Когато детето ти е психопат

Когато детето ти е психопат

Вероятно много родители са се питали понякога, дори за части от секундата, дали липсата на угризения и емпатия у детето им би могла да бъде знак за много по-голям проблем. Никой родител не иска да си представи, че детето му би могло да бъде психопат. За щастие повечето деца не са такива – дори да се държат коравосърдечно и жестоко понякога. Децата психопати обаче са жестоки и лишени от емоции през по-голяма част от времето. Често е трудно да се каже със сигурност, защото някои елементи на психопатията биха могли да се срещнат до известна степен у повечето деца.

Начинаещ психопат

Саманта е на 11 години и се намира в клиника за проблемни деца в Тексас, където майка й я посещава на всеки шест седмици. Тя е дребно момиче с вълниста черна коса и сериозен поглед. Усмихва се, когато говори за приятни неща, но когато разговорът навлезе в неудобна територия – събитията, довели до изпращането й тук – Саманта се размърдва неспокойно и свежда очи към ръцете си.

– Исках целия свят за себе си – казва тя. – И нарисувах цяла книга за това как да наранявам хора.

На 6 години Саманта започва да рисува картини на смъртоносни оръжия: нож, лък и стрела, отровни химикали, найлонова торба за задушаване. Преструвала се, че убива плюшените си играчки, което я карало да се чувства щастлива. Момиченцето вярвало, че ще дойде деня, в който ще убие истински човек. Не след дълго тя се опитва да удуши невръстните си брат и сестра.

Нейните родители Джен и Дани я осиновяват, когато Саманта е на 2 години. Двамата вече имали три биологични деца, но се почувствали призовани да приемат Саманта и нейната по-голяма доведена сестра в семейството им. Впоследствие двамата имат още две деца.

Още в началото Саманта се оказала своенравно дете с тиранична нужда за внимание. Биологичната й майка била принудена да я изостави, защото загубила работата и дома си и не можела повече да се грижи за четирите си деца. Нямало данни за домашно насилие. Саманта се развивала като съвсем нормално дете – без емоционални белези, аутизъм, обучителни трудности или хиперактивност.

Но още като много малка тя проявява подла жилка. На около 20-месечна възраст се скарала с момченце в детската ясла. Възпитателката успокоила децата и сметнала проблема за решен. Но по-късно през деня Саманта, която вече била научена да ходи на гърне, отишла при играещото си момченце, свалила гащичките си и се изпишкала върху него. Знаела точно какво прави. На тази крехка връзраст Саманта имала търпението и злопаметността, неприсъщи на повечето деца, да изчака удобен момент, за да си отмъсти.

Като по-голяма тя щипела, спъвала или блъскала братята и сестрите си и се усмихвала, когато се разплаквали. Веднъж разбила касичката на сестра си и скъсала всичките банкноти. Друг път Джен й се скарала, че се отнася лошо към децата и Саманта хвърлила контактните й лещи в тоалетната и пуснала водата. Поведението й не било импулсивно, разказва майка й, а много премислено и преднамерено.

„Искам да убия всички ви“, казвала Саманта на майка си Джен и баща си Дани – бивша начална учителка и лекар. Двамата осъзнали, че са изправени пред нещо, което надхвърля квалификациите им. Консултирали се с лекари, психиатри и терапевти. Но Саманта ставала все по-опасна. „Ще го израсне“ – успокоил ги един от психолозите; проблемът бил просто закъсняла емпатия. Саманта е импулсивна, казал им друг, лекарствата ще помогнат. Следващият специалист смятал, че детето проявява признаци на разстройство на привързаност, реактивен тип. И накрая – типично за подобни случаи – психолог обвинил Джен и Дани за състоянието на Саманта, която според него реагирала на техните сурови и лишени от обич грижи.

В един горчив декемврийски ден на 2011 година Джен се прибирала с децата у дома с колата си. Пътят бил тесен и лъкатушещ. Саманта скоро била навършила 6 години. Внезапно Джен чула пищене от задната седалка и, поглеждайки в огледалото, видяла как Саманта стиска с ръце гушата на 2-годишната си сестра, закопчана в детското й столче. Джен ги разтървала и когато се прибрали вкъщи дръпнала Саманта настрана.

– Какво правеше? – попитала я тя.

– Опитвах се да я удуша – отговорила спокойно Саманта.

– Осъзнаваш ли, че щеше да я убиеш? Нямаше да може да диша. Щеше да умре.

– Знам.

– Ами ние останалите?

– Искам да убия всички ви.

После Саманта показала на Джен рисунките си и майката гледала с ужас, докато дъщеря й демонстрирала как удушава плюшените си животни. Четири месеца по-късно Саманта се опитва да удуши невръстния си брат, който бил само на 2 месеца.

Джен и Дани трябвало да признаят пред себе си, че нищо не помага – нито обич, нито дисциплина, нито терапия. Джен упорито търсела информация в опит да открие диагноза, която да има смисъл. Накрая се натъкнала на състояние, което изглежда съвпадало, но това била диагноза, която всички специалисти досега били пренебрегвали, защото се смята за рядка и нелечима. През юли 2013 година Джен завежда Саманта при психиатър в Ню Йорк, който потвърждава съмненията й.

„В света на детското душевно здраве това общо взето е терминална диагноза, само дето детето ти няма да умре“ – казва Джен. – „Просто не може да му се помогне“.

Саманта е диагностицирана с разстройство на поведението, характеризиращо се с коравосърдечност и липса на емоции. Тя показвала всички отличителни белези на един начинаещ психопат.

Коравосърдечни деца

Психопатите винаги са били с нас. Някои психопатични черти са оцелели у хората, защото са полезни в малки дози: хладната безстрастност на хирурга, тунелната концентрация на атлета, амбициозният нарцисизъм на политика. Но когато тези атрибути съществуват в грешната комбинация или в екстремна форма, те могат да създадат един опасен асоциален индивид, или дори хладнокръвен убиец. Едва през последния четвърт век учените фокусират вниманието си върху ранните знаци индикиращи, че едно дете би могло да бъде следващият Тед Бънди.

Специалистите избягват да наричат децата психопати, тъй като терминът носи твърде голямо клеймо и твърде много детерминизъм. Предпочитат да описват деца като Саманта, използвайки характеристиките „коравосърдечност и неемоционалност“, обобщаващи цял куп отличителни белези и поведения, сред които липса на емпатия, угризения и вина; повърхностни емоции; агресия и дори жестокост; и привидно безразличие към наказанията. Коравосърдечните и непоказващи емоции деца без проблем нараняват околните, за да получат каквото искат. Ако показват загриженост или емпатия, това вероятно е опит за манипулация.

Учените смятат, че близо 1 процент от децата проявяват тези характеристики, но сравнително доскоро рядко се говори за това състояние. Едва през 2013 година Американската психиатрична асоциация включва термините коравосърдечност и неемоционалност в учебника си по диагностика. Състоянието може да остане незабелязано, понеже децата с тези „качества“ са достатъчно чаровни и умни, че да ги замаскират.

Над 50 изследвания показват, че коравосърдечните и неемоционални деца са по-склонни да станат престъпници или да проявят агресивни, психопатични черти по-късно в живота.

Учените вярват, че към психопатията водят два пътя – този на природата и този на възпитанието. Заобикалящата среда, като например мизерия, жестоки родители, опасен квартал, би могла да превърне някои деца в агресивни и безсърдечни. Те не са родени лишени от емоции и мнозина експерти смятат, че смяната на средата би могла ги спаси от бездната на психопатията.

Но други деца проявяват черти на коравосърдечност и неемоционалност, въпреки че са отгледани от любящи родители в спокойни квартали. Проучвания във Великобритания стигат до извода, че това ранно проявяващо се състояние е силно наследствено, закодирано в мозъка – и е особено трудно за лекуване.

Все пак учените подчертават, че дори едно дете да е родено коравосърдечно, това не означа автоматично, че задължително ще стане психопат. Според някои изчисления четири от пет деца с тези характеристики не се превръщат в психопати. Загадката се състои в това защо някои от тях се развиват в нормални хора, а други свършват на електрическия стол.

Опитното око може да разпознае коравосърдечното и неемоционално дете още на 3 или 4-годишна възраст. Докато нормално развиващите се деца обикновено се разстройват, когато видят другарчето си да плаче и се опитват да го утешат, или да избягат от драмата, тези деца показват хладна откъснатост. Всъщност психолозите може би могат да проследят тези характеристики още в бебешка възраст. Учени от Кингс Колидж в Лондон подлагат на тест над 200 петседмични бебета, изследвайки дали предпочитат да гледат човешко лице или червена топка. Оказва се, че онези бебета, избрали топката, проявяват повече признаци за коравосърдечност след две години и половина.

Мозъчни аномалии

С порастването на детето се появяват все по-очевидни знаци. Психологът от Университета в Ню Мексико доктор Кен Кил казва, че един от страшните предвестници се наблюдава, когато детето е на 8-10 години и извърши престъпление самостоятелно, без натиск от връстниците му. Подобна постъпка отразява вътрешен импулс към вършене на злини. Криминалната гъвкавост – извършване на различни престъпления в различни ситуации – също може да е подсказка за бъдеща психопатия. Но най-силният предупредителен сигнал е ранната проява на жестокост.

Благодарение отчасти на работата на доктор Кил науката има доста добра представа как изглежда мозъка на един възрастен психопат. Ученият сканира мозъците на стотици обитатели на затворите с максимална сигурност и описва невралните разлики между обикновените агресивни затворници и психопатите. Кил смята, че в мозъка на психопата има най-малко две аномалии – и че същите тези разлики се наблюдават в мозъка на коравосърдечните деца.

Първата аномалия се появява в лимбичната система, която участва в регулацията на функции на вътрешните органи, обонянието, поведението, емоциите, паметта, съня и други. В мозъка на психопата тази област съдържа по-малко сиво вещество. Доктор Кил го сравнява със слаб мускул. Психопатът разбира интелектуално, че върши нещо лошо, но не го чувства. Те знаят думите на песента, но не и музиката.

По-специално експертите определят амигдалата, която е част от лимбичната система, като физиологичен виновник за жестокото поведение. Човек с недоразвита или недостатъчно активна амигдала може да не е в състояние да изпитва емпатия или да се въздържа от жестокост. Например много възрастни психопати и коравосърдечни деца не разпознават страха и нещастието в лицата на хората. Професорът по психопатология Еси Видинг показва на затворник-психопат серия от човешки лица с различни изражения. Стигайки до лице, изкривено от страх, затворникът казал: „Не знам как наричате тази емоция, но така изглеждат хората преди да ги наръгам“.“

Психопатите не само не са в състояние да разпознаят страха у другите, но те самите не го чувстват. Според Ейдриън Рейн от Университета в Пенсилвания най-добрият физиологичен индикатор, че дете би могло да се превърне в жесток престъпник е ниският сърдечен ритъм. Резултатите от надлъжни изследвания на мъже в Швеция, Великобритания и Бразилия, продължили с години, сочат към тази биологична аномалия. Ниският сърдечен ритъм отразява липсата на страх, което би могло да е предпоставка за извършването на престъпление. Или вероятно съществува „оптимално ниво на физиологична възбуда“ и психопатите търсят стимули, за да повишат сърдечния си ритъм до нормалните нива. За някои деца това означава да откраднат от магазина, да се присъединят към банда, или да се сбият.

Вторият критерий за психопатичен мозък е наличието на свръхактивна система за награждаване, изразяваща се в склонност към наркотици, секс, хазарт – каквото и да е, което би могло да достави и капка възбуда. В един експеримент деца играят на компютърна хазартна игра, програмирана да им позволи бърза печалба в началото и след това бавна, но сигурна загуба. Повечето се отказали в даден момент, но неемоционалните деца продължили, докато загубили всичко. Спирачките им не работели.

Повредените спирачки могат да обяснят защо психопатите извършват брутални престъпления. Мозъците им пренебрегват сигналите за опасност или наказание. Хората често взимат решения на база на страха, че нещо лошо може да им се случи. Но ако човек няма грижа за негативните последствия от действията си е много по-вероятно да продължи да нарушава правилата. И когато го заловят е много по-малко вероятно да се поучи от грешките си.

Учените виждат тази нечувствителност към наказанията дори в много малки деца. Изследване на Университета в Нови Южен Уелс в Австралия установява, че коравосърдечните деца често остават напълно невъзмутими към наказанията. Те попадат в затворен кръг – наказвани отново и отново за едно и също нещо, без да си вземат поука. Наградите обаче ги мотивират да поправят поведението си.

Това прозрение предизвиква нова тенденция в лечението. Какво може да направи терапевтът, ако емоционалната, съчувствена част от детския мозък не работи, а тази отговаряща за наградите действа? „Пренасочваш системата“, казва д-р Кил, „Работиш с онова, което е останало“.”

С течение на времето природата и възпитанието заговорнически насочват коравосърдечното дете към психопатията и затварят изходите му към нормалния живот. Мозъкът му става все по-малко податлив на влияние, а заобикалящата среда все по-малко опрощаваща. Постепенно родителите, учителите, социалните работници и съдиите достигат границите на търпението си и започват да вдигат ръце. Но въпреки това специалистите смятат, че тийнейджърите не са загубена кауза, тъй като рационалната част от мозъка им все още се изгражда.

Проблясъци на емпатия

Саманта знае, че мислите й за нараняване на хората са лоши и се опитва да ги потисне. Дали може да се каже, че тя е зла, понеже мозъкът й не е способен да изпитва емпатия и разкаяние? Или просто няма избор, тъй като децата не порастват, мечтаейки да станат психопати или серийни убийци.

Специалистите в клиниката в Тексас, където Саманта се намира от две години казват, че борбата за посяване на емоции, които у обикновените хора идват естествено, в едно коравосърдечно дете е всекидневна. Клиниката раздава бързи, но ограничени наказания за провинения и предлага награди и привилегии за добро поведение.

Родителите на Саманта забелязват проблясъци на емпатия. Тя има приятелка, която утешава в трудни моменти. Момичето показва следи на самоосъзнаване и дори разкаяние. Но когнитивното обучение не винаги може да се мери с нуждата да удушиш дразнещата си съученичка – нещо, което Саманта наскоро се била опитала да направи.

– Натрупва се в мен и трябва да го направя – обяснява тя. – Не мога да го спра.

Надеждата на нейните родители е, че диагнозата на Саманта е поставена рано и нейният млад, все още развиващ се мозък може да бъде пренастроен да научи що е то морал и съчувствие. Но те помнят и предупреждението на психиатъра от Ню Йорк, който им бил казал, че фактът, че симптомите й са се появили толкова рано и толкова драматично би могъл да означава, че нейната коравосърдечност е твърде дълбоко вкоренена, за да може да й бъде повлияно.

––––––––––––––––––––––

Източници: theatlantic.com, wikipedia.org, verywellfamily.com

The following two tabs change content below.

Един коментар on “Когато детето ти е психопат

  1. Лелее, колко интересно от научна гледна точка и колко страшно от родителска.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *