Публикувано на: 28 май, 2012

Виктория Климбие е малко момиче, което няма да порасне. Защото е убита зверски от хората, които е трябвало да се грижат за нея. А това, което я изпраща в ръцете на нейните убийци, е желанието на родителите й Виктория да получи по-добро образование и да има по-добър живот.

Франция

Виктория Аджо Климбие е родена в град Абобо, Кот д’Ивоар, петото от осемте деца на Франсис Климбие и Берт Амоиси. Лелята на Франсис – Мари-Терез Куао живее във Франция с тримата си сина. Тя преживява от социални помощи, но при посещението си в Африка през 1998 година, когато присъства на погребението на брат си, Мари-Терез се среща със семейство Климбие и пожелава да отведе Виктория със себе си. Този вид „осиновяване” не е нещо необичайно в африканските общества. По-богати роднини поемат грижата за деца на по-бедните си близки. Виктория се радвала, че е избрана. И макар родителите й да били виждали Мари-Терез само няколко пъти, те също били щастливи, мислейки че осигуряват на поне едно от децата си по-добро бъдеще. За съжаление се оказало, че ужасно грешат.

От този момент нататък, Мари-Терез се държала така, все едно Виктория е нейна дъщеря. Първоначално тя планирала да отведе със себе си друго дете, което се казвало Ана Куао, но родителите на Ана променили решението си. Вместо това, Виктория взела паспорта, предназначен за Ана и по време на целия си престой в Англия и Франция е известна като Ана.

Не е известно кога Куао е започнала да злоупотребява с Виктория. Родителите на момиченцето получили три съобщения от нея след заминаването й. Във всички се казвало, че тя е добре.

Виктория и Мари-Терез напускат Кот д’Ивоар през ноември 1998-а, и се установяват във Франция, където Виктория е записана в училище. През февруари 1999 г. обаче, Куао започва да получва писма от училището заради постоянните отсъствия на Виктория. Училището сигнализира на социалните служби. Според тях, Виктория непрекъснато заспивала в час, а по-късно главният учител си припомня как на 25-и март Куао казала, че Виктория страда от дерматологично заболяване, заради което се явила на училище с обръсната глава и перука.

Когато напуска Франция, Мари-Терез Куао дължи 2000 паунда за неправомерно взети социални помощи. Предполага се, че тя е взела Виктория, за да може да получава по-високи социални помощи. Освен това, Куао е задлъжняла и за наем.

Англия

На 24-и април 1999 година Куао и Виктория пристигат в Англия и се установяват в Лондон. Първоначално живеят в Туайфорд Кресънт, преди на 1-и май 1999 г. да се преместят на „Никол Роуд“, Харълсдън в Северозападен Лондон.

На 25-и април Куао и Климбие посещават Естер Ака, далечна роднина на Куао, акушерка, възпитателка и проповедница. Ака и дъщеря й забелязали, че Виктория носи перука и изглежда слаба и крехка.

На следващия ден Куао и Климбие посещават офис на Homeless Persons’ Unit – организация, намираща подслон на бездомни хора. Джули Уинтър, служителка в организацията помага на Куао да попълни формуляр за намиране на жилище. На въпроса на Джули защо Виктория носи перука, Куао отговорила, че момиченцето има твърде къса коса, а иска дълга и затова носи перука. Обяснението е прието от служителката. Въпреки че на Уинтър е показан паспорта на Виктория, със снимката на Ана, тя не обърнала внимание, защото й се сторило, че молбата на Куао за жилище няма основание. Уинтър обсъдила молбата с началника си и уведомила Куао, че не отговаря на условията за отпускане на жилище. Тя се обадила на Памела Форчън, социален работник, прехвърляйки случая на нея. За това, обаче, няма документи.

Между 26-и април и началото на юли Куао посещава службите в Ийлинг 18 пъти в опит да получи жилище или пари. Климбие е с нея поне в 10 от случаите. Служителите забелязали размъкнатия вид на Виктория. Една от служителките – Дебора Гонт си помислила, че момиченцето изглежда като извадено от реклама на организации, помагащи на деца в Африка. Въпреки това, никой не предприел нищо. Вероятно са предполагали, че видът на Виктория е такъв, за да предизвика съжаление, за да бъдат отпуснати на Куао пари. През този първи месец нито Куао, нито социалните служби в Ийлинг направили нещо, за да може Виктория да бъде записана на училище.

На 8-и юни 1999 г. Куао води Климбие на лекар. Медицинската сестра не направила изследвания на Виктория, тъй като не била уведомена за здравни проблеми. До средата на юли Виктория прекарвала повечето време в къщата на Присила Камерън – нерегистрирана детегледачка, която Куао срещнала, докато работела в болницата като санитарка.

Няма данни Виктория да е подлагана на тормоз или да е третирана зле по време на срещите с детегледачката Камерън и била в много добри отношения с нейния син – Патрик. Няколко пъти Камерън забелязала малки порязвания на ръцете на Виктория. На въпросите й, Куао отговоряла, че Виктория се е порязала, докато си е играла с бръснарско ножче.

Веднъж Куао и Климбие срещнали далечната им роднина Естер Ака на улицата. Тя забелязала белег на бузата на Виктория, но Куао обяснила, че момичето го получило при падане от ескалатор. Притеснена за здравето на Виктория, Ака ги посетила в дома им. Впечатлението й било, че обстановката е крайно неподходяща.

На 18-и юни Ака подава анонимен сигнал на социалните служби, изразявайки загриженост за Климбие. Саманта Хънт, която приела обаждането, веднага уведомила детските социални служби, като написала доклад по случая и го изпратила по факс. Никой не отговорил на съобщението й до късния следобед. Това, според лорд Хърбърт Лейминг, който оглавил по-късно публичното разследване на случая, е „едно от най-странните и противоречиви доказателства” в публичното разследване. Няколко дни по-късно, вероятно на 21-и юни, Ака отново телефонира на социалните служби, за да се увери, че по случая е назначена проверка. Служителката й казала по телефона, че „вероятно нещо е направено”. Това обаждане, обаче, не предизвикало нов доклад. Първият, написан от Саманта Хънт, не бил видян до 6-и юли, 3 седмици, след като е бил направен. Тогава Робърт Смит, администратор, въвел данните от доклада в компютъра, с описание на нараняванията на Виктория.  Лорд Лейминг казва, че това закъснение е „противоречива пропусната възможност” да се спаси Климбие. Едуард Армстронг, мениджър на екип в социалните служби, казва, че е попълнил документ, съдържащ данни за свършената работа през деня на 18-и юни, но доклад за Климбие не бил постъпвал в неговия офис. На 21-и той получил доклад, който описвал второто обаждане на Ака, което съдържало много по-малко подробности за Виктория. Лейминг казва за този ред на събитията, че е „абсолютно невероятен”. Той казва още, че работата на Армстронг по случая е абсолютно ненадеждна, както и че настояването на Армстронг, че е получил доклад за обаждането на 21-и юни е опит да се скрие некадърността на служителите, заели се със случая.

На 14-и юни Куао и Климбие срещат Карл Манинг (роден на 31.10.1972 г.) в карания от него автобус. Тогава започва и възката между него и Куао, която приключва с техния арест, осем месеца по-късно. Тя била първата му приятелка. Връзката се развила бързо и на 6-и юли Куао и Климбие се преместили да живеят при него в едностайния му апартамент в Самърсет Гардънс, Тотнъм, в Лондон. Има доказателства, че мъченията на Климбие се увеличили след преместването в апартамента на Манинг.

На 7-и юли социалните служби изпратили писмо на Куао, на адреса й на „Никол Роуд“, уведомявайки я, че ще направят домашно посещание. На 14-и юли двама социални работници – Лори Хобс и Моника Бриджман, отиват на посочения адрес, но не намират никого. Хобс и Бриджман не предприемат никакви действия по издирването на Куао и Климбие. Преди посещението, те не правят никакво проучване по случая и имат само „бегла представа” за случая, който разследват. Разследването на лорд Лейминг навежда на мисълта, че няма направен доклад от Хобс и Бриджман, освен бележката, че „Няма никой на посочения адрес. Наемателите са се преместили“.

Първото хоспитализиране

На 13-и юли Куао завежда Климбие в къщата на детегледачката Камерън с молба Присила да се грижи за детето за постоянно, тъй като Манинг „не я иска”. Камерън отказва, но се съгласява Виктория да остане при нея за през нощта. Камерън, синът й Патрик и дъщеря й Аврил забелязват, че Климбие има множество наранявания, включително изгаряния по лицето и висящо парче кожа от десния й клепач, за които Куао казала, че Виктория сама си е причинила. Показанията на Манинг в последвалото разследване се различават и той признава, че е удрял Виктория, заради нейната „разпуснатост”, започвайки с шамари и преминавайки към юмруци, причинявайки й умишлено физическа травма.

На следващия ден – 14-и юли, дъщерята на Присила, Аврил, завежда Климбие при Мари Кадер – учителка по френски в училището на сина й. Кадер я посъветвала да заведе Виктория в болница и в 11 часа предиобед Аврил я води в спешното отделение на болница „Сентръл Мидълсекс”. В 11:50 Климбие е изпратена при доктор Рис Бейнон, старши лекар в болницата. Бейнон получава информация за Климбие от Аврил и си прави извода, че е твърде вероятно нараняванията на Виктория да не са инцидентни. Съобразно политиката на болницата, той прехвърля случая на доктор Екундайо Аджаи-Обе, завеждаща педиатричната клиника.

Климбие пристига в приюта „Барнаби Беър“, където е прегледана от Аджаи-Обе, която установява множество наранявания. Когато я попитали за нараняванията, Виктория казала, че сама си ги е причинила, което педиатърът не сметнал за истина. Бележките на Аджаи-Обе по случая били детайлни, за разлика от тези на другите лекари, които преглеждали Виктория. Тя била „доста подозрителна и разтревожена”, че нараняванията на Климбие не са инцидентни, както тя казва, и решава да приеме Виктория в болницата и да я постави под наблюдение.

Нараняванията на Виктория, следствие на „крастата”

Нараняванията на Виктория, следствие на „крастата”

Лекарите уведомили полицията и Виктория била поставена под полицейска защита за 72 часа, за да не напусне болницата. Куао казала на лекарите, че Виктория имала краста и нараняванията й са причинени от самата нея. Много от лекарите и сестрите подозирали, че нараняванията на момиченцето не са инцидентни и не са самонаранявания. Така или иначе, Руби Шуорц, консултант-педиатър, поставила диагноза „краста” и решила, че чесането е причина за нараняванията на Виктория. Тя поставила диагнозата без дори да е говорила с Климбие насаме.

Шуорц по-късно признава, че е направила грешка. Един от подчинените на д-р Шуорц написва на социалните подвеждащо писмо, в което се казва, че няма индикации за тормоз.

Когато Мишел Хайн, служител на звено „Защита на детето”, получава доклад, уведомяващ я за нараняванията на Виктория, тя планира да започне разследване по случая. Но на следващия ден разбира за диагнозата, поставена от Шуорц, и се отказва да разследва случая, доверявайки се на нейната преценка.

По-късно тя изразява съжаление, че не е започнала разследване. Шуорц казва по време на разследването, че е очаквала социалните служби да продължат да се занимават със случая. Нийл Гарнам, адвокат, заел се със случая на Виктория, по време на разследването казва на Шуорц:

„Има нещо страшно, нали, докторе, във факта, че социалните служби и Вие си прехвърляте топката, като всеки очаква от другия да продължи разследването, а в резултат на това, никой не го прави”.

Полицейският служител Рейчъл Дюар решава да свали полицейската защита от Виктория, разрешавайки й да се върне вкъщи, когато разбира, че Климбие има краста. Дюар е била задължена да се срещне с Климбие и да й обясни, че е под полицейска защита, но не го направила. Нито пък се срещнала с Куао и Манинг. По същото време Дюар е посещавала семинар за защита на детето. Адвокат Гарнам по-късно казва: „Трябва да се запитаме защо за нея е било по – важно да посети семинар, където е учила как да защитава децата, вместо да работи по истински случай по защита на дете, в който е била ангажирана по същото време”. Куао отвежда Виктория вкъщи на 15-и юли 1999 г.

По някое време през юли, вероятно малко преди Виктория да бъде приета в болница, Куао се сприятелява с двойка – Жулиен и Шантал Кимбодима. Климбие и Куао посещават дома им няколко пъти през следващите месеци. Според Шантал, Куао непрекъснато крещяла на Виктория и не демонстрирала никаква привързаност към нея.

Второ хоспитализиране

North Middlesex Hospital където Виктория е приета със сериозни изгаряния.

North Middlesex Hospital където Виктория е приета със сериозни изгаряния.

На 24-и юли, Климбие е отведена от Куао в спешното отделение на болница Норт Мидълсекс с тежки изгаряния по главата и други наранявания. В болницата не установили никакви признаци на краста. Консултантът Мери Роситър подозирала, че Виктория е малтретирана, но все пак написала „готова за изписване” в бележките си.

Според Морийн Ан Мийтс, друг лекар в болницата, когато Роситър написала бележката си, забелязала, че Виктория има признаци на занемаряване, емоционален и физически тормоз. По-късно, по време на разследването, Роситър казва, че не е имала предвид, че иска Виктория да си отиде вкъщи, а че физически няма причина тя да остава в болницата. Тя казва, че е очаквала полицията или социалните служби да се заемат със случая. И наистина за кратко социалните служби в Енфийлд поели случая, преди да го предадат на колегите си в Харингей.

Социалният работник Лиса Артъруъри и полицейският служител Карън Джоунс от Харингей били натоварени със случая на Климбие. Те трябвало да направят домашно посещение на 4-и август. Но тази среща е отменена в момента, в който чули за крастата. По-късно полицай Джоунс казва: „Може да не звучи логично, но тогава не знаех нищо за крастата”. Тя твърди, че се е обадила в болницата и поискала информация за заболяването, но адвокат Гарнам има доказателства, че такова обаждане никога не е постъпвало. Джоунс била информирана, че по Виктория има следи от бой с колан, въпреки че тя твърди, че не е имало индикации за тормоз над момичето.

На 5-и август Бари Алмейда, социален работник в Харингей, отвежда Виктория в Националната Организация за Предотвратяване Жестокото Отношение към Децата (NSPCC) в Тотнъм. Там тя е предадена на Силвия Хенри. Същия ден Куао се среща с Артъруъри и Джоунс и казва, че Виктория се е заляла с вряла вода, за да спре сърбежа от крастата, както и че е използвала различни инструменти, причинявайки си останалите наранявания. Социалната работничка и полицайката й повярвали и позволили Виктория да се върне вкъщи.

След изписването

На 7-и август 1999 г. Куао посещава социалните служби в Ийлинг. Оттам казват, че причината за посещението е проблем с жилището и че случаят е приключен. По-късно социалните служби в Ийлинг са описвани като „хаотични”.

На 13-и август консултант Мери Роситър пише до Петра Кичман, служител на градския съвет в Брент, молейки я да проследи случая. Кичман казва пред разследващите, че се е свързала с Артъруъри, но тя отрича това. По-късно, на 2-и септември, Роситър праща второ писмо. Кичмън казва, че отново е говорила с Артъруъри, но служителката отново отрича. Артъруъри посещава дома на Виктория на 16-и август и още веднъж, когато Манинг започва да принуждава детето да спи във ваната. Артъруъри казва пред разследващите, че Виктория изглеждала „щастлива”. Адвокат Гарнъм критикува Артъруъри, че не е забелязала нараняванията на Виктория. Самият Манинг по-късно описва посещението като „претупана работа”. Артъруъри се е срещала няколко пъти с Виктория, като общо двете са прекарали не повече от 30 минути заедно, разменяйки си по няколко реплики.

От този момент нататък, Куао държи Виктория далеч от болници, обръщайки се вместо това към църквата. Куао казала на пасторите, че е майка на момичето и че тя е обладана от демони. Пасторът в една от църквите предложил да се моли за Виктория, смятайки че е възможно раните по тялото й да са от демонично обладаване. В друг случай, Куао завела Виктория във „Вселенската църква на Божието царство”, където пасторът Алваро Лима заподозрял, че тя е малтретирана, но не предприел нищо. Той разказал, че Виктория му е обяснила как Сатаната й е казал да се изгори. Пасторът не й повярвал, но все пак вярвал, че може и да е обладана.

Куао и Виктория

Куао и Виктория

От октомври 1999 до януари 2000 година Манинг принуждавал Виктория да спи в торба за болкук във ваната, в собствените си ексременти. По-късно той твърди, че това е било наказанието й за подмокряне на леглото. На 1-и ноември 1999 година, пред социален работник от Харингей, Куао обвинява Манинг, че е насилвал Климбие сексуално, но оттегля обвиненията на следващия ден. По време на една от визитите си, Артъруъри обсъжда условията в къщата и казва, че социалните работници отнемат само деца, които са сериозно застрашени. Само няколко дни след това Куао подава жалбата срещу Манинг, което поставя Виктория именно в категорията „сериозно застрашени”. Полицай Карън Джоунс изпраща на Куао писмо, на което не получава отговор, след което не предприема нищо. Манинг по-късно отрича да е насилвал Виктория. Алън Ходжис, полицейският сержат, отговарящ за случая казва по-късно, че социалните работници непрекъснато са възпрепятствали полицията в този, както и в други случаи. В периода декември 1999 – януари 2000 г. Артъруъри посещава апартамента три пъти, но там няма никого. Тя споделила с началника си – Карол Баптист, че вероятно Куао и Виктория са се върнали във Франция. Въпреки че няма никакви доказателства, Баптист написва бележка на вратата на апартамента, че наемателите са напуснали. На 18-и февруари те написали писмо на Куао, уведомявайки я, че ако не се свърже с тях, ще прекратят случая. Седмица по-късно, на 25-и, те наистина прекратяват случая – в деня, в който Виктория умряла.

Смърт и процес

Болницата „Света Мария”, където умира Виктория Климбие

Болницата „Света Мария”, където умира Виктория Климбие

На 24-и февруари Виктория Климбие е занесена полужива и с ужасни болки от хипотермия, множествена органна недостатъчност и недохранване в болницата „Света Мария”.

След като слезли шофьорът на таксито, което ги закарало до болницата, ужасен от състоянието на Виктория, катастрофирал и бил приет в спешното отделение на същата болница.

Шофьорът на линейката описал как Куао непрекъснато повтаряла „бебчето ми, бебчето ми”, но загрижеността й изглеждала фалшива, а Манинг изглеждал „все едно не е там”. Климбие починала на следващия ден, в 3:15 сутринта. Патологът, извършил аутопсията, открил 128 отделни наранявания и описал случая като „най-тежкият случай на малтретиране на дете, който съм виждала”. Климбие била горена с цигари, връзвана за повече от 24 часа, бита с верига от колело, чук и кабели. По време на престоя си в Англия, Виктория била под наблюдението на 4 местни социални организации, две полицейски управления, две болници, център на NSPCC, няколко местни църкви. И никой не направил необходимото тя да бъде спасена. Няколко години по-късно същите социални служби ще пренебрегнат и Питър Конъли, който също ще намери смъртта си, убит зверски от приятеля на майка си и прененбрегнат от същата тази майка. Виктория е погребана в Гранд–Басам, близо до родния си град.

Карл Манинг

Карл Манинг

Куао е арестувана на следващия ден, а Манинг на 27 февруари. Куао казала пред полицаите: „Това е ужасно! Аз изгубих детето си!”. На 20-и ноември 2000 година процесът срещу Мари-Терез Куао и Карл Манинг започва в съда „Олд Бейли”. Те са обвинени в жестокост към дете и убийство. Куао отхвърля всички обвинения, обяснявайки, че нараняванията на Виктория се дължат на вещерство, а Манинг се признава за виновен в жестокост към дете и непредумишлено убийство. Съдията обявява хората, работили по случая на Виктория за „заспепяващо некомпетентни”. Кръв от Виктория е намерена в хола, тоалетната и банята в апартамента на Манинг. В своя дневник той описва Виктория като „Сатана” и пише, че независимо колко силно я е удрял, тя не плачела и не личало да е наранена. На 12-и януари двамата са обявени за виновни и осъдени на доживотен затвор. Куао отива в затвора в Дърам, а Манинг – в затвора в Уейкфийлд.

Разследване

На 20-и април 2000 година здравният министър Алан Милбърн и неговият секретар Джак Строу възлагат на лорд Уилям Хърбърт Лейминг, бивш главен инспектор от социалните служби, да направи разследване на причините, довели до смъртта на Виктория Климбие. Разследването всъщност е три отделни разследвания, заедно наречени „Разследването Виктория Климбие”. То сглобява картината на некомпетентност на социалните служби, полицията и Националната здравна организация. Адвокат на разследването е Нийл Гарнам. Разследването струва на държавата 3,8 милиона паунда, което го прави най-скъпото разследване за тормоз над дете в историята на Великобритания. Създаден е и сайтът www.victoria-climbie-inquiry.org.uk, където всички документи по делото стават публично достояние.

Разследването започва на 31-и май и е разделено на две фази – първа и втора. Първа фаза е разследването на служителите и агенциите, замесени в смъртта на Виктория, под формата на изслушвания. Двеста и седемдесет свидетели са разпитани. Тази фаза на разследването започва на 31. 07.2001 г. и приключва на 04.02.2002 г. Втората фаза на разследването започва на 15.03.2002 г и на 26.04.2002 година приема формата на семинари, които разглеждат защитата на децата. Тези семинари води Гарнам и те обобщават всички аспекти на защитата на децата.

Промени

Смъртта на Виктория Климбие довежда до редица промени в закона за защита на детето в Англия, включващи програмата „Всяко дете има значение” (Every Child Matters programme) – инициатива, целяща да подобри живота на децата; the Children Act 2004; Act of Parliament, който осигурява законова база за много от промените; създаването на „Контактна точка”, база данни за всички деца в Англия и Уелс (която обаче в момента не функционира!); както и поста „Детски комисар”, оглавяващ „Детски комисариат”, национална агенция, обслужваща децата и семействата.

———————————————————————————————————————————————
Автор: Стела Георгиева
Източници: wikipedia.org, bbc.co.uk, www.victoria-climbie-inquiry.org.uk

Огромни благодарности на Стела за изпратения материал!

9 Коментари за “Уморена от глад и мъчения: Виктория Климбие”

  1. AvatarСияна

    Как е възможно на толкова много да НЕ направи впечатление, че детето е малтретирано? Това е повече от абсурдно!
    Да си вземат заплатите, а „ДЕЦАТА кучета ги яли“…

  2. Avatarkleo70

    аз съм майка на три деца и меко казано съм потресена жалко за горкото дете

  3. Avataravangard

    @Сияна, лошото е, че е направило впечатление на много хора това, че детето е малтретирано, но никой не си е мръднал пръста да направи нещо по въпроса. Всеки е очаквал другия да свърши работата. Човек остава с впечатлението, че никой не го е еня за малтретираното вкъщи дете, но пък ако някой плесне детето си по дупето на улицата, са готови да му го вземат. Едва ли не, щом е скрито, не е толкова страшно малтретирането.

  4. Avatarani

    дали защото детето попаднало в англия е от друга раса и хората не се вълнуват много какво ще се случи ако беше бяла щеше да се обърне повече внимание по случая

    ———————————————————————
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  5. Avataravangard

    @ani, служителката Лиса Артъруъри, която е последната пренебрегнала Виктория, също е черна и въпреки че е имало и такива спекулации, аз не вярвам това да е причината. В крайна сметка Питър Конъли е бял като сирене, но и той има същата ужасна съдба. Кошмарното в случая е, че двете деца са живели само на няколко пресечки едно от друго.

  6. Avatarneli

    Напълно съм съгласна с avangard,Питър Конъли е бил красиво бяло дете с руса коса и сини очи,но съдбата му е била също толкова ужасна,още по-вече че той бива убит след Виктория.Социалните и всички там служби явно изобщо не им е пукало за никое дете,всеки си е затварял очите,трябвало е всички да бъдат уволнени и осъдени за престъпна небрежност и за назидание.И всичко това се случва в Англия-ужас!В германия нещата са на другия полюс,там социалните се престарават,отнемат деца от собствените им родители и ги настаняват в проверени приемни семейства,където децата биват убити по същия зверски начин.

  7. AvatarRuslana

    Звучи ужасно, особено нехайството на социалните служби и лекарите, но да не би в България да е по-различно? Обръща ли се достатъчно внимание на циганчетата, условията в които растат, ранните бременности (на 10-11г. деца)? Колко случая има и в България, с трайно малтретирани, недохранвани и убити от „родителите“ си циганчета? Всеки махва с ръка и казва – циганска работа, нали? Ако имахме истински социални служби, поне 80% от циганчетата отдавна щяха да са отнети от семействата си.

  8. Avataravangard

    Ruslana, имаш право, но има и друг момент, ако циганчетата ги отнемат от родителите им, кой ще ги вземе? Ще ги набутат в мизерни домове за сираци, това дали е по – добре? И от личен опит мога да твърдя, че има цигани, които макар и бедни, се грижат чудесно за децата си и ги обичат, а има българи, при това с претенции за интелигентност (последният случай е на учителка), които оставят децата си да се скитат безпризорни по нощите и дори не се тревожат. Изобщо, имаме сбъркана система, много и то, но тя не ражда само малтретирани циганчета, а по принцип малтретирани деца, независимо от какъв произход. И друго – циганчетата често са недохранвани, което е в повечето случаи резултат на непланиране, от което следва ужасна бедност, докато българчетата в по – голямата си част все още са възпитавани с шамари. Не съм убедена кое е по – зле. Недохранването е ужасно, но шамаросването може да доведе (не казвам, че е задължително, но има и такава възможност) до психически травми, особено ако някой родител е „по – строг“, разбирай играе и колана.

  9. Avatardessislava hambarliiska metal core 98

    Ужаас :( :(:(:(:(:(:(:(:(:(:(:(:(:(:(:(

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –