Публикувано на: 3 май, 2010

Лицето на Ървил Лебарон грозно се изкриви, когато погледна към тялото на своята бременна дъщеря в багажника на колата. Вратът на Ребека бе охлузен от въжето, с което я бяха удушили нейните убийци, а от носа й се стичаше струйка кръв, коята бе изцапала стелката под главата й. Той грубо затръшна багажника.

Новичкият зелено-бял Форд LTD бе най-лъскавата кола, която Ървил някога бе притежавал. Не само че кръвта на дъщеря му бе съсипала безценното му возило, но и наетите от него убийци бяха свършили немарливо работата си.

„Това е непростимо!“ – изрева той на главорезите си. – „Върха на глупостта. Така не може да продължава!“.

Ървил Лебарон бе поръчал убийството на дъщеря си, защото Господ му беше казал да го направи. Господ беше казвал на мормона фундаменталист да стори много чудати неща през годините и Ървил винаги му се бе подчинявал без да задава въпроси.

Когато Всемогъщият му заповяда да бъде „плодовит и да се множи“, Ървил си взе 13 съпруги, които му родиха над 50 деца.

Ървил Лебарон

Когато Господ каза на Ървил да убива, той го направи. Неговите последователи оставиха кървава диря през Мексико и американския югозапад, отнемайки живота на около 25-30 души. Сред жертвите бяха няколко негови съпруги, брат му, бивши членове на неговата църква, лидери на конкурентни полигамни кланове и неговата 17-годишна бременна дъщеря Беки.

Насилието не спря дори и когато Ървил Лебарон умря в затвора през 1981 г. Той остави след себе си дълъг списък с мишени, а неговите деца поеха кървавата му щафета, издирвайки и елиминирайки враговете на баща си надлъж и нашир.

До ден днешен някои от бившите членове на култа на Лебарон, чийто имена са в този списък, продължават да се крият и да живеят в страх за живота си.

Да убиваш за Господ

Джоузеф Смит

За да разберем защо един полигамен психопат убива в името Божие, трябва да се заровим по-дълбоко в историята на мормонската вяра.

През 1823 г. младият фермер Джоузеф Смит заявява, че му се е явил ангел на име Морони, който му е показал къде са заровени някакви златни плочки с гравирани върху тях древни писания. Тези писания по-късно стават известни като Книгата на Мормон.

Според плочките, евреите са емигрирали в Америка през 7 г. сл. н. е. и са предците на американските индианци. Освен това, възкръсналият Исус Христос се бил явил в Новия свят преди да се възкачи на небето.

Смит създава около тези писания цяла една нова религия, основавайки „Църквата на Исус Христос и Светиите от последните дни“.

Неговите вярвания еволюират с времето, за да включат практикуването на полигамията, в която мъжът има право на повече от една жена. Според доводите на Смит, след като Господ е позволявал на патриарсите от Стария завет да имат много жени, то било свещен мормонски дълг да бъде продължена тази традиция. Църквата на светиите от Последните дни обаче забранява на жените да се впускат в полиандрия (да имат няколко мъже).

Обикновените християни заклеймяват полигамните учения на Смит като неморални и той публично отрича практиката им, като междувременно натрупва харем от 33 съпруги и тайно окуражава учениците си да следват неговия пример. Благодарение на многото раждания мормонската религия бързо се превръща в една от най-големите в Америка.

Но полигамията не се харесвала на правителството на Щатите и през 1862 г. властите я обявили за незаконна. Огъвайки се под натиска на Вашингтон, мормонската църква се отказва от многоженството през 1890 г.

Този закон не успял да сплаши фундаменталистите мормони, които се отцепили и създали нови църкви, които позволявали полигамията. Изправени срещу постоянен тормоз от страна на гражданите и властите, много мормони фундаменталисти избягали в ненаселените райони на северно Мексико и необезпокоявани от местните власти създали полигамни колонии.

Лудостта на Лебарон

Алма Лебарон

Един от мъжете, които предприели това пътуване, е Алма Дейър Лебарон. През 1924 г. Алма, неговите две съпруги и осем деца се качили в покрити фургони и прекосили пясъчната граница с Мексико. Година по-късно в изолираното поселище, издигнато сред бурени и кактуси, една от съпругите му дала живот на момчето, което един ден щяло да бъде наречено от международната преса „Мормонския Менсън„.

Подобно на Джоузеф Смит и семейство Лебарон получавало откровения свише, които се изразявали в чуване на гласове и Божии заповеди. Алма Лебарон бил посъветван „отгоре“ да си вземе втора жена – което довело до преместването му в Мексико – а друг път един глас му заповядал да не участва във Втората световна война.

Много от членовете на семейството твърдели, че чуват гласове и доста от тях страдали от безумие.

Дъщерята на Алма, Лусинда, ставала толкова агресивна в изблиците си на лудост, че нейните родители се принуждавали да я оковават с верига за една колиба. Синът Бен години наред влизал и излизал от лудницата, чувайки гласове, които му казвали, че е Господ; той извършил самоубийство през 1978 г., скачайки от един мост. Синът Уесли често се обаждал в радиото, за да сподели с изумените водещи вярата си, че един ден Исус Христос ще се върне на земята с космически кораб. Гласовете казали на племенника Оуен да прави секс със семейното куче и той също попаднал в лудницата.

Това са само няколко примера за безумието на семейство Лебарон. Изглежда целият клан бил поразен от това чудато поведение и вярвания, но най-пострадал от всички бил Ървил Лебарон, който вярвал, че Господ му е дал силата да убива.

Съпругите

Джоел и Ървил Лебарон

Семейството основало свое селище в Мексико, наречено Колония Лебарон. Там, те изкарвали оскъдната си прехрана като фермери. Малкият Ървил работел на полето със своите братя, които по-късно щял да иска да убие. Като младеж той обикалял с братятата си из Мексико, за да привлича последователи към полигамното си мормонско семейство.

Преди Алма да умре през 1951 г., той предал своя пост на сина си Джоел, който регистрирал култа като „Църквата на Първородните от Пълнотата на времето“ в Солт Лейк Сити. Ървил станал дясната ръка на брат си.

Проповедническите усилия жънели успех и колонията растяла. Те отворили детска градина, основно училище, както и обществена кухня и пералня. Ървил съставял работния график, определяйки кой какво да върши на комуналната ферма.

„Първородните“ считали спокойния и внимателен Джоел за „светец“, а брат му за нищо подобно. За разлика от брат си, Ървил рядко се занимавал с физически труд, казвайки, че работата му на духовен лидер е да изучава свещените писания и да се моли.

Това не се харесвало на някои Първородни, които започнали да недоволстват срещу апетита на Ървил към скъпите дрехи, лъскавите коли и жените.

Младият Ървил

Като млад мъж Ървил бил привлекателен по един хипер-мъжествен начин. Той се извисявал на 1,93 м. и имал квадратна челюст, гъста кестенява коса и пронизващо сини очи. Освен физическите си чарове, Ървил излъчвал и удивителна самоувереност. Когато говорел с хората, той се надвесвал застрашително над тях, впивайки очите си в техните и цитирал надълго и нашироко извадки от Книгата на Мормон и Библията.

Неговата мъжественост и високото му положение в йерархията на колонията карали жените да го желаят, и Ървил им отвръщал със същото. Той бил сексуален хищник и преследвал с еднакво кучешко усърдие както омъжени жени, така и сестри, невръстни девойки и стари матрони. На всяка от тях казвал, че Бог му е повелил да се ожени за нея.

Едно от изкривените вярвания на Ървил било, че Дева Мария е станала майка на Исус на 14 години и следователно за него било напълно приемливо да се жени за малки момичета. Колонията ентусиазирано споделяла педофилията на лидера си, давайки му за невести своите млади дъщери.

Ървил бил страстен ухажьор, но напълно безразличен съпруг и баща. В Колония Лебарон жените били просто добитък за разплод и стояли в периферията, докато мъжете взимали важните решения. Техните утроби служели, за да снабдяват църквата с повече членове, които по-късно щели да се превърнат в нейна войска.

Някои от 13-те съпруги на Ървил в крайна сметка се изморили да живеят в мормонския харем и го напуснали, избягвайки обратно в Съединените Щати. Други останали край него до горчивия му край. Две от тях убили заради него. Други две загубили живота си.

Изкормване

Джоел Лебарон

В средата на 60-те години Ървил започнал да ламти за власт. Той и резервираният му брат често изпадали в противоречия заради изпълненията на Ървил и похожденията му към чужди жени.

Във физическо местоположение на играта за власт между двамата братя се превръща поселището Лос Молинос, основано от Джоел през 1964 г., намиращо се на брега в Баха Калифорния. Собствеността покривала 8500 акра, включително и девет мили с изглед към плажа. В имота живеели няколко дузини мексикански и американски Първородни, които се занимавали с издигането на кирпичени колиби, засаждане на пшеница и отглеждане на кози.

Джоел и Ървил имали различни виждания за това как да използват земята. Докато Джоел я виждал като земеделски рай, в който бедните мормони биха могли да работят в комуналната ферма, за Ървил имотът имал огромен потенциал като един туристически рай.

Напук на протестите на Джоел, Ървил се опитвал да привлече инвеститори със своята милионерска мечта. Той се срещал със заможни люде в Щатите и ги довеждал на брега на океана, за да им покаже къде ще бъдат построени курортите и яхт клубовете.

Църквата била разорена от години, тъй като за кратко време Ървил привлякъл огромен брой мексикански последователи, които колонията не смогвала да облече и изхрани. Той опитал да зареди хазната с няколко неуспешни схеми за бързо забогатяване, като комарджийско пътуване до Лас Вегас, бизнес за търговия с риба и бране на шишарки в националните гори на Калифорния.

Сложните му схеми се проваляли една след друга и, докато членовете на култа били принудени да носят дрипи и да ядат овесена каша, Ървил, който крадял средства от църковната каса, обикалял прашните пътища на колонията в златната си Импала и екстравагантните си костюми. Членовете на култа, които работели извън колонията, били задължени да дават 10% от надниците си на църквата, и Ървил бил този, който прибирал парите. (Всъщност официалната мормонска църква също събира десятък от членовете си – това не е практика измислена от полигамните култове.)

Когато Първородните му поставили въпроса за колата – която те наричали „Златния телец“ – той им казал, че Бог му е наредил да я купи, защото с нея щял да впечатли потенциалните последователи.

След известно време домогванията на Ървил към властта придобили мрачен оттенък. Когато не преследвал фустите и не харчел пари за нови обувки, той забождал дълбоко нос в Стария завет и в крайна сметка започнал сам да вярва, че има правото – също като старите пророци – да погубва хората, които не му се подчиняват.

По времето на Мойсей нарушаването на Десетте божи заповеди се наказвало със смърт, и Ървил решил, че същите правила трябва да бъдат наложени и в прашното му феодално владение. Той въвел серия от декрети, базирани на Десетте заповеди, които нарекъл Граждански кодекс, и се самоназначил за едноличен орган на реда. Той обявил, че който не спазва Гражданския кодекс, ще умре.

Неговото паство забелязало искрицата в очите на Ървил, докато описвал с подробности древните ритуали на смъртта, които щял да налага на нарушителите – изкормване, убиване с камъни и обезглавяване. Те за първи път виждали частица от лудостта на Ървил, която щяла тепърва да се влошава.

Изкупление с кръв

Бригам Йънг

Един от изпитаните във времето метод да накараш хората да ти се подчиняват е като ги заплашиш с физическо насилие. Концепцията е проста: ако не слушаш, ще те боли. Страхът от шамарите кара децата да са послушни. Страхът от изтезанията кара затворниците да говорят. Страхът от ада кара християните да пазят поведение.

Страхът от смъртта накарал много мормони да бъдат покорни под управлението на втория пророк на Църквата, Бригам Йънг. Йънг вярвал, че ако някой последовател се отцепи от паството му, единственият начин той или тя да отидат в рая е да бъдат убити от праведните му наемни убийци.

Той наричал тази идея „изкупление с кръв“.

С две думи, Църквата те убива за провинението ти – например изнасилване на дете, убийство и т.н. – но това е за твое добро. Щом си убит от братята си, значи ще имаш достъп до Царството небесно.

Според историците, през 50-те години на 19-и веки Йънг често прибягвал до кървавото изкупление, за да елиминира своите духовни и бизнес конкуренти. Църквата отрича тази кървава доктрина в края на 19-и век, но стотина години по-късно Ървил я прегръща отново.

Рулон Олред

Първият човек, когото Ървил искал да убие, бил неговият полигамен съперник от Юта Рулон Олред, който отказвал да признае култа на Първородните. Любопитен факт е, че някога Ървил и Рулон били приятели. Но това не попречило на Ървил да го убие.

Джоел дълго време наблюдавал как брат му плаши Първородните със своите страховити заплахи и продължава да преследва мормонската си утопия за туристически рай. В крайна сметка му дошло до гуша. Когато през 1972 г. Ървил му заявил, че Господ е повелил двамата да управляват църквата като равни, Джоел най-накрая тропнал с крак. Той не само, че не пожелал да подели лидерството си, но и свалил Ървил от поста му. От този момент нататък той щял да седи на църковните скамейки, а не зад амвона.

Ървил бил поразен от новината и открито се разплакал пред събралото се множество. Той излязъл сам от храма и започнал да крои планове срещу Джоел.

Подобно на Каин, той щял да погуби брата си.

Мормонска мафия

Братята Лебарон

Разделянето на братята Лебарон разцепило колонията на две. Семействата избрали страни, спорейки кой от тях двамата е „истинският пророк“.

Ървил основал нова църква в Сан Диего, която нарекъл „Църквата на Божия агнец“. Той започнал да изнася гневни прокламации срещу брат си, обявявайки, че неуважението на Джоел към неговия авторитет представлява „акт на предателство срещу небесното царство, което изисква наказание със смърт“.

Джоел е убит в един горещ августовски ден в мирното градче Енсенада в Баха Калифорния. Той и 14-годишният му син Айвън дошли в къщата на един от членовете на „Цъквата на Агнеца“, за да вземат някакъв пикап. Айвън останал навън, а Джоел бил нападнат от убийците на Ървил, които го чакали в къщата. Момчето чуло викове „Убийте го!“ и след това изстрели. Убийците отпрашили с една кола, а момчето се втурнало вътре и заварило баща си убит с два куршума в главата.

Ървил смятал, че след убийството на брат му Първородните ще започнат да прииждат към него като овце. Вместо това обаче, те подали срещу него обвинение в убийство и си избрали нов лидер – най-малкият му брат Върлан Лебарон.

Джоел Лебарон

Джоел Лебарон

След погребението на Джоел – на което присъствали седемте му жени и 44 деца – Върлан неохотно се захванал да събира руините на църковното си царство. Той приличал по характер на покойния си брат и предпочитал да работи на полето и да прекарва време със своите девет жени и над 50 деца, отколкото да изнася проповеди.

Убеден, че е следващият в списъка на Ървил, Върлан се стараел да не се набива на очи, постоянно пътувал и често сменял колите и дома си.

През декември Ървил влязъл в полицейското управление в Енсенада, придружен от двама адвокати, и настоял обвиненията в убийство срещу него да бъдат свалени. Той бил уморен да бяга от ченгетата и имал нужда да се движи свободно, за да привлича последователи към църквата си. Но полицаите незабавно го хвърлили зад решетките.

Когато Ървил най-накрая е изправен пред съда девет месеца по-късно, той бил признат за виновен и осъден на 12 години затвор.

Върлан Лебарон

Върлан Лебарон

Той излежал само един ден от присъдата си. На 14 февруари 1974 г. Ървил си тръгнал от влажната мексиканска килия също като Лазар, който станал от гроба. Присъдата му била отхвърлена от мексиканския Върховен съд.

След като се разминава с убийството Ървил се среща с група свои последователи в Юма Аризона. Те започнали да го наричат с най-различни почетни названия от сорта на „Помазан от Бога“, „Всемогъщ и силен“ и „Пророк Божи“. Междувременно Ървил бил завлядан от параноята, че Първородните се готвят да му отмъстят, и започнал да носи оръжие. Той накарал жените и децата си също да се научат да използват оръжие.

Нервността на Ървил се отразила на последователите и семейството му и скоро те започнали да се държат повече като мормонска мафия, отколкото като членове на църква. Те се сдобили с псевдоними и си изкарали шофьорски книжки и актове за раждане с нови имена. Използвали само обществени телефони, за да не бъде открито местонахождението им.

Междувременно Върлан, който също се страхувал от братско отмъщение, се укривал в Никарагуа. Параноичната игра на котка и мишка между двамата братя продължила с години.

Денят на отмъщението

Часът на кризата - Денят на отмъщението

Часът на кризата - Денят на отмъщението

Скоро след освобождаването си от затвора Ървил публикува едно изтъкано от огън и жупел есе със звънкото заглавие „Часът на кризата – Денят на отмъщението“.

Написаното в помпозния стил на крал Джеймс четиво е почти неразбираемо. Първородните го препрочитали много пъти, преди да успеят да извлекат от него някакъв смисъл. То представлявало списък с изисквания на Църквата, според едно от които членовете й трябвало да му предават лептите си лично, под страх от смъртно наказание.

Този негов ултиматум бил посрещнат със стена от мълчание и Ървил решил, че вероотстъпниците трябва да бъдат наказани. Той казал на последователите си, че е получил заповед от Бога да унищожат селището Лос Молинос.

В деня след Коледа, под прикритието на нощта, той изпратил своите въоръжени с бомби и оръжия войници през границата в Баха. Докато 30-ината Първородни семейства се събирали около домашните огнища и завивали децата си в леглата им, един пикап и един Фиат се появили на черния път, водещ към тихата фермерска комуна, изгасили светлините си и намалили скоростта.

Мирният пейзаж бил разтърсен от един коктейл Молотов, който разбил прозореца на най-голямата къща в градчето. Дървената постройка пламнала за секунди. Обитателите й побягнали навън и в последвалата суматоха главорезите на Ървил обсипали с куршуми опитващите се да изгасят огъня хора.

Нападателите продължили да хвърлят огнени бомби в къщите, докато напредвали към главната си цел: домът на Върлан. Лидерът на Първородните не си бил у дома, но там били съпругата му Шарлот и шест от децата му. Когато видели колата с петима въоръжени мъже, те избягали и се скрили в близката овощна градина, откъдето гледали как разбойниците подпалват дома им.

Продължилата 20 минути офанзива оставила след себе си двама мъртви и 13 ранени, а Ървил беснеел с пяна на устата, понеже брат му все още бил жив.

Тотална световна доминация

Плановете на Ървил постоянно се разраствали. След като разгромил Лос Молинос, той се размечтал как превзема правителствата на Мексико и Съединените Щати и управлява света.

Той решил да финансира своята идея за тотално световно господство, като убие религиозните си съперници и открадне техния бизнес.

В онзи момент Църквата на Божия агнец се състояла главно от съпругите и потомството на Ървил. Но в паството имало и достатъчно външни хора, които да допринасят за детския прираст и, подобно на някой древен крал, Ървил контролирал „романтичните“ връзки в своето царство. Той пръв опитвал жените, уреждал бракове между поданиците си, и давал дъщерите си на мъжете, с които искал да заздрави отношенията си, или като награда за добро поведение.

Непрекъснато разрастващият се клан се преместил в Юта, където Ървил навестил патриарсите на други полигамни племена, и настоял те да му дават десятък от печалбите си… или да умрат. Патриарсите му казали да се разкара.

Междувременно, Първородните семейства в Лос Молинос спели с оръжия под възглавниците си и организирали патрули, за да пазят земите си. Върлан живеел в едно сигурно убежище в Сан Диего.

Ървил разполагал с доносници сред Първородните, които му докладвали за техните ходове. Но някои от хората му станали нервни след нападението. Една от тях била Ноеми Зарате, съпруга на един от най-близките хора на Ървил. Ноеми не можела да си държи устата затворена, оплаквала се от насилието и заплашвала да разкрие на полицията местонахождението на Ървил. С пълната благословия на нейния съпруг, Ървил решил да й затвори устата завинаги и изпратил една от собствените си съпруги, Вонда, да я убие.

Двете жени се познавали от години и Вонда с лекота убедила Ноеми да се качи за разходка в колата й в една мразовита януарска вечер на 1975 г. Те спрели в един каньон в подножието на каменистите планини Сан Педро, където Вонда напълнила тялото на майката на пет деца с куршуми, преди тя да успее да се помоли за милост. С помощта на още една от съпругите на Ървил, Йоланда Риос – която щяла да бъде убита десет години по-късно – Вонда изкопала плитък гроб, в който хвърлили тялото на Ноеми. То никога не е открито. „Нямате представа колко доволен е Бог, че тази предателка е мъртва!“ – възкликнал Ървил, когато чул новината.

Той все още се надявал да изкопчи пари от останалите фундаменталисти в Юта, но засега безуспешно. „Покайте се или приемете унищожението от ръката Божия!“ – гърмял той в писмата си до своите полигамни съперници. Те отново го игнорирали, но някои от тях засилили мерките за сигурност в селищата си.

Един от хората, които Ървил се опитвал да изнудва, е Боб Симънс, който живеел в ранчо край Грантсвил Юта със своите две съпруги. Като млад Симънс бил лежал в психиатрична клиника и вярвал, че е пророк, предопределен да обърне индианците в мормонската вяра. Той отказвал да се огъне под натиска на Църквата на Агнеца, а Ървил го сърбяли ръцете да си присвои плодородната му земя.

Представяйки се под фалшиво име като един от членовете на Църквата, Ървил направил няколко посещения на Симънс. Двамата мъже спорили с часове над теологическите си различия. В един момент спорът се превърнал в жестоко сбиване. Те се счепкали в прахта, а двете съпруги на Симънс се вайкали и суетяли край тях.

Изведнъж Ървил посегнал и ударил едната от жените. Симънс побеснял и казал на Ървил никога повече да не стъпва в имота му.

Ървил осъзнал, че играта е свършила. Той събрал оръженосците си и им разкрил, че Бог желае кърваво изкупление за фалшивия пророк.

Мъжете изчакали около два месеца, преди да направят последното си и фатално посещение у Симънс. Те купили от един градинарски магазин кирки, лопати и торба с химикали, които забързват разлагането на човешката плът. По пътя групата спряла и изкопала гроб в пустинята.

Симънс знаел, че те идват – един от емисарите на Ървил, Лойд Съливан, му се бил обадил преди няколко дни, заявявайки, че вече смята Симънс за истинския пророк, след като бил разговарял с някои от индианските вождове. Вождовете отдавна търсели белия пророк, който щял да спаси душите им, казал той. Симънс изпаднал в екстаз.

„Кога мога да се срещна с тях?“ – попитал той Лойд.

Симънс платил бензина за пътуването до собствения си гроб в нощта на 23 април 1975 г. Лунният пейзаж бил пустинен и гол, но Симънс нямал намерение да протестира за мястото избрано от „индианските вождове“. От толкова дълго време се бил опитвал да установи контакт с тях и това най-сетне се случвало. Той не можел да повярва на късмета си и с усмивка посрещнал Лойд, който спрял колата си до една купчина камъни. Лойд изгасил двигателя, но оставил фаровете си включени.

Симънс се изправил пред колата си, вдигнал ръка над очите си и се вгледал в далечината, търсейки индианското си паство. Той бил твърде фокусиран и сърцето му биело твърде силно, за да забележи двамата мъже, които се промъквали зад него. Един от тях вдигнал пушката си към главата му и натиснал спусъка. Самопровъзгласилият се индиански пророк рухнал на земята в облаци пустинна прах.

Бременната убийца

Високият 2 метра и тежащ 117 кг. в мускулна маса Дийн Вест представлявал заплашителна гледка. Той бил ветеран от Виетнам, живеещ в Сан Франциско, който последвал стъпките на баща си към „Църквата на Първородните“ и останал в нея след като баща му се разочаровал и напуснал култа в края на 60-те години.

Ървил го направил военен генерал на Църквата и Вест обучил неговите пехотинци във военното изкуство, което бил използвал в джунглите на Виетнам. Дийн е човекът, който съставил плана за нападението над Лос Молинос.

Но неговата съпруга Черил не споделяла шовинистичните учения на църквата, според които основното достойнство на жената се състои в нейния размножителен потенциал. Години наред тя се опитвала да накара съпруга си да напусне църквата и накрая го изоставила, премествайки се в щата Вашингтън с двете си деца.

Тридесет и шест годишният мъж бил опустошен и започнал да преразглежда ситуацията си. Той прекарвал повече време в ремонта на ръждясалия си шлеп, отколкото в църквата. Вест допуснал грешката да сподели с някои хора своята мечта да отплава с лодката си и да се събере със съпругата и децата си.

Той трябвало да бъде по-внимателен. Нямало начин Ървил просто да пусне своя военен командир да си върви. Това щяло да се отрази зле на репутацията му и можело да предизвика масово дезертьорство. Ървил решил, че Дийн трябва да бъде принесен в кърваво изкупление.

Ървил избрал за убийството един от най-малко подозрителните членове на своя клан, а именно своята десета съпруга Вонда Уайт. Вонда живеела край Сан Диего, заедно с друга „сестра съпруга“ – както се наричали жените помежду си – и куп деца, а Дийн често се отбивал у тях на вечеря. През ума му изобщо не минавала мисълта, че Вонда – която била висока едва 1,60 м. и на всичкото отгоре бременна – би могла да го убие. Но Вонда вече се била доказала като смъртоносната ръка на Църквата, когато убила своята „сестра съпруга“ Ноеми Зарате.

На 16 юни 1976 г. Дийн научил, че неговата съпруга и дъщеря му са пострадали в автомобилна катастрофа и незабавно си купил билет за полет до Сиатъл. Преди да тръгне за летището той се отбил в дома на Вонда, за да прибере някои неща, които държал там, и да я осведоми за новините. Когато почукал на вратата, Вонда играела ролята на любяща майка, приготвяйки обяд за шестте си деца. Но щом Вест й казал, че заминава за Вашингтон, тя се препрограмирала в убиец. Ървил й бил казал да го убие и моментът бил настъпил.

Но първо трябвало да нахрани децата. Тя си побъбрила с него, докато малките се хранели. Когато приключили с обяда, тя ги завела на горния етаж, нареждайки им да стоят там, докато Дийн си стяга багажа. След това извадила един зареден .38-калибров револвер Колт, напъхала го в джоба на роклята си и слязла долу.

Дийн вече се приготвял да натовари багажа в колата си, когато Вонда го помолила да погледне пералнята й под предлог, че е развалена. Докато той се опитвал да открие „проблема“, Вонда пристъпила зад него, вдигнала оръжието си и натиснала спусъка. Първият изстрел разкъсал черния му дроб и Дийн се сковал над мивката и започнал да се обръща. Вторият изстрел пробол единия му бял дроб и от устата му бликнала кръв. Вонда бързо отскочила назад, за да избегне струята.

Когато Дийн се свлякъл на балатума, тя го довършила с един изстрел зад лявото ухо, след което се измила и се обадила в полицията.

„Тук имаше изстрели“ – спокойно казала на диспечерката Вонда Уайт – съпруга, майка и убийца.

Един мъж и неговата кола

Полицията изразила подозрение към историята на Вонда и й наредила да не напуска града, но тя потеглила към Денвър, където Ървил бил преместил клана си, за да пази дистанция от истинските и въображаемите си врагове.

Членовете на „Църкавата на Агнеца“ едвам се изхранвали, въртейки бизнес за поправка на електроуреди, макар че жени, мъже и деца работели в работилницата по 16 часа на ден без заплащане. Те обитавали тесни къщи под наем, обличали се в дрипи и ходели гладни. През нощта ровели в контейнерите за боклук на супермаркетите и събирали развалени продукти и стар хляб.

През 1977 г. бизнесът най-сетне започнал да им се отплаща. Кланът отворил магазини за електроуреди в няколко градове, сред които и Далас, където през онази зима се преместила част от клана.

Въпреки финансовите си успехи, Ървил го тормозели други проблеми – като дъщеря му например. Когато Ребека навършила 15 години, той я дал за съпруга на своя заможен последовател Виктор Шеноут. Но Беки не била щастлива в брака си; Виктор бил незаинтересован съпруг, а първата му жена правела живота й ад. Когато култът се разделил между Юта и Денвър, тя била изпратена във „Високия миля град“ (Денвър) и била принудена да остави бебето си. Ребека не можела да се примири с това. Тя изпускала нервите си пред клиентите и колегите си, и заплашвала да отиде в полицията, смятайки, че като дъщеря на шефа нищо не я застрашава. Но много грешала. Уморен от изпълненията й, Ървил получил откровение свише.

Дуейн Шеноут

Дуейн Шеноут

В един априлски ден Ървил казал на Беки, че може да вземе бебето си от Денвър. Тя разцъфтяла от щастие. В определения ден тя седнала на задната седалка и се заговорила с двете момчета, които я карали към летището в Далас. Беки била бременна в третия месец и смятала да отведе своето момченце при майка си в Мексико, където щяла да роди и да отгледа и второто си дете. Но момчетата в колата не я слушали. Дуейн Шеноут и Еди Марстън репетирали наум новия трик, който упражнявали през последните няколко седмици: как да удушат някого с въже.

Еди Марстън

Еди Марстън

Дуейн спрял колата на един изоставен път в покрайнините на Далас, а Еди се навел, за да вдигне въжето в краката си. Смъртта на Беки им отнела много повече време, отколкото били планирали. Тя била млада и силна и се борила със зъби и нокти да види отново малкото си момченце. Тя ритала и се мятала по задната седалка, докато двете момчета стягали краищата на въжето. В крайна сметка, бременното 17-годишно момиче не могло да премери сили с двамата младежи, омагьосани от злото евангелие на Ървил.

Техният шеф посинял от яд, когато видял, че кръвта й е нацапала колата му, и направо сдъвкал двамата убийци за немарливостта им. Не след дълго той заменил колата си с друга, по-чиста.

Колкото до Беки, нейните млади удушвачи захвърлили тялото й в Щатския парк на Оклахома. То никога не е открито.

Рина: Детето-невеста

Рина Шеноут

Рина Шеноут

Междувременно Ървил получил откровение да си вземе още една съпруга, и през февруари 1975 г. се оженил за Рина Шеноут – неговата 13-а и последна жена.

Тя била на 16, а той на 50 години. В своите мемоари „Кървавото споразумение“ Рина разказва, че Ървил я преследвал четири години, преди тя най-сетне да се съгласи на брак.

Но застаряващият жребец не могъл да го вдигне нито през първата брачна нощ, нито в последвалите нощи. Когато най-накрая успял да се представи като мъж и да консумира връзката си, Рина била напълно отвратена.

„…трябваше да затворя очи и да си представя, че съм някъде другаде и той е някой друг“ - пише тя. – „Обръщах главата си и задържах дъха си, за да не усещам неговия. Той винаги миришеше на нещо ужасно, обикновено на престояло кафе. Той ме целуваше като риба, с много твърди устни, по начин който ме отвращаваше“.

Рина не искала да целува Ървил, а да го убие.

Раздразнен от неспособността да убие по-малкия си брат и да поеме контрол над Първородните, Ървил скалъпил поредния план, чрез който да го премахне.

Върлан бил в постоянно движение между сигурните си убежища в Мексико, Калифорния и Никарагуа, затова Ървил измислил едно задължително събитие, на което брат му щял да бъде принуден да присъства: погребението на Рулон Олред.

Рулон бил отказал да се подчини на Ървил и трябвало да умре така или иначе. Върлан със сигурност щял да дойде на погребението на легендарния полигам от Юта, и убийците от „Църквата на Агнеца“ щели да го посекат по време на опелото. Това е перфектният план, мислел си Ървил. С един куршум, два заека.

Рамона Марстън

Рамона Марстън

На 10 май 1977 г. Рина и още една млада жена, на име Рамона Марстън, влезли в хомеопатичната клиника на Рулон, намираща се в покрайнините на Солт Лейк Сити. Двете момичета носели евтини перуки и фалшиви очила. Рина забелязала Рулон, който тъкмо излизал от задната стаичка и се насочила към него. Той й кимнал.

„Той изглеждаше точно така, както ми го беше описвал“ - пише Рина в своите мемоари. – „Висок, слаб, сивокос – добър и приятен човек… Той беше на не повече от метър и половина от мен. Знаех, че е настъпил моментът да направя онова, за което бях изпратена“.

Рина безмълвно извадила един .25-калибров пистолет и изстреляла седем куршума в гърдите на стареца.

Погребението на Рулон Олред в гимназията Бингам било голямо събитие. Над 2600 души от цялата страна, както и полицията и медиите, пристигнали в училището, за да му кажат последно сбогом. Главорезите на Ървил паркирали колите си, хвърлили един поглед наоколо и се отказали да убиват Върлан сред цялото това множество.

За пореден път Ървил се провалил в убийството на малкия си брат. Мрачното настроение го държало дни наред.

Краят на Ървил

Ървил използвал много класически сектантски техники, за да държи последователите си в подчинение. Той ги изолирал, ограничавайки контактите им с хора извън църквата. Той ги изтощавал с многочасовите си проповеди, които пречупвали умственото им съпротивление. Той ги плашел, казвайки им, че са под прицела на религиозни и правителствени убийци, и ще оцелеят само, ако останат сплотени.

Децата на култа обикновено били спирани от училище в пети или шести клас, понеже Ървил се страхувал, че контактът с нерелигиозните им връстници може да ги накара да задават въпроси за отшелническия си начин на живот. Опознаването на външния свят било опасно нещо.

След десетгодишната си възраст децата били натоварвани с работа вкъщи или в семейния бизнес. Дори да искали да си тръгнат, навършвайки пълнолетие те попадали в безизходица – без образование, без умения, без връзки и без подкрепа.

Но, когато Ървил започнал да убива, някои от членовете на култа най-сетне се отърсили от ступора си и осъзнали, че техният гуру е освидетелстван луд. Няколко от тях успели да се измъкнат и да отнесат уличаващите си разкази в полицията. Законът най-накрая можел да се разправи със сектантските убийци.

Рина свидетелствала на процеса за убийството на Рулон Олред. Съдебните заседатели решили, че нямат достатъчно доказателства, за да осъдят шестнадесетгодишната убийца и съучастниците й, и те си тръгнали свободни.

Вонда Уайт не извадила подобен късмет. На 13 май 1979 г. тя получила доживотна присъда за убийството на Дийн Вест.

Ървил Лебарон

Ървил Лебарон

А на 1 юни 1979 г. мексиканската полиция най-сетне заловила самия кукловод на култа, Ървил Лебарон. Той се укривал в планините южно от Мексико Сити. Ървил бил целият в синини, когато мексиканските ченгета го предали на агентите от ФБР; очевидно им бил послужил за боксова круша по време на шестдневното пътуване до границата.

Ървил бил затворен в областния затвор на Солт Лейк Сити до 12 май 1980 г., когато бил изправен пред съда като поръчител на убийството на Рулон Олред. Срещу него свидетелствали голям брой бивши членове на култа и той бил осъден на доживотен затвор в Щатския затвор Маунтинс в Дрейпър щата Юта.

Но решетките не могли да уталожат апетита на Ървил към отмъщението. Затворен зад решетки и цимент, той успял да напише своето най-велико и последно произведение, Книгата на Новите завети, която се превръща в най-известната му творба.

Наброяващата 500 страници тирада, съдържала списък с над 50 души, които според Ървил трябвало да бъдат подложени на кърваво изкупление. Сред тях имало отцепници на култа, полицейски лица и служители на затвора. Той раздал копия от ръкописа си на своите последователи.

Ървил умира в затвора на 16 август 1981 г. от сърдечен удар. В един невероятен обрат на съдбата неговият брат Върлан загива в автомобилна катастрофа в Мексико само няколко часа по-късно.

Тези, които смятали, че след смъртта на Ървил ще могат да спят спокойно, много грешали. Книгата на Новите завети била поета от последователите на Ървил, които били твърдо решени да изпълнят волята му.

Хората в списъка започнали да капят един по един, сякаш Ървил сам режисирал тази касапница от гроба си.

Списъкът

На 21 юни 1983 г. синът на Ървил, Айзък, който свидетелствал срещу баща си на процеса, загива вследствие на мистериозно „самоубийство“, докато бил на гости на членове на култа в Хюстън.

През есента на 1983 г. плановете на съпругата на Ървил, Лорна, да напусне култа, били пресечени в зародиш. Майката на осем от децата му била удушена и погребана в плитък гроб в Мексико. Тялото й никога не е открито.

На 28 декември 1983 г. най-големият син на Ървил, Артуро (33 г.), е застрелян в Мексико от своя съперник Лио Евонюк, който искал сам да носи мантията на пророка.

След смъртта на Артуро лидерството на култа е поето от 20-годишния син на Ървил, Хебър Лебарон, който бил наследил не само мъжествената осанка на баща си, но и неговата лудост. Първата му работа била да изчисти селището Лос Молинос от предателите, които се били съюзили с Евонюк.

В началото на 1984 г. той застрелва Гамалиел Риос в лицето с .45-калибров автоматичен пистолет. Тялото му е погребано в пустинята и никога не е открито.

Йоланда Риос

Йоланда Риос

Както не е открито и тялото на 12-ата съпруга на Ървил, Йоланда Риос, която била удушена през май 1984 г. и погребана край Далас.

На 21 май 1987 г. край Санта Круз Калифорния е убит Лио Евонюк. От него останали само протезите му, които били открити в локва кръв.

На 16 октомври 1987 г. е застрелян Дан Джордан, който ловувал в Националната гора Манти-Ла в Юта, заедно със семейството си и няколко от децата на Лебарон. Неговото убийство така и не е разкрито.

Марк Шеноут

Марк Шеноут

27 юни се превръща в най-кървавия ден в историята на култа. Ървил бил посветил цели 15 параграфа от книгата си срещу Марк Шеноут, Дуейн Шеноут и Ед Марстън, настоявайки те да бъдат посечени като предатели. Неговото желание е изпълнено в 16:00 ч. през онзи следобед, когато тримата са убити едновременно на хиляди мили един от друг.

Дуейн Шеноут

Дуейн Шеноут

Тримата мъже били бивши наемници на култа, които сега се опитвали да водят нормален живот, занимавайки се с ремонт на електроуреди. Но съдбата им била друга.

Дуейн Шеноут бил убит, когато пристигнал да вземе развалена пералня от един частен дом. Това било клопка. Неговата 8-годишна дъщеря Дженифър била с него и се разпищяла, когато татко й бил застрелян.

Дженифър Шеноут

Дженифър Шеноут

Убиецът се обърнал при вика на детето, насочил се към колата и го застрелял в устата и челото, за да не оставя свидетели. В другата част на щата Еди Марстън също бил повален от куршуми, примамен със същата хитрост. Полицията открила Марк Шеноут в офиса му в Хюстън. Тялото му било проснато на бюрото, надупчено от .45-калиброви куршуми.

Извършителите на тези убийства са заловени един по един и изправени пред съда.

  • През май 1993 г. Хебър Лебарон, Патриша Лебарон и Дъглас Лий Лебарон са осъдени на доживотен затвор без право на помилване.
  • Ричард Лебарон, който е едва на 17, когато застрелва Дуейн и Дженифър Шеноут, получава пет години затвор.
  • Синтия Лебарон получава имунитет, след като се съгласява да свидетелства срещу роднините си.
  • През юни 1997 г. Аарон Лебарон е осъден на 45 години затвор за изнудвачество и нарушаване на гражданските права на жертвите му.
  • Джаклин Лебарон, за която полицията смята, че е режисирала убийствата, остава на свобода. Предполага се, че тя живее в Мексико или Белгия.

През 2006 година телевизия HBO излъчва сериала „Голяма любов“ (Big Love), който е вдъхновен от реални лица и събития, сред които и образът на Ървил Лебарон. Петте сезона на филма разказват за потайните и лукави машинации на един мормонски фундаментален култ и опитите на откъсналия се от него полигам Бил Хенриксън да води нормален живот с трите си жени.

3 Коментари за “Мормонският култ на Ървил Лебарон и неговите деца-невести”

  1. AvatarШанел

    Доста интересна ми беше тази статия. Досега не бях чувала кой знае колко за мормонските пророци. Браво!

  2. Avatarsplatterhouse

    „Ървил умира в затвора на 16 август 1981 г. от сърдечен удар. В един невероятен обрат на съдбата неговият брат Върлан загива в автомобилна катастрофа в Мексико само няколко часа по-късно.“

    ___________
    Ха-ха-ха-ха това ме разби! :D
    Як край на двамата олигофрена.

    Хареса ми, че на края са се изпотрепали с все и бившите убийци на култа. Горе-долу всичко си е дошло по местата и главните изроди са си получили заслуженото.
    Не ми е жал за последователите. Щом някой е достатъчно жалък за да робува доброволно под контрола на едноличен диктатор и изродския му религиозен тоталитариат то значи си заслужава участта.

  3. Avatarsplatterhouse

    “ Едно от изкривените вярвания на Ървил било, че Дева Мария е станала майка на Исус на 14 години и следователно за него било напълно приемливо да се жени за малки момичета. Колонията ентусиазирано споделяла педофилията на лидера си, давайки му за невести своите млади дъщери.“
    ________________
    А това е супер гнусно. Тоя е трябвало да му строшат врата и да го оставят в пистинята на чакалите.
    И на такива все Бог им бил наредил. Колко удобно само. Както ми каже, че Бог му бил наредил директно му пръскам мозъка по стената. Такива на които „Бог“ им повелява да направят това или онвоа са едни от най-противните егземпляри влачещи се по тая изкривена земя.

    А полигамията е живия диктат на Християнския Ислям и супер удобно проявление за всеки разгонен пес. Много жени за пръча, само един пръв за жените. Липса на всякаква равнопоставеност. Чудя им се на тия кокошки – съпругите му – как ли не са го клъцнали през оная работа или поне да го бяха застреляли в лицето. :)

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarsplatterhouseМормонският култ на Ървил... { " Едно от изкривените вярвания на Ървил било, че Дева... } –
  • User AvatarsplatterhouseМормонският култ на Ървил... { "Ървил умира в затвора на 16 август 1981 г. от... } –
  • User AvatarТаняОксана Макар: Момичето, което... { Да, определено съм съгласна със горния коментар, че тези изроди... } –
  • User AvatarsplatterhouseКакво ги кара да... { Пф, определено днеска ми гръмна главата да попивам от тоя... } –
  • User AvatarsplatterhouseЕдмънд Кемпер: Убиецът на... { Много серийни убийци на този свят, но аз поне не... } –
  • User AvatarsplatterhouseАлбърт Фиш: Върколакът от... { Браво, Силвия, работата ти ме радва много. Чуденсе начин на... } –