Публикувано на: 16 януари, 2012

Крехка като балерина и красива като модел, Рейчъл Елизабет Барбър държала света под танцуващите си крака. По думите на семейството и приятелите й, 15-годишното момиче с лице на фея от приказките живеело, за да танцува и танцувало, за да живее. Но в свят, населен със завистливи хищници, всяка пеперуда има своя враг. Особено красивите, с ярки цветове.

Каролайн Рийд била пълна с омраза към себе си. Смятала се за дебело и лошо дете, което не оправдава очакванията на родителите си. Другите деца имали добър живот – на нея й се случвали само гадости. Веднъж, когато била на 14 години, си нарисувала автопортрет. Картината била напълно черна.

Красивата пеперуда Рейчъл била всичко, което тя никога нямало да бъде.

Пеперудата

Рейчъл Барбър

Рейчъл Барбър

Почитателка на класическата музика от дете, Рейчъл била на път да осъществи мечтата си да стане танцьорка. Не само че имала талант, а се радвала и на подкрепата на своите любящи родители, Майкъл и Елизабет, които правели всичко по силите си да реализират целта й.

Рейчъл е родена на 12 септември 1983 година в предградието на втория по големина австралийски град Мелбърн, Апър Фърнтрий Гъли. Дребното момиче със смарагдови очи скоро показало, че танците са в кръвта й. Още преди да навърши 9 години тя се присъединява към Академията по танци в Мелбърн. Но, тъй като семейството й живеело в провинциалния район Гипсленд, честите пътувания до предградието Пруран за часовете й скоро се оказали твърде непрактични. Затова семейство Барбър решило да се премести в дома на втората майка на Елизабет в източното предградие на Мелбърн, Монт Албърт.

Рейчъл постъпила в 4-и клас на новото си училище в началото на 1993 година. Нейната сестра Ашли-Роуз започнала в предучилищната паралелка същата година. През следващите години Ашли-Роуз се сприятелила с момиче на име Кейт Рийд. Приятелството им укрепнало с времето и покрай тях Рейчъл се запознала с по-голямата сестра на Кейт, Каролайн – леко пълно и дружелюбно момиче, почти пет години по-голямо от нея. Двете не били особено близки и Рейчъл нямала представа, че Каролайн е тормозена в училище, има проблеми с родителите си и се чувства крайно неуверена в себе си и външния си вид.

Главно заради дружбата на по-малките си деца семействата Барбър и Рийд също развили близки отношения.

Когато дошло време Рейчъл да постъпи в гимназия, тя избрала първокласния Колеж за момичета Кентърбъри. Започнала там през 1996 година. Междувременно, Ашли-Роуз и Кейт Рийд останали в основното училище и продължили да бъдат приятелки.

Каролайн Рийд поддържала контакт със семейство Барбър и винаги с удоволствие се съгласявала да гледа децата им. Защото точно в тези вечери, в ролята си на детегледачка, тя можела да се възхищава на спокойствие на потенциала на Рейчъл. Всъщност, в ума на Каролайн най-голямата дъщеря на сем. Барбър спокойно би могла да краси лъскавите корици на списанията. Рейчъл била всичко, което тя никога нямало да бъде.

През 1997 година Каролайн помолила Майкъл и Елизабет да направят няколко снимки на дъщеря си, които да използва в училищния проект, по който работела. Това нямало да бъде последната чудата молба на Каролайн, свързана с Рейчъл.

Рейчъл и Емануел Карела

Рейчъл и Емануел Карела

Следващият дом, в който се премества семейство Барбър, се намирал в източното предградие на Мелбърн – Бейсуотър Норт. Заради преместването двете семейства загубват контакт, но Ашли-Роуз и Кейт си остават приятелки. Рейчъл тръгнала на уроци в популярното училище по танци „Денс Фактъри“ на улица „Чърч“ в Ричмънд. Тя бързо се вписала сред по-големите и по-малки ученици там. В училището по танци срещнала и любовта на живота си. Неговото име било Емануел Карела – строен и гъвкав танцьор, с тихо и приятно момчешко излъчване… идеалният партньор за Рейчъл. Останалите скоро им лепнали прозвището „Ромео и Жулиета“.

След почти три години в колежа Кентърбъри Рейчъл напуска училище със съгласието на родителите си и е приета за пълна подготовка в „Денс Фактъри“ през септември 1998 година. Рейчъл не била много силна в академичните науки, макар да имала среден коефициент за интелигентност. Не се интересувала от учението, а от танците. Родителите й взели трудното решение да й позволят да преследва мечтата си.

Рейчъл понякога имала участия и като модел и нейни снимки били публикувани в едно женско списание за фитнес.

Планът на „сивата мишка“

Междувременно детегледачката на семейство Барбър, „сивата мишка“ Каролайн Рийд, била започнала работа за един телеком оператор в Мелбърн, присъединявайки се към компанията на 24 ноември 1998 година. Задълженията й включвали офис администрация и съгласуване на поръчките. Тя била сменила официално името си на Каролайн Рийд Робъртсън.

Според прекия й началник Катрин Фелстед нейната работна етика и отношение били впечатляващи. В началото била изпълнителна, точна и мотивирана. Разбирала се добре с всички в службата и се учела бързо. Но не говорела много за себе си. Споделила, че е вегетарианка. Разказвала и за някакъв имот на север от Мелбърн, собственост на неин роднина. Там била прекарала много време като дете и с носталгия си спомняла как е плувала в язовира и други неща.

Разказвала и за малкото си приятели, които се били преместили в Сидни. Не споменавала имената им, но заявила, че се занимават с театър и някои от тях дори са участвали в телевизионни реклами. Колегите й били леко изненадани от тази история, понеже Каролайн не приличала на човек, интересуващ се от изкуство. Тя не споделила с никого, че понякога получава епилептични припадъци.

Каролайн била малко по-близка със своята колежка Дона Уотърс, тъй като бюрата им били едно до друго. Двете разговаряли за родителите си, предишните си работи, приятелите си и за всякакви други ежедневни неща. Каролайн разказала на Дона, че майка й има ограничителна заповед да не се доближава до нея и че баща й не й говори. Споделила също, че втората съпруга на баща й също не я харесва. Казала й, че има две по-малки сестри. Каролайн говорила и за някакъв свой бивш приятел, с когото била скъсала точно преди да започне работа в компанията.

По време на лятната ваканция в началото на 1999 година (лятната ваканция в Австралия продължава от декември до февруари), една стара приятелка се обажда на семейство Барбър в новия им дом в Бейсуотър. Каролайн Рийд разговаряла с Ашли-Роуз и отново имала странна молба. Този път искала да научи датите на раждане на трите сестри.

Както става ясно впоследстие, макар Каролайн да не поддържала контакт със семейство Барбър от дълго време, тя отдавна замисляла план да убие Рейчъл и да си присвои самоличността й. Една хаотично нахвърляна бележка, написана от нея и намерена в апартамента й, разкрива част от този замисъл:

„На път към училището по танци да й кажа, че не бива да казва на никого, че се срещаме, защото не ми е позволено да разкривам резултатите от проучването пред никого – от етични съображения – строго секретно. Дори на приятел/родители и т.н.

Да упоя Рейчъл (с нещо върху устата), да сложа тялото й във войнишка торба и да го обезобразя и захвърля някъде далече. Без кола – среща пред обществената тоалетна – там няма камери, хора“.

На друга страница било написано следното:

„Издаване на документи на изчезнали хора – имат ли списък, по който правят проверка? Кога стават ефективни правата на изчезналите хора (6 години?) частни детективи? Да наема пощенска кутия, за да не бъде проследена Рейчъл… Рейчъл – финален етап от психологическо проучване трябва да стегна малка раница, защото ще бягам (портфейл, лична карта, пари, снимка, дрехи, мече, балетни пантофки) строго секретно – не може да казва на никого за това. 100 долара плюс разходите (транспорт) да хване влака за града 2.30 долара макс среща пред Флиндърс (камери) поръчвам пица и я посипвам с приспивателно на прах. След това говорим за значението на лошите неща  после техники за релаксиране, после кърпа с упойващо вещество върху устата й – използвам войнишката торба и я изхвърлям далече“.

Друга бележка гласяла:

„Провери фермата (плюс торбата) вторник уреди банков заем… Бус за преместване… Нощта боядисване на косата… Старателно почисти къщата и изпери килима с пара“.

Раздяла

Вечерта на 28 февруари е последната вечер, която семейство Барбър прекарват заедно в пълен състав. Елизабет си спомня, че Рейчъл прекарала  около 45 минути в разговор с някого по телефона. Тя не криела с кого говори и изглежда познавала добре човека отсреща. Майка й сметнала, че това сигурно е гаджето й Емануел или нейната приятелка Кайли.

Родителите на Рейчъл - Майкъл и Елизабет Барбър

Родителите на Рейчъл - Майкъл и Елизабет Барбър

Полицията установява впоследствие, че Каролайн Рийд е звъняла в дома на Барбър онази вечер. Тя успяла да убеди Рейчъл да се срещнат следващата вечер след уроците й по танци. Каролайн наблегнала особено силно на важността Рейчъл да запази срещата им в тайна. Подмамила момичето с обещанието, че ще получи 100 долара, ако участва в някакво психологическо проучване.

На следващата сутрин Майкъл Барбър откарал най-голямата си дъщеря до спирката на Уотъл Парк, откъдето щяла да хване трамвая за Ричмънд. Тя щяла да закусва в дома на своя приятелка преди да се запъти към танците. Баща й щял да я чака на същата спирка в 18:15 часа, за да я прибере у дома.

Последният път, когато Елизабет и Майкъл виждат дъщеря си, тя имала 13 долара в портмонето си. Облечена била в черни панталони, черен сутиен и светла фланелка. Носела черната си торба за танци. На шията й висяла златна верижка с имитация на диамант, на ушите й обици в същия стил, а на ръката й пръстен със син топаз.

В онзи понеделник в студиото по танци Рейчъл изглеждала развълнувана, но не искала да каже какво ще прави същата вечер. Казала на приятелите си само, че ще изкара бързи пари от някаква работа. Коментарите й предизвикали подозрение у нейния приятел. На обяд Емануел извел Рейчъл да види едни обувки в магазина на близо. Стрували 100 долара.

Емануел и Рейчъл - 1998 г.

Емануел и Рейчъл - 1998 г.

Тя му казала, че сега няма пари да ги купи, но утре ще го направи. Той я попитал от къде ще вземе толкова пари, защото знаел, че майка й не би ги платила. Рейчъл му отговорила, че си е уредила работа за вечерта и ще спечели купища пари. Казала му, че не може да му каже нито каква е работата, нито къде отива, но ще му се обади след това да му разкаже как е минало всичко. Емануел продължил да настоява за повече подробности, но тя му казала да не се тревожи. Всичко било наред.

Все пак тя се изпуснала, че има среща с някаква стара приятелка, която той не познавал.

След занятията в 17:30 часа Рейчъл целунала приятеля си за сбогом. Емануел я видял за последен път да стои на улица „Чърч“. Тя му се провикнала през пътното платно: „Обичам те!“. Той й извикал в отговор: „И аз те обичам!“.

Булото пада

Този ден Каролайн се обадила в службата си и оставила съобщение на шефката си, че не била спала през нощта и сега не се чувства добре. Но това било лъжа. Същата вечер Каролайн стояла край обществената тоалетна на ъгъла на „Бридж Роуд“ и улица „Ленъкс“ в Ричмънд. Там се срещнала с Рейчъл. Двете се качили на трамвая и слезли на ъгъла на улиците „Хай“ и „Чепъл“ в Пруран след около 20 минути.

Случило се така, че бившата ученичка от „Денс Фактъри“ Алисън Губерек пътувала в същия трамвай и ги видяла да се качват в около 18:40 часа.

„Рейчъл беше с някакво друго момиче, което не бях виждала“ – казала по-късно тя на полицията.

„Те седнаха близо до мен и си говореха. Помня, че чух Рейчъл да споменава приятеля си и нещо за някаква котка. Съвсем нормален разговор. Рейчъл говореше повече от онова момиче. Изглеждаше възбудена. Помня, че Рейчъл изглеждаше много хубава в сравнение с онази другата, която беше съвсем невзрачна“.

Впоследствие Алисън Губерек помага на полицията да състави словесен портрет на момичето, което видяла с Рейчъл. Скицата носела стряскаща прилика с лицето на Каролайн.

Двете момичета слезли от травмая на улиците „Уилям“ и „Хай“ и продължили пеша около 120 метра до апартамента на Каролайн на улица „Триниан“.

Емануел (вляво) и Рейчъл на рожден ден

Емануел (вляво) и Рейчъл на рожден ден

В същата вечер Емануел чакал обещаното телефонно обаждане на приятелката си. То така и не дошло.

Междувременно Майкъл Барбър също чакал дъщеря си на трамвайната спирка до падането на мрака. Неговото малко момиченце не се появило. Мотриса след мотриса издрънчавали край него, но от Рейчъл нямало и следа. Нещо не било както трябва.

Семейство Барбър влизат в полицейското управление в Бокс Хил малко след 21:00 часа и съобщават за изчезването на дъщеря си. Те знаели, че нещо не е наред, защото за Рейчъл не било типично да изчезва по този начин. Предчувствията им били напълно оправдани. Дъщеря им била станала жертва на зловещ замисъл.

Когато Рейчъл и Каролайн пристигнали в едностайния апартамент на улица „Триниан“, убийцата не губила време да приведе плана си в действие. Опитала се да накара Рейчъл да пие алкохол, но момичето отказало (или пила съвсем малко, тъй като впоследствие властите открили бутилките с алкохол почти непокътнати). Това объркало леко замисъла на Каролайн, тъй като тя възнамерявала да сипе приспивателно в питието й. Двете хапнали от пицата, която били взели по пътя и Каролайн сложила началото на фалшивото психологическо проучване, като помолила Рейчъл да направи упражнение по медитация. Казала на жертвата си да мисли за щастливи и приятни неща.

В този мъчителен и обезпокояващ момент съдбата на Рейчъл сякаш се крепяла на косъм. По-късно Каролайн разказва на психиатрите, че „Само за момент булото се вдигна и аз не исках да го направя – но нещо ми натякваше, че вече съм се забъркала в твърде много неприятности и сега трябва да го сторя… и сякаш булото отново падна“.

Тя се промъква зад нищо неподозиращото медитиращо момиче и стяга врата му с няколко преплетени телефонни кабела. Започва да я души, което е трудна задача само по себе си, но въпреки отчаяните си усилия Рейчъл не успява да окаже достатъчна съпротива на яката Каролайн. Животът в очите й угасва и убийцата отпуска хватката си. Тя си поема дълбоко въздух, нещо което Рейчъл никога вече нямало да направи, и облекчение се разлива по вените й. Всичко свърши, помислила си тя, първата и най-важна пречка към новия ми живот е премахната.

Плитък гроб

Рейчъл Барбър

Рейчъл Барбър

Каролайн държи тялото на Рейчъл в апартамента си цели два дни – скрито в гардероба, с телефонния кабел все още около шията на момичето.

Двата дни минали за Каролайн като в мъгла. Тя отишла на работа във вторник 2 март – сутринта след убийството. Колегите й забелязали, че е бледа и странно тиха. Тя използвала служебния си телефон, за да провери разписанието на влаковете. На следващия ден позвънила в собствения си дом, но, естествено, никой не й отговорил. По-късно сутринта на 2 март Каролайн се почувствала зле и била откарана от шефката си вкъщи. Оттам се обадила на баща си, Дейвид Рийд, в работата му. По-късно Дейвид Рийд отишъл да я види, за да провери дали е добре. Заварил я в апартамента сама. Рийд забелязал, че вратата на спалнята й, където в гардероба се разлагало тялото на Рейчъл, е затворена.

В същия ден тя позвънила и на своята колежка Дона Уотърс, за да си поиска парите, които й била дала назаем – 320 долара. Казала й, че парите й трябват, защото ще се пренася и хамалите щели да дойдат на следващата сутрин в 9 часа. Уотърс не разполагала с толкова пари в момента. На следващия ден сутринта Каролайн отново започнала да й звъни, настоявайки да получи парите си. Уотърс дошла пред сградата й и й дала 200 долара от заема. На 3 март Каролайн се обадила отново в службата си и оставила съобщение на шефката си, че все още не се чувства добре и ще си остане у дома.

Сетне се заела да довърши предначертания си план. Увила тялото на Рейчъл в парцали и го натикала в голяма войнишка торба, купена предварително. Тази торба никога не била открита, макар че самата убийца си спомня впоследствие, че я била оставила във фермата на баща си в Килмор. Каролайн извикала такси и обяснила на шофьора, че тежкият и нестандартен багаж е скулптура. Вече във фермата, тя изкопала набързо плитък гроб и зарила своята фикс идея в него, както смятала тогава – завинаги.

Примката се затяга

Рейчъл Барбър

Рейчъл Барбър

В четвъртък на 4 март Каролайн пристигнала на работа в 9 часа и работила цял ден. Междувременно споменала на шефката си, че нейна приятелка е изчезнала безследно. Не изглеждала притеснена от този факт и обяснила, че момичето и друг път било бягало от къщи.

В неделя на 7 март Каролайн, водена от болно любопитство, се обажда в дома на семейство Барбър. Вдига й вуйчото на Рейчъл, Андрю Саутхол, който дежурял на телефона, докато родителите й разлепвали плакати с лика на дъщеря си по улиците. Тя се представила като стара приятелка на семейството и проявила жив интерес към хода на разследването. Дори предложила помощта си в издирването. Андрю записал името и телефонния й номер.

Това обаждане й изиграва лоша шега. Детективите направили проверка на всичките й телефонни обаждания и бързо открили, че тя е звъняла в дома на Барбър преди изчезването на момичето. Заслужавало си да проверят тази връзка. На 10 март те се запътили към службата на Каролайн, но там им казали, че тя е болна и не е на работа. Нейната колежка Дона Уотърс побързала да й звънне с тази новина. Каролайн спокойно обяснила, че наистина познава изчезналото момиче, защото някога била негова бавачка. Споменала, че Рейчъл сигурно е избягала от къщи, както била правила и преди. Дона сметнала за странно, че Каролайн не й била казала това още в началото, когато новината гърмяла по радиото, вестниците и телевизията.

На следващия ден Каролайн се обадила в работата си и оставила съобщение, че е болна. Но шефката й вече започвала да губи търпение и в отговор й оставила съобщение на телефонния секретар да донесе бележка от лекар. Междувременно, детективите от Отдела за изчезнали лица, които поели случая на 10 март, затягали примката около нея с нарастващо подозрение.

По-късно същия ден Каролайн се отбила в близката банка и кандидатствала за 10 000 долара заем, казвайки че ще използва парите за да си купи кола. Не получила одобрение, което било съвсем разбираемо. Тя дори нямала шофьорска книжка.

В петък на 12 март полицията пристигнала пред апартамента на Каролайн, за да говори с нея за изчезването на Рейчъл. Никой не им отворил вратата. По-късно тя отново се обадила на колежката си Дона Уотърс, за да настоява за остатъка от парите си.

Около 17:30 в същия петък полицията отново пристига пред жилището на Каролайн, снабдена с ключ от апартамента, но не успява да отвори вратата с него. Полицаите звънели на телефона няколко пъти, но никой не вдигал слушалката. Най-сетне, около 18:10 часа на мястото пристига пожарна бригада, за да помогне на полицията да проникне в апартамента. Огнеборците влезли вътре през един от прозорците и заварили Каролайн да лежи в безсъзнание на пода. Косата й била боядисана в зелено. В жилището били открити голям брой опаковки от лекарството Тегретол, обикновено използвано при епилепсия. Очевидно Каролайн била получила поредния си пристъп, може би стресната от пристигането на полицията. Властите претърсили жилището за следи от изчезналото момиче. Натъкнали се на две торби, пълни с дрехи, които очевидно не принадлежали на Каролайн, а съвпадали по размер с дрехите на Рейчъл. В една от тях имало молба за издаване на акт за раждане под името Рейчъл Елизабет Барбър.

Признание

Каролайн била откарана в болницата, където се съвзела и с неохота се съгласила да говори с детектив Нийл Патерсън. Получавайки разрешение от лекарите, Патерсън я уведомил, че е детектив и прочел правата й. После я попитал за Рейчъл.

„Къде е тя?“ – поинтересувал се детективът.

„Мъртва е“ – проронила Каролайн.

„Как се случи?“.

„Беше нещастен случай. Убих я“.

Патерсън й напомнил, че има право да мълчи и продължил:

„Знаеш ли къде е тялото й?“.

„Във фермата в Килмор, край дърветата“.

„Как умря тя?“.

„Не мога да си спомня. Уморена съм“.

Детектив Патерсън незабавно се обадил на бащата на Каролайн, Дейвид Рийд, който веднага се сетил кое е мястото, описано от дъщеря му. Сетне Патерсън се обадил на Отдел Убийства. Апартаментът на Каролайн бил запечатан и криминалистите се заели за работа. Каролайн скоро се почувствала достатъчно добре, за да бъде изписана от болницата и преместена в не толкова удобна килия.

На следващата сутрин – 12 дни след изчезването на Рейчъл – детектив Пол Рос от Отдел Убийства и детектив Патерсън отново разпитали Каролайн. Но тя вече била говорила с адвокат и отказала да отговаря на въпросите им.

В събота на 13 март полицията пристига във фермата в Килмор и се заема да търси тялото. Намира го, закопано в плитък гроб, край описаните от Каролайн дървета. Аутопсията открива следи от антихистамин в тялото й, който причинява сънливост.

Самосъжаление

Рейчъл Барбър

Рейчъл Барбър

Бележките, написани от собствената й ръка и открити в дома й, разкривали без всякакво съмнение, че арестуваната е подготвяла план за отвличане и убийство, както и за последвалото отърваване от тялото. Изглежда Каролайн се готвела да започне нов живот под името „Джем Саутхол“. Дори си била направила труда да съчини кратка лична история, съдържаща измислени подробности за родителите на новата си персона. В бележките често се споменавало за мъртвата Рейчъл. Каролайн разсъждавала над нейния външен вид и характер. Описвала Рейчъл като много надарена и интелигентна,  поразително красива – с тяло на танцьорка. Същевременно описвала себе си като „дебела, грозна, с голям нос, пъпки, лице като пица, тъмна мазна коса, без приятели… без актьорски умения, без музикален талант и без координация“.

Тези бележки показвали анормален, почти маниакален интерес от страна на Каролайн към убитото момиче, което още повече накарало властите да вярват, че тя всъщност е възнамерявала да заживее нов живот не като „Джем Саутхол“, а като Рейчъл Барбър.

Каролайн често пишела изпълнени със самосъжаление писма до своя баща Дейвид. Някои от тях подписвала като „Пъпчивата точка“ – псевдоним, който сама си била измислила заради тежкото си акне.

Психиатрите, прегледали Каролайн, споделят по-късно в съда, че нямат почти никаква представа какво е ставало в ума й, тъй като тя отказвала да ги допусне там.

Криминалният психиатър Джъстин Бари-Уолш обяснява в своя доклад за защитата, че Каролайн е избрала жертвата си заради качествата, които тя самата не притежавала.

„Възможно е да е смятала, че би могла да преоткрие себе си по някакъв магически начин в образа на жертвата“ – смята Бари-Уолш.

Скица на Каролайн Рийд в съда

Скица на Каролайн Рийд в съда

Според някои неспециалисти, Каролайн страда от дисморфофобия или страх от собствената грозота. Страдащите от това заболяване проявяват изключителна загриженост към външния си вид и виждат в себе си несъществуващи дефекти. Състоянието понякога причинява жестока емоционална депресия и безпокойство, и би могло да доведе до отдръпване и социална изолация. Причините за разстройството са различни при всеки, но обикновено са комбинация от биологични, физиологични и външни фактори от миналото или настоящия живот на страдащите. Психическият и физически тормоз, както и емоционалното пренебрежение също са преживявания, които допринасят за проявата на дисморфофобия. Самата Каролайн разказва, че се е чувствала пренебрегната и излишна през цялото си детство. Сякаш никога не изглеждала добре, нито постъпвала правилно в очите на родителите си. Особено тежко приемала незаинтересоваността и студенината на баща си, на когото държала изключително много.

Нова фикс идея

Каролайн Рийд в съда

Каролайн Рийд в съда

Убийцата носела бяло. Тя седяла на мястото си с ръце на коленете и сведена глава. Загубила била доста от теглото си, а лицето й било бледо и някак отпуснато. Понякога шептяла нещо сама на себе си. Пред нея, от височината на мястото си, съдия Франк Винсънт се готвел да произнесе присъдата й.

На 29 ноември 2000 година след дълги размишления съдът осъжда Каролайн Рийд Робъртсън на 21 години затвор с минимален срок на излежаване на присъдата – 14 години. В емоционалната си реч съдията нарекъл подсъдимата „напълно самовглъбена и интересуваща се единствено от своите чувства и желания“.

Той казал, че Каролайн вероятно страда от дълбоко вкоренено личностово разстройство и представлява истинска заплаха за всеки обект на фиксацията й. Да, тя проявявала разкаяние, но според съдията то се дължало главно на самосъжаление.

Впоследствие Каролайн се отказва да обжалва присъдата си. Тя остава в затвора, където се вписва удивително добре. Но склонността й към маниакални фиксации не изчезва, а даже напротив. Този път Каролайн насочва смъртоносното си възхищение към бляскавия свят на Холивуд. През 2001 година управата на затвора открива в килията й десетки снимки на актрисата Клеър Дейнс, участвала във филма „Ромео и Жулиета“ (1996) заедно с Леонардо ди Каприо. Каролайн заявила, че възнамерява да се подложи на пластична операция и липосукция, за да прилича на нея. Голяма част от страдащите от дисморфофобия се подлагат на ненужни пластични операции, които обаче облекчават симптомите на състоянието им само временно.

Емануел прегръща гроба на Рейчъл на рождения й ден

Емануел прегръща гроба на Рейчъл на рождения й ден

Приятелят на Рейчъл, Емануел Карела, се превръща в популярен поп изпълнител в Австралия и посвещава няколко песни на своята изгубена любима. Той е един от феновете на нейната страница във Фейсбук.

През 2003 година излиза книгата „Перфектна жертва„, написана от майката на Рейчъл, Елизабет Саутхол, и криминалният репортер Меган Норис. Елизабет разказва за сърцераздирателните премеждия на семейството си, опитващо се да убеди твърдоглавата полиция, че дъщеря им не е избягала от къщи. Меган Норис предлага другата страна на монетата; разследването, изумлението на професионалистите, сблъскали се с чудатите и обезпокояващи писма на убийцата, и действията на полицията, довели в крайна сметка до разкриването на случая.

По случая е създаден и филма „В нейната кожа“ (2009), с участието на Гай Пиърс, Миранда Ото и Сам Нийл.

———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на bibi
Източници: „Shocking Australian True Crime Stories“ от Пол Андерсън, ethermachines.com, about.theage.com.au, culture.com, wikipedia.org

17 Коментари за “В нейната кожа: Каролайн Рийд и Убийството на Рейчъл Барбър”

  1. AvatarHristiqn

    Къде е убийцата ?

  2. AvatarСилвия

    В затвор в Австралия – не можах да намеря повече информация :(

  3. Avatarвикторчо

    който умее английски може да прочете присъдата тук:

    http://www.ethermachines.com/media/In_Her_Skin-Original_Court_Transcript.pdf

  4. Avatarвикторчо

    ето и фейсбук страница посветене на нея:

    http://www.facebook.com/pages/Rachel-Barber-Perfect-Victim/165029050196696

  5. Avatarohfeodf

    Няма ли повече снимки на убийцата?

  6. AvatarСилвия

    Не можах да намеря други, за съжаление :(

  7. AvatarЕмилия

    Както винаги, статията е много интересно написана, разчупена и увлекателна. Повтарям – както и всичките Ви други. Бравос!

  8. AvatarЕмилия

    И съм Ваш най-виден почитател и четец :)

  9. AvatarСилвия

    Благодаря ти, Емилия!!!!

  10. Avatarмария

    Искам да попитам от къде да си сваля филма? В замунда не го намирам ? благодаря предварително.

  11. AvatarСилвия
  12. AvatarТарантулка
  13. AvatarКриси

    Убийцата кога ще е на свобода и какво ново крои да направи сега.Неможе за всяко нейно не савършенство да убива савършенния за нея.Такива хора като нея (завистници) не бива да има.Знам че във всеки човек има поне малко завист към някой но това е прекалено.Не я съдя тя си знае но като уби нея тя ще страда докато е жива.По-добре за да и завижда да и направи някакъв гаден номер за да и мине вътрешно отколкота да проваля нейния и собствения си живот.

  14. AvatarПетя

    Не мисля, че хора като въпросната Каролайн Рийд трябва да се разхождат свободни по улиците. Далеч съм от мисълта, че престоя й в затвора е успял да излекува душевните й болести и проблеми. Доста по-вероятно е, когато я освободят (това ще се случи през тази година, поради добро поведение) пак да си набележи нова жертва, която ще я превъзхожда с нещо ;)

  15. AvatarElena

    Според мен вина за всичко това имат родителите на Каролайн Робъртсън. Ограничителната заповед на майка й не е била издадена току-така. Освен това е било тяхно задължение да се поинтересуват навреме от проблемите на дъщеря си и да я заведат на психотарепевт или психиатър. Тогава е нямало да се стигне до това, тя да убие невинен човек и да гние в затвора години след това. На мен ми е жал за това момиче, а също и за жертвата.

  16. AvatarJi

    Елена е абсолютно права. Каролайн е също жертва. А дори не е била грозно момиче. тя е била болно момиче, за което никой не се е погрижил.

  17. AvatarДаниел

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –