Ал Капоне: Скандалният бос на Чикаго

Ал Капоне: Скандалния бос на Чикаго

Това е пълната и неукрасена история на брилянтния и брутален цар на криминалния свят в Чикаго. Повечето хора не знаят, че ако бащата на Капоне не бил починал навремето, Ал едва ли е щял да се превърне в престъпник, а вероятно щял да си остане счетоводител в една напълно легална строителна компания в Балтимор. Бащата на Капоне, уважаван италиански имигрант, който се бил трудил здраво, за да създаде свой собствен бизнес, никога не би позволил сина му да се превърне в гангстер.

Тъй като е с неаполитанско, а не със сицилианско потекло, Ал не би могъл никога да бъде част от Мафията. Освен това той се оженил за момиче от ирландско-американски произход от средната класа. Тези два фактора му осигурили независимост от мафията в Ню Йорк. Какво по-добро място за ново начало за един амбициозен гангстер от дивия и некултивиран Чикаго през 20-те години на миналия век?

Произведено в Америка

Доста неща са изписани и казани за Ал Капоне във вестниците, списанията, книгите и филмите, които са пълна лъжа. Една от най-големите заблуди е, че той, също като много други гангстери от онзи период, е бил роден в Италия. Абсолютна лъжа. Този господар на подземния свят има напълно местен произход – той взима в ръцете си феодалните италиански престъпни структури и ги превръща в модерно американско престъпно предприятие.

Множеството от италианските имигранти, също като имигрантите от всяка друга националност, идват в Новия свят със съвсем малко средства. Мнозина от тях са селяни, бягащи от безизходицата на провинциалния живот в Италия. Когато пристигат в големите пристанищни градове на Америка, те често се хващат на тежка физическа работа, поради неспособността си да говорят и пишат на английски и липса на професионални умения. Това не бил случаят със семейството на Ал Капоне.

Габриел Капоне бил един от 43 000 италианци, които пристигнали в Щатите през 1894 г. Бръснар по професия, той можел да чете и пише на родния си език. Бил от селцето Кастелмаре ди Стабиа, разположено на около 25 км. южно от Неапол.

Тересина Капоне
Тересина Капоне

Тридесетгодишният Габриел довел със себе си своята бременна, 27-годишна съпруга Тересина (Тереза) и своите синове – двегодишният Винченцо и бебето Рафаел. Планът му бил да работи с всички сили, докато успее да отвори своя собствена бръснарница.

Заедно с много други италианци, семейство Капоне се заживяло в Бруклин, близо до корабостроителниците. Жилището им на улица „Нейви“ 95 не разполагало с топла вода и вътрешна тоалетна, нито пък с мебелировка.

Способността на Габриел да чете и да пише му дала възможност да си намери работа в бакалия, докато успее да отвори бръснарницата си. Терезина допълвала семейния бюджет с надомно шиене. Нейното трето дете Салваторе Капоне се ражда през 1895 г. Четвъртият й син – първото от децата й заченато и родено в Новия свят – се появява на бял свят на 17 януари 1899 г. и получава името Алфонс Капоне.

Фамилията Капоне

Що за хора са тези родители, дали живот на един от най-прочутите престъпници в света? Дали са му предали някаква злокачествена жестока жилка? Неуловимо мутирали хромозоми? Бил ли е Ал Капоне малтретиран като дете? Прекарвал ли е формиращите си детски години в обкръжението на убийци и крадци?

Категорично не. Капоне били нормално, тихо семейство. В своята чудесна биография Капоне: Човекът и епохата, Лорънс Бъргрийн разказва:

„Майката… била тиха жена. Нейният съпруг дон Габриел правел повече впечатление, тъй като бил, по думите на семеен приятел, „висок и хубав – много добре изглеждащ“. Също като жена си той бил спокоен човек, дори по отношение на дисциплината. Никога не удрял децата си. Говорел им. Поучавал ги, а те слушали баща си“.

„…в семейство Капоне нямало нищо разклатено, агресивно или нечестно. Децата и родителите били близки; нямало очевидни признаци за умствени заболявания, нито пък травматични събития, които биха могли да подтикнат момчетата към престъпния живот. Те не показвали социопатично или психопатично поведение; не били луди. Не били наследили склонност към криминална кариера, нито пък се движели в криминална среда… Били уважаващо закона, незабележително италиано-американско семейство, показващо нормален модел на поведение; в тях не се наблюдавал никакъв криминален или какъвто и да било друг гений“.

През май 1906 г. Габриел станал американски гражданин. Момчетата били наричани с италианските им имена у дома, но навън били познати с новите си американски названия. Винченцо станал Джеймс; Рафаел – Ралф; Салваторе – Франк; Алфонс станал Ал. Следващите деца били кръстени Амадео Ермино (по-късно Джон, с прякор Мими), Умберто (Албърт Джон), Матю Никълъс, Роуз и Малфалда.

Малкият Ал

Малко след раждането на Ал Габриел преместил семейството си в по-добра квартира над бръснарницата си на „Парк Авеню“ 69 в Бруклин. Това преместване изложило Ал на културни влияния далеч по-различни от онези в италианския квартал. Повечето от жителите на „Парк Авеню“ били ирландци, като имало и голям брой германци, шведи и китайци.

Преместването в тази разнородна етническа обстановка позволило на Ал да се измъкне от консерватизма на италианския квартал. Без съмнение това допринесло за бъдещата му роля на глава на престъпна империя.

На една пресечка от дома на Ал се намирала енорийската църква „Сейнт Майкъл“, където преподобният Гарофало го покръстил няколко месеца след раждането му. Джон Коблър пресъздава атмосферата на квартала в книгата сиЖивотът и светът на Ал Капоне:

„Животът в квартала, където Ал прекарал първите си десет години, бил суров, но никога сив и застоял. Тълпите от дрипави деца изпълвили улиците с живот, докато играели на стикбол (игра подобна на бейзбола), избягвали уличното движение, карали се и крещели, а техните майки, жени с набити бедра, се суетяли напред-назад, балансирайки върху главите си кошници, отрупани с провизии. Каруците с плодове и зеленчуци, наспрели една до друга по тротоарите, създавали ярък и благоуханен безпорядък. Противопожарните стълби, оплитащи като метална мрежа фасадите на квартала, се тресели и дрънчели от преминаването на електрическия влак по авеню „Миртъл““.

През 1904 г. петгодишният Ал тръгнал на училище. Възможностите за образование на италианските деца били доста нищожни. Училищната система била дълбоко предубедена към тях и не се стараела особено да окуражава интереса им към по-висше образование, а в същото време родителите-имигранти очаквали децата им да напуснат училище веднага щом станат достатъчно големи, за да работят.

Бъргрийн описва оскъдните образователни условия за децата на италианските имигранти:

„Обществените училища, като това на Капоне, не правели нищо съществено, за да помогнат на децата с италиански произход да се интегрират в американския начин на живот; това били непреклонни, догматични и сурови учреждения, където физическата сила често надделявала като средство за поддържане на дисциплината. Учителите – обикновено ирландски католички, обучени от монахини – били страшно млади. Едно шестнайсетгодишно момиче често обучавало момчета и момичета само няколко години по-малки от нея за 600 долара на година. Юмручните боеве между учители и ученици били нещо нормално, дори и между момчета и учителки… За Ал Капоне училището представлявало място на непрекъсната дисциплина, прекъсвана от внезапни изблици на насилие…“.

Ал се справял доста добре в училище до 6-и клас, когато отличните му оценки бързо започнали да падат. На четиринайсет години той изпуснал нервите си пред една учителка, тя го ударила и той й отвърнал. Бил изключен от училището и никога повече не се върнал там.

Междувременно, семейството му се преместило на „Гарфийлд Плейс“ 21. Това преместване щяло да окаже голямо влияние върху Ал, защото в новия квартал той се запознал с хора, които щели да играят огромна роля в живота му: неговата съпруга Мей и гангстерът Джони Торио.

Чирак

На няколко пресечки от къщата на Капоне се намирала малка, ненатрапчива сграда, в която се помещавала щабквартирата на един от най-успешните гангстери на Източния бряг. Джони Торио бил нова порода мафиот, пионер в развитието на модерна престъпна организация. Административните и организационни таланти на Торио превърнали недодялания рекет в нещо като корпоративна структура, позволяваща на бизнеса му да се разширява, когато изникне възможност. От него младият Капоне научил безценните уроци, които залегнали в основата на криминалната империя, която впоследствие изградил в Чикаго.

Джони Торио
Джони Торио

Дребният на ръст Торио го научил рано в живота, че акълът, находчивостта и способността да привличаш съюзници са жизненоважни за оцеляването на улицата. Той бил гангстер-джентълмен, който съвсем явно рекетирал, но бил напълно невидим, що се отнася до бизнеса му с търговията на плът.

Той бил ролеви модел за много от момчетата в квартала. Капоне, също като своите другари, печелел джобни пари, вършейки дребни услуги на Торио. С течение на времето Торио започнал да се доверява на младия Капоне и му възлагал по-важни задачи, а Ал трупал опит и знания, наблюдавайки този изтъкнат рекетьор и хората в неговата организация. Бъргрийн обяснява как Ал научил от Торио за „важността на това да водиш привидно честен живот и да делиш работата от личния си живот, като че ли това можело някак да компенсира рекетьорските занимания. Тази форма на лицемерие представлявала втората природа на Джони Торио и той научил Капоне да я цени и уважава“. През 1909 г. Торио се преместил в Чикаго и младият Ал попаднал под други влияния.

Децата, растящи в имигрантския Бруклин, се движели на банди – италиански банди, еврейски банди и ирландски банди. Те не приличали на днешните свирепи улични банди, а просто децата от даден квартал се движели заедно в своята територия. Капоне бил член на „Саут Бруклин Рипърс“ и по-късно се присъединил към „Форти Тийвс Джуниърс“ и „Файв Пойнт Джуниърс“. Джон Коблър пише: „уличната банда била бягство. Уличната банда била свобода. Тя давала възможност на момчетата да излеят енергията си. Училищата и църквата не правели нищо, за да приберат децата от улицата. Много малко училища разполагали с физкултурен салон или детска площадка, или каквато и да е програма за извънучилищни занимания… Те формирали свое собствено улично общество, независимо от света на възрастните и нежелаещо да знае за него. Предвождани от някое по-голямо, властно момче те търсели тръпката и приключенията. Изследвали, играели хазарт, крадели на дребно, рушали чужда собственост, отмъквали цигари и алкохол, извършвали тайни ритуали и се биели с бандите на противниците си“.

Ал е добро момче

Въпреки връзките на Ал с уличните банди и Джони Торио, нямало признаци, че той ще избере престъпния начин на живот. Той все още живеел у дома и правел онова, което се очаквало от него след като напуснал училище: работел и помагал в издръжката на семейството си. А семейството му се справяло доста добре под ръководството на Габриел. Той вече притежавал собствена бръснарница. Тереза продължавала да ражда деца – няколко момчета и две момичета, едно от които умряло като бебе. Единственото значително сътресение в спокойния живот на семейството се случило през 1908 г., когато най-големият син Винченцо (Джеймс) ги напуснал и заминал на запад.

Младият Франки Йейл
Младият Франки Йейл

В този момент от живота на Ал никой не би повярвал, че един ден ще се превърне в цар на престъпния свят. В продължение на няколко години той работил усилено, обикновено твърде скучни професии, първо във фабрика за боеприпаси и после като резач на хартия. Той бил добро, възпитано и общително момче. Бъргрийн пише: „Няма да чуете истории за това как Ал си е играел с оръжия; ще чуете как се е прибирал всяка вечер при майка си у дома“.

Как това мило и изпълнително момче се преобразява в невероятно успял и жесток супер гангстер? Един от очевидните катализатори се появил в зловредното присъствие на Франки Йейл. Всички гледали със страх и респект на калабриеца Франческо Йоеле. Като пълна противоположност на миролюбивия Джони Торио, Франки Йейл изградил репутацията си с помощта на мускули и агресия. Той отворил бар в Кони Айлънд, наречен „Харвард Ин“, и по препоръка на Джони Торио взел осемнайсетгодишния Ал Капоне на работа като барман.

Белязаният

Работата на Капоне в „Харвард Ин“ се състояла в това да бъде барман, бодигард и, ако е необходимо, сервитьор. През първата година той станал популярен пред шефа и клиентите. Сетне късметът му бързо се преобърнал, когато сервирал на масата на една млада двойка. Момичето било красиво и младият Капоне останал очарован от него. Той се навел над нея и й казал: „Скъпа, задникът ти е страхотен и това е комплимент“.

Франк Йейл
Франк Йейл

Мъжът до нея бил нейният брат Франк Галучио. Той скочил на крака и ударил нахалния сваляч на сестра си. Капоне побеснял и Галучио извадил нож, за да се защити. Успял да среже лицето му три пъти, преди да грабне сестра си и да избяга. Раните на Капоне заздравяли, но белезите му останали завинаги.

Обидата на Капоне предизвикала лека суматоха. Галучио отишъл да се оплаче на Лъки Лучиано, а той от своя страна отишъл при Франки Йейл. Йейл решил, че трябва да раздаде правосъдие и заставил Капоне да се извини на Галучио. Ал научил нещо от тази случка – да контролира нервите си.

Йейл взел Капоне под крилото си и втълпил на младия човек как се гради бизнес чрез бруталност. Той бил находчив и жесток човек, който преуспявал чрез тактиката на грубата сила. Шьонбърг характеризира специализацията на Йейл като изнудване, лихварство, събиране на налози от сводници и букмейкъри, и предлагане на „протекция“ на местните бизнеси: „Йейл имаше армия главорези, които не само чупеха ръце и глави, но бяха способни и на убийство“.

Младият Ал Капоне
Младият Ал Капоне

Освен от огромното въздействие на Йейл, по-нататъшното развитие на Капоне се повлияло и от други фактори. На 19-годишна възраст той се запознал с красиво, русо ирландско момиче на име Мей Кофлин, която била с две години по-голяма от него. Семейството й било от средната класа и трудно възприело връзката им. Двамата се оженили чак след раждането на детето им.

Албърт Франсис Капоне (Сони) се родил на 4 декември 1918 г. Негов кръстник станал Джони Торио. Макар детето да изглеждало добре при раждането, то било заразено със сифилис още от утробата на майка си. Години по-късно Ал признал на лекарите, че е бил заразен с болестта още преди женитбата си, но смятал, че се е излекувал.

Чувствайки нуждата да поддържа новото си семейство, Ал започнал да търси законна кариера. Напуснал работата при Франк Йейл и се преместил в Балтимор, където работил като счетоводител за строителната компания на Питър Айело. Ал се справял много добре. Той бил умен, разбирал от цифри и на него можело да се разчита.

Но, когато баща му умрял на 14 ноември 1920 г. от сърдечно заболяване, Ал отново сменил посоката. Според Бъргрийн тази загуба сложила край на законната кариера на Ал: „Вероятно внезапното отсъствие на родителския авторитет дало свободата на младия Капоне да изостави счетоводителството и така трудно постигнатата аура на порядъчност…

Той подновил връзките си с Джони Торио, който междувременно бил разширил престъпната си империя с тихото лукавство на ясновидец. Той бил изоставил горещо оспорваните улици на Бруклин за сметка на огромния необетован Чикаго. Възможностите били безкрайни: хазарт, бордеи и… незаконен алкохол“.

В началото на 1921 г. Торио извикал Ал в Чикаго и той се съгласил. Въоръжен със знанията си за бизнеса и опита, придобит при бруталния Франки Йейл, Ал разполагал с отлично резюме за кариера в престъпния свят.

Чикаго

Чикаго бил идеално място за създаването на престъпна империя. Това бил един буен, свадлив и пиянски град, готов да се продаде на първия човек с пари. Кърваво и брутално място, където милиони крави, свине и овце бивали посичани в кланиците от мъже, газещи до коленете в кръв. Градът бил напълно комерсиален, без снобарски претенции и апетити за „стари пари“.

Политическата корупция била традиция в този обширен, прериен град. Законът бил с две лица и престъпността процъфтявала. Чикаго става известен със своето богатство и сексуален разврат. Когато Ал Капоне пристигнал там, търговията с плът тъкмо се превръщала в клон на организираната престъпност. Кралят на този бизнес бил „Големия Джим“ Колосимо. Той работел заедно със своята съпруга и партньор Виктория Мореско – една невероятно преуспяла мадам. Техните публични домове им носели приблизително по 50 000 долара на месец.

Колосимо Кафе
Колосимо Кафе

Големия Джим бил собственик на „Колосимо Кафе“, един от най-популярните нощни клубове в града. Никой не го било грижа, че той е сводник. Това никога не го било спирало да си общува с богатите и известните. Енрико Карузо бил редовен посетител, както и уважаваният адвокат Кларънс Дароу. Големия Джим, с огромните диаманти, изкрящи на всеки един от дебелите му пръсти, бил истински продукт на чикагското общество – внушителен, щедър, безвкусно крещящ и по-голям от живота.

С процъфтяването на семейството и бизнеса му, Големия Джим призовал от Бруклин Джони Торио, за да работят заедно по разрастването на съвместната им империя. Това било отлично решение, тъй като Торио успял да качи бизнеса до нови висоти без да привлича внимание. Той бил пълна противоположност на Големия Джим – не пиел, не пушел, не псувал и не изневерявал на любимата си жена Ан.

Големия Джим и Дейл Уинтър
Големия Джим и Дейл Уинтър

Падението на Големия Джим дошло в лицето на Дейл Уинтър – хубава, млада певица, която откраднала сърцето му. Той безразсъдно се развел с Виктория и се оженил незабавно за младата си любима. Слухът за неговата глупост стигнал до Бруклин, където Франки Йейл видял златна възможност и решил с груба сила да заеме позиции в империята на Колосимо. На 11 май 1920 г. Големия Джим бил убит от Йейл в собствения му нощен клуб.

Бъргрийн описва първото от погребенията на големите чикагски гангстери: „церемонията била пищна демонстрация повече подходяща за… влиятелна политическа фигура или видна знаменитост… събитие, на което свещеници и полицаи дошли да отдадат последна почит на човек, когото би трябвало да осъждат. Колосимо бил широко известен като Краля на сводниците в Чикаго, а сред оплаквачите му бяха трима съдии, един конгресмен, един щатски прокурор и най-малко девет членове на градската управа“.

В крайна сметка полицията установила кой е убиецът и Йейл бил арестуван в Ню Йорк. Единственият очевидец на убийството обаче бил сервитьор, който отказал да свидетелства срещу Франки. Макар Йейл да успял да избегне правосъдието, неговият опит да завладее имерията на Колосимо пропаднал. Торио задържал с желязна хватка мултимилионния бизнес, който бил съградил за Големия Джим. С идването на Сухия режим парите потекли като река и той вече виждал хиляди нови бордеи, казина и питейни заведения.

Капоне пристига

Точно в това всестранно престъпно начинание Торио въвлякъл 22-годишния Ал Капоне. Парите и възможностите за развитие поблазнили Ал, но не съвсем благоприличната перспектива да управлява бордеи го притеснявала. С помощта на своята бизнес находчивост той скоро се издигнал до партньор на Торио.

Джак Гюзик
Джак Гюзик

Ал станал управител на „Фор Дюсис“, щабквартирата на Торио в района на Ливий. „Фор Дюсис“ представлявало едновременно питейно заведение, игрална зала и публичен дом. Скоро неговият брат Ралф се присъединил към бизнеса.

По същото време Ал се запознал с един човек, с когото щял да бъде приятел за цял живот – Джак Гюзик. Голямото еврейско семейство на Джак изкарвало парите си от проституция. Гюзик бил отдаден на семейството си мъж, който се държал с Ал като с по-голям брат. Способността на Ал да създава връзки извън италианската общност и липсата му на предразсъдъци изиграла важна роля в изграждането на по-нататъшната му съдба.

Той се справял доста добре финансово и купил къща за семейството си в престижен квартал. В този дом, на авеню „Преъри“ 7244, той довел освен Мей и Сони, майка си и останалите си братя и сестри. Пред съседите Ал се представял за продавач на мебели втора ръка и правел всичко по силите си да поддържа образа на почтен човек. Според Бъргрийн къщата на авеню „Преъри“ и Мей и Сони символизирали стремежа на Капоне към изкупление.

„Макар да си изкарвал хляба, възползвайки се от човешките слабост, той дълбоко ценял своята репутация и място в обществото. Колкото повече затъвал в рекета и останалите грехове на бизнеса, толкова повече идеализирал семейството си, което, чрез своята невинност, било живото доказателство, че той не би могъл да е чудовището, за което го представяла пресата по-късно“.

Капоне се издига

Отношенията между различните банди, които представлявали чикагската мафия, били относително спокойни през следващите няколко години. Тогава на мястото на потресаващо корумпирания кмет „Големия Бил“ Томпсън се качил твърдо решеният на реформи негов наследник Уилям Е. Девър. Сега, когато градската управа била в ръцете на един наистина честен човек, обичайният ежедневен ритъм на подкупите и рекета станал доста усложнен. Торио и Капоне решили да преместят част от бизнеса си в предградието Сисеро, където можели да купят цялата община и полицейското управление.

Томпсън и Девър
Томпсън и Девър

Скоро след като отворил бордей в Сисеро, Торио заминал с възрастната си майка за Италия, оставяйки Капоне да ръководи бизнеса в предградието. Капоне дал ясно да се разбере, че възнамерява да завладее цялото градче. Той сложил своя по-голям брат Франк (Салваторе) на ръководна длъжност в градската управа. Ралф получил задача да отвори публичен дом за работническата класа, наречен „Стокейд“. Ал се фокусирал върху хазарта и имал планове да отвори нова игрална зала, на име „Корабът“. Освен това взел под своя контрол конните надбягвания в Хоторн.

Като цяло завладяването на Сисеро от Ал минало без сблъсъци, с изключение на проблема с Робърт Сейнт Джон – млад, разследващ журналист от „Сисеро Трибюн“. Всеки брой на вестника съдържал експозе за рекета на Капоне в града. Статиите били достатъчно ефективни, че да изплашат подкрепените от Капоне кандидати за изборите през 1924 г.

В деня на изборите нещата загрубели, когато хората на Капоне отвлекли служителите от предизборния щаб на опонентите и заплашили избирателите с насилие. При новината за тези размирици, началникът на чикагската полиция събрал 79 ченгета и ги въоръжил с пушки. Полицаите, облечени в цивилни дрехи, потеглили към Сисеро в коли без обозначения под предлог, че ще защитават сигурността на работниците в Западно-електрическата централа там.

Научи повече за:   Десет от най-опасните банди в света
Мъртвият Франк Капоне
Мъртвият Франк Капоне

Франк Капоне, който току-що бил приключил успешно сделка за наем, вървял по улицата, когато наближил полицейският конвой. Някой го разпознал и колите се изпразнили за секунди. Тялото на Франк било обсипано с куршуми. Според полицаите те били действали при самозащита, защото  когато Франк ги видял да се приближават с насочени към него оръжия, бил извадил собствения си револвер.

Ал изпаднал в дива ярост и ескалирал насилието, като отвлякъл някои служебни лица и задигнал избирателните урни. Едно от служебните лица било убито. Когато всичко това приключило, Капоне държал Сисеро в ръцете си, но на твърде висока цена.

Капоне организирал за брат си невиждано по разкош погребение. Само цветята, осигурени от рекетьора-цветар Дион О’Бениън, стрували 20 000 долара. Въпреки разкоша си, погребението на Франк се различавало от това на Големия Джим Колосимо. Бъргрийн разказва: „ароматът от прекършените цветя, макар и сладък, не помагал особено за разведряване на подтискащото и мрачно настроение. Погребението на Големия Джим носело леко празнична атмосфера, но младостта на Франк Капоне само допринасяла за трагичността на събитието; вместо пеене се чували вопли и стенания… Началникът на полицията в Чикаго Колинс изпратил същите ченгета, които били застреляли Франк, да наблюдават погребението му. Капоне едва се въздържал да не започне война на живот и смърт срещу полицията в Чикаго“.

Капоне сдържал нервите си през следващите пет седмици. Тогава дребният гангстер Джо Хауърд нападнал приятеля на Ал Джак Гюзик, когато последният отказал да му даде заем. Гюзик разказал за това на Капоне и той проследил Хауърд до един бар. Там Хауърд допуснал безразсъдната грешка да го нарече италиански сводник и Капоне го застрелял.

Уилям Х. Максуигин
Уилям Х. Максуигин

Уилям Х. Максуигин, известен като „обесващия прокурор“, решил да осъди Капоне, но въпреки устремеността си не успял да спечели делото, най-вече защото всички свидетели изведнъж развили внезапна амнезия. Капоне се разминал с присъда за убийство, но публичността, която заобикаляла случая му донесла огромна известност. Той се измъкнал от дискретния модел на поведение на Торио веднъж и завинаги.

На 25-годишна възраст, само след четири години прекарани в Чикаго, Капоне вече бил сила, с която всеки би трябвало да се съобразява. Богат, могъщ и господар на Сисеро, той се превърнал в основна мишена за блюстителите на закона и конкурентите в престъпния свят. Капоне бил съвсем наясно, че следващото разточително гангстерско погребение би могло да е неговото собствено. Крехкият мир, скрепен от Торио с другите банди, бил отнесен от вихъра на Сухия режим. Убийствата в престъпния свят излезли извън всякакви пропорции.

Дион О’Бениън

Макар името на Капоне често да е свързвано с тези убийства факт е, че в тях били замесени много други гангстери, които той и Торио се опитвали да държат под контрол. Ярък пример за това е Дион О’Бениън, който управлявал процъфтяващ контрабанден и цветарски бизнес.

Дион О`Бениън
Дион О`Бениън

Шьонбърг го описва като човек с момчешки чар. Дион „никога не действал грубо. Неговият навик да нарича дори враговете си „страхотни момчета“, отразявал вродения му оптимизъм и любезност. Усмихвал се непрекъснато, в контраст с немигащо студените му сини очи. Ръкостискането и потупването по гърба били негови отличителни знаци, но едната му ръка винаги била свободна и готова да грабне някои от трите пистолета, прибрани в специално ушитите за целта джобове на дрехите му“.

О’Бениън бил известен със странното си поведение, което се изразявало в застрелването на някой човечец пред тълпа от хора заради съвсем прозаична причина. Веднъж убил човек, когото бил срещнал в клуба на Капоне „Фор Дюсис“, което въвлякло Ал в разследване за убийство. Капоне започнал да осъзнава, че трябва да направи нещо по отношение на импулсивното детинско и безотговорно поведение на О’Бениън.

Анджело Джена
Анджело Джена

Най-големият проблем била враждата между двамата съюзници на Торио/Капоне – Дион и братята Джена, които били близки приятели на Торио. Конфликтът възникнал, когато братята започнали да продават евтин, долнокачествен алкохол на клиентите на О’Бениън. Това не ощетявало по никакъв начин огромните му приходи от продажба на бира, но въпросът бил принципен. Дион отвлякъл камион на братята, натоварен с алкохол, и Торио започнал да се чуди как ще опази мира този път.

О’Бениън сам предложил на Торио вариант. Щял да се оттегли в Колорадо, ако Торио изкупи неговия дял в „Пивоварна Сийбен“. О’Бениън знаел много добре, че полицията подготвя акция в пивоварната и нарочно уредил сделката с Торио да се състои там. Последният не само, че се оказал в затвора, но О’Бениън отказал да му върне парите за вече закритата от властите пивоварна. Най-лошото било, че се хвалел наляво и надясно как бил изиграл Торио. Съдбата му била решена.

Цветарският магазин на О`Бениън
Цветарският магазин на О`Бениън

Междувременно, Майк Мерло, главата на Сицилианския съюз в Чикаго, умрял от рак. Започнало планирането на грандиозно погребение, в което Дион обикновено играел голяма роля, тъй като имал цветарски бизнес. Франки Йейл, главата на могъщия нюйоркси клон на Съюза се съгласил с Торио и Капоне, че Анджело Джена, когото Дион наскоро бил унижил заради някакъв заем, трябва да поеме ръководството на клона в Чикаго.

Два дни след смъртта на Мерло, на 10 ноември 1924 г., Дион бил в своя цветарски магазин, подготвяйки цветята за погребението, когато вътре влезли трима гангстери. Служителите на Дион напуснали помещението. Дион очаквал някой да дойде, за да вземе венците. Той поздравил мъжете и им протегнал ръка. Един от тях дръпнал ръката му и изгубвайки равновесие, Дион паднал на земята.

Майк Джена
Майк Джена

Служителите на Дион чули шест изстрела и се завтекли да помогнат на шефа си, който лежал на пода в локва кръв. Тримата мъже били изчезнали. Двама от тях със сигурност са били жестоките сицилиански наемни убийци Джон Скалис и Албърт Анселми. За самоличността на третия съществуват две версии – Франки Йейл, който вече бил пристигнал в града за погребението или Майк Джена. Нито един от тях не бил изправен пред съда.

Погребението на Дион било смайващо. „Чикаго Трибюн“ описва с подробности и най-крещящите детайли: „В ъглите на ковчега бяха поставени великолепно инкрустирани, масивни, сребърни стълбове. Над главата и краката имаше сребърни ангели, които бяха навели глави над масивните, златни свещници с по десет свещи, които държаха в ръцете си… Навсякъде се носеше ароматът на цветя“.

Погребението на Дион

„По-силен от техния аромат бе този на парфюма на жените, загърнати с кожи от ушите до глезените, които минаваха тихичко по алеята, придружавани от добре облечени джентълмени с черни, пригладени коси“.

Погребалният кортеж бил придружен от около 10 000 души, а на гробището чакали още 5 000. Двадесет и шест коли и камиони превозвали погребалните венци, трите оркестъра и полицейския ескорт.

Погребението на Дион било празник за Торио и Капоне, тъй като те сложили ръце на неговата територия и най-сетне се отървали от непредсказуемия му нрав. Обаче не преценили, че неговата смърт ще им се отрази и то доста лично. Докато полицаите си чешели главите, чудейки се кой е убил Дион, неговият приятел „Чифута“ знаел много добре кой е отговорникът и се заклел да си отмъсти.

Бъгс Моран

От този момент нататък Капоне и Торио започнали да се оглеждат непрекъснато през рамо, страхувайки се от Уайс-Чифута и неговия партньор Бъгс Моран. Истинското име на Чифута било Ърл Важчечовски, което той бил съкратил на Уайс. Прякорът Чифута му отивал и всички го смятали за еврейски гангстер, а той всъщност бил отдаден католик. Джордж Моран бил жесток и нестабилен човек, който се сдобил с прякора „Бъгс“ (Щурия), понеже всички мислели, че не е с всичкия си.

Чифутът Уайс
Чифутът Уайс

Торио бил така притеснен за живота си, че решил да напусне Чикаго за известно време, заминавайки за Торн Спрингс. Капоне бил не по-малко разтревожен и взел всички възможни предпазни мерки. Въпреки тях обаче през следващите две години бившите колеги на Дион О’Бениън щели да извършат дузина опити за покушение над него.

Бъргрийн описва огромния ефект, който тази заплаха над живота му оказал върху начина на работа на Капоне: „Макар той самият да не носел оръжие, като белег за статуса му Ал не отивал никъде без поне двама охранители от двете му страни. Никога не оставал сам, освен в дома си. Пътувал единствено с кола, натикан като сандвич между бодигардите вътре, а шофьор му бил негов верен и въоръжен човек на име Силвестър Бартън… предпочитал да пътува под прикритието на нощта, а през деня излизал само когато е абсолютно необходимо“.

Бъгс Моран
Бъгс Моран

През януари 1925 г., дванайсет дни след като Уайс и Моран се опитали да убият Капоне, Джони Торио се завърнал в Чикаго. Той и съпругата му тъкмо се връщали от обиколка по магазините. Слезли от колата си и се запътили към входа на сградата, в която живеели.

Торио вървял зад жена си и носел торбите с покупки. Уайс и Бъгс Моран изкочили иззад една кола и, смятайки че Торио е все още в автомобила си, започнали да стрелят необуздано по колата, ранявайки шофьора. Когато най-сетне съзрели Торио, те го простреляли в гърдите и врата, а след това и в дясната ръка и слабините. Моран насочил оръжието си към челото на Торио и дръпнал спусъка, но пълнителят вече бил празен и последният чул само слабо щракване.

Капоне взел нещата в ръцете си в болницата, докато хирурзите вадели куршумите от тялото на Торио. Болницата била опасно място за един гангстер. Сигурността била под всякаква критика, така че Капоне осигурил на Торио собствена охрана, която включвала и него самия. Ал спял в стаята му на походно легло, за да бъде сигурен, че неговият любим ментор е в безопасност.

Торио след покушението
Торио след покушението

Четири седмици по-късно Торио шокирал всички, явявайки се в съда по обвиненията за съучастието си в аферата с „Пивоварната Сийбен“. Крехкият и слаб човечец пледирал за виновен и бил осъден на девет месеца затвор. Торио се сприятелил с шерифа, който се постарал да няма повече покушения срещу него в затвора, където бил третиран като привилегирован джентълмен.

Но нещата за Торио вече никога нямало да бъдат същите. Той искал да се измъкне от този начин на живот изпълнен с насилие. Искал да се оттегли и да живее тихо и кротко от значителните си спестявания. През май 1925 г. Торио се обадил на Ал и му съобщил, че напуска чикагската мафия и отива да живее в чужбина. Той предал огромния си бизнес в ръцете на Ал и неговите братя. Това било едно изумително наследство: нощни клубове, публични домове, игрални зали, пивоварни и питейни заведения. Властта на Капоне нараснала неимоверно.

Власт

Веднага след като поел в ръцете си империята на Джони Торио, за всички станало ясно, че Ал Капоне вече има нов статус. Той се превърнал в главната фигура на подземния свят в Чикаго. За да подчертае този свой възход, Ал преместил щабквартирата си в хотел „Метропол“. Неговият луксозен апартамент от пет стаи струвал по 1500 долара на ден.

Неговото приятелство с вестникарския редактор Хари Рийд убедило Капоне, че следва да се държи както подобава на една знаменитост. „Спри да се криеш“, казвал му Рийд, „Дръж се добре с хората“. Капоне започнал да посещава операта, спортните и благотворителни събития. Превърнал се във важен член на обществото: приятелски настроен, щедър, преуспял и осигуряващ алкохол на всяка маса с жадни клиенти. В тази ера, когато мнозинството от населението пиело контрабанден алкохол, контрабандистът се ползвал с огромно уважение.

Според Бъргрийн: „спечелването на благоразположението на обществото било само едната страна на монетата. Политическото влияние било другата… Почти всеки ден той посещавал сградата, в която се помещавали едновременно общинската и областната администрация. Правел всичко възможно да изглежда на разположение като човек, който няма от какво да се страхува. Винаги стилно облечен и тих, той приличал на поредния политик, занимаващ се с всекидневните си рутинни дела. Политическият блясък на Капоне, неговото желание да се появява на публични места, било нещо уникално в света на гангстерите, които избягвали по принцип публичността“.

През декември 1925 г. Ал завел сина си в Ню Йорк, за да оперират неговата хронична ушна инфекция. Ал обожавал единственото си дете и неговото разклатено здраве било непрекъснато в ума му. Използвал посещението, за да говори по работа със своя стар шеф Франки Йейл. Предмет на разговора бил вносът на уиски, което никога не достигало, тъй като се внасяло през границата с Канада. За Йейл било по-лесно да докара уискито в Ню Йорк, отколкото за Ал в Чикаго, така че Йейл имал запаси в изобилие. Те сключили сделка и Капоне само трябвало да измисли как да откара алкохола от Ню Йорк до Чикаго.

Йейл поканил Ал на коледно парти в клуб „Адонис“, който всъщност бил питейно заведение под прикритие. Тогава Йейл получил сигнал, че гангстерът от конкуренцията Ричард Лоунърган-Еднокракия, се готви да разтури купона със своите биячи. Йейл искал да отмени партито, но Ал Капоне настоял то да се състои.

Капоне бил подготвил своя собствена изненада. Когато хората на Лоунърган пристигнали в клуба в около 3:00ч., започнали да се държат нахално и просташки. Тогава Ал дал сигнал и настанал истински ад. Лоунърган и хората му нямали време даже да извадят оръжията си, толкова били изненадани от добре организираното нападение.

Чрез клането в клуб „Адонис“ Ал опипал почвата за евентуалното си завръщане в Ню Йорк. Освен това по този начин показал превъзходството си над местните гангстери. „Чикаго е столицата на гангстерската империя, а Ню Йорк е просто отдалечена провинция“, пише Алва Джонстън в „Ню Йоркър“. „В Чикаго бирата може да издигне един гангстер от квартален главорез до изпълнителен директор, контролиращ огромна междущатска и интернационална организация. Бирата, истинската бира, представлява един естествен монопол, също като водоснабдяването или телефона“. След това той описва Ал Капоне като „най-великия гангстер в историята“.

Обесващият прокурор

В началото на 1926 г. завърналият се в Чикаго Капоне се чувствал повече от прекрасно. Той не само че бил оставил белега си в Ню Йорк, но и неговата сделка за уискито на Йейл щяла завинаги да промени лицето на междущатската пътна мрежа. Младите мъже с жажда за приключения и нужда от пари започнали да изкарват добри доходи, работейки на камионите на Капоне.

През пролетта на 1926 г. късметът на Капоне ударил на камък. На 27 април, на младия „обесващ прокурор“ Били Максуигин,  който преди години се бил опитал да осъди Ал за убийството на Джо Хауърд, се случил инцидент. Той излязъл от дома на баща си, ветеран от полицията в Чикаго, и тръгнал да играе карти, заедно с Дъфи-Червения, в една от игралните зали на Капоне. Двамата се качили в колата на контрабандиста Джим Доърти, който щял да ги закара дотам.

Клондайк О`Донъл
Клондайк О`Донъл

Колата на Доърти се повредила по пътя и те спрели на стоп контрабандиста О’Донъл, по прякор „Клондайк“, който бил заклет враг на Капоне. Ирландските момци отишли на запой в Сисеро, заедно с О’Донъл и неговия брат Майлс и свършили вечерта в бар близо до „Хоторн Ин“, където Капоне в момента вечерял. Това, че О’Донъл обикалял из Сисеро представлявало териториална обида за Капоне.

Без да осъзнават, че прокурор Макуигин е в бара заедно с О’Донъл, Капоне и неговите хора причакали в колите си излизането на пияните мъже. Тогава затракали картечниците и Макуигин и Доърти били убити.

Вината паднала върху Капоне. Въпреки фактът, че Макуигин се е движил с престъпници, съчувствието паднало върху убития млад прокурор. Обществеността надала вопъл срещу гангстерското насилие и се настроила срещу Капоне.

Макар всеки в Чикаго да знаел, че Ал Капоне е отговорен за убийствата, не съществували и най-малки доказателства в подкрепа на това. Местните власти били засрамени от неуспеха на разследването си. Полицията изляла гнева си върху публичните домове и барове на Капоне, които претърпели серия от набези и пожари.

Ал минава в нелегалност

Капоне минал в нелегалност за три месеца през същото лято. Около 300 детективи го търсели из цялата страна, Канада и дори в Италия. Всъщност първоначално той намерил убежище в дома на свой приятел в Чикаго Хайтс, а после през по-голямата част от времето отсядал при приятели в Лансинг, Мичиган.

Отпечатъците на Капоне
Отпечатъците на Капоне

Тези три месеца оставили траен белег у Ал. Той започнал да се смята за нещо много повече от преуспял гангстер. Започнал да гледа на себе си като на източник за гордост у италианското имигрантско общество, щедър дарител и важен благодетел, който помагал на хората. Неговите контрабандни операции давали работа на хиляди хора, повечето от които бедни италианци. Неговата щедрост в Лансинг станала пословична. Голяма част от това се дължало на растящото му его, но все пак той притежавал истински лидерски умения и знаел много добре как да ги използва. Започнал сериозно да се замисля над оттеглянето си от престъпния живот.

Ал не можел да прекара остатъка от живота си в нелегалност, затова се решил на една добре пресметната, но рискована стъпка. Започнал преговори за предаването си с чикагската полиция. Това била първата крачка към новия му живот: оправдаването му за смъртта на Макуигин, използването на огромното му богатство за финансиране на законни дейности и превръщането му в герой за италианското имигрантско общество.

На 28 юли 1926 г. Капоне се завърнал в Чикаго, за да се изправи срещу обвиненията в убийство. Това се оказало правилното решение, защото властите не разполагали с достатъчно доказателства, за да го изправят на съд. Въпреки общественото недоволство и усилията на властите, Ал Капоне бил отново свободен човек.

В новата си роля на велик миротворец, Капоне направил последно усилие да сключи примирие с Уайс-Чифута, въпреки скорошното покушение срещу него. Той предложил на Чифута изгоден бизнес в замяна на мир. Чифута го отрязал. На следващия ден Уайс бил разстрелян в зрялата си 28-годишна възраст.

Жителите на Чикаго били уморени да четат за гангстерското насилие и вестниците започнали да отразяват техния гняв. Капоне свикал широко публикувана „мирна конференция“, в която призовал останалите контрабандисти да спрат насилието: „Има достатъчно бизнес за всички ни и без да се избиваме като животни по улиците. Не искам да умра на улицата, надупчен от картечен огън“. В края на срещата било постигнато примирие, което се изразявало в две ключови решения: първо, да се прекратят убийствата и побоите, и второ – да не се търси възмездие за старите убийства. През следващите два месеца не бил убит нито един човек свързан с контрабандния бизнес.

През януари 1927 г., един от най-близките приятели на Ал Тиъдър Антон, познат като „Тони Гръка“, бил намерен убит. Капоне посрещнал със сълзи на очи новината за загубата на приятеля си и започнал още по-сериозно да мисли за оттеглянето си. Той поканил група репортери в дома си, за да им съобщи за оттеглянето си и им приготвил спагети за вечеря. Дали е бил сериозен или просто е играел някаква роля? Вероятно наистина е искал да се оттегли преди да го прострелят в главата, но неговата жажда за власт продължавала да отлага този момент за в бъдеще.

Нова ера

С провала на реформаторската програма на кмета Девър, издигането на Чикаго като имперска столица на престъпния свят се превърнало в първостепенна задача на предизборната кампания през 1927 г. На власт се завърнал „Големия Бил“ Томпсън, с помощта на средствата за кампанията, осигурени му от организираната престъпност. Изглежда лошите момчета щели да държат града в лапите си завинаги.

Големият Бил Томпсън
Големият Бил Томпсън

Все пак вече се наблюдавали някои слаби признаци, които щели да окажат огромно влияние върху контрабандния бизнес в Чикаго и върху Ал Капоне. През май 1927 г. Върховният съд постановил, че контрабандистът Мани Съливан би трябвало да декларира и плаща данъци за контрабандните си доходи. Това че по този начин той би се инкриминирал, не било противоконституционно. Благодарение на „Постановлението Съливан“, малкият Специален екип на Данъчни служби, под ръководството на Елмър Айри, вече можел да се заеме с Ал Капоне.

Нищо неподозиращ и нехаещ за Мани Съливан и Елмър Айри, Капоне ставал още по-компулсивно екстровертен и експанзивен. Той се отдал изцяло на своите две големи страсти: музиката и боксът. Станал близък приятел с Джак Демпси, но за да не предизвикват подозрения за уговорени мачове, приятелството им било много дискретно. Капоне винаги бил обичал операта и сега разпрострял интересите и към джаз сцената. С откриването на „Котън Клуб“ в Сисеро, Ал станал джаз импресарио, привличайки и създавайки някои от най-добрите черни джаз изпълнители в онези дни. За разлика от много други италиански гангстери, Ал не показвал дълбоко вкоренени расови предразсъдъци и спечелил доверието и уважението на много от своите музиканти. Ал пръскал щедростта и загрижеността си над всичките си служители, без значение черни или бели.

Бъргрийн описва начина, по който Ал прониквал в живота на хората: „Той започвал да доминира над тях не чрез крясъци, насилие или грубост, макар заплахата от физическа разправа винаги да витаела във въздуха, а чрез интереса си към човека отсреща, към неговите желания и стремежи… като ги карал да се чувстват ценени, той получавал тяхната безотказна вярност, а точно от това Ал Капоне се нуждаел и изисквал; в жестоките кръгове, в които се движел, това била единствената му защита от внезапна смърт. Най-големият комплимент, който някой би могъл да направи на Капоне, бил да го нарече свой приятел, което за него означавало, че човекът отсреща е готов да пренебрегне скандалната му репутация на сводник и убиец“.

„Да служа на обществото е моят девиз“, казал Ал пред репортерите с наближаването на Коледа. „90% от хората в Чикаго пият и играят хазарт. Аз се опитвам да им доставя алкохол и залагания. Но не съм оценен. Известен съм в целия свят като горила-милионер“. Това излагане на показ започвало да се превръща в истинска напаст. Когато заминал на почивка на Западния бряг, полицията го обграждала на всяка гара. Детектив от Лос Анджелис се произнесъл: „Нямаме място тук за Ал Капоне или който и да било друг гангстер, без значение дали са дошли на почивка или не“.

Имението в Палм Айлънд

Още при връщането му от Западния бряг на гарата в Джолиет, Капоне бил посрещнат от шестима полицаи, които го чакали с насочени пушки. „Да ме вземат мътните. Човек ще помисли, че съм Джеси Джеймс. За какво е тази артилерия?“. В Чикаго полицията също се стараела да му създава проблеми като обграждала къщата му и го задържала при най-малкия повод.

Научи повече за:   Джон Готи: Последната икона на мафията
Имението в Палм Айлънд
Имението в Палм Айлънд

Капоне заминал за Маями, където времето било доста по-добро от чикагската зима, но приемът на местните жители бил повече от хладен. Той, Мей и Сони наели огромна къща за сезона и започнали да си търсят постоянно жилище. Чрез посредник Ал купил имение в испански стил с 14 стаи, построено от пивовара Кларънс Буш. През следващите месеци щял да инвестира цяло съкровище в новия си дворец в Маями, превръщайки го в малка крепост с бетонни стени и тежки дървени врати.

Имението влязло в полезрението на разузнавачите от Данъчни служби. Елмър Айри дал задача на Франк Дж. Уилсън да документира всичките приходи и разходи на Капоне. Задачата била монументална: въпреки прахосничеството на Ал, всичко минавало през трети лица; въпреки неимоверното му богатство, всички разплащания ставали в брой. Изключение правело единствено имението, което било доказателство за огромен източник на доходи.

Франк Дж. Уилсън
Франк Дж. Уилсън

Междувременно за главен прокурор в Чикаго бил назначен Емерсън К. Джонсън, който се прицелил в Капоне с разрушителна страст. През пролетта на 1928 г. насилието, предхождащо предварителните избори, излязло извън контрол. Самият Джонсън станал жертва на бомбени заплахи. Не било ясно кой стои зад тези размирици, но този път мишените не били гангстери, а щатският сенатор Чарлс Денийн, един реформатор и един съдия. Заподозрян бил извънмерно корумпираният кмет Бил Томпсън, тъй като жертвите били негови опоненти, но Ал Капоне, който бил все още във Флорида се оказал изкупителната жертва.

Докато Мей Капоне била заета цяла пролет с разточителното редекориране на имението, Ал използвал времето си, за да се превърне в законен жител на Маями. Въпреки привидно добрите отношения между тях двамата, Ал кроял планове да разреши неотложните проблеми, причинявани от неговия стар шеф Франки Йейл. Сделката с уискито, която Капоне и Йейл били сключили, претърпявала твърде много въоръжени грабежи по пътищата и Капоне смятал, че Йейл стои зад тях.

Проблемът с конкуренцията

Ал свикал шестима от своите чикагски партньори, за да измислят как ще се справят с могъщия Йейл:

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

„В средата на следобеда на 1 юли, в неделя, мургавият Франк Йейл, облечен със светлосив летен костюм и панамска шапка,  си пийвал в заведението си в „Бороу Парк“, когато барманът го повикал на телефона. Чутото го накарало бързо да се запъти към паркираната му отвън кола. Няколко минути по-късно, на Четиридесет и четвърта улица, един черен седан го затиснал на тротоара; куршумите от различни оръжия – револвери, рязани пушки и автомати – го приковали за седалката. Това бил първият случай, в който нюйоркски гангстер бил убит с автомат“. (Коблер)

През лятото на 1928 г. Капоне установил щабквартирата си в някога почтения хотел „Лексингтън“, заемайки два етажа от огромната, импозантна сграда. Живеел като господар в своя шестстаен апартамент и имал лична кухня, в която се приготвяла храната му. В апартамента били монтирани специални тайни врати, през които Капоне да може да се измъкне незабелязано при нужда.

Капоне бил наясно, че Сухият режим няма да продължи вечно и започнал да търси други варианти. Чикагски бизнес вестник обяснява как един „рекетьор би могъл да върти привидно законен бизнес. Дали е просто бандит, който успява да се издигне до лидер на обкръжението си или организатор на бизнес асоциацията, неговите методи обикновено са едни и същи: след няколко набези и привидно инцидентни убийства, той успява да организира група от дребни бизнесмени в нещо, което той сам нарича „съюз за протекция“. От тези дребни бизнесмени той събира такси по своя преценка, като дори си позволява да регулира работното им време и цените на стоките им. Всеки търговец, който не желае да се присъедини към плащането на данъка, бива бомбардиран, обстрелван или убеждаван чрез други подобни средства“.

И тук Капоне се натъкнал на своя стар противник Бъгс Моран, който на два пъти се опитвал да убие неговия приятел и колега Джак Макгърн. Когато през зимата Ал Капоне заминал за Палм Айлънд, Джак Макгърн го посетил в началото на февруари, за да обсъдят належащите проблеми с Бъгс и неговата банда на Северняците.

Свети Валентин

Едва ли Макгърн и Капоне са предполагали, че планираното от тях покушение над Бъгс Моран ще се превърне в легендарно събитие, разказвано десетилетия напред. Капоне не би могъл да бъде свързан с убийството на контрабандиста, тъй като бил във Флорида. Той дал на „Картечницата“ Макгърн пълен контрол над удара.

Джон Скалис и Албърт Анселми
Джон Скалис и Албърт Анселми

Макгърн събрал екип от първокласни момчета, живеещи извън Чикаго. Фред Бърк-Убиеца застанал начело на групата, а негова дясна ръка бил бандитът Джеймс Рей. Други двама важни членове на екипа били Джон Скалис и Албърт Анселми, използвани и при убийството на Франки Йейл. Още един от участниците бил Джоузеф Лолордо, както и Хари и Фил Кийуел от „Пурпурната банда“ в Детройт.

Планът на Макгърн бил творчески замислен. Той накарал контрабандист да примами бандата на Моран в гараж, откъдето да купят качествено уиски на невероятно атрактивна цена. Доставката щяла да бъде направена в 10:30ч. в четвъртък, на 14 февруари. Хората на Макгърн щели да чакат там, облечени в откраднати полицейски униформи, инсценирайки по този начин полицейска акция.

Макгърн, подобно на Капоне, искал да бъде далеч от местопрестъплението и затова взел приятелката си и отишъл на хотел. За него било най-важно да си изгради желязно алиби.

Наблюдавайки отдалече гаража, братята Кийуел забелязали човек, който приличал на Бъгс Моран. Четиримата наемници скочили в униформите си и потеглили към гаража в открадната полицейска кола. Изпълнявайки докрай поставената им роля, нахлули вътре и заварили седем мъже, сред които и братята Гюсенбърг, които някога се били опитали да убият Макгърн.

Хванати на място, контрабандистите направили онова, което им наредили „полицаите“: подредили се покорно до стената. Наемниците взели оръжията им – две картечници и рязана пушка 45 кал. – и открили огън по тях. Мъжете се свлекли мъртви на земята, с изключение на Франк Гюсенбърг, който все още дишал.

Клането на Св. Валентин
Клането на Св. Валентин

Продължавайки с театъра, двама от убийците, облечени в дълги шлифери, вдигнали ръце над главите си и излезли от гаража, последвани от двама униформени „полицаи“. Всеки, който би видял това шоу, щял да си помисли, че мъжете в шлиферите са контрабандисти, арестувани от двама полицаи. Наемниците потеглили с крадената полицейска кола.

Планът бил гениален и бил изпълнен без грешка, с изключение на една малка подробност – мишената на целия замисъл Бъгс Моран не бил сред екзекутираните мъже. Моран бил закъснял за срещата и когато видял полицейската кола, потеглил обратно, за да не го хванат.

Истинските полицаи пристигнали скоро в гаража и заварили Франк Гюсенбърг да бере душа на земята, прострелян от 22 куршума.

„Кой те простреля?“ – попитал го сержант Суини.

Джак Макгърн и Лоуис Ролф

„Никой – никой не ме е прострелял“, прошепнал Гюсенбърг и продължил да го повтаря до смъртта си, която настъпила малко по-късно.

Очевидно било, че целта на този хитроумен план бил да се убие Бъгс Моран, а най-вероятният облагодетелстван от цялата работа щял да бъде Ал Капоне. Макар Ал да бил във Флорида, а Джак Макгърн да разполагал с желязно алиби, полицията, вестниците и хората в Чикаго знаели кой е виновен. Полицията не можела да арестува Капоне без доказателства. Макгърн бил достатъчно умен, за да се ожени за приятелката си Лоуис Ролф, повече известна като „русото алиби“, и тя вече не можела да свидетелства срещу него, бидейки негова съпруга. Всички обвинения срещу него били свалени. Никой никога не бил изправен пред съда за това ефектно покушение.

Публичността, която заобикаля „Клането на Св. Валентин“, била огромна. И не само в града. Инцидентът се превърнал в национално медийно събитие. Капоне проникнал в умовете на нацията и писатели от цялата страна започнали да създават книги и статии за него. Според Бъргрийн, Клането обгърнало Ал със страховит блясък: „Никога не било имало престъпник като Ал Капоне досега. Той бил елегантен, изискан, фрашкан с пари. Той бил забележително безочлив, продължавайки да си живее сред разкоша в Маями и да парадира с любовта към семейството си. Не излъчвал образа на отхвърлен от обществото самотник, а играел ролята на успял със собствени сили милионер, който би могъл да покаже на онези важни клечки от „Уол Стрийт“ как се върти бизнес в Америка. Никой не бил безразличен към Капоне; всеки имал мнение за него…“

Знаменитост

Капоне се наслаждавал на новопридобития си статус на знаменитост и използвал Деймън Ранийън като свое пресаташе. Но вредата от цялата тази публичност вече била нанесена. Капоне привлякъл вниманието на президента Хърбърт Хувър. „Веднага разпореждам всички федерални агенции да насочат вниманието си към г-н Капоне и неговите съюзници“ , наредил Хувър. В началото на март 1929 г., Хувър попитал финансовия министър Андрю Мелън: „Хванахте ли вече онзи Капоне? Искам да видя този човек в затвора“. Няколко дни по-късно Капоне бил призован да се яви пред Голямото жури в Чикаго, но изглежда не осъзнавал сериозността на могъщите сили, които се струпвали срещу него.

Капоне смятал, че трябва да се заеме с други по-належащи проблеми. Трупали се доказателства, че двама негови сицилиански колеги му подливат вода. Коблър описва прочутата сцена, в която Капоне се изправя срещу проблема:

„Тримата почетни гости рядко били виждали подобен разкошен пир. Техните смугли сицилиански лица почервенели от богатата, пикантна храна, която прокарвали с литри червено вино. Начело на масата седял Капоне, усмихнат от ухо до ухо, показвайки големите си жълти зъби. От него се леела приветливост и той вдигал тост след тост за тримата. „Салуто, Скалис! Салуто, Анселмо! Салуто, Джунта!“.

„Когато, дълго след полунощ, била погълната и последната хапка храна и изпита последната капка вино, Капоне бутнал назад стола си. В стаята настъпила ледникова тишина. Усмивката му била помръкнала. Никой вече не се усмихвал, освен заситените и пийнали почетни гости, които били отпуснали коланите и яките си, за да освободят повече място за лакомствата. Тишината се затегнала и сега вече и те спрели да се усмихват. Нервно се оглеждали нагоре-надолу по дългата маса. Капоне се навел над тях. Думите падали от устата му като камъни. Да не би да са си мислели, че той не знае? Да не би да са си представяли, че могат да скрият от него една обида, която той не прощавал – предателството?“.

„Капоне бил спазил стара традиция. Гостоприемство преди екзекуцията. Сицилианците били беззащитни, тъй като били оставили оръжията си преди да влязат в трапезарията. Хората на Капоне се хвърлили върху тях, завързали ги за столовете им и им запушили устите. Капоне се изправил, държейки в ръцете си бейзболна бухалка. Той бавно тръгнал покрай дългата маса и спрял зад първия почетен гост. Бавно и методично той удрял отново и отново, счупвайки костите в раменете, ръцете и гърдите му. Преместил се към следващия и когато го превърнал в купчина от плът и кости, преминал към третия. Накрая един от неговите охранители извадил оръжието си и прострелял тримата нещастници в главите“.

Обществен враг №1

Въпреки че Ал не го разбирал в онзи момент, „Клането на св. Валентин“ и последвалият океан от публичност, която отчасти го превъзнасяла и отчасти настоявала за справедливост, подтикнали органите на реда да тръгнат срещу него. Едва от няколко дни на президентския си пост Хърбърт Хувър притиснал министъра на финансите Андрю Мелън да поведе битка срещу Капоне.

Джордж Е. К. Джонсън
Джордж Е. К. Джонсън

Мелън предприел двояки действия: да се сдобие с необходимите доказателства за данъчни измами и с такива, чрез които да могат да изправят Капоне на съд за нарушения на Закона за Сухия режим. Щом доказателствата бъдели събрани, служителите на данъчните служби, заедно с главния щатски прокурор Джордж Е. К. Джонсън, щели да започнат работа по завеждане на дело срещу Капоне и членовете на неговата организация.

Човекът, натоварен със събирането на доказателствата за контрабанда на алкохол, бил Елиът Нес. Той започнал да събира екип от смели, млади агенти като него самия. Най-трудната задача се паднала на Елмър Айри от Специалния отдел на Данъчните служби, който удвоил усилията си след изтичането на мандата на Хувър. Нямало съмнения, че Капоне може да бъде успешно осъден за контрабандата в Чикаго, но Мелън чувствал, че след приемането на „Постановлението Съливан“, властите биха могли да го пипнат и за неплащане на данъци.

Първоначално Капоне не осъзнавал какви сили са се надигнали срещу него и по принцип не позволявал мислите за федерални агенти да пречат на бизнеса му. В средата на май 1929 г. Капоне заминал на конференция в Атлантик Сити, където гангстери от всякакъв калибър от цялата страна се събирали, за да обсъдят варианти за съвместна работа.

Елиът Нес
Елиът Нес

За да сведат насилието и конкуренцията до минимум те разделили страната на „сфери на влияние“. Торио бил поставен начело на изпълнителен комитет, който щял да бъде арбитър при всички спорове и да наказва отстъпниците. Събралите се решили, че Капоне трябва да предаде своята престъпна империя в Чикаго на Торио, който да я раздели по свое усмотрение. Но Капоне нямал никакво намерение да позволи да раздробят владението му като го предаде на Джони Торио.

Арестът на Капоне

След конференцията Капоне отишъл на кино във Филаделфия. След края на филма отвън го чакали двама детективи. За по-малко от 24 часа Капоне бил арестуван и затворен за притежание на незаконно оръжие.

Капоне свалил своя розов, 11,5-каратов, диамантен пръстен и го дал на адвоката си, който го предал на брат му Ралф. След това Ал бил изпратен първо в окръжния затвор в Холмсбърг и след това в затвора „Ийстърн“, където останал до 16 март 1930 г. Оставил бизнеса на брат си Ралф, Джак Гюзик и Франк Нити-Изпълнителя.

Ралф Капоне
Ралф Капоне

Друго затруднение за Капоне се случило, когато Ралф бил уличен в укриване на данъци през октомври същата година. Федералните агенти го извели от един боксов мач с белезници. Упоритият данъчен инспректор Елмър Айри бил проучвал Ралф с години. Той не бил хитър като брат си и не криел богатството и финансовите си транзакции. Ралф бил небрежен, алчен и глупав – страхотна мишена за агент Елиът Нес, който подслушвал телефоните му, и за Нелс Тесъм – данъчен агент, който разглеждал под лупа всяка негова парична операция. Нити и Гюзик също били обвинени в данъчни измами в резултат на цялото това упорито и изтощително разследване.

Щом Ал попаднал в затвора и бизнесът му останал в ръцете на Ралф, Гюзик и Нити, Елиът Нес получил задачата да събере достатъчно доказателства за контрабандния бизнес на Капоне, които да убедят Голямото жури, че той нарушава Закона за забрана на алкохол, както и че укрива данъци. Хората на Нес подслушвали телефоните на Ралф непрекъснато. Чрез събраните сведения Нес успял да нахлуе в пиворната на Капоне в Саут Уабаш, минавайки през вратата със снегорин. Окуражени от успеха на този новаторски почин, Нес и неговите „недосегаеми“ продължили да подслушват телефоните и да затварят една след друга пивоварните на Ал.

Франк Нити
Франк Нити

Капоне бил освободен от затвора за добро поведение няколко месеца по-рано, в средата на март 1930 г. Седмица по-късно Франк Дж. Лоеш, ръководител на Комисията за престъпността в Чикаго, съставил списък с „Обществени врагове“, в който начело били имената на Алфонс Капоне, Ралф Капоне, Франк Рио, Джак Макгърн и Джак Гюзик – всички колеги на Ал. Списъкът бил публикуван във вестниците и Джей Едгар Хувър бързо ги провъзгласил за „Най-търсените“ престъпници от ФБР. Сега Капоне, който толкова много искал да мине в легалност, се превърнал в „Обществен враг №1“. Той бил вбесен, унижен и ужасно обиден.

Айри, Джонсън, Уилсън и Мадън
Айри, Джонсън, Уилсън и Мадън

През същия този месец Елмър Айри заминал за Чикаго, за да се срещне с Артър П. Мадън, който отговарял за случая там и заедно да начертаят план за действие. И за двамата станало ясно, че за да успеят да сразят Капоне ще им трябва вътрешен човек в неговата организация. Преди да се върне обратно във Вашингтон, Айри прекарал два дни в лобито на хотел „Лексингтън“, преструвайки се на търговец. Така той опознал типа бандити, живеещи там и му хрумнала гениална идея: да намери двама агенти, които, преструвайки се на гангстери, да проникнат в организацията на Капоне.

„Майкъл Дж. Малоун бил очевидният избор… Той бил добър актьор и притежавал умението да се нагажда към всякаква обстановка. Имал стоманени нерви и бърз ум. Неговият тъмен, средиземноморски вид и способността му да говори италиански го превръщали в идеалния кандидат за проникване в доминираната от италианци империя на Капоне“. (Лудвиг, Смит). Освен него бил изпратен и още един детектив под прикритие.

Малоун взел името Ди Анджело, а другият агент – Грациано. За двамата били изградени с огромен труд самоличности на дребни квартални бандити от Бруклин. Те знаели, че всеки дребен детайл от тяхното минало може да бъде разгледан под лупа и че животът им зависи от това да наизустят ролите си.

Било недопустимо Грациано и Ди Анджело да бъдат забелязани да говорят с Айри или Мадън, така че им бил нужен посредник. Третият агент бил Франк Дж. Уилсън, 43-годишен заслужил служител в агенцията. Освен че щял да бъде контакт на Грациано и Ди Анджело, той щял да координира разузнаването и събирането на доказателствата.

Проникване

През юни 1930 г. Уилсън получил одобрение от ексцентричния издател на „Чикаго Трибюн“ да разпита един от неговите репортери. Джейк Лингъл бил приятел на Ал Капоне и се хвалел с това. Според автора Бъргрийн той бил търсел нещо повече от изгодните връзки с мафията: „Това влияние го карало да се чувства неуязвим, докато в действителност точно тази му позиция го правела много уязвим. Изкушението да бъде двоен и дори троен агент било твърде силно, за да може да му устои. Недоволен обаче от тази трудна роля, той се съгласил да стане информатор на федералното правителство“.

Срещата на Лингъл била насрочена за 10 юни, но той получил куршум в черепа на предния ден.

Недоволството било оглушително. Капоне се измъкнал в имението си в Маями. Когато го попитали за Лингъл, той отговорил: „Вестниците и вестникарите би трябвало да насочат усилията си към разобличаване на гангстерите, а не в тяхна подкрепа. Не върви точно аз от всички хора да го кажа, но все пак вярвам в това“.

Междувременно Майк „Ди Анджело“ отседнал в хотел „Лексингтън“, преоблечен в лъскави, скъпи дрехи. Той започнал да се заседява в бара на хотела, където тихо си четял вестници. В крайна сметка хората на Капоне го заговорили и започнали да задават въпроси за миналото му.

„Искаме да знаем всичко за теб“, казал му един от гангстерите. „Изглеждаш така, сякаш бягаш от нещо и може би си отворен за предложения – и знае ли се, ние може и да имаме нещо за теб“.

Ди Анджело подхванал играта: „Всъщност съм отворен за предложения, но трябва да е нещо добро. Да си го кажа направо, защо според вас дойдох тук на първо място, ако не за да се опитам да се обвържа с Голямото момче?“.

Гангстерите му казали, че първо трябва да го проверят, а той да се върти наоколо през следващите няколко дни, докато бъдат готови с отговора. Ди Анджело се надявал, че не е провалил по някакъв начин измислената си самоличност, иначе щял да бъде мъртъв. След няколко дни бил поканен на среща с мафията и самия Капоне на голямо парти. Знаейки че Капоне има обичай да гощава предателите, преди да ги пребие до смърт с бейзболна бухалка, Ди Анджело отишъл на партито със свито сърце. За щастие, старателно подготвеното му от Айра престъпно минало било свършило прекрасна работа. Ди Анджело бил назначен за крупие в една от игралните зали на Капоне.

Точно преди делото срещу Ралф Капоне Ди Анджело открил, че мафията се готви да премахне свидетелите в процеса. Благодарение на него Айра успял да осигури на свидетелите допълнителна охрана. В резултат на това никой не загинал и Ралф бил признат за виновен.

След няколко месеца към Ди Анджело се присъединил и Грациано, който бил успял да стане доставчик на бира в организацията на Капоне. Малко преди Коледа двамата разкрили план за покушение над Уилсън и той бил осуетен точно навреме. Щом станало ясно, че Капоне знае за Уилсън, Айра поискал да го махне от случая, но Уилсън не искал и да чуе за това. Този опит за убийство го накарал още повече да иска да хване Капоне.

Находка

Истинският пробив за операцията под прикритие дошла с разговор между Грациано и един от служителите на Капоне: „Данъчните ченгета не са толкова умни. От пет години насам разполагат с данни за Ал, които биха могли да го вкарат в затвора, но са твърде тъпи, за да го осъзнаят“.

Оказало се, че планината от доказателства, иззети от акцията в хотел „Хоторн“ преди няколко години, включвала и счетоводна книга, в която били документирани финансовите операции на „Хоторн Смоук Шоп“ за периода 1924-1926 г. Сега Айри трябвало само да разкрие самоличността на двамата счетоводители, които били въвеждали записките в книгата. Почеркът не съвпадал с нито един от хората на Капоне. Много вероятно било Капоне да се е отървал от тях при изземването на документацията.

Грациано поел огромен риск и попитал човека, с когото разговарял за счетоводната книга, дали тогава са се „погрижили“ за счетоводителите. Гангстерът отговорил: „Не може да се каже съвсем, че сме се погрижили, защото това бяха просто двама тъпаци, които напуснаха града преди пет години, веднага след полицейската акция“. Невероятно, но гангстерът дори казал на Грациано имената им: Лесли Шъмуей и Фред Рийс.

Безплатната кухня на Ал
Безплатната кухня на Ал

В края на 1930 г. Капоне предприел грандиозна публична кампания. Той отворил безплатна кухня за хората, останали без работа поради задълбочаващата се Депресия. През последните два месеца от годината в кухнята се сервирала безплатна храна по три пъти на ден. „Безплатната кухня представлявала внимателно обмислено средство, чрез което той да реабилитира образа си и да се интегрира сред хората от работническата класа, които, както той осъзнавал, били започнали да гледат на него като на поредния безбожно богат и могъщ магнат“. (Бъргрийн)

Научи повече за:   Фалшивият пророк Шоко Асахара и Върховната истина на Аум

През първите месеци на 1931 г. хората на Айри открили следите на Шъмуей и Рийс в Маями, където те за ирония работели в базата за конни надбягвания „Хаялий“, която Капоне посещавал почти ежедневно, когато бил във Флорида. Франк Уилсън заминал за Маями, за да разговаря с Шъмуей и успял да се измъкне от града заедно със счетоводителя само половин час преди кола, пълна с главорези, да дойде да го търси. Фред Рийс се бил укрил в Пеория, Илинойс. И двамата мъже се съгласили да съдействат и им била осигурена максимална охрана и протекция.

Нес вбесява Капоне

На другия правителствен фронт Елиът Нес постигнал невероятни успехи в разкриването и затварянето на пивоварните на Капоне. Той и неговите „Недосегаеми“ документирали хиляди нарушения на Забраната, които щели да бъда използвани срещу Капоне в случай, че не успеят да го хванат за данъци.

Освен че искал да вкара Капоне зад решетките, Нес горял от желание и да го унижи публично. Убийството на един от неговите приятели го подтикнало към план, чрез който щял открито да изложи Капоне. Благодарение на много сполучливи операции по задържане на контрабанден алкохол, Нес разполагал с около 45 иззети камиона от най-различен тип, повечето от които чисто нови. Властите осигурили на Нес нов паркинг, където да съхранява автоколекцията си, която в крайна сметка щяла да бъде разпродадена на публичен търг. Наложило да се преместят камионите в новия паркинг.

На Нес му хрумнала идеята да подходи психологически и да ужили гордостта на Ал – нещо, което много малко разумни хора биха предприели. Той накарал да лъснат всички камиони до непоносим блясък. След това уредил група шофьори, които да закарат конвоя. Щом всичко било готово, Нес предприел най-дръзката си крачка.

Той се обадил в щабквартирата на Капоне в хотел „Лексингтън“ и настоял да говори със самия Ал.

„Е, Снорки“, Нес го наричал с прякор, който използвали само най-близките приятели на Капоне. „Само исках да ти кажа, че ако погледнеш през прозореца си към авеню „Мичиган“ точно в единайсет часа, ще видиш нещо, което би трябвало да те интересува“.

„Какво става?“, попитал Капоне с любопитство в гласа си.

„Просто погледни и ще видиш“, казал Нес и затворил телефона.

Автоколоната пристигнала пред хотел „Лексингтън“ в единайсет часа сутринта. Движейки се много бавно, тя минала покрай групичка от гангстерите на Капоне, които се навъртали около хотела. Нес можел да види дивото жестикулиране и объркване, което царяло на балкона на Капоне.

Това бил голям ден за Нес и неговият екип. „Това, което направихме в онзи ден“, казал той по-късно, „бе да вбесим най-кървавия мафиот в криминалната история. Хвърлихме предизвикателството на „Недосегаемите“ в лицата им; в онзи момент на тях би трябвало да им е станало ясно, че сме готови да се борим докрай“.

Нес със сигурност успял да вбеси Капоне. Веднага след парада Ал се върнал в апартамента си, крещейки и чупейки разни неща. Нес не само успял да го ядоса, но, което било още по-важно, успял сериозно да накърни бизнеса му. Пивоварно оборудване за милиони долари било иззето или унищожено, хиляди галони с бира и алкохол били изхвърлени и най-големите пивоварни били затворени.

Подслушването на лейтенантите на Капоне разкрило сериозността на положението. Налагало се мафията да съкрати разноските си и подкупите за полицията. Бирата трябвало да бъде внасяна от други области, за да се зареждат питейните заведения на Капоне. Нещата станали още по-лоши, когато Нес пресякъл една гигантска операция, внасяща в страната по 20 000 галона алкохол на ден.

Сделката

В средата на пролетта на 1931 г. започнал да се вижда края на правителствената мисия. Изправено пред опасността някои от ранните доказателства да не бъдат приети поради срока за шестгодишна давност, властите трябвало да действат преди 15 март 1931 г. Няколко дни преди този краен срок, на 13 март, било свикано тайно заседание на федералното Голямо жури, на което бил разгледан искът на правителството, според който през 1924 г. Ал Капоне бил укрил данъци в размер на 32 488,81 долара. Журито повдигнало обвинения срещу Капоне, но те били пазени в тайна, докато се приключи разследването за периода 1925-1929 г.

На 5 юни 1931 г. Голямото жури било свикано отново и излязло с 22 обвинения срещу Капоне за укриване на данъци в общ размер от над 200 000 долара. Седмица по-късно бил издаден трети обвинителен акт, въз основа на доказателствата събрани от Нес и неговия екип. Капоне и 68 членове на неговата организация били обвинени в около 5 000 отделни нарушения на Забраната за алкохол, някои от които датирали от 1922 г. Обвиненията по злоупотребата с данъци имали предимство пред нарушенията по Забраната.

Капоне бил изправен пред опасността от 34 години затвор, в случай че държавата спечелела напълно случая. Адвокатите на Капоне предложили сделка на главния прокурор Джонсън. Капоне щял да пледира за виновен в замяна на относително лека присъда. След като обсъдил сделката с Айри и новия министър на финансите Огдън Милс, главният прокурор се съгласил и препоръчал присъда от 2 до 5 години.

Защо след всичките си усилия правителството се примирило с тази лека присъда? Първо, въпреки необикновените усилия на властите да скрият Шъмуей и Рийс, опасенията че двамата няма да доживеят да свидетелстват били доста големи. Капоне бил обявил награда от 50 000 за главите на всеки от двамата счетоводители. Съществували и някои съмнения, че при евентуално обжалване, шестгодишната давност би могла да бъде подкрепена от Върховния съд. И накрая, съществувала реалната възможност за подкупване и заплашване на съдебните заседатели.

Когато новината за сделката изтекла в публичното пространство, пресата била възмутена от леката присъда, с която се измъквал Капоне.

Съдия Уилкерсън
Съдия Уилкерсън

Капоне влязъл в съдебната зала на 16 юни като щастлив човек. Той пледирал за виновен и съдията Уилкерсън насрочил заседанието за 30 юни. Капоне казал на пресата, че към него валят предложения от филмови студия, които искат да направят филм за живота му. Той бил в отлично настроение, когато се изправил пред Уилкерсън в края на месеца, за да чуе присъдата си.

Обаче съдия Уилкерсън му готвел малка изненада. „Страните по един криминален процес не могат да решават налагането на присъдата“. Той дал ясно да се разбере, че щял да се вслуша в препоръката на главен прокурор Джонсън, но не бил длъжен да се съобразява с нея. „Време е някой да внуши на обвиняемия, че е напълно недопустимо да се пазариш с федералния съд“. Това бил истински шок за Капоне. Сделката пропаднала и Ал бил силно разтревожен. Той получил позволение да оттегли пледирането си за виновен и делото било насрочено за 6 октомври.

Процесът

Капоне прекарал лятото в своето старо убежище в Лансинг, Мичиган, привидно примирен с процеса. Зад кулисите обаче неговата организация вече се била сдобила със списък на евентуалните заседатели и се опитвала да ги прекърши по всички възможни начини.

Капоне преди процеса
Капоне преди процеса

Този слух стигнал до Уилсън и той, заедно с Джонсън, отишъл при съдия Уилкерсън с доказателствата, че Капоне подкупва и заплашва потенциалните съдебни заседатели. Съдията не изглеждал нито изненадан, нито загрижен от чутото. „Явете се със случаите си в съда, както е планирано, господа“, казал им той уверено, „Останалото оставете на мен“.

На 6 октомври 1931 г., Капоне бил ескортиран от четиринайсет детективи до сградата на Федералния съд. Охраната била много, много засилена. Капоне бил вкаран през тунел и качен в товарен асансьор.

Царят на престъпниците бил добре облечен в консервативен, син костюм, без розови пръстени и други подобни гангстерски безвкусици. От всички големи всекидневници били изпратени топрепортери да отразяват случая. Въпросът „Тревожите ли се?“ му бил задаван непрекъснато.

„Да се тревожа?“, отговарял Капоне с усмивка, „Е, кой не би се тревожил?“. Както отбелязва Бъргрийн: „В този момент обаче той бил доста самоуверен. Предполагал, че неговата организация се е справила с журито и от него вече се очаква само да се явява в съда всеки ден и да се държи любезно и учтиво, до неизбежната оправдателна присъда. Дори тогава щял да се държи на ниво и да каже на пресата, че не таи лоши чувства към никого, защото знае, че правителствените момчета просто са си вършели работата“.

Обвинението било съставено от главния прокурор Джордж Джонсън и неговите помощници Самюел Клоусън, Джейкъб Гросман, Дуайт Грийн и Уилям Фролич.

Съдия Уилкерсън влязъл в съдебната зала и обявил : „Съдия Едуардс ще разглежда още едно дело днес. Отидете в неговата зала и ми доведете неговите съдебни заседатели. Отведете моето жури при него“. Всички били шокирани, но най-зле подействала новината на Ал Капоне и неговия адвокат Майкъл Ейхърн. Новият състав от съдебни заседатели, повечето от които бели мъже от провинцията, естествено не бил подкупен от хората на Капоне. Тези заседатели щели да бъдат поставени под запор за през нощта, за да не могат хората на Капоне да се доберат до тях.

На 17 октомври Джонсън изложил своите финални аргументи пред журито, съставено от обикновени фермери, какъвто бил и неговият произход. Той обърнал вниманието си към самия Капоне. „Бях леко смутен по време на този процес от начина, по който защитата се опитваше да сложи ореол от мистерия и романтика на главата на този човек. Кой е той? Кой е този човек, който през годините, които разглеждаме тук, е изхарчил толкова разточително почти половин милион долара? Дали той е приказното момченце, което намира гърне със злато в края на дъгата или, може би, както го представя неговият защитник, той е Робин Худ? Но дали Робин Худ в нашия случай би купил диамантени катарами за колани на стойност 8 000 долара, за да ги раздаде на безработните? Не. Нашият Робин Худ купува месо на стойност 6 500 долара. Това месо при безработните ли отива? Не. То отива в къщата в Палм Айлънд. Дали той е купил онези 27 доларови ризи, за да защити от студа мръзнещите бездомници? Не“.

„Дали някога или някъде нашият обвиняем се е занимавал със законен бизнес? Или е имал контакти със законен бизнес? Каква е картината, която рисува този случай: той няма приходи, но има диамантени колани, ризи за по 27 долара, обзавеждане за дома му на стойност 116 000 долара. И въпреки това неговият защитник твърди и ви убеждава, че този човек няма никакви приходи!“.

Късно в събота вечерта, на 17 октомври 1931 г., след деветчасово заседание, журито стигнало до решение и обявило Капоне за виновен по някои, но не всички, обвинения в злоупотреба с данъци. Следващата събота съдия Уилкерсън осъдил Капоне на единайсет години затвор, 50 000 долара глоби и още 30 000 за съдебни разноски. Молбата му за освобождаване под гаранция била отхвърлена и Капоне бил отведен в областния затвор на окръг Кук, където щял да изчака прехвърлянето си във федерален затвор.

„Капоне се опита да се усмихне отново“, пише вестник „Ню Йорк Таймс“, „но усмивката му беше горчива. Той облизваше дебелите си устни и се поклащаше на краката си. Езикът се движеше вътре в устата му. Опитваше се да се държи безгрижно, но изглеждаше така, както сигурно се е чувствал – готов да даде път на яростен изблик на гняв. Това беше смазващ удар за този крупен мафиотски бос. Неговите дебели пръсти, сключени здраво зад гърба му, се гърчеха и извиваха“.

С излизането на Капоне от съда, служител от Агенцията по приходите го осведомил, че слага имуществото му под запор за неплатени данъци. Капоне изпуснал нервите си и се опитал да нападне човека, но шерифите успели да го удържат.

„Е, на път съм да лежа единайсет години“, казал той, гледайки към Нес, „Трябва да го направя, това е всичко. Някой хора имат късмет. Аз нямах. Бизнесът и без това ставаше твърде труден с тези подкупи и непрекъсната подмяна на камиони и пивоварни. Трябва да го направят законно“.

„Ако беше законно, ти със сигурност нямаше да искаш да имаш нищо общо с него“, казал Нес на Капоне, виждайки го за последен път.

Двата пищова Харт

Най-големият брат на Ал Капоне, Джеймс Винченцо Капоне, напуснал дома си в Бруклин през 1908 г., на 16-годишна възраст. Винаги здравомислещо и независимо момче, той искал да се измъкне от претъпкания град и да замине на запад, където имало по-добри възможности.

Двата пищова Харт
Двата пищова Харт

Силен и мускулест, жадуващ за приключения и открити пространства, той се присъединил към цирка и пътувал из целия Среден Запад. Там за първи път се сблъскал с индианците и останал очарован от тяхната култура.

Джеймс станал също доста добър с оръжията и когато избухнала Първата световна война се записал в армията и бил изпратен във Франция. Като отличен стрелец и добър войник бил повишен в чин лейтенант.

Неговото семейство в Бруклин нямало никаква представа за военната му служба. Той бил изгубил контакт с тях.

След войната скочил на влака за Небраска и се установил в малкото градче Хоумър, където се оженил за Катлийн Уинч. Той самият бил сменил името си на Ричард Харт. С увеличаването на семейството му, той се опитал да живее нормален живот в Хоумър, но приключенският му дух търсел нови предизвикателства.

С въвеждането на Закона за Забрана на алкохола през 1920 г., Харт видял възможност да се сдобие с по-интересна работа, където неговите умения на професионален стрелец щели да бъдат от полза. Той станал служител на Бюрото за борба с алкохола.

Агент Харт
Агент Харт

Докато малкият му брат Ал започвал да кради контрабандната си кариера в Чикаго, неговият голям брат си създавал име като успешно разбивал незаконни спиртоварници в Небраска. Той бил не само агент на Сухия режим, но се борел за мира в тази ненаселена област, редовно арестувайки конекрадци и други престъпници.

С увеличаването на славата му, той бил нает от Щатските индиански служби със задачата да държи алкохола далеч от индианските резервати. Харт, Катлийн и техните четирима синове, заживели сред най-различни племена като сиуксите и шайените. Той и семейството му научили няколко индиански езика и развили близки отношения с вождовете на племената.

Неговите страхотни умения с оръжията, плюс двата пистолета с перлени дръжки, които носел, му спечелили прякора „Двата Пищова Харт“. Заглавията във вестниците в Средния Запад често гласяли „Двата Пищова Харт хвана своя човек“, или „Двата Пищова Харт залови нарушители на Забраната“. В един момент той дори бил бодигард на президента Калвин Кулидж. Малките му братя Ал и Ралф вдъхновявали вестниците със съвсем други заглавия в другата част на Средния Запад.

Харт продължил своята кариера като агент на Бюрото за Сухия режим до края на Забраната. След това станал градски шериф в родното място на съпругата си град Хоумър, Небраска.

Харт бил отдаден на семейството си човек и учел синовете и внуците си на ловуване и спортове. Той успял да запази за дълго време в тайна своя произход и истинското си име.

Накрая, в началото на 40-те години, той се свързал тайно с братята си в Чикаго и се срещнал с Ралф и Джон Капоне в Сиукс Сити, Айова. След това заминал за Чикаго, за да види майка си Тереза. Когато се прибрал у дома, казал на Катлийн и момчетата, че в действителност е брат на Ал Капоне. Когато семейството на Двата Пищова било изправено пред финансови трудности, неговият брат Ралф му помагал с чек.

През 1946 г. Двата Пищова позволил на сина си Хари Харт да го придружи до семейната хижа на семейство Капоне в Уисконсин, където момчето щяло да се запознае със своя знаменит чичо. Ал Капоне вече бил извън затвора и страдал от трета степен на сифилис. Двата Пищова казал на Хари да не се доближава твърде много до Ал по време на престоя им. Двамата братя идвали от различни светове. Харт вероятно не е искал сина му да бъде прекалено повлиян от една от най-известните личности на другия свят.

През 1952 г. Двата Пищова Харт получил фатален сърдечен удар в Хоумър, Небраска. До него били Катлийн и Хари. Неговият най-голям син Ричард младши бил убит във Втората световна война, а другите две момчета се били установили в Уисконсин.

Изглежда невероятно как двамата братя Ричард Харт и Ал Капоне са живели толкова забележително различни животи от противоположните страни на закона. Въпреки това, когато човек се замисли над качествата, които правят всеки от тях толкова успял в своето поприще, се забелязват братските прилики: интелигентност, инициативност, поемане на рискове, силна воля и целеустременост, упоритост и убеждение, както и способността да водят и убеждават околните. И не друго, ами законът на епохата Сухия режим, успява да извади наяве тези качества във всеки един от тях.

Последна глава

Първоначално Ал бил изпратен в щатския затвор в Атланта и бързо се превърнал в неговия най-прочут затворник. Веднага постъпили оплаквания, че той живее „като цар“. Макар това изказване да било твърде преувеличено, той наистина живеел по-добре от останалите затворници. Разполагал с повече чорапи, бельо, чаршафи и т.н. от всеки друг. Осигурявал си тези удобства с помощта на няколкото хиляди долара, скрити в кухата дръжка на ракета за тенис.

Затворът Алкатраз
Затворът Алкатраз

През 1934 г. министърът на правосъдието Хоумър Къмингс решил в затвора на остров Алкатраз да се държат особено опасните и непокорни престъпници. В радиоинтервю Къмингс обяснява, че „тук могат да бъдат изолирани жестоки и непоправими престъпници, така че тяхното лошо влияние да не се разпространява върху останалите обикновени затворници“.

През август 1934 г. Капоне бил изпратен в Алкатраз. Дните на царски живот за него приключили. „Капоне не можел да движи нищо от Алкатраз; той дори не знаел какво се случва навън. Нямало начин да се вмъкват писма или съобщения.

Мей се крие от репортерите

Всички пристигащи писма били цензурирани, след което преписвани от пазачите наново, като и най-малкият намек за бизнес и стари партньори бил изключван. Цензурата не допускала и споменаването на текущи събития. Вестниците били забранени, а списанията трябвало да бъдат поне отпреди седем месеца. Единственият източник на новини били новопристигналите затворници. Позволявало се писането на най-много едно писмо седмично, жестоко орязвано от цензурата, и то само до членове на семейството. Само семейството можело да прави посещения – двама души, един път в месеца, но се налагало да искат писмено разрешение от директора на затвора всеки път. Не се позволявал физически контакт между посетителите и затворниците. Те седели от двете страни на преградно стъкло… Никой не можел да вмъкне пари за Капоне, а и той не би имал къде да ги харчи“. (Шьонбърг)

Как Капоне се справил със загубата на своя статут и популярност? Изглежда се справил сравнително добре, поне от гледна точка на приспособяването. Но същото не можело да се каже за неговото здраве. Сифилисът, с който се бил заразил като много млад, вече навлизал в третата си фаза, наречена невросифилис. До 1938 г. той станал замаян и дезориентиран.

Ал прекарал последната година от присъдата си, намалена на шест години и пет месеца за добро поведение и заслуги в работата, в болничното крило на затвора, където го лекували от сифилис. Той бил освободен през ноември 1939 г. Мей го завела в болница в Балтимор, където го лекували до месец март 1940 г.

Синът на Капоне Сони се превърнал в забележително приятно и добре справящо се момче, въпреки необикновения му произход. През 1940 г. той се оженил за ирландско момиче и се установил в Маями. Сони и Даяна дарили Ал и Мей с четири внучки, които те глезели с разточително внимание.

През последните му години здравето на Ал постепенно се влошавало в тихия разкош на имението в Палм Айлънд. Мей останала до него до 25 януари 1947 г., когато той умрял от сърдечен пристъп на 48-годишна възраст, заобиколен от скърбящото си семейство. Една седмица преди това, на 87 години бил починал Андрю Волстед, създателят на „Закона Волстед“, който бил сложил началото на ерата на Сухия режим, продължила от 1920-1933г.

Гробът на Капоне
Гробът на Капоне

„През своя 48-годишен живот Капоне оставил отпечатък върху мафията и върху Чикаго, и най-добре от всеки друг успял да покаже глупостта на Закона за Сухия режим; като междувременно натрупал огромно богатство. Освен това той пленил и държал въображението на американското общество, както много малко други публични фигури успели да сторят. Славата на Капоне би трябвало да е мимолетна сензация, но вместо това тя се насажда завинаги в умовете на американците, за които той пренаписва концепцията за престъпността, изграждайки монолитна организирана структура по модел на корпоративно предприятие. Както той самият обичал да казва, много от неговите престъпления са относителни; контрабандата на алкохол била нелегална, само защото законът по онова време казвал така, но след това законът се променил“. (Бъргрийн).

източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
aifjdijYanis Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Yanis
Гост
Yanis

Предлагам ви да напишете и за Лъки Лучано още един гениален мфиот

aifjdij
Гост
aifjdij

Браво!