Публикувано на: 18 януари, 2010

Това е една много тъжна и, за съжаление, истинска история. Малката, едва двегодишна Ейми Сю Сайц е отвлечена, изнасилена, нечовешки изтезавана и накрая убита от многократно осъждания и добре познат на властите насилник на деца Тиъдър Франсис Франк. Безработният, 43-годишен сексуален садист си признава, че в период от 17 години е посегнал на около 150 деца. През декември 1979 г. той е осъден на смърт в газовата камера на затвора в Сан Куентин, но умира зад решетките от сърдечен удар на 6 септември 2001 г.

Изчезването на Ейми

На 14 март 1978 г. майката на двегодишната, руса и синеока Ейми Сю Сайц я оставя на грижите на нейната леля Делфина, която живеела в двуетажна, облицована с дърво къща в градчето Камарильо в Южна Калифорния. Майката на Ейми работела в центъра и лелята гледала малката през седмицата.

Делфина имала работа на горния етаж и оставила малката Ейми да гледа телевизия във всекидневната. Скоро детето се унесло в дрямка на канапето. След известно време лелята чула, че входната врата се отваря, но не се притеснила. Тя си помислила, че малката се е събудила и е решила да излезе да си поиграе в предния двор. Минути по-късно Делфина излязла на двора, за да провери детето. От Ейми нямало и следа. Тя започнала да я вика, но не получила отговор. Делфина тръгнала по улиците, викайки детето с всичка сила, но малкото момиченце било изчезнало.

Изминал един час и Делфина изпаднала в паника. Тя започнала да чука по вратите на съседите, надявайки се, че някои от тях може да е виждал Ейми. Но търсенето на детето се оказало безплодно. Слънцето вече се спускало към хоризонта, когато тя се обадила в шерифското управление на окръг Вентура. Полицията пристигнала незабавно. Информирайки се за описанието на пясъчнорусото, двегодишно момиченце, шерифите започнали да разпитват съседите и да претърсват улиците, алеите и полетата около града. Към тях се присъединили доброволци от квартала, но угасващата светлина затруднявала търсенето.

Междувременно лелята на Ейми предупредила майката за изчезването на детето й. Ужасената майка незабавно си тръгнала от работа, но не й оставало нищо друго, освен да се моли и да се надява. Скимтящи хрътки, докарани от близкия окръг Ривърсайд, душели из всяка пукнатина по хълмовете и деретата, заобикалящи Камарильо. Детективите проверявали на обичайните места – в моргата и болниците. С настъпването на изгрева на следващия ден всички започнали да се страхуват, че нещо ужасно се е случило на невръстното дете.

Пристигнали хеликоптери от Лос Анджелис и Анахайм. Те оглеждали отвисоко отдалечените райони и плажовете на окръг Вентура. Телевизионни екипи заприиждали в градчето, за да отразят случая. До средата на следобеда към контингента от 75 служебни лица се присъединили и голям брой доброволци, но от изчезналото момиченце нямало и следа.

Полицията не се зарадвала особено на публичността. На следващата сутрин вестниците били пълни с истории за изчезналото дете. Градът изпаднал в паника. Фактът, че малката Ейми Сю липсвала от вече 48 часа, не предполагал нищо хубаво за съдбата на момиченцето.

Кучешка находка

Завършекът на търсенето на Ейми Сю се оказал много по-лош, отколкото си представяли детективите и жителите на града. В Топанга Каньон – район в окръг Лос Анджелис, намиращ се на около 28 мили от Камарильо – Фред Стрейлоу надникнал през прозореца на спалнята си и видял, че двете му кучета глозгат някаква кървава купчина в алеята. Той извикал животните, заключил ги вътре и излязъл да провери нещото. Странната, неподвижна фигура приличала на кукла – само че куклите не кървят.

Потресеният мъж изтичал с насълзени очи в дома си и се обадил на 911. Спасителният екип пристигнал веднага, но с нищо не можел да помогне на безжизнената малка жертва. Заместник-шерифът Лоурънс Боденстад описва в доклада си:

„Не можех да разбера какво виждам. Предположих, че е тяло на малко момиченце, но – Боже мой – лицето й представляваше кървавочервена маса. Видях, че кожата по задните части и в областта на таза й е обелена“.

Полицай Робърт Оуенс и заместник-шериф Боденстад разгледали обезобразените останки на жертвата и установили, че детето е претърпяло жестоки черепни травми и лицеви наранявания. Лицето й било вдлъбнато от удари, с огромни черни синини около очите.

Двамата служители на реда извикали екипите за разследване на убийства от шерифското управление и следователите от окръг Вентура. В следващите часове задачата им била да разберат по какъв начин тялото се е озовало в алеята на Стрейлоу. Детективите предполагали, че момиченцето е било изхвърлено от кола в близката канавка и кучетата са завлекли останките й в двора на Стрейлоу. В този момент от разследването тялото все още не било идентифицирано.

Останките били качени в линейка и закарани в офиса на съдебния лекар в окръг Лос Анджелис.

„Г-жа Сайц искаше да види тялото, за да разбере дали това е Ейми Сю, но ние нямаше как да допуснем това“ – разказва един от шерифите.

Съдебният лекар установил, че детето е претърпяло масивен мозъчен кръвоизлив, причинен от удари с тъп предмет. Той забелязал, че ивици от кожата й са обелени като на одрано животно.

Тялото не останало задълго неидентифицирано. С помощта на отпечатъци било установено, че това е Ейми Сю Сайц. Търсенето на малкото момиче свършило. Сега разследването преместило фокуса си към откриването на нейния убиец. Мотивацията на детективите се увеличила още повече, когато съдебният лекар д-р Мануел Брентън приключил с доклада си. Дори най-закоравелите ченгета били шокирани от данните в него.

Търсене на убиеца

Ейми Сю Сайц

Ейми Сю Сайц

Хубавото, русокосо момиченце очевидно било принуждавано да пие алкохол. Тя била изнасилена и удряна по лицето с брутална сила. Накрая била удушена и безжизненото й тяло било захвърлено в канавката край къщата на Стрейлоу.

Но това не било всичко. В доклада от аутопсията пишело и нещо друго, което било скрито от медиите на този етап. Кожата на детето била белена с клещи, докато то все още било живо!

Зловещите новини се разнесли из окръг Вентура със силата на приливна вълна. Родителите прибирали децата си от дворовете и улиците. Детските площадки внезапно опустели. Полицейските патрули били засилени, но това никак не успокоявало страховете на гражданите.

Полицията организирала събрания в кварталите, инструктирайки хората да бъдат особено внимателни с децата си, докато убиецът на Ейми Сю Сайц не бъде заловен. На една от тези срещи бил създаден награден фонд за залавянето на чудовището. Приятелите на г-жа Сайц обикаляли от врата на врата, събирайки пари. Сумата бързо достигнала 5000 долара. Начело на разследването на случая бил назначен сержант Ърни Роджърс.

На 20 март Ейми Сю Сайц била положена в малък бял ковчег с перлени дръжки. На погребението пристъствали 200 души. В следващите дни било предприето най-мащабното издирване на човек в историята на окръг Вентура. Бойскаути, лесничеи, пожарникари, полицаи и цивилни доброволци претърсвали областта за следи от убиеца, но без успех. Всички се опасявали, че това може да е началото на дълга серия от убийства.

Служителите на реда разпитвали хората от врата на врата, интересувайки се дали някой е виждал нещо подозрително. Непознат, който дебне край училищата или в квартала? Съмнителен камион, кола или микробус? Но никой не бил виждал нищо. Сержант Ърни Роджърс преглеждал досиетата на освободените предсрочно сексуални насилници, които пребивавали в района. Той връчил списък с имена на всеки от хората си, нареждайки им да проверят къде са били заподозрените по време на изчезването на Ейми Сю. Повечето от перверзниците предоставили на полицията желязно алиби.

Неочакван обрат

През септември 1978 г. случаят не бил стигнал до никъде. Наградата за залавянето на убиеца достигнала 6000 долара. Сержант Роджърс решил да започне отначало и отново изпратил хората си да разпитват от врата на врата.

Самият Роджърс също се включил в обиколките. В един от домовете той попаднал на жена, която му се сторила парализирана от страх. Когато й казал, че иска да й зададе няколко въпроса относно убийството на Ейми Сю Сайц, тя се паникьосала и затръшнала вратата под носа му. Роджърс оставил нещата така, но на следващия ден се върнал и попаднал на съпруга й.

„Влезте“ – поканил го мъжът. – „Седнете. Жена ми има да ви каже нещо“.

Жената влязла във всекидневната, изглеждайки много уплашена и просълзена. Нейният съпруг й казал няколко остри думи на испански. „Добре“ – казала тя на развален английски. – „Ще ви кажа“. Тя разказала на сержант Роджърс за нещо, случило се няколко дни преди изчезването на Ейми Сю. Дъщеричката й си играела навън в двора и тя видяла през прозореца как някакъв непознат я хваща за ръка и тръгва с нея. Жената изкрещяла след него и той пуснал детето, но преди тя да стигне до входната врата, той вече бил изчезнал. Роджърс я попитал защо не е съобщила в полицията за инцидента.

Тя се страхувала, че това ще донесе проблеми. Въпреки истерията си, жената успяла да даде на Роджърс доста прилично описание на мъжа. Тя определила възрастта му на 35-40 години и си спомнила, че той е носил рогови очила и е имал сива брада. Човекът бил облечен в елегантен светъл костюм. Сержант Роджърс благодарил на жената и я уверил, че няма да бъде обвинена в укриване на доказателства.

Връщайки се в управлението, Роджърс се насочил право към папката „Сексуални насилници“. Той подбрал две купчини снимки – на мъже със и без бради – в случай, че заподозряният е решил да се обръсне междувременно. На следващия ден той подредил снимките върху кухненската маса на жената.

Тя ги прегледала, но не разпознала мъжа на никоя от тях. Роджърс й казал, че утре ще дойде с още снимки. Този път той отишъл в шерифското управление на окръг Лос Анджелис и цяла нощ подбирал фотографии на тамошните насилници.

На следващата сутрин сержант Роджърс отново бил в кухнята на жената, разстилайки пред нея огромна купчина със снимки на сексуални хищници. Внезапно жената посочила една от тях. „Не съм сигурна“ – прошепнала тя. – „Но мисля, че този прилича на него“. Роджърс й благодарил, върнал се в управлението и се загледал в снимката. Той обърнал фотографията, за да прочете информацията на гърба й.

Закоравял насилник

Тиъдър Франсис Франк

Тиъдър Франсис Франк

Името на перверзника било Тиъдър Франсис Франк. Той бил на 43 години и живеел в Уудланд Хилс Калифорния. Неговата улица се намирала на приблизително девет мили от мястото в Топанга Каньон, където било открито тялото на Ейми Сю.

Сержант Роджърс забелязал, че предишният арест на Франк е свързан с посягане на осемгодишно момиче.

Преди да арестува убиеца Роджърс трябвало да изгради солиден случай с помощта на областния прокурор. Той започнал да се рови по-дълбоко в миналото на Тиъдър Франк. През 1974 г. той бил лежал в психиатричната клиника в Атаскадеро, където споделил с лекарите, че в период от 17 години е посегнал на около 150 деца. В една от тетрадките, открита в мръсния, едностаен апартамент на Франк, пишело: „Аз нямах щастливо детство и те също няма да имат“.

Тиъдър Франк бил прекарал 14 години в болниците и затворите на Мисури и Калифорния. През 1978 г. той бил освободен от Атаскадеро, където излежавал присъда за изнасилването на едно четиригодишно момиченце от Бейкърсфийлд. Ейми Сю била изнасилена, обезобразена и зверски убита шест седмици по-късно. След смъртта й Франк бил арестуван още два пъти по обвинение в гавра с дете в долината Сан Фернандо.

Франк бил осъден за последните си две провинения. Сексът бил забранена тема в неговото семейство. „Тъй като сексът беше абсолютно табу, аз развих неестествено любопитство към него“ – казва той.  На 14-годишна възраст Франк постъпва в семинария, за да учи за свещеник. Той остава там две години, но напуска, защото е обвинен в хомосексуализъм. След това влиза в манастир. Осем месеца по-късно той е заловен да мастурбира и изпъден от светата обител. През следващите три години, Франк посещавал Университета в Сейнт Луис, където изучавал електроинженерство. Той напуснал университета през 1957 г., след като се оженил на 22 години. Съпругата му ражда три деца, но се развежда с него, защото той не можел да стои далеч от неприятностите.

Проблемите започнали една година след сватбата им. Франк бил арестуван за неприлично разголване и воайорство в кварталните къщи. През 1958 г. бил арестуван и обвинен в опипване на 10-годишно момиче пред местната църква. Строгият съдия го изпратил в Щатската болница Фултън в Мисури. Две години по-късно той бил отново на улицата. През 60-те, Франк бил обвиняван шест пъти в сексуално насилие. Той прекарал още време в болницата и излежал присъда в затвора в Мисури. В Илинойс Франк бил разпитван за няколко сексуални престъпления и за сексуалното убийство на едно седемгодишно момче в Мисури. След това избягал в Калифорния.

През 1974 г. Франк бил осъден за гавра с малко момче и изпратен в Атаскадеро. Психолозите го определили като „хроничен, закоравял насилник на деца, чийто модел на поведение не подлежи на промяна“.  На 19 октомври 1978 г., седем месеца след убийството на Ейми Сю, сержант Роджърс и екип детективи посетили апартамента на Франк в Уудланд Хилс със заповед за обиск. Той не си бил у дома, но съпругата му пуснала полицаите вътре и им позволила да претърсят къщата.

Сексът е мръсен

Обискът се оказал сравнително успешен. В спалнята на Франк била открита изрезка от вестник с дата 16 март, описваща намирането на тялото на Ейми Сю. Друга изрезка описвала серията от убийства в окръг Лос Анджелис, от извършителят известен като „Хилсайдският удушвач“. Но най-уличаващото доказателство било открито в една тетрадка в чекмеджетата на Франк, писана по време на престоя му Атаскадеро. Един откъс от нея гласял следното:

„Защо искам да опозорявам и унижавам деца? Садизъм… Обичам унижението. Оскверняването на невинността. Да ги карам да се страхуват от секса. Той е мръсен. Аз нямах щастливо детство и те също няма да имат… Отмъщение“.

Сержант Роджърс не можел да повярва, че психиатрите са пуснали подобен човек на свобода.

Освен това при обиска била открита една квитанция от автомивка, намираща се точно от другата страна на улицата срещу дома на лелята на Ейми. Всички тези улики били събрани и подготвени за употреба в съда. На 17 януари 1979 г. полицията се върнала в апартамента на Франк, въоръжена със заповед за арест. За тяхна изненада те разбрали, че той е бил задържан в областния затвор на окръг Лос Анджелис по обвинение в гавра с поредното дете, което бил подмамил в микробуса си.

С оковани ръце и крака и под засилена охрана Франк бил отведен във Вентура, за да бъде изправен пред съда за изнасилването и убийството на Ейми Сю Сайц. Областният прокурор на Вентура съобщил на пресата, че ще се бори за смъртно наказание.

Адвокатът на Франк незабавно бомбардирал съда с най-различни искания, в опит да отложи делото възможно най-много. Повечето не били уважени, но съдията се съгласил с молбата на защитата делото да бъде гледано на друго място, тъй като случаят бил получил твърде много публичност във Вентура. Процесът бил преместен с 100 мили на юг, в областния съд на окръг Ориндж.

Самотен край

Благодарение на бързината, професионализма и отдадеността на полицейските служители, процесът започнал на 5 ноември 1979 г., година и половина след бруталното убийство на Ейми. Франк бил обвинен в отвличане, изнасилване, сексуално насилие над дете и убийство от първа степен. Съдебният лекар свидетелствал за откритията при аутопсията, казвайки, че зърната на малката Ейми са били жестоко дърпани с клещи. Когато го запитали дали детето е било живо по време на това мъчение, докторът мрачно отронил:

„Да, била е жива“.

Докторът казал още, че Ейми е била изнасилена и удряна жестоко по главата. Синините по врата й били характерни за удушаване с ръце. Съдията позволил тетрадките, иззети от апартамента на Франк, да бъдат приети като доказателство, което било удар за защитата. Той също позволил на заседателите да чуят показанията на един съкилийник на обвиняемия, който свидетелствал:

„Франк ми каза, че е насилник на деца. Той каза, че ги примамвал в микробуса си, където се гаврел с тях“ .

На 26 ноември 1979 г. за свидетел е призовано едно деветгодишно момиче, което Франк бил отвлякъл четири месеца след смъртта на Ейми Сю. Тя разказала, че той я бил откарал на някакво уединено място, където я съблякъл и нападнал. Франк я бил заставил да пие бира и бил щипал гърдите й.

„Той взе гащичките ми и се опита да ги натика в гърлото ми“ - казало засрамено детето.

На 15 декември 1979 г. съдебното жури, в състав от седем мъже и пет жени, решава, че Тиъдър Франк е виновен по всички обвинения. Тъй като наближавали коледните празници, съдията отложил решаването на присъдата на Франк за 7 януари 1980 г.

Журито не изпитало емоционални трудности в решаването на съдбата му. Заседателите бързо стигнали до съгласие, че Франк трябва да умре в газовата камера на затвора в Сан Куентин. Съдията се съмнявал, че смъртната присъда ще може да бъде изпълнена. Той отбелязал: „Франк ще умре от старост, преди да бъде екзекутиран“. На 12 януари 1983 г. адвокатът на Франк заявил пред Върховния съд, че полицията е нарушила правата на Франк, изземайки без основателна причина неговите тетрадки.

На 6 юни 1985 г. Върховният съд отменя смъртната присъда на Франк. Присъдата му обаче била поставена на второ разглеждане на 13 октомври 1986 г. Наричайки Франк „сексуален психопат и садистичен педофил“, върховният съдия Джон Раян върнал смъртната му присъда. Адвокатът на Франк се опитал да обжалва трети път, но решението на съда останало в сила.

На 6 септември 2001 г. Тиъдър Франк е намерен мъртъв в килията си. Причината за смъртта му е сърдечен удар. Шестдесет и шест годишният Франк имал предишни проблеми със сърцето и бил опериран преди няколко години.

Новината предизвиква смесени чувства у семейството на Ейми Сю Сайц, която сега щяла да бъде на 26 години.

„Част от мен искаше да присъствам на екзекуцията и да видя страха в очите му, когато разбере, че времето му най-сетне е дошло“ – казва майката на Ейми Шери Робъртс. – „Но другата част от мен просто се зарадва, че всичко най-после свърши и той умря сам, без да има кой да му помогне. Също като Ейми“.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com