Публикувано на: 5 юли, 2009

Уилям Джордж Хайренс е осъден като сериен убиец през 1946 година, след като бил притиснат от полицията и медиите да направи признание за извършването на три убийства. Хайренс е известен още като „Убиеца с червилото“, заради прочутата бележка написана с червило на едно от местопрестъпленията. Той се слави като най-дълго лежалия в затвора сериен убиец в света – карайки вече 63-тата си година зад решетките.

Понастоящем той е затворен в Изправителния институт Диксън – затвор с минимална сигурност в Илинойс. Хайренс се отрича от признанията си, заявявайки, че навремето е станал жертва на полицейска бруталност.

В сянката на Бил Хайренс

През август 1946 г. 17-годишният студент от Университета в Чикаго Уилям Джордж Хайренс прави самопризнания за три брутални убийства и по този начин слага край на един случай, който заемал цялото внимание на щатските прокурори и чикагската полиция в продължение на много месеци. Той държал читателите залепени за първите страници на вестниците. При едно от убийствата си убиецът оставя бележка за полицията, написана на стената с червилото на жертвата, откъдето идва и прякорът му „Убиеца с червилото“.

Според собствените му признания, в период от шест месеца той бил убил две жени и бил разчленил едно шестгодишно дете.

Хайренс се превръща в основен заподозрян още когато е арестуван за първи път, около петдесет дни преди да направи признанията си. Той бил познат крадец на дребно и бил заловен по време на едно влизане с взлом. След ареста полицията го набелязва за най-вероятния убиец на трите жертви. Той бил подложен на суров разпит под влиянието на серума на истината, бил третиран брутално от служителите на властта (това се случва в периода преди въвеждането на предупреждението Миранда), и в крайна сметка си признал за убийствата, в замяна на сделка за имунитет срещу смъртна присъда. Хайренс получава три доживотни присъди.

Днес той е все още в затвора и продължава да настоява, че е невинен.

Мненията за това дали е виновен или не се разминават. Властите продължават да смятат, че той е бил съден справедливо и си е получил заслуженото. Социалният журналист Луси Фрийман излага своето мнение по въпроса в книгата си „Преди да убия още…“ и изучава влиянията от детството му, които, според нея, са го превърнали от нормален тинейджър в дивашки убиец.

Бил Хайренс

Бил Хайренс

„За да обясним метода на убиване на Бил“ – пише тя, – „трябва да вземем предвид две неща – онова, което психиатрите наричат `предразположение` към деянието и `преобръщащия фактор`… Ако в основата на едно съществуване лежат извънредния страх и гняв, които след това остават за цял живот, за един такъв човек би могло да се каже, че има `предразположение` към убийство. `Преобръщащият фактор` е капката, която прелива чашата на психиката на Бил, позволявайки на гнева да избухне в ярост“.

Но други, като например активистката Долорес Кенеди, която е автор на книгата „Бил Хайренс: Неговите дни в съда“, смятат, че момчето е послужило за изкупителна жертва, за да прикрие некадърността на властите. Кенеди, която ръководи цял екип от адвокати, психиатри, експерти по почерци и други професионалисти, които работят за освобождаването на Хайренс, казва: „Той беше осъден от търсещата сензации преса, защото не му бе осигурена законова защита срещу нападките на медиите“. Макар да съществуват доста уличаващи доказателства срещу Хайренс, Кенеди твърди, че всички те са били „подхвърлени“ и „изфабрикувани“, както били и показанията на един определен свидетел, които успяват да наклонят мнението на журито във вреда на обвиняемия.

Джозефин Рос

В навечерието на 1946 г. Чикаго се отърсвал от напрежението на войната и сега единствения стремеж на жителите му бил да живеят спокойно и добре, нищо повече. Залезът на боговете бил свършил. Хитлер си бил пръснал мозъка в един бункер, разстреляният Мусолини бил обесен с краката нагоре от партизаните, а крилата на Хирохито били подрязани от атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Чикаго, както и всеки друг голям град в Америка, бил изтощен от жестокостите на войната и пролетите сълзи. Мирът бил настъпил.

Когато вълната от престъпления се засилва след края на войната, отчасти благодарение на завърналите се войници, които не успявали да си намерят работа, жителите на града започнали да недоволстват. Обществото било изправено пред поредното бойно поле, като онова от времето на Сухия режим, когато Ал Капоне превърнал града във военна зона.

Полицията не успявала да се пребори с внезапно увеличилите се престъпления и гражданите започнали да протестират, което направило политиците нервни. Кметът на града Едуард Дж. Кели бил нервен. Щатският прокурор Уилям Т. Туохи и полицейският началник Джон С. Прендергаст също били нервни.

В периода от юни 1945 до януари 1946 г. се случили три ужасни убийства, които стреснали не само Чикаго, но и цялата страна.

Джозефин Рос

Джозефин Рос

Три пъти разведената и безработна 43-годишна Джозефин Рос живеела с дъщерите си Мери Джейн Бланчард и Джаклин Милър в малък апартамент на „Кенууд Авеню“ в Еджууд, в северната част на Чикаго.

Джозефин прекарвала по-голямата част от времето си в ходене на кино, посещения при гадателки и борба със застрахователната компания на бившия си съпруг за една полица, за която те казвали, че не е валидна. Тя възнамерявала да отвори малко ресторантче с тези пари, но изглежда това нямало да се осъществи скоро. Нуждаейки се от нови доходи, тя насочила взора си към един нов кандидат за съпруг на име Оскар. Тя била привлекателна жена и тайничко въртяла зад гърба му още двама ухажьори.

На 5 юни 1945 г. Джозефин се събудила рано, побъбрила малко с децата си преди те да тръгнат на работа и после се върнала обратно в леглото.

Тялото й било открито в 13:30 ч. същия следобед, когато дъщеря й Джаклин се върнала у дома за обяд. Тя заварила апартамента с претършувани чекмеджета, преобърнати столове и разпилени по пода вестници, и веднага се втурнала към стаята на майка си, където я очаквала зловеща гледка. Джозефин лежала простряна на леглото с многократно прерязано гърло, а главата й била увита с една рокля; кръвта била оплискала цялата стая – стените, завесите, мебелите – и се била просмукала в матрака. В съседната баня няколко от дрехите на жената плували в малка, кървава локва във ваната. От жилището били откраднати малко дребни пари.

Не били открити отпечатъци, годеникът Оскар Нордмарк имал алиби и полицията била в безизходица. Двама очевидци – чистачът на сградата и един от наемателите – описали някакъв непознат мургав и тъмнокос мъж, облечен с бял пуловер и тъмни панталони, когото били забелязали да се мотае, привидно безцелно, в сградата. Според чистача Елмър Нелсън, непознатият тежал около 85 кг.; наемателката Бърнис Фолкман го описала като по-слаб.

Осем седмици по-късно капитанът от полицията Франк Рейнълдс обявил, че управлението не е стигнало доникъде с изясняването на мотива за престъплението и намирането на виновника, но разследването щяло да продължи.

Лека-полека убийството и убиецът потънали в забвение.

Франсис Браун

Освободената с почести от служба във Военноморския флот Франсис Браун била дребна и скромна жена с кестеняви коси. Тя живеела в стая 611 на жилищния комплекс Пайнкрест на „Пайн Гроув Авеню“, недалеч от мястото, където живеела Джозефин Рос.

Франсис Браун

Франсис Браун

Във вечерта на 10 декември 1945 г. тя била сама вкъщи, тъй като нейната съквартирантка Вайола Бътлър била отишла на гости у приятелка. Когато г-ца Браун се прибрала към 21:30 ч., портиерът й казал, че по-рано някакъв мъж бил питал за нея и си бил тръгнал щом разбрал, че я няма. По-късно портиерът споделил, че г-ца Браун реагирала така, сякаш наистина е очаквала този посетител.

Тя се качила с асансьора на шестия етаж и прекарала остатъка от вечерта в подреждане на гардероба и в почивка. Обадила се на майка си, за да й каже, че ще я посети на Коледа, след което си взела душ и легнала да спи.

Голото й тяло било открито на следващата сутрин от домашната помощничка Марта Енгелс. Чувайки, че радиото й свири твърде високо за 9:00 ч. сутринта и, виждайки, че вратата й е открехната, Енгелс надникнала в стая 611 и намерила леглото й окъпано в кръв, а от него една кървава диря водела към банята. Там, камериерката открила Браун простряна във ваната, с глава увита в пижамата й, касапски нож забит във врата й и дупка от куршум в черепа й.

Надписът с червилото

Надписът с червилото

На стената на всекидневната, написан с червило, се мъдрел крещящият надпис: „За Бога, хванете ме преди да убия още някого. Не мога да се контролирам“. Жилището било претършувано, също като апартамента на Рос. Не липсвали ценности. Но този път полицията открила един кървав отпечатък на вратата. Той щял да се окаже важен фактор през идващите месеци.

Съседът Джордж Уайнбърг бил чул нещо като изстрели в около 4:00 ч. Нощният портиер Джон Дедрик казал на полицията, че някъде по това време един мъж, който изглеждал доста нервен, бил излязъл от асансьора, затруднил се с отварянето на входната врата и бързо си тръгнал. Той го описал като 35-40-годишен, с тегло около 65 кг. Полицията установила, че убиецът е проникнал в апартамента на жертвата през пожарния изход.

Заподозряните били оскъдни. Една от теориите била, че Убиеца с червилото може да е жена, тъй като израза „За Бога“ е по-женствен. Един местен касапин, на име Джордж Карабони, си признал за престъплението, но историята му се променяла толкова много пъти, че полицията престанала да го приема на сериозно.

Полицията отново била объркана. Подозренията идвали и си отивали, докато накрая съвсем се разсеяли във веселието на първата мирна Коледа, която градът празнувал от 1940 г. насам. Но най-лошото тепърва предстояло.

Сюзан Дегнен

Розовобузата и русокоса шестгодишна Сюзан Дегнен си легнала в леглото в неделя вечерта на 6 януари 1946 г. Същата нощ тя била сполетяна от ужасна смърт.

Сюзан Дегнен

Сюзан Дегнен

Джим и Хелън Дегнен имали щастливо семейство, живеейки с двете си дъщери в квартал Еджуотър. Те делели огромната къща със семейство Флин, които живеели на горния етаж.

През нощта единствените звуци, които чуло семейството, било лаенето на кучетата на семейство Флин, което не било необичайно. В един момент г-жа Дегнен събудила съпруга си, казвайки му, че й се е сторило, че Сюзан плаче. Двамата се ослушвали известно време и, тъй като не чули нищо, си легнали отново да спят.

На сутринта Джим тръгнал да буди дъщерите си за училище. Сторило му се странно, че вратата на Сюзан е затворена, защото детето много се страхувало да спи на тъмно. Той влязъл в стаята и видял, че прозорецът зее отворен, а дъщеря му я няма никъде. Двамата родители претърсили всички килери и гардероби в дома си и накрая събудили семейство Флин и ги помолили да потърсят и у тях. Паника обзела родителите, когато осъзнали, че Сюзан я няма никъде.

Поради естеството на престъплението и натиска върху властите за други неразкрити случаи, полицията се хвърлила с жар в това разследване. Новият полицейски комисар Джон С. Прендергаст се заел лично със случая. На пода в стаята на момичето била открита бележка за откуп, която вероятно била оставена на леглото, но била издухана от вятъра, нахлуващ през отворения прозорец. Неграмотно написаната бележка гласяла: „Пригответе 20 000 долара и чекайте сигнал. Не казвайте на ФБР или полиция. Банкноти по 5 и 10 долара“. На гърба на листа било написано: „Изгорете това за нейна безупасност“.

Отвън полицията намерила една стълба, която стигала до прозореца на момичето. Стълбата била открадната от една детска градина наблизо. Детективите се разпръснали навсякъде в района, търсейки и задавайки въпроси с надеждата да намерят очевидци. Едно анонимно обаждане им подсказало да претърсят канализацията.

На 7 януари вечерта детективите Лий О`Рурк и Хари Беноа направили точно това. Те забелязали, че капакът на един канал близо до „Уинтроп Авеню“ изглежда разместен. Насочили светлината на фенерчетата си надолу в дупката и видели нещо, което приличало на главата на златокоса кукла. Полицаите вдигнали тревога и до края на вечерта краката и торсът на Сюзан Дегнен били открити в каналите наоколо. Коритото в едно мазе на „Уинтроп Авеню“ се оказало мястото, където бил разчленен трупът. В отточния канал на мазето били открити следи от кръв, парчета плът и руси косми.

Полицията смятала, че убиецът-похитител е карал кола до мястото на разчленяването, тъй като би привлякъл внимание, носейки по улиците 33-килограмовото дете. Очевидци били забелязали около къщата на Дегнен някаква жена, която носела голям вързоп в двете си ръце. Тя се била качила в чакащата я кола, карана от оплешивяващ мъж. Друг очевидец, един военнослужещ в отпуск, бил видял едър, тъмен мъж, който носел пазарска торба. Но тайнствената двойка и мъжът никога не били открити.

Хектор Върбърг

Хектор Върбърг

Под диктовката на политически амбициозния областен прокурор Уилям Туохи полицията ревностно се втурнала да арестува заподозряни, които минавали успешно през детектора на лъжата, или пък се оказвало, че имат алиби. Чистачът на сградата на „Уинтроп Стрийт“, където се намирало мазето, в което бил разчленен детският труп, за известно време се превърнал в основния заподозрян на полицията. Въпреки своята безупречна репутация 65-годишният Хектор Върбърг бил подложен на двудневен физически тормоз от страна на полицаите. Той бил пребит толкова жестоко, че рамото му било извадено от ставата. След като го освободили той бил хоспитализиран за десет дни. Веднага щом стъпил на краката си Върбърг подал иск за 15 000 долара срещу полицейското управление. Проведеното разследване доказало правотата му и в крайна сметка той бил награден с 20 000 долара обезщетение.

С идването на пролетта полицията разполагала с изобилие от теории, но нито една конкретна следа. Бележката за откупа била изпратена в лабораториите на ФБР и по нея били открити отпечатъци. Повечето от тях принадлежали на членовете на семейството и полицаите, но имало и няколко неидентифицирани. Опитите да бъде намерено съвпадение в базата данни с известни престъпници се оказали неуспешни.

Търсенето изглеждало безнадеждно, докато не се появил един колежанин на име Уилям Хайренс и светлината на подозрението се насочила към него с пълна сила.

Ранен живот

Бил Хайренс е роден на 15 ноември 1928 г. Бракът на неговите родители Маргарет и Джордж далеч не бил безоблачен. Семейството по принцип едва се крепяло на границата на бедността и идването на Голямата депресия още повече утежнило нещата.

Малкият Бил и брат му

Малкият Бил и брат му

Г-н Хайренс често използвал парите от малката си заплата, за да черпи своите приятели. Парите, или по-скоро тяхната липса, се превърнали в постоянен повод за семейни скандали.

Въпреки тези битови проблеми, детството на Хайренс било сравнително нормално. Той бил живо и пакостливо момче. Понеже майка им била принудена да работи, тя оставяла него и брат му на грижите на бавачки, които трудно се справяли с двамата калпазани. Един ден, когато майка им се прибрала от работа, тя заварила пердетата и част от килима в жилището изгорени. Момчетата били провели някакъв неуспешен научен експеримент.

Друг път г-жа Хайренс заварила сина си покачен на покрива на гаража с картонени крила закрепени за ръцете му. Момчето било заело позата на птеродактил готов да скочи от някоя скала. Тя изпищяла ужасено и изгряващият летец бързо се отказал от соловия си полет.

Приятелите му помнят Бил Хайренс като любопитно момче, което обичало да си играе с комплекти за химически опити и да разглобява и сглобява отново разни неща. Като цяло той бил самотник. Майка му си спомня, че той обичал да сглобява макети на самолети, да поправя стари часовници и други механични предмети, и да рисува.

Но леките финансови заяждания между майка му и баща му се превърнали в ожесточени скандали. Хайренс не можел да ги издържа. Той излизал от къщи и обикалял безцелно улиците, за да не слуша кавгите между родителите си. Точно в този период Уилям се захванал с влизането в чужда собственост.

Влизане с взлом

Обири на къщи, апартаменти и магазини. Той ги намирал за вълнуващи и те му служели като отдушник на напрежението, което изпитвал всекидневно у дома. Той не крадял за пари и никога не се опитвал да заложи или продаде откраднатите предмети и бижута. Опасността от самото деяние го възбуждала и успехът му го карал да се чувства недосегаем.

Бил Хайренс

Бил Хайренс

Първата си кражба извършил в седми клас, когато започнал работа като момче за доставки в местния магазин за хранителни стоки. Той късно забелязал, че един от клиентите му е върнал ресто с долар по-малко, и се паникьосал, че ще изгуби работата си. Решил да възстанови някак изгубения долар. В жилището на следващия клиент, за когото правел доставка, забелязал няколко дребни монети на една маса и си взел една.

В повечето случаи той складирал открадното под неизползвания навес на покрива на една съседна сграда. За отрицателно време навесът започнал да прелива от кожени палта, мъжки костюми, радиоапарати, инструменти и оръжия. Хайренс обичал оръжията, те го очаровали. На 13-годишна възраст за първи път се сблъскал със закона, носейки в себе си един откраднат автоматичен пистолет 25 калибър.

Един полицай спрял подозрителния тинейджър в парка и като го обискирал открил у него оръжието. Заеквайки, момчето обяснило, че току-що било намерило пистолета на земята, но полицаят не му повярвал. Той закарал Хайренс в един изправителен дом, където той останал затворен до началото на процеса. Хайренс си признал за 11 обира и показал на полицията навеса с откраднатите си съкровища. Съдът го изпратил в католическото училище за проблемни момчета „Гибо“ в Тер Хот щата Индиана.

След освобождаването си през следващия юни Хайренс продължил да упражнява лошия си навик. Краденето се превърнало в негова фикс идея и, макар да осъзнавал, че не постъпва правилно, нуждата от тръпката, която му носело това изживяване, била по-силна от него. Той бил арестуван отново, този път за влизане в хотел „Роджърс Парк“. У него намерили ключ за входната врата на един друг хотел наблизо.

Този път съдията го изпратил в академията „Сейнт Беде“, изправителен център управляван от бенедиктинските монаси, разположен на брега на река Илинойс в Перу щата Илинойс. Там той се доказал като отличен ученик и спортист, получавайки високи оценки и участвайки в спортните мероприятия на училището.

Учебните постижения на Хайренс били толкова високи, че му била дадена възможност да се яви на тест за приемане в специалната образователна програма на Университета в Чикаго. Малко преди да напусне „Сейнт Беде“, той бил уведомен, че е приет и може да започне да учи в университета, като пропусне последната година в гимназията.

Но Хайренс трудно възприемал учебния материал, що се отнася до божията заповед „Не кради“. Докато бил в „Сейнт Беде“ неговите родители взели под наем една стара къща в предградието Линкълнууд, където момчето можело да се скита на воля. Неговите скитания обаче отново го повели по тъмни пътища. Родителите му все още се карали непрекъснато и Хайренс потърсил спокойствие по единствения начин, който познавал. Обирите представлявали за него една осъществена мечта за свобода.

Междувременно Хайренс започнал образованието си в университета, следвайки електроинженерство. Скоро решил да се премести да живее по-близо до университета, в Гейтс Милс. Родителите му не можели да си позволят да плащат таксата му за обучение и разходите за общежитието, така че той се принудил да работи. За известно време всичко било наред.

През втората година оценките на Хайренс започнали да падат. Той бил открил момичетата, те също били открили неговото усмихнато лице и тъмна, вълниста коса и той се потопил в серия от романтични връзки. Негова любимка била привлекателната му руса състудентка Джоан Слама, която живеела в университетския кампус. Когато не ходел на срещи, той и неговият съквартирант Джо Костело прекарвали времето си във философски разговори и игри, вместо да учат за изпити.

И, разбира се, имало и обири. Те продължили без прекъсване, за да може Хайренс да се справя с разходите по обучението си. Той задигал безпризорни портфейли и дамски чанти от кампуса и успял да „спести“ достатъчно, за да закупи две 500-доларови държавни спестовни облигации. Чрез подземни канали се сдобил и с откраднати военни облигации, които, след като изпилил със скалпел името на собствениците, стрували 7000 долара. Той пазел тези книжа в един куфар скрит под леглото му, до куфарчето с хирургически инструменти, с които също се бил сдобил по втория начин.

Последен арест

В задушния следобед на 26 юни 1946 г. Хайренс излязъл от общежитието и се запътил към метростанцията на „Хауърд Стрийт“. Неговата крайна цел бил пощенския офис в предградието Скокие на север от града. Той познавал добре района и често използвал пощата за осребряване на чекове. Днес бил закъсал за пари и спонтантно решил да осребри поне една облигация. Налагало се да си плаща дълговете за колежа, а и бил обещал на Джоан да я заведе на кино утре вечер. Облигациите били затъкнати в портфейла му, а вътре в палтото си носел един стар зареден револвер.

Животът на Бил Хайренс бил на път да се промени завинаги.

Пристигайки в пощенската служба в 15:00 ч., той я заварил тъмна и заключена. Табелката на вратата, на която преди не бил обръщал внимание, гласяла, че през лятото мястото ще работи само до обяд. Ядосан, че е пътувал толкова дълго за нищо, и осъзнавайки, че няма да има пари за дългоочакваната среща с приятелката си, той прибегнал до онова, което умеел най-добре – обирите.

Хайренс бил добре запознат с жилищния комплекс Уейн Менър на „Уейн Авеню“. Сградата била негова цел няколко пъти преди това и той отново използвал изпитания си метод. Хайренс натиснал един от звънците на таблото до входа и му отговорила някаква жена, на която той казал нещо несвързано. В онези дни комуникацията по домофоните се осъществявала по медни тръби, които така изопачавали звуците, че и без това трудно можело да се разбере нещо. Тъй като жената не успявала да го разбере, а той продължавал да звъни, тя най-накрая го пуснала вътре. Хайренс обикновено се качвал с асансьора до избран етаж и тръгвал по коридора в търсене на отворена врата.

Полицаите, които арестували Хайренс

Полицаите, които арестували Хайренс

Той намерил една на третия етаж. През открехнатата врата можел да види портфейла лежащ на един шкаф. Той огледал празната всекидневна и влязъл. Но тъкмо се протягал към портфейла, когато един от съседите го видял и се разкрещял. Стреснатият Хайренс се втурнал към стълбището. Той чувал след себе си стъпките на преследвачите си. Отървал се от тях като свил в най-близката пресечка и се шмугнал в двора на една сграда. После се покатерил на стълбите за пожарния изход, за да хвърли поглед към алеята зад сградата и да се увери, че преследвачите му не са там. Един от наемателите, г-н Уилет, обаче зърнал останалия без дъх и изплашен тинейджър и се обадил в полицията.

На сигнала се отзовали полицаите Тифин Констант и Уилям Оуенс. Хайренс ги видял да се приближават и се опитал да избяга. Но полицейските служители били блокирали и двата изхода на стълбището и момчето разбрало, че е в капан. Хайренс не виждал друг изход, освен да се втурне с оръжие в ръка към по-близкия от тях, Констант.  Полицаят се навел, но когато беглецът побегнал, се впуснал след него и го настигнал.

Междувременно, патрулиращият полицай Абнър Кънингам, който не бил на работа в онзи ден, станал свидетел на преследването и се включил в него. Той видял как Хайренс насочва оръжието. Заподозряният по-късно заявил, че не е имал намерение да стреля, а само да изплаши Констант. Кънингам стигнал пръв до боричкащите се мъже и, грабвайки три глинени саксии от един перваз, ги разбил една по една в главата на Хайренс.

Полицейски тормоз

Първото нещо, което стигнало до ушите на Хайренс, когато се свестил в болницата „Брайдуел“ с превързана глава, били думите: „Хайренс… заподозрян… дете… Дегнен“. Болница била прикрепена към Областния затвор в окръг Кук. С все още затворени очи той почувствал как някой снема отпечатъци от пръстите му.

Бил Хайренс в болницата

Бил Хайренс в болницата

Скоро Хайренс проумял, че е обвинен в нещо повече от обири с взлом. Той слушал въпросите на полицаите и бавно осъзнавал, че го смятат за отговорен за убийството на малката Дегнен. Те го питали защо обича да реже малки момиченца. По-късно той разказва, че колкото повече протестирал, толкова повече го биели. Той бил въртян на шиш часове наред, докато полицейската бруталност станала направо непоносима. Един от полицаите го ударил с юмрук в тестисите толкова силно, че щял за малко да повърне.

Изтощителните въпроси и заплашителните обвинения продължили без почивка през първите дни от престоя му Брайдуел. Когато Хайренс дошъл в пълно съзнание, той осъзнал, че ръцете и краката му са завързани за болничното легло. Полицай Ханрахън поел щафетата от колегите си и продължил да задава същите въпроси, удряйки заподозряния много по-жестоко от всички останали досега.

Двама психиатри се представили на Хайренс като д-р Хейнс и д-р Гринкър и му казали, че сега ще го приспят. Те поставили на масичката до леглото му две шишенца, едното пълно с кехлибарена течност, а другото с бял прах. Полицаите около леглото на Хайренс се отдръпнали и гледали мълчаливо как д-р Хейнс смесва двете субстанциии и пълни с получения разтвор една спринцовка.

Хайренс им се примолил: „Оставете ме на мира. Мога и сам да заспя“.

Двамата лекари само се усмихнали разсеяно и продължили с работата си. Те забили инжекцията в дясното бедро на пациента и му казали да брои отзад-напред, започвайки от 100. Хайренс стигнал до 94 и потънал в подсъзнателните дълбини, които само натриевият пентотал (серумът на истината) може да достигне.

Серумът на истината

Според властите, под влиянието на серума Хайренс бил заговорил за някакво свое друго Аз – сянка наречена „Джордж“ – която била извършила убийствата вместо него. Образът, за който той говорел, бил копие на литературния герой на Робърт Луис Стивънсън – Едуард Хайд, който обитавал тялото и ума на д-р Хенри Джекил. Джордж идвал и си отивал, когато поиска – смъртоносен и лишен от съвест. Накратко, Хайренс показал ясни индикации за психоза и раздвоена самоличност.

Години по-късно Хайренс разказва, че, събуждайки се, си е спомнял много малко от онова, което бил говорил под влиянието на серума. Особено ясно си спомнял едно нещо:

„След употребата на серума изпитах странния импулс да поема вината за всички обвинения повдигнати срещу мен. Това трябва да е било някакво постхипнотично влияние. В началото импулсът не беше много силен, но по-късно превзе цялата ми воля и наруши собствената ми преценка за моята невинност в тези престъпления“.

Областен прокурор Туохи

Областен прокурор Туохи

Онова, което се случва тогава в болничната стая, е източник на спорове до ден днешен. Няма съмнение, че е бил проведен разпит под влиянието на медикаменти, но фактите са несигурни, тъй като преписът от разпита изчезва безследно.

Още по-неясен е въпросът кой бил издал заповед за подобен разпит и защо. Докторите твърдят, че тестът им е бил възложен от областния прокурор Туохи. Той от своя страна заявява, че не е знаел нищо за случилото се, макар според някои свидетели да бил присъствал лично на разпита.

Що се отнася до натриевия пентотал, експертите твърдят, че отговорите, дадени под негово влияние, лесно биха могли да бъдат „повлияни“ с помощта на стратегически формулирани въпроси.

Всичко това са просто догадки, които не могат да бъдат нито оспорени, нито доказани, поради липсата на преписа от разпита на Бил Хайренс, който изчезва завинаги. Едно изказване на д-р Гринкър от 1952 г. обаче разкрива, че макар Хайренс да бил говорил за наличието на свое второ зло Аз, той изобщо не бил признал директно участието си в престъпленията.

Отпечатъци и почерк

Веднага след ареста на Хайренс полицаите започнали да си задават въпроса дали момчето, което били заловили и което толкова много обичало да прониква в чужда собственост, е отговорно за убийството на малката Дегнен и на другите две жертви – Джозефин Рос и Франсис Браун.

Той не бил много общителен и, освен несвързаните приказки за приказния герой „Джордж“, техните ритници и подигравки не могли да го накарат да каже нищо повече.

Върху лабораторията бил поставен натиск да открие поне едно неоспоримо доказателство срещу Хайренс: пръстов отпечатък. Полицията имала на разположение два източника, от които би могла да получи такъв.

Първият била бележката за откуп, но досега експертът по отпечатъци, сержант Томас Лафей, който бил сравнил откритите по листа отпечатъци с хиляди други от базата данни, не бил успял да открие нищо.

Другата надежда била вратата в апартамента на Франсис Браун, където бил открит „кървав отпечатък“.

Докато Хайренс все още лежал вързан за леглото в болницата, полицията в Чикаго обявила, че отпечатъкът, оставен от малък ляв пръст в ъгъла на бележката за откуп, съвпада с неговите. Отпечатъците се сравняват по „сравнителен модел“, като 65% от населението носят едни и същи „точки на сравнение“. Типът на отпечатъците на Бил Хайренс бил от най-често срещания модел и при сравнението девет точки съвпаднали с отпечатъка от бележката.

Поддръжниците на Хайренс обаче бързат да извадят Наръчника на ФБР, където ясно пише, че „за положително сравнение са нужни дванадесет (а не девет) идентични точки“.

Въпреки това полицаите вярвали, че са пипнали своя човек и с подновен блясък очите им се насочили към уликите оставени на местопрестъплението на мис Браун.

„На 30 юни капитан Емет Еванс казал на пресата, че обвиненията срещу Хайренс за убийството на Браун са свалени, тъй като отпечатъкът, оставен в апартамента й, не е негов“ – пише авторката Долорес Кенеди. – „Освен това, нощният пазач, който бил забелязал някакъв мъж да напуска сградата по времето на убийството, видял Бил в болницата и заявил `Това не е той`. Дванадесет дни по-късно главният детектив Уолтър Стормс разкрил пред пресата, че `кървавият отпечатък от вратата на жертвата в крайна сметка принадлежи на Бил Хайренс`“.

Жителите на Чикаго си спомняли добре случая с обезобразената и убита служителка от Флота, на чийто стени било изписано с червено червило: „Хванете ме, преди да убия отново…“. В този момент Хайренс се превърнал в автора на това послание и станал известен като „Убиеца с червилото“ – един зловещ псевдоним, който му се лепва завинаги.

Въз основа на предполагаемото наличие на негов отпечатък в апартамента на г-ца Браун Хайренс бил преместен от затворническата си килия в изолатор, където бил наблюдаван денонощно. Той бил толкова отпаднал духом, че признанието му изглеждало неизбежно.

Областният прокурор Туохи смятал, че трябва да свържат Хайренс с убийствата на Браун и Дегнен преди да преминат към убийството на Рос. Той имал нужда от доказателство, че бележката за откуп и алените думи написани на стената на Браун наистина са написани от Хайренс.

Опитният следовател от чикагската полиция детектив Джон Съливан смятал, че убиецът на г-ца Браун е жена, защото едва ли един мъж би се сетил да използва червило за писане. Други вярвали, че посланието е оставено от някой хлъзгав журналист, който е искал новината да попадне на първа страница. Експертите по почерци, които по-късно изследват двете послания, не открили връзка между тях.

Експертът Джордж У. Шуорц сравнил двата екземпляра от почерка на убиеца със записките на Хайренс от университета и обявил: „Индивидуалните характеристики на двата почерка не подлежат на никакво сравнение“.

Тогава било потърсено мнението на друг експерт. Този път Туохи призовал Хърбърт Уолтър, човекът, чийто почерк-анализ бил приковал убиеца на бебето на Чарлз Линдбърг преди двадесет години. Цели четири седмици Уолтър се ровил в тетрадките на Хайренс. Накрая обявил, че студентът не само е написал бележката за откупа, но е автор и на посланието с червилото. Той казал, че въпреки опитите му да „замаскира“ естествения си почерк, той без съмнение е автор и на двете бележки.

Но в началото на януари, малко след убийството на Дегнен и дълго преди Хайренс да се появи на сцената, един репортер от „Хералд Американ“ бил попитал Уолтър дали смята, че бележката за откуп и посланието с червилото са дело на една и съща ръка. Тогава Уолтър бил отговорил, че се съмнява те да са дело на един човек, тъй като се наблюдавали твърде много разлики между двата почерка.

Детектор на лъжата

На петия ден от задържането му една медицинска сестра и един лекар положили Бил в ембрионална поза и му казали да стои неподвижно, докато си свършат работата. Те искали да извлекат течност от гръбнака му. Това било направено без упойка, вероятно, за да се избегне всяка възможност за мозъчно увреждане, и болката за пациента била непоносима.

Обикновено след такава процедура пациентът трябва да лежи по гръб няколко часа, за да даде възможност на налягането в гръбнака да се изравни. Но само след 15 минути Хайренс бил вдигнат от леглото, вързан за един стол и вкаран в чакащия полицейски фургон. Хайренс разказва:

„Пътуването до полицейското управление беше истински ад, защото колата караше по улица, по която минава трамвай. Около линиите на трамвая пътят беше павиран и при всяко подскачане на колата през мен минаваше нова вълна от болка“.

Пристигайки в управлението, той бил вкаран в малка стаичка, където полицаите го накарали да се подложи на детектора на лъжата. Хайренс изпитвал такава физическа агония, че тестът бил отложен с четири дни. Според областния прокурор Туохи, резултатите от него били „неубедителни“. През 1953 г. създателите на уреда, който измервал отговорите на Хайренс – Джон Рийд и Фред Инбау – публикуват в една от своите книги, че резултатите съвсем не са били неубедителни:

„Уилям Хайренс бе разпитан за убийството и разчленяването на шестгодишната Сюзан Дегнен… На базата на конвенционалната тестова теория, неговите отговори показват, че той е невинен“.

„Защо тогавашните власти са скрили това?“ – пита Кенеди. – „Очевидно, защото, ако бяха обявили истинските резултати, това е щяло да хвърли голяма сянка на съмнение върху вината на Бил Хайренс и щяло да направи невъзможно неговото признание, на което областният прокурор Туохи толкова много се надявал“.

Завръщането на Джордж

Преди да бъде подложен на тест с детектора на лъжата и малко след фиаското със серума на истината Бил Хайренс поискал да види капитан Майкъл Ейхърн, който бил един от малкото полицаи, които се държали добре с него. Той казал на Ейхъм, че има какво още да разкаже за другото си Аз Джордж. Ейхъм изпратил да извикат областния прокурор Туохи и един стенограф, пред когото Хайренс разкрил близостта си със своята тъмна половина.

Той признал, че наистина понякога разговаря с Джордж и той правел разни неща за него, и може би той бил отговорен за престъпленията, за които обвинявали Бил. Джордж бил този, който крадял оръжията, той може би е пропълзял през прозореца на Сюзан Дегнен, и сигурно той е убил другите две жени.

Туохи останал скептичен и се зачудил дали Хайренс не се опитва по този начин да подготви сцената, за да може да пледира за невменяемост в съда. Слухът за Джордж изтекъл в пресата и журналистите се постарали да го раздухат както трябва. Идеята за Джекил и Хайд изглеждала добре на първите страници и хроникьорите я захапали с усърдието на гладни питбули.

Долорес Кенеди се опитва да обясни причината, поради която Хайренс внезапно е решил да възкреси заблудата за Джордж:

„Хайренс бил изморен и болен, той виждал козовете събрани срещу него и просто искал да си почине. Той не искал да се признае за виновен в убийство, защото знаел, че е невинен, но мислел, че ако подведе полицията, ще спечели малко време. С две думи, той се надявал да ги накара да го оставят на мира“.

Още следи

За по-малко от седмица офисът на областната прокуратура успял да построи почти непробиваем случай срещу Бил Хайренс. На Хайренс му било отказвано разрешение да говори с адвокатите си чак до шестия ден след арестта му.

Бил в затвора в Кук Каунти

Бил в затвора в Кук Каунти

Адвокатите му били трима: братята Джон и Малаки Коглан – двама от най-успешните криминални защитници в Чикаго, и Роуланд Таул – магьосник в гражданските процеси. На 1 юли те уредили Хайренс да бъде освободен от попечителството на полицията в Чикаго и да бъде преместен в шерифското управление.

На следващия ден той бил призован пред съда, където бил обвинен в голям брой обири и убийствата на Джозефин Рос, Франсис Браун и Сюзан Дегнен. Гаранцията му била определена на 270 000 долара и той бил откаран в областния затвор. Пристигайки там, Хайренс колабирал от изтощение и се наложило да бъде хоспитализиран за десет дни.

Хайренс паднал духом, осъзнавайки, че властите са подредили добре картите си. Полицията обискирала стаята му в общежитието на Университета в Чикаго и открила няколко уличаващи доказателства.

Едно от тях била чантичката с хирургически инструменти, които Хайренс бил използвал, за да изтърже серийните номера от откраднатите военни облигации. Според полицията било много вероятно тези инструменти да са били използвани за разчленяването на Сюзан Дегнен. Лабораторните анализи отхвърлили тази теория, но вестниците успели да се доберат до историята и публикували заглавия от сорта на „БЯХА ОТКРИТИ УРЕДИТЕ ЗА ДИСЕКЦИЯ“.

Полицията попаднала също на албум с изрезки на нацистки войници, както и на една книга за сексуални отклонения, озаглавена „Психопатия Сексуалис“. Хайренс твърдял, че бил откраднал и двете неща от апартаментите, които обирал. Интересът му към снимките на немски войници можел да се обясни с това, че изучавал немски език, но другата книга била по-трудна за преглъщане.

„Психопатия Сексуалис“, написана от немския професор по психиатрия Рихард фон Крафт-Ебинг, представлява история на мрачен фетишизъм и сексуални извращения; тя съдържа разкази за прочути случаи на разчленяване и други садо-мазохистични престъпления. Пресата, която се зарадвала неимоверно при откритието на хирургическия комплект, сега направо пощуряла от наличието на тази книга.

Едновременно с обиска на стаята му в общежитието, полицията претърсила също и дома на родителите на Хайренс в Линкълнууд. Те прибрали почти всичко, което било притежание на Бил, както и едно малко сандъче, което съдържало ножици, пинсети и скалпели. Според майката на Бил, инструментите в него били толкова малки и деликатни, че било направо абсурдно да се мисли, че с тях би могло да бъде нарязано човешко тяло. Хайренс ги използвал, за да изучава и събира насекоми и пеперуди.

Прокурорският екип се опитал да открие кръв или косми от жертвите по дрехите на Хайренс, но без успех. Областният прокурор осъзнавал, че всичко събрано досега представлява само косвени доказателства; той имал нужда от нещо повече, за да убеди гражданите във вината на момчето. Той имал нужда например от очевидец, който да заяви, че е виждал Хайренс в близост до дома на Дегнен по времето на убийството. Туохи намерил този човек в лицето на 25-годишния войник в отпуск – Джордж Сабгрънски.

В деня след трагедията с Дегнен Сабгрънски дал показания, че е видял някакъв мъж с пазарска чанта да отива към дома на Дегнен в около 1:00 ч. в съдбовната нощ; фигурата, която той видял била: „висок около 1,80 м., тежащ около 80 кг., около 35-годишен, със светла шапка и тъмно палто“. Той не могъл да опише лицето му, тъй като улицата не била осветена.

Когато му показали снимка на Хайренс на 11 юли, Сабгрънски не успял да го идентифицира. Но само пет дни по-късно, по време на заседанието в съда, той посочил с пръста си към него и заявил „Това е човекът, когото видях!“.

След няколко дни, следвайки съвета на адвокатите си, Бил Хайренс приел сделка предложена му от прокуратурата. Той виждал, че полицията го смята за виновен и вестниците рекламират вината му със завидно усърдие. Той щял да се съгласи да признае за трите убийства, за да избегне електрическия стол.

Признанието

В неделя, на 14 юли, Уилям Туохи и неговият асистент Уилбърт Краули се срещнали с адвокатите на Хайренс, братята Коглан, при затворени врати. Целта им била да обсъдят елементите на сделката. Накратко тя се изразявала в това Бил да направи самопризнания за убийствата и да получи в замяна доживотна присъда. Четири часа по-късно адвокатите напуснали усмихнати офиса на Туохи – знак, че е било постигнато съгласие.

Бил Хайренс

Бил Хайренс

Въпреки настояванията на пресата, не били разкрити никакви подробности. Но тогава се случило едно невероятно неетично събитие. Репортерът от „Чикаго Трибюн“ Джордж Райт съчинил фиктивните признания на обвиняемия. На следващия ден вестникът ги публикувал като действителен факт. Останалите вестници нямали друг избор освен да се присъединят и да поместят историята и на своите страници.

„Това е историята на 17-годишния Уилям Хайренс, който отвлече, удуши и разчлени тялото на 6-годишната Сюзан Дегнен през миналия януари и захвърли частите й в няколко канала в близост до дома й. Това е историята на Уилям Хайренс, който се качи в апартамента на г-ца Франсис Браун… и я застреля и намушка с нож, оставяйки на стената съобщение за полицията, написано с червило… Това е историята на Уилям Хайренс, който нахлу в апартамента на г-жа Джозефин Рос… и я намушка до смърт, когато тя се събуди“.

Хайренс чул по радиото за случващото се в понеделник вечерта и се разтревожил: „Не съм признавал на никого, честно“ – казал той на един от пазачите си. – „Боже мой, в какво ли още ще ме натопят?“.

Въпреки това Хайренс решил да си признае за престъплението, което продължавал да настоява, че не е извършил. Той смятал, че адвокатите му са неефективни и вместо да проведат адекватно разследване, те просто приемат наготово предоставените от полицията доказателства. Призракът на електрическия стол бил надвиснал над него и Хайренс решил да приготви самопризнанията си с помощта на своя защитник.

Ако трябва да вярваме на Хайренс, той бил успял да съчини цялата хронология на събитията, часовете, датите, намеренията си и дори метода си на действие за всяко от трите убийства.

Признанието на Хайренс

Признанието на Хайренс

Датата за официалното му признание пред областния прокурор била насрочена за 30 юли. Пресата наострила моливите и приготвила фотоапаратите си, но, когато Хайренс седнал пред Уилям Туохи, той внезапно променил намерението си и започнал да отговаря на въпросите с „Не знам“ и „Не си спомням“. Туохи и целият Чикаго изпаднали в шок.

Наблюдателите смятат, че тази внезапна промяна се дължала на факта, че той се е почувствал ядосан и застрашен от медийния цирк разиграващ се в офиса на Туохи, тъй като не очаквал, че ще се наложи да направи признанията си толкова публично.

Ядосан от осуетеното самопризнание, Туохи променил условията по сделката от една на три доживотни присъди. Адвокатите на Хайренс го посъветвали да преосмисли решението си. Те му напомнили за електрическия стол и Хайренс избрал да приеме сделката.

На 7 август Бил Хайренс поел изцяло вината за убийствата. Той разказал с подробности как е извършил убийствата на малката Дегнен и другите две жертви, Браун и Рос.

Обявяването на присъдата му било насрочено за 4 септември, под председателството на съдия Харолд Уорд. Хайренс пледирал за виновен по всички обвинения. Тъй като трябвало да бъдат изслушани много свидетели и да бъдат прочетени всички обвинителни актове, се наложило заседанието да бъде отложено за следващия ден, 5 септември. През същата тази нощ Хайренс се опитал да се обеси в килията си, но бил забелязан от пазачите, които спасили живота му.

На следващия ден съдът обявил Хайренс за виновен по всички обвинения.

В онази вечер, докато Хайренс седял в килията си и чакал да бъде прехвърлен в затвора Стейтвил, той бил посетен от шериф Майкъл Мълкахи, който му казал:

„Може би не знаеш това, Бил, но аз съм личен приятел на Джим Дегнен. Той иска да знае дали дъщеря му Сюзан е страдала?“.

Хайренс погледнал шерифа в очите и му отговорил:

„Не мога да ви кажа дали е страдала, шериф Мълкахи. Аз не съм я убил. Кажете на г-н Дегнен да пази другата си дъщеря, защото човекът, който е убил Сюзан, е все още на свобода“.

Образцов затворник

След смъртта на Сюзан Дегнен и преди Хайренс да се появи на сцената полицията в Чикаго се била концентрирала върху един човек: Ричард Ръсел Томас – 42-годишен скитник, живеещ във Финикс щата Аризона, който пребивавал в Чикаго по времето на престъплението. Когато полицията го локализирала, той бил във затвора във Финикс, очаквайки делото си за сексуалното малтретиране на 13-годишната си дъщеря. Той бил признал за убийството на Дегнен и всъщност полицията била насочена към него от експерта по почерци, който бил открил съвпадение между бележката за откуп и почерка на Томас.

„Томас бил брутален човек“ – отбелязва авторката Долорес Кенеди, която вярва, че той е убиеца на момичето. – „Той биел жена си и малтретирал сексуално две от трите си деца. Той бил арестуван много пъти и бил лежал в затвора за отвличане и изнудване… Много от изразите (използвани в бележката за откуп) са подобни на тези от бележката на Убиеца с червилото“.

Този заподозрян живеел в Южната част на Чикаго, където работел като медицинска сестра, но често посещавал една автокъща в Северната част, на няколко пресечки от дома на Дегнен. Той често се хвалел пред своите познати, че понякога се преструва на доктор и задига хирургически инструменти от болницата. След по-нататъшното разследване станало ясно, че отрязаните ръце на Сюзан Дегнен са били намерени в канала точно срещу автокъщата, която той посещавал.

Но, когато Хайренс бил арестуван, разследването се отказало от случая на Томас, а признанията му били сметнати за бълнуванията на лунатик. Томас излежал присъдата си за сексуален тормоз, след което изчезнал за известно време и накрая се разбрало, че е починал в Тенеси през 1974 г.

Бил Хайренс - преди и сега

Бил Хайренс - преди и сега

В началото на новото хилядолетие писателката Долорес Кенеди и адвокатът на Хайренс Джед Стоун пускат петиция до губернатора на Илинойс Джордж Райън за провеждане на изслушване за помилването на Хайренс. Те настоявали губернаторът да преразгледа новите разкрития по случая, като анализите на почерка, пръстовите отпечатъци и други елементи. През годините Бил Хайренс бил получил много откази за помилване. Уличаващите доказателства и показания продължават да го преследват, а властите все още се противопоставят на освобождаването му. Той лежи зад решетките вече 63 години и в момента е на 80. Той не изпитва горчивина и се осланя на вярата си, но все пак се надява, че някой ден ще бъде помилван и името му ще бъде изчистено от обвиненията.

Той продължава да бъде образцов затворник. От 1946 г. насам непрекъснато се усъвършенства и усилията му не остават ненаградени от управата на затвора. Той е назначен за отговорник към фабриката за дрехи в Стейтвил и посещава курсове за поправка на електроуреди.

На 6 февруари 1972 г. Хайренс става първият затворник в Илинойс, който получава университетска диплома. През 1975 г. Хайренс е прехвърлен в слабо охранявания Изправителен център в Диксън, където работи в бизнес офиса на затвора.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

6 Коментари за “Уилям Хайренс: Убиецът с червилото”

  1. AvatarOctavia

    Ако написаното в материала е вярно и нищо не е скрито, то този човек не трябва да е в затвора! Като юрист казвам, че доказателствата срещу него са смешно малко и са елементарни за фабрикуване. А самопризнанията отдавна не са уличаващо доказателство. хайренс може и да е виновен – това знае само той, но е срам за САЩ, че са осъдили човек на 3 доживотни присъди след толкова калпав и съмнителен процес!

  2. Avatarh

    Наистина покъртително. Честно казано и аз не вярвам, че този човек е виновникът за 3те убийства.

  3. AvatarDark_Side

    Има някаква неточност в цифрите. Уж е жлязъл в затвора на 17, а пише, че е лежал 63 гидини и сега е на 70. Излиза, че е бил на 7.

  4. AvatarСилвия

    Да, наистина има грешка – в момента на публикуването на статията (5 юли 2009) трябва да е бил на 80, а не на 70 години. Благодаря ти за сигнала, Dark_Side :)

  5. AvatarAntonov

    хмм интересно , амм силве , това не е лошо моляте качи и за този българина амм , михаил лещарски нещо иначе и тоя пациент не е лош .

  6. AvatarТаня

    Разбира се, че не е виновен за тези убийства. Горкия човек, сигурно към днешна дата вече е покойник, без да е видял свобода

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняУилям Хайренс: Убиецът с... { Разбира се, че не е виновен за тези убийства. Горкия... } –
  • User AvatarТаняХарис и Клеболд: Клането... { Каквото и да е ставало, колкото и да са били... } –
  • User AvatarТаняОтвличането и убийството на... { Прави впечатление, че зад всеки трагичен случай на насилие се... } –
  • User AvatarТаняУбийството на известния холандски... { Браво на всички, дръпнали да покажат колко извращения има в... } –
  • User AvatarТаняДоротеа Пуенте: Черната вдовица... { Както винаги- чудесна статия. Браво! } –
  • User AvatarТаняКлането на семейство Уесън:... { Много е жалко, когато в опитите си за изясняване на... } –