Престъпната фамилия Дженовезе

Престъпната фамилия Дженовезе

Фамилия Дженовезе е една от „Петте фамилии“, които контролират дейностите на организираната престъпност в град Ню Йорк. Тя е известна като „Бръшлянената лига“ или „Ролс Ройс“-а на Коза Ностра. Като мащаб и сила е конкурирана единствено от фамилията Гамбино в Ню Йорк и от гангстерските фамилии в Чикаго.

Основните дейности на фамилията Дженовезе са търговията с наркотици, лихварството, изнудването и рекета, порнографията, ресторантьорството, дистрибуцията на морски деликатеси и автомати за храни и напитки. Те са най-потайната и най-добре управлявана мафиотска организация в Съединените Щати.

Лъки Лучано

Най-голямата и най-влиятелната криминална структура в Щатите – нюйоркската престъпна фамилия Дженовезе – се родила със замаха на ножа, който прерязал гладко обръснатата буза на Чарлз „Лъки“ Лучано и белязал лицето му за цял живот.

През годините Лучано разказвал няколко истории за това как е получил прякора си и разреза на бузата си, който накарал клепача на окото му да се отпусне. Според една от историите той бил отвлечен и държан като заложник от трима похитители, които искали да получат от него вътрешна информация за голяма пратка наркотици, пристигаща в Ню Йорк. В друга версия, белегът бил подарък от полицай, който сметнал, че Лъки се държи непочтително с дъщеря му. Всяка от тях може да е вярна, но тази, която звучи най-реално, имайки предвид престъпната му кариера е, че през 1929 г. мафиотският бос Салваторе Маранзано изпратил хората си да заловят Лучано. Гангстерите го вързали, провесили го за ръцете от гредите на тавана и го изтезавали. Маранзано със сигурност е имал мотив. От неговата гледна точка Лучано не си знаел мястото. Той бил умен и амбициозен и за разлика от останалите мустакати сицилианци, които управлявали мафията в Америка в началото на 20-ти век, Лучано имал въображение. Маранзано се чувствал застрашен.

Лучано вярвал, че рекетът на дребно е за неудачниците, а вродената подозрителност на сицилианските имигранти и недоверието им към всички несицилианци не допринасяло за истинската цел на организираната престъпност: правенето на пари. Маранзано и неговият главен съперник Джузепе „Джо Боса“ Масериа държали да запазят организациите си единствено за сицилианците. Противно на тях Лучано виждал подходяща роля за всички престъпни етнически групи в Америка и особено за еврейските банди. Защо да се разкъсват на десетки враждуващи местни банди, вместо да организират синдикат с централно управление, който би могъл да привлече ресурси и да превърне дребната престъпност в огромен бизнес? Мечтата на Лучано била да създаде национален престъпен синдикат.

Джузепе Масериа

Позитивното мнение на Лучано за стойността на несицилианците се кореняло в детството му. Роден като Салваторе Лукания, близо до Палермо в Сицилия, Лучано пристигнал в Ню Йорк като малко момче. Той се захванал с рекет още в основното училище. „За едно или две пенита на ден“, пише Карл Сифакис в „Енциклопедия на Мафията“, „Лучано предлагал личната си протекция на по-малките и слаби еврейски деца, които се страхували да не бъдат набити по пътя си към училище; ако не си плащали, тогава ги набивал той“. Но едно мършаво, малко еврейско момче му се опълчило и когато Лучано се опитал да изпълни заканата си за насилие, детето се хвърлило да се бие с него и доказало, че е доста по-силно, отколкото изглежда. Лучано бил впечатлен. Той попитал момчето как се казва. Майер Суховлански, отговорило момчето. Години по-късно, той щял да съкрати името си на Майер Лански и той и Лучано щели да сформират съдружие, което предизвикало революция в престъпния свят на Америка.

Синдикатът

За да реализира мечтата си за национален престъпен синдикат, Лучано трябвало първо да придобие контрол над Ню Йорк. Старите босове, които се интересували от собственото си забогатяване повече, отколкото от добруването на хората си, трябвало да си отидат. Лучано организирал заговор за убийството на „Джо Боса“ Масериа. Той го примамил в един ресторант в Кони Айлънд и след обилната трапеза му предложил да играят на карти. След малко Лучано се извинил и отишъл до тоалетната и тогава четирима въоръжени мъже – сред които и прочутият Бъгси Сийгъл – влезли в ресторанта и застреляли Масериа.

Кончината на Масерия донесла на неговия съперник Салваторе Маранзано неоспорвана власт над всички рекети в Ню Йорк. Лучано сключил мир с Маранзано, който му поверил хората на Масерия и го издигнал до втори в командването си. Маранзано бил малко по-напредничав от Джо Боса в това, че искал да организира сицилианските гангстери в Америка в пет престъпни фамилии. Това била стъпка в избраната от Лучано посока, но не била достатъчна, за да задоволи амбициозния млад гангстер. Чувствайки че Лучано би могъл да се окаже проблем, Маранзано платил на прочутия ирландски наемен убиец Винс „Лудото куче“ Кол аванс от 25 000 долара, с обещание за още толкова след като си свърши работата, за да премахне Лучано и неговия партньор Вито Дженовезе. Но Лучано имал шпионин в организацията на Маранзано – а именно Томи Лукезе – и когато научил от него за заговора, решил да удари пръв.

На 10 септември 1931 г. Маранзано заповядал на Лучано и Дженовезе да дойдат в офиса му. Предполагайки че босът ги вика, за да бъдат убити, Лучано изпратил свой собствен екип от избрани убийци: четирима еврейски гангстери, чийто лица били непознати за хората на Маранзано. Ударният екип отишъл в офиса на боса преди уговорената среща на Лучано и убийците казали на секретарката, че са правителствени агенти, изпратени да проверят счетоводните им книги на място. Шпионинът Томи Лукезе бил там и се постарал да посочи на убийците кой е Маранзано. След като обезоръжили бодигардите му, двама от наемниците останали да вардят охраната, а другите двама нахлули в кабинета на Маранзано, където го намушкали с нож и го застреляли. След като изпълнили мисията си четиримата мъже и Лукезе избягали по стълбите. Спускайки се надолу се сблъскали с „Лудото куче“ Кол, който тъкмо пристигал, за да премахне Лучано и Дженовезе. Когато разбрал за кървавия край на Маранзано, Кол напуснал офиса му с широка усмивка – с 25 000 долара по-богат и без да се налага да върши каквато и да е работа.

Премахвайки Маранзано от пътя си Лучано вече бил свободен да създаде така мечтания си престъпен синдикат, който имал тенденции да разпростре пипала из цялата страна и да покрие такива рентабилни бизнес сфери като злоупотребата с труд, лихварството, хазарта, наркотиците, проституцията и контрабандата. Бордът на директорите на новия синдикат включвал такива нечестеви несицилианци като Франк Костело, Дъч Шулц, Джо Адонис, Луис Лепке и Майер Лански. Лучано дори се заиграл с идеята да се откаже от връзката с Мафията, но бил разубеден от Лански, който смятал, че сянката на Мафията ще им помогне да държат хората си под контрол, въпреки че в един момент еврейските членове на организацията били повече от сицилианците.

Под ръководството на Лучано синдикатът би могъл да набъбне до още по-опасни размери, ако той не бил арестуван по обвинения в сводничество през 1936 г. и осъден на от 30 до 50 години затвор. Поддръжниците на Лучано смятали, че е натопен, тъй като на процеса свидетелствали много сводници и проститутки, които били сключили сделка с прокуратурата за по-ниски присъди. За ирония, самият Лучано смятал проституцията за отблъскващо занимание, макар че нямал нищо против да прибира своята част от печалбите от този незаконен бизнес.

Специален прокурор на процеса срещу Лучано бил Томас Е. Дюи, който тогава не осъзнавал, че Лучано е спасил живота му по-рано същата година, когато Дъч Шулц се бил заклел да убие досадния служител на закона. Лучано знаел, че това ще се отрази зле на бизнеса и ще им донесе гнева на властите, но Шулц отказвал да слуша доводите на останалите членове на синдиката. За да попречи на Дъч да изпълни заканата си, Лучано наредил да го убият. Той бил застрелян, докато се облекчавал на писоара в тоалетната на ресторант в Нюарк, Ню Джързи.

Отношенията между Лучано и Дюи не прекъснали след осъждането на Лъки. Дюи, който по-късно бил избран за губернатор на Ню Йорк, потърсил съдействието на Лучано през Втората световна война, за да получи помощта на подземния свят в охраняването на доковете в Ню Йорк. В замяна на тази помощ Лучано бил освободен от затвора, но бил депортиран обратно в Италия.

Лучано, който преди това управлявал синдиката от затвора, знаел че ще бъде трудно да го ръководи от Италия, затова тайно преместил щабквартирата си в Куба. Впоследствие американското правителство разбрало за неговото присъствие там и го заставило да се върне в Италия. Човекът, когото той избрал за свой заместник в организацията, която по-късно щяла да стане известна като фамилията Дженовезе, бил част от нова порода гангстери – италианец, а не сицилианец, който предпочитал преговорите пред конфликтите и заради това се прочул като „Премиер-министъра“ на Мафията.

Премиера

Приятелството на действащия бос Франк Костело с Лъки Лучано и Майер Лански се простирало назад до дните на Сухия режим през 20-те години. Роден в италианската провинция Калабрия, Костело разбирал ценността на връзките и за разлика от своите сицилиански колеги, когато бъркал в сакото си, обикновено изваждал оттам пари за подкупи, а не оръжие. Лъки Лучано знаел, че ако иска да реализира своята мечта за национален престъпен синдикат човекът, който щял да го замести докато е в изгнание, ще трябва да може да прави сделки, а не да чупи глави.

Костело осъзнавал, че синдикатът никога няма да просперира, ако неговите начинания са постоянно прекъсвани от арести и присъди. Растежът изисквал стабилност и продължителност, така че за да защити престъпните си начинания, той започнал да изгражда връзки с полицейски служители, политици и съдии. Ако шефът на полицията имал нужда от услуга, Костело се погрижвал тя да му бъде направена. Ако някой политик се нуждаел от гласове, Костело му ги уреждал. Съдията се нуждае от пари? Няма проблеми. С течение на годините Костело стъкмил шахматна дъска, пълна с корумпирани служители, които използвал до дупка. Полицаите извръщали глава на другата страна, когато хората му извършвали престъпления. Съдиите въздействали на съдебните заседатели и произнасяли по-леки присъди. Политиците не гласували законите, които биха попречили на синдиката. Всичко това благодарение на Костело.

Дори върховният борец срещу престъпността на нацията Дж. Едгар Хувър, първият и най-дълго действал директор на ФБР, не бил имунизиран срещу изкушенията на Костело. Хувър обичал конните надбягвания. Макар да се кълнял, че никога не залага повече от два долара на кон, носели се слухове, че праща агентите си да правят по-големи залози от негово име. Когато Костело знаел, че Хувър ще бъде на хиподрума, той уреждал надбягванията и използвайки известния журналист Уолтър Уинчъл като посредник, осведомявал директора на кой кон е най-сигурно да сложи залога си. Вероятно това е причината Хувър толкова дълги години да отричал съществуването на Мафията в Америка, заявявайки че ФБР си има по-важна работа от това да преследва някакви прости комарджии. Синдикатът процъфтявал под липсата на критичен поглед от страна на федералното правителство.

Научи повече за:   Двете лица на Ричард Уитни

До началото на 40-те години Костело сложил ръка на много предприятия. Той влязъл в партньорство с Майер Лански и двамата създали компании за автомати за цигари и джубокс машини.

Тони Акардо

Костело създал коалиция от гангстери, за да отвори верига от игрални зали във Флорида. Той и чикагският заместник-бос Тони Акардо започнали букмейкърска операция в Маями, която им носела печалби от 10 милиона долара на година. Той и Бъгси Сийгъл проучили възможностите за незаконен бизнес на Западния бряг. Осъществявайки мечтата на Лучано, Костело разпрострял синдиката на два океана.

Костело бил градски човек и бил известен със своя безупречен външен вид. Всяка сутрин посещавал бръснарницата в хотел „Уолдорф-Астория“. Живеел в кокетна жилищна сграда на „Сентръл Парк Уест“, а любовницата му и бивша танцьорка живеела от другата страна на парка, на „Пето Авеню“. Дотолкова се влияел от модата, че дори посещавал психиатър – д-р Ричард Х. Хофман. Костело ходил при него в продължение на две години преди вестниците да научат за това. Психиатърът казал на репортерите, че бил посъветвал пациента си да се сближава с „хора от по-добра класа“. Костело грубо сложил край на терапията, заявявайки че той е този, който бил представил Хофман на „хората от по-добра класа“.

Франк Синатра с мафията

През декември 1946 г. Костело се явил на събрание на мафията в Хавана, Куба, свикано от Лъки Лучано, който се бил преместил на острова само месеци след депортирането си в Италия. На срещата присъствали Вито Дженовезе, Джо Бонано, Томи Лукезе, Уили Морети, босът на Тампа Санто Трафиканте, босът на Ню Орлиънс Карлос Марсело, Тони Акардо, тримата братя Фишети (братовчеди на Ал Капоне) от Чикаго, както и еврейските гангстери Майер Лански, Мо Далиц, Лонги Зуилман и Док Стачър. Певецът Франк Синатра бил поканен да пее в хотел „Насионал“, където се провеждала срещата, и изпълнението му щяло да послужи като извинение за присъствието им там. Те казвали, че са дошли, за да чуят пеенето на Франк. На конференцията Лучано, подкрепен от Костело и Лански, поискал наркотиците да се извадят от портфолиото на синдиката. Лучано се надявал, че изваждайки организацията от търговията с наркотици, ще има по-голям шанс да убеди американските власти да отменят депортацията му. Но останалите босове не искали да се съгласят с това. Наркобизнесът бил твърде изгоден, за да го изоставят и един от най-протестиращите бил близкият приятел и партньор на Лучано Вито Дженовезе.

На конференцията в Хавана Вито Дженовезе намекнал за амбициите си да поеме контрол над синдиката. Той лобирал за оттеглянето на Лучано, казвайки на Лански насаме, че може би е време да позабавят нещата и същевременно убеждавал останалите членове да гласуват за изхвърлянето на Лучано. Дженовезе предложил също елиминирането на Албърт Анастасия – Върховния екзекутор – понеже бил започнал да убива твърде безразсъдно. Анастасия вече бил намекнал многократно, че възнамерява да посегне на живота на директора на Бюрото по наркотиците Хари Анслингър. Лучано осуетил удара над Анслингър и успял да блокира искането на Дженовезе за премахването на Анастасия, знаейки че ще има нужда от мускулите на Върховния екзекутор, ако Дженовезе някога реши да се вдигне на война за контрол над бизнеса в Ню Йорк. Събранието на синдиката приключило и гангстерите се прибрали у дома в Щатите, където властите нямали никаква представа за тяхната конференция.

Ударът срещу Костело

Въпреки репутацията си на способен дипломат, Франк Костело не се свенял да използва насилие, когато това било наложително, но го правел по свой собствен начин. Като действащ бос на Лучано в Ню Йорк, той бил част от Комисията на синдиката, която решавала дали даден индивид трябва да бъде премахнат.

Ейб Релес

Когато Ейб „Кид Туист“ Релес, един от топ екзекуторите на „Убийство, ООД„, започнал да съдейства на властите, Костело научил чрез една от връзките си в полицията, че той е държан в хотел „Хаф Муун“ в Кони Айлънд. Напук на ордите от детективи, които охранявали Релес, някой успял да се промъкне в стаята му и да го бутне през прозореца. Подробностите около убийството остават загадка до ден днешен, но мнозина смятат, че точно Костело е бил организатор на покушението.

За подобни силови поръчки Костело разчитал на гангстера от Ню Джързи Уили Морети и неговия контингент от 60 биячи. Този модел на работа устройвал идеално двамата мъже, докато сифилисът не започнал да нанася големи поражения на умствените способности на Морети. В резултат на болестта си Морети се разприказвал, често неразбираемо, пред Специалния комитет за разследване на междущатски търговски престъпления към Сената, известен като „Комитет Кийфаувър“.

Морети очевидно се превръщал в пасив и една група начело с Вито Дженовезе настоявала, че той трябва да си отиде, преди да започне да разкрива тайните на синдиката. Но Дженовезе, който копнеел да седне на шефското място на Костело, имал свой собствен план. Без хората на Морети, които да го подкрепят, Костело щял да стане уязвим и тогава Дженовезе щял да направи своя ход. Но преди покушението над Морети да стане факт, Костело успял да привлече до себе си нов съюзник – Албърт Анастасия – който се съгласил да го подкрепи със значителната си армия, а в замяна Костело го посъветвал как да убие шефа си Винс Мангано и да застане начело на организацията, която по-късно става известна като фамилията Гамбино.

Костело също бил призован пред комисията „Кийфаувър“ и на 13 март 1951 г.  неохотно се явил да свидетелства. Телевизия ABC излъчила заседанията на комисията за хипнотизираните граждани, които изгаряли от желание да зърнат лицата на загадъчните „мафиози“.

Но зрителите не могли да зърнат лицето на Костело, благодарение на неговия адвокат. Вместо това камерата показвала ръцете му, докато той бил подложен на артилерийски огън от въпроси от петте членове на комитета. Костело, малко неразумно, се опитвал да парира сенаторите, връщайки им топката при всеки удар. В резултат на това комитетът успял да разкрие истинската му същност, което постепенно отслабило неговата ефективност като лидер на мафията.

На 2 май 1957 г. черен кадилак спрял тихо пред сградата в Манхатън, в която живеел Костело, точно когато той се прибирал у дома. От колата излязъл 140-килограмов мъж, втурнал се в лобито и се скрил зад колона с оръжие в ръка. „Това е за теб, Франк“, извикал дебелакът. Костело се обърнал към гласа, точно когато оръжието изгърмяло. Дебелият мъж се затичал обратно към кадилака, без да осъзнава, че куршумът само е облизал скалпа над ухото на Костело. Раната била незначителна и Костело оцелял, но този инцидент го убедил, че може би е добра идея да се оттегли.

Закръгленият стрелец бил Винсънт Джиганте-Брадичката, който незабавно се укрил и се постарал да отслабне значително, преди да се предаде. Джиганте бил изправен на съд за нападението, но когато прокурорът поискал от изправения на свидетелската скамейка Костело да идентифицира човека, който го е ранил, босът се подчинил на законите на „омертата“ – кодексът на Мафията – и казал, че никога не е виждал Джиганте. В резултат на това от Джиганте били свалени всички обвинения.

Комисията на мафията позволила на Костело да се оттегли тихо и да запази приходите от своите незаконни дейности. За негов наследник бил избран Вито Дженовезе, който от години се опитвал да седне на трона на организацията, създадена от Лъки Лучано. Дженовезе, който изисквал от подчинените си да го наричат „Дон Вито“, бил колкото лош, толкова и умен. Неговата цел била да бъде миропомазан за „Capo di tutti capi“ или „Бос на всички босове“.

Възходът на дон Вито

Джо Валачи, първият мафиот в Америка, който се превръща в информатор, характеризира Вито Дженовезе така: „Ако отидеш при него и му кажеш, че някой от хората му е направил нещо нередно, той ще нареди да убият този човек и после ще нареди да убият и теб, задето си го предал“.

Дженовезе можел да бъде зъл, колкото Върховния екзекутор Албърт Анастасия, но далеч по-лукав. Той отдавна копнеел да поеме контрол над синдиката и да стане „capo di tutti capi“, непрекъснато маневрирайки за тази позиция, чакайки да настъпи точният момент, в който да направи своя ход. Опитът да отнеме живота на действащия бос Франк Костело претърпял неуспех, но пък сполучил да го застави да си подаде оставката, оставяйки вратата широко отворена за коронясването на Дженовезе. Както Карл Сифакис посочва в „Енциклопедия на Мафията“, Дженовезе трябвало да ходи по-много тънко въже, едновременно подмазвайки се на Лъки Лучано, който все още притежавал огромно влияние във фамилията и опитвайки се да намали контрола на Майер Лански върху незаконните операции на синдиката.

Дженовезе доказал, че може да процъфтява във враждебни ситуации, когато през 1937 г. избягал в Италия, за да избегне осъждането си за убийство в Съединените Щати.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Фашисткият диктатор Бенито Мусолини се бил заканил да отърве Италия от мафията, но Дженовезе успял да се сприятели с Дучето и дори снабдявал с наркотици неговия шурей. В замяна на това приятелство, Дженовезе уредил убийството на радикалния журналист Карло Треска, който отдавна бил трън в очите на Мусолини. Но когато режимът на Дучето започнал да се разпада, Дженовезе просто минал на другата страна, помагайки на американската армия да разчисти пазарите с търговия на черно в южна Италия, като самият той тайничко сложил ръка на този доходен бизнес. Дженовезе умеел да пада винаги на краката си като котка.

През 1944 г. Дженовезе се върнал в Ню Йорк и се отъркал в краката на Франк Костело, успявайки да поддържа образа на лоялен поданик. Но Дженовезе чувствал, че той, а не Костело, трябва да бъде бос на фамилията и възнамерявал да поправи тази неправда.

Дженовезе трябвало да почака до 1957 г., когато не успял да убие Костело, но го принудил да се оттегли и след това извършил успешно покушение над Анастасия, привидно за да помогне на Карло Гамбино да поеме контрол над организацията на Върховния екзекутор. Така сцената била подготвена за възхода на Дон Вито.

Заговорите срещу Дженовезе

На 14 ноември 1957 г., само 20 дни след опита за покушение над Франк Костело, 58 мафиоти от цялата страна се събрали в провинциалното градче Апалачин, в горната част на щата Ню Йорк. По-късно станало ясно, че инициатор на конференцията в Апалачин е бил Вито Дженовезе, който възнамерявал да се провъзгласи на нея за Бос на всички босове.

По онова време синдикатът все още не бил взел окончателно решение по въпроса с наркотиците. От една страна мафиотите виждали почти неограничени възможности за печалба от търговията с наркотици, но мнозина от босовете осъзнавали какъв риск представлява тя. Властите можели да погледнат на другата страна, когато ставало въпрос за хазарт и проституция, но правителствените служители – поне онези, които все още не били корумпирани от мафията – били твърдо решени да смажат незаконната употреба на дрога в САЩ. Лъки Лучано и много други смятали, че търговията с наркотици ще доведе до преследвания и присъди, които няма да могат да бъдат предотвратени с подкупи и в крайна сметка това ще отслаби могъществото на синдиката.

Научи повече за:   Джон Дилинджър: Робин Худ от 30-те

Дон Вито Дженовезе обаче не можел да устои на благата идващи от наркотиците и той, повече от всеки друг мафиотски бос, искал да разшири участието на синдиката в тази област. Лучано и Лански смятали, че това би унищожило всичко съградено от тях и затова заедно с Франк Костело, който бил жаден за отмъщение, скроили план за свалянето на Дженовезе. Те поканили Карло Гамбино, който сега стоял начело на бившата организация на Албърт Анастасия, да се присъедини към тяхната конспирация. Дженовезе погрешно смятал Гамбино за свой съюзник, понеже му бил помогнал да премахне Анастасия.

Имението на Джоузеф Барбара
Имението на Джоузеф Барбара

Гангстерите, поканени на конференцията в Апалачин, повечето от които поддръжници на Дженовезе, се събрали в каменно имение, собственост на местния бизнесмен Джоузеф Барбара, който изпратил жена си да купи пържоли, достатъчни да нахранят цяла малка армия. Алеята пред 58-акровото имение на Барбара се напълнила с лъскави, луксозни коли. Вътре в къщата мафиотите се разполагали удобно, подготвяйки се за срещата.

Внезапно орда от нюйоркски полицаи нахлула в къщата. Мафиотите хукнали панически да се спасяват и някои от тях побегнали в модните си костюми и лъскави обувки  през полетата около имението, в отчаян опит да стигнат до гората, откъдето смятали, че ще успеят да се измъкнат.

Майер Лански
Майер Лански

Други, като самият Дженовезе, скочили в колите си и потеглили с висока скорост, само за да бъдат спрени на пътните барикади устроени от полицията. Били арестувани десетки бивши затворници и познати на полицията престъпници. Според мнозина заслугата за тази акция се падала на бдителния щатски полицай Едгар Кросуел, който забелязал подозрителните коли, пристигащи в района. По-вероятно е обаче властите да са получили сигнала от хората на Лучано, Костело и Лански, тъй като никой от тях не се явил на конференцията. Лучано нямал разрешение да влиза в страната. Костело се извинил, че е под постоянното наблюдение на полицията и не може да се измъкне незабелязано. Лански се обадил, че е болен и останал у дома си във Флорида. Вито Дженовезе и Карло Гамбино били сред арестуваните мафиоти.

Дженовезе получил сериозен удар, но в никакъв случай не бил изваден от играта и сега, след като враговете му разритали неговото гнездо на оси, се налагало да елиминират проблема преди да бъдат ужилени. Лучано, Лански и Костело знаели, че Дженовезе ще тръгне след тях, затова съставили нов план, надявайки се да го елиминират, преди той да елиминира тях.

Джоузеф Валачи свидетелства
Джоузеф Валачи свидетелства

За примамка използвали нещо, на което Дженовезе не бил в състояние да устои. Уредили изключително изгодна сделка с наркотици и платили на пуерториканския дилър Нелсън Кантелопс-Пъпеша 100 000 долара, за да стане държавен свидетел срещу Дженовезе. Тримата снабдили Кантелопс с вътрешна информация, за да направят показанията му по-достоверни. Пъпеша разказал пред голямото жури в Манхатън, че е присъствал на среща, на която Дженовезе изложил плановете си да превземе цялата търговия с наркотици в Бронкс. Прокурорите избрали да пренебрегнат факта, че подобен нищожен дилър едва ли би могъл да има достъп до големия бос на мафията, но тъй като страшно много искали да пипнат дон Вито, приели думите му като Словото Божие. На 17 април 1959 г. Дженовезе бил признат за виновен и осъден на 15 години затвор.

Затвореният дон Вито продължавал да управлява фамилията, която сега вече носела неговото име (названието се популяризира благодарение на предателя Джоузеф Валачи, който често използвал това наименование в съда), използвайки брат си Майк като куриер. Вито Дженовезе починал от сърдечен удар на 14 февруари 1969 г. във федералния медицински център в Спрингфийлд, Мисури.

Горещата глава

Дим от пури и цигари се издигал над ринга, на който двама потни боксьори си разменяли удари. Потта хвърчала на пръски от главите им при всеки удар. Това бил финалният рунд и изправената на крака тълпа крещяла и освирквала. Един от мениджърите стоял в ъгъла, стискайки юмруци и псувайки, докато се опитвал да следи кой от бойците получава повече точки. Най-накрая гонгът бил и съдията разделил двамата изтощени боксьори. Якият мениджър се втренчил в лицето на съдията сигурен, че неговият човек е спечелил по точки. Съдията хванал ръцете на двамата състезатели. Мениджърът се стегнал като навит на пружина, готов да заподскача от радост. Но когато видял, че съдията вдигнал ръката на другия боксьор, обявявайки го за победител, подскочил като камък, изстрелян от катапулт. Той се втурнал към ринга и прескочил въжетата. Свивайки ръката си в юмрук, замахнал и ударил съдията в брадичката, нокаутирайки го по гръб на земята. Мъжете на ринга се спуснали към бесния мениджър и го хващат здраво, за да предотвратят още нещастия. Случката е срамен пример за неспортсменско поведение, но това, което я прави забележителна е, че неконтролируемият мениджър Томас „Томи Раян“ Еболи, щял един ден да стане бос на престъпната фамилия Дженовезе. Или поне така щяло да изглежда отстрани.

Вито Дженовезе
Вито Дженовезе

След като през 1959 г. Вито Дженовезе отишъл в затвора, фамилията Дженовезе издигнала омертата (кодекса за мълчание) до нови нива. Както Джери Капечи твърди в своя „Пълен наръчник на мафията за идиоти“, фамилията започнала да назначава серия от „фасадни“ босове, които да отвличат вниманието на властите от истинските ръководители.

Смята се, че Вито Дженовезе сам е назначил горещата глава Томи Еболи за действащ бос, когато бил изпратен в затвора и издинал Джери Катен, Антъни „Тони Бендер“ Строло и Майк Миранда за негови топ лейтенанти. Но единственото звездно качество, което притежавал Еболи, е неговата придворна лоялност към Дженовезе, който дърпал конците от затвора в Атланта. Войниците на фамилията не харесвали Еболи, заради неговите твърдоглави решения и стиснатия му характер. Като бос той винаги неохотно раздавал „благинките“ на хората си. Еболи отказвал да подкрепя финансово покупката на наркотици, дори когато му обяснявали в дълбочина очакваните от сделката печалби. Босовете на другите фамилии смятали, че с него се работи трудно, особено Карло Гамбино, който загубил милиони долари в съвместна сделка с наркотици, уредена от Еболи. Когато сделката се размирисала, вместо да се погрижи за инвестицията на Гамбино, Еболи просто свил рамене и казал: „Такъв е животът, приятел“.

Томи Еболи
Томи Еболи

Въпреки очевидната му липса на умствен капацитет, Еболи все пак завъртял няколко успешни далавери в музикалния и шоу бизнес. Той контролирал предприятие за автомати за храни и джубокс машини и притежавал няколко нощни клубове и гей барове в Грийнуич Вилидж. Еболи купил дял в една звукозаписна компания в Ню Джързи, наречена „Промо Рекърдс“, която специализирала в продаването на стари, непродадени албуми, които звукозаписните компании продавали на кило на търговците на дребно. Тези стари албуми били „лесни за фалшифициране“ и „Промо Рекърдс“ купували легално първата пратка, след което създавали пиратски копия, идентични с оригинала, и ги продавали в търговската мрежа.

Еболи трудно се фокусирал върху бизнеса с краденето на пари. Той бил главорез по душа и чувствал потребност да нацапа ръцете си, въпреки че рангът му изисквал да делегира мръсната работа на подчинените си.

Франк Тиери
Франк Тиери

Когато Вито Дженовезе решил, че Тони Строло се превръща в риск и трябва да бъде отстранен, Еболи сам се заел с това. За него не съществувала „мръсна“ работа. През 1957 г., когато Винсент Джиганте се опитал да застреля Франк Костело, Еболи бил неговият шофьор в колата за бягство.

Три години след като Вито Дженовезе умрял в затвора, Карло Гамбино решил, че е време за промяна на режима във фамилията Дженовезе. Гамбино, който имал значително влияние върху останалите нюйоркски фамилии, искал да възкачи за бос на Дженовезе нов лидер, с когото да може да работи. В ранното утро на 1 юли 1972 г. Еболи точно напускал апартамента на една от любовниците си в Краун Хайтс, Бруклин, когато червено-жълт микробус спрял до паркирания му кадилак. Оръжейният огън, открит от вътрешността на микробуса, разтърсил тихата улица. Еболи поел пет изстрела от упор в лицето и шията. Той умрял на място. Така пътят бил разчистен за избранника на Карло Гамбино – Франк „Фунзи“ Тиери.

Кой е босът в действителност?

Франк „Фунзи“ Тиери подействал като глътка свеж въздух на редниците от фамилия Дженовезе. Тиери бил смятан за човек от класа и, което е по-важно, умеел да печели пари и вярвал в разпределението на благата. Той живеел в скромен дом в района на Бат Бийч в Бруклин със своята съпруга и двете си внучки, а дългогодишната му любовница – бивша оперна певица от Италия – държал в къща, намираща се само на пет минути разстояние. Той бил осъждан само веднъж за въоръжен грабеж, когато бил на 20 години и оттогава се бил измъкнал невредим от девет дела. Управлявал своето криминално семейство така, както живеел живота си – методично, умерено и разумно.

Тиери използвал насилие много по-рядко от предшествениците си, но когато се налагало, правел онова, което било необходимо. През 1980 г. показал завидно вероломство, организирайки убийството на Анджело Бруно, боса на мафията във Филаделфия. Когато щат Ню Джързи обявил, че ще легализира хазарта в Атлантик Сити, на гангстерите в цялата страна им потекли лигите от мечти за един Лас Вегас на Източния бряг, който щял да носи огромни законни приходи. Имало само един проблем: Атлантик Сити попадал в територията на филаделфийския бос.

От години никой не бил обръщал внимание на загиващия морски курорт. Градът бил толкова безнадежден, че Бруно, който бил известен като Галантния Дон, изпращал там за наказание лошите момчета от своята фамилия. Но с изгледите за легален хазартен бизнес и всичките пари, които биха могли да се изкарат чрез инфилтрацията на профсъюзите и допълните услуги, които са част от кръвообръщението на всяко казино, Галантния дон дал ясно да се разбере, че няма намерение на дели своето богатство с никой друг. Нюйоркските фамилии не смятали така. Те гледали надолу по магистралата „Гардън Стейт Паркуей“ и Атлантик Сити им се струвал достатъчно близо до тяхната паница, за да могат и те да отхапят парче от баницата.

Убийството на един бос е рискована работа и обикновено подобно начинание трябва първо да бъде одобрено от Комисията на Мафията. Тиери предал съобщение на амбициозния капо от филаделфийската фамилия Тони „Бананас“ Капонигро, че му дава зелена светлина да убие шефа си. На 21 март 1980 г. Бруно получил куршум в главата, докато седял в колата си след вечеря в ресторант във Филаделфия. Седмици по-късно голото тяло на Тони Бананас било открито в багажника на една кола. Той бил намушкан, удушен и жестоко пребит. Многобройни 20-доларови банкноти били „завряни във всеки отвор на тялото му – символичен жест, който подсказвал, че неговата алчност е причина за убийството му“, пише Джон Уилям Туохи в своята статия „Кукловодът“. Капонигро извършил смъртния грях да убие бос без разрешение и получил съответното наказание. Докато фамилията във Филаделфия се суетяла хаотично, опитвайки се да избере новия си лидер, нюйоркските фамилии се стичали в Атлантик Сити.

Тиери станал известен като първия човек, осъден по Закона срещу рекета и корупцията, по-добре познат под акронима RICO (Racketeer-Influenced and Corrupt Organization Act). Законът RICO позволява на прокурорите да преследват мафиотските босове за това, че са имали участие в „повтарящ се модел на рекетьорска дейност“. Главатарите на мафията вече не можели да се измъкват с извинението, че нямат нищо общо с престъпленията, извършени от техните подчинени. През януари 1981 г. властите предизвикали тръпка на ужас сред редиците на мафията, когато Фунзи Тиери бил обявен за виновен. Тиери влязъл в съдебната зала на инвалидна количка и показал на съдията белег от скорошната си операция, казвайки че е „болен човек, много болен“, с надеждата, че съдът ще се смили над него. Той получил 10-годишна присъда, но само след два месеца кротко умрял в болницата.

Научи повече за:   Лий Харви Осуалд: Атентатора на Кенеди
Антъни Салерно
Антъни Салерно

След кончината на Тиери за бос на фамилията бил провъзгласен Антъни Салерно-Дебелия Тони. Авторът Питър Маас описва Салерно като „почти карикатурен образ на старовремски хулиган, с типичния каскет и торбести панталони, пура, премятаща се из стиснатите му зъби и потник, надничащ под яката на разкопчаната му риза“. Но Салерно оправдал този свой образ на корав мъжага. Преди да стане бос той контролирал с желязна ръка рекетите в Харлем, изисквайки процент от всички хулигани – черни, бели и латино – които оперирали там. През 1986 г. списание „Форчън“ го поставя начело в своя списък от управници на криминалния свят. Притежавал домове в Манхатън и Маями Бийч и 100-акрово имение в Райнбек, Ню Йорк.

Криминалната кариера на Салерно приключила, когато бил обвинен по закона RICO, заедно с главите на четири от петте нюйоркски фамилии, в делото станало известно като „Процесът на Комисията“. Той бил осъден на 100 години, но умрял в затвора след пет.

Салерно пуши пура
Салерно пуши пура

Макар властите да смятали Салерно за един от мафиотските крале на Ню Йорк, сега се вярва, че той е бил просто подставено лице, „фасаден“ бос, също като своите предшественици. Томи Еболи и Фунзи Тиери в действителност получавали заповедите си от малко известния гангстер Филип Ломбардо-Бени Кривогледия, който управлявал тайно фамилията до смъртта си през 1981 г. Салерно, който претърпял удар през същата тази година, станал поредният „фасаден“ бос, получавайки заповедите си от най-странния гангстер в историята на американската мафия – човекът, който обикалял из улиците, облечен в халат за баня и чехли, изглеждайки объркан и изгубен, и който забранявал на подчинените си да произнасят името му. Пресата го нарича „Кръстника чудак“.

Кръстника чудак

През 80-те години Винсънт Джиганте-Брадичката бил позната гледка на улица „Съливан“ в Грийнуич Вилидж, където живеел със своята майка. Огромният мъж на средна възраст често се мотаел наоколо по пижама, халат, чехли и кепе, нахлупено на главата си. Говорел си сам докато се разхождал. Обикновено провисналото му, безизразно лице било обрасло с няколкодневна брада. Хлътналите му очи били безжизнени и празни, в резултат на всекидневната употреба на медикаменти, сред които валиум и торазин.

Винсънт Джиганте
Винсънт Джиганте

Неговото семейство и особено неговият брат, католическият свещеник отец Луис Джиганте, енергично настоявали, че Джиганте е умствено болен, но властите смятали, че той е напълно здрав и освен това е бос на най-голямата престъпна фамилия в страната. Отец Луис често посочвал жалката, тромава фигура на брат си, който сякаш не знаел къде се намира, и задавал въпроса как човек в подобно състояние би могъл да бъде лидер на каквото и да било. Но полицията чувствала, че това е само театър и че късно през нощта, когато не бил наблюдаван, наяве излизал истинският Винсент Джиганте.

Джиганте за първи път използвал ролята на умствено болен пациент през 1970 г., за да се измъкне от обвинение в конспирация. Той бил арестуван за подкупването на петима полицаи в Олд Тапан, Ню Джързи, в опит да получи информация, касаеща разследване на операциите на фамилията Дженовезе в този щат. Неговите адвокати наели психиатри, които свидетелствали, че Джиганте е „параноиден шизофреник, страдащ от халюцинации“. Номерът свършил работа и обвиненията били свалени от Джиганте. Той очевидно решил, че си заслужава да прегърне за постоянно тази превантивна мярка, защото продължил да играе ролята през следващите години, подсилвайки достоверността й с доброволни посещения в психиатричната болница „Св. Винсънт“. Между 1969 г. и 1990 г. се записвал там цели 22 пъти. С подкрепата на докторите той успял да избегне всякакво съдебно преследване в продължение на близо три десетилетия.

Като младеж, преди да „полудее“, Джиганте се опитал да пробие като боксьор, започвайки от средна категория и после преминавайки в по-тежка. Под настойничеството на мениджъра си, бъдещият бос на фамилията Дженовезе Томи Еболи, Джиганте имал в кариерата си 23 победи и една загуба, макар да се говори, че повечето му мачове били уредени и когато най-сетне се изправил срещу истински боец, в лицето на Джими Слейд, изгубил от него в седем рунда. До 1957 г., когато се опитал да убие Франк Костело, той бил наддал на тегло до 140 кг., след което рязко отслабнал преди и по време на делото, на което дори самият Костело не се осмелил да го посочи като своя нападател. През 1959 г. станал една от жертвите на заговора за отстраняването на Вито Дженовезе и бил осъден на седем години затвор за търговия с наркотици.

По някое време след освобождаването му от затвора Джиганте някак си успял да се превърне от лоялен войник, в подходящ за лидер материал. Според някои, той бил служил като съветник при Фунзи Тиери, а когато Дебелия Тони Салерно бил осъден през 1987 г., Джиганте поел ролята на действащ бос. Но други вярват, че Джиганте бил станал бос още през 1981 г., а Салерно е бил държан само за фасада, която да прикрива истинския носител на властта.

Необикновената предпазливост на Джиганте му осигурила едно от най-дългите управления в историята на Мафията. На членовете на фамилия Дженовезе било забранено да произнасят името му, за да не бъде прихванато от евентуални подслушвателни устройства. Според доносника Сами Гравано: „Членовете на фамилията се подчиняваха на стриктната заповед никога да не произнасят името на Джиганте. Вместо това, когато говореха за него, посочваха брадичките си“. (Прякорът „Брадичката“ (Chin) не е свързан с лицето на Джиганте или с това, че боксьорите понякога получават удар по брадата. Това е галеният вариант на името „Винченцо“, с което го наричала майка му като малък.)

Бившият действащ бос на фамилията Лукезе Дарко-Малкия Ал разказва, че Джиганте имал обичай да седи в офиса си на улица „Съливан“ и да приема хората си един по един, шепнейки в ушите им, за да не се чува какво им казва. Над главата му висял окачен плакат от Втората световна война, гласящ: „Врагът слуша“. Дарко твърди, че Джиганте е единственият бос в Америка, който имал четвърта позиция на върха на йерархията си – messagrio (или куриер). Куриерът предавал желанията на Джиганте на неговите подчинени и осигурявал още един филтър защита между него и престъпленията, извършвани от фамилията. Джиганте издигнал потайността до нови нива и успял да управлява най-голямата мафиотска фамилия в Америка много години, преди да се разбере, че в действителност той е нейният бос.

Фамилията Дженовезе днес

Винсънт Джиганте винаги бил презирал лъскавите фукльовци в редиците на мафията – мъже, които се пъчели с гангстерския си статус. Това била една от причините му да мрази боса на фамилията Гамбино Джон Готи, който се възкачил на трона, убивайки шефа си без разрешението на Комисията, което пък било другата причина за неприязънта на Кръстника чудак. Джиганте бил толкова вбесен, че планирал убийството на Готи, но покушението така и не било осъществено.

Винсънт Джиганте
Винсънт Джиганте

Макар Джиганте да не одобрявал крещящата показност на богатство и власт, той не успявал да поддържа денонощно раздърпания си вид. Когато не бил наблюдаван от очите на властите, намирал начин да се наслаждава на бонусите, които му носела властта. Освен съпругата и петте си деца, които живеели в голяма къща в предградията, Джиганте имал дългогодишна любовница в Горен Ийст Сайд, която посещавал късно нощем.

Под неговото управление фамилията Дженовезе въртяла обичайните си нелегални операции, но обогатени с някои нови номера. Всеки септември, в квартал Малка Италия в Манхатън, се провеждал Празникът на Сан Генаро, на който се раздавали купища храна и се поставяли автомати за аркадни игри. В центъра на фестивала бил парадът, който включвал фигурата на светеца в цял ръст, украсена с гирлянди от хиляди долари в дарения, която била пренасяна на раменете на вярващите по улиците на квартала. Но според Ян Хофман от „Ню Йорк Таймс“: „стотици хиляди долари, предназначени за благотворителност, се разпределят между членовете на фамилията, включително и онези, които вярващите забождали на статуята на светеца“.

Фамилията продължавала да държи контрол над рибния пазар „Фултън“, но забила куките си и в изграждането на нюйоркския „Конгресен център Джейкъб К. Джавиц“, чийто основи били изкопани в края на 80-те години. Джон Конъли от „Ню Йорк Мегъзин“ съобщава, че „федерален прокурор от Манхатън нарича обекта – бюро по труда за гангстери и бивши затворници“ и че „35% от дърводелците, които работят на обекта на „Джавиц Център“ са осъждани углавни престъпници“. През 90-те години конгресният център, създаден от дизайнера И. М. Пеи, представлявал една от най-млекодайните дойни крави на фамилията.

В последните години фамилията Дженовезе се насочила към по-изтънчени престъпления, като компютърни и борсови измами и злоупотреба със здравни осигуровки, като често си партнирала с руски и кубински организирани групировки.

През 1990 г. Джиганте бил арестуван по обвинения в рекет и конспирация. Той успявал да избегне правосъдието в продължение на седем години с помощта на своя трик за умствено болен, но в крайна сметка съдът решил, че е напълно годен да се яви на процеса и през 1997 г. бил осъден на 10 години затвор и глоба в размер на 1,25 милиона долара. Според министъра на правосъдието на САЩ Закари Картър: „Нещата, на които бе готов да се подложи Винсънт Джиганте, за да прикрие своя лидерски статус във фамилията, дават ясна представа за важността му като бос на организацията. Неговата загуба ще нанесе опустошителен удар върху фамилията и върху организираната престъпност като цяло“.

Куриерът на фамилията Доминик Чирило-Тихия дон бил провъзгласен за действащ бос, но през 1998 г. претърпял масивен сърдечен удар и през следващите няколко години не било ясно кой точно управлява фамилията, което вероятно било точно по вкуса на потайните членове на Дженовезе. През 2004 г. журналистът Джери Капечи съобщил, че 80-годишният брат на Джиганте Марио е бил издигнат на най-високия пост във фамилията.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
анонимноjujeto1 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
jujeto1
Гост
jujeto1

silviq mnogo iz4erpatelnoo mnogo dobree … ako pi6e6 pak ne6to svarzano s mafia me nameri na skype security452 imam mnogo mnogo bogata kolekciq ot snimki arhivi dokumenti i kvoto se setish 🙂 pozdravi

анонимно
Гост
анонимно

Изчерпателна статия. Дам единствения които е впрегнал мафията за общата изгода. Не са като сегашните да дърпат чергата към себеси. Браво Силвия