Джон Готи: Последната икона на мафията

Джон Готи: Последната икона на мафията

В средата на 80-те години на XX век американските федералните власти, с помощта на местните органи на реда, започват акция по разбиването на организираната престъпност в САЩ. Тогава в центъра на общественото внимание изниква Джон Готи и оставя отпечатъка си в аналите на американската криминална история като последния гангстер от холивудски тип. Готи се превръща в любимец на медиите в Ню Йорк. Благодарение на своето умение да се измъква невредим от всеки съдебен процес и слабостта му към скъпите и модни дрехи, той се превръща в олицетворението на „Американски гангстер“ в очите на обикновения човек.

Встъпление

През последните години малко престъпни фигури са успявали така силно да грабнат общественото внимание като Джон Готи. Всички прочути мафиоти вече са останали назад в миналото. Подземни личности като Ал Капоне и Джак Легс Дайъмънд били в центъра на вниманието през 20-те години. През 30-те години на мода дошла друга порода престъпници. Банковите крадци като Джон Дилинджър, Флойд-Хубавеца и Нелсън-Бебока били последният писък на Криминалната вълна в Средния Запад.

40-те години донасли Бенджамин „Бъгси“ Сийгъл и убийците от „Убийство, ООД„. Освен блясъка, който излъчвали тези индивиди, техните стотици убийства осигурявали на вестниците много вълнуващи първи страници, както и сензационен снимков материал.

Макар през 50-те да липсват по-знаменити имена, все пак през това десетилетие организираната престъпност отново била на фокус, благодарение на усилията на органите на реда.

През бурните 60 години, заедно с политическо-социалните метежи, за първи път в престъпния свят се наблюдавали войни между различните криминални фамилии – войната Гало/Профачи и Банановата война. През 70-те новоизлюпените гангстери не само че напирали за първите страници на пресата, но сега вече се появявали и на телевизионния екран. Смъртните врагове Лудия Джо Гало и Джоузеф Коломбо попаднали под медийния прицел в Ню Йорк и градът знаел как да ги рекламира. Тези два ярки характера щели да се сблъскат с брутален, но отлично отразен от медиите край.

Джон Готи
Джон Готи

В средата на 80-години на XX век федералните, с помощта на местните органи на реда, започнали акция по разбиването на организираната престъпност в САЩ. Тогава в центъра на общественото внимание изникнал Джон Готи и оставил отпечатъка си в аналите на американската криминална история като последния гангстер от холивудски тип. Готи се превърнал в любимец на нюйоркските медии. Благодарение на умението му да се измъква невредим от всеки съдебен процес и слабостта му към скъпите и модни дрехи, той се превърнал в олицетворение на „Американски гангстер“ в очите на обикновения човек.

Въздигайки се към върха, Готи оставил след себе си кървава диря от трупове, както и богата колекция от посрамени правителствени агенции. Неговото залавяне се превърнало във фикс идея, която карала правителството да го преследва с цената на всичко. През 1992 г. човекът, който еволюирал от „Елегантния дон“ до „Хлъзгавия Дон“, бил обвинен в нарушаване на федералния закон за рекет и корупция (RICO) от окръжния федерален съд в Бруклин. Той бил осъден на доживотен затвор без право на помилване.

Поглеждайки назад към управлението на Готи, лесно можем да видим, че неговото единствено постижение като ръководител на Мафията е било да грабне публичното внимание. В това Готи нямал равен. Но като лидер той бил лишен от качествата, които предопределят кариерите на престъпни светила от ранга на Капоне, Лучано, Лански, Торио, Костело и Гамбино. В крайна сметка небрежността и егото на Готи причинили неговото падение.

Шестдесет и еднагодишният Готи умира от рак на 10 юни 2002 г. Ако може да се каже нещо положително за Готи, то е, че той приел наказанието си изключително мъжки.

Ранен живот

Джон Джоузеф Готи младши е роден на 27 октомври 1940 г. Той е петото дете на Джон Дж. Готи старши и неговата съпруга Фани. Децата в семейството по-късно се увеличили до единадесет – седем момчета и четири момичета. Някои от тях умрели в детска възраст заради лошите медицински условия в онези времена. Бащата на Готи бил описван като трудолюбив имигрант от района на Неапол в Италия. Години по-късно обаче Готи разказва съвсем различна история за баща си на Салваторе Гравано-Бика (втори по командване във фамилията Гамбино, който впоследствие се превръща в най-мразения доносник на мафията).

„Тези шибани безделници, дето пишат книги“ – оплакал му се Готи, – „са по-лоши и от нас. Шибаният ми баща е роден в Ню Джързи. Никога не е стъпвал в Италия през целия си шибан живот. Нито пък майка ми. Човекът не беше работил и един ден в живота си. Той беше безделник и не осигуряваше семейството си. Никога не правеше нищо. И ние никога нямахме нищо“.

Макар това описание на работните навици на баща му да е твърде преувеличено, семейството наистина живеело в мръсната и бедняшка част на Южен Бронкс. По времето, когато Готи навършил 10 години, баща му успял да спести достатъчно пари, за да премести семейството си в района на залива Шийпсхед Бей в Бруклин. Година по-късно семейството се преместило в друг район на Бруклин, известен като Източен Ню Йорк.

Младият Джони се научил да използва юмруците си още в крехка детска възраст. Той имал избухлив нрав и изпитвал изгаряща ярост към онези, които живеели по-добър живот. Вместо да мечтае да стане бизнесмен или доктор, неговата цел била да бъде като тарикатите, които виждал всеки ден да висят по ъглите на улиците в Бруклин. Затова, едва навършил дванадесет години, се замесил в уличния бизнес на местните гангстери. Заедно с братята си Питър и Ричард, Готи станал част от банда, която вършела услуги на редовите гангстери. Докато Готи получавал уличното си образование, той рядко имал време да ходи на училище. Бягал редовно от час, а когато присъствал, действал разсейващо на останалите ученици. Учителите не се тревожели особено от неговите отсъствия, тъй като бил училищният побойник и непрекъснато създавал проблеми с дисциплината.

През 1954 г. Готи бил ранен, докато участвал в обир, поръчан от местните главорези. Той и още няколко деца отмъквали една преносима бъркачка за цемент, когато тя се преобърнала и се приземила върху пръстите на краката му, премазвайки ги. След като прекарал по-голямата част от лятото на 14-ата си година в болницата, Готи се върнал на улицата с нова походка, която останала с него до края на живота му.

На шестнадесет години Готи напуснал училище завинаги и станал член на бандата на „Момчетата от Фултън-Рокауей“, кръстена на улична пресечка в Бруклин. Готи бързо се издигнал до лидерското място. Момчетата от Фултън-Рокауей се различавали от останалите безмозъчни тийнейджърски банди. Те крадяли коли, стоки и алкохол.

Заедно с братята си Питър и Ричард, Готи се сработил с двама други младежи, които щели да му станат дългогодишни приятели. Първият е Анджело Руджеро, едър младеж, чието непрестанно бърборене му спечелило прякора „Ква-Ква“. Вторият е Уилфред Джонсън или „Уили Бой“, боксьор-аматьор, чийто баща бил от индиански произход. Джонсън бил непрекъснато подиграван и унижаван заради произхода му и пак заради него никога нямало да стане „истински“ член на мафията.

В периода 1957-61 г., докато бил член на Момчетата от Фултън-Рокауей, Готи бил арестуван пет пъти. Всеки път обвиненията били снемани или намалявани до условна присъда.

Брак и кариера

През 1960 г., когато бил на 20 години, Готи се запознал и се влюбил във Виктория Диджорджио. Дребната красавица с гарваново черна коса била дъщеря на евреин. Родителите й се развели още докато била бебе и по-късно приела името на втория си баща. Тя била с две години по-малка от Готи и напуснала гимназията малко преди да завърши. Двамата се оженили на 6 март 1962 г., почти цяла година след раждането на първото им дете Анджела. Бракът им се оказал доста бурен, с множество скандали и периоди на раздяла. Но въпреки проблемите си, двамата създали още две деца: втора дъщеря Виктория и Джон А., който станал известен като Младши.

Някъде по това време Готи в действителност се опитал да работи нещо законно – пресовчик във фабрика за палта и помощник-шофьор на камион – но в крайна сметка не издържал и обърнал цялата си енерги към престъпната кариера. Виктория Готи говорела с пренебрежение за неговата кариера. Не харесвала начина им на живот. Веднъж, когато Готи получил тригодишна присъда, й се наложило да кандидатства за социални помощи. Друг път подала съдебен иск срещу съпруга си за това, че не ги осигурява. Години по-късно бръмбарите на ФБР щели да уловят разговори, в които Готи казвал за съпругата си: „Тази жена ме побърква!“.

През 1963 г. Готи прекарал 20 дни зад решетките, след като бил арестуван заедно със Салваторе Руждеро, по-малкия брат на Анджело. Те карали кола, обявена за открадната от агенция за продажба на автомобили. Престъпленията на Готи от началото до средата на 60-те години били предимно дребни кражби, незаконно проникване и притежание на букмейкърски документи. Той щял да прекара няколко месеца в затвора и през 1966 г. за опит за кражба.

Аниело Делакроче
Аниело Делакроче

Но 1966-а се оказала знаменателна година за бруклинските хулигани. Готи станал партньор на една мафиотска групировка, начело с Кармин Фатико и неговия брат Даниъл. Братята Фатико отговаряли пред лейтенанта на фамилията Гамбино Аниело Делакроче. Престъпната кариера на Готи в кражбата на спиртни напитки започнала като член на бандата от „Бъргин клуб“. Тяхна основна мишена, както и на други престъпни семейства от Ню Йорк, била огромното международно летище „Джон Ф. Кенеди“.

Макар да не бил кой знае какъв крадец, Готи преуспял достатъчно, за да премести семейството си в по-хубав апартамент в Бруклин. Той и Виктория скоро се сдобили с четвъртото си дете – втори син, когото нарекли Франк.

На 27 ноември 1967 г. Готи и още един член на бандата подправили името на агент от спедиторска компания, взели камион под наем и отмъкнали от авиокомпанията „Юнайтед Еърлайнс“ стока на стойност 30 000 долара, голяма част от която била женско облекло. Четири дни по-късно ФБР наблюдавало как Анджело и Готи отново товарят камион с женски дрехи, този път на товарния терминал на „Нортуест Еърлайнс“. Щом излезли извън летището към тях се присъединил с колата си един от братята на Готи, Джийн. ФБР арестувало и тримата мъже. По време на последвалото разследване, служителите на „Юнайтед Еърлайнс“ идентифицирали Готи като човека, който се бил подписал за откраднатата стока. Той бил арестуван за кражбата от „Юнайтед“ през февруари 1968 г. През април, докато бил пуснат под гаранция, го арестували за трета кражба – този път на цигари на стойност близо 500 000 долара.

По настояване на Кармин Фатико, братята Готи и Анджело наели за свой защитник адвоката Майкъл Коиро. Джон пледирал за виновен по обвинението в кражбата от „Нортуест“ и получил присъда от четири години във федералния затвор в Луисбърг, Пенсилвания. Прокуратурата снела от него обвиненията за кражбата на цигари и Коиро бил в състояние да убеди съдията да позволи на Готи да пледира за виновен по обвинението за кражбата от „Юнайтед“, като присъдата в Луисбърг щяла да послужи като наказание и за това престъпление. Готи лежал в затвора по-малко от три години, от май 1969 до януари 1972 г.

След като излязъл от затвора, първата задача на Готи била да си намери законна работа. Уредил се в строителната компания на втория баща на Виктория. Макар Виктория да желаела съпругът й да започне нов живот, тя се била примирила с факта, че никога няма да може да го промени. Малко след завръщането му забременяла с петото им дете, още един син, когото нарекли Питър. Години по-късно Виктория щяла да каже на един детектив, който душел около съпруга й: „Не знам с какво се занимава. Всичко, което знам е, че носи пари в къщи“.

Карло Гамбино
Карло Гамбино

Бандата, в която се завърнал Готи, се състояла предимно от гладни новаци. Успелите членове били остарели, а указът, издаден от Мафията през 1957 г., възпрепятствал създаването на нови членове. Готи бил най-подходящият от членовете на своята банда и когато Кармин Фатико бил осъден за лихварство, той използвал Готи да надзирава останалите. На 31 години, с благословията на Делакроче, Готи бил издигнат в действащ капо (капитан) на бандата от „Бъргин клуб“.

Бандата под ръководството на Готи била млада и гладна. Обикновено се занимавали с търговия на наркотици. Неписаният закон за наркотиците в подземния свят гласял: „Търгуваш-умираш“. По практичното правило гласяло, че не може да бъдеш хванат, а ако бъдеш, те чака сигурна смърт. Част от парите от сделките с наркотици винаги отивали горе при шефовете, които избирали да гледат на другата страна до тогава, докато получавали парсата си и никой свързан с фамилията не влизал в затвора.

С настъпването на май 1972 г., докато Готи поемал контрола над бандата от „Бъргин“, няколко нейни членове вече били тайни информатори на ФБР, или били на път да станат такива. Сред тях били Уили Бой Джонсън и Уилям Батиста. С годините властите получавали противоречиви доклади от тези доносници, що се касае до фактическото участие на Джон Готи в търговията с наркотици. Джонсън винаги държал на версията, че Готи не е замесен в сделките и че се придържа към антинаркотичната политика на Гамбино, и по-късно на Пол Кастелано.

Издигане

Първата стъпка на Готи нагоре по стълбата на мафията дошла благодарение на проблемите на Кармин Фатико със закона. Следващата му стъпка дошла по подобен начин, но този път проблеми със закона имал Делакроче.

Нещата между Аниело Делакроче и Джон Готи потръгнали от самото начало. Готи бил лошото ченге на Карло. Той бил свиреп, жесток, умен и имал мръсна уста, и Карло разчитал на него, когато някой сериозен въпрос изисквал за решаването си комбинация от подлост и лукавство. Оперирайки от „Клуб Ревънайт“ на улица „Мълбери“, в сърцето на манхатънската Малка Италия, Делакроче дотолкова се набивал на очи, че през 1972 г. сенатската комисия, която разследвала организираната престъпност, погрешно го идентифицира като боса на фамилията Гамбино.

Другото общо нещо между Делакроче и Готи бил техният лош навик да губят пари на хазарт. През 1968 г. Делакроче бил обвинен в укриване на данъци, след като обявил доход от 10 400 долара, когато действителният му доход надвишавал 130 000 долара. Освен това данъчните служби установили, че докато е бил на тридневна почивка в Пуерто Рико, Делакроче е изгубил повече пари на хазарт, отколкото бил декларирал като доход за цяла година. Той получил една година затвор и след като отказал да даде показания пред голямото жури, към присъдата му били добавени още пет години.

Докато Фатико гледал да не се набива на очи, а Делакроче бил в затвора, Готи започнал често да посещава боса Карло Гамбино. Години по-късно Готи щял да бъде засечен в един подслушван разговор да нарича Гамбино шибан предатели двуличен шибаняк, заради това, че никога не го бил издигнал, но през 1973 г. младият разбойник изпитвал страхопочитание към дон Карло.

Като последовател на италианския философ Николо Макиавели, Гамбино имал навика да цитира „Принца“. По-късно, докато бил в затвора, Готи също изучил трудовете на Макиавели до такава степен, че бил в състояние да цитира цели параграфи. Готи гордо се перчел пред бандата от „Бъргин“, докато им предавал заповедите на големия бос. Макар указът на Гамбино да се стои далеч от наркотиците да оставал пренебрегнат, те се подчинявали на останалите му заповеди. Едно от разпорежданията гласяло, че членовете на фамилията трябва да престанат да отвличат други престъпници, практика, която по онова време била на мода. Гамбино наложил тази забрана след отвличането и убийството на неговия племенник Мани Гамбино.

Убийството на Мани Гамбино и последвалото убийство на ирландския гангстер Джеймс Макбратни щяло да се превърне в част от мита за Готи.

Смъртта на Мани Гамбино

В началото на 70-те години в Ню Йорк имало вълна от отвличания. Колкото и невероятно да изглежда, жертвите били членове и редови служители на престъпните фамилии в града. Бандата на Еди Малоуни била замесена до голяма степен в тези отвличания, които той описва в своята книга „Tough Guy: The True Story of Crazy Eddie Maloney“.

Еди се запознал с Джими Макбратни, докато двамата лежали в щатския затвор „Грийнхейвън“ в Ню Йорк. Макбратни бил отдаден на семейството си мъж, който се извисявал на 1,90 м и тежал 113 кг. Той можел да повдигне тежест от 180 кг. Джими бил затворен за въоръжен грабеж. Той бил тих, добър слушател и бързо се учел. Двамата скоро започнали да обсъждат бъдещите си общи удари. Макбратни разбирал от оръжия и искал да стане бирник, но по-близо до сърцето му били неговата съпруга и двете му деца, затова целта му била да събере достатъчно пари, за да отвори нощен клуб. Малоуни научил, че Джими е много верен на жена си и всичките приказки в двора на затвора за „женки“ го разстройвали. Съпругата му го посещавала редовно и му пишела всеки ден.

През октомври 1972 г. Малоуни станал част от група за отвличания заедно с Макбратни. Идеята била рожба на двама тарикати от фамилията Гамбино – Флипо и Рони Миано. Твърдейки, че ще искат само десет процента от откупите, Флипо казал на Малоуни, че истинският му мотив за отвличанията е отмъщение. „Хората, които съм набелязал са прецаквали мен и моите хора в бизнеса. Ще ми достави удоволствие да видя тези алчни копелета да страдат“ – пъчел се Миано.

Бандата похитители се състояла от Малоуни и Макбратни; Томи Дженовезе, който бил далечен родственик на дон Вито; Уорън Шърман и Ричи Чейсон. Първото отвличане било това на Франк-Жабаря, капо на фамилията Гамбино. Приключението минало като по ноти и бандата се сдобила с 150 000 долара. През следващите два месеца бандата извършила още три успешни акции. Обаче на 28 декември 1972 г. късметът им изневерил. Макбратни съставил план за отвличането на един лихвар на Гамбино, наречен Джуниър. По-късно през онзи хапещо студен следобед Малоуни натикал пистолета си в стомаха на Джуниър и му наредил да се качва в колата. Джуниър обаче започнал да се съпротивлява и Малоуни се принудил да го удари няколко пъти с оръжието по главата, преди да го набута на задната седалка и да потегли с колата. Двама млади очевидци ги следвали за известно време и успели да запишат регистрационния им номер, който предали на свой роднина с връзки в мафията.

Приятел на Малоуни, в чийто апартамент бандата държала Джуниър и чрез чиято майка били наели колата, използвана в отвличането, се разприказвал, когато в къщата на майка му дошли няколко здравеняци и започнали да му задават въпроси. Макбратни изпаднал в паника, осъзнавайки че мафията разполага с името му, както и с тези на Малоуни и Шърман. След като получили сравнително малкия откуп от 21 000 долара, Макбратни пристигнал в апартамента, за да вземе Шърман и да върне жертвата. Шърман трябвало да завърже очите на Джуниър и да прикрие превръзката със слънчеви очила, но глуповатият разбойник не свършил тази работа както трябва.

След като карали няколко пресечки Макбратни изведнъж осъзнал, че очите на Джуниърс не са завързани. Вбесен, той рязко спрял колата. Джуниър изкочил през задната врата и хукнал да спасява живота си, а Макбратни стрелял по него няколко пъти. Междувременно Шърман изкочил от колата и се качил при Малоуни, който ги следвал със своята кола. Шърман бил сигурен, че Макбратни ще го убие, ако го види отново – факт, който самият Макбратни потвърждава по-късно.

Малоуни предложил на Макбратни да напусне града. Макбратни не се съобразил с този съвет и предпочел да носи картечница в колата си. Точно преди Малоуни да бъде изпратен обратно в затвора за нарушаване на пробацията си, той и Шърман пиели в един бар, когато двама мъже, приличащи на хладнокръвни убийци, дошли да ги търсят. Управителят на заведението, който бил приятел на Малоуни, казал на двамата, че не ги е виждал от известно време насам. Когато вече бил в затвора, Малоуни видял статия във вестника, в която се говорело за ареста на убийците на Макбратни и съдържала снимки на Джон Готи и Анджело Руджеро. Твърдял, че точно те са били хладнокръвните убийци, които дошли да го търсят онази нощ в бара.

В книгата си Малоуни никога не споменава отвличането и убийството на Мани Гамбино – убийство, за което се предполага, че Макбратни е заплатил с живота си.

Какво в действителност се случило с Мани Гамбино? В книгата „Brick Agent“ бившият специален агент от ФБР Антъни Вилано разказва с подробности за предполагаемото отвличане. Вилано бил получил сигнал, че Мани Гамбино, синът на брата на Карлос Джоузеф, е бил отвлечен. Опитите на Вилано да помогне на фамилията първоначално били отблъснати. Няколко дни по-късно с него се свързал адвокат на семейството и го помолил за съдействието на ФБР.

Вилано разказва, че похитителите искали 350 000 долара, но семейство Гамбино твърдяло, че може да събере едва 40 000 долара. Агентът предположил, че или семейството от страната на Джо Гамбино е бедно или фамилията се опасява, че ако извади накуп 350 000 долара, може да предизвика нежеланото внимание на данъчните.

След като получил нови инструкции за откупа, братът на Мани Тони Гамбино потеглил към указаното място като качил при себе си агент Вилано, който легнал под задната седалка на колата. Предаването на парите приключило преди агентите, които държали Вилано под око, да могат да го видят. Все пак един от агентите успял да запише номера на микробус, забелязан в района. Групата се върнала в дома на Гамбино само за да се разочарова, когато Мани не бил върнат в уречения час. Вилано продължил разследването през следващите няколко месеца. Чрез свой контакт открил следното:

„Мани се бил влюбил в някакво момиче от шоубизнеса. Искал да напусне семейството си, защото момичето не искало да има нищо общо с него, освен ако не напусне жена си. Мани бил посъветван от по-висшите в клана да порасне и да забрави русокоската. В тези кръгове било нормално да имаш любовница, но не било прието да напускаш жена си, особено ако си племеник на Карло Гамбино“.

Вилано открил също, че Мани е имал финансови проблеми, най-вероятно понеже се опитвал да издържа две семейства. Тъй като бил доста навътре в лихварския бизнес, мнозина от семейството смятали, че той държи твърде много пари на улицата. Вилано разбрал чрез доносник, че един от хората, който имал зъб на Мани за голяма сума пари, е комарджията Робърт Сентнър, бивш редови служител на фамилията. След като чул това име, Вилано осъзнал, че микробусът, забелязан в нощта на плащането на откупа, бил нает под името Робърт Сентнър.

Колата на Мани Гамбино била намерена на летище „Нюарк“. Вилано казва, че вкочанясването на трупа било настъпило и се наложило Мани да бъде погребан в седнало положение. Робърт Сентнър и Джон Килкълън били арестувани на 4 декември 1972 г. и обвинени в отвличане. Сентнър по-късно си признал за убийството на Гамбино, разкрил имената на още двама съучастници и свидетелствал срещу Килкълън. На 1 юни 1973 г. пледирал за виновен в убийство и получил 15 години затвор.

Въпреки това подробно описание на инцидента, Вилано никога не споменава името на Джими Макбратни в своята книга.

Създаване на обръчи

По всяка вероятност Джими Макбратни е бил разпознат като член на екипа, отвлякъл Джуниър, и е бил убит, заради участието му в това. Макбратни очевидно не е бил невинен и спазващ закона гражданин. Той бил извършвал въоръжен обир, отвличане и притежание на незаконни оръжия и, ако мерникът му бил по-точен, вероятно е щял да рани или убие лихваря от Стейтън Айлънд. Все пак едно е сигурно, че не е отвличал и убивал племеника на Карло Гамбино, което опровергава баснята, че Готи го е убил като отмъщение за своя уважаван бос. Това събитие, както и много други касаещи Джон Готи, е извъртяно до неузнаваемост, за да подчертае неговия романтичен образ и да засили популярността му на икона на мафията.

Във вечерта на 22 май 1973 г. Макбратни седял в заведението „Снуупс Бар енд Грил“ в Стейтън Айлънд. В около 23:00 ч. Джон Готи, Анджело Руджеро и Ралфи Галионе влезли в заведението и го заобиколили. Опитали се да го убедят, че са детективи от полицията. Планът им бил да го отведат на паркинга и да го убият далеч от погледите на очевидците. Въпреки факта, че Галионе насочил към него пистолет, а Руджеро държал чифт белезници, Малоуни изобщо не се хванал на номера им. „Да ви видя значките“ – поискал той.

Галионе отговорил на това, стреляйки няколко пъти в тавана. На клиентите в заведението, които още не били избягали навън, или в мазето, било наредено да застанат с лице към стената. Макбратни съборил Готи и Руджеро на земята, преди Галиано да успее да го простреля три пъти от упор, убивайки го на място.

През юли Руджеро и Галионе били разпознати по полицейските снимки от една барманка и един клиент на заведението и били арестувани. Обаче Готи не бил идентифициран. Месец по-късно бил дочут от Уили Бой Джонсън да се хвали за убийството. Джонсън предал информацията на свръзката си във ФБР. ФБР докладвало за тази информация на полицията в Ню Йорк, която побързала да изпрати един от своите детективи, въоръжен със снимката на Готи, която да покаже на очевидците. На 17 октомври Готи бил обвинен в убийство от състава на голямото жури.

Готи, който се бил хвалил наляво и надясно за убийството, веднага минал в нелегалност. На 3 юни 1974 г., малко повече от година след убийството на Макбратни, най-сетне бил арестуван в бруклински бар от агентите на ФБР и предаден на полицията в Ню Йорк. Източникът на информацията за неговото местонахождение бил Джонсън, на когото била заплатена сумата от 600 долара, за да извърши това предателство.

Свекърът на Джон Готи се погрижил да осигури допълнителната гаранция за неговото освобождаване, в размер на 150 000 долара. Семейството на Виктория купило и къща за двама им в Хауърд Бийч. Щом излязъл от затвора, Готи веднага се върнал при бандата, за да продължи да надзирава работата й, както и своите нови придобивки – ресторант и мотел. Говори се също така, че по онова време той е бил скрит собственик на дискотека в Куинс.

На 21 декември 1973 г., преди още Руджеро и Галионе да бъдат изправени на съд за убийството на Макбратни, в Бруклин бил убит Ралфи Уигс. Когато обвинението представило случая си срещу Руджеро, защитата извадила множество свидетели, които се заклели, че Анджело е бил в Ню Джързи в нощта на убийството. Съдебните заседатели не могли да стигнат до съгласие. Готи наел като свой защитник адвоката Рой М. Кон. Кон бил известен адвокат, работил за доста изявени клиенти в Ню Йорк, като например Делакроче. Готи и Руджеро щели да бъдат съдени заедно на втори процес. Знаейки че предишното дело е приключило без заседателите да могат да стигнат до съгласие, Кон правилно предположил, че обвинението лесно ще се съгласи да сключи сделка и успял да уреди доста добра такава. Готи и Руджеро пледирали за виновни в опит за непредумишлено убийство.

Научи повече за:   Мормонският култ на Ървил Лебарон и неговите деца-невести

На 8 август 1975 г. Готи бил осъден на четири години затвор и бил изпратен в изправителното заведение „Грийн Хейвън“, което се намира на 130 км северно от Куинс. Там към него се присъединил Уили Бой Джонсън, който бил осъден за въоръжен обир, въпреки статута му на информатор на ФБР. Готи прекарвал времето си в „Грийн Хейвън“ в игра на карти, вдигане на тежести и посещаване на курсове по италианска култура.

Той бил освободен на 28 юли 1977 г., след като излежал по-малко от две години за убийството на Макбратни. Иронията е в това, че преди това бил излежал три години за кражбата на женски дрехи от летището. За да отпразнува завръщането му, бандата от „Бъргин“ му купила чисто нов линкълн „Марк ІV“. Скоро установил, че докато е отсъствал, в ръководството на фамилията Гамбино са настъпили промени.

Промени на върха

На 15 октомври 1976 г. достолепният Карло Гамбино умрял от естествена смърт. Преди смъртта си той уведомил семейния съветник (консилиере) Джоузеф Н. Гало и ключовите си капитани Джеймс Браун Фаила и Еторе Запи, че иска лидерството на фамилията да бъде предадено на неговия братовчед Пол Кастелано.

Погребението на Гамбино
Погребението на Гамбино

Но за тази промяна съществувала една значителна пречка: Аниело Делакроче, настоящият заместник-бос (underboss). Делакроче бил освободен от затвора в Деня на благодарността през 1976 г. Мнозина от членовете на фамилията Гамбино смятали, че именно той трябва да стане следващият бос. Неговата дългогодишна лоялност към семейството и възхищението, което изпитвали към него редовите улични бойци, били само част от причините.

През декември висшият ешелон на фамилията Гамбино се събрал в дома на капитана Антъни Нино Гаги, за да провъзгласи официално името на новия бос. Ситуацията била напрегната. Преди срещата, опасявайки се от това какво би могло да се случи, Гаги залепил пистолет под кухненската маса. След това въоръжил своя племенник и ветеран от Виетнам Доминик Монтильо с автомат. Монтильо заел позиция в апартамента на горния етаж, от който имало изглед към входната врата на къщата на Гаги.

„Ако чуеш изстрели от кухнята“ – инструктирал го Гаги, – „застреляй всеки, който излезе през вратата“.

Но стрелба нямало. Кастелано се съгласил с издигането на Делакроче за бос на фамилията. Приемайки предложението на Кастелано за лидерство, Делакроче получил правото да надзирава няколко групи, сред които и бандата от „Бъргин“, ръководена от Кармин Фатико.

Тогава Готи се върнал у дома. Според условията на предсрочното му освобождаване, трябвало да си намери законна работа, затова през лятото на 1977 г. станал търговски посредник в „Arc Plumbing & Heating Corporation“.

Готи си набелязал за цел да се изкачи до позицията на Кармин Фатико като глава на бандата от „Бъргин“. Фатико наскоро бил отървал присъда за два побоя над лихвари, но той и брат му Даниъл, заедно с още двама членове на бандата Чарли и Джон Карнеля, били осъдени за кражба. Братята Фатико пледирали за виновни, надявайки се да получат условна присъда. Един от информаторите докладвал на властите, че Готи се надява неговият бивш ментор да бъде изпратен зад решетките, за да може той самият да се придвижи нагоре. Кармин Фатико получил условна присъда от пет години, но царството му на капитан на бандата от „Бъргин“ приключило, тъй като условията на присъдата не му позволявали да се замесва с познати престъпници.

Готи все още бил считан за партньор и не би могъл да бъде издигнат в ранг капитан, преди да бъде направен официално член на фамилията Гамбино. Анджело Руджеро и Джийн Готи вече били приети в семейството в началото на 1977 г. По-късно през същата година била планирана още една церемония за посвещаване на нови членове и този път Готи и още осем други мъже се заклели да спазват кода на честта на Мафията.

С избирането му за пълноправен член на фамилията Гамбино приключила и кариерата на Готи в обирите. Избягвал рисковите престъпления и вместо това се захванал с хазарт и лихварство. Тъй като Готи все още бил в изпитателен срок, той предупредил членовете на бандата от „Бъргин“ да не се мотаят на групи около клуба и да паркират колите си другаде. Това негово отношение щяло рязко да се промени години по-късно.

В края на 70-те и началото на 80-те години доносниците на ФБР докладвали, че Готи губи много пари на хазарт и членовете на бандата започват да се тревожат от недостига на пари. Не било необичайно Готи да загуби 30 000 долара за една нощ. През февруари 1981 г. Готи отворил игрална зала само за членове на фамилията на втория етаж на клуб „Бъргин“. Игрите се провеждали всяка вечер, с изключение на събота, и приключвали в около 4:00 ч. сутринта. В началото на март игрите се преместили в Манхатън, близо до клуба на Делакроче „Рейвънайт“. Мероприятието станало много популярно и привличало комарджии от целия град. Бандата изкарвала достатъчно пари, въпреки загубите на Готи, който имал право да заема суми от къщата. Типично за него, започнал да се притеснява за заемите, отпускани на другите играчи, и наредил да се води счетоводство, само за да разбере, че неговите дългове са най-големи – 55 000 долара. Подслушвателните устройства, монтирани в телефоните и прикачени на информаторите, разкрили, че мнозина от бандата, включително Анджело Руджеро и собственият му брат Джийн, гледали с неодобрение на действията му.

Една вечер детективите от Куинс наблюдавали как Уилфред Джонсън предава някакъв пакет на наркодилър и получава в замяна хартиена торба, която хвърля в багажника на колата си. Детективите последвали Джонсън до неговия дом в Бруклин. Когато Уили Бой отворил багажника, за да вземе торбата, детективите се приближили. Торбата съдържала 50 000 долара и Джонсън бързо разкрил, че това са пари от хазарт. Той се изплашил, тъй като бил все още в изпитателен срок. Джонсън казал на полицаите да вземат парите, защото ако неговият надзорник откриел, че нарушава пробацията си, щял да го върне обратно в затвора.

Джонсън, който вече работел като таен информатор за ФБР, сега се съгласил да прави същото и за полицията в Ню Йорк. През юни 1981 г. той издал местонахождението на игралната зала и това довело до ареста на приблизително тридесет души. След като прекарали нощта в криминалния съд в Манхатън, арестуваните – представяни от адвоката Майкъл Койро – пледирали за виновни, били глобени по 500 долара и пуснати да си вървят. През следващата нощ, точно от другата страна на улицата, където се намирала предишната зала, било отворено ново заведение. Игрите обаче никога повече не достигнали предишната си популярност.

Трагедията на Франк Готи

Франк Готи бил четвъртото дете на Джон и Виктория Готи и техният втори син. Франк бил като всяко друго дванадесетгодишно момче. Той бил добър ученик и обичал да спортува. На 18 март 1980 г. Франк взел назаем от свой приятел моторизиран минибайк и го подкарал в района на Хауър Бийч. В същото време Джон Фавара, управител на фабрика за мебели, се прибирал към къщи – той бил съсед на семейство Готи. Неговата къща на 86-та улица се намирала точно зад къщата на Готи, на 85-та улица. Осиновеният син на семейство Фавара Скот бил приятел на техния син Джон и често оставал да пренощува в дома им. Докато слънцето залязвало в късния следобед, младият Франк Готи и 51-годишният Фавара се доближавали до фаталната си среща със съдбата. Джери Капечи и Джийн Мъстейн описват събитията в своята книга „Mobstar“:

„На 157-о авеню, близо до 87-а улица, се правела реновация на сграда. На улицата бил поставен контейнер, в който да се изхвърлят отпадъците. Той бил отдясно на Фавара, който не забелязал как момчето с минибайка влиза в улицата от другата страна на контейнера. Колата му ударила и убила Франк Готи“.

Смъртта на сина й оказал съкрушителен удар на Виктория Готи. Тя живеела заради децата си. На погребението на Франк Готи дошли много приятели. Местният свещеник посъветвал Фавара да не се появява там. Агентите на ФБР, които обикновено държали под наблюдение погребенията, този път останали настрана от уважение към смъртта на детето.

Два дни след инцидента жена се обадила в 106-о полицейско управление и казала: „Шофьорът на колата, която уби Франк Готи, ще бъде елиминиран“. В същия този ден Фавара получил смъртна заплаха по пощата. На 23 март един детектив го посетил, за да го предупреди за телефонната заплаха. Фавара казал на детектива: „Такива неща се случват само по филмите“. Наивният Фавара не можел да проумее защо семейство Готи не осъзнава, че смъртта на детето е била нещастен случай. На 24 март Фавара получил телефонно обаждане в дома си, в което женски глас отново изрекъл смъртната заплаха.

На 13 април била открадната все още неремонтираната кола на Фавара. На 1 май тя била открита на по-малко от миля от дома му. Деветнадесет дни по-късно в пощата на дома му била пусната картичка от погребението на Франк Готи. На следващия ден намерил в пощата си снимка на Франк Готи. На следващия ден, 22 май, думата „Убиец“ била изписана със спрей на автомобила му. Фавара бил дългогодишен приятел на Антъни Запи, чийто баща Еторе бил капо на фамилията Гамбино. Фавара отишъл при Антъни Запи за съвет. Запи му казал да се махне от квартала и да се отърве от колата си, понеже Виктория изпадала в ярост всеки път, когато я видела.

Решението му било подпомогнато от самата Виктория, която на 28 май го нападнала и пребила с алуминиева бейзболна бухалка. Фавара бил лекуван в местната болница, но отказал да повдигне обвинения. Той последвал съвета на Запи и пуснал къщата си за продажба. На 28 юли, три дни преди да приключи официално продажбата, Фавара бил отвлечен, докато си тръгвал от работа. Няколко души наблюдавали как Фавара бива ударен по главата и хвърлен в микробус. Той и колата му изчезнали завинаги. Собственикът на закусвалня, който станал очевидец на нападението и го описал в полицията, скоро бил посетен от трима здравеняци, които седнали тихо на една маса и го зяпали мълчаливо и втренчено в продължение на петнадесет минути. Собственикът започнал да избягва полицията, продал бизнеса си и заминал.

По време на отвличането Джон и Виктория се намирали във Форт Лодърдейл, Флорида. ФБР се обърнало към информаторите си за информация. Уилям Батиста им докладвал, че първоначално Готи не търсел отмъщение, но един свидетел му бил казал, че Фавара е карал с превишена скорост и бил подминал знак „Стоп“ точно преди да удари сина му. Според Батиста Готи бил обещал отмъщение на Виктория, тъй като тя била страшно разстроена от смъртта на детето им. Когато двамата се върнали от юг, детективите ги разпитали. Виктория казала за Фавара:

„Не знам какво се е случило с него, но няма да съжалявам, ако е пострадал. Той никога не ми изпрати картичка със съболезнованията си. Никога не се извини. Така и не поправи колата си“.

Отговорът на Джон бил в същия дух, дори изглеждал репетиран: „Не знам какво се случи. Няма да съжалявам, ако нещо лошо е станало. Той уби детето ми“.

Франк Готи щял да навърши 13 години на 18 октомври и Виктория използвала случая, за да публикува два поменика в „Ню Йорк Дейли Нюз“ – един от децата й и един от нея и Джон. От тогава тя ги публикувала всяка година на същата дата. Когато децата пораснали и създали собствени семейства, всеки от тях нарекъл едно от своите деца Франк.

На 8 март 2001 г. журналистът Джери Капечи написал обширна статия за изчезването на Джон Фавара. Според него роля в отвличането и убийството на Фавара били изиграли Анджело Руджеро, Уили Бой Джонсън, Джийн Готи, Джон и Чарлз Карнеля, Антъни Рампино, Ричард Гомес и Иги Алоня.

Всичко било протекло по следния начин: когато Фавара се доближил до колата си, той забелязал мъжете и хукнал да бяга. Джон Карнеля го повалил с два изстрела от пистолет със заглушител .22 калибър. Фавара простенал: „Не. Не. Моля ви, жена ми“, докато се мъчел да се надигне от земята. Гомес го ударил с лост по главата, вдигнал го и го хвърлил в микробуса. Друг член на бандата взел ключовете на жертвата и ги последвал с колата на Фавара.

Фавара и колата му били откарани в обект за метални отпадъци в Източен Ню Йорк, опериран от братята Карнеля. Там тялото на Фавара било натикано във варел, който след това бил напълнен с цимент. Докато Чарлз Карнеля хвърлял варела в океана, неговият брат Джон пресовал колата на Фавара в двора за отпадъци. Никой не бил арестуван за отвличането и убийството. През 1983 г. съпругата на Фавара поискала той да бъде обявен за мъртъв.

Политиката на Мафията

Джон Готи превърнал вътрешния кръг на своята банда от „Бъргин“ в могъща организирана група. Най-близо до него били Анджело Руджеро, на когото гледали като на втори в командването; брат му Джийн, който на моменти бил не по-малко жесток от по-големия си брат; Джон Карнеля, който управлявал бизнеса с метали за скрап; Антъни Рампино-Хлебарката, чийто физически черти му помагат да се сдобие с прякора си; и Уили Бой Джонсън. Рампино и Джонсън били главните събирачи на заеми на Готи. Готи привлякъл в бизнеса и другите си братя Питър и Ричард. Питър се грижел за „Бъргин Клуб“, а Ричард поел клуба „Нашите приятели“, който се намирал зад ъгъла. Готи изисквал от своите хора да се явяват редовно в „Бъргин“ и се дразнел, ако някой от тях пропуснел да се появи за 48 часа.

В периода от края на 70-те до началото на 80-те години ФБР създало свой собствен кръг – група от информатори. В добавка към вече споменатите Уили Бой Джонсън и Уилям Батиста, Бюрото привлякло също Салваторе Полиси-Лудия, Матю Трейнър и Антъни Кардинале, тежко пристрастен наркоман, когото Анджело Руджеро бил срещнал в Атика. Макар да продължавали да вършат престъпления, доносниците постоянно захранвали Бюрото с нова информация за действията на Готи. Готи, от своя страна, не бил сляп за усилията на властите и знаел, че някои от телефоните използвани от бандата се подсушват. Той бил предпазлив, когато предавал информация на хората си по тези телефони и никога не се колебаел, когато дойдело време да се върши работа. Освен информаторите и подслушването на телефоните, в „Бъргин Клуб“ били монтирани бръмбари, които прихващали разговорите на членовете на бандата.

Пол Кастелано
Пол Кастелано

След смъртта на сина му, комарджийските навици на Джон Готи станали още по-безразсъдни. Това наблюдение било предадено на ФБР от Уилям Батиста. Не само той бил останал с подобно впечатление. Босът на фамилията Пол Кастелано също изразил пред Делакроче своите опасения по този въпрос. Макар Делакроче да омаловажил безразсъдните залагания на Готи, като начин той да се справи с мъката си, Кастелано никак не бил доволен. Джери Капечи и Джийн Мъстейн дискутират позицията на Кастелано в своята книга „Готи: Възход и падение“:

„Въпреки това, комарджийството на Готи карало Пол да се замисли над неговата пригодност да бъде лидер. Повлиян от типичната предубеденост, която сицилианците изпитват към хората от Неапол, Пол вече имал ниско мнение за качествата на Готи. Също като предците си, той смятал неаполитанците за прибързани, ненадеждни, биещи на очи и твърде емоционални“.

От своя страна, Готи и Делакроче също се съмнявали в лидерските качества на Кастелано, за когото се смятало, че не разбира правилата на улицата. Той не разбирал Готи и хората му и дори не си правел труда да опита. Кастелано се бил оттеглил в своята къща-палат на в Стейтън Айлънд, откъдето предпочитал да комуникира единствено с неколцина избрани членове на фамилията. В началото на 80-те години отношенията между Кастелано и групата на Делакроче/Готи продължавали бързо да се влошават.

Наркотици и подслушване

С потичането на информацията от тайните доносници на ФБР, започнала да се оформя ясна картина за търговията с наркотици, практикувана от бандата „Бъргин“. При все това никога не се изяснило точно колко голяма е ролята на Джон Готи в този бизнес. Официално той все още се придържал към фамилната забрана за търговия с наркотици, но без съмнение просперирал от огромните приходи, които събирали членовете на неговата банда.

В началото на 80-те години властите вече били започнали да разследват петте организирани престъпни фамилии в Ню Йорк. Специален агент Брус Моу бил поставен начело на така нареченият Отряд Гамбино. Целеустременият агент се заел със задачата да внедри тайни информатори във фамилията и чрез тях да добие представа за йерархията на фамилия Гамбино. Изхождайки от информацията, предоставена от „Източник Уейхуу“ (кодовото име на Уили Бой Джонсън), според която домашният телефон на Анджело Руджеро се смятал за безопасен, ФБР се заело да промени това. На 9 ноември 1981 г. те поставили подслушвател в телефона на Руджеро. Една от причините той да бъде избран, се състояла в това, че неговият брат Салваторе бил станал милионер, търгувайки самостоятелно с наркотици, и в момента се укривал от правосъдието.

Един ден след като Анджело говорил по телефона с Джийн Готи, използвайки думатабабания (улично наименование на търговията с хероин), „Отдел Гамбино“ се обърнал към съдия с искане да се издаде заповед за по-нататъшното му наблюдение и електронно подслушване. В началото на 1982 г. Руджеро се преместил от Хауърд Бийч в Сидърхърст, Лонг Айлънд. С помощта на информация отново предоставена от Уили Бой Джонсън, агенти преоблечени като строителни работници поставили подслушвателни устройства в кухнята, трапезарията, мазето на Руджеро, както и в телефона в спалнята на дъщеря му. Освен това увеличили операцията по следенето му, като дори от време на време му позволявали да ги види с надеждата, че това ще го предизвика да се разприказва повече.

На 6 май 1982 г. Салваторе Руджеро се качил на чартърен самолет от летище в Ню Джързи заедно с жена си, за да нагледа някои свои имотни инвестиции в южна Флорида. Салваторе, който бягал от властите вече шест години, се криел във Флорида, Охайо и Пенсилвания. Самолетът катастрофирал в Атлантическия океан близо до бреговете на южна Джорджия и никой на борда не оцелял. Смъртта на Салваторе предизвикала верига от събития, които щели да доведат до междуособна война във фамилията Гамбино и да изстрелят Джон Готи към върха. След като били уведомени за фаталния инцидент, Анджело, Джийн Готи и Джон Карнеля побързали да заминат за убежището на Салваторе в Ню Джързи, за да премахнат документи, ценности и всичкия хероин, който могли да намерят.

Адвокатът Майкъл Коиро, който бил представлявал Анджело в миналото, пристигнал от Флорида два дни след смъртта на Салваторе, за да помогне на Анджело да разреши някои законови въпроси, касаещи имота на брат му. Двамата се съвещавали в дома на Анджело, когато пристигнал един от капитаните на фамилията Франк Декико, за да изкаже съболезнованията си. Агентите подслушвали как Коиро казва на Декико, че Джийн е открил хероина.

Няколко седмици след опелото на Салваторе, Коиро все още помагал на Анджело. Благодарение на бръмбарите в къщата, ФБР прихванало следния разговор между Анджело, Коиро и Джийн Готи, които се чудели как да се отърват от хероина:

Руджеро: Ако намеря пари, ще го пазиш ли?
Коиро: Да.
Джийн: Никой, освен нас, не трябва да знае за това. Що се отнася до мен, ти не си наш адвокат, а един от нас.  
Коиро
: Знам това, Джийн, и аз се чувствам по същия начин.“

Месеците минавали и ФБР събирало все повече уличаваща информация, изливаща се от устите на Анджело Руджеро и гостите в дома му. През това време хероинът бил продаден и Руджеро бил чут да възкликва: „В хероина има доста далавера!“. Джийн Готи и Джон Карнеля заминали с печалбата за Флорида, където поръчали още хероин от един от доставчиците на Салваторе.

Брус Моу се въздържал от правенето на арести с надеждата, че ще хване Джон Готи да обсъжда сделката с хероина в дома на Руджеро или по телефона. Това не се случило. Готи смятал, че като действащ капо не бива никога да посещава дома на един редови боец. На 8 август 1983 г., седемнадесет месеца след смъртта на Салваторе Руджеро, Отделът Гамбино арестувал Анджело, Джийн Готи, Джон Карнеля, Майкъл Коиро и Марк Райтър. Освен многобройните записи на разговорите за хероин, бръмбърите били прихванали и изобилие от презрителни забележки, изречени от Руджеро по адрес на Пол Кастелано. Битката, която започнал Кастелано, в опитите си да се добере до тези записи, в крайна сметка довела до неговото падение.

Проблеми за „Големия Поли“

Близо шест години щели да минат преди Анджело Руджеро, Джийн Готи и останалите да бъдат осъдени. Дотогава Пол Кастелано отдавна си бил отишъл, а Джон Готи вече се бил превърнал в „Хлъзгавия дон“.

Проблемите за Кастелано започнали да се трупат в началото на 80-те, когато властите насочили взора си към босовете на престъпните фамилии в Ню Йорк. Когато членовете от бандата на Готи били обвинени в търговия с наркотици, Кастелано почувствал нуждата да действа. За да успокои ситуацията, Руджеро убедил Аниело Делакроче да говори с раздразнения шеф и да го залъже с изкривената история, че само са се опитвали да разчистят делата на Салваторе. Тъй като Салваторе нямал нищо общо с фамилията Гамбино, Кастелано не можел да го държи отговорен за неподчинение на семейните правила. Този план щял да държи Кастелано настрани, докато записите на ФБР бъдели предадени на адвокатите на защитата.

Кастелано не осъзнавал, че информацията, която Руджеро бил разпространил по подслушваните телефонни линии, давала на властите достатъчно основание, за да проникнат и да поставят бръмбари в собственото му имение. В началото на 1984 г. за боса на фамилията Гамбино вече се подготвял обвинителен акт, в резултат от разследването на една друга групировка – тази на бившия капо Рой Димео, известен като „Машината за убиване“. Макар Кастелано да бил поръчал убийството на Димео, за боса и членовете на бандата на Димео се готвели обвинения в поръчково убийство, търговия с наркотици, международна операция за кражба на коли, детска порнография и проституция.

Освен това адвокатите на Кастелано го уведомили, че му се готвят обвинения и по още два случая, свързани с рекет и корупция. Първият случай станал известен като „йерархичен“ и впоследствие довел до осъждането на заместник боса на фамилията Джоузеф Армоне и на съветника Джоузеф Гало. Вторият случай, познат като „пълномощен“, завършил със снемането на обвиненията от Кастелано.

Не само Кастелано, а цялата фамилия Гамбино била под обсада през пролетта на 1985 г. Освен йерархичния случай, обвинения били повдигнати срещу Джон и Джийн Готи, Нийл Делакроче и неговия син Армонд, Джон Карнеля, Уили Бой Джонсън, Антъни Рампино-Хлебарката и други. Гангстерите били обвинени в извършването на плеяда от престъпления, от убийство до лихварство. Това била кулминационната точка от дългогодишната работа на заместник щатския прокурор Даян Джиакалоне, която представлявала Източния район на Ню Йорк.

Едно от нещата, които установила Джианкалоне, било, че Уили Бой Джонсън е таен информатор на ФБР. Тя бързо успяла да го убеди да стане държавен свидетел и да даде показания срещу своя дългогодишен приятел Джон Готи и колегите си от „Бъргин“. Джонсън се страхувал за живота си, както и за сигурността на семейството си. „Аз ще бъда убит“ – казал той на прокурора. – „Семейството ми ще бъде заклано“. Готи скоро разбрал за предателстото на Джонсън.

„Ще ти простя и ти давам думата си, че никой няма да те закача“ – казал Готи на Уили Бой. – „След като спечелим този случай, ти повече няма да бъдеш един от нас. Но ще си намериш работа, ще имаш семейство и ще бъдеш добре“.

Въпреки молбите на Джонсън да бъде пуснат под гаранция като останалите, Джианкалоне убедила съдията да го държи зад решетките, където щял да остане за повече от година, преди случаят да отиде на съд. Междувременно другият информатор Уилям Батиста узнал, че Джианкалоне го издирва, за да го привлече към делото. Батиста грабнал жена си, напуснал града и оттогава никой не го е виждал.

Джон Готи
Джон Готи

Пол Кастелано навършил 70 години през пролетта на 1985 г. Той нямало да доживее до 71. Застаряващият лидер престанал да настоява за записите на Руджеро, когато научил, че Нийл Делакроче умира от рак. Преценил, че след като Делакроче умре, ще може спокойно да упражни натиск за записите, без да предизвиква гнева на заместника си. Когато Кастелано най-накрая успял да чуе касетите в края на лятото на 1985 г., той формулирал план, но все още се въздържал да го приведе в действие, чакайки смъртта на Делакроче.

Смятайки, че Кастелано се готви да ги убие, Готи и Руджеро започнали да кроят план за покушението му. Първо се погрижили да получат подкрепата на хора от фамилията, като Гравано, Декико, Армоне и Робърт Дибернардо. След това конспираторите се обърнали към фамилиите Бонано, Коломбо и Лукезе. Фамилията Дженовезе, водена от дългогодишния съюзник на Кастелано Винсънт Джиганте-Брадичката, не била включена в плана за реконструкция на фамилията Гамбино.

Когато Нийл Делакроче умрял на 2 декември 1985 г., Кастелано отказал да отиде на опелото под предлог, че иска да избегне наблюдението от страна на властите. Това нарушение на гангстерския етикет още повече засилило съпротивата срещу него. След това Кастелано издигнал за заместник-шеф своя шофьор и бодигард Томас Билоти. Обявил, че ще затвори клуб „Рейвънайт“ и ще разпредели членовете на бандата „Бъргин“ по другите банди.

Плановете за реорганизация на Кастелано щели да срещнат бърз и смъртноносен отпор.

„Спаркс Стекхаус“

В късния, студен следобед на 16 декември 1985 г. нищо неподозиращите нюйоркчани, бързащи да се приберат у дома след дългия работен ден, били на път да станат свидетели на публична екзекуция на подземния свят. Сами Гравано и Питър Маас описват подготовката в своята книга „Underboss“:

Сами Гравано
Сами Гравано

„Колкото повече го мислехме, толкова по-добре изглеждаше. Стигнахме до заключението, че девет дни преди Коледа, в най-натовареното време 5-6 часа следобед, сред тълпите от пазаруващи за празниците жители на Манхатън на улиците ще има буквално хиляди хора, щуращи се напред-назад. Ударът щеше да отнеме няколко секунди и объркването щеше да бъде в наша полза. Никой нямаше да очаква нещо такова, най-малко пък Пол. След това щяхме просто да изчезнем в тълпата. Така решихме кога и къде ще се случи“.

Франк ДеКико
Франк ДеКико

В деня преди да бъде извършено покушението над Пол Кастелано и Томас Билоти, единадесет конспиратори се събрали в офиса на Гравано на авеню „Стилуел“. Според Гравано четиримата определени за стрелци били Винсънт Артузо, Джон Карнеля, Еди Лино и неговият шурей Салваторе Скала. Резервният стрелец Тони Рампино-Хлебарката щял да стои от другата страна на улицата срещу ресторант „Спаркс Стекхаус“, а Анджело Руджеро, Джоузеф Уотс и Иги Алоня щели да заемат позиция на 46-а улица, откъдето да подсигурят пътя за бягство. Франк Декико щял да бъде вътре в ресторанта, където щяла да се състои срещата. Към него щели да се присъединят капитаните Джеймс Фаила и Даниъл Марино, които не участвали в заговора.

Научи повече за:   Оскар Дирлевангер и неговата бригада

По-късно, през 1999 г., журналистът Джери Капечи твърди в една своя статия, че Гравано погрешно е посочил Алоня като член на екипа атентатори. Според неговите източници вместо него в убийството е взел участие Доминик Пизона. Същестува и друга версия относно присъстващите в ресторанта „Спаркс Стекхаус“. Пенсионираният лейтенант от полицията Ремо Франчезини твърди в своята книга „Въпрос на чест“, че:

„На 16 декември Големият Пол бе организирал среща със сина на Нийл Делакроче Бъди в ‘Спаркс Стекхаус’ на Източна 46-а улица. Срещата бе уредена от Франк Декико. Кастелано щял да изрази почитанията си, да обясни защо не е дошъл на опелото, да поднесе съболезнованията си, да поправи грешката си и да почете мъртвите“.

Групата атентатори разбрала кои ще бъдат нейните мишени чак в уречения за убийството следобед. Скрити в парк в долната източна част на Манхатън, те преговорили за последен път плана си. Четиримата стрелци били облечени еднакво – дълги, светли палта и черни шапки.

Гравано и Готи пристигнали пред „Спаркс Стекхаус“ в около 17:00 ч., в линкълн, каран от Джон. Той паркирал така, че да могат да виждат входа на ресторанта. Малко след това Билоти спрял своя черен линкълн до колата на Готи и зачакал да се смени светофара. Използвайки уоки-токи, Гравано съобщил на останалите, че Кастелано наближава към пресечката.

Тялото на Томас Билоти
Тялото на Томас Билоти

Билоти паркирал линкълна на празното място пред „Спаркс“ и излязъл от колата. В момента, в който Кастелано тръгнал да слиза от колата, наемниците направили своя ход. Големият Поли бил прострелян шест пъти в главата и загинал на място. Когато стрелбата започнала, невъоръженият Билоти спрял и погледнал през прозорците на колата, само за да види екзекуцията на шефа си, без да осъзнава, че той е следващата мишена. Когато двама от наемниците започнали да стрелят по него, оръжието на единия засякло. Но куршумите на втория стрелец повалили новокоронясаният заместник бос и Карнеля, който бил приключил със стрелбата по Кастелано, заобиколил автомобила и довършил Билоти.

Наемниците хукнали, разблъсквайки уплашените минувачи, и си пробили път до Второ Авеню, където ги чакали колите за бягство. Готи и Гравано спокойно минали с колата си покрай „Спаркс“. Поглеждайки към тялото на Билоти, Гравано казал на Готи: „Той е свършен“.

Пол Кастелано на носилка
Пол Кастелано на носилка

Чувайки стрелбата отвън, Декико, Фаила и Марино излезли бързо от ресторанта. Докато бързали надолу по 46-а улица, те се сблъскали с Томас Гамбино, племенникът на Кастелано, който отивал към срещата в „Спаркс“.

„Чичо ти беше застрелян“ – казал Декико.

„Мъртъв ли е?“ – попитал Гамбино.

„Да, мъртъв е, Томи“ – потвърдил Декико.

„Господи, какво става?“ – попитал Гамбино.

„Не се тревожи, всички останали са добре. Влизай в колата си и тръгвай. Ние ще държим връзка с теб“ – уверил го Декико.

Враждебен свидетел

Новокоронясаният бос на фамилията Гамбино бил зает с подготовката за два съдебни процеса. Първото дело било за нападението над хладилния техник Ромуал Пйечик.

На 11 септември 1984 г. едрият 35-годишен Пйечик заварил колата си блокирана от друг автомобил пред заведението „Коузи Корнър Бар“ в Куинс. Криминално проявеният Пйечик започнал да натиска клаксона, докато не се появил собственикът на проблемното возило. Франк Колета, редови боец от фамилията Гамбино, ударил Пйечик в лицето и измъкнал от джоба на ризата му 325 долара – седмичната заплата на техника. Пйечик изкочил от колата си и започнал да се бие с Колета. Точно тогава Джон Готи излязъл от бара и се намесил в свадата, зашлевявайки Пйечик през лицето. Готи посегнал към кръста си сякаш, за да извади оръжието си, и предупредил Пйечик: „По-добре изчезвай от тук, мамка ти“.

Готи и Колета се върнали в бара, а Пйечик отишъл да подаде оплакване в полицията. Той се върнал в „Коузи Корнър“ с двама полицаи, които арестували двамата гангстери. Няколко дни по-късно Пйечик свидетелствал пред голямото жури. Готи и Колета били обвинени в нападение и кражба. Цяла година минала преди делото да отиде на съд. Дотогава, лицето на Готи вече било добре познато на всички покрай убийството на Кастелано и Билоти, благодарение на вестниците и телевизията.

С наближаването на делото Пйечик започнал да се страхува за живота си. Той си купил пистолет и временно преместил бременната си съпруга на друго място. Седмица преди началото на процеса, сержант от детективския отдел на окръжната прокуратура в Куинс отишъл в дома на Пйечик, за да обсъди с него случая.

„Няма да свидетелствам“ – казал Пйечик на сержанта.

В доклада си детективът отбелязъл, че Пйечик се страхува от хората на Готи. Той бил получавал анонимни телефонни заплахи и някой бил отрязал спирачките на работния му микробус. Заплахите подтикнали окръжния прокурор Джон Сантучи да поиска анонимно жури. Процесът, определен за 2 март 1986 г., бил отложен с два дни, докато съдията обмислял и в крайна сметка отхвърлил молбата на прокурора. На 5 март Пйечик говорил с репортер от „Ню Йорк Дейли Нюз“. Отрекъл да е получавал телефонни заплахи и някой да е повреждал колата му. След това Пйечик заявил, че щял да се яви на делото като свидетел на Джон Готи.

„Няма да свидетелствам срещу г-н Готи“ – казал той. – „Ще бъда на негова страна. Не искам да навредя на г-н Готи“.

Призоваването на свидетелите най-сетне започнало на 19 март. На следващия ден, когато бил редът на Пйечик да заеме свидетелското място, той не се появил. Сантучи изпратил хора от екипа си да го доведат, но не могли да го намерят. Властите не смятали, че е станал жертва на нечестна игра, а по-скоро, че се е уплашил да се яви в съда. Заместник окръжният прокурор А. Кърк Бартли казал на съдията, че обвинението не е в състояние да продължи, поради отсъствието на своя свидетел.

По-късно, във вторник на 20 март, Пйечик бил открит в болница „Мърси“ в Роквил Център, Лонг Айлънд. Неохотният свидетел бил отишъл там, за да му се направи ненужна операция на дясното рамо, чрез която смятал, че ще се измъкне от задължението да свидетелства. По време на петъчните заседания Бартли уведомил съдия Дюфиси, че Пйечик ще се яви в съда в понеделник. Защитникът на Готи, който твърдял, че Пйечик е нападнал Колета, а неговият клиент просто се бил притекъл на помощ, заявил, че цялата тази история с болницата му прилича на измама. Брус Кътлър, който за пръв път взимал думата като защитник на Елегантния дон, казал: „Ние не знаем къде е той, в коя болница е и при кой лекар“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126

Другият адвокат на Готи Майкъл Коиро, който по-късно щял да бъде признат за виновен за съдействието си при укриването на печалбата от наркотици, казал на съда: „Мисля, че е очевидно, че въпросният свидетел не желае да свидетелства“.

В събота сутринта, когато Пйечик бил изписан от болницата, детективите от офиса на окръжната прокуратура в Куинс го взели под своя охрана, като основен свидетел. В понеделник следобед той заел свидетелската скамейка, за да бъде разпитван в продължение на два часа от прокурор Бартли. В притихналата и претъпкана зала на Щатския върховен съд в Куинс, Пйечик бил запитан дали вижда сред присъстващите мъжете, които са го нападнали.

„Не ги виждам“ – отговорил Пйечик.

Когато го притиснали да опише нападателите си, Пйечик заявил: „Ако трябва да бъда напълно честен, това беше толкова отдавна, че вече не си спомням“.

След неговите показания съдия Дюфиси обявил Пйечик за враждебен свидетел и процесът бил прекратен. На 25 март прокурор Бартли се опитал да възобнови случая, но съдията отхвърлил искането му и снел обвиненията за нападение и кражба от двамата подсъдими. Прокуратурата смятала да повдигне обвинения в лъжесвидетелстване срещу Пйечик, но в крайна сметка се отказала.

Това не било последното появяване на Ромуал Пйечик. На 27 август 1986 г., по време на избирането на съдебни заседатели за процеса воден от Джианкалоне, Пйечик се появил в съдебната зала в Бруклин. След като му била отказана възможността да говори в залата, той провел импровизирана пресконференция в кулоарите на съда. Казал на репортерите, че отношението на медиите към Готи е нечестно, тъй като го изобразявали като чудовище в човешки образ. Появата на Пйечик съвпадала с неговата писмена клетвена декларация, която бил приготвил за адвокатите на Готи и в която заявявал, че мафиотският бос никога не го е заплашвал. Тези действия се развили след като молбата на Готи за пускане под гаранция била отхвърлена. Федералният съдия Юджийн Никерсън обяснил решението си с факта, че Пйечик е променил позицията си по време на делото за нападение, очевидно под влиянието на заплахи.

Първото от четирите дела – процесът за нападението срещу Пйечик, приключило. Второто дело по обвинения в нарушаване на федералния закон за организираната престъпност (RICO),  щяло да започне на 7 април 1986 г. Междувременно раняването на Джон Ф. Конър на 7 май 1986 г. сложило началото на третия процес – нападение над представител на профсъюза на дърводелците.

Процесът Джиакалоне – Рунд І

Скоро след като Джон Готи се завърнал от своята почивка във Флорида, където отпразнувал изхода от делото на Пйечик, трябвало пак да се върне в съда. На 7 април започнал изборът на съдебни заседателите за процеса на Джиакалоне. Освен Готи, подсъдими по случая били и неговият брат Джийн, Джон Карнеля, Антъни Рампино, Уили Бой Джонсън, Николас Корозо и Ленърд ДиМария. На делото не присъствали баща и син Делакроче. Нийл бил починал през миналия декември, а Армонд бил изчезнал.

Армонд Делакроче бил казал на адвоката си, че не иска да бъде съден и пледирал за виновен на 6 декември, само четири дни след смъртта на баща си. Неговото решение разстроило Готи. Макар Армонд да не се готвел да свидетелства срещу останалите, фактът, че той се признал за виновен по същите като техните обвинения, не се отразявало добре на групата. Готи предупредил хората си: Без значение колко добра сделка им предложи обвинението, никой член на фамилията Гамбино не бива никога да признава, че фамилията съществува. През април 1988 г., след като бил в нелегалност две години, Армонд Делакроче умрял от мозъчен кръвоизлив, причинен от жестоко алкохолно отравяне, в района на планините Поконо в Пенсилвания.

На процеса липсвали и братът на Джон Карнеля Чарлз, който бил официално обявен за беглец, и Уилям Батиста, когото Джиакалоне се готвела да призове като държавен свидетел. Седемте обвиняеми били обвинени по федералния закон за рекетьорство и конспирация за рекет. Обвинителните им актове съдържали престъпления, извършени в период от 18 години. Те били застрашени от присъди в размер на 20 години, плюс доста солени глоби.

Обнадежден от успеха, който имал със заплашването на Ромуал Пйечик, Готи решил да използва тази тактика и сега. Първият набелязан държавен свидетел бил Денис Куърк, който щял да даде показания за убийството на съдебния служител Албърт Гелб, извършено през 1976 г. Джиакалоне казала на федералния съдия Юджийн Никерсън, че хората на Готи два пъти са се опитали да се свържат с Куърк. Прокурорката заявила, че ако има следващи опити за контакт с държавните свидетели, ще предприеме стъпки за анулиране на освобождаването под гаранция на подсъдимите. Никерсън се съгласил да пази в тайна имената на свидетелите, докато не дадат показанията си в съда и заповядал на обвиняемите да стоят далеч от тях.

В утрото на 9 април в съда постъпило обаждане за поставена бомба и залата била изпразнена незабавно. Готи казал на свой приятел: „Кажи им, че не съм аз. Ще обвинят мен за това“. Той бил отчасти прав. Човекът, който се обадил, бил заявил, че е Джон Готи. По-късно се установило, че виновникът е умствено болният Александър Галка, който в онзи ден трябвало да се яви в съда, за да получи присъдата си по обвинения в отправяне на заплахи към президента Роналд Рейгън.

Взривената кола на ДеКико
Взривената кола на ДеКико

Четири дни по-късно заместник босът на фамилията Гамбино Франк Декико бил убит от поставена в колата му бомба. От началото на процеса бил изминал по-малко от месец, а вече се случвали неща като изчезнали обвиняеми, бомбена заплаха, заплашване на свидетели и убийство на една от ключовите мафиотски фигури. Това било само началото на последвалия цирк и пълна подигравка със съдебната система. На 28 април съдия Никерсън взел решение да отложи процеса, което не изненадало никого. Когато обявил решението си, съдията цитирал събитията от последните няколко седмици, своите собствени наблюдения от селекцията на съдебни заседатели и мащабното отрязаване на случая от медиите, чийто интерес се засилил още повече с убийството на Декико.

Никерсън отказал да обяснява защо е избрал да сложи четиримесечен мораториум върху делото. Въпреки това отлагане, проблемите на Готи със закона не приключили дотук. Прокурор Джиакалоне направила постъпки за анулиране на гаранцията на Готи и другите трима обвиняеми, заявявайки че са нарушили условията на освобождаването си и продължават да взимат участие в престъпната дейност на фамилията Гамбино. На 13 май съдия Никерсън анулирал гаранцията на Готи под предлог, че докато е на свобода, ще се опита да заплаши свидетелите. Гаранцията на останалите подсъдими не била отнета, макар обвинението да настоявало за това.

На 19 май 1986 г. Готи, който бил пристигнал в съда с черен мерцедес, напуснал сградата в мръсносиния додж на затвора, който се отправил към изправителния център „Метрополитан“ в долен Манхатън.

Отплатата на Брадичката

Преди да убие Кастело Готи бил потърсил одобрението на останалите нюйоркски фамилии, с изключение на фамилията Дженовезе и нейния лидер Винсънт Джиганте-Брадичката. След убийството Джиганте започнал да търси отмъщение за смъртта на Кастелано. Готи изпратил съобщение до Джиганте и останалите фамилии, че във фамилията Гамбино всичко е наред, а босът на Дженовезе му отговорил, че някой ден някой ще трябва да плати за кончината на Пол.

Винсент Гиганте
Винсънт Джиганте

Книгата „Готи: Възход и падение“ разкрива плана на Джиганте, който замислил заедно с едновремешните капитани на Гамбино Джеймс Фаила и Даниъл Марино. Фаила контролирал частната санитарна индустрия в града, а Марино държал компания за камиони.

„Той (Джиганте) възнамерявал също да въздигне новия крал. След като убиел Готи и Декико, щял да излезе напред и да подтикне капитаните на Гамбино да изберат за бос Фаила, който бил негов дългогодишен приятел също като Пол. Фаила, от своя страна, щял да избере Марино за свой заместник бос“.

Готи и Декико направили добре обмислен ход, срещайки се с различните фамилии на тяхна територия, нещо, което Кастелано смятал за под нивото си. В неделя, на 16 април 1986 г., само няколко дни след началото на процеса на Джиакалоне, Готи трябвало да се срещне с Декико и Гравано в клуба на Фаила в Бенсънхърст. Дани Марино също пристъствал на срещата.

На известно разстояние от клуба чакал в готовност екип от убийци, организиран от Джиганте и заместник-боса на фамилията Лукезе Антъни Касо-Газопровода. Под автомобила на Декико била поставена кафява чанта, съдържаща бомба. Онова, което убийците не знаели, било, че по-рано Готи се бил обадил в клуба, за да предупреди, че няма да може да дойде и ще се срещне с Декико по-късно през деня в клуб „Рейвънайт“.

Докато събралите се разисквали семейния бизнес, на срещата пристигнал Франк Белино от фамилия Лукезе, за да обсъди някакъв законов проблем с Декико. Белино поискал телефонния номер на един адвокат, а Декико държал визитката му в жабката на своя буик „Електра“. Когато двамата мъже се доближили до колата, Декико зърнал чантата, която се подавала отдолу. „Сигурно има бомба под колата ми“ – пошегувал се той пред Белино.

При тяхното приближаване Хърбърт Пейт-Синеокия (който години по-късно издал Антъни Касо като поръчител на убийството), получил сигнал. Той изчакал Декико да седне на дясната седалка и да отвори жабката. Тогава детонирал бомбата. Всички гангстери, с изключение на Фаила и Марино, изтичали от клуба, за да видят какво става. Гравано издърпал умиращия си приятел далеч от горящия автомобил. И двете жертви били откарани от полицейска кола в болницата, където Декико бил обявен за мъртъв. Готи бързо се заел да събере армията си. На всички капитани на фамилията и членовете на техните банди било наредено да се явят на опелото, за да покажат силата и единството на семейството.

Без да знае кой стои зад убийството, Готи все още смятал, че е в добри професионални отношения с Джиганте. Брадичката не мислел така и не се бил отказал от намерението си да премахне Готи. Но  според Гравано Джиганте не бил единственият, който кроял заговор. През 1988 г. Готи поискал свикването на Комисията на нюйоркските фамилии. Заедно със своя приятел Джоузеф Масино (бос на Фамилията Бонано, който бил свален преди няколко години от поста си в Комисията), Готи лобирал за неговото връщане. За да засили позициите си, той подкрепил кандидатурата на Вик Орена за действащ бос на фамилията Коломбо. Планът на Готи се състоял в това, че благодарение на лоялността на тези две семейства, щял да контролира цялата Комисия.

По време на тези маневри един клон на фамилията Дженовезе в Ню Джързи кроял планове за премахването на Джон Готи и неговия брат Джийн. Луис Антъни Боби Мана, 59-годишен капо от Джързи Сити, заговорничел с петима други гангстери за убийството на братята Готи. Когато правителствените агенти прихванали техния заговор, благодарение на подслушвателните си устройства, те предупредили Готи. През юни 1989 г. Мана и двама от неговите съмишленици били осъдени за заговор за убийство.

Процесът Джиакалоне – Рунд ІІ

Месец преди възобновяването на процеса Брус Кътлър поискал от съда да позволи на неговия клиент да посещава офиса му всяка сутрин, за да могат да обсъждат стратегията си. Готи дори изявил желание да заплаща допълнителните разходи, свързани с всекидневните му разходки. Прокурор Джиакалоне протестирала срещу искането на основание, че по този начин ще бъдат създадени две класи обвиняеми – едните, които са в състояние да си плащат, за да получават специални услуги, и другите, които не могат да го направят. Съдията отхвърлил искането на защитата.

Джералд Шаргел и Джон Готи
Джералд Шаргел и Джон Готи

Кандидатите за съдебно жури наброявали 450 души, от които щели да бъдат избрани 12 съдебни заседатели и 6 резерви. Селекцията на журито отнела 18 дни, а изборът на резервите щял да отнеме още една седмица.

Заседанията започнали на 25 септември във федералния окръжен съд в Бруклин. Щатски прокурор Даян Джиакалоне говорила в продължение на 90 минути пред публика от приблизително 100 души. Поне една четвърт от пристъстващите били репортери.

Митът, че Джон Готи е убил Джеймс Макбратни, за да отмъсти за убийството на Мани Гамбино и да спечели благоразположението на Карло Гамбино, се родил с първите няколко изречения на Джиакалоне. Тя заявила, че неговото участие в това убийство му осигурява изкатерването по стълбицата на властта във фамилията Гамбино.

Кътлър отговорил на нейните коментари така: „Единственото семейство, което има Джон Готи, е неговата съпруга, неговите деца и внуци“. Склонният към драматизъм защитник вървял наперено из залата, правейки пренебрежителни коментари за прокурорката и обвинителния акт. В един момент хвърлил обвинителния акт в кошчето за боклук с думите: „Това е боклук. Там му е мястото“. Наричал държавните свидетели отрепки и нищожества и твърдял, че клиентите му са преследвани, защото Джиакалоне не харесвала начина им на живот.

Призоваването на свидетелите на обвинението не тръгнало много добре. Техният първи свидетел щял да бъде Салваторе Полиси-Лудия. В събота, два дни преди да бъде призован, Полиси дал интервю на запис на един писател, който щял да пише книга за живота му. Тъй като правилата за свидетелските показания гласят, че защитата следва да получи цялата информация за свидетеля на обвинението, с която разполага обвинението, кръстосаният разпит на Полиси бил отложен. Вместо това били пуснати записи от подслушването на телефони и бил призован детектив Франсис Ленърд от окръг Съфолк, който описал голям брой нелегални операции от 1975 г., зад които стояли подсъдимите Димария и Корозо.

На 6 октомври „Ню Йорк Таймс“ публикувал статия от Селуин Рааб, в която репортерът твърдял, че Готи е на път да бъде свален от поста си на бос на фамилията Гамбино. Според Рааб причината за това били неговите проблеми със закона и убеждението на мнозина от членовете на фамилията, че го чака дълга присъда. Семейството щяло да издигне за негов наследник някой доста по-незабележим от прекалено публичния Джон Готи.

Междувременно на 10 октомври, обвинението се сблъскало с още една пречка, когато се оказало, че журито не може да изслуша показанията на ключовия свидетел Едуард Малоуни. Неговите показания трябвало да установят мотив за убийството на Джеймс Макбратни през 1973 г. Съдия Никерсън приел аргументите на защитата, че Малоуни не би трябвало да бъде допускан да говори за дочути от трети лица разговори, на които не е присъствал лично.

Следващият, който минал през месомелачката на защитата, бил Лудия Сал Полиси. На 15 октомври Бари Слотник манипулирал черните членове на журито, като им посочил, че Полиси смята чернокожите за най-низшата човешка форма на живот.

Делото започвало да се превръща в подигравка с правосъдието. Адвокатите на защитата продължавали да мачкат свидетелите на обвинението, а обвиняемите се шегували и правели обидни забележки зад гърба на прокурорите – особено за Джиакалоне. Готи постоянно подхвърлял на репортерите презрителни коментари относно заседанията и те ги поглъщали като топъл хляб. Контролът на съдията в съдебната зала се изпарявал светкавично.

Специален заседател

Имало основателна причина Готи и Кътлър да бъдат уверени, че ще спечелят делото. Те били подкупили един от заседателите с 60 000 долара. Джордж Пейп бил човек на средна възраст от предградията, който имал проблем с пиенето. Работел на строеж, където срещнал Бруно Радонич, който по-късно щял да стане лидерът на бандата на Западняците. Когато Пейп бил призован за заседател и осъзнал, че ще попадне в процеса на Джианкалоне, видял в това огромна финансова възможност.

Пейп изрекъл доста лъжи, за да мине през елиминацията на заседателите, които биха могли да имат връзка с Готи. Веднага след като бил избран, се свързал с Радонич, който на свой ред се свързал със Сами Гравано и сделката била налице.

Готи се наслаждавал на мисълта, че най-лошото, което би могло да му случи, е журито да не стигне до съгласие за присъдата.

В началото на декември обвинението призовало на свидетелското място Джеймс Кардинали, който често се навъртал в клуб „Бъргин“. Кардинали бил в затвора заедно с Готи, когато излежавал присъдата си за убийството на Макбратни. Когато станал държавен свидетел, той излежавал присъда от 5 до 10 години за убийство. Кардинали казал на съда, че след като е излязъл от затвора през 1979 г., бил потърсил Готи в клуб „Бъргин“ и успял да си уреди чрез него работа като шофьор на камион, за която Готи му плащал от 100 до 200 долара на седмица. Признал, че през това време е обирал дилъри на наркотици и е убил петима души. След показанията на Кардинали Готи казал на репортерите: „Нищо от онова, което каза не е вярно, освен собственото му име на доносник“.

При кръстосания разпит Кардинали изложил обвинението. Адвокатът Джефри Хофман, който представлявал Джийн Готи, накарал Кардинали да признае, че властите са му платили 10 000 долара за тези показания.

На въпросите от адвокат Майкъл Сантанджело, който представлявал Ленърд Димария, Кардинали признал, че освен парите, прокуратурата му била обещала имунитет за четири убийства, в които бил замесен. Той щял да получи нова идентичност и нов дом. Когато го запитали дали според него е сключил добра сделка, Кардинали отговорил: „Мисля, че сключих фантастична сделка!“.

На шестия ден от показанията си Кардинали вече звучал повече като свидетел на защитата, а не на обвинението. Кътлър го накарал да признае, че веднъж е казвал следното: „От деня, в който срещнах Готи, той ми е правил само добро. Слагаше пари в джоба ми, когато нямах пукната стотинка, слагаше дрехи на гърба ми. Той е най-добрия човек, когото познавам“. На следващия ден добавил: „Ако Готи ме намери мъртъв на улицата и ме подмине, точно това заслужавам“.

Процесът, който трябвало да продължи не повече от три месеца, се проточил и в новата година. На 20 януари 1987 г., пет месеца след селекцията на съдебните заседатели, защитата най-сетне представила случая си.

Ако Джиакалоне и Глийсън смятали, че най-лошото е минало, ужасно грешали. На 2 февруари свидетелят на защитата Матю Трейнър се качил на свидетелската скамейка и разказал за някои споразумения между него и обвинението. Историите му варирали от това как прокурорите са му предлагали наркотици в замяна на показания, до безвкусното изявление, че Джиакалоне му била дала бикините си, за да може да се облекчи, тъй като се оплаквал, че му се прави секс.

Защитата се оттеглила на 11 февруари. За разочарование на съдия Никерсън, Джиакалоне съобщила, че разполага със 17 свидетели за опровержение, които иска да призове. Процесът се проточил още три седмици. На 2 март Джиакалоне изложила заключителната си реч, което й отнело 5 часа. Някога решителната прокурорка сега изглеждала победена. Гласът й бил неуверен и тя на няколко пъти обърквала имената на някои от замесените в делото хора.

Съдебното жури заседавало в продължение на седем дни преди да вземе решението си. Още на първия ден платеният свидетел Джордж Пейп заявил на своите колеги заседатели: „Готи е невинен. Всички са невинни. Не смятам, че има какво да обсъждаме“. Няколко от заседателите помолили Пейп да продължи да заседава, но през следващите дни той не участвал в обсъжданията им.

В петък 13-и, когато журито обявило решението си „невинни“, подръжниците на Готи в залата надали победен вик. Когато съдебните заседатели напускали залата, Готи започнал да им ръкопляска и скоро към него се присъединили и останалите подсъдими и техните подръжници.

Точно един месец след края на процеса Лудия Сал Полиси успял да смали 15-годишната си присъда на условна. В утрото на 29 август 1988 г. Уили Бой Джонсън получил мафиотска справедливост. Докато вървял към колата си, паркирана пред дома му във Флатлендс, бил повален от оръжеен огън. Той бил уцелен по веднъж във всяко бедро, два пъти в гърба и поне шест пъти в главата. Издъхнал моментално. През 1992 г. Сами Гравано свидетелствал срещу продажния съдебен заседател Джордж Пейп и той бил осъден на три години затвор. Радонич, който бил избягал в родината си, където станал сръбски боец за свобода, бил арестуван в новогодишния ден на 2000 г. на Международното летище в Маями. От Гравано се очаквало да свидетелства срещу него, но след като Сами бил арестуван по обвинения в търговия с наркотици в края на февруари, властите снели обвиненията си срещу Радонич.

Научи повече за:   Палача от Ню Орлиънс

Раняването на Джон О’Конър

През февруари 1986 г. ресторант „Бенкърс енд Брокърс“ в Бетъри Парк Сити бил в ремонт. Заведението се управлявало от редовия боец на фамилията Гамбино Филип Модика. Модика не използвал за ремонта услугите на дърводелския профсъюз, което предизвикало гнева на 50-годишния Джон О’Конър – шеф на Обединеното братство на дърводелците и мебелистите. През една февруарска вечер ресторантът бил разбит по поръчка на О’Конър, причинявайки щети в размер на 30 000 долара.

Когато Модика отнесъл оплакването си до Готи, босът на фамилия Гамбино наредил О’Конър да бъде убит и дал тази задача на членовете на Западняците – банда съставена от ирландски гангстери. В 6:40 ч. на 7 май О’Конър чакал асансьора в лобито на сграда в центъра на Манхатън, където се помещавали офисите на неговия профсъюз. Кевин Кели от бандата на Западняците стрелял четири пъти по него, ранявайки го в задника, левия крак и хълбока. О’Конър бил откаран в болница „Сейнт Клеър“, където скоро се възстановил.

На 23 септември 1986 г. О’Конър бил призован в съда за разбиването на ресторанта. В същият ден били повдигнати обвинения и срещу стрелеца, който го бил ранил и който в момента се укривал от властите. Окръжният прокурор на Манхатън Робърт Моргентау получил тази информация чрез бившия втори командир в бандата на Западняците Франсиз Фийдърстоун-Мики, който сега бил държавен свидетел.

Щели да минат близо две години и четири месеца преди кабинета на Моргентау да повдигне обвинения срещу Готи за нападението над О’Конър. В късния следобед на 24 януари 1989 г. Готи бил арестуван както си вървял по улица „Сохо“. Офицерът от Специалния щатски отряд Джоузеф Кофи бил твърде възбуден по време на ареста. Той за малко щял да запрати Готи в една стъклена витрина преди да го окове.

През онази вечер по същите обвинения били арестувани Анджело Руджеро и Антъни Герери. Руджеро бил поставен под арест в болницата, където се лекувал от рак. Той починал преди началото на процеса. Герери въртял незаконна букмейкърска инициатива за Готи. Досието му включвало голям брой арести за комарджийство и укриване на крадени стоки. Макар да бил осъждан няколко пъти, никога не бил попадал в затвора.

На заседанието за определяне на гаранцията им окръжният прокурор Черкаски настоял Готи да не бъде пускан под гаранция. Прокурорът заявил, че босът на фамилията Гамбино разполага с неизчерпаеми финансови ресурси. Въпреки това Готи бил освободен под гаранция в размер на 100 000 долара и когато излизал от сградата на съда, трябвало да си пробива път през морето от репортери, телевизионни камери и фотографи.

Процесът О’Конър

Готи продължавал да говори, а бръмбарите на ФБР продължавали да записват. Подслушвателни устройства били монтирани в „Бъргин“ и „Рейвънайт“ клуб. Агентите следели всяка среща на гангстерите. ФБР успяло да постави бръмбари в апартамента на Нети Черели, разположен над „Рейвънайт“ клуб, където Готи смятал, че може да говори в безопасност. В периода от 30 ноември 1989 до 24 януари 1990 г. Готи вече бил изпял достатъчно от тайните на фамилията, за да почнат стените й да се рушат.

Брус Кътлър и Джон Готи
Брус Кътлър и Джон Готи

Делото за стрелбата срещу О’Конър било насрочено за януари 1990 г. Селекцията на съдебни заседатели започнала на 8 януари и приключила единадесет дни по-късно. Върховният съдия Едуард Маклафлин наредил журито да бъде поставено под запор по време на целия процес.

Обвинението разполагало с двама информатори и купища от уличаващи записи. Първият свидетел призован от обвинението бил Винсънт Кафаро-Рибата, бивш член на фамилията Дженовезе. Той разказал как точно оперират петте престъпни фамилии на Ню Йорк.

След това на журито били представени записите, направени от подслушвателните устройства на Специалния отдел за борба с организираната престъпност в Ню Йорк. Един от агентите описал как са поставили устройства в два от телефоните в частния офис на Готи.

Когато станало ясно, че властите са знаели, че О’Конър е в опасност, възникнал въпросът защо не са го предупредили. Един от следователите, подложен на кръстосан разпит, казал, че записите не са били достатъчно ясни, за да се идентифицира О’Конър. Адвокатът на Готи казал на репортерите: „Щом записите не са били достатъчно ясни, за да се предупреди О’Конър, значи не са достатъчно ясни, за да се осъди клиентът ми“.

Ключовият свидетел на обвинението бил Джеймс Патрик Макелрой, член на бандата на Западняците. Говорело се, че той е сключил сделка с прокуратурата за намаляване на текущата му присъда, в замяна на свидетелските му показания. Той казал на съда, че заповедта за премахването на О’Конър е дошла от Готи, чрез лидера на Западняците Джими Куунан.

След това журито изслушало един от уличаващите записи, в който Готи казвал: „Ще го пречукаме“. Обвинението твърдяло, че Готи бил направил това изявление пред Герери на 7 февруари 1986 г., точно след потрошаването на ресторанта.

Защитата оспорила автентичността на записите, заявявайки че може да са подправени. Изтъкнали също лошото качество на звука, от който било трудно да се направи точна транскрипция на казаното.

Защитата изненадващо призовала жертвата на стрелбата Джон О’Конър. Профсъюзният служител казал на съда, че следователите от Отдела за борба с организираната престъпност го били прибрали в деня преди покушението. Изобщо не го били предупредили, че някой се готвел да го премахне и животът му е в опасност.

По време на заключителните си аргументи, обвинението и защитата си разменяли обиди пред съдебните заседатели.

„Хлъзгавия Дон“

Заседанията на журито не протекли гладко. Един от заседателите изпратил бележка на съдията Маклафлин, оплаквайки се че сред членовете на журито има прекалено много разногласия. Бележката гласяла:

„Смятам, че сред нас има предубеден заседател, който влияе на мнението на журито. Този заседател показа още преди началото на процеса, че има определено мнение за вината или невинността на обвиняемия“.

Маклафлин разговарял с членовете на журито, успокоявайки ги че вземането на решение често е труден процес. Той се пошегувал: „Невъзможно е да накараш 12 нюйоркчани да се съгласят за каквото и да било“.

На 9 февруари 1990 г. съдебните заседатели стигнали до съгласие. Те обявили Готи и Герери за невинни.

При произнасянето на решението присъстващите в съдебната зала започнали да аплодират, а един от поддръжниците на Готи извикал: „Браво, Джони!“.

Тържествуващият Готи напуснал сградата на съда с личния асансьор, използван от съдиите. Щом излязъл на улицата, вдигнал ръката си, свита в юмрук в знак на триумф, пред множеството събрало се зад полицейските барикади.

Неумолимо преследване

Досега срещу Готи били изпробвали силите си полицията в Ню Йорк, прокуратурата в Бруклин и Специалния отряд за борба с организираната престъпност. Никой от тях не успял да го срази. Сега идвал редът на ФБР да се опита да хване Хлъзгавия дон.

„Ние все още не сме повдигали обвинения срещу Джон Готи“ – заявил специален агент Джулс Бонаволонта. – „Когато го направим, той може да бъде сигурен, че ще отиде в затвора“.

Още от самото начало Готи бил главният заподозрян в убийството на Пол Кастелано. Благодарение на скорошната информация, получена от бившия заместник бос на една престъпна фамилия във  Филаделфия Филип Леонети, властите получили възможност да ударят отново.

Джон Готи знаел, че е само въпрос на време преди властите отново да го подгонят. Започнал да подготвя фамилията за следващия сблъсък, който би могъл да го вкара зад решетки за година или повече, ако се стигне до присъда. Неговият кръг от довереници изтънявал. Робърт Дибернардо бил убит от хората на Гравано през юни 1986 г. През декември 1987 г. били осъдени Джоузеф Гало и Джоузеф Армоне. Армоне починал през 1992 г. във Федералния медицински център в Спрингфийлд, Мисури.

Джийн Готи и Джон Карнеля също били зад решетките. Двамата били осъдени на 23 май 1989 г.  за търговия с наркотици на 50 години затвор и глоба от 75 000 долара.

И накрая, през декември 1989 г. Анджело Руджеро умрял от рак. Гравано разказва, че през последните месеци от живота на Руджеро той и Джийн Готи убеждавали Джон да посети умиращия си приятел. Готи отказвал да го види, защото все още му бил сърдит заради това, че бил допуснал да бъде подслушван от властите. Гравано почти насила накарал Готи да отиде на опелото на Анджело.

Последен арест

В нощта на 11 декември 1990 г. агентите от ФБР и детективите от Ню Йорк нахлули в клуб „Рейвънайт“ и арестували Готи, Сами Гравано и Франк Локашио. Томас Гамбино също бил арестуван, но на друго място.

Макар това да бил четвъртият обвинителен акт на Готи от възкачването му на върха на фамилията досега, за първи път бил обвинен в убийствата на Кастелано и Билоти. Тези обвинения щели да бъдат подкрепени от държавния свидетел и бивш заместник бос на фамилията от Филаделфия Филип Леонети. Той бил готов да свидетелства, че Готи се е похвалил за екзекуцията на Кастелано, по време на една среща на престъпните лидери във Филаделфия.

Джералд Шаргел
Джералд Шаргел

Една седмица след арестите адвокат Джералд Шаргел поискал от съда записите от апартамента на Сирели да не бъдат пускани в публичното пространството, защото по този начин биха навредили на правото на обвиняемите да получат справедлив съдебен процес. Шаргел се оплакал на съдията Лио Гласър, че тримата подсъдими (Гамбино бил освободен под гаранция) са държани в килиите им по 24 часа в денонощието и не им се позволява да се срещат със защитниците си.

Четири дни преди Коледа съдия Гласър отхвърлил искането за пускане под гаранция на Готи и другите двама мъже. Междувременно, след месеци на спорове между агенциите за това кой да води обвинението по случая, възникнал нов проблем, когато се установило, че на записите се чува как Готи обсъжда подкупването на журито в процеса О’Конър. Моргентау, който тогава загубил случая, бил вбесен, че тази информация не му е била предоставена по време на делото. Отговорът на ФБР бил, че предоставянето на записите щяло да изложи на риск разследването им.

На 18 януари 1991 г. съдия Гласър наредил на служител от социалните служби да сложат край на мизерните условия, в които са държани тримата обвиняеми.

Съдия Гласър
Съдия Гласър

На същото това заседание прокурор Джон Глийсън поискал отстраняването от случая на адвокатите Брус Кътлър, Джералд Шаргел и Джон Полок, тъй като били хванати на записите от клуб „Рейвънайт“ и биха могли да бъдат призовани като свидетели. Съдията дал на защитата три седмици за отговор. Напускайки залата, Кътлър казал на журналистите: „Ние сме оптимисти, че ще останем като адвокати на тези мъже“.

Въпреки че Готи бил зад решетките, където можел да остане до края на живота си, Винсънт Джиганте и Антъни Касо продължавали да търсят отмъщение за убийството на Кастелано. Само няколко седмици преди ареста на Готи бил застрелян един от стрелците при „Спаркс Стекхаус“, Едуард Лино. На 13 април близкият приятел, довереник и шофьор на Готи и неговият син Джуниър били убити пред дома им в Бруклин. Готи нямал представа, че зад тези убийства стои Джиганте.

Федералните прокурори спечелили тактическа победа, когато на 26 юли съдията Гласър отстранил от случая адвокатите Кътлър, Шаргел и Полок.

На 2 юни, след постоянен натиск от страна на медиите, съдия Гласър освободил записите на ФБР от клуб „Рейвънайт“ и апартамента на Сирели. Разговорите на Готи с Франк Локашио и Сами Гравано били публикувани във вестниците и излъчени по телевизионните новини.

В началото на август съдия Гласър извикал Готи, Гравано и Томи Гамбино и поискал да знае дали са си избрали нови защитници. Сами Гравано отговорил нахално: „За пет дни? Трябваха ми шест месеца да се отърва от предишния, а вие ми давате пет дни, за да си намеря нов?“. Гласър дал на тримата още една седмица и им казал, че ако дотогава не си намерят адвокати, ще им назначи служебни защитници.

На 20 август Готи избрал за свой представител Албърт Крийгър, а Гравано се спрял на Бенджамин Брафман. Томас Гамбино щял да бъде отстранен от този случай и щял да бъде съден отделно.

Съдия Гласър решил съдебните заседатели да бъдат държани под запор и имената им да бъдат пазени в тайна. Но адвокатът на Готи имал по-важни неща, за които да се тревожи, когато на 8 ноември 1991 г. Сами Гравано станал предател.

Последен процес

Изборът на съдебни заседатели се оказал доста мъчителен процес, тъй като медиите непрекъснато бълвали публикации за шестте убийства, за които се говорело, че щял да бъде съден Готи. На 6 февруари раздразненият съдия Гласър се обърнал към защитата: „Сериозно се замислям да преместя делото на друго място, ако медиите продължават да тровят по този начин кандидат-заседателите“.

Ядосаният Готи, който седял със своите адвокати, изчакал съдията да излезе и избухнал: „Къде ще го премести, в Щутгарт, Западна Германия?“. След това Готи нарекъл съдията педераст. Обръщайки се към масата на обвинението, Елегантния дон подхвърлил: „И кога за последен път са си мили косите тия балами?“.

На 11 февруари бил избран съставът на съдебните заседатели и на следващия ден щатският прокурор Андрю Малоуни представил случая си. Описвайки очакваното появяване на Гравано, Малоуни казал: „Той не е по-различен от Джон Готи“. Прокурорът съобщил на заседателите, че Гравано е замесен в 19 убийства.

Защитниците Крийгър и Кардинале изнесли встъпителните си речи на 13 февруари. Крийгър се извинил предварително от името на Готи за мръсния език, който заседателите щели да чуят на записите. Крийгър описал ключовия държавен свидетел Гравано като жалък човек, изпълнен със злоба, лукавство, егоизъм и алчност, който се бил опитал да си измие ръцете, признавайки се за виновен в 19 убийства.

Първите дни от процеса преминали с показанията на агентите от ФБР Джордж Гейбриъл и Луис Шилиро, които описали на съдебните заседатели организацията на фамилията Гамбино и обяснили записите от подслушването в клуб „Рейвънайт“.

След това журито чуло как Готи разказва на Локашио как е поръчал убийствата на Робърт Дибернардо, Луис Милито и Луи Дибоно. Този разговор бил записан на 12 декември 1989 г. в апартамента на Сирели. Точно на тази касета Готи обвинявал Гравано, че убийствата са поискани от него, което подтикнало Сами да стане държавен свидетел.

През последната седмица от февруари прокуратурата бавно изложила случая си по обвинението в убийството на Кастелано. Започвайки със записите, в които Анджело Руджеро обсъждал продажбата на хероин с Джийн Готи и Майкъл Коиро, обвинението стигнало до правилата на Кастелано за забрана на наркотиците. Готи искал да убие боса на фамилията Гамбино, за да спаси брат си и приятеля си Анджело. След това двама свидетели заявили, че в нощта на покушението са видели Джон Карнеля и Антъни Рампино пред „Спаркс Стекхаус“.

Сами Гравано свидетелства
Сами Гравано свидетелства

В понеделник, 2 март 1992 г., дошъл моментът, който всички очаквали: Салваторе Гравано-Бика бил призован за свидетел.

Докато Гравано давал показанията си, се случили три странични събития. На 3 март заседанието било прекъснато от възрастна жена, която надавала траурни вопли в коридора. Ана Карини обяснила, че е дошла да се изплюе в лицето на Гравано, защото го държала отговорен за смъртта на двамата й сина Енрико и Винсънт. Двамата обаче не присъствали в списъка с мишени на Сами. На следващия ден съдия Гласър освободил двама съдебни заседатели. Макар съдията да запазил причината в тайна, говорело се, че един от заседателите – 20-годишен младеж, поискал да бъде освободен, защото приятелката му била уплашена за него. И накрая, също като в предишен процес, в съда била получена заплаха за бомба, което временно прекратило заседанията.

Малко преди обвинението да се оттегли Готи отново показал арогантното си поведение и получил предупреждение от съдията. Той прекъснал показанията на един свидетел, заповядал съдебните заседатели да бъдат изведени от залата и след това загледал строго Готи от височината на мястото си:

„Г-н Готи, обръщам се към Вас. Ако искате да продължите да присъствате на този процес и да седите на тази маса, ще Ви посъветвам да престанете да правите коментари, които могат да бъдат чути в тази зала, както и да отправяте жестове към обвинението. В противен случай ще Ви отстраня от съдебната зала и ще гледате процеса по телевизията. Няма да повтарям повече“.

На 23 март, след още една бомбена заплаха, прокурор Андрю Малоуни се оттеглил. Защитата на Готи била напълно опустошена. Единственият свидетел, който адвокатите му можели да призоват, бил финансов съветник, който бил посъветвал Готи да не подава данъчна декларация, докато е обвиняем. Петима други свидетели били обявени за ненадеждни, което предизвикало избухването на адвокат Кардинале и му донесло глоба за неуважение към съда.

На 27 март Джон Глийсън започнал заключителната си реч, заявявайки на журито, че комбинацията от записаните думи на Готи и показанията на Гравано са предостатъчни доказателства за осъждането на Готи.

И двамата защитници нападнали Глийсън в своите заключителни речи. Кардинале заявил, че целта на Глийсън е единствено да добие популярност и слава с цената на всичко. Крийгър нарекъл Гравано луд сериен убиец и казал на заседателите, че Сами щял да получи минимална присъда за участието си в 19 убийства, в замяна на измислените показания, които бил представил на съда.

Съдията Гласър инструктирал съдебните заседатели в продължение на близо четири часа.

Дон „Велкро“

Журито започнало своето заседание на 1 април. Само след 13 часа съдебните заседатели се върнали с решението си. Обявили Готи за виновен по всички обвинения. Лукашио също бил намерен за виновен по всички точки, с изключение на обвинението в незаконен хазарт. Тогава заместник-директорът на нюйоркския офис на ФБР направил прочутия си коментар: „Донът сякаш е покрит с велкро (самозалепваща се лента) и всички обвинения му се залепиха“. Съдията Гласър назначил датата за произнасяне на присъдите на 23 юни.

Веднага след като новината за изхода от процеса се разнесла тръгнали слухове, че капацитетите от фамилията Гамбино са започнали да избират новия си бос. Още след ареста на Готи, през декември 1990 г. за действащ бос на фамилията бил назначен 73-годишният Джеймс Фаила. Сега за бъдещи кандидати за властта се спрягали имената на Питър Готи – син на Готи Джуниър, Томас Гамбино, Джо Аркури, Джоузеф Корао, Николас Корозо, Робърт Бисакиа и Даниел Марино.

Молбите за обжалвания обикновено се подават след произнасянето на присъдата на обвиняемия. Но Джон Готи не бил обикновен обвиняем. Неговият екип от адвокати поискал отлагане на обявяването на присъдата. Съдия Гласър отхвърлил искането им.

На 23 юни 1992 г. Джон Готи и Франк Докашио се изправили пред съдията, за да чуят присъдите си. Заседанието продължило по-малко от десет минути. Запитан дали иска да каже нещо, 51-годишният Готи мълчаливо поклатил отрицателно глава. Съдия Гласър се обърнал към него: „Същината на Вашия случай ме задължава да Ви изпратя в затвора под попечителството на министъра на правосъдието до края на живота Ви“. Франк Лукашио получил същата присъда – доживотен затвор без право на помилване.

Междувременно пред сградата на съда се заформял истински бунт, вероятно организиран от Джон Джуниър. Демонстранти, от порядъка на 800-1000 души, били докарани с организирани автобуси и започнали да скандират и да размахват плакати. Когато била обявена присъдата, избухнали размирици. Метежниците взели на прицел колите, паркирани пред съда. Някои от тях били преобърнати, а тълпата се катерела върху другите и крещяла: „Освободете Джон Готи!“. Осем полицаи били ранени по време на протеста, а дузина нарушители били арестувани.

Години в изгнание

Джон Готи бил в затвора от по-малко от година, когато властите започнали да разследват сина му. През март 1993 г. ролята на младия Готи в йерархията на фамилията Гамбино била разгледана от Голямото жури. По време на разследването като свидетели били призовани около дванадесет членове от бандата му, която се събирала в клуба „Нашите приятели“ в Озон Парк в Бруклин. Един от призованите бил Кармин Анйело, който бил женен за сестрата на Джуниър Виктория.

През август 1996 г. по телевизия HBO е излъчен филмът „Готи“. В ролята на Елегантния дон се появява Арман Асанте, а две други ключови роли са изпълнени от бъдещите звезди в сериала „Семейство Сопрано“: Винсънт Пасторе играе Анджело Руджеро, а Тони Сирико е Джо Димиля. Макар Асанте да е превъзходен Готи, в самия филм има много неточности. Лентата представя Готи като герой, а Сами Гравано – в ролята Уилям Форсайт – като злодей. Готи, който карал четвъртата си година в затвора Марион, не получил позволение да гледа филма.

Това дали Готи продължава да бъде глава на фамилията Гамбино, се превръща в гореща тема през есента на 1996 г. На 24 ноември плъзнал слух, че притиснат от Комисията (Петте фамилии), той бил готов да предаде властта. Смятало се, че действащият бос в момента е Джуниър, а бъдещият лидер на Гамбино щял да бъде Николас Корозо.

Дори Корозо да е успял да се възкачи на трона, то царуването му е било съвсем кратко. На 18 декември той бил обвинен в опити за убийство, лихварство и палеж във Флорида. През август 1997 г. пледирал за виновен и получил присъда от пет до десет години.

Арестуваният Винсент Гиганте
Арестуваният Винсънт Джиганте

Докато Готи гниел в затвора, неговият някогашен приятел Сами Гравано си живеел живота. Прясно освободен от затвора, благодарение на предателството му срещу Готи, сега той бил станал съавтор на книга. Даже кроял планове за филм. В същото време семействата на неговите жертви подготвяли гражданско дело срещу него. Години по-късно семействата загубили процеса. През юли 1997 г. Гравано направил последното си появяване като държавен свидетел, този път в процеса срещу боса на фамилията Дженовезе Винсънт Джиганте-Брадичката. Неговите показания помогнали да бъде осъден мафиотският бос, който от години симулирал невменяемост, за да избегне правосъдието.

През април 1997 г. съдия Гласър отхвърлил последното искане на Готи за провеждане на нов процес. Това бил четвъртият път, в който Гласър отхвърлял молбата на Елегантния дон. Съдбата на Джон Готи била да умре зад решетките.

Трудни времена

Краят на 90-те години не донесъл нищо хубаво за Хлъзгавия дон и неговото семейство. Властите разгорещено преследвали Джуниър и следели всяка негова стъпка. През март 1993 г. Отделът за борба с организираната престъпност нахлул в неговия клуб в Куинс и конфискувал над 350 000 долара в брой, за които се смятало, че са приходи от незаконни операции. Джуниър се опитал да се измъкне с невероятната история, че тези пари били подарък за сватбата му през 1990 г.

Джон Готи Джуниър
Джон Готи Джуниър

Дори старият клуб на Джон Готи „Рейвънайт“ не могъл да избегне закона. През октомври 1997 г. щатските шерифи конфискували сградата и разтурили клуба. Сградата била продадена и гангстерският клуб бил превърнат в бутик.

През януари 1998 г. Джуниър бил арестуван заедно с още 39 души по масивни федерални обвинения за купища престъпления – от традиционното лихварство и изнудване, до съвременни телекомукационни измами.

Джуниър отхвърлил първоначалната сделка, предложена му от прокуратурата, но започнал да размисля, когато един от колегите му подсъдими се превърнал в държавен свидетел. В началота на юли 1998 г. федералният съдия Барингтън Паркър определил датата на процеса за януари 1999 г. Джуниър бил в затвора вече повече от пет месеца и адвокатите му били твърдо решени да го освободят под гаранция. Тази дълга битка най-сетне приключила, когато на 1 октомври Джуниър бил освободен да се прибере у дома в Лонг Айлънд. Семейство Готи трябвало да извади 10 милиона долара за гаранцията му. Той трябвало да спазва и други ограничения, които били публикувани в „Ню Йорк Дейли Нюз“:

„Той ще носи гривна на глезена си и няма да може да напуска дома си. Единственото изключение ще бъде за срещи с адвокатите му, които обаче трябва да бъдат одобрявани предварително от федералния съдия Барингтън Паркър.

Агенти от ФБР ще правят внезапни проверки в дома му, а посетителите, с изключение на най-близките му роднини, ще бъдат допускани в стая под наблюдение.

Телефонът му ще бъде подслушван и той няма да има право да използва факс или мобилен телефон, но ще разполага с втори телефон, по който ще може да разговаря с адвокатите си. Ще има достъп до плувния басейн и тенис кортовете в имението му“.

Докато Джуниър започвал да се замисля за сделката на прокуратурата, майка му и баща му го притискали да отиде на съд. Джуниър отхвърлил поредната сделка малко след Коледа. В началото на януари 1999 г. още трима обвиняеми били приели сделки с прокуратурата. До средата на март от 40-те души, които първоначално били арестувани, на подсъдимата скамейка останали само Джуниър и още един член на фамилията Гамбино.

На 6 април Джуниър шокирал семейството си, приемайки сделка да лежи 77 месеца за изнудване, лихварство, хазарт, ипотечни измами и укриване на данъци. На 18 октомври 1999 г. Джон Готи Джуниър влязъл във федералния затвор в Рей Брук, Ню Йорк.

Последната снимка на Готи
Последната снимка на Готи

По средата на дългите законови неволи на Джуниър баща му бил преместен внезапно в Медицинския център за федерални затворници в Спрингфийлд, Мисури. Джон Готи бил диагностициран с рак на гърлото.

Готи бил опериран в края на септември 1998 г. Лекарите премахнали раковия тумор и били оптимистично настроени за пълното му оздравяване.

На 13 юни 2001 г. „Ню Йорк Дейли Нюз“ съобщил, че Джон Готи е отслабнал толкова много, че се налагало химиотерапията му да бъде прекратена. На следващия ден дошла новината, че бившият дон страда от пневмония. Анонимен източник коментирал: „Всичко е въпрос на седмици“.

Въпреки прогнозите Готи живял още една година и накрая починал на 10 юни 2002 г.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

11
Напиши коментар

avatar
11 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
ТраунChavdarnikolaiСилвияChavdar Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Chavdar
Гост
Chavdar

А може ли да пуснете една статия за Джоузеф Бонано, смятам, че ще бъде интересно на доста хора да прочетат историята му тъй като е имал доста по-интересен живот от повечето известни ганстери. 🙂

nikolai
Гост
nikolai

moje li da napishete statiq za maier lanski zashtoto spored men toi e nai interesnata lichnost koqto bez da bie na ochi upravlqva mafiqta v sqnka . blagodarq vi predvaritelno 🙂

nikolai
Гост
nikolai

mersi mnogo … ima i mnogo drugi imam edna enciklopediq za mafiqta ako se interesuvate mi pishete na poshtata da vi q ispratq ima za absoliutno vsi4ki chlenove na koza nostra 🙂

Chavdar
Гост
Chavdar

Мафията вече и енциклопедия ли има? :Р

nikolai
Гост
nikolai

zdr vidqhte li email-a koito vi ispratih nz dali sum prikachil faila kakto trqbva ako vi e svarshil rabota pishete da znam 😛

nikolai
Гост
nikolai

a inache enciklopediq ima no e na angliiski ima za absoliutno vsi4ki gangsteri ot nai nisko v ierarhiqta do nai golemite bosove 🙂 po azbuchen red 😛

nikolai
Гост
nikolai

am qvno neshto nemoje da se prati zashtoto probvah i na edin priqtel da go pratq no ne stana a i az mn mn ne razbiram kak ako iskash dai skype i shte ti q pratq ima mn informaciq za vsi4ki chlenove na mafiqta 🙂

Траун
Гост
Траун

Защо не се върнете към създателят на мафията Лъки Лучано един от най известните престъпници на всички времена.