Убийството на Ясин Еге: Момчето, което не научи Корана

Уговорените бракове са неделима част от индуистката и мюсюлманската култура. Родителите и членовете на семейството се заемат да търсят младоженец за бъдещата булка чрез познати, обяви и сватовници. В съвременна Индия се наблюдава известно разчупване на тези обичаи, но все още съществуват женитби, в които булката и младоженецът се виждат за първи път на брачната церемония. За избор на зет семейството проучва няколко фактора, като минало, богатство, социален статус, каста и образование. Все повече млади жени в Индия получават висше образование и семействата вземат това предвид, когато избират подходящ партньор.

Обичаят на уговорените бракове в Индия се практикува още от ІV век. Първоначалната му цел е да обедини и поддържа висшата кастова система. Впоследствие се разпростира и в по-низшите касти, като не позволява на хората да излизат от техния социален статус и предотвратява събирането с неподходящи кандидати. Дори днес 95 процента от женитбите в Индия са уредени.

В мюсюлманската вяра родителите са длъжни да осигурят отглеждането, образованието и женитбата на своите деца. Тяхна отговорност е да уредят дъщерите си с подходящ и евентуално щастлив брак. Смята се, че женското поколение е предназначено за нечий друг дом. Родителите на синове пък трябва да търсят приемлива и подходяща булка за детето си. Когато се намери такава, бащата на младоженеца се среща с бащата на булката, за да обсъдят доколко двамата млади са подходящи един за друг. Говори се за зестра, разменят се подаръци и се уговаря датата за церемонията.

Брачната церемония често е първият път, когато булката и младоженецът се виждат, като дори не им е позволено да говорят. Задава им се въпросът дали са съгласни с женитбата. Когато се съгласят, се чете Коранът и се потвърждава предварително уговорената зестра. Изплащането на зестрата не е задължително за всяка култура, но все още се практикува и може да бъде особено важна част от брачното споразумение.

Щом се подпише брачният договор, булката незабавно отива да живее в дома на съпруга си. Счита се за срамно, ако момиче от индийско семейство остане неомъжено след 24-годишна възраст.

Повечето култури са практикували уговорени бракове, било то по династични, финансови или политически причини. Всъщност днешните онлайн сайтове за запознанства са просто сватовници, макар и да не се наричат така. Надеждата за намиране на подходящ партньор кара хората от западното общество да се регистрират и дори да си плащат за членство в тези сайтове. Тъй като много млади индийски мъже живеят на запад, особено в Англия, в Индия има недостиг на подходящи партньори за брак. Това създава нарастваща нужда от сватовници.

Сара

Сара, дъщеря на Нафис Ахмед и Мохамед Али Хан, била част от голямо и щастливо семейство в град Хидерабад в Индия. Посещавала католическо училище, а после завършила университет с почетна степен по математика и статистика. През 2000 година родителите решават, че на 20-годишната Сара й е дошло времето да се омъжи. Регистрирали се в агенция за запознанства.

Сара Еге
Сара Еге

Агенцията предложила на родителите на Сара мъж на име Юсуф Али Еге. Казали им, че той е 26-годишен, образован младеж с бакалавърска и магистърска степен и има добра работа като управител на клон на Кралската поща в Кардиф, Уелс. Родителите на Юсуф били регистрирали сина си в същата агенция, тъй като далечното разстояние и липсата на време затруднявали избора им на булка. Семействата не се познавали отпреди.

Само след седмица родителите на Сара приемат Юсуф Али Еге като подходящ съпруг за тяхната дъщеря. Следващата сряда семейството на младоженеца дошло на посещение и брачната церемония се състояла в петък. Обикновените дълги приготовления за сватбата – седмици, понякога дори години – били забравени, заради бързането на Юсуф да се върне на работа в Кардиф. Младите не разменили и една дума преди да ги оженят.

Сара била израснала със знанието, че родителите й я обичат и искат само най-доброто за нея. Тя приела и им се доверила да й намерят подходящ и еднакво добре образован партньор в живота. Само няколко дни след женитбата се озовала на хиляди километри от семейството и приятелите си в чужда страна. Скоро осъзнала, че се е омъжила за човек едва завършил средно образование, работещ като куриер и понякога като таксиметров шофьор. Бракът им бил нещастен от самото начало. След няколко спонтанни аборта и три години съвместен живот, Сара родила сина си Ясин с помощта на ин витро оплождане.

Макар да била много нещастна в брака си, в културата на Сара било немислимо да се върне при родителите си. Щяла да посрами цялото семейство и да бъде считана за „нежелана“ омъжена жена, с други думи – бреме.

Смъртта на 7-годишния Ясин

На 12 юли 2010 година огнеборци се втурват да гасят пожар в жилищна сграда в Кардиф по сигнал на истерична жена, твърдяща, че нейният 7-годишен син Ясин е все още в горящата къща. Огънят бил изгасен бързо, пожарникарите намерили тялото на зле обгореното момче и се опитали да му окажат първа помощ. Пожарникарят Ричард Хигсън почувствал, че нещо не е наред, тъй като тялото било вкочанено и топло. Лицето не било подуто, а в устата нямало сажди. Линейка откарала Ясин в най-близката болница, но той бил обявен за мъртъв още по пътя. Неговата майка Сара Еге също се била нагълтала с дим и била откарана до болницата в друга линейка, придружена от съпруга й.

Ясин Еге
Ясин Еге

Бащата на Ясин казал на полицията, че неговият син не бил отишъл на училище този ден, защото класът щял да ходи на тематичен „Пикник с Мечо“, а момчето нямало плюшено мече. Семейството, приятелите и съседите били травматизирани от трагичния инцидент. Натъжени съседи, съученици и приятели оставили цветя и плюшени мечета пред дома.

Научи повече за:   Бърта Гифорд: Смъртоносната матрона от Мисури

Само след дни обаче аутопсията разкрила шокиращата истина. Преди смъртта си Ясин бил претърпял цял низ от систематичен физически тормоз. По тялото му открили многобройни наранявания в стомашната област, счупени ребра, фрактура на ръката и един от пръстите. Оказало се също, че момченцето е било мъртво още преди пожара.

Двамата родители били разпитани от полицията. В записано признание Сара казала на следователите, че е убила сина си, защото не можел да научи наизуст Корана. Няколко седмици по-късно тя оттеглила тези самопризнания. Съпругът й Юсуф отрекъл да е знаел за какъвто и да било тормоз или побои над сина му. Сара била обвинена в убийството на Ясин. Юсуф Али Еге бил обвинен в причиняването на смъртта му поради бездействие.

Процесът срещу Сара и Юсуф

Процесът започнал през май 2012 година в Кралския съд в Кардиф. Прокурор Йън Мърфи уведомил журито, че в записаните й признания Сара е казала на полицията, че редовно е биела Ясин с пръчка. В деня на смъртта на момчето тя го била, докато паднал на земята, все още шепнейки откъси от Корана. Оставила сина си да лежи на пода и когато се върнала след 10 минути, го заварила да се гърчи и трепери. След минути осъзнала, че е мъртъв. Тогава заляла тялото с течност за разпалване на барбекю, за да прикрие с огън скорошните и стари рани, които му била причинила.

Юсуф Али Еге
Юсуф Али Еге

Нейният адвокат Питър Мърфи заявил, че Сара е била жертва на психически и физически тормоз от страна на съпруга й, който бил започнал само дни след женитбата им. Свидетелствайки в своя собствена защита, Сара казала на съда, че не е причинила смъртта на сина си и че нейният съпруг е отговорен за убийството на Ясин. Той бил пребил момчето, причинявайки стомашните и други наранявания, които довели до смъртта му. Казала също, че показанията й пред полицията са били направени в състояние на страх за живота й, тъй като Юсуф и неговото семейство я заплашвали. Тя обичала малкото си момче повече от всичко и никога не би го наранила.

Когато обвинението пуснало записаното признание на Сара на журито, тя се разстроила и й позволили да напусне съдебната зала. Мъчителните признания описвали как редовно е пребивала Ясин „като куче“, тъй като все повече се изнервяла от неговата неспособност да научи Корана до нивото на по-големите момчета в тяхната джамия. Откъси от незаписани разпити, в които обвиняемата казвала, че е загубила контрол и е пребивала сина си редовно без никаква причина, също били прочетени на журито. Сара твърдяла, че се опитвала да спре, но не била в състояние.

„Той беше толкова добър, никога не се оплакваше от нищо. Обвинявам гнева си, загубих контрол. Сама не мога да разбера всичко това. Нямах намерение да наранявам сина си”.

Съдът изслушал показанията на учителя на Ясин, който бил забелязал рана на ръката на момчето през 2007 година. Ясин казал, че майка му го е ударила с линия. Учителят повдигнал този въпрос пред директора, който пожелал да говори с някой от родителите. Онзи следобед Сара дошла да прибере Ясин от училище. Тя обяснила на директора, че е ударила детето, защото не слушало. Директорът й казал: „Всички понякога губим търпение, но не бива да постъпваме така“.

Адвокатът на Юсуф взел думата и казал, че няма доказателства бащата да е знаел за страданията, които съпругата му е причинявала на Ясин. Според него Сара била грижовна и отдадена майка, а момчето никога не му се било оплаквало от нея. Юсуф работел на две места, което означавало, че рядко се прибирал вкъщи. Нямал предимството на учителите, които прекарвали по шест часа дневно с Ясин и не можел да види болката му. Директорът бил споделил тревогите си единствено с майката и не уведомил бащата за случилото се.

Възникнали въпроси около поведението на Юсуф Али Еге в деня на пожара. Някои от наблюдателите на инцидента споделили, че той сякаш вече знаел за смъртта на сина си, когато пристигнал вкъщи.

В заключителната си реч прокурор Йън Мърфи казал, че Сара била обещала да купи велосипед на Ясин, ако научи перфектно първите две глави от Корана до 19 юли 2010 г. Когато момчето не успяло да изпълни тези очаквания, тя избухнала от ярост, причинявайки смъртта му.

Съдия Ройс обобщил шестседмичния процес, казвайки на съдебните заседатели да оставят всякакви емоции настрана във взимането на решението кой казва истината и кой не. За да осъдят Сара Еге, казал той, трябвало да бъдат сигурни, че тя е причинила нараняванията, довели до смъртта на Ясин, че не е потърсила навреме медицинска помощ и че го е подпалила. Ако решели, че тя е убила сина си, но в онзи момент не е била с всичкия си, тогава трябвало да я обявят за виновна в непредумишлено убийство на основание ограничена отговорност.

Научи повече за:   Роналд Бигс и Големият влаков обир

За да осъдят Юсуф Али Еге, казал съдията на журито, трябвало да бъдат сигурни, че той е знаел, или е трябвало да знае, че синът му е в рисково положение и че не е предприел необходимите действия, за да го защити.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
Погребалното шествие на малкия Ясин
Погребалното шествие на малкия Ясин

След тридневно обсъждане съдебните заседатели се върнали в съда и съобщили, че не са успели да стигнат до единодушна присъда за нито един от обвиняемите. Според тях нямало да могат да стигнат до съгласие, дори ако разполагат с повече време. Съдия Ройс разпуснал съда и делото било изпратено за преразглеждане.

Преразглеждане

Процесът срещу Сара и Юсуф Али Еге се провел отново на 31 октомври 2012 година в Кардиф. Както и на първото дело Сара била обвинена в убийството на сина й, а Юсуф Али Еге в причиняването или позволяването на смъртта му да се случи чрез бездействие. И двамата отрекли обвиненията.

Юсуф Али Еге
Юсуф Али Еге

В своята уводна пледоария прокурор Йън Мърфи настоял, че Сара Еге е причинила нараняванията на сина си с намерението да го убие или да му причини сериозна вреда. След това го подпалила, за да прикрие множеството рани, нанесени на детето в деня на смъртта му и преди това. Той настоял да бъдат представени пред съда медицински доказателства, описващи нараняванията, които Юсуф би трябвало да е забелязал, тъй като е делял едно легло със сина си.

Съдебното жури изслушало мъчителните показания, направени от Сара пред полицията дни след смъртта на Ясин. В тях тя описвала как е пребила сина си, вбесена от неспособността му да рецитира стихове от Корана според нейните високи изисквания. Когато колабирал, го завлякла в кухнята, за да му даде мляко, от което той сръбнал малко. После го занесла в спалнята и го преоблякла. Оставила го за около 10 минути, смятайки, че е заспал. Когато се върнала, го заварила да се тресе и трепери. Детето поело последния си дъх преди да умре.

Тя се паникьосала и решила да изгори тялото му със запалителна течност, за да прикрие нараняванията. В този запис Сара твърдяла, че била изгубила контрол и е пребила сина си без никаква основателна причина. Освен това казала на полицията, че веднъж Ясин бил отишъл на училище толкова пребит, че не могъл да седне на чина си. Учителите го изпратили обратно вкъщи. Сара го прехвърлила в друго училище, осведомявайки директора, че синът й страда от нараняване на крака, което му пречи да седи.

Пожарникарят Ричард Хигсън повторил своите показания от миналия процес, казвайки на журито, че при пристигането му в дома на Еге е забелязал, че зле изгореното тяло на 7-годишния Ясин е необичайно сковано и горещо. Според него цялата ситуация: „Миришеше на гнило, нещо не беше наред“. Когато бащата пристигнал у дома, Сара казала: „Изгорен е, изгорен е, наистина е изгорен“, а Юсуф много спокойно попитал: „Но жив ли е?“.

Хигсън знаел, че момчето е мъртво, но не казал на родителите, защото се опитвал да бъде „много дискретен“. Въпреки това останал с усещането, че Сара вече знае, че синът й е мъртъв. Той казал на съда, че бащата бил необичайно спокоен предвид обстоятелствата.

Адвокат Питър Бъркит от защитата на Юсуф Али Еге призовал криминалния психолог доктор Робърт Рийвс на свидетелското място. Той се съгласил, че Сара е разказала четири очебийно противоречащи си истории за събитията, довели до смъртта на Ясин. Доктор Рийвс казал на съда, че според него у г-жа Еге са се наблюдавали признаци на депресия и психоза преди и след инцидента с детето й. Признал, че му е трудно да приеме твърденията на г-жа Еге, че е чувала гласове, казващи й да бие сина си.

Сара Еге се качила на свидетелската скамейка след д-р Рийвс. Започнала показанията си, описвайки детството си в Индия, образованието си и уреждането на брака й с Али Еге. Заявила, че не е наранявала Ясин; съпругът й бил отговорен за това. Две години преди смъртта на момчето служителите в две основни училища били привлекли вниманието й към това, че синът й изпитва болки и я посъветвали да го заведе на лекар. Не го направила, защото Юсуф й казал, че социалните служби ще им отнемат Ясин.

Сара продължила разказа си, казвайки, че голямата дървена пръчка, за която споменавала в записаните си показания, била използвана от съпруга й, за да бие както Ясин, така и нея. Тя излъгала в полицията, защото се страхувала за живота си, тъй като била заплашвана от съпруга си и неговото семейство. Описвайки деня на смъртта на Ясин, Сара казала:

Научи повече за:   Харолд Шипман: Доктор Смърт

„Аз и Юсуф се карахме в детската стая и той ме удари и ме събори с ритник в стомаха на пода. Пищях и Ясин дойде при нас и се опита да ми помогне с думите: „Не наранявай мама“. Тогава Юсуф удари и него и го ритна два пъти”.  

Тя искала да заведе сина си в болницата, но съпругът й не разрешил.

Съдът научил, че Юсуф я биел редовно по време на брака им и понякога удрял и Ясин. Майката на Сара г-жа Нафис Ахмед казала, че през 2007 г. тя и мъжът й разбрали, че Юсуф е бил арестуван за побой над дъщеря им. Родителите на Юсуф ги посетили в Индия и ги заплашили, че ще ги убият, ако нещо се случи със сина им. Г-жа Ахмед казала на съда, че дъщеря й е обичала сина си и била добра майка. Сара никога не й била споменавала, че е удряла детето.  Макар да знаели, че тя е нещастна в брака си, те й казвали:

„Сега си омъжена и трябва да се постараеш да потръгне, това е въпрос на чест и уважение”.

Представени били медицински доказателства, описващи нараняванията, нанесени върху Сара от съпруга й през годините. Обвиняемата била посещавала спешното отделение на местната болница най-малко шест пъти с подозрителни контузии. Веднъж през 2007 година Юсуф извикал линейка, обяснявайки, че жена му е била нападната. Медиците си тръгнали от дома им, тъй като той станал агресивен и се обадили в полицията. Когато дошли служителите на реда, Юсуф отрекъл да е удрял жена си и казал, че случайно я е „пернал“ по устната и я е ударил в стомаха при самозащита, понеже тя връхлетяла върху него докато се карали. Той бил арестуван, но бързо го освободили, понеже Сара отказала да повдигне обвинения.

Адвокатът на Сара разпитал Юсуф Али Еге за предполагаемата враждебност на неговото семейство към съпругата му, което уж се дължало на няколкото й спонтанни аборти, довели до съмнения, че тя вероятно е бездетна. Юсуф отговорил, че това са пълни глупости и че съпругата му е измислила всички обвинения срещу него.  Когато бил разпитан от собствения си адвокат, казал, че никога не е виждал Сара да удря Ясин – само веднъж си била позволила да повиши тон на детето в негово присъствие. Отново наблегнал, че не е имал никаква представа Ясин да е бил подлаган на каквото и да било физическо насилие. Казал, че е бил шокиран, когато чул за резултатите от аутопсията.

В своите показания Сара разказала на съда как нейният съпруг бил записал Ясин в класовете за напреднали в местната джамия, понеже искали синът им да стане „хафиз“ – човек, който знае Корана наизуст. Признала, че започнала да се ядосва, когато момчето не успяло да научи текста в срок.

Виновна!

Съдебното жури се оттеглило за вземане на решение на 5 декември 2012 година. След продължилото осем часа обсъждане, те се върнали с единодушната присъда „виновна“ в случая на Сара Еге за убийството на сина й. Намерили я за виновна и във възпрепятстване на правосъдието заради опита да изгори тялото му.

Чувайки присъдата си, Сара Еге избухнала в ридания. Съдията й казал, че я грози доживотен затвор. Юсуф Али Еге бил намерен за невинен в причиняването или допускането чрез бездействие на смъртта на сина му. Той напуснал съдебната зала без да покаже никаква емоция.

Съдията обявил, че ще се произнесе за срока на присъдата на Сара след Нова година, когато получи медицински доклад за състоянието й.

Решението „виновна“ предизвикало вълна от негодувание в Кардиф и цялата страна. Мнозина смятали, че присъдата е несправедлива и че съдът е пренебрегнал доказателствата за упражняваното от Юсуф домашно насилие над съпругата и сина му. Най-различни женски организации се заели да осигурят отхвърлянето на присъдата на Сара и призовавали за по-старателно разследване на действията на съпруга й по време на техния брак.

На 7 януари 2013 съдията произнесъл доживотна присъда и постановил Сара да излежи минимум 17 години преди да може да кандидатства за помилване. Чувайки това, тя припаднала и се наложило да бъде изнесена от съдебната зала. Нейният адвокат подал молба за обжалване.

——————————————————————————————————————————————
Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, bbc.co.uk, mirror.co.uk

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

13
Напиши коментар

avatar
12 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
12 Автори на коментари
СимонаСейдиРуменМария МагдаленаЛилия Костова Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Галин Тодоров
Гост
Галин Тодоров

Толкова организации, а няма една която да оказва помощ на жени (и мъже) в насилствените бракове… Това си е нарушаване на човешките им права.

Черешката
Гост
Черешката

Напълно вероятно ми се струва бащата да е отговорен за смъртта на детето. Допускам, че майката е невинна, но от чувства на „чест и достойнство“, за да запази брака си е поела вината.

mal3chka
Гост
mal3chka

Малка поправка : Кралската поща всъщност не е кралска, просто тук в Англия така се казва пощата – Royal Mail. Това е обикновенната поща, която доставя писма дори и на мое кралско височество и на кралската ми котанка от ветеринаря й 🙂

mal3chka
Гост
mal3chka

Мое лично мнение, от опита ми с тези тип хора е, че жената е невинна. Аз живея и работя с такива в Англия от 3 години и малко повече. Жените на индийците и пакистанците прикриват и оправдават съпрузите си за всичко! Те дори нямат право на глас в зимането на решения и други подобни въпроси. Така, че жената просто е прикрила какво е направил мъжа й. Както се споменава, трябва да пази честта на семейството.

Teodor
Гост
Teodor

Много добра статия показваща докъде води религиозния фанатизъм, сляпата вяра и закостенялите стереотипи на диви и изостанали общества където по принцип човешкия живот не струва и пукната пара. В този случай говорим за фанатизъм които не признава човешкия живот за стойностен и винаги съм се учудвал как едни хора които наричат себе си вярващи са готови да извършват такива злодеяния в името на Бог. Докато съществува религиозен фанатизъм и погрешно тълкуване на религиите, жертвите като това момченце от статия ще бъдат все повече и повече. Бог да ни е на помощ.

mo2000
Гост

аз лично смятам че и двамата родители са виновни!вярно че в мисулманският свят има доста строги и партиерхални правила но да пребиваш детето си по такъв начин заради корана!та то е било просто едно момченце…..немога да ги разбера тия хора и религията им..

–––––––––––––––––
Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

saphira.selecta
Гост
saphira.selecta

И според мен двамата са еднакво виновни….независимо кой е потенциялния извършител…другия е принесъл еднакво толкова с безразличноста си….какъв аллах акбар , какъв коран та това е дете …. като читател ми се къса сърцето , а какво остава , ако беше моя плът и кръв….да ме извиняват мюсюлманите , но по мое мнение аллах е олицетворение на дявола , а последователите му психично лабилни сектанти

Лилия Костова
Гост
Лилия Костова

Жалко за детенцето , и двамата трябва да бъдат убити по същия начин ,а скапаната им религия заробваща да бъде унищожена завинаги !

Мария Магдалена
Гост
Мария Магдалена

Ужасно, но за съжаление да прикриваш мръсотията на мъжа е в инийската кръв. И двамата родители са виновни, жал ме е само за детето. Жалко, че тесногърди хора могат да си го излеят над мюслюманите с глупави коментари по-горе. Ако имате малко знания за тази религия нямаше да говорите глупости. И колко грешно за жената да пребие детето си за това, бих казала, но очевидно тя не е била с всичкия си, за което не се учудвам след такъв живот и натиск. Насилието е грях във всяка религия, както взимането на нечий живот. Натъжаващо е да виждаш такива неща, а… виж още »

Румен
Гост
Румен

Иначе колко духовни са индийците и други мизерни народи, е печеливш бизнес отдавна, да се продават измишльотините на парамаханда йогананда и други смешници, а каква е действителността при тия чиляци – родителите разузнават какво учил мъжа, какво има, колко изкарва, колко харчи по курви, всичко се смята до стотинка, да си дадат техното курве, пардом, битовата проститутка, поне курвата се бе за кеф, а тия се продават, и после брака на тая проститутка бил нещастен. Сериозно? Милото, да го ожалиш направо.

Сейди
Гост
Сейди

Руменчо, кого наричаш „битова проститутка“ и „к*рве“?
Тези жени дори нямат право на глас относно това дали искат да се омъжат!

Симона
Гост
Симона

В тази ситуация невинен няма. Докато единият е биел детето, другият е седял безучастно, така че и двете страни са еднакво виновни за случилото се. Затова и е несправедливо само Сара да получи доживотна присъда, а мъжът и да бъде свободен. Имам чувството, че сякаш съдията е пренебрегнал доказателствата за очевидната агресия на Юсуф и е оставил жената да поеме цялата вина. Разбирам защо е имало много ядосани за това, че Юсуф е останал на свобода, след като е известно, че с тези нагласени бракове повечето жени са малтретирани, и ако не за друго, поне Юсуф можеше да бъде обвинен… виж още »