„Мъжът на честта“ Джоузеф Бонано и неговата престъпна фамилия

"Мъжът на честта" Джоузеф Бонано и неговата престъпна фамилия

Роденият в Сицилия Джузепе Бонано е американски мафиот, който поставя началото на престъпната фамилия Бонано. Бонано имал дарбата да прави пари и за разлика от старото поколение дръзко разнообразявал операциите си. Под неговото управление фамилията събирала пари от хазарт, лихварство и търговия с наркотици. Бонано ожесточено заклеймявал наркотиците и отричал да има нещо общо с тях, но в действителност неговата фамилия била един от основните доставчици на дрога в Ню Йорк. Освен това Бонано имал участие в бизнеса с мотели, фабрики за облекла и погребални агенции.

Отвлечен

Във вечерта на 20 октомври 1964 г. Джоузеф Бонано, босът на едноименната нюйоркска престъпна фамилия, вечерял в ресторант с тримата си адвокати: Уилям Малоуни, Джо Алън и Лоурънс Д’Антонио. На следващият ден 60-годишният Бонано щял да се явява пред Голямото жури и бил събрал адвокатите си да го посъветват. По-късно Бонано казва, че през този период от живота си се е чувствал като „между чука и наковалнята“. Федералното правителство усилено го преследвало заради организираните му престъпни дейности, а в същото време до ушите на Комисията на Мафията бил стигнал слухът, че той планира да преустрои редиците й и да се провъзгласи за Бос на всички босове, чрез серия от планирани наемни убийства.

Лъки Лучано

Бонано смятал, че заслужава тази почетна позиция, тъй като според него бил единственият останал „мъж на честта“, който следвал традицията на сицилианската Мафия. „Богатството е вторичен продукт на властта“ – пише той в автобиографията си. Според Бонано Лъки Лучано и подобните му се интересували единствено от „най-примитивната потребност: правенето на пари“ – интересно изявление от страна на човек, чиято престъпна фамилия добивала по-голямата част от приходите си от търговия с наркотици. По време на своето безпрецедентно 33-годишно управление Бонано използвал тази нечиста печалба, за да разшири империята си отвъд границите на Ню Йорк, слагайки ръка върху ключови криминални операции в Аризона, Калифорния, Канада, Куба и Хаити.

Босът и неговите адвокати останали в ресторанта до късно вечерта. Най-накрая към полунощ вдигнали яките на палтата си, за да се предпазят от силния дъжд и излезли на улицата да хванат такси. Потеглили към апартамента на Малоуни, намиращ се 36-та улица и „Парк авеню“, където щели да продължат съвещанието си. Бонано щял да остане да пренощува у Малоуни, за да не му се налага да пътува от дома си в Лонг Айлънд до Манхатън, за да се яви на заседанието на Голямото жури на следващия ден. Въпреки че осъзнавал опасното си положение, той не се страхувал за живота си и пътувал без бодигард.

Когато таксито спряло пред апартамента на Малоуни, Алън излязъл пръв и се подслонил под навеса на входа, докато Бонано и Малоуни се карали кой да плати сметката. Бонано настоял и Малоуни отстъпил, излязъл от таксито и се присъединил към Алън под навеса, докато Боса плащал на шофьора.

Бонано излязъл от колата, затворил вратата и таксито потеглило. Не забелязал двамата мъже, които се приближавали към него, докато не бил сграбчен за ръцете и завлечен грубо към ъгъла.

„Хайде, Джо“ – казал един от тях. – „Моят шеф те иска“.

Бонано си спомня, че „те бяха високи, носеха дълги палта и шапки с периферия“.

Малоуни изкрещял след тях, но бързо се скатал обратно под навеса, когато в краката му профучал изстрел.

Двамата мъже замъкнали Бонано до чакаща кола, натикали го на задната седалка и му наредили да „се свие на пода с главата надолу“. Колата потеглила, правейки няколко остри завоя. След известно време завоите свършили и колата увеличила скоростта си. Бонано предположил, че са излезли на магистралата.

Двамата мъже позволили на Бонано да се изправи и го сложили да седне между тях. Извинили му се, че са се отнесли с него по този начин. Тогава Бонано разпознал лицата им. Единият бил неговият братовчед Нино Магадино, брат на Стефано Магадино – босът на Бъфало. Другият мъж бил синът на Стефано – Питър.

Бонано нямал нужда от обяснения. Знаел, че неговият братовчед Стефано е организирал това отвличане. Бонано му бил пратил наемни убийци, но заговорът бил разкрит и осуетен. Очевидно това бил ответният удар на Магадино.

Колата се качила на моста „Джордж Вашингтън“, насочвайки се към Ню Джърси.

Мъж на честта

Салваторе Маранзано
Салваторе Маранзано

Джоузеф Бонано се изкачва във властта през 1931 г. след убийството на сицилианския бос на Мафията в Ню Йорк Салваторе Маранзано. Това убийство е кулминацията на легендарната Кастеламарийска война, която белязва началото на модерната ера на организираната престъпност в Америка. Само няколко месеца преди това Маранзано бил отмъкнал със сила шефското място от Джузепе Масерия, който управлявал италиано-американските банди на Ню Йорк с желязна ръка. Масерия бил застрелян в един пролетен следобед в любимия си ресторант в Кони Айлънд. Маранзано бил малко по-напредничав от Масерия, но за младите гангстери той бил поредният вехт старец, който трябвало да бъде заменен. Чарлс „Лъки“ Лучано, втори в командването на Масерия, се превърнал в главния архитект на плана за отхвърляне на старите господари.

Джоузеф Бонано твърди в автобиографията си, че не е знаел нищо за заговора за убийството на Маранзано, но това твърдение противоречи на мафиотската логика. Ако е бил толкова верен на Маранзано, колкото казва, то тогава той също е щял да бъде премахнат. Вместо това извлякъл огромни облаги от кончината на Маранзано, превръщайки се в бос на сериозна част от неговата банда. На 26 години станал най-младият криминален бос в Америка.

Бонано имал дарба да прави пари и за разлика от старото поколение, дръзко разнообразявал операциите си. Под неговото управление фамилията събирала пари от хазарт, лихварство и търговия с наркотици. Бонано ожесточено заклеймявал наркотиците и отричал да има нещо общо с тях, но в действителност неговата фамилия била един от основните доставчици на дрога в Ню Йорк. Освен това Бонано имал участие в мотелите, модната индустрия и погребалните агенции.

Стефано Магадино
Стефано Магадино

С разрешението на своя братовчед и бос на Бъфало Стефано Магадино,  Бонано започнал рекетьорски операции в Канада. Сложил ръка на Аризона, основавайки компания за недвижими имоти и застраховки в Тусон, и купил дял в ранчо за памук. Намърдал се в Калифорния, където местните фамилии (подигравателно наричани „Мафията на Мики Маус“) тъпчели на едно място. Бонано купил дял във фабрика за сирене в Уисконсин и притежавал млечна ферма от 280 акра в горната част на щат Ню Йорк. Инвестирал в кубинските казина съвместно с еврейския гангстер Майер Лански и проучвал Хаити като възможна хазартна дестинация.

Научи повече за:   Джордж Йънг: Човекът, който внесе кокаина в Америка

В началото на 60-те години неговите твърде амбициозни начинания започвали вече да всяват недоволство в редиците на фамилията. Много от войниците му се оплаквали, че пренебрегва операциите в Ню Йорк за сметка на другите му начинания. Много от другите нюйоркски босове не одобрявали начина му на бизнес, но Бонано се смятал за нещо повече от тях – за единствения истински „мъж на честта“.

Томи Лукезе
Томи Лукезе

За щастие, най-безумните му импулси били контролирани от неговия близък съюзник Джо Профачи, който след време щял да стане бос на фамилията Коломбо. Но когато Профачи починал от рак през 1962 г., амбициите на Бонано надделяли над здравия разум и той решил да се провъзгласи за Бос на всички босове. Включил наследника на Профачи Джо Маглиоко в заговор за убийствата на онези, които стояли на пътя му, а именно изтъкнатите нюйоркски босове Карло Гамбино и Томи Лукезе, лосанджелиският бос Франк Десимоне и собственият му братовчед и бос на Бъфало Стефано Магадино.

Двамата си разделили убийствата, като Маглиоко щял да поеме грижата за нюйоркските босове. Той поверил задачата на наемния убиец Джо Коломбо. Но Коломбо претеглил ситуацията и преценил, че не си заслужава да залага на Бонано и Маглиоко. Вместо да извърши покушенията, осведомил Лукезе и Гамбино за заговора срещу тях. Те от своя страна осведомили Комисията на Мафията.

Джо Коломбо
Джо Коломбо

Комисията наредила на Бонано и Маглиоко да се явят пред нея и да обяснят действията си. Маглиоко се подчинил на заповедта и признал за участието си в заговора. За наказание Комисията го принудила да се оттегли и на негово място поставила наемника Джо Коломбо. Комисията би могла да го накаже и по-сурово, но здравето на Маглиоко било доста влошено и той починал на следващата година. Комисията пазела истинското си възмездие за организатора на заговора, Бонано. Но той се опълчил и отказал да се яви на събранието. Вбесена от неподчинението му, Комисията го детронирала и провъзгласила за нов бос на фамилията недоволния капо Гаспар Дигрегорио.

Фамилията била разделена на две фракции и напрежението започвало да се покачва. Дългите ножове били изпратени срещу Джо Бонано, но пръв до него се добрал брадовчед му Стефано Магадино. Магадино го държал шест седмици във ферма в горната част на щат Ню Йорк, след което го откарал в Ел Пасо, Тексас, откъдето Бонано се обадил на свой приятел от Тусон да го прибере. Според някои експерти целият епизод с отвличането е бил режисиран лично от Бонано, за да избегне явяването си пред Голямото жури в Манхатън. Без значение каква е истината, изчезването на Бонано предизвикало искрата, която запалила така наречената „Бананова война“.

Банановата война

Джо Бонано
Джо Бонано

С изчезването на Бонано Комисията изгубила търпение, смятайки, че босът се опитва да я изиграе. Обявили, че Бонано няма да бъде повече глава на фамилията и назначили Гаспар Дигрегорио за нов бос. Дигрегорио изпитвал лична неприязън към Бонано, тъй като му бил отказал поста на семеен съветник и вместо него бил назначил собствения си син Бил. Членовете на фамилията взели страни, разделяйки се на два лагера. Поддръжниците на Бонано били предвождани от Бил Бонано, а фракцията, подкрепяна от Комисията, била водена от Дигрегорио.

Размяната на тежки думи скоро довела до въоръжени схватки по улиците на Ню Йорк. Останалите фамилии не одобрявали тази публична саморазправа. Банановата война привличала нежелано внимание към Мафията и се отразявала много зле на бизнеса на всички. Те искали тя да спре. Дигрегорио организирал мирни преговори. Представители на двете страни се събрали в тъмна доба в къща на улица „Траутмен“ в Бруклин. Дигрегорио и неговите хора пристигнали първи, без да имат никакви намерения да правят компромиси. Когато Бил Бонано се появил, хората на Дигрегорио открили огън. Групата на Бонано отвърнала на изстрелите, стреляйки в тъмното към невидимите си нападатели. Изстреляни били над 100 пълнителя, но по някакво чудо никой не загинал.

Тогава, за да спре насилието, Джо Бонано предложил на Комисията сделка. Той щял да се оттегли от фамилията и да отиде в Аризона, ако Комисията се съгласи да приеме неговия син Бил и зетя му Франк Лабрузо като бос и заместник бос. Предложението било твърде прозрачно за Комисията – Джо Бонано щял отново да  контролира всичко, дори и без титлата си. Направили контра предложение: Бонано можел да се оттегли, но те щели да определят кой ще бъде следващият бос – Дигрегорио.

Войната продължила. Джо Бонано се появил отново през май 1966 г. – 19 месеца след предполагаемото му отвличане – но после бързо изчезнал от погледите. Комисията ставала нетърпелива от безполезните усилия на Дигрегорио да смачка поддръжниците на Бонано и накрая го заменила с човек, който според нея щял да свърши работата – Пол Шакка. Но хората на Бонано се биели като партизани. Трима от мъжете на Шакка били покосени от картечен огън в ресторант в Куинс. Битката ескалирала и всяка страна загубила по още пет души.

Натал Евола
Натал Евола

Най-сетне през 1968 г. Джо Бонано претърпял масивен сърдечен удар. Заминал за Аризона и уведомил Комисията, че се оттегля, този път завинаги. Естестествено Комисията посрещнала с подозрение неговото изявление, но с течение на времето престрелките престанали и разкъсаната фамилия приела Шакка за свой лидер. По-късно той бил сменен от Натал Евола, който от своя страна бил наследен от Филип Растели-Ръждивия.

Джо и Бил Бонано написват книги за своите преживявания в Мафията. Подобни публични излияния представляват сериозно нарушение на омертата – кодексът за мълчание на Мафията. Смята се, че тези книги описват онова, което бащата и синът са искали да стане, а не онова, което се е случило в действителност.

Научи повече за:   Десет от най-опасните банди в света

Агентът от ФБР Бил Роумър, който често се занимавал с Бонано в Аризона, нарича низвергнатия бос „постоянно мрънкало“, което „не успява да се докосне до „традицията“, за която говори толкова много в книгата си“.

През 2002 г. Джо Бонано умира от естествена смърт в Тусон. На 97 години.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: MimLyubomirPavelKaterinalilly
350
15

Пурата

Егото на Кармин „Лайло“ Галанте надминавало дори това на Джо Бонано. Това е разбираемо, тъй като Галанте първо бил шофьор, а после заместник на боса си. Вероятно бил чувал достатъчно самовъзвеличителни епитети от Бонано, за да попие нещо от тях. Но, докато Бонано поне публично се опитвал да поддържа репутацията си на „мъж на честта“, Галанте не се притеснявал да използва мръсни хватки и рядко губел битка.

Кармин "Лайло" Галанте
Кармин „Лайло“ Галанте

Галанте започнал криминалната си кариера с гръм и трясък. През 1943 г., по заповед на Вито Дженовезе, убил италианския журналист и критик на Мусолини Карло Треска. Впоследствие Галанте намерил мястото си сред редиците на фамилия Бонано. Той бил от онзи тип агресивни гангстери, от които Джо Бонано се нуждаел, за да окупира нови територии. През 1953 г. Бонано поставил Галанте начело на операциите си в Монреал, където бързо се превърнал топ печелившия член на фамилията. Присъствието му в Монреал по онова време поставило Галанте точно в центъра на така наречената Френска връзка – канал за трафик на хероин, чийто път тръгвал от Турция, минавал през Франция и пристигал в Америка.  Галанте, който си спечелил прякора „Пурата“, понеже тя рядко излизала от устата му, се занимавал основно с търговия на хероин, въпреки твърденията на Джо Бонано, че неговата фамилия няма нищо общо с наркотиците. През 1962 г. Галанте, който вече бил заместник бос, бил осъден 20 години затвор за търговия с наркотици.

Но стените на затвора не попречили на Галанте да планира завръщането си. През 1931 г. лекарите в затвора „Синг Синг“ го категоризирали като „психопат“ и с течение на годините той правел всичко възможно да оправдае тяхната диагноза. Не е учудващо, че никой от фамилията Бонано – нито от останалите фамилии – не очаквал с нетърпение освобождаването му от затвора.

Карло Гамбино
Карло Гамбино

Галанте преценил, че в престъпната организация има трески за дялане. Чувствал, че може да бъде по-добър бос от Бонано. Ненавиждал членовете на Комисията, които принудили Бонано да отстъпи поста си, и Карло Гамбино се превърнал във фокуса на гнева му. Галанте се хвалел на другите затворници, че когато излезе, ще накара „Карло Гамбино да се насере в центъра на Таймс Скуеър“.

Галанте бил освободен от затвора през 1974 г. Въпреки големите си приказки той не посегнал на Гамбино, който се славел с репутацията, че винаги мисли с три стъпки напред и надхитрява противниците си. Галанте обаче успял да принуди Растели-Ръждивия да му предаде лидерството на фамилия Бонано. Увеличил участието на фамилията в търговията с наркотици, превръщайки Монреал в основна точка в маршрута на дрогата идваща от Франция. Френската връзка донесла на Галанте и партньорите му милиони долари.

Кармин "Лайло" Галанте
Кармин „Лайло“ Галанте

През 1978 г. Галанте бил арестуван от федералните агенти за нарушаване на условията по пробацията му, но неговият адвокат Рой Кон успял да уреди свободата му. По онова време Карло Гамбино вече се бил споминал и Галанте не виждал никакви сериозни пречки по пътя си към завладяването на американската Мафия. Наркотиците били ключът към неговата сила, защото му носели най-бързи и най-големи печалби и той решил да сложи ръка върху операциите с дрога на другите фамилии. Осем членове от фамилията Дженовезе, които въртели наркобизнес, били застреляни по негова заповед и той дал ясно да се разбере, че насилието няма да свърши, докато не получи контрол над всички наркооперации на Мафията.

Останалите босове осъзнали, че Галанте се е главозамаял и трябва да бъде спрян. На тайна среща в Бока Ратон, Флорида, висши представители на другите нюйоркски фамилии обсъдили с боса на Флорида Санто Трафиканте какво ще правят с Галанте.

Санто Трафиканте
Санто Трафиканте

Отговорът бил очевиден – той трябвало да бъде премахнат. Било поискано мнението на всички босове в страната, включително на Растели-Ръждивия, който бил в затвора, и на самия Джо Бонано. Всички се съгласили, че за доброто на Коза Ностра Галанте трябва да умре.

На 12 юли 1979 г. Галанте посетил любимия си ресторант „Джо и Мери“ в Бруклин. Той бил собственост на един от неговите братовчеди и едно от малкото места, на които Галанте си позволявал да се отпусне. Той и няколко от неговите хора седнали в лятната градина зад ресторанта и започнали да поръчват. След като изяли предястието си, двама от мъжете се извинили, че трябва да се обадят по телефона и станали от масата. Галанте извадил пура и я сложил в устата си. Но преди да успее да я запали, трима маскирани мъже се втурнали в двора. Единият от тях носел пушка. Той вдигнал оръжието и изстрелял и двете цеви в гърдите на Галанте. Той умрял на място, сгърчен на плочника. Кръвта му се стичала в близкия канал, а пурата все още стърчала от устата му.

Кръвта на Галанте се стичала в близкия канал, а пурата все още стърчала от устата му.

„Моя работа“

Филип "Ръждивият" Растели
Филип „Ръждивият“ Растели

След премахването на Пурата Растели-Ръждивия се върнал като бос на фамилията Бонано. Сега бизнесът се концентрирал върху порноиндустрията, пицариите, кафенетата, ресторантите и много големите операции с наркотици. Но тримата капо на Растели – Филип Джиаконе, Алфонс Инделикато и Доминик Тринчера – не били доволни от своя дял от нарко пая и започнали да настояват за още. Открито се противопоставяли на решенията на Растели и не след дълго фамилията отново била на път да се раздели на два враждуващи лагера.

Растели се обърнал към Комисията и поискал разрешението й да се погрижи за проблема по старомодния начин – като изпрати тримата бунтовници в гроба. Комисията отказала молбата му, но след това размислила, когато разбрала, че триото планира да свали Растели от поста му.

Задачата за убийството на тримата капо била дадена на Джоузеф Масино, който организирал група от наемници от Монреал, които лесно щели да избягат в Канада, след като свършат работата си. Сред тях присъствали босът от Монреал Вито Ризуто и сицилианският капо Герландо Саския. Масино подмамил трите жертви в бруклински клуб под предлог, че иска да изгладят различията си.

Доминик "Сони Блек" Наполитано
Доминик „Сони Блек“ Наполитано

Когато всички се настанили удобно от един килер изкочили четирима маскирани мъже и застреляли наивното трио. Стрелците напуснали сградата незабавно и на мястото дошъл втори екип, воден от капо Доминик „Сони Блек“ Наполитано, който разчистил касапницата.

Научи повече за:   Джак Изкормвача: Убиецът от Уайтчапъл

Тези убийства обаче не разрешили проблемите на фамилия Бонано. Търговията с наркотици била твърде примамлива и много от членовете искали дял от нея. Растели не успявал да контролира хората си и скоро фамилията загубила мястото си в Комисията.

Късметът на фамилията се влошил още повече, когато станало ясно, че специалният агент от ФБР Джоузеф Пистоун се е инфилтрирал толкова дълбоко в редиците й, че дори му било предложено да стане равноправен член. Представяйки се за крадец на бижута и използвайки името Дони Браско, Пистоун бил взет под крилото на редовия войник Бенджамин „Лефти Гънс“ Руджеро, който бил част от бандата на капо „Сони Блек“ Наполитано.

Бенджамин "Лефти" Руджеро
Бенджамин „Лефти“ Руджеро

Пистоун прекарал шест години във фамилия Бонано. Неговата операция довела до осъждането на над 100 лица от престъпни фамилии в цялата страна. „Сони Блек“ Наполитано заплатил с живота си за това, че допуснал „Дони Браско“ в редиците на Бонано. „Лефти Гънс“ Руджеро получил 20-годишна присъда по най-различни обвинения.

Специален агент Пистоун свидетелствал и срещу боса Растели, който получил 12 години затвор. Неговото катастрофално управление на фамилията Бонано свършило през 1991 г., когато починал от рак на черния дроб в болницата на затвора.

Агент Пистоун обобщава проблемите на Бонано и на останалите мафиотски фамилии, в чийто редици се появява млада кръв, жадна за власт, така:

„Коза Ностра – „Нашата работа“ – се превърна в  „Моята работа“ в ръцете на по-младото поколение“.

През 1997 г. по неговата автобиография е създаден филмът „Дони Браско“, с участието на Джони Деп в ролята на агент Пистоун, Ал Пачино в ролята на „Лефти“ Руджеро и Майкъл Медсън в ролята на „Сони Блек“ Наполитано.

Последният дон

Джоузеф Масино
Джоузеф Масино

Джоузеф Масино – човекът, организирал убийството на тримата непокорни капо, наследил Растели като бос на Бонано – незавидна работа, имайки предвид хаоса във фамилията и прогонването й от Комисията. Но Масино се оказал особено находчив в поправянето на нещата. Той се заобиколил с верни хора, затворил клубовете, в които се събирали членовете на фамилията, и се опитал да въведе по-тайни начини за вършене на бизнеса. Страхувайки се от подслушвателни устройства, държал името му никога да не се споменава. Хората му трябвало да посочват ушите си, когато говорели за него. Усилията му се оправдали и фамилия Бонано успяла да възобнови традиционните си рекетьорски операции и да реорганизира доходоносния бизнес с наркотици. Възродената фамилия получила отново мястото си в Комисията и, докато през 90-те години босовете на другите четири семейства в Ню Йорк били изправяни на съд и вкарвани зад решетките, Масино съумявал да избегне прокурорите, спечелвайки си прозвището Последния дон.

Салваторе Витале
Салваторе Витале

Фамилията просперирала под управлението на Масино и, за разлика от останалите фамилии, сред нейните редици нямало предатели и доносници. Но през 2003 г. срещу Масино и неговия зет Салваторе Витале били повдигнати обвинения по Закона срещу рекета и корупцията, по-добре познат под акронима RICO (Racketeer-Influenced and Corrupt Organization Act). Те били обвинени и в убийството на „Сони Блек“ Наполитано. Витале, който щял да бъде съден отделно за още едно убийство, решил да стане държавен свидетел срещу Масино, за да си помогне.

Витале се оказал доста информативен доносник за федералните. Неговите истории надминали дори тези на прочутия доносник от фамилията Гамбино Сами „Бика“ Гравано. Витале показал на ФБР къде се намира едно от гробищата на Мафията – в Озоун Парк в Куинс – което се използвало в края на 70-те и началото на 80-те години. Точно там през май 1981 г. било открито тялото на един от тримата убити капо – Алфонс Инделикато.

През октомври 2004 г. федералните започнали да разкопават по-дълбоко мястото. В калта били открити скелетните останки на три тела, кредитна карта на името на Доминик Тринчера и каишка от часовник, подобна на онази, която Филип Джиаконе бил носил преди да изчезне. Следователите подозирали, че третото тяло са останките на Джон Фавара – управител в мебелен магазин и съсед на покойния бос на фамилията Гамбино Джон Готи. Фавара изчезнал през 1980 г., след като инцидентно прегазил с колата си 12-годишния син на Готи.

Винсент Баскиано
Винсент Баскиано

През юли 2004 г. съдебните заседатели решили, че Джоузеф Масино е виновен за „оркестрирането на четвърт век убийства, рекети, палежи, изнудване, лихварство и незаконен хазарт“.

След осъждането му федералните прокурори повдигнали нови обвинения срещу Масино за убийството на Герландо Саския. Масино бил заповядал да убият Саския след като той имал дързостта да нарече един от любимите му капо „наркоманска отрепка“. На 23 юни 2005 г. Масино бил осъден на доживотен затвор.

Неговият наследник и действащ бос на фамилията Бонано Винсент Баскиано бил осъден на доживотен затвор без право на помилване на 31 март 2008 г., за убийството на своя съсед и наркодилър Франк Санторо.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: MimLyubomirPavelKaterinalilly
350
15
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
СпасИме (задължително) taka livladiСилвияЧавдат Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Чавдат
Гост
Чавдат

Евала, благодаря, че обърнахте внимание на предложението ми 🙂

vladi
Гост

istinski maje na 4esta nemoga da stana kato tqh

Име (задължително) taka li
Гост
Име (задължително) taka li

това Santo Trafficante не е име „….нюйоркски фамилии обсъдили с боса на Флорида Санто Трафиканте какво ще правят….“,а прякор на италиански означава Святият Трафикант.

Спас
Гост
Спас

Здравейте много хубава статия дали ще е възможно да напишете някой път материал и за Санто Трафиканте ще ми е интересно да прочета нещо повече за него. Благодаря предварително