Джон Бринкли: Козята жлеза

Джон Бринкли: Козята жлеза

Джон Бринкли, по-добре известен на милиони подсмихващи се американци през 20-те и 30-те години на миналия век като Бринкли „Козята жлеза“, е един от най-налудничавите мегаломаниак-шарлатани, подвизавали се някога. Под прикритието на съмнителната си докторска степен, той предлагал да направи старите хора отново млади, присаждайки им половите жлези на козли, по $750 чифта – или $1500, ако се използват жлези на много млад козел.

И до ден днешен няма ни най-малко доказателство, че жлезите на което и да било животно могат да подмладяват мъжа полово, но търсенето на извора на загубената младост е отчаяно и упорито. Съзнавайки тази вековна истина, Бринкли „оперирал“ банковите сметки на мнозина. За шестнайсет години той дарил мъже от половината щати с 5000 чифта жлези, след което ги пращал у дома при нетърпеливите им съпруги. Когато накрая се отказал от докторската си титла, излязла от „фабрика“ за фалшиви дипломи, „козарят“ вече бил спечелил няколко милиона долари и прозвището „най-големият шарлатанин в историята на медицината“.

Общо взето Джон Ромюлъс Бринкли бил типичен американски феномен – демагог, който умеел с пръста на изпечен мошеник да опипва пулса на народа.

Първи стъпки в медицината

Дълго време в течение на изумителната си кариера Бринкли избягвал да говори за детството си и изглежда с право. Тъй като не бил глупав, сигурно е разбирал, че семената на мошеничеството са били посяти у него още преди да порасне достатъчно, за да може да свирка с уста.

Бринкли е роден през 1885 г. в Бета, жадно за пари градче от двеста фермери в Северна Каролина. Той не се научил да говори до тригодишна възраст – изостаналост, която не давала мира на строгата му, упорита майка. Кендейси Бринкли била твърдо решена да накара момчето да проговори с помощта на редовен пердах.

Баща му бил мечтател и често му обяснявал защо му е дал средното име Ромюлъс. Ромул е името на легендарния син на Марс, който бил хвърлен в река Тибър, спасен и откърмен от вълчица. „Ромул стана бог на римляните„, казвал стария човек, „и ти също ще бъдеш велик.“

Майката на Бринкли умряла от туберкулоза, когато той бил на шест години, а баща му четири години по-късно, оставяйки го на грижите на бедната му леля.

Когато станал на шестнайсет години, жаждата на момчето за слава вече била надраснала малкото градче, където рядко се срещал човек с годишен доход от $200 в брой. Бринкли заминал за Балтимор, където заявил на декана на медицинския институт „Джон Хопкинс“, че иска да стане доктор.

Деканът поговорил с него, подложил го на няколко основни проверки за интелигентност и решил, че не отговаря на условията. Бринкли тълкувал срещата малко по-другояче, заявявайки че институтът не искал да сподели науката с него, „понеже нямах нито един чифт обуща“.

Младежът обаче бил твърдо решен да следва съдбата си и се записал на задочни курсове в един не съвсем легален институт, в който се изучавали главно билкарски методи на лечение. Той се отказал от знахарското поприще, когато няколко доктори му казали, че лечението с билки не е вече на мода.

Ядосан от пропиляното време, Бринкли се върнал обратно в планинския си край, където се запознал с местно момиче, на име Сели Уайк, за която се оженил. Двамата заминали заедно за Чикаго, където тя го убедила да се запише в друг институт, боготворящ билколечението – медицинска академия „Бенет“. Когато завършил следването си, той получил диплома – по някаква странна причина – от учреждение, което носело гръмкото название „Еклектична медицинска академия на град Канзас“.

С внушителния папирус в ръка, Бринкли заминал за Ню Йорк, където по тъмни пътища се сдобил с разрешително за практика и отворил билкарски магазин. Ала тъй като бил човек с неспокоен дух, само след две години това му омръзнало. Именно тогава срещнал един човек, който му казал, че знае къде са „истинските пари“.

Двамата заминали за Грийнвил, Южна Каролина, където отворили кабинет, представяйки се за „специалисти по електромедицина“. Но даже в Южна Каролина, който бил един от щатите с най-ниска грамотност в страната, хората били достатъчно начетени, за да разберат, че „електромедицината“ е още незряла наука, или представлява само изгодна шарлатания.

Скоро Бринкли скъсал със съдружника си и се запътил към град Фултън, Канзас. Там се сдобил с разрешително за медицинска практика от Арканзас и Тенеси; по онова време тези документи важели и за щат Канзас.

Сполуки и несполуки

Докато Бринкли изживявал тези професионални сполуки и несполуки, личният му живот бил още по-злополучен. Щом го опознала като човек, хубавичката Сели Уайк не можела повече да го търпи. Тя поискала развод, но той не се съгласил. През април 1910 г. Сели го напуснала, отнасяйки със себе си невръстната им дъщеря и заплатата му от тогавашната му работа в „Уестърн Юниън“. Той успял да я намери през август, грабнал бебето и се запътил за Канада, отказвайки да се завърне, докато жена му не прекрати унизителното бракоразводно дело.

Те се събрали отново, но след една година Сели, бременна в осмия месец, пак го напуснала. Разорена и отчаяна, по-късно тя се върнала с вече роденото им второ дете. Ала на другата година, когато се родила третата им дъщеря, Сели изчезнала за пореден път и Бринкли най-сетне преглътнал самолюбието си и й дал развод.

Същото лято в Мемфис той се запознал с докторска дъщеря и се оженил за нея още преди да окапят листата. Името й било Мини Телита Джоунс; тя била яко момиче, което дори и да нямало други качества, поне можело да търпи Джон Бринкли. Дори не се учудила, когато малко след женитбата, мъжът й бил арестуван за фалшифициране на чек. Той успял да се спаси от обвиненията и двойката се измъкнала по посока на Канзас.

Град Фултън в Канзас, колкото и да бил малък, криел наченките на големи неща. Бринкли и Мини не били прекарали в града дори шест месеца, когато той бил избран – ни повече, ни по-малко – за кмет. Служил на тази позиция една година, като между другото приемал и пациенти.

Ала Бринкли не се подвел от този едностранчив успех. Съзнавайки, че Фултън е само междинен пункт по пътя към финансовите висини, той изучил възможностите за медицинска практика и в други градове на Канзас. Когато изтекъл мандатът му като кмет, той вече се бил спрял на Милфърд, прерийно градче с черни пътища, близо до границата с Небраска, в което нямало нито доктор, нито болница. Така Мини и кметът казали сърдечно „сбогом“ на Фултън и изчезнали по посока на залязващото слънце. На 7 октомври 1917г. те влезли в съдбоносния Милфърд, където Бринкли пристъпил, облизвайки се, към прословутото полово подмладяване.

Всеки, който е изучавал Бринкли, е съгласен, че той е отворил аптека незабавно, но в сведенията за това, как е започнал кариерата си като хирург има дълбоки противоречия.

„Козия доктор“

Според Бринкли, един следобед, докато работел в аптеката си, при него се отбил някакъв фермер и се заоплаквал от жалкия си семеен живот. „Казваше, че от шестнайсет години бил полово мъртъв“, разказва Бринкли. Фермерът повел разговор за козите жлези и накрая поискал от Бринкли да му присади един чифт. Добрият доктор започнал да се дърпа, било защото не бил уверен, че присаждането е наистина път към подмладяването, било защото нямал козел. Човекът разрешил този проблем, като поел върху себе си цялата отговорност и докарал един козел. Бринкли го оперирал и обявил, че „са се получили радващи резултати“.

Джон Бринкли

Джон Бринкли

Година след това той акуширал на жената на пациента си, която родила момченце здравеняче, и ликуващият баща настоял то да бъде кръстено Били, в знак на признателност към козела.

Не по-малко интересна е и друга версия за това как Бринкли бил започнал да си служи с кози жлези. Според нея той бил заинтригуван от работата в областта на подмладяването, която вършел в Париж руснак на име Сергей Воронов.

В действителност Сергей Воронов бил сериозен експериментатор, който работел само с животни и направил петдесет и две операции за присаждане на тестикули върху шимпанзета. Работата му предизвиква огромен интерес, но и присмех от онези, които смятали, че се меси в забранени сфери на живота.

Друг изследовател в тази област, д-р Ойген Щайнах от Виена – чийто научни отчети също били между трудовете, които Бринкли четял – изоставил с огорчение търсенето на извора на младостта, когато го упрекнали, че „се бърка в пола“. „Ако се занимавах с физиологичната структура на лявото крило на скакалеца„, казва той, „усилията ми щяха да получат висока оценка.“

Бринкли разбирал, че от скакалци и шимпанзета не могат да се изкарат много пари, затова решил да подмладява хора. Една година след раждането на малкия Били той присадил кози жлези на свой братовчед и на един банков касиер, който малко след това бил изписан от психиатрична клиника. Бринкли твърдял, че човекът възвърнал както мъжките си способности, така и разсъдъка си.

Това се разчуло и скоро Бринкли се ползвал с голямо име в северен Канзас. Макар и да променил второто си име на Ричард, той не забравил разказа на татко си за някогашния му съименник. „Ти също ще бъдеш велик“ – тези думи той често цитирал пред боготворящата го Мини.

Недостиг на козли

През 1918 г. с пари, спечелени от доходната му практика, лечителят отворил болница с петдесет легла, която носела неговото име. Болницата била внушителна, с помещения за болногледачки и помощник-хирурзи, десетки табли с лъскави скалпели и естествено складове за съхраняване на кози жлези.

Болницата на Бринкли

Болницата на Бринкли

Откриването на болницата не било никак прибързано, защото щом съпругите на първите му клиенти разгласили, че мъжете им отново ги правят щастливи, напливът започнал – идвали до 80-годишни старци.

Бринкли бил на техните услуги, ала възникнал един сериозен проблем. Той бил наистина сериозен: в Канзас нямало достатъчно козли! Но „козарят“ доказал, че може да се справи с кризата. Знаел, че всякаква друга стока може да липсва в прекрасния съседен щат Арканзас, но не и козли. В началото на 1920 г. агенти на Бринкли плъзнали от Тексаркана към околностите на Мемфис, откъдето изкупували, взимали под наем и отвличали пръчове. Арканзас загъмжал от кози-вдовици.

Под предлог, че високите производствени разходи налагат и високи хонорари, Бринкли определил на $750 таксата за присаждане на чифт жлези от козел. Но един ден той съзрял още по-бляскави перспективи, когато тексаски петролен магнат на средна възраст пристигнал в Милфърд, записал се в болницата на Бринкли и седнал да обсъди с него дилемата си.

– Докторе – казал той, – не можеш ме забаламоса. Невъзможно е дърти пръчове да направят човека отново млад.

Това предизвикателство ядосало Бринкли и той се готвел да изгони петролния магнат. Ала човекът не отстъпвал.

– Ти знаеш не по-зле от мен – казал той лукаво, – че тая работа може да стане само с млади пръчове – на не повече от година. Няма да получиш от мен нито грош, докато не ми изкараш младо козле, каквото се полага! – подсмихнал се той.

Бринкли също се подсмихнал.

– Не знаех, че в Тексас се раждат такива хитреци. – Той преценил внимателно положението, защото усетил, че пред него се разкрива нова златна жила. – А сега ще ви кажа какво мисля аз. Ще ви дам едногодишно козле, но ще ви струва скъпо. Тази работа ще ви излезе $1500.

– Докторе – рекъл тексасецът, – не съм дошъл чак дотук, за да се пазаря. Ти само докарай козела.

Бринкли докарал козела, а петролният магнат получил жлези, каквито се полагат.

Милфърд никога не бил виждал такова оживление. Търговците сияели, когато гарата се задръствала от новопристигащи. Всеки понеделник сутринта пристигали по петдесет души за преглед; с четиридесет се занимавали половин дузина помощник-хирурзи, а великият човек лично присаждал десет комплекта полови органи от пръчове на мъжете. После слагали пациентите на легло, на което те почивали до петък, когато ги изписвали, за да освободят място за следващата партида.

Парите течали, а едно ново-новеничко железопътно разклонение докарвало цели вагони с арканзаски пръчове. Бринкли построил спретнати къщички за своите помощник-присаждачи и обща спалня за болногледачките си, а на Милфърд подарил модерен водопровод. Даже организирал бейзболен отбор и го кръстил „Козлетата на Бринкли“.

Ала неспокойният му дух – този стар демон – не можел да миряса. „Козаря“ сметнал, че 15-те хиляди долара, които прибирал всяка седмица са като рекичката, която криволичела край града. „Хубава река„, казвал той, „ама не е като Мисисипи, нали?“.

Бринкли открива радиото

В края на 1922 г. Бринкли си уредил среща с рекламен агент от град Канзас. Той търсел най-ефектния търговски трик, какъвто можел да се купи с пари. И успял. След оживено съвещание рекламният агент го посъветвал да се впусне в една нова област – радиото. Хиляди хора си купували радиоапарати, за да пълнят ушите си със звуци. Защо да не стигнел до тях и неподражаемият глас на Джон Бринкли?

Така и сторил. Той построил в Милфърд радиостанцията КФКБ (Kansas First, Kansas Best), която била толкова мощна, че се чувала в Небраска, Мисури и Оклахома. КФКБ започнала да предава по петнайсет и половина часа дневно, запознавайки населението с чудесата и злочестините на простатната жлеза, като запълвала промеждутъците със сантиментална музика. Съзнавайки силата на повторението, което се прилага и днес до вбесяване, Бринкли втълпявал на своите слушатели, че „мъжът е на възрастта на жлезите си“.

Дори той не подозирал каква удивителна сила притежава радиото. Потекли писма от измъчени хора, интересуващи се от операциите с кози жлези. Той ги напътствал към болницата „Бринкли“; това било най-малкото, което можел да направи.

После, без ничия помощ, Бринкли предизвикал истерията на 20-те години. Стигнал до извода, че хората трябва да си имат маса други болки извън сексуалните и се впуснал в ново начинание – обща диагноза и предписване на лечение по радиото. Репетирал пред обожаващата го Мини малки медицински проповеди и, ако майка му можела да го чуе, щяла да признае, че синчето й все пак се е научило да говори:

„А ето писмото на една мила майка – мила майчица, която притиска към гърдите си деветмесечно бебенце. Тя трябва да взема лекарство №2 и – да, №17 – което ще й помогне. Две и седемнайсет на Бринкли. Трябва да си ги поръча от Милфърдската фармацевтична компания, Милфърд, Тексас, и те ще ти бъдат изпратени, Майко – с наложен платеж. Господ да те пази и закриля, Майко. Пощенски разходи – предплатени.“

В какво се състояли „две и седемнайсет на Бринкли“? Едното било аспиринна смес, а другото – рициново масло, и двете обозначени с числа вместо с имена.

За седем години от 1923 г. нататък „Медицинската пощенска кутия“ на Бринкли диагностицирала четиридесет и четири различни болести. Бринкли събирал цели списъци с хиляди имена, пласирал стоката си чрез пощата и наел петдесет момчета да му отварят писмата с получените суми. Нещо обикновено било в Милфърд да пристигат по 50 000 писма дневно и скоро се наложило да се построи нова поща; по-голяма от всички пощенски станции в околността взети заедно.

Личните вкусове на Бринкли станали новобогаташки. Той си купил самолет със закрита кабина, който можел да побере бюро и секретарки, за да може Бринкли да разнася с тях по въздуха из целия Среден Запад лъчите на надеждата. След това си купил автомобил „Линкълн“ за $7000 и три други коли, включително шестнайсетцилиндров червен „Кадилак“, на който на тринайсет места било гравирано името Джон Бринкли. Сдобил се и с две яхти, едната от които, дълга 52 метра, била преди това собственост на филмовия магнат Джо Шенк, и ги кръстил – как мислите? – „Джон Бринкли І“ и „Джон Бринкли ІІ“. (Когато Мини му родила син, го кръстили Джон Бринкли ІІІ). Бринкли си поръчвал по десет костюма наведнъж, скроени от опитни шивачи, на вратовръзката си имал карфица с диамант, а на двете си ръце носел диамантени пръстени от по 13 карата.

Адмирал на Канзас

Но животът на Бринкли през тоя период не се свеждал само до кадилаци и вратовръзки със скъпоценни камъни.

През 1924 г. той бил повикан в Лос Анджелис от Хари Чандлър, виден издател на вестници, който му предложил $40 000 за подмладяването на няколко свои стареещи служители. Калифорнийският медицински съвет му издал разрешително за тридесет дни, с което направил операциите си, ала едва напуснал щата и избухнал скандал. Американската медицинска асоциация представила доказателства за нескопосаното му образование и го обвинила, че е купил медицинската си диплома. Срещу Бринкли, който се върнал в Милфърд, бил издаден обвинителен акт за нарушаване на законите за медицинската практика, а главният прокурор на Калифорния поискал от губернатора на Канзас Джонатан М. Дейвис да му предаде Бринкли, за да бъде съден.

В това време обаче Бринкли бил вече прочут канзасец и губернатор Дейвис отговорил: „Джон Бринкли ще остане у нас докато е жив!“.

Освен това губернаторът показал вярата си в него, като се позовал на някакъв плесенясал законник, за да назначи „козаря“ за адмирал на флотата на Канзас – щат, който няма излаз на море. Бринкли се изтъпанчил в главозамайваща синя униформа, със златен ширит на фуражката и вицеадмиралски нашивки.

Неортодоксалният практикант си имал главоболия и със своите лечебни буламачи. Тези „лекарства“ отнемали пазара на фирмите, произвеждащи патентовани медикаменти, а също така и на аптекарите.

Един ден при него пристигнала делегация от таблеткаджии, които гневно му изложили своите икономически проблеми. „Може да ти създадем неприятности в съдилищата“, предупредили го те. Бринкли веднага учредил „Фармацевтична асоциация Бринкли“ – обединение на аптекари, които щели да пласират частните му номерирани медикаменти, като задържат за себе си определен процент. Скоро 500 аптекари изявили желание да вършат това. Само за тримесечие приходите им стигнали $27 856. Затова тонът на предаванията на радио „КФКБ“ се променил. Сега гражданите чували например:

„Тази дамичка вижда петна пред очите си, има виене на свят и запек. С медикаменти 66 и 74, които може да си набави от дрогерията „Акме“, за пет и седем долара, тя ще получи облекчение.“.

Финансовите работи на Бринкли тръгнали толкова добре, че той отворил собствена „Милфърдска банка“.

Тази взаимно изгодна система издигнала могъща стена около дейността на „козаря“, но едновременно с това ускорила настъпването на деня, когато щял да срещне силна съпротива. Защото, докато местните доктори можели да се ограничат с пренебрежение към съмнителните му методи за подмладяване, хубавата зряла медицинска професия не можела да се отнесе с пренебрежение към неговите радиодиагнози.

Фактически тъкмо тогава тази професия започвала да става хубава и зряла. Само преди двайсет години финансирания от Рокфелер доклад на Флекснър бил инкриминирал огромен брой лекари и преподаватели по медицина като добронамерени некадърници или злонамерени шарлатани. Изминали били само девет години, откакто вследствие на скандалите с „фабриките за дипломи“ били затворени печатниците за свидетелства на билкарските школи. Затова, макар че лекарите негодували против практиката да се определя диагнозата на пациентите без никакъв преглед, те можели само да пишат протестни писма до Американската медицинска асоциация (АМА). А машината на АМА тогава била допотопна в сравнение с днешната й могъща централа.

Журналистическо разследване

Най-после през 1929 г. канзаският вестник „Стар“ започнал да търси начин да хване Бринкли за ушите. А. Б. Макдоналд, енергичен репортер, започнал да души в Милфърд, посетил кореспонденти и пациенти на Бринкли, открил следата на подмладителя до Калифорния и обратно и се заровил надълбоко в далечното му минало. През 1930 г. мастилото потекло и от вестник „Стар“ обвинили Бринкли във всички възможни престъпления, освен в убийство.

Вестникът, позовавайки се на начина, по който Бринкли се бил сдобил с разрешително за медицинска практика в Канзас, го обинил във фалшификателство. Бринкли бил използвал фиктивната си докторска титла, за да се сдобие с разрешително от Кънектикътската еклектична комисия, която на свой ред го била снабдила с разрешителни от Арканзас и Тенеси, които имали спогодба за взаимно издаване на разрешителни с Кънектикът, като Канзас пък имал спогодба с Арканзас и Тенеси, и така, пишел „Стар“, Бринкли се бил промъкнал в медицинското поле на Канзас през задната вратичка. По-нататък вестникът доказвал, че доклад от 1923 г. бил инкриминирал Кънектикътската еклектична комисия и бил отменил 167 от нейните разрешителни, включително и това на Бринкли. Така че, твърдял „Стар“, Бринкли при никакви обстоятелства нямал право да практикува в Канзас.

По-късно се разкрило, че по време на Сухия режим през 1920 г. „козарят“ се бил признал за виновен в продажбата на спиртни напитки. Това не го притеснило особено много, но от друго обвинение наистина го заболяло. От в-к „Стар“ намерили и интервюирали Сели Уайк, първата жена на Бринкли и проучили опетнения им съпружески живот. Вестникът писал, че Сели изобщо не била напускала мъжа си, а всеки път била изгонвана и накрая била изоставена с трите си деца.

И най-после вестникът почти обвинил „индустрията на Бринкли“ в открито убийство. В статията пишело, че дърводелец от Ню Джърси умрял от тетанус, след като се подложил на операция за присаждане на козя жлеза.

Отгоре на всичко в-к „Стар“ отпечатал интервюта с пациенти на Бринкли, които заявявали, че след като минел психическият подем от операциите им, те се чувствали стари и импотентни както и преди.

Бринкли завел дело срещу в-к „Стар“, предявявайки иск за $5 милиона обезщетение. После отишъл в „КФКБ“, уловил здраво микрофона и се оплакал на народа. Казал, че бедните младежи, които се опитват да влязат в привилегированите сфери – като например медицината – винаги биват преследвани. Той никога не се бил числил към тази клика и никога нямало да принадлежи към нея. И във всеки случай, продължил той, всъщност работата била там, че неговата радиостанция „КФКБ“, която не преследвала търговски цели, отнемала слушателите на „УДАФ“, радиостанцията на в-к „Стар“, която по този начин губела приходи от реклами. Това именно, казал той, дразнело канзаския вестник „Стар“.

Заваляли писма на подкрепа и насърчение, а притокът на пациенти, които слизали от влака в Милфърд, не намалявал. През 1930 г. Голямата депресия била в ход и озлобените хора били склонни да вземат страната на онеправданите срещу установената власт.

Законът се намесва

Бринкли си отдъхнал и продължил да изнася беседи и да присажда жлези, като същевременно си купил нов самолет. Но през април получил призовка да се яви пред Канзаската комисия от медицински инспектори и да приведе доводи против анулирането на разрешителното му за практикуване. Американската медицинска асоциация го обвинявала във фалшификация, укриване на фактите, крещяща безнравственост и цял низ от други най-черни деяния.

След три седмици от Вашингтон дошла и друга неприятност. Федералната радиокомисия го уведомила, че ще има заседание, на което ще се реши дали да се продължи срока на разрешителното му за „КФКБ“. Отвсякъде го притискали.

Докато асистентите му продължили да оперират в болницата „Бринкли“, той се съвещавал с адвокати и призовавал свидетели. Когато на 15 юли в хотел „Канзасец“ в Топека се открило заседанието на медицинската комисия, той бил готов за контраатака.

Цветистият канзаски историк У. Дж. Клъгстън обяснява как е станало това в книгата си „Измамници в демокрацията“:

„Той призова доволните си клиенти да се явят да свидетелстват в негова полза – и те идваха като келти, призовани да слязат от планините и да водят сражение с един голям враг. Идваха хора от всички съсловия… касапи и банкери, фермери и железничари, търговски пътници и миньори от каменовъглените рудници; имаше съпруги на мъже, подложени на операция; имаше един редовен доктор-медик от Илинойс и един нелегален практикант от Мисури – и всички те идваха да заявят под клетва, че операциите на Бринкли наистина имат подмладяващо действие.“.

Бринкли седял на адвокатската маса, гладел козята си брадичка и пушел ароматни цигари. Той заявил, че цяло лято непрекъснато ще докарва свидетели. Когато медицинската комисия спряла този истински потоп, в протоколите й били вече вписани показанията на 500 души. След това Бринкли поканил предизвикателно докторите да присъстват на една от операциите му за присаждане на кози жлези. Всички единодушно отсъдили, че той е опитен хирург.

Ала в действителност „козарят“ не успял да спечели този рунд. Ударът с нож бил нанесен към края на заседанието, в средата на август, след като били представени доказателства, че от медицинска гледна точка всякаква възможност за подмладяване с помощта на козли е изключена. Изведнъж на Бринкли било сервирано веществено доказателство, което той не бил в състояние да обори. То се състояло от документи, носещи имената на четиридесет и двама негови пациенти. Това били смъртни актове; той бил принуден да ги подпише, понеже пациентите били починали, докато се намирали под неговите грижи.

През септември канзаското му разрешително било отменено. Бринкли заявил, че заговорът против него е скроен от Американската медицинска асоциация, която той нарекъл „касапски съюз“, но че е готов да приеме предизвикателството. Побързал да наеме хирурзи с редовни разрешителни, които да оперират от негово име и се приготвил да се бори във Вашингтон, за да запази разрешителното си за радиостанцията.

На заседанието там той проявил същата арогантност. Заставайки на подсъдимата скамейка, Бринкли разказал как е дал нов живот на седем журналиста от Лос Анджелис, но в тоя момент репортерът на в-к „Стар“ Макдоналд скочил и извикал:

– Да, с изключение на оня, който умря!

Това бил болезнен удар. Болезнен удар били и доказателствата, че постоянно е погазвал добрите нрави. За пример служело копие от радиопрограмата му от 1 април 1930 г. Там фигурирал вулгарният му отговор към жена от град Олейт, която се оплакала, че има премного деца.

„Препоръчвам да накарате съпруга си да се стерилизира“, отговорил й Бринкли с възможно най-неприличен тон, „след което няма да има от какво да се боите, при условие че няма да навлизате в пасбището на чужда крава и няма да се натъкнете на някой друг бик.“.

Членовете на комисията били скандализирани. Те отказали да подновят разрешителното на „КФКБ“, но само с три гласа срещу два. Бринкли си извоювал правото да продължи радиопредаванията си, докато обжалвал решението на комисията.

Двамата с Мини заминали за Флорида със семейния самолет, за да починат от сраженията си. Там Бринкли, правейки слънчеви бани, прочел, че Канзаският върховен съд е потвърдил анулирането на разрешителното му като изтъквал, че Бринкли си служи с организирано шарлатанство, за да експлоатира човешката слабост, непросветеност и доверчивост. Той тихомълком оттеглил жалбата си срещу канзаския в-к „Стар“ и платил съдебните разноски.

Бринкли изглеждал повален, но практически, до този момент поне, оставал недокоснат. Още можел да предава радиопрограмата си, а наетите от него лекари все още можели да оперират и да му събират парсата. Нещо повече, в необикновено плодовитата му на идеи глава се излюпила една от най-странните епопеи на американския политически живот. Бринкли отлетял обратно в Канзас, за да приведе идеята си в изпълнение.

Бринкли губернатор

„Джон Бринкли ще бъде следващият губернатор на Канзас!“, обявил той, когато пристигнал в Милфърд в края на септември 1930 г.

Секретарката му зяпнала от смайване, изпищяла от радост и побързала да се свърже с вестниците в град Канзас и Топека. След няколко часа цялата страна узнала, че знахарят от Милфърд кандидатства за губернатор на Канзас.

Джон Бринкли
Джон Бринкли

Репортерите се втурнали към Милфърд като мухи на мед. Подбудени от присмехулните политически дейци на Топека, на първата пресконференция на Бринкли те му задали съдбоносен въпрос:

– Доктор Бринкли, познавате ли избирателните закони на този щат?

– Сигурно имате предвид последния срок, до който кандидатите могат да се регистрират? – попитал Бринкли.

Да, те точно това имали предвид.

– Аз зная, че е много късно името ми да бъде регистрирано в изборните бюра. Но жителите на Канзас ще впишат името на Джон Р. Бринкли и ние ще се видим в Топека.

След тези думи работата загубила всякаква сериозност за политиците и журналистите. Никой не можел да очаква почти четвърт милион души да впишат името му – а именно толкова гласа били нужни на Бринкли, за да спечели. Освен това поддръжниците му били неграмотни наивници. Републиканците се запретнали да водят кампания в полза на Франк Хоки, а демократите забили барабаните за Хари Уудринг. Бринкли им служел само за присмех.

Предизборна карикатура
Предизборна карикатура

Това доказвало за сетен път, че политиците не бива никога 1) да изпускат от очи дупките в собствената си броня, и 2) да подценяват влиянието на един демагог.

Бедата била там, че преди всичко редовните кандидати не били никак представителни. Когато канзаският в-к „Стар“ поместил лични скици за тях, Уилям Алън Хуайт, известният редактор на в-к „Газет“ в Емпория, подхвърлил, че Хоки прилича на „палячо“, а Уудринг – на „мухльо“.

Такива били дупките в бронята и в тях Бринкли хвърлил своя неизчерпаем оптимизъм. Той знаел, че из цялата страна се шири недоволството от Голямата депресия. От зори до късна нощ „КФКБ“ разнасяла из етера неговия призив на няколко езика.

– Ако ме изберете – обещавал той, – ще направя езеро във всяка околия на Канзас. Водата от тези езера ще се изпарява и ще пада над плодородните поля във вид на тих дъжд.

Бринкли дал по „КФКБ“ толкова много обещания, че впоследствие Джон Гънтър го нарекъл „първият американски демагог, използвал радиото за политически цели в широк мащаб“.

След това започнал да кръстосва със самолета си надлъж и нашир из щата, като не пропуснал нито един район, обещавал пенсии за старците и по-ниски данъци. Скоро започнал да произнася речи пред 10-хилядна публика и да устройва величествени факелни шествия, на които хората се учели да произнасят името му правилно, като скандирали: Д-Ж-О-Н- Р.- Б-Р-И-Н-К-Л-И. Той им раздавал моливи и образци от бюлетини и ги пращал по домовете да се подтготвят да ги попълват с името му.

В края на кампанията, когато Бринкли учел по 20 000 гласоподаватели на събрание как да произнасят името му, политиците най-после се стреснали и решили да поставят многочислени контролни постове в изборните бюра. Опасенията им били основателни, както показали първоначалните резултати, поместени във в-к „Маяк“ (Уичита) на 4 ноември:

„БРИНКЛИ ПОМИТА УИЧИТА. Милфърдският кандидат има превес над Хоки с 2:1. Уудринг на трето място.“.

Но било още рано за ликуване. Когато през изборната нощ лицата на политиците ставали все по-унили, от Топека дошла заповед да се обяви за невалидна всяка допълнително попълнена бюлетина, на която дори не била сложена точка на буквата „j“. Тази мярка била законна и от всички прозорци полетели бюлетини, ала на другата сутрин Бринкли все още всявал ужас в сърцата. Крайните резултати били: Уудринг – 217 171; Хоки – 216 920; Бринкли – 183 278.

Бринкли твърдял, че са го измамили с 56 000 гласа и че в действителност е победител, но не можел да намери авторитетна личност, която да го изслуша. „Козарят“ запазил философски стоицизъм. Той съзнавал забележителното си постижение и в момента то било достатъчна наслада за него. В края на краищата наближавала 1932 – година на нови избори. Пък и той си имал таен план, с помощта на който гласът му щял непрекъснато да кънти в ушите на неговите съграждани.

Разрастване на бизнеса

Бринкли действително имал такъв план. В промеждутъците на политическите си фокуси той изучавал положението с радиостанциите в слънчево Мексико. Мексиканските власти се мръщели, понеже Канада и Съединените Щати вече били заели най-добрите радиовъзли на континента. Затова не били склонни да се церемонят по отношение на процедурите, свързани с издаването на разрешително за радиостанция на вълна, която вече се ползвала северно от границата.

Бринкли си издействал разрешително за откриване на радиостанция с мощност 100 000 вата на стойност $350 000, която се строяла на негово име в невзрачна паланка оттатък Рио Гранде, точно срещу Дел Рио в щат Тексас, откъдето възнамерявал да насочва мощния си глас отвъд границата. През юни 1931 г. той продал „КФКБ“ за $90 000 на застрахователно дружество в Уичита и започнал предаванията си по „КСЕР“, Вила Акуня, под привлекателния девиз: „Слънце между народите“. А за тази цел не било нужно да напуска Милфърд. Програмите му се записвали предварително, което му струвало по $10 000 на месец – дребна работа.

Радиостанция КСЕР
Радиостанция КСЕР

„КСЕР“ била безспорно най-мощната радиопредавателна станция в света по онова време. Тя гърмяла из широкия район нагоре по долината на Мисисипи чак до канадската граница и се чувала ясно на изток до Флорида. Някои казвали, че мексиканците били луди, като му позволяват да продължава така, ала те си знаели работата. Правителството издигнало зад „КСЕР“ гигантски стоманени кули; така че, за да  чуват Бринкли, мексиканците трябвало да живеят в Съединените Щати.

А в самите Съединени Щати канзасците чували голямата новина високо и ясно: Бринкли се бил регистрирал като независим кандидат за губернатор. В изборите през 1932 г. името му щяло да фигурира редом с имената на тогавашния губернатор-демократ Уудринг и на претролния магнат, републиканеца Алф Ландън.

Тъй като записвал предварително радиопрограмите си, „козарят“ бил свободен да броди из щата. Говорейки от кола с високоговорители, с монотонния глас на гадател той обещавал, че ще павира хиляди километри пътища, ще раздава безплатни учебници и ще намали минималната такса на разрешителните за правоуправление на кола от шест и половина на два и половина долара.

Главният редактор на в-к „Газет“ Алън Хуайт свикал седем канзаски редактори и издатели да начертаят дружно координирана кампания против Бринкли и публикувал изобличителна редакционна статия под заглавие „Да спасим Канзас!“

Хуайт вдигнал такава врява срещу Бринкли, че „Ню Йорк Таймс“ го предупредил да не бъде толкова злобен. „В човешката природа има една извратеност„, подхвърля духовито „Таймс“, „която понякога предпочита козите пред овците.“. Бринкли, развеселен от рекламата, която му правели по тоя начин, изпратил в редакцията на „Газет“ млад пръч в клетка.

Две седмици преди деня на изборите Бринкли научил, че Държавният департамент, повече поради неудобното положение, в което изпаднала страната, отколкото от партийно честолюбие, е упражнил натиск върху мексиканското правителство да закрие „КСЕР“. Прекъсвайки кампанията си, Бринкли заминал за Вашингтон, за да говори със земляка си от Канзас, вицепрезидента Чарлз Къртис. Той поискал уверения от Къртис, че ще се отнесат справедливо с него, но получил неопределен отговор. Затова поставил въпроса ребром. Ако закрият „КСЕР“, щял да се кандидатира в президентските избори през 1936 г. от името на Републиканската партия. Къртис, чувствителен към капризите на политическия живот в Канзас и към изнудване, побързал да го препрати в Държавния департамент. Натискът върху мексиканците бил прекратен.

Бринкли отлетял обратно за Канзас и приключил кампанията си с обиколка от град на град. В навечерието на изборите предал по телефона до Вия Акуня победната си реч и се оттеглил да почива, готов да се събуди като канзаски месия.

Но не го огряло. Той спечелил гласовете на провинцията, ала не успял да надиграе жителите на големите градове и техните вестници. Крайният резултат бил: Ландън – 278 581; Уудринг – 272 944; Бринкли – 244 607.

Бринкли изругал: „Да върви по дяволите Канзас!“. Закрил болницата в Милфърд и се преместил в Дел Рио, където отворил нова клиника в един хотел.

Краят на „КСЕР“

От политическа гледна точка поражението било жестоко. Но Бринкли можел да намери поне утешение в парите, а те валяли като дъжд от „КСЕР“. Построил си къща от мрамор и керамични плочки за $200 000 на шест акра площ и поръчал над плувния басейн с плискащи фонтани да се постави неонов надпис с името му. В слънчевите следобеди се киснел в басейна и наблюдавал през границата кулите на „КСЕР“. Към състоянието си в сухи пари добави 7 000 акра в Северна Каролина, един петролен кладенец, три самолета, дванайсет автомобила и няколко цитрусови плантации в Южен Тексас.

Рекламна брошура на болници Бринкли
Рекламна брошура на болници Бринкли

Дел Рио бързо станал новата Мека на подмладяването. В приемната на болницата пациентите били посрещани от чиновник, който ги уведомявал, че възвръщането на младостта струва пари. Той имал под ръка редовно оформени документи, необходими за налагане на ипотека, за превръщане на ценни книжа в сухи пари и други начини, за да бъде сигурен Бринкли, че нито един пациент няма да му остане длъжник.

Великият човек, който сега наближавал петдесетте, чувствал, че е време тези светски усилия да бъдат отбелязани за бъдните поколения. Той ангажирал писател, който по цели часове го слушал и записвал подвизите му. Писателят натрупал 75 000 думи, служейки си с толкова ласкави епитети, с колкото скалпели си бил служил дотогава Бринкли. Бринкли му бил толкова признателен, че рекламирал книгата по „КСЕР“.

След това знахарят взел историческо решение. Той зарязал операциите с кози жлези, защото бил намерил още по-къс път към мъжката потентност. Ставало дума за живачно-хромови инжекции, съчетани с операция на превързване на семенните тръбички; цена – $750, плюс $1000 за пет ампули, които трябвало да се инжектират след операцията. При анализа се установило, че ампулите съдържат една част синка на 100 000 части вода.

Радиостанция КСЕР
Радиостанция КСЕР

Бринкли бил толкова доволен от новата си формула, че направил първата сериозна грешка в своята приказна кариера; не видял злокобната поличба, която се появила неочаквано. Най-после мексиканските власти решили да накарат крайграничните предаватели да замлъкнат. През февруари 1934 г. правителството обявило, че анулира разрешителното на „КСЕР“ поради нарушаване на всички закони, регулиращи медицинската реклама.

Бринкли се завтекъл към Вия Акуня, където се потвърдило подозрението му, че местните хора го смятат за един вид бог, дошъл от северната страна на границата. По-добре правителството да не се бърка в работите на техния щат Коахуила, казвали те. Вярната Мини се опитала да осигури ненамесата на правителството, като забързала към град Мексико с пари под формата на непопълнени чекове. Но номерът не минал. Правителството изпратило във Вия Акуня радиоинспектор да секвестира радиостанцията, но селяните заплашили да го линчуват и той се оттеглил. В началото на март обаче се върнал с войска и гражданите се преклонили.

Бринкли стоял зад сградата на своето имение и наблюдавал с бинокъл завземането на радиостанцията му. Той знаел, че песента му е изпята и съобщил, че закрива „КСЕР“, „за да предотврати гражданска война между мексиканското правителство и Коахуила“.

Още удари

Това бил първият удар, който той не успял да избегне. Вторият го сполетял след неблагоразумното му решение да направи още един опит да се добере до губернаторския пост на Канзас. Регистрирал се от името на Републиканската партия, но Алф Ландън го помел още в първичните избори през август 1934 г.

Третата несполука дошла след две години, когато Бринкли поискал от Федералния окръжен съд да изиска от Канзас да възстанови лекарското му разрешително. Робърт Е. Луис, един от тримата съдии, които разглеждали делото, го нарекъл „чистопробен шарлатанин“. Друг съдия казал, че едновремешната негова операция за присаждане на кози жлези „му е принесла почти толкова полза, колкото ако пъхнат парче тесто под кожата му“.

Бринкли закърпил положението си, като отворил нова болница в Канзас, на мястото на кънтри клуб, в който влизали езеро от 100 акра и игрище за голф с 360 акра площ. В центъра на съседния Литъл Рок открил дрогерията „Ромюлъс“, която разпращала по пощата хапове против стомашни киселини и очистително. Бринкли почти нямал време да брои парите, толкова бил зает да снове със самолет между Литъл Рок и Дел Рио.

Обаче той не можел вечно да отбягва неизбежното. Погребалният му звън прозвучал ясно, когато д-р Морис Фишбайн, редактор на сп. „Хигея“, издание на Американската медицинска асоциация, го нарекъл в една статия шарлатанин и лекар-измамник. Бринкли го дал под съд за клевета, обвинявайки го че писанията му са станали причина доходите на Бринкли да спаднат от $1 милион през 1937 г. на $810 000 през 1938 г. Но съдебните заседатели потвърдили тезата на д-р Фишбайн, че шарлатанин и лекар-измамник не са обидни епитети, когато се отнасят за Бринкли „Козята жлеза“.

Смутени от тези различни изобличения, пациентите на Бринкли започнали да се замислят върху ползата от своите кози жлези, живачно-хромови инжекции и синка. Те почнали да завеждат дела срещу него и да ги печелят.

Мини се изплашила, но нейният храбър съпруг я успокоил, че бурята ще премине. Той продал единия си самолет на някакви англичани, за да изплати разноските и обезщетенията по няколко дела, после продал на президента на Венецуела една яхта за $125 000. След това и колите били пласирани една по една, после дошъл редът на болницата в Литъл Рок и накрая – на последния му самолет, за който американската флота му броила $119 000.

Последни напъни

Бринкли, който сега бил 54-годишен, отчаяно търсел надеждна политическа опора. Той дал $5000 на Уилям Дъдли Пели, водач на антисемитската организация „Сребърни ризи“, и го насъскал да гони комунистите и заедно с това да му прави реклама.

Освен това редовно поръчвал да му изготвят астрологична прогноза, която един месец през 1940 г. му предрекла големи неща. Той изтълкувал това в смисъл, че трябва да се кандидатира за президент на Съединените Щати и Мини му съобщила, че бил получил 500 000 писма, с които го хората го подканяли да предприеме тази стъпка. Но вместо него се кандидатирали двама души, Рузвелт и Уилки.

Старият Бринкли
Старият Бринкли

През февруари 1941 г., смазан от присъди и безбройните дългове, плащани скришом по време на зигзагообразната му кариера, Бринкли обявил фалит. Федералният съд в Сан Антонио изчислил състоянието му на $221 065, а дълговете му – на $1 625 565. Въпреки този удар, през юни същата година Бринкли се кандидатирал за сенатор от името на Демократическата партия в Тексас.

Ала малцина обърнали внимание на това. Бринкли не бил вече на дневен ред. През август той получил инфаркт и постъпил в болница в град Канзас, където левият му крак бил ампутиран. През май 1942 г. Бринкли „Козята жлеза“ починал на 56-годишна възраст.

Той можел да претендира поне за отличието, че е измъкнал от джобовете на 20 000 наивни мъже приблизително чистата сума $10 милиона, че е открил на Алф Ландън шанса да се домогне до президентския пост в САЩ и почти станал първият американски оратор, който си извоювал влиятелно политическо положение. „Козарят“ не играел на дребно.

Мини Бринкли останала до край вярна на съпруга си. Уважението й към него не се поколебало по време на падението му и никога не я чули да се оплаква, че мъжът й сам има нужда от подмладяване с кози жлези. Мини била жена, задоволена във всяко отношение и почти не обръщала внимание на дюдюканията, с които я посрещали по улиците на град Канзас.

А тези дюдюкания били в действителност козешко врякане. Шегобийците подвиквали след нея: „Ме-е-е!“

из книгата на Харолд Мелинг „Скандалните мошеници“

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Един коментар on “Джон Бринкли: Козята жлеза

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *