Диктаторът Пол Пот и Червените кхмери

Диктаторът Пол Пот и Червените Кхмери

На 17 април 1975 година силите на Червените кхмери, предвождани от Пол Пот, влизат триумфално в столицата на Камбоджа Пном Пен. Макар неговите престъпления никога да не достигат жестокостта на деянията на политически идоли като Мао Дзъдун и Йозеф Сталин, жертвите на бруталните зверства на Пол Пот и Червените Кхмери стават свидетели на едно царство на ужас и терор, което се нарежда на първите места по жестокост в модерната история.

Мотивиран от дълбока класова ненавист и фанатично желание да изтрие от лицето на земята всяка следа от градска култура и просвещение, Пол Пот отприщва геноцид, в който са изтребени най-малко 21-24% от осеммилионното население на Камбоджа. Червените кхмери разчитат на особени методи за изтезания и екзекуции – атавистични в тяхната дивашка жестокост и извратена варварщина. Пол Пот, подобно на други видни военнопрестъпници от XX век, никога не е подведен под отговорност за неописуемите деяния, извършени по време на неговия кратък, едва четиригодишен режим.

Дворцови връзки

Диктаторът, познат на света като Пол Пот, е роден с името Салот Сар. Той става известен с партизанския си псевдоним, когато завзема властта през 1976 година. Този прякор идва от френския израз „Politique Potentielle“ (ПОТенциална ПОЛитика). Понеже предпочитал да работи в сянка, станало ясно кой точно стои зад това име чак в края на неговия режим.

Съществуват някои неясноти дори по отношение на датата му на раждане. Различни автори твърдят, че е роден през март 1925 г., 25 май 1928г., 19 май 1928г., а самият Пол Пот казва в едно интервю, че е роден през януари 1925 година, заявявайки, че навремето бил излъгал за рождената си дата, за да може да кандидатства за стипендия.

Пол Пот е роден в селцето Прек Сбаув, разположено на около 140 км северно от Пном Пен, в семейство на заможни по местните стандарти етнически кхмери. Неговият баща Лот притежавал 50 акра оризови ниви, а къщата им била една от най-големите в селото. Самият Пол Пот помни семейството си като нито бедно, нито богато, но признава, че баща му е бил един от многото работодатели за фермери в района. Семейството имало общо девет деца.

Пол Пот е роден в Прек Сбаув

В първите етапи от живота най-голямо влияние върху човек оказва неговото семейство. В началото на своя живот Пол Пот живял с родителите си и осемте си братя и сестри. Животът в едно твърде голямо семейство би могъл да окаже негативен ефект върху развитието на детето, тъй като доста често е придружен от бедност. Но в случая на Пол Пот не било така, тъй като неговото семейство било едно от богатите в района, а големите домочадия са нещо обикновено в Камбоджа.

Онова, което наистина отличавало семейството им от останалите, били техните връзки с кралския дворец. Тяхна братовчедка била любимата метреса на принц Сисоват Монивонг. Освен това неговият най-голям брат работел като чиновник в двореца, а сестра му се присъединила към кралския балет и по-късно също станала любовница на Монивонг, който вече бил станал крал. Понеже неформалните осиновявания от преуспяващи роднини са традиционно явление в камбоджанския живот, на деветгодишна възраст Пол Пот бил изпратен да живее при роднините си в Пном Пен.

Пристигайки в столицата, Пол Пот прекарал първата година като ученик в будистки манастир. Неговите съученици го описват като „спокоен и учтив, незабележително дете, което не се бие или кара с останалите деца.“

Животът в манастира бил труден. Много от новите деца страдали от силна носталгия по дома. Учениците не били разглеждани като индивиди, а били третирани като предмети. Поведението им трябвало да бъде моделирано така, че да гарантира вярно предаване на неизменни ценности. Учели ги на откъснатост на духа, отхвърляне на светските желания и отвращение към материалните неща.

Макар изпращането на деца при заможни роднини да е честа практика в Камбоджа, отделянето на Пол Пот от семейството му вероятно е повлияло силно на привързаността му към родителите. А слабата връзка с родителите е силен предсказател за бъдещи отклонения в поведението.

Този негативен ефект вероятно бил подсилен от факта, че той прекарал първата си година в Пном Пен в манастир, където бил подложен на извънредно строг режим. Можем да си представим колко ужасно е за едно деветгодишно дете да бъде откъснато от всичко, което познава, и на всичко отгоре да бъде третирано като предмет, а не като съзнателно същество.

Живот в Пном Пен

Когато Пол Пот растял там през 30-те години на миналия век, Пном Пен представлявал сънливо, окъпано в слънце градче, обявено за столица на френската колония през 1866 година. За Европа и Америка Пном Пен се намирал на края на света. Архитектурата на много обществени сгради като пощата, библиотеката и железопътната гара напомняли на своите двойници във френския прованс.

Кралският дворец в Пном Пен

През 1936 г. около половината от стохилядното население на града се състояло от китайски и виетнамски имигранти, които доминирали в търговския сектор. Виетнамската имиграция в Камбоджа била окуражавана от французите, които ги намирали за „по-дейни“ и по-добре образовани от кхмерите. Самите камбоджанци живеели около двореца – като монаси в манастирите или като чиновници, фермери, занаятчии и търговци на дребно в южните и западните части на града.

Царуващият по онова време крал Сисоват нямал нищо против да бъде марионетен владетел. Той получавал финансова издръжка от французите, които освен това го снабдявали с висококачествен опиум за пушене. Като „държавни глави“ Сисоват и неговият син Монивонг били покровители на камбоджанския будизъм, играели ролята на домакини за важни чуждестранни посетители и уреждали представленията на кралския балет. Като изключим това, двамата монарси разполагали с малко свобода и почти никаква власт. Принц Монивонг ненавиждал това състояние на нещата, но не можел да направи нищо по въпроса.

Камбоджанците, свързани с двореца, като Пол Пот и неговите роднини, били изолирани от световната икономическа депресия и от нуждата сами да отглеждат храната си. Той често посещавал двореца през ученическите си години. Тъй като все още го смятали за дете, имал достъп до женските покои. Две от дворцовите дами разказват по-късно, че когато „малкият Сар“ идвал при тях, жените го заобикаляли, дразнели го и накрая разхлабвали пояса му и си играели с половите му органи, докато го доведат до оргазъм.

Докато Пол Пот растял, политическата обстановка в Камбоджа била сравнително спокойна. Действащата съпротива срещу френската власт изчезнала напълно след 80-те години на XІX век. Хората, живеещи в провинцията, били твърде заети да отглеждат храната си, за да оцелеят и нямали време за политика. За тях столицата и кралят били много далеч. Като цяло страната представлявала тихо затънтено място и голям успех за французите, чието управление давало желаните икономически резултати на ниска политическа цена.

В съседен Виетнам от друга страна икономическите трудности и традиционната съпротива срещу чуждата власт довели до няколко убийства на френски държавни служители през 1930-31 година и до няколко брутално потушени въстания. В едно от тях, избухнало в централен Виетнам, участвали хиляди селяни. То било подбудено от наскоро учредената Индокитайска комунистическа партия (ИКП). В нея членували едва шепа на брой камбоджанци и макар французите да следели внимателно за появата на „вируса“ на социализма в техните индокитайски владения, Камбоджа изглеждала в безопасност засега.

Цивилизационна мисия

След една година в манастира Пол Пот се прехвърлил в обикновено училище в град Компонг Чам. Училището се ръководело от френски католически монахини, което създавало известно противоречие у децата, разкъсвани между европейските и камбоджански култура и ценности.

В последните му години в училище се случили няколко събития, които променили хода на историята на Камбоджа и се отразили върху кариерата на Пол Пот.

Първото от тях е Френско-Тайландската война от 1940-41 година, която довела до анексирането на две северозападни провинции на Камбоджа от Тайланд. Загубата на такава огромна територия вбесила крал Монивонг. Той се оттеглил в своето имение в провинцията, където се разболял тежко и не проговорил френски до края на живота си. Сестрата на Пол Пот била до смъртното му ложе, когато той умрял през април 1941 година.

В същото време японците, нетърпеливи да се разгърнат в Югоизточна Азия, увеличавали военния си натиск върху французите в Индокитай. В тази смущаваща атмосфера, изолиран от новини от дома, генерал-губернаторът на Френски Индокитай, който трябвало да посочи наследник на краля, прескочил принц Монирет и избрал за крал 19-годишния внук на починалия владетел – Нородом Сианук.

Крал Нородом Сианук

Докато учели за „цивилизационната мисия“ на Франция, Пол Пот и неговите съученици вероятно са знаели, че в същия този момент Франция е окупирана от Германия, че Тайланд е заграбил голяма територия от френска Камбоджа, а в камбоджанския град Компонг Чам са разквартирувани японски войски. Могъщите някога французи сега изглеждали почти напълно безпомощни.

Неговите бивши съученици помнят Пол Пот като „момче, което не оставя кой знае какво впечатление, а само се носи по течението без ясни амбиции“. По ирония на съдбата в същото училище учел Лон Нол, който впоследствие става президент на Кхмерската република (1970-1975) и негов съперник на политическата сцена.

Стипендия

В края на 1944 година войната в Пасифика достига кресчендо и Пол Пот и неговите съученици усетили ефектите от нея. Пном Пен бил бомбардиран, а в северен Виетнам десетки хиляди души измирали от глад. Комунистическата съпротива в северен Виетнам, наричаща себе си Виетмин, предприемала атаки срещу изолирани японски позиции. В Европа новото френско правителство, начело с генерал Шарл де Гол, обещавало да възстанови френското управление в Индокитай.

Японският отговор бил бърз и неочакван. На 9 март 1945 година японците извършват силов преврат в цял Индокитай, хвърляйки в затвора френски държавни и военни служители. След това изискват от владетелите на Виетнам, Лаос и Камбоджа да обявят кралствата си за независими. Крал Сианук направил това на 11 март. Френският протекторат, считан от почти всички в Камбоджа за част от живота, бил безцеремонно отвян.

В последните месеци на 1945 година движението Виетмин разпространявало оръжия и пропаганда и набирало последователи в плантациите край Компонг Чам. Междувременно, след японската капитулация, френските военни сили постепенно възвръщали своя контрол. В началото на 1946 година те предложили на принц Монирет, който междувременно бил станал премиер-министър, да дадат на Камбоджа конституция и да позволят съществуването на политически партии.

Научи повече за:   Изчезването на Маделин О'хеър: Най-мразената жена в Америка

Междувременно Пол Пот намерил приятел в лицето на Йенг Сари, студент в престижния лицей „Сисоват“. Интелигентният и активен Сари се бил превърнал в политически звяр в периода 1945-46 година, преди двамата да се срещнат. Той създавал лесно както приятели, така и врагове. С появата на Демократическата партия Йенг Сари станал един от първите й членове.

През 1947 година Пол Пот се провалил на изпита за прием в лицея „Сисоват“, където учел Йенг Сари. Той напуснал училище и се записал да учи дърводелство в техникума „Екол Техник“. Няма много данни за престоя му в техникума, но самото училище било доста депресиращо място, особено за момче, от което се очаквало, че ще учи в университет.

Още повече, че Пол Пот не бил особено добре приет в „Екол Техник“.  Враждебността на съучениците му го карала да се чувства самотен. Негов връстник разказва: „Той беше смятан за натрапник. Не го изолирахме, но той беше съперник“. Това се дължало на факта, че тримата най-добри ученици щели да получат стипендия, за да учат във Франция.

Не е много ясно как успял със своето скромно академично досие, но Пол Пот получил тази стипендия през 1949 година. Възможно е да е използвал своите връзки в двореца или да е бил забелязан от Демократичната партия, благодарение на приятеля си Йенг Сари. Демократите контролирали Министерството на образованието, което раздавало стипендиите, а много от изпратените в Париж студенти имали връзки с партията.

Изглежда Пол Пот бил избрал възможно най-лесния път.

Студент в Париж

През 1949 г. той наистина се оказал сред 21 камбоджански студенти, спечелили стипендия за образование в Париж. Доста от тях по-късно стават членове на Централния комитет на Червените кхмери.

Останалите кхмерски студенти в Париж правели по-голямо впечатление от Пол Пот, тъй като имали поне една диплома зад гърба си и идвали от не толкова разглезена среда. Той изглеждал безразличен към академичната си кариера – редовно не си взимал изпитите, което довело до загубата на стипендията му. Така и не успял да вземе диплома.

В зимата на 1950 г. Пол Пот се запознал с няколко студенти с прогресивни възгледи и започнал често да се вижда с тях. Лека полека те започнали да влияят на неговия светоглед.

През 1951 г. младите кхмери сформирали политическата група „Марксистки кръг“, ръководена от Йенг Сари, в която изучавали марксистки текстове. Сари си спомня, че тогава не са се вълнували толкова от комунистическата идеология, а по-скоро са искали да спасят страната си от чуждестранно влияние.

Спомените на хората за Пол Пот от онези срещи са противоречиви. Един от членовете на групата си спомня: „Той рядко присъстваше, стоеше най-отзад и не правеше впечатление“. Но друг източник помни Пол Пот като „един от най-интелигентните и убедителните“.

Самият той признава, че наистина е стоял най-отзад, понеже: „… не исках да се показвам“. Иначе намирал срещите за вълнуващи, но „дискусиите често ми се струваха неразбираеми“. Добавя, че „лидерите се избираха на базата на дипломите им, така че аз не бях сред тях“.

Пол Пот направил изненадващо авантюристичен избор за прекарване на ваканцията си през лятото на 1950 г. Той и още седемнадесет камбоджански студенти станали доброволци в трудов батальон в Югославия, която прекъсва закратко задушаващите си отношения със СССР през 1949 г. Самият Пол Пот казва, че е избрал тази дестинация не по политически причини, а защото нямал пари за лятната ваканция.

Каквито и да са били подбудите му, той работил цял месец в Загреб, в една комунистическа държава, намираща се във вълнуващ етап от своето развитие. Режимът бил предвождан от героя на съпротивата Йосип Броз-Тито, който, прекъсвайки връзки със СССР, си навлякъл отровни атаки от КПСС и останалите комунистически партии в Европа. В периода 1948-1950 г. титовска Югославия била напълно сама, изолирана от Запада и очакваща инвазия от Съветския съюз.

Няколко месеца по-късно много кхмерски студенти, включително и Пол Пот, се присъединили към Френската комунистическа партия. За ирония тук неговата липса на диплома се оказала предимство, тъй като партията била настроена анти-интелектуално. Под влияние на партията Пол Пот развил революционна нагласа на ума. Той казва на свой колега студент:

„Аз ще ръководя революционната организация в Камбоджа. Аз ще държа досиетата, ще надзиравам министрите и ще съблюдавам да не се отклоняват от линията, наложена от Централния комитет в интерес на народа“.

Той започнал да чете много, като наблягал основно на революционна, комунистическа и марксистка литература. Трите основни принципа на Великата революция от Робеспиер се запечатали завинаги в ума му:

„Революцията изисква съюз между интелектуалците и селяните; тя трябва да бъде доведена до края без компромис и колебания; и равенството е основата на комунизма“.

През февруари 1950 г., окуражена от скорошната победа на комунизма в Китай, Индокитайската комунистическа партия призовава на тайна среща на Централния комитет за „активно създаване на независими армии в Лаос и Камбоджа… мобилизиране на масите… за участие в освобождението”. Това решение довело до създаването на комунистически партии в двете страни и неволно положило основите на дългата кариера на Пол Пот. Партиите били контролирани в сянка от Индокитайската комунистическа партия, чиито лидери били основно виетнамци.

През януари 1953 г. 28-годишният Пол Пот се върнал обратно в Камбоджа. Месец по-късно се присъединил към съпротивителното движение, борещо се срещу новото независимо правителство на крал Нородом Сианук, осведомявайки семейството си, че е „най-искрено заинтересован от демокрацията“.

През август 1953 г. Пол Пот е приет в Индокитайската комунистическа партия (ИКП). Негов колега от ИКП го описва като младеж с посредствени способности, но с очевидно желание за власт. Скоро бил въвлечен изцяло в доминираната от Виетмин съпротива. Той бил изпратен в революционна клетка, състояща се наполовина от кхмерски и наполовина от виетнамски ятаци. В началото, вместо да използват неговите връзки с камбоджанския елит и демократите и комунистите във Франция, той бил натоварен с кухненски задължения – пренасяне на тор за насаждения и други. Не след дълго, осъзнавайки неговия потенциал, го преместили в комунистически отряд на границата.

Пол Пот партизан

Предизборни настроения

До средата на 1954 г. Виетмин и техните камбоджански колеги били в състояние на висящо положение, очаквайки международната конференция в Женева да стигне до политическо решение за Първата индокитайска война. 

Новото социалистическо правителство на Франция и Виетмин направили споразумение, което било отхвърлено от Държавата Виетнам и САЩ, но което дало на Виетмин контрол над Северен Виетнам, северно от 17-ия паралел. Това довело до разформироването на много клетки на съпротивата. Женевското съглашение предвиждало в Камбоджа да се проведат избори за народно събрание през 1955 г. с надеждата, че бившите бойци от съпротивата ще се интегрират обратно в обществото, присъединявайки се към политически партии.

За разлика от неговите колеги във Виетнам и Лаос, крал Сианук се бил превърнал във важно действащо лице на политическата сцена. Той вярвал, че собственоръчно е спечелил независимостта на Камбоджа. Искал да играе по-голяма роля от тази, определена му от конституцията, и тъй като никога не бил изпитвал уважение към Народното събрание, сега търсел начин да управлява самостоятелно. От негова гледна точка предстоящите избори били едновременно пречка и благоприятна възможност.

Демократите, все още радващи се на широка обществена подкрепа, очаквали с нетърпение изборната кампания. Настроенията в редиците на партията били вече по-радикални и антиамерикански. Съществувал страх, че американските империалисти ще заменят френските и крал Сианук ще сключи съюз с тях или ще се присъедини към антикомунистическата Организация на договора от Югоизточна Азия, сформирана по настояване на Съединените Щати след Женева.

Група радикали от Демократичната партия установили контакт с Пол Пот, който се бил върнал междувременно в столицата и живеел под измислено име – първото от много – в южната част на града. През януари 1955 г. радикалната група организирала безкръвен преврат в партията, като изместила основателите й и превзела изпълнителния комитет. Пол Пот продължавал да оперира зад кулисите.

Пол Пот

Никой не знаел с какво се занимава Пол Пот по онова време и кой му плаща, защото не работел никъде. Както често се случвало в неговата кариера, той се наслаждавал на множество роли. Поддържал връзка с радикалите в Демократичната партия от името на ИКП (без да признава това), и се подготвял за изборите през 1955 г. Изглежда бил изпратен в столицата от ИКП, за да тласне Демократичната партия вляво, използвайки радикалите вътре в нея. Междувременно насърчавал каузата на групата от бивши партизански бойци „Прачичон“, планираща да участва в изборите.

Режисиране на изборите

Изборната кампания от 1955 г. е първият път, когато на камбоджанските избиратели се предоставил широк избор от политически опции. Следващата възможност дошла чак през 1993 г. В левия спектър стояла в сянка Индокитайската комунистическа партия, подкрепяща своята група „Прачичон“ и радикалните демократи. В центъра били обикновените демократи, уплашени от радикалните нахлувания. В десния спектър стояла Либералната партия и антидемократични групировки, създадени в началото на 50-те години. Най-добре организираната група била тази на Демократите, но в селските райони на юг и югозапад „Прачичон“ ловко пускала здрави корени.

Според наблюдателите сцената била подготвена за още една демократична победа. Това хвърлило в ужас членовете на по-консервативния камбоджански елит, които залагали политическата си съдба на краля. Те нямали съгласувана идеология; разчитали на харизмата на Сианук, на неговата враждебност към демократите и на своята собствена подкрепа за него. През декември 1954 г. те сформирали неполитическа група, която се заклела във вярност на краля. Сред членовете на тази нова формация бил и бившият съученик на Пол Пот – Лон Нол.

Всички участници в предизборната борба изпитвали оптимизъм за изхода от изборите, но единствено Сианук разполагал с достъп до силата на властта. В крайна сметка крал Сианук убил всяка възможност за политически плурализъм, прогонил съперниците си в нелегалност и окуражил оцеляването на камбоджанското комунистическо движение – единствената политическа групировка, подготвена да действа в сянка.

Начинът, по който Сианук режисирал изборната кампания, предвещавал методите, които използвал през следващите 15 години, за да управлява Камбоджа. През февруари той организирал референдум, подканяйки гласоподавателите да одобрят неговия „Кралски поход за независимост“. Гласуването било явно, а да захвърлиш бюлетината с лика на краля се равнявало на измяна, т.е. повод за арест. Когато получил гласовете на над 95 процента от електората, Сианук решил да се появи на политическата сцена. Досега като крал той бил играл церемониална роля, ограничена от конституцията. За да избегне това, Сианук абдикирал от трона, коронясал за крал своя баща и започнал кампания като „обикновен гражданин“.

Научи повече за:   Десет от най-опасните банди в света

След множество предизборни машинации, сред които масово уволняване и арести на държавни служители, симпатизиращи на демократите, както и затваряне на редакции на вестници, в навечерието на изборите Сианук наредил на полицията да арестува ключови фигури от Демократичната партия. Пол Пот отново останал незабелязан.

В крайна сметка Сианук спечелил безусловна победа и решил, че може да управлява Камбоджа като свое собствено владение.

Двойнствен живот

В разгара на предизборната кампания Пол Пот се влюбил в дъщерята на заможно камбоджанско семейство Сюн Сон Мали. Виждайки, че е замесен в делата на Демократичната партия, амбициозната девойка се надявала да стане съпруга на важен политик и отлагала годежа в очакване на изхода от изборите. Но когато демократите загубили изборите, Мали прекъснала връзката си с него и започнала да се среща с мъж, който бил втория в командването на крал Сианук и член на партията, спечелила изборите.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275

Тази двойна неудача задействала цикъл на сексуална и политическа фрустрация, която вгорчила живота на Пол Пот завинаги.

Почти година по-късно той се оженил за Кию Понари, балдъза на Йенг Сари. Това се приело с изненада от техните общи познати, тъй като Кию била по-възрастна от него и с по-висок социален статус. Вероятно техните общи интереси към утопичната политика и идеи за радикално преобразяване на страната ги събрали заедно. Скоро след сватбата им Кию открила, че е болна от рак на матката и не може да има деца.

В камбоджанското общество е доста важно да имаш деца. Децата могат да поддържат семейството си като помагат в обработването на земята или се грижат за родителите си, когато остареят или се разболеят.

Не е ясно как се е почувствал Пол Пот, разбирайки, че няма да може да има деца от съпругата си. Той нямал силна връзка със собствените си родители като малък, а сега нямало да може да създаде подобна връзка от своя страна. Това оказало силно влияние върху начина, по който гледал на семейния живот и неприязънта му към идеята за семейна единица впоследствие намерила страховито отражение в политиката на диктаторския му режим.

През следващите няколко години Пол Пот, вече в средата на 30-те си години, и неговата съпруга работели като преподаватели в частен колеж. Студентите си спомнят своя учител като мъж с „гладко лице, дълбок глас и вдъхващ спокойствие маниер. Лесно достъпен за общуване, винаги облечен в бяла риза с къси ръкави и тъмни панталони“.

Тогава Пол Пот водел двойнствен живот – едни го познавали като прогресивен учител, а други като опитен деец на комунистическото движение. Той бил известен като „Пол“ и вероятно под други имена на членовете на „Прачичон“, и със собственото му име – Салот Сар на приятелите си извън движението. Макар да не криел прогресивните си възгледи, Пол Пот никога не бил разпитван от полицията, а американското посолство не разполагало с никаква информация за него. За разлика от партизански дейци в други държави, той не прекарал нито ден в затвора.

Аграрен комунизъм

През 1962 г. Пол Пот провел среща, на която държал важна реч, предвещаваща неговите години на власт. Заявил, че правителството е разядено и води народа към още по-голяма бедност. Вместо него трябвало да бъде създадено „ново общество“, в което никой няма да плаща данъци и такси, тъй като всички ще работят. От 1963 г. нататък Пол Пот и другите членове на партийния комитет прекарали седем години в нелегалност в камбоджанската джунгла. Междувременно Пол навършил 40 години.

През тези години на партийните лидери не се налагало да размиват своята идеология с практика, компромиси или съревнование, понеже прекарвали времето си в нелегалност заедно, всички подкрепяйки и затвърждавайки общите вярвания без критики отвън. Преименували партията на „Комунистическа партия на Кампучия“ (КПК) през 1966 г., като по този начин обявили пълна независимост от виетнамците и затвърдили контрола на Пол Пот.

Червените кхмери се радвали на особено голяма подкрепа от страна на племенните малцинства в провинцията. Тези племенни хора нямали достъп до търговията, парите и държавата и се радвали на дълга традиция на автономия, солидарност и взаимопомощ, и в същото време изпитвали огромно отвращение към правителството.

Пол Пот започнал да вижда в простия селски живот комунизма в най-чистата му форма и се заел да обърне туземците в революционери.

От 1968 г. нататък народното опълчение, водено от Червените кхмери, често се сблъсквало със силите на крал Сианук. Това накарало правителствените войски да наложат още по-голям гнет върху народа, което от своя страна подтикнало много хора да се присъединят към партизаните.

В районите, попаднали под властта на Червените кхмери, партията принуждавала местните да се присъединят под заплахата, че ще убият всички. Партийните кадри използвали своите позиции, за да си отмъстят или да се отърват от хора, които не харесват.

Скоро Партията изисквала още: всички селяни били събрани и накарани да предадат цялото си имущество, съоръжения и злато. Създало се едно безкласово общество, в което всичко е общо и всички са фермери. По-късно, когато поел пълна власт над Камбоджа, Пол Пот отменил практиката на семейния живот, отделил децата от родителите им и организирал насилствени женитби.

Храненето станало колективно, а търговията, парите и религията забранени. Макар че хората трябвало да живеят в такива строги условия, Червените кхмери имали много поддръжници в селските райони. Но, когато не се подчинявали, бивали наказвани жестоко и дори убивани. Наложила се една култура на дебнене на ближния и тежестта на постоянните съмнения и подозрения създавали у тълпата нагласа за саморазправа. Никой никому не можел да има доверие. Дори на собственото си семейство.

Дестабилизация

През 1970 г. някогашният приятел от училище на Пол Пот – Лон Нол, подкрепян от проамерикански поддръжници, свалил правителството на Сианук и станал президент на Кхмерската република. В отговор на това Сианук обявил подкрепата си за Червените кхмери от Пекин, където бил в избягал в изгнание.

Президент Лон Нол

Пол Пот се издигнал до военен командир на КПК, а неговите войници били обучавани от закалените в битки виетнамски войски. Голяма част от бунтовете срещу президента Лон Нол в периода 1971-1972 г. се провеждали от виетнамците или били под виетнамски контрол. Китай изпратил своята подкрепа за Червените кхмери под формата на около 1300 оръжия.

От 1971 г. нататък Партията ставала все по-догматична в отношението си към различните класи в камбоджанското общество, възхвалявайки работническата селска класа и заклеймявайки средната и висша класа хора (главно гражданите). За нарастващото влияние на Червените кхмери помагал и фактът, че правителството на Лон Нол, с помощта на САЩ, обсипало територията на страната с около половин милион тона бомби, убивайки около 300 000 души в периода от януари до август 1973 г.

Червените кхмери едва ли щели да дойдат на власт без икономическата и военна дестабилизация, която САЩ причиняват в Камбоджа с действията си. Партията използвала нанесеното от американските бомби опостушение като пропаганда за набиране на нови членове и като извинение за своята брутална и радикална политика.

В онези години Пол Пот направил посещение в Китай, за да посети своето най-велико вдъхновение – Мао Дзъдун. В 1973, 1974 и 1975 година той направил три опита да завземе Пном Пен, като последният успял, с което сложил началото на режима на Червените кхмери.

Пол Пот бил около 50 годишен, когато спечелил пълен контрол над страната на 17 април 1975 г.

Революционните движения са зле пригодени да се превърнат във функциониращ държавен апарат – процесът често е болезнен и противоречив. Тяхната цел все пак е да завладеят държавата, а не да я управляват; те са подготвени основно за война. Революционерите като цяло нямат бюрократични умения и се отнасят с презрение към „правителството“.

Но липсата на умения за адекватно управление на държавата не попречили на новите камбоджански лидери да вярват, че революционният им плам е по-полезен от какъвто и да било опит като държавни служители.

Това щяло да има катастрофални последици за страната.

Четиригодишен план

Вече на власт, Пол Пот приел титлата „Брат номер едно“. Започнал радикален експеримент, целящ създаването на аграрна утопия, вдъхновен отчасти от Културната революция на Мао Дзъдун, на която бил станал свидетел с очите си по време на своето посещение в комунистически Китай.

„Големия скок напред“, както Мао наричал своята икономическа програма, включвал насилствена евакуация на градове и прочистване на „класови врагове“. Пол Пот се опитал да създаде свой собствен „Супер голям скок“ в Камбоджа, която преименувал на Демократична Кампучия.

През 1976-1977 г. Пол Пот се концентрирал върху „Четиригодишен план за построяване на социализма във всички сфери“ и върху прочистването на „враговете“. Капитализмът, западната култура, градският живот, религията и всякакво чуждо влияние щели да бъдат изкоренени в полза на екстремна форма на селски комунизъм.

В своята същност планът целял да постигне социализъм в Камбоджа за четири години, чрез колективизация на селското стопанство и индустрията. Парите от износ на продукцията щели да бъдат харчени за финансиране на селското стопанство, леката индустрия и впоследствие на тежката индустрия. За ирония, натрупването на капитал щяло да се случва в едно общество, в което парите и частната собственост са премахнати.

Планът включвал в себе си четири от фикс идеите на Пол Пот – колективизъм, революционна воля, самодостатъчност и овластяване на бедните.

В следствие на това всички чужденци били прогонени от страната, посолствата били затворени и всякаква чуждестранна икономическа или медицинска помощ бивала отказвана. Употребата на чужди езици била забранена. Вестниците и телевизиите били закрити, радиоапаратите и велосипедите били конфискувани, а употребата на пощите и телефоните съкратени. Парите били забранени. Всички бизнеси затворили кепенците, религията била забранена, образованието спряно, здравните грижи елиминирани, а родителският авторитет – отнет.

Камбоджа станала напълно откъсната от външния свят.

Полета на смъртта

Всички градове в страната били насилствено евакуирани. Двата милиона жители на столицата Пном Пен били принудени да напуснат града пеша под дулата на оръжия. Около 20 000 от тях загинали по пътя.

Всички градове в Камбоджа били насилствено евакуирани

Нямало нужда от доказателства, за да бъдеш изпратен в затвора и хората често правели фалшиви самопризнания, само за да спрат мъченията. Въпреки това в повечето случаи ги екзекутирали. Из цяла Камбоджа се появили печално известните в историята „Полета на смъртта „, където се провеждало системно избиване на затворници или хора, които не можели повече да работят. Смята се, че в тези мрачни полета са избити над 1 милион души и са погребани в масови гробове.

Над 1 милион души и са погребани в масови гробове в Полетата на смъртта

Милиони камбоджанци, свикнали на градски живот, сега били принудени да работят като роби в провинцията, където скоро започнали да измират от преработване, недохранване и болести. Давали им по 180 г ориз на всеки два дни. С разгръщането на геноцида оцеляването на индивида започнало да зависи пряко от неговата способност да работи в колективните ферми. Огромна част от възрастните хора, инвалидите и децата се превърнали в жертви заради неспособността си да извършват тежък физически труд.

Научи повече за:   Фалшивият пророк Шоко Асахара и Върховната истина на Аум

Работният ден на полето започвал в 4 часа сутринта и продължавал до 22 часа, като имало само две почивки на ден под въоръжениия надзор на младите войници на Червените кхмери, готови да убият с желание и при най-малкото провинение. На умиращите от глад хора било забранено да ядат от плодовете и ориза, които берели. Камионите на Червените кхмери отнасяли цялата реколта.

Доклади за тези лоши условия все пак достигали до „горните етажи“ на властимащите, но тези новини никога не били критични към Плана и неговите създатели. Напротив, вестите винаги били добри и така вдъхвали оптимизъм на върха – въпреки че реколтата от ориз била много по-малко от очакваното, а селскостопанските работници умирали на полето.

В своя раздел за здравето и благополучието на народа Четиригодишният план наблягал на важността на традиционните лечители, работещи с местни лекарствени средства. Резултатът от тази мъртвородена здравна програма бил катастрофален. Оцелелите от режима си спомнят с ужас за арогантността и липсата на знания на практикуващите лечители в провинцията – много от които нямали навършени 15 години – и за изискването на режима да бъдат използвани лечебни практики отпреди революцията (с други думи – предколониални), без да се набляга на хигиената и диагностиката. На много места болните получавали по-малко дажби храна от здравите, които можели да работят.

Полетата на смъртта в Камбоджа

Концепцията за семейство била строго критикувана – Партията била и баща и майка. От десет до петнадесет семейства живеели накуп в комуни, като всяка група имала свой председател. Хранели се заедно в огромни столови, а не отделно като семейства. Всички решения за работния процес се взимали от въоръжени надзорници, често деца или младежи, а работниците нямали право на мнение. Децата войници представлявали огромна сила в организацията на Червените кхмери, тъй като лесно се поддавали на контрол и следвали заповеди без колебание. Често застрелвали собствените си родители без да им мигне окото.

Децата войници на Червените кхмери

На работниците казвали: „Няма голямо значение дали ще живеете или ще умрете“. Почивало се на всеки десет дни, а на кхмерската Нова година имало три дни почивка.

Из цяла Камбоджа се провеждали кървави прочиствания, целящи да изтрият останките от „старото общество“ – образованите, богатите, будистките монаси, полицаите, докторите, адвокатите, учителите, бившите държавни служители и дори хората, носещи очила. Бившите войници били избивани наедно с техните жени и деца. Всеки, заподозрян в нелоялност към Пол Пот, бивал разстрелван или съсичан с брадва. „Гнилото трябва да се премахне“ – гласял лозунгът на Червените кхмери.

Из цяла Камбоджа се провеждали кървави прочиствания

В селата били забранени нерегламентираните събирания на едно място на повече от двама души. Децата били отнемани от родителите им и изпращани в общежития. По-късно ги женели насила в групови церемонии, наброяващи стотици младоженци.

Настанало прочистване и на етническите малцинства – виетнамци, китайци и мюсюлмани, както и около двайсет други по-малки групи. Загинали 50 процента от 425 000 китайци, живеещи в Камбоджа през 1975 г. Червените кхмери заставяли мюсюлманите да ядат свинско и разстрелвали онези, които откажат.

Най-обширният документален източник за изучаване на Демократична Кампучия и нейното обезпокоително наследство е архивът от 4 000 признания, събрани в периода 1975-79 г. в секретния затвор S-21, помещаващ се в сградата на бившата гимназия „Туол Сленг“ в южната част на Пном Пен. Смята се, че в тайния затвор, за който знаели само няколко старши офицери, са загинали 14 000-17 000 души. Оцелели само 12 – седем възрастни и пет деца. Служителите в затвора били млади селяни с нищожно образование. 

Виетнамска инвазия

Почти нищо не се знае за личния живот на Пол Пот в Демократична Кампучия. Той бил строго охраняван, сменял често резиденциите си и рядко се появявал на публични места. Постоянно се страхувал от атентат. Когато се появявал на партийни събрания, останалите присъстващи били обискирани на голо преди да бъдат допуснати при него. Той често боледувал, а проблемите му с гастрита го карали да вярва, че готвачите му се опитват да го отровят.

Вземането на властта от Червените кхмери през 1975 г. било последвано от сблъсъци с виетнамските сили. Двете страни спорели за острови, територии и петролни залежи, а виетнамците не бързали да се изтеглят от североизточната част на Камбоджа. Докато Виетнам стоплял отношенията си с Лаос, Демократична Кампучия се радвала на крепка дружба с Китай. Това положение изнервяло и двете страни и по границата се водели сражения. Чувствайки се окрилен от подкрепата на Китай, Пол Пот давал явен израз на омразата си към Виетнам и окуражавал всеки в Камбоджа да стори същото.

След известно затишие в пограничните сблъсъци през декември 1977 г. виетнамските сили направили най-големия си удар досега. Войските им навлезли на 20 км в територията на Камбоджа, заставяйки Демократична Кампучия да скъса дипломатическите си отношения с Ханой и да започне пропагандна война. 

Лидерите на Камбоджа били убедени, че Виетнам иска да превземе страната им. Започнали подготовка за свещена война. През януари и февруари 1978 г. силите на Червените кхмери нахлули в слабо защитени виетнамски територии, избивайки и изгаряйки цели села. Опитите на Виетнам за мирни преговори били пренебрегнати.

Тогава Виетнам се спрял на политическо решение на камбоджанския „проблем“, като установил контакт с противници на режима на Пол Пот и ги окуражил да се бунтуват срещу него. 

Отговорът на Пол Пот на действията на Виетнам бил да търси приятели отвъд океана, да кани гости в Камбоджа, да прави козметични подобрения в стандарта на живот на народа, да дава амнистия на някои свои врагове и да изтребва други. Неговата нова политика включвала по-гостоприемно отношение към посетителите в страната. В периода ноември 1977 до края на 1978 г. той посрещнал официални делегации от Бурма, Малайзия, Тайланд, Румъния, Югославия и скандинавските страни.

Пол Пот посреща румънският диктатор Николае Чаушеску

На 25 декември 1978 г. Виетнам започнал мащабна инвазия в Камбоджа, целяща да преустанови нападенията на Червените кхмери по границата. На 7 януари 1979 г. столицата Пном Пен паднала и Пол Пот бил свален от власт. Виетнамците издигнали марионетно социалистическо правителство, състоящо се от отцепници от Червените кхмери.

Бавно съвземане

Пол Пот се оттеглил в Тайланд с останките на своята армия и започнал партизанска война срещу следващите камбоджански правителства, която продължила 17 години. Неговата съпруга Кю Понари, която почти никой не бил виждал от години, била изпратена в психиатрична клиника в Китай. Оказало се, че тя отдавна страда от параноя и психически проблеми. Пол Пот се развел с нея и през 80-те години се оженил за друга жена, която му родила дъщеря.

След поредица от вътрешни битки за власт през 90-те години, Пол Пот най-накрая изгубил контрол над Червените кхмери. В нощта на 15 април 1998 г. радио „Гласът на Америка“ съобщава, че Червените кхмери са се съгласили да го предадат на международен трибунал. Но преди това да се случи съпругата му го открила мъртъв в леглото му, като смъртта му била приписана на сърдечен удар.

Въпреки искането на камбоджанските власти да прегледат тялото, то било кремирано няколко дни по-късно, което предизвикало подозрения, че Пол Пот може да е извършил самоубийство, приемайки свръхдоза лекарства.

Организацията на Червените кхмери продължила да съществува до 1999 г., когато повечето й членове вече били в затвора, дезертирали или мъртви.


„Полетата на смъртта“ днес са разкопани и жертвите погребани, макар все още да има места, недостъпни заради противопехотните мини, останали от военните действия. Възстановяването на Камбоджа било изключително трудно, поради слабата международна помощ и това, че цялата съществуваща инфраструктура била унищожена от режима на Пол Пот. Дълго време страната не разполагала с лекари, учители, инженери и други професионалисти, тъй като всички били изтребени.

Размерите на разрухата, причинена от Червените кхмери, допринася за потресаващата мизерия, в която съществуват много камбоджанци до ден днешен. Страната е обсипана с милиони противопехотни мини, които продължават да осакатяват и да отнемат животи. Около 40 000 души в Камбоджа са изгубили крайниците си заради мини. Много семейства, разделени в периода на режима, никога не се събират отново.

Макар че Червените кхмери вече не съществуват, много от участниците в съвременната камбоджанска политика някога са били влиятелни членове на организацията. Сред тях е и сегашният премиер-министър на страната Хун Сен – бивш командир на батальон на Червените кхмери.


Източници: „Brother Number One“ – David P. Chandler, historyplace.com, wikipedia.org, endgenocide.org, phnompenhpost.com, allthatsinteresting.com, oursociety.ru

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
алеПич от класа Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Пич от класа
Гост
Пич от класа

Ей тва не мога да го разбера, как може да си отсякъл нечия глава, която държиш в ръцете си и да се усмихваш мазно?