Публикувано на: 15 декември, 2008

Голям брой хора, сред които очевидци и историци, са се опитвали да документират какво точно се случи на 28 февруари 1993 г. в тексаския град Уейко, при сблъсъка на органите на реда и религиозната група, позната като „Клонка Давидова“. Никой не е в състояние да опише събитията безпристрастно, най-вече поради факта че цялата трагедия изглежда е можела да бъде предотвратена. Понякога е трудно да събереш парченцата от пъзела и да решиш кой е виновен. Дали Кореш е бил манипулативен психопат, който е използвал възможността, както твърдят много агенти от ФБР, или е бил просто заблуден религиозен лидер, чиято лична игра внезапно е била изложена на показ на световната сцена? Вероятно никога няма да научим.

Страните се подготвят

Парламентьорът Кристофър Уитком и криминалният писател Клифърд Лайндекър представят в книгите си („Cold Zero“ и „Клането в Уейко, Тексас“) хронологията на събитията от онази знаменателна неделна утрин.

Дейвид Кореш 1987г.

Дейвид Кореш 1987г.

Около 70 въоръжени агенти от Бюрото за алкохол, тютюн и оръжия (ATF) се придвижвали към група от дървени постройки, разположени край град Уейко в централната част на Тексас. Познато като „Планината Кармел“, мястото било окупирано от членовете на апокалиптична религиозна група, предвождана от мъж на име Дейвид Кореш. Съществували съмнения, че сектата разполага с арсенал от експлозиви и оръжия, някои от които са нелегално преправени на полуавтоматични.

Тези съмнения поставили случая под юрисдикцията на ATF. Сигналът бил подаден от шофьор на експедиторска компания, когато един от сандъците, които трябвало да се доставят в Маунт Кармел, се счупил и вътре се оказали обвивки за ръчни гранати. Групата имала право да търгува с оръжия, но изглежда не спазвала протокола. Хората, живеещи наблизо, разказали, че членовете на групата често се упражняват в стрелба в околността.

Ранчото на Клонът Давидов

Ранчото на Клона Давидов

През следващите дни изникнали още неща. Местният вестник публикувал серия от статии, посветени на съмнителните действия на Кореш, озаглавени „Грешният Месия“. Те били базирани на разказите на дезертьори от сектата, сред които Марк Бролт, който по-късно издава книгата си „Вътре в Култа“.  Бролт бил наел детективи да душат наоколо и когато бил повикан от ATF им предоставил точни описания и богата информация за бившите си съмишленици. Бролт изобличава Кореш, твърдейки, че той е замесен в педофилия и полигамия.

Благодарение на тези следи от ATF пратили на мястото няколко агенти под прикритие, чиято задача била да се правят на студенти, интересуващи се от ученията на Кореш. Те се нанесли в една къща наблизо и отишли да посетят религиозната група. Катрин Уесингър, религиозен учен в Университета Лойола, която е автор на книгата „Насилственото идване на Милениума“, твърди, че те никога не са успели да излъжат „Клонка Давидова“.

На 28 февруари сутринта репортер, запътил се към мястото на акцията, попитал за пътя някакъв минувач и този човек предупредил Кореш. Междувременно един от агентите под прикритие на ATF бил в „Планината Кармел“ и когато чул предупреждението, отправено към Кореш, побързал да си тръгне. Това негово поведение се сторило съмнително на Кореш, който вече знаел, че някакви хора разпитват за него. Агентът се свързал с ръководителя на акцията в ATF и го осведомил, че Кореш знае за приближаването им. Нямало повече тайни.

Всъщност, никога не е имало. Тъй като репортерите или придружавали агентите, или пристигали преди тях в зоната на действие, групата очевидно е схванала какво става. Лайндекър, пишейки от гледната точка на ATF, казва, че командирите на акцията са смятали, че ранните часове на деня ще допринесат към елемента на изненадата. Още повече, че било неделя и оръжията на култа сигурно били заключени за молитвения ден. Така че конвоят с агентите потеглил към пустошта, за да изпълни задълженията си и да изземе всички незаконни оръжия. Хеликоптер „Блекхоук“ от Националната гвардия на Тексас ги придружавал заедно с още два, собственост на ATF.

Всички били наясно с потенциалния риск. Параноята на Кореш относно правителството, което според него било слуга на Сатаната, не помагала в случая, тъй като настъпването на ATF само доказвало истинността на неговите пророчества: че ще бъдат нападнати от Вавилонците. Дори и така, никой не очаквал онова, което се случило.

Атаката

Агентите се надявали, че бързо ще се справят с този инцидент. Около 10 часа, когато вече били сформирани три екипа, които да влязат в сградата, един от агентите се приближил до предната врата и почукал.

„Първият екип трябваше да нахлуе през входната врата не повече от седем секунди, след като конвоят пристигна на мястото – разказва Лайндекър. – Всички екипи трябваше да пристъпят към действие след не повече от тринадесет секунди“.

Те се били подготвяли за това от осем месеца и всеки екип си имал предназначение – да защитават децата, да неутрализират военната сила на противника и да сложат ръка на оръжието.

Кореш погледнал иззад стоманената врата и научил, че агентите разполагат със заповед за обиск. Вместо да ги пусне да влязат, той затръшва вратата и после някой открива огън. Не е сигурно откъде идват първите куршуми, но и двете страни подхващат ожесточена престрелка. Оцелелите от стрелбата и последвалата обсада твърдят, че куршумите са идвали отгоре през тавана, което означава, че агентите в хеликоптерите също са стреляли по сградата. Но в по-късните си изявления от ATF твърдят, че никой от хеликоптерите не е произвел и един изстрел. Според някои доклади, агентите били стреляли по кучетата, за да ги махнат от пътя си и точно това е дало началото на престрелката между двете групи. Оцелелите жени, които били вътре, разказват как са защитавали децата с телата си от дъжда от куршуми.

Няколко агенти били улучени веднага и по хеликоптерите също бил открит огън. Един от агентите, който успял да проникне в сградата, бил застрелян в главата. Няколко други, покатерили се на покрива, също били улучени и се изтърколили на земята. От звуците вътре, разказват по-късно агентите, ставало ясно, че култът разполага с доста тежка артилерия. Куршумите пронизали дори репортерските коли, а след това сред агентите избухнали гранати. Култът имал предимството на укритието си, докато агентите били изложени на показ.

Жените вътре пищели, а куршумите на ATF пронизали предната врата, зад която стоял Кореш. Няколко души били улучени, включително и тези, които стреляли от кулата. Който и да бил започнал всичко това и двете страни знаели, че ще трябва да се борят докрай за оцеляването си.

Настъпва хаос

Напрегнатата престрелка продължила около два часа, след което било обявено спиране на огъня, което позволило на  ATF да прибере мъртвите и ранените си агенти. Оказало се, че има 20 ранени агенти, но болниците били най-малко на 20 минути път. Ранените били транспортирани, но четирима мъже с фатални рани починали по пътя.

Четиримата убити агенти от ATF

Четиримата убити агенти от ATF

По време на този напрегнат следобед от ATF уредили да направят изявление по местната радиостанция с надеждата, че Кореш може да слуша. Те му дали да разбере, че повече атаки няма да има. Въпреки това, когато в 17:00 ч. към сградата се приближили трима членове на култа, връщащи се от работа, стрелбата била възобновена. Агентите убили един от тях и пленили друг, а третият успял да се измъкне. Тогава властите излъчили съобщение към Кореш да се предаде без съпротива. Неговият отговор бил цитат от Библията.

Катрин Уесингър обяснява неговото поведение в своя анализ на религиозните групи, вярващи в края на света, като посочва, че неговата основна грижа е била да „… се подчинява на волята Божия, както повелява Библията, за да заслужи място във вечното царство“. Те вярвали, че този ден рано или късно ще настъпи и се били въоръжили, за да могат да го посрещнат. Вътре в сградата имало над 100 души, които вярвали в божествената дарба на Кореш и в неговата способност да им диктува волята Божия. Няколко от отстъпниците на култа предупредили ATF, че една обсада може да доведе до масово самоубийство, като онова в Джоунстаун. Въпреки това, началникът на ATF Стивън Хигенс бил настоял още два дни преди това, че налагането на сила върху тази група е повече от необходимо.

Кореш бързо се свързал с медиите и участвал в няколко интервюта на живо със CNN, в които говорил за това как ATF застрашава паството му. Той наблегнал на броя на децата, живеещи в къщата и казал, че той самият е ранен и кърви обилно. Той смятал, че скоро ще умре.

През това време към ATF се присъединила местната полиция, Тексаските рейнджъри, членове на Отдела на ФБР за Спасяване на заложници, директорът на ФБР от офиса в Сан Антонио, екип от сапьори и няколко щатски шерифи. Медиите също започнали да прииждат. Кореш освободил няколко деца на възраст от три до шест години и всички се приготвили да прекарат една дълга нощ.

Месията

Бившият член на култа Марк Бролт описва дългата история на развитието на „Клонка Давидова“, като отломка на Църквата на адвентистите от седмия ден. Той подробно разказва за издигането на Кореш. В началото неговото име било Върнън Уейн Хауел и той бил просто едно момче незавършило гимназия, но притежаващо завидно дар слово.

Дейвид Кореш 1981г.

Дейвид Кореш 1981г.

Църквата на адвентистите от седмия ден проповядва за чистота на тялото, което представлява храма, който обитава Светият дух. Техните правила за хранене и пиене са повече от стриктни. Те вярват, че последната битка между доброто и злото може да настъпи във всеки един момент и само определен брой хора ще бъдат спасени и ще станат свидетели на завръщането на Исус Христос. Някои от членовете държали правилата да бъдат дори още по-строги и от оригиналната църква се оформили и отцепили няколко секти.

Виктор Т. Хутеф

Виктор Т. Хутеф

В началото на 30-те години българският имигрант Виктор Т. Хутеф проповядвал сред това обкръжение идването на Апокалипсиса. Хутеф е роден на 2 март 1885 година в родопското село Райково и е кръстен като православен християнин. По-късно се заел с търговия и през 1907-а той и братята му имигрирали в САЩ.

Виктор пристигнал в Щатите буквално без стотинка в джоба. Работил като хотелиер и зарзаватчия в щата Илинойс и през 1919 година се присъединил към Църквата на адвентистите от седмия ден.

В средата на 20-те години Хутеф заминал за Калифорния, за да бъде по-близо до адвентисткото общество. Там станал продавач на перални и други електроуреди. Работата му вървяла отлично и скоро спестил достатъчно пари, за да основе своя собствена компания, произвеждаща, както той ги наричал, „зравословни сладкиши“.

По същото време стриктният адвентист станал учител в църквата „Експозишън Парк“ в Глендейл. Хутеф бил страстен читател на Библията и часовете му привличали огромни групи от адвентисти всяка седмица. Неговите тълкувания на свещените текстове обаче предизвикали неодобрението на Църквата.

Той смятал, че е избран от Бог да прочисти Църквата и когато бил отлъчен заради своя упорит догматизъм, взел със себе си няколко последователи. През 1935 г. те закупили земя край град Уейко и нарекли мястото Център „Планината Кармел“. Тогава Хутеф преименувал своята секта на Давидовите адвентисти от седмия ден и когато починал през 1955 г., неговата съпруга Флорънс го наследила като лидер на групата. Тя уверено предсказвала, че светът ще свърши точно през 1959 г. и множество подплашени вярващи започнали да прииждат в Уейко.

Когато предсказанието не се сбъднало, Бенджамин Бодън успял да привлече обезверената група към себе си. Той нарекъл паството си Клона, което по-късно се превръща в „Клонка Давидова“. Когато той умира, неговата жена Луиз става новият пророк, а сред по-амбициозните членове на групата й бил и Върнън Хауел, който се присъединява през 1983 г.

Той бил безгрижен, привлекателен и агресивен и притежавал яркостта на рок звезда. Способен бил да вземе всеки един стих от Библията и да го дискутира до безкрайност, което го правело да изглежда много интелигентен, надарен и дори вдъхновен свише. Синът и наследникът на Луиз Роден Джордж намразил Хауел. Той възнамерявал да стане следващият водач на групата, без значение колко чаровен изглеждал Хауел. Месията можел да бъде само един.

Когато двамата се сблъскали, Хауел прилъгал застаряващата Луиз за своя любовница. Той твърдял, че Божията повеля е двамата да създадат дете, което така и не успели да направят. В крайна сметка двамата мъже събрали своите поддръжници и всеки от тях настоявал, че е Божият избраник. Хауел твърдял, че представлявайки „Седмият Божи пратеник“, е предопределен да сложи началото на събитията, които ще да доведат до Апокалипсиса. И в известен смисъл се оказал прав, поне що се отнася до собственото му паство.

Кореш с жена си и сина си

Кореш с жена си и сина си

Когато Луиз умира през 1986 г., Роден заставил Хауел да се махне. Той си тръгнал за малко, но сетне се върнал и се изправил срещу него. Роден изровил тялото на една възрастна жена и предизвикал Хауел да я възкреси от мъртвите, а последният използвал този инцидент и подал сигнал в полицията за обругаване на труп. Шерифът имал нужда от доказателство и Хауел се въоръжил и взел няколко мъже със себе, за да проникнат в „Планината Кармел“ и да направят снимки. Роден ги посрещнал с автомати Узи и те отвърнали на огъня. За изненада никой не бил убит, но всички били арестувани. От Хауел били снети всички обвинения и той видял в това знак за Божията закрила. За негов късмет през 1988 г. Роден извършил жестоко убийство с брадва и бил изпратен в дом за психично болни.

Сега Хауел бил свободен да се провъзгласи за вестителя от Книгата на откровението, който можел да тълкува предсказанията на Седемте печата. Един ден той се вдъхновил от „Новата светлина“ и разделил мъжете от съпругите им, обявявайки всички жени за свои. Той дал на всяко момиче Звездата на Давид, която представлявала символ за собственост.

„Тази евтина дрънкулка означаваше, че жената принадлежи на възвишената Къща на Давид и е предопределена да се превърне в Слугиня на Господа“„господът“ в този случай бил Хауел.

Според Хауел било особено важно той, като Бог, да разпръсне семето си и да създаде божествена армия. Той нарекъл своите последователи Могъщите мъже – пазачите на леглото на цар Соломон – и те щели да бъдат неговите лични войници. Според изчисленията, той вкарал най-малко 15 момичета и жени в своя харем, като някои от тях били едва на 12 години.

През 1990 г. той официално сменил името си на Дейвид Кореш – вдъхновен от библейския цар Давид и персийския цар Кир, който позволил на евреите да се завърнат в Израел след пленичеството си във Вавилон. Наложил строги правила за това как неговото паство следва да прекарва дните си и често ги променил когато му хрумне. Проповядвал на последователите си денем и нощем. Но той самият стоял над правилата. Можел да яде храна, която била забранена за тях, да спи до обяд и да пие алкохол.

През 1992 г. Кореш вече учел последователите си на мъченичество за каузата. В същото време събирал храна и оръжия, за да се защити от нападението на отстъпниците или на правителствените агенти – „Вавилонците“. Макар Уесингър да твърди, че не съществуват преки доказателства „Клонка Давидова“ да са използвали оръжията, които са продавали, членовете на култа все пак ясно показвали една обсадна нагласа на ума. Култът бил успял да събере достатъчно количество припаси – най-вече полуготови храни – за да издържи под обсада цяла година.

Според отстъпниците от култа, Кореш изисквал да знае от членовете на групата си колко далече са готови да стигнат в защита на правата вяра. Единственият начин да служиш на Бога е да си готов да умреш. Той дори учел децата, че един ден може да се наложи да се самоубият и им показвал как да го направят с цианид или оръжие. Той променил името на убежището им от „Планината Кармел“ на „Ранчо Апокалипсис“.

Пристига ФБР

Първите няколко дни след неуспешната акция на ATF властите организирали комисия за решаване на кризисната ситуация с „Клонка Давидова“. ФБР описва своята програма за справяне с кризата в подобни ситуации така: Бързо установяване на ресурсите, от които обсадените биха имали нужда и сформиране на екип. Това означава парламентьори, тактически персонал, поддържащ персонал, местните органи на реда, консултанти и връзки с медиите. Специален агент Джефри Джамар поема случая, отстранявайки ATF, които по-късно заявяват, че никога не са молили за помощ. До 17:00 ч. на втория ден ФБР вече разполага с напълно функциониращ команден център, разположен в хангара на изоставена въздушна база на около една миля разстояние от ранчото на Клона.

Екипът за преговори в критични ситуации ръководел парламентьорите. Един агент от екипа разговарял по телефона с хората в убежището, други служители разглеждали исканията на сектантите, а трети изготвяли докладите в края на деня.

Първоначалната комуникация била осъществена между специалния агент на ATF Джеймс Кавана и Дейвид Кореш, но след това преговорите поел лейтенант Лари Линч от полицията в Уейко, като разговарял главно със Стийв Шнайдер и Уейн Мартин, доверените лейтенанти на Кореш. Шнайдер бил недоволен евангелист от Църквата на адвентистите, а Мартин бил адвокат. След като култът изпратил съобщения до медиите, телефонните линии били пренасочени, така че всеки в ранчото, който се опита да набере външен номер, да попада на екипа за преговори на ФБР. През втория ден трима парламентьори поддържали непрекъснат контакт с 15 различни членове от групата на Кореш, но скоро контактите били ограничени главно до Шнайдер и Кореш.

Отвън работата на Екипа по спасяване на заложници (HRT) била да контролира периметъра около ранчото, за което те използвали няколко застрашителни на вид танкове. Кристофър Уитком описва обстановката и дава ясно да се разбере, че докато преговарящите се опитват да уредят нещата по мирен път, от HRT са готови да действат със сила. Всяка от страните смятала, че е права: парламентьорите настоявали, че силовите действия само ще докажат пророчествата на Кореш и ще засилят неговата непоколебимост, докато хората от HRT със своята военна нагласа вярвали, че нахлуването им на негова територия ще го сплаши и ще го накара да изглежда слаб в очите на паството му.

Кореш осведомил ФБР, че е прострелян два пъти – в бедрото и лявата китка. Той отказал медицинска помощ. За сметка на това освободил още десет деца през този ден, сред които и едно бебе. Според ФБР съществувала надежда, че в крайна сметка той ще се откаже, въпреки че консултантът-психолог бил убеден, че самият Кореш никога няма да се предаде. Бог нямал място в затвора.

Тогава нещата загрубяват. Когато Кореш осъзнава, че не може да говори по телефона с никой друг, освен с ФБР, той заплашва с още насилие и окачва плакати с искания към медиите. Непрекъснато уверявал всеки, който го питал, че няма намерение да се самоубива. Обещавал да пусне всички, ако съобщението му бъде излъчено в национален ефир. Като проява на добра воля пуснал още пет деца.

Проявявайки и своята добра воля, ФБР урежда националното излъчване за 2 март, а Щатските шерифи се приготвят за предстоящите си арестанти. След това зачакали, докато Кореш запише касетата си – дълга цял час. Тя пристига в 8:00 ч., заедно с още две освободени деца и двама възрастни.

Докато няколко християнски радиостанции излъчвали речта на Кореш, преговарящите разработвали логистиката за предаването на култа. Кореш щял да излезе пръв, носен на носилка. След това Шнайдер щял да изпраща навън по един човек на всеки две минути.

Същият следобед Кореш уверява преговарящите, че планът е влязъл в действие. Той просто искал първо да поведе хората си с молитва.

Но в 18:00 ч. заявил, че Бог му е наредил да изчака. Нямало да се предават днес. От този момент нататък от него можели да измъкнат само цитати от Библията и изявления за съпротива.

Според доклада на ФБР групата вероятно е разбрала, че нещата не са такива каквито изглеждат. Макар Кореш да отричал да има самоубийствени намерения, той всъщност бил разработил един доста коварен план. Според един от неговите последователи, Кореш вярвал, че всеки момент ще умре и дал инструкции на групата си какво да направят, когато това се случи. Те трябвало да го изнесат навън на носилка и след това да открият огън по агентите, за да ги убият и едновременно с това и те да бъдат убити. На някои от тях били раздадени ръчни гранати с инструкциите да стоят събрани на малки групички и в удобния момент да дръпнат предпазителите.  По този начин щели да поразят възможно най-голям брой от „Зверовете“. Всички трябвало да умрат.

Но Кореш си променил решението – вероятно защото разбрал, че няма да умре, въпреки всичко. След като си поговорили как ще се срещнат в следващия живот, Давидовците се събрали за молитва и зачакали следващи инструкции. Тогава Кореш им заявил, че е по-добре да не излизат точно сега, защото той бил съгрешил, употребявайки алкохол и забранена храна, а това със сигурност щяло да попречи на спасението им.

Обсадата продължила.

Обсадата

На следващия ден Кореш пуска още едно дете, придружено от девет кученца. След това предложил на слушателите си още от своите интерпретации на светото писание. Казал на ФБР, че неговият „шеф“ е обсебил разума му, за да ги накаже и това щяло да сложи началото на Третата световна война.

Макар парламентьорите бързо да се били отегчили от тези безкрайни брътвежи, те искали да изкарат възможно най-много деца, затова слушали търпеливо. Кореш им дал да разберат, че неговите собствени деца няма да излязат.

ФБР започва да проумява, че този човек е непредсказуем. Парламентьорите се консултирали с няколко експерти по умствено здраве и религиозни учени, които не стигнали до кой знае какво съгласие, освен че Кореш вероятно би станал опасен, ако бъде притиснат твърде много. От 1993 г. насам мнозина учени се опитват да тълкуват ситуацията в ретроспекция, обвинявайки ФБР в липса на разбиране. Ако те бяха запознати с библейските пасажи, казва Уесингър, щяха да знаят какво се опитва да им каже Кореш.

Психиатърът Парк Дитц, който идва по-рано в командния център, изчита всички доклади и казва, че Кореш показвал признаци на асоциално и нарцистично поведение, както параноидни и грандомански делюзии. Позоваването на рационалната му страна можело да проработи за кратко, но в крайна сметка неговата психопатология щяла да изригне рано или късно. Той можел да стане опасен. Най-добрият подход бил да се съгласят с неговите идеи и да го накарат да вярва, че неговата мисия на земята още не е приключила.

Той предупредил ФБР да действат последователно, но за тях вече било ясно, че са изгубили голяма преднина в преговорите, заради грешните си преценки.

Пийт Смерик, криминално разследващ анализатор, написва доклад до щаба във Вирджиния, предупреждавайки че командващите се движат твърде бързо към тактическо разгръщане. Той съветвал за отдръпването на танковете, тъй като чрез тях HRT правели ситуацията още по-критична.

„Години наред Кореш е промивал мозъците на последователите си с идеята за битка между църквата и врага - гласи една записка. - На 29 февруари неговото пророчество се сбъдна. Кореш все още е в състояние да убеди последователите си, че краят е близо, както предричал. Техните врагове щели да ги обградят и да ги убият.“

В тази ситуация не би било ефективно да се използва стандартната процедура за спасяване на заложници. Тук не ставало въпрос за престъпници, а за религиозен фанатик, чийто последователи биха направили това, което той им заповяда. По-лошо и от силовата показност на ФБР бил начинът, по който Бюрото сякаш наказвало всяка добра постъпка на Кореш. Когато той освобождавал хора например, Джамар спирал електричеството или пускал дразнеща музика. Кореш очевидно бил раздразнен от всичко това и не било чудно неговото убеждение, че Бог го е инструктирал да устоява, вместо да се предаде. Те играели срещу неговата божественост, опитвайки се да я отслабят и затова той вкарвал в употреба всичките символи на своето могъщество. Ситуацията била губеща и за двете страни.

Дори и така, в продължилата над 51 дни обсада, сменящите се екипи от парламентьори продължавали да се опитват да разрешат нещата по мирен начин и да спасят възможно най-голям брой хора. Те били напълно наясно, че HRT и другите органи с военна нагласа ги смятат за „мекушави“, но парламентьорите си знаели работата.

Хора от цялата страна изпращали до командния център по стотици предложения на ден, като сред тях изпъквали някои „експерти“.

Един човек от някакъв университет наблизо написал писмо до Кореш, като очаквал хората от ФБР да му го предадат. В него казвал, че Кореш не тълкува правилно светото писание и му посочвал няколко божествени директиви, чрез които да разбере правилно Божието слово.

Други хора искали да бъдат допуснати в ранчото, за да обсъждат Библията с Кореш. Те имали добри намерения, но очевидно не разбирали що за човек е той. Те вярвали, че могат просто да му влеят здрав разум, като го убедят в своята гледна точка и той щял да се предаде. Някои по-агресивни личности дори заплашвали да си пробият със сила път, с намерението или да помогнат на Кореш, или да му покажат колко греши. Всъщност, двама мъже успели да го направят. Те били приветствани в ранчото като последователи и двамата напуснали къщата преди последните дни на обсадата.

От Флорида пристигнал човек, който твърдял, че е брат на Исус и поискал да говори с Кореш. Друг пък, който заявил, че е самият Божи син, казал, че трябва да влезе вътре и да даде на Кореш да разбере кой всъщност е Христос. Един добре известен свещеник заявил, че Кореш е обладан от демон и има нужда от екзорсизъм, който божият служител предложил да извърши.

Доста от тези „интервенции“ забавлявали парламентьорите, но в същото време били наясно, че все по-малко хора излизат навън и че Кореш можел да остане вътре със своята банда доста дълго време – може би цяла година. Той имал събрани запаси от храна и вода. Най-лошото за хората му били студените нощи без електричество, но засега търпели. Те поискали мляко за децата – нещо, което ФБР трудно би могло да им откаже.

Опитвайки се да разрешат бързо нещата, парламентьорите започнали да изготвят стратегия, която разчитала на нещата, които Кореш най-много желаел. Те знаели, че той е спечелил делото срещу Роден и че е показал очевидно задоволство от новопридобитата си слава, затова избрали да действат в тази посока. Казали му, че може да заведе дело срещу ATF и лесно да го спечели, като докаже, че те са атакували първи. Тогава щял да привлече още повече последователи и „Клонка Давидова“ щяла да стане известна по целия свят. Те вече били по кориците на големите новинарски издания и светът ги наблюдавал. Кореш би могъл да преговаря за нещо, което щяло да бъде от полза за него и последователите му.

Когато му говорели тези неща, те знаели, че той е наясно, че има от какво да се притеснява: убити агенти на ATF, обвинения за полигамия и злоупотреба с деца. Вероятно е осъзнавал, че това трудно би могло да му се размине, въпреки обещанията им.

Опитвайки се да заобиколи Кореш, ФБР прави записи на освободените деца, в които ги кара да призоват родителите си да излязат при тях. Те изпратили касетите в къщата и всеки път, когато свиквали пресата за телевизионни излъчвания, пускали електричеството, за да могат Давидовците да гледат какво се говори. Агентите изразявали загрижеността си за тяхната сигурност и изяснявали някои неточни спекулации.

Друг номер бил да записват Кореш на телефона и когато го хващали в противоречие със собственото му учение го излъчвали по високоговорител, за да могат да го чуят членовете на култа. ФБР се надявали, че поне някои от тях – в частност ключовите лейтенанти – ще вникнат в несъотвествията и ще подложат на съмнение авторитета на лидера си.

Въпреки това на 9 март, седмица след началото на обсадата, Кореш изпраща навън видеокасета, в която той и Шнайдер са записали интервюта с хората в къщата. Всеки един от тях изразявал твърдото си желание да остане там. Те нямало да излязат навън, освен ако Бог не им заповяда това.

Кореш упражнявал пълен контрол. Той решавал кога ще преговаря и кога няма. ФБР можело само да седи и да чака.

Нетърпението поражда гняв

На 12 март навън излиза една от жените в култа – Кейти Шрьодер. Когато я разпитали, тя отрекла всякакви планове за самоубийство, обаче щом се опитала да се обади вътре в къщата никой не отговорил. Тя признала, че някои от хората вътре искат да излязат, но се страхуват от Кореш. Те нямало да напуснат, докато той не им каже. Новината била тревожна. Това означавало, че е твърде вероятно Кореш да има план, чрез който да използва неспособността на своите последователи да действат самостоятелно.

В този момент специален агент Джамар решава да спре електричеството за постоянно. Дотогава той го пускал за кратки периоди, но вече бил изморен от цялото това разкатаване. Неговата тактика ядосала всички вътре в къщата и още повече вбесила парламентьорите. Кореш с право го нарекъл акт на недоверие, а Шнайдер заявил, че тримата, които били подготвени да излязат, щели да си останат вътре. Два дни по-късно тактическият екип поставил около къщата ярки светлини, за да пречи на хората вътре да спят и увеличил звука на дразнещата музика до нетърпимост. Уесингър описва музиката, която използвали, като Псалми на тибетските будисти, гайди, крясъци на чайки, хеликоптери, зъболекарски инструменти, сирени, умиращи зайци, влак и песни на Алис Купър и Нанси Синатра. Властите дори предложили на една рок група да дойде и да свири на живо, с цел да деморализира още повече психически сектата, но групата не се съгласила.

След това HRT източва дизеловите резервоари на ранчото.

Излезли още няколко възрастни и Кореш заявил, че няма да пуска повече хора. Аудиосистемата се развалила за огромно разочарование на Джамар и за облекчение на парламентьорите, но по-късно повредата била отстранена.

Екипът за справяне с кризата вметнал на Джамар, че тъй като Кореш не е определил точно време за капитулацията си, чакането може да продължи до безкрайност. В този момент бил споменат сълзотворен газ.

За да избегнат това, парламентьорите направили предложение на Кореш: да комуникира от затвора с последователите си и да бъде излъчен в световен ефир по CNN. За да получи тези привилегии, той и хората му трябвало да излязат точно в 10:00 ч. сутринта на следващия ден, 23 март.

Кореш скъсал писмото със сделката и пуснал още един човек. Шнайдер започвал да звучи все по-войнствено по телефона и мнозина от командния център чувствали, че работата не отива на добре.

На 25 март ФБР изпраща ултиматум: да изкарат минимум 20 души навън до края на следобеда или ще се приготвят за действие. Когато никой не излязъл, ФБР премества мотоциклетите и другите превозни средства, паркирани пред сградата.

Майката на Кореш

Майката на Кореш

Два дни по-късно, според записките на ФБР, Шнайдер отхвърля самопровъзгласената божественост на Кореш и намеква на ФБР, че могат да подпалят сградата, за да ги изкарат навън. Този негов коментар звучал доста загадъчно и било възможно да е част от план, обсъждан от култа. През следващите няколко дни се състояли срещи между Кореш, Шнайдер и двама адвокати, един от които бил нает от майката на Кореш. Щом това било уредено, Кореш решил, че иска да прекара Пасха в убежището. Тъй като бил лидер на религиозна група, нямало как да му откажат. ФБР се предава и изчаква периода на Пасхата.

С наближаването на края му Кореш обявява, че ще го спазва още седем дни. Пасхата официално била приключила, но кой можел да спори? За пореден път ставало ясно, че той командва.

До този момент вече за всички било ясно, че той ще продължава да си измисля извинения. През следващите няколко дни Кореш написва и изпраща няколко писма, от които ставало ясно, че никога няма да се предаде и да излезе доброволно.

Джанет Рино

Джанет Рино

На 10 април отново назрява момента за обсъждане на употребата на сълзотворен газ и този път темата е  повдигната от новия министър на правосъдието Джанет Рино. Това не било лесно решение от нейна страна. Тя поискала информация за действието на газа и специално за това дали е вреден за деца. Уверили я, че не е.

От ФБР искали да използват CS-задушлив газ, макар той да е силно запалим. Това тяхно предложение показва, че ФБР не са смятали, че съществува сериозна опасност. Но вътре в къщата хората използвали керосинови лампи, за да четат и да се постоплят. Логично е да се допусне, че някой би следвало да се сети за това, но никой не го направил.

По време на тези дискусии са проведени още няколко разговори с Кореш, в които той предлага още от своето „библейско бръщолевене“ и преговорите изпадат в застой. Кореш заявява, че има нужда от време, за да напише ръкопис за значението на Седемте печата и в момента работи по него. Той поискал от ФБР пособия за написването му и те му изпратили.

Той приключил на 16 април. Но все още не излизал. Някои от последователите му, които успели да се измъкнат, казали, че той е привършил работата си едва по първия печат, но ФБР вярвало, че той е написал всичко и просто ги размотава. Те се били наслушали на обещанията на Кореш и не можели да търпят повече.

На 17 април Рино одобрява употребата на задушлив газ, за да се сложи край на шестседмичната обсада. Очевидно тя е чувствала, че преговарящите са в безизходно положение и че санитарните условия в къщата се влошават. Тя мислела за 23-те деца, които били все още вътре. Освен това цялата тази операци ставала твърде скъпа и краят й не се виждал. Сълзливият газ бил дискомфортен, но нямало да нарани никого. От HRT били инструктирани да го пускат постепенно за период от 48 часа и да бъдат в готовност да заловят хората на излизане. За всички известни пребиваващи в къщата били издадени заповеди за арест, заповедите за обиск били под ръка. Екипите се приготвили да измият газа от децата, когато те излязат и да ги отведат в безопасност.

На 18 април танковете продължили да преместват колите, паркирани пред къщата. Напрежението било много голямо, тъй като било ясно, че Кореш е разстроен, особено когато преместили неговото черно Камаро. Той се обадил в командния център и казал: „Ако не спрете това, което правите, това може да се превърне в най-ужасния ден в историята на органите на реда“.

Един снайперист, който имал добър изглед към сградата, докладвал, че някой отвътре е окачил надпис на прозореца, гласящ: „Очаквайте пламъци“. Това било злокобно съобщение. Преговарящите не били сигурни какво означава то, но подозирали, че Кореш има някакъв план. Скоро щели да разберат.

Апокалипсис

Малко след зазоряване, в понеделник сутринта на 19 април, ФБР телефонира на хората в сградата, за да ги предупреди какво ще се случи. Това не е нападение, настоявали те, а средство да ги изкарат навън. Това била най-неудобната тактика, която са използвали досега и, ако и тя не успеела, щяло да се наложи да прибегнат до истинско насилие. Все пак те вярвали, че никой няма да издържи на острите пари на газа. Той изгарял устатата, очите, кожата и дробовете до такава степен, че всеки нормален човек би потърсил начин да се спаси от него.

Три минути след това обаждане два химически танка захождат към сградите, продупчват дупки в тънките стени и започват да впръскват сълзотворен газ вътре в къщата. Наблизо чакали един голям боен танк и девет по-малки, а хеликоптерите кръжали във въздуха и правели снимки. На всички било изрично заповядано да прекратят мисията при най-малкия признак, че децата са в опасност.

Внезапно Давидовците откриват огън по танковете. Впръскването на газ обаче продължава, а през прозорците са хвърлени сълзотворни гранати. Стените на постройките не можели да удържат танковете и в тях зейнали огромни дупки. Танковете се оттеглили за около час, за да презаредят и започнали отново. Давидовците отново отвърнали с огън. Те също изхвърлили телефона през входната врата в знак, че всякакви преговори са прекратени – макар че оцелелите впоследствие заявили, че танковете са прекъснали телефонните кабели.

Тексаският вятър бил доста силен в онази утрин, което не било добре за тактическите екипи. ФБР продължило да излъчва призиви към Давидовците да излязат, надявайки се, че поне жените и децата ще го направят. Те уверявали хората вътре, че никой няма да пострада, но през предишните дни Давидовците вече били станали свидетели как техните другари са отвеждани в белезници и оранжеви затворнически дрехи.

Маунт Кармел в пламъци

Маунт Кармел в пламъци

Тогава, само няколко минути след пладне, сградите внезапно избухват в пламъци и огънят бързо започва да се разпространява. Агентите в близост до къщата чули изстрели и предположили, че хората вътре са решили да приключат със себе си в масово самоубийство. Вътре се разнесли няколко силни експлозии и гигантски облак от черен дим се издигнал в небето.

По високоговорителя отново е отправен призив към Кореш да пусне хората си. Навън излязла една жена с горящи дрехи, сетне се опитала да се върне обратно, но била хваната от агент на ATF и отведена в безопасност.

Пристига пожарната служба, но ФБР не им позволява да се приближат, заради стрелбата и опасността от още експлозии. В около 12:45 ч. те проникват в сградата и намират многобройни обгорени тела. Повечето не подлежали на разпознаване.

Парламентьорите, работили дълги часове за мирен изход от ситуацията, били зашеметени. Те предсказвали, че ще се случи нещо подобно, ако бъде използвано насилие. Но дори и те не си представяли трагедия от такъв мащаб.

И сега настъпил моментът да се разследва местопрестъплението. За тази цел е извикан друг екип, а хората, чиято работа била приключила, се прибрали по домовете си. Всички осъзнавали, че им предстои да отговарят на безкрайни въпроси за случилото се.

Последиците

До края на този шокиращ ден са открити 80 загинали – 23, от които, деца под 17 години. Кореш бил баща на 14 от тях. Разпространяват се слухове, че самият той е успял да избяга през подземни тунели, но по-късно тялото му е идентифицирано с помощта на зъболекарския му картон. Той бил застрелян в главата.

Много от жертвите били загинали от огнестрелни рани, а едно от децата било наръгано с нож до смърт. От мястото са иззети над 100 огнестрелни оръжия и 400 000 муниции. Уесингър твърди, че много от тях са били все още опаковани и очевидно са били предназначени за продажба, а не за употреба, но това е интерпретация, за която не съществуват доказателства.

Не след дълго и от двете страни заваляват обвинения относно инициатора на първоначалната стрелба и ФБР заявява пред съда, че според тях Давидовците са го направили. Те предоставили аудиокасети със записи на хората вътре в къщата, които в деня преди пожара се шегували помежду си за „разпалване на огъня“. В самия ден на записите се чуват команди като „разпръсни горивото“ и „запали факлата“, но оцелелите, които успели да се измъкнат от ранчото, твърдят, че никога не е имало план за масово самоубийство. Все пак, те не можели да обяснят защо Кореш е отказвал да излезе шест часа след пускането на сълзотворния газ.

Последвалото разследване показва, че огънят е тръгнал от три места, което не може да бъде случайно. Ако е вярно обаче, че CS-газът е лесно запалим, тогава количеството, пуснато в сградата, би трябвало да се запали почти веднага. Въпросът е кой е истинският източник на пожара? Дали танковете са бутнали газовите лампи? Ако е така, защо огънят не е започнал по-рано? Изглежда никой не можел да даде задоволителни отговори, но всеки сочел някого с пръст, дори и хората, които не присъствали там.

Не съществували никакви съмнения, че първоначалната акция на ATF е била зле обмислена и абсолютно ненужна. Кореш би могъл да бъде арестуван мирно някъде извън ранчото, докато то се обискира. Дори ATF да били твърдо убедени, че планът им би успял единствено с помощта на изненадата, веднъж щом са загубили това предимство, би трябвало да спрат и да измислят нещо друго. За естеството на „Клонка Давидова“ се знаело твърде малко и било очевидно, че такава паравоенна маневра, целяща единствено инспектирането на някакви оръжия, представлява страхотно изхвърляне.

Ранчото Маунт Кармел заличено със земята

Ранчото Маунт Кармел заличено със земята

От ATF взели и друго подозрително решение. На 12 май, по-малко от месец след инцидента, те изпратили булдозери на мястото. С други думи, дори и да били останали някакви следи след пожара, които биха могли да дадат информация за случилото се, те били изравнени със земята.

Повечето американци обвиняват „Клонка Давидова“ за случилото се, но някои местни радикали решават, че трябва да има възмездие. Само две години по-късно, на годишнината от пожара, Тимъти Маквей оставя камион пълен с експлозиви пред федералната сграда „Алфред П. Мъри“ в Оклахома Сити, убивайки и ранявайки стотици работници и техните деца. Онези, които гледат на правителството с очите на Кореш, едва ли ще приемат някога друго обяснение, освен: неоправдано преследване от страна властите.

Дейвид Кореш бил решил, че Петият печат от Глава 6 от Книгата на откровението предрича Армагедон, който щял да се случи в „Планината Кармел“. Откровението описва онези, които щели да бъдат поразени в името на Божието слово и споменава изчакващ период, след който ще бъде изтребено цялото общество. Според тълкуванието на Кореш, чрез това насилие той и хората му щели да постигнат спасението на душите си.

Въпреки прокобите на различни религиозни и политически учени, че сред други подобни тайни общества е назряла възможността за втори инцидент, като този в Уейко, ФБР се поучава от грешките си. Следващият път, когато Бюрото е изправено пред подобна ситуация – в случая със Свободните от Монтана – то подхожда по съвсем различен начин.

От 25 март до 13 юни ФБР се изправя срещу малка група Християнски патриоти, които се наричат „Свободните“ (Freemen). Тяхната цел е да свалят правителството, което смятат за сатанинско. Като част от протеста, някои от тях спират да изплащат данъците и заемите си, което довежда до запор над имуществото им. Вместо да напуснат домовете си, те се опитали да съставят свое собствено правителство и заплашили, че ще арестуват и дори обесват всеки местен представител на властта.

Това въвлича в случая ФБР, но с условието, поставено му от министър Рино, че няма да има въоръжена конфронтация. Свободните, събрани в една иззета житна ферма, били въоръжени, а федералните агенти разчитали на над 40 парламентьори, както и на членове от семействата на протестиращите, за да се опитат да разрешат въпроса по мирен начин. Никой не искал втори Уейко. На хората във фермата били предложени условия, които им позволили да останат верни на принципите си. С други думи, за разлика от Уейко, ФБР не допуска да действа по начин, който би бил подриващ за системата от вярвания на протестиращите и въпросът приключва в съда под формата на процес за неплатени данъци, вместо в импровизирано бойно поле.

———————————————————————————————————————————————

Източници: trutv.com, time.com, wikipedia.org, shepherds-rod-message.org

4 Коментари за “Дейвид Кореш: Инцидентът в Уейко”

  1. AvatarНиколай

    Много невярна информация има в статията ти, незнам дали плащат за подобни статии или доброволците обичат да показват изкривена информация. За това, че медиите не са били допускани до Маунт Кармел изобщо ли да се хвана или за това, че противогазите не стават на детските главички и от ФБР много добре са знаели, че децата ще агонизират до смърт от газа ( до толкова, че от мускулни спазми са си трошели костите ) Или да се хвана за това, че да ти казват “ Това не е нападение“ не означава, че това не е нападение.

  2. AvatarСилвия

    Вместо да критикуваш можеш да обогатиш написаното с онова, което ти знаеш. Ясно ми е че голяма част от информацията в нета е плод на пропагандни материали спуснати отгоре, но аз не съм енциклопедия и не мога да знам всичко. Така че, ако имаш желание, разкажи твоята версия тук в коментарите, вярвам че на всички интересуващи се от случая ще им бъде интересно да чуят и друга гледна точка.

  3. Avatarpa6ata
  4. Avatardimis

    @Силвия, можеш да правиш проучване преди да публикуваш нещо, но за това се иска време и желание. След като не си екциклопедия, можеш поне да ползваш информация от енциклопедии :) Например в България сектата е по-известна под името „Клонка Давидова“, а не „Клона Давидов“. Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0 Но това е нещо много по-маловажно от нещата, за които пише @Николай. Но си права, лесно е да критикуваш, по-трудно е да превеждаш статии и да правиш проучвания. И на мен ще ми е интересно да науча повече за нещата, за които споменава @Николай.
    Наскоро имаше много хубав филм на тази тема по National Geographic.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvataravangardИрина Гайдамачук: Блондинката с... { Една забележка. Името на първата заподозряна в източниците е записано... } –
  • User Avatar333Наташа Кампуш: Австрийската пленница... { Дано този нещастник сега гори в ада и дано всеки... } –
  • User AvatarТаняМайкъл Суанго: Докторът с... { Да, точно защото е болно, нарцистично, егоистично ко...ле, е разкрит.... } –
  • User AvatarТаняСестрите Папен: Скандалното престъпление... { Е, как да й отрежат главата, като е доказала, колко... } –
  • User AvatarТаняКазахстанският канибал Николай Джумагалиев:... { Колко жени е погубил този изрод и да не получи... } –
  • User AvatarТаняМишел Фурнире: Чудовището от... { Така е, за съжаление! } –