатрията, наркоман и ненормален.

Мануел Мур

Мануел Мур

Вестник „Кроникъл“ интервюирал родителите на 22-годишния Лари Грийн, който бил обвинен в убийството с мачете на Кита Хейг и осакатяването на нейния съпруг Ричард.

„Той е обичливо дете“ – казала майка му. – „Всеки път като ме посети, ме целува“.

„Лари е тих човек“ - добавил баща му. – „В каквото и да вярва, той вярва в доброто и никога не е бил войнствено настроен“.

Грийн работел като хамалин в „Черна помощ“ и се присъединил към Черните мюсюлмани две години и половина преди убийствата. Той живеел със съпругата и 3-годишната си дъщеря.

Процесът започнал на 3 март 1975 г. и се превърнал в най-дългото криминално дело в историята на Калифорния, продължило повече от година.

Нацията на исляма назначила адвокати за Саймън, Грийн и Мур, но отказала да представлява Кукс, след като той пледирал за виновен в убийството на Франсиз Роуз. Той получил обществен защитник.

Джеси Лий Кукс

Джеси Лий Кукс

Антъни Харис свидетелствал в продължение на 12 дни и разказал всичко, което знаел за това как Грийн е убил Кита Хейг и как Дж. С. Саймън е убил Тана Смит. Той отрекъл сам да е наранявал жертвите.

Защитата атакувала показанията на Харис, изваждайки неговата дълга история на емоционални проблеми – той бил приет за пръв път в клиника на 14 години – и се опитала да хвърли вината за всички убийства върху него.

Колкото до обвиняемите, Мур бил спокоен и направил добро впечатление на заседателите, но дал противоречиви показания за датите и събитията. Саймън се дискредитирал, като заявил, че е бил посещаван от Аллах. Грийн говорил уверено и ясно, а Кукс изобщо не свидетелствал.

Съдебните заседатели дискутирали решението си в продължение на 18 часа и обявили всички обвиняеми за виновни в убийство и конспирация за убийство. Всеки от тях получил доживотен затвор. Грийн се изсмял, когато чул присъдата си.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Един коментар за “Расовата лудост на Убийците Зебра”

  1. AvatarEmilios

    MASOVA DISKRIMINACIA OT STRANA NA CVETNOKOJITE,STRAXOTNO!!!!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –