Публикувано на: 11 февруари, 2010

Невротичният чудак Мартин Франкъл е мозъкът, стоящ зад една от най-големите и чудати измами в американската история. Измама, която разтърсва застрахователните и инвестиционни индустрии и се разпростира от непретенциозния град Толедо в Охайо, до позлатените куполи на Ватикана. В продължение на почти десет години той успява да измъкне над 200 милиона долара от най-различни застрахователни компании и изпира парите посредством благотворителна фондация, свързана пряко с Католическата църква.

Беглец

Настанени в шикозния хотел „Прем“ в Хамбург, беглецът финансист Мартин Франкъл и неговата компаньонка Синди Алисън тъкмо привършвали с охолната си вечеря от рибни деликатеси, поръчана от луксозния ресторант „Ла Мер“ в хотела.

Франкъл се чувствал удобно в своето скъпарско германско скривалище. Той разполагал с около два милиона долара в диаманти и още четвърт милион в брой. Той прекарвал времето си в опити да запази своето незаконно присвоено богатство, и междувременно изучавал астрологическите си прогнози и гледал стари филми по телевизията.

В около 23:00 ч. от вратата се чул лек шум, сякаш някой се опитвал да завърти дръжката.

„Мислиш ли, че идват за мен?“ – попитал той Синди.

„Не говори глупости“ – сгълчала го тя.

Но времето на Франкъл очевидно било изтекло, тъй като в стаята нахлули двама германски полицаи с извадени оръжия. Първоначално вниманието на детективите било изцяло насочено към Синди, може би защото мъжът до нея не изглеждал като най-подходящия обект за международно издирване.

„Аз съм този, когото търсите“ – казал високият, кльощав и очилат мъж.

Това наистина бил скандалният мошеник Мартин Франкъл. Този човек бил мозъкът, стоящ зад една от най-големите и чудати измами в американската история. Измама, която разтърсва застрахователните и инвестиционни индустрии и се разпростира от непретенциозния град Толедо в Охайо, до позлатените куполи на Ватикана.

Марти

Марти Франкъл

Марти Франкъл

Марти започва живота си в Толедо на 21 ноември 1954 г., като второто от трите деца на многоуважавания съдия Лион Франкъл и неговата съпруга Тили. Той описва връзката с родителите си като насилствена и нещастна. Това обаче може и да не е истина, тъй като Франкъл имал навика да съчинява истории за себе си, когато сметнел, че това е необходимо.

Умното и будно момче изпъквало със знанията си в училище, но не се справяло добре в социален план. Собственото му убеждение, че е по-умен от другите ученици, не го правело особено популярен сред връстниците му. Макар оценките на Марти да били винаги високи, учебните му навици не били съвсем на висота. Подобно на други особено интелигентни деца, той успявал да получава добри оценки с минимални усилия. В ретроспекция, идеята за награда без труд – същината на мошеника, в който той еволюира по-късно – се появява съвсем рано в тинейджърските му години. Не, че Марти предпочитал да спортува или да излиза с приятели, вместо да си пише домашните, той просто бързо изгубвал интерес към довършването на нещо вече започнато.

Друг проблем, който се появил в ранните му ученически години и го преследва като възрастен, е фобията му от тестове и изпити. Неговите пороци на характера и тази невроза довеждат до провала му в Университета в Толедо. Нервността му от тестовете се влошавала все повече и, преди да отпадне след две години, Франкъл натрупал почти 200 часа от недовършени курсови работи.

След провала си в колежа Марти се заиграл с продажбата на недвижими имоти, но и там нямал успех. След това започнал да проявява интерес към борсите за ценни книжа. Виждайки във финансовите борси начин за много бързо забогатяване, той бил обсебен от манията да научи всичко възможно за брокерския бизнес. „Уолстрийт Джърнъл“, „Форчън“, „Бизнес Уийк“ и др. били неговите учебници. Все още живеейки у родителите си, той можел да си позволи лукса да се мотае по цял ден край брокерските къщи, научавайки как търговците взимат решенията си и как използват специалната си техника. В ерата на светилата на Уол Стрийт от ранга на Майкъл Милкън и Иван Боески (също прочути измамници) Марти решава, че финансовият свят ще бъде неговият билет към богатството.

Да се научиш да крадеш

Докато теоритичните знанията на Марти за ценните книжа растяли, същото не можело да се каже за развитието на неговите етични и морални норми. Той бил очарован от легендарния Робърт Веско, който измъква стотици милиони долари в една от най-големите измами в историята на Щатите.

Семейство Шулте

Семейство Шулте

В средата на 80-те години Франкъл решава да приведе всичките си натрупани знания в действие. Една от брокерските къщи, в които прекарвал голяма част от времето си, била малката толедска компания „Джон Ф. Шулт“, която била свързана с „Доминик & Доминик“ в Ню Йорк. Джон Шулт и неговата съпруга и преуспял брокер Соня били директорите на растящата брокерска фирма.

Преструвайки се на клиент на Соня, Марти си пробил път не само в брокерския бизнес на Шулт, но и в тяхното семейство. Той прекарвал цели часове, говорейки със Соня за финансови стратегии, най-различните аспекти от брокерския бизнес и напрежението във връзката й с Джон.

Въпреки другите си слабости, Марти умеел да приказва наистина добре. Той впечатлил Соня и Джон със своите познания за пазара и им споменал за някаква система, която би могла да му помогне да разпознае акциите, които щели да бъдат бъдещи победители. През януари 1986 г., под натиска на жена си, Джон наел Марти като аналитик във фирмата.

С течение на времето Джон започнал да осъзнава, че е допуснал грешка, наемайки Франкъл. Марти се чувствал толкова над останалите, че не смятал за нужно да се съобразява с правилата за облекло на компанията. Той вбесявал Джон всекидневно, появявайки се с джинси и спортни ризи, вместо с костюм и вратовръзка. Освен това, Джон започнал да се изморява да слуша за сигурната система на Марти и липсата на резултати, които да я подкрепят.

„Франкъл не знаеше как да търгува – той не можеше да търгува“ - казва Джон. – „Той можеше да обясни как функционира пазарът, но само в ретроспекция“.

Нещата станали критични, когато приятелят на Джон Тед Битър попаднал под влиянието на Марти. Той бил впечатлен от приказките му за пазара и му поверил всичките си спестявания, убеден, че търговската система на Марти ще му донесе достатъчно пари, за да се пенсионира.

Въпреки всичките си приказки за инвестиционни стратегии, Марти нямал куража да извърши действителните сделки, които биха могли да покажат плюсовете или минусите на системата му. Той наричал страха си „борсов блокаж“ и чувството било вариация на същата онази невроза, която му попречила да вземе изпитите си в колежа. Той се страхувал, че ореолът му на гений, който така старателно бил изфабрикувал и култивирал, ще се срине под тежеста на евентуален неуспех.

Това, че Марти е брокер без комисионни, не било достатъчна причина за уволнението му, но се оказало съвсем достатъчно, за да провали отношенията между Шулт и „Доминик & Доминик“. Без знанието на Джон, Марти се представял за оторизиран агент на „Доминик & Доминик“ и отдавал под наем от тяхно име електронни борсови терминали. Франкъл бил уволнен. Джон смятал, че безполезният брокер е излязал завинаги от живота му, но грешал. Истинските поражения върху бизнеса и репутацията му тепърва предстояли.

Подготовка

Оставайки сам с единствения си клиент Тед Битър, Марти стартирал свой собствен брокерски бизнес, който ръководел от дома на родителите си. Като доказателство за умението му да пробива с приказки навсякъде, той убедил компанията за ценни книжа в Чикаго „Ласал Секюритис“ да стане неин представител в Толедо.

Той нарекъл новото си предприятие „Уинтроп Капитъл“. Този път Марти отишъл по-далеч от това да слага фалшиви подписи за наем на обурудване, както правел в „Джон Ф. Шулт“. Той използвал името и номера на социалната осигуровка на един свой приятел и го провъзгласил за президент на „Уинтроп Капитъл“ – всичко това без знанието и съгласието на човека.

Като част от „Ласал Секюритис“ Марти публикувал огромни обяви в жълтите страници, рекламирайки се като единствената брокерска къща, която застрахова балансите си срещу загуби, и зачакал обажданията на потенциалните клиенти. През 1986 г. му се предоставила възможност в лицето на един контакт, който Марти бил направил, докато работел за Джон Шулт. След като изслушал невероятно фантастичната реч за постиженията на Марти, бизнесменът Дъглас Максуел се съгласил да създаде заедно с него „Франкъл Фонд“ – едно инвестиционно партньорство, в което участниците трябвало да инвестират по 50 000 долара. Марти щял да вкара във фонда своите „доказани“ мениджмънтски умения, Тед Битър и още един нов клиент, Джон Хърлихи, който бил отговорил на обявата му в жълтите страници. Максуел, от своя страна, щял да привлече добър набор от богати приятели и роднини.

По-късно Тед Битър разказва на пресата, че Франкъл е управлявал „Франкъл Фонд“ от своята спалня в дома на родителите си.

„Той имаше навика да обвинява родителите си за всичко, което не му вървеше в живота… Той беше нервен, напрегнат, често се подлагаше на съмнение и просто блокираше“.

Впоследствие Франкъл се премества в Палм Бийч Флорида, за да бъде близо до многото богати инвеститори, които Максуел познавал. Новите рекламни материали, предназначени за хората от Палм Бийч, превъзнасяли невероятния успех на Франкъл като мениджър. Във фонда започнали да се трупат пари, които достигнали около 1 милион долара. Но голяма част от тях били изгубени, благодарение на лошите сделки сключени от Максуел (тъй като Марти не искал да търгува), или били похарчени за най-различни административни или жилищни разходи. В крайна сметка играта приключила, когато Тед Битър и Джон Хърлихи се оплакали в полицията. В паниката си Франкъл върнал парите на единствения голям инвеститор, привлечен от Максуел, но сумата дошла от сметките на Битър и Хърлихи.

През 1991 г., заради фиаското с „Франкъл Фонд“, Комисията за търговия с ценни книжа (SEC) изключила Франкъл от бизнеса с акции до края на живота му.

Комисията не отделила много време да разследва Франкъл. Те вероятно го смятали за дребен оператор и, след като му забранили да се занимава с борсови операции, регулаторите вероятно не виждали как той може да представлява заплаха за в бъдеще.

Онова, което Комисията не разбирала е, че Франкъл вече се бил захванал с ново начинание, основите на което положил още през 1989 г. Създадената от него  „Криейтив Партнърс Фонд“ е още една измамна компания, подобна на „Франкъл Фонд“, но минималната сума за инвестиция била само 10 000 долара, което щяло да привлече много по-широк кръг от инвеститори. Този път в аферата била замесена и Соня. Тя напуснала Джон Шулт и подала молба за развод.

Марти далеч не бил обезсърчен от забраната на федералното правителство и се приготвял за важните неща: да се научи да създава кухи фирми и офшорни сметки, и да пере пари.

Големи удари

През 1991 г. Марти се свързал с Джон Хакни – бизнесмен от Тенеси с известен опит в банкерството. Той искал да събере група от инвеститори, за да купи финансово закъсалата застрахователна компания „Франклин Американ Лайф Иншуърънс“ в Тенеси.

Точно по това време Марти основавал „Тунор Тръст“ – компания, в която трима инвеститори били вложили 3,7 милиона долара – една от тях била Соня. Джон Хакни се превърнал в единствения попечител на „Тунор Тръст“.

Марти създал „Тунор Тръст“, за да може да купува на ниски цени застрахователни компании, изпаднали във финансови неприятности. Защо се интересувал от такива компании? Защото държавните регулатори изисквали от застрахователните компании да пазят много големи резерви, за да могат да изплащат полиците на клиентите си. Обикновено те инвестирали тези резерви в правителствени и корпоративни облигации с висока стойност. Но Марти имал други планове за тези милиони долари и смятал, че може да ги използва както си поиска, без да привлича вниманието на регулаторните органи.

Планът му бил да използва тези огромни резерви, за да поглъща още и още застрахователни компании, които щели да му носят още резерви. Номерът бил да измами регулаторите, като ги накара да вярват, че резервите са непокътнати, което изисквало доста творчески парични трансфери от компания в компания. Тази „плячка“ не само осигурила средствата, необходими на Марти да създаде застрахователна империя, но и направила начина му на живот безкрайно луксозен.

Първата застрахователна компания, която той купил през октомври 1991 г. по тази схема, е „Франклин Американ Лайф Иншуърънс“. Застрахователните регулатори били въодушевени да видят как в слабата компания се влива инвестиция от почти 4 милиона долара от „Туроп“. Това увеличило капитала и излишъка на „Франклин“ над летвата, изисквана от щата Тенеси. В резултат, компанията „Франклин“ получила отново разрешение да издава полици.

След това поглъщане „Тунор Тръст“ внезапно се сдобива с достъп до резервите на „Франклин“ в размер на 20 милиона долара. Първото нещо, което Марти направил, било да затвори своя „Криейтив Партнърс Фонд“ и да се разплати с инвеститорите си чрез парите плячкосани от застрахователната компания.

Същината на идеята, стояща зад подобни незаконни сделки, се нарича „Схемата Понци“, на името на Чарлз Понци, който забогатява от своята пирамида през 20-те години. Тя е много проста: инвеститорите дават парите си в инвестиционната компания, очаквайки печалби, но измамникът-мениджър прибира повечето, оставяйки част от тях като резерва. Когато някой от инвеститорите поиска парите си, той ги получава от заделения резерв. Схемата продължава да работи безупречно до момента, в който всички инвеститори не поискат парите си едновременно.

В този случай парите от инвеститорите в „Криейтив Партнърс Фонд“ били използвани, за да бъде създаден „Тунор Тръст, който от своя страна закупил компанията „Франклин“. Част от 20-те милиона долара от резервите на „Франклин“ били незаконно използвани, за да се плати на инвеститорите в „Криейтив“. Марти разбирал, че е много малко вероятно клиентите на „Франклин“ някога да поискат едновременно полиците си, следователно можел да използва парите за себе си, докато регулаторите не надушели какво прави.

Следващата стъпка в тази измама щяла да бъде купуването на още застрахователни компании в различни щати. По този начин, в случай, че регулаторите в един щат поискат да направят ревизия на една от компаниите, имало предостатъчно време резервите й да се попълнят със средства от друга компания.

През следващите няколко години „Тунор Тръст“ закупил няколко малки застрахователни компании на много ниски цени в южните щати и Оклахома. С поглъщането на всяка компания постъпвали милиони долари в резерви. Постепенно сделките станали по-големи, както и „зестрата“ на погълнатите компании. През 1998 г. „Тунор“ купил за 48 милиона долара „Първа национална застрахователна компания“, която разполагала с резерви за 100 милиона долара. За разлика от други по-ранни покупки, тази компания в Алабама не била във финансов хаос. В края на 1998 г. компаниите на „Тунор“ обявили, че разполагат с 434 милиона долара в резерви.

Марти създал една впечатляваща империя, но не бил доволен. Той замислял една безбожна схема за фалшива благотворителност и пране на пари, в която щял да въвлече Католическата църква.

Ватиканска афера

Франкъл си бил наумил, че трябва да създаде благотворителна фондация, която да е тясно свързана с Католическата църква и Ватикана. Точните причини за тази негова нова мания не са ясни. Най-вероятно той е търсел безупречно прикритие за застрахователните си измами и финансови злоупотреби. Вероятно е вярвал, че ще бъде много по-лесно да купува големи застрахователни компании без техните адвокати и счетоводители да се ровят в рискованите му операции, ако зад гърба на „Тунор“ стои Ватиканът. Или е смятал, че една порядъчна на вид благотворителна фондация би осигурила неустоими възможности за пране на пари. Със сигурност някъде в цялата му мотивация присъствало и огромното му его, което щяло да порасне още повече от партньорството с една толкова възвишена институция, като Католическата църква.

Марти прекарал доста време в проучване на лицата, които смятал, че може да подлъже да му помогнат в това начинание. В крайна сметка той се спрял на трима видни люде, които изхитрил да заложат репутациите си, кариерите си и бъдещето си на карта заради него: Томас Болан, отец Питър Джейкъбс и монсиньор Емилио Коладжовани.

Томас Болан

Томас Болан

Томас Болан бил виден юрист, чийто впечатляващ списък от приятели включвал президента Роналд Рейгън. Той бил отдаден католик, бивш член на управителния съвет на една банка, прокурор (специализиращ в измамите), както и основател на Нюйоркската консервативна партия.

Отец Питър Джейкъбс

Отец Питър Джейкъбс

Отец Питър Джейкъбс бил знаменитост в Ню Йорк. Той въплъщавал модерния дух на св. Франциск, посвещавайки живота си на бедните и онеправданите в града. Отец „Джейк“ бил либерален свещеник, с доста добри връзки в Рим.

Монсиньор Емилио Коладжовани бил почетен съдия в Римската курия и президент на Фондацията на висшето духовенство, която била основана от епархията в Неапол през 1967 г.

Какво би накарало тези изтъкнати мъже да се замесят в аферите на Марти Франкъл? Отговорът, разбира се, е парите. Франкъл, използвайки името и самоличността на своя приятел Дейвид Рос, убедил Болан и останалите, че е богат еврейски гений, който иска да дари над 50 милиона долара за католически благотворителности.

„Непорочната“ връзка

Подготвяйки се за голямата си измама, Франкъл се заел да се запознае с Католическата църква и в частност със свети Франциск от Асизи. Той изпратил помощниците си да преровят книжарниците и интернет, и да му донесат всичко намерено по въпроса. Скоро в библиотеката на Франкъл се озовали десетки книги за свети Франциск и други католически светци, както и един филм на Франко Зеферели за св. Франциск, който Франкъл гледал отново и отново. Не след дълго той бил в състояние да преразкаже дословно битието на светеца от 13-и век, както и да дискутира свободно папските писма.

Първоначално Фондацията на св. Франциск от Асизи изглеждала доста добра идея. Болан, Джейкъбс и монсиньорът били впечатлени от познанията на „Рос“ за католическите светци и институции, и обещали да му помогнат да се срещне с хората, взимащи решения във Ватикана. До момента, в който се състояла срещата в Рим, идеята вече се била променила материално: щабът на новата фондация щял да бъде в Лихтенщайн; „Рос“ щял да бъде посочен като първоначален дарител на сумата от 55 милиона; 50 милиона от тях щели да бъдат насочени към американска брокерска сметка, която щяла да се контролира единствено от „Рос“; останалите 5 милиона щели да отидат в сметка, управлявана от Ватикана.

Като че ли тези нови условия не били достатъчно противоречиви, но „Рос“ добавил към тях и следната клауза: „Нашето споразумение ще включва обещанието, че Ватиканът ще подпомага усилията ми в придобиването на застрахователни компании“, позволявайки на служителите на Ватикана „да удостоверяват пред властите, ако е необходимо, че източникът на средствата е Ватиканът“.

Не е ясно как писмото, в което „Рос“ описва правилата си и изпраща на Болан (прокурор и съдебен съветник), не накарало прочутия юрист да се стресне поне малко. Накратко Франкъл искал Ватиканът да го прикрива като перач на пари и в замяна му предлагал 10% от средствата (обрани от американските застрахователни компании).

Очевидно все пак някой във Ватикана обърнал внимание, защото финалната сделка била различна от предложението на „Рос“: Дейвид Рос щял да създаде благотворителната фондация, но тя нямало да бъде очевадно свързана с Ватикана, а с Фондацията на висшето духовенство на монсиньор Коладжовани. Отец Джейкъбс станал президент на „св. Франциск“, а Болан член на управителния съвет. Повечето от първоначалните аспекти за движенията на 55-те милиона долара останали в сила.

В тази уговорка имало за всекиго по нещо: Франкъл получавал „непорочни“ връзки, които щели да пазят регулаторните органи настрана от застрахователната му империя, а църквата щяла да намаже от сигурно разстояние от кривите му финансови сделки.

Парите купуват любов

В едно от невротичните си телефонни обаждания до отец Джейкъбс Марти му казва:

„Без пари няма свобода. Ако живеех с майка си и бях боклукчия, мислите ли, че щях да бъда привлекателен за жените? Парите купуват любов“.

Соня Шулте

Соня Шулте

Единствените жени в живота на Марти били майка му и сестра му. Чак през 1986 г., когато започнал работа при Джон Шулте, той попаднал в сексуална връзка с жена. Това била Соня Шулте и връзката им продължила, по един или друг начин, чак до залавянето му.

Марти и Соня били убедени, че Джон Шулте насилва двете си дъщери. Марти помогнал на Соня да заведе дело срещу съпруга си и да вземе децата си от него. Марти се страхувал, че Джон ще му отмъсти. Шулте бил наел охранителен експерт, на име Дейвид Рос (същият човек, чието име Марти присвоява, за да осъществи сделката си с Ватикана). Рос му казал, че единственият начин да се спаси от отмъщението на Шулте е да избяга далеч от Толедо.

Марти наел едно великолепно имение в Грийнуич Кънектикът. През пролетта на 1993 г. той се преместил там със Соня, нейните дъщери и двама от неговите служители – Бенг Тан и Тий Соу.

Плашливият Марти незабавно издигнал висока ограда около 3-акровия имот, действие, което не го направило особено популярен сред съседите. Разнесли се слухове за този нов странен съсед и неговото потайно поведение. Какво ли криел и кой бил той всъщност?

Мартин Франкъл през 1995г.

Мартин Франкъл през 1995г.

Егото на Марти растяло право пропорционално с набъбването на незаконно присвоеното му богатство. Той започнал да се обгражда с хубави млади жени, някои от които били негови сексуални партньорки, а други просто предани последователки. Неговата икономка Вера Миронова казва за „Уол Стрийт Джърнъл“:

„Всички го обичаха и той се грижеше за тях. Наистина го правеше. Г-н Франкъл плащаше за луксозни апартаменти в Ню Йорк Сити, за къщи в предградията на област Уестчестър, за пет цифрени шопинг маратони в „Нийман-Маркус“ и „Сакс“, за коли и шофьори и първокласни пътувания до Европа“.

Марти си бил купил много любов. Той дори наел още едно имение на същата улица, в което да приюти своето растящо домочадие.

Постепенно Марти започнал да се интересува от садо-мазохизъм и групов секс. Връзката му със Соня не издържала на това напрежение. Тя и дъщерите й се изнесли от превърналото се в бардак имение. Съседите били убедени, че в него оперира публичен дом.

През 1996 г. една млада жена на име Франсиз Бърг отговорила на обявата на Марти във вестника. По-късно момичето разказало на майка си, че той я бил накарал да се съблече и след това й бил казал, че не иска да прави секс с нея, защото е твърде дебела.

Тя останала в дома му, но била покосена от дълбока депресия. През лятото на 1997 г. Франсиз била открита обесена в имението. Смъртта й била определена като самоубийство.

Начинът на живот на Марти ставал все по-разпуснат и странен. Но през май 1999 г. започнали да се появяват първите знаци, че приказното му царство е в голяма беда.

Паника в двореца

Това било неизбежно и Марти го знаел. Началото на края започнало в Мисисипи.

Един от членовете на застрахователната комисия, Джордж Дейл, започнал да задава въпроси за това къде ще отидат парите от резервите преди да оторизира трансфера им. Когато установил, че средствата са предназначени за „Либърти Нешънъл Секюритис“, той направил няколко телефонни обаждания и бил шокиран да разбере, че компанията „Либърти“ е всъщност просто пощенска кутия в Ню Йорк. След това започнал да се рови във Фондацията св. Франциск. Всеки отговор, който Дейл получавал от хората на Марти, предизвиквал у него още по-големи съмнения. В крайна сметка той поставил трите компании на Марти в Мисисипи под държавно наблюдение.

Беглецът Мартин Франкъл

Беглецът Мартин Франкъл

Всичко около Марти започнало да се разпада в началото на май 1999 г. Налагало се да състави план. Той започнал да раздава ключови задачи на колегите си: фалшиви паспорти и самоличности; няколко милиона долара в диаманти; пари в брой за пътуване и скривалище; частен самолет, с който да напусне Щатите.

Слуховете стигнали и до двете имения на Марти. Появили се куфари, а компютрите и мебелите били изнесени. Това хвърлило в паника над 30-те служители, на които Марти плащал заплати.

Няколко дни след като държавните регулатори сложили ръка на застрахователните му компании, Марти излетял с нает самолет към Европа, заедно с две от приятелките си. Когато тези две момичета се изморили да водят живот на бегълки, те били заменени от Синтия Алисън.

Той оставил след себе си купчина унищожени и изгорени документи в имението си в Грийнуич. Сред хартиите, които полицията успяла да спаси, имало написан на ръка списък, озаглавен като „Изпрани пари“, последвано от „да преведа $ в Израел и да ги върна обратно“. Сред вещите на г-н Франкъл били открити персонализирани астрологически таблици, предназначени да отговорят на следните въпроси: (1) „Ще отида ли в затвора?“, (2) „Ще ме предаде ли Том?“, (3) „Да избягам ли?“, (4) „Да преведа ли парите обратно от чужбина?“, и (5) „Ще бъда ли в безопасност?“.

Край на играта

Задържаният Мартин Франкъл

Задържаният Мартин Франкъл

През октомври 1999 г. федералното голямо жури в Кънектикът издава обвинителен акт срещу Франкъл за незаконното присвояване на над 200 милиона долара от застрахователни компании в няколко щата. Докато прокурорите в Щатите изграждали случая си срещу него, германските власти го изправили пред съда за притежанието на фалшиви паспорти и митнически нарушения (вкарването в страната на милиони долари в диаманти). Марти пледирал за виновен по тези обвинения, надявайки се да избегне или отложи екстрадирането си в Щатите.

През юни 2000 г. 45-годишният Марти получава присъда от три години затвор и глоба в размер на 1,6 милиона в диаманти. Първоначално изглеждало, че той ще остане в Германия, докато текат обжалванията му, но скоро не останало никакво съмнение, че Марти ще бъде върнат в Америка и изправен на съд.

Междувременно в Щатите се водело разследване за това как Франкъл е успял да безчинства в продължение на почти десет години, без да бъде засечен от никого.

Застрахователните комисии в четири щата подали федерален иск за щети в размер на 600 милиона долара, откраднати от компаниите в Арканзас, Мисисипи, Мисури, Оклахома и Тенеси.

През март 2001 г. Марти направил отчаян опит за бягство от затвора. С помощта на парче жица, той се опитал да среже решетките на килията си, но бил заснет от охранителните камери.

Докато Марти бил в германския затвор, срещу неговите съучастници също били повдигнати най-различни федерални обвинения. Бедният монсиньор Коладжовани бил арестуван през септември, когато отишъл в Охайо да посети сестра си.

През 2002 г. Мартин Франкъл е признат за виновен и в момента излежава 16-годишната си присъда.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Един коментар за “Мартин Франкъл: Секс, алчност и измама за $200 милиона”

  1. AvatarResistencia

    Много интересна статия.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –