Публикувано на: 12 май, 2010

Фамилия Лукезе е една от „Петте фамилии“, които контролират организираната престъпност в Ню Йорк. Нейните незаконни приходи идват от злоупотреби в строителството и работническите профсъюзи, незаконен хазарт, лихварство, трафик на наркотици, пране на пари, кражби, измами, укриване на данъци и убийства. Фамилията Лукезе е вдъхновила някои от най-забележителните герои във филмите и телевизията, сред които филмът на Мартин Скорсезе „Добри Момчета“ и сериалът „Семейство Сопрано“.

Кръв и сос маринара

В нощта на 26 февруари 1930 г. Гаетано „Том“ Рейна – първият бос на престъпната организация, която щяла да стане известна като фамилията Лукезе – потръпнал в палтото си във фоайето на своята леля. Денят бил сряда, а Рейна прекарвал всяка сряда у леля си. Той винаги очаквал с нетърпение да опита сицилианските й гозби и тя никога не го разочаровала. Тази вечер не правела изключение. Ароматът на нейната „заливка“, както новопристигналите имигранти наричат соса маринара, ухаел из цялата къща.

Докато Рейна стоял на вратата, леля му го погалила по бузата и вдигнала яката до ушите му. Навън било зима и тя се тревожела за него. Фактът, че той е на 40 години и е лидер на престъпна организация, която контролира рекетите в Бронкс, нямал значение за нея. Той също имал нужда от грижи.

Джузепе Масерия

Тя огледала лицето му, търсейки признаци за болест или тревога, но той моментално разтегнал устни в широка усмивка, целунал я по двете бузи и й благодарил за прекрасната вечеря. Но той не можел да я заблуди. Тя била забелязала тревогата в изражението му, която личала на лицето му през цялата вечер – но Рейна нямал намерение да тормози леля си със своите неприятности. Тя била права – нещо го тревожело и го изяждало отвътре от доста време насам. Неговият шеф, Джузепе Масерия, бил станал твърде изискващ. Масерия бил босът на Мафията в цял Ню Йорк и управлявал с желязна ръка. Алчното копеле, което всички наричали „Джо Боса“, сега искало дори още по-голямо парче от баницата, и при това, според Рейна, съвсем незаслужено.

От месеци насам Рейна сериозно се замислял да премине в лагера на противника на Масерия, Салваторе Маранзано, който бил пристигнал в Ню Йорк от Кастеламаре дел Голфо в Сицилия едва преди няколко години. Маранзано вече набирал сила и карал Масерия да се поти за парите си. Рейна все още не бил взел решение, но непоколебимостта му нараствала с всеки дебел плик, който предавал на арогантните пратеници на Масерия.

Вито Дженовезе

Излизайки на тротоара, Рейна забелязал едно познато лице. Вито Дженовезе (33 г.), който след време щял да даде името си на най-голямата престъпна фамилия в Ню Йорк, стоял под една улична лампа и го чакал.  По онова време Дженовезе работел с Чарлз „Лъки“ Лучано, който пък бил главният лейтенант на „Джо Боса“ Масерия. Рейна понечил да помаха на Дженовезе, но Вито вдигнал оръжието си и го гръмнал в главата, оставяйки тялото му да лежи пред стъпалата на дома на леля му на „Шеридан авеню“.

Том Рейна става първата жертва в кървавата битка за контрол на сицилианската Мафия в Америка, известна като Кастеламарийска война, по името на града в Сицилия, в който са родени доста от участниците в нея. Защо убиха Рейна? се чудели много хора. Лъки Лучано също се гърчел в здравата хватка на Масерия и знаел, че Рейна обмисля да присъедини силите си към Маранзано. Защо Лучано би премахнал някого, който би бил негов могъщ съюзник срещу „Джо Боса“?

Находчивият Лучано си имал своите причини.

Двамата Томи

Лъки Лучано

Лъки Лучано винаги мислел с три хода напред. Неговият генерален план бил да създаде национална комисия, която да стои над Мафията, и да включва гангстери от всякаква националност, а не само сицилианци.  Той знаел, че за да постигне това, ще трябва да премахне старомодните сицилиански „мустакати донове“, които управлявали като средновековни барони в тази страна на неограничени криминални възможности. „Джо Босът“ Масерия естествено бил начело в неговия списък, но Лъки се притеснявал и от съществуването на Салваторе Маранзано. Лучано не искал да има нов бос, а искал той да бъде босът. Но знаел, че все още не е достатъчно силен, за да действа. Точно затова наредил убийството на Том Рейна.

Томи Галиано

Лучано се тревожел, че ако Рейна се съюзи с Маранзано, вторият ще стане твърде силен. Освен това Лучано вече тайно се бил договорил с десните ръце на Рейна – Гаетано „Томи“ Галиано и Томи Лукезе – които виждали в националната комисия на Лучано бъдещето на престъпността в Америка. Кастеламарийската война символизирала бунта на младите гангстери срещу старото поколение.

Томи Лукезе

След смъртта на Рейна Масерия отчуждил неговата банда със седалище в Бронкс, като й натрапил за лидер един външен човек – старомодният Джо Пинцоло. Двете главни фигури в бандата – Томи Галиано и Томи Лукезе – не понасяли управлението на Пинцоло и не след дълго Лукезе го премахнал. Масерия погрешно си помислил, че убийството е работа на Маранзано.

Салваторе Маранзано

На Галиано и Лукезе им било дошло до гуша от „Джо Боса“ и двамата решили да се съюзят с Маранзано, но Лъки Лучано предвидливо ги посъветвал да направят това тайно, без Масерия да разбере.  Това направило двамата Томи много по-приятни в очите на Маранзано, който сега смятал, че има двама високопоставени шпиони в организацията на Масерия, а всъщност Лучано бил този, който разполагал с двама удобни шпиони в организацията на Маранзано. Сега Лучано бил готов да предприеме най-дръзката крачка, предприемана някога от американски мафиот.

Убийствата на Джузепе Масерия и Салваторе Маранзано се превръщат в легенда за Мафията и поставят началото на модерната организирана престъпност в Щатите.

Албърт Анастасия

На 5 април 1931 г. Лучано подмамил „Джо Боса“ в един ресторант в Кони Айлънд, където двамата хапнали обилно и прекарали следобеда в игра на карти. В един момент Лучано се извинил, че отива до тоалетната, и тогава в заведението нахлули четирима въоръжени мъже, които напомпали тялото на Масерия с шест куршума, слагайки край на драконовото му царство. Лучано излязъл от тоалетната, за да провери тялото, и кимнал одобрително на своя лично подбран екип от убийци, които впоследствие сами по себе си щели да се превърнат в светила на подземния свят – Албърт Анастасия, Вито Дженовезе, Джо Адонис и Бъгси Сийгъл.

Винс „Лудото куче“ Кол

Винс „Лудото куче“ Кол

След премахването на Масерия Маранзано се провъзгласил за неоспорим Бос на всички босове и първоначално смятал, че има подкрепата на Лучано. Но постепенно Маранзано започнал да става подозрителен към него и растящия му кръг от несицилиански приятели, и да го счита за заплаха. Той наел прочутия ирландски наемен убиец Винс „Лудото куче“ Кол да премахне Лучано и неговия партньор Вито Дженовезе, но Лучано разбрал за заговора и изпреварил Маранзано, наемайки четирима еврейски убийци от бандата на Майер Лански и Бъгси Сийгъл, които да отстранят Боса.

Маранзано извикал Лучано в своя офис за недвижими имоти край Гранд Сентръл Стейшън на 10 септември 1931 г. Лучано предположил, че срещата е капан, и затова изпратил наемниците си предварително. Облечените като служители на хазната убийци влезли в офиса на Маранзано и казали, че са изпратени да проверят счетоводните му книги. Двама от тях се справили с охранителите на Боса, а другите двама нахлули в кабинета му.

Томи Лукезе бил заедно с Маранзано, който изобщо не предполагал, че той е бил в съюз с Лучано през цялото време. Убийците не знаели как изглежда Боса и задачата на Лукезе била да им го посочи, което той и направил. Маранзано бил застрелян и намушкан с нож до смърт.

За ирония, на тръгване един от убийците се натъкнал на „Лудото куче“ Кол на стълбището. Кол се бил запътил нагоре, за да убие Лучано и Дженовезе, които уж трябвало да дойдат на уговорената с Маранзано среща.

Щом Кол научил, че Босът току-що е бил убит, той се обърнал кръгом и си тръгнал с озарено от усмивка лице. Маранзано вече му бил платил 50 000 долара в аванс и сега не бил в състояние да си поиска парите обратно.

Сега, когато „мустакатите донове“ били мъртви или се криели, Лучано и неговите съюзници можели спокойно да поемат нещата в свои ръце. Той поел лидерството над групата на Масерия, Томи Галиано станал бос на групата на Рейна, а Томи Лукезе негов заместник. Галиано управлявал до смъртта си, която настъпила по естествен начин през 1953 г.

„Трипръстия Браун“

Томи Лукезе бил аномалия сред обкръжението си. Висок едва 1,57 м. и не особено силен физически, той не бил чужд на насилието. Смята се, че Лукезе е бил „любимият убиец“ на Лъки Лучано и е участвал в около 30 убийства. Това била огромна похвала от страна на Лучано, сред чийто наемници някога бил работил Албърт „Главния екзекутор“ Анастасия. Лукезе загубва един от пръстите си през 1915 г., което му спечелило прякора „Трипръстия Браун“, по името на един популярен бейзболен играч от онова време. Като младеж, той успява да надипли дълъг списък от арести, сред които и един за убийство, но успявал да се измъкне от затвора всеки път, с изключение на едно обвинение за кражба с големи размери през 20-те години на миналия век.

Лукезе служил вярно като заместник-бос на Том Галиано в продължение на 22 години. Също като Галиано, той оставил егото си настрана и се концентрирал върху основните ценнности на Мафията – правенето на пари и избягването на правосъдието. Имайки опит от живота си под тираничното управление на „мустакатите донове“, Лукезе показал повече загриженост към благосъстоянието на своите мъже, когато дошъл неговия ред да стане Бос. Популярен и харесван от войниците си, той повел фамилията към нови начинания в бизнеса с облекла в Манхатън и товарния превоз. Неговата успешна инфилтрация в тези сфери щяла да се отрази благотворно върху контрола му над ключовите профсъюзни синдикати на транспорта и търговски организации.

Подобно на Лучано, Лукезе бил модерен гангстер, който изследвал нови територии, без да изоставя основните рекетьорски занимания, които винаги са били в основата на мафиотската машина за пари – хазарт, строителство, лихварство и наркотици. Заедно с Галиано той сложил началото на рекетьорска операция в новооткритото летище Айдълуайлд (по-късно преименувано на летище Кенеди), корумпирайки неговите профсъюзи, с цел да постигне монопол над товарния превоз и контрабандата на стоки.

Но Лукезе притежавал и талант да създава приятели на високи места и после да използва тези връзки за свои облаги. Сред неговите добри приятели бил Арманд Чанкалиан – административен асисент на главния прокурор в Южния район на Ню Йорк, както и заместник-главният прокурор Томас Мърфи. Мърфи се прочува с процеса срещу комунистическия шпионин Алджър Хайс през 1949 г. Той става полицейски комисар на Ню Йорк, когато кметът Винсент Импелитери е преизбран през 1950 г. Томи Лукезе бил сред най-твърдите привърженици на Импелитери и чест гостенин в дома на Мърфи. Комисарят като че ли бил в пълно неведение за криминалните занимания на своя приятел.

В традицията на мафиотските босове, Лукезе се превръща в достоен кръстник на своята фамилия. Той поддържал криминалния си начин живот в продължение на 44 години, без да бъде осъден нито веднъж, което само по себе си е истинско постижение. Към края на живота си той страдал от сърдечно заболяване и претърпял операция на мозъчен тумор, от която така и не се възстановил напълно. Лукезе умира на 13 юли 1967 г. На неговото погребение идват над 1000 души, като сред тях имало и доста високопоставени мафиоти, които знаели, че ще бъдат наблюдавани от полицията и ФБР. Но те уважавали Томи Лукезе и нищо не можело да ги спре да му отдадат последна почит.

Лукезе бил наследен от Кармин Трумунти, но неговото управление било сравнително кратко и незабележително. Той бил осъден за трафик на наркотици и получил доживотна присъда. Следващият бос обаче следвал по-отблизо стъпките на „Трипръстия Браун“.

Тони Патицата и Ягуара

Тони Корало

Тони Корало

Антъни „Патицата“ Корало не се сдобива с този прякор, заради любовта си към водния дивеч. Неговото умение да се потапя като патица, избягвайки лапите на закона, му спечелва това прозвище, но за разлика от Томи Лукезе, който остава недосегаем в продължение на почти половин век, Корало прекарва шест месеца в пандиза, заради участието си в мрежа за наркотици. Но това му служи за урок. След освобождаването си, той насочва вниманието си към криминални операции, които са по-трудни за разкриване и преследване от закона, като например корумпирането на работнически профсъюзи.

През 50-те години Корало бил един от няколкото мафиоти, които държали местните профсъюзи със здрава ръка. Дойната крава на Корало бил профсъюзът на товарните превозвачи „Тиймстърс Локал 239″ в Ню Йорк. Той бил обвинен в създаването на фалшиви работници и присвояването на техните заплати, сумата от които била достигнала до 69 000 долара, когато властите дочули за неговата измама. Корало и други мафиоти работели рамо до рамо с международния президент на синдиката Джими Хофа, който нямал проблем те да източват средства, стига да му помагат да остане на поста си. „Щатската сенатска комисия за трудови злоупотреби“ цитира Корало като основен играч в корупцията на профсъюзите. Главният председател на комисията Робърт Кенеди се появява в едно предаване по телевизията и открито обявява името на Корало и други мафиоти. Получайвайки призовка, Корало се явява пред комисията, където невъзмутимо се позовава на Петата поправка цели 83 пъти, когато го разпитвали за записания между него и Джими Хофа разговор, в който последният му давал благословията си за криминалните злоупотреби в профсъюза.

Тони Патицата успял да избегне неприятностите около разследването на профсъюзите, но бил хванат да подкупва един върховен съдия и един заместник-прокурор, за което получил две години затвор. Години по-късно той бил осъден и за подкупването на председателя на Комисията по водата в Ню Йорк, опитвайки се да си издейства договори за почистването и ремонта на градската резервоарна система. Договорите били за суми в размер на 800 000 долара и Корало получил четири и половина години затвор.

Кармин Трумунти

Кармин Трумунти

В момента на освобождаването на Корало Томи Лукезе вече бил на смъртно легло, а Кармин Трумунти чакал в резервите. Няколко години след това Трумунти попада в затвора и фамилията се оказва в крещяща нужда от стабилизатор на силите. Корало успява да се справя с тази задача в продължение на 12 години. Под неговото управление фамилията Лукезе, макар и по-малобройна от тези на Дженовезе и Гамбино, просперира и расте. Само от трафика на наркотици идват огромни приходи, когато един член на фамилията, на име Мати Мадона, се превръща в главния снабдител за Лирой Ники Барнс – хероиновият крал на Харлем. В шеметните диско времена на ранните 70 години на 20-и век Мадона продавал на Барнс по около 40 килограма на месец. Операциите на фамилията протичали гладко и стабилно в продължение на много години, докато Тони Патицата не бил ухапан от Ягуара.

Лирой Ники Барнс

Лирой Ники Барнс

В началото на 80-те години властите поставили подслушвателно устройство в Ягуара, собственост на бодигарда и шофьор на Корало – Салваторе Авелино. За ирония, Корало, който бил известен с мълчаливостта си, бил записан да говори надълго и нашироко за семейния бизнес. Информацията от тези записи била използвана срещу Корало в процеса, станал известен като Случая с Комисията. Подкрепено от Закона срещу рекета и корупцията (RICO), правителството тръгнало на лов за главите на петте нюйоркски фамилии, опитвайки се да докаже, че тези мъже контролират огромно по мащаби криминално предприятие. През 1986 г. Корало е признат за виновен и изпратен в затвора, където умира през 2000 г.

Корало избрал собственоръчно своя наследник и, подобно на други босове преди него, се спрял на грешния човек. Изборът му бил Виторио „Вик“ Амузо – човек, който в предишния си живот спокойно би могъл да бъде палач на гилотината по време на Френската революция.

Отсечете им главите

Антъни Касо

Антъни Касо

Вик Амузо и неговият също толкова кръвожаден заместник Антъни „Газопровода“ Касо управлявали с изящността на два ковашки чука. Тяхната основна представа за мениджмънт била да убиват всеки, който им пречи по някакъв начин. Като презастраховане те убивали и всеки, за когото смятали, че може някога да им попречи. Правилата и традициите на Мафията излетели през прозореца, когато Амузо и Касо взели властта.

Кръвопролитието започнало, когато Амузо и Касо се озовали сред голям брой мафиоти от няколко фамилии, обвинени в подкуп и изнудване, с цел да се сдобият с договори за ремонт на общински сгради. Знаейки, че властите разполагат с непробиваеми доказателства срещу тях, двамата босове управлявали фамилията си в нелегалност от разстояние, издавайки заповеди за отстраняването на всеки възможен проблем.

Една от първите им мишени бил техният собствен наемен убиец, 180-килограмовият Пийт Киодо, за когото били сигурни, че ще ги завлече, ако бъде призован пред съда. Двамата предполагали, че Киодо е сключил сделка с властите да свидетелства срещу тях в замяна на по-лека присъда. Те изпратили повеля до изпълняващия в тяхно отсъствие функцията на бос Алфонс „Малкия Ал“ Дарко да види сметката на „Дебелия Пийт“.

Ал Дарко

Ал Дарко

Дребният и жилест Малък Ал направил каквото му било наредено и изпратил наемници да се погрижат за Киодо. Те му устроили засада на една бензиностанция в Стейтън Айлънд, където той бърникал под капака на колата си, опитвайки се да отстрани някаква повреда. Убийците изстреляли в него седем куршума, като пет от тях минали напълно през тялото му. Но нито един от изстрелите не засегнал важни органи и Киодо оцелял.

Вик Амузо

Вик Амузо

За ирония, Киодо всъщност бил верен човек и бил отказал всички сделки, предложени му от властите. Но, когато Амузо изпратил двама от главорезите си в офиса на неговия адвокат със съобщението, че следващата жертва ще бъде съпругата му, Дебелия Пийт подложил на преоценка своята кръвна вярност към мафията. Убиването на жени е строго забранено в Мафията, но очевидно Амузо и Касо били загубили правилника си, защото следващият им опит да дадат урок на Киодо се изразявал в покушение над собствената му сестра. Един микробус спрял пред дома на Патриша Капозало и открил огън по нея, докато тя се прибирала у дома с двете си деца. Тя била уцелена във врата и гърба, но също като брат си, успяла да оживее. Скоро след стрелбата по Капозало, чичото на Киодо, Франк Синьорино, бил открит мъртъв в багажника на една кола. Киодо знаел без колебание какво трябва да направи. Благодарение на грубите опити на Амузо и Касо да му затворят устата, той отишъл право в програмата за защита на свидетели и се превърнал в един от най-продуктивните свидетели срещу Мафията.

Антъни Ацетуро

Антъни Ацетуро

Амузо и Касо не умеели да се крият особено добре. Те заповядали на действащия бос Дарко да убие целия клон на фамилията Лукезе в Ню Джързи – всичко на всичко 30 души. Огорчен от безпорядъчното управление на Амузо, босът от Ню Джързи, Антъни „Тумак“ Ацетуро, спрял да отчита приходите си пред нюйоркския лидер. От гледната точка на Ацетуро, неговите хора изкарвали парите си с пот на челото и не получавали нищо друго, освен неприятности от нюйоркските си колеги. Всичките тези убийства само усилвали вниманието на властите върху членовете на фамилията Лукезе и това се отразявало зле на бизнеса. Ацетуро се опитал да преговаря с Амузо и Касо, но те били непреклонни. Заповедта им оставала в сила. „Ударете Ню Джързи!“.

Дилемата на Малкия Ал

Тони Касо

Тони Касо

В онзи момент действащият бос Малкия Ал Дарко би трябвало да се е чувствал така, сякаш е паднал в заешката дупка и се е озовал на чаеното парти на Лудия Шапкар. Амузо и Касо ставали все по-непредсказуеми и безразсъдни. На една от срещите им Касо дал на Дарко списък с 49 имена на хора, които трябва да бъдат екзекутирани. Дарко хвърлил един поглед на листа и осъзнал, че половината от тези хора са членове на фамилията Лукезе. Когато задал този въпрос на Касо, онзи му отговорил, че те трябва да бъдат убити, защото са „влечуги“. На една друга среща Касо обещал, че когато спре да се крие от закона, ще организира парти, на което ще покани всички „влечуги“, за да може да ги убие накуп.

Джон Готи

Джон Готи

Амузо показал своята мегаломания, когато заповядал на Дарко да наеме един експерт по взривове от престъпната фамилия във Филаделфия, който трябвало да сътвори бомба, която да убие боса на Гамбино Джон Готи. Дарко изтъкнал, че това със сигурност ще доведе до ответен удар от страна на Гамбино, а фамилията Лукезе няма нужда от допълнителни неприятности. Амузо му казал да не се притеснява, защото босът на Дженовезе, Винсънт Джиганте, е на тяхна страна.

Дарко сигурно си е мислел, че тези двамата са извън всякакъв контрол. Щом с толкова лека ръка заповядвали смъртта на членове на фамилията и техните близки, то самият той също не е в безопасност. Чашата преляла, когато Амузо го понижил и го направил един от четиричленния комитет, назначен да управлява фамилията. Той знаел, че Амузо и Касо го смятат за отговорен за провала на покушението над Дебелия Пийт Киодо. Малкият Ал решил, че е най-добре да почне да наблюдава гърба си по-внимателно от обикновено.

На 29 юли 1991 г. агентите на ФБР залавят Вик Амузо и неговия бодигард в един търговски център край Скрантън Пенсилвания. Двамата се предават без съпротива, но новината за техния арест изобщо не успокоила тревогите на Дарко. Ако имало поръчка за убийството му, то тя все още била в сила, тъй като Касо бил на свобода.

Шест седмици по-късно Дарко влязъл в хотел „Кимбърли“ в Манхатън и се качил с асансьора до апартамента, в който се била събрала на среща йерархията на фамилия Лукезе. Веднага щом пристъпил през прага, той инстинктивно усетил, че нещо не е наред. Дарко забелязал, че един от мъжете има издутина под ризата си – сигурен знак, че носи оръжие. Това е в груб разрез с протокола на Мафията. Мъжът с издутината се извинил и отишъл до тоалетната. Когато се върнал издутината била изчезнала. Стомахът на Дарко се свил. Класически капан. Следващият, който отидел в тоалетната, щял да се върне с оръжието в ръка.

Малкият Ал бил убеден, че той е тяхната мишена. Той се опитал да измисли как да се измъкне, но те били повече от него. Едва ли щял да успее да стигне дори до вратата.

Когато още един мъж се запътил към банята, Дарко си помислил, че краят му е дошъл. Но, когато човекът излязъл, нищо не се случило. Вероятно не той е наемният убиец, помислил си Дарко. Сигурно просто е отишъл да се изпикае. Стрелецът тепърва щял да направи хода си.

Тогава Дарко решил, че трябва незабавно да се измита. Той измислил някакво скалъпено извинение и напуснал апартамента, профучал през лобито и оттам на улицата. Сканирал периметъра и не могъл да открие шофьора си, което било сигурен знак, че е бил определен за екзекуция в този ден. Дарко бързо махнал на едно такси и отишъл право вкъщи, събрал съпругата и децата си, и побягнал да спасява живота си.

Дарко се чувствал предаден. Той бил живял, спазвайки кодекса на Мафията и бил 100 процента лоялен към фамилията Лукезе, но очевидно правилата, наложени от старите кръстници, вече не означавали нищо. Амузо и Касо отишли твърде далеч. Той се чувствал посрамен, че му се налага да се крие, тъй като не бил извършил нищо лошо. Първата му мисъл не била да се обърне към властите, но трябвало да защитава жена си и децата си (особено сина си Джозеф, който бил един от наемниците, изпратени да убият Дебелия Пийт Киодо), а никой от мафията не желаел да му помогне, и пред Дарко не останал друг избор.

Малкият Ал Дарко става първият бос в историята на Мафията, който се превръща в свидетел срещу своите бивши колеги. Властите се съгласили да уредят него и семейството му в програмата за защита на свидетелите. Той нямало да бъде последният.

Газопроводът избухва

Франк Декико

Франк Декико

През 1993 г. Антъни „Газопровода“ Касо най-сетне бил заловен. Той се укривал в продължение на 30 месеца при една своя стара приятелка в Ню Джързи. Властите нямали търпение да го изправят пред съда. Смятало се, че той е участвал в 36 убийства, сред които и бомбеният атентат над заместник-боса на Гамбино Франк Декико през 1986 г., и заговорът за премахването на федералния съдия Юджийн Никърсън. Касо вероятно щял да получи доживотна присъда. Но той, за разлика от шефа си Амузо, решил, че няма какво да спечели, ако се прави на твърдо копеле. Вместо това се огънал и предложил да свидетелства срещу мафията.

Това бил неочакван, но и доста удобен за властите ход. Прокурорите знаели, че той е разковниче на ценна вътрешна информация не само за фамилията Лукезе, но и за някои от другите фамилии. Но Касо очевидно не разбирал, че от предателите се очаква да показват, че са обърнали друга страница в живота си и са загърбили криминалното си минало. Вместо това, Газопровода решил, че съдействието с властите му дава пълната свобода да прави каквото си иска.

Тони Касо в затвора

Тони Касо в затвора

Затворен в специално заведение за защитавани свидетели, Касо често се сбивал с останалите затворници. В един от случаите той нападнал един затворник под душовете. Друг път атакувал един два пъти по-голям от него мъж с навито на руло списание. 160-килограмовият мъжага сграбчил 75-килограмовия Касо за яката и го заудрял безмилостно, докато пазачите не ги разтървали.

Касо успял да омае някои от служителите на затвора, които му осигурявали телефон, пари, пържоли, суши, пуйки, водка, вино и друга контрабанда.

Винсент Гиганте

Винсент Джиганте

Виждайки, че Касо е ненадежден, прокурорите започнали да се страхуват какво ли ще направи, ако го изправят на свидетелската скамейка. Те решили да не го използват в делото срещу боса на Дженовезе Винсент Джиганте, като предпочели пред него показанията на Сами Гравано и Малкия Ал Дарко. Касо бил толкова бесен, че е подминат, че след осъждането на Джиганте написал писмо до федералните прокурори в Бруклин, в което обвинил Гравано и Дарко в лъжесвидетелстване.

Този път Касо стигнал твърде далеч. Той бил изхвърлен от програмата и от крилото за защита на свидетели и, тъй като вече бил известен като предател в кохортите на мафията, бил затворен за своя собствена сигурност в самостоятелна килия. Прокурорите написали писмо до съда, в което препоръчвали да не бъде проявявана снизходителност към Касо, тъй като от неговото съдействие нямало никаква полза. Те настояли той да получи доживотна присъда, както и станало. Дните на суши и пържоли за Газопровода приключили.

Въртяща се врата

Джо Дефеде

Джо Дефеде

През 1993 г. Вик Амузо, който все още бил бос на фамилията Лукезе, съобщил повелята си иззад стените на затвора. Изборът му за действащ бос, който да управлява фамилията в негово отстъствие, се спрял на неговия партньор по хандбал от старата му махала в Куинс Джозеф „Малкия Джо“ Дефеде. След години на шум и вътрешни конфликти фамилията Лукезе изглежда най-сетне намерила покой. Но тогава Амузо започнал да проверява книгите. Той установил, че операциите не носят толкова пари, колкото носели преди, и предположил, че Дефеде го краде.

Според един анонимен източник, Дефеде, който не бил известен като „твърдо копеле“, се страхувал, че Амузо може да го пречука за това, че краде от фамилията. Той сам се предал на ФБР и пледирал за виновен в рекетиране на фирми, занимаващи се с облекла. За Малкия Джо, който започнал кариерата си като собственик на няколко колички за ход-дог в Бруклин, това не бил труден избор: по-добре жив в затвора, отколкото мъртъв на улицата. Докато лежал в затворническата болница в Лексингтън в Кентъки, Дефеде направил един здрав разбор на живота си и решил, че за него няма повече място в мафията. Той решил да последва стъпките на Малкия Ал и да стане държавен свидетел.

Стивън Креа

Стивън Креа

Следващият, който се качил на трона, е заместник-босът Стивън Креа, но неговото управление като действащ бос не продължило дълго. Скоро той бил осъден за рекет в строителството и изпратен в затвора.

Луис Дейдон

Луис Дейдон

Наследникът на Креа има подобна съдба. През септември 2004 г. следващият действащ бос на фамилията Лукезе, Луис Дейдон, е осъден от федералния съд за лихварство и убийство. Малкият Ал свидетествал за прокуратурата, че, докато бил бос, е заповядал на Дейдон да убие един човек, когото смятал за шпионин. Той бил наредил на Дейдон да натика канарче в устата на мъртвеца, като предупреждение към другите потенциални предатели.

Филмът "Добри момчета" на Скорсезе

Филмът "Добри момчета" на Скорсезе

Фамилията Лукезе е вдъхновила някои от най-забележителните герои във филмите и телевизията. Филмът на Мартин Скорсезе „Добри момчета“ е направен по книгата на Никълъс Пилеги „Тарикат“, която следва живота и престъпленията на члена на Лукезе Хенри Хил. Във филма актьорът Пол Сорвино играе ролята на „Пол Сисеро“ – персонаж, вдъхновен от истинския капо във фамилията Лукезе – Пол Варио. Хенри Хил (Рей Лиота) и Джими Бърк (Робърт де Ниро) са истинските имена на двама от членовете на бандата на Варио.

Прокурорите и следователите  вярват, че уличният бос от клона на Лукезе в Ню Джързи Майкъл Такета е най-вероятното вдъхновение за образа на „Тони Сопрано“ – главният герой от сериала „Семейство Сопрано“. Наблюдават се също така и големи прилики между наемния убиец на фамилията Томи Рикарди и консилиера на Сопрано „Силвио Данте“.  Такета и Рикарди са едни от имената в списъка с мишени на Вик Амузо, когато той решава, че трябва да унищожи напълно клона на фамилията Лукезе в Ню Джързи.

Днес фамилията Лукезе се управлява от трима капо, които следват преките заповеди на Амузо, който все още излежава доживотната си присъда в затвора.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

4 Коментари за “„Добрите момчета“ от престъпната фамилия Лукезе”

  1. AvatarСчетоводител

    За пореден път се убеждавам, че историята на престъпния свят е много по-интересна от „официалната“ история.
    П.П. Сори за офтопика, но в анкетата липсва един начин за оттърване от труп, затова не гласувах:)))

  2. AvatarСилвия

    Хехе, ще споделиш ли кой е той?

  3. Avatarанонимно

    Интересно кой е липсващия начин за отърваване от труп? Сподели ХЕХЕХЕ

  4. AvatarСпас

    Много интересна статия и поздравления за сайта като цяло Мога да помоля ако е възможно да побликувате и по опстойна статия за Анастасия когато е възможно

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –