Йозеф Фрицъл: Чудовището от Амщетен

Йозеф Фрицъл: Чудовището от Амщетен

Случаят Фрицъл се превърна в сензация, когато 42-годишната Елизабет Фрицъл разказа на полицията в австрийския град Амщетен, че е била държана като затворничка цели 24 години в таен бункер в мазето на семейния й дом от баща си Йозеф Фрицъл, който я подлагал на физическо и сексуално насилие години наред. В резултат от тази насилствена кръвосмесителна връзка между баща и дъщеря се раждат седем деца.

Пролог

Елизабет Фрицъл
Елизабет Фрицъл

На 28 август 1984 г., когато бащата на 18-годишната Елизабет Фрицъл я повиква да му помогне да занесат една нова врата долу в мазето, тя едва ли е можела да си представи годините на терор, които щели да последват. Йозеф Фрицъл не бил обикновен баща. Смята се, че внушителният, строг мъж е изнасилил дъщеря си Елизабет за първи път, когато е била едва на 11 години. Тя вече била правила опит за бягство на 16 години и сега отново крояла планове да се измъкне от къщи.

През следващите близо 25 години никой – нито майката на Елизабет, нито нейните шестима братя и сестри, нито съседите или семейните наематели, нито местните или държавните органи – нямал представа за ужасите, които се случвали под земята в малкото австрийско градче Амщетен. Или поне ни харесва да мислим по този начин. Може би е по-удобно да смятаме, че нищо не е можело да се направи и че никой не носи вина. Може би ни харесва да вярваме, че сме в безопасност. Бихме искали да вярваме, че добри хора бдят над нас и че винаги всеки е готов да помогне на ближния си; бихме искали да вярваме, че ако попаднем в ръцете на неописуемо зло, то ще бъде прокудено с помощта на изконните човешки ценности.

Наистина ли никой не е могъл да се досети? Наистина ли не е имало никакъв начин Елизабет да бъде пощадена?

В онзи съдбовен ден през 1984 г. Елизабет Фрицъл изпълнила поръката на баща си. Тя го последвала в мазето. Там той я оковал в белезници, упоил я и я държал като пленница цели 24 години. През тези 24 години Йозеф Фрицъл давал израз на своите най-чудовищни импулси върху собствената си дъщеря; в резултат, на което тя му родила седем деца. Той не бил разкрит цели 24 години. Мъченията се случвали точно под краката на неговата съпруга Розмари, само на няколко етажа под наемателите му; на същата улица, на която се намирали месарницата, фурната и пощата.

Как се случва това? Дали Йозеф Фрицъл е бил гениален престъпник, толкова лукав, колкото и извратен? Или просто никой не е обръщал внимание, никой не е забелязал признаците, които издавали, че нещо не е наред? Началото на историята на Фрицъл говори, ако не за друго, то поне за умението на този човек да планира нещата.

Построяването на мазето

Фрицъл очевидно бил планирал построяването на своя бункер на ужасите от доста време, преди накрая да подмами дъщеря си в него. През 1978 г. – някъде по времето, когато изнасилил дъщеря си за първи път  – той започнал да работи по подземното разширяване на своя скромен, но удобен триетажен дом в Амщетен.

Къщата на Фрицъл
Къщата на Фрицъл

Разрешенията и документацията от строителната инспекция свидетелстват за доста по-малко разширение от онова, което Фрицъл успял да довърши през 1983 г. Фрицъл още тогава знаел, че трябва да скрие нещо от властите: той построил стени, които да прикриват истинските размери на неговите разкопки, закътвайки зад легалното мазе едно по-малко тайно подземие.

Елизабет помогнала на баща си да монтира тежката блиндирана врата, която щяла да я държи в плен години наред. През по-голямата част от първата й година тя била вързана като куче. След това Фрицъл махнал каишката й и я пуснал да се разхожда „на воля“ в широката 4,50 на 4,50 м килия, която представлявала нейният лишен от слънчева светлина дом.

Скоро щяло да им бъде нужно повече място; безкрайното кръвосмесително насилие на Фрицъл над пленената му дъщеря щяло да доведе до появата на седем деца. След раждането на първите две той започнал да разширява още мазето. Или по-скоро Елизабет го правела, тъй като той я накарал да върши тази работа. Нейната награда за този десетгодишен проект? Щял да я изнасилва в една от новите стаи, вместо да го прави пред децата.

Като инженер и електротехник Фрицъл доказал, че го бива в проектирането на тъмничен дизайн. Той монтирал електронни ключалки на вратите на стаите и заключвал главната врата с код. Лишените от прозорци, високи едва 1,67 м и облицовани с бяло дърво стаи били изненадващо светли, и Елизабет ги поддържала чисти. Те били оборудвани с телевизор, видеокасетофон, котлони и хладилник. Но мястото не било удобно дори за кратък престой, а още по-малко за десетилетия: впоследствие полицаите установили, че могат да работят в задушливата дупка само за ограничени периоди и накрая се принудили да пробият дупки в стените, за да увеличат притока на въздух в стаите.

Съседите разказват, че през годините са чували шума от строителните работи, но никога не са искали обяснение, вероятно доволни, че онова, което се строи, по никакъв начин не нарушава гледката от прозорците им. Наемателите в къщата на Фрицъл също не се оплаквали; знаели, че ще бъдат изхвърлени, ако отидат в градината или в мазето, където Фрицъл бил казал на жена си, че работи и не желае да бъде обезпокояван. Веднъж завършено, мазето било почти напълно звукоизолирано и Фрицъл можел спокойно да обясни някой случайно породен шум с неизправност в отоплителната система.

Но какво би могло да мотивира един баща да хвърли такива неимоверни усилия, за да лиши от свобода собствената си дъщеря?

Бегълката

Ако вярваме на показанията на Йозеф Фрицъл пред полицията, тази негова отвратителна целеустременост била породена от желанието му да защити дъщеря си, въпреки че тя била застрашена от него самия.

Фрицъл бил строг човек и имал определени правила. Учел децата си да бъдат покорни и учтиви и не се свенял да прибягва до физически наказания, когато не удовлетворявали високите му стандарти. Имал нисък праг на търпение към промените и непокорството, които настъпват с юношеската възраст.

Младата Елизабет била жизнено и енергично момиче, което обичало плуването, тениса и футбола. Но когато тийнейджърката започнала да се интересува повече от музика, мечти и излизания, а детските игри отстъпили място на юношески вълнения, тя започнала да се измъква от къщи, да пие по баровете и да прекарва време с момчета. Фрицъл бил повече от бесен. Той твърди, че я записал на курсове за сервитьорки, за да я откъсне от тези лоши навици.

Но точно сервитьорството тласкало Елизабет към свободата. Когато била на 15 години, тя се преместила на изток в едно училище-пансион в Стренгберг, където ходела на курсовете, и за първи път била далеч от дома си и от бруталния си и доминиращ баща. Когато се върнала у дома, тя избягала в примамливата Виена с приятелка от работата си. Полицията я открила след по-малко от месец и я върнала вкъщи. Вкусът на свободата заситил глада й през следващите години, в които завършвала обучението си. През лятото на 1984 г. Елизабет завършила програмата и очаквала известие за работа в Линц, в северната част на страната. Казала на приятелите си, че може да се премести да живее у сестра си и когато се настани, ще им изпрати адреса си.

Но в действителност Елизабет щяла да остане в малкия Амщетен, скрита зад оградите и под земята на улица „Ибсщрасе“ №99 през следващите две десетилетия. Това било достатъчно лесно: бягайки веднъж, Елизабет вече била създала прецедент, който нейният баща можел да използва за прикритие. Щяло да бъде лесно да накара хората да повярват, че неговото създаващо грижи дете просто е избягало отново. И наистина никой не се усъмнил в това.

Той я запазил на сигурно място от опасния външен свят и растящата й независимост. Неговата млада дъщеря представлявала нещо, на което не можел да устои: Фрицъл искал голямо семейство и искал тя да му роди деца. Тя му напомняла за майка му – жена, строга и жестока като него самия.

Историята на Фрицъл

Йозеф Фрицъл е роден в Амщетен през 1935 г., в навечерието на оркестрирания от нацистите Аншлус (присъединяването на Австрия към Голяма Германия) – обединяването на Третия Райх. Баща му бил изоставил семейството си и неговата майка го отгледала сама с железен юмрук. Според разказите на членове от семейството тя го биела до посиняване. А отвъд нейната строгост се криели социалният контекст на вкопания авторитаризъм на падналата Австро-Унгарска империя, военната агресия и тоталитарната дисциплина на нацисткия режим, и суровостта и ужасите на Втората световна война.

Младият Йозеф Фрицъл
Младият Йозеф Фрицъл

Фрицъл не изпъквал в следвоенния Амщетен. Той карал един добре поддържан мерцедес. Обличал се изискано и модерно, но не екстравагантно. Поддържал дома и другите си имоти в добър вид. Той бил въплъщение на буржоа от онзи период: контролиращ и самоконтролиращ се, порядъчен и отговорен, славещ се с добро име в своя град и на своята улица. Неговите колеги впоследствие осъзнават, че са нямали ни най-малка представа за живота му. Не бил човек, който с лекота споделя чувствата и тайните си.

А какви тайни имал само.

През 1967 г. Фрицъл бил обвинен в изнасилване в близкия град Линц, за което прекарал година и половина в затвора. Сред другите му неблагоразумия, следвоенният закон в Австрия изтрива повечето криминални досиета след 15 години. Това означавало, че когато по-късно Фрицъл направил постъпки за осиновяването на три от неговите и на Елизабет деца, при проверката нямало как да се разбере, че някога е извършвал сексуално престъпление. Освен това бил заподозрян и в два други случая на нападение в района и се говорело, че се е излагал неприлично на обществени места. По-късно тръгнала мълвата, че е изнасил сестрата на съпругата си. Но нищо от това не предизвикало тревога у властите, че може би представлява потенциална опасност за обществото и собствените му деца.

През 1972 г., след като се отказал от своя малък бизнес за продажба на бельо, Фрицъл купил страноприемница и къмпинг край частното алпийско езеро Мондзее, близо до Залцбург. В страноприемницата избухнали два пожара, но нито един не бил свързан с Фрицъл или с друго злосторничество. След като историята му излязла наяве, полицията започнала да разследва неразкрито убийство на момиче, извършено близо до онази страноприемница.

Тези негови чудатости не успели да обезпокоят властите и също така не тревожели и жена му. В ретроспекция тя осъзнава, че е била угнетена и пасивна жена, която се е оставила на милостта на своя властен съпруг.

Розмари и изчезналата й дъщеря

Тяхната женитба не била предсказуема и по книга. Йозеф Фрицъл, сравнително интелигентен млад мъж на 21 години, се оженил за простоватата Розмари, която по онова време работела като помощничка в кухня.

Той упражнявал контрол над нея, точно както щял да властва над техните деца и внуци след години. Тя била покорна и, както изглежда, неподозрителна домакиня, която сръчно въртяла дома си, децата си и наемателите, но за всеки по-значителен въпрос се обръщала към съпруга си. Престъпленията на Фрицъл в Линц изглежда не се отразили на брака им. Нито пък неговите самостоятелни ваканции в Патая – крайбрежен град в Тайланд, популярен сред европейските семейства, но освен това имащ репутацията на дестинация за секс туризъм. Сестрата на Розмари разказва, че когато двамата спрели да правят секс, Розмари просто се примирила с това. Когато Фрицъл слизал долу в мазето под предлог, че ще работи по своите чертежи, тя знаела, че не бива да го следва или да задава въпроси.

Дали Розмари е била измъчвана от неизяснени въпроси след изчезването на дъщеря си?

Елизабет Фрицъл
Елизабет Фрицъл

Изглежда Фрицъл я бил убедил без особено усилие, че дъщеря й е избягала и нищо не можели да направят. Бягството на Елизабет се оказало отлична идея, която лукавият Фрицъл използвал добре. Розмари обявила Елизабет за изчезнала един ден след „бягството“ й. Няколко седмици по-късно Фрицъл предал на полицията писмо от тяхната дъщеря (с пощенско клеймо от Браунау ам Ин, баварски граничен град, известен като родното място на Хитлер), в което пишело, че ако се опитат да я открият, щяла да изчезне завинаги. Тази заплаха вероятно успяла да убеди Розмари; макар очевидците да твърдят, че сърцето й било разбито, тя очевидно не предприела никакви опити да търси дъщеря си. Австрийските власти също не положили кой знае какви усилия по въпроса.

В следващите си писма Елизабет, която пишела под диктовката на баща си в мазето, загатвала, че се е присъединила към някакъв култ. Властите не били достатъчно загрижени от този факт, че да разследват загадъчната секта. Това без съмнение накарало положението да изглежда още по-безнадеждно за Розмари.

Все пак не може да не се зачудим: наистина ли Розмари Фрицъл е била толкова наивна, че да се доверява на съпруга си през цялото това време и никога да не заподозре измамите му, или поне да се зачуди какво прави той в своето скривалище в мазето? Нима не е знаела за първото изнасилване на дъщеря си? И как ли Фрицъл се е отнасял с другите им деца? Наистина ли е била толкова лековерна, или е била сплашена до такава степен, че да не може да се опълчи на този човек и дори да помисли за себе? Макар разследването да доказва, че Фрицъл е действал сам, държейки дъщеря си и децата си като затворници, със сигурност на Елизабет й е било трудно да не се запита как нейната майка е останала сляпа за този терор.

Живот в ада

Но Фрицъл бил експерт в прикриването на своя таен престъпен живот и второто си семейство. Дори бил помислил за потенциалната опасност да не бъде забелязан от съседите, че купува двойно повече храна, отколкото е нормално за едно семейство, с размери като неговото надземно такова. Цели 24 години подред използвал своите имоти като извинение, за да напазарува от някой друг град продукти за Елизабет и децата.

Времето трябва да е минавало по странен начин за Елизабет: ден след ден в онзи тесен развъдник без прозорци, без източник на слънчева светлина, посещавана, бита и изнасилвана отново и отново от нейния баща. Старият телевизор й давал някаква представа за живота отвън, но вероятно последователността на бременностите й е давала представа за отминаващото време.

Първа се родила Керстин през 1988 г. Нещата не се променили много; нейното затворничество и посещенията на баща й продължили. Щефан се родил през 1990 г., а Лиза през 1993 г.

Докато Лиза била още бебе, Фрицъл я изнесъл от мазето в кашон, в който имало писмо от Елизабет, която молела родителите си да се грижат за момиченцето и ги предупреждавала да не я търсят. Писмото изглежда се сторило достатъчно автентично на социалните служби. Йозеф и Розмари осиновили детето без да се запитат как така Елизабет би оставила детето си на същото семейство, от което била избягала навремето.

Следващата, през 1994 г., била Моника. Фрицъл просто я качил на горния етаж, сложил я в количката на Лиза и зачакал жена му да получи предварително записаното от дъщеря им обаждане.

След това, през 1996 г., Елизабет родила близнаците Александър и Микаел. Микаел починал малко след това при неизяснени обстоятелства. Фрицъл го кремирал в семейната фурна и качил Александър горе. Тяхното последно дете Феликс се родило през 2002 г. и останало в мазето с майка си, която изпратила писмо на Розмари, за да я уведоми, че има още едно дете. Фрицъл очевидно е почувствал, че няма как да тръсне още едно дете на застаряващата си съпруга.

Семейният мъж Фрицъл прекарвал по няколко вечери седмично с Елизабет и трите си деца в мазето. Гледал видео и вечерял с тайното си семейство. Междувременно той и съпругата му открито отглеждали другите три деца, осигурявайки им всички удобства, които едно средностатистическо австрийско дете може да желае. Това би могло да продължи безкрайно, или поне до смъртта на Фрицъл. Старецът отдавна бил предупредил своето пленено семейство, че ще бъдат обгазени или електрифицирани, ако се опитат да отворят вратите. В действителност електронните ключалки щели да се отворят и да ги освободят в случай, че Фрицъл умре – таймерът бил нагласен да отключи вратите, ако минел определен период от време без те да се отварят.

Но преди това да се случи Керстин спасила семейството.

Свобода

През април 2008 г. най-голямото дете на Елизабет, 19-годишната Керстин, се разболяла много сериозно. Имала треска, ужасни болки в стомаха и кашлица. Момичето хапело устните и езика си до кръв.

Елизабет умолявала Фрицъл да заведе момичето в болницата. Шокиращо, но той се съгласил. Дали от истинска загриженост, или от страх какво би могло да се случи, ако момичето умре, Фрицъл се съгласил, че тя има нужда от незабавна медицинска помощ. За първи път в живота си Керстин излязла навън и била докосната от въздуха и слънцето.

Фрицъл се придържал към стария си номер: престорил се, че дъщеря му Елизабет е изоставила Керстин. След като линейката ги закарала в болницата, казал на полицията, че е намерил момичето отвън с бележка от Елизабет, в която пишело, че детето има нужда от помощ.

Лекарите се мъчели да разберат какво не е наред с Керстин – и отправили молба в публичното пространство към Елизабет да се срещне с тях, за да говорят за медицинската история на дъщеря й. Наложило се полицията да отвори наново случая с нейното изчезване. В опит да ги успокои, Фрицъл извадил поредното писмо от Елизабет, което и този път носело пощенско клеймо от друг град.

Елизабет видяла по своя телевизор, че в болницата имат нужда от нея. Някак си успяла да убеди Фрицъл да я пусне да отиде. Дали той просто се е изморил да хитрува, или е чувствал, че номерът му е към своя край? Може би е целял да изпробва за пореден път своята лукавост и да се опита да убеди света, че Елизабет е напуснала култа и се връща у дома? Във всеки случай Елизабет и другите две деца били освободени, но при условие да се преструват, че се връщат от някаква секта.

Болничните власт сринали този план. Появяването на Елизабет им се сторило толкова подозрително, че се обадили в полицията. Полицаите разпитали Фрицъл и Елизабет поотделно. Щом й обещали, че семейството й ще бъде в безопасност и че няма да й се наложи да вижда никога повече Йозеф Фрицъл, Елизабет разказала на полицията цялата история за своето пленничество и тормоз. Първоначално Фрицъл също признал за много от нейните обвинения.

Случаят срещу Йозеф Фрицъл най-сетне започнал – и възстановяването на семейството също.

Възстановяване

Трите деца на Елизабет били изправени пред очевидни физически и емоционални предизвикателства.

Керстин била поставена в изкуствено причинена кома, от която впоследствие излязла и в момента се справя добре. Тя и нейните братя били недохранени и били живели без физическо натоварване в тясното мазе. Щефан вероятно щял да остане с постоянни гръбначни проблеми, заради живота му в подземието.

Те били отгледани в своето дисфункционално семейство без нормално социално общуване и трябвало да се научат да се справят с хората навън. Налагало им се дори да свикват с отворените пространства, естествената светлина, свободата и свободното движение. Животът, наложен им от техния баща и дядо, вероятно щял да им причини посттравматично стресово разстройство.

Трите деца, отгледани от Розмари, се присъединили към майка си и останалите в психиатричната клиника; по-късно всички се преместили заедно в един апартамент, където започнали да се приспособяват към нормалния живот, докато тайните от тази трагедия все още продължавали да изплуват.

Първоначално Фрицъл направил признания пред полицията, но след това откаал да съдейства. Получавал много заплашителни и пълни с омраза писма, както и неговата съпруга, която мнозина обвинявали за неспособността й да разпознае опасните импулси на съпруга си и да защити дъщеря си. Розмари живяла известно време с Елизабет и децата й в апартамент, осигурен от държавата – но по-късно Елизабет я помолила да си тръгне.

Последствия

Дали Елизабет би могла да прости на света, че не е била открита, спасена и защитена?

Бездействието на властите при сведението за нейното участие в култ се явявало значителен пропуск в случая. Никой не се бил консултирал с Манфред Волфарт, специалист по сектите в епархията на Фрицъл, чак докато Керстин не се появила в болницата. Той заключил, че писмата на Елизабет биха могли да са написани под диктовка, но било малко вероятно Елизабет да е попаднала в култ.

Наташа Кампуш
Наташа Кампуш

Разтревожен за имиджа на страната си, австрийският канцлер Алфред Гусенбауер побързал да заяви, че случаят на Фрицъл не е „австрийски феномен“, казвайки: „Няма да позволим цяла една страна да бъде държана за заложник от един човек“. Случаят на Фрицъл, за съжаление, има сходство с друг подобен случай в Австрия: през 1998 г. Волфганг Приклопил отвлича 10-годишната Наташа Кампуш и я държи като затворничка в малко мазе, докато накрая тя успява да избяга през 2006 г.

Йозеф Фрицъл бил обвинен в изнасилване, кръвосмешение и принудително лишаване от свобода, но се смятало, че едва ли ще лежи дълго време в затвора. Той бил застрашен и от обвинение в убийството на новородения му син Микаел. Максималната присъда в Австрия, дори за убийство, е едва 15 години. Освен това  осъдените за многобройни престъпления излежават само най-дългата си присъда. Адвокатът на Фрицъл Рудолф Майер заявил, че клиентът му е умствено болен и следва да бъде лекуван, а не осъждан.

Елизабет Фрицъл дала пълното си съдействие на разследването, но някои от децата й едва ли щяли да свидетелстват. Техните показания биха били от огромно значение за обвиненията в изнасилване и убийство. Ако не бъдел осъден по едно от тези обвинения, Фрицъл щял да лежи най-много 10 години за принудително лишаване от свобода.

Процесът срещу Йозеф Фрицъл вероятно щял да започне в началото на 2009 г. Неговата съдба щяла да бъде решена от 8 съдебни заседатели и трима съдии.

След обвинителния акт през ноември Фрицъл бил подложен на обширно проучване от страна на затворническия психиатър д-р Аделхейд Кастнер. Разговорите между тях двамата разкрили още повече ужаси.

Майка насилница – отмъстителен син

Фрицъл разказал на психиатъра, че като дете неговата майка редовно го биела жестоко, ритайки го дори след като се свличал кървящ на пода. Никога не го прегръщала, целувала или казвала, че го обича. Според Фрицъл тя го била родила на този свят, само за да докаже на баща му, че не е безплодна. Двамата минали през бурен развод и тя отгледала Фрицъл сама, работейки като прислужница и редовно го водела на църква. Дали е можела ясно да преценява характери, или това се явява просто едно изпълнило се предсказание, но майка му наричала малкия Йозеф дявол и престъпник.

Когато Фрицъл се оженил, довел своята съпруга Розмари в дома на майка си в Амщетен. През 1959 г. казал на приятели, че майка му е починала. В действителност майка му живяла до 1980 г. – затворена на последния етаж в къщата на Фрицъл. Веднъж щом усетил, че вече може да тормози старата си мъчителка, той я заключил в една стая, зазидал прозорците с тухли и лишил старицата дори от светлината на деня.

През 1963 г. Фрицъл бил пътувал до Гана, в търсене на лесен секс; той отбелязал, че страхувайки се от болести предавани по полов път, се бил уговарял само с „добри момичета“, а никога с проститутки. Потвърдил също, че през 1967 г. е бил осъден на 18 месеца затвор за изнасилването в град Линц. Зад решетките стигнал до заключението, че една тайна тъмница би му позволила да се потопи, без да се излага на опасност, в своята съдбовна тъмна страна. Д-р Кастнер пише, че Фрицъл не е чувствал неудобство, изнасилвайки дъщеря си Елизабет, когато не я е гледал в очите. Бил убедил сам себе си, че престъпленията му не са кой знае какви. Неговото оправдание? Щял да извърши много по-големи зверства, ако не бил затворил и изнасилвал Елизабет. Според Фрицъл неговото второ семейство му давало шанс за любящо семейно огнище и казвал, че децата, родени му от Розмари, са студени и отчуждени от него, а самата Розмари била станала дебела.

Съществували предпоставки, че Фрицъл ще използва насилието над майка си като част от своята защита. Д-р Кастнер бил обявила, че той страда от комбинация от личностно и сексуално разстройство, но е годен да бъде изправен на съд. Фрицъл вероятно щял изчака началото на процеса в същия затвор за умствено болни, в който бил лежал канибалът-тинейджър Робърт Акерман.

Присъда

На 19 март 2009 г., в понеделник, съдът в австрийския град Санкт Пьолтен решил, че Йозеф Фрицъл е виновен по всички обвинения. На журито, в състав от осем съдебни заседатели, му били нужни само четири часа, за да реши вината на Фрицъл. Повдигнатите срещу него обвинения включвали изнасилването и кръвосмешението с дъщеря му, която лишил принудително от свобода за 24 години, както и затварянето на техните деца, и убийството, поради нехайство, на техния син Майкъл, който умрял едва два дни след раждането му. Съдът го осъжда на доживотен затвор в психиатрично заведение.

Йозеф Фрицъл
Йозеф Фрицъл

При откриването на процеса Фрицъл пледирал за виновен по обвиненията в кръвосмешение и принудително лишаване от свобода.  Казал, че не бил виновен по обвиненията в заробване и убийство, и оспорил формулировката на обвинението в изнасилване. Прокурорът заявил, че той е изнасилил дъщеря си Елизабет повече от 3000 пъти.

Като цяло процесът бил затворен за публиката, което е типично за потайната и фиксирана на конфиденциалността австрийска култура, но все пак някои мъгляви и тревожни подробности успели да си пробият път. Елизабет била наранявана от секс-играчките, които баща й използвал върху нея и била загубила няколко от зъбите си, поради липсата на медицински грижи. Мазето било пълно с плъхове години наред. Според прокурора Кристиан Буркхайзер, Фрицъл почти не бил разговарял с дъщеря през първите няколко години на пленничеството й; спускал се мълчаливо в мазето, само за да я изнасилва. Буркхайзер ярко обрисувал тъмнината и влагата в подземието, подавайки на съдебните заседатели мухлясали части от облеклото на пленниците, за да могат да добият впечатление на какви условия на живот са били подложени.

Два дни подред съдът гледал 11-часовите, изнурителни показания на Елизабет. Тя се появила изненадващо на втория ден и седнала на едно свободно място в залата. Елизабет искала да се увери, че баща й ще бъде подведен под отговорност за своите ужасни деяния, включително и за смъртта на бебето Микаел, което починало от дихателен проблем, който би могъл да бъде лекуван. Искала справедливост. Може би дори отмъщение. Когато баща й забелязал Елизабет, пребледнял и се пречупил.

Йозеф Фрицъл най-накрая заридал.

В сряда, след заключителните речи, Фрицъл обърнал друга страница и пледирал за виновен в убийство, заробване и изнасилване. Казал на съдията, че едва след като видял дъщеря си в залата, е осъзнал колко много я е наранил. Заявил, че се разкайва за стореното. Неговият защитник Рудолф Майер настоявал, че Фрицъл е искрен в съжалението си и че старият човек не е могъл да се бори с престъпната си психология, подтикнала го към тези ужасни престъпления. Това било в съгласие с показанията на д-р Кастнер. Тя заявила, че прекараното в насилие детство на Фрицъл го е оставило с нуждата да насилва и да доминира над другите – но отбелязала, че е вменяем и през цялото време е знаел, че върши нещо лошо. Буркхайзер гледала на споменаването на болезненото детство на Фрицъл, като на способ за отвличане на вниманието и предупредила журито да не се залъгва от извиненията на Фрицъл и да не спуска гарда си, както била направила Елизабет през 1984 г.

Съдията запитал Фрицъл какво мисли за показанията на Елизабет, в които казвала, че той със сигурност е знаел, че дихателните проблеми на Микаел са сериозни и че е трябвало да го заведе на лекар. Фрицъл настоял, че тогава е смятал, че бебето ще се оправи от само себе си, но накрая признал, че е трябвало да предприеме нещо.

Съдията се съобразил с мнението на д-р Кастнер, според което при Фрицъл съществувал риск да повтори престъпленията си, ако не бъде лекуван и би следвало да бъде затворен в психиатрично заведение. В края на процеса Фрицъл се отказал от правото си на обжалване. Щял да може да бъде помилван след не по-малко от 14 години.

Новият живот на Фрицъл е значително по-удобен от онзи, който предлагал на своето обитаващо мазето семейство. Освен достъп до общите части на психиатричното заведение, като фитнеса и градината, той разполага с лична стая и баня, собствен телевизор и компютър – и изобилие от слънчева светлина. Дори получава възможността да разбере дали би могъл да третира един домашен любимец по-добре, отколкото се отнасял със семейството си.

Фрицъл трябвало да заплати всички разноски по съдебния процес и въпреки че бил предложил да даде пари на семейството си, му се наложило да обяви банкрут.

Местните власти искали да съборят и изравнят със земята къщата на Фрицъл в Амщетен и нейното прочуто подземие-затвор, но това намерение така и не се осъществява. През 2016 г. къщата била продадена на местен собственик на стриптийз клуб за 160 000 евро.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

7 коментара on “Йозеф Фрицъл: Чудовището от Амщетен

  1. Това не е справедливост за това чудовище, той 24 години мъчи и изнасилва собственото си дете и после – стая с телевизор и домашен любимец!
    Австрия най-накрая трябва да осъзнае проблема, че е развъдник на пълни психопати и да приеме смъртно наказание или просто някаква по-справедлива форма на възмездие за тях.

  2. Нищо,абсолютно нищо – присъдата е смешна.А иначе песента от новия албум на Rammstein – Wiener blut e посветена точно на този сличай.

  3. Абе ГАлина права си но Австрииците са Прекалено горд народ 🙂 и никога няма да се дадът лесно още повече ,,, са в ЕРопейският съюз а една от ууговорките (така да ги нарека) за членсвтво в Е.С. са да се премахне СМъртното наказание .. 🙁 Иначе съм съгласен с теб че трябва да бъде умъртвен този изверг 🙂

  4. Може да изпратите 1 картичка на чичо Йози за празниците ахахаха
    http://img823.imageshack.us/img823/5654/crvgv.png
    Жената предлага една как дедо Мраз и елена Рудолф опъват Снежанка смята, че яко ще се издърви :D. Aз поназнайвам немски пия мексикански ликьор и съм в страхотно коледно настроение ако има желаещи мога да преведа пожеланията ви :).

  5. Товa не е човек не е и животно и дори не и звяр.
    Животните, дивите зверове не отнaсят тaкa с децaтa си
    Не ги нaрaнявaт по този особен жесток нaчин кaкто е постъпил
    Този изрод. Кaкво е товa нaкaзaние трябвaло е дa го
    зaтворят по същият нaчин в дупкa без дa излизa без дa види
    слънцето без дa контaктувa с когото и дa било и дa преживее ужaсa,
    който е изпитвaлa дещеря му и децaтa и a не дa го нaгрaждaвaт
    зa сaтaнинското си дее.

  6. Отвращаващо е. Не мога да повярвам,че съществува такова нещо под слънцето. Е, добре няма ли жена която да оправя ? И за какво се е женил за жена си, за да спи с дъщеря си. Даже и животните не изразяват животиските си прояви така..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *