Музейни афери: Сензационни кражби на произведения на изкуството

Музейни афери: Сензационни кражби на произведения на изкуството

Сложни схеми, безценни съкровища, сделки на черния пазар, секретни полицейски операции, международни разследвания и неразкрити мистерии: драматичното естество на кражбата на произведения на изкуството притежава изключителната способност да грабва човешкото въображение. Това са историите на едни от най-дръзките и пленяващи обири на музеи за последните сто години:

Кражбата на Мона Лиза

Винченцо Перуджиа
Винченцо Перуджиа

Италианският имигрант Винченцо Перуджиа прилага коварния си план в нощта на 20 август 1911 г. в прочутия парижки музей Лувър. Той отива на работа като пазач и след като свършва смяната му се скрива в една стаичка в музея. В ранните сутрешни часове Винченцо изпълзява от скривалището си, опитвайки се да не вдига шум, за да не разбуди колегите си, и тихичко се промъква в залата, в която е изложено едно от най-ценните притежания на музея – картината Мона Лиза.

Прочутото произведение от 16-и век на Леонардо да Винчи, изобразяващо жена с енигматична усмивка, продължава да се смята за една от най-великите творби на изкуството в историята. Самопровъзгласилият се за патриот Винченцо смятал, че мястото на Мона Лиза не е в Лувъра, а в италиански музей. Той събрал целия си кураж, внимателно свалил картината от стената, махнал рамката й и си тръгнал с навитата на руло картина скрита под дрехите му. Успял да се измъкне незабелязано от музея и влязъл в историята като човека, извършил един от най-големите обири в историята на века.

Мона Лиза
Мона Лиза

В понеделник на 21 август било установено, че картината липсва, но никой не се обадил в полицията, защото служителите на музея предположили, че тя е свалена, за да бъде заснета от фотограф с рекламна цел. Тревогата била вдигната чак на следващия ден. Персоналът на музея се свързал с полицията в момента, в който осъзнал, че произведението е откраднато.

Без да се губи време музеят бил изпразнен от посетители и било извършено старателно претърсване на помещенията. Мона Лиза не била открита никъде. Полицията разпитала всички, които можели да имат информация за изгубеното съкровище. Но никой не могъл да даде обяснение за изчезването на картината.

Кражбата се превърнала в международна сензация и предизвикала безбройни теории за местонахождението на Мона Лиза, и за самоличността на крадеца. Една от версиите замесвала името на световно известния художник Пабло Пикасо, за когото се носел слух, че е купил откраднатата картина от някакъв свой приятел.

Полицията проверила слуховете, но скоро установила, че Пикасо не знае нищо за кражбата. Неговият приятел обаче, френският поет Гийом Аполинер, бил арестуван за кражбата, макар че срещу него нямало никакви доказателства. Полицията го държала в ареста една седмица и накрая го освободила. Въпреки щателното разследване, случаят останал неразкрит в продължение на повече от две години,  преди да се случи първият голям пробив.

На 10 декември 1913 г. Винченцо, използвайки псевдонима Леонардо Винченцо, се срещнал с търговеца на произведения на изкуството Алфредо Гери в неговия офис във Флоренция Италия. Винченцо казал на Гери, че Мона Лиза е у него и че иска да я продаде за 500 000 лири. Първоначално Гери бил скептично настроен, но все пак решил на следващия ден да види картината в хотелската стая на Винченцо.

Гери и неговият приятел, директорът на галерията „Уфизи“ Джовани Поги, се срещнали с Винченцо и говорили с него за картината. За тяхна изненада, Винченцо извадил навитото на руло произведение от фалшивото дъно на един стар сандък. Мъжете казали, че искат преди да я купят първо да проверят автентичността й. Винченцо им разрешил да занесат картината в един музей, а той останал да ги чака търпеливо в хотела. След като автентичността на произведението била установена, полицията арестувала Винченцо и той си признал за престъплението.

Смята се, че Винченцо е бил убеден да открадне Мона Лиза от един аржентински измамник, на име Едуардо де Валфиерно. Валфиерно бил платил на френския фалшификатор на картини Ив Шадрон да направи копия на картината, които щял да продаде вместо липсващия оригинал, и бил оставил истинската Мона Лиза на грижите на Винченцо. Самият Винченцо обаче твърди, че е откраднал произведението, за да го върне в истинския му дом, Италия.

Полицията и уредниците на музея не искали и да знаят за причината, те просто се радвали, че картината е намерена в добро състояние. Винченцо бил осъден на една година и две седмици затвор – една изненадващо ниска присъда, имайки предвид величината на престъплението му. Мона Лиза била върната в Лувъра с пищна церемония и остава изложена там до ден днешен. След кражбата й, мерките за сигурност в музея били засилени мнокогратно, за да се попречи на други „любители“ на изкуството да посегнат на една от най-великите творби в света.

Обирът в Националния музей на Швеция

Шведският национален музей
Шведският национален музей

На 22 декември 2000 г. трима маскирани крадци, един от които въоръжен с картечница, нахлуват в Националния музей в Стокхолм малко преди затварянето му. Един от крадците останал в лобито, държейки пазачите на мушка с оръжието си, а останалите се разпръснали, търсейки ценни картини. Докато се извършвал обирът, две коли избухнали в два различни квартала на града.

Експлозиите били с цел да отвлекат вниманието на полицията. Тази находчива и хитроумна тактика накарала полицията да насочи вниманието си в различни посоки, и забавила реакцията й по отношение на обира в музея. Освен това крадците били посипали пътищата с шипове, за да осуетят преследването си.

Научи повече за:   Касапинът Рой Демео и неговата Фабрика за убийства
"Млада парижанка", Реноар
„Млада парижанка“, Реноар

Само след няколко минути обирджиите вече си тръгвали, натоварени с две картини на френския импресионист Реноар, озаглавени „Младата парижанка“ и „Разговорът“, както и един автопортрет на холандския майстор Рембранд. Трите произведения се оценявали на зашеметяващата сума от 30 милиона долара. За съжаление, те не били застраховани.

След обира мъжете се качили на една моторна лодка, която ги чакала пред музея и отплавали в тъмнината. Сцената много наподобявала на сюжета на доста филми, а посетителите на музея не можели да повярват на очите си. Този обир се счита за един от най-големите в страната, с изключение на случая от 1993 г., когато са откраднати осем картини от Музея по модерни изкуства, сред които произведения на Пабло Пикасо и Жорж Брак, оценени на 60 милиона долара.

Автопортрет на Рембранд
Автопортрет на Рембранд

Полицията смятала, че крадците вероятно са изчезнали на някой от хилядите малки островчета край Стокхолм, или в гъстите гори, които заобикалят града. Работело се по версията, че обирът може би е поръчан от някой богат колекционер. Но, само дни след кражбата, полицията получава снимки на заграбените картини и искане за откуп в размер на няколко милиона долара, което означавало, че мотивът за обира е чисто финансов.

"Разговорът" на Реноар
„Разговорът“ на Реноар

В първата седмица на новата година осем мъже – седем шведи и един руснак, на възраст от 19 до 43 години – са арестувани във връзка с удара. Един от шведите се оказал криминален адвокат от Стокхолм, който бил посредникът на крадците. Съдът осъдил мъжете на шест години затвор за въоръжен грабеж.

За радост на музея, картината „Разговорът“ на Реноар била възвърната по време една полицейска акция за залавяне на наркопласьори. Но другите две картини остават в неизвестност. Властите продължават да ги търсят, вярвайки, че те циркулират някъде из черния пазар.

Откраднатият вик

"Викът" на Едвард Мунк
„Викът“ на Едвард Мунк

Световноизвестната творба на Едвард Мунк „Викът“ е част от неговата серия „Фризът на живота“, в която той изследва темите за живота, любовта, страха, смъртта и меланхолията. Картината, изложена в Норвежкия музей на Мунк в Осло, е едно от най-ценните притежания на страната. Или поне беше нейно притежание, преди да бъде открадната в един невероятно дързък обир през август 2004 г., заедно с още едно произведение на същия художник – „Мадоната“. Този удар шокира света на изкуството и предизвиква търсенето на безценните произведения в световен мащаб.

Това е втората кражба на „Викът“ на Мунк. Първият път картината е заграбена през февруари 1994 г., когато по време на Зимните олимпийски игри в Лилехамер банда крадци прониква в Националната галерия в Осло и задига една от четирите версии на картината. Крадците оставят бележка, която гласяла: „Благодарим ви за лошата охрана“. За щастие, картината е открита от полицията няколко месеца по-късно и четирима мъже са осъдени за престъплението.

"Мадоната" на Мунк
„Мадоната“ на Мунк

В обира от август 2004 г. двама маскирани мъже влизат в Музея на Мунк през кафенето. Един от тях държал изплашените посетители и служителите на музея на мушката на оръжието си, а другият се насочил право към набелязаните произведения на изкуството и ги свалил от стената. Очевидците гледали с ужас как двамата мъже скачат в едно черно Ауди, карано от трети мъж, и потеглят със скоростта на светлината.

Един от очевидците, тексаският бизнесмен Ричард Маркъс, разказва, че пристигането на полицията е отнело доста време, но властите отричат това. Този обир е документиран като първия подобен в страната, в който е използвано оръжие. И едва ли ще бъде последният.

Счупената рамка на една от картините
Счупената рамка на една от картините

Кражбата предизвиква дебати в цяла Европа за това как е възможно да се опазят произведенията на изкуството при положение, че крадците без проблеми използват оръжие, за да се сдобият с тях. Един музеен служител казва: „Музеите никога не са напълно подсигурени срещу подобна кражба. Ако в музея нахлуе въоръжена с картечници банда, няма какво да се направи“.

Скоро след обира колата на крадците е открита на няколко километра от музея. Счупените рамки на картините също са намерени наблизо. Самите картини обаче, както и техните похитители, остават в неизвестност до ден днешен. Възможно е крадците да се опитат да поискат откуп за творбите, защото те са твърде известни за да могат да ги продадат без усложнения. На полицията й остава само да се надява на щастлив пробив в случая, който да я доведе до безценните произведения.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Най-големият обир на творби в Щатите

Музеят Изабела Стюърт Гарднър в Бостън
Музеят Изабела Стюърт Гарднър в Бостън

На 18 март 1990 г. двама мъже, облечени в полицейски униформи и маскирани с фалшиви черни мустаци, почукват на вратата на бостънския музей „Изабела Стюърт Гарднър“ в 01:24 ч. през нощта. В разрез с политиката на музея, пазачите ги пускат да влязат. Ченгетата им казват, че са получили сигнал за безредици и трябва да го проверят. Само след няколко минути пазачите осъзнават, че двамата всъщност са крадци. Маскираните нарушители завързват охранителите и мълниеносно извършват един от най-големите обири на произведения на изкуството в историята на Щатите.

"Жена и мъж в черно" на Рембранд
„Жена и мъж в черно“ на Рембранд

За 81 минути мъжете отнасят със себе си три картини на Рембранд, по една на Йоханес Вермеер, Говерт Флинк и Мане, една бронзова китайска чаша, пет скици на Дега и бронзовия орел от върха на знамето на Наполеон. Те грубо изтръгнали картините от рамките им,скъсвайки платната им, което значително намалявало стойността им. Нехайството на крадците подсказвало, че те едва ли са любители на изкуството, които биха задържали творбите за лично удоволствие, а по-скоро са ги откраднали заради откуп. Стойността на картините се оценява на около 200-300 милиона долара.

Научи повече за:   Маркъс Уесън: Фанатика от Фресно

Според ФБР престъпниците са бели, леко мургави мъже, с черна коса и тъмни очи. Един от тях е на около 30 години, висок 1.80 м. и с тегло около 80-90 кг. Вторият е малко по-млад, слаб, висок 1.70 м. и говори с бостънски акцент.

"Буря в Галилейско море" на Рембранд
„Буря в Галилейско море“ на Рембранд

По-младият крадец казал на пазачите преди да си тръгне: „Кажете им, че ще се свържем с тях“. Но никой не го направил. Въпреки наградата в размер на 5 милиона долара обявена от музея, картините изчезват завинаги. Обирът предизвиква купища теории за това кой би могъл да стои зад него. ФБР и частните детективи, наети от музея, тръгват по следи, водещи до нарко картелите в Южна Америка, Ирландската републиканска армия, подземния свят в Япония и мафиотите в Бостън.

Голяма част от тези следи са изоставени и с течение на годините надеждата, че крадците или творбите ще бъдат открити, започват да отслабват. През 1997 г. ФБР обръща вниманието си към двама заподозрени – осъденият крадец Майлс Конър и неговият приятел и дилър на антики Уилям Янгуърт ІІІ. Въпреки че двамата били зад решетките по време на обира, ФБР смятало, че те са мозъците стоящи зад удара.

През същата година Янгуърт и Конър се опитват да сключат сделка с ФБР, предлагайки да върнат картините в замяна на имунитет срещу криминални обвинения, получаване на наградата, и освобождаването на Конър от затвора. Янгуърт даже уредил бостънския репортер Том Масбърг да види една от картините. Впоследствие Масберг разказва, че наистина му е била показана някаква картина, която наподобявала истинската, но не можел да бъде сигурен, че тя е автентична. Сделката не се състояла, защото властите отказали да изпълнят скандалните искания на затворниците.

Обирът в Манчестър

"Таитянски пасторал" на Гоген
„Таитянски пасторал“ на Гоген

Някъде между късните вечерни часове на 26 април и ранното утро на 27 април 2003 г. банда крадци прониква в галерията „Уитуърт“ в Манчестър и задига три картини, оценени на малко повече от 1.5 милиона долара. Произведенията са „Таитянски пасторал“ на Гоген, „Укрепването на Париж с къщи“ от Ван Гог и „Бедност“ на Пикасо. Не е известно как точно крадците са проникнали в музея, но те успели да избегнат охранителните камери и денонощните пазачи.

Галерията Уитуърт в Манчестър
Галерията Уитуърт в Манчестър

Изчезването на картините е забелязано малко преди галерията да отвори в неделя на 27 април 2003 г. Полицията смятала, че кражбата е дело на професионалисти, които очевидно са планирали удара много внимателно. Само един ден след обира детективите получават сигнал за местонахождението на картините.

"Бедност" на Пикасо
„Бедност“ на Пикасо

На 28 април в полицията се обажда едно анонимно лице и заявява, че картините се намират в една обществена тоалетна близо до музея. Детективите веднага проверили сигнала и с учудване открили трите произведения на изкуството, скрити зад една тоалетна чиния.

Обществената тоалетна
Обществената тоалетна

Към картините била прикрепена бележка, която гласяла: „Ние не искахме да откраднем тези картини, а само да обърнем вниманието ви върху пробив в сигурността на музея“. Но полицията не повярвала на това твърдение. Според нея кражбата е дело на начинаещи крадци, които са осъзнали, че няма как да се отърват от плячката си. Известността на платната ги правела почти невъзможни за продажба.

Откритите картини били пострадали от неправилното пренасяне и съхранение. Най-пострадала била тази на Ван Гог, от която липсвало едното ъгълче. За щастие повредите били лесни за отстраняване и само след няколко седмици картините се върнали по местата си в галерията.

Музеят бил много благодарен за възстановяването на платната и се постарал да осуети евентуални бъдещи кражби. Охраната била засилена, а служителите минавали през много по-щателна проверка. Полицията смятала, че е много вероятно в обира да е замесен вътрешен човек, но тази теория така и не е потвърдена със сигурност. До ден днешен властите не разполагат с никаква информация за самоличността на крадците, но не се отказват от усилията си за разкриването на случая.

Обирът на Музея на Ван Гог

Музеят Винсент ван Гог в Амстердам
Музеят Винсент ван Гог в Амстердам

Един от най-известните художници в света е майсторът от 19-и век Винсент ван Гог, чийто творби се намират в музея, носещ неговото име, в Холандия. Музеят „Винсент ван Гог“ в Амстердам приютява най-голямата колекция от картини и скици на художника, чийто произведения привличат повече от 1 милион посетители годишно. Но музеят привлича вниманието и на крадците на изкуства, които се интересуват повече от цената на картините на черния пазар, отколкото от художествената им стойност.

"Слънчогледи" на Ван Гог
„Слънчогледи“ на Ван Гог

През 1991 г. двама такива крадци задигат от музея 20 картини, всяка от които е оценена на 10 милиона долара, сред които и най-прочутата творба на Ван Гог – „Слънчогледи“. За голяма изненада на полицията, картините са открити само няколко часа по-късно в изоставената кола на крадците. Смятало се, че те са се сблъскали с трудности при продаването им и са решили да ги зарежат, вместо да рискуват да бъдат заловени, като искат откуп за тях.

"Изглед от морето край Схевенинген"
„Изглед от морето край Схевенинген“

Единадесет години по-късно музеят на Ван Гог е ограбен за втори път. В ранните утринни часове на 7 декември 2002 г., с помощта на стълба, крадците проникват през прозореца на първия етаж в задната част на сградата. Те разбиват стъклото, предпазвайки ръцете си с парче плат, и влизат вътре. Само за няколко минути успяват да откраднат от главната зала две картини – „Изглед от морето край Схевенинген“ и „Паството напуска църквата в Нюнен“, оценени на 3 милиона долара. Мъжете излезли обратно през счупения прозорец, спуснали се с въже на земята и изчезнали с плячката си. Въпреки че алармата се  задействала веднага след проникването им, полицията не успяла да пристигне навреме, за да ги залови.

Научи повече за:   Десетте най-невероятни бягства от затвора
"Паството напуска църквата в Нюнен"
„Паството напуска църквата в Нюнен“

Докато полицията търсела крадците, криминалистите провели внимателно претърсване на сградата и околностите, надявайки се да попаднат на някакви следи. За щастие такива имало доста. Крадците не само, че били оставили след себе си парчето плат, стълбата и въжето, но край стълбите на музея били открити и две шапки. Тези улики се оказали изключително важни.

През декември 2003 г. полицията хваща следите на двамата заподозрени – холандският международен крадец на изкуства Октав Дъръм (31 г.), с прякор „Маймуната“, който е заловен в Пуерто Банус в Испания, и неговият съучастник Хенк Б. (31 г.), който е арестуван в Амстердам. Мъжете са съдени за престъплението, въпреки настояванията им, че са невинни. Но ДНК пробите, взети от двете шапки, показват друго, и те са признати за виновни. Октав получава 4 години и половина, а Хенк четири години затвор.

За нещастие, въпреки че крадците са заловени, картините така и не са възстановени. Смята се, че двамата са ги продали за огромна сума пари. Но още по-вероятно е те просто да са скрили плячката си, което след време ще да им донесе много повече облаги и то съвсем законно.

Благодарение на вратичка в холандските закони, крадците на изкуства могат да станат собственици на откраднати частни произведения след 20 години, а на публични творби, след 30. И то само, ако могат да докажат, че наистина са ги откраднали. Може би точно това е причината, поради която двамата крадци така нехайно са захвърлили шапките си на местопрестъплението. Все пак се работи по промяната на този закон и, когато това стане, Холандия може би няма да изглежда толкова привлекателна за крадците на произведения на изкуството.

Сондажът на Да Винчи

"Мадоната с вретеното" на Да Винчи
„Мадоната с вретеното“ на Да Винчи

Шотландският замък Дръмланриг, който е личната резиденция на дука на Бъклю, разполага с изумителна колекция от произведения на изкуството и антики, част от които са отворени за публиката. Хиляди посетители идват всяка година, за да видят творбите на Гейнсбъроу, Рембранд, Холбейн и други прочути художници. Едно от най-ценните произведения, които украсяват стените на замъка, е творбата на Леонардо да Винчи „Мадоната с вретеното“. Картината, създадена в началото на 16-и век, се счита за едно от най-добрите произведения на Да Винчи, редом с Мона Лиза.

През август 2003 г. двама мъже, представящи се за туристи, нападат екскурзоводката си и дръзко задигат картината, оценена на 65 милиона долара. Наблюдавани от зашеметените посетители, крадците се качили в един Фолксваген Голф GTI, в който имало още двама техни съучастници. Четиримата изоставили колата в гората на две мили от замъка и продължили с втори автомобил, вероятно черно БМВ.

Шотландският замък Дръмланриг
Шотландският замък Дръмланриг

Полицията разпространила описанието на крадците с надеждата, че това ще доведе до тяхното залавяне. Един от извършителите бил слаб бял мъж, на възраст около 30-40 години, висок около 1.77 м. и облечен в кафяво кожено яке, кафява бейзболна шапка, очила с кръгли рамки и кремави панталони. Другият мъж бил с няколко години по-възрастен, бял, със същия ръст и тегло, и носел черни панталони, ловна жилетка и кремави риза и шапка. Появила се и трета кола, с регистрационен номер N770 JLP, за която се смята, че е използвана от бандата и, която е открита 3 месеца след обира. Обявени са значителни награди за всякаква информация, която би довела до ареста на крадците и сигурното връщане на картината.

Търсенето им обаче продължава и до днес. Полицията смята, че картината ще се появи някой ден, но това може да стане и след 30 години. Статистиките на Регистъра за загубени произведения показват, че откраднатите картини често се появяват в каталозите на аукционните къщи и се продават на търг като съвършени копия на оригиналите. Това е един от малкото начини, чрез които крадците могат да извлекат парична изгода от плячката си, без да бъдат заловени.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме